Държавен вестник, брой 44 от 5.VI

Чл. 1. С тази наредба се уреждат редът и начинът за планиране на мониторинга и за създаване на мрежите за мониторинг на водите във всеки район за басейново управление на територията на страната, както и за изпълнение на дейностите по тяхната експлоатация, поддръжка, комуникационно осигуряване и лабораторно-информационно обслужване.

Чл. 2. Тази наредба не се прилага за мониторинг на води, провеждан от компетентните органи на Министерството на здравеопазването, в изпълнение на разпоредбите на чл. 189 от Закона за водите, както и за мониторинга на водите, замърсени с радионуклиди.

Чл. 3. Целта на наредбата е създаването на възможност за извършване на съгласуван и изчерпателен анализ, оценки и прогнози за състоянието на повърхностните и подземните, включително минералните води по райони за басейново управление и на национално ниво чрез:

1. осигуряване на нормативна основа за осъществяването на мониторинга на повърхностните и подземните води и на зоните за защита на водите;

2. осигуряване на разработването на необходимите програми за мониторинг на повърхностните и подземни води и на зоните за защита на водите;

3. определяне на реда и начина за създаване на мрежите за мониторинг на водите, в това число мрежите за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите;

4. осигуряване на поддържането на географска информационна система за водите на басейново и на национално ниво;

5. осигуряване на поддържането на специализирани бази данни, карти и информационна система за водите по райони за басейново управление и на национално ниво, като се осигурява съвместимост на басейново и национално ниво;

6. определяне на обхвата и съдържанието на контролно информационната система за състоянието на отпадъчните води;

7. регламентиране на принципите и реда за провеждане на собствен мониторинг;

8. регламентиране на дейностите по планиране, експлоатация, поддръжка и актуализация, информационно осигуряване и лабораторно обслужване на мрежите за мониторинг на водите;

9. регламентиране на управлението на мониторинга на водите.

Чл. 4. (1) Състоянието на повърхностните води за категории реки, езера, преходни и крайбрежни морски води се определя от екологичното и химичното състояние на повърхностните водни тела.

(2) Състоянието на изкуствените или силно модифицираните водни тела се определя от техния екологичен потенциал.

(3) Състоянието на подземните води се определя от количественото и химичното състояние на подземните водни тела.

Чл. 5. (1) Екологичното състояние на повърхностните води се определя от състоянието на повърхностно водно тяло, оценявано по стойностите на биологичните елементи за качество и на физикохимичните и хидроморфологичните елементи.

(2) Екологичният потенциал за изкуствените или силно модифицираните водни тела се определя от състоянието на тези тела, оценявано по стойностите на биологичните елементи за качество и на физикохимичните и хидроморфологичните елементи.

(3) Химичното състояние на повърхностните и подземните води се определя от степента, до която водните тела или група от водни тела са замърсени.

(4) Наблюденията за биологичните елементи за качество при определяне на екологичното състояние и екологичния потенциал се извършват по утвърдена от министъра на околната среда и водите методика, с която се определя подходящо таксономично ниво за постигане на необходимата достоверност и точност при класифициране на елементите.

(5) Нивото на достоверност и точност на резултатите от мониторинга се оценява чрез приблизителни изчисления.

(6) Изчисленията по ал. 5 се посочват в плана за управление на речния басейн.

(7) Количественото състояние на подземните води се определя от степента, в която водовземането или естественото дрениране от подземните води въздейства върху подземното водно тяло.

(8) Класифицирането на екологичното състояние и на екологичния потенциал на водните тела се извършва въз основа на резултатите от мониторинга при прилагане на разработената по реда на раздел I от глава III класификационна система.

(9) Класифицирането на химичното състояние по категории повърхностни води се извършва въз основата на утвърдени от министъра на околната среда и водите стандарти за качество на околната среда за определени замърсители, които се разработват при прилагане на изискванията на раздели III и IV от глава III.

(10) Класифицирането на количественото състояние на подземните води се извършва по параметър режим на ниво на подземните води и съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.

