Държавен вестник, брой 6 от 19.I

Чл. 1. (1) С наредбата се определят общите и специалните изисквания към формата, структурата и съдържанието на годишните, консолидираните и междинните финансови отчети, които се изготвят и представят от застрахователните предприятия (наричани по-долу застрахователи).

(2) Тази наредба се прилага от застрахователите, които изготвят и представят финансовите си отчети в съответствие със Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

(3) Разпоредбите на наредбата по отношение на изискванията за оповестяване на информация в приложението (пояснителните бележки към финансовия отчет) и глава шеста се прилагат от всички застрахователи.

(4) Разпоредбите на тази наредба, които уреждат счетоводното отчитане на животозастраховането, се прилагат съответно от застрахователи, които сключват само здравни застраховки и извършват това изключително или предимно според специфичните изисквания за дейността по животозастраховане.

(5) За неуредените в наредбата въпроси застрахователите по ал. 2 прилагат Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

Чл. 2. (1) Годишният, консолидираният и междинният финансов отчет на застрахователите по чл. 1, ал. 2 включват следните съставни части:

1. счетоводен баланс;

2. отчет за приходите и разходите;

3. приложение (пояснителни бележки към финансовия отчет).

(2) Отчетите по ал. 1 включват съставните части по ал. 1, т. 1 - 3, както и отчет за паричния поток и отчета за собствения капитал, изготвени по реда и при условията на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия.

Чл. 3. (1) Формата на съставните части по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 е едностранна и се представят съгласно структурата, определена в приложение № 1 и приложение № 2.

(2) Поредността на статиите в съставните части по чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 следва реда, който е определен в приложенията.

(3) Статиите, обозначени с арабски цифри, могат да се обединяват, когато съдържат несъществени суми. Обединяването се допуска в случаите, когато води до вярно и честно представяне на активите, пасивите, финансовия резултат и финансовото състояние на застрахователя или е направено с цел по-голяма яснота.

(4) Алинея 3 не се прилага по отношение на:

1. статиите от счетоводния баланс, в които се отчитат техническите резерви;

2. статиите от отчета за приходите и разходите, в които се отчитат спечелените премии, нетни от презастраховане (I.1 и II.1), възникналите претенции, нетни от презастраховане (I.4 и II.5), и промяната в други технически резерви, нетни от презастраховане (II.6).

Чл. 4. (1) Застрахователите, получили лиценз за извършване на дейност по общо застраховане, попълват частта от отчета за приходите и разходите, представена в раздел I "Технически отчет - общо застраховане".

(2) Застрахователите, получили лиценз за извършване на дейност по животозастраховане, попълват частта от отчета за приходите и разходите, представена в раздел II "Технически отчет - животозастраховане" .

(3) Застрахователите по ал. 1 и 2 попълват и частта от отчета за приходите и разходите, представена в раздел III "Нетехнически отчет".

Чл. 5. (1) Отчетът за приходите и разходите съдържа систематизирана счетоводна информация по групи, статии и подстатии съгласно схемата, представена в приложение № 2, и съобразно специалните изисквания към тях.

(2) Позициите в отчета за приходите и разходите се означават, както следва: групите - с римски цифри, статиите - с арабски цифри, а подстатиите - с малки букви.

Чл. 28. (1) Подстатии I.1.а и II.1.а от отчета за приходите и разходите включват признатите като приход брутни премии по застрахователни договори.

(2) Признаването като приход на премиите по застрахователни договори по общо застраховане е на база сумата, дължима от застрахованото (застраховащото) лице за целия период на покритие, която застрахователят има право да получи по силата на сключени през отчетния период застрахователни договори, включително и в случаите, когато периодът на покритие обхваща изцяло или отчасти следващ отчетен период.

(3) Признаването като приход на премиите по застрахователни договори по животозастраховане се извършва, както следва:

1. на база на сумата, дължима от застрахованото (застраховащото) лице през отчетния период; в тази сума се включват еднократните премии по договори, влизащи в сила през отчетния период, годишните премии за премийни периоди с начало през отчетния период; предплатените премии, събрани през отчетния период, се признават като приход в зависимост от условията по договора;

2. в случаите, когато по застрахователни договори със срок на действие три и повече от три години е уговорено разсрочено плащане на премията на периоди, по-малки от една година, в зависимост от характера на продуктите и счетоводната политика на застрахователя, се начислява цялата годишна премия или само премията с падежи през отчетния период.

