НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2004 Г. ЗА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИТЕ КОЛИЧЕСТВА ЗАМЪРСИТЕЛИ В ХРАНИТЕ (ДВ, БР. 88 ОТ 2004 Г.)
НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 31 ОТ 2004 Г. ЗА МАКСИМАЛНО ДОПУСТИМИТЕ КОЛИЧЕСТВА ЗАМЪРСИТЕЛИ В ХРАНИТЕ (ДВ, БР. 88 ОТ 2004 Г.)
Обн. ДВ. бр.51 от 23 Юни 2006г.
§ 1. Член 3 се изменя така:
"Чл. 3. Не се допуска:
1. използването на храни, които не отговарят на нормите, посочени в тази наредба, при производството на храни, съдържащи повече от една съставка, или на други храни;
2. смесването на храни, които отговарят на нормите, и храни със съдържание на замърсители в количества, по-високи от посочените в наредбата норми;
3. умишлена детоксикация на храни чрез химически методи за замърсителите, посочени в таблици № 2, 3, 4, 4а, 4б, 4в и 4г от приложение № 1."
§ 2. В чл. 10 ал. 2 се изменя:
"(2) За храните по таблици № 2, 3, 4а, 4б, 4в и 4г от приложение № 1 се забранява:
1. смесването на храни, които отговарят на нормите, и храни с наднормено съдържание на афлатоксини, охратоксин А и фузариум микотоксини;
2. смесването на партиди, предназначени за сортиране или друга механична обработка, с партиди, предназначени за пряка консумация от човека или за влагане като съставки при производството на други храни;
3. влагането на храни, които не отговарят на нормите по т. 1.1 и 2.1 на табл. № 2 и т. 2, 3, 3.1, 4, 5 и 5.1 на табл. № 3 от приложение № 1, като съставки при производството на храни;
4. детоксикация чрез химически методи."
§ 3. Създава се член 28а:
"Чл. 28а (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на фузариум микотоксини в храни се извършва в съответствие с методите, посочени в част I на приложение № 4а.
(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол за съдържанието на фузариум микотоксини в храни, се извършват в съответствие с изискванията по част II на приложение № 4а."
§ 4. Създава се член 32а:
"Чл. 32а (1) Вземането на проби за целите на държавния контрол за съдържанието на бензо(а)пирен в храни се извършва в съответствие с методите по част I на приложение № 8.
(2) Подготовката на пробите и методите за анализ, прилагани при държавния контрол на съдържанието на бензо(а)пирен в храни, отговарят на изискванията по част II на приложение № 8."
§ 5. В приложение № 1 към чл. 9, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Таблица № 1: "Норми за нитрати в някои храни", се изменя така:
"Таблица № 1: Норми за нитрати в някои храни
| Продукт | Максимално допустима норма |
| (mg NO3/kg) |
| Пресен спанак (1) | Реколта от 1 октом- | ||
| (Spinacia oleracea) | ври до 31 март | 3000 | |
| Реколта от 1 април | |||
| до 30 септември | 2500 | ||
| 1.2. | Консервиран, дъл- | ||
| боко замразен или | |||
| замразен спанак | 2000 | ||
| 1.3. | Пресни марули и са- | Реколта от 1 октом- | |
| лати (Lactuca sativa | ври до 31 март: | ||
| L.) (оранжерийни и | оранжерийни | ||
| полски), с изключе- | марули | 4500(2) | |
| ние на марулите, | полски марули | 4000(2) | |
| дадени в точка 1.4 | Реколта от 1 април | ||
| до 30 септември: | |||
| оранжерийни марули | 3500(2) | ||
| полски марули | 2500(2) | ||
| 1.4. | Салати тип | Оранжерийни марули | 2500(2) |
| "Айсберг" (3) | Полски марули | 2000(2) | |
| 1.5. | Бебешки храни и | ||
| преработени храни на | |||
| зърнена основа за кър- | |||
| мачета и малки деца (4) | 200 |
| Забележки: | |
| (1) | Максимално допустимите норми за пресен спанак не се прилагат за пресен спанак, който ще се преработва и директно ще се транспортира в насипно състояние до преработвателното предприятие. |
| (2) | Поради липса на подходящо етикетиране, посочващо производствения метод, се прилага нивото, установено за полски марули и салати. |
| (3) | Съгласно Наредба № 31 от 2003 г. за норми за максимално допустимите количества на остатъци от пестициди в храните (ДВ, бр. 14 от 2004 г.). |
| (4) | Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с Постановление № 66 на Министерски съвет от 2003 г. (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за съдържание на нитрати се отнася за готовия за консумация продукт (пуснат в този вид на пазара или приготвен съгласно указанията на производителя)." |
2. Таблица № 3: "Норми за охратоксин А в някои храни" се изменя така:
"Таблица 3: Норми за охратоксин А в някои храни
| Храни | Охратоксин |
| А µg/kg | |
| или ppb |
| 1. | Зърнени храни (включително ориз и елда) и производни зърнени храни | |
| 1.1. | Сурови зърна от зърнени култури, включително суров ориз и елда | 5,0 |
| 1.2. | Всички производни зърнени продукти (включително преработените зърнени продукти и зърна от зърнени култури, предназначени за пряка консумация от човека) | 3,0 |
| 2. | Сушени плодове от грозде (тъмни стафиди без семки, златни стафиди без семки (султански стафиди) и други стафиди) | 10,0 |
| 3. | Печено кафе на зърна и смляно печено кафе, с изключение на разтворимо кафе | 5,0 |
| 3.1. | Разтворимо кафе (инстантно) | 10,0 |
| 4. | Вино (червено, бяло, розе) (**) | |
| и други вина и/или напитки на основата на гроздова мъст (***) | 2,0(****) | |
| 5. | Гроздов сок, гроздов сок като съставка в други напитки, включително нектар от грозде и концентриран гроздов сок след възстановяване (*****) | 2,0(****) |
| 5.1. | Гроздова шира и концентрирана гроздова мъст след възстановяване, предназначени за пряка консумация от човека ( ) (*****) | 2,0(****) |
| 6. | Детски храни и храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (******) | 0,50 |
| 7. | Диетични храни за специални медицински цели, предназначени за кърмачета (*******) | 0,50 |
| 8. | Сурово кафе, сушени плодове, различни от сушени плодове от грозде, бира, какао и какаови продукти, ликьорни вина, месни продукти, подправки и ликорис (сладник/сладък корен) | - |
| Забележки: | |
