Държавен вестник, брой 79 от 29.IX

Отменена с Параграф единствен от Наредбата за отмяна на Наредба № 26 от 2006 г. за временно упражняване на медицински дейности в Република България за граждани на държава - членка на Европейския съюз, и другите държави от европейското икономическо пространство - ДВ, бр. 41 от 2 юни 2009 г.

Чл. 1. С наредбата се уреждат условията и редът за временно упражняване на медицински дейности в Република България от граждани на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство, които имат правото да упражняват съответната медицинска професия в някоя от тези страни.

Чл. 2. Временното упражняване на медицински дейности не може да бъде ограничавано на основание, свързано с професионалната квалификация по медицинска професия, когато медицинският специалист:

1. законосъобразно упражнява съответната медицинска професия и се е установил на територията на държава членка (наричана по-нататък "държава - членка по установяване");

2. е упражнявал съответната професия в държавата - членка по установяване, не по-малко от две години от последните десет, предшестващи временното упражняване на медицински дейности, когато професията не е регулирана съгласно законодателството на тази държава.

Чл. 3. Временното упражняване на медицински дейности от гражданите на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство се извършва при същите условия, при които гражданите на Република България упражняват съответната професия.

Чл. 4. (1) Гражданите на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство могат временно да упражняват медицински дейности на територията на Република България след подаване на писмена декларация до министъра на здравеопазването по образец съгласно приложението, съдържаща данни и за наличието на застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения.

(2) Към декларацията по ал. 1 се прилагат копия на:

1. документ за самоличност;

2. удостоверение, издадено от компетентен орган, че лицето, установено на територията на държава членка, законосъобразно упражнява съответната медицинска професия и не е лишено от право да я упражнява;

3. документ за придобита професионална квалификация по медицинска професия и/или специализация в съответната държава членка;

4. документ/и, удостоверяващи упражняването на съответната професия не по-малко от две години от последните десет, в случаите по чл. 2, т. 2.

(3) При съществена промяна на обстоятелствата, установени с документите по ал. 2, гражданите по ал. 1 уведомяват министъра на здравеопазването за настъпването й, като представят документите, свързани с нея:

1. във възможно най-кратък срок, ако в момента упражняват временно медицински дейности, или

2. при подновяването на декларацията по реда на ал. 4, ако в момента не упражняват временно медицински дейности, но ще ги упражняват през съответната календарна година.

(4) Декларацията по ал. 1 се подновява веднъж годишно, когато лицето ще упражнява временно медицински дейности на територията на Република България през съответната календарна година.

Чл. 5. (1) Когато липсата на съответната професионална квалификация застрашава безопасността на пациентите и може да доведе до сериозно увреждане на здравето им, министърът на здравеопазването може да извършва проверка на документите по чл. 4 на гражданите на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство, които имат право да упражняват:

1. професиите "зъботехник", "масажист (с увредено зрение)", "медицински лаборант", "ортопедичен техник", "помощник-фармацевт", "рентгенов лаборант", "рехабилитатор", "санитарен инспектор" и "фелдшер";

2. медицинска професия, извън посочените в т. 1 и в Наредбата за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация по медицинска професия и за специализация в областта на здравеопазването, приета с Постановление № 254 на Министерския съвет от 2005 г. (ДВ, бр. 100 от 2005 г.).

(2) В едномесечен срок от получаване на документите по чл. 4 министърът на здравеопазването уведомява лицето за решението си да не проверява професионалната му квалификация или за резултата от извършената проверка.

(3) В случай че проверката по ал. 1 създава сериозни затруднения, които могат да доведат до неспазване на срока по ал. 2, министърът на здравеопазването уведомява лицето в едномесечен срок относно причините за забавянето и срока за вземане на решение. В този случай срокът на проверката е два месеца от получаването на пълната документация.

(4) Когато се установи съществено несъответствие между придобитата професионална квалификация и обучението, провеждано в Република България, което застрашава безопасността на пациентите и може да доведе до сериозно увреждане на здравето им, министърът на здравеопазването насочва медицинския специалист към висше училище за придобиване на липсващите му знания, умения и компетентности. Висшето училище организира полагането на изпит в едномесечен срок от изтичането на сроковете по ал. 2 или 3.

(5) Медицинският специалист по ал. 1 може да започне временно упражняване на медицински дейности в Република България, ако в сроковете по предходните алинеи не бъде уведомен от министъра на здравеопазването.

Чл. 6. (1) Проверката по чл. 5 се извършва от комисии, определени със заповед на министъра на здравеопазването.

(2) В състава на комисиите по ал. 1 се включват експерти от Министерството на здравеопазването, както и хабилитирани лица в съответната научна област по предложение на висшите училища, на университетските болници и/или на научните организации. При необходимост комисиите могат да привличат консултанти.

(3) Членовете на комисиите и консултантите подписват декларация за неразгласяване на информацията, станала им известна във връзка с признаването.

(4) Комисиите по ал. 1 могат да предложат на министъра на здравеопазването да отправи запитване до компетентните органи на държавата - членка по установяване, относно законността на установяването на лицето на територията й, неговото добро професионално поведение, както и за липсата на дисциплинарни, административни или наказателни санкции, свързани с упражняването на съответната професия.

Чл. 7. (1) Министърът на здравеопазването изпраща във възможно най-кратък срок, а за професиите по чл. 5 - след приключването на проверката, уведомление, придружено от копия на документите по чл. 4, ал. 1 и 2, до съответната районна колегия на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз или на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи за вписване в регистъра й.

(2) Вписването в регистъра на съответната районна колегия на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на Българския фармацевтичен съюз или на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи се счита за извършено от момента на получаването на уведомлението от министъра на здравеопазването. В регистъра се отбелязва основанието за вписване.

Чл. 8. (1) Временният характер на медицинските дейности в Република България може да се преценява във всеки конкретен случай от министъра на здравеопазването по време на упражняването им от гражданите на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство.

(2) След преценката на временния характер на медицинските дейности с оглед на срока, честотата, редовността и непрекъснатостта на предоставянето й министърът на здравеопазването може да уведоми съответния медицински специалист, че е необходимо да подаде документи за признаване на професионалната му квалификация и/или специализация в областта на здравеопазването по реда на наредбата по чл. 194, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 от Закона за здравето.

Чл. 9. При временно упражняване на медицински дейности на територията на Република България гражданите на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство използват професионалното звание и съкратената му форма, използвани при упражняването на съответната професия в Република България.

Чл. 10. Пациентите имат право да получат от съответните медицински специалисти, които временно упражняват медицински дейности, следната информация:

1. наименование на публичните регистри, в които са вписани в държавата - членка по установяване, съответните регистрационни номера или еквивалентни идентификационни данни, съдържащи се в съответния регистър;

2. наименованието и адреса на съответния контролен орган, когато в държавата - членка по установяване, се изисква получаване на разрешение или лиценз за упражняването на дейността;

3. данни за съсловните организации, в които членуват;

4. професионалното звание, а когато няма такова - наименованието на професионалната квалификация, и държавата членка, в която е придобито;

5. данни за наличието на застраховка за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения.