Държавен вестник, брой 28 от 3.IV

Държавите - страни по тази конвенция,

Като страни по Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, приета в Брюксел на 29 ноември 1969 г.,

съзнавайки опасността от замърсяване в резултат на световния превоз по море на нефт в наливно състояние,

убедени в необходимостта от осигуряване на адекватно обезщетение на лицата, пострадали от замърсяване в резултат на изтичане или изхвърляне на нефт от кораби,

отчитайки, че Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 29 ноември 1969 г. представлява значителен напредък в тази насока, като установява в договарящите държави режим за обезщетяване при понесени щети от замърсяване, както и за разходите по предприети превантивни мерки за отстраняване или ограничаване на такива щети,

отчитайки обаче, че този режим не позволява пълно обезщетение на пострадалите от щетите от замърсяване с нефт във всички случаи, като в същото време налага на корабособственика допълнително финансово задължение,

отчитайки още, че икономическите последици от щетите от замърсяване в резултат на разливане или изхвърляне на нефт, превозван по море в наливно състояние, не би следвало да се понасят изключително и само от корабоплавателната индустрия, но отчасти и от заинтересуваните от превоза на нефт,

убедени в необходимостта от установяване на система за компенсиране и обезщетяване, която да бъде в допълнение към Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, с цел да се гарантира пълно обезщетение на пострадалите от замърсяване с нефт, както и пълното освобождаване същевременно на корабособствениците от допълнителни финансови задължения, наложени им от споменатата конвенция,

отбелязвайки Резолюцията относно създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, приета на 29 ноември 1969 г. на Международната юридическа конференция относно щетите от замърсяването на морската среда,

се споразумяха, както следва:

Член 1

За целите на тази конвенция:

1. "Конвенция за отговорността, 1992 г." означава Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1992 г.

1bis. "Конвенцията за фонда, 1971 г." означава Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1971 г. За държавите - страни по протокола от 1976 г. към конвенцията за фонда, 1971 г., се счита, че терминът обхваща конвенцията за фонда, 1971 г., изменена с този протокол.

2. Термините "кораб", "лице", "корабособственик", "нефт", "щета от замърсяване", "превантивни мерки", "инцидент" и "Организация" имат същото значение, както употребените в чл. 1 на конвенцията за отговорността, 1992 г.

3. "Облагаем нефт" означава суров нефт и мазут съгласно определенията по-долу:

(а) "суров нефт" означава всяка течна въглеводородна смес, произхождаща от почвата, независимо в естествено или обработено състояние с оглед нейното транспортиране; тя включва също суров нефт, пречистен от определени дестилати (наричан понякога "topped crudes"), и суров нефт, на който са добавени определени дестилати (наричан понякога "spiked" или "reconstituted нефт");

(b) "мазут" означава тежки дестилати или остатъчни продукти от суровия нефт или смеси от тези продукти, предназначени за ползване като гориво за производство на топлина или енергия, с качество, еквивалентно на спецификациите на "Американска организация за изпитание на специфициране на материалите за мазут № 4 Име D 396-69)", или друг по-тежък мазут.

4. "Разчетна единица" има същото значение, както в ал. 9 на чл. V на Конвенцията за отговорността, 1992 г.

5. "Корабен тонаж" има същото значение, както в ал. 10 на чл. V на Конвенцията за отговорността, 1992 г.

6. "Тон", доколкото се отнася до нефт, означава метричен тон.

7. "Гарант" означава всяко лице, което предоставя застраховка или друго финансово обезпечаване на отговорността на корабособственика съгласно ал. 1 на чл. VII на Конвенцията за отговорността, 1992 г.

8. "Терминално съоръжение" означава място за складиране на нефт в наливно състояние, което позволява приемане на нефт, превозван по воден път, включително всяко съоръжение, което се намира в открито море и е свързано с това място.

9. Когато инцидент се състои от поредица от случаи, се приема, че този инцидент е настъпил на датата на първия от тези случаи.

Член 2

1. Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване, наречен "Международен фонд за обезщетяване при щети, причинени от замърсяване с нефт, 1992 г." и наричан по-нататък "Фондът", се създава за следното:

(а) да осигурява обезщетение при щети, причинени от замърсяване дотолкова, доколкото закрилата, произтичаща от Конвенцията за отговорността, 1992 г., е недостатъчна;

(b) да осъществява свързаните с това цели, изложени в тази конвенция.

2. Във всяка договаряща държава Фондът се признава за юридическо лице, което може съгласно законодателството на тази държава да поема права и задължения и да бъде страна по всяко дело, заведено в съдилищата на тази държава. Всяка договаряща държава признава директора на Фонда, наричан по-нататък "директор", за юридически представител на Фонда.

