Държавен вестник, брой 16 от 20.II

Условия за признаване и изпълнение на актове за обезпечаване на имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Актове за обезпечаване на имущество се признават и изпълняват, ако са постановени в наказателни производства за деяния, които съставляват престъпления и по законодателството на Република България, независимо от елементите на състава му по законодателството на издаващата държава.

(2) Не се изисква двойна наказуемост в случаите, когато по законодателството на издаващата държава се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от три години или друго по-тежко наказание за престъпленията:

1. участие в организирана престъпна група;

2. тероризъм;

3. трафик на хора;

4. сексуална експлоатация на деца и детска порнография;

5. незаконен трафик на наркотични и психотропни вещества;

6. незаконен трафик на оръжия, боеприпаси и взривни вещества;

7. корупция;

8. измама, включително такава, която засяга финансовите интереси на Европейските общности по смисъла на Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 26 юли 1995 г.;

9. изпиране на имущество, придобито от престъпление;

10. подправка на парични знаци, включително евро;

11. компютърни престъпления и престъпления, свързани с компютри;

12. престъпления против околната среда, включително незаконен трафик на застрашени животински видове и на застрашени растителни видове и разновидности;

13. подпомагане на незаконно влизане и пребиваване в страната;

14. убийство, тежка телесна повреда;

15. незаконна търговия с човешки органи и тъкани;

16. отвличане, противозаконно лишаване от свобода и задържане на заложници;

17. расизъм и ксенофобия;

18. организиран или въоръжен грабеж;

19. незаконен трафик на предмети на културата, включително антични предмети и произведения на изкуството;

20. мошеничество;

21. рекет и изнудване;

22. подправка и пиратство на изделия;

23. подправка на административни документи и търговия с тях;

24. подправка на платежни инструменти;

25. незаконен трафик на хормонални вещества и други стимулатори на растежа;

26. незаконен трафик на ядрени или радиоактивни материали;

27. търговия с противозаконно отнети превозни средства;

28. изнасилване;

29. палеж;

30. престъпления под юрисдикцията на Международния наказателен съд;

31. незаконно отвличане на летателни средства или кораби;

32. саботаж.

(3) Не може да бъде отказано изпълнение на акт за обезпечаване при престъпления във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса или не урежда по същия начин данъците, таксите, митата или валутния обмен, както законодателството на издаващата държава.

Компетентен орган. Подсъдност

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) (1) Компетентни органи в Република България да признаят акт за обезпечаване на имущество са окръжните съдилища.

(2) Актът за обезпечаване на имущество се признава от окръжния съд по местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическо лице - по седалище, адрес на управление или адрес за кореспонденция, на територията на Република България.

(3) Актът за обезпечаване на недвижим имот се признава от окръжния съд по местонахождението на имота. Ако в обезпечаването е включен повече от един имот, актът се признава от окръжния съд по местонахождението на имота с най-висока данъчна оценка.

(4) Актът за обезпечаване на парична сума се признава от окръжния съд по мястото на източника на дохода.

(5) Когато по отношение на едно и също лице, имот или парична сума са постановени два или повече акта за обезпечаване, които са изпратени едновременно до няколко окръжни съдилища за признаване, компетентен да се произнесе по всички актове е съдът, който пръв е образувал производство.

(6) Ако не бъде установено местоживеенето или обичайното пребиваване на лицето, а за юридическо лице - седалището, адресът на управление или адресът за кореспонденция на територията на Република България, компетентен да разгледа акта е Софийският градски съд.

Ред за приемане на акта, удостоверението и искането

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Актът за обезпечаване на имущество, удостоверението и искането се приемат по пощата, електронната поща или по факса. Съдът може да поиска оригиналите на получените документи, както и удостоверяването на автентичността им, да се получат с експресна поща.

Производство по признаване на акта за обезпечаване на имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.)

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 образува производство и насрочва делото незабавно след получаването на акта и удостоверението. Съдът разглежда делото в състав от един съдия в закрито заседание.

(2) Съдът може да изиска от издаващата държава допълнителна информация, като определи срок за получаването ѝ, както и да приема информация, предоставяна от издаващата държава.

(3) Съдът се произнася незабавно с определение, с което:

1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) признава акта за обезпечаване на имущество и го изпраща в срок от 24 часа на съответния компетентен орган за изпълнение;

2. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) отказва признаване или изпълнение на акта за обезпечаване;

3. признава акта за обезпечаване и отлага изпълнението му.