(4) В случаите на активно презастраховане презастрахователните премии се признават като приход на база дължимите през отчетния период премии от цеденти по силата на презастрахователни договори.

(5) В случаите на съзастраховане само частта на застрахователя от общата сума на премиите се признава като приход.

(6) Сумите по ал. 1 - 5 не включват косвени данъци и такси, събирани с премията.

(7) Когато по силата на застрахователния договор премиите са дължими на вноски, всяка предстояща сума за получаване към датата на финансовия отчет, призната като приход, се отразява като вземане в счетоводния баланс.

Чл. 29. (1) Счетоводното отчитане на отстъпените премии на презастрахователи следва счетоводното отчитане на премийния приход по застраховане и активно презастраховане, като се съобразява с условията на съответните презастрахователни договори.

(2) В отстъпените премии на презастрахователи по животозастраховане се включват дължимите през отчетния период премии на презастрахователи по силата на презастрахователни договори във връзка със:

1. презастраховане на рискове по сключени през отчетния период договори по пряко застраховане и активно презастраховане - при договори с еднократни премии;

2. презастраховане на рискове, относими към премийни периоди с начало през отчетния период, по договори по пряко застраховане и активно презастраховане - при договори с годишни премии.

Чл. 30. (1) Подстатия I.1.в и подстатия I.1.г от отчета за приходите и разходите включват промяната в брутния размер на пренос-премийния резерв, в т. ч. допълнителна сума за неизтекли рискове и промяната в дела на презастрахователите в пренос-премийния резерв.

(2) Подстатия II.1.в от отчета за приходите и разходите включва промяната в нетния размер на пренос-премийния резерв.

Чл. 31. (1) Нетни възникнали претенции са претенциите, отнасящи се до застрахователни събития, настъпили през отчетния период, намалени с дела на презастрахователите.

(2) Претенциите по ал. 1 се определят като сума от извършените плащания и разходите за уреждане на претенции през отчетната година, намалени с възстановените обезщетения и суми от презастрахователи, и разликата между резерва за предстоящи плащания в края на годината и резерва за предстоящи плащания в началото на годината (без дела на презастрахователите в резерва за предстоящи плащания).

(3) В пояснителните бележки към финансовия отчет с отделно посочване по видове застраховки и съответстващи им суми се оповестява разликата, когато е съществена, между:

1. резерва за предстоящи плащания, образуван в началото на годината за претенции по застрахователни събития, настъпили през предходни години, и

2. извършените плащания през отчетния период по претенции, възникнали през предходни години, и сумата на образувания резерв за предстоящи плащания по същите тези претенции, посочен в счетоводния баланс към датата на съставяне на финансовия отчет за текущия период.

Чл. 32. (1) Статии I.6 и II.7 от отчета за приходи и разходи включват:

1. суми, които са изплатени или са дължими (начислени) на застраховащи и застраховани лица или техните бенефициенти под формата на бонуси;

2. суми, предназначени за увеличаване размера на техническите резерви или предназначени за намаляване размера на бъдещи премии, доколкото тези суми са разпределен приход или печалба, реализирани от цялостната дейност на застрахователя или от дейността по видове застраховки, след като сумите се намалят с тези за предходни отчетни периоди, за които не съществува правен интерес към датата на съставяне на финансовия отчет;

3. суми, изплатени или дължими на застраховащи и застраховани лица под формата на частично връщане на премии, в резултат от благоприятно развитие на риска по отделните договори.

(2) Когато размерът на бонусите и отстъпките е съществен, се оповестява в пояснителните бележки към финансовия отчет.

Чл. 33. (1) Подстатии I.7.а и II.8.а на отчета за приходите и разходите включват аквизиционни разходи, определени в § 1, т. 7 от Наредба № 27.

