Държавен вестник, брой 9 от 31.I

Отменено основание. Виж § 9, т. 1 от заключителните разпоредби на Наредбата за държавните имоти - ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г., в сила от 01.11.1975 г.

1. Службите Държавни имоти при изпълнителните комитети на народните съвети са включени в състава на финансовите отдели и служби.

2. Министерството на финансите упражнява общо ръководство и контрол по управлението и стопанисването на държавните имоти.

Управление Народни съвети, местна промишленост и комунална дейност при Министерския съвет проучва и разработва общите въпроси по стопанисването, опазването и поддържането на държавния жилищен фонд, управляван и стопанисван от народните съвети чрез предприятията Жилищен фонд и Комунални услуги.

3. Финансовите отдели и служби при изпълнителните комитети на народните съвети имат следните основни задачи по отношение управлението и стопанисването на държавните имоти, които се изпълняват чрез службите Държавни имоти:

а) да издирват и заемат незаетите държавни имоти, включително и движимите вещи;

б) да подготвят и извършват актуването на държавните недвижими имоти с изключение на полските и горските имоти и имотите, свързани с държавна тайна;

в) да подготвят и придвижват преписките по предаване на държавни имоти на държавни предприятия и учреждения, по разпореждания с държавни имоти (отстъпване право на ползуване, отстъпване право на строеж, продажба и замяна) и по ликвидиране на съсобственост на държавата върху движими и недвижими имоти;

г) да следят и дават съдействие за правилното стопанисване на всички държавни имоти на територията на народния съвет;

д) да отдават под наем държавните недвижими имоти, предоставени на народния съвет, които не се използуват за собствени нужди на съвета, и да се грижат за събирането на наемите, ако към съвета не е създадено предприятие Жилищен фонд или Комунални услуги.

4. Финансовите отдели при окръжните народни съвети имат и следните задачи извън задачите по т. 3:

а) упражняват общо ръководство и контрол върху дейността на службите Държавни имоти при градските и селските общински народни съвети в окръга по управлението и стопанисването на държавните имоти, непредадени за управление и стопанисване на предприятията Жилищен фонд и Комунални услуги;

б) дават указания по запитвания на предприятия, учреждения и организации на територията на окръга във връзка с прилагането на законите, указите, правилниците, наредбите и другите нормативни актове, отнасящи се до управлението и стопанисването на държавните имоти, непредадени за управление и стопанисване на предприятията Жилищен фонд и Комунални услуги;

в) извършват проверки по жалби на трудещи се срещу дейността на градските и селските общински народни съвети по управлението и стопанисването на държавните имоти, непредадени за управление и стопанисване на предприятията Жилищен фонд и Комунални услуги, и вземат мерки за отстраняване на допусканите слабости;

г) набелязват и провеждат мероприятия за квалификация на служителите по държавните имоти на територията на окръга, като организират и окръжни съвещания за обмяна на опит.

5. В селските общински народни съвети, както и в по-малките градски, общински народни съвети, в които по щатното разписание не се предвижда отделна длъжност по държавните имоти, задачите по управлението и стопанисването на държавните имоти се възлагат на служител от финансовата служба, който изпълнява и друга работа.

6. Народът в лицето на своята социалистическа държава е единственият собственик на държавните имоти. Държавните учреждения и предприятия, включително народните съвети, не са собственици на тези имоти. На тях е предоставено само управлението и стопанисването на държавните имоти.

7. Държавни са следните имоти:

а) сгради, съоръжения и пр., построени за задоволяване на производствени, стопански, административни, културно-просветни, здравни и други нужди на държавните предприятия и учреждения;

б) държавните жилищни сгради, построени за задоволяване жилищните нужди на трудещите се;

в) отчуждените за държавни нужди по силата на Закона за планово изграждане на населените места. Закона за собствеността и Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда;

г) национализираните, отчуждените и изкупените по силата на други закони, укази, постановления или разпореждания на Министерския съвет;

д) конфискуваните от съдилищата по силата на Наказателния кодекс и на други закони;

е) придобитите от държавата съгласно чл. 11 от Закона за наследството;

ж) придобитите от държавата от прекратени сдружения и фондации (чл. 148 и 154 от Закона за лицата и семейството);

з) бившите общински и училищни имоти;

и) придобитите от държавата по дарения, завещания и пр.;

к) придобитите от държавата чрез покупко-продажба или замяна;

л) придобитите по пътя на принудително изпълнение за вземания на държавата, държавни предприятия и държавни учреждения по реда на Наредбата за събиране на държавните вземания и на Гражданския процесуален кодекс;

м) придобитите по давност съгласно чл. 79 от Закона за собствеността;

н) имотите, които нямат друг собственик (чл. 6 от Закона за собствеността);

о) придобитите от държавата на други основания.

8. Всички частни лица, в разпореждане на които са постъпили или постъпят държавни имоти, са длъжни да уведомят за това незабавно финансовия отдел при съответния градски народен съвет (за имотите в градовете) или при съответния окръжен народен съвет (за имотите в селата), а за София - при съответния районен народен съвет.

Всички длъжностни лица, които узнаят по какъвто и да е начин, че частни лица задържат без основание държавно имущество, са длъжни да съобщят за това веднага на съответния финансов отдел или служба.

9. При констатиране от финансовите отдели и служби при народните съвети, че държавен имот се държи без законно основание от частно лице те правят предложение пред председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет за вземане решение за изземане на имота.

Решението на председателя на изпълнителния комитет се изпълнява по административен ред от органите на народната милиция, които изземат имота и го предават на съответния народен съвет (чл. 16 от Закона за собствеността).

