Държавен вестник, брой 29 от 7.IV

Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява:

1. шапът по двукопитните животни да бъде включен в списъка на подлежащите на задължително обявяване болести;

2. получаване на незабавна информация от собствениците на животни и всички лица, които се грижат за тях, придружават животни по време на транспорт или имат някакъв контакт с животни за всяко наличие или съмнение за наличие на шап, както и недопускане на заразени с шап животни или такива, за които има съмнение, че са заразени, в близост до места, където има животни от възприемчиви видове;

3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) получаване на незабавна информация от ветеринарните лекари, упражняващи ветеринарномедицинска практика, официалните ветеринарни лекари, експертите и инспекторите от БАБХ, служителите в държавните и частните лаборатории, както и всички лица, работещи с животни от възприемчиви видове или с продукти, добити от такива животни, за всеки случай на наличие или съмнение за наличие на шап.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява Европейския съюз и другите държави членки за потвърдено огнище на шап или първичен случай на шап при диви животни и предоставя информация и писмени доклади, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) до 24 h от потвърждаване на всяко първично огнище или случай в обектите или транспортните средства по чл. 15 БАБХ обявява това чрез системата за обявяване на болестите по животните (АDNS), като посочва конкретно следните данни:

а) дата на изпращане;

б) час на изпращане;

в) страна на произход;

г) наименование на болестта и вид на вируса, където е уместно;

д) пореден номер на огнището;

е) вид на огнището;

ж) референтен (кодов, пореден) номер на огнище, свързано с това огнище;

з) регион и географско разположение на животновъдния обект;

и) друг регион, засегнат от ограниченията;

й) дата на потвърждаване и метод, използван за потвърждение;

к) дата на поява на съмнението;

л) предполагаема дата на първото заразяване;

м) произход на болестта, доколкото може да се посочи;

н) предприети мерки за борба и контрол;

2. в случай на първични огнища или при случаи на шап в посочените в чл. 15 обекти или транспортни средства освен данните от т. 1 се представя и следната информация:

а) брой на намиращи се в огнището или в посочените в чл. 15 обекти или транспортни средства животни от възприемчивите видове;

б) за всеки отделен животински вид и тип животни (за разплод, угояване, клане) - брой на умрелите животни в животновъдния обект, в кланицата или в транспортното средство животни от възприемчивите видове;

в) за всеки отделен тип животни (за разплод, угояване, клане) - заболеваемост и смъртност от момента на възникване на болестта и брой животни от възприемчивите видове, за които е потвърдено заразяване от шап;

г) брой на животните от възприемчивите видове, убити в огнището или в обектите и транспортните средства по чл. 15;

д) брой на труповете, които са били преработени и унищожени или загробени;

е) разстояние между огнището и най-близкия животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчивите видове;

ж) ако е потвърдено наличие на шап в кланица или в транспортно средство - местоположение на животновъдния обект или обекти на произход на заразените животни или трупове;

3. в случай на вторични огнища информацията по ал. 2, т. 1 и 2 се изпраща всеки първи ден от седмицата;

4. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) след информацията по ал. 2, т. 1, 2 и 3 БАБХ възможно най-бързо изпраща писмен доклад до Европейската комисия и държавите членки, който съдържа:

а) датата, на която са убити, унищожени или загробени животните от възприемчивите видове от животновъдния обект, кланица или транспортно средство;

б) резултатите от изследванията, проведени върху проби, взети при умъртвяване на животните от възприемчивите видове;

в) според предвиденото в чл. 17 изключение - броя на умъртвените и преработените животни от възприемчивите видове, а когато е възможно и броя на животните от възприемчивите видове, които следва да бъдат заклани на по-късна дата, и крайните срокове, определени за тяхното клане;

г) всяка информация, свързана с възможния произход на болестта или произхода на болестта, ако е установен със сигурност;

д) в случай на първично огнище или в случай на шап в кланица или в транспортно средство - генетичния тип на вируса, на който се дължи огнището;

5. в случаите, когато животни от възприемчиви видове са умъртвени в контактни животновъдни обекти или в животновъдни обекти с животни от възприемчиви видове, за които има съмнение, че са заразени с вируса на шапа, информацията по т. 1 - 4 съдържа:

а) датата на умъртвяване и броя на животните от възприемчиви видове от всяка отделна категория във всеки отделен животновъден обект, а в случаите, когато животните в контактните животновъдни обекти не са умъртвени - информация за причините и основанията за такова решение;

б) епизоотичната връзка между шапното огнище или случай, както и всеки контактен животновъден обект или причини, довели до поява на съмнение за шап във всеки един животновъден обект;

в) резултатите от лабораторните изследвания, извършени на проби, взети от животните от възприемчивите видове в животновъдните обекти, както и кога тези животни са умъртвени.

(3) Когато независимо по каква причина системата за обявяване на болестите по животните временно не функционира, се използват други средства за комуникация.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извършва предвидените в ал. 2 и 3 мерки, когато в животновъден обект има едно или повече животни със съмнение, че са заразени или контаминирани с вируса на шапа.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно извършва официално епизоотично проучване с цел да се потвърди или изключи наличието на шап и осигурява вземането на проби за лабораторно изследване, за потвърждаване на огнище от шап съгласно изискванията на ал. 4.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните поставя посочения в ал. 1 животновъден обект под официален ветеринарен контрол незабавно след обявяване на съмнения за наличие на заразяване от шап и:

1. извършва преброяване на всички категории животни в този животновъден обект, като за всяка категория животни от възприемчиви видове се записва броят на вече умрелите и на тези, за които се подозира, че са заразени или контактни;

2. ежедневно се записват данните от преброяването по т. 1, за да бъдат отчетени всички животни от възприемчиви видове, които са родени или умрели през периода на съмнение;

3. данните от информацията по т. 2 се събират, записват и съхраняват от официален ветеринарен лекар;

4. описва и съхранява като документи данните за всички намиращи се в животновъдния обект нереализирани количества от мляко, млечни продукти, месо, месни продукти, трупно месо, окосмени и неокосмени кожи, вълна, семенна течност, ембриони, яйцеклетки, подовоторна постеля, оборска тор, както и храна за животни и неизползвана подова постеля;

