Държавен вестник, брой 38 от 18.V

Чл. 11. (1) Държавната политика в областта на подбора, комплектуването, регистрирането, обработването, опазването, съхраняването и използването на документите от Националния архивен фонд, както и в областта на развитието и усъвършенстването на архивното дело, се провежда от Държавна агенция "Архиви".

(2) Държавна агенция "Архиви" контролира опазването на документите в деловодните служби на държавните и общинските институции и осъществява научно-методическото ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви.

(3) Разпорежданията и указанията на органите на Държавна агенция "Архиви" относно документите на Националния архивен фонд са задължителни за всички организации.

(4) Държавна агенция "Архиви" създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат и поддържа автоматизирана информационна система на архивите.

(5) Държавна агенция "Архиви" осъществява издателска дейност, сътрудничи със сродни чуждестранни учреждения, институти и международни организации и членува в Международния съвет на архивите.

Чл. 12. (1) Държавна агенция "Архиви" се създава към Министерския съвет и е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) Държавна агенция "Архиви" се ръководи и представлява от председател, който се назначава с решение на Министерския съвет.

(3) При осъществяване на своите функции председателят на Държавна агенция "Архиви" се подпомага от заместник-председатели.

Чл. 13. Председателят на Държавна агенция "Архиви":

1. осъществява общото ръководство, координация и контрол върху дейността по комплектуването, воденето на отчет и опазването на документите по чл. 6, ал. 1 независимо от мястото им на съхранение и организира работата с тях;

2. в рамките на своята компетентност издава методически указания и инструкции и осъществява прилагането на архивните стандарти;

3. определя критериите за експертиза на ценността на документите, в т. ч. на електронните, и определя документите за постоянно запазване;

4. утвърждава предложените срокове за временно съхранение на документите в държавните и общинските институции до предаването им в държавен архив съгласно номенклатурите на делата и списъците на видовете документи извън тези, посочени в закон;

5. контролира изработването на номенклатури на делата и списъци на документи със срокове за съхранение в държавните и общинските институции;

6. води на отчет документите на Националния архивен фонд, както и на специален отчет особено ценните и уникалните документи и документите в риск;

7. организира дейността по опазването на документите, контрола по фондовата наличност, реставрацията, консервацията и създаването на застрахователен фонд, както и на фонд от дигитални копия;

8. съставя актове и издава наказателни постановления в предвидените от закона случаи и оправомощава други длъжностни лица от Държавна агенция "Архиви" за тази дейност;

9. осигурява разработването на научно-справочен апарат по състава и съдържанието на Националния архивен фонд;

10. определя реда за използване на документите, съхранявани в архивите, и осигурява публичен достъп до тях;

11. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) представлява държавата при придобиване на ценни документи или техни копия чрез правни сделки;

12. организира и осъществява научноизследователска дейност по документалистика, архивистика и други сродни на тях науки;

13. сключва международни договори с чуждестранни партньори и осъществява международното сътрудничество в областта на архивното дело;

14. (изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) определя състава, задачите и правилата за работа на Централната експертно-проверочна комисия и Централната експертна оценителна комисия;

15. създава и други комисии или работни групи при необходимост за решаване на конкретни проблеми от теорията и практиката на архивното дело;

16. осъществява и други правомощия, възложени му със закон или с акт на Министерския съвет;

17. съгласува дейностите на държавните архиви, осъществявани по този закон.

Чл. 14. Структурата на Държавна агенция "Архиви" се определя с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 15. (1) Към Държавна агенция "Архиви" се създават:

1. Централна експертно-проверочна комисия, и

2. Централна експертна оценителна комисия.

(2) Комисията по ал. 1, т. 1 е помощен орган към председателя на Държавна агенция "Архиви" за решаване на принципни въпроси от теорията и практиката на експертизата на ценността и комплектуването на архивните документи.

(3) Комисията по ал. 1, т. 2 е помощен орган към председателя на Държавна агенция "Архиви" за определяне на ценността на документи, които се предлагат на архивите от физически или юридически лица срещу възнаграждение, и за определяне на неговия размер.

Чл. 16. Държавна агенция "Архиви" организира и провежда квалификационни курсове, семинари, конференции и други форми на обучение за постоянното повишаване на квалификацията на служителите си.

