Държавен вестник, брой 99 от 17.XII

Чл. 1. (1) С наредбата се определят условията, редът и начинът за:

1. изготвяне на докладите на операторите на инсталации, извършващи промишлени дейности по чл. 131в, ал. 1 и 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС);

2. верификация на докладите по т. 1.

(2) С наредбата се урежда и редът за акредитация на верификационните органи, които имат право да извършват верификация на докладите по ал. 1, т. 1.

Чл. 2. (1) Операторите на инсталации по чл. 131в, ал. 1 и 2 ЗООС са длъжни да изготвят годишен доклад, съдържащ данните от мониторинга, осъществен в съответствие с Наредбата за реда и начина на издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, приета с Постановление № 202 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 65 от 2006 г.) за емисиите на парникови газове, отделени от инсталацията през предходната година.

(2) След изготвянето на доклада по ал. 1 той подлежи на верификация съгласно изискванията на наредбата.

(3) Верифицираният доклад по ал. 2 на хартиен и електронен носител, придружен с подписано от верификационния орган копие на верификационен доклад, до 31 март на текущата година се представят в Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС).

(4) Операторите посочват в декларация информацията от доклада по ал. 2, която представлява производствена тайна, търговска тайна или интелектуална собственост по смисъла на чл. 20, ал. 1, т. 2 и 3 ЗООС, при представяне на документите по ал. 3.

(5) Верифицираните годишни доклади за емисиите се публикуват на страницата на ИАОС в интернет.

Чл. 3. Оператор, който не представи верифициран доклад в определения в чл. 2, ал. 3 срок, не може да извършва прехвърляния на квоти преди верифициране на доклада му и представянето му на ИАОС.

Чл. 4. Изготвянето на годишните доклади за емисиите на парникови газове се основава на следните принципи:

1. пълнота;

2. последователност;

3. прозрачност;

4. точност;

5. ефективност на разходите;

6. същественост;

7. достоверност;

8. подобряване на докладването.

Чл. 5. Годишният доклад за емисиите за всяка инсталация се изготвя във формата съгласно приложение № 1 според типа на инсталацията, броя на дейностите, източниците на емисии и процесите, които са обект на мониторинг и докладване.

Чл. 6. (1) Докладът за дадена инсталация, осъществяваща дейност по чл. 131в, ал. 1 и 2 ЗООС, обхваща всички емисии на парникови газове от всички източници на инсталацията.

(2) Операторите, които притежават разрешително за емисии на парникови газове за повече от една инсталация, изготвят отделни доклади за всяка от инсталациите.

(3) Емисиите от източници на инсталация, принадлежащи към една и съща категория дейност, се докладват по обобщен начин за съответната категория дейност.

Чл. 7. (1) Докладът за всяка инсталация задължително съдържа следната информация:

1. данни, идентифициращи инсталацията:

а) номер на разрешителното за емисии на парникови газове;

б) наименование на инсталацията;

в) адрес на инсталацията;

г) информация относно съществуване на изискване за докладване по Европейския регистър на изпускането и пренасянето на замърсители;

д) идентификационен номер по Европейския регистър на изпускането и пренасянето на замърсители;

е) координати на производствената площадка по Европейския регистър на изпускането и пренасянето на замърсители;

ж) брой и категория на промишлените дейности, извършвани в инсталацията;

з) данни за оператора на инсталацията;

и) данни за собственика на инсталацията;

к) пощенски адрес, телефонен номер, номер на факс и адрес на електронна поща на лице за контакти;

2. данни за всяка дейност, осъществявана от инсталацията, за която се изчисляват емисии:

а) данни за дейността, включително общ обем на произведената продукция;

б) емисионни коефициенти/фактори;

в) коефициенти/фактори на окисление;

г) коефициенти/фактори на превръщане;

д) общо количество на емисиите;

е) неточност на изчислението;

3. данни за всяка дейност, осъществявана от инсталацията, за която се измерват емисии:

а) общо количество на емисиите;

б) информация за надеждността на методите на измерване;

в) неточност на измерването;

4. данни за всички източници на емисии:

а) общо количество на емисиите;

б) избран подход за отчитане на емисиите (измерване или изчисление);

в) избрани алгоритми;

г) данни за дейността;

д) емисионни коефициенти/фактори;

е) коефициенти/фактори на окисление;

ж) коефициенти/фактори на превръщане.

(2) Когато се прилага масов баланс, операторите докладват масовия поток, въглеродното съдържание и долна топлина на изгаряне на всяко гориво и материален поток във и от инсталацията и техните запаси.

