Държавен вестник, брой 69 от 25.VIII

Обсег на действие

Член 1

§ 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за железопътен превоз на товари срещу заплащане, когато мястото на приемането на товара за превоз и мястото, предвидено за доставянето, са разположени в две различни държави членки. Това е в сила независимо от седалището и националността на страните по договора за превоз.

§ 2. Настоящите Единни правила се прилагат също при договорите за железопътен превоз на товари срещу заплащане, когато мястото на приемането на товара за превоз и мястото, предвидено за доставянето, са разположени в две различни държави, от които поне едната е държава членка, и когато страните по договора се споразумеят, че договорът е подчинен на тези Единни правила.

§ 3. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния трансграничен превоз превоз по шосе или по вътрешен воден път във вътрешно съобщение на държава членка, настоящите Единни правила се прилагат.

§ 4. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния превоз морски превоз или трансграничен превоз по вътрешен воден път, настоящите Единни правила се прилагат, ако морският превоз или превозът по вътрешен воден път се осъществява по линии, вписани в списъка на линиите, предвиден в член 24, § 1 на Конвенцията.

§ 5. Настоящите Единни правила не се прилагат при превозите, които се извършват между гари, разположени на територията на граничещи държави, когато инфраструктурата на тези гари се управлява от един или няколко управители на инфраструктури, принадлежащи към една и съща от тези държави.

§ 6. Всяка държава, страна по конвенция за директен международен железопътен превоз на товари от характер, сравним с настоящите Единни правила, може, когато отправя молба за присъединяване към Конвенцията, да декларира, че ще прилага тези Единни правила само по отношение на превозите, осъществявани върху част от железопътната инфраструктура, разположена на нейна територия. Тази част от железопътната инфраструктура трябва да бъде точно определена и да бъде свързана с железопътната инфраструктура на държава членка. Когато една държава е направила упоменатата декларация, тези Единни правила се прилагат само при условие че:

а) мястото на приемането на товара за превоз или мястото за доставянето, както и маршрутът, предвидени в договора за превоз, са разположени върху посочената инфраструктура; или

b) посочената инфраструктура свързва инфраструктурата на две държави членки и е била предвидена в договора за превоз като маршрут за транзитен превоз.

§ 7. Държавата, направила декларация в съответствие с § 6, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят съобщи за него на държавите членки. Декларацията преустановява действието си, когато конвенцията, упомената в § 6, първо изречение, престане да бъде в сила за тази държава.

Публичноправни норми

Член 2

Превозите, при които се прилагат настоящите Единни правила, остават подчинени на публичноправните норми, конкретно на нормите относно превоза на опасни товари, както и на нормите на митническото право и на тези, които се отнасят до защитата на животните.

Определения

Член 3

За целите на настоящите Единни правила изразът:

а) "превозвач" означава договорния превозвач, с когото изпращачът е сключил договора за превоз по силата на тези Единни правила, или последващ превозвач, отговорен на основание на този договор;

b) "превозвач подизпълнител" означава превозвач, който не е сключил договора за превоз с изпращача, но на когото превозвачът, посочен в буква а), е поверил изцяло или отчасти изпълнението на железопътния превоз;

с) "Общи условия на превоз" означава условията на превозвача под формата на общи условия или на тарифи в законна сила във всяка държава членка, които със сключването на договора за превоз са станали неразделна част от него;

d) "интермодална транспортна единица" означава контейнерите, касамобилите, полуремаркетата или другите сходни товарни единици, използвани в интермодален превоз.

Отклонения

Член 4

§ 1. Държавите членки могат да сключват споразумения, които предвиждат отклонения от настоящите Единни правила, изключително за превозите, извършвани между две гари, разположени от едната и от другата страна на границата, когато между тях няма друга гара.

§ 2. За превозите, извършвани между две държави членки, преминаващи транзитно през държава нечленка, заинтересованите държави могат да сключват споразумения, които се отклоняват от настоящите Единни правила.

§ 3. Споразуменията, посочени в § 1 и 2, както и тяхното въвеждане в сила, се съобщават на Междуправителствената организация за международни железопътни превози. Генералният секретар на Организацията уведомява за тях държавите членки и заинтересованите предприятия.

Обвързващи норми

Член 5

Освен при противоположна клауза в настоящите Единни правила е нищожна и без правни последици всяка постановка, която пряко или косвено би се отклонявала от тези Единни правила. Нищожността на такива постановки не води до нищожност на другите разпоредби на договора за превоз. Независимо от това един превозвач може да поеме отговорност и задължения, по-тежки от предвидените в настоящите Единни правила.

Договор за превоз

Член 6

§ 1. С договора за превоз превозвачът се задължава да превози товара срещу заплащане до местоназначението и там да го предаде на получателя.

§ 2. Договорът за превоз трябва да бъде установен с товарителница, съставена според единен образец. Въпреки това липсата, нередовността или изгубването на товарителницата не засягат нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.

§ 3. Товарителницата се подписва от изпращача и превозвача. Подписът може да бъде заменен с печат, код на брояча или всеки друг съобразен способ.

§ 4. Превозвачът трябва да удостовери в подходяща форма върху дубликата от товарителницата приемането на товара за превоз и да връчи дубликата на изпращача.

§ 5. Товарителницата няма стойност на коносамент.

§ 6. За всяка пратка трябва да бъде съставена отделна товарителница. Освен при противоположно споразумение между изпращача и превозвача една и съща товарителница може да се отнася само за товара на един вагон.

§ 7. В случай на превоз, навлизащ в митническата територия на Европейската общност или в територията, на която се прилага процедурата за общ транзит, всяка пратка трябва да бъде придружена от товарителница, отговаряща на изискванията по член 7.

§ 8. Единните образци на товарителница се изготвят от международните асоциации на превозвачите в съгласуваност с международните асоциации на клиентите и с компетентните в областта на митническото право ведомства в държавите членки, както и с всяка междуправителствена организация за регионална икономическа интеграция, имаща компетенцията за свое собствено митническо законодателство.

§ 9. Товарителницата, включително нейният дубликат, може да бъде съставена под формата на електронно регистриране на данните, позволяващо превръщането им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на товарителницата, представлявана от тези данни.