| (**) | Вина, включително пенливи вина, с изключение на ликьорните вина, и вина със съдържание на алкохол до 15° vol., определени в Регламент на съвета (ЕО) № 1493/1999 (ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1), и плодови вина. |
| (***) | Ароматни вина, ароматни напитки на основа вино и ароматизирани коктейли, определени в Регламент на съвета (ЕИО) № 1601/91 (ОВ L 149, 14.6.1991 г., стр. 1). Нормата на ОТА, която се отнася за тези напитки, е различна - в зависимост от съотношението на вино и/или гроздова мъст, които присъстват в готовия продукт. |
| (****) | Нормата се отнася за продукти, произведени след реколта 2005 г. |
| (*****) | Сокове от плодове, включително сокове от плодове от концентрати, концентрирани сокове от плодове и нектари от плодове, определени в приложения 1 и 2 на Директива на съвета 2001/112/ЕО от 20 декември 2001 г. относно сокове от плодове и определени сходни продукти, предназначени за консумация от човека (ОВ L 10, 12.1.2002 г., стр. 58.), които са получени от грозде. |
| (******) | Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за съдържание на охратоксин А в тези храни се отнася за сухото вещество. Съдържанието на сухо вещество се определя съгласно посоченото в т. 2.2, част II от приложение № 2 и т. 2.2, част II от приложение № 3 на тази наредба. |
| (*******) | Диетични храни за специални медицински цели, предназначени специално за кърмачета, определени в Наредба за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели (ДВ, бр. 107 от 2002 г.). Нормата за съдържание на охратоксин А в диетичните храни за специални медицински цели, предназначени специално за кърмачета, се отнася за: |
| - в случаите на мляко и млечни продукти, за готовите за консумация продукти (пуснати в този вид на пазара или приготвени съгласно указанията на производителя); | |
| - в случаите на храни, различни от мляко и млечни продукти, за сухото вещество; съдържанието на сухо вещество се определя съгласно посоченото в т. 2.2, част II от приложение № 2 и т. 2.2, част II от приложение № 3 на тази наредба." | |
3. Таблица № 4а: "Норми за дезоксиниваленол, Т-2 токсин, зеараленон и фумонизин B + B в зърнени храни" се изменя така:
"Таблица № 4а: Норми за дезоксиниваленол в зърнени храни
| Храни (1) | Дезоксини- |
| валенол | |
| µµg/kg |
| 1. | Зърнени храни | |
| 1.1. | Непреработени зърнени храни(2), различни от твърда пшеница, овес и царевица | 1250 |
| 1.2. | Непреработена твърда пшеница и овес | 1750 |
| 1.3. | Непреработена царевица | - (3) |
| 1.4. | Брашно от зърнени култури, включително царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и едро смляно царевично брашно (4) | 750 |
| 1.5. | Хляб, тестени сладкарски изделия, бисквити, зърнени снаксове и зърнени храни за закуска | 500 |
| 1.6. | Макаронени изделия (сухи) | 750 |
| 2. | Преработени храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (5) | 200 |
| Забележки: | |
| (1) | За целите на прилагането на нормите за дезоксиниваленол в понятието "зърнени храни" не се включва ориз, а в понятието "продукти от зърнени храни" не се включват продукти от ориз. |
| (2) | Нормата, която е определена за "непреработени зърнени храни", се прилага за зърнени храни, пуснати на пазара за първична преработка. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато. |
| (3) | В случай че до 1 юли 2007 г. не бъде определено специфично максимално съдържание, съдържанието от 1750 µg/kg ще се прилага след тази дата. |
| (4) | Тази категория включва и други сходни продукти, които са известни още и с друго наименование, например грис. |
| (5) | Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за преработените храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, и детските храни се отнася за сухото вещество." |
4. Създава се таблица № 4б: "Норми за зеараленон в зърнени храни":
"Таблица № 4б: Норми за зеараленон в зърнени храни
| Храни (1) | Зеараленон |
| µg/kg |
| 1. | Зърнени храни | |
| 1.1. | Непреработени зърнени храни (2), различни от царевица | 100 |
| 1.2. | Непреработена царевица | - (3) |
| 1.3. | Брашно от зърнени култури, с изключение на царевично брашно | 75 |
| 1.4. | Царевично брашно, едро смляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и рафинирано царевично олио (4) | - (3) |
| 1.5. | Хляб, тестени сладкарски изделия, бисквити | 50 |
| - царевичен снакс и храни за закуска на царевична основа | - (3) | |
| - други зърнени снаксове и зърнени храни за закуска | 50 | |
| 2. | Преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца | - (3) |
| други преработени храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (5) | 20 | |
| Забележки: | |
| (1) | За целите на прилагането на нормите за зеараленон в понятието "зърнени храни" не се включва ориз, а в понятието "продукти от зърнени храни" не се включват продукти от ориз. |
| (2) | Нормата, която е определена за "непреработени зърнени храни", се прилага за зърнени храни, пуснати на пазара за първична преработка. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато. |
| (3) | В случай че до 1 юли 2007 г. не бъде определено специфично максимално съдържание, ще се прилагат следните норми: 200 µg/kg за непреработена царевица; 200 µg/kg за царевично брашно, едро смляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и рафинирано царевично олио; 50 µg/kg за царевичен снакс и храни за закуска на царевична основа; 20 µg/kg за преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца. |
| (4) | Тази категория включва и други сходни продукти, които са известни още и с друго наименование, например грис. |
| (5) | Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за преработените храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, и детските храни се отнася за сухото вещество." |
5. Създават се таблица № 4в: "Норми за фумонизини в зърнени храни" и таблица № 4 г: "Норми за T-2 и HT-2 токсини в зърнени храни":
"Таблица № 4в: Норми за фумонизини в зърнени храни
| Храна | Фумонизини(1) |
| B1 + B2 µg/kg |
| 1. | Зърнени храни | |
| 1.1. | Непреработена царевица (2) | - (3) |