Член 3

Тази конвенция се прилага изключително:

(a) за щети от замърсяване, причинени:

(i) на територията на договаряща държава, включително териториалното море, и

(ii) в изключителната икономическа зона на договаряща държава, установена в съответствие с международното право или ако договарящата държава не е определила такава зона в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен от тази държава в съответствие с международното право, и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

(b) за мерките, предприети за предотвратяване или намаляване на такива щети, когато са предприети такива.

Член 4

1. С цел да изпълни функциите си съгласно чл. 2, ал. 1(а) Фондът е длъжен да обезщети всяко лице, понесло щети от замърсяване, ако това лице не е получило пълно и достатъчно обезщетение съгласно условията на Конвенцията за отговорността, 1992 г., поради това че:

(а) Конвенцията за отговорността, 1992 г. не предвижда отговорност за въпросните щети;

(b) корабособственикът, отговорен за щетите съгласно Конвенцията за отговорността, 1992 г., е във финансова невъзможност да изпълни изцяло задълженията си или финансовото обезпечение, което може да бъде предоставено съгласно чл. VII на споменатата конвенция не покрива въпросните щети или не е достатъчно да задоволи исковете за обезщетение; приема се, че корабособственикът е във финансова невъзможност да изпълни задължението си и обезпечението е недостатъчно, ако пострадалият от щетата от замърсяването не е успял да получи обезщетение в пълния размер, дължим съгласно Конвенцията за отговорността, 1992 г., след като е предприел всички разумни мерки по законовите процедури за получаване на обезщетение;

(с) щетите надвишават отговорността на корабособственика съгласно Конвенцията за отговорността, 1992 г., така както е ограничена в съответствие с чл. V, ал. 1 на споменатата конвенция или съгласно условията на която и да е друга международна конвенция, която е в сила или е открита за подписване, ратификация или присъединяване към датата на тази конвенция.

За целите на този член разумно направените разходи и пожертвования, предприети доброволно от корабособственика, за да избегне или ограничи замърсяването, се разглеждат като щети от замърсяването.

2. Фондът се освобождава от всякакви задължения съгласно предходната алинея при следните случаи:

(а) ако докаже, че щетата от замърсяване е резултат от акт на война, враждебни действия, гражданска война или бунт или се дължи на разливане или изхвърляне на нефт от военен кораб или от друг кораб, който е собственост на или е експлоатиран от държава, а в момента на инцидента е използван за правителствени нетърговски цели; или

(b) ако ищецът не може да докаже, че щетата е причинена от инцидент, в който участват един или няколко кораба.

3. Ако Фондът докаже, че щетата от замърсяване е резултат цялостно или частично поради действие или бездействие с намерение да се причини щета от лицето, понесло щетата, или поради небрежност на това лице, Фондът може да бъде освободен от част или от цялото задължение да изплати обезщетение на такова лице. Във всеки случай Фондът се освобождава толкова, колкото корабособственикът би могъл да бъде освободен съгласно ал. 3 на чл. III на Конвенцията за отговорността, 1992 г. Обаче такова освобождаване на Фонда от отговорност не се разпростира, що се отнася до превантивните мерки.

4. (а) С изключение на случаите, предвидени в букви "b" и "с" на тази алинея, общата сума на обезщетение, изплащано от Фонда по този член по отношение на всеки инцидент, се ограничава така, че сборът от тази сума и общата сума на обезщетението, фактически изплатена по Конвенцията за отговорността, 1992 г. за щета от замърсяване в обхвата на действие на тази конвенция, както е посочено в чл. 3, да не превишава 135 милиона разчетни единици.

(b) С изключение на случаите, предвидени в буква "с", общата сума на обезщетение, изплащана от Фонда по този член за щета от замърсяване, причинена от природно бедствие с изключителен, неизбежен и непреодолим характер, да не превишава 135 милиона разчетни единици.

(с) Максималната сума на обезщетение, посочена в букви "а" и "b", е 200 милиона разчетни единици за всеки инцидент, произлязъл в течение на период, в който има три страни по тази конвенция, по отношение на които общото съответстващо количество облагаем нефт, получен от лица на територията на такива страни през предшестващата календарна година, е равно или превишава 600 милиона тона.

(d) Лихвените проценти, начислени по Фонда, създаден в съответствие с ал. 3, чл. V от Конвенцията за отговорността, 1992 г., ако има такива, не се вземат под внимание при изчисление на размера на максималното обезщетение, изплащано от Фонда по този член.