Съдържание на товарителницата

Член 7

§ 1. Товарителницата трябва да съдържа следните указания:

а) мястото и датата на съставянето й;

b) името и адреса на изпращача;

с) името и адреса на превозвача, сключил договора за превоз;

d) името и адреса на онзи, на когото товарът действително е предаден, ако той не е превозвачът, упоменат в буква с);

е) мястото и датата на приемането на товара за превоз;

f) мястото на доставяне;

g) името и адреса на получателя;

h) наименованието на естеството на товара и на вида опаковка, а за опасните товари - наименованието, предвидено в Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID);

i) броя на колетите и специфичните означения и номера, необходими за идентифицирането на дребните пратки;

j) номера на вагона при превозите на вагонни пратки;

k) номера на железопътното средство, движещо се на собствени колооси, ако е предадено за превоз като товар;

l) освен това в случаите на интермодални транспортни единици - категорията, номера или други характеристики, необходими за идентифицирането им;

m) брутната маса на товара или количеството товар, изразено по друг начин;

n) подробно изброяване на документите, изисквани от митниците или от други административни органи, приложени към товарителницата или държани на разположение на превозвача при надлежно посочен орган или при орган, определен в договора;

о) разходите, свързани с превоза (превозна цена, допълнителни разноски, митнически сборове и други разходи, възникващи от сключването на договора до доставянето), доколкото те трябва да бъдат заплатени от получателя, или всяко друго указание, че разходите се дължат от получателя;

р) указанието, че превозът е подчинен въпреки всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила.

§ 2. При нужда товарителницата трябва да съдържа освен това следните указания:

а) в случай на превоз от последователни превозвачи - превозвача, който трябва да достави товара, когато той е дал съгласието си за вписване в товарителницата;

b) разходите, които изпращачът поема;

с) сумата на наложения платеж, която следва да бъде събрана при доставянето на товара;

d) декларираната стойност на товара и сумата, представляваща особения интерес при доставянето;

е) договорения срок, в който трябва да бъде извършен превозът;

f) договорения маршрут;

g) списък на документите, неупоменати в § 1, буква n), предадени на превозвача;

h) вписванията от изпращача относно броя и означението на пломбите, които той е поставил на вагона.

§ 3. Страните по договора за превоз могат да нанесат в товарителницата всяко друго указание, което преценят за необходимо.

Отговорност за данните, вписани в товарителницата

Член 8

§ 1. Изпращачът отговаря за всички разноски и вреди, понесени от превозвача поради:

а) вписвания от изпращача в товарителницата на неправилни, неточни, непълни или нанесени на различно от предвиденото за всяка от тях място бележки; или

b) пропускане от изпращача на бележки, предписани от RID.

§ 2. Ако превозвачът впише в товарителницата бележки по искане на изпращача, той се смята до доказване на противното като действащ за сметка на изпращача.

§ 3. Ако товарителницата не съдържа указанието, предвидено в член 7, § 1, буква р), превозвачът е отговорен за всички разноски и вреди, понесени от правоимащия поради този пропуск.

Опасни товари

Член 9

Когато изпращачът е пропуснал предписаните от RID бележки, превозвачът може във всеки момент според обстоятелствата да разтовари, да унищожи или да обезвреди стоката, за което не дължи обезщетение, освен в случай, че е бил запознат с опасния характер на товара при приемането му за превоз.

Заплащане на разходите

Член 10

§ 1. Освен при противоположно споразумение между изпращача и превозвача разходите (превозна цена, допълнителни разноски, митнически сборове и други разходи, възникващи от сключването на договора до доставянето) се заплащат от изпращача.

§ 2. Когато по силата на споразумение между изпращача и превозвача разходите са отнесени за сметка на получателя и когато получателят не е приел товарителницата, нито предявил правата си в съответствие с член 17, § 3, нито изменил договора за превоз в съответствие с член 18, заплащането на разходите остава да се дължи от изпращача.

Проверка

Член 11

§ 1. Превозвачът има правото да провери във всеки момент дали условията за превоз са били спазени и дали пратката отговаря на данните, вписани в товарителницата от изпращача. Когато проверката засяга съдържанието на пратката, тя се прави, доколкото е възможно, в присъствието на правоимащия; в случаите, когато това не е възможно, превозвачът се позовава на двама независими свидетели, ако няма други разпоредби в законите и правилниците на държавата, в която се извършва проверката.

§ 2. Ако пратката не отговаря на данните, вписани в товарителницата, или ако разпоредбите относно превоза на товари, допускани с условие, не са били спазени, резултатът от проверката трябва да бъде отбелязан върху листа от товарителницата, който придружава товара, а ако превозвачът още държи дубликата от товарителницата, и върху него. В този случай разходите, предизвикани от проверката, обременяват товара, освен ако не са били заплатени незабавно.

§ 3. Когато натоварването се извършва от изпращача, той има правото да изиска проверка от превозвача на състоянието на товара и на неговата опаковка, както и на точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, техните означения и техните номера, както и относно брутното тегло или указаното по друг начин количество. Превозвачът е задължен да пристъпи към проверката само ако разполага с подходящите средства за това. Превозвачът може да поиска заплащане на разходите по проверката. Резултатът от проверките се отразява в товарителницата.

Доказателствена сила на товарителницата

Член 12

§ 1. Товарителницата удостоверява до доказване на противното сключването и условията на договора за превоз и приемането на товара за превоз от превозвача.

§ 2. Когато натоварването е извършено от превозвача, товарителницата удостоверява до доказване на противното състоянието на товара и на неговата опаковка, посочено в товарителницата, или при отсъствие на такива указания - доброто видимо състояние в момента на приемането на товара за превоз от превозвача и точността на данните в товарителницата относно броя на колетите, техните означения и техните номера, както и относно брутното тегло или указаното по друг начин количество.

§ 3. Когато натоварването е извършено от изпращача, товарителницата удостоверява до доказване на противното състоянието на товара и на неговата опаковка, посочено в товарителницата, или при отсъствие на такива указания - доброто видимо състояние и точността на данните, упоменати в § 2, единствено в случай, че превозвачът ги е проверил и е вписал съвпадащия резултат от проверката си в товарителницата.