10. Финансовите отдели и служби при окръжните и градските народни съвети изпълняват изпратените им от съдилищата в препис присъди и решения в частта им, с която се конфискуват или се присъждат в полза на държавата недвижими и движими имоти или се отнемат вещи в полза на държавата по силата на чл. 33 от Наказателния кодекс (чл. 264, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс, § 27 от Правилника за държавните имоти).

Преписите от присъдите и решенията трябва да се изпращат за изпълнение по силата на § 27 от Правилника за държавните имоти в срок не по-дълъг от един месец от влизането им в сила. В 10-дневен срок от получаване на преписите от присъдите или решенията финансовите отдели и служби при народните съвети са длъжни да изземат движимите вещи с протокол - опис по т. 15, а за недвижимите имоти да съставят актове по реда на т. 20 и сл. от тази инструкция, веднага след което да уведомят съответния съд. При изземането на движимите вещи присъствуват: представител на местния народен съвет и някой съсед на осъдения. Докато не получат уведомление от финансовите отдели и служби при народните съвети, че движимите и недвижимите имоти са завзети и актувани, съдилищата не отнасят делата в архива.

11. Финансовите отдели и служби при народните съвети трябва да обръщат особено внимание за недопущане подменяване на движимите вещи.

12. Съгласно чл. 25 от Наказателния кодекс не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и на неговото семейство вещи за лична и домашна употреба, оръдията, необходими за упражняване на занятието му, както и средствата за издръжка на семейството му за 6 месеца.

При пълна конфискация трябва да се изземат за държавни всички недвижими имоти на осъдения, включително жилището му, всичките му полски имоти и от движимите му вещи тези, които не са упоменати в чл. 25 от Наказателния кодекс, като в този случай няма приложение чл. 339 от Гражданския процесуален кодекс и 206-то постановление на Министерския съвет от 5 март 1952 г. относно одобряване списък на вещите, неподлежащи на принудително изпълнение (Известия, бр. 21 от 11 март 1952 г.).

При частична конфискация на определен имот (движим или недвижим) или на идеални части от имуществото на осъдения също не се прилагат чл. 339 от Гражданския процесуален кодекс и 206-то постановление на Министерския съвет от 5 март 1952 г.

13. Вещи, за които е заведено дело за установяване право на собственост от трети лица, не се ликвидират до окончателно решаване на делото с изключение на вещите, подлежащи на разваляне, които се ликвидират веднага и получените суми се внасят по депозитна сметка до разрешаване на спора. Завеждането на делото се установява със съдебно удостоверение.

14. Правилата на т. 10 - 13 се прилагат съответно при завземане на безстопанствени имоти й на незаети наследства.

Движимите вещи, конфискувани на основание специалните разпореждания на Закона за митниците, Закона за горите, Закона за лова, Закона за рибарството, Указа за уреждане на вътрешната търговия, не се завземат от финансовите отдели и служби при народните съвети, а се завземат и съхраняват и с тях се разпорежда по особените правила, които се съдържат в тези закони или са издадени въз основа на тях.

15. Завземането на държавни движими вещи от финансовите отдели и служби става с протокол - опис, който съдържа следните данни:

а) пореден номер на протокол - описа;

б) означаване на финансовия орган, който иззема вещите;

в) трите имена и адреса на бившия собственик и на лицето, от което се изземат вещите;

г) основанието за изземане на вещите;

д) подробно описание на вещите с означаване на вида, марката, фабричния номер, количеството, материала, от който е направена вещта, цвета, в какво състояние се намира вещта (стара, нова, годна, негодна и пр.);

е) оценка на вещта;

ж) трите имена и адреса на пазача, на който се възлага съхраняването на вещта.

Изземането и оценката на движимото имущество се извършва от комисия, назначена от началника на финансовия отдел или служба, в състава на която при нужда се включва и вещо лице.

16. Ако непосредствено след завземането имуществото не може да бъде предадено на изкупвателна, търговска или друга организация за използуване, преработка или продажба, то се предава за пазене на предприятие, учреждение, организация или частно лице, като получилият имота за пазене се подписва за получаването в протокол - описа.

В последния случай в протокол - описа се указват трите имена на лицето, приело имуществото за пазене, неговата длъжност, наименованието на предприятието, учреждението или организацията, в която то работи, точен адрес, дата или номер на паспорта му и от кого е издаден и се отбелязва, че лицето е предупредено за отговорността за непредаване или повреждане на имота.

Препис от протокол - описа се предава на пазача.

17. В случай на изгубване или повреждане на имота финансовият отдел предявява срещу лицето, приело го за пазене, искане да внесе в 10-дневен срок в републиканския бюджет стойността на изгубените или повредените вещи. Ако тази стойност не бъде внесена в дадения срок, финансовият отдел предявява иск пред съда срещу лицето, приело вещите за пазене, за заплащане стойността на изгубените или повредени вещи. В случай на присвояване, кражба или умишлено повреждане финансовият отдел съобщава на прокурора за привличане на виновните под отговорност, като същевременно предявява граждански иск за причинените щети.

18. Завзетото имущество се оценява:

а) стоки и материали, които не са употребявани и не са изгубили първоначалните си качества - по действуващите единни държавни цени на дребно;

б) стоки и материали, които са били употребявани или са изгубили първоначалните си качества - по същите цени, с приспадане на овехтяването в размер, установен от комисията, извършваща оценката;

в) стоки и материали, за които са установени само цени на едро без данък-оборот - по тези цени;

г) стоки и материали, за които няма цени на дребно, но има цени на едро с данък-оборот - по тези цени;

д) добитък за клане и птици, зърнени храни, фураж, плодове, зеленчуци, кожи и вълна, предавани на изкупвателните организации - по изкупвателните цени;

е) предаван на ТКЗС добитък - по цените, установени за този добитък;

ж) иностранна валута, злато, сребро и платина в монети, на слитъци и в суров вид - по курса на Българската народна банка;

з) златни украшения и скъпоценни камъни - по изкупните цени на ДИП Златарска промишленост.

