ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ (CIV - ПРИТУРКА А КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
ЕДИННИ ПРАВИЛА ЗА ДОГОВОРА ЗА МЕЖДУНАРОДЕН ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ПРЕВОЗ НА ПЪТНИЦИ (CIV - ПРИТУРКА А КЪМ КОНВЕНЦИЯТА)
Обн. ДВ. бр.69 от 25 Август 2006г.
Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Обсег на действие
Член 1
§ 1. Настоящите Единни правила се прилагат при всеки договор за железопътен превоз на пътници, платен или безплатен, когато мястото на тръгване и местоназначението се намират в две различни държави членки. Това е в сила независимо от местоживеенето или седалището и националността (гражданството) на страните по договора за превоз.
§ 2. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния трансграничен превоз, превоз по шосе или по вътрешен воден път във вътрешно съобщение на държава членка, настоящите Единни правила се прилагат.
§ 3. Когато международен превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор, включва в допълнение към железопътния превоз морски превоз или трансграничен превоз по вътрешен воден път, настоящите Единни правила се прилагат, ако морският превоз или превозът по вътрешен воден път се осъществява по линии, вписани в списъка на линиите, предвиден в член 24, § 1 на Конвенцията.
§ 4. Настоящите Единни правила се прилагат също по отношение на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници за лицата, придружаващи пратка, чийто превоз се осъществява в съответствие с Единните правила CIM.
§ 5. Настоящите Единни правила не се прилагат при превозите, които се извършват между гари, разположени на територията на граничещи държави, когато инфраструктурата на тези гари се управлява от един или повече управители на инфраструктура, принадлежащи към една и съща от тези държави.
§ 6. Всяка държава, страна по конвенция за директен международен железопътен превоз на пътници от характер, сравним с настоящите Единни правила, може, когато отправя молба за присъединяване към Конвенцията, да декларира, че ще прилага тези Единни правила само по отношение на превозите, осъществявани върху част от железопътната инфраструктура, разположена на нейна територия. Тази част от железопътната инфраструктура трябва да бъде точно определена и да бъде свързана с железопътната инфраструктура на държава членка. Когато една държава е направила упоменатата декларация, тези Единни правила се прилагат само при условие че:
а) мястото на тръгване или местоназначението, както и маршрутът, предвидени в договора за превоз, са разположени върху посочената инфраструктура; или
b) посочената инфраструктура свързва инфраструктурата на две държави членки и е била предвидена в договора за превоз като маршрут за транзитен превоз.
§ 7. Държавата, направила декларация в съответствие с § 6, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят съобщи за него на държавите членки. Декларацията преустановява действието си, когато конвенцията, упомената в § 6, първо изречение, престане да бъде в сила за тази държава.
Декларация за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници
Член 2
§ 1. Всяка държава може във всеки момент да декларира, че няма да прилага спрямо пътниците, пострадали от произшествия, които са станали на нейна територия, всички разпоредби относно отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, когато те са нейни граждани или лица с обичайно местожителство в тази държава.
§ 2. Държавата, направила декларация в съответствие с § 1, може да се откаже от нея във всеки момент, като уведоми депозитаря. Това отказване поражда действие един месец след датата, на която депозитарят запознае с него държавите членки.
Определения
Член 3
За целите на настоящите Единни правила изразът:
а) "превозвач" означава договорния превозвач, с когото пътникът е сключил договора за превоз по силата на тези Единни правила, или последващ превозвач, който е отговорен на основание на този договор;
b) "превозвач подизпълнител" означава превозвач, който не е сключил договора за превоз с пътника, но на когото превозвачът, упоменат в буква а), е поверил изцяло или отчасти изпълнението на железопътния превоз;
с) "Общи условия на превоз" означава условията на превозвача под формата на общи условия или на тарифи в законна сила във всяка държава членка, които със сключването на договора за превоз са станали неразделна част от него;
d) "транспортно средство" означава моторно превозно средство или ремарке, превозвани във връзка с превоз на пътници.
Отклонения
Член 4
§ 1. Държавите членки могат да сключват споразумения, предвиждащи отклонения от настоящите Единни правила, изключително за превозите, осъществявани между две гари, разположени от едната и от другата страна на границата, когато между тях няма друга гара.
§ 2. За превозите, извършвани между две държави членки с транзитно преминаване през държава нечленка, заинтересованите държави могат да сключват споразумения, които се отклоняват от настоящите Единни правила.
§ 3. Ако не съществуват други международни публичноправни разпоредби, две или повече държави членки могат да определят помежду си условията, при които превозвачите се подчиняват на задължението за превозване на пътници, багаж, животни и транспортни средства в съобщение между тези държави.
§ 4. Споразуменията, упоменати в § 1 - 3, както и тяхното въвеждане в сила се съобщават на Междуправителствената организация за международни железопътни превози. Генералният секретар на Организацията уведомява за тях държавите членки и заинтересованите предприятия.
Обвързващи норми
Член 5
Освен при противоположна клауза в настоящите Единни правила е нищожна и без правни последици всяка постановка, която пряко или косвено би се отклонявала от тези Единни правила. Нищожността на такива постановки не води до нищожност на другите разпоредби на договора за превоз. Независимо от това един превозвач може да поема отговорност и задължения, по-тежки от предвидените в настоящите Единни правила.
Раздел II.
СКЛЮЧВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА ЗА ПРЕВОЗ
Договор за превоз
Член 6
§ 1. С договора за превоз превозвачът се задължава да превози пътника, както и при нужда - багаж и транспортни средства, до местоназначението и да достави багажа и транспортните средства на местоназначението.
§ 2. Договорът за превоз трябва да бъде установен с един или повече документи за превоз, връчени на пътника. Въпреки това, без да се нарушават разпоредбите на член 9, липсата, нередовността или изгубването на документа за превоз не засяга нито съществуването, нито валидността на договора, който остава подчинен на настоящите Единни правила.
