Държавен вестник, брой 29 от 7.IV

На основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Връщам за ново обсъждане в Народното събрание Закона за търговския регистър, приет от ХL Народно събрание на 24 март 2006 г.

Издаден в София на 6 април 2006 г.

Подпечатан с държавния печат.

за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на някои разпоредби от Закона за търговския регистър, приет от Народното събрание на 24 март 2006 г.

Уважаеми дами и господа народни представители,

С приемането на Закона за търговския регистър се извършва радикална реформа на търговската регистрация у нас. Тя се преурежда от децентрализирано съдебно производство в централизирано административно производство пред Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Това е важна и много смела стъпка, чието предприемане и практическо провеждане ще засегне пряко всички търговски субекти, тъй като има непосредствено отношение към тяхната организация и стопанска дейност.

Въвеждането на унифицирана, стандартизирана и централизирана електронна регистърна система позволява да се използват възможностите на съвременните информационни технологии за опростяване и ускоряване на процедурата по регистриране, както и за модернизиране на търговския регистър. С предприемането й се изпълнява препоръката от Мониторинговия доклад на Европейската комисия от октомври 2005 г. за въвеждане на електронно воден търговски регистър от 1.I.2007 г. и изискванията на Директива 2003/58 на Европейския парламент и Съвета. Това е неоспоримо достойнство на закона.

Специално искам да подчертая сполучливата и логично следваща от централизирания регистър възможност заявлението за вписване да се подава в което и да е териториално звено на Агенцията без оглед седалището на търговеца.

Положително следва да се оцени възможността за безплатен служебен достъп до търговския регистър на държавните органи, органите за местно самоуправление и местната администрация и на лицата, упражняващи публични функции (чл. 3, ал. 3 и чл. 12, ал. 3 ЗТР), и освобождаването на бизнеса от задължението да представя непрекъснато удостоверения за актуално състояние и други доказателства пред същите тези органи (чл. 23, ал. 4 ЗТР), основаващо се на въвеждането на единния идентификационен код, който ще замени кода по БУЛСТАТ на търговците. Сред заслугите на закона бих изтъкнал и гарантирането на уникалност (изключителност) на фирмата на търговеца на територията на цялата страна. Предимство на електронния регистър е и осигурената от Агенцията възможност за приемане и изпращане на документи по електронен път, чието използване постепенно ще измести хартиените носители. Надявам се, че предимствата на електронната регистрация ще оставят в миналото значителна част от неудобствата на сегашната система, от които търговците основателно недоволстват, и ще съдействат за подобряване на бизнес климата у нас.

Същевременно в закона има разпоредби, които не могат да бъдат приети, защото застрашават правната сигурност и възпрепятстват постигането на целите на закона. Основните ми опасения за недостатъци на закона са свързани с противоречие с европейското законодателство. Струва ми се, че законът отстъпва от постигнато съответствие с важни европейски директиви, което би било лош сигнал към европейските ни партньори на прага на присъединяването ни в Европейския съюз от 1.I.2007 г.

Ето защо и с цел да се даде още една възможност за преценка:

1. Оспорвам разпоредбата на чл. 20, ал. 1 по отношение на изискваната квалификация на длъжностното лице по регистрацията. По мое мнение предвиденият 3-годишен юридически стаж не е достатъчен, тъй като не гарантира необходимата квалификация и практически опит. Лицата, които ще извършват проверката за допустимост и основателност на вписването, трябва да имат добри познания и опит в сложната материя на търговското право.

2. Новата търговска регистрация несъмнено ще има важни последици за сигурността на инвестициите в България. Трябва да призная, че не са ми чужди опасенията за правната сигурност, изразени при обсъждането на закона, и за съжаление не считам, че приетият закон ги разсейва напълно. Намирам, че уредбата не дава достатъчно гаранции за достоверността на вписванията в регистъра. Не мога да се съглася с чл. 21, т. 5, защото не поставя ясно изискване за проверка за законосъобразното осъществяване на заявеното за вписване обстоятелство. Предвидената в тази разпоредба проверка се свежда само до съответствие на заявеното обстоятелство с представените документи по т. 4. Обстоятелството може да съответства на документите, но не и на закона. Изискването да са представени всички предвидени в закон документи би било достатъчно, ако в регистъра се извършва само техническо вписване, а не става въпрос за валидното осъществяване на сложни фактически състави на дружественото право. Изискването за представяне на декларация от заявителя за истинността на твърдението относно заявеното за вписване обстоятелство (чл. 21, т. 6) има смисъл само когато не е предвидена проверка за законосъобразност на акта, чието вписване се иска. Дори заявителят да е добросъвестен, декларацията му не означава проверено съответствие на обстоятелствата с изискването на закона.