5. забранява животни от възприемчиви видове да влизат или напускат животновъдния обект, в който има съмнение за шап, освен в случаи, когато животновъдният обект е изграден от посочените в чл. 17 различни епизоотични производствени единици, като всички намиращи се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове се държат само в преградите си по местоживеене или на друго място, където могат да бъдат изолирани;

6. на входовете и изходите на сградите или местата, в които са настанени животни от възприемчиви видове, както и на самия животновъден обект се поставят подходящи средства за дезинфекция;

7. се извършва епизоотично проучване съгласно изискванията по чл. 12;

8. за да се ускори епизоотичното проучване, необходимите за лабораторно изследване проби се вземат от официален ветеринарен лекар съгласно указанията, дадени от епизоотолозите от експертната група по чл. 75.

(4) (Нова - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г.) Огнище от шап се потвърждава, когато:

1. е изолиран вирус на шапа от животно от който и да е продукт, добит от това животно или от заобикалящата го среда;

2. се наблюдават подобни на шапа клинични признаци при животно от възприемчивите видове, като вирусният антиген или вирусната рибонуклеинова киселина (РНК), специфични за един или повече от серотиповете на шапния вирус, са открити и установени в проби, взети от животното или животните от една и съща епизоотична група;

3. се наблюдават подобни на шапа клинични признаци при животно от възприемчив вид и това животно или такива от неговата кохорта са с положителен резултат за наличие на антитела за структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифична реакция;

4. вирусен антиген или вирусна РНК, специфични за един или повече от серотиповете на шапния вирус, са открити и установени в проби, взети от животни от възприемчиви видове, животните са положителни за антитела на структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифични реакции;

5. е установено наличие на епизоотична връзка с потвърдено шапно огнище и е налице поне едно от следните условия:

а) едно или повече животни са положителни за наличие на антитела на структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифични реакции;

б) вирусен антиген или вирусна РНК, специфични към един или повече от един от серотиповете на шапния вирус, са открити и установени в проби, взети от едно или повече животни от възприемчивите видове;

в) в едно или повече животни от възприемчивите видове е установено наличие на серологично доказателство за активно заразяване с шапен вирус чрез откриване на сероконверсия от отрицателна към положителна реакция за антитяло на структурни или неструктурни протеини на шапния вирус, при условие че се изключва като възможна причина за серопозитивност предишна ваксинация, остатъчни майчини антитела или неспецифични реакции;

г) когато по буква "в" няма основания да се изключи предишен серонегативен статус, това откриване на сероконверсия се осъществява в двойки проби, взети от същите животни при два или повече отделни случая с интервал поне 5 дни за структурни протеини и интервал 21 дни за неструктурни протеини;

д) наблюдават се подобни на шапа клинични признаци в животно от възприемчивите видове.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Освен предвидените в чл. 3 мерки БАБХ не разрешава придвижвания на животни от и във животновъдния обект, за който има съмнение за шап, както и на:

1. придвижването от животновъдния обект на месо или трупове, месни продукти, мляко или млечни продукти, семенен материал, яйцеклетки или ембриони, добити от животни от възприемчиви видове, или на храни за животни, инвентар, предмети или друг веществен материал (например вълна, окосмени и неокосмени кожи, четина, животински отпадъци, екскременти, оборска тор) или всичко друго, чрез което е възможно да се предаде шапният вирус;

2. придвижването на животни от животински видове, които не са възприемчиви на шапния вирус;

3. придвижването на лица от и във животновъдния обект;

4. придвижването на превозни средства от и във животновъдния обект.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Забраната по ал. 1, т. 1 не се прилага в случай, че не е възможно съхраняването на млякото в животновъдния обект, като БАБХ нарежда унищожаването му в животновъдния обект или разрешава неговото транспортиране под официален ветеринарен контрол и само с подходящо оборудвани транспортни средства, за да гарантират отсъствие на риск от разпространение на шапния вирус. Това транспортиране се разрешава само от животновъдния обект до най-близкото възможно място за унищожаване или за гарантираща унищожаването на шапния вирус преработка.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) По изключение от посоченото в ал. 1, т. 2, 3 и 4 БАБХ има право да разреши такива придвижвания от и във животновъдния обект при условие, че това разрешение е обект на всички необходими условия за недопускане на разпространение на шапен вирус.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разширява мерките по чл. 3 и 4 и върху други животновъдни обекти, когато тяхното местоположение, проектиране, изграждане, разположение или контакти с животни от животновъдния обект по чл. 3 дават основание да се подозира контаминиране.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага предвидените в чл. 3 и 4 мерки по отношение на посочените в чл. 15 помещения, обекти или транспортни средства, ако присъствието на животни от възприемчиви видове дава основание да се подозира заразяване или контаминиране с вируса на шапа.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните налага временна контролна зона, когато това се налага от епизоотичната ситуация и по-точно, когато тази ситуация включва висока плътност на животни от възприемчиви видове, интензивно движение на животни или лица в контакт с животни от възприемчиви видове, закъснения в обявяването на наличието на съмнение или недостатъчна информация за възможния произход и пътищата на проникване на шапния вирус.

(2) Задължително е предвидените в чл. 3, ал. 2 и ал. 3, т. 1, 2 и 3 и в чл. 4, ал. 1 мерки да се прилагат по отношение на разположените във временната контролна зона животновъдни обекти, в които има животни от възприемчиви видове.

(3) Прилаганите във временната контролна зона мерки могат да бъдат придружени от временно ограничаване на придвижванията на всички животни в една по-обширна зона или върху цялата територия на страната, като това ограничение на придвижванията на животни от невъзприемчиви на шап животински видове не се допуска да надвишава 72 h, освен ако не са възникнали изключителни обстоятелства.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните има право, когато се налага от епизоотичната ситуация или е обусловено от други данни или факти, да приложи превантивна ликвидационна програма, която да включва превантивно умъртвяване на животни от възприемчиви видове при вероятност да бъдат заразени и ако това е необходимо - на животни от епизоотично свързани производствени единици или прилежащи животновъдни обекти.