Чл. 17. Държавна агенция "Архиви" организира и провежда курсове, семинари и други форми на обучение за работещите в учрежденските архиви и за членовете на експертните комисии в държавните и общинските институции и им издава сертификати.

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Структурата на Държавна агенция "Архиви" включва централни и регионални държавни архиви. Регионалните държавни архиви се определят с Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 19. Централните държавни архиви са:

1. Централният държавен архив със седалище София, и

2. Държавният военноисторически архив със седалище Велико Търново.

Чл. 20. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., отм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Обект на дейността на Централния държавен архив са определените за постоянно запазване документи на централните структури на държавните органи и на други държавни и обществени институции, документалното наследство на личности от национално значение, както и документи за историята на България, съхранявани в чуждестранни архиви и други институции.

Чл. 22. Обект на дейността на Държавния военноисторически архив са определените за постоянно запазване документи на Министерството на отбраната, Българската армия и на структурите на подчинение на министъра на отбраната, както и документалното наследство на значими личности, свързани с тях.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., отм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Обект на дейността на регионалните държавни архиви са определените за постоянно запазване документи на областните администрации, на общините на територията на съответния регион, на териториалните структури на държавните органи и на други държавни и общински институции, намиращи се на територията на региона, на органи и организации с местно значение, както и документалното наследство на значими личности от местно значение.

Чл. 25. Архивите по чл. 21 - 24 осъществяват:

1. (доп. - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) подбор, комплектуване и обработване на документи включително на лични данни;

2. научно-методическо ръководство и контрол на организацията на работата с документите, тяхното опазване и използване в учрежденските архиви на държавните и общинските институции и опазването на документите в деловодните служби;

3. експертна помощ при изработването на номенклатури на делата и ведомствени списъци на документи със срокове за съхранение в държавните и общинските институции;

4. регистриране, водене на отчет на документите и поддържане на съответната част от Регистъра на Националния архивен фонд;

5. създаване на научно-справочен апарат към съхраняваните документи и поддържане на съответната част от автоматизираната информационна система на архивите;

6. осигуряване на достъп и предоставяне на документите за използване;

7. опазване, реставриране, консервиране и създаване на застрахователен фонд на документите.

Чл. 26. (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., отм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Превантивният, текущият и последващият контрол по изпълнението на задълженията по този закон се осъществяват от председателя на агенцията или оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Лицата по ал. 1 имат право:

1. на достъп до документите, включително на електронен носител, които се съхраняват в държавните и общинските институции;

2. да се запознават с докладите на вътрешните одитори, инспекторатите, Сметната палата и други контролни органи, които се съхраняват в проверяваната държавна или общинска институция, в частта им, отнасяща се до организацията и опазването на документите.

(3) При изпълнение на служебните си задължения лицата по ал. 1 са длъжни да:

1. се легитимират със служебната си карта;

2. отразяват обективно и точно резултатите от извършената контролна дейност въз основа на проверените служебно от тях факти и обстоятелства и да запознават с тях ръководителите на проверяваната организация;

3. не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при и/или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен в случаите, предвидени със закон.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., отм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

(5) (Отм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., отм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявена за противоконституционна с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

Чл. 28. (1) (Отм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.)

(2) В бюджета на Държавна агенция "Архиви" постъпват приходи от:

1. държавни такси за приемане на заявления по образец, заверки на архивни документи и издаване на удостоверения; размерите на държавните такси се определят с тарифа, одобрена от Министерския съвет;

2. други услуги, произтичащи от дейността на Държавна агенция "Архиви", по цени, определени с акт на Министерския съвет;

3. печатни издания на агенцията;

4. постъпления за ползване на недвижимо имущество - държавна собственост, включително и на почивни бази;

5. такси и разноски по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс;

6. целеви средства по европейски, международни и други проекти и програми (индивидуални и съвместни);

7. дарения от физически и юридически лица;

8. наложени глоби и имуществени санкции по този закон;

9. други източници и дейности, разрешени от закона.

Чл. 29. (Отм. - ДВ, бр. 38 от 2012 г., в сила от 01.07.2012 г.)

Чл. 30. Към председателя на Държавна агенция "Архиви" се създава Национален архивен съвет за координация при осъществяването на държавната политика за развитие и усъвършенстване на архивното дело и на мерките за опазване на Националния архивен фонд.