(3) Данните за емисиите на парникови газове, отделени при горивни процеси, включват разход и долна топлина на изгаряне на вложените горива.

Чл. 8. Докладът за всяка инсталация отразява също:

1. временни или постоянни промени в алгоритмите, причините за тези промени, включително началните и крайните им дати;

2. други промени в инсталацията по време на периода на докладване, които са от значение за определяне емисиите на парниковите газове.

Чл. 9. Годишният доклад за емисиите на парникови газове включва надеждни и достоверни данни, които позволяват определянето на емисиите с висока степен на точност. За постигането на висока степен на точност се изисква:

1. в докладваните данни да няма несъответствия с реалните им стойности;

2. събирането на данните да е извършено в съответствие с приложимите научни стандарти;

3. съответните данни за инсталацията да са пълни и последователни.

Чл. 10. Верификацията на докладите се извършва въз основа на писмен договор между оператора на инсталация, участващ в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове, и верификационния орган.

Чл. 11. (1) Етапите на верификационния процес са:

1. стратегически анализ;

2. анализ на риска;

3. същински анализ;

4. изготвяне на верификационен доклад и заверка (верифициране) на доклада на оператора.

(2) За нуждите на верификационния процес верификационният орган изготвя верификационен план, който съответства на анализа на риска и обхвата на промишлената дейност, източниците на емисии от инсталацията и който посочва методите за вземане и анализ на проби, които ще се използват във верификационния процес.

Чл. 12. (1) Верификационният процес трябва да се планира така, че да се осигури необходимото време за:

1. провеждане на верификационните дейности;

2. изясняване на възникнали неясноти в докладите по чл. 2, ал. 1, т. 1 на оператора, идентифицирани от верификационния орган;

3. заверяване на годишния доклад за емисиите и съставяне на верификационен доклад.

(2) Верификационният орган трябва да уточни условията и реда за верификация по ясен и прозрачен начин.

Чл. 13. Операторите осигуряват условия и съдействат на верификационния орган за провеждане на верификационния процес, включително за предоставяне на нужната документация и достъп до съответните обекти, свързани с промишлената дейност.

Чл. 14. Верификационните дейности, провеждани при всеки отделен етап на верификационния процес, включват проучване на годишния доклад за емисиите и на мониторинга, осъществен през годината, в т.ч.:

1. докладваните данни за дейността и свързаните с тях измервания и изчисления;

2. избора и прилагането на емисионни коефициенти/фактори;

3. избора и прилагането на коефициенти/фактори на окисление и превръщане;

4. изчисленията, водещи до определяне емисиите на парникови газове по източници и общите емисии от инсталацията;

5. приложените методи на измерване и изчисление.

Чл. 15. Стратегическият анализ се извършва по отношение на всички промишлени дейности по чл. 131в, ал. 1 и 2, осъществявани в инсталацията, и включва оценка на:

1. разрешителното за емисии на парникови газове и съответния план за мониторинг, одобрен като част от разрешителното;

2. комплексното разрешително, ако е приложимо;

3. обща информация за извършваната от предприятието на оператора промишлена дейност;

4. данни от Националния план за разпределение на квоти за търговия с емисии на парникови газове;

5. промени в методологията за мониторинг и изискванията за докладване и причината

за тях;

6. идентифициране и оценка на източниците на парникови газове и данните относно емисиите;

7. методите за изчисление или измерване, които са използвани, както и начините за поддържане и калибриране на оборудването за измерване;

8. проучване дейността на оператора в организационен и управленски аспект;

9. съществуващата система за управление на околната среда и/или система за управление на качеството;

10. данни от информационната система за емисии на парниковите газове, отразяващи събития, транзакции и практики относно тях, както и начина на обработка на тази информация до включването й в доклада;

11. обработката на данните от всички източници на парникови газове от инсталацията.

Чл. 16. Верификационният процес може да продължи само когато верификационният орган е получил и оценил достатъчно информация, на която да се базира стратегическият анализ.

Чл. 17. (1) Въз основа на стратегическия анализ верификационният орган разработва анализ на риска с цел да оцени вероятния риск от грешки в данните за емисиите на парникови газове, водещи до съществено несъответствие с реалните стойности.

(2) Верификационният орган подлага на оценка всички източници на емисии от инсталацията по отношение на точността на данните за всеки източник на емисии на парникови газове от инсталацията.

(3) Въз основа на анализа на риска верификационният орган определя източници с висока степен на риск от грешка, както и посочва причините в процедурите за мониторинг и докладване за допускане на грешки при определяне на общото количество емисии на парникови газове от инсталацията.

(4) Верификационният орган отчита всички методи за ефективен контрол на риска, прилагани от оператора, с оглед свеждане до минимум нивото на неопределеност.

Чл. 18. Въз основа на информацията, събрана чрез стратегическия анализ и предварителния анализ на риска, верификационният орган осъществява същински анализ, който включва следните дейности:

1. посещения на обекта;

2. срещи с управленски и оперативен персонал;

3. преглед на документация и друга информация;

4. вземане и анализ на проби при необходима проверка на данните.

Чл. 19. (1) Проверката на представената информация се извършва по възможност на обекта, на който се намира инсталацията.

(2) При осъществяване на първата верификация по отношение на дадена инсталация задължително се извършва посещение на обекта.

(3) Верификационният орган може да извършва внезапни проверки за установяване надеждността на докладваните данни.

(4) Резултатите от предишни верификационни процеси могат да се вземат под внимание, без да се използват като определящ фактор за обосновка на верификационното становище.

Чл. 20. (1) По време на същинския анализ верификационният орган проверява дали:

1. методологията за мониторинг, приложена от оператора, съответства на плана за мониторинг на инсталацията, който е одобрен по чл. 131г ЗООС;

2. прилагането на плана за мониторинг, определен в разрешителното за емисии на парникови газове, е осигурило ниво на точност, съответстващо на изискваното от определените алгоритми;

3. данните в доклада за емисиите на парникови газове съдържат пропуски, грешки или неточности, които водят до съществено несъответствие в докладваната информация.

(2) Верификационният орган оценява както всяка отделна неточност в данните, така и сумата от отделните неточности, вземайки предвид всеки пропуск или грешка, които биха могли да доведат до съществено несъответствие с реалните стойности.

Чл. 21. (1) При осъществяване на същинския анализ всяка идентифицирана неяснота, имаща отношение към наличието и съществеността на несъответствие в данните, трябва да е напълно изяснена, като това следва да се установи с поддържащата работна документация.

(2) Верификационният орган е длъжен да изиска от оператора да представи липсващи данни, да обясни разлики в данните за емисиите на парникови газове или да преработи изчисленията, преди да направи окончателно верификационно заключение.

Чл. 22. В края на същинския анализ верификационният орган потвърждава съответствието на верификационните дейности по етапи съгласно верификационния план и осъществения анализ на риска.

Чл. 23. (1) Заключенията на верификационния орган се отразяват във верификационен доклад, с който завършва верификационният процес.

(2) Верификационният доклад и верификационното становище се изготвят във формата съгласно приложение № 2 при съответни корекции според типа на инсталацията, броя на дейностите, източниците на емисии на парникови газове, както и според използваните методи и осъществените дейности през верификационния процес.

(3) Верификационният доклад включва най-малко следните елементи:

1. име и адрес на инсталацията;

2. номер на разрешителното за емисии на парникови газове;

3. дата на годишния доклад за емисиите, който е обект на верификация;

4. описание на осъществените верификационни дейности;

5. потвърждение на точността и ефективността на прилагането на плана за мониторинг;

6. общо верифицирани емисии за всяка дейност (като сума, а не отделно по източници);

7. верификационно становище;

8. годината, за която е осъществена верификацията;

9. данни за акредитацията и адрес на верификационния орган;

10. дата и печат на верификационния орган, подпис на упълномощено лице.

Чл. 24. (1) Верификационният доклад съдържа ясно изразено становище по чл. 23, ал. 3, т. 7 дали годишният доклад за емисиите на парникови газове е задоволителен по отношение на качеството на данните, пълнотата и съществеността, което се оформя в обособена част от верификационния доклад.

(2) Годишният доклад за емисиите се счита за задоволителен, когато не съдържа съществени несъответствия по отношение на общото количество на емисиите. В този случай докладът се верифицира.

(3) Когато верификационният орган идентифицира грешки, пропуски или несъответствия относно данните за емисиите, които не се оценяват като съществени, докладът се верифицира със забележки.

(4) В случаите по ал. 2 или 3 верификацията се извършва чрез поставяне на подпис и печат на верификационния орган върху всяка страница на годишния доклад.

(5) Верификационният орган за целите на верификацията използва печат, върху който е изписано "верификационен орган", фирма, седалище и номер в регистъра на верификационните органи.

