Държавен вестник, брой 67 от 18.VIII

Чл. 6. (1) Съдебните служители във Върховния касационен съд се назначават от председателя на съда след провеждане на конкурс.

(2) При преназначаване на вече назначен служител от една длъжност на друга не се провежда конкурс.

(3) Съдебните служители се назначават на длъжности, включени в Единния класификатор за длъжностите, приет от Висшия съдебен съвет въз основа на длъжностно разписание, утвърдено от председателя на съда.

(4) Броят на съдебните служители се определя от председателя на Върховния касационен съд, съгласувано с Висшия съдебен съвет, в рамките на утвърдения бюджет на съда.

Чл. 7. (1) Конкурсната процедура се провежда на основание издадена заповед от председателя на съда.

(2) Със заповедта се обявяват:

1. длъжността, за която се провежда конкурсът;

2. минималните изисквания за заемане, приети в Единния класификатор на длъжностите;

3. необходимите документи, които кандидатът следва да представи;

4. мястото и срокът на подаване;

5. начинът на провеждане на конкурса и оценяването.

Чл. 8. Председателят на съда определя длъжностното лице, което приема постъпилите заявления на кандидатите за участие в конкурса.

Чл. 9. (1) Обявлението за провеждане на конкурс се публикува в един централен ежедневник и с поставяне на обявление на общодостъпното мястото за обяви на Върховния касационен съд в сградата на Съдебната палата - София.

(2) В обявлението задължително се включват данните от заповедта на председателя, посочени в чл. 7, ал. 2, описание на длъжностните задължения за конкретната длъжност с посочване на минималния размер на заплатата, приет съгласно Единния класификатор на длъжностите от Висшия съдебен съвет.

Чл. 10. За провеждането на всеки отделен конкурс председателят на съда определя комисия, в която задължително участва като председател на комисията, председател на отделение към съда или съдия във ВКС.

Чл. 11. (1) Заявлението за участие в обявен конкурс се извършва лично от кандидата или чрез пълномощник, надлежно упълномощен.

(2) Срокът за подаване на конкурсната документация е един месец, считано от датата на публикацията на обявлението.

Чл. 12. Към заявлението за допускане до обявен конкурс се прилагат:

1. автобиография;

2. свидетелство за съдимост;

3. медицинско свидетелство;

4. копие от трудова или осигурителна книжка;

5. копие от документи, удостоверяващи образователно-квалификационната степен на кандидата;

6. копие от документи, установяващи допълнителна квалификация и правоспособност, въведени като изискване за заемане на конкретната длъжност;

7. други документи, свързани с изискванията за заемане на длъжността.

Чл. 13. (1) Постъпилите от кандидатите заявления се разглеждат от назначената от председателя на съда комисия в 7-дневен срок след изтичане на срока за подаване на заявления.

(2) Комисията след проверка на постъпилите заявления изготвя протокол с имената на допуснатите до конкурс кандидати.

(3) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на изискванията, посочени за длъжността в обявата.

(4) Процедурата по провеждане на конкурс се прилага и в случаите, когато е допуснат само един кандидат.

(5) Комисията изготвя списъци за допуснатите и недопуснатите кандидати до конкурса с посочване на основанията за недопускането им.

(6) На недопуснатите кандидати се съобщават писмено съображенията за отказа.

Чл. 14. В 7-дневен срок от съобщението кандидатите, недопуснати до конкурс, могат да направят възражение пред председателя на съда, който в 3-дневен срок от получаване на възражението решава въпроса окончателно.

Чл. 15. Конкурсът се провежда след изтичане на сроковете за подаване на възражения от кандидатите, които не са допуснати до конкурса.

Чл. 16. (1) След проверка на представените документи и в случай на посоченото като основание провеждане на събеседване комисията съставя подробен протокол.

(2) Цялата документация, представена от кандидатите, се счита за неразделна част от протокола и се съхранява в сроковете, утвърдени в номенклатурата за съхранение на делата на Върховния касационен съд.

(3) При провеждане на конкурса назначената комисия извършва класиране на кандидатите след пълна преценка на професионалните и деловите качества.

(4) В случай, че при провеждане на конкурса е била проверена и професионалната квалификация чрез изпит (за длъжности, при които се изисква съответната квалификация), резултатите от проведения изпит се преценяват при класирането наред с представените от кандидата документи.

Чл. 17. (1) Председателят на съда с писмена заповед обявява кандидата, класиран от комисията на първо място, и издава съответния акт, с който той се назначава.

(2) При встъпването в длъжност след сключване на трудов договор със съдебния служител срещу подпис му се връчва длъжностна характеристика.

(3) Представената от класирания на първо място кандидат документация се прилага в личното му досие при встъпването му в длъжност.

(4) В случай, когато лицето не постъпи на работа, се прилага разпоредбата по чл. 96, ал. 4 КТ.

Чл. 18. (1) Всеки съдебен служител при доказана добра професионална квалификация може да бъде повишен в ранг.

(2) Атестирането на съдебните служители има за цел:

1. справедливо възнаграждение на съдебните служители;

2. установяване равнището на професионалната квалификация на служителите и нейното съответствие с изискванията на длъжностната характеристика;

3. подобряване на служебните взаимоотношения и работата в екип;

4. осъществяване на прозрачна и справедлива процедура за професионално развитие.

Чл. 19. Ранговете, в които съдебните служители във Върховния касационен съд могат да бъдат повишавани при работата си в съда, са от пета до първа степен при възходяща поредност.

Чл. 20. При първоначално постъпване във Върховния касационен съд съдебният служител получава най-ниския ранг, приет от Висшия съдебен съвет за конкретната длъжност във Върховния касационен съд.

Чл. 21. При повишаване в по-висок ранг съдебният служител получава и по-високо трудово възнаграждение за ранг по таблица, приета от Висшия съдебен съвет за Върховния касационен съд.

Чл. 22. Повишаването в по-висок ранг се извършва след атестиране, с което се оценяват качеството при изпълнение служебните задължения на съдебния служител, както и прослуженото време във Върховния касационен съд или друго ведомство от звената на съдебната власт. Отчита се професионалната квалификация като съвкупност от знания и умения.

Чл. 23. (1) Атестирането на съдебните служители се извършва периодично след прослужено време на съответната длъжност не по-малко от една година.

(2) Служителите, прослужили по-малко от една година от встъпването си в длъжност във Върховния касационен съд, се атестират през следващата календарна година.

Чл. 24. (1) Атестирането на главния секретар, началника на кабинета на председателя, директори на дирекции, началник отдели, началник административна служба се извършва от председателя на съда.

(2) Съдебните служители, с изключение на посочените в ал. 1, се атестират от постоянно действаща комисия, назначена от председателя на съда.

Чл. 25. (1) Атестирането включва три етапа:

1. изготвяне на работен план;

2. обсъждане на постигнатите до средата на периода цели и набелязване на мерки за осъществяването им;

3. изготвяне на оценка в края на периода и вписване на резултатите в атестационен формуляр.

(2) Етапите за извършване на атестирането се провеждат в срокове, както следва:

1. изготвянето на работния план - в периода от 1 февруари до 1 март;

2. междинна среща за обсъждане на постигнатите резултати - в периода от 15 май до 15 юни;

3. изготвяне на оценка в края на периода - от 15 октомври до 1 ноември.

Чл. 26. При атестирането на всеки един съдебен служител се вземат предвид изпълнението на индивидуалния работен план, както и реализираните изисквания при изпълнение на конкретните служебни задължения и професионалните компетентности.

Чл. 27. (1) Показателите, по които се оценяват съдебните служители, са, както следва:

1. срочно и качествено изпълнение на задълженията - до 5 точки;

2. спазване на професионалната етика - до 5 точки;

3. поведение при работа с граждани - до 4 точки;

4. способност за самостоятелна работа - до 4 точки;

5. способност за работа в екип - до 3 точки;

6. инициативност и поемане на извънредна работа, проява на творчество в работата - до 3 точки;

7. организационни умения - до 3 точки;

8. степен на подготвеност и способност за работа с нормативни документи - до 3 точки;

9. възможности за комуникация - до 3 точки;

10. оценка на прекия ръководител - до 3 точки.

(2) При атестирането се вземат предвид и постъпилите сигнали, жалби и предложения.

Чл. 28. Показателите за оценката се вписват във формуляр и се определя обща оценка, която може да бъде:

1. оценка 1 - "изключително изпълнение" атестираният изключително ефективно изпълнява работата си, значително над изискванията за длъжността;

2. оценка 2 - "изпълнението е над изискванията" - атестираният редовно изпълнява задълженията си над изискванията;

3. оценка 3 - "изпълнението отговаря на изискванията" - атестираният като цяло изпълнява работата си, на ниво на изискванията за длъжността, но не ги надминава;

4. оценка 4 - "изпълнението не отговаря напълно на изискванията, необходимо е подобрение" - атестираният изпълнява задълженията си под нивото на изискванията за длъжността;

5. оценка 5 - "неприемливо изпълнение" - системно атестираният изпълнява задълженията си под нивото на изискванията за длъжността.

Чл. 29. Комисията вписва общата оценка във формуляра за атестиране и запознава атестирания със съдържанието му.

Чл. 30. Формулярът се подписва от комисията и атестирания.

Чл. 31. Съдебен служител, който не е съгласен с общата оценка, може да подаде пред председателя на съда мотивирано възражение в 7-дневен срок от запознаването и подписването на формуляра.

Чл. 32. Председателят на съда се произнася с решение в 7-дневен срок от подаване на възражението.

Чл. 33. (1) Съдебните служители се повишават в ранг при три последователни оценки не по-ниски от "оценка 2".

(2) Предсрочно повишаване в ранг се извършва при оценка "изключително изпълнение".

(3) Председателят на съда издава заповед за повишаване в ранг на съдебния служител.

Чл. 34. При постъпване във Върховния касационен съд на съдебен служител от друг орган на съдебната власт той запазва придобития ранг.

Чл. 35. Съдебните служители във Върховния касационен съд са длъжни да изпълняват задълженията си безпристрастно и точно, съобразно длъжностната им характеристика.

Чл. 36. Съдебните служители са задължени да спазват работното време.

Чл. 37. Допълнителни задължения могат да се възлагат временно до 45 работни дни в годината при служебна необходимост.

Чл. 38. Възлагането на допълнителните задължения се извършва със заповед на председателя на съда.

Чл. 39. При отсъствие на съдебен служител поради временна неработоспособност в рамките на 30 календарни дни или ползване на платен годишен отпуск завеждащият службата, в която работи отсъстващият служител, разпределя неговите задължения за изпълнение на други служители.

Чл. 40. Не се издава заповед за заместване на съдебен служител, който е заместник на отсъстващия титуляр.

Чл. 41. При служебна необходимост съдебните служители във Върховния касационен съд са длъжни да изпълняват служебните си задължения извън работното време.

Чл. 42. Съдебните служители във Върховния касационен съд са длъжни да пазят като служебна тайна сведенията, които са им станали известни в кръга на службата и засягат интересите на гражданите, юридическите лица и държавата.

Чл. 43. Съдебните служители не могат да предоставят информация за дейността на съда и хода на делата, както и да правят изявления пред средствата за масова информация по въпроси, свързани с изпълнението на службата им.

Чл. 44. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните служители трябва да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 45. Облеклото и външният вид на служителите следва да съответстват на общоприетия делови стил, възприет при упражняване на ежедневните професионални задължения.

Чл. 46. Съдебните служители са длъжни да предоставят без забавяне информацията по исканията на страните по делото или техните пълномощници.

Чл. 47. Съдебните служители при приключване на работния ден прибират всички книжа и печати от работните бюра и ги заключват в шкафове.

Чл. 48. Съдебните служители не дават правни съвети.

Чл. 49. При изпълнение на заеманата длъжност съдебните служители използват ефективно, компетентно и икономично повереното им имущество.

Чл. 50. При виновно нарушение на служебните задължения съдебните служители се наказват с наказания по предвидения ред в Кодекса на труда.

Чл. 51. Съдебните служители имат право да получат основна месечна заплата в размер, определен за заеманата длъжност.

Чл. 52. Към основната месечна заплата за длъжност съдебните служители получават и добавки:

1) за ранг;

2) други законово установени добавки.

Чл. 53. При изпълнение на служебните си задължения в почивни и празнични дни по разпореждане на председателя съдебните служители получават допълнително възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 54. На съдебните служители се изплаща всяка година сума за облекло.

Чл. 55. Съдебен служител, придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при освобождаване от длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер съгласно разпоредбите на Закона за съдебната власт и Кодекса на труда.

Чл. 56. Съдебните служители задължително се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 57. Съдебните служители при изпълнение на задълженията си се легитимират със служебна карта.

Чл. 58. (1) Съдебните служители ползват полагаемите се годишни отпуски в размер по таблица, приета от Висшия съдебен съвет съгласно трудовия стаж, както и допълнителен отпуск по реда на чл. 156, ал. 2 от Кодекса на труда в размер с оглед заеманата длъжност по време на съдебната ваканция, определена в чл. 191 от Закона за съдебната власт и извън нея при необходимост, при спазване разпоредбите на Кодекса на труда.

(2) Искането за ползване на отпуска се извършва с молба, подадена от съдебния служител.

(3) Отпускът, с изключение на отпуск за временна неработоспособност, се разрешава от председателя на съда или упълномощен от него зам.-председател след съгласуване:

1. за длъжностните лица, назначени на длъжност административен секретар, секретар съд. колегия, съдебен секретар и съд. деловодител - със зам.-председателя или председателя на отделението, в което служителите работят, и началник административна служба;

2. за длъжностните лица, работещи в отдел "Финанси и счетоводство" - с началника отдел "Финанси и счетоводство", той е и главен счетоводител;

3. за длъжностните лица, работещи в дирекциите - със съответния директор на дирекцията, към която съдебният служител е назначен, и управителя на Съдебната палата за длъжностите "работник по поддръжка" и "чистач";

4. за длъжностните лица, работещи в общите канцеларии на съда - с началник административна служба.

Чл. 59. Ползването на отпуск от страна на главния секретар, началника на кабинета на председателя, директорите на дирекции, началника отдел "Финанси и счетоводство", той е и главен счетоводител, и на началника административна служба се разрешава от председателя на съда.

Чл. 60. Краткосрочни отсъствия в рамките на един работен ден до четири часа се вписват в специална книга, водена от началник административна служба, с посочване деня и началния час на отсъствие.

Чл. 61. (1) Когато някой съдебен служител не може да се яви на работа по уважителни причини, той е длъжен да съобщи за това до 9 ч. същия работен ден на началника на административна служба или директора на дирекция "Административно-стопанска", в случай че работи в служба "Съдебна палата".

(2) Съдебните служители, изпълняващи длъжността "съдебен секретар", при отсъствие по уважителни причини са длъжни да уведомят и административния секретар на колегията, в която работят, с оглед участието им в съдебните заседания.

Чл. 64. (1) Главният секретар организира, ръководи и контролира работата на администрацията във Върховния касационен съд.

(2) Главният секретар е подчинен пряко на председателя на Върховния касационен съд.

Чл. 65. За главен секретар се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше юридическо образование с образователно-квалификационна степен "магистър", най- малко 5 години юридически стаж, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлени престъпления, притежава необходимите нравствени и професионални качества.

Чл. 66. Главният секретар:

1. ръководи, организира, координира и контролира функционирането на съдебната администрация на Върховния касационен съд;

2. осъществява оперативна връзка и взаимодействие с държавни органи и институции;

3. организира провеждането на конкурси за назначаване на съдебни служители;

4. координира изпълнението на решенията на Висшия съдебен съвет;

5. организира и контролира поддържането и техническото оборудване на съда;

6. организира обучението на съдебните служители;

7. изготвя планове за работата на съда и следи за тяхното изпълнение;

8. изготвя и актуализира щатното разписание и длъжностните характеристики на съдебните служители;

9. приема жалби и оплаквания;

10. изпълнява и други задължения, възложени от председателя на съда.

Чл. 67. При отсъствие главният секретар се замества от началник административна служба.

Чл. 68. Началникът на кабинета на председателя организира и координира работната програма на председателя на съда.

Чл. 69. (1) За началник на кабинета на председателя може да бъде назначено лице, което е български гражданин, има завършено висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 8 години трудов стаж, не е осъждано на лишаване от свобода за умишлени престъпления и не е реабилитирано, както и да притежава необходимите нравствени и професионални качества.

(2) Началникът на кабинета на председателя е пряко подчинен на председателя на Върховния касационен съд.

Чл. 70. Началникът на кабинета на председателя:

1. организира и координира работната програма на председателя на Върховния касационен съд;

2. осигурява оперативна връзка и взаимодействие с държавните органи и институции;

3. подготвя и организира информационната стратегия на съда;

4. поддържа архив на медийните изяви на председателя на съда;

5. организира международните контакти и сътрудничество, както и протоколната дейност на председателя;

6. осъществява непосредствената оперативна работа по подготовката на материалите за участие на председателя на съда при участието му в международни и национални срещи;

7. организира задграничните командировки на председателя на Върховния касационен съд и зам.-председателите на съда;

8. организира кореспонденцията на председателя на съда.

Чл. 71. На основание разпоредбите на чл. 148а от Закона за съдебната власт във Върховния касационен съд може да бъде назначено лице на длъжност "съдебен помощник".

Чл. 72. Съдебните помощници във Върховния касационен съд подпомагат съдиите при тяхната работа.

Чл. 73. Съдебните помощници нямат право да изготвят съдебни актове.

Чл. 74. Съдебните помощници се назначават след провеждане на конкурс.

Чл. 75. За съдебен помощник може да бъде назначено лице, което:

1. е български гражданин;

2. има завършено висше юридическо образование;

3. преминало е изискуемия се стаж и е придобило юридическа правоспособност;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;

5. притежава необходимите нравствени и професионални качества.

Чл. 76. Председателят на Върховния касационен съд със заповед обявява свободните щатни бройки за длъжността "съдебен помощник", срока за подаване на заявления, условията за провеждане на конкурса и документите, които следва да се представят.

Чл. 77. Обявата за провеждане на конкурса се публикува в един централен ежедневник и се поставя на мястото за обяви на Върховния касационен съд в сградата на Съдебната палата - София.

Чл. 78. Кандидатите за участие в конкурса в срока на приемане на документи - 30-дневен, представят:

1. писмено заявление за участие в конкурс;

2. автобиография;

3. декларация за липсата на друго гражданство;

4. копие от диплома за завършено юридическо образование;

5. удостоверение за придобита юридическа правоспособност;

6. удостоверения за придобита чужда езикова подготовка;

7. свидетелство за съдимост;

8. удостоверение за придобита компютърна грамотност;

9. в случай на участие в конкурс за младши съдии, младши прокурори и младши следователи - удостоверение за наличието на такова участие.

Чл. 79. (1) Подадените в срок заявления се разглеждат от тричленна комисия, назначена от председателя на съда.

(2) В състава на комисията участват зам.-председателите на Върховния касационен съд или председатели на отделения.

(3) Комисията провежда събеседване с одобрените и допуснатите до конкурс кандидати и ги класира.

Чл. 80. (1) Председателят на Върховния касационен съд със заповед определя за спечелили конкурса кандидатите, класирани на първо място, и сключва трудов договор, при условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 КТ, за срок две години при предварителен трудов договор за срок шест месеца при условията на чл. 70, ал. 1 КТ.

(2) При показани от съдебния помощник високи професионални качества и изпълнение на задълженията трудовият договор може да бъде сключен повторно за срок една година.

(3) Повторното сключване на трудов договор се извършва на основание подадена от съдебния помощник молба до председателя на Върховния касационен съд.

Чл. 81. Съдебните помощници получават месечно възнаграждение в размер, определен от Висшия съдебен съвет.

Чл. 82. Съдебният помощник:

1. на основата на възлагане от ръководителя на колегията или съответния председател на отделение по постъпилите в служба "Регистратура" дела проверява процесуалните предпоставки за образуване на касационното производство, като следи дали касационната жалба или протест са подадени в законоустановения срок, отговаря ли съдържанието им на минималните законови изисквания, насочени ли са срещу акт, подлежащ на касационен контрол, разполага ли подателят им с право на касационно обжалване, внесена ли е дължимата държавна такса и т. н.;

2. на основата на възлагане от ръководителя на колегията или съответния председател на отделение изготвя проекти на разпореждания за образуване или отказ за образуване на касационно дело и ги докладва на съдията, натоварен с тези функции;

3. проучва правната доктрина по конкретни въпроси на гражданското, търговското и наказателното право и процес;

4. проучва практиката по приложението на закона на отделните съдебни състави и при установяване на противоречия сигнализира съответния ръководител на колегия;

5. по постъпили в съда писма и сигнали изготвя проекти на отговори, за които се изискват специални правни знания;

6. подпомага съответния административен ръководител при анализа на съдебната практика и при водене на международната кореспонденция;

7. изпълнява и други задачи, възложени от председателя на съда или неговите заместници, председателите на отделения или съдии, към които е прикрепен.

Чл. 83. Съдебните помощници нямат право да дават правни съвети.

Чл. 84. Съдебните помощници се застраховат срещу злополука за сметка на бюджета на съдебната власт.

Чл. 85. При изпълнение на служебните си задължения и в обществения живот съдебните помощници трябва да имат поведение, което не уронва престижа на съдебната власт.

Чл. 86. Съдебните помощници имат право на платен годишен отпуск в сроковете, приети от Висшия съдебен съвет за съдебните служители.

Чл. 89. Дирекция "Административно-стопанска дейност"включва:

1. отдел "Управление на Софийската съдебна палата";

2. сектор "Материално-техническо снабдяване и складово стопанство".

Чл. 90. Дирекция "Административно-стопанска дейност" се ръководи от директор.

Чл. 91. За директор на дирекция "Административно-стопанска дейност" се назначава лице, което има завършено висше образование, образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 8 години трудов стаж.

Чл. 92. Директорът на тази дирекция се назначава от председателя на съда при условията на чл. 6.

Чл. 93. Отдел "Управление на Софийската съдебна палата":

1. стопанисва и поддържа цялостно сградата на Съдебната палата - София;

2. оперативно взаимодейства с администрацията на всички съдебни институции, обитаващи Съдебната палата при възникване и отстраняване на проблеми от инженерно-технически и административен характер;

3. отговаря и се грижи за опазване на сградния фонд, движимото имущество, нормалното функциониране и текущото поддържане на съоръженията и системите на техническата инфраструктура;

4. координира дейността на енергоразпределителните дружества и оперативно отчита и контролира заявената и изразходваната енергия и изготвя корекции за договорените количества;

5. организира и поддържа в изправност системата от телефонни връзки;

6. организира и контролира дейността по почистване и хигиенизиране на помещенията и сградата на Съдебната палата, вътрешните дворове и принадлежащите пространства;

7. организира изготвянето, съгласуването и прилагането на Правилника за пропускателния режим, вътрешния ред и охраната на Съдебната палата;

8. съвместно с органите на СДВР, Противопожарната охрана и Гражданската защита разработва инструкции и планове за действие и организира тяхното изпълнение;

9. взаимодейства с органите на МВР при възникване на противообществени прояви, нападения над служители и граждани, кражби на имущество, заплахи от терористични актове; при необходимост организира евакуация на служителите и гражданите от сградата;

10. организира труда и режима на "лишените от свобода", работещи в обект "Съдебна палата", съгласно Закона за изтърпяване на наказанията и упражнява контрол за недопускане на нарушения.

Чл. 94. Сектор "Материално-техническо снабдяване и складово стопанство":

1. оперативно осъществява материално-техническото снабдяване на сградата на Съдебната палата;

2. отговаря и се грижи за съхраняването и стопанисването на стоково-материалните ценности;

3. води складова отчетност за постъпилите и изразходваните материали и движимите вещи.

Чл. 95. Служителите към дирекция "Административно-стопанска дейност" са пряко подчинени на директора на дирекцията.

Чл. 96. Дирекция "Инвестиции и експлоатация" организира и осъществява дейността по:

1. инвестиции и развитие;

2. експлоатация и поддържане.

Чл. 97. Директорът на дирекция "Инвестиции и експлоатация":

1. ръководи, координира, организира и контролира проектирането, възлагането, изпълнението и въвеждането в експлоатация на обекти и части от тях;

2. подготвя и организира поддръжката и експлоатацията на съоръженията на бази и имоти на Върховния касационен съд, в т. ч. и на Съдебната палата - София;

3. ръководи, организира и координира дейността по разработването на прогнози и програми за развитие на обектите по т. 1 и 2 и контролира прилагането и изпълнението им;

4. организира възлагането и отчита изработването на оценки за въздействието върху околната среда и екологични анализи и проекти, свързани с тях;

5. организира изготвянето на технико-икономически задания и възлага изработването на договорните проектантски, технически и приложни задачи;

6. изработва становища за съгласуване на проектите на други инвеститори, засягащи обекти на Върховния касационен съд, както и на градоустройствени, комуникационни и други териториално-устройствени разработки;

7. назначава технико-икономически съвет и дава становища по научни разработки, нормативни документи, технико-икономически предложения и други въпроси;

8. ръководи, организира, координира и контролира дейностите по ремонта и поддържането на обектите на Върховния касационен съд;

9. ръководи, организира, координира и контролира строителните дейности на всички обекти на Върховния касационен съд;

10. разработва планове, бюджети, програми за ремонт и поддържане, въз основа на които прави обосновани искания за разпределение на средствата;

11. разработва и предлага за утвърждаване норми и технически правила за ремонт и поддържане на съществуващите обекти;

12. методически ръководи управлението и ползването на имотите - държавна собственост;

13. организира и провежда процедури по избор и възлагане на дейности по строителство, ремонт, поддръжка и услуги с външни организации, свързани с обекти на Върховния касационен съд;

14. организира и провежда процедури по избор и възлагане на дейности по услуги с външни организации, свързани с експлоатацията и поддръжката на съоръжения и оборудване на обектите на Върховния касационен съд;

15. организира техническото, програмното и информационното осигуряване в системата на администрацията на Върховния касационен съд и обектите на съда;

16. осигурява изграждането на специализирани информационни системи за Върховния касационен съд, обекти на съда и връзките с другите държавни институции;

17. организира експлоатацията на инженерни системи и съоръжения в обектите на ВКС;

18. организира и провежда процедури, съвместно с началник отдел "Финанси и счетоводство", той е и главен счетоводител, по избор на доставчици и изпълнители на СМР, доставка на материали, възлагане на услуги и избор на технически средства за осъществяване на нормалната дейност на администрацията на съда;

19. участва в изготвянето на разчети за финансиране на капиталовите разходи на Върховния касационен съд;

20. извършва и други дейности, възложени му от председателя на Върховния касационен съд.

Чл. 98. За директор на дирекция "Инвестиции и експлоатация" може да бъде назначено лице, което има завършено висше образование, образователно-квалификационна степен "магистър" и най-малко 8 години трудов стаж.

Чл. 99. Служителите в дирекция "Инвестиции и експлоатация" са пряко подчинени на директора на дирекцията.

Чл. 100. Отдел "Финанси и счетоводство":

1. организира и ръководи финансовата дейност на Върховния касационен съд, счетоводната отчетност и текущия финансов контрол;

2. подпомага ръководството за правилното и законосъобразното използване на финансовите ресурси, за опазване на собствеността и за предотвратяване на разхищения и злоупотреби с парични средства и стоково-материални ценности;

3. съставя и обосновава проекта на бюджетната сметка за разходите на Върховния касационен съд;

4. разпределя, контролира и анализира разходването на финансови средства;

5. разработва краткосрочни прогнози за бюджетните приходи, разходи и натурални показатели;

6. участва в изготвянето на щатното разписание на Върховния касационен съд;

7. разработва счетоводната политика на Върховния касационен съд при спазване на принципите, регламентирани в чл. 4 от Закона за счетоводството, изискванията, заложени в Сметкоплана на бюджетните предприятия и Националните счетоводни стандарти;

8. съставя индивидуален сметкоплан на ползваните счетоводни сметки и подсметки съгласно чл. 5 от Закона за счетоводството;

9. извършва счетоводно отчитане на приходите и разходите по пълна бюджетна класификация по счетоводни сметки от индивидуалния сметкоплан;

10. изготвя ежемесечни и годишни оборотни ведомости на Върховния касационен съд;

11. съставя месечни и тримесечни касови отчети за изпълнението на бюджетната и набирателната сметка на съда;

12. изготвя годишен финансов отчет на Върховния касационен съд, включващ годишен счетоводен баланс и приложенията към него;

13. участва в изготвянето на поименните списъци и разчетите за финансиране на капиталовите разходи;

14. осигурява съхранението на счетоводните документи съгласно изискванията на Закона за счетоводството;

15. осигурява условия за проверки и финансов контрол от компетентните органи;

16. подготвя проекти на договори и осигурява финансирането и разплащанията по тях;

17. следи за правилното протичане и за спазването на договорната дейност, както и за спазването на договорната дисциплина;

18. организира и провежда процедурите по възлагане на обществени поръчки за нуждите на Върховния касационен съд;

19. разработва проект на документацията по процедурите за възлагане на обществени поръчки;

20. организира дейността по изготвяне и съхранение на досиетата на обществените поръчки;

21. осъществява дейност по контрол на изпълнението на сключените договори за възлагане на обществени поръчки;

22. организира и провежда процедурите по Закона за държавната собственост и по Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост;

23. разработва и поддържа картотека на сградния и жилищния фонд на Върховния касационен съд;

24. отговаря за снабдяването, съхраняването, стопанисването и използването на стоково-материалните ценности при спазване на разпоредбите на действащото законодателство;

25. упражнява контрол по разходите на лекия и лекотоварния ведомствен транспорт;

26. отговаря за ефективното функциониране и стопанисване на почивната база на Върховния касационен съд.

Чл. 101. За началник отдел "Финанси и счетоводство" може да бъде назначено лице, което има висше икономическо образование, образователно-квалификационна степен "магистър", с не по-малко от 8 години трудов стаж, не е осъждано за умишлени престъпления, не е реабилитирано и притежава необходимите професионални и нравствени качества.

Чл. 102. (1) Началникът на отдел "Финанси и счетоводство":

1. организира, контролира и отговаря на основата на нормативните актове за финансовата дейност на Върховния касационен съд;

2. осъществява вътрешнофинансов контрол;

3. изготвя и представя годишен проект на бюджета на съда;

4. изготвя проектоплан на капиталовите вложения;

5. следи за недопускане на злоупотреби и разхищения на парични средства и стоково-материални ценности от страна на материалноотговорните лица;

6. полага грижи за осигуряване на необходимите финансови средства;

7. извършва системен анализ на финансовото състояние на съда;

8. следи за спазване на платежната дисциплина;

9. разработва план за организацията на вътрешния финансов контрол и Правилника за документооборота във Върховния касационен съд.

(2) Председателят на съда със заповед определя за всяка календарна година размера на представителните разходи за съответната календарна година.

Чл. 103. Началникът на административната служба на Върховния касационен съд изпълнява разпорежданията на председателя на съда и подпомага главния секретар при организиране работата на специализираната администрация.

Чл. 104. За началник адм. служба се назначава лице, което е български гражданин, има завършено висше, полувисше или средно специално образование и трудов стаж не по-малко от 5 години, не е осъждано за умишлени престъпления и не е реабилитирано, има необходимите нравствени и професионални качества.

Чл. 105. Началникът на административната служба:

1. организира, контролира и отговаря за работата на съдебните служители от специализираната администрация;

2. изготвя актове за назначаване и встъпване в длъжност на съдии и служители при Върховния касационен съд;

3. води и съхранява трудовите досиета на съдиите, съдебните помощници и съдебните служители;

4. изготвя заповеди, свързани с административната дейност на съда;

5. води и съхранява заповедната книга;

6. приема жалби и оплаквания;

7. изготвя и предлага на главния секретар за одобрение от председателя на съда длъжностните характеристики на съдебните служители от специализираната администрация;

8. следи и контролира спазването на трудовата дисциплина на съдебните служителите от специализираната администрация;

9. следи работата на служителите от специализираната администрация;

10. изготвя необходимата документация във връзка с предложения на председателя на съда до Висшия съдебен съвет за назначаване, преназначаване, освобождаване и повишаване в ранг на съдии от Върховния касационен съд;

11. организира въвеждането и следи за поддържането на информационната деловодна система, изградена в съда;

12. участва в комисии за проверка и изготвяне на предложения за предаване на архивни документи на Държавния архивен фонд;

13. участва в комисии за проверка и установяване наличността, правилната организация и условията за съхраняване на делата и документите съгласно сроковете, посочени в одобрената номенклатура на делата на Върховния касационен съд;

14. извършва и други дейности, възложени му от председателя на съда.

Чл. 106. На началник административна служба пряко са подчинени служителите от специализираната администрация на Върховния касационен съд.

Чл. 107. Сектор "Информационни системи" чрез поддържане на актуализирана деловодна система осигурява високо качество при обслужването на гражданите, като:

1. осигурява текуща поддръжка на информационната система;

2. осигурява актуална и точна информация;

3. извършва инсталиране и настройки на софтуера;

4. участва при закупуването на нов хардуер.

Чл. 108. В сектор "Информационни системи" работата се организира от главен експерт.

Чл. 109. За главен експерт в сектор "Информационни системи" може да бъде назначено лице, което има завършено висше образование, образователно квалификационна степен "магистър", с не по-малко от 8 години трудов стаж.

Чл. 110. Главният експерт:

1. организира безотказната работа на информационната "Деловодна" система и незабавно отстранява всички проблемни ситуации;

2. по определен план имитира възникването на проблемни ситуации и разработва стратегия за отстраняването им;

3. осъществява развитието и доусъвършенстването на "Деловодната" система в съответствие със забелязаните пропуски, нововъзникналите информационни потребности или изменение на законодателството;

4. обобщава въведените в системата данни и изготвя окончателните обявления за призоваване по реда на чл. 218д ГПК чрез "Държавен вестник" на насрочените пред Върховния касационен съд граждански и търговски дела.

Чл. 111. Главният експерт и съдебните служители, назначени в сектор "Информационни системи", пряко са подчинени на главния секретар.

Чл. 112. Служителят по сигурността на информацията се назначава със заповед на председателя на Върховния касационен съд и пряко е подчинен на председателя на съда.

Чл. 113. За служител по сигурността на информацията може да бъде назначено лице, което отговаря на следните изисквания:

1. притежава само българско гражданство;

2. получило е разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация за Върховния касационен съд ниво "строго секретно";

3. притежава необходимите нравствени и професионални качества.

Чл. 114. Служителят по сигурността на информацията:

1. следи за спазване на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация и на международните договори във връзка със защитата на класифицирана информация;

2. прилага правилата относно видовете защита на класифицирана информация;

3. разработва план за охрана на класифицираната информация чрез физически и технически средства и следи за неговото изпълнение;

4. извършва периодични проверки на отчетността и движението на материалите и документите;

5. извършва обикновено проучване по чл. 47 от Закона за защита на класифицираната информация;

6. осъществява процедурата по обикновеното проучване във Върховния касационен съд и води регистър на проучените лица;

7. уведомява Държавната комисия по сигурността на информацията за изтичане на срока на разрешенията, при напускане или преназначаване на служител, имащ разрешение за достъп до класифицирана информация, както и при необходимост от промяна на разрешението, свързано с достъп до определено ниво на класификация;

8. информира незабавно в писмена форма Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) за всяка промяна, отнасяща се до обстоятелствата, свързани с издадените разрешения, удостоверения, сертификати или потвърждения;

9. води на отчет случаите за нерегламентиран достъп до класифицирана информация и на взетите мерки, за което информира ДКСИ;

10. следи за правилното определяне нивото на класифицирана информация;

11. разработва план за защита на класифицираната информация при положение на война, военно или друго извънредно положение;

12. организира и провежда обучение на служителите, работещи с класифицирана информация;

13. при наличието на обстоятелства по ал. 1, т. 7, 8 и 9 незабавно уведомява председателя на Върховния касационен съд.

Чл. 115. (1) За изпълнение работата по делата, постъпили и образувани във Върховния касационен съд, съдържащи класифицирана информация, председателят на Върховния касационен съд със заповед определя поименно съдебните служители, които ще работят по постъпващите и образуваните във Върховния касационен съд дела, представляващи класифицирана информация, и са получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация.

(2) Съдебните дела и документи, съдържащи класифицирана информация, се съхраняват в метални каси.

Чл. 116. (1) Съдебните служителите, получили разрешение за достъп до съответното ниво на класифицирана информация, са длъжни:

1. да защитават класифицираната информация от нерегламентиран достъп;

2. да уведомяват служителя по сигурността на информацията за всички случаи на нерегламентиран достъп до класифицираната информация;

3. да уведомяват служителя по сигурността на информацията за всички случаи на промени на класифицираните материали и документи, при които не е налице нерегламентиран достъп.

(2) Съдебен служител, получил разрешение за достъп до класифицирана информация на ниво на класификацията "строго секретно", е длъжен да информира служителя по сигурността на информацията за всяко частно задгранично пътуване преди датата на заминаване, освен ако пътуването е в държави, с които Република България има сключени споразумения за взаимна защита на класифицираната информация.

Чл. 117. Служителят по сигурността на информацията писмено уведомява председателя на Върховния касационен съд за всяко свое или на съдебен служител задгранично пътуване.

Чл. 118. Съдебните служители, които имат издадени разрешения за достъп до класифицирана информация и работят с дела, съдържащи такава информация, при работата си се ръководят и спазват правилата, установени в Закона за защита на класифицираната информация и Правилника за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация.

Чл. 121. Административният секретар:

1. организира и контролира работата в канцеларията на съответната колегия при Върховния касационен съд;

2. изготвя списък и изпраща покани до поканените страни за участие в заседанията на общото събрание на колегията;

3. участва като секретар-протоколист в заседанията на общите събрания на съдиите от съответната колегия;

4. участва като съдебен секретар в съдебните заседания по дела, образувани пред петчленен състав при Върховния касационен съд;

5. изготвя списъци по образуваните и насрочени пред петчленния състав дела;

6. съобщава на страните по дела дадените указания;

7. изготвя при поискване съдебни удостоверения;

8. вписва глобите, наложени с протоколни определения;

9. съставя документи за изплащане на определени суми за разноски или възнаграждения на свидетели, вещи лица, експерти, служебни защитници;

10. внася данни за постановените решения от общото събрания на колегията или от петчленния състав;

11. оформя заверяването на искани от страните по делото копия от решения или определения;

12. извършва проверка на насрочените пред общото събрание или пред петчленния състав дела за редовността на поканените и на призованите на страните по тях;

13. подрежда в канцеларски дела и съхранява постъпващите книжа, които не се образуват в съдебни дела или не се отнасят до образувани дела, и изготвя отговори по повод постъпила в съответната колегия кореспонденция;

14. обобщава статистическите сведения след извършване на проверка на подадените за всяко едно отделение от съдебните секретари данни;

15. изготвя кореспонденция по съдебните поръчки за чужбина;

16. обучава новопостъпилите в колегията съдебни служители;

17. участва в комисии за проверка и изготвяне на предложения за предаване на архивни документи на Държавния архивен фонд;

18. участва в комисии за проверка и установяване наличността, правилната организация и условията за съхраняване на делата и документите съгласно сроковете, посочени в одобрената номенклатура на делата на Върховния касационен съд;

19. въвежда необходимите база данни в "Деловодната" система по движението на образуваните пред Върховния касационен съд дела;

20. извършва и други действия, възложени му от председателя на съда, главния секретар или началник административна служба.

Чл. 122. При отсъствие на административния секретар от дадена колегия неговите функции се поемат от съдебен служител, назначен на длъжност "секретар съдебна колегия".

Чл. 123. На административния секретар пряко са подчинени съдебните служители, назначени в съответната колегия.

Чл. 124. Специализираната администрация на Върховния касационен съд е организирана в служби и звена, както следва:

1. служба "Регистратура";

2. служба "Колегия":

а) звено "Съдебни секретари";

б) звено "Съдебно деловодство";

в) звено "Информация";

г) звено "Архив";

3. служба "Машинописно бюро";

4. служба "Адвокатска стая";

5. служба "Библиотека";

6. общи служби.

Чл. 125. Длъжностните лица, назначени на длъжност "завеждащ служба", организират работата във всяка една от службите на специализираната администрация.

Чл. 126. (1) Завеждащият служба "Регистратура":

1. организира работата в службата;

2. координира връзките на службата с другите служби в съда;

3. обучава новопостъпилите съдебни служители в службата;

4. обработва получената поща във Върховния касационен съд, като за целта внася данни в информационната система за постъпилите и разпределени по колегии и отделения дела;

5. получава и разпределя входящата кореспонденция;

6. извършва и други действия, възложени от председателя на съда или упълномощено от него лице.

(2) Завеждащият служба "Адвокатска стая":

1. отговаря за постъпилите в адвокатска стая дела;

2. дава справки на страните по делата и техните законни представители;

3. подготвя и изпраща на доклад намиращите се в адвокатска стая дела;

4. води книга за насрочените по отделения и дати дела; отразява данни в книгите за постъпилите и изнесени от канцеларията дела.

(3) Завеждащият служба "Машинописно бюро":

1. разпределя и следи материалите - съдебни решения, определения и други постъпващи в службата за преписване, да бъдат изготвени в срок и без допуснати грешки;

2. осигурява бързина и точност при преписване на материалите;

3. отчита количеството на извършената работа;

4. следи за спазване на правилата и нормите на охрана и безопасност на труда;

5. следи за изправността на използваната техника и пестеливото използуване на материали.

Чл. 126а. Служба "Регистратура":

1. приема и регистрира входящата кореспонденция;

2. експедира изходящата кореспонденция;

3. въвежда и осигурява на книжен и електронен носител информацията за входящата и изходящата кореспонденция;

4. регистрира, разпределя и направлява постъпилите дела и книжа;

5. извършва справки за постъпилата и изпратената кореспонденция;

Чл. 127. В служба "Регистратура" се водят следните регистри:

1. входящ регистър за постъпващите за разглеждане във Върховния касационен съд дела и преписки;

2. входящ регистър на постъпващата кореспонденция;

3. изходящ регистър на експедираните от Върховния касационен съд дела и преписки до всички съдилища в страната, извън тези на територията на София;

4. разносна книга за върнатите на други съдебни инстанции на територията на София дела или преписки;

5. книга за получените по пощата и от бюро "Призовки" при Софийския градски съд призовки и съобщения, изпратени от Върховния касационен съд;

6. книга за описаната и предадената в отделенията на Върховния касационен съд постъпила кореспонденция.

Чл. 128. Данните за постъпващите в служба "Регистратура" дела и писма се въвеждат чрез компютър в автоматизираната информационна "Деловодна система".

Чл. 129. (1) При постъпването на всяко едно конкретно дело в службата се въвеждат следните данни задължително в системата:

1. дата на регистриране;

2. входящ номер;

3. изходящ номер, с който делото е изпратено от друга съдебна инстанция или ведомство;

4. инстанция или ведомство, от което делото пристига;

5. номер на делото, което се изпраща;

6. описание на приложените документи и дела.

(2) Входящият номер, под който се регистрира всяко получено във Върховния касационен съд дело, се вписва на съпроводителното писмо, изходящо от инстанцията, от която делото е изпратено, като под входящия номер се вписва и датата на регистриране.

(3) Данните за отделението, в което делото постъпва, се определят на случайния принцип.

(4) Регистрирането и обработването на входящата и изходящата кореспонденция, която съдържа класифицирана информация, се извършва от длъжностно лице, определено със заповед от председателя на съда, което има разрешение за достъп до класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация.

(5) Регистрирането на дела, съдържащи класифицирана информация, се извършва в съответствие с изискванията на приложение № 2 към чл. 68, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона на защита на класифицираната информация.

Чл. 130. Входящите номера на регистъра за постъпващите във Върховния касационен съд дела са във възходящ ред и воденият регистър се отнася за всяка една календарна година;

Чл. 131. В края на всеки календарен месец въведените в информационната системата данни се пренасят и на книжен носител, който в края на календарната година се подвързва и представлява входящия регистър, съхраняващ се в сроковете, посочени в номенклатурата на Върховния касационен съд.

Чл. 132. (1) Входящият регистър за получената в съда кореспонденция - писма, жалби, заявления и други, с изключение на жалбите за "Бавност", съдържа:

1. входящ номер;

2. дата и час на постъпване;

3. име на подателя;

4. описание на приложените книжа и данни, за направлението им.

(2) Входящият номер се поставя на първата страница на подадения или получен по пощата документ.

Чл. 133. На получените по пощата книжа се запазва пликът с пощенското клеймо.

Чл. 134. В информационната система се въвеждат данните за номера на обратната разписка, в случай че книжата са получени по пощата, и датата на пощенското клеймо;

Чл. 135. В изходящия регистър се вписват всички дела и документи, които съдът експедира.

Чл. 136. При експедирането (връщането) на всяко дело задължително в информационната системата се вписват следните данни:

1. изходящ (бандеролен) номер;

2. дата на експедиране;

3. номер на делото във Върховния касационен съд;

4. описание на приложенията;

5. адресат.

Чл. 137. Експедирането на дела, подсъдни на съдилищата в страната извън намиращите се на територията на София, се извършва по пощата или с колетни пратки.

Чл. 138. Получаването и изпращането на колетните пратки от и за централна пощенска станция се извършва в рамките на всеки 48 часа от съдебен служител, на който са възложени изпълнението на тези служебни задължения.

Чл. 139. Вече въведените в информационната системата данни, касаещи входящата и изходящата поща на съда, не могат да се изтриват. При неправилно въведени данни се извършва корекция от длъжностното лице, отговарящо за информационната система.

Чл. 140. За разпределянето на входящата поща и направлението й по колегии и отделения се водят разносни книги, в които се вписват данни за разпределената поща по дни.

Чл. 141. Постъпилите дела, разпределени по колегии и отделения след въвеждането им в информационната система, се предават в канцелариите, придружени с описи, изготвени в два екземпляра.

Чл. 142. Постъпилите в служба "Регистратура" дела и книжа се обработват и предават за конкретните отделения до края на всеки работен ден, в който се получени, или най-късно следващия работен ден.

Чл. 143. Съдебният деловодител от съответното отделение, който получава така описаните постъпили дела, прави отметка в описа и полага подпис.

Чл. 144. Всеки един от екземплярите на описите след подшиване представлява книгата за постъпления, като единият екземпляр се съхранява в служба "Регистратура", а вторият екземпляр - в деловодствата на колегиите.

Чл. 145. В разносната книга се вписват всички дела и документи, които се експедират от Върховния касационен съд до други съдилища на територията на София или други ведомства в столицата.

Чл. 146. В разносната книга се съдържа следната информация:

1. номер на делото и отделението, в което е било образувано във Върховния касационен съд;

2. дата на изпращане, дата на предаване;

3. име на приемащото лице и негов подпис.

Чл. 147. Книгата за получените по пощата и от бюро "Призовки" при Софийския градски съд призовки и съобщения съдържа:

1. дата на получаване;

2. инстанция или ведомство, откъдето се получава съобщението;

3. номера на образуваното във Върховния касационен съд дело;

4. направлението в службите при Върховния касационен съд.

Чл. 148. Водените в служба "Регистратура" книги подлежат на съхранение в службата в сроковете, посочени в номенклатурата на Върховния касационен съд.

Чл. 149. (1) За получените в съда жалби, молби и други документи, подадени лично, в случай на необходимост (при поискване) длъжностното лице, получаващо кореспонденцията, издава бележка с посочване на входящия номер, датата и направлението на документите или поставя на представеното копие от същия документ от приносителя данни за входящия номер и датата на постъпване.

(2) При постъпване на документи, които не се регистрират във входящия регистър, се отразяват датата на получаване и направлението на съответния документ.

Чл. 150. Върнатите след послужване висящи дела след вписване във входящия регистър се предават в отделението, в което са били образувани, за продължаване на съдопроизводствените действия под номера, под който първоначално са били образувани.

Чл. 151. В случай на постъпване на молба, заявление или жалба, които не се отнасят към никое дело или преписка, или посочените данни са непълни, неточни, или във Върховния касационен съд няма образувано дело по описания в документа спор, след завеждане на входящия номер жалбата или молбата се предава на административния секретар от съответната колегия за докладване на зам.-председателя на съда.

Чл. 152. Съдебният служител в служба "Регистратура" следи за вида на постъпващите в съда дела, както и налице ли са всички описани в съпроводителното писмо приложения и веществени доказателства.

Чл. 153. Веществените доказателства, получени във Върховния касационен съд след завеждането им, се поставят в кашони и им се извършва отметка към кое дело са приложения.

Чл. 154. Постъпващите жалби за бавност се въвеждат като постъпили в отделен регистър при възходящ ред на входящите номера.

Чл. 155. Получената кореспонденция, отнасяща се до дела, намиращи се във Върховния касационен съд, след отбелязването на входящия номер и датата и въвеждането й в информационната система след описване в книгата за кореспонденция на съответното отделение, незабавно се предава в звено "Деловодство" срещу подпис.

Чл. 156. В звено "Съдебни секретари" са включени всички длъжностни лица, назначени на длъжност "административен секретар", "секретар съдебна колегия" и "съдебен секретар".

Чл. 157. (1) Съдебните служители на длъжност "секретар съдебна колегия" и "съдебен секретар":

1. присъстват при откритите съдебни заседания и писмено оформят протоколите (обр. 3) по делата в тридневен срок от деня на съдебното заседание;

2. въвеждат данни в информационната система за лицата, които се призовават по делата;

3. изготвят списък за призоваване на страните по делата, вещи лица и свидетели; в обявените по реда на чл. 218д ГПК данни за насрочените за разглеждане пред Върховния касационен съд дела задължително се въвеждат данни за датата на съдебното заседание, отделението, в което е образувано, номера на делото във Върховния касационен съд и годината, имената на всички касатори, номера на делото, срещу което е подадена касационна жалба, и имената на всички ответници по касационната жалба;

4. подреждат и пришиват постъпилите в съдебното заседание книжа и предават делото на съдията докладчик в случай на обявяване на делото за решаване или срещу подпис на съдебния деловодител за изпълнение на протоколните определения за призоваване на страни;

5. съобщават на страните по делата дадените от съда указания;

6. изготвят съдебни удостоверения;

7. изготвят необходимата документация за призоваване на страните по делото по реда на чл. 50, ал. 1 ГПК чрез публикация в "Държавен вестник";

8. изготвят фишовете за насрочените по дати дела и имат грижата те да бъдат поставени на определените за това места (обр. 2);

9. един ден преди съдебното заседание внасят данни в срочната книга: дата на съдебното заседание, съдебен състав, име на съдебния секретар, номер на делото, основание за образуване пред Върховния касационен съд и страни;

10. след провеждане на съдебното заседание отразяват движението на делото, по съществото на спора - решено и номер на решение, отложено - причини за отлагане, прекратено - номер на определение, или спряно;

11. изготвят "дубликати" на делата при предоставяне на делото на вещи лица - експерти, и прилагат в дубликата списък за призоваване на страните за следващо съдебно заседание и разписка, предоставена от вещото лице - експерт;

12. вписват глоби, наложени с протоколни определения;

13. издават изпълнителни листове след резолюция на председател на отделение или съдия-докладчик при постъпване на молба от страна по дело, по което Върховният касационен съд е бил първа инстанция по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА, и поставят съответния печат на решението по делото, данни за издаване на изпълнителния лист, размер на сумата и датата на издаване на изпълнителния лист; за присъдените в полза на държавата суми издават изпълнителния лист служебно, който след подпис от председателя на отделението се изпраща в Агенцията за държавни вземания;

14. изготвят документи за съдебни поръчки до чуждестранни съдилища за призоваване на страни по делото чрез Министерството на правосъдието;

15. съставят документи за изплащане на суми за разноски, възнаграждения на вещи лица, свидетели, служебни защитници;

16. грижат се за изпълнение разпорежданията на съда, дадени в открито или закрито съдебно заседание;

17. най-късно 5 дни преди съдебно заседание секретарят, който ще участва в откритото съдебно заседание, проверява редовността на призоваване на страните по делата и докладва да съдията-докладчик;

18. при необходимост подготвят писмена или дават устна справка на страните по делата или техните пълномощници;

19. внасят данни за постановените от съдебните състави решения в информационната система, с отразяване на целия диспозитив на решението;

20. извършват проверка на съпроводителните писма, прошнуроват и подпечатват крайния лист на делото преди връщането му на инстанцията, от която е получено;

21. оформят преписи от решения след уважаване на подадената молба и извършват проверка за наличието на внесена държавна такса;

22. изготвят сведения за постъпилите във Върховния касационен съд дела по показатели, утвърдени от председателя на съда;

23. участват в годишни инвентаризации и изготвят опис на несвършените в края на отчетния период дела и статистически сведения по показатели, утвърдени от председателя на съда;

24. извършват и други действия възложени им от председателя на съда или упълномощено от него лице.