| 1.2. | Дребнозърнест царевичен грис, едро смляно царевично брашно и царевично брашно (4) | - (3) |
| 1.3. | Храни на царевична основа, предназначени за пряка консумация, с изключение на посочените в точки 1.2 и 2. | - (3) |
| 2. | Преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца (5) | - (3) |
| Забележки: | |
| (1) | Нормата се отнася за сбора от фумонизин B1 и фумонизин B2. |
| (2) | Нормата, определена за "непреработена царевица", се прилага за царевицата, пусната на пазара за първична преработка. Нормата се прилага за царевицата, прибрана от реколта 2006/2007 пазарна година. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато. |
| (3) | В случай че до 1 юли 2007 г. не бъде определено специфично максимално съдържание, ще се прилагат следните норми: 2000 µg/kg за непреработена царевица; 1000 µg/kg за царевично брашно, едро смляно царевично брашно, дребнозърнест царевичен грис и царевичен грис с подобрени качествени характеристики; 400 µg/kg за храни на царевична основа, предназначени за пряка консумация; 200 µg/kg за преработени храни на царевична основа, предназначени за кърмачета и малки деца. |
| (4) | Тази категория включва и други сходни продукти, които са известни още и с друго наименование, например грис. |
| (5) | Храни на зърнена основа и други храни, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца (ДВ, бр. 27 от 2003 г.). Нормата за преработените храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, и детските храни се отнася за сухото вещество. |
Таблица № 4г: Норми за T-2 и HT-2 токсини в зърнени храни
| Храни (2) | Т-2 и HT-2 токсини (1) |
| µg/kg |
| 1. | Непреработени зърнени храни(3) и продукти от тях | - (4) |
| Забележки: | |
| (1) | Нормата се отнася за сумата от Т-2 токсин и HT-2 токсин. |
| (2) | За целите на прилагането на нормите за Т-2 токсин и HT-2 токсин в понятието "зърнени храни" не се включва ориз, а в понятието "продукти от зърнени храни" не се включват продукти от ориз. |
| (3) | Нормата, определена за "непреработени зърнени храни", се прилага за зърнените храни, пуснати на пазара за първична преработка. "Първична преработка" означава всяка физическа или термична обработка върху повърхностния слой на зърното или на самото зърно, различна от сушене. Процедурите по почистване, сортиране и сушене не се считат за "първична преработка", доколкото не се упражнява физическа сила върху самото житно зърно и след почистване и сортиране цялото зърно остава непокътнато. |
| (4) | В случай че е необходимо, до 1 юли 2007 г. ще бъде определена норма." |
6. В таблица № 5 "Норми за олово, живак и кадмий в някои храни" се правят следните изменения и допълнения:
а) в т. 1 "Олово" т. 1.4, 1.4.1 и 1.5 се изменят така:
| " | ||
| 1.4. | Месо от риба (1) (2), с изключение на видовете риби, посочени в т. 1.4.1 | 0,20 |
| 1.4.1. | Месо от следните видове риби: | |
| обикновена морска каракуда (Diplodus vulgaris); | ||
| обикновена змиорка (Anguilla anguilla); | ||
| морски кефал (Mugil labrosus labrosus); | ||
| кафява пристипома (Pomadasys benneti); | ||
| атлантическо-средиземноморски сафрид (Trachurus species) | ||
| сардина (Sardina pilchardus); | ||
| сардинопс (Sardinops species); | ||
| лаврак (Dicentrarchus punctatus); | ||
| морски език (Dicologoglossa cuneata) | 0,40 | |
| 1.5. | Ракообразни, с изключение на кафявото месо на краб, както и глава и гръден кош от месо на омар и подобни големи ракообразни (Nephropidae and Palinuridae) | 0,50 |
| Забележки: | ||
| (1) | Когато рибата е предназначена да бъде консумирана цяла, нормите се отнасят за цялата риба. | |
| (2) | Риба, както е дефинирана в категория а) на списъка по чл. 1 на Регламент 104/2000/ЕС." | |
б) в т. 2 "Кадмий" т. 2.5 и 2.5.1 се изменят така:
| " | ||
| 2.5. | Месо от риба (1): | |
| живи риби, с изключение на видовете риби, посочени в т. 2.5.1 и 2.5.2 | 0,05 | |
| 2.5.1. | Месо от следните видове риби (1) и (2): | |
| аншоа (Engraulis species) | ||
| паламуд (Sarda sarda); | ||
| обикновена морска каракуда (Diplodus vulgaris); | ||
| обикновена змиорка (Anguilla anguilla); | ||
| морски кефал (Mugil labrosus labrosus); | ||
| атлантическо-средиземноморски сафрид (Trachurus species) | ||
| louvar or luvar (Luvarus imperialis) | ||
| сардина (Sardina pilchardus); | ||
| сардинопс (Sardinops species); | ||
| риба тон (Thunusspecies, Euthynnys species и Katsuwonus pelamis); | ||
| морски език (Dicologoglossa cuneata) | 0,10 | |
| Забележки: | ||
| (1) | Когато рибата е предназначена да бъде консумирана цяла, нормите се отнасят за цялата риба. | |
| (2) | Риба, както е дефинирана в категория а) на списъка по чл. 1 на Регламент 104/2000/ЕС." | |
в) в т. 2 "Кадмий" се създава т. 2.5.2:
| " | ||
| 2.5.2. | Месо от риба меч (Xiphias gladius) | 0,30 |
| " | ||
г) в т. 3 "Живак" т. 3.1 и т. 3.1.1 се изменят така:
| " | ||
| 3.1. | Рибни продукти и месо от риба (1) (3), с изключение на видовете риби, посочени в т. 3.1.1 | 0,50 |
| 3.1.1. | Месо от следните видове риби (1) (2): | |
| морски дяволи (Lophius species); | ||
| ивичеста зъбатка (Anarhichas lupus); | ||
| паламуд (Sarda sarda); | ||
| змиорка (Anguilla species); | ||
| emperor, orange roughy, rosy soldierfish (Hoplostethus species); | ||
| гренадир (Coryphaenoides rupestris); | ||
| атлантически палтус (Hippoglossus hippoglossus); | ||
| мерлин (риба мел) (Makaira species); | ||
| megrim (Lepidorhombus species); | ||
| mullet (Mullus species); | ||
| щука (Esox lucius); | ||
| едноцветен тунец (Orcynopsis unicolor); | ||
| poor cod (Tricopterus minutes) ; | ||
| белоока бодлива акула (Centroscymnes coelolepis); | ||
| скат (Raja species); | ||
| морски костур голям, морски костур малък (Sebastes marinus, S. Mentella, S. viviparus); | ||
| атлантически ветроход (Istiophorus platypterus); | ||
| сребриста риба сабя, черна риба сабя (Lepidopus caudatus, Aphanopus carbo); | ||
| seabream, pandora (Pagellus species); | ||