(11) Класифицирането на химичното състояние на подземните води се извършва по параметри електропроводимост и концентрация на замърсители и съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите

Чл. 6. (1) Мониторинг на повърхностните и подземните води се извършва по одобрени от министъра на околната среда и водите програми и включва измервания, наблюдения и оценки за състоянието на водите.

(2) Програмите по ал. 1 са част от плана за управление на речните басейни и се разработват от басейновите дирекции за всеки район за басейново управление.

(3) Програмите за мониторинг на повърхностните води се разработват въз основа на:

1. типология на водните тела с цел определяне на специфичните референтни условия;

2. определяне на границите на водните тела в рамките на определените типове;

3. извеждане на типово-специфични референтни условия и класификационна система за оценка на състоянието на водните тела;

4. анализ на въздействието от човешка дейност върху състоянието на водните тела, анализ на данните от наблюденията върху биологични, физикохимични, химични и хидроморфологични характеристики на водните тела, оценка на състоянието им, оценка степента на ефективност на прилаганите мерки за опазване и подобряване състоянието на водите, оценка на риска от непостигане на целите за опазване на околната среда, определени в глава десета, раздел III от Закона за водите;

5. формулиране на целите за опазване на околната среда и норми за качество на водите в зависимост от типологията и анализите по т. 4;

6. формулиране на система за оценка на състоянието на големи по размер водни тела, които включват повече от един пункт за мониторинг за различните елементи;

7. преглед на съществуващите мрежи и изпълняваните програми за мониторинг на повърхностните води;

8. преглед на схемите за анализ за осигуряване на достатъчно ниво на представителност и точност на резултатите, съобразно вида мониторинг и резултатите от дейностите по т. 1, 2, 3 и 4, в т. ч:

а) наблюдавани показатели и параметри;

б) честота и месеци на наблюдение, измерване и вземане на проби.

(4) Програмите за мониторинг на подземните води се разработват въз основа на:

1. характеризирането на подземното водно тяло и въздействието от човешките дейности върху него в съответствие с изискванията, посочени в наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите;

2. целите за опазване на околната среда, определени за подземното водно тяло;

3. определените стандарти за качество и прагове на замърсяване на подземните води;

4. определеното при характеризирането по т. 1 количествено и химично състояние на подземните води;

5. условията, при които химичното състояние на подземно водно тяло е определено като добро;

6. преглед на съществуващите мрежи и изпълняваните програми за мониторинг на подземните води;

7. анализ на резултатите от провеждания мониторинг на подземните води.

(5) Програмите по ал. 1 са част от националната система за мониторинг на околната среда и при разработването им се спазват изискванията, посочени в глави II, IV и V.

(6) С цел получаване на представителна информация от мониторинга на водите за състоянието на определените в плана за управление на речните басейни водни тела министърът на околната среда и водите одобрява мрежи за мониторинг на валежите по предложение на басейновите дирекции.

(7) Във връзка със спецификите и характеристиките на определените в плана за управление на речния басейн водни тела басейновите дирекции могат да планират и извършват допълнителни измервания и наблюдения.

Чл. 7. Мониторингът на водите има за задачи:

1. провеждане на лабораторни и полеви измервания и на системни наблюдения за определяне на състоянието на водите;

2. контрол за качеството на резултатите;

3. обработване, анализиране, визуализация и съхраняване на информацията;

4. осигуряване на информация за връзката между атмосферните, повърхностните и подземните води;

5. осигуряване на информация за целите на плановете за управление на речните басейни при разработване на програмите от мерки;

6. осигуряване на информация за състоянието на водите на басейново и на национално ниво;

7. осигуряване на информация за съставяне на водния баланс на басейново и национално ниво;

8. осигуряване на информация при плануване и провеждане на контрол;

9. осигуряване на информация за предупреждение при опасност от наводнения и замърсяване;

10. осъществяване на информационен обмен;

11. осигуряване на информация за оценка на риска за здравето на хората и околната среда;

12. обосноваване на предложения за промяна в мрежите за мониторинг;

13. осигуряване на информация за състоянието на водите, спецификата за мониторинга на които е регламентирана в други нормативни актове, в т. ч. за:

а) повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване;

б) водите, замърсени и/или застрашени от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

в) подземните води, замърсени и/или застрашени от замърсяване с вредни, опасни, приоритетни и приоритетно опасни вещества по смисъла на наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите;

г) водите за къпане;

д) крайбрежните и териториалните морски води;

е) водите за обитаване от риби и черупкови организми.