(2) В случаите по ал. 1 за серологично изследване и осигуряване на факти за предишно заразяване или клинични прегледи на животни от възприемчиви видове:

1. след констатиране на огнище от шап проби за надзор се вземат след най-малко 21 дни от датата на отстраняване или унищожаване на съмнителните животни, намиращи се в заразения животновъден обект, и от извършването на предварителното механично почистване и дезинфекция;

2. се вземат проби от възприемчиви видове, които не показват ясна клиника на шап - овце и кози или други животни от възприемчиви видове, имащи отношение към огнището; по-конкретно - вземат се проби от такива животни, които са били отглеждани изолирано от говеда и свине;

3. когато в животновъден обект има съмнение за заразяване от шап, но липсват клинични признаци - се изследват овцете и козите по препоръка на епизоотолозите от експертната група, и на други животни от възприемчиви видове, като това изследване се извършва по план, който при 5% разпространение на болестта шап гарантира 95% сигурност за откриване на едно заразено животно;

4. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) когато съгласно изискванията по чл. 35 БАБХ иска отмяна на мерките, посочени в чл. 20 - 35, всички животновъдни обекти в границата на предпазната зона, при които овцете и козите не са били в пряк контакт с говеда за период не по-малък от 21 дни преди вземането на пробите, се вземат проби съгласно план, който при 5% разпространение на болестта гарантира 95% сигурност за откриване на едно заразено животно;

5. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) независимо от изискването по т. 4, ако епизоотичната обстановка в предпазната зона позволява, съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 БАБХ може да реши пробите да не се вземат по-рано от 14 дни след отстраняване на възприемчивите животни от заразения животновъден обект и извършеното предварително механично почистване и дезинфекция; пробите за изследване се вземат по план, който при 2% разпространение на болестта шап в рамките на стадото гарантира 95% сигурност за откриване на едно заразено животно;

6. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) когато съгласно изискванията по чл. 43 БАБХ иска отмяна на мерките, посочени в чл. 36 - 42 вкл., всички животновъдни обекти в надзорната зона, за които има съмнение, че са заразени с шап, при отсъствие на клинични признаци и особено в такива, в които се отглеждат овце и кози, подлежат на серологично изследване при положение, че пробите се вземат:

а) от всички животновъдни обекти, разположени в зоната, при които овцете и козите не са били в пряк или близък контакт с говеда за период не по-малък от 30 дни преди вземането на пробите;

б) от толкова на брой животновъдни обекта, колкото е необходимо за откриване на поне един заразен животновъден обект при 95% сигурност, в случай че болестта е разпространена 2% върху цялата територия на зоната;

в) от толкова на брой овце и кози за всеки отделен животновъден обект в зоната, колкото е необходимо за откриване на едно заразено животно при 5% разпространение на болестта в стадото, гарантиращо 95% сигурност, а в случай, че в животновъдния обект има по-малко от 15 овце и кози, се изследват всички животни;

7. за осъществяване на надзор в територии, разположени извън установените съгласно посочените в чл. 20, ал. 2 зони и по-точно за обосноваване на отсъствие на заразяване от шап при популацията от овце и кози, които не са били в пряк контакт с неваксинирани говеда или свине, проби се вземат съгласно план, препоръчан от Международното бюро по епизоотии, или по план, предвиден в чл. 23, като се гарантира сигурност 95% при 1% на разпространение на болестта в стадото;

8. за целите на т. 7 броят на пробите, които се вземат съгласно т. 1, 2 и 3, се увеличава, за да се отчете чувствителността на използвания диагностичен тест.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Преди прилагането на мерките по ал. 1 и 2 БАБХ уведомява Европейската комисия.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не отменя мерките, посочени в чл. 3 - 6, до официалното отпадане на съмненията за наличие на шап.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) След потвърждаване на огнище от шап в допълнение на предвидените в чл. 3 - 5 мерки БАБХ незабавно налага в засегнатия животновъден обект следните мерки:

1. умъртвяване на място на всички животни от възприемчивите видове;

2. при изключителни обстоятелства животните от възприемчивите видове може да бъдат умъртвени в най-близкото подходящо за целта място под официален ветеринарен контрол и по начин, изключващ риска от разпространение на шапния вирус по време на транспортирането и умъртвяването им;

3. в случаите по т. 2 уведомява Европейската комисия за наличието на изключителни обстоятелства и за предприетите действия.

(2) Официалният ветеринарен лекар осигурява преди или по време на умъртвяването на животните от възприемчивите видове вземането на достатъчен брой и в съответствие с изискванията по чл. 7, ал. 2 на всички подходящи за целта проби за извършване на епизоотичното проучване по чл. 12.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да реши да не се прилагат разпоредбите по чл. 3, ал. 2 в случаи на поява на вторичен източник, който епизоотично е свързан с първичния източник, за който вече са взети проби, но само при условие, че са взети подходящите по вид и достатъчно на брой проби за извършване на епизоотичното проучване по чл. 12.

(4) Труповете на умрели в животновъдния обект животни от възприемчиви видове и труповете на животните, умъртвени в съответствие с изискванията по ал. 1, се обработват или преработват под официален ветеринарен контрол без забавяне и по начин, изключващ риск от разпространение на шапния вирус. Когато конкретните обстоятелства налагат труповете да бъдат загробени или изгорени във или извън самия обект, тези действия се извършват в съответствие с предварително подготвени инструкции в рамките на оперативния план за действие (контингенс план по чл. 69).