§ 3. Документът за превоз удостоверява до доказване на противното сключването и съдържанието на договора за превоз.
Документ за превоз
Член 7
§ 1. Общите условия на превоз определят формата и съдържанието на документите за превоз, както и езика и азбуката, на които те трябва да бъдат напечатани и попълнени.
§ 2. В документа за превоз трябва да бъдат вписани най-малко:
а) превозвачът или превозвачите;
b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението "CIV";
с) всяко друго указание, необходимо за доказване на сключването и съдържанието на договора за превоз и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от този договор.
§ 3. Пътникът трябва да се увери при получаването на документа за превоз, че той е съставен съобразно неговите указания.
§ 4. Документът за превоз може да бъде преотстъпван, ако не е поименен и ако пътуването не е започнало.
§ 5. Документът за превоз може да бъде съставен под формата на електронно регистриране на данни, позволяващо преобразуването им в четими писмени знаци. Методите, използвани за регистрирането и обработката на данните, трябва да бъдат равностойни от функционална гледна точка, конкретно по отношение на доказателствената сила на документа за превоз, представляван от тези данни.
Плащане и възстановяване на превозната цена
Член 8
§ 1. Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача превозната цена се заплаща предварително.
§ 2. Общите условия на превоз определят при какви условия се прилага възстановяване на превозната цена.
Право на превоз. Изключване от превоз
Член 9
§ 1. От началото на пътуването пътникът трябва да бъде снабден с валиден документ за превоз, който да представи при проверка на документите за превоз. Общите условия на превоз могат да предвиждат:
а) че пътник, който не представи валиден документ за превоз, освен превозната цена трябва да заплати допълнителна такса;
b) че пътник, който откаже да заплати незабавно превозната цена или допълнителната такса, може да бъде изключен от превоза;
с) дали и при какви условия се прилага възстановяване на допълнителната такса.
§ 2. Общите условия на превоз могат да предвиждат, че от превоза се изключват или от превоза могат да бъдат изключени по време на пътуването пътниците, които:
а) представляват опасност за сигурността и доброто функциониране на железницата или за сигурността на другите пътници;
b) смущават по недопустим начин другите пътници;
и че тези лица нямат право на възстановяване нито на превозната цена, нито на цената, която са заплатили за превоза на багажите си.
Изпълняване на административните формалности
Член 10
Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи.
Отменяне и закъснение на влак. Изпусната връзка
Член 11
Превозвачът трябва да удостовери при нужда върху документа за превоз, че влакът е бил отменен или връзката изпусната.
Раздел III.
ПРЕВОЗ НА РЪЧЕН БАГАЖ, ЖИВОТНИ, БАГАЖ И ТРАНСПОРТНИ СРЕДСТВА
Глава първа.
Обичайни разпоредби
Допускани предмети и животни
Член 12
§ 1. Пътникът може да вземе със себе си леснопреносими предмети (ръчен багаж), както и живи животни в съответствие с Общите условия на превоз. От друга страна, пътникът може да вземе със себе си обемисти предмети в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз. От превоза се изключват предмети и животни, които поради естеството си могат да пречат или да създават неудобство на пътниците или да причиняват вреда.
§ 2. Пътникът може да изпраща като багажни пратки предмети и животни в съответствие с Общите условия на превоз.
§ 3. Превозвачът може да допуска превоз на транспортни средства във връзка с превоз на пътници в съответствие с особените разпоредби, съдържащи се в Общите условия на превоз.
§ 4. Превозът на опасни товари под формата на ръчен багаж или багажни пратки, както и във или върху транспортни средства, които съгласно този раздел се превозват по релсов път, трябва да съответства на Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID).
Проверка
Член 13
§ 1. В случай на сериозно предположение за нарушаване на условията за превоз превозвачът има право да провери дали превозваните предмети (ръчен багаж, багажни пратки, транспортни средства, включително техният товар) и животни отговарят на условията за превоз, ако законите и правните норми на държавата, в която следва да се извърши проверката, не го забраняват. Пътникът трябва да бъде поканен да присъства на проверката. Ако той не се яви или ако не може да бъде намерен, превозвачът трябва да се позове на двама независими свидетели.
§ 2. Ако се установи, че условията за превоз не са били спазени, превозвачът може да изиска от пътника да заплати разноските, произтичащи от проверката.
Изпълняване на административните формалности
Член 14
Пътникът трябва да се съобразява с формалностите, изисквани от митниците или от други административни органи при превозването във връзка с неговия превоз на предмети (ръчен багаж, багаж, транспортни средства, включително техния товар) и животни. Той трябва да присъства на прегледа на тези предмети, освен при изключение, предвидено от законите и правните норми на всяка държава.
Глава втора.
Ръчен багаж и животни
Наблюдение
Член 15
Наблюдението на ръчния багаж и животните, които взема със себе си, е в тежест на пътника.
Глава трета.
Багаж
Изпращане на багажа
Член 16
§ 1. Договорните задължения, свързани с отправянето на багажа, трябва да бъдат установени с багажна разписка, връчена на пътника.
§ 2. Без да се нарушават разпоредбите на член 22, липсата, нередовността или изгубването на багажната разписка не засяга нито съществуването, нито валидността на споразуменията относно отправянето на багажа, които остават подчинени на настоящите Единни правила.
§ 3. Багажната разписка удостоверява до доказване на противното регистрирането на багажа и условията за неговия превоз.
§ 4. До доказване на противното се предполага, че при приемането за превоз от превозвача багажът е бил в добро видимо състояние и че броят и масата на колетите са съответствали на данните, вписани в багажната разписка.
Багажна разписка
Член 17
§ 1. Формата и съдържанието на багажната разписка, както и езикът и азбуката, на които тя трябва да бъде напечатана и попълнена, се определят от Общите условия на превоз. Член 7, § 5 се прилага по аналогия.