19. Финансовите отдели и служби водят книги за завзетите от тях държавни движими вещи.

Книгите съдържат следните графи:

а) описание на движимите вещи, количеството им, вида, марката, фабричния номер, състоянието (годна, негодна, стара, нова и пр.);

б) основанието, на което вещта става държавна (присъда, отчуждителен акт и пр.);

в) трите имена и адреса на бившия собственик на вещта;

г) номера и датата на протокол - описа, с който са завзети вещите;

д) оценката на вещите;

е) къде и кой съхранява вещите (трите имена и адреса на пазача);

ж) на кого са предадени, отстъпени за ползуване или предадени вещите и въз основа на какъв акт (да се посочи номерът и датата на заповедта или писмото и пр.);

з) датата на протокола или друг документ за предаване на вещите на ползвателя.

20. За държавните недвижими имоти, независимо от това кой ги ползува, се съставят актове по образец, установен от Министерството на финансите (§ 21, ал. 1 от Правилника за държавните имоти).

21. Не се актуват:

а) държавните имоти, включени в държавния горски фонд, с изключение на сградите в тях;

б) непокритите държавни имоти (ниви, градини, лозя и пр.), които се намират извън регулационните планове на населените места, включително извън вилните зони; непокрити имоти, намиращи се извън регулационните планове, но в градоустройствените планове на населените места, могат да бъдат актувани по нареждане на председателя на окръжния народен съвет;

в) улиците, площадите, коритата на реките, водоемите, плажовете и други подобни;

г) временните постройки (временни навеси, бараки, будки и други).

На актуване подлежат и всички държавни празни дворни места, както и държавните имоти в границите на регулационните планове на населените места и на вилните зони, които се използуват като ниви, градини, лозя и пр.

Актуват се също така и сградите, които се намират извън границите на регулационните планове на населените места, заедно с прилежащите дворни места, включително и сградите в държавния горски фонд.

Ако бъдат отчуждени недвижими имоти за откриване на улици, площади, за хидромелиоративни съоръжения, за зелено строителство и други подобни, имотът се актува при отчуждаването му (респ. при заплащането му). Ако не се пристъпи веднага към използването му за целта, за която е отчужден, той се стопанисва от предприятията Жилищен фонд или Комунални услуги, съответно от служба Държавни имоти при общинския народен съвет, като се събират следващите се наеми от ползвателите.

22. Актовете за държавните имоти в градовете и включени в градските народни съвети села, включително за имоти на територията на съвета, намиращи се извън населените места, се съставят от финансовите отдели и служби при изпълнителните комитети на градските народни съвети.

Актовете за държавни имоти в невключените към градските народни съвети села, включително за недвижими имоти, намиращи се на територията на селските народни съвети извън населените места, се съставят от финансовите отдели при окръжните народни съвети.

За град София и присъединените села актовете се съставят от финансовите отдели при районните народни съвети.

Съставените актове се подписват и от председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

Актовете за държавните недвижими имоти в градовете и присъединените села се съставят в един екземпляр, а за държавните недвижими имоти в останалите села - в два екземпляра, от които единият остава във финансовия отдел при окръжния народен съвет, а другият се изпраща в съответния селски народен съвет.

След съставяне на акта финансовият отдел или служба уведомява отдел Архитектура и благоустройство при съответния народен съвет, за да бъде отбелязана промяната в собствеността на имота в имотната ведомост.

23. Актовете за недвижимите имоти, свързани с държавна тайна, се съставят от съответното министерство или ведомство.

Същото министерство или ведомство определя кои от предоставените на подведомствените му учреждения или предприятия недвижими имоти са свързани с държавна тайна.

Когато имотът престане да бъде обект на държавна тайна, министерството или ведомството уведомява финансовия отдел или служба при съответния народен съвет за актуването му.

24. Попълването на актовете се извършва след проверка на имота от актосъставителя на място, като всички графи на акта трябва да бъдат попълнени изчерпателно.

При попълване на графа втора от акта, отнасяща се до основанието, на което собствеността върху имота е придобита от държавата, и до датата, от която е придобит имотът, трябва да се вписват подробно и точно както нормативните актове, на основание на които е придобит имотът, така и юридическите факти, от които произтича правото на собственост на държавата. Например, ако имотът е отчужден за държавна нужда, се посочва номерът и датата на постановлението или разпореждането на Министерския съвет, с което е отчужден, или (когато отчуждаването е по Закона за планово изграждане на населените места) протокола, номера и датата на решението на изпълнителния комитет, с което е утвърдено отреждането на имота за държавна нужда по регулационния план. И в двата случая се посочва също така кога и срещу какъв документ е извършено плащането на обезщетението на бившия собственик или депозирането му в Държавната спестовна каса. Ако имотът е конфискуван, се посочват номерът и датата на конфискационната присъда, делото, по което е издадена, съдът, който я е издал, кога е влязла в сила и на основание на кой закон е постановена конфискацията.

Когато има две или повече основания за придобиване на имота от държавата, трябва да се посочват всички.

Ако мястото в някои от графите не е достатъчно за попълване на всички данни, вписването се продължава на гърба на акта.

25. Държавните учреждения и предприятия, на които са предадени новопридобити държавни имоти (например отчуждени за държавни нужди и пр.), са длъжни в едномесечен срок да уведомят съответния финансов отдел или служба, за да извърши той актуване на имота. Уведомяването се прави и при построяване на нова държавна сграда (включително и със средства от самооблагането), а така също на пристройка или надстройка на съществуваща сграда върху актуван държавен парцел, като срокът за уведомяването е един месец от приемането на сградата.

