Държавен вестник, брой 75 от 2.X

Приложение № 1 към чл. 1, ал. 2

Изисквания и изпитвания, изменение на одобряване, съответствие на продукцията и на ПС

Част 1

1. Изисквания и изпитвания

1.1. Производителите на ПС, чиято годишна реализация на българския пазар е по-малка или равна на 100 броя, могат да получат одобряване на типа по отношение на емисиите при изпълнение на изискванията по чл. 17 и 18 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

1.2. Изпитвателна процедура. Изпитванията за целите на одобряване типа на ПС се провеждат съгласно схемата, показана на табл. 1.

1.2.1. Превозните средства с двигатели с принудително запалване се подлагат на следните изпитвания:

тип I - за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4;

тип II - за емисии на въглероден оксид при работа на празен ход съгласно приложение № 6;

тип III - за емисии на картерни газове съгласно приложение № 7;

тип IV - за емисии от изпаряване съгласно приложение № 8;

тип V - за дълготрайност на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9;

тип VI - за проверка на средната стойност на емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател и при средна стойност на ниски температури на околната среда съгласно приложение № 10;

изпитване на СБД съгласно приложение № 3.

1.2.2. Превозните средства с двигатели с принудително запалване, работещи с LPG или NG (едногоривни или двугоривни ПС), се подлагат на следните изпитвания:

тип I - за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4;

тип II - за емисии на въглероден оксид при работа на празен ход съгласно приложение № 6;

тип III - за емисии на картерни газове съгласно приложение № 7;

тип IV - за емисии от изпаряване съгласно приложение № 8 (където е приложимо);

тип V - за дълготрайност на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9;

тип VI - за проверка на средната стойност на емисиите на въглероден оксид и въглеводороди от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател и при средна стойност на ниски температури на околната среда съгласно приложение № 10 (където е приложимо);

изпитване на СБД съгласно приложение № 3 (където е приложимо).

1.2.3. Превозните средства с двигател със запалване чрез сгъстяване се подлагат на следните изпитвания:

тип I - за проверка на средните стойности на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател съгласно приложение № 4;

тип V - за дълготрайността на уредите, регулиращи замърсяването съгласно приложение № 9;

изпитване на СБД съгласно приложение № 3 (където е приложимо).

1.3. Описание на изпитванията:

1.3.1. Изпитване от тип I (проверка на средните стойности на емисиите от изходната тръба след стартиране на студен двигател):

1.3.1.1. На фиг. 1 е показана блок-схема на алгоритъм на изпитване от тип 1. На това изпитване се подлагат всички ПС, посочени в чл. 1, с максимална маса не по-голяма от 3,5 t.

1.3.1.2. Превозното средство се поставя на изпитвателен динамометричен стенд, оборудван за симулиране на натоварването и инерционните сили.

1.3.1.2.1. С изключение на ПС по т. 4.1 от част 1, всички ПС подлежат на изпитване с обща продължителност от 19 min и 40 s, състоящо се от две части (част 1 и част 2), които се провеждат без прекъсване. Със съгласието на производителя между края на първата и началото на втората част изпитването може да бъде прекъснато за период не по-голям от 20 s за регулиране на изпитвателното оборудване.

1.3.1.2.1.1. Превозните средства, които работят с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип I за промени в състава на горивото, както е посочено в приложение № 11. Превозните средства, които работят както с бензин, така и с LPG или NG, се подлагат на изпитвания тип I и с двата вида гориво. Тяхното захранване с LPG или с NG по отношение промените в състава на горивото се извършва в съответствие с приложение № 11.

1.3.1.2.1.2. Независимо от изискванията по т. 1.3.1.2.1.1 ПС, работещи с бензин и газови горива, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя, и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип I тези ПС работят само с газово гориво.

1.3.1.2.2. Първата част (част 1) от изпитването се състои от четири елементарни градски цикъла. Всеки елементарен градски цикъл обхваща 15 фази (работа на празен ход, ускоряване, движение с постоянна скорост, намаляване на скоростта и т.н.).

1.3.1.2.3. Втората част (част 2) от изпитването се състои от един извънградски цикъл. Извънградският цикъл обхваща 13 фази (работа на празен ход, ускоряване, движение с постоянна скорост, намаляване на скоростта и т.н.).

Таблица 1

Варианти на изпитвания за одобряване на типа и разширяване на одобряване на ПС

Изпитване за	ПС от категории M и N, оборудвани с двигател с принудително	ПС от категории
одобряване на типа	запалване	M1 и N1, оборудвани с

	ПС, работещи с	двугоривни ПС	едногоривни ПС	двигател със запалване
	бензин			чрез сгъстяване
Тип I	Да (максимална	Да (изпитване с	Да (максимална	Да (максимална
	маса <= 3,5 t)	двете горива)	маса <= 3,5 t)	маса <= 3,5 t)
		(максимална
		маса <= 3,5 t)
Тип II	Да	Да (изпитване с	Да	-
		двете горива)
Тип III	Да	Да (изпитване	Да	-
		само с бензин)
Тип IV	Да (максимална	Да (изпитване	-	-
	маса <= 3,5 t)	само с бензин)
		(максимална
		маса <= 3,5 t)
Тип V	Да (максимална	Да (изпитване	Да (максимална	Да(максимална
	маса <= 3,5 t)	само с бензин)	маса <= 3,5 t)	маса <= 3,5 t)
		(максимална
		маса <= 3,5 t)
Тип VI	Да (максимална	Да (изпитване	-	-
	маса <= 3,5 t)	само с бензин)
		(максимална
		маса <= 3,5 t)
Разширяване на	т. 2	т. 2	т. 2	т. 2 ПС от катего-
одобряването				рии M2 и N2, рефе-
				рентна маса <=
				2840 kg
СБД	Да съгласно	Да съгласно	Да съгласно	Да съгласно
	т. 4.1.1 или 4.4	т. 4.1.2 или 4.4	т. 4.1.2 или 4.4	т. 4.2, 4.3 или 4.4

1.3.1.2.4. По време на изпитването отработилите газове се разреждат и се събира пропорционална проба в една или повече торби. Отработилите газове от изпитваното ПС се разреждат, взимат се проби и се анализират, като се следва процедурата по т. 1.3.1.3 и се измерва общият обем на разредените отработили газове. Записват се не само данните за въглероден оксид, въглеводороди и азотен оксид, но и за фините прахови частици при ПС с двигател със запалване чрез сгъстяване.

1.3.1.3. Изпитването се провежда съгласно описаната в приложение № 4 процедура. Използват се предписаните методи за взимане на проби и анализ на газовете и за отстраняване и претегляне на частиците.

1.3.1.4. При спазване на изискванията по 1.3.1.5 изпитването се повтаря три пъти. Резултатите се умножават с коефициенти на влошаване, получени при спазване изискванията по т. 1.3.5. Масата на газовите емисии, както и масата на частиците в случай на ПС с двигател със запалване чрез сгъстяване, получени при всяко изпитване, трябва да са по-малки от пределните стойности, показани в таблицата.

Гранични стойности за масата на замърсителите

	Референтна	Маса на	Маса на	Маса на азотните	Сумарна маса на	Маса на
	маса	въглероден оксид	въглеводородите	оксиди	въглеводороди и	праховите
	(RW)	(СО)	(НС)	(Nox)	азотни оксиди в	частици(1)
	(kg)				комбинация	(РМ)
					(НС+ NOx)
		L1 (g/km)	L2 (g/km)	L3 (g/km)	L2 + L3 (g/km)	L4 (g/km)

Kатегория	Категория	Клас		Бензин	Дизел	Бензин	Дизел	Бензин	Дизел	Бензин	Дизел	Дизел
А(2000)	М(2)	-	Всички	2,3	0,64	0,20	-	0,15	0,50	-	0,56	0,05
	N1(3)	I	RW <= 1305	2,3	0,64	0,20	-	0,15	0,50	-	0,56	0,05
		II	1305 < RW <=	4,17	0,80	0,25	-	0,18	0,65	-	0,72	0,07
			1760
		III	1760 < RW	5,22	0,95	0,29	-	0,21	0,78	-	0,86	0,10
B(2005)	M(2)	-	Всички	1,0	0,50	0,10	-	0,08	0,25	-	0,30	0,025
	N1(3)	I	RW <= 1305	1,0	0,50	0,10	-	0,08	0,25	-	0,30	0,025
		II	1305 < RW <=	1,81	0,63	0,13	-	0,18	0,33	-	0,39	0,04
			1760
		III	1760 < RW	2,27	0,74	0,16	-	0,11	0,39	-	0,46	0,06

1 За двигатели със запалване чрез сгъстяване.

2 С изключение на ПС с максимална маса, по-голяма от 2500 kg.

3 Включително ПС от категория М, специфицирани в забележка 2.

1.3.1.4.1. Въпреки изискванията по 1.3.1.4 за всеки замърсител или комбинация от замърсители една от всеки три получени маси може да надвишава с не повече от 10 % предписаните гранични стойности, ако средноаритметичната стойност от трите резултата е под предписаните гранични стойности. Ако предписаните гранични стойности са превишени за повече от един замърсител, не е от значение дали превишаването е отчетено при същото или при различни изпитвания.

1.3.1.4.2. Когато изпитанията се провеждат с газ, получената маса на газовите емисии трябва да бъде под граничните стойности за ПС, работещи с бензин, посочени в таблицата:

Категория/клас на ПС

Гранични стойности за масата на замърсителите

Референтна маса RW (kg)

Въглероден оксид L1 (g/km)

Въглеводороди и азотни оксиди в комбинация L2 (g/km)

Частици L3 (g/km)

Категория	Клас		Бензин	Дизел	Бензин	Дизел(1)	Дизел(1)
M(2)	-	Всички	2,2	1,0	0,5	0,7	0,08
N1(3)	I	RW <= 1250	2,2	1,0	0,5	0,7	0,08
	II	1250 < RW <= 1700	4,0	1,25	0,6	1,0	0,12
	III	1700 < RW	5,0	1,5	0,7	1,2	0,17

1 До 30 септември 1999 г. за ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване с директно впръскване граничните стойности за L2 и L3 са:

	L2	L3
- категория М (2) и N1(3) клас І	0,9	0,10
- категория N1 (3) клас ІІ	1,3	0,14
- категория N1 (3) клас ІІІ	1,6	0,20

2 С изключение на:

- ПС, проектирани за повече от 6 пътници, включително мястото на водача

- ПС с максимална маса, надвишаваща 2500 kg.

3 Включително превозни средства от категория М, посочени в забележка 2.

1.3.1.5. Броят на изпитванията по т. 1.3.1.4 се намалява при условията, определени в т.1.3.1.5.1 и 1.3.1.5.2. За всеки замърсител или за комбинация от два, чиито емисии са обект на ограничаване, V1 е резултатът от първото изпитване и V2 е резултатът от второто изпитване.

1.3.1.5.1. Ако резултатът, получен за всеки замърсител или комбинация от два замърсителя, чиито емисии са обект на ограничаване, е по-малък или равен на 0,70L (т.е. V1Ј 0,70L), се извършва само едно изпитване.

1.3.1.5.2. В случай че не е изпълнено изискването по т. 1.3.1.5.1, за всеки замърсител или комбинация от два замърсителя, чиито емисии са обект на ограничаване, се извършват само две изпитвания, ако са удовлетворени следните условия:

V1Ј 0,85L и V1 + V2Ј 1,70L и V2Ј L.

1.3.2. Изпитване тип II (изпитване за емисии на въглероден оксид при работа на двигателя на празен ход):

1.3.2.1. Изпитването се провежда за ПС с двигатели с принудително запалване, за които не се извършва изпитването, посочено в т. 1.3.1.

1.3.2.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип II с двата вида гориво.

1.3.2.1.2. Независимо от изискванията по т.1.3.2.1.1 за ПС, които могат да работят както с бензин, така и с газово гориво, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя, и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип II тези ПС работят само с газово гориво.

1.3.2.2. Обемното съдържание на въглероден оксид в отработилите газове, отделяни от двигателя при честота на въртене на празен ход, не трябва да превишава с 3,5 % зададените от производителя стойности и с 4,5 % регулировъчния обхват, посочен в приложение № 6.

1.3.3. Изпитване тип III (проверка на емисиите от картерни газове).

1.3.3.1. Това изпитване се провежда на всички ПС по чл. 1, с изключение на онези, които имат двигател със запалване чрез сгъстяване.

Фиг. 1. Блоксхема на изпитване тип I за одобряване на типа

1.3.3.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип III само с бензин.

1.3.3.1.2. Независимо от изискванията по т. 1.3.3.1.1 за ПС, които могат да работят както с бензин, така и с газово гориво, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип III тези ПС работят само с газово гориво.

1.3.3.2. При проведено изпитване в съответствие с приложение № 7 системата за вентилация на картера не трябва да пропуска емисии на каквито и да е картерни газове в атмосферата.

1.3.4. Изпитване тип IV (определяне на емисии от изпаряване):

1.3.4.1. Изпитването се провежда за всички ПС по чл. 1, с изключение на ПС с двигател със запалване чрез сгъстяване и ПС, работещи с LPG или с NG.

1.3.4.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип IV само с бензин.

1.3.4.2. При проведено изпитване в съответствие с приложение № 8 емисиите от изпаряване трябва да бъдат по-малко от 2 g за изпитване.

1.3.5. Изпитване тип VI (за проверка на средната стойност на емисиите от въглероден оксид и въглеводород след стартиране на студен двигател при ниски температури на околната среда):

1.3.5.1. Изпитването се провежда за всички ПС от категории M1 и N1, оборудвани с двигател с принудително запалване, с изключение на тези, които работят с газ (LPG или NG). За ПС, които могат да работят както с бензин, така и с газово гориво, но чиято горивна система за подаване на бензин се използва само в случай на авария или за първоначално стартиране на двигателя и имащи бензинов резервоар с максимален капацитет 15 l, се приема, че за целите на изпитване тип VI тези ПС работят само с газово гориво. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип VI само с бензин.

Точка 1.3.5.1. се прилага за нови типове ПС от категория N1, класове I , II и III, за ПС от категория M1, проектирани за повече от 6 пътници, и за ПС от категория M1 с максимална маса, по-голяма от 2500 kg, но по-малка или равна на 3500 kg.

1.3.5.1.1. Превозното средство е поставено на динамометричен стенд, оборудван с устройства за симулиране на натоварване и инерционни сили.

1.3.5.1.2. Изпитването се състои от четири елементарни градски цикъла, както е предвидено за част 1 на изпитване от тип I. Част едно на изпитването е описана в приложение № 4, част 2 и е изобразена на фиг. 1.1 и 1.2 от приложение № 4. Изпитването при ниска температура на околната среда, продължаващо общо 780 s, се провежда без прекъсване и започва при стартиране на двигателя.

1.3.5.1.3. Изпитването при ниска температура на околната среда се провежда при температура 266 °К (-7°С). Преди провеждане на изпитването ПС се привежда по еднакъв начин до условията на изпитването, за да се осигури възпроизводимост на резултатите. Привеждането на ПС до условията на изпитването и другите процедури за изпитване се провеждат съгласно изискванията по приложение № 10.

1.3.5.1.4. По време на изпитването отработилите газове се разреждат и се взима пропорционална проба. Отработилите газове на изпитваното ПС се разреждат, от тях се взимат проби и се анализират съгласно процедурата по приложение № 10 и се измерва общият обем на разредените отработили газове. Разредените отработили газове се анализират за въглероден оксид и въглеводороди.

1.3.5.2. Съгласно изискванията по т. 1.3.5.2.2 и т. 1.3.5.3 изпитването се провежда три пъти. Получената маса на емисиите въглероден оксид и въглеводород трябва да бъде по-малка от граничните стойности, посочени в таблицата:

Температура на изпитване 266°К (-7°С)

Категория	Клас	Маса на въглероден оксид (СО), L1 (g/km)	Маса на въглеводороди (HС), L2 (g/km)
М1(1 )	-	15	1,8
N1	I	15	1,8
N1(2)	II	24	2,7
	III	30	3,2

1 С изключение на превозни средства, проектирани да превозват повече от 6 човека и такива, на които максималното тегло е повече от 2500 kg.

2 И превозни средства от категория M1, които са обяснени в забележка 1.

1.3.5.2.1. Независимо от изискванията по т. 1.3.5.2 за всеки замърсител не повече от един от трите получени резултата може да надвишава предписаните гранични стойности с не повече от 10 %, като средната аритметична стойност от трите резултата трябва да е по-малка от предписаната гранична стойност. Ако предписаните гранични стойности са превишени за повече от един замърсител, не е от значение дали превишаването е отчетено при същото или при различни изпитвания.

1.3.5.2.2. Броят на изпитванията по т.1.3.5.2 може по искане на производителя да бъде увеличен до 10, при положение че средната аритметична стойност от първите три резултата попада между 100 и 110 % от граничната стойност. В този случай след приключване на изпитването се изисква средната аритметична стойност от всичките 10 резултата да е по-малка от граничната стойност.

1.3.5.3. Броят на изпитванията по т.1.3.5.2 може да бъде намален в съответствие с т.1.3.5.3.1 и т.1.3.5.3.2.

1.3.5.3.1. Ако полученият при първото изпитване резултат за всеки замърсител е по-малък или равен на 0,70 L, се извършва само едно изпитване.

1.3.5.3.2. В случай че не е изпълнено изискването по т.1.3.5.3.1, се извършват само две изпитвания. Ако за всеки замърсител резултатът от първото изпитване е по-малък или равен на 0,85 L и сумата на първите два резултата е по-малка или равна на 1,70 L, резултатът от второто изпитване е по-малък или равен на L

(V1Ј 0,85 L и V1 + V2Ј 1,70 L и V2Ј L).

1.3.6. Изпитване тип V (за дълготрайност на устройствата срещу замърсяване):

1.3.6.1. Изпитването се провежда за всички ПС по чл. 1, за които се провежда изпитването по т.1.3.1. Изпитване тип V представлява оценка на дълготрайността за изминат пробег 80 000 km в съответствие с програмата, описана в приложение № 10, върху изпитвателен полигон, върху път или върху динамометричен стенд.

1.3.6.1.1. Превозните средства, които могат да работят както с бензин, така и с LPG или с NG, се подлагат на изпитване тип V само с бензин.

1.3.6.2. Независимо от изискванията по т. 1.3.6.1 производителят може да избере коефициенти на влошаване от следната таблица, използвана като алтернатива на изпитването по т. 1.3.6.1.1:

Коефициенти на влошаване

Категория	СО	НС	NОx	HC + NОx(1)	Час-
на двигателя					тици
Двигатели с
принудително
запалване	1,2	1,2	1,2	-	-
Двигатели със
запалване чрез
сгъстяване	1,1	-	1,0	1,0	1,2

(1) За превозни средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване.

По искане на производителя техническата служба може да проведе изпитване тип I преди приключването на изпитването тип V, като се използват коефициенти на влошаване от таблицата. При приключване на изпитване тип V техническата служба може да коригира резултатите за целите на одобряването на типа, записани в приложение № 13, като замени коефициентите на влошаване от таблицата с измерените при изпитването.

1.3.6.3. Коефициентите на влошаване се определят или по процедурата в т. 1.3.6.1, или съгласно стойностите в таблицата в т.1.3.6.2. Тези коефициенти са предназначени за установяване на съответствието с изискванията по т. 1.3.1.4.

1.3.7. Данни за емисии, изисквани за целите на техническия преглед:

1.3.7.1. Изискванията по т. 1.3.7 се отнасят за всички ПС с двигатели с принудително запалване.

1.3.7.2. При провеждане на изпитване съгласно приложение № 6 (изпитване тип II) и нормална честота на въртене на празен ход се записват:

- обемното съдържание на въглероден оксид в отработилите газове;

- честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, включително и отклоненията.

1.3.7.3. При изпитване с висока честота на въртене на празен ход (т.е. > 2000 min-1) се записват:

- обемното съдържание на въглероден оксид в отработилите газове;

- стойността l1;

- честотата на въртене на двигателя по време на изпитването, включително и отклоненията.

1.3.7.4. Температурата на маслото на двигателя по време на изпитването се измерва и записва.

1.3.7.5. Попълва се таблицата по т. 1.9 на приложение № 5.

1.3.7.6. Производителят е длъжен да потвърди точността на стойността l, записана по време на одобряването на типа, съгласно изискванията по т. 1.3.7.3, представителна за ПС, произведени за период 24 месеца от получаването на одобряването. Прави се оценка на съответствието на продукцията на база на наблюдения и проучвания на произведените ПС.

1.3.8. Заменяем конвертор и оригинален заменяем конвертор:

1.3.8.1. Заменяемите конвертори, предназначени за монтиране в одобрени типове ПС, се изпитват съгласно приложение № 12.

1.3.8.2. Оригиналните заменяеми конвертори от тип, посочен в т. 1.10 от приложение № 5, са предназначени за монтиране в ПС, за които съответният документ за одобряване посочва, че не се нуждаят от съответствие с приложение № 12, изпълняват изискванията по т. 1.3.8.2.1 и 1.3.8.2.2.

1.3.8.2.1. ЕО маркировка

Всеки оригинален заменяем конвертор носи най-малко следните обозначения:

1.3.8.2.1.1. наименование или търговска марка на производителя на ПС;

1.3.8.2.1.2. марка и идентификационен номер на оригиналния заменяем конвертор, както са дадени в информацията по т. 1.3.8.3.

1.3.8.2.2. Документация

Всеки оригинален заменяем конвертор се придружава от следната информация:

1.3.8.2.2.1. наименование или търговска марка на производителя на ПС;

1.3.8.2.2.2. марка и идентификационен номер на оригиналния заменяем конвертор, както са дадени в информацията по т. 1.3.8.3;

1.3.8.2.2.3. превозни средства, за които оригиналният заменяем конвертор е от тип, съответстващ на т. 1.10 от приложение № 5, включително където е приложимо, с ЕО маркировка, показваща, че оригиналният заменяем конвертор може да се монтира на ПС, оборудвано с СБД;

1.3.8.2.2.4. инструкции за монтаж, ако е необходимо.

1 Стойността l се изчислява чрез опростеното уравнение на Брешнайдер:

където:

[] е концентрацията в обемни проценти;

К1 - коефициент на преобразуване на измерването NDIR към измерване FID (предоставен от производителя на измервателното оборудване);

Hcv - атомното отношение на водорода към въглерода [1,7261];

Ocv - атомното отношение на кислорода към въглерода [0,0175].

1.3.8.2.2.5.информацията по т. 1.3.8.2.2.1 - 1.3.8.2.2.4 е:

- под формата на брошура, придружаваща оригиналния заменяем конвертор, или

- върху опаковката, с която се продава оригиналният заменяем конвертор, или

- по всеки друг подходящ начин.

При всички случаи тази информация се посочва в каталога на продуктите, разпространяван в местата за продажба от производителя на ПС.

1.3.8.3. Производителят на ПС предоставя на техническата служба и/или на ИА "АА" необходимата информация на електронен носител за връзката на каталожния номер на дадената част и документацията за одобряване на типа. Тази информация съдържа:

- марка(-и) и тип(-ове) на ПС;

- марка(-и) и тип(-ове) на оригиналния заменяем конвертор;

- каталожния номер(-а) на оригиналния заменяем конвертор;

- номер на одобряването на типа на съответно ПС.

2. Изменение на типа на ПС и разширяване на одобряването

В случай на изменение на типа, одобрен в съответствие с наредбата, се прилага чл. 5 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета и когато е приложимо - специалните разпоредби от това приложение.

2.1. Разширения, свързани с емисиите в отработилите газове (изпитвания тип I, тип II и тип VI)

2.1.1. Типове ПС с различни референтни маси

2.1.1.1. Одобряване, издадено за тип ПС, може да бъде разширено само за типовете ПС с референтна маса, която изисква да се използват следващите две по-високи еквивалентни инерционни категории или която и да е по-ниска еквивалентна инерционна категория.

2.1.1.2. За ПС от категория N1 и М (с изключение на ПС с максимална маса, която надвишава 2500 kg), когато референтната маса на типа ПС, за което се иска разширение на одобряването, по-малка от използваната за вече одобрения тип ПС, се използва еквивалентна инерционна маса. Разширението на одобряването се дава, ако масите на замърсителите от одобрения тип ПС са в границите на допустимите стойности, предписани за ПС, за което се иска изменение.

2.1.2. Превозни средства с различни общи предавателни отношения на трансмисията

Одобряване на типа на ПС може да бъде разширено за други типове ПС, които се различават от одобрения тип само по отношение на предавателното отношение на трансмисиите при следните условия:

2.1.2.1. За всяко едно от предавателните отношения, използвани в изпитвания тип I и тип VI, е необходимо да се определи съотношението

E = (V2 - V1)/V1,

където при честота на въртене на двигателя 1000 min-1 V1 е скоростта на одобрения тип ПС, а V2 е скоростта на типа ПС, за което се иска разширяване на одобряването.

2.1.2.2. Ако Е Ј 8 % за всяко предавателно отношение, разширението се предоставя без повтаряне на изпитванията тип I и тип VI.

2.1.2.3. Ако Е Ј 8 % поне за едно предавателно отношение и Е Ј 13 % за всяко предавателно отношение, изпитванията тип I и тип VI се повтарят. Изпитванията могат да се проведат в лаборатория, избрана от производителя. Протоколът от изпитванията се изпраща на изпълнителния директор на ИА "АА".

2.1.3. Типове ПС с различна референтна маса и различни общи предавателни отношения на трансмисията

Одобряване, издадено за тип ПС, може да бъде разширено за типове ПС, различаващи се само по отношение на референтната маса и общите предавателни отношения на трансмисиите им, при условие че са изпълнени изискванията по т. 2.1.1 и т. 2.1.2.

2.1.4. Когато тип ПС е одобрено в съответствие с т. 2.1.1 - 2.1.3, това одобряване не може да бъде разширено за други типове ПС.

2.2. Емисии от изпаряване (изпитване от тип IV):

2.2.1. Одобряване, издадено за тип ПС, оборудвано със система за контрол на емисиите от изпаряване, може да бъде разширено при следните условия:

2.2.1.1. основният принцип на формиране на гориво-въздушната смес е еднакъв (гориво/въздух) (напр. едноточково впръскване, карбуратор);

2.2.1.2. формата и материалът на резервоара за гориво, както и тръбопроводите за течно гориво са еднакви; изпитва се най-неблагоприятният за фамилията случай по отношение на напречното сечение и приблизителната дължина на тръбопровода; техническата служба, отговорна за изпитванията за одобряване на типа, решава дали е приемливо използването на различни сепаратори за газообразната и течната фаза; разликата в обема на резервоарите за гориво е в границите на ± 10 %, регулировките на паровъздушния клапан на резервоара са еднакви.

2.2.1.3. Методът на задържане на горивните пари е еднакъв (например обемът и формата на устройството за улавяне на парите, използваното вещество в него, въздушният филтър - ако се използва за контрол на емисиите от изпаряване, и т.н.).

2.2.1.4. Обемът на смесителната камера на карбуратора е в границите на 10 ml.

2.2.1.5. Методът за прочистване на събраните пари е еднакъв (например въздушен поток, момент на включване или обем на подаваните горивни пари за изпитвателен цикъл).

2.2.1.6. Методът на херметизиране и вентилиране на система за смесообразуване е еднакъв.

2.2.2. Допускат се и:

- различни размери на двигателя;

- различни мощности на двигателя;

- предавателни кутии с автоматично и ръчно управление, трансмисии със задвижване на две и четири колела;

- различни видове каросерии;

- различни по размери колела и гуми.

2.3. Дълготрайност на устройствата за контрол на замърсяването (изпитване от тип V)

2.3.1. Издаденото одобряване за ПС може да бъде разширено за различни типове ПС, при условие че комбинацията двигател/система за контрол на замърсяването е еднаква с тази на вече одобреното ПС. По този начин за типове ПС, чиито описани параметри са еднакви или са в предписаните граници, се счита, че принадлежат към една и съща комбинация двигател/система за контрол на замърсяването.

2.3.1.1. Двигател:

- брой на цилиндрите;

- обем на двигателя (± 15 %);

- конфигурация на цилиндровия блок;

- брой на клапаните;

- горивна система;

- вид на охладителната система;

- горивен процес;

- разстояние между осите на цилиндрите.

2.3.1.2. Система за регулиране на замърсяването:

- каталитични конвертори;

- брой на конверторите и елементите;

- размер и форма на конверторите (обем на блока ± 10 %);

- каталитично действие на конвертора (окисляване, трикомпонентен и т.н.);

- нанасяне на благороден метал (еднакво или по-голямо);

- съдържание на благороден метал (± 15 %);

- субстрат (структура и материал);

- гъстота на клетките;

- вид на носителя на каталитичния материал (-и);

- разположение на каталитичните конвертори (местоположение и размер в изпускателната система така, че да не създава температурни разлики, по-големи от 50 К на входа на конвертора).

Тази температурна разлика се проверява при стабилизирани условия, при скорост 120 km/h и регулировки на натоварването, използвани при изпитване от тип I.

- Подаване на въздух:

- със или без;

- тип ( пулсиращо, въздушни помпи и т.н.);

- рециркулация на отработилите газове: със или без.

2.3.1.3. Инерционна категория: двете непосредствено по-високи и всички по-ниски инерционни категории.

2.3.1.4. Изпитването за дълготрайност може да се извърши, като се използва ПС, чиято каросерия, предавателна кутия (с автоматично или ръчно управление) и размери на колелата или гумите са различни от тези на типа ПС, за което се иска одобряване.

2.4. Системи за бордова диагностика.

2.4.1. Издаденото одобряване на тип ПС по отношение на системата СБД може да бъде разширено за различни типове ПС, принадлежащи на една и съща фамилия, както е описано в приложение № 3, част 3. Необходимо е системата за регулиране на емисиите от двигателя да е еднаква с тази на вече одобреното ПС и да отговаря на описанието на фамилията двигатели, посочени в приложение № 3, част 3, без да се взимат под внимание следните характеристики на ПС:

- принадлежности на двигателя;

- гуми;

- еквивалентна инерционна маса;

- охладителна система;

- общо предавателно отношение;

- тип трансмисия;

- тип каросерия.

3. Съответствие на продукцията

3.1. Мерки за осигуряване съответствието на продукцията се предприемат съгласно разпоредбите по глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета. Съответствието на продукцията по отношение на ограничаването на емисиите в отработилите газове и емисиите от изпаряване на ПС се проверява на основание описанието в ЕО сертификата за одобряване на типа съгласно приложение № 5 и където е необходимо, на всички или на някои от изпитванията тип I, II, III и IV, описани в т. 1.2.

Съответствие на ПС в движение

Във връзка с издадените одобрения на типа по отношение на емисиите се предприемат подходящи изпитвания за потвърждаване функционалността на устройствата за контрол на емисиите по време на периода на нормална експлоатация на ПС, при нормални условия на работа (съответствие на ПС в движение, които са правилно поддържани и използвани). Изпитванията се извършват за период на използване 5 години или пробег 80 000 km, което от двете условия настъпи първо, а от 1 януари 2005 г. - за период на използване 5 години или пробег 100 000 km, което от двете настъпи първо.

3.1.1. Проверката на съответствието в експлоатация се извършва от изпълнителния директор на ИА "АА" въз основа на съответната информация, предоставена от производителя съгласно процедури, подобни на определените в глава четвърта, раздел II от Наредба № 60 от 2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

Фигури 3 и 4 показват процедурата за проверка на съответствието в експлоатация.

3.1.1.1. Параметри, определящи фамилия ПС в експлоатация

Фамилия ПС в експлоатация може да се определи чрез основни конструктивни параметри, общи за ПС, принадлежащи към тази фамилия. Тези типове ПС, които имат общи параметри или параметрите им са в определени граници, могат да се разглеждат като принадлежащи към една и съща фамилия ПС в експлоатация.

Основните параметри са:

- горивен процес (двигател двутактов, четиритактов, ротационен),

- брой на цилиндрите,

- разположение на цилиндрите (редово, V-образно, радиално, боксерно, друго), като наклонът или ориентирането на цилиндрите не е критерий,

- метод на захранване на двигателя с гориво (непряко или пряко впръскване),

- вид на охладителната система (с въздух, с вода, с масло),

- подаване на въздух (атмосферно, под налягане),

- гориво, за което е конструиран двигателят (бензин, дизелово гориво, NG, LPG и т.н.), като двугоривните ПС могат да се групират с едногоривни ПС, ако едно от горивата е общо,

- тип каталитичен конвертор (трипътен конвертор или друг),

- тип уловител за частици (със или без),

- рециркулация на отработилите газове (със или без),

- работен обем на най-големия двигател от фамилията минус 30 %.

3.1.1.2. Проверката на съответствието в експлоатация се извършва от ИА "АА" въз основа на информацията, предоставена от производителя. Тази информация съдържа най-малко следното:

3.1.1.2.1. наименование и адрес на производителя;

3.1.1.2.2. наименование, адрес, телефон и факс, електронен адрес на неговия упълномощен представител в географските зони, за които се отнася информацията на производителя;

3.1.1.2.3. наименование на модела(-ите) ПС, включени в информацията на производителя;

3.1.1.2.4. в зависимост от случая списък на типовете ПС, обхванати от информацията на производителя, т.е. фамилията ПС в експлоатация по смисъла на т. 3.1.1.1;

3.1.1.2.5. кодове VIN (идентификационен номер на ПС, приложими за ПС, принадлежащи на фамилията ПС в експлоатация (представка VIN);

3.1.1.2.6. номера на типовите одобрения, приложими за типовете ПС, принадлежащи на фамилията ПС в експлоатация, включително, в зависимост от случая, номерата на всички разширения и местни корекции и/или спиране от експлоатация на ПС (за доработка);

3.1.1.2.7. подробности за тези разширения на типовете одобрения и местните корекции и/или спиране от експлоатация на ПС (ако органът, отговарящ за типовото одобрение, ги иска);

3.1.1.2.8. период от време, през който е събирана информацията на производителя;

3.1.1.2.9. производствен период, за който се отнася информацията на производителя (например " ПС, произведени през календарната 2001 г.");

3.1.1.2.10. процедура за проверка на съответствието в експлоатация, прилагана от производителя, включително:

3.1.1.2.10.1. метод за установяване на местоположението на ПС;

3.1.1.2.10.2. критерии за избор или за отхвърляне на ПС;

3.1.1.2.10.3. изпитвателни типове и процедури, използвани от програмата;

3.1.1.2.10.4. критерии за приемане/отхвърляне, прилагани от производителя за фамилията ПС в експлоатация;

3.1.1.2.10.5. географска зона(-и), в които производителят е събирал информация;

3.1.1.2.10.6. размер на извадката и плана за вземане на проби, които са използвани;

3.1.1.2.11. резултати от процедурата за проверка на съответствието в експлоатация, прилагана от производителя, включително:

3.1.1.2.11.1. идентификация на ПС, включени в програмата (които са или не са били подложени на изпитване); тази идентификация включва:

- наименование на модела,

- идентификационен номер на ПС (VIN),

- регистрационен номер на ПС,

- дата на производство,

- регион на експлоатация (ако е известен),

- пневматични гуми, с които е оборудвано ПС;

3.1.1.2.11.2. основание или основания за отхвърляне на ПС от извадката;

3.1.1.2.11.3. история на експлоатацията на всяко ПС от извадката (включително евентуалните доработки);

3.1.1.2.11.4. история на поправките на всяко ПС от извадката;

3.1.1.2.11.5. данни за изпитванията:

- дата на изпитването,

- място на изпитването,

- разстояние, изминато от ПС, по километража му,

- спецификации на горивото, използвано при изпитването (например еталонно гориво или гориво от търговската мрежа),

- условия на изпитването (температура, влажност, инертна маса на динамометричен стенд),

- регулировка на динамометричен стенд (например, режим на работа),

- резултати от изпитването (за най-малко три различни ПС от една фамилия);

3.1.1.2.12. показания, предоставени от системата СБД.

3.1.2. Информацията, събирана от производителя, трябва да е достатъчно пълна, за да се направи оценка на показателите в експлоатация при нормални условия на работа, определени в т. 3.1.1, и по начин, представителен за географското присъствие на производителя. Производителят не е задължен да пристъпи към проверка на съответствието в експлоатация на тип ПС, ако е в състояние да докаже по задоволителен начин пред ИА "АА", че продажбите на този тип ПС в ЕС и Република България не надвишават 5000 екземпляра годишно.

3.1.3. Когато се провежда изпитване тип I и одобряването на типа ПС има едно или няколко изменения, изпитванията се провеждат или върху ПС, описано в първоначалната техническа документация, или върху ПС, описано в техническата документация, свързана със съответното изменение.

3.1.3.1. Проверка на съответствието на ПС при изпитване тип I.

След като е извършен избор на образци от ПС от страна на изпълнителния директор на ИА "АА" или техническата служба, производителят не може да предприема каквито и да било промени в настройките на избраните ПС.

3.1.3.1.1. Произволно се избират три ПС от серията, които се изпитват съгласно т. 1.3.1. Коефициентите на влошаване се използват по същия начин. Пределните стойности са посочени в т. 1.3.1.4.

3.1.3.1.2. Когато изпълнителният директор на ИА "АА" или техническата служба са удовлетворени от посочените от производителя стандартни отклонения на производството, изпитванията се провеждат в съответствие с част 2.

Когато изпълнителният директор на ИА "АА" или техническата служба не са удовлетворени от посочените от производителя стандартни отклонения на производството, изпитванията се провеждат в съответствие с част 3.

3.1.3.1.3. Приема се, че продукцията от дадена серия съответства на изискванията, ако въз основа на резултатите от изпитването на пробите е взето решение за приемане на всички замърсители съгласно критерия за изпитване, прилаган в част 2. Приема се, че продукцията от дадена серия не съответства на изискванията, ако въз основа на резултатите от изпитването на пробите е взето решение за отхвърляне на един замърсител съгласно критерия за изпитване, прилаган в част 3.

Когато се вземе решение за приемане на един замърсител, това решение не може да се променя в резултат на допълнителни изпитвания, провеждани с цел да се вземе решение за другите замърсители.

Когато не се вземе решение за приемане на всички замърсители и когато не е взето решение за отхвърляне на един замърсител, изпитването се провежда върху друго ПС (виж фиг.2).

3.1.3.2. Независимо от изискванията по т. 3.1.1 на приложение № 4 изпитванията се провеждат върху ПС, директно взети от производствената линия.

3.1.3.2.1. По искане на производителя изпитванията могат да се проведат върху ПС с пробег:

- максимум 3000 km за ПС, оборудвани с двигател с принудително запалване;

- максимум 15 000 km за ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване.

И в двата случая процедурата по разработване се провежда от производителя, който се задължава да не извършва никакви промени в настройките на ПС.

Фигура 2.

3.1.3.2.2. Ако изпитванията се провеждат върху разработени от производителя ПС с пробег ("х" km, където х Ј 3000 km за ПС, оборудвани с двигател с принудително запалване, и х Ј 15 000 km за ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване), процедурата е следната:

- емисиите от замърсители (тип I) се измерват при нула и при "х" km за първото изпитвано ПС;

- коефициентът на изменение на емисиите между нула и "х" km се изчислява за всеки един от замърсителите, както следва:

Емисии при "х" km

----------------------------

Емисии при 0 km

коефициентът може да бъде по-малък от 1;

- останалите ПС не се разработват, а емисиите им при 0 km се умножават по коефициента на изменение;

- в такъв случай стойностите, които се приемат, са:

- стойностите при "х" km за първото ПС,

- стойностите при 0 km, умножени по коефициента на изменение за останалите ПС.

3.1.3.2.3. Тези изпитвания могат да се провеждат с гориво от търговската мрежа. По искане на производителя при изпитванията могат да се използват еталонните горива, описани в приложение № 13.

3.1.4. Изпитване тип III се провежда върху всички ПС, избрани за изпитване за съответствие на производството тип I. Спазват се условията по т. 1.3.3.2.

3.1.5. Изпитване тип IV се провежда в съответствие с т. 7 на приложение № 8.

Система за бордова диагностика (СБД)

3.1.6. Проверката за функциониране на системата СБД се провежда, както следва:

3.1.6.1. Когато изпълнителният директор на ИА "АА" или техническата служба се усъмни, че качеството на продукцията е незадоволително, се взима случайно ПС от серията и се подлага на изпитвания, описани в приложение № 3, част 2.

3.1.6.2. Продукцията се счита, че съответства, ако ПС отговаря на изискванията при изпитванията, описани в приложение № 3, част 2.

3.1.6.3. При неизпълнение на изискванията по т. 3.1.6.2 други четири ПС, взети случайно от серията, се подлагат на изпитванията, описани в приложение № 3, част 2. Изпитванията могат да се проведат върху ПС с пробег не повече от 15 000 km.

3.1.6.4. Продукцията се приема за съответстваща, ако най-малко три ПС отговарят на изискванията при изпитванията, описани в приложение № 3, част 2.

3.1.7. Въз основа на проверката, посочена в т. 3.1.1, изпълнителният директор на ИА "АА" решава, че:

- съответствието в експлоатация на тип ПС или на фамилия ПС в експлоатация е удовлетворително и не взема никакви допълнителни мерки;

- предоставените от производителя данни са недостатъчни за вземането на решение и иска от производителя допълнителна информация или данни за изпитванията;

- съответствието в експлоатация на тип ПС или на един или повече типа ПС, принадлежащи към една фамилия ПС в експлоатация, не е удовлетворително и пристъпва към изпитванията на този или тези тип(-ове) ПС в съответствие с част 4 от приложението.

Когато на производителя е разрешено да не извършва проверка на даден тип ПС съгласно т. 3.1.2, изпълнителният директор на ИА "АА" може да пристъпи към изпитвания на този тип ПС в съответствие с част 4 от приложението.

3.1.7.1. Когато изпитванията тип I се извършват за проверка на съответствието на устройствата за контрол на емисиите с изискванията за тяхното функциониране по време на употреба, те се провеждат по процедура, удовлетворяваща статистическите критерии, определени в част 5.

3.1.7.2. Изпълнителният директор на ИА "АА" съвместно с производителя избира образец ПС с достатъчен пробег, чиято употреба при нормални условия може да бъде гарантирана. Осигурява се възможност производителят да присъства на проверките за съответствие на ПС.

3.1.7.3. Производителят може под надзора на изпълнителния директор на ИА "АА" да извършва дори разрушителен контрол на тези ПС, чиито нива на емисии надхвърлят пределните стойности, с оглед установяване причините за влошаването на качеството, които не са по негова вина (например употребата на оловосъдържащ бензин преди датата на изпитването). Където резултатите от контрола потвърдят наличието на такива причини, резултатите се изключват от проверката за съответствие.

3.1.7.4. (В сила от 01.01.2007 г.) Когато изпълнителният директор на ИА "АА" счете резултатите от изпитванията в съответствие с критериите, определени в част 5, за неудовлетворителни, мерките, предвидени в глава четвърта, раздел III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни ПС и техните ремаркета, се прилагат и за ПС в движение, принадлежащи към същия тип, които се очаква да бъдат засегнати от тези дефекти в съответствие с т. 6 от част 4.

Производителят е длъжен да предложи план относно мерките за отстраняване на несъответствието. Планът се одобрява от изпълнителния директор на ИА "АА". Производителят е отговорен за изпълнението на одобрения план.

Изпълнителният директор на ИА "АА" в срок 30 дни информира компетентните органи за типово одобрение на всички държави - членки на ЕС, за плана относно мерките за отстраняване на несъответствието.

Когато изпълнителният директор на ИА "АА" е информиран от компетентен орган за типово одобрение на държава - членка на ЕС, за план относно мерки за отстраняване на несъответствие, може да изиска този план да бъде приложен за всички ПС от същия тип, регистрирани на територията на Република България.

3.1.7.5. В случай че даден тип ПС не съответства на изискванията по част 4, изпълнителният директор на ИА "АА" в съответствие с глава четвърта, раздел III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни ПС и техните ремаркета незабавно уведомява държавата - членка на ЕС, която е издала ЕО сертификата за одобряване типа на ПС.

Когато изпълнителният директор на ИА "АА" получи информация от компетентен орган за типово одобрение на държава - членка на ЕС, че даден тип ПС не съответства на изискванията по част 4, тогава той изисква в двумесечен срок производителят да предложи план относно мерките за отстраняване на несъответствието по т. 6 от част 4. Ако в двумесечен срок изпълнителният директор на ИА "АА" не одобри плана на производителя по т. 6 от част 4, се прилага процедурата по глава четвърта, раздел III от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни ПС и техните ремаркета.

4. Системи за бордова диагностика

4.1. Превозни средства, оборудвани с двигател с принудително запалване

4.1.1. Бензинови двигатели

Превозните средства от категория M1, с изключение на ПС, чиято максимална маса надвишава 2500 kg, и ПС от клас I на категория N1, се оборудват със СБД за контрол на газовите емисии съгласно приложение № 3.

Превозните средства от класове II и III на категория N1 и ПС от категория M1, чиято максимална маса надвишава 2500 kg, се оборудват със СДБ за контрол на газовите емисии съгласно приложение № 3.

4.1.2. Превозни средства, работещи с LPG и с NG

Превозните средства от категория M1 с изключение на ПС, чиято максимална маса надвишава 2500 kg, и ПС от клас I на категория N1, работещи частично или постоянно с LPG или с NG, се оборудват със СБД за контрол на газовите емисии съгласно приложение № 3.

Превозните средства от клас II и III на категория N1 и ПС от категория M1, чиято максимална маса надвишава 2500 kg, работещи частично или постоянно със LPG или с NG, се оборудват със СБД за контрол на газовите емисии съгласно приложение № 3.

4.2. Превозни средства, оборудвани с двигатели със запалване чрез сгъстяване

Превозните средства от категория M1 с изключение на:

- предвидените за транспорт на повече от шест пътници, включително шофьора;

- с максимална маса над 2500 kg,

се оборудват считано от 1 януари 2003 г. за новите типове и от 1 януари 2004 г. за всички типове със СБД за контрол на емисиите съгласно приложение № 3.

Ако нови типове ПС са оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване, със СБД и са пуснати в движение преди тези дати, към тях се прилагат разпоредбите по т. 6.5.3 - 6.5.3.5 на приложение № 3, част 2.

4.3. Превозни средства, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване, освободени от разпоредбите по т. 4.2

Считано от 1 януари 2005 г. за нови типове ПС и от 1 януари 2006 г. за всички типове, ПС от категория M1, които са освободени от разпоредбите на т. 4.2, с изключение на ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване, чиято максимална маса надвишава 2500 kg, и ПС от клас I на категория N1, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване, се оборудват със СБД за контрол на емисиите съгласно приложение № 3.

Считано от 1 януари 2006 г. за нови типове ПС и от 1 януари 2007 г. за всички типове, ПС от клас II и III от категория N1, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване, и ПС от категория M1, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване, чиято максимална маса надвишава 2500 kg, се оборудват със СБД за контрол на емисиите съгласно приложение № 3.

Ако ПС, оборудвани с двигател със запалване чрез сгъстяване и пуснати в движение преди посочените в тази точка дати, са оборудвани със СБД, се прилагат изискванията по т. 6.5.3 - 6.5.3.5 от приложение № 3, част 2.

4.4. Превозни средства, принадлежащи към други категории

Превозните средства, принадлежащи към други категории, или ПС от категории M1 и N1, които не попадат в обсега на действие по т. 4.1, 4.2 или 4.3, могат да бъдат оборудвани със СБД. В този случай се прилагат т. 6.5.3 - 6.5.3.5 от приложение № 3, част 2.

Част 2

Проверка на съответствието на продукцията

(Първи статистически метод)

1. Тази част описва процедурата, която се използва, за да се определи съответствието на продукцията при изпитване тип I, когато стандартното отклонение, посочено от производителя, е приемливо.

2. Процедурата по определяне обема на извадката в размер най-малко три броя е избрана по такъв начин, че вероятността тази извадка да се подложи на изпитване при положение, че 40 % от произведеното количество е дефектно, е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), докато вероятността за приемане на извадката при положение, че 65 % от произведеното количество е дефектно, е 0,1 (рискът за потребителя е 10 %).

3. За всеки един от замърсителите, посочен в т. 1.3.1.4 на част 1, се прилага следната процедура (виж фиг. 2):

Приема се, че:

L е натуралният логаритъм от граничната стойност за замърсителя;

xi - натуралният логаритъм на измереното количество за i-тото ПС от извадката;

s - оценката на стандартното отклонение на продукцията (като се взема натуралният логаритъм на измерените количества);

n - обемът на извадката.

4. Изчисляват се статистическите данни от изпитването за съответната извадка, представляващи сумата на стандартните отклонения от допустимата граница и определени от:

5. В този случай:

- ако статистическият резултат от изпитването е по-висок от прага на приемане, предвиден за размера на извадката, посочен в табл. 2, се взема решение за приемане на замърсителя;

- ако статистическият резултат от изпитването е по-нисък от прага на отхвърляне, предвиден за размера на извадката, посочен в табл. 2, се взема решение за отхвърляне по отношение на този замърсител; в този случай съгласно т. 3.1.1.1 на част 1 се изпитва допълнително ПС и изчислението се прилага отново към извадката, като обемът й се увеличава с 1.

Таблица 2

Размер на извадката	Праг на	Праг на
(общ брой на изпитваните ПС)	допускане	отхвърляне
3	3,327	-4,724
4	3,261	-4,790
5	3,195	-4,856
6	3,129	-4,922
7	3,063	-4,988
8	2,997	-5,054
9	2,931	-5,120
10	2,865	5,185
11	2,799	-5,251
12	2,733	-5,317
13	2,667	-5,383
14	2,601	-5,449
15	2,535	-5,515
16	2,469	-5,581
17	2,403	-5,647
18	2,337	-5,713
19	2,271	-5,779
20	2,205	-5,845
21	2,139	-5,911
22	2,073	-5,977
23	2,007	-6,043
24	1,941	-6,109
25	1,875	-6,175
26	1,809	-6,241
27	1,743	-6,307
28	1,677	-6,373
29	1,611	-6,439
30	1,545	-6,505
31	1,479	-6,571
32	-2,112	-2,112

Част 3

Проверка на съответствието на продукцията

(Втори статистически метод)

1. Тази част описва процедурата, която се използва, за да се определят изискванията за съответствие на продукцията при изпитване тип I, когато документите на производителя, имащи за цел да обосноват фабричното стандартно отклонение, не са приемливи или липсват.

2. Процедурата по определяне обема на извадката в размер най-малко три броя е избрана по такъв начин, че вероятността тази извадка да се подложи на изпитване при положение, че 40 % от произведеното количество е дефектно, е 0,95 (рискът на производителя е 5 %), докато вероятността за приемане на извадката при положение, че 65 % от произведеното количество е дефектно, е 0,1 (рискът за потребителя е 10 %).

3. За измерените количества замърсители съгласно т. 5.3.1.4 от това правило се приема, че имат логаритмично-нормално разпределение и трябва първо да бъдат преобразувани, като се използват техните натурални логаритми. С m0 и m се отбелязват съответно минималният и максималният обем на извадките (m0 = 3 и m = 32), а с n - обемът на съответната извадка.

4. Ако натуралните логаритми на количествата, измерени в серията, са x1, x2,..., xj и L е натуралният логаритъм на граничната стойност, се определят:

5. В табл. № 3 са дадени праговете на приемане (An) и на отхвърляне (Bn) в зависимост от обема на извадката. Статистическата оценка на изпитването е отношението. Тя се използва, за да се установи дали изпитваната серия е преминала изпитването или не е, както следва:

За m0Ј n Ј m:

а) да се приеме серията, ако

б) да се отхвърли серията, ако

в) да се извърши допълнително изпитване, ако

6. Забележки

Следните рекурентни формули се използват за изчисляване на последователните стойности на статистическия резултат от теста:

Таблица 3

Минимален брой образци = 3

Обем на извадката	Праг на	Праг на
(общ брой на изпит-	приемане,	отхвърляне,
ваните ПС), n	An	Bn
1	2	3
3	-0,80381	16,64743
4	-0,76339	7,68627
5	-0,72982	4,67136
6	-0,69962	3,25573
7	-0,67129	2,45431
8	-0,64406	1,94369
9	-0,61750	1,59105
10	-0,59135	1,33295
11	-0,56542	1,13566
12	-0,53960	0,97970
13	-0,51379	0,85307
14	-0,48791	0,74801
15	-0,46191	0,65928
16	-0,43573	0,58321
17	-0,40933	0,51718
18	-0,38266	0,45922
19	-0,35570	0,40788
20	-0,32840	0,36203
21	-0,30072	0,32078
22	-0,27263	0,28343
23	-0,24410	0,24943
24	-0,21509	0,21831
25	-0,18557	0,18970
26	-0,15550	0,16328
27	-0,12483	0,13880
28	-0,09354	0,11603
29	-0,06159	0,09480
30	0,02892	0,07493
31	0,00449	0,05629
32	0,03876	0,03876

Част 4

Проверка на съответствието на ПС в експлоатация

1. Общи положения

В тази част са определени критериите по т. 3.1.7 по отношение избора на ПС за изпитване и процедурите за контрол на съответствието на ПС в експлоатация.

2. Критерии за избор

Критериите за приемане на избрано ПС са определени в т. 2.1 - 2.8. Източници на информация са изследването на ПС и събеседването със собственика/водача.

2.1. Превозното средство принадлежи към тип ПС, одобрен съгласно изискванията на наредбата, и има ЕО сертификат за съответствие съгласно Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни ПС и техните ремаркета; регистрира се и се ползва в Република България или ЕС.

2.2. Превозното средство е с пробег 15 000 km или е в употреба 6 месеца, което от двете е настъпило по-късно, и е с пробег не по-голям от 80 000 km или в употреба най-много 5 години, което от двете е настъпило първо.

2.3. Има сервизна документация, удостоверяваща, че ПС е поддържано правилно, т.е. било е подложено на сервизни услуги съгласно препоръките на производителя.

2.4. Превозното средство не показва признаци на неправилно използване (претоварване, зареждане с неподходящо гориво и др.) или други неупълномощени въздействия, които биха се отразили на емисиите. За ПС, оборудвани със системата СБД, кодовете за неизправности и информацията за километража, запаметени в компютъра, се взимат под внимание.

2.5. Не е извършван неоторизиран основен ремонт на двигателя или на ПС.

2.6. Съдържанието на олово и сяра в пробата от резервоара на ПС отговаря на приложимите за горивото стандарти съгласно Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията за реда и начина за техния контрол (ДВ, бр.78 от 2005 г.) и не се допуска използване на неподходящо гориво. Могат да бъдат извършени проверки в изходната тръба на последния шумозаглушител или другаде.

2.7. Няма признаци за проблеми, които могат да изложат на опасност персонала в лабораторията.

2.8. Всички компоненти на системата срещу замърсяване от емисиите на ПС са в съответствие с одобрения тип.

3. Диагностика и поддръжка

Приетите за изпитване ПС се подлагат на диагностика и обичайното обслужване преди измерване на емисиите в съответствие с процедурата, описана в т. 3.1 - 3.7.

3.1. Провеждат се следните проверки: на въздушния филтър, на всички задвижващи ремъци, на нивата на всички течности, на капачката на радиатора, на всички вакуумни гъвкави тръбопроводи и електрически проводници, отнасящи се до системата срещу замърсяване като цяло, на запалването, на дозирането на гориво-въздушната смес и на компонентите на устройството срещу замърсяване за неточни регулировки (или липса на такива) и/или неоторизирани въздействия. Всички несъответствия се документират.

3.2. Системата СБД се проверява за правилно функциониране. Всички показания за неправилно функциониране в паметта на СБД се документират и се провеждат необходимите ремонти. В случай на регистрирана от СБД индикация за неизправност по време на цикъла за предварителна подготовка повредата се идентифицира и отстранява. Изпитването може да бъде повторено и да бъдат използвани резултатите на ремонтираното ПС.

3.3. Запалителната система се проверява и дефектните части се заменят (свещи, кабели и др).

3.4. Компресията се проверява. Ако резултатът е незадоволителен, ПС се отхвърля.

3.5. Параметрите на двигателя се проверят съгласно спецификацията на производителя и се регулират при необходимост.

3.6. Ако ПС в рамките на 800 km преминава през планово техническо обслужване, това обслужване се провежда съгласно инструкциите на производителя. Независимо от показанието на километропоказателя по желание на производителя масленият и въздушният филтър се сменят.

3.7. При приемане на ПС горивото се заменя със съответното еталонно гориво за изпитване на емисиите, освен ако производителят се съгласи да се използва гориво от търговската мрежа.

4. Изпитване на ПС в експлоатация

4.1. Когато е необходимо да се направи проверка на ПС, се извършват изпитвания за емисии съгласно изискванията на приложение № 4 върху избрани ПС, преминали през предварителна подготовка в съответствие с т. 2 и 3.

4.2. Превозни средства, оборудвани със СБД, могат да бъдат проверявани за нормалното функциониране на индикацията за неизправности и др. във връзка с нивата на емисиите.

4.3. Системата за бордова диагностика може да се проверява, например за нива на емисиите над приложимите гранични стойности при липса на индикация за неизправност, за систематично грешно активиране на индикацията за неизправност и идентифицирани повредени компоненти на системата СБД.

4.4. Ако компонент или система работят по начин, необхванат от ЕО сертификата за одобряване на типа и/или техническата документация за типа ПС, и такова отклонение от работата не е получило одобряване съгласно изискванията на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, и при липса на индикация от СБД за неизправност, компонентът или системата не се заменят преди изпитването за емисии. Изключение се прави само в случай, когато е доказано, че компонентът или системата са били повредени вследствие на неупълномощено въздействие, така че СБД да не може да индикира неизправност.

5. Оценка на резултатите

5.1. Резултатите от изпитването се подлагат на процедура за оценка съгласно изискванията по част 5.

5.2. Резултатите от изпитването не се умножават по коефициентите на влошаване.

6. План за мерки за отстраняване на несъответствието

6.1. Когато се установи, че повече от едно ПС е с несъответстващи емисии, които:

- отговарят на условията по т. 3.2.3 от част 5, и ако изпълнителният директор на ИА "АА" и производителят са съгласни, че повишените емисии се дължат на една и съща причина, или които

- отговарят на условията по т. 3.2.4 от част 5, и ако изпълнителният директор на ИА "АА" е установил, че повишените емисии се дължат на една и съща причина, тогава той изисква от производителя да представи план за коригиращи действия с оглед да се отстрани това състояние на несъответствие.

6.2. Планът се предоставя на изпълнителния директор на ИА "АА" в рамките на 60 работни дни от датата на уведомлението по т.6.1. Изпълнителният директор на ИА "АА" в рамките на 30 работни дни уведомява производителя дали одобрява или не предложения план. В случай че производителят може да докаже пред изпълнителния директор на ИА "АА", че е необходимо повече време за изследване на несъответствието, за да се изготви план за мерки за отстраняването му, тогава изпълнителният директор на ИА "АА" може да удължи срока.

6.3. Мерките за отстраняване на несъответствието се прилагат към всички ПС, които могат да бъдат засегнати от същия дефект. При необходимост се променят документите за одобряване на типа.

6.4. Производителят е длъжен да предостави копие от цялата кореспонденция, отнасяща се до плана за мерки за отстраняване на несъответствието, да поддържа записи за кампанията за отстраняване на дефектите на продукцията и да предоставя периодични отчети пред изпълнителния директор на ИА "АА".

6.5. Производителят определя уникално идентификационно име или номер на плана за мерки за отстраняване на несъответствието. Планът включва:

6.5.1. описание на всеки тип ПС, включено в плана за мерки за отстраняване на несъответствие;

6.5.2. описание на специфичните изменения, алтернативни решения, ремонти, корекции, регулировки или други промени, които се извършат, зада се приведат ПС в съответствие, включително и кратко резюме на данните и техническото проучване, което подкрепя решението на производителя за взимане на специфични мерки за отстраняване на несъответствието;

6.5.3. описание на начина, по който производителят информира собствениците на ПС;

6.5.4. описание за правилната поддръжка или употреба, ако има, чрез което производителят определя условията за ремонт съгласно плана за мерки и обяснение за причините, поради които той налага тези условия; не могат да бъдат налагани никакви условия за поддръжка или използване, освен ако това не е категорично свързано с несъответствието и мерките за отстраняването му;

6.5.5. описание на процедурата за отстраняване на несъответствието, която се прилага от собствениците на ПС; то включва: датата, след която могат да бъдат предприети мерките, определеното време за ремонт и мястото за неговото извършване; ремонтът се извършва своевременно след доставката на ПС;

6.5.6. копие от информацията, предоставена на собственика;

6.5.7. кратко описание на системата, която производителят използва, за да осигури доставката на компоненти или системи за изпълнение на действията за отстраняване на несъответствието; трябва да се посочи датата на доставка на компонентите или системите за започване на кампанията;

6.5.8. копие на инструкциите, изпратени до всички лица, осъществяващи ремонта;

6.5.9. описание на въздействието на предложените мерки за отстраняване на несъответствието върху емисиите, разхода на гориво, управляемостта и мерките за безопасност на всеки тип ПС, обхванато от плана с данни, технически проучвания и др., подкрепящи заключенията за възможните въздействия;

6.5.10. всякаква друга информация, отчети или данни, които изпълнителният директор на ИА "АА" определя като необходими за оценка на плана за мерки за отстраняване на несъответствието;

6.5.11. там, където планът включва кампания за отстраняване на несъответствието в сервиз, се предоставя описание на метода за удостоверяване на извършения ремонт; ако се използва етикет, се предоставя образец от него.

6.6. Изпълнителният директор на ИА "АА" може да изиска от производителя да проведе изпитвания на компоненти и ПС по отношение на предложените корекции, ремонти или изменения, за да демонстрира тяхната ефективност.

6.7. Производителят е длъжен да съхранява записи за всяко върнато и ремонтирано ПС, както и за сервиза на провеждане на ремонта. Изпълнителният директор на ИА "АА" трябва да има достъп до записите при поискване за период 5 години от изпълнението на плана.

6.8. Ремонтът и/или изменението или поставянето на допълнително ново оборудване се отразява в ЕО сертификат, предоставен от производителя на собственика на ПС.

Част 5

Статистическа процедура за проверка на съответствието на ПС в експлоатация

1. В тази част е описана процедурата, използвана за проверка на изискванията за съответствие на ПС в експлоатация при провеждане на изпитване тип I.

2. Спазват се следните две процедури:

- за ПС от извадката от образци за изпитване, които имат превишаване на допустимите емисии, дължащи се на дефект, свързан с емисиите (виж т. 3.);

- за цялата извадка от образци за изпитване (виж т. 4.).

3. Процедура, приложима в случай на свръхзамърсители в извадката

3.1. От извадка от образци за изпитване, включваща най-малко 3 ПС и с максимален обем, определен съгласно процедурата по т. 4, се взема произволно ПС и се изследва, за да се определи дали е с превишени емисии.

3.2. Превозното средство се квалифицира като свръхзамърсител, когато условията, посочени в т. 3.2.1 или в т. 3.2.2, са изпълнени.

3.2.1. Типово одобрено ПС в съответствие с граничните стойности, посочени на ред А от таблицата към т. 1.3.1.4 от част 1, се квалифицира като свръхзамърсител, когато приложимите гранични стойности за който и да е замърсител са надвишени с коефициент 1,2.

3.2.2. Типово одобрено ПС в съответствие с граничните стойности, посочени на ред В от таблицата към т. 1.3.1.4 от част 1, се квалифицира като свръхзамърсител, когато приложимите гранични стойности за който и да е замърсител са надвишени с коефициент 1,5.

3.2.3. Специфичен случай на ПС с измерени емисии на който и да е замърсител в рамките на "междинната зона". За всяко ПС "междинната зона" се определя, както следва:

За ПС, отговарящо на изискванията по т. 3.2.1 или 3.2.2, измерената стойност за съответния замърсител да е по-малка от нивото, което се определя от произведението на граничната стойност за съответния замърсител, посочена на ред А от таблицата към т. 1.3.1.4 от част 1, и коефициент 2,5.

3.2.3.1. При наличие на ПС свръхзамърсител се определя причината за надвишените емисии и произволно се избира друго ПС от извадката.

3.2.3.2. При наличие на повече от едно ПС свръхзамърсител с превишени емисии изпълнителният директор на ИА "АА" и производителят определят дали надвишените емисии на двете ПС се дължат на една и съща причина.