| всички видове акули; | ||
| есколар - деликатесна скумрия, маслена риба рувета, гемпил - змиевидна скумрия (Lepidocybium flavobrunneum, Rivettus pretiousus, Gempylus serpens); | ||
| есетра (Acipenser species); | ||
| риба меч (Xiphias gladius); | ||
| риба тон (Thunusspecies species, Euthynnus species и Katsuwonus pelamis) | 1,0 | |
| Забележки: | ||
| (1) | Когато рибата е предназначена да бъде консумирана цяла, нормите се отнасят за цялата риба. | |
| (2) | Риба, както е дефинирана в категория а) на списъка по чл. 1 на Регламент 104/2000/ЕС. | |
| (3) | Риба и рибни продукти, както са дефинирани в категории а), с) и f) на списъка по чл. 1 на регламент 104/2000/ЕС." | |
7. Създава се табл. № 10 "Норми за полициклични ароматни въглеводороди в някои храни":
"Таблица № 10: Норми за полициклични ароматни въглеводороди в някои храни
| Храна | Норма |
| ( µg/kg на свеж | |
| продукт) |
| 1. | Бензо(а)пирен | |
| 1.1. | Масла и мазнини, предназначени за директна консумация от човека или като съставка в храните (1) | 2,0 |
| 1.2. | Храни за кърмачета и малки деца | 1,0 |
| 1.2.1. | Детски храни и храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца (2) | |
| 1.2.2. | Храни за кърмачета до 4 - 6 месеца и храни за кърмачета над 4 месеца, включително млека за кърмачета до 4 - 6 месеца и млека за кърмачета над 4 месеца (3) | 1,0 |
| 1.2.3. | Диетични храни за специални медицински цели (4), предназначени специално за кърмачета | 1,0 |
| 1.3. | Пушени меса и пушени месни продукти | 5,0 |
| 1.4. | Мускулно месо от пушена риба и пушени рибни продукти, с изключение на двучерупчести мекотели (миди, стриди и др.) (5) | 5,0 |
| 1.5. | Месо от риба, различна от пушена риба(6) | 2,0 |
| 1.6. | Ракообразни, главоноги, различни от пушени | 5,0 |
| 1.7. | Двучерупчести мекотели (миди, стриди и др.) | 10,0 |
| Забележки: | |
| (1) | Какаовото масло се изключва от тази категория. |
| (2) | Детски храни и храни на зърнена основа, предназначени за кърмачета и малки деца, определени в Наредба за изискванията към храните на зърнена основа и към детските храни, предназначени за кърмачета и малки деца, приета с ПМС № 66 от 2003 г. (ДВ, бр.27 от 2003 г.). Нормата се отнася за продукта във вида, в който е пуснат за продажба. |
| (3) | Храни за кърмачета до 4 - 6 месеца и храни за кърмачета над 4 месеца, определени в Наредба за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета, приета с ПМС № 149 от 2001 г. (обн., ДВ, бр. 57 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 34 от 2004 г.). Нормата се отнася за продукта във вида, в който е пуснат за продажба. |
| (4) | Диетични храни за специални медицински цели, определени в Наредба за изискванията към диетичните храни за специални медицински цели, приета с ПМС № 248 от 2002 г. (ДВ, бр. 107 от 2002 г.). Нормата се отнася за продукта във вида, в който е пуснат за продажба. |
| (5) | Риба и рибни продукти, определени в категориите б), в) и е) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000. |
| (6) | Риба, определена в категория а) от списъка в член 1 от Регламент (ЕО) № 104/2000." |
§ 6. В част I на приложение № 3 към чл. 27 се правят следните изменения:
1. Точка 1.3 се изменя така:
"1.3. Общата процедура за вземане на проби от зърнени храни, сушени плодове от грозде и печено кафе е посочена в табл. № 1.
| Таблица № 1: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата на партидата |
| Храна | Маса | Маса | Брой | Маса на |
| на пар- | или | на точ- | общата | |
| тидата | брой на | ковите | про- | |
| (тонове) | подпар- | проби | ба (kg) | |
| тидите |
| Зърнени | >= 1500 | 500 t | 100 | 10 |
| храни и | > 300 и | 3 под- | 100 | 10 |
| зърнени | < 1500 | партиди | ||
| продукти | >= 50 и | 100 t | 100 | 10 |
| >= 300 | ||||
| < 50 | - | 3 - 100 (*) | 1 - 10 | |
| Сушено | >= 15 | 15 - 30 t | 100 | 10 |
| грозде | <15 | - | 10 - 100 (**) | 1 - 10 |
| (коринтски стафиди, султански стафиди и други стафиди) | ||||
| Печено кафе на | >= 15 | 15 - 30 t | 100 | 10 |
| зърна, мляно печено кафе и разтворимо кафе | <15 | - | 10 - 100 (**) | 1 - 10 |
| (*) | В зависимост от теглото на партидата - виж таблица 2 на настоящото приложение. |
| (**) | В зависимост от теглото на партидата - виж таблица 3 на настоящото приложение." |
2. Точка 1.4 се изменя така:
"1.4. Ред за вземане на проби от зърнени храни и зърнени продукти (партиди і 50 t) и от печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушено грозде (партиди і 15 t):".
3. Точки 1.5 и 1.5.1 се изменят така:
"1.5. Ред за вземане на проби от зърнени храни и зърнени продукти (партиди < 50 t) и от печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушено грозде (партиди < 15 t).
1.5.1. За зърнени партиди под 50 t и печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушено грозде на партиди под 15 t планът за вземане на проби, който трябва да се използва, е с 10 до 100 точкови проби, в зависимост от масата на партидата, което води до обща проба от 1 до 10 кg. За много малки партиди (Ј 0,5 t) от зърнени храни и зърнени продукти може да се вземат по-малко точкови проби, но общата проба, обединяваща всички точкови проби, в този случай трябва да е поне 1 kg."
4. Таблица № 2 се изменя така:
| "Таблица № 2: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата от зърнени храни |
| Маса на | Брой на |
| партидата (тонове) | точковите проби |
| <= 0,05 | 3 |
| > 0,05 - <= 0,5 | 5 |
| > 0,5 - <= 1 | 10 |
| > 1 - <= 3 | 20 |
| > 3 - <= 10 | 40 |
| > 10 - <= 20 | 60 |
| > 20 - <= 50 | 100 |
| " |
5. Наименованието на табл. № 3 се изменя така:
"Таблица № 3: Брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата от печено кафе на зърна, мляно печено кафе, разтворимо кафе и сушени плодове от грозде".
6. Създава се нова точка 1.6:
"1.6. Ред за вземане на проби от вино и гроздов сок
Общата проба е поне 1 кg, с изключение на случаите, когато това не е възможно, например когато пробата се състои от една бутилка.
