Държавен вестник, брой 43 от 26.V

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят изискванията към ветеринарните проверки при внасяне на продукти в страната, които обхващат:

1. общите изисквания към граничните инспекционни ветеринарни пунктове (ГИВП);

2. специфичните изисквания към някои ГИВП;

3. условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ГИВК), при внасяне на суровини и храни от животински произход, посочени в приложение към чл. 1, ал. 2 от Наредбата за общите ветеринарномедицински изисквания при внасяне на суровини и храни от животински произход.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Изискванията по тази наредба се отнасят и за внасяне в страната на сено и слама, които поради произхода си и последващото си местоназначение могат да създадат риск от разпространение на инфекциозни болести по животните.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Суровините, посочени в ал. 2, които произхождат от страни, посочени в приложение № 1, подлежат на ветеринарни проверки на документацията съгласно чл. 16, ал. 3, на лабораторни проверки по чл. 18, ал. 7 и на физически проверки по чл. 18 - 20 в предвидените в тази наредба случаи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Изискванията по тази наредба се прилагат за продуктите, изброени в ал. 2, които поради произхода си и последващото си местоназначение могат да създадат риск от разпространение на инфекциозни заболявания по животните.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Условията и редът за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни се уреждат с отделна наредба на министъра на земеделието и горите.

Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Всички решения от официален ветеринарен лекар (ОВЛ), издадени по реда на тази наредба, се съобщават на отговорните за пратките лица, за които се отнасят.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) По искане на лицето, за което се отнася решението, или негов представител решенията по ал. 1 му се изпращат в писмена форма с указване на реда и начина за обжалване.

Чл. 2. (1) Изискванията на тази наредба не се прилагат за:

1. продукти, които са част от личния багаж на пътниците, предназначени за лична консумация, в количества до един килограм, и произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

2. малки пратки, които не са обект на търговия, в количества до един килограм, и произхождат от страни или райони на страни, от които внасянето не е забранено;

3. продукти на борда на самолети или кораби, които са предназначени за консумация от екипажа и от пътниците и не се въвеждат на територията на страната; когато тези продукти или отпадъци от тях се разтоварват, те:

а) се унищожават, или

б) директно се прехвърлят от едно международно транспортно средство в друго на същото пристанище или летище и под митнически надзор;

4. продукти, които са преминали термична обработка, в херметически затворени кутии със стойност Fc равно на 3 или повече от 3, и:

а) (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) са в количества до 1 kg;

б) част от личния багаж на пътниците, предназначени за лична консумация;

в) малки пратки, които не са предназначени за търговия;

5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) продукти-мостри за изложби, при условие че не са предназначени за търговия и след писмено съгласие от генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) или упълномощено от него лице;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) предназначени за специални изследвания или анализи, при условие че след извършена проверка от НВМС се установи безспорно, че тези продукти не се доставят за консумация от хора.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато изложбите и изследванията по ал. 1, т. 5 и 6 приключат, неизползваните продукти се унищожават под контрол на органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК), а в случаите по т. 6 - или се връщат при определени условия, посочени от НВМС.

(3) Предназначението на продуктите по ал. 1, т. 6 се удостоверява с документ, издаден от компетентен орган на страната износител. Изискванията по тази наредба не се прилагат за продукти по чл. 205, ал. 1 ЗВД.

(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Продуктите по ал. 1 се внасят само ако произхождат от трети страни, части или региони от тях, които са включени в списъци на Европейската комисия и отговарят на изискванията на наредбите по чл. 57, ал. 4 ЗВД.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При внасяне на пратки по ал. 1 се спазват изискванията, отнасящи се до опазване здравето на животните и общественото здраве, предвидени в съответните нормативни актове на Общността.

Чл. 3. (В сила от 01.09.2006 г.) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове се одобряват по реда на чл. 185, ал. 2 ЗВД.

Чл. 4. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Министърът на земеделието и горите със заповед утвърждава списък на одобрените от ЕК ГИВП, който съдържа информация за:

1. местоположението на пункта - на пристанище, летище, шосе или жп линия;

2. категориите продукти, за които пунктът е одобрен;

3. наличието на допълнителни ограничения относно някои продукти от категориите по т. 2.

(2) Списъкът по ал. 1 се изменя със заповед на министъра на земеделието и горите при:

1. закриване на ГИВП по чл. 5, ал. 1;

2. откриване на нов ГИВП по реда на тази наредба.

Чл. 5. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Министърът на земеделието и горите със заповед закрива ГИВП, когато:

1. не отговаря на изискванията на тази наредба;

2. е установено наличието на сериозен риск за здравето на хората или животните.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) уведомява Европейската комисия и компетентните органи на държавите членки за заповедта по ал. 1 и за настъпилите промени в списъка по чл. 4.

Чл. 6. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове:

1. се разполагат възможно най-близо до мястото на въвеждане на стоките на митническата територия на страната;

2. се разполагат в зоната на ГКПП;

3. се състоят от съоръжения, сгради или инспекционни центрове;

4. са под контрол на официален ветеринарен лекар, който отговаря за извършването на ветеринарните проверки.

(2) По изключение поради специфични географски условия ГИВП може да бъде разположен на известно разстояние от точката на въвеждане или в случай на железопътен транспорт - да бъде разположен на първата гара, определена със заповед на министъра на земеделието и горите.

Чл. 7. (В сила от 01.09.2006 г.) Граничният инспекционен ветеринарен пункт може да разполага с повече от едно съоръжение, сгради или инспекционни центрове за провеждане на необходимите проверки, за които е одобрен, когато това е необходимо поради географското положение, разположението на граничния пункт или поради ефективността на провеждане на гранични ветеринарни проверки.

Чл. 8. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове разполагат със:

1. квалифициран персонал, обучен да извършва ветеринарни проверки на всяка пратка от продуктите;

2. квалифициран персонал, който взема и обработва проби от пратките с продукти, представени на ГИВП за проверка;

3. помещения за персонала, отговорен за извършване на ветеринарните проверки;

4. помещения и приспособления за вземане на проби;

5. помещения и приспособления за обработка на взетите проби и извършване на рутинни анализи, съобразени с микробиологичните стандарти;

6. обслужване от специализирана лаборатория, в която могат да се извършват изследвания на пробите, взети на ГИВП;

7. помещения и хладилни складове за съхранение на части от пратките, взети за изследване, и продукти, за които официалният ветеринарен лекар на ГИВП не е разрешил внасяне;

8. оборудване за бърза обмяна на информация чрез компютризирана система и по-специално с другите ГИВП;

9. помещение с комуникационно оборудване, включващо телефон, факс, терминал за компютризираната система за обмен на информация, фотокопирна машина, пълна документация и архив, свързани с проверките на продуктите;

10. служебни помещения - съблекални, тоалетни с мивки, предназначени за персонала на ГИВП и се ползват само от служители, които са ангажирани с ветеринарните проверки;

11. оградена или снабдена с покрив площ за разтоварване на пратките от транспортните средства;

12. помещение за извършване на ветеринарните проверки и за вземане на проби за допълнителни изследвания; не се изисква мястото за вземане на проби да бъде отделено от помещението за проверки;

13. складови помещения или места, където под контрола на официалния ветеринарен лекар, докато се изчакват резултатите от лабораторни или други изследвания, се съхраняват задържани пратки - охладени, замразени или при стайна температура;

14. оборудване за унищожаване на отпадъци от животински произход или договор с екарисаж, който да поема извозването и унищожаването на пратки с продукти;

15. оборудване или достъп до оборудване за измерване теглото на пратките, които подлежат на проверки;

16. оборудване за отваряне и изследване на пратките;

17. оборудване за почистване и дезинфекция, отговарящо на нуждите на ГИВП, или ефективна система за почистване и дезинфекция по договор с външни лица, които документират извършеното почистване и дезинфекция;

18. оборудване за поддържане на температурата на необходимото ниво в помещенията за съхранение на продукти при температурен режим.