3.2.3.2.1. Ако изпълнителният директор на ИА "АА" и производителят установят, че превишаването на емисиите се дължи на една и съща причина, извадката се отхвърля и се прилага планът от коригиращи действия, посочен в т. 6 от част 4.

3.2.3.2.2. Ако изпълнителният директор на ИА "АА" и производителят не установят причината за надвишените емисии на ПС или ако причините саедни и същи за повече от едно ПС, извадката се увеличава с едно ПС, освен ако вече не е достигнат максималният й размер.

3.2.3.3. Когато едно или повече ПС се квалифицират като свръхзамърсители и изпълнителният директор на ИА "АА" и производителят установят, че причините за превишаване на емисиите са различни, извадката се увеличава с едно ПС, освен ако вече не е достигнат максималният й размер.

3.2.3.4. Когато максималният обем на извадката е достигнат и се установи наличие на не повече от едно ПС свръхзамърсител с превишена емисия, дължаща се на една и съща причина, извадката се приема по отношение на изискванията по т. 3.

3.2.3.5. Когато извадката се изчерпи, се добавя друго ПС към първоначалната извадка и се изпитва.

3.2.3.6. Ако извадката е увеличена в съответствие с т. 3.2.3.5, към увеличената извадка се прилага статистическата процедура по т. 4.

3.2.4. Специфичен случай на ПС с измерени емисии на който и да е замърсител в рамките на "зоната на несъответствие". За всяко ПС "зоната на несъответствие" се определя, както следва:

Измерената стойност на който и да е замърсител, превишаваща нивото, определено от произведението на граничната стойност за същия замърсител, посочена на ред А от таблицата към точка 1.3.1.4 от част 1, се умножава с коефициент 2,5.

3.2.4.1. При наличие на ПС свръхзамърсител изпълнителният директор на ИА "АА" определя причината за надвишените емисии и произволно се взема друго ПС от извадката.

3.2.4.2. Ако при наличие на повече от едно ПС свръхзамърсител изпълнителният директор на ИА "АА" определи, че надвишените емисии се дължат на една и съща причина, производителят се уведомява, че извадката се отхвърля, като се посочват основанията за това решение и се прилага планът от коригиращи действия, посочен в т. 6 от част 4.

3.2.4.3. Ако при наличие на едно или повече от едно ПС свръхзамърсител изпълнителният директор на ИА "АА" установи, че причините за превишаването на емисиите са различни, извадката се увеличава с едно ПС, само ако не е достигнат максималният й размер.

3.2.4.4. Ако максималният обем на извадката е достигнат и се установи наличие на не повече от едно ПС свръхзамърсител с превишена емисия, дължаща се на една и съща причина, извадката се приема по отношение на изискванията по т. 3.

3.2.4.5. Когато извадката се изчерпи, се добавя друго ПС към първоначалната извадка и се изпитва.

3.2.4.6. Ако извадката е увеличена в съответствие с т. 3.2.4.5, към увеличената извадка се прилага статистическата процедура по т. 4.

3.2.5. Когато не е открито ПС, което може да се определи като свръхзамърсител към първоначалната извадка, произволно се добавя друго ПС.

4. Процедура без отделно оценяване на свръхзамърсители в извадката

4.1. Минималният размер на извадката е най-малко три броя, определени чрез процедура, избрана по такъв начин, че вероятността извадката да премине изпитването е:

- 0,95 (рискът на производителя е 5 %), при положение че 40 % от образците са дефектни;

- 0,15 (рискът за потребителя е 15 %), при положение че 75 % от образците са дефектни.

4.2. За всеки от замърсителите по т.1.3.1.4 на част 1 се прилага процедурата, посочена на фиг. 4,

където:

L е граничната стойност на замърсителя;

Xi - измерената стойност за i-то ПС от извадката;

n - броят на образците в извадката.

4.3. Определя се статистическата оценка на извадката, определена от броя на ПС с несъответствие х i > L.

4.4. След това:

- ако броят на приетите и броят на отхвърлените образци не превишава стойностите, определени в табл. 4 за извадка със съответния обем, се взима решение за приемане по отношение на този замърсител;

- ако броят на приетите и броят на отхвърлените образци е равен или превишава стойностите, определени в табл. 4 за извадка със съответния обем, се взима решение за отхвърляне по отношение на този замърсител;

- в останалите случаи се изпитва допълнително ПС и се прилага процедурата за извадка с обем, увеличен с единица.

В табл. 4 решенията за приемане и отхвърляне са изчислени в съответствие с изискванията на стандарт БДС ISO 8422:1998.

5. Една извадка се счита за приета, когато са изпълнени изискванията на т. 3 и 4.

Таблица 4

Таблица за вземане на решение за приемане/отхвърляне на извадката по атрибути

Кумулативен	Брой приети	Брой отхвърлени
обем на извад-	образци от	образци от извад-
ката (n)	извадката	ката
3	0	-
4	1	-
5	1	5
6	2	6
7	2	6
8	3	7
9	4	8
10	4	8
11	5	9
12	5	9
13	6	10
14	6	11
15	7	11
16	8	12
17	8	12
18	9	13
19	9	13
20	11	12

Фигура 3

Проверка на съответствието в експлоатация - процедура за контрол

Фигура 4

Проверка на съответствието в експлоатация - избор и изпитване на ПС

(*) Ако са изпълнени изискванията и при двете изпитвания.

Приложение № 2 към чл. 3, ал. 3

Списък с данни № ......

относно одобряване на типа на ПС по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите

Когато компонент, система или отделен технически възел е типово одобрен(-а), той (тя) не се описва, ако има препратка към това типово одобряване. Също така той (тя) не трябва да се описва, когато неговата (нейната) конструкция е ясна от приложените схеми или чертежи. За всяка точка, за която трябва да бъдат приложени схеми или чертежи, се посочват номерата на препратките към приложените документи.

(Забележките са описани в приложение № 2 на Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.)

0.* Обща информация
0.1. Марка (търговско наименование
на производителя):	................................
0.2. Тип и общо(-и) търговско(-и)
описание(-я):	................................
0.3. Начини за идентификация на
типа, когато се маркира ПС (b):	................................
0.3.1. Местоположение на тази
ЕО маркировка:	................................
0.4. Категория на ПС (c):	................................
0.5. Наименование и адрес на
производителя:	................................
0.8. Адрес(-и) на монтажния(-те)
завод(-и ):
1. Общи конструктивни характеристики на ПС
1.1. Снимки и/или чертежи на
представително за одобряване
ПС (образец):	................................
1.3.3.Задвижващи оси (брой, место-
положение, свързване):	................................
2. Маси и размери (e) (в kg и mm)
2.6. Масата на ПС в готовност за
движение или масата на шаси с ка-
бина, когато производителят не е мон-
тирал каросерия (заедно със стандарт-
ното оборудване, включващо охлажда-
ща течност, масла, горива, инструмен-
ти, резервната гума и водача) (o)
(максимум и минимум за всеки
вариант):	................................
2.8. Технически допустимата мак-
симална маса в натоварено състоя-
ние, посочена от производителя:	................................
3. Двигател (В случай на ПС,
което може да се задвижва или с
бензин, или с дизелово гориво и др.,
или също от комбинация с друго го-
риво, точките трябва да бъдат пов-
торени.)
3.1. Производител:	................................
3.1.1. Код на производителя, както
е маркиран на двигателя или други
начини за идентификация:	................................
3.2. Двигател с вътрешно горене:	................................
3.2.1.1. Принцип на работа: при-
нудително запалване/запалване чрез
сгъстяване, четиритактов/двутактов (Излишното се задрасква.)	................................
3.2.1.2. Брой и разположение на
цилиндрите:	................................
3.2.1.2.1. Диаметър на цилиндъра
(вътрешен) (r) :	...mm
3.2.1.2.2. Ход на буталото (r):	...mm
3.2.1.2.3. Ред на работа на цилин-
дрите на двигателя с вътрешно
горене:	................................
3.2.1.3. Обем на двигателя (s):	...сm3
3.2.1.4. Степен на сгъстяване (2):	................................
3.2.1.5. Чертежи на горивната ка-
мера, челото на буталото и в случай
на двигатели с принудително запал-
ване - бутални пръстени:	................................
3.2.1.6. Минимална честота на пра-
зен ход на двигателя (2):	...min-1
3.2.1.6.1. Повишени обороти на
празен ход на двигателя:	...min-1
3.2.1.7. Обемно съдържание на въг-
лероден оксид в отработилите газове
при минимална честота на празен ход
на двигателя, както е посочено от
производителя (само за двигатели с
принудително запалване) (2):	....%
3.2.1.8. Максимална ефективна
мощност (r), декларирана от произ-
водителя ............ kW за	...min-1
3.2.2. Гориво: дизелово гориво/
бензин/LPG/NG/етанол (1):	................................
3.2.2.1. Октаново число по из-
следователски метод RON, оловен:	................................
3.2.2.2. Октаново число по из-
следователски метод RON,
безоловен:	................................
3.2.2.3. Входен отвор (гърловина) на
резервоара: стеснен отвор/етикет (1)
3.2.4. Захранване с гориво:
3.2.4.1. Чрез карбуратор(-и):	да/не (1)
3.2.4.1.1. Марка(-и):	................................
3.2.4.1.2. Тип(ове):	................................
3.2.4.1.3. Монтиран брой:
3.2.4.1.4. Регулиране (2):

3.2.4.1.4.1. Жигльори: .................................................................................	Като заместваща
3.2.4.1.4.2. Дифузори: ...............................................................................	информация може
3.2.4.1.4.3. Ниво на ....................................................................................	да се даде кривата
поплавкова камера: ....................................................................................	на захранване в за-
3.2.4.1.4.4. Маса на	висимост от въз-
поплавъка: ............................................................................................	душния поток и ре-
3.2.4.1.4.5. Игла на	гулировките, пред-
поплавъка: ..............................................................................................	видени да поддър-
	жат тази крива

3.2.4.1.5. Система за стартиране на
студен двигател: ръчно/автоматично (1):	................................
3.2.4.1.5.1. Принцип(-и) на работа:	................................
3.2.4.1.5.2. Работни граници/
регулировки (1) (2):	................................
3.2.4.2.Чрез впръскване на гориво
(само за двигателите със запалване
чрез сгъстяване): да/не (1)
3.2.4.2.1. Описание на системата:	................................
3.2.4.2.2. Принцип на работа: ди-
ректно впръскване/предкамера/
вихрова горивна камера (1)
3.2.4.2.3. Горивонагнетателна
помпа	................................
3.2.4.2.3.1. Марка(и):	................................
3.2.4.2.3.2. Тип(ове):	................................
3.2.4.2.3.3. Максимално количест-
во впръскано гориво (1) (2): честотата
на въртене на помпата ...........mm3/такт
или цикъл ................min-1, или харак-
теристична диаграма
3.2.4.2.3.4. Изпреварване на
впръскването (2):	................................
3.2.4.2.3.5. Крива на изпреварване
на впръскването (2):	................................
3.2.4.2.3.6. Процедура на калибри-
ране: стенд за изпитване/двигател (1)	................................
3.2.4.2.4. Регулатор	................................
3.2.4.2.4.1. Тип:	................................
3.2.4.2.4.2. Точка на прекъсване:	................................
3.2.4.2.4.2.1. Точка на прекъсване
при натоварване:	..min-1
3.2.4.2.4.2.2. Точка на прекъсване
без натоварване:	..min-1
3.2.4.2.6. Дюза(-и):	................................
3.2.4.2.6.1. Марка(и):	................................
3.2.4.2.6.2. Тип(ове):	................................
3.2.4.2.6.3. Налягане в момента
на отваряне (2): .................kPa или
характеристична диаграма (2)
3.2.4.2.7. Пускова система на
студен двигател:	................................
3.2.4.2.7.1. Марка(-и):	................................
3.2.4.2.7.2. Тип(-ове):	................................
3.2.4.2.7.3. Описание:	................................
3.2.4.2.8. Спомагателно устрой-
ство за стартиране:	................................
3.2.4.2.8.1. Марка(-и):	................................
3.2.4.2.8.2. Тип(-ове):	................................
3.2.4.2.8.3. Описание на системата:	................................
3.2.4.3. Чрез впръскване на гориво
(само за двигатели с принудително
запалване): да/не (1)
3.2.4.3.1. Принцип на работа: всму-
кателен тръбопровод едно-/много-
точково/директно впръскване/дру-
ги (уточнете принципа) (1):	................................
3.2.4.3.2. Марка(-и):	................................
3.2.4.3.3. Тип(-ове):	................................

3.2.4.3.4. Описание на
системата
3.2.4.3.4.1. Тип или брой	При системи,
на контролните възли:	различни от
3.2.4.3.4.2. Тип на горивния	системите с
регулатор:	постоянно
3.2.4.3.4.3. Тип на сензора	впръскване,
за въздушен поток:	се посочват
3.2.4.3.4.4. Тип на раздели-	еквивалентни
теля на горивото:	детайли
3.2.4.3.4.5. Тип на регулатора
на налягането: ......................................................................................................
3.2.4.3.4.6. Тип на микропре-
късвача:
3.2.4.3.4.7. Тип на регулира-
щия винт за празен ход: .............................................................................................
3.2.4.3.4.8. Тип на ку-
тията на дросела:
3.2.4.3.4.9. Тип на сензора за
температурата на водата: ..........................................................................................
3.2.4.3.4.10. Тип на сензора за
температурата на въздуха:
3.2.4.3.4.11. Тип на въздуш-
ния температурен прекъсвач:

3.2.4.3.5. Дюзи: "налягане в момен-
та на отваряне" (2): ........характери-
стична диаграма (2) kPa
или:
3.2.4.3.6. Регулиране на впръск-
ването:	................................
3.2.4.3.7. Пускова уредба на
студен двигател:	................................
3.2.4.3.7.1. Принцип(-и) на
работа:	................................
3.2.4.3.7.2. Работни ограничения/
регулировки (1) (2):	................................
3.2.4.4. Захранваща помпа:	................................
3.2.4.4.1.1. Налягане (2): ........kPa
или характеристична диаграма (2):
3.2.6. Запалителна система:	................................
3.2.6.1. Марка(и):	................................
3.2.6.2. Тип(-ове):	................................
3.2.6.3. Принцип на работа:	................................
3.2.6.4. Крива на изпреварване
на запалването (2):	................................
3.2.6.5. Статичен ъгъл на изпре-
варване на запалването (2), преди
ГМТ (горна мъртва точка):	...градуса
3.2.6.6. Разстояние между елек-
тродите на свещите (2):	...mm
3.2.6.7. Ъгъл на отворено състо-
яние на контактите (2):	...градуса
3.2.7. Охладителна система
(течност/въздух) (1):	................................
3.2.8. Всмукателна система:	................................
3.2.8.1. Турбокомпресор: да/не (1)
3.2.8.1.1. Марка(-и):	................................
3.2.8.1.2. Тип(-ове):	................................
3.2.8.1.3. Описание на системата
(максимално налягане на пълнене	..kPa;
изпускателен клапан, когато има):
3.2.8.2. Вътрешен охладител: да/не (1)
3.2.8.4. Описание и чертежи на
всмукателните тръбопроводи и техни-
те принадлежности (камера с повише-
но налягане, нагревателно устройство,
допълнителни всмукатели на въздух
и пр.):	................................
3.2.8.4.1. Описание и чертежи на
всмукателните тръбопроводи (вклю-
чително чертежи и/или снимки):	................................
3.2.8.4.2. Въздушен филтър,
чертежи:	.., или:
3.2.8.4.2.1. Марка(-и):	................................
3.2.8.4.2.2. Тип(-ове):	................................
3.2.8.4.3. Шумозаглушител на
всмукателната система, чертежи:	.., или
3.2.8.4.3.1. Марка(-и):	................................
3.2.8.4.3.2. Тип(-ове):	................................
3.2.9. Изпускателна уредба:	................................
3.2.9.2. Описание и/или чертеж на
изпускателната уредба:	................................
3.2.11. Регулиране на клапаните
(газоразпределение) или еквивалент-
ни данни:	................................
3.2.11.1. Максимален ход на клапа-
ните, ъгъл на отваряне и затваряне по
отношение на мъртвите точки или
данни за газоразпределението при
алтернативни разпределителни
системи:
3.2.11.2. Контролни и/или регули-
ровъчни обхвати (1):	................................
3.2.12. Мерки срещу замърсяване
на въздуха:	................................
3.2.12.1. Устройство за рециклира-
не на картерни газове (описание и
чертежи):	................................
3.2.12.2. Допълнителни устройства
срещу замърсяване (ако не са вклю-
чени в други точки):
3.2.12.2.1. Каталитичен конвертор: да/не (1)
3.2.12.2.1.1. Брой на каталитичните
конвертори и елементи:	................................
3.2.12.2.1.2. Размери, форма и обем
на каталитичните конвертори	................................
3.2.12.2.1.3. Тип на каталитичното
действие:	................................
3.2.12.2.1.4. Общо количество на
благородни метали:	................................
3.2.12.2.1.5. Относителна
концентрация:	................................
3.2.12.2.1.6. Субстрат (структура
и материал):	................................
3.2.12.2.1.7. Плътност на клетките:	................................
3.2.12.2.1.8. Тип на корпусите на
каталитичните конвертори:	................................
3.2.12.2.1.9. Местоположение на
каталитичния конвертор(-и) (място
и контролни разстояния в изпуска-
телната тръба):	................................
3.2.12.2.1.10. Топлинно защитно
устройство: да/не (1)
3.2.12.2.2. Кислороден сензор: да/не (1)
3.2.12.2.2.1. Тип:	................................
3.2.12.2.2.2. Местоположение:	................................
3.2.12.2.2.3. Обхват на регулиране:	................................
3.2.12.2.3. Подаване на въздух: да/не (1)
3.2.12.2.3.1. Тип (пулсиращ въздух,
въздушна помпа и пр.):	................................
3.2.12.2.4. Рециркулация на отрабо-
тилите газове: да/не (1)
3.2.12.2.4.1. Характеристики
(дебит и т. н.):	................................
3.2.12.2.5. Система за улавяне на
горивните изпарения: да/не (1)
3.2.12.2.5.1. Подробно описание на
устройствата и тяхната регулировка:	................................
3.2.12.2.5.2. Чертеж на системата за
улавяне на горивните изпарения:	................................
3.2.12.2.5.3. Чертеж на корпуса на
въглеродния елемент:	................................
3.2.12.2.5.4. Маса на сухия въглен:	.........g
3.2.12.2.5.5. Схема на резервоара с
посочване на обема и материала:	................................
3.2.12.2.5.6. Чертеж на топлинния
щит между резервоара и изпуска-
телната уредба:	................................
3.2.12.2.6. Филтър за частици: да/не (1):
3.2.12.2.6.1. Размери, форма и вмес-
тимост на филтъра за частици:	................................
3.2.12.2.6.2. Тип и конструкция на
филтъра за частици:	................................
3.2.12.2.6.3. Местоположение (раз-
стояние от изпускателната тръба):	................................
3.2.12.2.6.4. Метод или система за
регенериране, описание и/или чертеж:	................................
3.2.12.2.7. Други системи (описание
и действие)	................................
3.2.12.2.8. Система за бордова
диагностика (СБД):	................................
3.2.12.2.8.1. Писмено описание
и/или чертеж на ИН (индикатор за
неизправности МI):	................................
3.2.12.2.8.2. Списък и предназначе-
ние на всички компоненти, които се
контролират от (СБД):	................................
3.2.12.2.8.3. Писмено описание
(общи принципи на работа) за след-
ните елементи:	................................
3.2.12.2.8.3.1. Двигатели с принуди-
телно запалване (1)	................................
3.2.12.2.8.3.1.1. Следене на
катализатора (1)	................................
3.2.12.2.8.3.1.2. Откриване на пре-
късване в запалването: (1)	................................
3.2.12.2.8.3.1.3. Следене на кисло-
роден сензор (1):	................................
3.2.12.2.8.3.1.4. Други компоненти,
следени от СБД (1):	................................
3.2.12.2.8.3.2. Двигатели със запал-
ване чрез сгъстяване (1)	................................
3.2.12.2.8.3.2.1. Следене на
катализатора (1):	................................
3.2.12.2.8.3.2.2. Контрол на филтъ-
ра за частици (1):	................................
3.2.12.2.8.3.2.3. Следене на електрон-
ната система за подаване на гориво (1)	................................
3.2.12.2.8.3.2.4. Други компоненти,
следени от СБД (1):	................................
3.2.12.2.8.4. Критерии за активи-
ране на ИН (фиксиран брой цикли
на двигателя или статистически
методи):	................................
3.2.12.2.8.5. Списък на всички из-
ходни кодове и използвани формати
в СБД (с обяснение за всеки):	................................
3.2.12.2.8.6. Производителите се задължават да дават допълнителна информация с оглед производството на резервни части и консумативи, съвместими със СБД, както и на инструменти за диагностика и апаратура за изпитване, освен ако тази информация не е обект на права на интелектуална собственост или представлява специфично ноу-хау на производителите или на доставчиците на оригинално оборудване за производителите.
Информация се включва в раздел IV на приложение № 5.
3.2.12.2.8.6.1. Описание на типа и броя на подготвителните цикли, използвани за първоначалното одобрение на типа ПС.
3.2.12.2.8.6.2. Описание на типа демонстрационен цикъл на СБД, използвана за първоначалното одобрение на типа ПС по отношение на компонента, контролиран от нея.
3.2.12.2.8.6.3. Изчерпателен списък на всички компоненти, контролирани от индикатора за неизправности и задействане на ИН (фиксиран брой цикли на двигателя или статистически методи), включително списък на съответните необходими вторични параметри, измервани за всеки от компонентите, контролирани от СБД; списък на всички изходящи кодове на СБД и формати (заедно с обяснение за всеки), използвани за отделните компоненти на силовия блок, свързани с емисиите, както и за отделните компоненти, които не са свързани с емисиите, когато наблюдението на съответния компонент се намесва при задействането на ИН. В частност следва да се обяснят подробно данните, съответстващи на услугата $05 (изпитване ID $21 до FF) и на услугата $06. За типове ПС, използващи комуникационна връзка, съответстваща на стандарта БДС ISO 15765-4:2006 "Пътни превозни средства - Системи за диагностика, базирани на система CAN (*) - част 4: Изисквания към системите във връзка с емисиите", трябва да се представи изчерпателно обяснение на данните, съответстващи на услугата $06 (изпитване ID $00 до FF) за всеки ID на монитор, поддържан от СБД.
(*) CAN - controller area network, местна мрежа контролери или мрежа CAN.
3.2.12.2.8.6.4. Допуска се сведенията да се предадат под формата на таблицата, която се прилага към това приложение:

Компо-	Код на	Устрой-	Крите-	Крите-	Вторич-	Разра-	Демон-
нент	неизправ-	ство за	рий за	рий за	ни пара-	ботване	страци-
	ността	контрол	открива-	задей-	метри		онно из-
			не на де-	стване			питване
			фекта	на ИН
Катали-	Р0420	Сигнали	Разлика	Трети	Честота на	Два	Тип I"
затор		от кислород-	между	цикъл	въртене на	цикъла
		ните сонди	сигналите		двигателя,	от тип I
		1 и 2	от сонда 1		натоварване
			и тези от		на двигателя,
			сонда 2		метод A/F, тем-
					пература на ка-
					тализатора

3.2.15. Горивна система за втеч-
нен нефтен газ (LPG): да/не (1)
3.2.15.1. Номер за одобряване на
типа съгласно Наредба № 67 за
одобряване типа на нови моторни
превозни средства и техните ремар-
кета по отношение на резервоарите
за течно гориво и на задната ниско-
разположена защита и за одобряване
типа на задна нискоразположена за-
щита (когато тази наредба се измени
и резервоарите за газови горива ста-
нат част от обхвата й):	................................
3.2.15.2. Устройство за електронно
регулиране на двигателя при зареждане
с втечнен нефтен газ (LPG):	................................
3.2.15.2.1. Марка(-и):	................................
3.2.15.2.2. Тип(-ове):	................................
3.2.15.2.3. Възможност за регулиране
в зависимост от емисиите:	................................
3.2.15.3. Допълнителна документация:	................................
3.2.15.3.1. Описание на системата за
защита на каталитичния конвертор при
преминаване от работа с бензин на LPG
или обратно:	................................
3.2.15.3.2. Структура на системата
(електрически връзки, изводи за ва-
куумни датчици за изравняване на
налягането и т. н.):	................................
3.2.15.3.3. Чертеж на обозначението:	................................
3.2.16. Горивна система за приро-
ден газ (NG): да/не (1)
3.2.16.1. Номер за одобрение на типа
съгласно Наредба № 67 за одобряване
типа на нови моторни превозни средст-
ва и техните ремаркета по отношение
на резервоарите за течно гориво и на
задната нискоразположена защита и
за одобряване типа на задна ниско-
разположена защита (когато тази на-
редба се измени и резервоарите за га-
зови горива станат част от обхвата й):	................................
3.2.16.2. Устройство за електронно
регулиране на двигателя при зарежда-
не с природен газ (NG):	................................
3.2.16.2.1. Марка(и):	................................
3.2.16.2.2. Тип(ове):	................................
3.2.16.2.3. Възможност за регу-
лиране в зависимост от емисиите:	................................
3.2.16.3. Допълнителна докумен-
тация	................................
3.2.16.3.1. Описание на системата
за защита на каталитичния конвертор
при преминаване от работа с бензин
на NG или обратно:	................................
3.2.16.3.2. Структура на системата
(електрически връзки, изводи за ва-
куумни датчици за изравняване на
налягането и т. н.):	................................
3.2.16.3.3. Чертеж на обозначението:	................................
4. Трансмисия (v)
4.4. Съединител (тип):	................................
4.4.1. Максимален предаван въртящ
момент:	................................
4.5. Предавателна кутия	................................
4.5.1. Тип (ръчно / автоматично /
безстепенно изменение) (БИ) (1)	................................
4.6. Предавателни отношения	................................

Предавка	Предавателни	Предавателно	Общи
	отношения в	отношение(я)	преда-
	предавателна-	на главното	вателни
	та кутия (преда-	предаване	отноше-
	вателни отноше-	(предавателно	ния
	ния на обороти-	отношение на
	те на двигателя	оборотите на
	към оборотите	изходящия
	на изходящия	вал на преда-
	вал на предава-	вателната
	телната кутия)	кутия към
		оборотите
		на задвижва-
		ното колело)
Макси-
мално за
БИ (1)
1
2
3
...............................................
Мини-
мално за
БИ(1)

Заден ход

(1) Безстепенно изменение

6. Окачване	................................
6.6. Гуми и колела	................................
6.6.1. Комбинация(-и) на гуми/коле-
ла (за гумите да се посочи означение на
размера, индекс на максималната това-
роносимост, символ за минималната
скорост; за гумите от категория Z, пред-
назначени за монтиране на ПС, чиято
максимална скорост надхвърля 300 km/h,
се осигурява еквивалентна информация;
за колелата да се посочи размерът на
джантата и изместването (-ията):	................................
6.6.1.1. Оси:	................................
6.6.1.1.1. Ос 1:	................................
6.6.1.1.2. Ос 2:	................................
5.6.6.1.1.3. Ос 3:	................................
5.6.6.1.1.4. Ос 4:	................................
и т. н.	................................
6.6.2. Горни и долни граници на ра-
диуса на търкаляне на колелото:	................................
6.6.2.1. Ос 1:	................................
6.6.2.2. Ос 2:	................................
5.6.6.2.3. Ос 3:	................................
5.6.6.2.4. Ос 4:	................................
и т. н.	................................
6.6.3. Налягане(-ия) в гумите, както
е препоръчано от производителя на ПС:	..... kPa
9. Каросерия	................................
9.10.3. Седалки:	................................
9.10.3.1. Брой:	................................
Дата; подпис:	................................
Допълнение

ИНФОРМАЦИЯ ЗА ИЗПИТВАТЕЛНИТЕ УСЛОВИЯ

1. Запалителни свещи
1.1. Марка:	................................
1.2. Тип:	................................
1.3. Разстояние между електродите:	................................
2. Запалителна бобина
2.1. Марка:	................................
2.2. Тип:	................................
3. Кондензатор
3.1. Марка:	................................
3.2. Тип:	................................
4. Използвана смазка (грес; масло)
4.1. Марка:	................................
4.2. Тип:	................................

____________________

(*) Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз.

Приложение № 3 към чл. 3, ал. 4, т. 1

Система за бордова диагностика (СБД) за ПС

Част 1

1. Общи положения

В това приложение се определят изискванията към функционирането на СБД за контрол на емисиите на ПС.

2. Дефиниции

За целите на това приложение:

2.1. "Система за бордова диагностика (СБД)" е определена в § 1, т. 17.

2.2. "Тип ПС средство" означава категория ПС, които не се различават съществено по такива характеристики, като двигател и СБД, както са определени в част 3 на приложението.

2.3. "Фамилия превозни средства (по отношение на СБД)" е група ПС, определени от производителя, които по конструкция се очаква да имат сходни емисии в отработилите газове и характеристики на СБД. Всеки двигател от фамилията да съответства на изискванията на наредбата.

2.4. "Система за контрол на емисиите" е електронен контролер за управление на двигателя, както и всеки компонент, свързан с емисиите от изпускателната уредба или системата за контрол на емисиите от изпаряване, който подава входните или приема изходните данни от този контролер.

2.5. "Индикатор за неизправности (ИН)" е светлинен или звуков индикатор, който ясно информира водача на ПС за появата на неизправност в работата на всеки компонент, който е свързан към СБД, или на самата СБД.

2.6. "Неизправност" е повреда на компонент или система, свързани с емисиите, която може да причини емисии, надвишаващи граничните стойности по т. 3.3.2, или СБД не е в състояние да диагностицира основните възможни неизправности .

2.7. "Вторичен въздух" е въздух, вкаран в изпускателната уредба посредством помпа, аспиратор или по друг начин, подпомагащ окисляването на НС и СО, съдържащи се в потока отработили газове.

2.8. "Отказ за запалване на двигател" е липса на горене в цилиндъра на двигател с принудително запалване, дължащо се на липса на искра, неправилно дозиране на горивната смес, лоша компресия или някаква друга причина. От гледна точка на СБД това означава, че процентът на отказ за запалване спрямо общия брой на запалвания на двигателя (както е посочен от производителя) може да причини емисии, превишаващи граничните стойности, определени в т. 3.3.2, или да доведе до износване на изходния конвертор или конверторите, или до прегрявания, предизвикващи необратими повреди.

2.9. "Изпитване тип I" е работен цикъл т. 2 и т. 3 на част 2 от приложение № 4, използван за одобряване по отношение на емисиите, както е посочено в част 2 от приложение № 4.

2.10. "Работен цикъл" е цикълът, състоящ се от пускане на двигателя, работен режим, при който може да се установи неизправна работа и спиране работата на двигателя.

2.11. "Цикъл на подгряване" е работата на ПС, осигуряваща повишаване на температурата на охлаждащата течност най-малко 22 К от тази при пускането на двигателя и достигане на минимална температура 343 К (70°С).

2.12. "Регулиране на сместа" е адаптивното регулиране на основните параметри на притока на гориво и въздух. Краткотрайното регулиране на сместа е свързано с динамични и незабавни регулировки. Дълготрайното регулиране на сместа е свързано с много по-постепенни изменения на регулировъчните параметри в сравнение с краткотрайното. Тези дълготрайни регулировки компенсират разликите между отделните ПС и промените, които възникват в тях с течение на времето.

2.13. "Изчислена стойност на натоварване" е определянето на действителния въздушен поток, разделен на максималния възможен въздушен поток, коригиран в зависимост от надморската височина, ако има разлики. Тази дефиниция представлява бездименсионна величина, която не е характеристика на двигателя, и за сервизния техник дава информация за използваната част от възможното пълно натоварване на двигателя (с напълно отворена дроселова клапа = 100 %);

	Действителен		Атмосферно налягане
	въздушен поток		(при морското ниво)
CLV =	------------------------	.	----------------------------
	Максимален въз-		Барометрично
	душен поток		(при налягане
			морското ниво)

2.14. "Постоянен режим на непроменливи данни за емисиите" се отнася за случай, при който контролерът за управление на двигателя постоянно превключва към регулировки, които не изискват входни данни от повредения компонент или система там, където такъв повреден компонент или система би предизвикал увеличение на емисиите от ПС до нива над граничните стойности, определени в т. 3.3.2.

2.15. "Помощно приспособление за задвижване" е приспособление за предаване на мощност от двигателя за задвижване на спомагателни устройства, монтирани на ПС.

2.16. "Достъп" е наличността на всички данни, свързани с емисиите, на разположение на СБД, включително всички кодове за неизправност, необходими за преглед, диагностика, експлоатация или ремонт на частите на ПС, свързани с емисиите, чрез серийния интерфейс за стандартните диагностични връзки (съгласно част 2, т. 6.5.3.5).

2.17. "Неограничен достъп" е:

• достъпът, независещ от код за достъп, който може да бъде получен само от производителя или от подобно устройство, или

• достъпът, позволяващ оценка на получените данни без необходимостта от каквато и да е уникална декодираща информация, освен ако информацията е стандартизирана.

2.18. "Стандартизиран(-а)" означава, че целият информационен поток, включително всички използвани кодове за неизправности, се дава само в съответствие със стандартите, които по силата на факта, че техният формат и незадължителен характер са ясно определени и предвиждат максимално ниво на хармонизация в производството на ПС и чиято употреба е изрично разрешена в наредбата.

2.19. "Информация за ремонт" е цялата необходима информация за диагностика, обслужване, проверка, периодично наблюдение или ремонт наПС и която производителите предоставят на техните упълномощени/оторизирани доставчици/сервизи. Където е необходимо, тази информация следва да включва каталози, технически наръчници, диагностична информация (напр. минимални и максимални теоретични стойности за измерванията), схеми на електрическата инсталация, идентификационния номер на софтуера за калибриране, приложим за типа ПС, инструкции за индивидуални и специални случаи, информация относно инструментите и оборудването, информация за база данни и двупосочни данни за наблюдение и изпитване. Производителят не е задължен да предоставя информация, представляваща интелектуална собственост или специфично ноу-хау на производителите и/или доставчиците на части и агрегати - в тези случаи необходимата техническа информация не следва да бъде недобросъвестно отказвана.

2.20. "Недостатък" във връзка със СБД е наличието на повече от два отделни наблюдавани компонента или системи, показващи временно или постоянно такива функционални характеристики, които намаляват възможността за техния контрол от СБД или отговарящи не на всички други изисквания по отношение на СБД. Превозните средства могат да бъдат одобрени, регистрирани и продавани с такива недостатъци съгласно разпоредбите на т. 4.

3. Изисквания и изпитвания

3.1. Всички превозни средства се оборудват със СБД, така разработена, конструирана и монтирана в ПС, че да го приведе в състояние да идентифицира типа фактори за влошаване на качеството или неизправности през целия период на експлоатация на ПС. За постигане на тази цел изпълнителният директор на ИА "АА" приема, че ПС, с пробег, надвишаващ изисквания за дълготрайност при изпитване тип V, посочено в т. 3.3.1, могат да покажат такова влошаване на поведението на СБД, че пределните стойности на емисиите, определени в т. 3.3.2, могат да бъдат превишени, преди СБД да е сигнализирала на водача за повреда в ПС.

3.1.1. Достъпът до СБД, който се изисква за проверка, диагностика, поддръжка или ремонт на ПС, е неограничен и стандартизиран. Всички кодове за неизправности, свързани с емисиите, са съвместими с т. 6.5.3.4 от част 2.

3.1.2. Не по-късно от три месеца след предоставяне на информация за ремонт от производителя на упълномощения/оторизирания доставчик/сервиз производителят осигурява достъпа до тази информация (включително всички следващи изменения и допълнения) срещу недискриминиращо заплащане и съответно уведомява изпълнителния директор на ИА "АА".

В случай на несъответствие с тези изисквания изпълнителният директор на ИА "АА" предприема мерки за осигуряване на необходимата информация относно ремонта в съответствие с процедурите за одобряване на типа и за надзора на ПС в експлоатация.

3.2. Системата СБД се разработва, конструира и монтира в ПС така, че да отговаря на изискванията в условия на нормална експлоатация.

3.2.1. Временно деактивиране на СБД.

3.2.1.1. Производителят може да деактивира СБД, ако нейните възможности за наблюдение се влияят от ниски нива на горивото в резервоара. Не се допуска деактивиране, когато нивото на гориво в резервоара е над 20 % от номиналната вместимост на резервоара.

3.2.1.2. Производителят може да деактивира СБД при температура на околната среда при пускане на двигателя под 266 К (-7°С) или при изкачвания на височини над 2500 m надморско равнище. Това се допуска, ако производителят предложи данни и/или инженерна оценка, която точно показва, че наблюдението би било ненадеждно при такива условия. Производителят може също да изиска деактивиране на СБД при други температури на околната среда при пускане на двигателя, ако с данни и/или инженерна оценка той удостовери пред изпълнителния директор на ИА "АА", че има възможност за погрешна работа на системата при тези условия.

3.2.1.3. За превозни средства, проектирани с възможност за монтиране на приспособления за задвижване, деактивирането на системите за наблюдение е разрешено, но при условие че деактивирането възниква при задействане на приспособленията за задвижване.

3.2.2. Отказ за запалване на двигателя - за превозни средства с двигатели с принудително запалване

3.2.2.1. Производителите могат да приемат по-висок процент на отказ за запалване на двигателя за критерий за неизправност спрямо тези, които са заявени пред изпълнителния директор на ИА "АА" за определени честота на въртене на двигателя и условия на натоварване в случай, че може да удостовери пред изпълнителния директор на ИА "АА", че установяването на по-ниски нива на отказ за запалване на двигателя би било ненадеждно.

3.2.2.2. Ако производителят може да удостовери пред изпълнителния директор на ИА "АА", че установяването на по-висок процент отказ за запалване е все още невъзможно или че отказ за запалване не може да бъде различен от друг фактор (например лоши пътища, превключване на скорост и др.), системата за контрол може да бъде деактивирана при наличие на такива условия.

3.3. Описание на изпитванията

3.3.1. Изпитването се провежда върху ПС, използвано за изпитване за дълготрайност от тип V, определен в приложение № 9 по процедурата за изпитване в част 2 на това приложение. Изпитването се провежда след приключване на изпитване тип V за дълготрайност. Когато не се провежда изпитване за дълготрайност от тип V или по искане на производителя, представително и с подходящи характеристики по отношение на дълготрайността ПС може да се използва за изпитвания на СБД.

3.3.2. Системата за бордова диагностика да показва повреда на компонент или система, свързана с емисиите, когато тази повреда предизвиква увеличение на емисиите, по-голямо от следните гранични стойности:

	Референтна	Маса на	Обща маса	Маса на	Маса на
	маса	въглеродния	на въглево-	азотните	частиците
	(RW)	оксид	дородите	оксиди	(1)
	(kg)	(CO)	(THC)	(NOx)	(PM)
		L1 (g/km)	L2 (g/km)	L3 (g/km)	L4 (g/km)

Кате-	Клас		бензин	дизел	бензин	дизел	бензин	дизел	дизел
гория
M (2)	-	Всички	3,20	3,20	0,40	0,40	0,60	1,20	0,18
N1 (3)	I	RW <= 1305	3,20	3,20	0,40	0,40	0,60	1,20	0,18
	II	1305 < RW
		<= 1760	5,80	4,00	0,50	0,50	0,70	1,60	0,23
	III	1760 < RW	7,30	4,80	0,60	0,60	0,80	1,90	0,28

1 За двигатели със запалване чрез сгъстяване.

2 С изключение на превозните средства с максимална маса над 2500 kg.

3 И превозните средства от категория М, визирани в забележка 2.

3.3.3. Изисквания относно наблюдението за превозни средства с двигатели с принудително запалване.

За да удовлетвори изискванията по т. 3.3.2, СБД извършва най-малко наблюдение за:

3.3.3.1. намаляването на ефективността на каталитичен конвертор, единствено по отношение на емисиите въглеводороди - НС; производителят наблюдава само предния конвертор или комбинацията със следващия(-те) конвертор(-и), поставен(-и) след предния; конверторът или системата от конвертори е считан за неизправен, когато емисиите въглеводороди надхвърлят определената за HC гранична стойност в таблицата към т. 3.3.2;

3.3.3.2. наличието на отказ за запалване в работния обхват на двигателя, ограничен, както следва:

(а) максимална честота на въртене 4500 min-1 или с 1000 min-1 по-висока от най-високата честота, появяваща се по време на цикъла на изпитване тип I, която от двете стойности е по-ниска;

(б) линията на положителния въртящ момент (т.е. натоварване на двигателя с предавателна кутия в неутрално положение);

(в) линията, свързваща следните работни точки на двигателя: принудителния въртящ момент при 3000 min-1 и точката от кривата на максималната честота на въртене, определена в (а), със стойността на разреждане във всмукателния колектор на двигателя при налягане с 13,33 kРа по-ниско от това при кривата на положителния въртящ момент.

3.3.3.3. Влошаване качеството на кислородния сензор

3.3.3.4. Други компоненти за намаляване на емисиите или самите системи компоненти или системи от силовото задвижване, които имат отношение към емисиите, свързани към компютър, повредата на които може да причини превишаване на определените в т. 3.3.2 гранични стойности, за емисиите в изпускателната тръба;

3.3.3.5. Ако не са обект на друго наблюдение, всички други съставни компоненти на силовото задвижване, които имат отношение към емисиите и са свързани с компютър, включително съответните сензори, позволяващи функционирането на системата за наблюдение, се наблюдават за непрекъснатост на веригата.

3.3.3.6. Електронният регулатор за прочистване емисиите от изпаряване се наблюдава най-малко за непрекъснатостта на веригата.

3.3.4. Изисквания по отношение на наблюдението за превозните средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване

За удовлетворяване на изискванията по т. 3.3.2 СБД да извършва най-малко наблюденията за:

3.3.4.1. при наличие на каталитичен конвертор - намаляването на ефективността му;

3.3.4.2. при наличие на филтър за частици - функционалността и целостта му;

3.3.4.3. електронната система за впръскване на гориво по отношение на количеството гориво и регулатора(-те) на момента на впръскване; те се наблюдават за непрекъснатост на веригата и обща функционална неизправност;

3.3.4.4. други компоненти на системата за контрол на емисиите или самите системи, компоненти или системи от силовото задвижване, които имат отношение към емисиите, свързани към компютър, повредата на които може да причини превишаване на пределните стойности, определени в т. 3.3.2, за емисиите в изпускателната тръба; примери за такива системи или компоненти са тези за наблюдение и регулиране на масовия и обемния дебит и температурата, налягането на всмукателния колектор и нагнетателния тракт, включително съответните сензори, позволяващи функционирането на системата за наблюдение;

3.3.4.5. ако не са обект на друго наблюдение, всички други съставни компоненти на силовото задвижване, които имат отношение към емисиите и които са свързани с компютър, се наблюдават относно непрекъснатостта на електрическата верига.

3.3.5. Производителите удостоверяват пред изпълнителния директор на ИА "АА", че определени компоненти или системи не е необходимо да бъдат наблюдавани, ако при повреда или отстраняване емисиите не надвишават граничните стойности, определени в т. 3.3.2.

3.4. Въвежда се последователност на диагностичните проверки при всяко стартиране на двигателя, която се изпълнява докрай поне веднъж, предоставяйки данни, че са изпълнени условията за проверка. Условията за проверка се избират по такъв начин, че всички да се извършват при нормално управление на ПС, както е определено в изпитване тип I.

3.5. Активиране на индикатора за неизправна работа (ИН)

3.5.1. Системата за бордова диагностика включва индикатор за неизправности, лесно забележим от водача на ПС. Индикаторът за неизправности се използва само да сигнализира на водача необходимост от спешна сервизна намеса при потегляне или от придвижване до най-близкото подходящо място. Индикаторът за неизправности е видим при всички нормални условия на осветеност. Когато е активиран, той показва символ в съответствие с БДС ISO 2575:2006. Превозното средство се оборудва само с един индикатор за неизправности с основно предназначение за сигнализиране за проблеми, отнасящи се до емисиите. Разрешени са отделни средства за предупреждение със специфични предназначения (например спирачна система, закопчаване на предпазните колани, налягане на маслото и др.). Използването на червена светлина от индикатора за неизправности е забранено.

3.5.2. За стратегиите, изискващи повече от два цикъла за предварителна подготовка за активиране на индикатора за неизправност, производителят предоставя данни и/или инженерна оценка, която ясно да удостоверява, че системата за наблюдение е еднакво ефективна и своевременна при установяване влошаване състоянието на компонентите. Стратегиите, изискващи средно повече от 10 работни цикъла за активиране на индикатора за неизправност, не са приемливи. Индикаторът за неизправност също така да се активира, когато регулаторът на двигателя влезе в режим на действие на постоянна неизправност по отношение на емисиите при превишаване на граничните стойности, определени в т. 3.3.2, или при невъзможност на СБД да изпълнява основните изисквания за контрол, посочени в т. 3.3.3 или 3.3.4 от приложението. Индикаторът за неизправност работи в специален предупреждаващ режим, например мигаща светлина за всеки период, през който се появява отказ за запалване на двигателя при ниво, при което може да се получи повреда на каталитичния конвертор, така, както е определено от производителя. Индикаторът за неизправност се активира и когато контактният ключ на двигателя е в положение "включено" преди стартирането на двигателя или принудителното му задвижване и да се деактивира след стартиране на двигателя, ако не е установена през това време някаква неизправност.

3.6. Съхраняване на код за неизправност

Системата за бордова диагностика да записва кода(-овете), който(-ито) показва(-т) състоянието на системата за контрол на емисиите. Използват се самостоятелни кодове за идентифициране състоянието на системите за контрол на емисии и на тези системи, свързани с контрола на емисиите, за пълното оценяване на които е необходима по-продължителна работа на ПС. Ако ИН се задейства поради отказ, неизправност или преминаване в режим на работа при постоянни емисии, код за неизправност, обозначаващ типа неизправност, се регистрира и съхранява. Кодът за неизправност се регистрира в случаите, посочени в т. 3.3.3.5 и 3.3.4.5 от приложението.

3.6.1. Изминатото от ПС разстояние по време на активиран индикатор за неизправност се отчита и данните за него са достъпни във всеки момент чрез серийния порт на стандартния куплунг за предаване на данни.

3.6.2. В случай на ПС с двигатели с принудително запалване цилиндрите, които предизвикват отказ за запалване, не се нуждаят от поотделно идентифициране, ако е съхранен кодът за неизправност за отказ за запалване на един или няколко цилиндъра.

3.7. Деактивиране на индикатор за неизправност (ИН)

3.7.1. Ако няма процент откази за запалване, които могат да причинят повреда на каталитичния конвертор (както е определено от производителя), или ако условията на работа на двигателя - честота на въртене и натоварване, са сведени до ниво на отказ за запалване, при което няма риск за повреда на конвертора, индикаторът за неизправност се превключва обратно в предишния режим на работа. Този режим съответства на режима на първия работен цикъл, по време на който е било установено нивото на отказ за запалване. Индикаторът за неизправност може да бъде превключен в нормален режим на работа по време на следващите работни цикли. Ако ИН се превключи в предходния режим на работа, кодовете за неизправности и съхранените условия за двигател в "замразена структура" могат да бъдат изтрити.

3.7.2. За всички други неизправности индикаторът за неизправност може да се деактивира след три последователни работни цикъла, през които системата за наблюдение, отговорна за активиране на индикатор за неизправност, спира да установява неизправна работа и ако няма други идентифицирани неизправни функции, които биха активирали самостоятелно индикатора за неизправност.

3.8. Изтриване на код за грешка

3.8.1.* Системата за бордова диагностика може да изтрие един код за неизправност и за изминато разстояние, както и условия за двигател в "замразена структура", ако същата повреда не е регистрирана отново в рамките на поне 40 цикъла от стартиране на двигателя и привеждането му до нормална работна температура.

3.9. Двугоривни превозни средства

3.9.1.* При двугоривни ПС процедурите са:

- активиране на индикатора за неизправност (ИН) (виж т. 3.5 от приложението);

- записване/съхраняване на кодовете за неизправности (виж т. 3.6 от приложението);

- деактивиране на ИН (виж т. 3.7 от приложението);

- изтриване на код за неизправност (виж т. 3.8 от приложението);

и се извършват независимо от това, дали ПС работи с бензин или с газово гориво. В случай че ПС работи с бензин, резултатът от всяка процедура да не се влияе, когато ПС работи с газово гориво. В случай че ПС работи с газово гориво, резултатът от всяка процедура да не се влияе, когато ПС работи с бензин.

Независимо от това изискване състоянието на кода (виж т. 3.6 от приложението) уточнява, че системите за контрол са били напълно оценени за двата типа горива (бензин и газово гориво), когато системите за контрол са напълно оценени за един от типовете гориво.

4. Изисквания, свързани с одобряването на типа на СБД

4.1. Производителят може да поиска одобряване на типа на СБД дори ако системата покаже един или повече недостатъка, поради които специфичните изисквания на приложението не са изпълнени изцяло.

4.2. При разглеждане на искането изпълнителният директор на ИА "АА" преценява доколко съответствието с изискванията на приложението е неосъществимо и неоснователно.

Изпълнителният директор на ИА "АА" взема предвид данните от производителя, които детайлизират такива фактори, без да са изчерпателно посочени, като технически възможности, време за осъществяване и производствени цикли, включително времето за въвеждане на измененията в конструкцията на двигателите и ПС, осъвременяването на компютрите и програмите, с прилагането на които СБД ще може да постигне съответствие с наредбата, и дали производителят показва прилагане на приемливи усилия за постигане на съответствие с изискванията на наредбата.

4.2.1. Изпълнителният директор на ИА "АА" не приема никакви искания за допускане на недостатъци, които включват пълно неприлагане на изискваната система за контрол на диагностичните параметри.

4.2.2. Изпълнителният директор на ИА "АА" не приема искания за допускане на недостатъци, които не са съобразени с граничните стойности на замърсителите, посочени в т. 3.3.2.

4.3. При определяне на последователността на показаните недостатъци за двигателите с принудително запалване първо се определят недостатъците, свързани с т. 3.3.3.1, 3.3.3.2 и 3.3.3.3, а за двигателите със запалване чрез сгъстяване - с т. 3.3.4.1, 3.3.4.2 и 3.3.4.3 от приложението.

4.4. Преди датата на издаване на одобряването на типа или към тази дата няма да се признават за допустими недостатъците, свързани с изискванията по т. 6.5 от част 2, с изключение на т. 6.5.3.4. Тази точка не се прилага за двугоривните ПС.

4.5. Двугоривни превозни средства

4.5.1. Независимо от изискванията на т. 3.9.1 и по искане на производителя изпълнителният директор на ИА "АА" допуска следните недостатъци във връзка с изискванията на приложението, с оглед на одобряване типа на двугоривни ПС:

- изтриване на код за неизправност, изминато разстояние и сваляне на информация след 40 цикъла на подгряване, независимо от използваното гориво;

- активиране на ИН за двата типа гориво (бензин и газово гориво) след откриването на неизправност на един от двата вида гориво;

- изключване на ИН след три последователни цикъла на управление без неизправност, независимо от използваното гориво;

- използване на два кода за състояние, по един за всеки вид гориво.

По искане на производителя изпълнителният директор на ИА "АА" може по своя преценка да разреши други възможности.

4.5.2. Независимо от предписанията на т. 6.6 от част 2 към приложението и по искане на производителя изпълнителният директор на ИА "АА" допуска следните несъответствия по отношение на изискванията на приложението, с цел оценката и предаването на диагностичните сигнали:

- предаване на диагностични сигнали за използваното гориво на единичен изходен адрес;

- оценка на серия от диагностични сигнали за двата типа горива (съответстваща на оценката на едногоривни ПС, независимо от използваното гориво);

- избор на серия от диагностични сигнали (свързани с всеки от двата типа горива) чрез положението на превключвателя за гориво;

- оценка и предаване за двата типа горива на единична серия от диагностични сигнали на компютъра, който контролира функционирането с бензин, независимо от използваното гориво. Компютърът, който контролира функционирането с газ, оценява и предава диагностичните сигнали, отнасящи се за системата за функциониране на газ, и съхранява данните за функционирането с бензин.

По искане на производителя, изпълнителният директор на ИА "АА" може, по своя преценка, да разреши други възможности.

4.6. Продължителност на периода, през който се допускат недостатъци

4.6.1. Един недостатък може да се отстрани за период от две години след датата на одобряване типа на ПС. Ако се докаже, че е необходимо да се направят значителни изменения в конструкцията на ПС, за да се отстрани недостатъкът, срокът за привеждане в съответствие с изискванията се продължава повече от две години. В този случай недостатъкът може да се отстрани за период, който не надхвърля три години.

4.6.1.1. За двугоривни ПС недостатък, допуснат съгласно т. 4.5, може да продължи да съществува за период от три години след датата на одобряване типа на ПС. Ако се докаже, че е необходимо да се направят значителни изменения в конструкцията на ПС, за да се отстрани недостатъкът, срокът за привеждане в съответствие с изискванията се продължава повече от три години. В този случай недостатъкът може да продължи да съществува за период, който не надхвърля четири години.

4.6.2. Производител може да поиска изпълнителният директор на ИА "АА" да приеме със задна дата наличието на недостатъка, когато същият е открит след първоначалното одобряване на типа. В този случай недостатъкът може да продължи да съществува за период от две години след датата на уведомяването от изпълнителния директор на ИА "АА". Ако се докаже, че е необходимо да се направят значителни изменения в конструкцията на ПС, за да се отстрани недостатъкът, срокът за привеждане в съответствие с изискванията се продължава повече от две години. В този случай недостатъкът може да продължи да съществува за период, който не надхвърля три години.

4.7. (В сила от 01.01.2007 г.) Изпълнителният директор на ИА "АА" уведомява компетентните органи на държавите - членки на ЕС, съгласно изискванията на глава 7 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета, за решенията на одобряване типа на СБД с отклонения в изискванията.

5. Достъп до информация за система за бордова диагностика

5.1. (В сила от 01.01.2007 г.) Към всяко заявление за одобряване на типа или за изменение на одобряване на типа в съответствие с глава втора, раздел I и глава четвърта, раздел I от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета се прилагат сведения за СБД, с която е оборудвано съответното ПС. Тези сведения позволяват на производителите на резервни или заменяеми компоненти да проектират части, съвместими със СБД, с оглед да се осигури безпроблемна употреба, подсигуряваща потребителя срещу неизправности. Също така тези сведения дават възможност на производителите на инструменти за диагностика и на апаратура за изпитване да разработват устройства, гарантиращи ефективна и надеждна диагностика на системите за контрол на емисиите на ПС.

5.2. Изпълнителният директор на ИА "АА" предоставя на недискриминационна основа на всеки производител на компоненти, на инструменти за диагностика или на апаратура за изпитване, по негово искане, допълнение 2 към удостоверението за типово одобрение, което съдържа всички полезни сведения за СБД.

5.2.1. Когато изпълнителният директор на ИА "АА" получи искане за сведения от производител на компоненти, на инструменти за диагностика или на апаратура за изпитване относно СБД на ПС, което е получило одобряване на типа по отменената Наредба № 73 от 7.10.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение замърсяването на въздуха от емисии от двигателите (ДВ, бр. 22 от 2004 г.):

- изпълнителният директор на ИА "АА" в тридесетдневен срок изисква от производителя на съответното ПС сведенията, посочени в т. 3.2.12.2.8.6 от приложение № 2; разпоредбите на т. 3.2.12.2.8.6, второ изречение, не се прилагат;

- производителят изпраща тези сведения на изпълнителния директор на ИА "АА" в двумесечен срок от искането;

- изпълнителният директор на ИА "АА" изпраща тези сведения на компетентните органи на държавите - членки на ЕС; органът, който е предоставил първоначалното одобрение, прилага тези сведения към приложение № 2 от досието за типово одобрение на ПС.

Това изискване не отменя предишно типово одобрение, предоставено съгласно наредбата, и не възпрепятства разширяването на такова типово одобрение при условията, предвидени в наредбата, по силата на която това одобрение първоначално е било предоставено.

5.2.2. Тези сведения могат да се искат само за заменяеми или резервни части, обект на типово одобряване, или за компоненти на системи, обект на типово одобряване.

5.2.3 Искането за сведения посочва точно характеристиките на съответния модел ПС и посочва, че исканите сведения ще послужат за проектирането на резервни или заменяеми компоненти, на инструменти за диагностика или на апаратура за изпитване.

Част 2

Функционални характеристики на системите за бордова диагностика (СБД)

1. Общи положения

Тази част описва процедурата за изпитване съгласно т. 5 на приложението. Процедурата описва метод за проверка на функционирането на СБД, монтирана на ПС, чрез симулиране на неизправност в съответните системи за управление на двигателя или в системата за контрол на емисиите. С него се установяват и процедурите за определяне на дълготрайността на системите за бордова диагностика.

Производителят осигурява наличността на повредени компоненти и/или електрически устройства, които могат да се използват за симулиране на неизправност. При измерване по време на цикъла от изпитване от тип I такива повредени компоненти или устройства не трябва да предизвикват емисии, надвишаващи с повече от 20 % граничните стойности по т. 3.3.2.

Когато ПС се изпитва с повреден компонент или устройство, СБД се одобрява, ако индикаторът за неизправност (ИН) се активира. Системата за бордова диагностика се одобрява и в случай, че индикаторът за неизправност (ИН) се активира при нива под граничните стойности, определени за СБД.

2. Описание на изпитването

2.1. Изпитването на СБД се състои от следните етапи:

- симулиране на неизправност на компонент от управлението на двигателя или от системата за регулиране на емисиите;

- привеждане на ПС до условията на изпитването със симулиране на неизправност по време на привеждането на ПС до условията на изпитването, определено в т. 6.2.1 или 6.2.2;

- управление на ПС със симулиране на неизправност за цикъла на изпитване от тип I и измерване на емисиите от ПС;

- определяне дали СБД реагира на симулираната неизправност и дали дава индикация за неизправността по подходящ начин на водача на ПС.

2.2. По искане на производителя неизправността на един или повече компоненти може да се симулира по електронен начин в съответствие с условията на т. 6.

2.3. Производителят може да поиска това наблюдение да се извършва извън цикъла на изпитването от тип I, ако той може да докаже пред изпълнителния директор на ИА "АА", че наблюдението при условията, които се изпълнят по време на цикъла на изпитване тип I, налага ограничаване на условията на наблюдение спрямо условията на наблюдение на ПС в експлоатация.

3. Изпитвано превозно средство и гориво

3.1. Превозно средство

Изпитваното ПС съответства на изискванията по т. 3.1 от приложение № 4.

3.2. Гориво

При изпитването се използва подходящо еталонно гориво, чиито спецификации са дадени в приложение № 13 за бензин и дизел и в приложение № 13а за LPG и NG. Видът гориво, използвано в изпитванията при всяка форма на неизправност (виж т. 6.3 от частта), може да се избира от изпълнителния директор на ИА "АА" измежду еталонните горива, посочени в приложение № 13а за едногоривни ПС, и измежду еталонните горива, посочени в приложение № 13 или № 13а за двугоривните ПС. Не се извършва никаква смяна на вида гориво в една от фазите на изпитването (виж т. 2.1 - 2.3 от частта). При двигател, работещ с LPG или с NG, двигателят може да се стартира с бензин и да се премине на LPG или на NG след предварително избрано време, което се включва автоматично и което производителят не може да изменя.

4. Температура и налягане по време на изпитването

4.1. Температурата и налягането за изпитването да съответстват на изискванията за изпитване тип I, както са описани в приложение № 4.

5. Изпитвателно оборудване

5.1. Динамометричен стенд

Динамометричният стенд да отговаря на изискванията на приложение № 4.

6. Процедура за изпитване на система СБД

6.1. Изпитвателният цикъл върху динамометричния стенд да съответства на изискванията, определени в приложение № 4.

6.2. Предварително привеждане до условията на изпитването на ПС

6.2.1. Според типа двигател и след въвеждане на един от режимите на неизправност, определени в т. 6.3, ПС се подлага на предварително привеждане до условията на изпитването чрез провеждане поне на два последователни цикъла на изпитване тип I (т. 2 и 3 от част 2 на приложение № 4). За ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване е позволена допълнителна предварителна подготовка от два цикъла по т. 3 от част 2 на приложение № 4.

6.2.2. По искане на производителя, могат да се използват алтернативни методи за предварително привеждане до условията на изпитването.

6.3. Режими на неизправности, които се изпитват

6.3.1. Превозни средства с двигатели с принудително запалване:

6.3.1.1. отстраняване на конвертора и замяната му с неизправен или повреден конвертор или електронна симулация на такава неизправност;

6.3.1.2. условия за отказ за запалване на двигателя съгласно условията за наблюдение, определени в т. 3.3.3.2.;

6.3.1.3. отстраняване на сензора за кислород и замяната му с неизправен или повреден сензор за кислород или електронна симулация на такава неизправност;

6.3.1.4. разединяване на връзка от електрическата верига на който и да е друг компонент, имащ отношение към емисиите и свързан към компютър за управление на силовото задвижване;

6.3.1.5. разединяване на електрическа връзка на устройството за управление на прочистването на емисиите от изпаряване (ако ПС е оборудвано с такова); не е необходимо да се извършва изпитване от тип I за този особен вид неизправност.

6.3.2. Превозни средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване:

6.3.2.1. при наличие на конвертор, отстраняване на конвертора и замяната му с неизправен или повреден такъв или с електронна симулация на такава неизправност;

6.3.2.2. при наличие на филтър за частици, цялостно отстраняване на филтъра или където сензорите са неразделна част от филтъра, монтиране на повреден филтър;

6.3.2.3. електрическо разединяване на връзка на всяка система за подаване на горивото с електронно управление на количеството гориво и регулатор на момента на впръскване;

6.3.2.4. разединяване на връзка от електрическата верига на който и да е друг компонент, имащ отношение към емисиите и свързан към компютър за управление на силовото задвижване;

6.3.2.5. при изпълняване на изискванията по т. 6.3.2.3 и 6.3.2.4 и със съгласието на изпълнителния директор на ИА "АА" производителят предприема подходящи мерки, за да удостовери, че СБД ще индикира повреда, когато настъпи разединяването.

6.4. Изпитване на системата за бордова диагностика

6.4.1. Превозни средства с двигатели с принудително запалване:

6.4.1.1. след предварително привеждане на ПС до условията на изпитването съгласно т. 6.2 изпитваното ПС се привежда в работен цикъл на изпитване тип I (т.2 и 3 от част 2 на приложение № 4); индикаторът за ИН се активира преди края на това изпитване, при настъпването на което и да е от условията, посочени в т. 6.4.1.2 - 6.4.1.5; техническата служба може да замени тези условия с други в съответствие с т. 6.4.1.6; общият брой на симулирани неизправности за целите на одобряването на типа да не надвишава 4;

6.4.1.2. отстраняването на конвертор или замяната му с неизправен или повреден конвертор или електронна симулация на такава неизправност води до превишаване на пределните стойности за НС, определени в т. 3.3.2;

6.4.1.3. предизвикването на отказ за запалване на двигателя съгласно условията за наблюдение, определени в т. 3.3.3.2, води до емисии, които превишават всички гранични стойности, определени в т. 3.3.2;

6.4.1.4. отстраняването на сензор за кислород и замяната му с неизправен или повреден сензор за кислород или с електронна симулация на такава неизправност води до емисии, които превишават всички гранични стойности, определени в т. 3.3.2;

6.4.1.5. разединяването на електрическа връзка на електронното устройство за управление на прочистването на емисиите от изпаряване (ако ПС е оборудвано с такова);

6.4.1.6. разединяването на връзка от електрическата верига на който и да е друг компонент, имащ отношение към емисиите и свързан към компютър за управление на силовото задвижване, което води до емисии, които превишават някоя от граничните стойности, определени в т. 3.3.2 (ако е активиран за избрания вид гориво).

6.4.2. Превозни средства с двигатели със запалване чрез сгъстяване:

6.4.2.1. след преминаване на ПС през предварително привеждане до условията на изпитването съгласно т. 6.2 изпитваното ПС се привежда в работен цикъл на изпитване от тип I (т.2 и 3 от част 2 на приложение № 4).