Чл. 8. (1) За мониторинг на повърхностните води се разработват програми за изпълнение на контролен и оперативен, а при необходимост - и на проучвателен мониторинг на водните тела за всеки район за басейново управление.

(2) Програмите по ал. 1 задължително включват:

1. хидрологични и морфологични наблюдения - в т.ч. за обем, водно количество и водно ниво за определяне на екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал на водното тяло;

2. за морските води освен наблюденията по т. 1 и посока и сила на преобладаващите течения, вълнови режим, структура и субстрат на дъното;

3. наблюдения за екологичното и химичното състояние и екологичния потенциал;

4. определяне на честота на извършване на мониторинг на избраните елементи за качество и количество при спазване на изискванията по чл. 12;

5. определяне на допълнителните изисквания за мониторинг на защитените територии при спазване на изискванията по чл. 13;

6. нанасяне на избраните пунктове за мониторинг върху карта или карти в мащаб, избран съгласно изискванията на наредбата по чл. 178, ал. 2 от Закона за водите;

7. финансов разчет по обезпечаване на изпълнението на планираните дейности;

8. изготвяне на проект на мрежата за мониторинг при спазване на изискванията, посочени в чл. 9, 10 и 11.

(3) Програмите за мониторинг за българския участък на р. Дунав се съгласуват с Министерството на транспорта и съобщенията.

(4) Определената чрез програмите за мониторинг мрежа трябва да осигурява информация за екологичното и химичното състояние на повърхностните води в рамките на всеки район за басейново управление, която да позволява класифицирането на водните тела в съответствие с изискванията, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 от Закона за водите.

Чл. 9. (1) Програмата за контролен мониторинг осигурява информацията, която е необходима за извършване на оценка на общото състояние на повърхностните водни тела, както и за:

1. допълване и валидиране на резултатите от прегледа на въздействието от човешка дейност и оценката на риска;

2. планиране на бъдещите програми за мониторинг;

3. оценка на дългосрочните промени в естествените условия;

4. оценка на дългосрочните промени, които са резултат от широко разпространени човешки дейности.

(2) При избора на пунктовете за контролен мониторинг задължително се включват случаите, при които:

1. дебитът на водното течение е значителен в рамките на район за басейново управление, включително пунктове на големи реки, където водосборната площ е по-голяма от 2500 km2;

2. обемът на наличните води е значителен в рамките на района за басейново управление, включително големите езера и водоеми;

3. значими водни тела, които пресичат териториалната държавна граница;

4. други подобни пунктове, ако се изискват за оценка на натоварването със замърсители, преноса им през държавната граница и в морската среда.

(3) Контролният мониторинг се извършва за всеки пункт за срок една година по време на периода, обхванат в плана за управление на речния басейн, за:

1. параметри, показателни за всички биологични елементи за качество;

2. параметри, показателни за всички хидроморфологични елементи за качество;

3. параметри, показателни за всички основни физикохимични елементи за качество;

4. приоритетните вещества, които се изпускат в съответния речен басейн или подбасейн;

5. други специфични замърсители, които се изпускат в значими количества в съответния речен басейн или подбасейн.

(4) В случаите, когато резултатите от предишен мониторинг показват достигане на добро състояние на водното тяло и прегледът на въздействието от човешката дейност върху водното тяло не доказва, че въздействията са се изменили, контролният мониторинг по ал. 3 се извършва веднъж за времето на три плана за управление.

Чл. 10. (1) Програмата за оперативен мониторинг цели определяне на състоянието на водните тела, за които съществува риск да не бъдат постигнати целите, определени за тях в плана за управление на речния басейн, както и оценка на всички изменения в това състояние, които са резултат от прилагането на програми от мерки.

(2) Програмата по ал. 1 може да бъде променяна през времето на действие на плана за управление в случаите, когато се оценява, че определено въздействие не е значимо, т. е. не представлява риск за околната среда или когато съответният натиск е отстранен.