(4) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за постановеното определение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) В случаите по ал. 3, т. 3 съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за всяка друга обезпечителна мярка, предмет на която може да бъде същото имущество.

Основания за отказ да се признае или изпълни актът за обезпечаване

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 може да откаже признаване или изпълнение на акта за обезпечаване, когато:

1. удостоверението не е представено, представено е непълно удостоверение или то очевидно не съответства на акта за обезпечаване;

2. по българското законодателство лицето, срещу което се води наказателното производство, се ползва с имунитет или привилегия, което прави невъзможно изпълнението на акта за обезпечаване;

3. от данните в удостоверението се установи, че във връзка с изпълнението на искането по чл. 4 за наказателното производство, в което е издаден актът за обезпечаване, е налице основанието по чл. 24, ал. 1, т. 6 от Наказателно-процесуалния кодекс;

4. деянието, на което се основава актът за обезпечаване, не съставлява престъпление по българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 5, ал. 2 и 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) В случаите по ал. 1, т. 1 съдът може да:

1. определи срок за представяне на удостоверението или за извършване на поправки в него, за предоставяне на допълнителна информация, или

2. приеме друг равностоен документ, или

3. освободи компетентния орган на издаващата държава от представяне на удостоверението, ако прецени, че предоставената информация е достатъчна.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Когато не е възможно да се изпълни актът за обезпечаване на основание, че имуществото е било унищожено, не може да се намери на посоченото в удостоверението място или местоположението не е посочено достатъчно точно, дори след консултиране с издаващата държава, съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава незабавно след установяване на обстоятелството.

Основания за отлагане на изпълнението на акта за обезпечаване

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът по чл. 6 може да отложи изпълнението на акта за обезпечаване, когато:

1. неговото изпълнение може да засегне незавършено наказателно производство за друго престъпление - до момента, до който това е необходимо;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) имуществото е предмет на друг акт за обезпечаване в наказателно производство - до отмяната на акта;

3. имуществото, което е предмет на акта за обезпечаване с оглед на неговото последващо отнемане, вече е предмет на акт за обезпечаване по друго производство пред български съд - до отмяната на този акт; тази разпоредба се прилага само в случаите, когато актът за обезпечаване, издаден от българския съд в другото производство, би имал предимство пред последващ акт за обезпечаване, постановен от български съд в наказателно производство.

(2) В уведомлението по чл. 8, ал. 4 за отлагане на изпълнението се посочват основанията за отлагане и ако е възможно - очакваната му продължителност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) След отпадане на основанието за отлагане съответният компетентен орган по изпълнението незабавно предприема необходимите мерки за изпълнение на акта за обезпечаване и уведомява чрез съответния съд компетентния орган на издаващата държава.

Изпълнение на акта за обезпечаване на имущество

Чл. 11. Актът за обезпечаване на имущество се изпълнява от съответния компетентен орган по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Изпълнение на акта за обезпечаване на доказателства

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Действия, които съпътстват изпълнението на акта за обезпечаване

Чл. 13. Когато в Република България за изпълнението на акта за обезпечаване се изисква извършването на действия, които го съпътстват, те се осъществяват по реда, предвиден в българското законодателство.

Уведомяване за извършено изпълнение на обезпечението

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Органът, който е извършил обезпечението, уведомява незабавно съответния съд по чл. 6.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Съдът уведомява компетентния орган на издаващата държава за извършеното обезпечение.

Срок на обезпечаване

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Обезпечаването има действие до произнасянето по искането за отнемане на имуществото.

(2) След консултиране с компетентния орган на издаващата държава българският съд може в съответствие с българското законодателство и с оглед на обстоятелствата по случая да постави определени ограничителни условия за срока на обезпечаване на имуществото. Ако в съответствие с тези условия се предвижда и отмяна на обезпечението, незабавно се уведомява компетентният орган на издаващата държава.

(3) Когато компетентният орган на издаващата държава уведоми българския съд за отмяната на акта за обезпечаване, българският съд незабавно отменя обезпечението.