Когато финансовите отдели или служби установят, че някои държавни имоти не са актувани, изискват необходимите сведения от държавните учреждения и предприятия, които ги използуват, и извършват актуването.

26. Когато при извършване на промени в регулационните планове се образуват нови парцели чрез сливане на няколко актувани държавни имоти или чрез разделяне на един актуван държавен имот, за всеки новообразуван самостоятелен държавен парцел се съставя нов акт, в който се посочват номерата и датите на старите актове. За станалата промяна се прави отбелязване и върху старите актове, като се посочват номерата и датите на новите актове.

27. При промяна на основанието за придобиване на недвижимия имот от държавата не се съставя нов акт, а се извършва отбелязване в графа втора на акта, като се посочва новото основание. Отбелязването се датира и се подписва от служителя по държавните имоти.

По същия начин се постъпва, когато се нанасят корекции или допълнения в други графи на акта, без да се засяга основното му съдържание (например корекции относно годината на застрояване на сградата, данъчната й оценка и пр.). Във всички случаи тези корекции или допълнения не могат да се отнасят до определянето каква част от имота е държавна. При засягане на основното съдържание на акта, например актуване по-голяма или по-малка идеална част от имота, актуване на допълнителни площи, невключени в първоначалните граници, и други подобни, се съставя нов акт, съответно се извършва отписване по реда на § 25 от Правилника за държавните имоти.

28. Всички промени в управлението и стопанисването на държавните недвижими имоти, както и основните промени в състоянието им се отбелязват в актовете.

Държавните учреждения и предприятия, на които се предават държавни имоти, са длъжни в месечен срок от издаване на разпореждането за предаване на имотите, съответно от настъпването на промяната да уведомят народния съвет по местонахождението на имота за отбелязване на промяната в акта, като изпратят и един екземпляр от протокол - описа за предаването на имотите.

В случай, че се събарят държавни сгради също се уведомява служба Държавни имоти, за да се извърши отбелязване на промяната в акта.

Отбелязванията трябва да се извършват четливо, без да се поврежда или прави нечетливо съдържанието на акта, като в случай, че се окаже необходимо, промените да се отбелязват и върху гърба на акта.

29. В случаите, в които върху държавни имоти е отстъпено право на ползуване или върху държавни парцели е отстъпено право на строеж в полза на кооперативни и обществени организации или на граждани, върху акта за държавния имот се прави отбелязване по реда на т. 28 от тази инструкция.

30. Актовете за държавните недвижими имоти, означени с последователни номера, се подшиват в актови книги от по 200 броя и се съхраняват от съответния финансов отдел - служба Държавни имоти. Вторите екземпляри от актовете за имотите в селата се съхраняват в съответния селски народен съвет.

Актовете за държавни имоти, престанали да бъдат държавна собственост, и актовете за имоти, за които са съставени нови актове, се анулират и се съхраняват по същия начин.

31. Съставените актове за държавни недвижими имоти се регистрират в главна книга, която съдържа следните графи: номер по ред, вид на имота (къща, апартамент, магазин, склад и други), чия бивша собственост е имотът, парцел и квартал по стария регулационен план, парцел и квартал по новия регулационен план, площ (застроена, незастроена), година на застрояването, одържавена част (изцяло, реална, идеална), основание за одържавяването, номер и дата на акта, данъчна оценка в лева, кой стопанисва имота и на какво основание, отдаден ли е имотът под наем и на кого, годишен наем, отстъпено право на строеж (кому е отстъпено и на какво основание), имотът ликвидиран ли е като държавен и на какво основание и забележка.

Със същите графи може да се заведе картотека за имотите.

Освен това службите по държавните имоти водят и спомагателни книги съобразно дадени от Министерството на финансите указания, като например: азбучник на държавните недвижими имоти по адреси (съответно по квартал и парцел), описна книга за продадените недвижими имоти, включително съсобствените, азбучник за отчуждените имоти по ЗОЕГПНС и др. За иностранните имоти, които се управляват и стопанисват от народните съвети, се води отделна описна книга.

32. Недвижими имоти, неправилно актувани като държавни, се отписват от актовите книги и предават на собствениците им по нареждане на министъра на финансите. За целта собствениците подават писмено искане за освобождаване на имотите чрез финансовия отдел или служба при съответния градски или окръжен народен съвет. Към искането трябва да се приложат писмени документи, установяващи, че имотът е собственост на молителя и че неправилно е завзет за държавен. Финансовите отдели или служби препращат молбите на Министерството на финансите заедно с приложените към тях доказателства и препис от акта за завземане на имота за държавен, както и подробно изложение на фактическите обстоятелства и мотивирано мнение за основателността на искането, подписано от председателя на изпълнителния комитет. Исканията за освобождаване на имоти на територията на градските народни съвети се препращат на Министерството на финансите чрез изпълнителния комитет на окръжния народен съвет заедно с мнение по предложението на градския народен съвет, подписано от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет.

33. Ако основанието, поради което имотът е бил придобит от държавата, е отпаднало (например отчуждаването е отменено, присъдата, по силата на която имотът е конфискуван, е обезсилена и пр.), трябва също така да се извърши отписването му от актовите книги за държавните имоти по реда на § 25 от Правилника за държавните имоти и т. 32 от тази инструкция.

В горните случаи финансовите отдели при народните съвети трябва щателно да проверяват дали няма някакво друго основание за завземането на имота от държавата или пък дали не са извършени в него подобрения, ремонти и други разходи, за които държавата трябва да предяви претенция и да упражни право на задържане.