(2) Изискването за покрив по ал. 1, т. 12 не е задължително, когато с плавателните съдове се превозват:

1. пратки, които се състоят от вълна, която не е в контейнери;

2. насипен непакетиран обработен животински протеин, който не е предназначен за човешка консумация;

3. насипен тор или гуано;

4. наливни течни масла и мазнини - в цистерни или бидони.

Чл. 9. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Помещенията за разтоварване, контролиране или съхранение на продуктите са със:

1. гладки стени с миещо се покритие и подове, лесни за почистване и дезинфекция и с подходяща система за отвеждане на водата;

2. чист и лесен за почистване таван;

3. подходящо естествено и изкуствено осветление;

4. топла и студена вода във всички помещения за проверки.

(2) Помещенията в ГИВП за извършване на проверки разполагат със:

1. маса с гладка миеща се повърхност, лесна за почистване и дезинфекция;

2. инструменти за вземане на проби - електрически трион, нож, отварачка за консерви и контейнери за съхранение на пробите;

3. ясно означени запечатващи ленти или номерирани пломби или етикети за проследяване на произхода на взетата проба;

4. термометри за измерване на температурата на повърхността и в дълбочина на продуктите, везни и pH-метри за пресните продукти;

5. апаратура за размразяване или микровълнова печка;

6. оборудване за временно съхраняване на взетите проби при определен температурен режим преди транспортирането им до лаборатория;

7. подходящи контейнери за превозване на пробите по т. 6 до лаборатория.

Чл. 10. (В сила от 01.09.2006 г.) Освен на изискванията по този раздел ГИВП, одобрени за внасяне на определени категории продукти, отговарят и на специфичните изисквания по раздел IV.

Чл. 11. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Граничният инспекционен ветеринарен пункт, одобрен за продукти за човешка консумация, които се съхраняват при определени температурни режими, секторът, свързващ площите за транспортиране и разтоварване, се защитава или изолира от външната среда.

(2) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове разполагат с отделни площадки за разтоварване, помещения за проверки и съхраняване, предназначени поотделно за продуктите за човешка консумация и за продукти, които не са предназначени за човешка консумация.

(3) Площадките за разтоварване по ал. 2 могат да бъдат общи, при условие че:

1. граничният инспекционен ветеринарен пункт е одобрен само за опаковани продукти;

2. по време и след разтоварването продуктите за човешка консумация и тези, които не са предназначени за човешка консумация, са отделени така, че да не се допусне кръстосано замърсяване.

(4) Площадките за разтоварване, помещенията за проверка и складиране могат да бъдат общи за всички продукти, за които пунктът е одобрен, при условие че:

1. през пункта се внасят до 500 пратки на година;

2. пратките се обработват по различно време;

3. след обработката помещенията се почистват и дезинфекцират преди пристигането на следващата пратка.

Чл. 12. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Граничните инспекционни ветеринарни пунктове, одобрени за категории продукти, които се съхраняват под определен температурен режим - охладени, замразени или при температура на околната среда, се осигуряват и със съответния брой хладилници или складове за едновременно съхраняване на продуктите, до които официалният ветеринарен лекар на ГИВП има достъп по всяко време на денонощието.

(2) Съхраняването на продукти в самостоятелни контейнери, постоянно монтирани на местата за разтоварване, се допуска, при условие че контейнерите са свързани към мястото за разтоварване по такъв начин, че разтоварването се извършва чрез ръкав, който осигурява защита от климатичните условия.

(3) Пратките от всяка категория продукти могат да се съхраняват в транспортното средство, в което пратката е била превозена до ГИВП, само под контрола на официалния ветеринарен лекар на ГИВП, разположен на шосе, железопътна линия или пристанище.

(4) Използването на търговски складови съоръжения в близост до ГИВП и в рамките на едно и също пристанище или митническа територия се допуска, при условие че:

1. използването е под контрола на официалния ветеринарен лекар на ГИВП;

2. задържаните продукти се съхраняват в отделни заключващи се помещения, камери или зони, преградени от всички останали продукти.

(5) Дълбоко замразена сперма и ембриони, които се транспортират при температура на околната среда в запечатани контейнери, поддържащи необходимата температура, се подлагат на ветеринарни проверки само на ГИВП, одобрени за продукти, които не са предназначени за човешка консумация, и проверките се извършват при температура на околната среда.

Чл. 13. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) ОВЛ на ГИВП извършва:

1. проверки на документи;

2. проверки за идентичност и физически проверки, вземане на проби и извършване на общи изследвания;

3. административни задачи и процедури;

4. дезинфекция на влизащите в страната транспортни средства съгласно чл. 190 ЗВД;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) актуализация на базата данни съгласно чл. 1, ал. 1 на Решение на Съвета 92/438/ЕС.

(2) При осъществяване на дейностите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар може да се подпомага от помощници - ветеринарни техници или лица, завършили курс на обучение, организиран от НВМС , като той носи отговорност за крайните решения.

(3) При осъществяване на дейностите по ал. 1 ОВЛ си сътрудничи с другите органи на ГКПП.

Чл. 14. (В сила от 01.09.2006 г.) (1) Всеки ГИВП разполага със:

1. актуализиран списък на страните и частите от тях по чл. 61, ал. 1, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД);

2. копие от образците на ветеринарни сертификати за внасяне в страната, обнародвани в "Държавен вестник";

3. актуализиран списък на предприятията по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗВД;

4. актуализиран списък на ГИВП по чл. 4, ал. 1;

5. актуализиран списък на складовете по чл. 43 и на лицата по чл. 45, ал. 1;

6. актуализиран списък на предприятията по чл. 28, ал. 1;

7. действащите нормативни актове относно ветеринарните проверки на продукти;

8. (В сила от 01.01.2007 г.) копие от документи за ограничаване или забрана за внос на продукти в Европейския съюз.

(2) На всеки ГИВП се води:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) регистър на всички пратки, за които внасянето е било отказано и които са били изнесени извън страната или унищожени или за които ГВИ е разрешил използването или преработката им за цели, различни от човешка консумация; регистърът трябва да съдържа данните, посочени в приложение № 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) регистър, който съдържа данните, посочени в приложение № 3;

3. регистър на всички проби, взети на ГИВП за лабораторни изследвания, заедно с протоколите с получените резултати;

4. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) регистър на пратките, за които внасянето е отказано, който съдържа данните по приложение № 4;

5. дневник, в който се отразяват резултатите от проверките по чл. 15, ал. 4.

(3) Регистърът по ал. 1, т. 4 се съхранява минимум 18 месеца след датата на проверката и ако се налага, се съхранява на електронен носител.

(4) В регистъра по ал. 2, т. 1 се отбелязват всички случаи, при които има поставен краен срок от страна на официалния ветеринарен лекар от ГИВП за предприемане на определени действия или отговор относно пратки, които са отказани, изпратени транзитно продукти по чл. 26 или когато се изискват допълнителни действия.

(5) На всеки ГИВП се води дневник за проведените обучения на служители по провеждане на ветеринарни проверки.

Чл. 15. (1) Всяка пратка продукти, предназначена за внасяне или транзитно преминаване през територията на Република България от трети страни, подлежи на граничен ветеринарномедицински контрол.

(2) Граничният ветеринарномедицински контрол по ал. 1 обхваща:

1. проверка на документацията;

2. проверка за идентичност;

3. физическа проверка.

(3) Граничният ветеринарномедицински контрол по ал. 1 се извършва от официални ветеринарни лекари на ГИВП.

(4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП съвместно с митническите органи извършва редовни ветеринарни проверки на свободните зони, свободните и митническите складове и корабните доставчици на територията на ГИВП, резултатите от които се вписват в дневника по чл. 14, ал. 2, т. 5.

(5) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП извършва проверки на отпадъците от животински произход, разтоварени от транспортните средства на територията на ГИВП, и разпорежда тяхното унищожаване или обезвреждане.

(6) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП е длъжен да е запознат със:

1. условията и реда за унищожаване на отпадъци от животински произход;

2. списъците на свободните зони, свободните и митническите складове.

Чл. 15а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на ветеринарните експерти от Европейската комисия при осъществяване на проверки от тях на територията на Република България, и изпълнява дадените указания и предписания във връзка с изпълнение на изискванията на европейското законодателство към ГИВП.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба участва в обсъждане на резултатите от проверките по ал. 1 преди изготвянето на окончателния доклад от проверяващите.

