Държавен вестник, брой 68 от 20.VIII

Чл. 1. Този правилник урежда въпросите, свързани с организацията на трудотерапията и с развитието на помощна стопанска дейност в системата за социални грижи.

Чл. 2. Помощна стопанска дейност се организира към отделни звена за социални грижи и има за цел:

1. провеждане на трудотерапия като неразделна част от комплексното лечение и рехабилитацията на обслужваните лица;

2. съдействие за социално-трудова абилитация на лицата с психични нарушения;

3. използване остатъчната трудоспособност на обслужваните лица за осигуряване на поощрителни възнаграждения за лични разходи;

4. осигуряване на допълнителни средства за намаляване издръжката на звеното.

Чл. 3. (1) Трудотерапията може да бъде функционална и производствена:

1. функционалната трудотерапия включва битов труд, труд в опитно поле и на спортни площадки, труд по избор и занимателна трудотерапия. В нея участват деца и юноши с интелектуална недостатъчност или с трайни физически увреждания на възраст от 12 до 16 години;

2. производствената трудотерапия се осъществява в организирани спомагателни стопанства с участието на желаещите домуващи, вкл. и на юноши на възраст от 16 до 18 години, или по медицинско предписание.

(2) Медицинските органи на звеното за социални грижи определят вида, формата и дозировката на трудотерапията и контролират провеждането й.

Чл. 4. Спомагателни стопанства се откриват, реорганизират и прекратяват от регионалните центрове по социални грижи по предложение на звената съгласувано със съответния общински народен съвет.

Чл. 5. Видът, размерът и специализацията на спомагателните стопанства се определят съобразно лечебните и рехабилитационните задачи, здравословното състояние и възможностите на обслужваните лица и в зависимост от конкретните природни и икономически условия.

Чл. 6. Помощна стопанска дейност може да се развива в следните направления:

1. производство и преработка на растителна и животинска продукция;

2. занаятчийски и промишлени производства;

3. услуги и други дейности.

Чл. 7. (1) Дейността на спомагателните стопанства се осъществява със собствени, наети или предоставени за ползване земя, сгради, машини, съоръжения и други средства за производство.

(2) Звената за социални грижи могат да се договарят с фирми и организации за извършване на съвместни производства и услуги.

Чл. 8. (1) Спомагателното стопанство осъществява своята дейност при спазване изискванията на действащите нормативни актове в страната.

(2) Селскостопанската продукция трябва да отговаря на ветеринарните и санитарно-хигиенните норми и изисквания.

(3) Ръководителите на звената за социални грижи осигуряват условия и осъществяват контрол за спазване на правилата, нормите и изискванията по безопасността и хигиената на труда.

Чл. 9. Произведената продукция се използва за задоволяване нуждите на звеното и на други сродни заведения, като се заприходява по себестойност. Излишъците, реализирани извън системата за социални грижи, могат да се продават по пазарна цена.

Чл. 10. (1) Работните процеси в спомагателните стопанства се извършват с участието на:

1. домуващите съобразно предписаната трудотерапия и личните им предпочитания;

2. персонала, участващ в провеждането на трудотерапията, както и на персонала по допълнително споразумение за работа в извънработно време;

3. специалисти и работници по договор.

(2) Във връзка с организацията на трудотерапията, трудовото обучение и възпитание се разрешава наемане на здравни работници до 20 на сто от броя на домуващите, включени в трудотерапевтичния процес. В този брой не се включват приетите на постоянна работа домуващи с трета група инвалидност и служителите.

Чл. 11. (1) Спомагателните стопанства работят на извънбюджетна приходно-разходна сметка. За изграждане на материално-техническата база и за разширяване на производството се използват и субсидии, дарения, помощи и др.

(2) Планирането и отчитането на дейността на спомагателното стопанство се извършват по сметка за приходите и разходите по образец съгласно приложението към чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството.

Чл. 12. Трудовото възнаграждение и другите стимули, вкл. в натура, на ръководителите, работниците и служителите за положен труд и постигнати резултати в трудотерапевтичния и производствения процес се определят съгласно трудовото законодателство и вътрешните правила за организация на работната заплата.

Чл. 13. (1) Цялостното ръководство и контролът на трудотерапевтичната и производствената дейност на спомагателното стопанство се осъществяват от ръководителя на съответното звено за социални грижи.

(2) По преценка на регионалния център за социални грижи може да бъде назначен щатен управител на спомагателното стопанство.

Чл. 14. Счетоводството и статистическата отчетност в спомагателните стопанства се организират на основание Закона за счетоводството, Закона за статистиката и другите нормативни актове, издадени в съответствие с тези закони.

Чл. 15. Министерството на труда и социалните грижи упражнява методическо ръководство и контрол върху провеждането на трудотерапията и стопанската дейност в звената за социални грижи и съдейства за снабдяване със средства за производство и за реализация на продукцията.