(2) Съдебният секретар, работещ в наказателна колегия:

1. изготвя и изпраща писма до началниците на местата за задържане и лишаване от свобода за довеждане на лишени от свобода, призовани по наказателни дела, насрочени за разглеждане в наказателна колегия на Върховния касационен съд;

2. изготвя и изпраща писма с искания за определяне на служебни защитници;

(3) Съдебен секретар, получил разрешение за достъп до класифицирана информация, издаден съгласно изискванията на Закона за достъп до класифицирана информация и определен със заповед от председателя на съда, участва в съдебни заседания, изготвя съдебните протоколи и обработва делата, съдържащи класифицирана информация.

Чл. 158. Съдебните секретари изготвят съдебни протоколи, които съдържат следните данни:

1. времето и мястото на съдебното заседание;

2. имената на председателя на съдебния състав и членовете, прокурора и съдебния секретар, които са присъствали в заседанието;

3. часа на откриване на съдебното заседание;

4. всички действия, които са станали в заседанието, по реда, по който са се извършили;

5. часа на приключване на разглеждане на делото.

Чл. 159. Съдебният протокол се изготвя в тридневен срок и след подписването му от съдебния секретар се предава за подпис от председателя на съдебния състав.

Чл. 160. При постановяване на определение, с което се приключва ходът на делото, съдебният протокол се подписва и от всички членове на съдебния състав.

Чл. 161. (1) Съдебните служители в звено "Съдебни секретари" водят следните книги:

1. срочна книга за открити съдебни заседания;

2. книга за закрити и разпоредителни заседания;

3. книга за наложените глоби.

(2) Срочните книги за откритите заседания на общите събрания на гражданска, търговска и наказателна колегия се съхраняват и водят от административните секретари на съответните колегии.

Чл. 162. Всяко отделение във Върховния касационен съд води през календарната година отделна срочна книга за насрочените в отделението дела в открито съдебно заседание.

Чл. 163. Срочната книга за открити съдебни заседания съдържа следните данни:

1. дата на съдебното заседание;

2. състав на съда;

3. докладчик по делото;

4. номер на делото;

5. страни по делото и номер на делото, чийто акт се атакува;

6. номер на решение или определение, постановено в открито съдебно заседание;

7. дата на обявяване на съдебния акт;

8. причини за отлагане на делото, в случай на отлагане.

Чл. 164. Насрочените в открито съдебно заседание дела се вписват по дати в срочната книга от съдебния секретар един ден преди провеждане на заседанието.

Чл. 165. Извън посочване на датата на съдебното заседание и номера на делото съдебният секретар вписва пореден номер на делото, състава на съда, докладчик, страните по делото, както и номера на делото и съда, чийто акт се атакува.

Чл. 166. След приключване на съдебното заседание съдебният секретар отразява движението на делото с посочване на датата за отлагане, в случай че е отложено, или данни, че е оставено без движение или спряно, както и обявените за решаване дела, с отразяване номер на решение.

Чл. 167. (1) Постановените съдебни решения се обявяват в деловодната система при наличието на подписи от страна на съдебния състав след обявяването на решението в срочната книга.

(2) Номерата на постановените в една календарна година решения в едно отделение са във възходящ ред.

Чл. 168. (1) Книгата за закрити заседания се води за всяка календарна година от всяко отделение поотделно.

(2) В книгата се вписват изцяло диспозитивите на постановените в закрито заседание съдебни актове.

(3) Данните в книгата се отразяват от съдебния секретар в отделението.

Чл. 169. Постановените съдебни актове се обявяват в книгата след подписи на председателя на съдебния състав, издал съответния акт.

Чл. 170. Книгата за закрити заседания съдържа следните данни:

1. пореден номер;

2. номер на делото;

3. страни по делото и номер на делото, чийто акт се атакува;

4. съдебен състав и докладчик;

5. номер на съдебния акт;

6. дата на обявяване;

7. резултат;

8. данни къде е изпратено делото и подпис на длъжностното лице;

Чл. 171. В книгата за разпоредителни заседания се вписват данните за постановените разпоредителни актове на съдебните състави, отнасящи се до искания на страните за спиране изпълнения на решения или освобождаване на обезпечения или гаранции.

Чл. 172. След обявяване на съдебното решение в срочната книга за открити заседания копие от решение, надлежно заверено от длъжностното лице - съдебен секретар, се предава в звено "Архив" за съхранение.

Чл. 173. Пълният текст на диспозитивите на съдебните решения се обявява в срочните книги за открити съдебни заседания. Пълният текст на диспозитива на съдебното определение се обявява в книгата за закрито заседание. Така обявената информация се въвежда и в информационната "Деловодна система" в пълния си вид.

Чл. 174. Копие от постановените определения на съда, заверени от длъжностното лице, се предават на съхранение в звено "Архив".

Чл. 175. Въведените един път данни за диспозитива на решението в информационната системата не подлежат на корекция.

Чл. 176. В случай на грешка се извършва повторно нанасяне на данните чрез нова стъпка "решено в открито заседание", "решено в закрито заседание" с отразяване номера на потребителя, извършил повторното нанасяне и запазване и на предишните въведени данни.

Чл. 177. Копие от писмата, с които се отговаря на граждани по поставени от тях въпроси, по които няма образувани дела във Върховния касационен съд, ведно с молбата подлежат на съхранение и се класират в отделни папки "Канцеларско дело" за всяка една календарна година, по възходящ ред на молбата, регистрирана в съда.

Чл. 178. Съдебните инстанции или други ведомства, получили за послужване изпратено от Върховния касационен съд висящо дело, се уведомяват чрез напомнителни писма за връщането му.

Чл. 179. (1) Съдебният секретар обработва делото след постановяване на съдебното решение или определение и извършва проверка налице ли са всички документи в него, прономерова и прошнурова с краен лист, по обр. 6, всички приложени в производството пред Върховния касационен съд книжа и предава делото в служба "Регистратура", за връщането на инстанцията, от която е постъпило.

(2) Образуваните пред Върховния касационен съд дела по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА след постановяване на решението на съда остават на съхранение във Върховния касационен съд, като на връщане подлежи само производството, изпратено от институцията, от която е постъпило, във Върховния касационен съд.

(3) На всяка страница в горния десен ъгъл на копието от съдебното решение или определение съдебният секретар слага печат, удостоверяващ, че документът е копие, и полага подпис.

(4) Така оформеното копие от съдебния акт на Върховния касационен съд се предава срещу подпис на съдебния архивар от звено "Архив".

(5) При изпращане на образувано пред Върховния касационен съд дело, по което съдът се е произнесъл за подсъдността на спора, делото се изпраща на инстанцията, която е определена да разгледа делото, а копие от определението на съда ведно със съпроводително писмо се изпраща и на инстанцията, от която делото е постъпило.

Чл. 180. В случай на констатация за неправилно внесени държавни такси по делата поради грешка в банковата сметка или внесени по неправилен начин съдебният секретар уведомява вносителя на таксата с указания за правилния начин на внасяне на държавната такса и извършва освобождаване на таксата, която е внесена неправилно, след съответната резолюция на председателя на отделението, че същата следва да бъде върната.

Чл. 181. Звено "Информация" осигурява информация на страните по делата или техните пълномощници за движението на образуваните във Върховния касационен съд дела и постъпили книжа.

Чл. 182. Всички справки се извършват чрез въведените база данни за образуваните във Върховния касационен съд дела в информационната система.

Чл. 183. В случай на повреда в системата справките се извършват чрез водените в различните служби и звена книги.

Чл. 184. Справки за движението на постъпилите във Върховния касационен съд дела може да се извършват и по телефон.

Чл. 185. Звено "Съдебно деловодство" включва всички съдебни служители, назначени на длъжност "съдебен деловодител".

Чл. 186. Съдебният деловодител:

1. води азбучния указател;

2. образува постъпилите дела;

3. въвежда данни в информационната "Деловодна" система за образуваните в отделението дела и създава на книжен носител описната книга;

4. води и съхранява книгата за веществени доказателства;

5. прилага постъпилата кореспонденция, подадена от страните по делата или техните законни представители, и изпраща делото на доклад;

6. систематизира и съхранява документите от текущия архив на делата;

7. при необходимост извършва справки на страните по делата или техните пълномощници;

8. следи движението на делата и тяхната наличност в отделението, в което са образувани;

9. води спомагателна книга за изпратените на доклад дела и внася данни в информационната "Деловодна" система за момента на изпращане делото на доклад, причината за неговото докладване и дата на връщане от доклад; в информационната система се въвеждат като база данни резолюцията или определението на съдебния състав;

10. изпраща призовки на насрочените дела по обр. 1;

11. участва при извършване на годишни инвентаризации и внася данни в информационната система на резултатите от тези инвентаризации.

Чл. 187. В звено "Съдебно деловодство" се водят на електронен и хартиен носител:

1. азбучен указател за образуваните в колегиите и отделенията граждански, търговски, наказателни дела и частни производства;

2. описни книги;

3. книга за веществените доказателства;

4. докладна книга;

5. срокова книга.

Чл. 188. Съдебният деловодител образува и подшива постъпилите дела.

Чл. 189. Всяко образувано гражданско дело се поставя в зелена корица, а частните граждански дела - в синя корица.

Чл. 190. Гражданските дела, подлежащи на разглеждане пред петчленен граждански състав, се образуват в лилави корици.

Чл. 191. Наказателните дела се образуват в червени корици, а частните наказателни дела - в оранжеви корици.

Чл. 192. (1) Постъпилите търговски дела се образуват в бели корици, а частните производства по тези дела - в светлосини корици.

(2) Подлежащите на разглеждане пред петчленен състав на търговската колегия дела се образуват в светлолилав цвят.