Чл. 16. (1) Проверката на документацията включва:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) проверка за съответствието на информацията в придружаващия пратката ветеринарен сертификат с информацията в другите документи, отнасящи се до пратката, и в предварително дадената информация в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2;

2. проверка за наличие на отказ за допускане на пратката от друг ГИВП чрез компютърна система за обмен на информация.

(2) Когато пратките се превозват по море или по въздух, ОВЛ на ГИВП проверява дали данните, които се съдържат по чл. 29, ал. 1, съответстват на манифестите на кораба или самолета.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Проверките на документацията по ал. 1 се извършват съгласно приложение № 5.

Чл. 17. (1) Проверката за идентичност включва проверка на съответствието на пратката с информацията, посочена в сертификатите или в документите, които придружават пратката, както и:

1. наличието на необходимите печати и здравни маркировки, които идентифицират страната и предприятието на произход и тяхното съответствие с отразеното в документите, които придружават пратката;

2. съответствието на етикетирането с нормативните изисквания;

3. наличието на пломбите на транспортните средства.

(2) Когато продуктите се транспортират в контейнери, проверката за идентичност включва и проверка на целостта на пломбите, поставени от компетентните власти на страната на произход, както и съответствието на номерата на пломбите с тези, отразени в документите, които придружават пратката.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Алинея 2 не се прилага за обемисти пратки, както е посочено в Директива на Съвета 92/118/ЕИО от 17 декември 1992 г., и които не подлежат на изискванията, посочени в Анекс А (1) към Директива 89/662/ЕИО и по отношение на изискванията за патогените, посочени в Директива 90/425/ЕИО.

Чл. 18. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Физическа проверка се извършва в съответствие с изискванията на ал. 2, чл. 19 и чл. 20, за да се установи дали продуктите:

1. отговарят на изискванията на общността за внасяне;

2. могат да се използват съгласно предназначението, посочено в документите, които придружават пратката;

3. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) отговарят на специфичните изисквания за съответния продукт, което се установява при отваряне на опаковките.

(2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Проверките по ал. 1 се извършват преди каквито и да е лабораторни изследвания и вземания на официални проби, изискващи по-ранни резултати.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Физическата проверка се осъществява чрез:

1. органолептична проверка на мириса, цвета, консистенцията и вкуса (когато е възможно) на продукта, за да се провери наличието на отклонения, които правят продукта негоден за употребата, посочена във ветеринарния сертификат, като при това:

а) проверката обхваща 1 % от отделните опаковъчни единици, пакети или пликове от пратката, но най-малко два и най-много десет;

б) при обемисти пратки и при продукти в насипно състояние проверката се извършва върху най-малко пет отделни проби, взети от различни части на пратката;

в) за продуктите, предназначени за човешка консумация, проверката включва и измерване на температурата на продукта; за замразени и дълбоко замразени продукти проверката се извършва след размразяване на продукта;

г) пратката може да се разтовари на части, за да се установи, че всички нейни части са обхванати от проверката;

2. прости физически или химически тестове - рязане, размразяване, варене;

3. вземане на проби от всяка пратка за лабораторни изследвания.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) По време на проверката на продуктите официалният ветеринарен лекар на ГИВП има право по собствена преценка да намали максималния брой на проверените проби и в зависимост от вида на продуктите и обстоятелствата може да извърши по-задълбочена и обхватна проверка особено при съмнения за отклонения от изискването за качество и безопасност на продуктите.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Физическата проверка обхваща:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) проверка на съответствието на броя на опаковките, посочени в придружаващия сертификат с теглото на пратката, отчитайки теглото на една опаковка;

2. сравняване на реалното тегло на пратката с посоченото във ветеринарния сертификат или документ;

3. проверка на опаковките и пликовете с цел да се установи дали отговарят на изискванията за опаковане на съответния вид продукт;

4. проверка на температурата и на температурния режим по време на транспортирането;

5. проверка на пакетите или пробите в случай на обемисти продукти преди сензорния преглед, физическите, химическите и лабораторните тестове; тестовете обхващат целия диапазон от проби от цялата пратка, която при необходимост може да бъде частично разтоварвана, за да се достигне до всичките й части.

(6) (Предишна ал. 5, доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП удостоверява, че проверката е завършена чрез затваряне и поставяне на официален печат на всички отворени опаковки и чрез повторно поставяне на пломба на всички отворени контейнери, като номерата на пломбите се записват и в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, и в останалите документи, които придружават пратката.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) За всяка пратка, предназначена за внасяне и подлежаща на ветеринарни проверки, официалният ветеринарен лекар на ГИВП прави справка чрез компютризираната система за обмен на информация.

(8) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Лабораторните изследвания по ал. 3, т. 3 се извършват съгласно приложение № 6.

(9) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Физическата проверка на продуктите се провежда при условия, позволяващи извършването на необходимата инспекция и изпитване.

(10) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При физическата проверка допълнително се извършват:

1. проверка на температурата на продукта;

2. проверки за аномалии във външен вид, консистенция, цвят, мирис и когато е приложимо - вкус; за замразени или дълбоко замразени продукти инспекцията се извършва след размразяване на продуктите; за замразени и дълбоко замразени продукти проверката се извършва след размразяване на продукта.

Чл. 18а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Честотата на физическите проверки се определя съгласно Решение на Комисията 94/360.

(2) Генералният директор на НВМС може да поиска от Европейската комисия намаляване на честотата на физическите проверки за продукти въз основа на резултати от предишни проверки, за които условията на внос са хармонизирани, ако отговарят на следните условия:

1. произхождат от трети страни или региони от трети страни, предлагащи задоволителни здравни гаранции по отношение на проверките в мястото на произхода на продуктите, предназначени за внасяне в Република България или на територията на друга държава членка;

2. са произведени в предприятие, включено в списък, изготвен от Европейската комисия, или в предприятие, одобрено в съответствие с Решение на Съвета 95/408/ЕО, от 22 юни 1995 г., което е проверено от Европейския съюз или от съответния компетентен орган на страната на произход;

3. за които са издадени сертификати за внасяне.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Без да се нарушават изискванията по ал. 2, всяка пратка продукти индивидуално подлежи на проверка за идентичност и физическа проверка по реда на чл. 17 и 18.

Чл. 19. (1) За осъществяване на физическа проверка транспортните средства се разтоварват изцяло само в следните случаи:

1. товаренето е извършено по начин, който не позволява достъп до цялата пратка при частично разтоварване;

2. проверките на пробите са показали несъответствия с изискванията за качество и безопасност;

3. ветеринарните проверки на предишна пратка със същия произход са били с незадоволителен резултат;

4. по искане на официалния ветеринарен лекар на ГИВП.

(2) Товаренето и разтоварването се извършват по такъв начин, че да се предпазят продуктите от замърсяване.

(3) В случаи на съмнение относно пратката ОВЛ на ГИВП извършва допълнителни ветеринарни проверки с цел установяване на съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за внасяне в страната, както и допълнителни физически проверки и лабораторни изследвания на продуктите, след като пратката е изцяло разтоварена.

Чл. 20. (1) Лабораторните изследвания по чл. 18, ал. 2, т. 3 се извършват за определяне на:

а) остатъци от замърсители;

б) патогенни микроорганизми;

в) замърсяване с вещества, опасни за хората, животните и околната среда;

г) доказателства за промяна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира органите на ДВСК по местоназначение за изследването на пратките по ал. 1 и записва резултатите от изследването в сертификата.

(3) Пратките не се освобождават до получаване на отрицателни резултати от изследванията:

1. когато лабораторните изследвания са направени поради съмнение за нередности или предишните изследвания са дали положителни резултати;

2. когато изследването се отнася до вещества или патогенен агент, които представляват директна или непосредствена опасност за здравето на животните или хората.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пратката може да бъде освободена при лабораторни изследвания на взети произволни проби, които не могат да дадат незабавни резултати и няма непосредствена опасност за здравето на хората и животните.

(5) Когато са взети произволни проби от пратки, непредставляващи опасност за здравето на хората и животните, пратката може да бъде освободена преди получаването на лабораторните резултати, което се посочва в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

(6) (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба ежемесечно уведомява Европейската комисия за резултатите от лабораторните изследвания по чл. 18, ал. 2, т. 3.

Чл. 21. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Всички физически проверки и проверките за идентичност, с изключение на проверките на пломбите, се извършват в помещенията за ветеринарни проверки.

(2) Проверките по ал. 1 се извършват по начин, при който не се допуска кръстосано замърсяване, и в съответствие с температурния режим, при който продуктите се транспортират.

(3) Проверките на неопаковани продукти за човешка консумация се извършват при условия, които осигуряват защита от климатичните условия.

Чл. 22. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП допуска пратка с продукти, предназначена за внасяне в Република България, ако се придружава от оригинален ветеринарен сертификат или оригинален ветеринарен документ, издаден от компетентен държавен орган, отнасящ се до пратката.

(2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП допуска пратка с продукти, предназначена за внасяне в друга държава членка, посочена в Приложение 1 на Директива на Съвета 97/78, ако се придружава от оригинален ветеринарен сертификат или оригинален ветеринарен документ, издаден от компетентен държавен орган, отнасящ се до пратката.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Митническите органи разрешават поставянето на продуктите под режим внасяне, при условие че са извършени ветеринарните проверки, издаден е ветеринарен сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2 и са заплатени таксите за ветеринарен контрол съгласно тарифата по чл. 14, ал. 2 ЗВД.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пратки, предназначени за транзитно преминаване, както и пратки, които не отговарят на ветеринарните изисквания за внасяне и са предназначени за съхранение в регистрирани складове по чл. 40, ал. 1, т. 2, чл. 43 или чл. 45, ал. 3 и имат за крайно предназначение територия извън Република България, се придружават от оригиналните ветеринарни сертификати или оригиналните ветеринарни документи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) На ГИВП се съхраняват копия на документите, които придружават пратките по ал. 4. Копията се правят при пристигането на пратките на ГИВП.

Чл. 22а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Ветеринарният сертификат по чл. 22, ал. 1, придружаващ пратките, предназначени за внасяне в Република България, отговаря на изискванията на приложение № 7.

(2) Сертификатът по ал. 1 удостоверява, че продуктите отговарят на:

1. изискванията на Закона за храните и Наредбата за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.);

2. специалните условия за внасяне по чл. 56 и 61 ЗВД.

(3) Сертификатите по ал. 1 съдържат друга информация, когато това се изисква с нормативен акт, отнасящ се до опазване здравето на хората и животните.

(4) (В сила от 01.01.2007 г.) Изключения от изискванията по ал. 1 се допускат в случаите, когато това се изисква от Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните към Европейския съюз, при които гаранциите по ал. 2 могат да бъдат дадени по друг начин.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Лицето, отговорно за товара, е длъжно да попълни първата част на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 и да я изпрати на ОВЛ на ГИВП 24 h преди пристигане на пратката или да изпрати подробно описание на пратката, включително и на пратки по чл. 29, ал. 1.

(2) Сертификатът по ал. 1 се попълва в четири екземпляра - един оригинал и три копия, като едното копие се изпраща на митническите органи, а оригиналът и другите две копия - на официалния ветеринарен лекар на ГИВП.

(3) Сертификатът или документът по чл. 22, ал. 1 относно здравето на животните или здравето на хората, който придружава пратката с продукти:

1. е оригинален;

2. се отнася за страна, която не е членка на ЕС, или част от нея, за която няма забрана за внасяне;

3. съответства на образеца, одобрен за съответната страна по произход;

4. се състои само от един лист;

5. е изцяло попълнен;

6. датата на издаването му съвпада с датата на натоварване на продуктите, предназначени за внасяне в страната;

7. е изготвен само за един получател;

8. (В сила от 01.01.2007 г.) се отнася до предприятие по чл. 61, ал. 1, т. 2 ЗВД;

9. е съставен и на български език;

10. е подписан от ОВЛ или от представител на официалния компетентен орган, чието име и длъжност са попълнени четливо с главни букви;

11. е официален здравен печат на страната по произход, различен по цвят от шрифта на документа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При издаване на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се спазват разпоредбите на Наредба № 11 от 2003 г. за изискванията при издаване на ветеринарномедицински документи за живи животни, суровини и продукти от животински произход (ДВ, бр. 21 от 2003 г.).

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При спазване на изискванията по ал. 1 и 2 информацията по приложение № 8, която се съдържа в сертификата, може да се изпрати предварително и чрез телекомуникационни или други системи за електронно предаване на данни след съгласието на компетентните служби, имащи отношение към пратката. Информацията, изпратена по електронен път, трябва да бъде идентична с информацията, посочена в част 1 от образеца по приложение № 8.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Извън случаите по тази наредба съставянето, използването, предаването и съхранението на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 може да се извършва по електронен път по преценка на НВМС.

Чл. 24. (1) След извършване на ветеринарните проверки ОВЛ на ГИВП:

1. задържа оригиналните документи по чл. 22 и предоставя заверено копие от тях на лицето, отговорно за пратката;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) попълва част 2 от ветеринарния сертификат по приложение № 8;

3. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) допуска се внасянето на пратката, при условие че сертификатът по ал. 1, т. 2 е подписан от ОВЛ или от друг официално упълномощен ветеринарен лекар, действащ под ръководството на ОВЛ;

4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) дава на вносителя копие от сертификата по т. 2;

5. (предишна т. 4, изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) изпраща на митническите органи оригиналния сертификат по т. 2; това може да стане и от лицето, отговорно за товара.

(2) Ветеринарният сертификат по ал. 1, т. 2 придружава пратките, докато:

1. са под митнически надзор;

2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) пристигнат до първото предприятие получател, в което се произвеждат, съхраняват или преработват суровини и храни от животински произход за човешка консумация, или до първия център или организация, които произвеждат, съхраняват, преработват или търгуват с животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях - в случай на внасяне;

3. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) се намират под митнически надзор до едно или повече предприятия до момента, в който отговорното за товара лице поиска митническо освобождаване на пратката.

(3) Ако пратката с продукти е разделена на части, правилата по ал. 1 и 2 се прилагат за всяка отделна част.

(4) Оригиналните документи по чл. 22 и копие от сертификата по ал. 1, т. 2 се съхраняват на ГИВП най-малко 3 години от датата на представянето им.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Оригиналът на сертификата по ал. 1, т. 2 за пратки, които са допуснати за внасяне, се състои от две неразделни една от друга части - част 1 и част 2, които трябва да бъдат попълнени, подпечатани и подписани.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Информацията от ветеринарния сертификат по ал. 1, т. 2 може да бъде предавана чрез телекомуникационни средства или компютризирана система.

Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Митническите органи дават митническо направление на стоките само в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар проверява митническото направление на стоките само в съответствие с условията, посочени в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Когато след допускането за внасяне съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 пратките остават под митнически надзор и впоследствие се допускат за свободно обръщение, се прилага процедурата по чл. 23 - 25.

(2) В случаите, когато пратката по ал. 1 се разделя на части, оригиналът на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се представя на митническата служба, отговорна за склада или предприятието, в което се разделя пратката.

(3) Копие от сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 остава в склада или предприятието по ал. 2.

(4) Компетентното лице, отговорно за склада или предприятието по ал. 2, може да издаде заверено копие на оригинала на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, което да придружава всяка част от пратката и в него да са указани промените в количеството и теглото.

(5) Собственикът или управителят на склада или предприятието, където се разделя пратката, води дневник, за да се гарантира възможността за проследяване на отделните части на пратката. Дневникът съдържа вида на пратката, датата на пристигане, частите, на които се разделя, датата на изпращане на отделните части, мястото, от което пристигат и за където се изпращат.

(6) Записите и копията на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 се съхраняват в продължение на три години.

Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Първото митническо освобождаване се извършва само ако отговорното за товара лице предоставя оригинал на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 в митническия отдел, отговарящ за обекта, в който се намира пратката. Това може да се извърши и по електронен път със съответното разрешение на компетентния орган.

(2) Когато се поиска митническо освобождаване по ал. 1, собственикът или управителят на предприятието трябва:

а) да запази копие от сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, който придружава пратката;

б) да въведе данните на получаване на пратката;

в) да впише датата на митническото освобождаване или ако пратката е разделена на части - датите на митническото освобождаване съгласно чл. 25а, ал. 2 - 4.

Чл. 25в. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Продуктите, които според законодателството на Европейския съюз се контролират от ГИВП до предприятието по местоназначение в съответствие с ветеринарния сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2, се превозват във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които се запечатват при напускане на ГИВП и остават под митнически надзор до пристигане в предприятието по местоназначение в съответствие с процедура Т5, посочена в Регламент на Комисията № 2454/93 от 2 юли 1993 г.

(2) В случаите по ал. 1:

1. официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира ветеринарните лекари от ДВСК, които контролират предприятието по местоназначение, относно мястото на произход и за местоназначението на продуктите чрез компютъризираната система за обмен на информация;

2. продуктите се подлагат на съответната преработка съобразно ветеринарните изисквания на Европейския съюз;

3. собственикът или управителят на предприятието уведомява официалния ветеринарен лекар, който контролира предприятието, за пристигането на пратката;

4. собственикът или управителят на предприятието на местоназначението или на междинния склад на пристигане уведомява ОВЛ в предприятието на местоназначението или на междинния склад на пристигане за местоназначението на продуктите;

5. в срок до 15 дни от пристигане на пратката в предприятието или в междинния склад ОВЛ, който го контролира, уведомява ОВЛ на ГИВП за пристигането на пратката по местоназначение и вписването й в дневника на предприятието;

6. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) ветеринарният лекар от ДВСК, който контролира предприятието по местоназначение или междинния склад извършва проверка дали продуктите са пристигнали в предприятието по местоназначение, включително и проверка на неговата входяща документация;

7. когато ОВЛ по т. 6 установи, че продуктите, декларирани като предназначени за одобрено предприятие, не са пристигнали в местоназначението си, без да нарушава разпоредбите на чл. 34, предприема необходимите мерки за търсене на съответната отговорност от лицето, отговорно за товара.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списък на предприятията за преработка на продуктите по ал. 2, находящи се на територията на Република България.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Когато предприятието не отговори на изискванията за обявяване, НВМС може да го заличи от списъка и да му потърси съответната отговорност, като уведомява за това Европейската комисия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Списъкът с одобрените предприятия и актуализирането му се публикува от Европейската комисия.

Чл. 25г. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Преди внасяне на пресни рибни продукти, които в съответствие с изискванията на Регламент на Съвета (ЕИО) № 1093/94 от 6 май 1994 г. са разтоварени от риболовен кораб, плаващ под флаг на трета страна, преминават ветеринарните проверки, които се извършват за рибните продукти, разтоварени от риболовен кораб, плаващ под флаг на държава членка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) По изключение от изискванията, посочени в чл. 1, ал. 3 от Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания за внасяне на храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.), ако Постоянният ветеринарен комитет към ЕС реши, се допуска:

1. (доп. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) извършване на проверки по реда на тази наредба при внасяне на замразена или дълбоко замразена риба тон, без да са премахнати главите и вътрешностите, която е разтоварена от кораб, собственост на съвместни предприятия, регистрирани според изискванията на Европейската общност, при условие че:

а) (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) такива проверки се провеждат от ОВЛ от най-близкия ГИВП в предприятията на местоназначението, одобрени за преработката на тези продукти;

б) (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) преработвателната индустрия е разположена на не повече от 75 km от ГИВП;

в) продуктите се прехвърлят под митнически надзор в съответствие с чл. 25в, ал. 1 от мястото на пристигане до предприятието на местоназначението;

2. (отм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) След решение на Постоянния ветеринарен комитет към ЕС могат да не се прилагат разпоредбите по чл. 6, ал. 1, т. 4, като се вземе предвид персоналът, отговорен за проверките и издаването на сертификатите, също и разпоредбите по чл. 15, ал. 1 - 2 и чл. 24, ал. 1 за ГИВП, където рибата се представя.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 не се прилага разпоредбата по чл. 1, ал. 3 от Наредба № 46 от 2006 г. за общите ветеринарномедицински изисквания за внасяне на храни от животински произход (ДВ, бр. 43 от 2006 г.).

Чл. 26. (1) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП чрез компютризираната система за обмен на информация изпраща до РВМС, на територията на която е мястото на получаване на продуктите, допълнителна информация, когато:

1. (В сила от 01.01.2007 г.) продуктите са предназначени за държава членка или част от нея, за която има специфични ветеринарномедицински изисквания;

2. резултатите от взетите проби за анализ не са известни, когато пратката напуска ГИВП в случаите по чл. 20, ал. 4;

3. внасянето е разрешено за специфични цели.

(2) (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато продуктите по ал. 1, т. 1 и 3 са предназначени за друга държава членка, ОВЛ предприема всички мерки, за да се увери, че пратката е пристигнала до нейното предназначение в тази държава членка.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списък на предприятията за преработка на продуктите по чл. 26, ал. 1, т. 3, находящи се на територията на Република България.

Чл. 27. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Продуктите по чл. 26, т. 1 и 3 подлежат на проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка на ГИВП, през който се въвежда в страната, и се транспортират до мястото по местоназначения при спазване на изискванията по чл. 28.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) При внасяне на неодран дивеч с ценна кожа се спазват следните изисквания: извършва се проверка за идентичност и физическа проверка независимо от изследванията за остатъчни вещества в предприятието по местоназначение, които се провеждат от ветеринарните лекари към ДВСК по местоназначение, и резултатите, от които се изпращат до ГИВП, през който е внесена пратката.

(2) Пратките по ал. 1 се превозват съгласно изискванията по чл. 25в, ал. 1.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Резултатите от проверките по чл. 27 и 28 се изпращат на ОВЛ на ГИВП, през който са внесени продуктите.

(2) В зависимост от резултата по ал. 1 могат да се предприемат мерки по чл. 36.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато пратки, предназначени за внасяне в Република България или друга държава членка, пристигат в един ГИВП, а са предназначени да се внесат през друг ГИВП, разположен на същата територия или на територията на друга държава членка, пратките се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка на ГИВП по местоназначение, при условие че транспортирането е по море или въздух.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В случаите, когато на ГИВП, разположен на територията на пристанище или летище, се извършва директно прехвърляне на пратки от един самолет на друг или от един кораб на друг или пратките се разтоварват на кея или на пистата за кратко време, лицето, отговарящо за товара, трябва в момента на пристигане да уведоми ОВЛ, отговарящ за ГИВП, за приблизителното време на разтоварване на пратката, граничния инспекционен ветеринарен пункт по местоназначение и при необходимост - за точното местонахождение на пратката.

(3) В случая по ал. 2 и при съмнения за съществуващ риск за здравето на хората и животните се извършва проверка на ветеринарния сертификат, ветеринарния документ или друг документ, които придружават пратката.

(4) Извън случаите по ал. 2:

1. пратките се складират на митническата територия на едно и също пристанище или летище под контрола на ОВЛ на ГИВП, докато бъдат експедирани до друг ГИВП по въздух или вода;

2. извършва се проверка на документацията;

3. извършва се проверка за идентичност и физическа проверка, когато има риск за здравето на хората и животните.

(5) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В случаите по ал. 4, т. 1 за пристанище минималният период е 7 дни, а максималният - 20 дни. За летище минималният период е 12 h, а максималният е 48 h.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В случаите, когато максималните периоди, посочени в ал. 5, са изтекли, съответните пратки се подлагат на граничен ветеринарномедицински контрол на ГИВП на въвеждане в съответствие с чл. 15.

Чл. 29а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) За да се гарантира, че всички продукти, внасяни в Република България, са преминали ветеринарни проверки, НВМС и ОВЛ работят съвместно с Агенция "Митници", Национална служба "Полиция" и Национална служба по растителна защита при събирането на цялата информация относно внасянето на продукти от животински произход, което включва:

1. информация, достъпна за митническите служби;

2. информация за манифеста на плавателния съд (кораб, лодка), влака или самолета;

3. други източници на информация, достъпни за сухопътните, железопътните, пристанищните или летищните търговски оператори.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба има достъп до базите данни или до съответни части от базата данни, отнасящи се до информацията по ал. 1, с които разполагат митническите служби.