(е) Сумите, посочени в този член, се превръщат в национална валута на базата на стойността на тази валута в единици "специални права на тираж" на датата, на която Събранието на Фонда вземе решение по отношение на първата дата на изплащане на обезщетението.

5. Когато размерът на исковете срещу Фонда превишава общата сума на обезщетението, което Фондът трябва да плати съгласно ал. 4, то сумата, която е на разположение, се разпределя между ищците така, че съотношението между установения иск и действително получената сума съгласно тази конвенция да бъде еднакво за всички ищци.

6. Събранието на Фонда може да реши, че в изключителни случаи обезщетението в съответствие с тази конвенция може да бъде изплатено дори ако корабособственикът не е създал фонд в съответствие с ал. 3, чл. V на Конвенцията за отговорността, 1992 г. В такъв случай се прилага ал. 4(е) на този член.

7. По искане на договаряща страна Фондът предоставя своите услуги на нейно разположение, доколкото това е необходимо, за да бъде подпомогната с персонал, материали и услуги, необходими за предотвратяване или ограничаване на щета от замърсяване поради инцидент, за който на Фонда би могло да се наложи да изплати обезщетение съгласно тази конвенция.

8. При условия, които следва да се установят във Вътрешните правила, Фондът може да предостави възможности за кредит с цел да се даде възможност за превантивни мерки срещу щети от замърсяване поради инцидент, за който на Фонда би могло да се наложи да изплати обезщетение съгласно тази конвенция.

Член 5

(заличен)

Член 6

Правата за обезщетение, предвидени по чл. 4, се загубват в срок от три години след датата, на която е произлязла щетата, освен ако не е предявен иск или уведомяване в изпълнение на чл. 7, ал. 6. Обаче никакви искове не могат да бъдат предявени след изтичане на шест години от датата, на която е станал инцидентът, причинил щетата.

Член 7

1. При спазване на следващите разпоредби на този член всяко действие срещу Фонда с цел обезщетение съгласно чл. 4 на тази конвенция може да бъде предприето само пред компетентен съд съгласно чл. IХ на Конвенцията за отговорността, 1992 г. по отношение на искове срещу корабособственика, който е или който въпреки разпоредбите на чл. III, ал. 2 на Конвенцията за отговорността, 1992 г., е бил отговорен за щети от замърсяване в резултат от въпросния инцидент.

2. Всяка договаряща държава гарантира, че съдилищата й разполагат с необходимата юрисдикция да разглеждат предявени искове срещу Фонда, както е предвидено в ал. 1.

3. Ако бъде заведено дело пред компетентен съд за обезщетяване при щети от замърсяване съгласно чл. IХ на Конвенцията за отговорността, 1992 г. срещу корабособственика или неговия гарант, сезираният съд е единственият, който има юрисдикция по отношение на такива искове срещу Фонда с цел обезщетение по чл. 4 на тази конвенция. Обаче, ако съгласно Конвенцията за отговорността, 1992 г. бъде заведено дело за обезщетяване при щети от замърсяване пред съд на държава, която е страна по Конвенцията за отговорността, 1992 г., но не е страна по тази конвенция, всяко дело срещу Фонда съгласно чл. 4 на тази конвенция може по избор на ищеца да бъде заведено или пред компетентния съд на държавата, в която се намира главното седалище на Фонда, или пред който и да е съд на държава - страна по тази конвенция, който е компетентен съгласно чл. IХ на Конвенцията за отговорността, 1992 г.

4. Всяка договаряща държава предвижда в законодателството си разпоредби, според които Фондът има право да се намесва като страна във всяка съдебна процедура, заведена съгласно чл. IХ на Конвенцията за отговорността, 1992 г. пред компетентния съд на тази държава, срещу корабособственика или неговия гарант.

5. Освен ако е предвидено друго в ал. 6, Фондът не се счита за обвързан с никакви присъди или решения по съдебните процедури, по които не е бил страна, или с каквото и да е извънсъдебно уреждане, по което не е бил страна.

6. Без да се нарушават разпоредбите на ал. 4, ако срещу корабособственик или неговия гарант бъде заведено дело за обезщетение за щети от замърсяване пред компетентен съд на договаряща държава съгласно Конвенцията за отговорността, 1992 г., националното законодателство на тази държава позволява на всяка страна по делото да уведомява Фонда за делото. Ако уведомлението е извършено по законовия ред, изискван от сезирания съд на съответната държава и по време и начин, че Фондът да разполага с достатъчно време да встъпи като страна по делото, всяко решение на съда по това дело, след като стане окончателно и влезе в сила в държавата, в която е произнесено, то става задължително за Фонда в смисъл, че той не може да оспорва фактите и заключенията на съда, дори и ако Фондът не е участвал фактически в делото.