34. Държавните недвижими имоти, които са необходими за производствени, стопански, административни и други нужди на държавните предприятия и учреждения, се управляват и стопанисват от последните. Всички останали недвижими имоти се управляват и стопанисват от изпълнителните комитети на народните съвети чрез предприятията Жилищен фонд и Комунални услуги, а когато няма такива - пряко.

Предоставените на държавните предприятия и учреждения държавни недвижими имоти не могат да се отдават под наем освен по изключение, ако временно не са необходими за нуждите на предприятието или учреждението. Отдаването под наем в тези случаи на имоти, предоставени на учреждения, става с разрешение на съответния министър или ръководител на ведомство, а за имоти, предоставени на народните съвети - на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Държавните предприятия могат да отдават под наем на други предприятия, учреждения и организации временно неизползувани помещения в предоставените им държавни сгради, както и временно неизползувани машини, съоръжения, транспортни и други основни средства, без да е необходимо да искат разрешение от съответния министър, ръководител на ведомство или председател на окръжен народен съвет. В тия случаи наемът е равен на амортизационните отчисления (чл. 17 от Закона за държавните предприятия).

35. Недвижимите имоти, включени в държавния жилищен фонд, се управляват и стопанисват от държавните предприятия Жилищен фонд и Комунални услуги при народните съвети. Държавни жилища могат да бъдат оставени да се управляват и стопанисват от държавни предприятия и учреждения по реда на постановление № 202 на Министерския съвет от 25 октомври 1961 г. относно предаване ведомствения жилищен фонд на жилищните служби и предприятия към народните съвети и подобряване на стопанисването и поддържането им.

Държавните предприятия Жилищен фонд и Комунални услуги при народните съвети обхващат управлението и стопанисването и на предоставените им нежилищни недвижими имоти.

36. Завзетите от финансовите отдели и служби движими имоти се използуват, както следва:

а) придобитите селскостопански машини и инвентар, работен, развъден и продуктивен добитък се предават на ДЗС, МТС или селскостопанските научни институти безвъзмездно; на ТКЗС те могат да се отстъпят за ползуване възмездно или безвъзмездно;

б) придобитите други машини, съоръжения, суровини, полуфабрикати, готова продукция, транспортни средства и инвентар се предават безвъзмездно на държавни предприятия и учреждения, като стойността им се зачислява по баланса на държавното предприятие или учреждение като основни или оборотни средства съобразно с вида на имуществото;

предаването се извършва по реда на § 15 от Правилника за държавните имоти;

в) върху движими имоти, съставляващи основни средства, се отстъпва възмездно или безвъзмездно право на ползуване на кооперации и други обществени организации;

г) зърнени храни, фураж и други селскостопански продукти, а така също добитък за клане се предават на изкупвателните организации;

д) предметите с археологическо, художествено, музейно или научно значение се предават на съответните научни и музейни учреждения;

е) злато, сребро и платина в монети, на слитъци и в суров вид се предават на Българската народна банка за изкупуване;

ж) златни украшения и скъпоценни камъни се предават на ДИП Златарска промишленост срещу заплащане;

з) облигации от държавните заеми се предават на Държавната спестовна каса за приспадането им от дълга на държавата;

и) парични суми се предават на Българската народна банка за минаване в приход по републиканския бюджет;

к) вещи, които са негодни за ползуване от държавни, кооперативни и обществени предприятия, учреждения и организации, а могат да се използуват от граждани, подлежащи на обществено подпомагане, се предават на службите за социални грижи при народните съвети за раздаване на последните.

Горните правила не се прилагат относно бракуваните негодни основни средства, ликвидацията на които, включително на получените от тях материали, се извършва по реда на Инструкцията за ликвидиране на бракувани негодни основни средства (Известия, бр. 14/17.02.1961 г., изменена - бр. 78 от 29.09.1961 г.).

37. Разпореждането с държавните движими вещи в тия случаи се извършва от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет по реда на раздел VII от тази инструкция.

Разпореждането с имоти на стойност над 500 лв. в случаите на т. 36, букви "а" и "в" се извършва със съгласието на министъра на финансите (т. 9 от ПМС № 120 от 6 ноември 1963 година за предоставяне на някои права и създаване на възможност за по-оперативно решаване на някои въпроси от министрите, ръководителите на ведомства, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и директорите на държавните предприятия).

38. Предаването на движимите вещи или разпорежданията с тях се извършва във всички случаи след завземането, оценяването и вписването им в книгата за държавните движими вещи съгласно т. 18 и 19 от тази инструкция.

Сумите, постъпили от продажба и отстъпване право на ползуване върху движими вещи, се отнасят в приход на републиканския бюджет.

По горния ред се използуват и движимите вещи, останали при ликвидацията на бюджетни учреждения, които следва да бъдат предавани на отделите и службите Финанси.

39. Предаването на държавни имоти между учреждения или между учреждения и предприятия се извършва:

1) по решение на председателя на Държавния комитет за планиране и министъра на финансите - когато учрежденията или учреждението и предприятието са от различни ведомства или едното е от ведомство, а другото от народен съвет;

2) по решение на съответния министър или председател на изпълнителен комитет на народен съвет - когато учреждението и предприятието са от едно ведомство, съответно един народен съвет;

по решение на ръководителя на управлението, към което се числи предприятието, предаващо имотите - когато се предават имоти от предприятие на учреждение, числящи се към едно ведомство;

3) по решение на председателя на изпълнителния комитет на по-горния народен съвет - когато учрежденията или учреждението и предприятието са от различни народни съвети;

4) по решение на председателя на Държавния комитет за планиране и министъра на финансите - когато учрежденията или учреждението и предприятието са от народни съвети в различни окръзи.