Чл. 31. Националният архивен съвет е междуведомствен консултативен орган, който:

1. обсъжда и дава становища по проектите на стратегии, програми и нормативни актове, свързани с опазването на Националния архивен фонд и с развитието и усъвършенстването на архивното дело в страната, и прави предложения пред Министерския съвет за тяхното приемане;

2. координира взаимодействието между учрежденските архиви и държавните архиви, както и между Държавна агенция "Архиви" и държавните архиви извън нейната структура;

3. съдейства за попълването и системното водене на Регистъра на Националния архивен фонд;

4. съгласува изискванията за комплектуването, воденето на отчет и съхраняването на архивните документи в архив и за тяхната консервация и реставрация и предоставяне за използването им;

5. предлага мерки за опазване на особено ценните и уникалните документи от Националния архивен фонд и на документалното наследство в риск чрез осигуряване на съвременна материално-техническа база и съответно финансиране.

Чл. 32. (1) Националният архивен съвет се състои от 11 членове и включва представители на архивите по чл. 6, ал. 1.

(2) Съставът на Националния архивен съвет и редът за неговата работа се определят от Министерския съвет.

Чл. 33. (1) Архиви, които съхраняват документи от определен вид, период или начин на създаване, са:

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г., в сила от 06.07.2009 г.) Направление "Ръкописно-документално и книжовно наследство" на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" - за документи от времето на възникването на българската държава и за документи на видни общественици, писатели, културни и научни дейци до 1878 г.;

2. Научният архив на Българската академия на науките - за документи на Българското книжовно дружество и на институтите и сътрудниците на Българската академия на науките;

3. Българската национална филмотека - за българските игрални, документални, хроникални, научнопопулярни и анимационни филми и документацията по тяхното произвеждане, за популяризиране на киноизкуството и кинематографичната култура у нас;

4. Архивът на Българската национална телевизия - за кино- и телевизионни филми, видеофилми и звукозаписи;

5. Архивът на Българското национално радио - "Златен фонд" за фонодокументи;

6. Държавният геодезически, картографски и кадастрален фонд (Геокартфонд) на Агенцията по геодезия, картография и кадастър - за геодезически, картографски и кадастрални документи;

7. (изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., в сила от 20.11.2009 г.) Архивът на Националния институт за недвижимото културно наследство - за Националния регистър на недвижимите културни ценности, документации за недвижими културни ценности и за обектите, свързани с българската история и култура извън страната;

8. (нова - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 24.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2017 г.) Архивът на Министерството на вътрешните работи - за документи, създадени в резултат на дейността на структурите в министерството, които се съхраняват постоянно от Министерството на вътрешните работи.

(2) В държавните и общинските музеи и библиотеки, в читалищата, в културните, религиозните и други публични институции се съхраняват исторически формирали се архивни сбирки и постъпват документи, притежание на юридически и физически лица при писмено изразено желание от страна на собствениците им.

(3) Организациите по ал. 2 нямат право да приемат ценни документи от държавни и общински институции, обект на комплектуване от държавните архиви.

(4) Документите по ал. 1 и 2 се предоставят за публично ползване съгласно методическите изисквания на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 2009 г., в сила от 10.04.2009 г.) Държавна агенция "Архиви" и нейните структури оказват методическа помощ при работа с архивни сбирки и документи в държавните и общинските музеи и библиотеки, в читалищата, в културните, религиозните и други публични институции в съответствие с изискванията на този закон и при спазване на Закона за културното наследство и на действащото законодателство в тази област.

Чл. 35. (1) Частните архиви се създават и финансират от физически или юридически лица.

(2) В частните архиви се обработват, съхраняват и предоставят за използване документи, създадени или законно придобити от физически или юридически лица.

Чл. 36. (1) Документите в частните архиви за историята на България се декларират пред Държавна агенция "Архиви" или пред нейни структури.

(2) Експерти на Държавна агенция "Архиви" извършват оценка на ценността на документите по ал. 1.

(3) Документите, които са определени като ценни, се вписват в Регистъра на Националния архивен фонд в едномесечен срок след декларирането им.

(4) Документите по ал. 3 се предоставят за публично използване.

Чл. 37. (1) Частните архиви нямат право да приемат за постоянно съхранение ценни документи от държавни организации, обект на комплектуване от държавните архиви.

(2) Частните архиви могат временно, по изключение, да предоставят архивохранилищна площ за съхранение на документи по ал. 1 до приемането им в държавните архиви.

Чл. 38. Държавна агенция "Архиви" и нейните структури подпомагат методически частните архиви и осъществяват контрол по спазването на разпоредбите на този закон.

Чл. 39. Други архиви се създават със специален закон.

Чл. 40. Основни източници за комплектуване на държавните архиви с документи са държавните и общинските институции.

Чл. 41. (1) Органите на управление на държавните и общинските институции отговарят за дейностите по организирането, опазването и текущото използване на техните документални фондове, научно-техническата обработка на документите и предаването им в държавните архиви.

(2) За осъществяване на работата с документите в държавната или общинската институция органите им на управление създават деловодна служба, учрежденски архив и постоянно действаща експертна комисия.

Чл. 42. (1) Органите по чл. 41 назначават постоянно действащи експертни комисии, които ежегодно проверяват наличността, условията за съхраняването и опазването на документите. Резултатите от проверките се отразяват в протокол, който се изпраща за сведение в съответния държавен архив в едномесечен срок.

(2) В състава на експертните комисии по ал. 1 задължително се включват завеждащият учрежденския архив, деловодителят и ръководители на структурни звена.

(3) За осъществяване на дейността на учрежденските архиви органите по чл. 41 осигуряват квалифицирани служители, архивохранилищна площ и оборудване.

Чл. 43. (1) Постоянно действащите експертни комисии на държавните и общинските институции изработват номенклатури на делата и списъци на видовете документи със срокове за тяхното съхранение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Номенклатурите и списъците се одобряват от съответните органи по чл. 41 и се утвърждават от председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 44. Сроковете за запазване на отделните дела се посочват в номенклатурата на делата. В течение на календарната година документите се отнасят към дела със срок за запазване, с което се осъществява текуща експертиза на тяхната ценност.

Чл. 45. (1) Всички приключили в деловодните служби на държавните и общинските институции документи до 31 декември на текущата година се предават в техните учрежденски архиви до 30 юни следващата година.

(2) Деловодните служби предават документите в учрежденските си архиви, организирани в дела съгласно утвърдената номенклатура.

(3) Учрежденските архиви на държавните и общинските институции съхраняват документите до тяхното предаване в съответния държавен архив или до унищожаването им.

Чл. 46. (1) Срокът на запазване на документите, отразяващи основните дейности в държавните и общинските институции, е 20 години.

(2) Срокът за запазване на документи извън този по ал. 1 се определя със закон.

(3) Проекти на закони, в които се определят и променят срокове за запазване на документи по ал. 2, се съгласуват предварително с председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 47. (1) След изтичане на срока по чл. 46, ал. 1 постоянно действащата експертна комисия извършва експертиза на ценността на документите въз основа на система от критерии, определени с наредбата по чл. 52. Резултатите от експертизата се оформят в описи на документи, определени в следните категории:

1. документи за постоянно запазване;

2. документи, определени като неценни, и

3. документи с дългосрочно справочно значение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Описите на постоянно действащата експертна комисия се одобряват от органа на управление на съответната държавна или общинска институция и се утвърждават от председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 48. (1) Документите, определени за постоянно запазване, образуват архивния фонд на организацията и се предават в съответния държавен архив.

(2) В архивния фонд се включват само оригинални, оформени по стандарт документи.

(3) Документите, определени като неценни, се описват в опис и се унищожават.

(4) Документите с дългосрочно справочно значение се описват и се съхраняват в организацията до изтичане на определените им срокове, след което се извършва експертиза.

(5) Документите, съдържащи класифицирана информация, се предават на държавните архиви по реда, определен в този закон, и след изтичането на сроковете, определени в Закона за защита на класифицираната информация.

(6) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2019 г.) Документите по ал. 1, съдържащи лични данни, се предават в държавните архиви от органите за управление на държавните и общинските институции с тяхно разрешение.

Чл. 49. (1) Документите от масово-типов характер, неподлежащи на запазване, могат да се унищожават с акт. Актът се утвърждава от ръководителя на съответната държавна или общинска институция.

(2) Актът по ал. 1 се съставя от постоянно действаща експертна комисия съобразно давностните срокове, посочени в закон, и тези, посочени в номенклатурата на делата и в списъците на документи със срокове на съхранение.