Член 8

Съгласно всяко решение относно разпределението, предвидено в чл. 4, ал. 5, всяко съдебно решение, произнесено срещу Фонда от съд, притежаващ юрисдикция съгласно чл. 7, ал. 1 и 3, когато е влязло в сила в съответната държава и в тази държава не подлежи на обжалване, то се признава и влиза в сила за всяка договаряща държава при условията, предвидени в чл. Х на Конвенцията за отговорността, 1992 г.

Член 9

1. Фондът получава чрез суброгация по отношение на всяка изплатена от него сума съгласно ал. 1 на чл. 4 на тази конвенция за обезщетение на щети от замърсяване всички права, които по силата на Конвенцията за отговорността, 1992 г. биха били дадени на така обезщетеното лице и на които то би могло да се позове срещу корабособственика или неговия гарант.

2. Нищо в тази конвенция не засяга правата на Фонда на регрес и суброгация срещу други лица освен тези, които са посочени в предходната алинея. Във всеки случай суброгационното право на Фонда срещу такова лице не може да бъде по-малко благоприятно от правото, с което разполага застрахователят на обезщетеното лице.

3. Без да се засягат всякакви други права на суброгация или регрес срещу Фонда, които може да съществуват, договаряща държава или организация на тази държава, която е изплатила в съответствие със своето национално законодателство обезщетение за щети от замърсяване, получава чрез суброгация правата, които така обезщетеното лице би имало в съответствие с тази конвенция.

Член 10

1. Годишните вноски към Фонда се правят по отношение на всяка договаряща държава,от което и да е лице, получило през посочената в чл. 12, ал. 2(а) или (b) календарна година общи количества, по-големи от 150 000 тона:

(а) облагаем нефт, превозен по море до пристанища или терминали, намиращи се на територията на тази държава; и

(b) облагаем нефт, получен в съоръжения, намиращи се на територията на договаряща държава, превозен по море и разтоварен в пристанище или терминал на държава, която не е страна по конвенцията, при условие че облагаемият нефт, предвиден в тази буква, се отчита само при първото получаване в договаряща държава след разтоварването му в държавата, която не е страна по конвенцията.

2. (а) За целите на ал. 1 от този член, когато общата сума на количеството облагаем нефт, получено през една календарна година от едно лице на територията на една договаряща държава, и количеството облагаем нефт, получено през същата година на тази територия от едно или повече асоциирани лица, надхвърли 150 000 тона, такова лице трябва да внесе вноски съобразно действителното количество нефт, получено от него, макар тези количества да не надхвърлят 150 000 тона.

(b) "Асоциирано лице" означава всеки филиал или организация под общ контрол. Националното законодателство на заинтересуваната държава определя дали едно лице спада към това определение.

Член 11

(заличен)

Член 12

1. За да се определи размерът на годишните дължими вноски, ако има такива, както и за да се отчете необходимостта от поддържане на достатъчно оборотни средства, Събранието изготвя за всяка календарна година предвиждане под формата на бюджет, включващ, както следва:

(i) Разходи:

(а) разноски и разходи за управлението на Фонда през съответната година и всякакъв дефицит от операции през предходните години;

(b) плащания на Фонда за съответната година за уреждане на обезщетения за удовлетворяване на искове срещу Фонда съгласно чл. 4, включително и изплащането на заеми, сключени по-рано от Фонда за покриване на тези искове, доколкото общият размер на внесените суми във връзка с инцидент не надвишава четири милиона разчетни единици;

(с) предстоящи плащания на Фонда за съответната година съгласно чл. 4, включително погасителни вноски по заеми, теглени по-рано от Фонда за удовлетворяване на такива искове, доколкото общият размер на тези искове във връзка с всеки отделен инцидент не превишава четири милиона разчетни единици.

(ii) Приходи:

(а) допълнителни средства, получени в резултат от операциите, извършени през предходните години, включително лихвите;

(b) годишни вноски, ако са необходими за балансиране на бюджета;

(c) всякакви други приходи.

2. Събранието определя общата сума на дължимата вноска. На основание това решение директорът определя относно всяка договаряща държава конкретния размер на годишната вноска на всяко лице, посочено в чл. 10:

(а) в зависимост от това, дали вноската е предназначена за уреждане на сумите, посочени в ал. 1(i)(а) и (b), на основата на определена сума за тон нефт, подлежащ на облагане, който такова лице е получило в съответната държава през предходната календарна година; и

(b) в зависимост от това, дали вноската е предназначена за уреждане на сумите, посочени в ал. 1(i)(с) от този член, на основата на определена сума за тон облагаем нефт, който такова лице е получило през календарната година, предшестваща годината, в която се е случил въпросният инцидент, при условие че държавата е била страна по тази конвенция към датата на инцидента.