(3) За телата в риск от значително натоварване от точкови или дифузни източници, както и в риск от значителен хидроморфоложки натиск, пунктовете за оперативен мониторинг се избират представителни и достатъчно на брой, позволяващо оценка на величината и въздействието на натиска от тези източници.

(4) За оценка на величината на натиска върху повърхностните водни тела при оперативния мониторинг се контролират индикативните на натиска елементи за качество, които могат да бъдат:

1. параметри, показателни за биологичния елемент за качество, или елементи, които са най-чувствителни на натиска, на който са изложени водните тела;

2. всички зауствани приоритетни и приоритетно опасни вещества и други замърсители, зауствани в значими количества;

3. параметри, показателни за хидроморфологични елементи за качество, или елементи, които са най-чувствителни на натиска.

Чл. 11. (1) Програмата за проучвателен мониторинг се изготвя и изпълнява:

1. в случаите, когато причината за превишенията на екологичните стандарти е неизвестна;

2. в случаите, когато контролният мониторинг показва, че няма вероятност целите за опазване на околната среда да бъдат постигнати и все още не е започнал оперативен мониторинг с цел проверка на причините, поради които водното тяло или водните тела няма да постигнат определените цели;

3. за уточняване на величината и въздействието на случайно замърсяване.

(2) Програмата по ал. 1 предоставя информация за създаването на програма от мерки за постигане на целите, определени в плана за управление на речния басейн и конкретните мерки, необходими за отстраняване на въздействието на случайното замърсяване.

Чл. 12. (1) Честотата на извършване на мониторинга, определена в програмите по чл. 8, ал. 1, се съобразява, както следва:

1. за периода на контролен мониторинг се прилагат минималните честоти по таблица 1 към приложение № 1 по отношение на:

а) физикохимичните елементи за качество;

б) биологичните и хидроморфологичните елементи за качество - мониторингът се провежда най-малко веднъж през посочения период;

2. оперативният мониторинг се провежда през интервали не по-големи от посочените в таблицата по ал. 1, т. 1.

(2) Допускат се по-големи интервали от посочените в ал. 1, т. 1 и 2, ако това се основава на доказан технически опит или на експертни оценки.

(3) Честотата на мониторинга се съобразява и с променливостта на параметрите, получени в резултат на въздействия, причинени от естествените условия и от човешката дейност върху състоянието на повърхностните водни тела.

(4) При избора на честотите на мониторинг се цели постигане на приемливо ниво на достоверност и точност, чието определяне в резултат на проведения мониторинг се посочва в плана за управление на речния басейн.

(5) Времето на изпълнение на мониторинга се избира с цел свеждане до минимум на въздействието на сезонните изменения върху резултатите при гарантиране, че резултатите отразяват промените във водното тяло, предизвикани от промени вследствие на въздействието от човешка дейност.

(6) За постигане на целта по ал. 5 се провежда, ако е необходимо, допълнителен мониторинг през различните сезони за една и съща година.

Чл. 13. За зоните за защита на водите по чл. 119а от Закона за водите в програмите по чл. 8, ал. 1 се предвиждат допълнителни наблюдения, свързани със спецификата на съответната зона и в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 135, т. 4, 5, 7, 8, 10 и 12 от Закона за водите.

Чл. 14. (1) Повърхностни води, които осигуряват средноденонощен дебит над 100 m3 и се използват за питейно-битово водоснабдяване, се определят за пунктове за мониторинг и са предмет на допълнителни наблюдения за всички зауствани приоритетни вещества и за всички други вещества, зауствани в количества, които могат да засегнат състоянието на водното тяло и се контролират съгласно изискванията на Наредбата за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване по чл. 135, т. 4 от Закон за водите.

(2) Честотата на извършване на мониторинга по ал. 1 зависи от броя на обслужваното население и се определя съгласно приложение № 2.

Чл. 15. (1) Повърхностните водни тела в зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, се включват в програмата по чл. 10 в случаите, когато въз основа на оценка на въздействие или на контролния мониторинг те са определени като тела с риск за постигане на целите за опазване на околната среда.

(2) Мониторинг на водите по ал. 1 се провежда с цел оценка на величината и въздействието на всички значителни видове натиск върху тези тела, а при необходимост - и за оценка на измененията в състоянието на тези тела, предизвикано от програмите от мерки.