Управление на обезпечено имущество

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 56 от 2022 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.) Имуществото, обезпечено по реда на чл. 8, се управлява и пази по реда на Закона за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Производство по разглеждане на искането за отнемане на обезпеченото имущество (Загл. изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Чл. 16. (1) Искането по чл. 4 се разглежда незабавно след получаването на уведомлението по чл. 14, ал. 1, ако искането е получено до извършване на обезпечаването или незабавно след получаване на искането, ако получаването му следва уведомлението по чл. 14, ал. 1.

(2) Искането за отнемане на обезпеченото имущество се разглежда и се изпълнява по правилата на глава тридесет и шеста, раздел II от Наказателно-процесуалния кодекс и международните договори, по които Република България е страна.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

(4) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Правни средства за защита

Чл. 17. (1) (Изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестното трето лице, може да обжалва определението за признаване и изпълнение на акта за обезпечаване по реда на Гражданския процесуален кодекс в 14-дневен срок от узнаването за постановяването му пред апелативния съд. Обжалването не спира изпълнението на определението.

(2) Жалба срещу издаването на акта за обезпечаване може да се подаде и да се разгледа от съда в издаващата държава в съответствие с националното ѝ законодателство. Основанията за издаване на акта за обезпечаване могат да се обжалват само с жалба пред съда на издаващата държава.

(3) Българският съд уведомява за подадената жалба и основанията за обжалването компетентния орган на издаващата държава по такъв начин, че той да може да предостави аргументите, които смята за необходими. Последният се уведомява и за резултата от производството.

(4) Българският съд предоставя на заинтересованата страна и на третото добросъвестно лице информацията, необходима за осъществяване на правната им защита по ал. 1.

(5) Страните и лицата по ал. 1 могат да обжалват по реда на Гражданския процесуален кодекс и действията по изпълнението на акта за обезпечаване.

Възстановяване на платени суми за претърпени вреди

Чл. 18. Когато Република България според българското право отговаря за причиняване на вреди на някоя от страните по чл. 17 от изпълнението на акта за обезпечаване, издаващата държава възстановява на Република България цялата сума, изплатена за обезщетяване на вредите, освен когато вредата или част от нея се дължи изключително на действията на български компетентен орган.

Компетентни органи

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Определения за обезпечаване на имущество, които подлежат на признаване и изпълнение в друга държава - членка на Европейския съюз, се постановяват от съответния първоинстанционен съд по искане на:

1. прокурора - за вземане на мерки за обезпечаване на конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата.

2. (отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

(2) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

Уведомяване на изпълняващата държава

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Когато българското законодателство за обезпечаване на имуществото изисква да се спазят определени формалности или да се приложат определени процедури, българският компетентен орган уведомява изпълняващата държава за тях.

Изпращане на акта за обезпечаване

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Определението за обезпечаване на имущество и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение пряко на компетентния орган в изпълняващата държава за:

1. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) досъдебната фаза на наказателното производство - от прокурора;

2. (изм. - ДВ, бр. 56 от 2022 г.) съдебната фаза на наказателното производство - от съда, който е постановил определението.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Определението за обезпечаване на имущество, удостоверението по чл. 3, ал. 3 и искането по чл. 4 се изпращат за признаване и изпълнение на компетентния орган на изпълняващата държава по пощата, електронната поща или по факса. При постъпило искане за оригиналите на документите, както и за удостоверяване на автентичността им, те могат да се изпратят с експресна поща.

(3) Когато възникнат трудности за издаване или изпълнение на акта за обезпечаване, те се разрешават чрез преки контакти между българския компетентен орган и компетентния орган на изпълняващата държава.

Уведомяване за отмяна на определението за обезпечаване

Чл. 22. Когато българският орган отмени акта за обезпечаване, той уведомява незабавно за това компетентния орган на изпълняващата държава с указание за незабавна отмяна на обезпечението.

Правни средства за защита

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.) Всяка заинтересована страна, включително добросъвестното трето лице, може да обжалва в 14-дневен срок от узнаване за постановяването му пред съответния по-горен съд по реда на Гражданския процесуален кодекс определението за обезпечаване на имущество. Обжалването не спира изпълнението на определението за обезпечаване.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 16 от 2018 г.)

(3) Когато има подадена жалба в съда на изпълняващата държава срещу изпълнението на акта за обезпечаване и българският орган, който го е постановил, е информиран за нея и за основанията ѝ, той може да изложи аргументи и да представи доказателства.

(4) Българският компетентен орган предоставя на заинтересованата страна и на третото добросъвестно лице информацията, необходима за осъществяване на правната им защита.