Минималният брой точкови проби, който трябва да се вземе от партидата, е даден в табл. № 4. Броят на определените точкови проби е функция от обичайната форма, в която въпросните продукти се търгуват. В случая на насипни течни продукти партидата се разбърква много добре, доколкото е възможно и доколкото това не влияе върху качеството на продукта, чрез ръчно бъркане или с механични средства, незабавно преди вземането на проби. В този случай може да се приеме, че в дадена партида има хомогенна дистрибуция на охратоксин А. Следователно е достатъчно да се вземат три точкови проби от партида, за да се получи общата проба.
Точковите проби, които често могат да бъдат бутилка или опаковка, са с аналогично тегло. Теглото на една единична проба е най-малко 100 g, което води до обща проба от поне около 1 кg. Отклонението от тази процедура се записва в протокола за вземане на проби.
Таблица № 4: Минимален брой точкови проби, които трябва да се вземат в зависимост от партидата
| Търговски вид, | Тегло на | Минимален |
| в който се | партида | брой точкови |
| предлага | (в l) | проби, които |
| трябва да се | ||
| вземат |
| Наливно (гроздов сок, вино) | ... | 3 |
| Бутилки/опаковки гроздов сок | <= 50 | 3 |
| Бутилки/опаковки гроздов сок | 50 до 500 | 5 |
| Бутилки/опаковки гроздов сок | > 500 | 10 |
| Бутилки/опаковки вино | <= 50 | 1 |
| Бутилки/опаковки вино | 50 до 500 | 2 |
| Бутилки/опаковки вино | > 500 | 3 |
| " |
7. Досегашните т. 1.6, 1.6.1, 1.6.2, 1.6.3 и 1.7 стават съответно т. 1.7, 1.7.1, 1.7.2, 1.7.3 и 1.8.
§ 7. Създава се приложение № 4а към чл. 28а:
"Приложение № 4а към чл. 28а
Методи за вземане на проби и методи за анализ за целите на държавния контрол на храни за съдържание на фузариум микотоксини
Част I
Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на фузариум микотоксини
1. Общи изисквания
Описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол за определяне съдържанието на фузариум микотоксини в храните, посочени в табл. № 4а на приложение № 1. Общите проби, взети по посочената процедура, се разглеждат като представителни за партидите, от които са взети.
2. Специфични изисквания
2.1. Различни видове партиди
2.1.1. Процедурите за вземане на проби се прилагат за всички форми, под които храните се предлагат на пазара - в насипно състояние, контейнери, отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други).
2.1.2. При вземането на проби от партиди, състоящи се от отделни опаковки (торби, чували, потребителски опаковки за търговия на дребно и други), може да се използва следната формула за избор на опаковките, от които да се вземат точкови проби:
Честота на вземане на проби (ЧВП):
| маса на партидата x маса | ||
| на точковата проба | ||
| ЧВП | = | ------------------------------------- |
| маса на общата проба x маса | ||
| на отделната опаковка | ||
където:
масата е в kg;
ЧВП - всяка n-та торба или опаковка, от която трябва да се вземе точкова проба (десети от цялото се закръгляват към най-близкото цяло число).
2.2. Масата на точковата проба е около 100 g, освен ако в тази част не е определена друга стойност. Когато партидите се състоят от потребителски опаковки, предназначени за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка.
2.3. Общ преглед на процедурата за вземане на проби от зърнени храни и продукти на зърнена основа
Таблица № 1: Разделяне на партидите на подпартиди в зависимост от вида на храната и масата на партидата
| Храна | Маса | Маса | Брой | Обща |
| на пар- | или | на точ- | проба | |
| тидата | брой на | ковите | маса | |
| (тонове) | подпар- | проби | (kg) | |
| тидите |
| Зърнени | >= 1500 | 500 t | 100 | 10 |
| храни и | > 300 и | 3 под- | 100 | 10 |
| продукти | < 1500 | партиди | ||
| на зърне- | >= 50 и | 100 t | 100 | 10 |
| на основа | <= 300 | |||
| < 50 | - | 3 - 100 (*) | 1 - 10 | |
Забележка.
(*) В зависимост от масата на партидата - виж табл. № 2.
2.4. Вземане на проби от зърнени храни и продукти на зърнена основа от партиди с маса і 50 t.
2.4.1. Когато е възможно физически, всяка партида се разделя на подпартиди съгласно табл. № 1. Като се има предвид че масата на партидата не е точно кратно число на масата на подпартидите, масата на подпартидата може да надхвърли определената маса в табл. № 1 най-много с 20 %.
2.4.2. Проби се вземат отделно от всяка подпартида.
2.4.3. Броят на точковите проби е 100.
2.4.4. Масата на общата проба е 10 kg.
2.4.5. Когато не е възможно да се приложи описаният метод за вземане на проби поради икономически последици в резултат на увреждане на партидата (поради начина на опаковане, вида на транспортното средство и т.н.), може да се приложи алтернативен метод за вземане на проби, при условие че се осигурява максимална представителност на партидата, определена за контрол, и методът подробно се описва и документира.
2.5. Вземане на проби от зърнени храни и продукти на зърнена основа от партиди с маса < 50 t
2.5.1. За партиди зърнени храни и продукти на зърнена основа с маса под 50 t методът за вземане на проби е в зависимост от масата на партидата, при който трябва да се вземат най-малко 10 броя и най-много 100 броя точкови проби, образуващи една обща проба с маса от 1 до 10 kg. За много малки партиди (Ј 0,5 t) по-малък брой точкови проби могат да се вземат, но общата проба, получена от всички точкови проби, трябва да бъде най-малко 1 kg.
2.5.2. Цифрите и числата, посочени в табл. № 2, могат да се използват за определяне на броя на точковите проби, които трябва да се вземат от партидата.
Таблица № 2: Брой на точковите проби, които трябва да се вземат в зависимост от масата на партидата зърнени храни и продукти на зърнена основа
| Маса на | Брой на |
| партидата (тонове) | точковите проби |
| <= 0,05 | 3 |
| > 0,05 и <= 0,5 | 5 |
| > 0,5 и <= 1 | 10 |
| > 1 и <= 3 | 20 |
| > 3 и <= 10 | 40 |
| > 10 и <= 20 | 60 |
| > 20 и <= 50 | 100 |
2.6. Вземане на проби от храни, предназначени за кърмачета и малки деца
2.6.1. Процедурата за вземане на проби от храни, предназначени за кърмачета и малки деца, е същата, както е описана в т. 1.7. Броят на точковите проби е в зависимост от масата на партидата, като трябва да се вземат най-малко 10 броя и най-много 100 броя точкови проби съгласно табл. № 2. За много малки партиди (Ј 0,5 t) по-малък брой точкови проби могат да се вземат, но общата проба, получена от всички точкови проби, трябва да бъде минимум 1 kg.