(3) Екземпляр от утвърдения акт по ал. 1 се изпраща в двумесечен срок преди унищожаването на документите за сведение в съответния държавен архив.

Чл. 50. Учрежденският архив и постоянно действащата експертна комисия осъществяват своята дейност под методическото ръководство и контрол на държавния архив, на който държавната или общинската институция е фондообразувател.

Чл. 51. (1) При закриване на държавни или общински институции, при заличаване или приключване на производство по несъстоятелност на търговски дружества по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителната разпоредба ръководителите, ликвидаторите или синдиците съгласувано с Държавна агенция "Архиви" са длъжни в 6-месечен срок да предадат ценните документи в съответните държавни архиви. Закриването или заличаването се извършва след представяне на удостоверение от съответния държавен архив за предаване на ценните документи.

(2) Документите със справочно значение на организациите по ал. 1 и на заличените юридически лица без правоприемник, неподлежащи на предаване в съответния държавен архив и в териториалните структури на Националния осигурителен институт, се съхраняват по ред, определен с акт на Министерския съвет.

Чл. 52. Редът за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции се определя с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 53. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат и лични архивни фондове и колекции на значими за обществото личности.

Чл. 54. Приемането и вписването в Регистъра на Националния архивен фонд на лични архивни фондове или колекции се осъществява след писмено декларирано желание от страна на собствениците им и извършването на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 55. (1) Документите по чл. 53 се приемат в архивите чрез дарение, завещание или срещу възнаграждение от техните създатели, наследници или лица, които са ги придобили и запазили.

(2) При дарение или завещание на документи създателите им или техните наследници могат да поставят и условия за достъпа до тях и използването им.

(3) Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите могат да се определят със съответното завещание или дарение.

(4) Придобиването на лични архивни фондове или колекции чрез дарение или завещание не засяга авторските права върху тях.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2009 г., в сила от 29.12.2009 г., изм. от ДВ, бр. 103 от 2009 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 8 от 2010 г. - ДВ, бр. 43 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 12.06.2010 г., влизането в сила на редакцията от ДВ, бр. 59 от 2010 г. е обявено за противоконституционно с РКС № 14 от 2010 г. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) В случаите на придобити срещу възнаграждение документи от юридически или физически лица стойността на възнаграждението се определя по ред, определен с Устройствения правилник на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 56. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат политически партии, юридически лица с нестопанска цел и търговски дружества, декларирали желанието си за предаване на документи.

Чл. 57. Приемането на документите се извършва след писмено декларирано желание от компетентните органи, представляващи организациите по чл. 56, и извършване на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 58. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите се определят с договор.

Чл. 59. Източници за комплектуване на архивите с документи могат да бъдат и документи или копия на документи от чуждестранни архиви, други институции, както и от българи и български организации в чужбина.

Чл. 60. Копия на документи, издирени в чуждестранни архиви и други институции чрез финансиране от българската държава, постъпват за съхранение в Централния държавен архив.

Чл. 61. Документи или копия на документи от българи и български организации в чужбина могат да постъпят в избрания от тях архив след писмено декларирано желание за това и след извършването на експертна оценка от Държавна агенция "Архиви".

Чл. 62. Условията по приемането, съхраняването и използването на документите в архивите, предадени от българи и български организации в чужбина, се определят с договор.

Чл. 63. Регистрацията и отчетността на документите имат за цел да установяват наличността на документите и да осигуряват тяхното съхранение и използване.

Чл. 64. Всички документи от Националния архивен фонд подлежат на регистрация.

Чл. 65. Държавна агенция "Архиви" води Централна фондова картотека, която съдържа обобщените данни по отчетността за регистрираните в системата фондове и се поддържа като единна база данни.

Чл. 66. (1) Отчетността в държавните архиви се осъществява чрез строго определени отчетни единици и форми.

(2) Основни отчетни единици са архивните фондове, архивните колекции и частичните постъпления.

(3) Основни отчетни форми са: фондова картотека, списък на постъпленията, списък на фондовете, списък на частичните постъпления, списък на спомените, списък за специална регистрация и инвентарни описи.

(4) Самостоятелен архивен фонд се регистрира при наличие на цялостна документация за дейността на организация, съответно на физическо лице.