(3) За да се осигури сигурност на данните и да се ускори предаването на информация, системите за информационни технологии, използвани от НВМС, се интегрират, доколкото е възможно и където е уместно, с информационните системи на митническите служби и с тези на търговските оператори по ал. 1, т. 3.

Чл. 30. (1) Когато при ветеринарните проверки се установи, че продуктите не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, официалният ветеринарен лекар със съгласието на лицето, отговорно за товара, или негов представител разпорежда:

1. връщане на пратките;

2. незабавно унищожаване на пратките.

(2) Мерките по ал. 1 се налагат с разпореждане, което не подлежи на обжалване.

Чл. 31. (1) Пратките се връщат през същия ГИВП, през който са въведени, и със същото транспортно средство в срок до 60 дни от въвеждането. Пратките се изнасят за местоназначение, което лицето, отговорно за товара, е определило.

(2) До изнасянето на пратките или до потвърждаване на причините за изнасянето пратките се съхраняват под надзора на официалния ветеринарен лекар от ГИВП и за сметка на лицето, отговорно за товара.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар от ГИВП анулира сертификата, като поставя щемпел с надпис "невалиден" на ветеринарните сертификати и документите, придружаващи пратките, които се изнасят.

Чл. 32. (1) Пратката се унищожава, когато:

1. връщането й е невъзможно или срокът по чл. 31, ал. 1 е изтекъл;

2. лицето, отговорно за товара, писмено декларира съгласието си за унищожаване.

(2) Продуктите се унищожават на ГИВП под контрола на официалния ветеринарен лекар от ГИВП или в най-близкия до ГИВП екарисаж, като се транспортират до там съгласно изискванията за транспортиране на странични животински продукти.

(3) Разходите по връщането, унищожаването или използването на продуктите за други цели са за сметка на лицето, отговорно за товара.

Чл. 33. (1) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато се установи, че пратките не са преминали през задължителен граничен ветеринарномедицински контрол, ветеринарните лекари от ДВСК задържат пратката и издават разпореждане за унищожаване или връщане обратно при спазване изискванията по чл. 31, ал. 1 и чл. 32.

(2) Разпореждането по ал. 1 не подлежи на обжалване.

Чл. 34. (1) Официалният ветеринарен лекар от ГИВП или органите на ДВСК извършват допълнителни проверки, когато възникнат съмнения относно:

1. съответствието на въведените продукти с ветеринарномедицинските изисквания; или

2. идентичността или действителното предназначение на продуктите; или

3. дадените гаранции в документите, придружаващи пратката, относно здравето на хората и животните и гаранциите за този вид продукт.

(2) Продуктите по ал. 1 остават под надзора на органите на ДВСК до получаването на резултатите от проверките.

(3) Ако съмненията по ал. 1 се потвърдят, при следващо въвеждане в страната пратките с продукти със същия произход се прилагат разпоредбите по чл. 36.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) При наличие на заразна болест по животните в дадена страна или поради други причини, които могат да доведат до опасност за здравето на хората и животните, особено ако такива са констатирани по време на ветеринарните проверки на животни и продукти на ГИВП, се предприемат някои от следните мерки, приети от ЕК по своя инициатива или по молба на НВМС:

1. спира внасянето и транзита от съответната страна или част от нея;

2. установява специални изисквания към продуктите, които пристигат от съответната страна или части от нея;

3. увеличава честотата на физическите проверки на базата на лабораторни и други изследвания на продуктите.

(2) Когато при ветеринарните проверки възникне съмнение, че пратката с продукти представлява опасност за здравето на хората и животните, ОВЛ на ГИВП предприема следните мерки:

1. отнема и унищожава пратката;

2. информира чрез компютризираната система за обмен на информация другите ГИВП за появилата се опасност.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за резултатите и произхода на пратката по ал. 2.

Чл. 36. (1) Когато при ветеринарните проверки се установят сериозни или повторни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, ОВЛ на ГИВП предприема следните мерки:

1. информира НВМС и всички ГИВП за вида на продуктите;

2. задържа следващите 10 пратки с продукти със същия произход и ги подлага на задълбочена проверка на документацията, проверка за идентичност и физическа проверка, включително вземане на проби и лабораторни изследвания по чл. 20, ал. 1.

(2) Когато при проверките по ал. 1, т. 2 се потвърди несъответствие на продуктите с ветеринарномедицинските изисквания за внасяне, се прилагат разпоредбите по чл. 30.

(3) Допълнителните проверки по ал. 1, т. 2 се извършват и когато се установи превишаване на количеството остатъци съгласно Наредбата за установяване на максимално допустими граници на остатъчни вещества от фармакологично активни субстанции от състава на ветеринарномедицински препарати в суровини и продукти от животински произход, предназначени за човешка консумация (ДВ, бр. 94 от 2002 г.).

(4) За всички случаи по ал. 1 генералният директор на НВМС информира Европейската комисия.

Чл. 37. (1) Транзитното преминаване на продукти през територията на Република България се допуска, при условие че:

1. продуктите идват от трета страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени на териториите на държавите членки и са предназначени за друга трета страна;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) транзитът е предварително разрешен от ОВЛ на ГИВП на държава членка, на който продуктите са представени за първи път;

3. собственикът или лицето, отговорно за товара, предварително се е задължило да приеме обратно пратката, ако страната на местоназначение откаже внасяне на продуктите, и да ги унищожи в съответствие с чл. 32.

(2) При транзитно преминаване:

1. пратките се придружават от документите по чл. 22, ал. 1 заедно с легализиран превод на оригинала;

2. извършва се проверка на документацията и проверка за идентичност.

(3) Проверките по ал. 2 могат да не се извършват, когато продуктите се превозват по въздух или по море, при условие че:

1. пратката не се разтоварва; в този случай проверката на документацията обхваща проверка на бордовата документация;

2. пратката се прехвърля от един самолет на друг или от един кораб на друг на митническата територия на едно и също пристанище или летище; когато има риск за здравето на хората и животните, пратката се подлага на физически проверки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При съмнение за съществуването на риск за здравето на хората и животните или за допуснати нарушения се извършват допълнителни физически проверки.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Когато пратката, предназначена за транзитно преминаване, се превозва чрез автомобилен, железопътен или воден транспорт, тя:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) се поставя под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците заедно с документите по чл. 22, ал. 1 и сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, който удостоверява пункта, от който пратката ще напусне територията на Европейския съюз;

2. се транспортира в пломбирани транспортни средства или контейнери, без да се разтоварва или разделя след напускането на ГИВП на пристигане; не се разрешава манипулиране на пратката по време на транспортиране;

3. (В сила от 01.01.2007 г.) напуска територията на Европейския съюз през ГИВП не повече от 30 дни след напускане на входящия ГИВП.

(2) Официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП посредством компютризираната система за обмен на информация информира изходящия ГИВП, че е допуснал транзита на пратката с продукти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Официалният ветеринарен лекар на изходящия ГИВП удостоверява в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2, че пратката с продукти е напуснала територията на Европейския съюз, и изпраща копие от него до входящия ГИВП.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато официалният ветеринарен лекар на входящия ГИВП не бъде информиран за излизането на пратката от територията на Европейския съюз съгласно ал. 3, той информира митническите органи и се предприемат необходимите действия за разследване и откриване местоположението на пратката.

(5) Всички разходи по прилагане на този член са за сметка на лицето, отговорно за товара, или неговия представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване от компетентните власти.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Официалният ветеринарен лекар може да не спази изискванията за претоварване в случаите по чл. 29, ал. 2 и 3 с цел повторно товарене без последващо спиране на територията на държави членки при спазване на правила, одобрени от Постоянния ветеринарен комитет към Европейската комисия.