3. Сумите, посочени в ал. 2 по-горе, се изчисляват, като общата сума на вноските, които трябва да се внасят, се раздели на общото количество нефт, подлежащ на облагане, получен във всички договарящи държави през въпросната година.

4. Годишната вноска се заплаща на датата, определена от Вътрешните правила на Фонда. Събранието може да определи друга дата на заплащането.

5. Събранието може да вземе решение в съответствие с Финансовите правила на Фонда за преразпределение между средствата на Фонда, получени в съответствие с чл. 12.2(а), и средствата, получени в съответствие с чл. 12.2(b).

Член 13

1. Всяка сума по закъсняла вноска, предвидена по чл. 12, се увеличава с лихва, чийто процент се определя в съответствие с Вътрешните правила на Фонда, като в зависимост от обстоятелствата може да се определят различни проценти.

2. Всяка договаряща държава осигурява изпълнението на всички задължения към Фонда съгласно тази конвенция по отношение на нефта, получен на територията на тази държава, и предприема всички подходящи мерки по своето законодателство, включително налагане на санкции, каквито прецени за необходими, с цел ефективно изпълнение на всяко такова задължение, при условие че мерките са насочени само срещу лицата, които са длъжни да правят вноски във Фонда.

3. Ако лице, което съгласно разпоредбите на чл. 10 и 12 е длъжно да прави вноски във Фонда, не изпълни задължението си по отношение на цялата или на част от вноската и тя е в забава, директорът предприема всички необходими действия от името на Фонда срещу такова лице с оглед получаване на дължимите суми. Когато неизправният вносител е в явно състояние на неплатежоспособност или ако обстоятелствата дават основание за това по друг начин, по препоръка на директора Събранието може да реши да не предприема никакви действия срещу това лице или да не продължи предприетите действия.

Член 14

1. Всяка договаряща държава може при депозиране на документа за ратификация или присъединяване, както и по всяко време след това да заяви, че поема сама задълженията на лице съгласно чл. 10, ал. 1 от тази конвенция да прави вноски към Фонда за получените на територията на тази държава количества нефт. Тази декларация се прави писмено и в нея се посочват точно поеманите задължения.

2. Ако посочената в ал. 1 декларация е направена преди влизането в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 40, тя се депозира при Генералния секретар на Организацията, който я съобщава на директора след влизането в сила на конвенцията.

3. Всяка декларация в съответствие с ал. 1 след влизането в сила на конвенцията се отправя до директора.

4. Декларация, направена в съответствие с този член, може да бъде оттеглена от съответната държава чрез писмено уведомление до директора. Такова уведомление влиза в сила три месеца след датата на нейното получаване от директора.

5. Всяка държава, обвързана от декларация, направена в съответствие с този член, е длъжна при всяко съдебно дело, заведено срещу нея пред компетентен съд, по отношение на всяко задължение, определено в декларацията, да се откаже от съдебния си имунитет, на който би могла да се позове.

Член 15

1. Всяка договаряща държава гарантира, че всяко лице, което получава на нейна територия такива количества облагаем нефт, за които лицето е длъжно да прави вноски във Фонда, се включва в списък, съставен и воден от директора съгласно следващите разпоредби на този член.

2. За целите, упоменати в ал. 1, всяка договаряща държава уведомява директора на дата и по начин, определени във Вътрешния правилник, за името и адреса на всяко лице, задължено по отношение на тази държава да прави вноски във Фонда съгласно чл. 10, както и данни за съответните количества облагаем нефт, получен през предходната календарна година от всяко такова лице.

3. С цел установяване във всеки отделен момент на лицата, задължени съгласно чл. 10, ал. 1 да правят вноски във Фонда, и при необходимост определяне на количествата нефт, които се вземат предвид за всяко такова лице при определяне на размера на вноската му, списъкът е достоверно доказателство за фактите, които съдържа, до доказване на противното.

4. Ако договаряща държава не изпълнява своите задължения да съобщава на директора информацията, посочена в ал. 2, и това доведе да финансови загуби за Фонда, то тази договаряща държава е длъжна да компенсира загубата на Фонда. Събранието по препоръка на директора определя дали обезщетението да бъде платено от договарящата държава.