Липсата на ясно формулирано в закона изискване за проверка за законосъобразност, освен че не обезпечава общественото доверие в регистъра, е в състояние да постави под въпрос отчетеното в доклада на Европейската комисия от октомври 2005 г. съответствие на българското дружествено право с европейското. Позволявам си да припомня, че изискване за контрол за законосъобразност относно учредяването на капиталовите дружества се съдържа в чл. 10 от Първа директива 68/151/ЕИО. Такъв контрол изискват също Директива 78/855/ЕИО (чл. 16) при сливанията и Директива 82/891/ЕИО (чл. 14) при разделянията, в които участват акционерни дружества.

Отсъствието на проверка за законосъобразност рискува по мое мнение да се превърне в по-голям проблем за търговците, отколкото спазването на формалности при вписването. От съществено значение за всяко търговско дружество, респ. за неговите акционери и съдружници и за неговите кредитори е свързаните с него промени да стават в съответствие със закона. Противното означава пренебрегване или елиминиране на правилата на дружественото право и създаване на несигурност на инвестициите в търговски дружества. Това България като правова държава не трябва да си позволява.

3. Оспорвам и чл. 25, ал. 4, според която жалбите срещу отказите за вписване се разглеждат по реда на глава дванадесета "а" от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Последната урежда двустранни искови производства, а не производство по обжалване на акт, който засяга само молителя, какъвто е постановеният отказ за вписване. Макар че с възлагане на търговската регистрация на административен орган отказът за вписване формално не е вече охранителен акт, той стои най-близо до него. Поради това би следвало да намери приложение процедурата за обжалване на охранителни актове, която съгласно чл. 432 ГПК е тази по чл. 217 ГПК - обжалване на определенията. Допускам, че препращането към глава дванадесета "а" е било продиктувано от по-кратките срокове за разглеждане на делата, но предвид характера на обжалвания акт не е ясно кой от няколкото предвидени срокове съдът ще следва да спазва. Едва ли народните представители са имали предвид идеята, че като насрещна страна по жалбата както в административния процес следва да бъде привлечена Агенцията по вписванията (или длъжностното лице по регистрацията, постановило отказа). Във всеки случай оспорваната разпоредба е неясна, препраща към правно неадекватна процедура и ще създаде нежелани затруднения в практиката.

4. Изразявам несъгласие и с чл. 26 - в частта, с която се предвижда, че заявителят може да подаде ново заявление за вписване на същото обстоятелство и при "неизвършване на исканото вписване в предвидения в чл. 19 срок". Очевидно се има предвид непроизнасяне в срок по подаденото заявление, а не неизвършване на вписване по смисъла на чл. 22. Считам, че тази разпоредба противоречи на принципите на закона за евтина и бърза регистрация и опростена и сигурна процедура.

5. Оспорвам също § 7, т. 2, т. 4, буква "а" и т. 5; § 15 и § 52, с които се премахва предвиденото обнародване в "Държавен вестник". Считам, че това е неправилно, тъй като законът не предвижда задължение на Агенцията да осигури еквивалентно общодостъпно оповестяване на информацията относно станалите вписвания.

От това ще възникнат големи затруднения за гражданите и търговските субекти, противно на целите на закона. Практически това означава, че информацията относно търговските дружества, която в момента се оповестява чрез "Държавен вестник", ще може да се получава само чрез проверка в Агенцията по вписванията (напр. относно свикване на общи събрания, увеличаване на капитал, намаляване на капитал, обявяване на срокове за кредитори и пр.). Тъй като не е предвиден и гарантиран по законов ред друг достъп до търговския регистър, всеки акционер, съдружник или кредитор ще трябва поне ежеседмично да прави справка за интересуващите го дружества чрез посещение в регистъра. Липсата на издание (хартиено или електронно), което да проследява на едно място станалите през определен период от време вписвания и обявявания, не може да се компенсира от възможността за справки в десетки хиляди партиди на търговци, респ. в електронните им дела.

Това нормативно разрешение ще затрудни ползвателите на търговския регистър в сравнение със сегашното положение. Освен това то създава сериозна опасност да бъде счетено за премахващо постигнатото съответствие с Директива 2003/58 (чл. 3, ал. 4) относно оповестяването при капиталовите дружества. Тя допуска премахване на обнародването, но изисква то да се замени с "друго еднакво ефективно средство", посредством което да се осигурява достъп до оповестената в регистъра информация. "Еднакво ефективно средство" не е електронно воденият централен регистър сам по себе си. Двойното оповестяване (чрез регистъра и чрез обнародване в национален вестник, който може да бъде поддържан в електронна форма), което посочената директива изисква, се дължи на това, че те изпълняват различни функции: обнародването в национален вестник дава възможност на заинтересуваните да узнаят актуалните, т. е. станалите в определен период от време вписвания, а вписването в търговския регистър им позволява да се запознаят с пълния обем на оповестената информация.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Като се ръководя от гореизложените мотиви, оспорвам чл. 20, ал. 1, чл. 21, т. 5, чл. 25, ал. 4, чл. 26, § 7, т. 2, т. 4, буква "а" и т. 5, § 15 и § 52 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, приет от Народното събрание на 24 март 2006 г., и на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връщам този закон за ново обсъждане в Народното събрание.