Индикаторът за неизправност (ИН) се активира преди края на това изпитване, при настъпването на което и да е от условията, посочени в т. 6.4.2.2 - 6.4.2.5. Техническата служба може да замени тези условия с други в съответствие с т. 6.4.2.5. Общият брой на симулирани неизправности за целите на одобряването на типа да не надвишава 4;

6.4.2.2. при наличие на каталитичен конвертор, замяна на конвертора с неизправен или повреден такъв или електронна симулация на такава неизправност, водеща до емисии, които превишават някоя от граничните стойности, определени в т. 3.3.2;

6.4.2.3. при наличие на филтър за частици, цялостно отстраняване на филтъра или замяната му с повреден филтър, отговарящ на изискванията на т. 6.3.2.2, водещи до емисии, които превишават някоя от граничните стойности, определени в т. 3.3.2;

6.4.2.4. като се отчитат изискванията на т. 6.3.2.5, разединяване на всяка система за подаване на гориво с електронно управление на количеството на горивото и регулатор на момента на впръскване, водещи до емисии, които превишават някоя от граничните стойности, определени в т. 3.3.2;

6.4.2.5. като се отчитат изискванията на т. 6.3.2.5, разединяване на който и да е друг компонент от силовото задвижване, имащ отношение към емисиите и свързан към компютър, което води до емисии, превишаващи някоя от граничните стойности, определени в т. 3.3.2.

6.5. Диагностични сигнали

6.5.1.1. След определянето на първата неизправност на която и да е част или система условията на работа на двигателя в момента в "замразена структура" се съхраняват в паметта на компютъра. Ако се появи следваща неизправност в горивната система или при отказ за запалване на двигателя, се изтриват всички предишни съхранени условия за двигател в "замразена структура" и се запаметяват тези на горивната система или на отказа за запалване (което условие е настъпило първо). Съхранените условия на работа на двигателя включват, без да са точно посочени, изчислената стойност за натоварването, честотата на въртене на двигателя, регулировката за количеството на подаваното гориво (ако е налична), налягането на горивото (ако е налично), скоростта на ПС (ако е налична), температурата на охлаждащата течност, налягането в смукателния колектор (ако е налично), действието на затворена или отворена верига (ако е налична) и кода за неизправност, който е предизвикал съхранението на данните. Производителят избира най-подходящия надзор, благоприятстващ ефективното възстановяване на съхранената "замразена структура". Изисква се само една структура от данни. Производителят може да избере и да съхрани допълнителни структури, като осигури възможността за прочитане от сканиращо устройство с широко приложение най-малко за изискваната структура, като се изпълнят изискванията на т. 6.5.3.2 и 6.5.3.3. Ако в съответствие с изискванията по т. 3.7 се изтрие кодът за неизправност, предизвикващ съхраняването на условията, съхранените условия за работа на двигателя може също да се изтрият.

6.5.1.2. При възможност за следващите сигнали в допълнение към изискваната информация за "замразена структура" да се осигури достъпност при опит за изтегляне чрез серийния порт на стандартното предавателно звено за данни, ако информацията е достъпна за бордовия компютър или могат да бъдат определени посредством достъпна за бордовия компютър информация: диагностични кодове за проблеми, температура на охлаждащата течност, състояние на системата за дозиране на горивната смес (затворена верига, отворена верига, други), разпределение на горивото, изпреварване при запалване, температура на всмуквания въздух, налягане в смукателния колектор, дебит на въздуха, честота на въртене на двигателя, стойност от датчика за положението на дроселната клапа, състояние на вторичния въздух (по потока, срещу потока или в атмосферата), изчислена стойност за натоварването, скорост на ПС и налягане на горивото.

Сигналите се подават в стандартизирани единици на базата на изискванията, определени в т. 6.5.3. Действителните сигнали да се идентифицират еднозначно, отделно от стойностите по подразбиране или от сигналите при функциониране в режим на неизправност.

6.5.1.3. За всички системи за регулиране на емисиите, за които се провеждат отделни бордови проверки за оценяване (конвертор, сензор за кислород и други), освен установяване на отказ за запалване, наблюдение на системата за захранване с гориво и подробно наблюдение на компонентите резултатите от последните проведени проверки на ПС и границите, в които системата е сравнима, да бъдат достъпни чрез серийния порт на стандартното предавателно звено за данни в съответствие с изискванията, определени в т. 6.5.3. За наблюдаваните компоненти и системи, с изключение на посочените, индикация за приемлив/неприемлив за резултатите от последната проверка да са на разположение чрез предавателното звено за данни.

6.5.1.4. Изискванията към СБД, за които ПС получава ЕО сертификат (т.е. по приложението или алтернативните изисквания, определени в т. 1 от приложение № 1), и главните системи за регулиране на емисиите, наблюдавани чрез СБД, в съответствие с т. 6.5.3.3, да са на разположение чрез серийния порт на стандартното предавателно звено за данни, съгласно изискванията, определени в т. 6.5.3.

6.5.1.5. От 1 януари 2005 г. идентификационният номер на калибриращия софтуер за всички ПС, пуснати в движение, да е на разположение чрез серийния порт на стандартното предавателно звено за данни. Идентификационният номер на калибриращия софтуер се осигурява в стандартизиран формат.

6.5.2. За диагностичната система за регулиране на емисиите не се изисква да прави оценка на компонентите по време на неизправна работа, ако такава оценка би довела до риск за сигурността или неизправност на компонентите.

6.5.3. Диагностичната система за контрол на емисии да осигурява стандартизиран и неограничен достъп и да съответства на изброените по-долу ISO и/или SAE стандарти.

6.5.3.1. Един от следните стандарти с ограниченията, както са описани, се използва за връзка на данните от бордовия компютър към външен компютър:

БДС ISO 9141-2:2006 "Пътни превозни средства - Системи за диагностика - част 2: Характеристики CARB за обмен на данни в цифров вид";

SAE J 1850: март 1998 - "Съобщаване на данни от клас Б Мрежов интерфейс". Съобщенията за емисиите трябва да използват контрола за циклична свръхинформираност (CRC) и етикет от три байта, но да не използват междубайтово разделяне, нито контролна сума;

БДС ISO 14230-4:2004 - Част 4 "Пътни превозни средства" - Системи за диагностика - Протокол Keyword 2000" " - Част 4: "Изисквания за системите относно емисиите";

БДС ISO 15765-4:2006 - 4 "Пътни превозни средства - Системи за диагностика по CAN - Част 4: Изисквания за системите относно емисиите" от 1 ноември 2001 г.

6.5.3.2. Апаратурата за изпитване и инструментите за диагностика, които са необходими за обмен със СБД, да отговарят най-малко на функционалните спецификации, посочени в стандарт БДС ISO 15031-4:2006, част 4: Устройство за външно изпитване" от 1 ноември 2001 г.

6.5.3.3. Данните от базовата диагностика (уточнени в т. 6.5.1) и информациите от двупосочния контрол се подават според формата и като се използват предвидените мерни единици на стандарт БДС ISO 15031-5:2006 "Пътни превозни средства - Обмен на данни между ПС и външната апаратура за диагностика относно емисиите - Част 5: Услуги за диагностика относно емисиите" от 1 ноември 2001 г. и да са достъпни при използване на един инструмент за диагностика, изпълняващ изискванията на БДС ISO 15031-4:2006.

Производителят на ПС да съобщава на Българския институт по стандартизация подробни данни от диагностиката относно емисиите, например PID, Id на монитора на СБД-системата, "Изпитвания Id", които не са специфицирани в БДС ISO 15031-5:2006, но са свързани с настоящата наредба.

6.5.3.4. Когато е регистрирана грешка, производителят я идентифицира, като използва подходящ код за грешки, съвместим с посочените в т. 6.3 на стандарт БДС ISO 15031-6:2006 "Пътни превозни средства - Обмен на данни между ПС и външна апаратура за диагностика на емисиите - Част 6: Определения на кодовете за аномалии", отнасящи се за "кодове за аномалии на системата за диагностика на емисиите". Ако това идентифициране е невъзможно, производителят може да използва кодове за аномалии при диагностика съгласно т. 5.3 и т. 5.6 от стандарт БДС ISO 15031-6:2006. Достъпът до кодовете за грешки е възможен посредством стандартизирана апаратура за диагностика съгласно разпоредбите в т. 6.5.3.2.

Не се прилага бележката, която фигурира в т. 6.3 на стандарт БДС ISO 15031-6:2006 (SAE J2012, от юли 1996 г.), намираща се непосредствено преди списъка с кодовете за грешки от същата точка.

Производителят на ПС да съобщава на Българския институт по стандартизация подробни данни от диагностиката относно емисиите, например PID, Id на монитора на СБД-системата, "Изпитвания Id", които не са специфицирани в БДС ISO 15031-5:2006, но са свързани с настоящата наредба.

6.5.3.5. Интерфейсът за връзка между ПС и диагностичния стенд да е стандартизиран и да отговаря на всички спецификации на стандарт БДС ISO 15031-3:2006 "Пътни превозни средства - Обмен на данни между ПС и външна апаратура за диагностика на емисиите - Част 3: Съединител за диагностика и свързаните с него електрически вериги; спецификации и употреба" от 1 ноември 2001 г.

Избраното място за монтаж да е одобрено от изпълнителния директор на ИА "АА"; то да е лесно достъпно за обслужващия персонал, но също така да е защитено срещу неволно причинени повреди, които могат да възникнат при нормални условия на работа.

6.6. Специални изисквания за предаването на диагностични сигнали от двугоривни ПС

6.6.1. За двугоривни ПС, за които специалните сигнали за различните типове гориво са запаметени на един и същ компютър, диагностичните сигнали за функционирането с бензин и за функционирането с газ се оценяват и предават независимо един от друг.

6.6.2. За двугоривни превозни средства, за които специалните сигнали за различните типове гориво са запаметени на различни компютри, диагностичните сигнали за функционирането с бензин и за функционирането с газ се оценяват и предават от съответния за горивото компютър.

6.6.3. При поискване от средство за диагностика диагностичните сигнали за функциониращото с бензин ПС се предават на един изходен адрес, а диагностичните сигнали за функциониращото с газ ПС се предават на друг изходен адрес. Използването на изходните адреси е описано в БДС ISO 15031-5:2006 "Пътни превозни средства - Комуникация между превозно средство и външно оборудване за диагностициране на газовите емисии - част 5: Служби за диагностика на газовите емисии" от 1 ноември 2001 г.

Част 3

Основни характеристики на фамилия превозни средства

1. Параметри, дефиниращи фамилия системи СБД

Фамилия СБД може се определя чрез основните параметри на конструкцията, които са общи за ПС от една фамилия. В някои случаи може да съществува взаимодействие на параметрите. Тези ефекти също се отчитат, за да се осигури, че само ПС с подобни характеристики по отношение на емисиите от отработили газове са включени във фамилия СБД.

2. Типове ПС се считат, че принадлежат към една и съща комбинация от системи за регулиране на емисии от двигателите/ СБД, ако са идентични по следните параметри:

Двигател:

• процес на запалване (т.е. принудително запалване, запалване чрез компресия, двутактови, четиритактови);

• метод на захранване с гориво (т.е. карбуратор или впръскване на гориво).

Система за регулиране на емисии:

• тип конвертор (т.е. окисляване, трипътен, heated катализатор, други);

• тип филтър за частици;

• вторично впръскване на въздух (т.е. със или без);

• повторна циркулация на отработилите газове (т.е. със или без).

СБД компоненти и функциониране:

• методи за наблюдение със СБД, установяване на неизправна работа или индикация за неизправна работа на водача на ПС.

____________________

(*) Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз.

Приложение № 4 към чл. 3, ал. 4, т. 1

Част 1

Изпитване тип I

Проверка на емисиите в отработилите газове от изходната тръба на последния шумозаглушител след стартиране на студен двигател

1. Общи положения

В приложението е описана процедурата за изпитване тип I, определена в т. 1.3.1 на приложение № 1. Когато еталонното гориво, което трябва да се употребява, е LPG или NG, допълнително се прилагат разпоредбите от приложение № 11.

2. Цикъл на изпитване на ПС на динамометричен стенд

2.1. Описание на цикъла

Цикълът на работа на динамометричен стенд е описан в част 2.

2.2. Общи условия, при които се провежда цикълът

При необходимост се провеждат предварителни изпитвателни цикли, за да се определи най-добрият начин за задействане на системите за ускоряване и спиране с цел да се постигне цикъл, близък до теоретичния, в предписаните граници.

2.3. Използване на предавателната кутия

2.3.1. Ако максималната скорост, която може да се постигне на първа предавка, е под 15 km/h, втората, третата и четвъртата предавка, се използват за градски цикъл съгласно т. 2 от част 2, а втората, третата, четвъртата и петата предавка - за извънградски цикъл съгласно т. 3 от част 2. Втората, третата и четвъртата предавка могат също да се използват за градски цикъл съгласно т. 2 от част 2 , а втората, третата, четвъртата и петата предавка - за извънградски цикъл съгласно т. 3 от част 2, когато инструкцията за привеждане в движение на ПС препоръчва потегляне на втора предавка на равен терен, или когато първа предавка е определена за използване в случай на пресечена местност, приплъзване или теглене.

Превозни средства, които не са достигнали ускорението и максималната скорост, изисквани за работния цикъл, се управляват с педал на газта, напълно натиснат до момента, докато стойностите не достигнат изискваната работна крива. Отклоненията от работния цикъл се документират в протокола от изпитването.

2.3.2. Превозни средства, оборудвани с полуавтоматични предавателни кутии, се изпитват при включване на предавките, обичайно използвани за движение, и съгласно инструкциите на производителя.

2.3.3. Превозни средства с автоматични предавателни кутии се изпитват с включена най-висока предавка ("Drive"). Педалът на газта се използва по такъв начин, че да се получи възможно най-равномерно ускоряване, което да дава възможност различните предавки да се включват в нормалния ред. Освен това точките на превключване на предавките, показани в част 2, не се прилагат. Ускоряването продължава за периода, изобразен с права линия, свързваща края на всеки период с работа на празен ход с началото на следващия период на постоянна скорост. Прилагат се допустимите отклонения, определени в т. 2.4.

2.3.4. Превозни средства, оборудвани с ускоряваща предавка (Overdrive), която водачът може да задейства, се изпитват с изключена ускоряваща предавка за градски цикъл съгласно т. 2 от част 2 и с включена ускоряваща предавка за извънградски цикъл съгласно т. 3 от част 2.

2.3.5. За типове ПС, характеризиращи се с честота на въртене на двигателя, по-висока на празен ход, отколкото по време на операциите № 5, 12 и 24 от таблица 1 от първичен градски цикъл, двигателят може, при поискване от производителя, да е изключен по време на предходната операция.

2.4. Допустими отклонения

2.4.1. Допуска се отклонение от ± 2 km/h между показваната и теоретичната скорост по време на ускоряването, по време на постоянна скорост и по време на намаляване на скоростта, когато се използват спирачките на ПС. Ако ПС рязко намалява скоростта си, без да са използвани спирачки, се прилага само изискването по т. 6.5.3. Отклонения на скоростта, по-големи от определените, се допускат само по време на промени във фазите, при условие че отклоненията никога не надвишават 0,5 s за всеки отделен случай.

2.4.2. Допустимите отклонения за времето са ± 1,0 s. Допустими отклонения по т. 2.4.1 се прилагат както в началото, така и в края на всеки период (Да е отбелязано, че позволеното време от 2 s , включва времето за смяна на предавката и ако е необходимо и известен резерв от време до завършването на цикъла.) на превключване на предавка за градски цикъл съгласно т. 2 от част 2 и за експлоатационните състояния с номера 3, 5 и 7 за извънградски цикъл съгласно т. 3 от част 2.

2.4.3. Допустимите отклонения на скоростта и времето се комбинират, както е показано в част 2.

3. Превозно средство и гориво

3.1. Изпитвателно ПС

3.1.1. Превозното средство се предоставя в добро техническо състояние, разработено и с пробег преди изпитването най-малко 3000 km.

3.1.2. Изпускателната система да няма пропускане, в резултат на което се намалява количеството на събирания газ. Количеството да е равно на излизащото от двигателя.

3.1.3. Плътността на всмукателната система може да бъде проверена, за да не се допуска дозирането на горивно-въздушната смес да се повлияе от случайно всмукан въздух.

3.1.4. Регулировките на двигателя и на системите за управление на ПС да са съгласно предписанията от производителя. Това изискване се отнася и за регулировките за празен ход (честота на въртене на двигателя и съдържание на въглероден оксид в отработилите газове), за устройството за стартиране на студен двигател и за система за неутрализиране на замърсителите в отработилите газове.

3.1.5. Превозното средство, подлежащо на изпитване или еквивалентно на него, да е оборудвано, при необходимост с устройство за измерване на характеристичните параметри, необходими за регулиране на динамометричния стенд, в съответствие с т. 4.1.1.

3.1.6. Техническата служба може да провери дали мощностните показатели на ПС съответстват на заявеното от производителя, дали може да се използва за нормална експлоатация и по-специално дали е в състояние да стартира при студен и загрят двигател.

3.2. Гориво

В рамките на изпитването на ПС за граничните стойности на емисиите на замърсителите, посочени на ред А от табл. в т. 1.3.1.4 от приложение № 1, използваното подходящо еталонно гориво да съответства на спецификациите, посочени в част А от приложение № 13, или в случаи на еталонни газови горива - посочени в част А, т. 1 или част Б от приложение № 13а.

В рамките на изпитването на ПС за граничните стойности на емисиите на замърсителите, посочени на ред В от табл. по т. 1.3.1.4 от приложение № 1, използваното подходящо еталонно гориво да съответства на спецификациите, посочени в част Б от приложение № 13, или в случаи на еталонни газови горива - посочени в част А, т. 2 или част Б от приложение № 13а.

3.2.1.* Превозните средства, които работят с бензин, с LPG или с NG, се изпитват съгласно приложение № 11 с подходящото(-ите) еталонно(-и) гориво(-а), определено в приложение № 13а.

4. Изпитвателно оборудване

4.1. Динамометричен стенд

4.1.1. Динамометричният стенд да симулира съпротивление в рамките на една от следните класификации:

- динамометричен стенд с фиксирана крива на натоварване, т. е. динамометричен стенд, чиито физически характеристики са с фиксирана крива на натоварване;

- динамометричен стенд с регулируема крива на натоварване, т. е. динамометричен стенд с най-малко два параметъра за съпротивление, които могат да бъдат регулирани, за се оформи на кривата на натоварване.

4.1.2. Регулировката на динамометричния стенд да не се променя с течение на времето. Динамометричният стенд да не създава никакви вибрации, които да се предават на ПС и да водят до нарушаване на неговата нормална работа.

4.1.3. Динамометричният стенд да бъде оборудван с устройства за симулиране на инерционни сили и сили от натоварване. Тези симулатори се свързват към предния ред барабани при динамометричен стенд с два реда барабани.

4.1.4. Точност

4.1.4.1. Измерването и отчитането на показаното натоварване да е с точност от ± 5 %.

4.1.4.2. При динамометричен стенд с фиксирана крива на натоварване точността на регулиране на натоварването при 80 km/h да е ± 5 %. При динамометричен стенд с регулируема крива на натоварване точността на съответствие на натоварването от стенда към пътното натоварване да е 5 % при 120, 100, 80, 60 и 40 km/h, и 10 % при 20 km/h. Под тези скорости стойността на възприемане на натоварването от стенда да е положителна.

4.1.4.3. Общата инерционна маса на въртящите се части (включително за симулиране на инерционни натоварвания) да е известна и да е в границите на ± 20 kg от инерционния клас на изпитването.

4.1.4.4. Скоростта на ПС се измерва посредством скоростта на въртене на барабана (предният барабан в случай на динамометричен стенд с два реда барабани). Точността на измерването е ± 1 km/h за скорости над 10 km/h.

4.1.5. Регулиране на натоварването и на инерционните сили.

4.1.5.1. Динамометричен стенд с фиксирана крива на натоварването: симулаторът на натоварване се регулира така, че да поема мощността, предавана на задвижващите колела при равномерна скорост 80 km/h и да отчете възприетата мощност при 50 km/h. Начините за определяне и регулиране на това натоварване са описани в част 4.

4.1.5.2. Динамометричен стенд с регулируема крива на натоварването: симулаторът на натоварване се регулира така, че да поема мощността, предавана на задвижващите колела при равномерна скорост 120, 100, 80, 60, 40 и 20 km/h. Начините за определяне и регулиране на тези натоварвания са описани в част 4.

4.1.5.3. Инерционни натоварвания

При динамометричен стенд с електрическа симулация на инерционните сили да е доказано, че са еквивалентни на механичните инерционни системи. Начините за установяване на еквивалентността са описани в част 5.

4.2. Система за взимане на проби от отработили газове

4.2.1. Системата за взимане на проби от отработили газове да измерва действителните количества замърсители в отработилите газове. Използва се система от вида "система за вземане на проби с постоянен обем" (СПО) (CVS). Това изисква отработилите газове от ПС да бъдат непрекъснато разреждани с въздух от околната среда при контролирани условия. При вземането на проби с постоянен обем се спазват две условия: измерва се общият обем на сместа от отработили газове и разреждащ въздух и се събира за анализи постоянна пропорционална проба от обема.

Количествата на замърсителите се определят от концентрациите в пробите, коригирани за съдържанието на замърсители във въздуха от околната среда и сумарния поток за периода на изпитване.

Нивото на емисията частици се определя посредством използване на подходящи филтри, събиращи частиците от пропорционална част от потока по време на изпитването, и тегловното определяне на тяхното количество в съответствие с т. 4.3.1.1.

4.2.2. Потокът през системата да е достатъчен, за да елиминира кондензацията на вода при всички условия, които могат да възникнат по време на изпитването, както е посочено в част 6.

4.2.3. В част 6 са дадени примери за три типа системи за вземане на проби с постоянен обем, които отговарят на изискванията на това приложение.

4.2.4. Сместа от газ и въздух да е хомогенна в сондата за взимане на проби S2.

4.2.5. Сондата взема действителна проба от разредени отработили газове.

4.2.6. Системата да няма изпускане на газ. Конструкцията и материалите да бъдат такива, че системата да не влияе на концентрацията на замърсители в разредените отработили газове. Ако някой компонент (топлообменник, вентилатор и др.) промени концентрацията на който и да е замърсяващ газ в разредения газ, взимането на проби на този замърсител да се извършва преди този компонент, ако проблемът не може да се поправи.

4.2.7. Ако изпитваното ПС е оборудвано с изпускателна тръба, състояща се от няколко разклонения, свързващите тръби се съединяват възможно най-близо до ПС по начин, който не влошава работата му.

4.2.8. Измененията на статичното налягане в изпускателната(-ите) тръба(и) на последния шумозаглушител на ПС да остават в границите на ± 1,25 kРа от измененията на статичното налягане, измерени по време на цикъла на задвижване с динамометричен стенд, когато към изходната тръба на последния шумозаглушител не е свързан уред за взимане на проби. По желание на производителя, писмено изразено до изпълнителния директор на ИА "АА", се използват системи за взимане на проби, които могат да поддържат статично налягане в границите на ± 0,25 kРа. Тази възможност се използва в случай, че производителят обоснове необходимостта от намаленото допустимо отклонение. Противоналягането се измерва в изпускателната тръба, колкото е възможно по-близо до нейния край или в нейно удължение със същия диаметър.

4.2.9. Различните клапани, използвани за направляване на отработилите газове, да са от бързо регулируем и бързо действащ тип.

4.2.10. Газовите проби се събират в торби за взимане на проби с достатъчна вместимост, изработени от материали, които не променят газа със замърсители с повече от ± 2 % след съхранение от 20 min.

4.3. Аналитично оборудване

4.3.1. Изисквания

4.3.1.1. Замърсителите в газовете се анализират със следните уреди:

- За въглероден оксид (СО) и въглероден диоксид (СО2):

анализатор за въглероден оксид и въглероден диоксид от абсорбционен тип, недисперсни инфрачервени анализатори (NDIR).

- За въглеводороди (НС) - двигатели с принудително запалване:

анализатор на въглеводороди от пламъчно-йонизационен тип (FID), калибриран с газ пропан, изразен в атомен еквивалент на въглерод (С1).

- За анализ на въглеводороди (НС) - двигатели със запалване чрез сгъстяване:

анализатор на въглеводороди от пламъчно-йонизационен тип с топла връзка (HFID) със сонда, клапани, тръбопроводи и др., нагряван до 463 К (190°С) ± 10 К, калибриран с газ пропан, изразен в атомен еквивалент на въглерод (С1).

- За азотен оксид (NOx):

анализатор на азотен оксид от типа химилуминесцентен анализатор (CLA) или от типа недисперсен ултравиолетов резонансно-абсорбционен анализатор (NDUVR) и двата с преобразуватели NOx - NO.

- За частици:

Определяне на събраните частици чрез претегляне.

Частиците се събират от два монтирани един след друг филтъра по потока на газа за взимане на проби. Количеството на събраните частици за всяка двойка филтри се определя, както следва:

	Vmix . m		Vep
M =	---------	или m = M . d .	------- ,
	Vep . d		Vmix

където:

Vep е потокът през филтрите;

Vmix - потокът през тунела;

М - масата на частиците (g/km);

m - маса на частиците, събрани от филтрите (g);

d - действително разстояние, отговарящо на изпитвателния цикъл (km);

Mlimit - гранична маса на частиците (g/km).

Съотношението на пробата частици (Vep/Vmix) се регулира така, че за М = Mlimit, l Ј m Ј 5 mg (при използване на филтри с диаметър 47 mm).

Повърхността на филтъра да се състои от хидрофобен материал, инертен по отношение на компонентите в отработилите газове (филтри със стъклени нишки, покрити с флуоровъглерод или с еквивалентни материали).

4.3.1.2. Точност

Анализаторите са с обхват на измерване, съвместим с изискваната точност за измерване на концентрациите на замърсители в пробата от отработили газове.

Грешката на измерването да е не по-голяма от ± 2 % (грешка на анализатора), като не се взема под внимание действителната стойност за газовете за калибриране. За концентрации, по-ниски от 100 ppm, грешката на измерването да не надвишава ± 2 ppm. Пробата на въздуха от околната среда се измерва със същия анализатор с подходящ обхват.

Измерването на събраните частици е с гарантирана точност от 1 mg.

Аналитичната везна, която се използва за претегляне на всички филтри, е с точност от 5 mg и със стойност на най-малкото деление 1 mg.

4.3.1.3. Влагоуловител

Не се допуска използване на влагоуловител на отработилите газове преди анализаторите, освен ако е доказано, че не въздейства на съдържанието на замърсители в газовия поток.

4.3.2. Специални изисквания към двигатели със запалване чрез сгъстяване.

Използва се устройство за взимане на проби с топла връзка за непрекъснат анализ на въглеводороди с детектор за йонизацията на пламъка (HFID) и записващо устройство (R). Средната стойност на концентрацията на измерените въглеводороди се определя чрез интегриране. По време на изпитването температурата на тръбопровода до сондата за вземане на проби се регулира до 463 К (190°С) ± 10К.

Топлата връзка за взимане на проби се оборудва с нагреваем филтър (Fh) с ефективност 99 % за частици с размер і 0,3 mm, за да извлече всякакви твърди частици от непрекъснатия поток газ, изискван за анализа. Времето за реакция на системата за взимане на проби (от взимането на проба до входа на анализатора) да е не повече от 4 s.

Нагреваемият детектор за йонизация на пламъка HFID се използва със система с постоянен поток (топлообменник), за да осигури представителна проба, освен ако е направена компенсация на изменението на потоците CFV (критичен поток на тръбата на Вентури) или е постигнат постоянен поток CFO.

Уредът за взимане на проби от частици се състои от тунел за разреждане, сонда за взимане на проби, филтър, помпа за част от потока и регулатор на дебита и измервателно устройство. Частта от потока за взимане на пробите от частици се прекарва през два последователни филтъра. Сондата за взимане на проби от частици в изпитвания газов поток се поставя така в системата за разреждане, че да може да се вземе представителна проба газов поток от хомогенната смес въздух/отработили газове и температурата на сместа въздух/отработили газове да не надвишава 325 К (52°С) непосредствено преди филтъра за частици. Температурата на газовия поток в разходомера за газ да не варира повече от ± 3 К, а масовият дебит - от ± 5 %. Ако дебитът се промени неприемливо в резултат на прекалено натоварване на филтъра, изпитването се спира. При повторна такава промяна дебитът се намалява и/или се използва по-голям филтър. Филтрите се отстраняват от камерата не по-рано от 1 h преди започването на изпитванията.

Необходимите филтри за частици се привеждат до условията на изпитването (по отношение на температура и влажност) в отворен съд, защитен от проникването на прах за поне 8 h, но не повече от 56 h преди изпитването, в камера с климатична инсталация. След привеждането до условията на изпитването незамърсените филтри се претеглят и съхраняват до тяхното използване.

Ако филтрите не се използват до 1 h от тяхното отстраняване от камерата за претегляне, те се претеглят отново.

Едночасовото ограничение може да бъде заменено с осемчасово, ако филтрите отговарят на едно от условията:

- стабилизираният филтър се поставя и съхранява в запечатан носач на филтри със запушени краища, или

- стабилизираният филтър се поставя и съхранява в запечатан носач на филтри, който след това незабавно се поставя в тръбопровод за взимане на проби, през който не минава поток.

4.3.3. Калибриране

Всеки анализатор се калибрира толкова често, колкото е необходимо, но при всички случаи до 1 месец преди изпитването за одобряване на типа и най-малко веднъж на 6 месеца при изпитване за проверка на съответствието на продукцията. Използва се метод за калибриране, описан в т. 4.3.1 на част 7 за анализаторите.

4.4. Измерване на обем

4.4.1. Методът за измерване на общия обем разредени отработили газове, който се използва в уреда за взимане на проби с постоянен обем, е с точност на измерването ± 2 %.

4.4.2. Калибриране на уреда за взимане на проби с постоянен обем

Устройството за измерване на обем от системата за взимане на проби с постоянен обем се калибрира по начин, осигуряващ предписаната точност, и с честота, достатъчна да се поддържа тази точност. Пример за процедура на калибриране, осигуряваща изискваната точност, е показан в част 7. Методът използва устройство за измерване на потока, което е динамично и подходящо за голям дебит, срещан при изпитване на устройство за взимане на проби с постоянен обем. Устройството да бъде с удостоверена точност в съответствие с одобрен национален или международен стандарт.

4.5. Газове

4.5.1. Чисти газове

За калибриране и работа да са на разположение, ако е необходимо, следните чисти газове:

- пречистен азот

(чистота Ј 1 ppm C, Ј1 ppm CO, Ј 400 ppm CO2Ј 0,1 ppm NO),

- пречистен синтетичен въздух

(чистота Ј 1ppm C, Ј 1 ppm CO, Ј 400 ppm CO2Ј 0,1 ppm NO); съдържание на кислород между 18 и 21 %vol.

- пречистен кислород (чистота Ј 99,5 %vol O2),

- пречистен водород (и смес, съдържаща водород),

(чистота Ј1 ppm C, Ј 400 ppm CO2).

4.5.2. Газове за калибриране

Да са в наличност смеси от газове със следния химически състав:

- C3H8 и пречистен синтетичен въздух (т. 4.5.1);

- СО и пречистен азот;

- CO2 и пречистен азот;

- NO и пречистен азот.

(Съдържанието на NO2 в газа за калибриране да не е по-голямо от 5 % от съдържанието на NO).

Действителната концентрация на газ за калибриране да е в рамките на ± 2 % от обявената стойност.

Концентрациите, определени в част 7, могат да бъдат получени и с газов сепаратор, разреден с пречистен N2 или с пречистен синтетичен въздух. Точността на смесителното устройство да е такава, че концентрацията на разредените газове за калибриране да е в рамките на ± 2 %.

4.6. Допълнителна информация

4.6.1. За температура

Температурите, посочени в част 9, се измерват с точност ± 1,5 К.

4.6.2. За налягане

Атмосферното налягане се измерва с точност в границите на ± 0,1 kРа.

4.6.3. За абсолютна влажност

Абсолютната влажност (Н) се измерва с точност в границите на ± 5 %.

4.7. Системата за взимане на проби от отработили газове се проверява по метода, описан в т. 3 от част 8. Максималното допустимо отклонение между количеството влязъл газ и измереното количество е 5 %.

5. Подготовка за изпитване

5.1. Регулиране на симулаторите на инерционно натоварване към преобразувателя на инерционно натоварване върху пътното превозно средство.

Използва се симулатор на инерционно натоварване, позволяващ общото инерционно натоварване от въртящите се маси да симулира получаване на еквивалентна инерционна маса, пропорционална на референтната маса, в следните граници:

Референтна маса на	Еквивалентна
превозното средство	инерционна
RW (kg)	маса I (kg)
RW <= 480	455
480 < RW <= 540	510
540 < RW <= 595	570
595 < RW <= 650	625
650 < RW <= 710	680
710 < RW <= 765	740
765 < RW <= 850	800
850 < RW <= 965	910
965< RW <= 1080	1020
1080 < RW <= 1190	1130
1190 < RW <= 1305	1250
1305 < RW <= 1420	1360
1420 < RW <= 1530	1470
1530 < RW <= 1640	1590
1640 < RW <= 1760	1700
1760 < RW <= 1870	1810
1870 < RW <= 1980	1930
1980 < RW <= 2100	2040
2100 < RW <= 2210	2150
2210 < RW <= 2380	2270
2380 < RW <= 2610	2270
2610 < RW	2270

Ако съответстващата еквивалентна инерционна маса не бъде постигната от динамометричния стенд, се използва по-голямата стойност, най-близка до референтната маса на ПС.

5.2. Регулиране на динамометричен стенд

Натоварването се регулира съгласно начините, описани в т. 4.1.5.

Използваният начин и получените стойности (еквивалентна инерционна маса - параметър за регулиране на характеристиките) се посочват в протокола от изпитването.

5.3. Предварително привеждане на ПС до условията на изпитването

5.3.1. За ПС с двигател със запалване чрез сгъстяване, за целите на измерването на частици най-много 36 h и най-малко 6 h преди изпитване, се прилага цикълът, описан в т. 3 от част 2. Провеждат се 3 последователни цикъла. Регулирането на динамометричния стенд се извършва съгласно изискванията на т. 5.1 и 5.2.

По искане на производителя ПС с двигатели с принудително запалване могат да се приведат предварително до условията на изпитването с един цикъл по т. 2 от част 2 и с два по т. 3 от част 2.

След това предварително привеждане до условията на изпитването, характерно за двигатели със запалване чрез сгъстяване, ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване и с двигатели с принудително запалване се държат в помещение, в което температурата остава относително постоянна между 293 и 303 К (20 и 30°С). Това се провежда най-малко за 6 h и продължава, докато температурата на маслото на двигателя и на охлаждащата течност, ако има такива, достигнат стойности в границите на ± 2 К от температурата на помещението.

По искане на производителя, изпитването може да се проведе не по-късно от 30 h след като ПС е било движено с неговата нормална температура.

5.3.1.1.* За ПС с принудително запалване, които работят с LPG или с NG или които са оборудвани да работят с бензин и с LPG или с NG, между изпитването с първото еталонно газово гориво и изпитването с второто еталонно газово гориво изпитваното ПС предварително се привежда до условията на изпитването преди изпитването с второто еталонно гориво.

Това предварително привеждане до условията на изпитването се осъществява с второто еталонно газово гориво, като се извършва изпитвателен цикъл, състоящ се от еднократно прилагане на градска част и извънградска част, описани в част 2. По искане на производителя и със съгласието на техническата служба, този цикъл за предварително привеждане до условията на изпитването може да бъде удължен. Динамометричният стенд се регулира съгласно изискванията по т. 5.1 и т. 5.2.

5.3.2.Налягането на гумите да е определеното от производителя и се използва за предварително изпитване по път за регулиране на спирачката. Налягането на гумите може да се увеличи до 50 % от препоръчаното от производителя в случай на динамометричен стенд с два барабана. Действително използваното налягане се документира в протокола за изпитване.

6. Процедури за изпитване на стенд

6.1. Специални условия за провеждане на цикъла

6.1.1. По време на изпитването температурата на изпитвателната камера трябва да бъде между 293 и 303 К (20 и 30°С). Абсолютната влажност (Н) на въздуха в изпитвателната камера или на всмуквания от двигателя въздух трябва да бъде такава, че:

5,5 Ј Н Ј 12,2 g H2O/kg сух въздух

6.1.2.По време на изпитването ПС трябва да бъде приблизително хоризонтално, за да се избегне неправилно подаване на горивото.

6.1.3. Превозното средство се продухва с въздушен поток с променлива скорост. Скоростта на потока да е такава, че в работния обхват от 10 до 50 km/h линейната скорост на въздуха при изхода на вентилатора да е в рамките на ± 5 km/h от съответстващата скорост на барабана. При окончателния подбор на вентилатора се отчита наличието на следните характеристики:

- площ - най-малко 0,2 m2;

- височина от долния ръб над земята - приблизително 20 cm;

- разстояние до предницата на ПС - приблизително 30 cm.

Като алтернатива скоростта на вентилатора може да е постоянна при скорост на въздушния поток най-малко 6 m/s (21,6 km/h). По искане на производителя височината на охлаждащия вентилатор може да е променена за специални ПС (напр. ванове, автомобили с висока проходимост).

6.1.4 По време на изпитването се отбелязва скоростта във функция от времето или се взима от системата за набиране на данни, за да може да се оцени коректността на изпълнените цикли.

6.2. Стартиране на двигателя

6.2.1. Двигателят се стартира посредством устройства, предвидени за тази цел, съгласно препоръките на производителя, включени в инструкцията за експлоатация за водача на произведените ПС.

6.2.2. Първият цикъл започва при процедурата за стартиране на двигателя.

6.2.3 При двигател, който работи с LPG или с NG, се допуска запалване на двигателя с бензин и преминаване на LPG или на NG след предварително определено време, което водачът не може да променя.

6.3. Работа на празен ход

6.3.1. Механична или полуавтоматична предавателна кутия

Виж табл. 1 и 3.

6.3.2. Автоматична предавателна кутия

След първоначално включване лостът за превключване да не е преместван по време на изпитването с изключение на случая, определен в т. 6.4.3, или ако чрез лоста за превключване се включва повишаващата предавка, ако има такава.

6.4. Ускоряване

6.4.1. Ускоряванията да се извършат така, че скоростта на ускоряване да е възможно най-постоянна по време на фазата.

6.4.2. Ако ускоряването не може да бъде изпълнено в предписаното време, допълнително необходимото време при възможност се приспада от времето, разрешено за превключване на предавка, или от следващия период на движение с постоянна скорост.

6.4.3. Автоматична предавателна кутия

Ако ускоряването не може да бъде осъществено в предписаното време, лостът за превключване на предавки се използва в съответствие с изискванията за предавателни кутии с ръчно превключване.

6.5. Намаляване на скоростта

6.5.1. Всички намалявания на скоростта при градски цикъл (част 1) са следствие на пълното отстраняване на крака от педала на газта, като съединителят остава включен. Съединителят се изключва без употребата на лоста за превключване при скорост 10 km/h.

Всички намалявания на скоростта при извънградски цикъл (част 2) са следствие на пълното отстраняване на крака от педала на газта, като съединителят остава включен. Съединителят се изключва без употребата на лоста за превключване при скорост 50 km/h за последното намаляване.

6.5.2. Ако периодът на намаляване на скоростта е по-дълъг от предписания за съответната фаза, се използват спирачките на ПС, за да се постигне съответствие по отношение на продължителността на цикъла.

6.5.3. Ако периодът на намаляване на скоростта е по-кратък от предписания за съответната фаза, съответствието по отношение на продължителността на теоретичния цикъл се възстановява в период на движение с постоянна скорост или на празен ход до следващата операция.

6.5.4. В края на периода на намаляване на скоростта (спиране на ПС върху барабаните) на градски цикъл (част 1) лостът за превключване на предавките е в неутрално положение, съединителят остава включен.

6.6. Движение с постоянна скорост

6.6.1. Да се избягва "помпането" на педала на газта или затварянето на дроселовата клапа, когато се преминава от ускоряване към следващия режим на движение с постоянна скорост.

6.6.2. Периодите на движение с постоянна скорост се постигат чрез поддържане на педала на газта във фиксирано положение.

7. Взимане на проби и анализи

7.1. Взимането на проби започва (ВS) преди или при започване на процедурата на стартиране на двигателя и завършва при приключване на последния период на празен ход при извънградски цикъл (част 2) - край на взимането на проби (ЕS), или в случай на изпитване тип VI - при приключване на последния период на работа на празен ход при последния градски цикъл (част 1).

7.2. Анализи

7.2.1. Отработилите газове, уловени в торбата, се анализират, колкото е възможно по-бързо, но във всеки случай не по-късно от 20 min след края на изпитвателния цикъл. Пълните филтри за частици се поставят в камерата не по-късно от 1 h след приключване на изпитването за отработили газове. Там се привеждат до условията на изпитването за период от 2 до 36 h и след това претеглени.

7.2.2. Преди всеки анализ на проба обхватът на анализатора, който ще се използва за всеки замърсител, се нулира с подходящ газ за нулиране.

7.2.3. След това анализаторите се регулират към кривите на калибриране посредством еталонни газове с номинална концентрация от 70 до 100 % от обхвата.

7.2.4. Проверяват се отново нулите на анализаторите. Ако показанията се различават с повече от 2 % от обхвата по т. 7.2.2, процедурата се повтаря.

7.2.5. След това се анализират пробите.

7.2.6. След анализа нулевата и еталонната точка се проверяват отново, като се използват същите газове. Ако проверените отново стойности са в рамките на 2 % от тези по 7.2.3, анализът се счита за приемлив.

7.2.7. За т. 7 на приложението дебитът и налягането на различните газове да са същите, както използваните по време на калибрирането на анализаторите.

7.2.8. Възприетата стойност на концентрацията на всеки замърсител, измерена в газовете, е отчетената след стабилизиране на средството за измерване. Масовата емисия на въглеводороди на двигатели със запалване чрез сгъстяване се изчислява от интегрираните отчетни стойности на нагреваемия пламъчно-йонизационен детектор HFID, коригирани за променлив поток (ако е необходимо), както е посочено в част 6.

8. Определяне на количеството на емисии на газообразни замърсители и на частици

8.1. Обем

Обемът, който се взима предвид, се коригира, за да съответства на еталонните условия - 101,33 kРа и 273,2 К.

8.2. Обща маса на емисиите газове и частици

Масата "m" на всеки газообразен замърсител, отделян от ПС по време на изпитването, се определя посредством получаване на продукт с обемна концентрация и обем от въпросния газ, с отчитане на следните плътности при описаните вече еталонни условия:

за въглероден оксид (CO)-d = 1,25 g/l;

за въглеводороди:

за бензин (CH1,85) - d = 0,619 g/l;

за дизел (CH1,86) - d = 0,619 g/l;

за втечнен нефтен газ (CH2,525) - d = 0,649 g/l;

за природен газ (CH4) - d = 0,714 g/l;

за азотни оксиди (NO2) - d = 2,05 g/l.

Масата "m" на емисиите частици от ПС по време на изпитването се определя чрез претегляне на масата на частиците, събрани от двата филтъра, "m1" от първия филтър и "m2" от втория филтър и:

- ако 0,95 (m1 + m2) Ј m1, m = m1;

- ако 0,95 (m1 + m2) > m1, m = m1 + m2;

- ако m2 > m1, изпитването се анулира.

В част 9 са показани примерни изчисления, които се използват при определяне на масовата емисия на газообразни замърсители и частици.

Част 2

Елементи на изпитвателния цикъл при изпитване от тип I

1. Изпитвателен цикъл

1.1. Изпитвателният цикъл, състоящ се от част 1 (градски цикъл) и част 2 (извънградски цикъл), е показан на фиг. 1.1.

2. Първичен градски цикъл (част 1)

Виж. фиг. 1.2 и табл. 1.

2.1. Подразделяне по фази

	Време (s)	%
Работа на празен ход	60	30,8
			35,4
Празен ход, ПС се движи с
включена предавка	9	4,6
Превключване на предавки	8	4,1
Ускоряване	36	18,5
Периоди на движение с
постоянна скорост	57	29,2
Намаляване на скоростта	25	12,8
	195	100

2.2.Подразделяне според използваните предавки

	Време (s)	%
Работа на празен ход	60	30,8
			35,4
Празен ход, ПС се движи с
включена предавка	9	4,6
Превключване на предавки	8	4,1
Първа предавка	24	12,3
Втора предавка	53	27,2
Трета предавка	41	21
	195	100

2.3. Обща информация

Средна скорост по време на изпитване: 19 km/h.

Ефективно време на действие: 195 s.

Теоретично изминато разстояние за цикъл: 1,013 km.

Еквивалентно разстояние за четирите цикъла: 4,052 km.

Фиг. 1.1. Изпитвателен цикъл за изпитване от тип I

BS: Започване на вземането на проби, стартиране на двигателя.

ES: Край на вземането на проби.

Таблица 1

Изпитвателен градски цикъл на динамометричен стенд

					Продължителност
					на всяка

№	Операция	Фаза	Ускоряване	Скорост	операция	фаза	Натрупано	Предавка,
			(m/s2)	(km/h)	(s)	(s)	време(s)	използвана
								при
								предавателна
								кутия с ръчно
								управление
1	2	3	4	5	6	7	8	9
1	Празен ход	1			11	11	11	6sPM+5sK1(*)
2	Ускоряване	2	1,04	0-15	4	4	15	1
3	Постоянна скорост	3		15	9	8	23	1
4	Намаляване на скоростта	4	-0,69	15-10	2	5	25	1
5	Намаляване,съединител	4	-0,92	10-0	3	5	28	K1(*)
	изключен
6	Празен ход	5			21	21	49	16sPM+5sK1(*)
7	Ускоряване	6	0,83	0-15	5	12	54	1
8	Смяна на предавка	6			2	12	56
9	Ускоряване	6	0,94	15-32	5	12	61	2
10	Постоянна скорост	7		32	24	24	85	2
11	Намаляване на скоростта	8	-0,75	32-10	8	11	93	2
12	Намаляване, съединител	8	-0,92	10-0	3	11	96	K2(*)
	изключен
13	Празен ход	9			21	21	117	16sPM+5sK1(*)
14	Ускоряване	10	0-15	0-15	5	26	122	1
15	Смяна на предавка	10			2	26	124
16	Ускоряване	10	0,62	15-35	9	26	133	2
17	Смяна на предавка	10			2	26	135
18	Ускоряване	10	0,52	35-50	8	26	143	3
19	Постоянна скорост	11		50	12	12	155	3
20	Намаляване на скоростта	12	-0,52	50-35	8	8	163	3
21	Постоянна скорост	13		35	13	13	176	3
22	Смяна на предавка	14			2	12	178
23	Намаляване на скоростта	14	-0,86	35-10	7	12	185	2
24	Намаляване, съединител	14	-0,92	10-0	3	12	188	K2(*)
	изключен
25	Празен ход	15			7	7	195	7sPM(*)

(*) РМ = предавателна кутия в неутрално положение.

К1, К2 = първа или втора предавка включена, съединител изключен.

Фиг. 1.2. Градски цикъл за изпитване тип I

3. Извънградски цикъл (част 2)

Виж фиг. 1.3 и табл. 3

3.1 Подразделяне по фази

	Време (s)	%
Работа на празен ход	20	5,0
Празен ход, ПС се движи
с включена предавка	20	5,0
Превключване на предавки	6	1,5
Ускоряване	103	25,8
Периоди на движение с
постоянна скорост	209	52,2
Намаляване на скоростта	42	10,5
	400	100

3.2. Подразделяне според използваните предавки

	Време (s)	%
Работа на празен ход	20	5,0
Празен ход, ПС се движи
с включена предавка	20	5,0
Превключване на предавки	6	1,5
Първа предавка	5	1,3
Втора предавка	9	2,2
Трета предавка	8	2,0
Четвърта предавка	99	24,8
Пета предавка	233	58,2
	400	100

3.3. Обща информация

Средна скорост по време на изпитване - 62,6 km/h.

Ефективно време на действие - 400 s.

Теоретично изминато разстояние за цикъл - 6,955 km.

Максимална скорост - 120 km/h.

Максимално ускоряване - 0,833 m/s2.

Максимално намаляване на скоростта - 1,389 m/s2.

Табл. 3

Извънградски цикъл (част 2) за изпитване тип I

					Продължителност
					на всяка

№	Операция	Фаза	Ускоряване	Скорост	операция	фаза	Натрупано	Предавка,
			(m/s2)	(km/h)	(s)	(s)	време(s)	използвана
								при
								предавателна
								кутия с ръчно
								управление
1	Работа на	1			20	20	20	K1(*)
	празен ход
2	Ускоряване	2	0,83	0-15	5	41	25	1
3	Смяна на	2			2	41	27	-
	предавка
4	Ускоряване	2	0,62	15-35	9	41	36	2
5	Смяна на	2			2	41	38	-
	предавка
6	Ускоряване	2	0,52	35-30	8	41	46	3
7	Смяна на	2			2	41	48	-
	предавка
8	Ускоряване	2	0,43	50-70	13	41	61	4
9	Установен	3		70	50	50	111	5
	режим
10	Намаляване	4	-0,69	70-50	8	8	119	4s.5+4s.4
	на скоростта
11	Установен	5		50	69	69	188	4
	режим
12	Ускоряване	6	0,43	50-70	13	13	201	4
13	Установен	7		70	50	50	251	5
	режим
14	Ускоряване	8	0,24	70-100	35	35	286	5
15	Установен	9		100	30	30	316	5(**)
	режим
16	Ускоряване	10	0,28	100-120	20	20	336	5(**)
17	Установен	11		120	10	20	346	5(**)
	режим
18	Намаляване	12	-0,69	120-80	16	34	362	5(**)
	на скоростта
19	Намаляване	12	-1,04	80-50	8	34	370	5(**)
	на скоростта
20	Намаляване,	12	-1,39	50-0	10	34	380	K2( *)
	освободен
	съединител
21	Празен ход	13			20	20	400	PM(*)

(*) РМ = предавателна кутия в неутрално положение, съединител включен.
Първа или пета предавка включена, съединител изключен.
(**)Могат да се използват допълнителни предавки съгласно препоръките на
производителя, ако пътното превозно средство е оборудвано с трансмисия с
повече от пет предавки

Фиг. 1.3. Извънградски цикъл (част 2) за изпитване тип I

Част 3

Динамометричен стенд за изпитване на ПС

1. Определение на динамометричен стенд с фиксирана крива на натоварване

1.1*. Общи положения

В случай, че общото пътно съпротивление не може да се възпроизведе от динамометричния стенд при скорости между 10 и 120 km/h, се препоръчва използването на динамометричен стенд с характеристики, посочени в т. 1.2.

1.2. Определение

1.2.1. Динамометричният стенд може да има един или два реда барабани.

Предният барабан задвижва директно или индиректно инерционните маси и устройството за поглъщане на мощност.

1.2.2. Натоварването, което се поема от спирачката, и въздействието на вътрешното триене на динамометричния стенд при скорост от 0 до 120 km/h са, както следва:

F = (a + b.V2) ± 0,1.F80 (само положителна стойност),

където:

F е общото натоварване, което се поема от динамометричния стенд (N);

a - стойността, равна на съпротивлението при търкаляне (N);

b - стойността, равна на коефициента на въздушното съпротивление (N/(km/h)2);

V - скоростта (km/h);

F80 - натоварването при скорост 80 km/h (N).

2. Метод за калибриране на динамометричен стенд

2.1. Общи положения

В тази част е описан методът, използван за определяне на натоварването, което се поема от спирачката на динамометричен стенд.

Възприетото натоварване се състои от натоварването, погълнато вследствие на триенето, и натоварването, погълнато от спирачката за поглъщане на мощността. Динамометричният стенд се пуска в действие извън обхвата на скоростите за изпитване. Устройството, използвано за задействане на динамометричния стенд, се изключва; скоростта на въртене на задвижвания барабан намалява.

Кинетичната енергия на барабаните се поема от спирачката и от триенето. При този метод се пренебрегват измененията на вътрешното триене на барабаните, причинени от наличието или липсата на ПС върху тях. Влиянието на триенето в задния барабан се пренебрегва в случай, че той е свободен.

2.2. Калибриране на индикатора за натоварване до 80 km/h като функция на възприетото натоварване

Използваната процедура е, както следва (виж също фиг. 2.1):

2.2.1. измерва се скоростта на въртене на барабана, ако не е измерена; може да се използва колело, оборотомер и др.;

2.2.2. превозното средство се поставя на динамометричен стенд или динамометричния стенд се задвижва по друг начин;

2.2.3. използва се маховик или друга система за симулиране на инерция за съответния инерционен клас;

Фиг. 2.1. Диаграма, показваща поглъщането на мощността от динамометричен стенд

2.2.4. динамометричният стенд се привежда до скорост 80 km/h;

2.2.5. натоварването се отбелязва с обозначението Fi (N);

2.2.6. динамометричният стенд се привежда до скорост 90 km/h;

2.2.7. изключва се устройството за задвижване на динамометричния стенд;

2.2.8. записва се времето, необходимо на динамометричния стенд за преминаване от скорост 85 km/h на 75 km/h;

2.2.9. спирачното устройство за поглъщане на мощност се регулира за различно натоварване;

2.2.10. операциите по т. 2.2.4 до 2.2.9 се повтарят толкова пъти, колкото е необходимо за обхващане на целия диапазон на използваното натоварване;

2.2.11. възприетото натоварване се изчислява по формулата:

F = (Mi . DV)/t,

където:

F е възприетото натоварване, в N;

Mi - еквивалентната инерционна маса в kg (изключвайки въздействието на инерционната маса на свободния заден барабан);

DV - разликата на скоростта, m/s (10 km/h = 2,775 m/s);

t - времето, необходимо на барабана да премине от 85 до 75 km/h;

2.2.12. фигура 2.2 показва отношението на натоварването при 80 km/h към възприетото натоварване при същата скорост;

Фиг. 2.2. Отношение на показаното натоварване при 80 km/h към възприетото натоварване при същата скорост

2.2.13. операциите, описани в т. 2.2.3 до 2.2.12, се повтарят за всички използвани инерционни класове, които се използват.

2.3. Калибриране на индикатора за натоварване като функция на възприетото натоварване за други скорости

Операциите, описани в т. 2.2, се повтарят, колкото е необходимо, за избраните скорости.

2.4. Проверка на кривата на възприемане на натоварването на динамометричния стенд, регулиран при скорост 80 km/h:

2.4.1. превозното средство се поставя на динамометричен стенд или динамометричният стенд се задвижва по друг начин;

2.4.2. динамометричният стенд се регулира за възприетото натоварване при 80 km/h;

2.4.3. отбелязва се възприетото натоварване при скорости 120, 100, 80, 60, 40 и 20 km/h;

2.4.4. построява се кривата F(V) и се проверява дали отговаря на изискванията на т. 1.2.2;

2.4.5. процедурите по т. 2.4.1 до 2.4.4 се повтарят за други стойности на натоварване F при 80 km/h и за други стойности на инерционните маси.

2.5. Същата процедура се използва при калибриране на сила или въртящ момент.

3. Регулиране на динамометричен стенд

3.1. Методи за регулиране

Динамометричният стенд се регулира при постоянна скорост 80 km/h в съответствие с изискванията на част 4.

3.1.1. Общи положения

Този метод не е за предпочитане. Той се прилага само при динамометричен стенд с фиксирана форма на кривата на натоварване за определяне на регулировката на натоварване при 80 km/h и не може да се използва за ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване.

3.1.2. Апаратура за изпитване

Разреждането (или абсолютното налягане) във всмукателния колектор на ПС се измерва с точност ± 0,25 kPa. Показанията се записват непрекъснато или на интервали не по-големи от 1 s. Скоростта се записва непрекъснато с точност ± 0,4 km/h.

3.1.3. Изпитване на ПС при движение по път

3.1.3.1. Осигурява се изпълнението на изискванията на т. 4 от част 4.

3.1.3.2. За ПС, движещо се с постоянна скорост 80 km/h, се записват скоростта и разреждането (или абсолютното налягане) в съответствие с изискванията на т. 3.1.2.

3.1.3.3. Процедурата по т. 3.1.3.2 се повтаря 3 пъти във всяка посока. Всички 6 отсечки се изминават в рамките на 4 h.

3.1.4. Обработка на данни и критерии за приемане

3.1.4.1. Резултатите се получават в съответствие с т. 3.1.3.2 и 3.1.3.3 (скоростта да е не по-ниска от 79,5 km/h или по-висока от 80,5 km/h за повече от 1 s). За всяка отсечка се отчита нивото на разреждането през интервали от 1 s, изчисляват се средната стойност на разреждането

и стандартното(-ите) отклонение(-я). Изчислението да съдържа не по-малко от 10 отчитания на разреждането.

3.1.4.2. Стандартното отклонение да е не по-голямо от 10 % от средноаритметичната стойност

за всяка отсечка.

3.1.4.3. Изчислява се средноаритметичната стойност

за 6 отсечки (по 3 във всяка посока).

3.1.5. Регулиране на динамометричен стенд

3.1.5.1. Подготовка

Изпълняват се действията, описани в т. 5.1.2.2.1 до 5.1.2.2.4 на част 4.

3.1.5.2. Регулиране на натоварването

След загряване ПС се привежда до режим на движение с постоянна скорост 80 km/h и се регулира натоварването на динамометричния стенд така, че да възпроизвежда показанието за разреждането

получено в съответствие с т. 3.1.4.3. Допустимото отклонение за това отчитане да е не по-голямо от 0,25 kPa. Използват се същите уреди, както при изпитването на ПС при движение по път.

3.2. Алтернативен метод

Методът може да се използва със съгласието на производителя:

3.2.1. Спирачката се регулира така, че да възприема натоварването, което се упражнява върху задвижващите колела при движение с постоянна скорост 80 km/h в съответствие с таблицата:

Референтна маса

Еквивалентна

Мощност и

Коефициенти

на превозното	инерционна	натоварване,
средство	маса (kg)	поети от динамо-
RW (kg)		метричен стенд
		при 80 km/h	а	b

		kW	N/(km/h)2	N	N/(km/h) 2
1	2	3	4	5	6
RW <= 480	455	3,8	171	3,8	0,0261
480 < RW <= 540	510	4,1	185	4,2	0,0282
540 < RW <= 595	570	4,3	194	4,4	0,0296
595 < RW <= 650	625	4,5	203	4,6	0,0309
650 < RW <= 710	680	4,7	212	4,8	0,0323
710 < RW <= 765	740	4,9	221	5,0	0,0337
765 < RW <= 850	800	5,1	230	5,2	0,0351
850 < RW <= 965	910	5,6	252	5,7	0,0385
965 < RW <= 1080	1020	6,0	270	6,1	0,0412
1080 < RW <= 1190	1130	6,3	284	6,4	0,0433
1190 < RW <= 1305	1250	6,7	302	6,8	0,0460
1305 < RW <= 1420	1360	7,0	315	7,1	0,0481
1420 < RW <= 1530	1470	7,3	329	7,4	0,0502
1530 < RW <= 1640	1590	7,5	338	7,6	0,0515
1640 < RW <= 1760	1700	7,8	351	7,9	0,0536
1760 < RW <= 1870	1810	8,1	365	8,2	0,0557
1870 < RW <= 1980	1930	8,4	378	8,5	0,0577
1980 < RW <= 2100	2040	8,6	387	8,7	0,0591
2100 < RW <= 2210	2150	8,8	396	8,9	0,0605
2210 < RW <= 2380	2270	9,0	405	9,1	0,0619
2380 < RW <= 2610	2270	9,4	423	9,5	0,0646
2610 < RW	2270	9,8	441	9,9	0,0674

3.2.2. За превозни средства, различни от предназначените за превоз на пътници, с референтна маса, по-голяма от 1700 kg, или с постоянно задвижване на всички колела стойностите на мощността, показани в табл. по т. 3.2.1, се умножават по коефициент 1,3.

Част 4

Съпротивление при движението на превозно средство. Методи за измерване в пътни условия. Симулиране върху динамометричен стенд

1. Цел на методите

Целта на методите е да се измери съпротивлението на движението на ПС при стабилизирани скорости на движение по път и да симулира това противодействие на динамометричен стенд съгласно т. 4.1.5 от част 1.

2. Характеристики на пътя

Пътят да е хоризонтален и достатъчно дълъг, за да позволи да се извършат измерванията. Наклонът да е постоянен в рамките на ± 0,1 % и да не е по-голям от 1,5 %.

3. Атмосферни условия

3.1. Вятър

Изпитването да е ограничено до средна скорост на вятъра, по-малка от 3 m/s, с върхова стойност, по-малка от 5 m/s. Векторната компонента на скоростта на вятъра през изпитвателния участък да е по-малка от 2 m/s. Скоростта на вятъра се измерва на 0,7 m над повърхността на пътя.

3.2. Влажност

Пътят да е сух.

3.3. Налягане - температура

Плътността на въздуха по време на изпитването да не се отклонява с повече от ± 7,5 % от еталонните условия - р = 100 kPa и Т = 293,2 К.

4. Подготовка на ПС

4.1. Избор на изпитвателно ПС

Когато не се измерват всички варианти на тип (Съгласно Наредбата за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.) ПС, се използват следните критерии за избор на изпитвателно ПС:

4.1.1. Каросерия

Ако има различни типове каросерии, се избира тази с най-неблагоприятна аеродинамичност. Производителят предоставя необходимата информация за избора.

4.1.2. Гуми

Избират се най-широките гуми. Когато има повече от 3 размера гуми, се избира предпоследният по широчина размер.

4.1.3. Изпитвателна маса

Изпитвателната маса е референтната маса на ПС, попадаща в най-високия обхват на инерционната маса.

4.1.4. Двигател

Изпитвателното ПС да е с най-големия(-ите) топлообменник(-ци) (охладителна уредба).

4.1.5. Трансмисия

Изпитване се провежда за всеки тип от следните трансмисии:

- задвижване на предните колела;

- задвижване на задните колела;

- постоянно задвижване 4 x 4;

- с превключване на 4 x 4;

- автоматична предавателна кутия;

- предавателна кутия с ръчно превключване на предавките.

4.2. Разработване

Превозното средство да е в нормално състояние на експлоатация и регулировки и с пробег най-малко 3000 km. Гумите да са разработени заедно с ПС и да имат протектор с дълбочина в рамките на 90 до 50 % от първоначалната.

4.3. Проверки

В съответствие със спецификациите на производителя се извършват проверки, включващи:

- колела, джанти и гуми (марка, тип, налягане);

- геометрия на предния мост;

- регулировка на спирачката (елиминиране на приплъзването на колелата по барабана);

- мазането на предния и задния мост;

- регулировка на окачването и хоризонталното положение на ПС и др.

4.4. Подготовка за изпитване

4.4.1. Превозното средство се натоварва до достигане на референтната му маса. Хоризонталното положение на ПС се определя, когато центърът на тежестта на товара е разположен в средата между точките R на предните външни седалки и правата линия, минаваща през тези точки.

4.4.2. При изпитване на ПС при движение по път прозорците са затворени. Всички капаци на климатичните системи, на фаровете и др. също да бъдат затворени.

4.4.3. Превозното средство да е чисто.

4.4.4. Непосредствено преди изпитването ПС се привежда до нормална работна температура по подходящ начин.

5. Методи

5.1. Метод на вариация на енергията по време на спускане по инерция

5.1.1. На пътя

5.1.1.1. Изпитвателно оборудване и грешка:

- времето се измерва с грешка, по-малка от 0,1 s;

- скоростта се измерва с грешка, по-малка от 2 %.

5.1.1.2. Процедура на изпитване

5.1.1.2.1. Превозното средство се ускорява до скорост с 10 km/h по-висока от избраната изпитвателна скорост V.

5.1.1.2.2. Предавателната кутия се поставя в неутрално положение.

5.1.1.2.3. Измерва се времето (t1), необходимо на ПС да намали скоростта от

V2 = V + DV km/h до V1 = V - DV km/h при DV Ј 5 km/h.

5.1.1.2.4. Същото изпитване се провежда в обратна посока, като се измерва времето t2.

5.1.1.2.5. Взема се средноаритметичното

от двете времена t1 и t2.

5.1.1.2.6. Изпитванията се повтарят няколко пъти, така че статистическата грешка (р) на средноаритметичното

е не повече от 2 % (р Ј 2 %).