§ 4. Товарителницата не удостоверява вписаните сведения в случай, че съдържа обоснована резерва. Една резерва може да бъда обоснована конкретно с факта, че превозвачът не разполага с подходящите средства да провери дали пратката отговаря на данните, нанесени в товарителницата.

Натоварване и разтоварване на стоката

Член 13

§ 1. Изпращачът и превозвачът се споразумяват на кого тежи натоварването и разтоварването на стоката. При отсъствие на такова споразумение натоварването и разтоварването при колетните пратки се полагат на превозвача, докато за вагонните пратки натоварването е в тежест на изпращача, а разтоварването след доставянето - на получателя.

§ 2. Изпращачът е отговорен за всички последствия от извършено от него неправилно натоварване и трябва конкретно да възстанови вредата, понесена поради това от превозвача. Доказването на неправилното натоварване е в тежест на превозвача.

Опаковка

Член 14

Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди и разходи, които биха възникнали поради липса или неизправност на опаковката на товара, освен ако при явна или известна на превозвача в момента на приемането на стоката неизправност той не е изказал резерви по отношение на нея.

Изпълняване на административните формалности

Член 15

§ 1. За изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи преди доставянето на товара, изпращачът трябва да приложи към товарителницата или да предостави на превозвача нужните документи, както и да му даде всички необходими сведения.

§ 2. Превозвачът не е длъжен да проверява дали тези документи и сведения са достатъчни или точни. Изпращачът е отговорен пред превозвача за всички вреди, които биха произтекли от липсата, недостатъчността или неточността на тези документи и сведения, освен в случай на грешка на превозвача.

§ 3. Превозвачът е отговорен за последиците от изгубването или от неправилното използване на документите, указани в товарителницата, които я придружават или са му били поверени, освен ако изгубването или вредата, причинена от неправилното използване на тези документи, са предизвикани от обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено в случай на изгубване на товара.

§ 4. Изпращачът чрез указание, вписано в товарителницата, или получателят чрез нареждане в съответствие с член 18, § 3 може да поиска:

а) да присъства лично на изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, или да бъде представен на него от пълномощник, за да даде всички сведения и направи всички необходими забележки;

b) да изпълни сам изискваните от митниците или от други административни органи формалности или да възложи изпълняването им на пълномощник, доколкото го позволяват законите и нормите на държавата, в която те се извършват;

с) да пристъпи към плащането на митническите сборове и други разходи, когато самият той или негов пълномощник присъства на изпълняването или изпълнява формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, доколкото го позволяват законите и нормите на държавата, в която те се извършват.

В тези случаи нито изпращачът, нито получателят, който има правото на разпореждане, нито техен пълномощник могат да влязат във владение на товара.

§ 5. Ако за изпълняването на формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи, изпращачът е посочил място, където действащите разпоредби не позволяват тяхното изпълняване, или ако е предписал всякакъв друг начин за извършването на тези формалности, който не може да бъде изпълнен, превозвачът постъпва по начина, който му се струва най-благоприятен за правоимащия, и уведомява изпращача за взетите мерки.

§ 6. Ако изпращачът е поел заплащането на митническите сборове, превозвачът може да изпълни митническите формалности по свой избор било по пътя, било на местоназначението.

§ 7. Превозвачът при това може да процедира съобразно § 5, ако получателят не е приел товарителницата в срока, предвиден от действащите на местоназначението разпоредби.

§ 8. Изпращачът трябва да се съобрази с разпоредбите на митниците или на други административни органи по отношение на опаковката и на покриването на товарите с вагонна мушама. Ако изпращачът не е опаковал или покрил товарите съгласно разпоредбите, това може да бъде направено от превозвача; произтичащите разходи обременяват стоката.

Срокове за доставяне

Член 16

§ 1. Изпращачът и превозвачът се споразумяват за срока за доставяне. При отсъствие на споразумение този срок не може да надвишава срока по § 2 - 4.

§ 2. Извън разпоредбите на § 3 и 4 максималните срокове за доставяне са следните:

а) за вагонни пратки:

срок за изпращане - 12 часа;

срок за превозване, на неделима отсечка от 400 км - 24 часа;

b) за дребни пратки:

срок за изпращане - 24 часа;

срок за превозване, на неделима отсечка от 200 км - 24 часа.

Разстоянията се отнасят за договорения маршрут, при отсъствие на договореност - за най-краткия възможен маршрут.

§ 3. Превозвачът може да определи допълнителни срокове с установена продължителност в следните случаи:

а) при пратки, превозвани:

по линии с различно междурелсие,

по море или вътрешен воден път,

по шосе, ако не съществува железопътна връзка;

b) при извънредни обстоятелства, предизвикващи нередовно протичане на движението или необикновени експлоатационни затруднения.

Продължителността на допълнителните срокове трябва да бъде посочена в Общите условия на превоз.

§ 4. Срокът за доставяне започва да тече от приемането на товара за превоз; той се удължава с времетраенето на престоя, причинен не по вина на превозвача. Срокът за доставяне не тече през неделните и официалните празнични дни.

Доставяне

Член 17

§ 1. Превозвачът трябва да връчи товарителницата и предаде товара на получателя на предвиденото място за доставяне срещу разписка и заплащане на задълженията, произтичащи от договора за превоз.

§ 2. Към доставянето на получателя се приравняват, когато са извършени съобразно действащите на мястото на доставяне разпоредби:

а) предаването на товара на митническите или бариерни органи в техните експедиционни помещения или в техните магазии, когато те не са под надзора на превозвача;

b) поставянето на товара на съхранение в магазиите на превозвача, в склад на комисионер-спедитор или в обществени магазии.

§ 3. След пристигането на товара на мястото на доставяне получателят може да поиска от превозвача да му предаде товарителницата и стоката. Ако се установи, че стоката липсва или ако тя не е пристигнала до изтичането на срока, предвиден в член 29, § 1, получателят може да предяви от свое име към превозвача правата, които произтичат за него от договора за превоз.

§ 4. Правоимащият може да откаже да приеме товара дори след като е получил товарителницата и заплатил задълженията, произтичащи от договора за превоз, ако не е извършена поисканата от него проверка за установяване на посочена вреда.

§ 5. Извън това предаването на товара се извършва съобразно действащите на мястото на доставяне разпоредби.

§ 6. Ако стоката е предадена без предварително инкасиране на наложен платеж, с какъвто товарът е обременен, превозвачът е длъжен да заплати на изпращача обезщетение до размера на наложения платеж, освен при предявен от него иск срещу получателя.

Право на разпореждане с товара

Член 18

§ 1. Изпращачът има правото да се разпорежда с товара и да изменя с последващи нареждания договора за превоз. Той може конкретно да поиска от превозвача:

а) да преустанови превоза на товара;

b) да отложи доставянето на товара;

с) да предаде товара на получател, различен от получателя, вписан в товарителницата;

d) да достави товара на място, различно от мястото, вписано в товарителницата.

§ 2. Правото на изпращача да изменя договора за превоз дори ако притежава дубликата от товарителницата, се погасява, когато получателят:

а) приеме товарителницата;

b) приеме товара;

с) предяви правата си в съответствие с член 17, § 3;

d) е в правото съгласно § 3 да дава нареждания; от този момент превозвачът трябва да се съобразява с нарежданията и указанията на получателя.

§ 3. Правото на изменяне на договора за превоз принадлежи на получателя от момента на съставянето на товарителницата, освен при противоположно указание, вписано в нея от изпращача.

§ 4. Правото на получателя да изменя договора за превоз се погасява, когато той:

а) приеме товарителницата;

b) приеме товара;

с) предяви правата си в съответствие с член 17, § 3;

d) е предписал в съответствие с § 5 товарът да бъде предаден на трето лице и когато това лице предяви правата си в съответствие с член 17, § 3.

§ 5. Ако получателят е предписал товарът да бъде предаден на трето лице, това лице не е упълномощено да изменя договора за превоз.

Упражняване на правото на разпореждане

Член 19

§ 1. Когато изпращачът или в случая по член 18, § 3 получателят иска да измени с последващи нареждания договора за превоз, той трябва да представи на превозвача дубликата от товарителницата, в който трябва да бъдат вписани измененията.

§ 2. Изпращачът или в случая по член 18, § 3 получателят трябва да заплати на превозвача обезщетение за разходите и вредата, произтичащи от изпълняването на последващите изменения.

§ 3. Изпълняването на последващите изменения трябва да бъде възможно, редно и разумно изискуемо в момента, когато нарежданията бъдат получени от онзи, който следва да ги изпълни; то не трябва конкретно нито да възпрепятства нормалната експлоатация на предприятието на превозвача, нито да причинява вреда на изпращачите или получателите на други пратки.

§ 4. Последващите нареждания не трябва да водят до разделяне на пратката.

§ 5. Когато поради условията, предвидени в § 3, превозвачът не може да изпълни получените нареждания, той трябва незабавно да уведоми за това онзи, от когото идват нарежданията.

§ 6. При грешка на превозвача той е отговорен за последиците от неизпълнението или от неправилното изпълнение на последващо изменение. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено при изгубване на товара.

§ 7. Превозвачът, който изпълни поисканите от изпращача последващи изменения, без да изиска представянето на дубликата от товарителницата, е отговорен за произтичащата от това вреда пред получателя, ако дубликатът от товарителницата е бил предаден на последния. Евентуалното обезщетение обаче не надхвърля обезщетението, предвидено при изгубване на товара.

Възпрепятстване при превоза

Член 20

§ 1. В случай на възпрепятстване при превоза превозвачът решава дали е за предпочитане да превози служебно товара, като измени маршрута, или следва в интерес на правоимащия да му поиска указания, като му предостави всички полезни сведения, с които разполага.

§ 2. Ако продължаването на превоза не е възможно, превозвачът иска указания от онзи, който има правото на разпореждане с товара. Ако превозвачът не може да получи указанията своевременно, той трябва да вземе мерките, преценени от него като най-благоприятни за интересите на онзи, който има правото на разпореждане с товара.

Възпрепятстване при доставянето

Член 21

§ 1. В случай на възпрепятстване при доставянето превозвачът трябва незабавно да предупреди изпращача и да му поиска указания, освен ако с вписване в товарителницата изпращачът е указал товарът да му бъде изпратен обратно служебно при възникване на пречки при доставянето.

§ 2. Когато възпрепятстването при доставянето се прекрати, преди указанията на изпращача да се получат от превозвача, товарът се предава на получателя. Изпращачът трябва незабавно да бъде уведомен за това.

§ 3. Ако получателят откаже товара, изпращачът има правото да даде указания, въпреки че не може да представи дубликата от товарителницата.

§ 4. Ако възпрепятстването при доставянето възникне, след като получателят е изменил договора за превоз в съответствие с член 18, § 3 - 5, превозвачът трябва да уведоми този получател.

Последици от възпрепятстването при превоза и при доставянето

Член 22

§ 1. Превозвачът има право на възстановяване на разноските, които му причинява:

а) неговото искане на указания,

b) изпълняването на получените указания,

с) фактът, че не получава или че не получава своевременно поисканите указания,

d) фактът, че е взел решение в съответствие с член 20, § 1, без да е поискал указания, освен ако тези разноски не са последица от негова грешка. Той може конкретно да получи превозната цена, приложима за поетия маршрут, и разполага със сроковете, съответстващи на този маршрут.

§ 2. В случаите, предвидени в член 20, § 2 и в член 21, § 1, превозвачът може да разтовари незабавно стоката на разноски на правоимащия. След това разтоварване превозът се смята за приключен. Превозвачът тогава поема съхранението на стоката за сметка на правоимащия. При това той може да повери товара на трето лице и в такъв случай е отговорен само за правилния избор на това трето лице. Товарът остава обременен със задълженията, произтичащи от договора за превоз, и с всички други разноски.

§ 3. Превозвачът може да пристъпи към продажба на стоката, без да чака указания от правоимащия, когато податливото на разваляне естество или състоянието на товара го оправдава или когато разходите по съхранението са несъразмерни спрямо стойността на товара. В останалите случаи той може да пристъпи към продажба и ако в разумен срок не е получил от правоимащия противоположни указания, чието изпълнение може основателно да бъде изисквано.

§ 4. Ако стоката бъде продадена, получената от продажбата сума след приспадане на разноските, обременяващи товара, следва да се предостави на правоимащия. Ако получената сума не покрива разноските, изпращачът трябва да заплати разликата.

§ 5. Начинът на процедиране в случай на продажба се определя от законите и нормите, действащи на мястото, където се намира товарът, или от практиката на това място.

§ 6. Ако в случай на възпрепятстване при превоза или при доставянето изпращачът не даде своевременно указания и ако възпрепятстването при превоза или при доставянето не може да бъде отстранено в съответствие с § 2 и 3, превозвачът може да изпрати обратно товара на изпращача или ако е оправдано, да го унищожи на разноски на последния.

Основание на отговорността

Член 23

§ 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на товара, настъпили от приемането за превоз до доставянето, както и за вредата, произтичаща от превишаването на срока за доставяне, независимо от използваната железопътна инфраструктура.

§ 2. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на грешка на правоимащия, на нареждане на правоимащия, което не произтича от грешка на превозвача, на недостатък, свойствен на товара (вътрешна развала, фира и т.н.), или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.

§ 3. Превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:

а) превоз, извършван в открит вагон съгласно Общите условия на превоз или когато това е било изрично договорено и вписано в товарителницата; освен по отношение на вредите, претърпени вследствие на атмосферни влияния, стоките, натоварени в интермодални транспортни единици и в шосейни превозни средства от затворен тип, направлявани от вагони, не се смятат за превозвани в открит вагон; ако за превоза на товарите в открити вагони изпращачът използва вагонни мушами, превозвачът поема същата отговорност като тази, която му тежи при превоз в открити вагони без мушами, дори когато се отнася за стоки, които съгласно Общите условия на превоз не се превозват в открити вагони;

b) липса или неизправност на опаковката при товари, които поради естеството си са изложени на загуби или повреди, ако не са опаковани или са недобре опаковани;

с) натоварване на стоките от изпращача или разтоварване от получателя;

d) естество на някои товари, които по присъщи на самото него причини са изложени на пълно или частично изгубване или повреждане, конкретно чрез счупване, ръждясване, естествена вътрешна развала, изсушаване, разпиляване;

е) неправилно, неточно или непълно обозначаване или номериране на колети;

f) превоз на живи животни;

g) превоз на товари, които съгласно приложимите разпоредби или съгласно споразумения, сключени между изпращача и превозвача и указани в товарителницата, трябва да бъдат придружавани, ако изгубването или повреждането произтича от риск, който придружаването е имало за цел да предотврати.

Отговорност при превоз на подвижен състав като товар

Член 24

§ 1. При превоз на железопътни транспортни средства, движещи се на собствени колооси и предадени за превоз като товар, превозвачът е отговорен за вредата, която произтича от изгубването или от повреждането на транспортното средство или на неговите части, настъпило от приемането за превоз до доставянето, както и за вредата, която произтича от превишаването на срока за доставяне, освен ако докаже, че вредата не се дължи на негова грешка.

§ 2. Превозвачът не е отговорен за вредата, произтичаща от изгубването на принадлежностите, които не са записани на двете страни на транспортното средство или не са упоменати в описа, който го придружава.

Доказателствена тежест

Член 25

§ 1. В тежест на превозвача е да докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на един от факторите, предвидени в член 23, § 2.

§ 2. Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането може да произтича предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 23, § 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.

§ 3. Презумпцията по § 2 не е приложима в случая, предвиден в член 23, § 3, буква а), ако е налице необикновено голяма липса или липса на колети.

Последователни превозвачи

Член 26

Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от няколко последователни превозвачи, всеки превозвач, който приема стоката с товарителницата, участва в договора съгласно клаузите в товарителницата и поема задълженията, които произтичат от него. В този случай всеки превозвач е отговорен за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.

Превозвач подизпълнител

Член 27

§ 1. Когато превозвачът е поверил изцяло или отчасти изпълнението на превоза на превозвач подизпълнител, било в упражняване на право, което му е признато в договора за превоз, или не, превозвачът остава въпреки това отговорен за превоза в цялост.

§ 2. Всички разпоредби на настоящите Единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 36 и 41 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.

§ 3. Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите Единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези Единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.

§ 4. Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.

§ 5. Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите Единни правила.

§ 6. Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.

Презумпция за вреда при препращане

Член 28

§ 1. Когато една пратка, предадена за превоз в съответствие с настоящите Единни правила, е била обект на препращане, подчинено на същите тези правила, и когато след препращането се установи частична липса или повреда, съществува презумпцията, че тази липса или повреда е възникнала под действието на последния договор за превоз, ако пратката е била постоянно под наблюдението на превозвача и е била препратена в състоянието, в което е пристигнала на мястото на препращане.

§ 2. Тази презумпция е приложима също, когато договорът за превоз, предшестващ препращането, не е бил подчинен на настоящите Единни правила, при условие че те биха се прилагали в случай на директен превоз между първото място на изпращане и последното местоназначение.

§ 3. Тази презумпция е приложима освен това, когато договорът за превоз, предшестващ препращането, е бил подчинен на друга международна спогодба за директен международен железопътен превоз на товари от естество, сравнимо с настоящите Единни правила, и тази спогодба съдържа също такава презумпция в полза на пратките, предадени за превоз съгласно тези Единни правила.

Презумпция за изгубване на товара

Член 29

§ 1. Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да смята товара за изгубен, ако той не е бил предаден на получателя или поставен на негово разположение в срок от трийсет дни след изтичането на срока за доставяне.

§ 2. При получаване на обезщетението за изгубен товар правоимащият може писмено да поиска да бъде уведомен незабавно в случай, че товарът се намери през годината, която следва изплащането на обезщетението. Превозвачът му издава документ за това искане.

§ 3. В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, упоменато в § 2, правоимащият може да изиска товарът да му бъде предаден срещу заплащане на задълженията, произтичащи от договора за превоз, и срещу връщане на полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за превишаване на срока за доставяне, предвидени в членове 33 и 35.

§ 4. При отсъствие било на искането, посочено в § 2, било на указания, дадени в срока, предвиден в § 3, или още ако товарът бъде намерен повече от една година след изплащането на обезщетението, превозвачът разполага с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира товарът.

Обезщетение при изгубване

Член 30

§ 1. В случай на пълно или частично изгубване на товара превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, изчислено според курса на борсата, при липса на такъв - според пазарната цена, а при липса на едното и другото - според обичайната цена на стоките от същия вид и качество за деня и мястото на приемане на товара за превоз.

§ 2. Обезщетението не надхвърля 17 разчетни единици на липсващ килограм брутно тегло.

§ 3. При изгубване на железопътно транспортно средство, движещо се на собствени колооси и предадено за превоз като товар, на интермодална транспортна единица или на техни части обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до обичайната цена на транспортното средство, на интермодалната транспортна единица или на техните части за деня и мястото на изгубването. Ако е невъзможно да се установи денят или мястото на изгубването, обезщетението се ограничава до обичайната цена за деня и мястото на приемане за превоз.

§ 4. Превозвачът трябва да възстанови освен това превозната цена, заплатените митнически сборове и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения товар, с изключение на акцизите, относими към стоки в обращение при преустановяване на тези акцизи.

Отговорност при пътна фира

Член 31

§ 1. При товарите, които поради естеството си са изложени по правило на пътна фира от самия факт на превоза, превозвачът отговаря само за онази част от пътната фира, която превишава независимо от извършения пробег следните толеранси:

а) два процента от масата за течните или предадени за превоз във влажно състояние товари;

b) един процент от масата за сухите товари.

§ 2. Ограничаването на отговорността, предвидено в § 1, не е приложимо, ако се докаже предвид конкретните обстоятелства, че намаляването на теглото не се дължи на причините, които оправдават толеранса.

§ 3. Когато няколко колета се превозват с една и съща товарителница, пътната фира се изчислява за всеки колет, ако неговата маса при приемането за превоз е указана отделно в товарителницата или може да бъде установена по друг начин.

§ 4. В случай на пълно изгубване на товара или в случай на изгубване на колети не се прави никакво приспадане за пътна фира при изчисляване на обезщетението.

§ 5. Разпоредбите на този член не засягат разпоредбите на членове 23 и 25.

Обезщетение при повреждане

Член 32

§ 1. В случай на повреждане на товара превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, равностойно на обезценяването на стоката. Неговият размер се изчислява, като се приложи към цената на стоката, определена в съответствие с член 30, процентът на обезценяване, установен на местоназначението.

§ 2. Обезщетението не надхвърля:

а) размера, който би достигнало при пълно изгубване на товара, ако цялата пратка е обезценена поради повреждането;

b) размера, който би достигнало при изгубване на обезценената част от товара, ако само част от пратката е обезценена поради повреждането.

§ 3. При повреждане на железопътно транспортно средство, движещо се на собствени колооси и предадено за превоз като товар, на интермодална транспортна единица или на техни части обезщетението се ограничава извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби до цената на ремонта им. Обезщетението не надхвърля размера, дължим в случай на изгубване.

§ 4. Превозвачът трябва да възстанови освен това в съотношението, определено съгласно § 1, разходите, посочени в член 30, § 4.

Обезщетение при превишаване на срока за доставяне

Член 33

§ 1. Ако дадена вреда, включително повреждане, произтича от превишаване на срока за доставяне, превозвачът трябва да заплати обезщетение, което не надхвърля четворния размер на превозната цена.

§ 2. В случай на пълно изгубване на товара обезщетението, предвидено в § 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 30.

§ 3. В случай на частично изгубване на товара обезщетението, предвидено в § 1, не надхвърля четворния размер на превозната цена за неизгубената част от пратката.

§ 4. При повреждане на товара, непроизтичащо от превишаване на срока за доставяне, обезщетението, предвидено в § 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 32.

§ 5. В никакъв случай натрупването на обезщетението по § 1 с обезщетенията, предвидени в членове 30 и 32, не дава основание за заплащане на обезщетение, превишаващо дължимото в случай на пълно изгубване на товара.

§ 6. Когато в съответствие с член 16, § 1 срокът за доставяне е определен със споразумение, това споразумение може да предвижда условия на обезщетяване, различни от посочените в § 1. Ако в този случай сроковете за доставяне, определени в член 16, § 2 - 4, са превишени, правоимащият може да поиска било обезщетението, предвидено в упоменатото споразумение, било обезщетението, предвидено в § 1 - 5.

Обезщетяване при декларирана стойност

Член 34

Изпращачът и превозвачът могат да се споразумеят изпращачът да декларира в товарителницата стойност на товара, която превишава ограничението, предвидено в член 30, § 2. В такъв случай декларираната стойност заменя това ограничение.

Обезщетяване при деклариран интерес при доставянето

Член 35

Изпращачът и превозвачът могат да се споразумеят изпращачът да впише в товарителницата цифровия размер на особен интерес при доставянето в случай на изгубване или повреждане и в случай на превишаване на срока за доставяне. При деклариран интерес при доставянето освен обезщетенията, предвидени в членове 30, 32 и 33, може да бъде поискано възстановяване на доказана допълнителна вреда до декларирания размер.

Изгубване на правото на ограничаване на отговорността

Член 36

Ограничаването на отговорността, предвидено в член 15, § 3, в член 19, § 6 и 7 и в членове 30, 32 - 35, не се прилага, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

Превръщане и лихви

Член 37

§ 1. Когато изчисляването на обезщетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и мястото на плащане на обезщетението.

§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на рекламацията, предвидена в член 43, или ако не е имало рекламация, от деня на предявяване на съдебния иск.

§ 3. Ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.

Отговорност при съобщение железница-море

Член 38

§ 1. При превозите железница-море, извършвани по морските линии, упоменати в член 24, § 1 на Конвенцията, всяка държава членка може да добави, като поиска необходимата бележка да бъде нанесена в списъка на линиите, попадащи под разпоредбите на настоящите Единни правила, всички посочени по-долу основания за освобождаване от отговорност към основанията, предвидени в член 23:

а) пожар, ако превозвачът докаже, че пожарът не е бил причинен от негово действие или негова грешка, от действие или грешка на капитана, моряците, лоцмана или служители на превозвача;

b) спасяване или опит за спасяване на живот или на имущество в морето;

c) натоварване на стоката на палубата на кораба, при условие че тя е натоварена на палубата със съгласието на изпращача, отразено в товарителницата, и че не е във вагон;

d) рискове, опасности или произшествия по море или по други плавателни води.

§ 2. Превозвачът може да се позове на основанията за освобождаване от отговорност, посочени в § 1, само ако докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне е възникнало при превоза по море, от натоварването на стоката на борда на кораба до разтоварването и от кораба.