В случаите по точки 1 и 4 предаването на държавни имоти може да се извърши и въз основа на взаимно съгласие между ръководителите на заинтересуваните ведомства, съответно между ръководителя на ведомството и председателя на изпълнителния комитет на народния съвет или между председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети.

Предаването на държавни имоти, съставляващи основни средства, между държавни предприятия се извършва по реда, установен в чл. 16 от Закона за държавните предприятия (Известия, бр. 90/8.11.1960 г.).

40. Предаването и използуването на държавните имоти от държавните предприятия и учреждения се извършва безвъзмездно.

41. Въз основа на заповедта или решението за предаване се съставя протокол - опис за фактическото предаване, в който се отбелязват всички данни, характеризиращи имота, и основанието за предаването. От датата на протокол - описа имотът се отписва от счетоводните книги на предаващото държавно предприятие или учреждение и се записва в счетоводните книги на новия ползвател.

Протокол - описът се съставя в три екземпляра - по един за предаващото и приемащото предприятие или учреждение и един за съответния народен съвет, финансов отдел, за отбелязване в актовите и други книги (§ 20 от Правилника за държавните имоти).

В случаите, в които се предават на държавни учреждения и предприятия и на кооперативни и обществени организации движими вещи, протокол - описът се съставя в два екземпляра, от които един в съответния финансов отдел или служба, а един се предава на предприятието, учреждението или организацията. Главният счетоводител на предприятието, учреждението или организацията носи отговорност за незабавното осчетоводяване на получените имущества. Предприятието, учреждението или организацията е длъжно в 7-дневен срок от съставяне на протокол - описа да уведоми финансовия отдел или служба при общинския (районния) народен съвет за осчетоводяването на имотите. Уведомлението се съхранява от финансовия отдел или служба заедно с протокол - описа и с документа за разпореждането с имота от председателя на изпълнителния комитет.

42. Когато председателите на изпълнителните комитети на народните съвети установят, че държавни предприятия и учреждения задържат държавен имот, който не им е необходим, отправят искане до съответното ведомство да им предаде имота.

43. Новопридобитите държавни имоти се предоставят за управление и стопанисване на народните съвети, освен ако в акта за придобиването им е постановено друго (§ 18 от Правилника за държавните имоти).

А. Отстъпване право на ползуване на държавни имоти

44. Правото на ползване на държавен имот включва правото да се използува имотът съгласно неговото предназначение и правото да се получават доходи от него, без той да се променя съществено (чл. 56 от Закона за собствеността).

Правото на ползуване на държавен имот може да бъде отстъпено само в полза на кооперации и други обществени организации (чл. 15, ал. 2 от Закона за собствеността и § 33 от Правилника за държавните имоти).

Правото на ползуване на държавен имот се отстъпва възмездно или безвъзмездно (чл. 15, ал. 2 от Закона за собствеността и § 33 от Правилника за държавните имоти).

45. По силата на т. 9 от ПМС № 120 от 6 ноември 1963 г. министрите, ръководителите на ведомства и председателите на изпълнителните комитети на народните съвети могат да отстъпват възмездно или безвъзмездно право на ползуване върху държавни имоти в полза на кооперативни или обществени организации със съгласие на министъра на финансите. Отстъпването право на ползуване върху движими вещи на стойност до 500 лева от общински народни съвети се извършва със съгласие на председателя на изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет.

Не може да се отстъпва право на ползуване върху сгради, които предстои да бъдат съборени, с оглед да бъдат построени на тяхно място нови постройки, както и върху вещи, които не представляват основни средства, а материали, стоки и изобщо предмети за потребление. По начало правото на ползуване се отстъпва възмездно. По изключение отстъпването на правото на ползуване може да се извърши и безвъзмездно.

Осчетоводяването на предадените за ползуване държавни имоти на кооперативни или обществени организации и внасянето на амортизационни отчисления върху тях се уреждат с т. 73 от Инструкцията за основните положения по счетоводното отчитане на основните средства на предприятията, организациите и учрежденията (Известия, бр. 3/10.01.1961 г.).

Б. Отстъпване право на строеж върху държавна земя

46. Правото на строеж върху държавна земя обхваща правото да се построи разрушена сграда върху определен парцел или върху част от такъв парцел, като притежателят на правото на строеж стане собственик на сградата, и правото да се ползва земята, доколкото е необходимо това за ползуване на сградата съгласно предназначението й.

Може да се прехвърли правото на строеж и за построена вече сграда, както и за надстрояване на съществуваща сграда.

Правото на строеж върху държавна земя може да се отстъпи на кооперации, на други обществени организации и на граждани.

47. Отстъпването на право на строеж се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, на което е предоставена земята за ползване, а за държавни земи, предоставени на народни съвети, с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет (чл. 15, ал. 1 и 13 от Закона за собствеността и § 34 и 38 от Правилника за държавните имоти). За жилищно строителство правото на строеж се отстъпва по решение на изпълнителните комитети на общинските народни съвети съгласно Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство.

Сумите, получени срещу отстъпеното право на строеж, и в тези случаи се внасят във фонд Жилищно строителство по сметката на съответния окръжен народен съвет при БИБ.

Препис от решението за отстъпване - право на строеж се изпраща на съответния окръжен народен съвет, отдел Финанси, за отбелязване в актовите книги на извършеното разпореждане с имота.

48. Правото на строеж върху държавна земя се отстъпва по реда на Правилника за държавните имоти възмездно.

В случаи, указани в специални закони, укази и постановления на Министерския съвет, или когато отстъпването се извършва по решение на Министерския съвет в полза на кооперации или на други обществени организации, отстъпването на право на строеж може да се извърши безвъзмездно.