(2) Комисионите за подновяване на полици се включват в подстатия I.7.в или II.8.в на отчета за приходите и разходите.

Чл. 34. (1) Подстатиите I.7.в и II.8.в включват административните разходи по събиране на премии, обслужване на застрахователните и презастрахователните договори, обработване на бонуси и отстъпки и управление на застрахователния портфейл.

(2) В разходите по ал. 1 се включват и разходите за възнаграждения на наетия персонал и начислените амортизации на активите, използвани за собствени нужди, подлежащи на амортизиране, доколкото не са включени в аквизиционните разходи, възникналите претенции или разходите по инвестициите.

Чл. 35. (1) Всички приходи от инвестиции и разходи по тях, свързани с дейността по общо застраховане, се отразяват в статии III.3 и III.5 от нетехническия отчет.

(2) Всички приходи от инвестиции и разходи по тях, свързани с дейността по животозастраховане, се отразяват в статии II.2 и II.9 от техническия отчет по животозастраховане.

Чл. 36. (1) Когато част от приходите от инвестиции са прехвърлени в техническия отчет по общо застраховане, прехвърлената сума от нетехническия отчет се приспада от статия III.6 и се прибавя към статия I.2.

(2) Когато част от приходите от инвестиции, отразени в техническия отчет по животозастраховане, са прехвърлени в нетехническия отчет, прехвърлената сума се приспада от статия II.12 и се прибавя към статия III.4.

(3) В пояснителните бележки към финансовия отчет се оповестяват причините и правните основания за извършените прехвърляния по ал. 1 и 2.

Чл. 37. (1) В статия II.3 или II.10 на отчета за приходите и разходите се посочва съответната разлика, получена между справедливата стойност от последваща оценка на инвестициите и тяхната историческа цена.

(2) Алинея 1 се прилага и по отношение на последващите оценки на инвестициите, представени в раздел Г от актива на счетоводния баланс.

Чл. 38. (1) Инвестициите, представени в раздел В от актива на счетоводния баланс, могат да се оценяват последващо по тяхната справедлива стойност при условията и по реда на чл. 40 и 41.

(2) Инвестициите, представени в раздел Г от актива на счетоводния баланс, се оценяват по тяхната справедлива стойност.

(3) За инвестициите, представени в една балансова статия, се прилага последователно един и същи метод за последваща оценка.

(4) Алинея 3 се прилага и за земите и сградите.

(5) Използваните методи за оценка, прилагани към всяка балансова статия, представляваща инвестиции, заедно с определените суми се оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет.

(6) За инвестиции, които са представени в счетоводния баланс по цена на придобиване, в пояснителните бележки към финансовия отчет се оповестява тяхната справедлива стойност. Когато инвестициите са представени в счетоводния баланс по тяхната справедлива стойност, в пояснителните бележки към финансовия отчет се оповестява цената им на придобиване.

Чл. 39. (1) За инвестиции, които се оценяват по справедлива стойност, се прилагат правилата на СС 32 "Финансови инструменти" по отношение на финансовите активи, класифицирани като обявени за продажба, за които разликата между последващата оценка след първоначално признаване и историческата им цена се отчита и представя като резерв от преоценка за финансови инструменти в група А.III от пасива на счетоводния баланс.

(2) Алинея 1 не се прилага за статиите на отчета за приходите и разходите, обхванати от разпоредбите по чл. 30 и 37, отнасящи се до промяната в пренос-премийния резерв и нереализираните печалби и загуби.

Чл. 40. (1) Справедливата стойност на инвестициите, с изключение на недвижимите имоти, е тяхната пазарна стойност.

(2) Когато инвестициите са допуснати до търговия на регулиран пазар на ценни книжа, пазарната стойност е борсовата им цена към датата на съставяне на финансовия отчет. При условие, че тази дата не е работен ден, пазарната стойност е борсовата цена на инвестицията за последния работен ден, предхождащ тази дата.

(3) Когато инвестициите са търгувани на нерегулиран пазар, пазарната стойност е средно претеглената цена на сключените със съответната инвестиция сделки на датата на съставяне на финансовия отчет. При условие, че тази дата не е работен ден, пазарната стойност се определя по реда на изречение първо за последния работен ден, предхождащ тази дата.