(5) Всички продукти и веществени материали, посочени в чл. 3, ал. 3, т. 4, се изолират до изключване на възможността за контаминиране или обработват в съответствие с дадени от официалния ветеринарен лекар инструкции по начин, гарантиращ унищожаването на какъвто и да е шапен вирус, или се преработват.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) След умъртвяването и преработването на животните от възприемчивите видове и приключването на предвидените в ал. 5 мерки БАБХ осигурява условия за:

1. почистване и дезинфекциране в съответствие с изискванията по чл. 10 на използваните за пребиваване на животни от възприемчиви видове сгради, техните околни пространства и превозните средства, използвани за тяхното транспортиране, както и всички останали постройки и оборудване, за които съществува вероятност да са контаминирани;

2. дезинфекциране на районите за живеене на хора или местата с административни помещения в животновъдния обект, когато съществува съмнение, че са контаминирани с шапен вирус.

(7) Последващото зареждане с животни на животновъдния обект се извършва не по-рано от 21 дни след приключване на окончателната дезинфекция на животновъдния обект, ако:

1. животните не произхождат от райони, които са обект на ограничения по ветеринарномедицински причини, наложени във връзка с шап;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните извърши клинични прегледи и лабораторно изследва в края на надзорния период на предназначените за зареждане животни за откриване наличие на вируса на шапа.

(8) За да се осигури зареждането на животновъдния обект с животни по ал. 6, животните трябва да:

1. произхождат от животновъден обект, разположен в район с радиус най-малко 10 km около този животновъден обект, като в този район през последните най-малко 30 дни не е имало нито едно шапно огнище;

2. са изследвани с отрицателен резултат за откриване на антитела срещу шапен вирус чрез описан в приложение № 1 аналитичен метод, като пробите се вземат преди въвеждането им.

(9) Без значение от вида на стопанското отглеждане в животновъдния обект при последващото му зареждане се спазват следните правила:

1. животните се въвеждат във всички производствени единици и сгради на съответния животновъден обект;

2. когато животновъдният обект се състои от повече от една единица или сграда, не е необходимо едновременно зареждане;

3. независимо от изискванията по т. 1 и 2 нито едно животно от възприемчиви за шап видове не може да напуска животновъдния обект, докато не се извършат всички процедури във всички единици и сгради по отношение на въведените животни;

4. на животните се извършва клиничен преглед най-малко веднъж на всеки три дни през първите 14 дни след въвеждането им в животновъдния обект;

5. през периода между 15-ия и 28-ия ден от зареждането клиничният преглед се извършва най-малко на всеки 7 дни;

6. не по рано от 28 дни след последното зареждане в животновъдния обект всички животни се подлагат на клиничен преглед и от тях се вземат проби за изследване за наличие на антитела срещу вируса на шапа;

7. следващо зареждане с животни в животновъден обект се осъществява, след като са изпълнени изискванията по т. 6.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да използва сентинелни животни в животновъдни обекти, които са трудни за почистване и дезинфекциране, и особено в животновъдни обекти с открито отглеждане на животните. За използването на сентинелни животни БАБХ изготвя подробни разпоредби.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разреши изключения от задължителните мерки, предвидени в ал. 9, т. 2 и 5, когато следващото зареждане се осъществява не по-рано от 3 месеца след последното огнище в район с радиус 10 km около животновъдния обект, в който ще се зареждат животни.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) С цел да се гарантира унищожаването на шапния вирус всички операции по почистването и дезинфекцията се документират и извършват под официален ветеринарномедицински контрол съгласно инструкции от БАБХ, като се използват дезинфекционни средства и работни концентрации, официално одобрени и регистрирани за пускане на пазара като ветеринарнохигиенни биоцидни продукти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Операциите по почистване и дезинфекция, в т.ч. и мерките за борба с вредители се извършват при задължителен контрол от БАБХ по начин, гарантиращ недопускането на нежелани въздействия върху околната среда, като:

1. се използват дезинфектанти, които освен способността си ефективно да дезинфекцират притежават и възможно най-малките отрицателни въздействия върху околната среда и човешкото здраве;

2. операциите по почистване и дезинфекция се извършват:

а) под официален ветеринарен контрол;

б) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) с дезинфектанти и концентрации, одобрени от БАБХ, за да се гарантира унищожаване на шапния вирус;

в) с дезинфектанти с неизтекъл срок на годност;

г) с дезинфектанти и процедури за дезинфекция, съобразени с естеството на обектите, сградите, транспортните средства и другите предмети, които предстои да бъдат дезинфекцирани.

(3) Почистващите и дезинфекциращите препарати се използват в условия, при които не се нарушава тяхната ефикасност и се спазват посочените от производителя параметри (налягане, температура, време за контакт), с оглед на това активността на дезинфекционното средство да не бъде нарушавана при взаимодействие с други субстанции.

(4) Независимо от използвания дезинфектант задължително се спазват следните правила:

1. основно и пълно се накисват и напояват с дезинфектант постелята, оборските остатъци и фекалиите;

2. всички повърхности, които е възможно да са контаминирани - земя, подове, рампи, перила и стени, се измиват и почистват след отстраняване и разглобяване, ако това е възможно, на оборудване и инсталации, които в противен случай могат да нарушат или попречат на ефективността от процедурите за почистване и дезинфекциране;

3. последващо се извършва по-нататъшно прилагане на дезинфектанта за осигуряване на минимално време на контакт, както е посочено в препоръките на производителя;

4. използваната за почистването вода се отстранява по такъв начин, че да се избегне появата на риск от разпространение на шапния вирус и да се осигури съответствие с препоръките на официалния ветеринарен лекар;

5. при измиване чрез течности, прилагани под налягане, и след дезинфекциране се осигуряват условия за недопускане на повторно контаминиране на вече почистени или дезинфекцирани части;

6. процедурите по т. 1 - 5 включват и измиването, дезинфекцирането или унищожаването на оборудване, инсталации, предмети или отделни боксове или преградни стени;

7. почистващите и дезинфекциращите операции се документират в регистъра на животновъдния обект, а когато се касае за превозни средства - се отбелязват в дневник; когато за тях се изисква наличие на официално одобрение, изпълнението им се удостоверява с подписа на контролиращия операциите официален ветеринарен лекар.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изготвя специални разпоредби за почистване и дезинфекциране на заразени животновъдни обекти относно:

1. извършване на предварително почистване и дезинфекция, като се спазват следните изисквания:

а) по време на умъртвяването на животните се вземат всички необходими мерки за избягване и недопускане или за свеждане до минимум на разпръскването на шапен вирус; това включва инсталирането на временно дезинфекциращо оборудване, наличие на защитно облекло, душове, обеззаразяване на използваното оборудване, инструменти и съоръжения, както и прекъсване на електрозахранването на вентилационната уредба;

б) труповете на умъртвените животни се третират с дезинфектант и се отстраняват от животновъдния обект за преработка и унищожаване чрез използване на покрити и непозволяващи течове контейнери или съдове;

в) веднага след като труповете на животни от възприемчивите видове бъдат отстранени за преработка и унищожаване, частите от животновъдния обект, в които тези животни са били настанени, както и всички части от други сгради, дворове и т.н., контаминирани по време на умъртвяване, клане или след смърт на животните, се обработват с одобрени за целта дезинфектанти;

г) тъканите или кръвта, разпръснати по време на клане или след смърт на животните, и всяко контаминиране на сгради, дворове, съоръжения и инструменти внимателно се събират, отстраняват и унищожават заедно с труповете;

д) използваният дезинфектант остава върху третираните повърхности най-малко 24 h;

2. извършване на окончателно почистване и дезинфекция, като се спазват следните правила:

а) посредством обезмазняващ и почистващ препарат се отстраняват мазнините и другите замърсявания, след което всички повърхности се измиват със студена вода;

б) след измиването със студена вода се извършва напръскване с дезинфектант;

в) след 7 дни помещенията отново се третират с обезмазняващ и почистващ препарат, изплакват се със студена вода, напръскват се с дезинфектант и отново се изплакват със студена вода.

(6) Контаминираната подова постеля, оборският тор и торовият разтвор се дезинфекцират, както следва:

1. твърдата фаза на оборския тор и използваната подова постеля се събират на куп, за да се загреят, като се добавят по 100 kg гранулирана негасена вар на 1 m3 оборски тор; осигуряват се условия за достигане на температура най-малко 70°С в целия обем на купа, който се напръсква с дезинфектант и се оставя в продължение най-малко 42 дни, през което време купът се покрива или разбърква, за да се гарантира, че всички негови пластове са преминали през термична обработка;

2. течната фаза на оборския тор и торовият разтвор се съхраняват най-малко 42 дни, отчитани от последното добавяне към тях на заразен материал; този период може да бъде удължен, ако торовият разтвор е силно контаминиран или ако атмосферните условия са неблагоприятни; този период може да се съкрати, ако е добавен дезинфектант така, че да се постигне достатъчно изменение на стойността на рН в целия обем на субстанцията, осигуряващо унищожаването на шапния вирус.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато по технически причини или с оглед на сигурност БАБХ не може да приключи процедурите за почистване и дезинфекция, сградите или помещенията се почистват и дезинфекцират, колкото е възможно повече, за да се избегне разпространяването на шапния вирус, и остават необитавани от животни от възприемчиви видове в продължение най-малко една година.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Като изключение от изискванията по ал. 5, когато в животновъдните обекти се осъществява открито отглеждане, БАБХ може да определи и изпълни специфични процедури за почистване и дезинфектиране, като се вземат под внимание видът на животновъдния обект и климатичните условия.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Като изключение от изискванията по ал. 6 БАБХ определя и прилага специфични процедури за дезинфекция на оборски тор и подова постеля, съобразени с научните факти, гарантиращи, че се осигурява ефективното унищожаване на шапния вирус.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните проследява и организира преработването на посочените в чл. 3, ал. 3, т. 4 продукти и субстанции, добити от животни от възприемчиви видове и събрани от животновъден обект, за който е потвърдено шапно огнище, както и семенен материал, яйцеклетки и ембриони, събрани от животни от възприемчиви видове, намиращи се в този обект през периода между вероятното проникване на болестта в него и прилагането на официалните мерки. При наличие на субстанции, различни от семенен материал, яйцеклетки и ембриони - те се обработват под официален надзор и по начин, гарантиращ унищожаване на шапния вирус и недопускане на неговото последващо разпространение.

Чл. 12. (1) Епизоотичните проучвания задължително се извършват от официален ветеринарен лекар, обучен за тази цел, чрез въпросници, подготвени в рамките на оперативния план (контингенс план) с цел да се гарантират стандартизирани, скоростни и целенасочени проучвания.

(2) Проучванията по ал. 1 задължително включват:

1. продължителността на периода, през който болестта шап би могла да е присъствала в животновъден обект преди появата на съмнение и нейното обявяване;

2. вероятния произход на шапния вирус в този животновъден обект и установяването на други животновъдни обекти, в които има животни, за които се подозира, че са заразени или контаминирани от същия източник;

3. възможната степен или обхват, до които би могло да са заразени или контаминирани животни от възприемчивите видове, различни от говеда и свине;

4. придвижванията на посочените в чл. 3, ал. 3, т. 4 и 5 животни, лица, превозни средства и материали, продукти и субстанции, за които има вероятност да са пренесли шапния вирус във или от въпросните животновъдни обекти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира Европейската комисия и останалите държави членки и редовно предоставя актуализирана информация за епизоотологията и разпространението на шапния вирус.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните нарежда освен животните от възприемчиви видове и животните от невъзприемчиви за шап видове, намиращи се в животновъдния обект, в който е потвърдено шапно огнище, задължително да бъдат умъртвени и преработени по начин, гарантиращ недопускането на риск от разпространение на шапния вирус.

(2) Разпоредбите по ал. 1 не се прилагат по отношение на животни от видове, които не са възприемчиви към шапния вирус и е възможно да бъдат изолирани, ефективно почистени и дезинфекцирани, при условие че са индивидуално идентифицирани по начин, позволяващ ефективен контрол върху техните придвижвания.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 1 мерки и по отношение на епизоотично свързани производствени единици или прилежащи животновъдни обекти, когато епизоотичната информация или други данни или факти дават основание да се подозира възможно контаминиране на тези обекти.