В полза на граждани правото на строеж може да се отстъпва и безвъзмездно, напр. в случаите, когато се отстъпва по силата на чл. 10 от Указа за общественото подпомагане (Известия, бр. 77/27.09.1951 г.) и § 44 от правилника за приложението му (Известия, бр. 68/24.08.1954 г.), когато се отстъпва по силата на 837-мо постановление на Министерския съвет от 16 декември 1953 г. (Известия, бр. 3/8.01.1954 г.) и др.

49. Кооперациите, другите обществени организации и гражданите, на които е отстъпено право на строеж върху държавна земя, са длъжни да извършат строежа в двегодишен срок.

Ако отстъпването на правото на строеж е извършено по реда на Правилника за държавните имоти, при уважителни причини този срок може да бъде продължен от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет (§ 40, ал. 2 и 34 от Правилника за държавните имоти). В случай, че строежът не бъде извършен в дадения срок, правото за построяване на сградата се погасява, без да се връщат от държавата внесените суми.

Ако отстъпването на правото на строеж е извършено по реда на Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство, по изключение срокът може да бъде продължен до 1 година с решение на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. В случай, че строежът не е започнат или не е завършен с срока, по решение на общинския народен съвет отстъпеното право на строеж може да бъде отнето. В този случай 20% от внесената сума се задържа в полза на общинския народен съвет, а 80% се връща на вносителя.

50. Собственикът на постройката може да я продаде с разрешение на органа, който е отстъпил право на строеж. Преди даването на такова разрешение трябва да се прецени не трябва ли да се изкупи построената сграда и правото на строеж за държавата. При това, ако правото на строеж е отстъпено безвъзмездно от държавата, собственикът на постройката може да продаде само последната, а купувачът е длъжен да заплати стойността на правото на строеж на държавата.

В. Продажба на държавни имоти

51. Негодни или излишни основни средства - движими и недвижими държавни имоти, могат да се продават по решение на съответните министри, ръководители на ведомства и председатели на изпълнителни комитети на окръжни народни съвети, взето със съгласие на министъра на финансите (чл. 11 от Закона за собствеността). По силата на т. 10, ал. 1 от ПМС № 120 от 6 ноември 1963 г. такива продажби се извършват само по изключение, когато са от интерес за народното стопанство.

Не могат да бъдат продавани такива недвижими и движими държавни имоти, съставляващи основни средства, които, макар и да са станали ненужни за дадено държавно предприятие или учреждение, могат да бъдат предадени за ползуване, на друго държавно предприятие или учреждение или върху които може да се отстъпи възмездно или безвъзмездно право на ползуване на ТКЗС или други кооперативни и обществени организации, тъй като такива имоти не са излишни.

При извършване на продажба на негодни или излишни държавни имоти по силата на чл. 11 от Закона за собствеността се действува по реда, указан в § 29-32 от Правилника за държавните имоти, като исканията за продажба се правят от председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

Държавните недвижими имоти, чиято продажба се иска, се оценяват от комисията по § 13 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда (Известия, бр. 57/8.07.1952 г.). Оценката трябва да отговаря на действителната цена на имота, като не може да бъде по-ниска от цената по Тарифата за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавна и обществена нужда или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места (Известия, бр. 89/6.11.1956 г., изменена - Известия, бр. 64/9.08.1957 г., бр. 5/6.01.1959 г. и бр. 8/26.01.1962 г.). Тя може да бъде обаче по-висока от максимума по тарифата.

Оценката на имотите, които се продават, не подлежи на обжалване. Тя се определя от комисията по § 13 от Правилника за отчуждаване имоти за държавна и обществена нужда, приема се или не от купувача и се одобрява от председателя на изпълнителния комитет или ръководителя на ведомството, след което се иска съгласието на министъра на финансите.

52. Стари, ненужни за филмопроизводството, за театрите, оперите, самодейните колективи, физкултурните дружества и др. реквизити, гардероб (облекло) и др., когато са излишни и не се предават на друго държавно учреждение или предприятие, могат съгласно т. 29 от ПМС № 120 от 6 ноември 1963 г. да бъдат продавани с разрешение на ръководителя на съответното ведомство чрез оказионни магазини по цени, определени с участието на представител на финансовия отдел при съответния окръжен народен съвет.

53. Народните съвети могат да продават на нуждаещите се граждани жилища от наличния им жилищен фонд в брой или на изплащане с първоначална вноска не по-малка от 40% от стойността на жилището и изплащане на остатъка в срок до 20 години при 2% годишна лихва съгласно т. 4 на 10-то постановление на Министерския съвет от 23 януари 1957 г. за насърчаване и подпомагане на кооперативното, груповото и индивидуалното жилищно строителство (Известия, бр. 31/15.04.1957 г.) и издадената въз основа на него Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети (Известия, бр. 39/14.05.1957 г., изменена - Известия, бр. 94/22.11.1957 г., бр. 72/8.09.1959 г., бр. 88/1.11.1960 г., бр. 94/24.11.1961 г. и бр. 100/24.12.1963 г.).

Г. Замяна на държавни имоти

54. Държавни имоти могат да бъдат заменявани доброволно с имоти на кооперации, на други обществени организации или на частни лица с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството, на което са предоставени за ползуване, а държавни имоти, предоставени на народните съвети - с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет (чл. 13 от Закона за собствеността и § 34 от Правилника за държавните имоти).

При обезщетяването с недвижим имот на лица, чиито досегашни имоти се отчуждават за държавна нужда, не се извършва замяна по смисъла на чл. 13 от Закона за собствеността и на Правилника за държавните имоти.

Предложения за замяна трябва да се правят само когато замяната е в интерес на държавата.

