Държавен вестник, брой 33 от 21.IV

МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ

ПОСТАНОВИ:

Чл. 1. (1) В изпълнение на Обща позиция 2005/792/CFSP (14.11.2005) на Съвета на Европейския съюз (ЕС) забранява продажбата, доставката, трансфера или износа на въоръжение и свързаното с него военно оборудване от всякакъв вид, включително оръжия и боеприпаси, военни транспортни средства и оборудване, паравоенно оборудване и резервни части за него, за Узбекистан.

(2) Забранява продажбата, доставката, трансфера или износа за Узбекистан на оборудване, което може да бъде използвано за вътрешни репресии, посочено в приложение № 1, съгласно Приложение 1 към Обща позиция 2005/792/CFSP (14.11.2005) на Съвета на Европейския съюз.

(3) Забранява оказването, продажбата, доставката или трансфера на техническа помощ, брокерски услуги и всякакъв друг тип услуги, свързани с военни дейности, както и прякото и непрякото осигуряване, производство, поддръжка и употреба на въоръжение и свързаното с него военно оборудване от всякакъв вид, включително оръжия и боеприпаси, военни транспортни средства и оборудване, паравоенно оборудване и резервни части за него, както и оборудване, което може да бъде използвано за вътрешни репресии, на физически лица, юридически лица или институции във или за Узбекистан.

(4) Забранява извършването на пряко или косвено финансиране или оказване на финансова помощ, свързана с военни дейности, включително отпускане на помощи, заеми и експортно застраховане за всякакъв вид продажба, доставка, трансфер или износ на въоръжение и свързаното с него военно оборудване от всякакъв вид, както и на оборудване, което може да се използва за вътрешни репресии, на физически лица, юридически лица или институции във или за Узбекистан.

Чл. 2. (1) Забраната по чл. 1 не се отнася до:

1. продажбата, доставката, трансфера или износа на несмъртоносно военно оборудване или оборудване, което може да бъде използвано за вътрешни репресии, предназначено единствено за хуманитарни и защитни цели или за програми на ООН, ЕС или Общността, насочени към изграждането на институции, или на средства, предназначени за операции на ЕС и ООН по управление на кризи;

2. продажбата, трансфера и износа на въоръжение и свързаното с него оборудване съгласно чл. 1, предназначено за военните сили в Узбекистан на държавите, участващи в ISAF и в операция "Трайна свобода";

3. осигуряването на финансиране или оказването на финансова или техническа помощ, свързана със средствата по т. 1 и 2, при условие че такъв вид износ е предварително одобрен от съответната компетентна инстанция.

(2) Член 1 няма да се прилага по отношение на защитно облекло, предназначено единствено за лично ползване, временно изнасяно за Узбекистан от персонала на ООН, на ЕС, на Общността, или на държавите членки, представители на медиите и от хуманитарните организации и програми за развитие и други асоциирани служители.

Чл. 3. (1) Забранява влизането или транзитното преминаване през територията на Република България на лицата, посочени от Съвета на ЕС и изброени в приложение № 2, които са пряко отговорни за непропорционалната и безразборната употреба на сила в Андиджан и за възпрепятстване провеждането на независимо международно разследване на събитията.

(2) Забраната по ал. 1 не задължава Република България да откаже достъп до територията си на своите граждани.

(3) Забраната, наложена с ал. 1, не се отнася за случаи, в които Република България има задължения съгласно международното право, както следва:

1. в качеството си на страна - домакин на международна междуправителствена организация;

2. в качеството си на страна - домакин на международна конференция, свикана от или под егидата на ООН;

3. съгласно многостранно споразумение, предоставящо привилегии и имунитети.

(4) Алинея 3 следва да се прилага и в случаите, когато Република България е страна - домакин на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(5) В случаите по ал. 3 и 4 Съветът на ЕС следва да бъде своевременно уведомяван.

(6) Забраната, наложена с ал. 1, може да бъде отменена в изключителни случаи, ако причината за пътуване е от спешен хуманитарен характер или с цел участие в междуправителствени срещи, включително такива, подкрепяни от ЕС, на които се провежда политически диалог, който въздейства пряко в посока на укрепване на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона в Узбекистан.

(7) В случай че Република България желае да отмени забраната по съображенията, посочени в ал. 6, страната следва да уведоми в писмен вид Съвета на ЕС. Разрешението от страна на Съвета няма да бъде предоставено, ако една или повече страни - членки на ЕС, повдигнат възражение в писмен вид в срок два дни след получаване на нотификацията от Република България. Ако такова възражение бъде получено в писмен вид от една или повече страни - членки на ЕС, в установения срок, Съветът на ЕС може да разреши отмяна на забраната по ал. 1 по съображенията, посочени в ал. 6, с квалифицирано мнозинство.

(8) При възникване на някой от случаите съгласно ал. 3, 4, 6 и 7 предоставянето на права следва да бъде ограничено за точно определено лице или лица и за конкретната цел, въз основа на която е направено изключение от мерките, посочени в ал. 1.