(4) За използването на разпоредбите по ал. 3 се информира Европейската комисия, а когато това е възможно - още преди тяхното прилагане. В този случай мерките, свързани с вземането на проби, и клиничните прегледи на животни се извършват в съответствие с препоръките, дадени от епизоотолозите на експертната група (чл. 75).

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните при потвърждаването на първото огнище на шап незабавно подготвя необходимите условия за спешно ваксиниране в район с размер не по-малък от този на надзорната зона, определена в съответствие с чл. 20, ал. 2.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните прилага и мерките, предвидени в чл. 6 и 7.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато шапно огнище заплашва да зарази животни от възприемчиви видове, намиращи се в лаборатория, зоопарк, природен резерват, ограден район, одобрени институти или центрове, в които животните се отглеждат за експериментални цели, за цели, свързани със запазването на животинските видове или на генетични ресурси от селскостопански животни, БАБХ осигурява условия да бъдат предприети подходящи мерки за биобезопасност за защита от заразяване на такива животни.

(2) Мерките по ал. 1 могат да включват и ограничаване на достъпа до обществени места и институции или достъпът да се извършва при специални условия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато в някои от посочените в ал. 1 обекти бъде потвърдено шапно огнище, БАБХ може да реши да ползва изключение от разпоредбите по чл. 9, ал. 1, т. 1, при условие че това не застрашава основните интереси на държавите членки и по-конкретно здравния статус на животните в другите държави членки и са въведени в действие всички необходими мерки за недопускане на какъвто и да било риск от разпространение на шапния вирус.

(4) Решението по ал. 3 незабавно се обявява на Европейската комисия.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В случай на генетични ресурси от селскостопански животни обявяването по ал. 4 включва препратка към установения в съответствие с чл. 74, ал. 2, т. 10 списък с предприятия, чрез който БАБХ предварително е определила тези обекти като разплодни ядра с животни от възприемчиви видове, абсолютно необходими за оцеляване на дадена порода.

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато бъде потвърден случай на шап в кланица, граничен инспекционен пункт или в транспортно средство, БАБХ незабавно предприема следните мерки по отношение на засегнатите обекти или транспортни средства:

1. всички животни от възприемчиви видове, намиращи се в такива обекти или транспортни средства, незабавно се умъртвяват;

2. труповете на животните се преработват под официален ветеринарен контрол по начин, гарантиращ недопускането на риск от разпространение на шапния вирус;

3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) останалите животински отпадъци, включително вътрешности на заразени животни или на такива, за които има съмнение, че са заразени или контаминирани, се преработват под контрол на БАБХ по начин, гарантиращ недопускането на риск от разпространение на шапния вирус;

4. оборският тор, торовата постеля и торовата течност се подлагат на дезинфекция и отстраняват за обработка в съответствие с изискванията на наредба за обезвреждане на странични животински продукти, непредназначени за човешка консумация по чл. 66, ал. 2 ЗВД;

5. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) сградите и оборудването, включително и транспортните средства се почистват и дезинфекцират под контрола на официален ветеринарен лекар в съответствие с изискванията по чл. 10 и съобразно изработени от БАБХ инструкции;

6. задължително провежда епизоотично проучване съгласно изискванията по чл. 12.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия предвидените в чл. 18 мерки да бъдат приложени и в контактните животновъдни обекти.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия никакви животни да не се допускат за клане, инспектиране или транспортиране в посочените в ал. 1 обекти или транспортни средства, преди да са изтекли най-малко 24 h след приключване на почистването и дезинфекцията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В зависимост от епизоотичната ситуация в случаите, при които следва да се подозира контаминиране на животни от възприемчиви видове в животновъдни обекти, разположени в съседство до обектите или транспортните средства по ал. 1, БАБХ обявява огнище в обектите или транспортните средства по ал. 1 и налага предвидените мерки по чл. 9 и 20.

Чл. 16. Европейската комисия провежда в Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните преглед на ситуацията, отнасяща се до посочените в чл. 14 специални случаи, и предприема мерки за предотвратяване на разпространението на шапния вирус и по-конкретно на тези, свързани с регионализацията на основание чл. 44 и със спешната ваксинация на основание чл. 51.

Чл. 17. (1) След отчитане на рисковете чл. 9, ал. 1, т. 1 не се прилага по отношение на производствените единици на животновъдните обекти, които не са засегнати от шап, в случай на възникване на шап в животновъдни обекти, състоящи се от две или повече производствени единици.

(2) Изключението по ал. 1 се ползва само след като официалният ветеринарен лекар е потвърдил в процеса на официалното проучване по чл. 3, ал. 2, че в продължение на най-малко два инкубационни периода преди датата на установяване на шапното огнище в засегнатия животновъден обект са били изпълнени следните условия за недопускане на разпространение на шапния вирус между производствените единици по ал. 1:

1. структурата, размерът на помещенията и обектите позволяват пълно разделяне на местата за настаняване и гледане на отделните стада от животни от възприемчивите видове;

2. дейностите в различните производствени единици и по-конкретно управлението на обори и пасища, хранене, отстраняване на оборски тор или торова постеля са напълно отделени и се осъществяват от различен персонал;

3. използваните в производствените единици машини, работни животни от невъзприемчиви към шап животински видове, оборудване, инсталации, инструменти и дезинфекционни съоръжения са напълно отделени.