§ 2. В багажната разписка трябва да бъдат вписани най-малко:
а) превозвачът или превозвачите;
b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението "CIV";
с) всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по отправянето на багажа и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.
§ 3. Пътникът трябва да се увери при получаването на багажната разписка, че тя е издадена съгласно неговите указания.
Регистриране и превоз
Член 18
§ 1. Освен при изключение, предвидено в Общите условия на превоз, регистрирането на багажа става само срещу представяне на документ за превоз, валиден най-малко до местоназначението на багажа. Извън това регистрирането се извършва в съответствие с разпоредбите, действащи на мястото на изпращане.
§ 2. Ако Общите условия на превоз предвиждат, че багажът може да бъде допуснат за превоз без представяне на документ за превоз, разпоредбите на настоящите Единни правила, определящи правата и задълженията на пътника по отношение на неговия багаж, се прилагат по аналогия за изпращача на багаж.
§ 3. Превозвачът може да отправи багажа с друг влак или друго превозно средство и по различен маршрут спрямо тези, които ползва пътникът.
Заплащане на цената за превоз на багажа
Член 19
Освен при противоположно споразумение между пътника и превозвача цената за превоз на багажа се заплаща при регистрирането.
Маркиране на багажа
Член 20
Пътникът трябва да укаже върху всеки колет на добре видимо място и по достатъчно точен и ясен начин:
а) своето име и своя адрес;
b) местоназначението.
Право на разпореждане с багажа
Член 21
§ 1. Ако обстоятелствата го позволяват и митническите или на други административни органи разпоредби не се противопоставят, пътникът може да поиска връщане на багажа на мястото на изпращане срещу предаване на багажната разписка и когато това е предвидено в Общите условия на превоз - срещу представяне на документа за превоз.
§ 2. Общите условия на превоз могат да предвиждат други разпоредби относно правото на разпореждане с багажа, конкретно изменения на местоназначението и евентуалните финансови последици, които пътникът следва да понесе.
Доставяне
Член 22
§ 1. Доставянето на багажа става срещу предаване на багажната разписка и при нужда - срещу заплащане на разноските, които обременяват пратката. Превозвачът има правото, без да е задължен, да провери дали предявителят на разписката е в качество да получи доставката.
§ 2. Към доставяне на багажа на предявителя на багажната разписка се приравняват, когато са извършени съобразно разпоредбите, действащи на местоназначението:
а) предаването на багажа на митническите или бариерните органи в техните експедиционни помещения или в техните складове, когато те не са под наблюдението на превозвача;
b) поверяването на живите животни на трето лице.
§ 3. Предявителят на багажната разписка може да поиска доставяне на багажа на местоназначението веднага след изтичане на договореното време, както и при нужда времето, необходимо за извършваните от митническите или други административни органи операции.
§ 4. При непредаване на багажната разписка превозвачът е задължен да достави багажа само на онзи, който представи доказателство за правото си; ако това доказателство изглежда недостатъчно, превозвачът може да изиска гаранция.
§ 5. Багажът се доставя на местоназначението, за което е бил регистриран.
§ 6. Предявителят на багажната разписка, на когото багажът не е доставен, може да изиска удостоверяване в багажната разписка на деня и часа, в които е поискал доставянето в съответствие с § 3.
§ 7. Правоимащият може да откаже да получи багажа, ако превозвачът не изпълни искането му да пристъпи към проверка на багажа с оглед установяването на посочена вреда.
§ 8. Извън това доставянето на багажа се извършва съгласно разпоредбите, действащи на местоназначението.
Глава четвърта.
Транспортни средства
Условия за превоз
Член 23
Особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, определят конкретно условията на допускане за превоз, регистриране, натоварване и превоз, разтоварване и доставяне, както и задълженията на пътника.
Товарно писмо
Член 24
§ 1. Договорните задължения по превоза на транспортни средства трябва да бъдат установени с товарно писмо, връчено на пътника. Товарното писмо може да бъде включено в документа за превоз на пътника.
§ 2. Формата и съдържанието на товарното писмо, както и езикът и азбуката, на които то трябва да бъде напечатано и попълнено, се определят от особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз. Член 7, § 5 се прилага по аналогия.
§ 3. В товарното писмо трябва да бъдат вписани най-малко:
а) превозвачът или превозвачите;
b) указанието, че превозът е подчинен независимо от всякаква противоположна клауза на настоящите Единни правила; това може да бъде направено с означението "CIV";
с) всяко друго указание, необходимо за доказване на договорните задължения по превозите на транспортни средства и позволяващо на пътника да предяви правата, които произтичат от договора за превоз.
§ 4. Пътникът трябва да се увери при получаването на товарното писмо, че то е издадено съгласно неговите указания.
Приложими разпоредби
Член 25
Извън разпоредбите на тази глава разпоредбите на глава трета относно превоза на багаж се прилагат към транспортните средства.
Раздел IV.
ОТГОВОРНОСТ НА ПРЕВОЗВАЧА
Глава първа.
Отговорност в случай на смърт и на наранявания на пътници
Основание на отговорността
Член 26
§ 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от смъртта, от нараняванията или от всяко друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника, причинено от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в железопътните превозни средства, докато влиза в тях или излиза от тях, независимо от използваната железопътна инфраструктура.
§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност:
а) ако произшествието е предизвикано от външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;
b) доколкото произшествието се дължи на грешка на пътника;
с) ако произшествието се дължи на поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.
§ 3. Ако произшествието се дължи на поведението на трето лице и ако въпреки това превозвачът не е напълно освободен от своята отговорност в съответствие с § 2, буква с), той отговаря само в границите на настоящите Единни правила и без да се накърнява правото му на евентуален обратен иск срещу третото лице.
§ 4. Разпоредбите на настоящите Единни правила не засягат отговорността, която може да тежи на превозвача за случаи, непредвидени в § 1.
§ 5. Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от последователни превозвачи, в случай на смърт и на наранявания на пътници е отговорен превозвачът, задължен съгласно договора за превоз да предостави транспортната услуга, по време на която е настъпило произшествието. Ако тази услуга не е била предоставена от превозвача, а от превозвач подизпълнител, двамата превозвачи са отговорни солидарно в съответствие с настоящите Единни правила.
Обезщетяване за вреди и загуби в случай на смърт
Член 27
§ 1. В случай на смърт на пътник обезщетението за вреди и загуби включва:
а) необходимите разноски вследствие на смъртта, конкретно разноските по превоза на тялото и погребението;
b) ако смъртта не е настъпила незабавно, обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 28.
§ 2. Ако поради смъртта на пътника лица, към които той по закон е имал или е щял да има в бъдеще задължение за издръжка, са лишени от издръжката си, има основание те да бъдат обезщетени за тази загуба. Искът за обезщетяване за вреди и загуби на лицата, чиято издръжка пътникът е поемал, без да е задължен за това по закон, остава подчинен на националното право.
Обезщетяване за вреди и загуби в случай на наранявания
Член 28
В случай на наранявания или на всякакво друго увреждане на физическата или психическата цялост на пътника обезщетението за вреди и загуби включва:
а) необходимите разноски, конкретно за лечение и превоз;
b) възстановяване на вредата, причинена било поради пълната или частичната нетрудоспособност, било поради нарастването на нуждите.
Обезщетяване за други телесни повреди
Член 29
Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за други телесни повреди извън предвидените в членове 27 и 28.
Форма и размер на обезщетението при смърт и наранявания
Член 30
§ 1. Обезщетението за вреди и загуби, предвидено в член 27, § 2 и в член 28, буква b), трябва да се издължи под формата на еднократно изплатена сума. Ако националното право обаче позволява изплащане на рента, то се издължава под тази форма, когато пострадалият пътник или правоимащите, посочени в член 27, § 2, поискат това.
§ 2. Размерът на обезщетението, което следва да се заплати в съответствие с § 1, се определя според националното право. За прилагането на настоящите Единни правила обаче се определя максимална граница от 175 000 разчетни единици за всеки пътник в еднократно изплатена сума или в годишна рента, съответстваща на тази сума, в случай че националното право предвижда максимална граница в по-нисък размер.
Други превозни средства
Член 31
§ 1. Извън § 2 разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници не се прилагат по отношение на вредите, възникнали при превоз, който в съответствие с договора за превоз не е бил железопътен превоз.
§ 2. Когато железопътните превозни средства обаче се превозват с ферибот, разпоредбите за отговорността в случай на смърт и на наранявания на пътници се прилагат по отношение на вредите, посочени в член 26, § 1 и член 33, § 1, причинени от произшествие във връзка с железопътната експлоатация, настъпило, докато пътникът пребивава в упоменатото железопътно превозно средство, докато влиза в него или излиза от него.
§ 3. Когато поради извънредни обстоятелства железопътната експлоатация е временно прекъсната и пътниците се превозват с друго превозно средство, превозвачът е отговорен в съответствие с настоящите Единни правила.
Глава втора.
Отговорност при неспазване на разписанието
Отговорност при отменяне на влак, закъснение или изпусната връзка
Член 32
§ 1. Превозвачът е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от това, че поради отменяне на влак, закъснение или изпускане на връзка пътуването не може да продължи същия ден или че неговото продължаване не е разумно изискуемо същия ден при дадените обстоятелства. Обезщетението за вреди и загуби включва разумните разноски по настаняване, както и разумните разноски, свързани с уведомяването на лицата, очакващи пътника.
§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност, когато отменянето на влак, закъснението или изпускането на връзка се дължат на една от следните причини:
а) външни по отношение на железопътната експлоатация обстоятелства, които превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати;
b) грешка на пътника; или
с) поведението на трето лице, което превозвачът въпреки усилието, проявено според особеностите на случая, не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати; друго предприятие, използващо същата железопътна инфраструктура, не се смята за трето лице; правото на обратен иск не се накърнява.
§ 3. Националното право определя дали и в каква степен превозвачът трябва да заплати обезщетение за вреди, различни от вредите, предвидени в § 1. Тази разпоредба не засяга разпоредбите на член 44.
Глава трета.
Отговорност за ръчния багаж, животните, багажа и превозните средства
Подраздел 1 Ръчен багаж и животни
Отговорност
Член 33
§ 1. В случай на смърт и на наранявания на пътници превозвачът е отговорен също за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, които пътникът е имал или върху себе си, или със себе си като ръчен багаж; това важи също за животните, които пътникът е взел със себе си. Член 26 се прилага по аналогия.
§ 2. От друга страна, превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване или от повреждането на предметите, ръчния багаж или животните, чието наблюдение е задължение на пътника съгласно член 15, само ако тази вреда се дължи на грешка на превозвача. Другите членове на раздел IV, с изключение на член 51, и на раздел VI не са приложими в този случай.
Ограничаване на обезщетенията за вреди и загуби при изгубване или повреждане на предмети
Член 34
Когато превозвачът е отговорен в съответствие с член 33, § 1, той трябва да възстанови вредата в размер до 1400 разчетни единици за всеки пътник.
Освобождаване от отговорност
Член 35
Превозвачът не е отговорен пред пътника за вредата, произтичаща от несъобразяване на пътника с митническите или на други административни органи разпоредби.
Подраздел 2 Багаж
Основание на отговорността
Член 36
§ 1. Превозвачът е отговорен за вредата, произтичаща от пълното или частичното изгубване и от повреждането на багажа, възникнало от приемането на багажа за превоз до доставянето, както и от забавянето на доставянето.
§ 2. Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването, повреждането или забавянето на доставянето се дължат на грешка на пътника, на нареждане на последния, непроизтичащо от грешка на превозвача, на недостатък, присъщ на багажа, или на обстоятелства, които превозвачът не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати.
§ 3. Превозвачът е освободен от тази отговорност, доколкото изгубването или повреждането произтича от специфичните рискове, присъщи на един или повече от следните фактори:
а) липса или неизправност на опаковката;
b) особено естество на багажа;
с) изпращане под формата на багажни пратки на предмети, изключени от превоза.
Доказателствена тежест
Член 37
§ 1. В тежест на превозвача е да докаже, че изгубването, повреждането или закъснението при доставянето се дължи на един от факторите, предвидени в член 36, § 2.
§ 2. Когато превозвачът установи, че изгубването или повреждането е могло да произтече предвид конкретните обстоятелства от един или повече от специфичните рискове, предвидени в член 36, § 3, съществува презумпцията, че то произтича именно от тях. Правоимащият обаче запазва правото да докаже, че вредата не се дължи изцяло или отчасти на един от тези рискове.
Последователни превозвачи
Член 38
Когато превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор за превоз, се осъществява от няколко последователни превозвачи, всеки превозвач, който приема за превоз багажа с багажната разписка или транспортното средство с товарното писмо, участва по отношение на отправянето на багажа или превоза на транспортните средства в договора за превоз съгласно клаузите в багажната разписка или в товарното писмо и поема задълженията, които произтичат от него. В този случай всеки превозвач е отговорен за изпълнението на превоза по целия маршрут до доставянето.
Превозвач подизпълнител
Член 39
§ 1. Когато превозвачът е поверил изцяло или отчасти изпълнението на превоза на превозвач подизпълнител, било в упражняване на право, което му е признато в договора за превоз, или не, превозвачът остава въпреки това отговорен за превоза в цялост.
§ 2. Всички разпоредби на настоящите Единни правила, регламентиращи отговорността на превозвача, се прилагат също към отговорността на превозвача подизпълнител за извършения от него превоз. Членове 48 и 52 се прилагат, когато е предявен иск срещу служителите и всички други лица, към чиито услуги превозвачът подизпълнител прибягва за изпълнението на превоза.
§ 3. Когато със специфично споразумение превозвачът поема задължения, които не му тежат по силата на настоящите Единни правила, или се отказва от права, които му се дават от тези Единни правила, това споразумение е без правни последици за превозвача подизпълнител, ако той не го е приел изрично и писмено. Независимо дали превозвачът подизпълнител го е приел или не, превозвачът остава обвързан със задълженията или отказите, които произтичат от това специфично споразумение.
§ 4. Ако и доколкото превозвачът и превозвачът подизпълнител са отговорни, тяхната отговорност е солидарна.
§ 5. Общият размер на обезщетението, дължимо от превозвача, превозвача подизпълнител, както и от техните служители и другите лица, към чиито услуги те прибягват за изпълнението на превоза, не надхвърля границите, предвидени в настоящите Единни правила.
§ 6. Разпоредбите на този член не засягат правата на обратни искове, които могат да съществуват между превозвача и превозвача подизпълнител.
Презумпция за изгубване
Член 40
§ 1. Правоимащият може, без да е необходимо да представя други доказателства, да смята един колет за изгубен, ако той не му е бил предаден или поставен на негово разположение в срок от четиринайсет дни след искането за доставяне, предявено в съответствие с член 22, § 3.
§ 2. Когато колет, смятан за изгубен, бъде намерен в течение на годината, която следва искането за доставяне, превозвачът трябва да уведоми правоимащия, ако неговият адрес е известен или може да бъде открит.
§ 3. В срок от трийсет дни след получаване на уведомлението, упоменато в § 2, правоимащият може да изиска колетът да му бъде предаден. В този случай той трябва да заплати разноските по превоза на колета от мястото на изпращане до мястото, където се извършва предаването, и да възстанови полученото обезщетение след приспадане, ако има основание, на разноските, включени в това обезщетение. Той обаче запазва правата си на обезщетение за закъснение при доставянето, предвидени в член 43.
§ 4. Ако намереният колет не бъде поискан в срока, предвиден в § 3, или ако колетът бъде намерен повече от една година след искането за доставяне, превозвачът се разпорежда с него съобразно законите и нормите, действащи на мястото, където се намира колетът.
Обезщетение при изгубване
Член 41
§ 1. При пълно или частично изгубване на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби:
а) ако размерът на вредата е доказан - обезщетение, равностойно на този размер, без при това то да надхвърля 80 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 1200 разчетни единици на колет;
b) ако размерът на вредата не е доказан - твърдо обезщетение от 20 разчетни единици на липсващ килограм брутна маса или 300 разчетни единици на колет.
Формата на обезщетяване на липсващ килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.
§ 2. Превозвачът трябва да възстанови освен това цената за превоза на багажа и другите суми, изразходвани по превоза на изгубения колет, както и вече издължените мита и акцизи.
Обезщетение при повреждане
Член 42
§ 1. В случай на повреждане на багажа превозвачът трябва да заплати извън всякакви други обезщетения за вреди и загуби обезщетение, равностойно на обезценяването на багажа.
§ 2. Обезщетението не надхвърля:
а) ако целият багаж е обезценен поради повреждането - размера, който би достигнало при пълно изгубване;
b) ако само част от багажа е обезценена поради повреждането - размера, който би достигнало при изгубване на обезценената част.
Обезщетение при забавяне на доставянето
Член 43
§ 1. При забавяне на доставянето на багажа превозвачът трябва да заплати на неделим период от двайсет и четири часа считано от предявяването на искане за доставяне, но най-много за четиринайсет дни:
а) ако правоимащият докаже, че дадена вреда, включително повреждане, произтича от това - обезщетение, равностойно на размера на вредата, до максимум 0,80 разчетни единици на килограм брутна маса от багажа или 14 разчетни единици на колет, доставен със закъснение;
b) ако правоимащият не докаже, че вредата произтича от това - твърдо обезщетение от 0,14 разчетни единици на килограм брутна маса от багажа или 2,80 разчетни единици на колет, доставен със закъснение.
Формата на обезщетяване на килограм или на колет се определя от Общите условия на превоз.
§ 2. В случай на пълно изгубване на багажа обезщетението, предвидено в § 1, не се натрупва с обезщетението, предвидено в член 41.
§ 3. В случай на частично изгубване на багажа обезщетението, предвидено в § 1, се плаща за неизгубената част.
§ 4. В случай на повреждане на багажа, което не произтича от забавяне на доставянето, обезщетението, предвидено в § 1, се натрупва, ако има основание, с обезщетението, предвидено в член 42.
§ 5. В никой случай натрупването на обезщетението, предвидено в § 1, с обезщетенията, предвидени в членове 41 и 42, не дава основание за заплащане на обезщетение, надхвърлящо обезщетението, дължимо при пълно изгубване на багажа.
Подраздел 3 Транспортни средства
Обезщетение при забавяне
Член 44
§ 1. При забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, или при забавяне на доставянето на транспортно средство превозвачът трябва да заплати, ако правоимащият докаже, че дадена вреда е произлязла от това, обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.
§ 2. Ако при забавяне на натоварването по причина, отдавана на превозвача, правоимащият се откаже от договора за превоз, цената за превоза се възстановява на правоимащия. Ако правоимащият докаже, че от това забавяне е произтекла вреда, той може да поиска също обезщетение, чийто размер не надхвърля цената на превоза.
Обезщетение при изгубване
Член 45
В случай на пълно или частично изгубване на транспортно средство обезщетението, което следва да се заплати на правоимащия за доказана вреда, се изчислява съобразно обичайната стойност на транспортното средство. Обезщетението не надхвърля 8000 разчетни единици. Ремарке със или без товар се смята за самостоятелно транспортно средство.
Отговорност за други предмети
Член 46
§ 1. По отношение на предмети, оставени в транспортното средство или намиращи се в багажниците (например багажник или багажник за ски), закрепени здраво за транспортното средство, превозвачът е отговорен само за вреда, причинена по негова вина. Цялостното обезщетение, което следва да се заплати, не надхвърля 1400 разчетни единици.
§ 2. По отношение на предмети, закрепени от външната страна на транспортното средство, включително багажниците, упоменати в § 1, превозвачът е отговорен само ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.
Приложими разпоредби
Член 47
Извън разпоредбите на този подраздел разпоредбите на подраздел 2 за отговорността по отношение на багажа се прилагат за транспортните средства.
Глава четвърта.
Обичайни разпоредби
Изгубване на правото на ограничаване на отговорността
Член 48
Ограничаването на отговорността, предвидено в настоящите Единни правила, както и разпоредбите на националното право, които ограничават обезщетенията до определен размер, не се прилагат, ако се докаже, че вредата произтича от действие или бездействие, извършено от превозвача било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.
Превръщане и лихви
Член 49
§ 1. Когато изчисляването на обезщетението предполага превръщане на суми, изразени в чуждестранни парични единици, това превръщане се извършва по курса на деня и на мястото на плащане на обезщетението.
§ 2. Правоимащият може да поиска върху обезщетението да се начисляват лихви в размер на пет процента годишно считано от деня на рекламацията, предвидена в член 55, или ако не е имало рекламация - от деня на предявяване на съдебния иск.
§ 3. При обезщетенията, дължими в съответствие с членове 27 и 28 обаче, лихвите текат едва от деня, в който са възникнали фактите, послужили за определяне на размера на обезщетението, ако този ден е по-късен от деня на подаване на рекламацията или на предявяване на съдебния иск.
§ 4. По отношение на багажа лихви се дължат само ако обезщетението надхвърля 16 разчетни единици на багажна разписка.
§ 5. По отношение на багажа, ако правоимащият не предаде на превозвача в определения му подходящ срок подкрепящите документи, необходими за окончателното уреждане на рекламацията, лихвите не текат между изтичането на определения срок и действителното предаване на тези документи.
Отговорност при ядрен инцидент
Член 50
Превозвачът се освобождава от отговорността, която му тежи по силата на настоящите Единни правила, когато вредата е причинена от ядрен инцидент и когато в приложение на законите и правните норми на една държава, регламентиращи отговорността в областта на атомната енергия, експлоатиращият ядрена инсталация или друго лице, което го замества, носи отговорност за тази вреда.
Лица, за които превозвачът е отговорен
Член 51
Превозвачът е отговорен за своите служители и за другите лица, към чиито услуги прибягва за изпълнението на превоза, когато тези служители или тези други лица действат в упражняване на функциите си. Управителите на железопътната инфраструктура, по която се извършва превозът, се смятат за лица, към чиито услуги превозвачът прибягва за изпълнението на превоза.
Други искове
Член 52
§ 1. Във всички случаи, в които се прилагат настоящите Единни правила, всеки иск за отговорност срещу превозвача, на каквото и да било основание, може да бъде предявен само при условията и ограниченията на тези Единни правила.
§ 2. Същото важи за всеки иск, предявен срещу служители на превозвача и други лица, за които той е отговорен съгласно член 51.
Раздел V.
ОТГОВОРНОСТ НА ПЪТНИКА
Особени принципи на отговорност
Член 53
Пътникът е отговорен пред превозвача за всяка вреда:
а) произтичаща от неспазване на неговите задължения в съответствие със:
1. членове 10, 14 и 20,
2. особените разпоредби за превоз на транспортни средства, съдържащи се в Общите условия на превоз, или
3. Правилника за международен железопътен превоз на опасни товари (RID), или
b) причинена от предметите или животните, които взема със себе си, освен ако докаже, че вредата се дължи на обстоятелства, които той не е можел да избегне и чиито последици не е можел да предотврати, въпреки че е проявил старанието, което се изисква от съзнателен пътник. Тази разпоредба не засяга отговорността, която може да тежи на превозвача в съответствие с член 26 и член 33, § 1.