Чл. 193. Към образуваните пред Върховния касационен съд дела се пришиват производствата пред въззивната инстанция, първоинстанционните производства и всички приложени други дела, изискани като доказателства пред тези инстанции.

Чл. 194. (1) По наказателните дела се пришиват инстанционните производства, дознанията, следствените дела и преписките на несъдебни органи.

(2) Приложените допълнителни томове, представляващи приложения, се съхраняват в кашони, като на корицата на делото се отразява, че има приложения.

Чл. 195. На лицевата страна на корицата на образуваното пред Върховния касационен съд дело се нанасят данни за:

1. номера на делото;

2. страните;

3. датата на образуване.

Чл. 196. Данните за датата за насрочване и определения съдия-докладчик се вписват от председателя на отделението, в което отделение делото е постъпило за разглеждане.

Чл. 197. Азбучният указател осигурява информация за образуваните във Върховния касационен съд дела.

Чл. 198. (1) Постъпилите във Върховния касационен съд дела се образуват след доклад и резолюция на председателя на съответното отделение.

(2) Постъпилите от служба "Регистратура" в звено "Съдебно деловодство" дела се докладват на председателя на отделение или упълномощени от председателя на съда съдии най-късно следващия ден след постъпването им в съда.

Чл. 199. Резолюцията или разпореждането на председателя на отделението за даване ход в открито или закрито заседание съдържа следните данни:

1. номер на делото;

2. дата на насрочване в съдебно заседание в случай на разглеждане на делото в открито съдебно заседание или данни, че делото се разпределя за разглеждане в закрито заседание;

3. дата, на която делото е образувано, и подпис на председателя на отделение;

4. на лицевата страна на корицата на делото председателят на отделението вписва данни за докладчик и дата на насрочване в открито съдебно заседание; при частните производства отразява, че делото ще бъде разгледано в закрито заседание.

Чл. 200. Изпратените от въззивните или първоинстанционните съдилища дела с подадени молби по реда на чл. 192, ал. 2, чл. 193 и чл. 194, ал. 1 ГПК не се образуват под нов номер.

Чл. 201. Постъпилите молби ведно със съпроводителното писмо на съда се пришиват след решението на Върховния касационен съд в производството по делото, чийто съдебен акт се иска да бъде допълнен, под същия номер дело, което е било образувано в отделението, и се докладват на съответния председател на отделение.

Чл. 202. Делата се дават за справки само на страните и на техните пълномощници.

Чл. 203. (1) След образуването на делото данните задължително се въвеждат в информационната система и отразяват:

1. датата на образуване;

2. номера на образуваното във Върховния касационен съд дело;

3. колегията и отделението, в което се образува;

4. инстанцията, от която делото идва;

5. номера на делото, чиито акт се атакува;

6. първоинстанционния съд, където делото е образувано;

7. номера на делото в първата инстанция;

8. датата на насрочване;

9. основанието за образуване;

10. текста от закона, предмет на спора;

11. регистрираните имена на страните в процеса.

(2) Всички насрочени граждански и търговски дела, образувани по касационна жалба, подадена срещу решение на въззивен съд, се обнародват за датата на съдебното заседание в "Държавен вестник" не по-късно от първо число на предходния насрочването на делото месец.

(3) По производствата, образувани по реда на чл. 231 ГПК, по отсрочени или отложени дела и по наказателни дела се изпращат призовки по обр. 1.

(4) При образуване на делото в кориците на Върховния касационен съд последователно се пришиват, както следва:

1. съпроводителното писмо с данни за входящия номер и датата на постъпване в съда;

2. квитанцията за внесена и представена пред въззивния или първоинстанционния съд държавна такса;

3. подадената касационна жалба/подадените касационни жалби, молби, подадени по реда на чл. 231 ГПК, исковите молби по реда на чл. 47, ал. 1 ЗМТА; в случай че има подадени касационни жалби от страна и на ищците по първоначалния иск и от страна на ответниците, на първо място се пришива касационната жалба, подадена от ищец (ищци), след което - касационната жалба, подадена от ответниците;

4. постъпилите възражения срещу подадени касационни жалби или молби за отмяна;

5. всички постъпили след постановяването на решението, което се атакува, съобщения и кореспонденции.

(5) Всички книжа, които постъпват по делото или се изготвят във Върховния касационен съд, се пришиват последователно по начин, който осигурява свободното четене на текста на документа, датата и текста на резолюцията.

(6) При постановяване на определения от тричленни съдебни състави при Върховния касационен съд, по които следва да бъде образувано производство пред петчленен състав на съответната колегия, копие от определението, ведно с делото, се представя в служба "Регистратура" за вписване на входящ номер и дата на постъпване в петчленния състав.

(7) При уважаване на частна жалба или молба от петчленен състав на съответната колегия, с което решение се връща за ново разглеждане в съответното отделение производството по делото, то се образува под нов номер след въвеждане на входящ номер и дата.

Чл. 204. (1) За образуваните в колегиите дела се водят азбучни указатели, по които се осигурява бърза информация за делата пред Върховния касационен съд.

(2) Всяко отделение води отделен азбучен указател за всяка календарна година.

(3) Азбучният указател се води по азбучен ред на собствените имена на всички:

1. касационни жалбоподатели;

2. молители;

3. подсъдими;

4. осъдени;

5. ищци по арбитражните дела, образувани пред Върховния касационен съд като първа инстанция.

(4) Азбучните указатели се съхраняват в сроковете, посочени в номенклатурата на делата на Върховния касационен съд.

Чл. 205. Данните в описните книги (на книжен носител) се оформят чрез печатащо устройство на база въведените данни в информационната деловодна система, изброени като задължителни при образуването на делата.

Чл. 206. За въведените един път в информационната система данни за дадено дело при установяване на допусната грешка се прави корекция в данните от длъжностното лице, поддържащо информационната система.

Чл. 207. (1) Описната книга се разпечатва всеки календарен месец, като в края на календарната година се прошнурова, прономерова и подпечатва с печата на съда.

(2) Описните книги се съхраняват в сроковете, посочени в номенклатурата на делата на Върховния касационен съд.

Чл. 208. Всяка колегия при Върховния касационен съд води отделна книга за веществените доказателства.

Чл. 209. Данните в книгата се вписват от длъжностното лице - съдебен деловодител или съдебен секретар, получил чрез служба "Регистратура" или на ръка вещественото доказателство.

Чл. 210. (1) Книгата за веществени доказателства съдържа следните данни:

1. пореден номер;

2. дата на постъпване;

3. номер на делото, по което са приложени веществените доказателства;

4. описание на веществените доказателства и подпис на длъжностното лице, което ги е получило.

(2) За веществените доказателства се попълва и картон, съдържащ данни за лицата, извършвали справка или проучвали веществените доказателства.

Чл. 211. След постановяване на решение по делото, по което е имало представени веществени доказателства, те се връщат на съдебната инстанция, където се изпраща и делото, с отразяване на датата и подпис на длъжностното лице, получило в служба "Регистратура" доказателствата.

Чл. 212. (1) В съпроводителното писмо, с което се експедира делото, се вписват данни за изпращането и на веществените доказателства с подробно описание на същите.

(2) Съпроводителното писмо се подписва от председателя на отделението и съдебния секретар.

Чл. 213. (1) Всяко отделение в съда води отделна докладна книга, в която се вписват делата, изпратени на доклад.

(2) В докладната книга се вписват датата, на която делото е изпратено на доклад, както и причините за неговото изпращане с посочване на входящия номер на подадената молба.

(3) При връщане на делото от доклад се извършва отметка за това обстоятелство.

(4) Отразените в докладната книга данни се въвеждат като информация и в информационната деловодна система.

Чл. 214. Всички книги, посочени в този правилник, се номерират, прошнуроват, подпечатват с печата на съда и се съхраняват в сроковете, посочени в номенклатурата на делата за Върховния касационен съд.

Чл. 215. Постъпилите и образуваните във Върховния касационен съд дела се подреждат в шкафове, с изключение на образуваните дела, съдържащи класифицирана информация.

Чл. 216. Спрените и оставените без движение дела и тези, по които тече срок за извършване на процесуални действия, се подреждат на отделни рафтове.

Чл. 217. Всички постъпващи по делата доказателства се пришиват в кориците на делото по последователността на подаване на документите.

Чл. 218. При постъпване на документи по дело, което в момента на постъпването не се намира в съдебното деловодство, постъпилите доказателства се пришиват в дубликата на делото, който се намира на съхранение в канцеларията.

Чл. 219. Съдебните служители, предоставящи на страните по делата или техните пълномощници делата за проучване, имат грижата да изискват представяне на служебна или лична карта от лицето. Делото се дава за проучване след оформяне от страна на лицето на надлежно подписана разписка (обр. 8).

Чл. 220. Несвършени във Върховния касационен съд дела не се прилагат като доказателства към други дела.

Чл. 221. При направено мотивирано искане от страна на други органи от съдебната система по изключение и преценка на съдебния състав изискано дело може да бъде изпратено на друг съд или прокуратура.

Чл. 222. Съдебните служители, на които е поверено съхранението и пазенето на образувани пред Върховния касационен съд дела, следва да следят:

1. да не се правят отметки и зачертавания по документите в делото;

2. да не се изваждат приложения или доказателства от кориците на делото;

3. да не се изнасят под каквато и да е форма и причина дела от съответната канцелария, в която към момента делото се намира на съхранение.

Чл. 223. (1) В звено "Съдебно деловодство" се съхраняват изпратените и получените призовки за призоваване на страните по делото.

(2) Върнатите в цялост призовки се прилагат още същия ден на получаване към делото и след проверка за причините за невръчване се докладват на съдията-докладчик.

(3) При призоваване по телефон съдебният служител, извършил тези действия, срещу подпис прави отметка в списъка за призоваване на лицата на коя дата и в колко часа е извършен телефонният разговор, както и името на лицето, получило съобщението.

(4) Когато се призовават затворници или служащи във войската или в поделения на МВР, призовките със съответните съпроводителни писма се изпращат до съответния началник или командир.

(5) Призовките и съпроводителните писма, изходящи от Върховния касационен съд, се подписват от длъжностното лице, извършващо призоваването, а съпроводителните писма - и от председателя на съответното отделение.

(6) В съпроводителното писмо за призоваване на арестанти се указва задължително ли е явяването на лицето.

Чл. 224. По делата, по които съдебното решение, постановено от Върховния касационен съд, подлежи на обжалване пред петчленен състав, съдебният деловодител изпраща обявление за резултата по делото по обр. 5 на страните по делото и прави отметка на оригинала на решението за изпращането на съобщенията и датата, на която тези действия са извършени.