2.6.2. Масата на точковата проба е около 100 g. В случай на партиди, съставени от отделни опаковки за търговия на дребно, масата на точковата проба зависи от масата на отделната опаковка. В случай на много малки партиди (Ј 0,5 t) точковите проби трябва да имат такава маса, че общата проба, получена от всички точкови проби, да бъде поне 1 kg.
2.6.3. Масата на общата проба в зависимост от броя на точковите проби е от 1 до 10 kg. Тя трябва добре да се размеси.
2.7. Вземане на проби от храни при търговия на дребно
Винаги когато е възможно, вземането на проби от храни при търговия на дребно се извършва в съответствие с т. 1.6 и 1.7. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби при търговия на дребно, при условие че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата, определена за контрол.
3. Приемане на партида или подпартида
3.1. Партидата се приема, ако стойността от анализа на общата проба отговаря на нормите, посочени в приложение № 1, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.
3.2. Партидата не се приема, ако стойността от анализа на общата проба надвишава нормите, посочени в приложение № 1, над допустимия толеранс, като се вземат предвид неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.
Част II
Подготовка на пробите и изисквания към методите за анализ за целите на държавния контрол на съдържанието на фузариум микотоксини в някои храни
1. Предпазни мерки:
Пробите се подготвят и преди всичко се хомогенизират изключително внимателно, тъй като замърсяването на храните с фузариум микотоксини е неравномерно.
Цялото количество проби, постъпило в лабораторията, се използва за изготвянето на материала за анализ.
2. Подготовка на пробата, получена в лабораторията:
Цялото количество на общата проба фино се смила и добре се размесва, като се използва процес, с който се постига пълното й хомогенизиране.
Когато нормата се прилага за сухо вещество, съдържанието му се определя върху част от хомогенизираната проба, като се прилага процедура, която осигурява точното му определяне.
Успоредните проби за целите на анализ, контрол и арбитраж се вземат от хомогенизирания материал.
3. Методи за анализ, които се прилагат от лабораториите, и изисквания за контрол на лабораториите:
3.1. Определения
Най-често използваните параметри за прецизност са "повторяемост" и "възпроизводимост".
Определенията, които се използват в лабораториите, са, както следва:
3.1.1. "Повторяемост" (r) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 x sr.
3.1.2. sr е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост.
3.1.3. "RSDr" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(sr/х) x 100], където x е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби.
3.1.4. "Възпроизводимост" (R) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 x sR
3.1.5. "sR" е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост.
3.1.6. "RSDR" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR / х ) x 100].
3.2. Специфични изисквания към методите за анализ. Когато няма установени специфични методи за определяне на съдържанието на фузариум микотоксини в храни, лабораториите могат да изберат всеки метод за анализ, който отговаря на следните критерии:
3.2.1. Критерии за оценка на метода за определяне съдържанието на дезоксиниваленол:
| Съдържание | Дезоксиниваленол |
| (µg/kg) | RSDr % | RSDR % | Аналитичен |
| добив % | |||
| >100 и <= 500 | <= 20 | <= 40 | 60 до 110 |
| > 500 | <= 20 | <= 40 | 70 до 120 |
3.2.2. Критерии за оценка на метода за определяне съдържанието на зеараленон:
| Съдържание | Зеараленон |
| (µg/kg) | RSDr % | RSDR % | Аналитичен |
| добив % | |||
| <= 50 | <= 40 | <= 50 | 60 до 120 |
| > 50 | <= 25 | <= 40 | 70 до 120 |
3.2.3. Критерии за оценка на метода за определяне съдържанието на фумонизин В1 и В2:
| Съдържание | Фумонизин В1 или В2 |
| (µg/kg) | RSDr % | RSDR % | Аналитичен |
| добив % | |||
| <= 500 | <= 30 | <= 60 | 60 до 120 |
| > 500 | <= 20 | <= 30 | 70 до 110 |
3.2.4. Критерии за оценка на метода за определяне съдържанието на Т-2 токсин:
| Съдържание | Т-2 токсин |
| (µg/kg) | RSDr % | RSDR % | Аналитичен |
| добив % | |||
| 50 - 250 | <= 40 | <= 60 | 60 до 130 |
| > 250 | <= 30 | <= 50 | 60 до 130 |
3.2.5. Критерии за оценка на метода за определяне съдържанието на НТ-2 токсин:
| Съдържание | НТ-2 токсин |
| (µg/kg) | RSDr % | RSDR % | Аналитичен |
| добив % | |||
| 100 - 200 | <= 40 | <= 60 | 60 до 130 |
| > 200 | <= 30 | <= 50 | 60 до 130 |
Забележки:
а) Границите на откриване за използваните методи не са посочени, тъй като точните стойности се дават при съответните концентрации.
б) Стойностите за прецизност са изчислени по уравнението на Хорвиц (Horwitz):
RSDR = 2 (1 - 0,5logC)
където:
RSDR е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост [(SR / х) x 100];
С - съотношението между концентрациите (напр. 1 = 100 g/100 g, 0,001 = 1000 mg/kg).
Това е общо уравнение за прецизност, което е независимо по отношение на анализа и матрицата, но изцяло зависи от концентрацията за повечето общоприети методи за анализ.
3.3. Подход "Пригодност към целта"
В случая, когато има ограничен брой напълно утвърдени методи за анализ, може алтернативно да се използва подход "Пригодност към целта", определящ един параметър - функция на пригодност, за оценка приемливостта на използваните методи за анализ. Функция на пригодност е функция на неопределеност, която определя максимално допустими норми на неопределеност като пригодни за целта.
Поради ограничения брой методи за анализ, напълно утвърдени чрез колаборационно изпитване, особено за определяне на T-2 и HT-2 токсини, подходът чрез функцията на неопределеност, определящ максимално приемливата неопределеност, може също така да се използва за оценка на уместността ("Пригодност към целта") на метода на анализ, който ще използва лабораторията. Лабораторията може да използва метод, който дава резултати в рамките на максимална стандартна неопределеност. Максималната стандартна неопределеност може да се изчисли чрез следната формула:
където:
Uf е максималната стандартна неопределеност
LOD - границата на откриване на метода, µg/kg;
a - константа, числен коефициент, който се използва в зависимост от стойността на C; стойностите, които се използват, са дадени в табл. 3;
C - концентрацията (µg/kg).