(5) Видово и/или тематично свързани документи на различни фондообразуватели, които не са достатъчни за формиране на самостоятелни архивни фондове, се организират и регистрират като архивни колекции.

(6) Като частични постъпления се регистрират отделни документи или групи от документи, недостатъчни за формиране на архивен фонд или колекция.

(7) В рамките на архивните фондове или колекции документите се групират в архивни единици.

Чл. 67. За осъществяване на отчетността се използват унифицирани форми, утвърдени от председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 68. (1) Агенцията създава и поддържа Регистър на Националния архивен фонд в електронен формат.

(2) Регистърът се създава с цел:

1. централизиране на информацията за архивни фондове и документи в архивите, за архивните сбирки и отделни архивни документи;

2. осигуряване на публичност на архивните сбирки и документи - собственост на юридически и физически лица;

3. разширяване на възможностите за опазване и използване на Националния архивен фонд.

Чл. 69. (1) В Регистъра на Националния архивен фонд се вписват данни за състава и съдържанието на архивните документи, техния собственик, мястото на съхраняването им и вида на техния носител.

(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в Регистъра на Националния архивен фонд, и редът за неговото водене се определят с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 70. Архивите по чл. 6, ал. 1, както и физически и юридически лица, притежаващи ценни документи, предоставят необходимите данни за Регистъра на Националния архивен фонд.

Чл. 71. Регистърът на Националния архивен фонд е публичен и се поддържа като единна база данни.

Чл. 84. Архивите по чл. 6, ал. 1 осигуряват публичен достъп на потребителите до документите, които съхраняват.

Чл. 85. Достъпът до документи може да бъде ограничен, когато това е предвидено в закон.

Чл. 86. Достъпът до документи може да бъде временно ограничен и когато:

1. документите не са обработени съгласно изискванията на архивната методика;

2. физическото състояние на документите не позволява използването им;

3. документите са предоставени на друг потребител;

4. документите се реставрират или микрофилмират;

5. заинтересованите лица не са подали достатъчни сведения за намирането на търсените данни;

6. използването им противоречи на законните интереси на трети лица;

7. използването им противоречи на условията, поставени от лицето, предало документите;

8. използването им противоречи на разпоредбите на Закона за авторското право и сродните му права или на други закони.

Чл. 87. (1) Разрешението за достъп и отказът за достъп се издават в писмена форма от ръководителя на съответния архив. Отказът за достъп се мотивира на основание на съответния закон или с волята на дарителите.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Отказът за достъп може да се обжалва от заявителя по реда и в сроковете, предвидени в Административнопроцесуалния кодекс. Решението на административния съд е окончателно.

Чл. 88. (1) За осигуряване на достъпа архивите по чл. 6, ал. 1 изграждат научно-справочен апарат към документите, който е публичен.

(2) Научно-справочният апарат съдържа данни и за ограниченията в достъпа.

Чл. 89. Документите от Националния архивен фонд се използват за целите на управлението, за развитието на науката и културата, за защитата на правата и законните интереси на физически и юридически лица.

Чл. 90. Използването на документи от Националния архивен фонд се извършва:

1. чрез предоставянето им в оригинал или копия на различни носители в читални;

2. по кореспондентски път чрез предоставяне на копия на различни носители или справки за съдържанието на документите;

3. чрез публикуването им на традиционни и цифрови носители;

4. чрез организиране на изложби, създаване на филми, радио- и телевизионни предавания или чрез други форми на популяризиране.

Чл. 91. Редът за използване на документите от Националния архивен фонд се определя с наредба, приета от Министерския съвет.

Чл. 92. Документи от Националния архивен фонд от фондове и колекции на лица, фамилии и родове се предоставят за използване, освен ако лицето или неговите наследници не са поставили ограничителни условия.

Чл. 93. (1) Използването на документи от Националния архивен фонд може да бъде временно забранено за срок до три месеца на лице, нарушило реда за използването, определен с наредбата по чл. 91.

(2) При установено повторно нарушение лицето се лишава от право на използване на документи за срок от една година.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава заповед на председателя на Държавна агенция "Архиви".

Чл. 94. (1) Не се разрешава използването на оригинали на документи извън държавните архиви.

(2) За нуждите на държавните органи и организации, на физическите и юридическите лица се предоставят само заверени копия на документи - съставна част на Националния архивен фонд.