(4) Когато към датата на изготвяне на финансовия отчет инвестициите по ал. 2 и 3 са продадени или предстои да бъдат продадени в рамките на кратък срок, пазарната стойност се намалява с действителните или очакваните приблизителни разходи по продажбата им.

(5) В пояснителните бележки към финансовия отчет подробно се оповестяват приложеният метод за последваща оценка на инвестициите, както и мотивите за неговия избор.

Чл. 41. (1) За недвижимите имоти, класифицирани като инвестиция, справедливата стойност е тяхната пазарна стойност към датата на съставяне на финансовия отчет.

(2) Пазарната стойност е стойността, определена в пряка сделка между информиран и желаещ продавач и купувач, при условие че недвижимият имот е предмет на публично предлагане на пазара, пазарните условия позволяват извършването на редовна продажба и за нейното договаряне има достатъчно време с оглед естеството на имота.

(3) Пазарната стойност се определя чрез оценяване на всеки отделен недвижим имот или група недвижими имоти, които по своето местоположение могат да се смятат за една инвестиция. Пазарната стойност се определя ежегодно към датата на съставяне на финансовия отчет по следните начини:

1. при наличие на активен пазар на недвижими имоти оценката се извършва по пазарната цена за подобни имоти със сходно местонахождение и сходно състояние;

2. при липса на активен пазар оценката се извършва поотделно от най-малко двама независими оценители с подходяща квалификация и опит, като се приема най-ниската оценка.

(4) Амортизация за недвижимите имоти по ал. 1 не се начислява.

(5) Когато стойността на всеки отделен недвижим имот или група недвижими имоти се е променила спрямо последната оценка, корекцията се прави до новата стойност при спазване изискванията на алинеи 2 - 4.

(6) Когато към датата на изготвяне на финансовия отчет недвижимите имоти са продадени или предстои да бъдат продадени в кратък срок, стойността, изчислена в съответствие с алинеи 2 и 5, се намалява с действителните или очакваните приблизителни разходи по продажбата им.

(7) Когато пазарната стойност на недвижим имот не може да бъде определена, за справедлива стойност ще бъде приета възстановимата стойност на имота.

(8) В пояснителните бележки към финансовия отчет се оповестява подробно приложения метод за последваща оценка на недвижимите имоти, както и мотивите за неговия избор.

Чл. 42. Когато застрахователят извършва последващи оценки на активите си, е допустимо да оцени:

1. активите, включени в група Е.I от актива на счетоводния баланс, по тяхната възстановима стойност към датата на съставяне на финансовия отчет;

2. активите, включени в счетоводния баланс по групи от В.I до В.IV, и активите, включени в група Е.I, с изключение на материалните запаси по тяхната справедлива стойност към датата на съставяне на финансовия отчет.

Чл. 43. (1) Когато активите, включени в раздел Б, раздел В и група Е.I от актива на счетоводния баланс, се оценяват и представят по тяхната историческа цена, се прилагат правилата на СС 4 "Отчитане на амортизациите", СС 32 "Финансови инструменти" и СС 36 "Обезценка на активи".

(2) Финансовите активи подлежат на проверка за обезценка, като в случаите, в които балансовата им стойност е по-голяма от очакваната им възстановима стойност към датата на финансовия отчет, застрахователят ги оценява по възстановимата им стойност и признава загуба от обезценка и/или намаление на резерва от преоценка на финансови инструменти.

(3) В случаите по ал. 1 всеки отделен актив, в т. ч. финансовите активи, се представя в счетоводния баланс към датата на съставяне на финансовия отчет по по-ниската от балансовата или възстановимата му стойност.

Чл. 44. Активите, класифицирани в групи от Д.I до Д.III и група Е.II, се оценяват и представят в счетоводния баланс към датата на съставяне на финансовия отчет по по-ниската от балансовата или възстановимата им стойност.

Чл. 45. Аквизиционните разходи се признават като разходи на застрахователя за срока на съответните застрахователни договори, както следва:

1. по общо застраховане - възникналите аквизиционни разходи се пренасят (отлагат) за следващи отчетни периоди пропорционално на пренос-премийния резерв; отложените аквизиционни разходи се включват в група Ж.II от актива на счетоводния баланс; за свързаните презастрахователни комисиони изречение първо се прилага съответно; свързаните презастрахователни комисиони се включват в раздел З от пасива на счетоводния баланс;

2. по животозастраховане - възникналите през отчетния период и непогасени аквизиционни разходи се пренасят (отлагат) за бъдещи периоди, през които се очаква да бъдат погасени от добавките за аквизиция, калкулирани в договорените бъдещи премии; отложените аквизиционни разходи се включват в група Ж.II от актива на счетоводния баланс и се амортизират в същата пропорция, в каквато са разпределени добавките за аквизиция в бъдещите премии; за свързаните презастрахователни комисиони изречение първо се прилага съответно; свързаните презастрахователни комисиони се включват в раздел З от пасива на счетоводния баланс.

Чл. 46. (1) В случаите, когато дълговите ценни книжа и други ценни книги с фиксиран доход, включени в групи В.II и В.III от актива на счетоводния баланс, не са били оценени по пазарна стойност, се представят в счетоводния баланс по тяхната цена на придобиване. Финансовите активи по предходното изречение могат да бъдат оценени по сумата, подлежаща на изплащане при настъпване на падежа на инвестицията.

(2) Когато цената на придобиване на ценните книжа по ал. 1 е по-висока от сумата, подлежаща на изплащане при настъпване на падежа, разликата се признава като разход в отчета за приходите и разходите.

(3) Когато цената на придобиване на ценните книжа по ал. 1 е по-ниска от сумата, подлежаща на изплащане при настъпване на падежа, разликата се признава като приход на части в отчета за приходите и разходите през съответните отчетни периоди на времева база.

(4) Когато активите по ал. 1, които не са оценени по пазарна стойност, се продадат преди настъпване на падежа и с постъпленията от тях се закупят други дългови ценни книжа или ценни книжа с фиксиран доход, разликата между постъпленията от продажбата и тяхната балансова стойност се разпределя на системна база за периода, оставащ до датата на падежа на първоначалната инвестиция.

(5) Разликата по ал. 2 и 3 се оповестява в пояснителните бележки към финансовия отчет.

Чл. 47. (1) Застрахователят е длъжен да образува и поддържа по всяко време достатъчни по размер технически резерви, отговарящи на цялостната му дейност, с които да гарантира покритие на поетите застрахователни рискове.

(2) Размерът на техническите резерви се изчислява въз основа на стойността на поетите от застрахователя задължения, които се очаква да бъдат изпълнени в бъдеще по влезли в сила застрахователни и презастрахователни договори, разходите, свързани с изпълнението на тези задължения, както и стойността на възможното неблагоприятно отклонение от това очакване.

Чл. 48. (1) Пренос-премийният резерв се образува за покриване на претенциите и административните разходи, които се очаква да възникнат по съответния застрахователен договор след края на отчетния период.

(2) Размерът на пренос-премийния резерв се изчислява по метода на точната дата, съгласно който частта от премията, която се пренася за следващия отчетен период, се определя в зависимост от датата, на която договорът влиза в сила, и датата на изтичането на срока му. Премията се умножава с коефициент на разсрочване, получен като съотношение между броя на дните, през които договорът ще бъде в сила през следващия отчетен период, разделен на срока на договора, изразен в брой дни.

(3) Когато развитието на риска през срока на договора не е равномерно и се очаква то да варира, се правят корекции на така изчисления пренос-премиен резерв, като разпределянето на премията се извършва съобразно разпределението на претенциите през периода на покритие и нивото на очаквания риск през бъдещите отчетни периоди.

Чл. 49. (1) Базата за определяне на математическия резерв и капитализираната стойност на пенсиите съответства на базата за признаване на премийния приход от застрахователя, като се прилагат методите, посочени в Наредба № 27.

(2) Резервите по ал. 1 се образуват като суми от индивидуалните резерви, изчислени поотделно за всеки застрахователен договор.