Раздел VI.
УПРАЖНЯВАНЕ НА ПРАВАТА
Констатиране на частично изгубване или повреждане
Член 54
§ 1. Когато превозвачът открие или предположи частично изгубване или повреждане на предмет, превозван под негово наблюдение (багажни пратки, транспортни средства), или когато правоимащият посочи такова, превозвачът трябва незабавно и по възможност в присъствие на правоимащия да състави протокол, установяващ според естеството на вредата състоянието на предмета и доколкото е възможно, размера на вредата, причината за нея и момента, в който тя е възникнала.
§ 2. Копие от констативния протокол трябва да бъде връчено безплатно на правоимащия.
§ 3. Ако правоимащият не приема заключенията на констативния протокол, той може да поиска състоянието на багажа или на транспортното средство, както и причината за вредата и нейният размер да бъдат установени от експерт, назначен от страните по договора за превоз, или по съдебен ред. Процедурата се подчинява на законите и разпоредбите на държавата, в която се извършва констатацията.
Рекламации
Член 55
§ 1. Рекламациите относно отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, срещу когото може да бъде предявен съдебният иск. При превоз, съставляващ предмета на един-единствен договор и извършен от последователни превозвачи, рекламациите могат да бъдат отправени също до първия или до последния превозвач, както и до превозвача, чието седалище или филиал, или агенция, сключила договора за превоз, се намира в държавата на местоживеене или на обичайно местожителство на пътника.
§ 2. Другите рекламации по договора за превоз трябва да бъдат изпратени писмено до превозвача, посочен в член 56, § 2 и 3.
§ 3. Документите, които правоимащият прецени за необходимо да приложи към рекламацията, трябва да бъдат представени или в оригинали, или в копия, при нужда надлежно заверени, ако превозвачът го поиска. При уреждането на рекламацията превозвачът може да изиска връщането на документа за превоз, багажната разписка и товарното писмо.
Превозвачи, срещу които може да бъде предявен съдебен иск
Член 56
§ 1. Съдебният иск, основан на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, може да бъде предявен само срещу превозвач, отговорен по смисъла на член 26, § 5.
§ 2. Извън § 4 другите съдебни искове на пътниците, основани на договора за превоз, могат да бъдат предявени само срещу първия или последния превозвач или срещу превозвача, изпълнявал частта от превоза, по време на която е възникнало обстоятелството, породило иска.
§ 3. Когато при превози, изпълнявани от последователни превозвачи, превозвачът, който е трябвало да достави багажа или транспортното средство, е вписан с негово съгласие в багажната разписка или в товарното писмо, срещу него може да бъде предявен съдебен иск в съответствие с § 2, дори ако той не е получил багажа или транспортното средство.
§ 4. Съдебният иск за възстановяване на сума, платена съгласно договора за превоз, може да бъде предявен срещу превозвача, получил тази сума, или срещу онзи, в полза на когото тя е била получена.
§ 5. Съдебният иск може да бъде предявен срещу превозвач, различен от превозвачите, посочени в § 2 и 4, когато е подаден като обратен иск или като възражение за недопустимост пред инстанцията по главен иск, основан на същия договор за превоз.
§ 6. Доколкото настоящите Единни правила се прилагат по отношение на превозвача подизпълнител, срещу него също може да бъде предявен съдебен иск.
§ 7. Ако ищецът може да избира между няколко превозвачи, неговото право на избор се погасява от момента, в който съдебният иск бъде предявен срещу един от тях; това важи също, ако ищецът може да избира между един или повече превозвачи и превозвач подизпълнител.
Юрисдикция
Член 57
§ 1. Съдебните искове, основани на настоящите Единни правила, могат да бъдат предявени пред правораздавателните органи на държавите членки, определени по взаимно съгласие от страните, или пред правораздавателните органи на държавата членка, на чиято територия се намира местоживеенето или обичайното местожителство на ответника, неговото седалище или филиал, или агенция, сключила договора за превоз. Други правораздавателни органи не могат да бъдат сезирани.
§ 2. Когато съдебен иск, основан на настоящите Единни правила, се разглежда от съд, компетентен по смисъла на § 1, или когато по такъв спор е произнесено решение от такъв съд, никакъв нов съдебен иск не може да бъде предявен на същото основание между същите страни, освен ако решението на съда, пред който е подаден първият иск, подлежи на изпълнение в държавата, където се предявява новият иск.
Погасяване на правото на иск в случай на смърт и наранявания
Член 58
§ 1. Всяко право на съдебен иск на правоимащия, основано на отговорността на превозвача в случай на смърт или на наранявания на пътници, се погасява, ако в срок от дванайсет месеца считано от узнаването за вредата той не сигнализира за произшествието, станало с пътника, на един от превозвачите, пред които може да бъде предявена рекламация в съответствие с член 55, § 1. Когато правоимащият сигнализира устно за произшествието на превозвача, последният трябва да му издаде удостоверение за това устно уведомление.
§ 2. Правото на иск обаче не се погасява, ако:
а) в срока, предвиден в § 1, правоимащият е предявил рекламация пред един от превозвачите, посочени в член 55, § 1;
b) в срока, предвиден в § 1, отговорният превозвач е бил уведомен по друг път за произшествието, станало с пътника;
с) за произшествието не е било сигнализирано или е било сигнализирано със закъснение поради обстоятелства, които не се дължат на правоимащия;
d) правоимащият докаже, че произшествието е предизвикано от грешка на превозвача.
Погасяване на правото на иск по превоза на багаж
Член 59
§ 1. Приемането на багажа от правоимащия погасява правото на всякакъв иск срещу превозвача, породено от договора за превоз, в случай на частично изгубване, повреждане или забавяне на доставянето.