(7) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Транзитно преминаване на пратка с рибни продукти се допуска само през ГИВП по ал. 3, който е включен в списъка по чл. 4, ал. 1.

(8) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Транзитно преминаване на пратка с продукти от животински произход, различни от посочените в ал. 7, се допуска през ГИВП по ал. 3, който е включен в списъка по чл. 4, ал. 1, с изключение на ГИВП, одобрени само за инспекция на рибни продукти.

(9) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При транзитно преминаване на пратки с продукти по ал. 7 ОВЛ или друг обучен за извършване на проверки служител проверява на изходящия ГИВП дали получената пратка съответства на пратката, преминала през входящия ГИВП, и че отговаря на информацията, посочена в сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2.

(10) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) След извършване на проверките по ал. 9 сертификатът по чл. 24, ал. 1, т. 2 се заверява с израза "изпълнението на формалностите за напускане на територията на Европейския съюз и извършването на проверките на транзитно преминаващи пратки се удостоверява съгласно чл. 38, ал. 3", подпечатва се с печата на ГИВП, поставя се дата, след което се подписва от ОВЛ или специално обучения служител.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП може да допусне внасяне на пратки в складове в свободна зона, свободен или митнически склад само при условие че:

1. лицето, отговорно за товара, предварително е декларирало, че продуктите са предназначени за свободна употреба в държава членка или ако имат друга крайна употреба, тя да се посочи конкретно в декларацията, независимо дали отговарят или не на изискванията за внасяне;

2. при проверките е установено, че са спазени ветеринарномедицинските изисквания за внасяне и това е удостоверено със сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Когато в декларация по ал. 1, т. 1 не е посочена ясно и конкретно крайната употреба, на продуктите, се счита, че същите са предназначени за свободна употреба в Общността. В тези случаи продуктите се подлагат на проверките по чл. 15, ал. 2.

(3) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) В случаите по ал. 2 извършването на физическа проверка не е необходимо, ако при документната проверка се установят нарушенията на изискванията, освен ако има съмнения, че пратката представлява опасност за здравето на животните и хората.

(4) (В сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Когато при ветеринарните проверки се установи, че в декларацията по ал. 1, т. 1 са вписани неверни обстоятелства, се прилагат разпоредбите по чл. 30 .

Чл. 40. (1) Внасяне в свободна зона, свободен или митнически склад на продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания за внасяне, се допуска при следните условия:

1. продуктите идват от трета страна, от която внасянето и транзитното преминаване не са забранени на териториите, посочени в списъка по чл. 61, ал. 1, т. 1 ЗВД, и са предназначени за друга трета страна;

2. (изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) складовете в свободните зони, свободните и митническите складове са одобрени за съхранение на такива продукти;

3. при транспортирането до и от свободната зона, свободния и митническия склад, продуктите са придружени със сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2;

4. продуктите се транспортират до складовете в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба;

5. продуктите пристигат в посоченото местоназначение в придружаващия сертификат най-късно до 30 дни след изпращането им; когато пратките не са пристигнали в складовете през този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) върху всяка отделна част от пратката се отбелязва номерът на съответстващия сертификат по приложение № 8, за да се улесни нейното идентифициране.

(2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП прави копия на придружаващите пратката документи и ги съхранява в ГИВП.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При внасяне на продукти по ал. 1 ОВЛ на ГИВП извършва проверка, включително чрез свързване със съответната РВМС, за да се увери, че обектите по ал. 1, т. 2 и лицата по чл. 45, ал. 1 са регистрирани за съответния вид продукти.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар, отговарящ за склада по ал. 1, т. 2, от който се изпращат продуктите, уведомява ОВЛ, отговарящ за склада по местоназначение, чрез компютъризираната система за обмяна на информация.

(5) (Нова - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) По изключение от разпоредбата по ал. 1, т. 3 продуктите, които не отговарят на ветеринарните изисквания, може да се придружават със сертификат по приложение № 4, при условие че се транспортират директно от склад до трансграничен плавателен съд или през специално одобрен за целта склад съгласно чл. 45, ал. 5, т. 5.

Чл. 40а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пратки с продукти, които не отговарят на ветеринарните изисквания и са транспортирани директно от ГИВП до трансграничен плавателен съд, се съпровождат със сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2 и чл. 22, ал. 1.

Чл. 41. (1) Когато пратки се превозват в транспортни средства, които не са пломбирани от митническите органи, и ако има риск за здравето на хората и животните, ОВЛ не допуска внасянето им в свободна зона, свободен склад и митнически склад.

(2) Когато пратка с продукти се разделя на отделни части в склад в свободна зона, свободен склад или митнически склад, официалният ветеринарен лекар от ДВСК издава нов сертификат за всяка част от пратката. Всички нови сертификати съдържат препратка към оригиналния сертификат по чл. 24, ал. 1, т. 2, който е придружавал продуктите до пристигането им в склада. Сертификатът по чл. 24, ал. 1, т. 2 се съхранява от официалния ветеринарен лекар от ДВСК.

(3) Продуктите напускат свободната зона, свободния и митническия склад, при условие че се изнасят в друга страна, превозват се до друг склад по чл. 45, ал. 3 или се унищожават.

(4) В случаите по ал. 3 продуктите се:

1. изпращат в друга страна в съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 3, ал. 2 и чл. 38, ал. 1 - 4;

2. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) превозват до склад по чл. 45, ал. 3 под митнически надзор и със сертификат по образец от приложение № 9, в който са обозначени името и местоположението на склада;

3. транспортират до мястото за унищожаване, след като са били денатурирани.

(5) Превозването по ал. 4 се извършва във водонепропускливи транспортни средства или контейнери, които са запечатани и пломбирани от ветеринарните органи.

(6) Всички разходи по този раздел са за сметка на лицето, отговорно за товара, или негов представител. Тези разходи не подлежат на възстановяване от компетентните власти.

(7) Пратки по чл. 40, ал. 1 не могат да бъдат прехвърляни между свободни и митнически складове.

(8) (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя на Европейската комисия списъци на:

1. лицата по чл. 45, ал. 1;

2. свободни зони, свободни и митнически складове.

Чл. 42. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) В складовете в свободните зони, свободните и митническите складове ОВЛ от ДВСК:

1. извършват контрол за спазване на ветеринарно-санитарните изисквания;

2. не допускат съхранение в общи помещения на продукти, неотговарящи и отговарящи на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне;

3. проверят продуктите на входа, изхода и при самото им приемане;

4. не допускат извършване на промени, подмени или каквито и да било промени в опаковките, подготовката за пускане на пазара или обработката им;

5. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) с цел да се провери източникът и местоназначението на пратките:

а) извършват документна проверка на пратките с продукти при доставянето им, при съхранението и преди напускането им от склада;

б) извършват проверки за идентичност по време на съхранението и преди напускането на пратките от склада;

6. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) не допуска нарушаване на целостта на отделните опаковки, когато пратката е разделена на части;

7. (нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) в случай на съмнение за риск за здравето на хората или животните извършва физическа проверка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пратките, които не отговарят на ветеринарните изисквания, се подлагат на проверки по ал. 1, т. 5 - 7 и могат да напускат складовете само с разрешение на ОВЛ.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП проверява спазването на разпоредбите по ал. 1, т. 5 - 7 и по ал. 2.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) Складовете в свободните зони, свободните и митническите складове се регистрират в НВМС, след като компетентният орган установи, че отговарят на всички ветеринарно-санитарни изисквания съгласно чл. 12, ал. 5 от Закона за храните.

(2) Складовете по ал. 1 се регистрират, при условие че:

1. представляват затворено пространство с вход и изход;

2. е осигурен постоянен контрол от управителя на склада;

3. цялата зона е под постоянен митнически контрол, ако складът е разположен в свободна зона;

4. отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на такива продукти;

5. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) разполагат с помещения и/или хладилници за отделно съхранение на продуктите, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания за внасяне; по изключение се допуска съхранение в едно и също помещение на продукти, отговарящи и неотговарящи на ветеринарномедицинските изисквания, при условие че в помещението има приспособление за отделно заключване на неотговарящите продукти;

6. разполагат с помещение за официалния ветеринарен лекар от ДВСК, който контролира обекта;

7. е осигурен контрол от официален ветеринарен лекар от ДВСК;

8. разполагат с факс апарат и телефон.