Член 16

Фондът има Събрание и Секретариат, ръководен от директор.

Член 17

Събранието се състои от всички договарящи държави по тази конвенция.

Член 18

Функциите на Общото събрание са следните:

1. Да избира председател на всяка редовна сесия и двама подпредседатели, които изпълняват функции до следващата редовна сесия.

2. Да определя собствен устав в съответствие с разпоредбите на конвенцията.

3. Да приема Вътрешен правилник, необходим за доброто му функциониране.

4. Да назначава директор, да издава правила за назначаването на необходимия персонал и да определя условията на работа на директора и на останалите членове на персонала.

5. Да приема годишния бюджет и да установява годишните вноски.

6. Да назначава одитори и да одобрява сметките на Фонда.

7. Да одобрява уреждането на исковете за обезщетение, отправени към Фонда, да се произнася по разпределението между ищците на разполагаемите суми за компенсация на щетите съгласно чл. 4, ал. 5 и да определя условията, при които могат да се извършват временните плащания, за да се обезщетят възможно най-скоро пострадалите от замърсяване.

8. (заличена).

9. Да учредява всякакви временни или постоянни помощни органи, да определя тяхната компетентност и да им дава пълномощията, необходими за изпълнение на поверените функции; при назначаването на членове на такива органи Събранието се стреми за осигуряване на справедливо географско разпределение на членовете и съответно представителство на договарящите държави, получили най-голямо количество подлежащ на облагане нефт; Процедурните правила на Събранието могат да се прилагат mutatis mutandis в работата на такъв спомагателен орган.

10. Да определя на кои от държавите, които не са страни по конвенцията, и на кои междуправителствени или международни неправителствени организации ще бъде разрешено да участват, без право на гласуване, на сесиите на Общото събрание и на помощните органи.

11. Да дава на директора и на помощните органи всякакви необходими инструкции за управлението на Фонда.

12. (заличена).

13. Да следи за правилното прилагане на конвенцията и на собствените си решения.

14. Да изпълнява всички други функции, които му се възлагат по конвенцията или необходими за доброто функциониране на Фонда.

Член 19

1. Събранието се свиква на редовна сесия всяка календарна година от директора.

2. Събранието се свиква на извънредни сесии от директора по искане на най-малко една трета от членовете на Общото събрание, както и по инициатива на директора след консултиране с председателя на Събранието. Директорът уведомява членовете за тези сесии най-малко тридесет дни предварително.

Член 20

Мнозинството от членовете на Общото събрание представлява изисквания кворум за заседанията.

(заглавието заличено)

Член 21

(заличен)

Член 22

(заличен)

Член 23

(заличен)

Член 24

(заличен)

Член 25

(заличен)

Член 26

(заличен)

Член 27

(заличен)

Член 28

1. Секретариатът включва директора и необходимия за управлението на Фонда персонал.

2. Директорът е лицето, което представлява юридически Фонда.

Член 29

1. Директорът е най-висшият служител в йерархията на Фонда. Като спазва инструкциите, които му се дават от Събранието, той изпълнява функциите, които са му определени съгласно тази конвенция, Вътрешните правила на Фонда и Събранието.

2. Директорът:

(а) назначава необходимия персонал за управлението на Фонда;

(b) взема всички подходящи мерки за доброто управление на активите на Фонда;

(с) събира вноските, които са дължими съгласно тази конвенция, като спазва по-специално разпоредбите на чл. 13, ал. 3;

(d) прибягва до услугите на експерти - юристи, финансисти и други, доколкото е необходима тяхната помощ за уреждането на искове, заведени срещу Фонда, или за упражняването на други функции на Фонда;

(е) взема всички мерки за уреждането на искове за обезщетение, заведени срещу Фонда, в рамките и при условията, определени от Вътрешния правилник, включително окончателното уреждане на искове, без предварително одобрение на Общото събрание, когато Вътрешният правилник предвижда така;

(f) изготвя и представя на Общото събрание финансови отчети и предвиждания за бюджета за всяка календарна година;

(g) изготвя с консултация с председателя на Събранието и публикува доклад за работата на Фонда през изминалата календарна година;

(h) разработва, събира и разпространява материали, документи, дневен ред, отчети и информация, необходими за работата на Общото събрание и помощните органи.

Член 30

В изпълнение на задълженията си директорът, назначените от него персонал и експерти не се ползват и не приемат инструкции от никое правителство или орган, чужд на Фонда. Те се въздържат от всяко действие, несъвместимо с положението им на служители от международно ниво. Всяка договаряща държава се задължава да зачита изключително международния характер на функциите на директора, назначените от него персонал и експерти и да не се опитва да им влияе в изпълнението на техните задачи.