Чл. 21. (1) Програми за мониторинг на подземните води се разработват с цел съгласуван и изчерпателен преглед на количественото и химичното състояние на подземните води във всеки район за басейново управление.

(2) Програмите по ал. 1 включват програми за контролен и за оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води.

(3) Данните от мониторинга по ал. 2 са основа за идентифициране на значимите и устойчивите тенденции на замърсяване и насочването им в обратна посока

(4) Изчисленията за идентифициране на тенденцията се извършват за едно или група водни тела спрямо определено базово ниво.

(5) Насочването в обратна посока на идентифицираните тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители се доказва статистически, като се посочва нивото на достоверност.

Чл. 22. (1) За мониторинг на количественото състояние се определят:

1. мрежи за мониторинг на подземните, включително минералните води;

2. гъстота на пунктовете за мониторинг за всяко водно тяло или група тела;

3. честота на мониторинга;

4. интерпретиране и представяне на количественото състояние на подземни води.

(2) Мониторингът на количественото състояние включва измерване на нивото на подземните води и/или на водните количества.

(3) Критериите за определяне на добро количествено състояние на подземните води се определят с наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.

(4) За мониторинг на химичното състояние се определят:

1. мрежи за мониторинг на подземните, включително минералните води;

2. схема за полеви измервания и лабораторни изпитвания на качеството на подземните води в пунктовете от мрежата по т. 1, осигуряваща достоверност на резултатите и включваща:

а) основни показатели съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите, в т. ч. съдържание на кислород, стойност на рН, електропроводимост, нитрати, амоний;

б) допълнителни показатели, свързани с въздействието от човешка дейност върху подземните води във връзка с потвърждаване на оценката на риска водното тяло да не постигне целите за опазване на околната среда;

в) допълнителни показатели за характеризиране и опазване на трансграничните подземни води за всички цели на ползването им;

г) показатели при минералните води, определени съобразно специфичния състав на минералните води в находището или в определените в него водни тела;

д) честота и месеци на наблюдение, измерване и вземане на проби.

(5) Критериите за определяне на добро химично състояние на подземните води се определят с наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите.

(6) Нивото на достоверност и точност на резултатите от мониторинга на химичното състояние се оценява чрез приблизителни изчисления.

(7) Изчисленията по ал. 6 се посочват в плана за управление на речния басейн.

Чл. 23. (1) Мониторингът на количественото и на химичното състояние на подземните води може да се извършва едновременно.

(2) Мониторингът на количественото състояние може да се провежда в други представителни за тялото пунктове.

Чл. 24. (1) Програмите за мониторинг на подземните води се създават така, че:

1. задължително да обхванат подземните водни тела, които се използват за питейно-битово водоснабдяване и осигуряват средноденонощно водно количество повече от 100 m3;

2. да осигурят надеждна оценка на количественото състояние на всички подземни водни тела или група тела, включително на ресурсите на подземните води;

3. да осигурят последователен и изчерпателен преглед на химическото състояние на подземните води в рамките на всеки речен басейн;

4. да осигурят достатъчна информация за оценка въздействието на водовземането и естественото дрениране върху нивото на подземните води и на водните количества за подземните водни тела, определени като рискови;

5. да откриват наличието на значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсителите, предизвикани от човешка дейност;

6. при определяне на гъстотата на пунктовете и честотата на измерванията, да се вземат предвид краткосрочните и дългосрочните изменения на подхранването на водните тела;

7. за трансграничните подземни води да осигуряват честота на измерванията, достатъчна за оценка на посоката на потока и водното количество, протичащо през държавната граница.

(2) За зоните за защита на водите по чл. 119а, т. 1 и т. 3, буква "а" от Закона за водите в програмите по ал. 1 се предвиждат допълнителни наблюдения, свързани със спецификата на съответната зона и в съответствие с изискванията на наредбите по чл. 135, т. 2 и 5 от Закона за водите.

(3) Програмите за мониторинг на количественото състояние и за контролен и оперативен мониторинг на химичното състояние на подземните води съдържат финансов разчет за обезпечаване на изпълнението на планираните дейности.