(3) За животновъден обект, който произвежда мляко, може да не се прилагат изискванията по чл. 9, ал. 5, при условие че:

1. обектът отговаря на условията по ал. 2;

2. доенето на млякото във всяка производствена единица се извършва отделно;

3. млякото и млечните продукти, предназначени за човешка консумация, са обект на една от следните обработки:

а) стерилизация при ниво не по-малко от F03;

б) третиране при свръхвисока температура (UHT) 132°С в продължение най-малко на една секунда;

в) двукратно приложена на мляко с рН і 7,0 високотемпературна кратковременна пастьоризация (HTST) при температура 72°С в продължение на най-малко 15 s или пастьоризация с еквивалентен ефект, чрез която се постига отрицателна реакция на фосфатазен тест;

г) приложена на мляко с рН < 7,0 високотемпературна кратковременна пастьоризация (HTST) при температура 72°С в продължение на най-малко 15 s или пастьоризация с еквивалентен ефект, чрез която се постига отрицателна реакция на фосфатазен тест;

д) високотемпературна кратковременна пастьоризация (HTST) при температура 72°С в продължение на най-малко 15 s или пастьоризация с еквивалентен ефект, чрез която се постига отрицателна реакция на фосфатазен тест, комбинирана с друго физическо третиране чрез понижаване на стойността на рН под 6,0 в продължение на не по-малко от един час или допълнително нагряване до 72°С или повече, комбинирано с изсушаване;

4. млечните продукти задължително са преминали през едно от третиранията по т. 3 или са произведени от мляко, третирано в съответствие с изискванията по същата точка;

5. решение за използване на което и да е друго третиране се взема, когато това се отнася за продукти от сурово мляко, преминаващи през удължен период на зреене, включително и понижаване стойността на рН под 6,0;

6. непредназначеното за човешка консумация мляко и предназначеното за консумация от животни мляко са обект на едно от следните третирания (обработки):

а) стерилизация при ниво не по-малко от F03;

б) третиране при свръхвисока температура (UHT) 132°С в продължение на най-малко една секунда, комбинирано с едно от физическите третирания по буква "г";

в) двукратно приложена високотемпературна кратковременна пастьоризация (HTST) при температура 72°С в продължение на най-малко 15 s или пастьоризация с еквивалентен ефект, чрез която се постига отрицателна реакция на фосфатазен тест;

г) високотемпературна кратковременна пастьоризация (HTST) при температура 72°С в продължение на най-малко 15 s или пастьоризация с еквивалентен ефект, чрез която се постига отрицателна реакция на фосфатазен тест, комбинирана с друго физическо третиране чрез понижаване на стойността на рН под 6,0 в продължение на не по-малко от един час или допълнително нагряване до 72°С или повече, комбинирано с изсушаване;

7. млечните продукти задължително са преминали през едно от третиранията по т. 6 или са произведени от мляко, третирано в съответствие с изискванията по същата точка;

8. суроватката, предназначена за храна на животни от възприемчиви видове, е произведена от сурово мляко, третирано по описания в т. 6 начин, и е събрана най-малкото 16 h след съсирването на млякото и стойността на рН е по-малка от 6,0 преди транспортирането й за свиневъдни обекти.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Член 9, ал. 1, т. 1 не се прилага, когато БАБХ предварително изготвя подробни правила, за които уведомява Европейската комисия, и изпраща подробни данни за предприетите мерки.

Чл. 18. (1) Животновъдните обекти се обозначават като контактни, когато официалният ветеринарен лекар е установил или на основание на потвърдени данни счита, че шапният вирус е пренесен в тях в резултат от движение на хора, животни, продукти от животински произход, превозни средства или по какъвто и да било друг начин от други обекти в животновъден обект по чл. 3, ал. 1 или чл. 9, ал. 1, или от животновъден обект по чл. 3, ал. 1, или чл. 9, ал. 1 в други животновъдни обекти.

(2) Контактните животновъдни обекти по ал. 1 са обект на мерките, предвидени в чл. 3, ал. 3 и чл. 4, които продължават да са в сила, докато съмнението за наличие на шапен вирус в тези контактни животновъдни обекти бъде официално отхвърлено в съответствие с изискванията по чл. 3, ал. 2 и чл. 7, ал. 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните ограничава всички животни от контактни животновъдни обекти да напускат тези обекти за срок, съответстващ на инкубационен период, съгласно § 1, т. 8 за отделните животински видове. Като изключение от разпоредбата по чл. 4 БАБХ може да разреши транспортирането на животни от възприемчиви видове под официален надзор и директно до възможно най-близката кланица за незабавно (спешно) клане при извънредни обстоятелства.

(4) Преди да се предприеме изключението по ал. 3, официалният ветеринарен лекар извършва клиничен преглед.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато БАБХ реши, че епизоотичната ситуация позволява, може да ограничи действието на предвиденото в ал. 1 определение за контактен животновъден обект до една епизоотично обособена производствена единица на животновъдния обект и до животните, настанени в нея, но само при условие, че епизоотичната производствена единица отговаря на условията по чл. 17.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато не може да се изключи наличие на епизоотична връзка между огнище на шап и посочените съответно в чл. 14 и 15 обекти или транспортни средства, БАБХ осигурява условия да бъдат прилагани мерките, предвидени в чл. 3, ал. 2 и 3 и в чл. 4 по отношение на такива обекти или транспортни средства. Българската агенция по безопасност на храните може да реши да приложи предвидените в чл. 7 мерки.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В рамките на Постоянния комитет по въпросите на хранителната верига и здравеопазването на животните Европейската комисия има право да извърши преглед на ситуацията по отношение на животновъдните обекти по чл. 17 и 18 с цел предприемане координирането на мерките, прилагани от БАБХ, в изпълнение на разпоредбите по чл. 17 и 18.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Без да се нарушават мерките по чл. 6, след потвърждаването на шапно огнище БАБХ веднага изпълнява мерките по ал. 2, 3 и 4.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните установява и въвежда в сила предпазна зона с минимален радиус 3 km и надзорна зона с минимален радиус 10 km, отчетени от центъра на шапното огнище. При определяне географските граници на тези две зони се вземат под внимание границите на административните единици, естествените прегради, надзорните съоръжения и технологичният напредък, позволяващи прогнозиране на евентуалното пренасяне и разпръскване на шапния вирус по въздух или чрез други средства. Определянето на тези граници се преразглежда, ако е необходимо.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните маркира предпазната и надзорната зона чрез пътни знаци, поставени на входните пътни артерии към зоните.