Статистическата грешка |р| се определя по формулата:

където:

t е коефициент, посочен в таблицата;

s - стандартното отклонение

n - броят изпитвания

5.1.1.2.7. Изчислява се мощността по формулата:

където:

Р е мощността, изразена в kw;

V - изпитвателната скорост, m/s;

DV - изменението на скоростта от скорост V, m/s;

M - референтната маса, kg;

T - времето, s.

5.1.1.2.8 Мощността Р, определена на изпитвателния участък, се коригира до еталонните условия на околната среда, както следва:

Pкоригирана = K . Pизмерена

където:

RR е съпротивлението при търкаляне при скорост V;

RAERO - аеродинамичното съпротивление при скорост V;

RT - общото съпротивление на движение (RR + RAERO);

KR - коефициент за температурна корекция на съпротивлението при търкаляне, като се счита, че е равен на 8,64 x 10-3/°C, или коефициент на корекция, даден от производителя и одобрен от ИА "АА";

t - температурата на околната среда за изпитване на превозно средство при движение по път, °C;

t0 - еталонната температура на околната среда (20 °C);

r - плътността на въздуха при условията на изпитване;

r0 - плътността на въздуха при еталонни условия на изпитване (20°C, 100 kPa).

Съотношенията RR/RT и RAERO/RT се посочват от производителя на ПС въз основа на данни, които обикновено са на разположение на производителя.

Когато тези данни липсват, производителят и съответната техническа служба могат да се споразумеят да се използва съотношението съпротивление при търкаляне към общо съпротивление, което се получава от следната формула:

RR / RT = a . M + b ,

където:

М е масата на ПС, kg, а коефициентите a и b за всяка скорост са показани в следната таблица:

V (km/h)	a	b
20	7,24 x 10(-5)	0,82
40	1,59 x 10(-4)	0,54
60	1,96 x 10(-4)	0,33
80	1,85 x 10(-4)	0,23
100	1,63 x 10(-4)	0,18
120	1,57 x 10(-4)	0,14

5.1.2. На динамометричен стенд

5.1.2.1. Измервателно оборудване и точност

Използва се оборудване, идентично на това, което се използва при пътните изпитвания.

5.1.2.2. Процедура на изпитване

5.1.2.2.1. Превозното средство се поставя на динамометричен стенд.

5.1.2.2.2. Регулира се налягането на гумите (студени) на задвижващите колела, както се изисква за динамометричен стенд.

5.1.2.2.3. Регулира се еквивалентната инерционна маса на динамометричния стенд.

5.1.2.2.4. Превозното средство и динамометричният стенд се привеждат до работна температура по подходящ начин.

5.1.2.2.5. Провеждат се операциите, определени в т. 5.1.1.2, с изключение на тези по т. 5.1.1.2.4 и 5.1.1.2.5; във формулата по т. 5.1.1.2.7 М се заменя с I.

5.1.2.2.6. Спирачката се регулира така, че да възпроизведе коригираната мощност (т. 5.1.1.2.8), и се отчита разликата между масата на ПС - М, върху изпитвателния участък и еквивалентната инерционна маса при изпитването I. Това може да се извърши чрез изчисляване на средното коригирано време при движение по инерция по пътя от V2 до V1 и се възпроизведе същото време на динамометричния стенд посредством следното отношение:

Tкоригирано = Tизмерено/K . I/M ,

К приема стойност, определена в т. 5.1.1.2.8

5.1.2.2.7 Определя се мощността Ра, която се поема от стенда, за да може същата мощност (т. 5.1.1.2.8) да бъде възпроизведена за същото ПС и в друг ден.

5.2. Метод за измерване на въртящия момент при постоянна скорост

5.2.1. На пътя

5.2.1.1. Изпитвателно оборудване и грешка

Въртящият момент се измерва с подходящо измервателно средство с точност в границите на 2 %.

Скоростта се измерва с точност в границите на 2 %.

5.2.1.2. Процедура за изпитване

5.2.1.2.1. Превозното средство се привежда до избраната стабилизирана скорост V.

5.2.1.2.2. Записват се въртящият момент С(t) и скоростта за период не по-малък от 20 s. Точността на системата за отчитане на данните да е поне ± 1 Nm за въртящия момент и ± 0,2 km/h за скоростта.

5.2.1.2.3. Измененията на въртящия момент C(t) и скоростта във времето да не са по-големи от 5 % за всяка секунда от периода на измерването.

5.2.1.2.4. Въртящият момент С е средноаритметичната стойност на въртящия момент, получен по формулата:

5.2.1.2.5. Изпитанието се провежда 3 пъти във всяка посока. Определя се средната стойност на въртящия момент от тези 6 измервания за еталонната скорост. Когато средната скорост се отклонява с повече от 1 km/h от еталонната, се използва линейна регресия за изчисляване на средната стойност на въртящия момент.

5.2.1.2.6. Определя се средноаритметичната стойност Ct от тези два въртящи момента Ct1 и Ct2.

5.2.1.2.7. Средната стойност на въртящия момент CT, определена по време на изпитване върху изпитвателния участък, се коригира към еталонните условия на околната среда, както следва:

СTкоригиран = K . СTизмерен,

където К приема стойност, определена в т. 5.1.1.2.8.

5.2.2. На динамометричен стенд

5.2.2.1. Измервателно оборудване и грешка

Използва се оборудване, идентично на използваното за пътни изпитвания.

5.2.2.2. Процедура на изпитване

5.2.2.2.1. Изпълняват се операциите, посочени в т. 5.1.2.2.1 - 5.1.2.2.4.

5.2.2.2.2. Изпълняват се операциите, посочени в т. 5.2.1.2.1 - 5.2.1.2.4.

5.2.2.2.3. Устройството за поглъщане на мощност се регулира така, че да се възпроизведе коригираният общ въртящ момент на изпитвателния участък по т. 5.2.1.2.7.

5.2.2.2.4. За тази цел се извършват същите операции като по т. 5.1.2.2.7

Част 5

Определяне на инерционни натоварвания, различни от механичните

1. Общи положения

Описаният метод дава възможност да се провери дали симулираното общо инерционно натоварване на динамометричния стенд се изпълнява задоволително във фазите на движение на изпитвателния цикъл.

Производителят на динамометричния стенд осигурява метод за проверка на спецификациите в съответствие с т. 3.

2. Принцип

2.1. Съставяне на работните уравнения

Преди динамометричният стенд да е подложен на изменения в скоростта на въртене на барабана(-ите), силата върху повърхността на барабана(-ите) може да бъде изразена чрез формулата:

F = I . g = IM . g + F1,

където:

F е силата на повърхността на барабана (-ите);

I - общата инерционна маса на динамометричния стенд (еквивалентна инерция на превозното средство: виж таблица по т. 5.1 на част 1);

IM - инерцията на механичните маси на динамометричния стенд;

g - тангенциалното ускорение при повърхността на вала;

F1 - инерционната сила.

Забележка. Формулата е за динамометричен стенд с механично симулиране на инерция.

Така общата инерция се изразява, както следва:

I = IM + Fi/g,

където:

IM може да бъде изчислена или измерена по традиционни методи;

Fi може да бъде измерена на динамометричния стенд, но може също да бъде изчислена от периферната скорост на барабаните;

g може да бъде изчислено от периферната скорост на барабаните.

Общата инерционна маса I е определена по време на изпитване при ускоряване или намаляване на скоростта със стойности, по-високи или равни на тези, получени при изпитвателния цикъл.

2.2. Изчисляване на общата инерционна маса

Изпитването и методите за изчисление трябва да дават възможност да се определи общата инерционна маса с относителна грешка DI/I, по-малка от 2 %.

3. Спецификация

3.1. Симулираната обща инерционна маса I да остава равна на теоретичната стойност на еквивалентната инерционна маса (виж т. 5.1 от част 1) със следните ограничения:

3.1.1. ± 5 % от теоретичната стойност за всяка моментна стойност;

3.1.2. ± 2 % от теоретичната стойност за изчислената средна стойност за всяка поредица от цикли.

3.2. Ограничението, посочено в т. 3.1.1, е приведено до ± 50 % за 1 s при първоначално задвижване и за ПС с предавателна кутия с ръчно превключване - за 2 s при смяна на предавки.

4. Процедура за проверка

4.1 По време на всяко изпитване се извършва проверка при цикъла, определен в т. 2.1 от част 1.

4.2. Ако са изпълнени изискванията по т. 3 за моментни ускорения, които са поне три пъти по-големи или по-малки от стойностите, получени по теоретичен път, не е необходима проверката по т. 4.1.

Част 6

Описание на системите за взимане на проби от емисиите от изпускателната тръба

1. Общи положения

1.1. Има няколко вида устройства за взимане на проби, отговарящи на изискванията, посочени в т. 4.2 на част 1.

Устройствата, описани в т. 3.1, 3.2 и 3.3, се считат за приемливи, ако отговарят на основния критерий, свързан с принципа на променливо разреждане.

1.2. Устройствата за взимане на проби, използвани за провеждане на изпитването, се посочват в протокола.

2. Критерии относно устройства за променливо разреждане при измерване на емисии в отработили газове

2.1. Обхват

В тази част се определят функционалните характеристики на система за взимане на проби от отработили газове, предназначена за измерване на действителната маса на емисиите в отработилите газове на ПС, в съответствие с изискванията на наредбата. Принципът за взимане на проби с променливо разреждане за измерване масовата емисия изисква да бъдат изпълнени три условия:

2.1.1. отработилите газове на ПС да бъдат непрекъснато разреждани с въздух от околната среда при определени условия;

2.1.2. общият обем на сместа отработили газове и въздух за разреждане да бъде точно измерен;

2.1.3. пробата за анализ да се събира непрекъснато и пропорционално от разредените отработили газове и въздух за разреждане.

Масата на отделените газови замърсители се определя от пропорционалната концентрация на пробите и общия обем, измерен по време на изпитването. Концентрациите на пробите се коригират, за да се отчете съдържанието на замърсители във въздуха. За ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване емисиите от частици се изобразяват графично.

2.2. Технически изисквания

На фиг. 6.1 е показана схематична диаграма на система за взимане на проби.

2.2.1. Отработилите газове на ПС се разреждат с достатъчно количество въздух от околната среда, за да се предотврати всякаква кондензация на вода в системите за взимане на проби и за измерване.

2.2.2. Системата за взимане на проби от отработили газове се проектира така, че да е възможно измерването на средните обемни концентрации на СО2, СО, НС и NOx и за ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване - на емисиите на частици, съдържащи се в отработилите газове, отделяни по време на изпитвателния цикъл от ПС.

2.2.3. В мястото, където е разположена сондата за взимане на проби (виж т. 2.3.1.2), сместа от въздух и отработили газове да е хомогенна.

2.2.4. Сондата да извлича представителна проба от разредените газове.

2.2.5. Системата да дава възможност да се измерва общият обем разредени отработили газове от изпитваното ПС.

2.2.6. Системата за взимане на проби да не изпуска газове. Конструкцията на устройството за взимане на проби с променливо разреждане и материалите за нейното изработване да бъдат такива, че да не влияят на концентрацията на замърсителите в разредените отработили газове. Ако някой компонент в устройството (топлообменник, сепаратор, вентилатор и др.) променя концентрацията на някой от замърсителите в разредените отработили газове и това не може да се отстрани, тогава взимането на проба за този замърсител да се извърши преди този компонент.

Фиг. 6.1. Схема на система за измерване на емисиите отработили газове с променливо разреждане

2.2.7. Ако изпитваното ПС е оборудвано със система за отвеждане на отработилите газове, включваща повече от една изпускателна тръба, отвеждащите тръбопроводи се свързват в общ колектор, монтиран колкото е възможно по-близо до ПС.

2.2.8. Газовите проби се събират в торби за взимане на проби с достатъчна вместимост, така че да не се затруднява потокът на газ по време на взимането на проби. Тези торби са от материали, които не влияят на концентрацията на замърсяващите газове (виж т. 2.3.4.4).

2.2.9. Системата за променливо разреждане се проектира така, че да позволява да се взимат проби от отработилите газове без съществена промяна в противоналягането на изхода на изпускателната тръба (виж т. 2.3.1.1).

2.3. Специфични изисквания

2.3.1. Устройство за събиране и разреждане на отработили газове

2.3.1.1.Съединителният тръбопровод между изпускателната тръба на ПС и смесителната камера да бъде възможно най-къс. Той да не:

- причинява разлика в статичното налягане в изпускателната(-ите) тръба(-и) на изпитваното ПС с повече от ± 0,75 kРа при 50 km/h или повече от ± 1,25 kРа за цялото времетраене на изпитването спрямо статичното налягане, отчетено при липса на връзка на изпускателната(-ите) тръба(-и) на изпитваното ПС; налягането се измерва в края на изходната тръба на последния шумозаглушител или в удължител със същия диаметър;

- променя характеристиките на отработилите газове.

2.3.1.2. Смесителната камера, в която се смесват отработилите газове на ПС и въздуха за разреждане, да осигурява смесването така, че да се получи хомогенна смес на изхода на камерата.

Хомогенността на сместа във всяко напречно сечение в мястото на взимане на проби да не се отклонява с повече от ± 2 % от средноаритметичната от стойностите, получени най-малко в 5 точки. Тези точки са разположени на равни интервали по диаметъра на газовия поток. Налягането в смесителната камера да не се различава с повече от 0,25 kРа от атмосферното, за да се минимализира въздействието върху процесите в изпускателната тръба и да се ограничи спадът на налягането в устройството за привеждане на газовата смес към условията на изпитването, ако има такова.

2.3.2. Всмукателно устройство (устройство за измерване на обем) с обхват от фиксирани скорости, осигуряващ достатъчен поток, за да се предотврати кондензацията на вода. Резултатът се получава чрез запазване на концентрацията на CO2 в торбата за взимане на проби от разредени отработили газове, по-ниска от 3 обемни % .

2.3.3. Измерване на обем

2.3.3.1. Устройството за измерване на обем да поддържа калибрираната си точност в границите на ± 2 % при всички условия на работа. Ако устройството не може да компенсира температурните промени на сместа от отработили газове и въздух за разреждане в мястото на измерване, се използва топлообменник, който поддържа температурата в рамките на ± 6 К от определената работна температура.

Ако е необходимо, за да предпази устройството за измерване на обема, може да се използва сепаратор тип "циклон".

2.3.3.2. Непосредствено пред устройството за измерване на обем да има сензор за температурата с точност ± 1 К и време за реакция 0,1 s при 62 % от дадена температурна разлика (стойност, измерена в силиконово масло).

2.3.3.3. Налягането по време на изпитването се измерва с точност ± 0,4 kРа.

2.3.3.4. Разликата на налягането спрямо атмосферното налягане се измерва пред и ако е необходимо - след устройството за измерване на обем.

2.3.4. Взимане на газова проба

2.3.4.1. Разредени отработили газове

2.3.4.1.1. Пробата от разредени отработили газове се взима пред всмукателното устройство, но след устройствата за привеждане до условията на изпитването (ако има такова).

2.3.4.1.2. Дебитът да не се променя с повече от ± 2% от средноаритметичния.

2.3.4.1.3. Дебитът на взетата проба да не спада под 5 l/min и да не превишава 0,2 % от дебита на разредените отработили газове.

2.3.4.1.4. При системите за взимане на проби с постоянна маса се прилага същото ограничение.

2.3.4.2. Въздух за разреждане

2.3.4.2.1. Взима се проба от въздуха за разреждане при постоянен дебит близо до входа за въздуха от околната среда (след филтъра, ако е монтиран такъв).

2.3.4.2.2. Въздухът да не е замърсен с отработили газове от зоната на смесване.

2.3.4.2.3. Обемът на пробата въздух за разреждане да бъде сравним с този, използван при разредените отработили газове.

2.3.4.3. Взимане на проби

2.3.4.3.1. При взимането на проби се използват материали, които не променят концентрацията на замърсителите.

2.3.4.3.2. За да се извлекат твърдите частици от пробата, могат да се използват филтри.

2.3.4.3.3. За да се придвижи пробата до торбата (-ите) за взимане на проби, се използват помпи.

2.3.4.3.4. Необходими са клапани за регулиране на дебита и разходомери, за да се достигне изискваният дебит при взимане на проби.

2.3.4.3.5. Могат да се използват бързозаключващи газонепропускливи свързващи елементи между трипътните клапани и камерите за взимане на проби. Свръзките трябва да се затварят автоматично от страната на торбите за взимане на проби. Могат да се използват други системи за пренасяне на пробите до анализатора (например трипътни спирателни клапани).

2.3.4.3.6. За насочване на газовите проби се използват различните клапани от бързорегулиращ се и бързодействащ тип.

2.3.4.4. Съхранение на пробата

Газовите проби се събират в торби за взимане на проби с достатъчна вместимост, така че да не намаляват размера на пробата. Торбите се изработват от материал, който не променя концентрацията на синтетичните замърсяващи газове с повече от ± 2 % след 20 min.

2.4. Допълнително оборудване за взимане на проби при изпитване на ПС, снабдени с двигател със запалване чрез сгъстяване.

2.4.1. Местата за взимане на проби от въглеводороди и частици са разположени в тунела за разреждане за разлика от превозните средства с двигатели с принудително запалване.

2.4.2. За да се намалят топлинните загуби в отработилите газове между изпускателната тръба и входа на тунела за разреждане, тръбопроводът да е не по-дълъг от 3,6 m или 6,1 m, ако е топлинно изолиран. Вътрешният му диаметър да е не по-голям от 105 mm.

Фиг. 6.2. Конфигурация на сонда за взимане на проби за частици

2.4.3. В тунела за разреждане се осигуряват условия на преобладаващо турбулентен поток (число на Рейнолдс і 4000), като тунелът се състои от права тръба от електропроводим материал, за да се гарантира, че разредените отработили газове са хомогенни в местата за вземане на проби и че пробите се състоят от представителни газове и частици. Тунелът за разреждане е с диаметър най-малко 200 mm и системата е заземена.

2.4.4. Системата за взимане на проби от частици се състои от сонда за вземане на проби в тунела за разреждане и два последователно монтирани филтъра. Преди и след филтрите, по течението на потока, се разполагат бързодействащи клапани.

Конфигурацията на сондата за взимане на проби е показана на фиг. 6.2.

2.4.5. Сондата за взимане на проби от частици да отговаря на следните условия:

- монтира се в близост до осовата линия на тунела на разстояние около 10 пъти по-голямо от диаметъра на тунела след входа за газа и има вътрешен диаметър най-малко 12 mm;

- накрайникът на сондата за вземане на проби се разполага до филтъра на разстояние най-малко 5 пъти по-голямо от диаметъра на сондата, но не по-голямо от 1020 mm.

2.4.6. Устройството за измерване на дебита на пробата се състои от помпи, регулатори на дебита и устройства за измерване.

2.4.7. Системата за взимане на проби от въглеводороди се състои от подгрявана сонда за взимане на проби, тръбопровод, филтър и помпа. Сондата се монтира така, че да е на същото разстояние от входа за отработили газове, както сондата за взимане на проби от частици, така че да не си влияят при взимането на проби. Тя да има минимален вътрешен диаметър 4 mm.

2.4.8. Всички подгрявани части да бъдат поддържани при температура 463 К (190°С) от системата за нагряване.

2.4.9. Ако не е възможно да се компенсират разликите в дебита, се осигурява топлообменник и устройство за регулиране на температурата, както е определено в т. 2.3.3.1, за да се гарантира постоянен дебит в системата и съответно - пропорционален обем на пробата.

3. Описание на устройствата

3.1. Устройство за взимане на проби с постоянен обем - обемна помпа (PDP-CVS) (фиг. 6.3)

3.1.1. Устройството за взимане на проби с постоянен обем с бутална нагнетателна помпа (PDP-CVS) отговаря на изискванията на приложението, като извършва измервания при постоянна температура и налягане в помпата. Общият обем се измерва чрез отчитане на направените обороти от калибрирана обемна помпа. Пропорционалната проба се постига чрез взимане на проби с помпа, разходомер и клапан за регулиране на дебит при постоянен дебит.

3.1.2. На фиг. 6.3 е показана примерна схема на система за взимане на проби. Допускат се и други конфигурации на системата, ако е постигната същата точност на резултатите. Допуска се използването на различни компоненти, като прибори, клапани, електромагнити и превключватели, за да се осигури допълнителна информация и да се координират функциите на компонентите на системата.

3.1.3. Системата за взимане на проби се състои от:

3.1.3.1. филтър (D) за въздух за разреждане, предварително подгрят при необходимост; филтърът се състои от активен въглен, поставен между два слоя хартия, и се използва, за да се намали и стабилизира концентрацията на въглеводороди от околните емисии във въздуха за разреждане;

3.1.3.2. смесителна камера (М), в която отработилите газове и въздухът за разреждане се смесват до хомогенно състояние;

Фиг. 6.3. Устройство за взимане на проби с постоянен обем с обемна помпа (PDP-CVS.)

3.1.3.3. топлообменник Н с достатъчен капацитет, който поддържа по време на изпитването температура на сместа въздух/отработили газове, измерена непосредствено преди нагнетателната помпа, в диапазон ± 6 К от предвидената работна температура; топлообменникът да не влияе върху концентрацията на замърсителите в разредените газове, взети за анализ;

3.1.3.4. система за регулиране на температурата ТС, използвана за предварително подгряване на топлообменника преди изпитването и за регулиране на неговата температура по време на изпитването, така че отклоненията от предвидената работна температура да бъдат в границите на ± 6 К;

3.1.3.5. нагнетателна помпа PDP, използвана за пренасяне на поток от смес въздух/отработили газове с постоянен обем, с дебит, достатъчен за недопускане на кондензацията на вода в системата при всички условия на работа, които могат да възникнат по време на изпитване; това може да се осигури, като се използва нагнетателна помпа с дебит:

3.1.3.5.1. два пъти по-голям от този на максималния дебит отработили газове, получен в режимите на ускоряване при един работен цикъл;

3.1.3.5.2. достатъчен да осигури концентрация на СО2 в торбата за вземане на проби от разредени отработили газове, по-ниска от 3 обемни % - за ПС с бензинови и дизелови двигатели, по-ниска от 2,2 обемни % - при двигатели с LPG, и по-ниска от 1,5 обемни % - при двигатели с NG;

3.1.3.6. температурен сензор Т1 (с точност ± 1 К), монтиран непосредствено пред нагнетателната помпа; той служи за непрекъснато следене на температурата на сместа отработили газове/въздух за разреждане по време на изпитването;

3.1.3.7. манометър G1 (с точност ± 0,4 kРа), монтиран непосредствено пред разходомера; той служи за регистриране на градиента на налягане между газовата смес и околния въздух;

3.1.3.8. манометър G2 (с точност ± 0,4 kРа ) - монтиран така, че да служи за регистриране на разликата между налягането на входа на помпата и на изхода на помпата;

3.1.3.9. две сонди за взимане на проби S1 и S2, които служат за взимане на постоянни проби от въздух за разреждане и сместа разредени отработили газове/въздух;

3.1.3.10. филтър F за извличане на твърди частици от газовия поток, събирани за анализ;

3.1.3.11. помпа Р за събиране на постоянен поток от въздуха за разреждане, както и от смес разредени отработили газове/въздух по време на изпитването;

3.1.3.12. регулатори на дебит N, които служат за осигуряване на постоянен еднороден поток на газовите проби, взети по време на изпитването от сондите за взимане на проби S1 и S2; потокът на газовите проби да е такъв, че в края на всяко изпитване количеството на пробите да е достатъчно за анализ (~10 l/min);

3.1.3.13. разходомери FL - служат за регулиране и следене на постоянния поток на газовите проби по време на изпитването;

3.1.3.14. бързодействащи клапани V за отклоняване на постоянния поток на газовите проби към торбите за взимане на проби или в атмосферата;

3.1.3.15. газонепропускливи бързозаключващи се свързващи елементи Q между бързодействащите клапани и торбите за взимане на проби; връзките да се затварят автоматично откъм страната на торбите за взимане на проби; като алтернатива се допуска използването на други начини за пренасяне на пробите към анализатора (например трипътни спирателни кранове);

3.1.3.16. торби В за събиране на проби от разредени отработили газове и въздух за разреждане по време на изпитването с достатъчна вместимост, за да не затрудняват потока на пробата; материалът на торбите да не влияе върху измерванията и на химичния състав на газовите проби (например покрит с полиетиленов/полиамиден филм или флуорирани поливъглеводороди);

3.1.3.17. цифров брояч С за регистриране броя на оборотите на нагнетателната помпа по време на изпитването.

3.1.4. Допълнително оборудване за изпитвания на ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване

При изпитване на ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване за съответствие с изискванията на т. 4.3.1.1 и 4.3.2 на част 1 се използват допълнителни елементи (посочени с пунктир на фиг. 6.3):

Fh е подгряван филтър;

S3 - точка за взимане на проби близо до смесителната камера;

Vh - подгряван многопътен клапан;

Q - бързодействащ съединител, който позволява пробата въздух от околната среда ВА да бъде анализирана от подгреваемия пламъчно-йонизационен детектор HFID;

HFID - (анализатор на въглеводороди) подгреваем пламъчно-йонизационен детектор;

R и I - средства за интегриране и регистриране на моментните концентрации на въглеводороди;

Lh - подгряван тръбопровод за взимане на проби.

Температурата на всички подгрявани компоненти да е 463 К (190°С) ± 10 К.

Система за взимане на проби от частици:

S4 е сонда за взимане на проби в тунела за разреждане;

Fp - филтър, състоящ се от два последователни филтъра; превключвател за успоредно монтиране на други двойки последователни филтри;

тръбопровод за взимане на проби;

помпи, регулатори на дебита, разходомери.

3.2. Тръба на Вентури с критичен поток (CFV-CVS) (фиг. 6.4)

3.2.1. Използването на тръба на Вентури с критичен поток във връзка с процедурата за взимане на проби с постоянен поток (CVS) се основава на принципите на механиката на флуидите при критичен поток. Променливият дебит на сместа от разредени отработили газове се поддържа със скоростта на звука, която е пропорционална на корен квадратен от температурата на газа. Потокът се следи непрекъснато, пресмята се и се интегрира по време на изпитването.

Използването на допълнителна тръба на Вентури с критичен поток за взимане на проби осигурява пропорционалността на взетите газови проби. Тъй като двете величини (температура и налягане) са еднакви и при двата входа на тръбата на Вентури обемът на отклонения за проби газов поток е пропорционален на общия обем на сместа от разредените отработили газове, с което се изпълняват изискванията на това приложение.

3.2.2. На фиг. 6.4 е показана примерна схема на такава система за взимане на проби. Допуска се и различна конфигурация на системата, ако се постига същата точност на резултатите. Допуска се използването на допълнителни елементи като уреди, клапани, електромагнити и превключватели, за да се осигури допълнителна информация и да се координира действието на елементите на системата.

3.2.3. Оборудването за взимане на проби се състои от:

3.2.3.1. филтър за въздух за разреждане D, предварително подгрят при необходимост; филтърът съдържа активен въглен, поставен между два слоя хартия, и се използва, за да се намалят и стабилизират смущенията от емисиите на въглеводороди във въздуха за разреждане;

3.2.3.2. смесителна камера М за хомогенно смесване на отработили газове и въздух;

3.2.3.3. сепаратор тип "циклон" CS за извличане на частиците;

3.2.3.4. две сонди за взимане на проби S1 и S2 от въздух за разреждане и от сместа разредени отработили газове/въздух;

3.2.3.5. тръба на Вентури с критичен поток SV за взимане на проби, служеща за осигуряване на пропорционални проби от разредени отработили газове при сондата S2;

3.2.3.6. филтър F за извличане на твърди частици от газовия поток, отклонен за анализ;

3.2.3.7. помпи Р за събиране на част от потока въздух и разредени отработили газове в торби по време на изпитването;

3.2.3.8. регулатори на дебит N, които служат за осигуряване на постоянен еднороден поток на газовите проби, взети по време на изпитването от сондите за взимане на проби S1; потокът на газовите проби да е такъв, че в края на всяко изпитване количеството на пробите да е достатъчно за анализ (~10 l/min);

3.2.3.9. демпфер PS в тръбопровода за взимане на проби;

Фиг. 6.4. Система за взимане на проби с постоянен обем с тръба на Вентури с критичен поток (CFV-CVS)

3.2.3.10. разходомери FL за регулиране и следене на потока газови проби по време на изпитвания;

3.2.3.11. бързодействащи електромагнитни клапани V за отклоняване на постоянен поток от газови проби в торбите за взимане на проби или към изхода на системата;

3.2.3.12. газонепропускливи бързозаключващи се свързващи елементи Q между бързодействащите клапани и торбите за взимане на проби; връзките се затварят автоматично от страната на торбите за взимане на проби; като алтернатива се допуска използването на други начини за пренасяне на пробите към анализатора (например трипътен спирателен кран);

3.2.3.13. торби В за събиране на проби от разредени отработили газове и въздух за разреждане по време на изпитването; те са с достатъчна вместимост, за да не затрудняват потока на пробата, и се изработват от материал, невлияещ на измерванията и химичния състав на газовите проби (например покрит с полиетиленов/полиамиден филм или флуорирани поливъглеводороди);

3.2.3.14. манометър G1 с точност ± 0,4 kРа;

3.2.3.15. температурен сензор Т1 с точност ± 1 К и с време на реакция 0,1 s при 62 % промяна на температурата (измерена в силиконово масло);

3.2.3.16. измервателна тръба на Вентури с критичен поток MV за измерване на обема на потока разредени отработили газове;

3.2.3.17. вентилатор BL с производителност, достатъчна за общия обем разредени отработили газове;

3.2.3.18. система CFV-CVS с дебит, достатъчен за елиминиране на кондензацията на вода в системата при всички условия на работа, които могат да възникнат по време на изпитване; това се осигурява, като се използва вентилатор с производителност:

3.2.3.18.1. два пъти по-голяма от този на максималния дебит отработили газове, получен в режимите на ускоряване при един работен цикъл;

3.2.3.18.2. достатъчна да осигури, че концентрацията на СО2 в торбата за взимане на проби от разредени отработили газове е по-малка от обемни 3 %.

3.2.4. Допълнително оборудване за изпитвания на превозни средства с двигател със запалване чрез сгъстяване

При изпитване на ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване за съответствие с изискванията на т. 4.3.1.1 и 4.3.2 от част 1 се използват допълнителни елементи (посочени с пунктир на фиг. 6.4):

Fh е подгряван филтър;

S3 - точка за взимане на проби близо до смесителната камера;

Vh - подгряван многопътен клапан;

Q - бързодействащ съединител, който позволява пробата въздух от околната среда ВА да бъде анализирана от подгреваемия пламъчно-йонизационен детектор HFID;

HFID - (анализатор на въглеводороди) подгреваем пламъчно-йонизационен детектор;

R и I - средства за интегриране и регистриране на моментните концентрации на въглеводороди;

Lh - подгряван тръбопровод за взимане на проби.

Температурата на всички подгрявани компоненти да е 463 К (190°С) ± 10 К.

Ако е невъзможно компенсирането на вариациите на потока, се изисква използването на топлообменник (H) и система за регулиране на температурата (Tc), както е описано в т. 2.2.3, за да се осигури постоянен поток през тръбата на Вентури (MV) и пропорционален поток през S3.

Система за взимане на проби от частици

S4 е сонда за взимане на проби в тунела за разреждане;

Fp - филтър, състоящ се от два последователни филтъра; превключвател за успоредно монтиране на други двойки последователни филтри;

тръбопровод за взимане на проби;

помпи, регулатори на дебита, разходомери.

Част 7

Метод за калибриране на оборудването

1. Построяване на кривата на калибриране

1.1. Всеки нормално използван обхват на работа се калибрира в съответствие с изискванията на т. 4.3.3 от част 1 по следната процедура:

1.2. кривата на калибриране на анализатора се установява въз основа на най-малко 5 точки за калибриране, разположени по възможност най-равномерно; номиналната концентрация на газа за калибриране за най-висока концентрация да е не по-малка от 80 % от целия обхват на скалата;

1.3. кривата на калибриране е изчислена по метода на най-малките квадрати; ако получената степен на полинома е по-голяма от 3, броят на точките за калибриране е най-малко равен на тази степен плюс 2;

1.4. кривата на калибриране да не се отличава с повече от 2% от номиналната стойност за всеки газ за калибриране.

1.5. Проследяване на кривата на калибриране

От проследяването на кривата на калибриране и точките за калибриране е възможно да се провери доколко калибрирането е било правилно извършено. Различните характеристики на анализатора могат да бъдат показани в частност:

- мащаб;

- чувствителност;

- нулева точка;

- дата на калибрирането.