§ 3. Когато се позовава на основанията за освобождаване от отговорност, посочени в § 1, превозвачът остава въпреки това отговорен, ако правоимащият докаже, че изгубването, повреждането или превишаването на срока за доставяне се дължи на грешка на превозвача, капитана, моряците, лоцмана или на служители на превозвача.

§ 4. Когато една и съща морска отсечка се обслужва от няколко предприятия, вписани в списъка на линиите в съответствие с член 24, § 1 на Конвенцията, приложимият за отсечката режим на отговорността трябва да бъде еднакъв за всички тези предприятия. Освен това, когато предприятията са вписани в списъка по искане на няколко държави членки, приемането на този режим трябва да бъде предмет на предварително споразумение между тези държави.

§ 5. Мерките, взети в съответствие с § 1 и 4, се съобщават на Генералния секретар. Те влизат в сила най-рано при изтичането на срок от трийсет дни считано от деня, в който Генералният секретар уведоми за тях другите държави членки. Упоменатите мерки не засягат пратките в процес на превозване.

Отговорност при ядрен инцидент

Член 39

Превозвачът се освобождава от отговорността, която му тежи по силата на настоящите Единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и нормите на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го замества, носи отговорност за тази вреда.

Лица, за които превозвачът е отговорен

Член 40

Превозвачът е отговорен за своите служители и за другите лица, към чиито услуги прибягва за изпълнението на превоза, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си. Управителите на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът, се смятат за лица, към чиито услуги превозвачът прибягва за изпълнението на превоза.

Други искове

Член 41

§ 1. Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност срещу превозвача, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на тези Единни правила.

§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 40.

Констативен протокол

Член 42

§ 1. Когато превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на товара или когато правоимащият посочи такова, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави констативен протокол, установяващ естеството на вредата, състоянието на товара, неговата маса и доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала.

§ 2. Копие от констативния протокол трябва да бъде връчено безплатно на правоимащия.

§ 3. Ако правоимащият не приема заключенията на констативния протокол, той може да поиска състоянието и масата на товара, както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт, назначен от страните по договора за превоз или по съдебен ред. Процедурата се подчинява на законите и разпоредбите на държавата, в която се извършва констатацията.

Рекламации

Член 43

§ 1. Рекламациите по договора за превоз трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, срещу когото може да бъде предявен съдебен иск.

§ 2. Право да подадат рекламация имат лицата, които имат правото да предявят иск срещу превозвача.

§ 3. За да подаде рекламация, изпращачът трябва да представи дубликата от товарителницата. При липса на дубликат той трябва да представи разрешение от получателя или да приведе доказателство, че последният е отказал стоката.

§ 4. За да подаде рекламация, получателят трябва да представи товарителницата, ако тя му е била предадена.

§ 5. Товарителницата, дубликатът от товарителницата и другите документи, които правоимащият прецени за необходимо да приложи към рекламацията, трябва да бъдат представени или в оригинали, или в копия, при нужда надлежно заверени, ако превозвачът поиска това.

§ 6. При уреждането на рекламацията превозвачът може да изиска представяне в оригинал на товарителницата, на дубликата от товарителницата или на разписката за наложен платеж, за да се отрази в него уреждането на рекламацията.

Лица, които могат да предявят съдебен иск срещу превозвача

Член 44

§ 1. Извън § 3 и 4 правото на съдебни искове, основани на договора за превоз, принадлежи:

а) на изпращача до момента, в който получателят:

1. приеме товарителницата,

2. приеме товара, или

3. предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3 или член 18, § 3;

b) на получателя от момента, в който:

1. приеме товарителницата,

2. приеме товара, или

3. предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3 или член 18, § 3.

§ 2. Правото на получателя да предяви съдебен иск се погасява от момента, в който лицето, посочено от получателя в съответствие с член 18, § 5, приеме товарителницата, приеме товара или предяви правата, които му се полагат съгласно член 17, § 3.

§ 3. Правото да предяви съдебен иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, принадлежи само на онзи, който е извършил плащането.

§ 4. Правото да предяви съдебен иск относно наложените платежи принадлежи само на изпращача.

§ 5. За да упражни правото на съдебни искове, изпращачът трябва да представи дубликата от товарителницата. При липса на такъв той следва да представи разрешение от получателя или да приведе доказателство, че последният е отказал стоката. Ако е необходимо, изпращачът трябва да докаже липсата или изгубването на товарителницата.

§ 6. За да упражни правото на съдебни искове, получателят трябва да представи товарителницата, ако тя му е била предадена.

Превозвачи, срещу които може да бъде предявен съдебен иск

Член 45

§ 1. Извън § 3 и 4 съдебните искове, основани на договора за превоз, могат да бъдат предявени само срещу първия или последния превозвач или срещу превозвача, изпълнявал частта от превоза, по време на която е възникнало обстоятелството, породило иска.

§ 2. Когато при превози, изпълнявани от последователни превозвачи, превозвачът, който е трябвало да достави товара, е вписан с негово съгласие в товарителницата, срещу него може да бъде предявен съдебен иск в съответствие с § 1 дори ако той не е получил нито товара, нито товарителницата.

§ 3. Съдебният иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, може да бъде предявен срещу превозвача, получил тази сума, или срещу онзи, в полза на когото тя е била получена.

§ 4. Съдебният иск относно наложените платежи може да бъде предявен само срещу превозвача, приел товара за превоз на мястото на изпращане.

§ 5. Съдебният иск може да бъде предявен срещу превозвач, различен от превозвачите, посочени в § 1 - 4, когато е подаден като обратен иск или като възражение за недопустимост пред инстанцията по главен иск, основан на същия договор за превоз.

§ 6. Доколкото настоящите Единни правила се прилагат по отношение на превозвача подизпълнител, срещу него също може да бъде предявен съдебен иск.

§ 7. Ако ищецът може да избира между няколко превозвачи, неговото право на избор се погасява от момента, в който съдебният иск бъде предявен срещу един от тях; това важи също, ако ищецът може да избира между един или повече превозвачи и превозвач подизпълнител.