Чл. 25. Програмите за контролен мониторинг на химичното състояние на подземните води се изготвят въз основа на извършеното характеризиране и оценка на въздействието на човешките дейности върху подземните водни тела за:

1. допълване и потвърждаване на процедурата по оценка на въздействието и за осигуряване на информация, необходима за оценка на значимите и устойчивите тенденции в резултат от естествени изменения и от човешки дейности;

2. всеки период, за който се прилага планът за управление на речен басейн.

Чл. 26. (1) Програмите за оперативен мониторинг се изготвят за установяване на:

1. състоянието на всички подземни водни тела и групи тела, определени като рискови;

2. наличието на всички предизвикани от човешка дейност тенденции за повишаване на концентрациите на всеки замърсител.

(2) Оперативният мониторинг се изпълнява в периодите между програмите за контролен мониторинг.

(3) Честотата на мониторинга по ал. 2 трябва да бъде достатъчна за откриване на съответните въздействия от човешка дейност, но не по-малко от веднъж годишно.

(4) Програмите за оперативен мониторинг се изпълняват за всяко от водните тела или група тела, идентифицирани като рискови въз основа на оценка на въздействието от човешка дейност и резултатите от контролния мониторинг.

Чл. 27. (1) За оценка на химичното състояние на подземните води резултатите от мониторинга във всеки един пункт в рамките на едно водно тяло се обединяват за тялото като цяло.

(2) За химичните параметри, за които са определени стандарти за качество съгласно наредбата по чл. 135, т. 2 от Закона за водите, се изчислява средната стойност на резултатите от мониторинга във всеки пункт в подземното водно тяло или група тела.

(3) Средните стойности по ал. 2 се използват за представяне на съответствието с нивата за добро химично състояние.

Чл. 28. (1) Представянето на резултатите от мониторинга за количественото и химичното състояние се извършва върху карти, които се прилагат към плана за управление на речния басейн.

(2) Върху картите по ал. 1 за количественото състояние се означават:

1. подземните водни тела с добро състояние със зелен цвят;

2. подземните водни тела с лошо състояние - с червен цвят.

(3) Върху картите по ал. 1 за химичното състояние се означават::

1. подземните водни тела с добро състояние със зелен цвят;

2. подземните водни тела с лошо състояние - с червен цвят;

3. подземните водните тела с идентифицирани значими и устойчиви тенденции за повишаване на концентрацията на замърсители в резултат от човешка дейност - с черна точка;

4. подземните водните тела, при които е налице смяна на посоката на тенденцията - със синя точка.

(4) Количественото и химичното състояние на подземните водни тела могат да бъдат означени и върху една карта, върху която задължително се нанасят означенията по ал. 3, т. 3 и 4.

Чл. 29. Мрежите за мониторинг на водите са елемент от програмите за мониторинг по глави II и IV и включват мрежа:

а) за валежи и повърхностни води, включително твърд отток;

б) за подземни води;

в) за морски води;

г) контролно-информационна система за състояние на отпадъчните води.

Чл. 30. (1) Всяка от мрежите по чл. 29. се състои от станции и/или пунктове за наблюдение на състоянието на водите. За мрежата по буква "а" влизат станциите и пунктовете за наблюдение и прогнози на рисковите фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие на водите, а по буква "г" - станциите и пунктовете за мониторинг на отпадъчните води.

(2) Всяка мрежа с принадлежащите й станции и пунктове се отразява върху карта с определен мащаб.

(3) За всяка станция и пункт се изисква информационна карта, попълнена на хартиен и електронен носител.

(4) Формите и видът на съдържащата се в картите по ал. 3 информация са еднотипни за категориите води на територията на страната, определени в чл. 3 от Закона за водите, и се одобряват от министъра на околната среда и водите.

Чл. 61. (1) Собствен мониторинг на водите се провежда от:

1. титулярите на разрешителни за водовземане и/или ползване на водни обекти, в т. ч. на разрешителни за заустване на отпадъчни води и на разрешителни за отвеждане на замърсители в подземни води, издадени по реда на Закона за водите, ако това е предвидено в разрешителното;

2. юридическите лица с учредено особено право на водовземане на минерална вода - изключителна държавна собственост, ако това е предвидено в договора за концесия;

3. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг с издадено решение по оценка за въздействие върху околната среда;

4. операторите на инсталации и съоръжения, които при условията в издаденото им комплексно разрешително по реда на ЗООС се задължават да провеждат собствен мониторинг на водите;

5. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг по смисъла на наредбата по чл. 135, т. 5 от Закона за водите;

6. лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг във връзка с отстраняване на минали екологични щети;

(2) Собствен мониторинг на водите се провежда и от други лица, извън посочените в ал. 1, когато това се изисква по силата на издаден нормативен или административен акт.

Чл. 62. (1) Лицата по чл. 61, ал. 1, т. 1 и 4 провеждат собствен мониторинг в съответствие с изискванията в разрешителните.

(2) При провеждането на мониторинга лицата по чл. 61, ал. 1, т. 1 изпълняват програма, изискванията към която се определят в разрешителните, издадени по реда на наредбите по чл. 135, т. 1а., 2 и 13.

Чл. 63. (1) Лицата по чл. 61, ал. 1, т. 3, 5 и 6 и тези по ал. 2 разработват план за провеждането на собствен мониторинг, съобразен с поставените условия в съответния акт, с който се изисква разработването на плана.

(2) При разработването на плана или изготвянето на комплексно разрешително се отчита и спецификата на наблюденията, регламентирани в наредбите по чл. 135, т. 4, 5, 7, 8 и 10 от Закона за водите.

(3) Планът или условията в комплексното разрешително за водите от депа за отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците се разработват и в съответствие с изискванията по приложение № 3 от Наредба № 8 от 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (ДВ, бр. 83 от 2004 г.).

Чл. 64. (1) Съдържанието на плана или на условията в комплексното разрешително за собствен мониторинг на подземни и повърхностни води включва следните основни елементи:

1. описание на обекта, за който се извършва мониторинг;

2. разположение на пробовземните точки, респ. на пунктове за мониторинг, в т. ч. тяхното предназначение, местоположение, отразено на карта с подходящ мащаб, географски координати, конструкция;

3. наблюдавани показатели за количество и качество и средства и методи за тяхното измерване;

4. честота и продължителност на наблюденията, включително време на наблюдение;

5. информационна карта за всеки пункт;

6. условия за експлоатация на системата за мониторинг;

7. анализ на данните от мониторинга и форма на предоставяне на резултатите;

8. критерии за своевременно уведомяване;

9. функционални връзки по предоставяне на информацията от мониторинга;

10. други изисквания, поставени към съдържанието на плана, в зависимост от спецификата на обекта.

Чл. 65. (1) Планът за собствен мониторинг се одобрява от органа, който го е изискал.

(2) При одобряване на плана или в разрешителните по чл. 61, ал. 1, т. 1 и 4 се определя информацията, която лицата, провеждащи собствен мониторинг, са длъжни да предоставят за включване в информационната система за водите и в контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води, както и реда, начина, мястото и срока за нейното представяне.

Чл. 66. Разходите за проектиране, изграждане и експлоатация на пунктовете за собствен мониторинг са за сметка на задължените лица по чл. 61, ал. 1.

Чл. 89. (1) Мониторингът на водите се организира и ръководи от министъра на околната среда и водите.

(2) За целите на управлението на мониторинга министърът на околната среда и водите:

1. одобрява програмите за мониторинг на водите, разработени от басейновите дирекции;

2. координира провеждането на мониторинг на водите на национално и басейново ниво, в т. ч. на мониторинг на валежите и за наблюдение и прогнози на рискови фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие върху водите;

3. създава специализирани база данни, карти, регистри и информационна система за състоянието на водите на национално и на басейново ниво;

4. утвърждава методики за изследване на води в случаите, когато липсват български стандарти, както и методики за анализ на данните от мониторинг на водите;

5. издава периодичен бюлетин за състоянието на водните ресурси на Република България;

6. извършва оценки и прогнози за количеството и качеството на водите на национално ниво;

7. възлага определянето на национално ниво на стойностите на стандартите за качество на околната среда за основните замърсители, посочени в наредбата по чл. 135, т. 9 на Закона за водите.