(6) Печат по ал. 5 се издава след придобиване на акредитация като верификационен орган.

Чл. 25. (1) Когато верификационният орган идентифицира грешки, пропуски или несъответствия относно данните за емисиите, които се оценяват като съществени, докладът се счита за незадоволителен. В този случай докладът не се верифицира от верификационния орган.

(2) Верификационният доклад по ал. 1 трябва ясно да посочва всички обстоятелства, поради които:

1. верификационният орган е на мнение, че един или няколко аспекта на годишния доклад за емисиите на парникови газове не съответстват на приетата методология за мониторинг;

2. верификационният орган не е в състояние да получи достатъчни доказателства, за да оцени един или повече аспекти от съответствието на годишния доклад за емисиите на парникови газове с плана за мониторинг и други нормативни изисквания;

3. съществува обосновано съмнение, че сумарни грешки и пропуски в доклада за емисиите водят до съществено несъответствие.

Чл. 26. (1) Верификационните органи се акредитират от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИА "БСА") в съответствие с изискванията на наредбата, ISO 14064-3:2006, Ръководството за признаване на верификационните органи по Директива 2003/87/ЕС ЕА-6/03 на Европейската служба за акредитация и процедурата за акредитация, утвърдена от ИА "БСА".

(2) Като верификационни органи се акредитират лица, регистрирани по Търговския закон, които отговарят на изискванията, определени в наредбата.

(3) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" води публичен регистър на акредитираните верификационни органи, списъкът на които се публикува на интернет страницата и в официалния бюлетин на ИА "БСА".

Чл. 27. Акредитацията се извършва при условията и по реда на Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, и процедурата за акредитация, утвърдена от ИА "БСА".

Чл. 28. Персоналът на верификационния орган включва физически лица - верификатори, водещи верификатори и технически експерти, които притежават посочената в наредбата квалификация, както и външен персонал.

Чл. 29. Верификационният орган удостоверява пред ИА "БСА" притежаването на необходимата компетентност и квалификация на персонала си съгласно изискванията на тази глава и на Ръководството за признаване на верификационните органи по Директива 2003/87/ЕО ЕА-6/03.

Чл. 30. В допълнение на изискванията по чл. 26 - 29 верификационните органи трябва да притежават:

1. организационна структура и процедури, които да гарантират тяхната независимост и безпристрастност;

2. вътрешна система за управление на качеството, която осигурява последователно и точно прилагане на съответните верификационни процедури;

3. процедури, осигуряващи конфиденциалност на информацията, получена във връзка с верификационния процес.

Чл. 31. (1) Верификаторите трябва да притежават най-малко 3 години опит, придобит през последните 10 години, в областта на една или няколко от следните дейности, свързани с опазването на околната среда:

1. одитиране на системи за управление на околната среда и проверка на данни, свързани с околната среда;

2. изработване на експертизи, писмени консултации, доклади във връзка с оценка на въздействието върху околната среда;

3. осъществяване на мониторинг;

4. оценка на екологични проекти и програми.

(2) Верификаторите трябва да притежават и специфични знания и умения, които включват най-малко следните компетентности:

1. познаване на законодателството в областта на околната среда, по-специално ЗООС и наредбите, приети на основание чл. 131л ЗООС;

2. познаване на законодателството на Европейския съюз, регулиращо търговията с емисии на парникови газове, включително Директива 2003/87/ЕС, въвеждаща схема за търговия с емисии, Директива 2004/101/ЕС, допълваща Директива 2003/87/ЕС на базата на проекти и Решението за мониторинг и докладване;

3. знания относно задълженията на Република България по Протокола от Киото, по международни договори, както и като цяло относно правилата и механизмите на търговията с емисии на парникови газове;

4. познание относно верификационния процес, включително процедурите по докладване, ролята и отговорностите на различните членове на екипа на верификационния орган;

5. знания относно принципите и осъществяването на мониторинг и докладване;

6. знания относно системи и практики за осигуряване и контрол на качеството.

Чл. 32. Водещите верификатори трябва да отговарят на изискванията за верификатори по чл. 31, както и на разпоредбите на чл. 83, ал. 4 ЗООС, и да притежават следните компетенции и умения при изпълнение на отговорностите им:

1. да водят и управляват верификационния процес;

2. да контролират спазването на договорения обхват на верификацията;

3. да решават спорни въпроси, свързани с верификацията;

4. да ръководят изготвянето на верификационен доклад;

5. да ръководят съставянето на верификационната документация, включително работни документи, доказателства и препоръки.