1.6. Допуска се използването на алтернативни технологии (например компютър, електронно управляван превключвател на обхвати и др.), ако имат еквивалентна точност, удовлетворителна за техническата служба.

1.7. Проверка на калибрирането:

1.7.1. всеки нормално използван работен обхват се проверява преди всеки анализ в съответствие със следното:

1.7.2. калибрирането се проверява, като се използва газ за нулиране и еталонен газ с номинална стойност между 80 и 95% от предполагаемата стойност за анализ;

1.7.3. ако за две разглеждани точки намерената стойност не се различава с повече от ± 5% от теоретичната стойност за целия обхват, регулируемите параметри могат да бъдат променени; ако не е изпълнено това условие, се построява нова крива на калибриране съгласно т. 1;

1.7.4. след изпитване газът за нулиране и същият еталонен газ се използват за повторна проверка; анализът се счита за приемлив, ако разликата в резултатите между двете измервания е по-малка от 2%.

2. Проверка на пламъчно-йонизационния детектор FID за реакция на въглеводороди

2.1. Оптимизиране на реакцията на сензора

Детекторът за йонизация на пламъка FID се регулира, както е определено от производителя на уреда. За оптимизиране на реакцията се използва пропан във въздуха в най-често срещания работен обхват.

2.2. Калибриране на анализатора за въглеводороди

Анализаторът се калибрира чрез подаване на пропан във въздух и пречистен синтетичен въздух. Виж т. 4.5.2 от част 1 (калибриране и еталонни газове).

Построява се крива на калибриране, както е описано в т. 1.1 - 1.5.

2.3. Коефициенти на предавателната характеристика на различни въглеводороди и препоръчителни пределни стойности

Коефициентът на предавателната характеристика Rf за определен вид въглеводород е отношението на показанието на FID C1 към концентрацията в газовия цилиндър, изразено в ppm C1.

Концентрацията на изпитвания газ да е такава, че да се получава реакция на приблизително 80% отклонение в целия обхват. Концентрацията да е с известна точност ± 2% по отношение на гравиметричен еталон, изразен в обем. Газовият цилиндър да е предварително темпериран за 24 часа при температура между 293 и 303 К (20 и 30°С). Коефициентите на предавателната характеристика се определят при пускане на анализатора в действие и след това за основните работни интервали. Изпитвателните газове, които се използват, и препоръчителните коефициенти на предавателната характеристика са:

- метан и пречистен въздух 1,00 < Rf < 1,15

или

1,00 < Rf < 1,05 за ПС, които работят с NG,

- пропилен и пречистен въздух 0,90 < Rf < 1,00,

- толуен и пречистен въздух 0,90 < Rf < 1,00, спрямо коефициента на предавателната характеристика (Rf) от 1,00 за пропан и пречистен въздух.

2.4. Проверка за въздействието на кислород и препоръчителни граници

Коефициентът на предавателната характеристика се определя, както е описано в т. 2.3. Изпитвателните газове, които се използват, и препоръчваният обхват на коефициентите на предавателната характеристика са пропан и азот 0,95Ј Rf Ј 1,05.

3. Изпитване за определяне на ефективността на преобразувателя на азотни оксиди (NOx)

Ефективността на преобразувателя, използван за превръщането на NO2 в NO, се изпитва, като се използва изпитването по схемата, показана на фиг. 7.1, и описаната процедура; ефективността на преобразувателя може да бъде изпитана с помощта на озонатор.

3.1 Анализаторът CLA се калибрира в най-често срещания работен обхват, като се спазват спецификациите на производителя чрез използване на газ за нулиране и еталонен газ (съдържанието на NO в тях да възлиза на около 80% от работния обхват, а концентрацията на NO2 в газовата смес да е по-ниска от 5% от концентрацията на NO); анализаторът за NOx да бъде в режим на работа на NO, така че еталонният газ да не преминава през преобразувателя; отчитат се показанията за концентрацията.

3.2. През Т-образна връзка се добавят непрекъснато кислород или синтетичен въздух към газовия поток, докато се отчете концентрация, по-малка с около 10 % от концентрация при калибриране, посочена в т. 3.1. Отчитат се показанията за концентрация С. По време на този процес озонаторът е деактивиран.

3.3. Озонаторът се пуска в действие, за да генерира достатъчно озон, така че концентрацията на NO да стане по-малка от 20% (минимум 10%) от концентрацията при калибриране, посочена в т. 3.1. Отчитат се показанията за концентрация (d).

3.4. Анализаторът за NOx се превключва на режим NOx, което означава, че газовата смес (състояща се от NO, NO2, O2 и N2) преминава през преобразувателя. Отчитат се показанията за концентрация (а).

3.5. Озонаторът се изключва и газовата смес, описана в т. 3.2, минава през преобразувателя към сензора. Отчитат се показанията за концентрация (b).

3.6. С изключването на озонатора потокът от кислород или синтетичен въздух се прекъсва. Стойностите на NOx, отчетени от анализатора, да са с не повече от 5% по-големи от стойностите, посочени в т. 3.1.

3.7. Ефективността на преобразувателя се изчислява, както следва:

Ефективност = [ 1 + (a-b)/(c-d) ] .100 (%).

Фиг. 7.1. Схема на устройство за определяне на ефективността на преобразувателя NOx

3.8. Ефективността на преобразувателя да е по-голяма от 95 %.

3.9. Ефективността на преобразувателя да се изпитва най-малко веднъж седмично.

4. Калибриране на системата за взимане на проби с постоянен обем (CVS)

4.1. Системата CVS се калибрира, като се използват точен разходомер и ограничаващо устройство. Потокът през системата се измерва при различни стойности на налягане и различни контролни параметри на системата, както и в зависимост от потоците.

4.1.1. Могат да се използват различен тип разходомери, например калибрирана тръба на Вентури, ламинарен разходомер, калибриран измерител от турбинен тип при условие, че те са динамични измервателни системи и отговарят на изискванията по т. 4.2.2 и 4.2.3 от част 1.

4.1.2. В следващите точки са описани подробности относно методите за калибриране на нагнетателна помпа (PDP) и тръба на Вентури с критичен поток (CFV), като се използва ламинарен разходомер, който осигурява изискваната точност при статистическа проверка на достоверността на калибрирането.

4.2. Калибриране на нагнетателната помпа (PDP)

4.2.1. Процедурата за калибрирането на нагнетателната помпа (PDP) включва оборудването, схемата за изпитване и различните параметри, които се измерват, за да се определи дебитът на помпата на системата (CVS). Всички параметри, свързани с помпата, се измерват едновременно с параметрите, отнасящи се до разходомера, свързан последователно с помпата. Изчисленият дебит (в m3/min на входа на помпата при абсолютно налягане и температура) може да се изобрази в сравнение с корелационна функция, чиято стойност се определя от специфична комбинация от параметрите на помпата. Определя се линейното уравнение, даващо връзката между дебита на помпата и корелационната функция. В случай на системата (CVS) с многостепенно задвижване се извършва калибриране за всеки използван обхват.

4.2.2. Процедурата за калибриране се основава на измерването на абсолютните стойности на параметрите на помпата и разходомера, свързани с дебита във всяка точка. За да се осигурят точността и равността на кривата на калибриране, се изпълняват условията:

4.2.2.1. наляганията на помпата се измерват на контролните отвори на помпата, а не на външните за помпата тръбопроводи към входа и изхода й; контролните отвори за налягането, монтирани на средата на горната и долната част на централната стена на задвижването на помпата, са изложени на фактическите кавитационни налягания в помпата и затова отразяват абсолютните разлики в налягането;

4.2.2.2. по време на калибрирането се поддържа стабилност на температурата; ламинарният разходомер е чувствителен към измененията на температура на входа, което предизвиква разсейване на точките с данни; постепенни промени в температурата от ± 1 К са допустими, ако се получават в период от няколко минути;

4.2.2.3. всички свръзки между разходомера и помпата да са плътни.

4.2.3. По време на изпитване на емисия от отработили газове измерването на тези параметри на помпата позволява на потребителя да изчисли дебита от уравнението за калибриране.

4.2.3.1. На фиг. 7.2 е посочена възможна изпитвателна схема. Допустими са отклонения, при условие че са одобрени от изпълнителния директор на ИА "АА" като такива със същата точност. Ако се използва схемата, показана на фиг. 6.4 от част 6, да се определят следните параметри в границите на посочената точност:

барометрично налягане (кориги-
рано) (PB)	± 0,03 kРа;
температура на околната среда (Т)	± 0,2 К;
температура на въздуха
при LFE (ETI)	± 0,15 К;
спад на налягане срещу течението
преди LFE (EPI)	± 0,01 kРа;
пад на налягане през матрицата
LFE (EDP)	± 0,0015 kRa;
температура на въздуха при входа на
помпата на системата (CVS) (PTI)	± 0,2 К;
температура на въздуха при изхода на
помпата на системата (CVS) (PTO)	± 0,2 К;
спад на налягане при входа на помпа-
та на система (CVS) (PPI)	± 0,22 kРа;
нагнетателно налягане при изхода на
помпата на системата (CVS) (PPO)	± 0,22 kРа;
обороти на помпата за периода на
изпитване (n)	± 1об.;
период на изпитване
(минимум 250 s) (t)	± 0,1 s.

4.2.3.2. След като системата се свърже, както е показано на фиг. 7.2, променливият ограничител се установява в напълно отворено положение и помпата се задейства за период 20 min преди започване на калибрирането.

4.2.3.3. Клапанът на ограничителя се установява отново в по-ограничено положение при постепенно увеличаване на спада на налягане на входа на помпата (около 1 kРа). Това осигурява минимум шест точки с данни за целите на цялостното калибриране. Системата се стабилизира за 3 min и се повтаря получаването на данни.

Фиг. 7.2. Калибриране на конфигурацията обемна помпа (PDP) - система за взимане на проби с постоянен обем (CVS)

4.2.4. Анализ на данните

4.2.4.1. Дебитът на въздуха Qs при всяка точка за изпитване се изчислява в m3/min от данните на разходомера, като се използва предписаният от производителя метод.

4.2.4.2. Дебитът се преобразува в дебит на помпата V0 в m3/об. при абсолютна температура и налягане на входа на помпата.

където:

V0 е дебитът на помпа при Tp и Pp, изразен в m3/об.;

Qs - въздушният поток при 101,33 kРа и 273,2 К, изразен в m3/min;

Т - температурата на входа на помпата (К);

Pp - абсолютното налягане на входа на помпата;

n - честотата на въртене на помпата, изразена в min-1.

За компенсиране влиянието на промените в налягането върху скоростта и върху коефициента на приплъзване на помпата се изчислява корелационната функция Xo между честотата на въртене на помпата n, разликата в налягането между входа и изхода и абсолютното налягане на изхода на помпата по формулата, както следва:

където:

X0 е корелационната функция;

DPp - разликата в налягането между входа и изхода на помпата (kРа);

Pc - абсолютно налягане на изхода на помпата (PPO+Pb) (kРа).

Използва се методът на най-малките квадрати, за да се изведе линейното уравнение за калибриране, както следва:

Vo = Do - M(Xo)

n = A - B(DPp),

където:

Do, M, A и B са константи, описващи наклона на правите и свободните членове.

4.2.4.3. Многостепенните системи CVS се калибрират за всяка използвана скорост. Кривите на калибриране, получени за обхватите, да са приблизително успоредни и стойностите на свободния член Do да се увеличават, когато намалява обхватът на помпата.

Ако калибрирането е извършено правилно, изчислените стойности от уравнението трябва да бъдат в рамките на ± 0,5 % от измерените стойности за Vo. Стойностите на М са различни за различните помпи. Калибрирането се провежда при пускане в действие и след основен ремонт и обслужване на помпата.

4.3. Калибриране на тръбата на Вентури с критичен поток (CFV).

4.3.1. Калибрирането се основава на уравнението на потока за тръба на Вентури с критичен поток CFV:

където:

Qs е дебитът на газовия поток;

Kv - коефициент на калибриране;

Р - абсолютно налягане (kРа);

Т - абсолютна температура (K).

Газовият поток е функция от налягането и температурата на входа.

Процедурата за калибриране описва определянето на стойностите на коефициента на калибриране при измерени стойности на налягане, температура и разход на въздух.

4.3.2. При калибриране на електронните части на тръбата на Вентури с критичен поток CFV се изпълнява процедурата, препоръчана от производителя.

4.3.3. За калибриране на тръбата на Вентури с критичен поток се извършат измервания и се определят следните параметри, които да са в границите:

барометрично налягане (кориги-
рано) (Рb)	± 0,03 kPa;
температура на въздуха при LFE
разходомер (ETI)	± 0,15 К;
спад на налягане преди LFE (EPI)	± 0,01 kРа;
спад на налягане (EDP) през
матрицата LFE	± 0,0015 kРа;
разход на въздух (Qs)	± 0,5%;
спад на налягане на входа на
тръбата на Вентури (PPI)	± 0,02 kРа;
температура на входа на тръбата
на Вентури (Tv)	± 0,2 К.

4.3.4. Оборудването се разполага, както е показано на фиг. 7.3, и се проверява за херметичност. Всички изтичания между разходомера и тръбата на Вентури с критичен поток значително влияят на точността на калибрирането.

Фиг. 7.3. Калибриране на конфигурация тръба на Вентури с критичен поток - система за взимане на проби с постоянен обем (CFV-CVS)

4.3.5. Променливият ограничител на потока се установява в отворено положение, вентилаторът се включва и системата се стабилизира. Отчитат се данните от всички уреди.

4.3.6. Положението на ограничителя се изменя напречно на тръбата на Вентури за критичен поток и се отчитат най-малко на осем показания.

4.3.7. Отчетените данни по време на калибрирането се използват в последващите изчисления. Дебитът на въздуха (Qs) за всяка точкана изпитване се изчислява от данните на разходомера посредством предписания от производителя метод.

Изчисляват се стойностите на коефициента на калибриране за всяка точка на изпитване:

където:

Qs е дебитът на потока в m3/min при 273,2 К и 101,33 kРа;

Tv - температура на входа на тръбата на Вентури (К);

Pv - абсолютно налягане на входа на тръбата на Вентури (kРа);

КV - се построява като функция на налягането на входа на тръбата на Вентури.

За звуков поток КV има съответна постоянна стойност. Когато налягането намалява (подналягането се увеличава), тръбата на Вентури става недроселирана и КV намалява. Получените при това промени в стойностите на КV са недопустими.

Изчисляват се средната стойност на КV и стандартното отклонение за минимум 8 точки за критичната област.

Ако стандартното отклонение е по-голямо от 0,3 % от средната стойност на КV, се предприемат корекции.

Част 8

Обща проверка на системата

1. За да се осигури съответствие на изискванията по т. 4.7 от част 1, се определя точността на цялата система за взимане на проби с постоянен обем (CVS) и на аналитичната система чрез въвеждане на известна маса замърсяващ газ в задействаната система, след което се анализира и изчислява масата на замърсителя съгласно формулите в част 9. Плътността на пропана в стандартни условия се приема 1,967 g/l. Прилагането на следните 2 метода осигурява достатъчна точност.

2. Измерване на постоянен поток от чист газ CO или C3H8 с устройство с бленда за критичен поток

2.1.* Предварително известно количество чист газ CO или C3H8 се подава в системата CVS през калибрирана бленда за критичен поток. Ако налягането на входа е достатъчно високо, дебитът (q), който се регулира посредством блендата за критичен поток, е независим от налягането на изхода на блендата. Ако отклоненията са по-големи от 5%, се определя и отстранява причината за неправилното функциониране. Системата (CVS) се оставя да работи при изпитване на емисия от отработили газове за период от 5 до 10 min. Събраният газ в торбата за взимане на проби се анализира с обичайното оборудване и резултатите се сравняват с предварително известните концентрации в газовите проби.

3. Измерване на ограничено количество чист газ (CO или C3H8) чрез претегляне

3.1.* Измерва се теглото на малък цилиндър, напълнен с въглероден оксид или с пропан, и се определя масата с точност ± 0,01 g. Системата CVS се оставя да работи за около 5 до 10 min, както при нормално изпитване на емисии в отработилите газове, докато CO или пропанът се впръсква в системата. Определя се количеството на използвания чист газ посредством разделно претегляне. След това събраният газ в торбата за вземане на проби се анализира с оборудването, което обичайно се използва за анализ на отработилите газове. После резултатите се сравняват с предварително изчислените стойности на концентрациите.

Част 9

Изчисляване на масите на емисиите от замърсители

1. Общи положения

1.1. Емисиите на газообразни замърсители се изчисляват с уравнението:

където:

Mi е масовата емисия на i-тия замърсител в g/km;

Vmix - обемът на разредените отработили газове, изразен в литър/изпитване и коригиран към стандартни условия (273,2 К и 101,33 kРа);

Qi - плътността на i-тия замърсител в g/l при нормална температура и налягане (273,2 К и 101,33 kРа);

kH - коефициент за коригиране на влажността, използван при изчисляване на масовата емисия на азотни оксиди (няма корекция на влажност за HC и CO);

Ci - концентрацията на i-тия замърсител в разредените отработили газове, изразена в ppm и коригирана от количеството на i-тия замърсител, съдържащ се във въздух за разреждане;

d - разстоянието, съответстващо на изпитвателния цикъл, в km.

1.2. Определяне на обема

1.2.1. Обемът се изчислява, когато се използва устройство с променливо разреждане с регулиране на постоянен дебит посредством бленда или тръба на Вентури. Постоянно се отчитат параметрите, показващи обема на потока, и се изчислява общият обем по време на изпитването.

1.2.2. Изчисление на обема при използване на нагнетателна помпа

Обемът на разредените отработили газове в системи с нагнетателна помпа се изчислява по формулата:

V = Vo.N,

където:

V е обемът на разредените отработили газове, изразен в литър/изпитване (преди корекция);

Vo - обемът на газа, доставен от нагнетателната помпа при условия на изпитване, изразен в l/об.;

N - броят на оборотите за изпитване.

1.2.3. Коригиране на обема разредени отработили газове към стандартни условия. Обемът на разредените отработили газове се коригира по формулата:

в която:

където:

PB е барометричното налягане в помещението за изпитване, в kРа;

P1 - разреждането на входа на нагнетателната помпа, в kРа спрямо барометрично налягане на околната среда;

Tp - средната температура на разредените отработили газове, постъпващи в нагнетателната помпа по време на изпитването (К).

1.3. Изчисляване на коригираната концентрация на замърсители в торбата за взимане на проби

където:

Ci е концентрацията на i-тия замърсител в разредените отработили газове, изразена в ppm и коригирана от количеството на i-тия замърсител, съдържащ се във въздуха за разреждане;

Ce - измерената концентрация на i-тия замърсител в разредените отработили газове, изразена в ppm;

Cd - измерената концентрация на i-тия замърсител във въздуха за разреждане, изразена в ppm;

DF - коефициент на разреждане, изчислява се, както следва:

където:

CCO2 е концентрацията на CO2 в разредените отработили газове, намиращи се в торбата за взимане на проби, изразена в обемни %;

CНС - концентрацията на HC в разредените отработили газове, намиращи се в торбата за взимане на проби, изразена в ppm въглероден еквивалент;

CCO - концентрацията на CO в разредените отработили газове, намиращи се в торбата за взимане на проби, изразена в ppm.

1.4. Определяне на коефициент за коригиране на NO в зависимост от влажността

За да се коригира влиянието на влажността върху резултатите на азотните оксиди, се прави следното изчисление:

в което:

където:

H е абсолютната влажност, изразена в g H2O/kg сух въздух;

Ra - относителната влажност на въздуха от околната среда, изразена в %;

Pd - налягането на наситените пари при температура на околната среда, изразено в kPa;

PB - атмосферното налягане в помещението, изразено в kPa.

1.5. Пример

1.5.1. Изходни данни

1.5.1.1. Условия на околната среда:

Температура на околната среда - 23 °C = 296,2 К

Барометрично налягане - PB = 101,33 kPa

Относителна влажност - Ra = 60 %

Налягане на наситените пари - Рd = 2,81 kРа от Н2О при 23°С.

1.5.1.2. Стойности, измерени при нормално състояние (виж т. 1)

V = 51,961 m3

1.5.1.3. Показания на анализатора:

	Разредени отрабо-	Въздух за
	тили газове	разреждане
HC(1)	92 ppm	3,0 ppm
CO	470 ppm	0 ppm
NOx	70 ppm	0 ppm
CO2	1,6 обемни %	0,03 обемни %

(1) В ppm въглероден еквивалент

1.5.2. Изчисление

1.5.2.1. Коефициент за коригиране на влажността (kH) (виж формула (6)

1.5.2.2. Коефициент на разреждане (DF) (виж формула (3)

1.5.2.3. Изчисление на коригираните концентрации на замърсители в торбата за взимане на проби:

HC, масова емисия (виж формули (4) и (1)

2. Специални изисквания за ПС с двигатели със запалване чрез сгъстяване

2.1. Измерване за HC при двигатели със запалване чрез сгъстяване

Средната концентрация на HC, използвана за определяне масовата емисия на HC от двигатели със запалване чрез сгъстяване, се изчислява по формулата:

където:

е интеграл от показанието на подгряван пламъчно-йонизационен детектор FID по време на изпитване (t2 - t1);

Ce - концентрацията на HC, измерена в разредените отработили газове, в ppm на CI, като Ci е заместено от CHC във всички съответни уравнения.

2.2. Определяне на частиците

Емисията на частици Mp (g/km) се изчислява по уравнението:

когато отработилите газове се вентилират извън тунела,

когато отработилите газове се връщат в тунела,

където:

Vmix е обемът на разредените отработили газове (виж т. 1.1) при стандартни условия;

Vep - обемът на отработилите газове, преминаващи през филтъра за частици при стандартни условия;

Pe - масата на частици, събрана от филтрите;

d - разстоянието, съответстващо на работния цикъл, km;

Mp - емисията на частици, g/km.

____________________

* Номерацията отговаря на Директивите на Европейския съюз.

Приложение № 5 към чл. 6, ал. 2

Образец

максимален формат: А4 (210 x 297 mm)

СЕРТИФИКАТ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА ТИПА

	Печат на
	ИА "АА"

Информация, отнасяща се до:

- одобряване на типа(1)

- изменение на одобряването на типа(1)

- отнемане на одобряването на типа(1)

- отказ за одобряване на типа(1),

за типа на ПС/компонент/отделен технически възел(1) в съответствие с Наредба № 73 от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите.

Номер на одобряването на типа:	...........................
Основание за разширението:	...........................

Раздел I

0.1.*	Марка (2)(търговско наименова-
	ние на производителя):	...........................
0.2.	Тип и общо търговско
	описание(-я):	...........................
0.3.	Начини за идентификация на ти-
	па, ако е маркиран върху ПС/ком-
	понента/отделния техни-
	чески възел:(1)(3)	...........................
0.3.1.	Местоположение на ЕО маркиров-
	ката:	...........................
0.4.	Категория на превозното сред-
	ство съгласно чл. 149 от Закона
	за движението по пътищата(4)	...........................
0.5.	Наименование(5) и адрес на
	производителя:	...........................
0.7.	Местоположение и начин на
	полагане на ЕО маркировката за
	одобряване на типа (за компо-
	нент и отделен технически възел):	...........................
0.8.	Адрес(-и) на монтажния(-те)
	завод(-и):	...........................

(1) Излишното се задрасква.

(2) Името, под което производителят представя себе си при продажба на превозни средства.

(3) Ако начинът за идентификация на типа съдържа знаци, които не са подходящи за описване на превозното средство, компонента или отделния технически възел, предмет на настоящия сертификат за типово одобряване, такива знаци се представят в документацията чрез символа: "?" (например ABC??123???).

(4) Класифицирано, съгласно определенията, посочени в Закона за движението по пътищата и част А на приложение № 1 от Наредба № 60 за одобряване типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета.

(5) Името на лицето, което иска одобряването на типа и е отговорно пред ИА "АА".

Раздел II

1.	Допълнителна информация (където
	е приложимо), виж раздел III:	...........................
2.	Техническа служба, която извърш-
	ва изпитванията:	...........................
3.	Дата на съставяне на протокола
	от изпитванията:	...........................
4.	Номер на протокола от изпитванията:	...........................
5.	Забележки (ако има такива),
	виж раздел III:	...........................
6.	Място:	...........................
7.	Дата:	...........................
8.	Подпис:	...........................
9.	Прилага се индексът на техничес-
	кото досие, депозирано при одобря-
	ващия орган, който може да се по-
	лучи при поискване:	...........................

Раздел III

Допълнение към ЕО сертификат за одобряване на типа № ....... на ПС в съответствие с Наредба № 73 от 2006 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение на замърсяването на въздуха от емисии от двигателите

1.	Допълнителна информация:	...........................
1.1.	Маса на превозното средство в
	готовност за движение:	...........................
1.2.	Максимална маса:	...........................
1.3.	Референтна маса:	...........................
1.4.	Брой на местата:	...........................
1.5.	Двигател:	...........................
1.6.	Трансмисия:	...........................
1.6.1.	Ръчно включване, брой предав-
	ки на предавателната кутия(1):	...........................
1.6.2.	Автоматично, брой предавателни
	отношения(1):	...........................
1.6.3.	Непрекъснато променящ
	се: да/не(1)	...........................
1.6.4.	Общи предавателни отношения
	(включително окръжността на
	търкаляне на гумите при нато-
	варване): скорости по път при
	1000 оборота/min-1 в km/h:	...........................
1.6.5.	Предавателно отношение на
	главното предаване:	...........................
1.7.	Размер на гумите:	...........................
1.7.1.	Дължина на окръжността на
	търкаляне на гумите при на-
	товарване за изпитване тип I:	...........................
1.8.	Резултати от изпитванията:	...........................

Тип I	CO	THC	NOx	THC+	Частици
	g/km	g/km	g/km	NOx	g/km(2)
				g/km(2)

Измерени
С коефициент
на влошаване

Тип II: ............................................................................................%

Тип III: ...................................................................................................................................................................................................

Тип IV: ...........................................................................g/изпитване

Тип V:....................- тип за стареене: 80 000 km,

не се прилага(1)

- коефициент на влошаване:

изчислен, зададен(1)

- определят се стойностите:...........................................................................................................................................................................................

Тип VI	CO g/km	НС g/km
Измерени стойности

1.8.1.	Таблицата се повтаря за всеки вид еталонно газово гориво тип LPG или NG, като се посочва дали резултатите са измервани, или са изчислявани, както и за крайния (единствен) резултат за емисиите на ПС при работа с LPG или NG. За двугоривни ПС се представя резултатът за бензин и таблицата се повтаря за всеки вид еталонно газово гориво LPG или NG, като се посочва дали резултатите са измервани или са изчислявани, както и за крайния (единствен) резултат за емисиите на ПС при работа с LPG
	или NG
1.8.2.	Писмено описание и/или скица
	на МI (ИН индикатор за

	неизправности): ..............................................................................................................................................................
1.8.3.	Списък и функция на всички
	части, наблюдавани чрез СБД ....................................................................................................................................................
1.8.4.	Писмено описание (общ принцип
	на работа) за ..............................................................................................................................................................
1.8.4.1.	Показание на прекъсване на
	запалването(3): ...........................................................................................................................................................
1.8.4.2.	Наблюдаване на конвертора(3): ................................................................................................................................................
1.8.4.3.	Наблюдаване на кислородния
	сензор(3): .................................................................................................................................................................
1.8.4.4.	Други части, наблюдавани
	чрез СБД(3): .................................................................................................................................................................
1.8.4.5.	Наблюдаване на конвертора(2): .................................................................................................................................................
1.8.4.6.	Наблюдаване на филтъра за
	частици(2): ..................................................................................................................................................................
1.8.4.7.	Наблюдаване на задвижващия
	механизъм на електронно
	зареждаща система(2): ........................................................................................................................................................
1.8.4.8.	Други компоненти, наблюда-
	вани от СБД(2): ..............................................................................................................................................................
1.8.5.	Критерии за ИН активация
	(фиксиран брой на работни
	цикли или статистически метод): .................................................................................................................................................
1.8.6.	Списък на всички изходни кодове
	на СБД и използвани формати
	(с обяснение на всеки от тях): ................................................................................................................................................
1.9.	Данни за емисиите, изисквани
	за изпитвания на годността за
	движение по пътищата

Изпитване	Стой-	Ламб-	Честота	Температура
	ност	да(4)	на въртене	на маслото
	на СО		на двига-	в двигателя
	(% vol)		теля (min-1)	(°С)
Изпитване		N/A
при ниска
честота на
въртене на
празен ход
Изпитване
при висока
честота на
въртене на
празен ход

1.10.	Каталитични конвертори
1.10.1.	Оригинален каталитичен конвертор, изпитан за всички изисквания по наредбата.
1.10.1.1.	Марка и тип на оригинален каталитичен конвертор съгласно т. 3.2.12.2.1 от приложение № 2 (списък с данни):

............................................................................................................................................................................................................

1.10.2.	Оригинален заменяем каталитичен конвертор, изпитан на всички изисквания по наредбата.
1.10.2.1.	Марка(-и) и тип(-ове) на оригинален заменяем каталитичен конвертор съгласно т.3.2.12.2.1 от приложение № 2 (списък с данни):

............................................................................................................................................................................................................

5.	Бележки:

(1) Да се зачеркне, където е неприложимо.

(2) За превозни средства с двигатели с компресорно запалване.

(3) За превозни средства с двигатели с принудително запалване.

(4) Формулата за ламбда: виж приложение № 1, т. 1.3.7.3.

Раздел IV

Информация за системата за бордова диагностика

В съответствие с т. 3.2.12.2.8.6 от приложение № 2 (списък с данни) съдържащата се в този раздел информация се предоставя от производителите на ПС за осигуряване на възможност за производство на СБД-съвместими части или резервни части, на инструменти за диагностика и апаратура за изпитване. Производителите на ПС не са длъжни да предоставят тази информация, ако същата е обект на права на интелектуална собственост или съдържат специфично ноу-хау на производителя или на доставчиците на оригинално оборудване за производителите.

Този раздел се предоставя на недискриминационна основа по искане на всеки заинтересован производител на компоненти, на инструменти за диагностика или на апаратура за диагностика.

1. Описание на типа и на броя на подготвителните цикли, използвани за първоначалното одобряване на типа на ПС.

2. Описание на типа на СБД-демонстрационния цикъл, използван за първоначалното одобряване на типа на ПС, по отношение на контролирания компонент чрез СБД.

3. Изчерпателен списък на всички компоненти, контролирани от индикатора за неизправности и задействане на ИН (фиксиран брой цикли на двигателя или статистически методи), включително списък на съответните необходими вторични параметри, измервани за всеки от компонентите, контролирани от бордовата система за диагностика СБД. Списък на всички изходящи кодове на СБД и формати (заедно с обяснение за всеки), използвани за отделните компоненти на силовия блок, свързани с емисиите, както и за отделните компоненти, които не са свързани с емисиите, когато наблюдението на съответния компонент се намесва при задействането на ИН. В частност следва да се обяснят подробно данните, съответстващи на услугата $05 (изпитване ID $21 до FF) и на услугата $06. За типове ПС, използващи комуникационна връзка, съответстваща на стандарта БДС ISO 15031-4:2006 "Пътни превозни средства - Системи за диагностика, базирани на система - част 4: Изисквания към системите във връзка с емисиите", се представя изчерпателно обяснение на данните, съответстващи на услугата $06 (изпитване ID $00 до FF) за всеки ID монитор, поддържан от СБД.

Информацията по този раздел може да се представи във вид на таблица:

Компо-	Код на	Стратегия	Критерий	Критерий	Вторични	Подготви-	Демонстра-
нент	неизправ-	за монито-	за открива-	за задейст-	параметри	телни	ционно
	ност	ринг	не на неиз-	ване на		цикли	изпитване
			правност	(ИН)MI
Катали-	Р0420	Сигнали от	Разлика	Трети	Честота на върте-	Два	Тип 1
затор		кислород-	между	цикъл	не на двигателя,	цикъла
		ните сен-	сигналите		натоварване на	тип 1
		зори 1 и 2	на сензор 1		двигателя,
			и сензор 2		A/F метод, тем-
					пература на
					катализатора

____________________

* Номерацията отговаря на директивите на Европейския съюз.