Ако аналитичният метод осигурява резултати с измервания с неопределеност, по-малка от максималната стандартна неопределеност, методът се счита за еднакво подходящ спрямо онзи, който отговаря на характеристиките на действие, дадени в т. 4.3.1.
Таблица 3
Числени стойности, които трябва да се използват за a като константа във формулата, определена в настоящата точка, в зависимост от концентрацията
| C (µg/kg) | a |
| <= 50 | 0,2 |
| 51 - 500 | 0,18 |
| 501 - 1000 | 0,15 |
| 1001 - 10 000 | 0,12 |
| >= 10 000 | 0,1 |
3.4. Изчисляване на аналитичния добив и представяне на резултатите
3.4.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив се отбелязват. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието по частта "Приемане на партидата или подпартидата".
3.4.2. Аналитичният резултат се изразява като х +/- U, където х е аналитичният резултат, а U - неопределеността на измерването.
3.4.3. U е неопределеността, като се използва фактор на покриване 2, който дава ниво на сигурност около 95%."
§ 8. В приложение № 5 към чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В част I т. 3.1.1 и 3.1.2 се изменят така:
"3.1.1. Партидата се приема, ако изчислената средна стойност не надвишава съответната норма по приложение № 1, като се отчитат неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.
3.1.2. Партидата не съответства, ако изчислената средна стойност на резултатите от двата анализа надвишава съответните норми по приложение № 1 над допустимия толеранс и при отчитане на неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив."
2. В част II след табл. № 4 се създава нова т. 4 със следния текст:
"4. Критерии за оценка.
За оценка на пригодността на метода за анализ за използване от лабораторията може също да се използва подходът за неопределеността. Лабораторията може да използва метод, който ще даде резултати с максималната стандартна неопределеност. Максималната стандартна неопределеност може да бъде изчислена чрез следната формула:
където:
Uf е максималната стандартна неопределеност;
LOD - границата на откриване на метода;
С - определената концентрация;
"а" е числов фактор, който се използва в зависимост от стойността на С; стойностите
на фактора "а" са дадени с табл. № 5.
Таблица № 5
| C (µg/kg) | A |
| <= 50 | 0,2 |
| 51 - 500 | 0,18 |
| 5001 - 1000 | 0,15 |
| 1001 - 10000 | 0,12 |
| >= 10000 | 0,1 |
и "U" - разширената неопределеност с коефициент на покритие 2, който дава статистическа вероятност на покритието от 95%.
Ако аналитичният метод дава резултати с неопределеност на изпитването по-ниски от максималната стандартна неопределеност, методът ще бъде еднакво подходящ както и такъв, който отговаря на критериите, посочени в табл. № 2.
3. В част II досегашната т. 4 става т. 5 и се изменя така:
"5. Оценка на аналитичната достоверност, изчисляване на аналитичния добив и отчитане на резултатите:
5.1. По възможност винаги се определя достоверността на анализа чрез включването на подходящи сертифицирани сравнителни материали в анализа.
5.2. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран с аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани.
5.3. Аналитикът взима под внимание "Доклад на Европейската комисия за връзката между резултатите от анализа, неопределеността на измерването, коефициентите на аналитичен добив и разпоредбите на законодателството на ЕО за храните" (European Commission Report on the relationship between analytical results, the measurement of uncertainty recovery factors and the provisions in EU food legislation 2004).
5.4. Аналитичният резултат се изразява като х +/- U, където х е аналитичният резултат, а U - неопределеността на измерването."
§ 9. Създава се приложение № 8 към член 32а:
"Приложение № 8 към чл. 32а
"МЕТОДИ ЗА ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ И МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ДЪРЖАВНИЯ КОНТРОЛ НА ХРАНИ ЗА СЪДЪРЖАНИЕ НА БЕНЗО(А)ПИРЕН
Част I
Методи за вземане на проби за целите на държавния контрол на храни за съдържание на бензо(а)пирен
1. Предмет и обхват на приложение
Описаният метод определя реда за вземане на проби за целите на държавния контрол на съдържанието на бензо(а)пирен в храни, посочени в таблица № 10 от приложение № 1. Пробите се вземат в съответствие с правилата, посочени в тази част. Общите проби, взети съгласно посочените методи, се считат за представителни за партидите, от които са взети.
2. План за вземане на проби:
2.1. За вземане на проби се използва метод, който гарантира, че общата проба е представителна за партидата, която подлежи на контрол.
2.2. Брой на точковите проби:
2.2.1. От масла, за които се предполага, че бензо(а)пирен е равномерно разпределен при дадена партида, е достатъчно да се вземат три точкови проби от всяка партида, които да формират общата проба. Посочва се номерът на партидата.
2.2.2. За другите храни минималният брой точкови проби, които се вземат от партида храна, е посочен в табл. № 1. Взетите точкови проби са с аналогично тегло не по-малко от 100 g всяка, за да бъде формирана обща проба не по-малка от 300 g.
Таблица № 1: Минимален брой точкови проби, които трябва да се вземат от партида
| Маса на партидата (kg) | Минимален брой |
| на точковите проби | |
| до 50 | 3 |
| от 50 до 500 | 5 |
| над 500 | 10 |
2.2.3. Когато партидата се състои от отделни опаковки, броят на опаковките, които се вземат за формиране на общата проба, е посочен в табл. № 2.
Таблица № 2: Брой опаковки (точкови проби), които се вземат за формиране на общата проба, когато партидата се състои от отделни опаковки
| Брой опаковки или | Брой опаковки или |
| единици в партидата | единици, които |
| се вземат за | |
| точковите проби | |
| 1 до 25 | 1 опаковка или единица |
| от 26 до 100 | 5 %, най-малко |
| 2 опаковки или единици | |
| над 100 | 5 %, най-много |
| 10 опаковки или единици | |
2.3. Вземане на проби при търговия на дребно с храни
Винаги когато е възможно вземането на проби от храни при търговия на дребно, се извършва в съответствие с изискванията по наредбата. Когато това практически е невъзможно, могат да се прилагат други ефективни методи за вземане на проби, при условие че се осигурява вземане на проби, достатъчно представителни за партидата.
3. Съответствие на партида или подпартида със спецификацията:
3.1. За целите на държавния контрол за определяне на съдържанието на бензо(а)пирен в храни се извършва и повторен (дублиращ) анализ на лабораторната проба, в случай че полученият резултат от първия анализ е до 20 % под или над съответната норма по приложение № 1 и в тези случаи се изчислява средната стойност на резултатите.