При извършване замяната на държавни имоти с имоти на кооперации, на други обществени организации и на граждани се действува по реда, указан в § 34 и сл. от Правилника за държавните имоти.

Заменяваните имоти се оценяват по тяхната действителна цена от комисията по § 13 от Правилника за отчуждаване на имоти за държавна и обществена нужда, като оценката им не може да бъде по-малка от минимума по Тарифата за цените на недвижимите имоти, отчуждени за държавни и обществени нужди или отредени за мероприятия по Закона за планово изграждане на населените места. Към преписката се прилага заявление-декларация от другата страна, че е съгласна със замяната и определената цена.

55. Ако замяната се извършва при задължение за кооперацията, другата обществена организация или гражданина да заплати разлика в цените на заменяваните имоти, при утвърждаването на замяната се определя дали разликата ще се заплати веднага или в известен срок и на какви вноски ще стане изплащането. В последния случай върху имота, който другата страна получава в замяна, се учредява ипотека в полза на държавата за обезпечаване изплащането на разликата в стойността. Ако гражданинът се отказва от получаване на разликата в негова полза, към преписката се прилага писмената му декларация за това.

56. При замяната се изисква от кооперациите, другите обществени организации и гражданите да представят документи, установяващи по безспорен начин тяхното право на собственост върху имотите, които те дават в замяна на държавните имоти. Тези документи се прилагат към преписката.

57. При заменяване на държавни имоти с имоти на кооперативни или други обществени организации и на частни лица - тежестите върху имотите преминават по право върху дадените в замяна имоти. Вписването на тежестите става служебно и безплатно (чл. 14 от Закона за собствеността).

58. Съсобственост между държавата и трети лица върху движими и недвижими имоти може да бъде ликвидирана чрез съдебна делба, доброволна делба, продажба на частта на държавата, отстъпване на съсобствениците в замяна друг имот или откупуване на тяхната част.

59. Съдебната делба се извършва съгласно разпоредбите за делба на наследство - чл. 278 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Дела за делба на съсобствени с държавата имоти може да се завеждат от учрежденията и предприятията (включително народните съвети), на които е предоставено управлението и стопанисването на държавни недвижими имоти, само с разрешение на Министерството на финансите. Не се допуска завеждането на дела за делба на съсобствен с държавата недвижим имот от учрежденията и предприятията, на които е предоставено управлението и стопанисването на имота, в случаите, в които имотът не може да се подели реално. При възможност имотът да се подели реално завеждането на дела се разрешава, когато извършването на делбата е в полза на държавата.

За завеждане на дела за делба на съсобствен с държавата недвижим имот от страна на третите лица - съсобственици не се изисква разрешение от Министерството на финансите.

По делата за делба на съсобствен с държавата недвижим имот като представител на държавата се явява държавното предприятие или учреждение, на което е предоставен имотът за управление и стопанисване, а ако няма такова, съответният общински народен съвет.

60. Доброволната делба на държавни имоти се извършва съгласно указанията, дадени в § 44 от Правилника за държавните имоти.

Доброволната делба, трябва да бъде в интерес на държавата.

61. Продажбата на частта на държавата и отстъпването на съсобствениците в замяна друг имот се извършват по реда на § 45, 46, 29 и сл., 34 и сл. от Правилника за държавните имоти и т. 51 и сл. от тази инструкция.

Откупуването от държавата частта на съсобствениците се разрешава по реда на § 34 и сл. от Правилника за държавните имоти и на т. 51 и сл. от тази инструкция.

При продажбата на частта на държавата и на частта на трети лица в съсобствен имот трябва да се спазват и разпоредбите на чл. 33 от Закона за собствеността.

62. Съсобствените между държавата и частните лица недвижими имоти, влизащи в състава на държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети, могат да бъдат ликвидирани и по реда на постановление № 246 на Министерския съвет от 8 декември 1958 г. за уедряване на държавния жилищен фонд на народните съвети чрез ликвидиране на съсобствените между държавата и частни лица недвижими имоти (Известия, бр. 101/19.12.1958 г.) и наредбата за приложението му (Известия, бр. 11/6.02.1959 г.).

63. С получените суми от ликвидиране частта на държавата в съсобствен имот се постъпва по реда, предвиден в съответните нормативни актове, а именно: сумите от продажба на идеални части от жилища, извършени по реда на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети; сумите от продажба на идеални части от други държавни недвижими имоти; сумите, съставляващи разлики в полза на държавата при доброволна замяна или ликвидация на съсобствени между държавата и частни лица недвижими имоти, се внасят във фонд Жилищно строителство по сметка на съответния окръжен народен съвет при Българската инвестиционна банка.

Сумите, получени от продажба на съсобствени между държавата и частни лица недвижими имоти по реда на 246-то постановление на Министерския съвет от 8 декември 1958 г. за уедряване на държавния жилищен фонд на народните съвети чрез ликвидиране на съсобствените между държавата и частни лица недвижими имоти (Известия, бр. 101/19.12.1958 г.) се внасят във фонд Уедряване на държавния жилищен фонд и ако не бъдат усвоени в двегодишен срок, се прехвърлят във фонд Жилищно строителство.

В случаите, когато в съответните нормативни актове не е предвидено къде да се внасят получените суми, те се внасят в приход на републиканския бюджет.

64. Прехвърлянето право на собственост и учредяването на други вещни права в случаите по глави VIII и IX се извършва писмено. Нотариална форма не е необходима (чл. 18 от Закона за собствеността и § 48 от Правилника за държавните имоти).

Тази инструкция се издава въз основа на § 49 от Правилника за държавните имоти и отменя Инструкцията за приложение на Правилника за държавните имоти, обнародвана в Известия бр. 73/11.09.1953 г., изменена - Известия, бр. 68/24.08.1954 г.