(3) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Складовете по ал. 1 подлежат на държавен ветеринарносанитарен контрол.

Чл. 44. (1) Управителят на склада е длъжен да осигурява проследяване на пратките и дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка.

(2) В дневника по ал. 1 се вписват:

а) влизащите и излизащите пратки с продукти;

б) подробна информация за естеството и количеството на пратките с име и адрес на получателя;

в) за влизащи пратки - страната на произход, ГИВП на пристигане и ГИВП, през който пратката ще напусне територията на страната;

г) (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) номерът на сертификата по чл. 24, ал. 1, т. 2;

д) за излизащите пратки - регистрационният номер и адресът на склада на местоназначение по чл. 45, ал. 3;

е) за излизащите пратки - плавателният съд или страната по местоназначение и ГИВП, през който пратката напуска страната.

(3) Дневникът по ал. 1 се съхранява най-малко 3 години.

Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) (1) Официалният ветеринарен лекар в склада по чл. 43, ал. 1, чл. 40а и чл. 45, ал. 3 уведомява ОВЛ на пристанището, от което се доставят продуктите, и ОВЛ на пристанището по местоназначение, като предварително им изпраща сертификата по приложение № 9.

(2) Когато пратката от склада по ал. 1 е предназначена за пристанище, което се намира в друга държава членка, копие от сертификата по приложение № 9 се изпраща на компетентните органи на пристанището на местоназначение.

(3) След осъществяването на доставката на продуктите на борда на плавателния съд сертификатът по приложение № 9 се подписва и от ОВЛ на ГИВП или от упълномощен представител на собственика на плавателния съд, след което се връща на ОВЛ в склада като доказателство за извършване на доставка.

Чл. 45. (1) Снабдяването на кораби с продукти по чл. 40, ал. 1 за консумация от екипажа и пътниците се осъществява само от лица, получили разрешение от генералния директор на НВМС.

(2) Лицата по ал. 1 подават до генералния директор на НВМС заявление, към което прилагат удостоверение за регистрация на складово помещение по ал. 3.

(3) Генералният директор на НВМС издава разрешение на лицата по ал. 1 в 15-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2, при условие че притежават регистрирани по реда на Закона за храните складови помещения, които отговарят на ветеринарно-санитарните изисквания за съхранение на продукти, а когато помещенията са разположени в свободна зона - на изискванията по чл. 43.

(4) Отказът за издаване на разрешение по ал. 3 подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред министъра на земеделието и горите, чието решение е окончателно.

(5) Лицата, получили разрешение по ал. 3, са длъжни да:

1. изпълняват разпоредбите по чл. 39, ал. 1 и 2, чл. 40, ал. 1, чл. 41, ал. 1 и 6, чл. 42, 43 и 44;

2. не допускат продукти по чл. 40, ал. 1 за консумация в страната;

3. уведомяват незабавно официалния ветеринарен лекар от ДВСК при всяко пристигане на продукти в склада;

4. снабдяват само с продукти, които не подлежат на по-нататъшна обработка, освен ако продуктите отговарят на ветеринарномедицинските изисквания;

5. доставят продуктите директно на борда на кораба или в специално одобрен склад на пристанището по местоназначение, като декларират, че продуктите няма да напуснат зоната на пристанището за друго предназначение;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) информират ГИВП на пристанището, от което продуктите се доставят, чрез сертификата по приложение № 8, и ГИВП по местоназначение за предстоящото изпращане на пратката и за датата на доставка на продуктите чрез копие на същия сертификат;

7. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) декларират, че продуктите са достигнали крайното си местоназначение, като представят сертификата по приложение № 8 на собственика на кораба или негов представител за подпис след доставянето на продуктите на борда на кораба; след подписа сертификатът се връща на ветеринарния лекар, който го е издал, като доказателство за извършената доставка;

8. водят дневник, в който вписват всяко влизане и излизане на продукти от склада и за доставката им по местоназначение; дневникът трябва да дава възможност да се извършват проверки на оставащите в склада части от всяка пратка.

(6) Информацията в дневника по ал. 5, т. 7 се съхранява най-малко 3 години от датата на влизането, излизането или доставката на продуктите.

Чл. 46. (1) Продуктите от склада на произход се транспортират до пристанището по местоназначение под митнически надзор в съответствие със Закона за митниците.

(2) Транспортирането по ал. 1 се извършва при следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) продуктите се придружават от ветеринарен сертификат по приложение № 9; сертификатът може да се използва за пратка, която съдържа продукти от няколко пратки с различен произход; продуктите по чл. 40, ал. 1 се придружават от документите по чл. 22, ал. 1 и сертификата по приложение № 9;

2. продуктите се транспортират в превозни средства, които се почистват и дезинфекцират след всяка употреба;

3. транспортните средства са пломбирани, като пломбите са такива, че се чупят при отваряне на превозното средство или контейнера.

(3) Пратките с продукти трябва да пристигнат до складовете по местоназначение най-късно до 30 дни след изпращането им. Когато пратките не са пристигнали в складовете в този период, се търси съдействието на митническите власти за установяване местонахождението на пратката.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Корабите за трансграничен морски транспорт се снабдяват с продукти, които не отговарят на ветеринарномедицинските изисквания, само ако продуктите се използват за хранене от екипажа и пътниците извън териториалните води на Европейския съюз.

(2) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП на пристанището, от което продуктите се доставят, уведомява ОВЛ на ГИВП на пристанището по местоназначение чрез компютризираната система за обмен на информация непосредствено с изпращането на продуктите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Складовете по чл. 45, ал. 3 и ал. 5, т. 5 са под постоянния контрол на ОВЛ.

(4) Когато лицата по чл. 45, ал. 1 не спазват изискванията по този член, НВМС им отнема полученото разрешение.

Чл. 48. Продуктите, за които митническите направления са различни от тези по чл. 25 и чл. 38, ал. 3, се подлагат на проверка за идентичност и физическа проверка, при условие че не се унищожават или връщат обратно.

Чл. 49. (1) (В сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) Пратки с продукти, произхождащи от държава членка, изнесени за трета страна, но отказани от нея, се връщат в страната на произход през ГИВП на Европейския съюз при условие, че:

1. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 4 от 2007 г.) всяка пратка е придружена с оригиналния ветеринарен сертификат или негово копие, чиято автентичност е удостоверена от органа, който го е издал, заедно с подробно описание на причините за отказ и гаранции, че са спазени изискванията за съхранение и за транспорт и че продуктите не са преминали обработка;

2. при превозване с пломбирани контейнери пратката се придружава от декларация от превозвача, с която се удостоверява, че съдържанието им не е било разтоварвано или манипулирано;

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) продуктите се подлагат от ОВЛ на ГИВП на проверка на документацията и на проверка за идентичност, а в случаите на чл. 34 - и на физическа проверка.

4. продуктите се транспортират директно до предприятието, където е издаден оригиналният ветеринарен сертификат при условията на чл. 28, ал. 1.

(2) (В сила от 01.01.2007 г.) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г.) При връщане в държава членка на произход транзитното преминаване през територията на Република България или друга държава членка се допуска само ако то е разрешено от ОВЛ на ГИВП, където пратката първоначално е пристигнала.

(3) При условията на ал. 1 и 2 продуктите се транспортират съгласно чл. 28, ал. 1 до предприятието по произход на продуктите във водонепропускливи транспортни средства, пломбирани от ОВЛ на ГИВП, така че пломбата да се унищожи при отварянето на контейнера.

(4) Официалният ветеринарен лекар на ГИВП информира чрез компютризираната система за обмен на информация органите на ДВСК по местоназначение за връщането на пратките с продукти.

(5) Разходите по този член са за сметка на лицето, отговорно за товара.

(6) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В случаите по ал. 1 ОВЛ на ГИВП допуска повторно влизане на продуктите, произхождащи от държава членка при условие, че компетентният орган, издал оригиналния сертификат, е съгласен да приеме обратно пратката и са спазени изискванията на предходните алинеи.