Член 31

1. Всяка договаряща страна поема за своя сметка възнаграждението, пътните и други разходи на делегацията си в Общото събрание и на представителите си в помощните органи.

2. Всякакви други разходи за функционирането на Фонда са за сметка на Фонда.

Член 32

Гласуването в събранието се извършва съгласно следните разпоредби:

(а) всеки член има право на един глас;

(b) освен ако не е предвидено друго в чл. 33, решенията на Общото събрание се вземат при мнозинство от присъстващите и гласуващи членове;

(с) решения, за които се изисква мнозинство от три четвърти или от две трети, се взимат с мнозинство от три четвърти или от две трети от присъстващите членове според случая;

(d) за целите на този член изразът "присъстващи членове" означава "членове, които присъстват на заседанието в момента на гласуването", а изразът "присъстващи и гласуващи членове" означава "присъстващите членове, които изразяват положителен или отрицателен глас"; въздържалите се членове се считат за негласували.

Член 33

Следните решения на Общото събрание изискват мнозинство от две трети:

(а) всяко решение съгласно чл. 13, ал. 3 да не се предприемат или продължават действията срещу вносителя;

(b) назначаването на директор съгласно чл. 18, ал. 4;

(с) създаване на помощни органи съгласно чл. 18, ал. 9 и въпросите, отнасящи се до такова създаване.

Член 34

1. Фондът, неговите авоари, приходи, включително вноски и друго имущество се освобождават от всякакви преки данъци във всички договарящи държави.

2. Когато Фондът закупува значителни движими или недвижими имущества или извършва важни работи, необходими за упражняването на официалната си дейност и в цената й са включени косвени данъци или такси за продажба, правителствата на договарящите държави вземат необходимите мерки, когато това е възможно, за освобождаване от тези данъци и такси или за тяхното връщане.

3. Никакво освобождаване не се прави в случай на данъци, такси и мита, които представляват обикновено заплащане за извършени услуги.

4. Фондът се освобождава от всякакви митнически сборове, данъци и други такива, свързани с тях, по отношение на внесени или изнесени от него или от негово име предмети за официално ползване. Така внесени предмети не могат да бъдат предоставени нито срещу заплащане, нито безвъзмездно на територията на страната, където са внесени, освен при условия, приети от правителството на тази страна.

5. Лицата, които правят вноски във Фонда, пострадалите и собствениците на кораби, които получават обезщетение от Фонда, се подчиняват на фискалния режим на държавата, в която се облагат, като не се ползват от освобождаване или други данъчни облекчения в това отношение.

6. Информация, касаеща отделни лица, които правят вноски по смисъла на тази конвенция, не се разпространява извън Фонда, освен ако не е абсолютно наложително с цел изпълнение на функциите на Фонда, включително като ищец или ответник по дадено дело.

7. Независимо от настоящите и бъдещи разпоредби относно валутния контрол или прехвърлянето на капитали договарящите държави разрешават прехвърлянето и плащането на вноските към Фонда, както и на обезщетенията, давани от Фонда, без никакви ограничения.

Член 35

Искове за обезщетение съгласно чл. 4, които произтичат от инциденти, станали след датата на влизане в сила на тази конвенция, не могат да бъдат предявени срещу Фонда по-рано от сто и двадесет дни след тази дата.

Член 36

Генералният секретар на Организацията свиква първата сесия на Общото събрание. Тази сесия се състои възможно най-скоро след влизането в сила на конвенцията и при всички случаи не по-късно от тридесет дни от датата на влизането й в сила.

Член 36 bis

Следващите преходни разпоредби се прилагат през периода, наричан по-нататък "преходен период", започващ от датата на влизане в сила на тази конвенция и завършващ на датата, на която влиза в сила денонсирането, предвидено в чл. 31 на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г.:

(a) При прилагане на ал. 1(а) от чл. 2 на тази конвенция позоваването на Конвенцията за отговорността, 1992 г. включва позоваване на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. в нейната първоначална редакция или изменената с протокола от 1976 г. към нея (наричана в този член "Конвенция за отговорността, 1969 г.") и също на Конвенцията за фонда, 1971 г.