§ 2. Правото на иск обаче не се погасява:
а) в случай на частично изгубване или повреждане, ако:
1. изгубването или повреждането е констатирано в съответствие с член 54 преди получаването на багажа от правоимащия;
2. констатацията, която е трябвало да се извърши в съответствие с член 54, не е била извършена единствено по вина на превозвача;
b) в случай на неявна вреда, чието съществуване е установено след приемането на багажа от правоимащия, ако той:
1. поиска констатация в съответствие с член 54 веднага след откриването на вредата и най-късно в срок три дни след получаването на багажа; и
2. докаже освен това, че вредата е възникнала между приемането на багажа за превоз от превозвача и доставянето;
с) в случай на забавяне на доставянето, ако правоимащият е предявил в срок от двайсет и един дни правата си пред един от превозвачите, посочени в член 56, § 3;
d) ако правоимащият докаже, че вредата произтича от грешка на превозвача.
Давност
Член 60
§ 1. Исковете за обезщетяване на вреди и загуби, основани на отговорността на превозвача в случай на смърт и на наранявания на пътници, са с давност:
а) за пътника - три години считано от деня след произшествието;
b) за другите правоимащи - три години считано от деня след смъртта на пътника, без при това този срок да може да превишава пет години считано от деня след произшествието.
§ 2. Другите искове, породени от договора за превоз, са с давност една година. Давността обаче е две години, ако се отнася за иск по вреда, произтичаща от действие или бездействие, извършено било с умисъл да се причини такава вреда, било непредпазливо и със съзнанието, че такава вреда вероятно ще произтече.
§ 3. Давността, предвидена в § 2, тече за делото:
а) за обезщетение за пълно изгубване: от четиринайсетия ден след изтичането на срока, предвиден в член 22, § 3;
b) за обезщетение за частично изгубване, повреждане или забавяне на доставянето: от деня, в който доставянето се е състояло;
с) във всички други случаи по отношение на превоза на пътниците: от деня на изтичане на валидността на документа за превоз.
Денят, посочен като начален за давността, никога не е включен в срока.
§ 4. При писмена рекламация, подадена в съответствие с член 55 заедно с необходимите подкрепящи документи, давността се преустановява до деня, в който превозвачът отхвърли писмено рекламацията и върне приложените към нея документи. При частично приемане на рекламацията давността започва да тече отново за частта от рекламацията, която остава спорна. Доказателството за получаването на рекламацията или на отговора и това за връщането на документите са в тежест на страната, която се позовава на този факт. Последващи рекламации, които имат същия предмет, не преустановяват давността.
§ 5. Искът с изтекла давност не може повече да бъде предявен, дори под формата на насрещен иск или на възражение за недопустимост.
§ 6. Извън това преустановяването и прекратяването на давността се регламентират от националното право.
Раздел VII.
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ПРЕВОЗВАЧИТЕ
Поделяне на превозната цена
Член 61
§ 1. Всеки превозвач е длъжен да изплати на заинтересованите превозвачи полагаемата им се част от цена на превоз, която той е събрал или която би трябвало да събере. Условията на плащане се определят със споразумение между превозвачите.
§ 2. Член 6, § 3, член 16, § 3 и член 25 се прилагат също за взаимоотношенията между последователни превозвачи.
Право на обратен иск
Член 62
§ 1. Превозвачът, платил обезщетение по силата на настоящите Единни правила, има право на обратен иск срещу превозвачите, участвали в превоза, съгласно следните разпоредби:
а) превозвачът, причинил вредата, е единствено отговорен за нея;
b) когато вредата е причинена от няколко превозвачи, всеки от тях отговаря за причинената от него вреда; ако разграничението е невъзможно, обезщетението се разпределя между тях в съответствие с буква с);
с) ако не може да бъде доказано кой от превозвачите е причинил вредата, обезщетението се разпределя между всички превозвачи, участвали в превоза, с изключение на онези, които докажат, че вредата не е била причинена от тях; разпределението е пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от превозвачите.
§ 2. При несъстоятелност на един от тези превозвачи тежащата му и незаплатена от него част се разпределя между всички други превозвачи, участвали в превоза, пропорционално на частта от превозната цена, която се полага на всеки от тях.
Процедура при обратни искове
Член 63
§ 1. Основателността на плащането, извършено от превозвача, който предявява обратен иск в съответствие с член 62, не може да бъде оспорвана от превозвача, срещу когото е предявен обратният иск, когато обезщетението е определено по съдебен ред и когато този последен превозвач, надлежно призован, е можел да встъпи в процеса. Съдът, сезиран по главния иск, определя сроковете, дадени за връчване на призовката и за встъпване в процеса.
§ 2. Превозвачът, който упражнява правото си на обратен иск, трябва да изложи пред една и съща инстанция исковата си молба срещу всички превозвачи, с които не е постигнал споразумение, под страх да изгуби правото си на обратен иск срещу онези, които не е призовал.
§ 3. Съдът трябва да се произнесе с едно и също решение по всички обратни искове, по които е сезиран.
§ 4. Превозвачът, който иска да предяви правото си на обратен иск, може да сезира правораздавателните органи на държавата, на чиято територия се намира седалището на един от превозвачите, участвали в превоза, или неговият филиал, или агенцията, сключила договора за превоз.
§ 5. Когато искът трябва да бъде предявен срещу няколко превозвачи, превозвачът, който упражнява правото на обратен иск, може да избере между правораздавателните органи, компетентни по смисъла на § 4, съда, пред който да подаде обратния си иск.
§ 6. Обратни искове не могат да бъдат подавани пред инстанцията, която разглежда иск за обезщетение, предявен от правоимащия по договора за превоз.
Споразумения относно обратните искове
Член 64
Превозвачите са свободни да договорят помежду си разпоредби, които се отклоняват от членове 61 и 62.