(3) Изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда::

1. провежда лабораторни и полеви изследвания за определяне на състоянието на водите;

2. провежда мониторинг на водите на национално ниво;

3. поддържа информационна система за мониторинг на водите на национално ниво, в т. ч. контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води;

4. разработва и предлага на министъра на околната среда и водите за утвърждаване методики за изследване на води в случаите, когато липсват български стандарти;

5. поддържа географска информационна система за водите на национално ниво, в т. ч.:

а) допълва и коригира географската информационна база данни за водите, състояща се от графични и атрибутни данни;

б) извършва геостатистически, географски и статистически анализи за състоянието на околната среда, в т. ч и на водите;

в) поддържа национална релационна база данни за водите;

г) съгласува единно геокодиране с помощта на уникални идентификатори на информацията в релационната база данни и географската информационна база данни за водите;

6. подготвя доклад за състоянието на водите на национално ниво, който е част/раздел от доклада за състоянието на околната среда по чл. 22, ал. 1 ЗООС;

7. създава, обработва и докладва информация за състоянието на водите до международни институции, в т. ч. Европейска агенция по околна среда.

(4) Директорът на регионалната инспекция по околната среда и водите в границите на териториалния й обхват:

1. провежда мониторинг на отпадъчните води;

2. поддържа база данни за извършения мониторинг и контрол за състоянието на отпадъчните води;

3. поддържа в актуално състояние списъците на обектите, формиращи емисии на приоритетни и приоритетно опасни вещества;

4. контролира изпълнението на собствения мониторинг за отпадъчните води в предвидените от Закона за водите случаи.

Чл. 90. (1) Директорът на басейновата дирекция за определен район за басейново управление планира и участва в провеждането на дейностите по мониторинг на водите, събира, съхранява, обобщава данните, анализира и докладва за получените резултати.

(2) Дейностите, свързани с провеждане на мониторинг на водите, включват:

1. експлоатацията, стопанисването и поддържането на пунктовете и станциите за мониторинг на водите, в т. ч. и за валежите в рамките на басейновия обхват и тези за наблюдение и прогнози на рискови фактори, които могат да предизвикат вредно въздействие върху водите;

2. разработването на програми за мониторинг на водите;

3. представянето на министъра на околната среда и водите за одобряване програмите за мониторинг на водите и изпълнение на одобрените програми;

4. планирането и участието в провеждането на мониторинга на водите;

5. събирането, съхраняването, обобщаването, анализирането и оценката на данните, вкл. за:

а) валежите и на нивата на повърхностните и подземните води;

б) химическото и екологичното състояние на водите;

в) отпадъчните води;

6. подържането на специализирани бази данни, карти и информационна система за водите на басейново ниво;

7. извършването на контрол на изпълнението на собствения мониторинг;

8. издаването на периодичен бюлетин за състоянието на водите;

9. извършването на оценки и прогнози за количеството и качеството на водите на басейново ниво;

10. извършването на измервания, наблюдения и лабораторни анализи, които не се изпълняват от регионалните лаборатории към Изпълнителната агенция по околна среда за оценка на състоянието на водите в пунктовете за мониторинг в рамките на района за басейново управление;

11. актуализирането на програмите за мониторинг в случаите по чл. 159, ал. 2 от Закона за водите;

12. установяването на негативните процеси в рамките на водните обекти и прогнози за тяхното развитие;

13. изготвянето на предупреждения при установени замърсявания, контрол върху развитието им и оценка на ефективността на предприетите действия.

Чл. 91. Директорите на дирекциите на националните паркове в границите на територията на националния парк организират и ръководят:

1. извършването на наблюдение и контрол върху компонентите и факторите на околната среда, оказващи влияние върху състоянието на водите;

2. ежегодното предоставяне на данните и информацията от провеждания мониторинг на водите на басейновата дирекция, в чийто район се намира съответната дирекция.

Чл. 92. В случаите, в които подземен воден обект е разположен в териториите на няколко района за басейново управление на водите, дейностите по чл. 90, ал. 2 се координират между съответните басейнови дирекции, като се отчита хидравличното единство на водния обект.