Чл. 225. (1) При изпращане на друга съдебна инстанция или другаде за послужване на дела преди постановяването на съдебен акт от Върховния касационен съд в съпроводителното писмо се посочва датата, за която делото е насрочено.

(2) Съпроводителното писмо се подписва от председателя на отделението или съдия-докладчик по делото и от съдебния секретар.

(3) В архивата на съда остава на съхранение направеният дубликат, който съдържа копие от писмото и копие от списък за призоваване на страните.

(4) На корицата на издадения дубликат се вписват номерът на делото и данни, че представлява дубликат.

Чл. 226. В случай на забава от страна на инстанцията или ведомството, където е било изпратено делото и то не е върнато, длъжностното лице съдебен деловодител уведомява за това съдебния секретар на отделението.

Чл. 227. Съдебният секретар изпраща напомнително писмо с искане за връщане на делото.

Чл. 228. Съдебният служител, назначен на длъжност "съдебен архивар":

1. дава справки по архивираните описни и срочни книги, азбучни указатели;

2. приема молби с искания за издаване на копия от съдебни решения и определения, постановени от Върховния касационен съд;

3. приема и отчита държавните такси, внасяни от молителите, след резолюция на председателя на отделението или съдия за уважаване на молбата по издаване на исканите копия;

4. предоставя за четене постановените от Върховния касационен съд копия от съдебни актове.

Чл. 229. В звено "Архив" се съхраняват всички дела, по които Върховният касационен съд е първа инстанция, копия от решения, постановени в открито съдебно заседание от съдебните състави, на Върховния касационен съд, копия от определенията, с които производството по делото се прекратява в открито съдебно заседание, определенията, постановени в закрито заседание.

Чл. 230. Копията от постановените съдебни актове се комплектуват по отделения за всяко отделение, като решенията се класират по възходящ ред на номера на решението за всяка една календарна година.

Чл. 231. След обявяване на всички решения в съответната срочна книга и в книгата за закрити заседания за всяка календарна година копията от решенията се предават за подвързване и подлежат на съхранение в служба "Библиотека".

Чл. 232. Молбата, с която е направено искането за издаване на ксерокопие от решение, ведно с квитанцията за внесена държавна такса съгласно Тарифа № 1 за таксите, които се събират в съдилищата след издаване и получаване на решението, остава на съхранение във Върховния касационен съд.

Чл. 233. На съхранение в звено "Архив" подлежат и описните книги, срочните книги за открити заседания, книгите за закрити заседания, азбучните указатели три години след изтичане на годината, в която са създадени.

Чл. 234. Преди да се предадат в архив, свършените дела се проверяват от съдебния секретар от отделението, в което делото е било образувано, след извършване на проверка в случай на присъдени глоби в полза на държавата, издадени ли са съответните изпълнителни листове, както и върнати ли са на други съдебни инстанции или на арбитражния съд намиращите се в делото пред Върховния касационен съд приложения.

Чл. 235. На корицата на всяко дело съдебният секретар поставя отметка, че същото е архивирано, и полага подпис.

Чл. 236. Книгите и канцеларските дела се предават в звено "Архив", след като се номерират и подшият.

Чл. 237. Свършените през текущата година дела се предават в звено "Архив" от звено "Съдебно деловодство" в началото на всяка календарна година.

Чл. 238. При внасянето им в звено "Архив" архивните материали се вписват в архивна книга.

Чл. 239. Архивната книга се води от съдебния архивар.

Чл. 240. Архивната книга съдържа следните данни:

1. номер на връзката;

2. архивен номер;

3. номер на образуваното във Върховния касационен съд дело;

4. отделението, в което е било образувано делото.

Чл. 241. На всяка връзка на свършените дела се поставя картон с данни за номера на връзката и кои архивни номера на дела се съдържат в нея.

Чл. 242. (1) За приемане-предаване на свършените дела от съдебния деловодител се изготвя опис в два екземпляра - единия за длъжностното лице "съдебен деловодител" и другия за звено "Архив".

(2) Екземплярите от описите, останали в звено "Архив" за предадените дела, се подшиват в книга, съхраняваща се в звеното "Архив".

Чл. 243. Съдебният деловодител след предаване на свършените дела в архив извършва отметка в описната книга с отразяване срещу номера на образуваното дело на архивния номер, под който е архивирано.

Чл. 244. (1) Във времето преди срока по чл. 233 водените в деловодствата книги се съхраняват в звено "Съдебно деловодство".

(2) Сроковете за съхранение и видовете документи се определят с номенклатура на делата, одобрена от председателя на Върховния касационен съд и утвърдена от директора на Централния държавен архив.

Чл. 245. Ежегодно се извършва проверка на наличността, правилното организиране и условията на съхранение на документите и експертна комисия определя кои канцеларски дела или други документи подлежат на унищожаване в съответствие с утвърдената номенклатура на делата във Върховния касационен съд и изготвя протокол-опис за одобрение от председателя на съда.

Чл. 246. Експертната комисия е постоянно действаща и се назначава от председателя на съда и работи под указанията и надзора на председателя.

Чл. 246а. Всички налични регистри, книги и дела се съхраняват в сроковете, посочени в номенклатурата на делата за Върховния касационен съд.

Чл. 247. (1) За материалите, които подлежат на унищожаване, комисията съставя протокол-опис в три екземпляра, който се одобрява от председателя на съда.

(2) Един от така одобрените описи остава на съхранение във Върховния касационен съд, а другите две копия се изпращат на Централния държавен архив за утвърждаване.

(3) Архивните материали се унищожават след утвърждаване от Централния държавен архив по предложение на експертната комисия, назначена от председателя на Върховния касационен съд, и се взимат мерки за предотвратяване на издаването на държавна тайна.

(4) Не подлежат на унищожаване материали, които имат научно или историческо значение, както и постановленията на Върховния касационен съд и решенията на общите събрания на колегиите.

Чл. 248. (1) Загубено или унищожено във Върховния касационен съд дело се възстановява след щателна проверка.

(2) След проверката, в случай че делото не се намери, се съставя акт от началник-административна служба, който се приподписва и от административния секретар на колегията, където делото е било образувано.

(3) Съставеният акт се докладва на председателя на отделението, в което изгубеното дело е било образувано, след което делото се изпраща на първоинстанционния съд за откриване на процедура по възстановяване на първоинстанционното производство.

Чл. 249. В звено "Архив" се обработват и съхраняват на информационна система чрез скениращо устройство решенията, постановени от Върховния касационен съд.

Чл. 250. Информацията се въвежда от копието на съдебния акт, надлежно оформен съгласно чл. 179, ал. 2.

Чл. 251. Забранено е изнасянето на копията от постановените решения и определения извън службите, в които те се намират.

Чл. 252. (1) Съдебните служители, назначени на длъжност "машинописец", извършват преписване на изготвените от съдията-докладчик на чернова съдебни решения и в окончателен вид (обр. 4) ги предоставят за проверка на съдията-докладчик.

(2) Съдебните служители машинописци изготвят съпроводителните писма, с които делата се връщат на другите съдебни инстанции, като за целта вписват в съпроводителното писмо следните данни:

1. номер на делото, образувано пред Върховния касационен съд;

2. отделението, в което делото е било образувано;

3. номер на постановения от Върховния касационен съд съдебен акт;

4. точно и пълно вписване на всички приложени към делото дела.

(3) В случай че на кориците на делото пред Върховния касационен съд има отметка за наличие на допълнителни приложения, длъжностното лице машинописец изисква от канцелариите на съда съхраняваните приложения и ги описва.

(4) Съдебните решения се изготвят в два екземпляра - едното за оригинал и второ копие, надлежно оформено, остава за съхранение в звено "Архив" на Върховния касационен съд.

(5) На последната страница на съдебното решение в долния ляв ъгъл длъжностното лице, преписало материала, полага инициалите си за достоверност на съдържанието с предоставената чернова от акта.

Чл. 253. (1) Служба "Адвокатска стая" съхранява насрочени дела, образувани във Върховния касационен съд, и ги предоставя за четене на страните по делата или техните пълномощници.

(2) Получаването в служба "Адвокатска стая" на насрочени дела, образувани пред петчленни и тричленни състави на отделения във Върховния касационен съд, се извършва след описване в разносна книга, водена от съответното деловодство, в което делото е образувано, и полагане на подпис от страна на длъжностното лице, съхраняващо делото в служба "Адвокатска стая".

(3) Длъжностното лице, съхраняващо насрочените дела, за всяко едно отделение води книга за движението на делото.

(4) На съхранение в служба "Адвокатска стая" подлежат и всички постъпили приложения или веществени доказателства, за които се водят картони, съдържащи данни за движението на всяко веществено доказателство или приложение.

Чл. 254. Длъжностните лица, работещи в служба "Адвокатска стая", предоставят делата на страните или техните пълномощници при спазване на изискванията по чл. 219.

Чл. 255. В служба "Библиотека" се съхраняват най-необходимите юридически книги и закони.

Чл. 256. Книгите се ползват служебно от съдии във Върховния касационен съд срещу подпис.

Чл. 257. За всяко лице, направило искане да ползва библиотечни материали, се изготвя картон с посочване на датата на вземане за ползване, автора, заглавието и датата на връщане.

Чл. 258. В служба "Библиотека" в томове се съхраняват и копията от постановените решения от Върховния касационен съд по години.

Чл. 259. (1) Заверени ксерокопия от съхраняваните решения или определения може да бъдат издавани след подаване на молба, разрешение за издаването на копието, направено от председателя на съответното отделение, и след внасяне на дължимата държавна такса.

(2) Молбата, с която се прави искането за издаване на копие от касационно решение или определение, намиращо се на съхранение в служба "Библиотека", се подава в звено "Архив". Исканото копие се изготвя там след уважаване на молбата, събира се съответната държавна такса и копието се заверява от съдебен секретар от отделението, в което е било образувано делото.

Чл. 260. Забранено е изнасянето на касационните решения извън служба "Библиотека" и извън архивите на Върховния касационен съд.

Чл. 261. Библиотечните документи, издадени при закупуване на литература, се регистрират от библиотекаря, като на гърба на първичния счетоводен документ се вписват номерът, който документът получава от общата регистрация, и инвентарните номера на всеки библиотечен документ, след което библиотекарят ги подписва и предава на счетоводството.

Чл. 262. Библиотечни документи, предназначени за служебни нужди, които не подлежат на регистриране, а се предават за ползване на председателя на съда, зам.-председателите, председателите на отделения и съдии, се получават срещу подпис от съответното лице.