(b) Ако инцидент е причинил щета при замърсяване, попадащ в обхвата на тази конвенция, Фондът ще изплати обезщетение на всяко лице, претърпяло щети от замърсяване, само в такъв случай и в такъв размер, в какъвто такова лице не е могло да получи пълно и достатъчно обезщетение на основание Конвенцията за отговорността, 1969 г., на Конвенцията за фонда, 1971 г. и на Конвенцията за отговорността, 1992 г., при условие че относно щетата от замърсяването в обхвата на тази конвенция по отношение на страна по тази конвенция, без да е страна по Конвенцията за фонда, 1971 г., Фондът изплаща обезщетение на всяко лице, претърпяло щети от замърсяване, само в такъв случай и в такъв размер, в какъвто такова лице не би могло да получи пълно и достатъчно обезщетение, ако тази държава би била страна по всяка от посочените по-горе конвенции.

(c) При прилагане на чл. 4 на тази конвенция сумата, която следва да се вземе под внимание при определяне на общата сума на обезщетение, изплащано от Фонда, трябва също да включва сумата на обезщетение, ако има такова, изплатено на основание Конвенцията за отговорността, 1969 г., и сумата на обезщетение, фактически изплатено или считано за изплатено на основание Конвенцията за фонда, 1971 г.

(d) Алинея 1 на чл. 9 на тази конвенция се прилага също към правата, предоставени на основание Конвенцията за отговорността, 1969 г.

Член 36 ter

1. По условията на ал. 4 на този член общата сума на ежегодните вноски, дължими за облагаем нефт, получен от една договаряща държава през календарна година, не трябва да превишава 27,5 % от общата сума на ежегодните вноски за тази календарна година съгласно Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. по отношение на тази календарна година.

2. Ако прилагането на изискванията на ал. 2 и 3 на чл. 12 доведе до това, че общата сума на вноските, дължими от вносителите в една договаряща държава за дадена календарна година, превиши 27,5 % от общите ежегодни вноски, то вноските, дължими от вносителите в тази държава, пропорционално се намаляват така, че общата сума на вноските да е равна на 27,5 % от общите ежегодни вноски във Фонда за тази година.

3. Ако вноските, заплащани от лицата в дадена договаряща държава, трябва да се намалят съгласно ал. 2 на този член, то вноските, дължими от лицата във всички други договарящи държави, се увеличават пропорционално, за да се осигури съответствие на общата сума на вноските, дължими от всички лица, задължени да правят вноски във Фонда през съответната календарна година, с общата сума, определена от Събранието.

4. Изискванията на ал. 1 до 3 на този член се прилагат, докато общото количество облагаем нефт, получен от всички договарящи държави през календарна година, достигне 750 милиона тона или до изтичането на петгодишния период след датата на влизане в сила на Протокола от 1992 г., в зависимост кое настъпи по-рано.

Член 36 quarter

Независимо от разпоредбите на тази конвенция следващите разпоредби се прилагат към управлението на Фонда по време на периода, когато действат едновременно Конвенцията за фонда, 1971 г. и тази конвенция:

(a) Секретариатът на Фонда, учреден от Конвенцията за фонда, 1971 г. (наричан по-нататък "Фонд, 1971 г.") и ръководен от директор, могат да функционират също като Секретариат и директор на Фонда.

(b) Ако в съответствие с буква (а) Секретариатът и директорът на Фонд, 1971 г. изпълняват също функциите на Секретариат и директор на Фонда, в случаи на противоречие между интересите на Фонд, 1971 г. и на Фонда, Фондът се представя от председателя на Събранието на Фонда.

(c) Директорът, персоналът и експертите, назначени от него, изпълнението на задълженията им в съответствие с тази конвенция и с Конвенцията за фонда, 1971 г. не се разглежда като нарушение на разпоредбите на чл. 30 на тази конвенция дотолкова, доколкото изпълняват задължения в съответствие с този член.

(d) Събранието на Фонда се стреми да не приема решения, които са несъвместими с решенията, приети от Събранието на Фонд, 1971 г. При възникване на разлика в мнения по общи административни въпроси Събранието на Фонда полага усилия за достигане на консенсус със Събранието на Фонд, 1971 г. в дух на взаимно сътрудничество и с отчитане на общите цели на двете организации.

(e) По решение на Събранието на Фонд, 1971 г. към Фонда може да преминат права, задължения и активи на Фонд, 1971 г. в съответствие с ал. 2 на чл. 44 на Конвенцията за фонда, 1971 г.

(f) Фондът възстановява на Фонд, 1971 г. всички разноски и разходи, възникнали в резултат на изпълнение от Фонд, 1971 г. на административни услуги от името на Фонда.

Член 36 quinquies

Заключителните разпоредби на тази конвенция са чл. 28 до 39 на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за фонда, 1971 г. Позоваването на тази конвенция от договаряща държава се разглежда като означаващо позоваване от договаряща държава на този протокол.