Държавен вестник, брой 79 от 29.IX

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от ХL Народно събрание на 14 септември 2006 г.

Издаден в София на 21 септември 2006 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на някои разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006 г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Проследих с внимание дискусиите в парламента във връзка с приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания. Като отчитам категоричния текст на чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, който изрично постановява, че старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания, се намират под особена закрила на държавата и обществото, оставам с убеждение, че разпоредбите на Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания не отговориха на обществените очаквания за специално внимание от страна на държавата по отношение на гражданите в неравностойно социално положение.

Прокламираната в основния закон цел да изградим социална държава изисква внимателно и със загриженост да подхождаме към проблемите на хората с увреждания. Повишаването на качеството на живот и активното включване на тези български граждани в обществото би трябвало да е основен приоритет на Република България. Голяма част от хората с увреждания и днес продължават да са изолирани и неспособни да излязат извън домовете си както поради недостъпната околна среда, така и поради липсата на адекватни средства, услуги и помощи, които дават възможност за тяхната интеграция. Изграждането на солидарно общество и социална държава обуславя необходимостта от особена грижа към тази категория граждани. Гарантирането на благоприятни условия за интеграция на хората с увреждания би трябвало да е водещ мотив при вземането на отговорни политически и законодателни решения в тази област.

Една от прогласените цели на Закона за интеграция на хората с увреждания (чл. 2, т. 1) е създаването на условия и гаранции за равнопоставеност на хората с увреждания. В същото време разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от закона урежда материалноправните предпоставки за получаването на месечна добавка за социална интеграция. Според тази разпоредба условие за това е трайното увреждане на лицето. Параграф 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за интеграция на хората с увреждания дава легална дефиниция на понятието "човек с трайно увреждане". Според философията на закона наличието на степен на увреждане на здравето 50 и над 50 на сто е предпоставката за получаване на месечна добавка за социална интеграция по чл. 42, ал. 1.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Създадените с параграф 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания нови разпоредби - от чл. 42а до чл. 42ж, противоречат на целта, посочена в чл. 2, т. 1, и неоправдано ограничават кръга на лицата, които могат да ползват месечни добавки. Категорично не мога да се съглася, че посоченият в мотивите на вносителите ефект - да се разшири достъпът на хората с увреждания до добавките за интеграция, е постигнат. Практически се получава точно обратното - съществено се ограничават права на български граждани в неравностойно социално положение. По този начин се стеснява значително възможността им за интеграция в обществото.

Като се ръководя от гореизложените мотиви, оспорвам параграф 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания, приет от Народното събрание на 14 септември 2006 г., и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам този закон за ново обсъждане в Народното събрание.