3.1.1. Партидата се приема, ако резултатът от първия анализ или при необходимост от повторния анализ, средната стойност не надвишава съответната норма по приложение № 1, като се отчитат неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.
3.1.2. Партидата не съответства, ако резултатът от първия анализ или при необходимост от повторения анализ, средната стойност надвишава съответните норми по приложение № 1 над допустимия толеранс и при отчитане на неопределеността на измерването и корекцията за аналитичния добив.
Част II
Подготовка на пробите и критерии за методите за анализ, използвани за целите на държавния контрол на съдържание на бензо(а)пирен в храни
1. Предпазни мерки и общи изисквания за бензо(а)пирен:
1.1. Основното изискване е да се подготви представителна и хомогенна лабораторна проба, без да се внася вторично замърсяване.
1.2. Специфични процедури за подготовка на пробите за анализ на съдържанието на бензо(а)пирен.
Аналитикът гарантира, че пробите няма да бъдат замърсени по време на подготовката им. Преди употреба опаковките се изплакват с ацетон с висока степен на чистота или хексан (чист за анализ, чистота, подходяща за HLPC или еквивалентна), за да се намали рискът от замърсяване. По възможност апаратурата, която влиза в контакт с пробата, се изработва от инертни материали, например алуминий, стъкло или полирана неръждаема стомана. Избягват се пластмаси, като полипропилен, РTFЕ и други, тъй като те могат да адсорбират бензо(а)пирена.
1.3. Цялото количество проби, получено в лабораторията, се използва за подготовката на материала за анализ. Само пробите, които са изключително добре хомогенизирани, дават възпроизводими резултати. Съществуват много специфични процедури за подготовка на проби, които могат да бъдат използвани.
2. Обработка на пробата при получаване в лабораторията :
Общата проба фино се смила (където е подходящо) и добре се размесва чрез използване на процес, който е показал постигане на пълно хомогенизиране.
3. Подразделяне на проби за целите на официалния контрол и за защитни цели
3.1. Двойни проби за целите на официалния контрол, за търговски (защитни) цели, по молба на физически и юридически лица и за арбитражни цели се вземат от хомогенизирания материал в съответствие с изискванията по Наредба № 22 за условията и реда за вземане на проби от храни.
4. Метод за анализ, който използва лабораторията, и мерки за контрол на лабораторията:
4.1. Лабораториите използват следните определения:
4.1.1. "Повторяемост" (r) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от две отделни изпитвания, получени в условията на повторяемост (т.е. едни и същи проба, лаборатория, лаборант и техническо средство за измерване и изпитване, както и в кратък интервал от време), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %), откъдето r = 2,8 x sr.
4.1.2. sr е стандартното отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на повторяемост.
4.1.3. "RSDr" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на повторяемост [(SR / х - ) x 100].
4.1.4. "Възпроизводимост" (R) е стойността, под която абсолютната разлика между резултатите от отделни изпитвания, получени в условията на възпроизводимост (т.е. идентичен материал, получен от лаборанти от различни лаборатории, използващи стандартизиран метод за изпитване), може да се очаква с вероятност (обикновено 95 %). R=2,8 sR.
4.1.5."sR" е стандартното отклонение, изчислено от резултати, получени при условия на възпроизводимост.
4.1.6. "RSDR" е относителното стандартно отклонение, изчислено от резултатите, получени при условия на възпроизводимост [(SR / х) x 100], където х - е средната стойност на резултатите от всички лаборатории и проби.
4.1.7. HORRATr е наблюдаваното RSDr, разделено на стойността на RSDr, изчислена по уравнението на Хорвиц, при което r = 0,66R.
4.1.8. HORRATR е наблюдаваното RSDR, разделено на стойността на RSDR, изчислена по уравнението на Хорвиц.
4.1.9. U е разширената неопределеност, използвайки коефициент на покритие 2, което дава доверителна граница около 95%.
4.2. Специфични изисквания
Когато няма специфични методи за определяне съдържанието на бензо(а)пирен в храни, лабораториите използват валидиран метод, който отговаря на критериите за оценка, посочени в табл. № 3. По възможност валидирането на метода включва използването на сертифициран референтен материал.
Таблица № 3: Критерии за оценка на методите за анализ за бензо(а)пирен
| Параметър | Стойност/коментар |
| Приложимост | Посочените храни в таблица |
| № 10 на приложение № 1 | |
| Граница на откриване | Не повече от 0,3 µg/kg |
| Граница на определяне | Не повече от 0,9 µg/kg |
| Прецизност | Стойности на HORRATr и |
| HORRATR, по-малки от 1,5 при | |
| междулабораторни сравнител- | |
| ни изпитвания за валидиране | |
| Аналитичен добив | 50 % - 120 % |
| Специфичност | Без матрични и спектрални |
| пречения, проверка на положи- | |
| телно откриване | |
4.2.1. Критерии за оценка.
4.2.1.1. За оценка на пригодността на метода за анализ за използване от лабораторията може също да се използва подходът за неопределеността. Лабораторията може да използва метод, който ще даде резултати с максималната стандартна неопределеност. Максималната стандартна неопределеност може да бъде изчислена чрез следната формула:
където:
Uf е максималната стандартна неопределеност;
LOD - границата на откриване на метода;
С - определената концентрация.
4.2.1.2. Ако аналитичният метод дава резултати с неопределеност на изпитването, по-ниски от максималната стандартна неопределеност, методът ще бъде еднакво подходящ, както и такъв, който отговаря на критериите, посочени в табл. № 3.
4.3. Изчисляване на аналитичния добив и отчитане на резултатите:
4.3.1. Аналитичният резултат се посочва коригиран или некоригиран за аналитичния добив. Начинът на посочване и нивото на аналитичния добив трябва да бъдат отбелязани. Аналитичният резултат, коригиран за аналитичния добив, се използва за проверка на съответствието (виж т. 3 на част I на това приложение).
4.3.2. Аналитичният резултат се изразява като х +/- U, където х е аналитичният резултат, а U - неопределеността на измерването.
4.4. Други изисквания към анализа :
4.4.1. Междулабораторни изпитвания.
Участие в подходящи схеми на междулабораторни изпитвания, които отговарят на Международния съгласуван протокол за междулабораторни изпитвания за аналитични (химични) лаборатории, разработен под егидата на IUPAC/ISO/AOAC.
4.4.2. Вътрешен контрол на качеството:
Лабораторията е длъжна да демонстрира, че има вътрешни процедури за контрол на качеството."