Чл. 33. Техническите експерти оказват съдействие на верификаторите в различни области на науката и техниката, когато това е необходимо за успешното приключване на верификационния процес.

Чл. 34. Верификационният орган осигурява обществен достъп до следните данни:

1. информация за акредитацията, съгласно която функционира;

2. общо описание на верификационния процес.

Чл. 35. Верификационните органи са длъжни незабавно да информират ИА "БСА" за всички изменения, които имат отношение към акредитацията.

Чл. 36. Съответствието на верификационните органи с изискванията на наредбата се осигурява чрез оценка в процеса на акредитация и надзор на дейността на акредитираните верификационни органи от страна на ИА "БСА".

Чл. 37. При установяване на съществено неизпълнение от страна на акредитиран верификационен орган на някое от условията за акредитация изпълнителният директор на ИА "БСА" предприема съответните действия съгласно Закона за акредитацията, извършвана от Българската служба за акредитация, и процедурата за акредитация на ИА "БСА".

Чл. 38. Верификационен орган, акредитиран в съответствие с Ръководството за признаване на верификационните органи по Директива 2003/87/ЕО ЕА-6/03 от орган, който е пълноправен член на Европейското сдружение за акредитация (European co-operation for Accreditation), може да извършва верификационна дейност в Република България.

Чл. 39. Верификационните органи са длъжни да действат безпристрастно и да не допускат търговски, финансов или друг натиск да застрашава независимостта на изразяваното мнение във връзка с извършването на верификационната дейност.

Чл. 40. Верификационен орган или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон не може да е оператор и трябва да е напълно независим от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Чл. 41. (1) Верификационен орган не може да извършва верификация на доклад на оператор, когато:

1. е пряко или косвено обвързан или участва в сделки с оператора, чийто доклад е обект на верификация, различни от сделката по верификацията, което би могло да доведе до нарушаване на безпристрастността и независимостта на верификационния орган;

2. верификационният орган или свързано с него лице по смисъла на Търговския закон предоставя или е предоставял през предходните 5 години на оператора:

а) консултантски услуги или техническа помощ за разработване и поддръжка на методологии за мониторинг и докладване;

б) оказване на съдействие при изготвяне на доклад за емисии.

(2) Ограниченията по ал. 1 се прилагат и за служителите на верификационния орган.

Чл. 42. Верификационните органи имат изключителното право да извършват верификация на годишните доклади за емисиите.

Чл. 43. Верификационният орган е длъжен:

1. да спазва принципите на независимост, професионална компетентност, конфиденциалност, почтеност и обективност;

2. да сформира екипите за осъществяване на конкретните верификации при такова подбиране на верификатори и технически експерти, което да осигурява:

а) пълно изясняване на всяка дейност, извършвана в инсталацията, източниците на емисии от тази инсталация и средствата за измерване, използвани за определяне на променливите величини;

б) пълно изясняване на системата за управление на данните, както и цялостната организация по отношение на мониторинга и докладването;

3. да изпълни поетото задължение за верификация, освен ако са налице обективни пречки, които го възпрепятстват;

4. да информира оператора за:

а) нарушения на разпоредбите на наредбата и други нормативни актове;

б) технически недостатъци при осъществяване на мониторинга и докладването;

в) открити несъответствия в доклада заедно с подробна информация за измененията или допълненията, които трябва да бъдат направени;

г) за всички други действия или пропуски, които са в състояние да нанесат вреди на оператора, доколкото са станали известни в хода на верификационния процес;

5. да документира осъществените дейности през верификационния процес и да събира документи и материали, доказващи изпълнението на задълженията по верификацията и изразеното становище, които се представят на оператора или компетентните органи при поискване;

6. да изпълни задължението си във връзка с потвърждаването на вписаните от оператора емисии в Националния регистър за отчитане на издаването, притежаването, предаването, прехвърлянето и отмяната на квоти за емисии на парникови газове съгласно Наредбата за реда и начина за издаване и преразглеждане на разрешителни за емисии на парникови газове и осъществяване на мониторинг от операторите на инсталации, участващи в схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове.

Чл. 44. (1) Верификационните органи носят имуществена отговорност за вредите, причинени на оператори, чиито доклади са били обект на верификация, когато те са пряка и непосредствена последица от техните виновни действия или бездействия.

(2) Отговорността по ал. 1 се осъществява съгласно Закона за задълженията и договорите и правилата на общото исково производство.