Юрисдикция

Член 46

§ 1. Съдебните искове, основани на настоящите Единни правила, могат да бъдат предявени пред правораздавателните органи на държавите членки, определени по взаимно съгласие от страните, или пред правораздавателните органи на държавата, на чиято територия:

а) се намира местоживеенето или обичайното местожителство на ответника, неговото седалище, филиалът или агенцията, сключила договора за превоз; или

b) се намира мястото на приемане на товара за превоз или мястото, предвидено за доставянето.

Други правораздавателни органи не могат да бъдат сезирани.

§ 2. Когато съдебен иск, основан на настоящите Единни правила, се разглежда от съд, компетентен по смисъла на § 1, или когато по такъв спор е произнесено решение от такъв съд, никакъв нов съдебен иск не може да бъде предявен на същото основание между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е подаден първият иск, подлежи на изпълнение в държавата, където се предявява новият иск.

Погасяване на правото на иск

Член 47

§ 1. Приемането на товара от правоимащия погасява правото на всякакъв иск срещу превозвача, породено от договора за превоз, в случай на частично изгубване, повреждане или превишаване на срока за доставяне на стоката.

§ 2. Правото на иск обаче не се погасява:

а) в случай на частично изгубване или повреждане, ако:

1. изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с член 42 преди приемането на стоката от правоимащия;

2. констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие с член 42, не е била извършена единствено по вина на превозвача;

b) в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на стоката от правоимащия, ако той:

1. поиска констатация в съответствие с член 42 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок от седем дни след приемането на стоката; и

2. докаже освен това, че вредата е възникнала между приемането на товара за превоз и доставянето;

с) в случай на превишаване на срока за доставяне, ако в срок от шейсет дни правоимащият е предявил правата си пред един от превозвачите, упоменати в член 45, § 1;

d) ако правоимащият докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.

§ 3. Ако товарът е бил обект на препращане в съответствие с член 28, исковете при частично изгубване или повреждане, породени от един от предшестващите договори за превоз, се погасяват както ако се отнася за един-единствен договор.

Давност

Член 48

§ 1. Искът, породен от договора за превоз, е с давност една година. Давността обаче е две години, ако се отнася за иск:

а) за изплащане на наложен платеж, който превозвачът е събрал от получателя;

b) за изплащане на сума, получена от продажба, която превозвачът е извършил;

с) по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече;

d) основан на един от договорите за превоз, предшестващи препращането, в случая, предвиден в член 28.

§ 2. Давността тече за иска:

а) за обезщетение за пълно изгубване: от трийсетия ден след изтичането на срока за доставяне;

b) за обезщетение за частично изгубване, повреждане или превишаване на срока за доставяне: от деня, в който доставянето се е състояло;

с) във всички други случаи: от деня, в който правото е можело да бъде упражнено.

Денят, посочен като начален за давността, никога не е включен в срока.

§ 3. При писмена рекламация, подадена в съответствие с член 43, давността се преустановява до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. При частично приемане на рекламацията давността започва да тече отново за частта от рекламацията, която остава спорна. Доказателството за получаването на рекламацията или на отговора и това за връщането на документите са в тежест на страната, която се позовава на този факт. Последващите рекламации, които имат същия предмет, не преустановяват давността.

§ 4. Искът с изтекла давност не може повече да бъде предявен дори под формата на обратен иск или на възражение за недопустимост.

§ 5. Извън това преустановяването и прекратяването на давността се регламентират от националното право.

Разплащане

Член 49

§ 1. Всеки превозвач, който е събрал било при тръгването, било при пристигането разноските или други вземания, произтичащи от договора за превоз, или който би трябвало да събере тези разноски или други вземания, е длъжен да изплати на заинтересованите превозвачи частта, която им се полага. Условията на плащане се определят със споразумение между превозвачите.

§ 2. Член 12 се прилага също за взаимоотношенията между последователни превозвачи.

Право на обратен иск

Член 50

§ 1. Превозвачът, платил обезщетение по силата на настоящите Единни правила, има право на обратен иск срещу превозвачите, участвали в превоза, съгласно следните разпоредби:

а) превозвачът, причинил вредата, е единствено отговорен за нея;

b) когато вредата е причинена от няколко превозвачи, всеки от тях отговаря за причинената от него вреда; ако разграничението е невъзможно, обезщетението се разпределя между тях в съответствие с буква с);

с) ако не може да бъде доказано кой от превозвачите е причинил вредата, обезщетението се разпределя между всички превозвачи, участвали в превоза, с изключение на онези, които докажат, че вредата не е била причинена от тях; разпределението е пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от превозвачите.

§ 2. При несъстоятелност на един от тези превозвачи тежащата му и неплатена от него част се разпределя между всички други превозвачи, участвали в превоза, пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от тях.

Процедура при обратни искове

Член 51

§ 1. Основателността на плащането, извършено от превозвача, който предявява обратен иск в съответствие с член 50, не може да бъде оспорвана от превозвача, срещу когото е предявен обратният иск, когато обезщетението е определено по съдебен ред и когато този последен превозвач, надлежно призован, е можел да встъпи в процеса. Съдът, сезиран по главния иск, определя сроковете, дадени за връчване на призовката и за встъпване в процеса.

§ 2. Превозвачът, който упражнява правото си на обратен иск, трябва да изложи пред една и съща инстанция исковата си молба срещу всички превозвачи, с които не е постигнал споразумение, под страх да изгуби правото си на обратен иск срещу онези, които не е призовал.

§ 3. Съдът трябва да се произнесе с едно и също решение по всички обратни искове, по които е сезиран.

§ 4. Превозвачът, който иска да предяви правото си на обратен иск, може да сезира правораздавателните органи на държавата, на чиято територия се намира седалището на един от превозвачите, участвали в превоза, или неговият филиал, или агенцията, сключила договора за превоз.

§ 5. Когато искът трябва да бъде предявен срещу няколко превозвачи, превозвачът, който упражнява правото на обратен иск, може да избере между правораздавателните органи, компетентни по смисъла на § 4, съда, пред който да подаде обратния си иск.

§ 6. Обратни искове не могат да бъдат подавани пред инстанцията, която разглежда иска за обезщетение, предявен от правоимащия по договора за превоз.

Споразумения относно обратните искове

Член 52

Превозвачите са свободни да договорят помежду си разпоредби, които се отклоняват от членове 49 и 50.