КОНВЕНЦИЯ № 163 ОТНОСНО БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА МОРЯЦИТЕ ПО МОРЕ И В ПРИСТАНИЩАТА ОТ 1987 Г. (Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 24 септември 2003 г. - ДВ, бр. 88 от 2003 г. В сила за Република България от 1 март 2005 г
КОНВЕНЦИЯ № 163 ОТНОСНО БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА МОРЯЦИТЕ ПО МОРЕ И В ПРИСТАНИЩАТА ОТ 1987 Г.
(Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 24 септември 2003 г. - ДВ, бр. 88 от 2003 г. В сила за Република България от 1 март 2005 г.)
Обн. ДВ. бр.98 от 5 Декември 2006г.
Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 24 септември 1987 г., на своята седемдесет и четвърта сесия,
след като припомни разпоредбите на Препоръката относно благосъстоянието на моряците в пристанищата, 1936 г., и Препоръката относно благосъстоянието на моряците, 1970 г., и
след като реши да приеме различни предложения относно благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата, въпрос, включен като втора точка в дневния ред на сесията, и
след като реши тези предложения да вземат формата на международна конвенция,
приема на този осми ден от месец октомври 1987 г. следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно благосъстоянието на моряците, 1987 г.:
Член 1
1. За прилагането на тази конвенция:
(a) терминът "моряк" е приложим за всички лица, наети като членове на екипажа на борда на плавателни съдове, каквито и да са те - публична или частна собственост, които извършват морско корабоплаване, с изключение на военните кораби;
(б) терминът "възможности и услуги за благосъстояние" следва да се разбира като предоставяне на културни, развлекателни и информационни възможности и услуги, както и за осигуряване на благосъстоянието на моряците.
2. Всяка държава - членка на организацията, след като се консултира с представителните сдружения на корабопритежателите и на моряците, определя чрез националното си законодателство или чрез разпоредби кои от регистрираните на нейната територия плавателни съдове следва да се считат за съдове за морско корабоплаване за целите на разпоредбите на тази конвенция, отнасящи се до възможностите и услугите за благосъстояние на моряците на борда на плавателния съд.
3. Доколкото това е практически приложимо и след консултация с представителните сдружения на собствениците на риболовни плавателни съдове и на рибарите, компетентните органи прилагат разпоредбите на конвенцията спрямо търговския морски риболов.
Член 2
1. Всяка държава членка, за която тази конвенция е влязла в сила, се задължава да осигури предоставянето на подходящи възможности и услуги за благосъстоянието на моряците както в пристанищата, така и на борда на плавателния съд.
2. Всяка държава членка осигурява необходимите условия за финансиране на възможностите и услугите за благосъстояние на моряците в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.
Член 3
1. Всяка държава членка се задължава да осигури в подходящи национални пристанища предоставянето на възможности и услуги за благосъстояние на всички моряци независимо от тяхната националност, раса, цвят на кожата, пол, религия, политически убеждения или социална принадлежност, а също така и независимо от държавата, където е регистриран корабът, на който са наети.
2. Всяка държава членка определя, след като се консултира с представителните сдружения на корабопритежателите и на моряците, кои пристанища следва да се приемат за подходящи за целите на този член.
Член 4
Всяка държава членка се задължава да осигури предоставянето на възможности и услуги за благосъстоянието на всички моряци на борда на всеки морски кораб какъвто и да е той - публична или частна собственост, който е регистриран на нейната територия.
Член 5
Възможностите и услугите за благосъстояние на моряците подлежат на периодично преразглеждане, така че да бъдат подходящи в светлината на променените нужди на моряците в резултат на технически, оперативни и други нововъведения в областта на морското корабоплаване.
Член 6
Всяка държава членка се задължава:
(а) да си сътрудничи с другите държави, членуващи в организацията, с цел да се осигури прилагането на тази конвенция, и
(б) да спомогне за сътрудничеството между страните, които са ангажирани и заинтересовани от подобряване на благосъстоянието на моряците по море и в пристанищата.
Член 7
Официалните ратификации на тази конвенция ще бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда и регистрирани от него.
Член 8
1. Конвенцията обвързва само държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са били регистрирани от генералния директор.
2. Тази конвенция влиза в сила дванадесет месеца след датата, на която генералният директор на организацията е регистрирал ратификациите на две държави членки.
3. Впоследствие конвенцията ще влиза в сила за всяка държава членка дванадесет месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистрирана в Международното бюро на труда.
Член 9
1. Всяка държава членка, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на 10 години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на официалното му регистриране в Международното бюро на труда.
2. Всяка държава членка, която е ратифицирала тази конвенция и която не е упражнила правото си на денонсиране през годината, последваща изтичането на периода от десет години, уреден в предходния параграф, се обвързва за период от още десет години, като може да денонсира тази конвенция след изтичането на всеки десет години при условията на настоящия член.
Член 10
1. Генералният директор на Международното бюро по труда ще уведоми всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрацията на всички ратификации и денонсирания, за които държавите - членки на организацията, са му съобщили.
2. При уведомяването на държавите - членки на организацията, относно регистрацията на втората ратификация, за която е получил съобщение, генералният директор на Международното бюро на труда обръща внимание на държавите - членки на организацията, за датата, на която конвенцията ще влезе в сила.
Член 11
Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране съобразно чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации и актове за денонсиране, които той е регистрирал съгласно предходните членове.
Член 12
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда ще представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.
Член 13
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата конвенция не предвижда друго:
(а) ратификацията от държавата - членка на новата ревизираща конвенция, води по право независимо от разпоредбите на член 9 до незабавното денонсиране на тази конвенция при условие, че новата ревизираща я конвенция е влязла в сила;
(b) от датата на влизането в сила на новата ревизираща я конвенция конвенцията ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.
2. При всички случаи тази конвенция ще остане по своята форма и съдържание в сила за държавите членки, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.
Член 14
Френският и английският текст на конвенцията имат еднаква сила.