(3) Използваният метод за изчисляване на резервите по ал. 1 се основава на благоразумни актюерски оценки, като отчита и метода за оценка на активи, които служат за покритие.

(4) Статистическите елементи при оценките на резервите по ал. 1 и калкулираните добавки за разходи се определят на базата на благоразумни допускания, като се отчитат условията по застрахователния договор, видът на договора и очакваната стойност на бъдещите административни разходи и комисиони.

Чл. 50. (1) Брутната сума на резерва за предстоящи плащания включва сумите за всички възникнали преди края на отчетния период, предявени и непредявени пред застрахователя, претенции, които не са платени към същата дата, както и разходите, които предстоят да бъдат извършени по уреждането на тези претенции.

(2) Резервът за предстоящи плащания се образува за покриване на обезщетения, суми и други плащания по силата на застрахователни договори, както и на свързаните с тях разходи, по претенции, възникнали преди края на отчетния период, независимо дали са предявени или не, и които не са платени към същата дата. Резервът трябва да отчита всички известни фактори и обстоятелства, които влияят на крайната стойност на плащанията.

(3) Резервът за предстоящи плащания включва:

1. предявени, но неизплатени претенции;

2. възникнали, но непредявени претенции;

3. разходите за уреждане на претенциите.

(4) Не се допуска скрито дисконтиране или намаления в резултат на определяне на настоящата стойност на претенции, които се очаква да бъдат платени в бъдеще, на по-висока стойност или осъществено по друг начин.

(5) Резервът за предстоящи плащания може да се дисконтира след одобрение от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор", като се вземе предвид очакваният инвестиционен доход и ако са налице едновременно следните условия:

1. очакваният среден срок за изплащане на претенциите е най-малко 4 години след края на отчетния период;

2. застрахователят разполага с достатъчно представителни и надеждни данни за изграждане на достоверен модел на уреждането на претенции във времето;

3. използваният процент на дисконтиране не може да бъде по-висок от една от двете стойности, както следва:

а) реализираната средна годишна доходност от активите за покритие на техническите резерви за последните 5 години;

б) реализираната годишна доходност на активите за покритие на техническите резерви през предходната година.

(6) Оценката на разходите по ал. 3, т. 3 се определя за всеки вид застраховка, като се включат всички разходи, които могат да бъдат предвидени и които са свързани с изплащане на обезщетенията, сумите и другите плащания по застрахователни договори, по следния начин:

1. разходи, които могат да бъдат отнесени към всяка претенция, се включват по тяхната прогнозна стойност за всяка претенция;

2. разходи, които не могат да бъдат отнесени към конкретна претенция, се разпределят по видове застраховки на базата на премиен приход, брой или стойност на претенциите.

Чл. 51. (1) Когато поради вида на застрахователния договор информацията за вземанията и/или задълженията по преките застрахователни операции за подписваческата година е недостатъчна към датата на съставяне на финансовия отчет, застрахователите могат да прилагат други методи след съгласуване с Комисията за финансов надзор. Подписваческа година е период от една календарна година, който започва да тече след влизането в сила на застрахователния договор и обхваща две отчетни години.

(2) Когато се възприеме прилагането на метод по ал. 1, той следва да се прилага последователно през следващите отчетни години, освен ако не възникнат обективни обстоятелства, които да наложат неговото изменение.

(3) Прилаганият метод и мотивите за неговото избиране се оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет.

(4) Когато се промени прилаганият метод по ал. 1, ефектът върху активите, пасивите, финансовия резултат и финансовото състояние на застрахователя се оповестява в пояснителните бележки към финансовия отчет.

Чл. 52. (1) Запасният фонд се образува по видове застраховки чрез прилагането на статистически методи в размер, който осигурява изравняване на бъдещите колебания в нетната квота на щетите по съответния вид застраховка.

(2) Прилаганият статистически метод за образуване на запасния фонд по ал. 1 се съгласува предварително от застрахователя с Комисията за финансов надзор.

(3) Прилаганият метод и мотивите за неговото избиране се оповестяват в пояснителните бележки към финансовия отчет.