(4) С цел да се осигури пълна координация на всички мерки, необходими за по-бързото ликвидиране на шапа, се създават и действат посочените в чл. 71 и 73 национален и регионални (местни) центрове за борба с болестта. За целите на предвиденото в чл. 12 епизоотично проучване тези центрове се подпомагат от предвидената в чл. 75 експертна група.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно провежда проследяване на животните, които са били изпратени от зоните по ал. 2 през последните най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на най-ранното заразяване в животновъдния обект в защитната зона, и информира държавите членки и Европейската комисия за резултатите от това проследяване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните оказва съдействие при проследяването на прясно месо, месни продукти, прясно мляко и продукти от прясно мляко, добити от произхождащи от защитната зона животни от възприемчиви видове и произведени между датата на предполагаемото проникване на шапния вирус и датата на влизане в сила на мерките, предвидени в ал. 2. Прясното месо, месните продукти, суровото мляко и продуктите от сурово мляко се обработват в съответствие с разпоредбите по чл. 24, 25 и 26 или се задържат до официалното отпадане на подозренията за тяхното евентуално контаминиране с шапен вирус.

Чл. 21. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В предпазната зона БАБХ незабавно разпорежда:

1. възможно най-бързото регистриране на всички животновъдни обекти с животни от възприемчиви видове и провеждане на преброяване на всички налични в тези обекти животни, като данните от него постоянно се актуализират;

2. всички животновъдни обекти с животни от възприемчиви видове да бъдат обект на периодично ветеринарно инспектиране, осъществявано по начин, който не допуска разпространението на евентуално присъстващ в тях шапен вирус; инспектирането включва: проверка на съответната документация, на данните по т. 1, на изпълнението на мерките, прилагани за предотвратяване проникването на шапен вирус, и клинични прегледи или вземане на проби от животни от възприемчиви видове в съответствие с изискванията по чл. 7, ал. 2;

3. животните от възприемчивите видове да не се извеждат извън животновъдните обекти, в които се отглеждат.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Като изключение от разпоредбата по ал. 1, т. 3 е допустимо животни от възприемчиви видове да бъдат транспортирани под официален надзор с цел незабавно клане в кланица, разположена в границите на същата защитна зона, или ако в тази зона няма кланица - в кланица, определена от БАБХ, разположена извън зоната. Транспортирането се извършва с превозни средства, които след всяка транспортна операция се почистват и дезинфекцират под официален ветеринарен контрол.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Придвижването по ал. 2 се разрешава само ако на основание извършения със задоволителен резултат клиничен преглед от официалния ветеринарен лекар БАБХ контролира всички налични животни от възприемчивите видове в животновъдния обект, както и на оценката на епизоотичните обстоятелства, че няма причина да се подозира наличие в животновъдния обект на заразени или контаминирани животни. Месото от такива животни е обект на мерките, предвидени в чл. 24.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В предпазната зона БАБХ не разрешава:

1. придвижване между животновъдни обекти и транспортиране на животни от възприемчиви видове;

2. организиране на панаири, изложби, пазари, демонстрации и други събирания на животни, включително и събиране и разпространяване на животни от възприемчивите видове;

3. пътуващо обслужване с цел осеменяване на животни от възприемчиви видове;

4. изкуствено осеменяване и събиране на яйцеклетки и ембриони от животни от възприемчиви видове.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разшири забраните по чл. 22, така че да обхващат:

1. придвижването или транспортирането на животни от невъзприемчиви видове между животновъдни обекти, разположени в границите на зоната "навън или навътре" към предпазната зона;

2. транзитирането през предпазната зона на животни от всички животински видове;

3. провеждането на събития със събиране на хора, за които е възможно да са били в контакт с животни от възприемчиви видове, когато съществува риск от разпространение на шапния вирус;

4. изкуственото осеменяване или събирането на яйцеклетки и ембриони от животни, които не са възприемчиви към шапа;

5. придвижването на транспортни средства, предназначени за транспортиране на животни;

6. клането на място в животновъдния обект на предназначени за собствена консумация животни от възприемчиви видове;

7. транспортирането на стоки по чл. 32 към животновъдни обекти, в които пребивават животни от възприемчиви видове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разреши:

1. транзитиране през предпазната зона на животни от всички животински видове само по главните шосейни магистрали или основните железопътни линии;

2. транспортиране на животни от възприемчиви видове, които са били удостоверени от официалния ветеринарен лекар като идващи от животновъдни обекти извън предпазната зона, по предварително определени маршрути директно за незабавно клане в определени за целта кланици, при условие че след доставяне на товара транспортните средства се почистват и дезинфекцират под официален надзор в кланиците и извършеното обеззаразяване на транспорта се записва в дневника на транспортното средство;

3. изкуствено осеменяване на животни в животновъдния обект, когато се извършва от персонал от този обект при използване на семенен материал, събран от животни от същия обект, или на семенен материал, съхраняван в него, или на семенен материал, доставен от събирателен център, разположен до външната граница на този животновъден обект.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разрешава придвижването и транспортирането на животни от вида коне:

1. в случаите, когато е наложена пълна забрана върху придвижванията по чл. 6, ал. 3, на коне от животновъдни обекти под възбрана по чл. 3 и 9, когато животните се нуждаят от специално ветеринарно третиране в помещения, в които няма животни от възприемчиви видове, ако:

а) неотложността е документирана от официален ветеринарен лекар;

б) съществува представено съгласие на ветеринарната клиника по крайно местоназначение;

в) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) транспортирането е разрешено от БАБХ;

г) конете се придружават от идентификационен документ, като официалният ветеринарен лекар е информиран за маршрута;

д) конете са почистени и третирани с ефективен дезинфектант;

е) конете пътуват в специално предназначено за превозване транспортно средство, ясно обозначено, почистено и дезинфекцирано преди и след използването му;

2. когато придвижването на коне извън териториите на предпазната и надзорната зона не е обект на никакви други допълнителни условия;

3. когато конете се придвижват в границите на предпазната и надзорната зона, установени и действащи в съответствие с разпоредбите по чл. 20, при спазване на следните изисквания:

а) в предпазната зона се разрешава използването на коне, отглеждани в животновъдни обекти, разположени в предпазната или надзорната зона, когато в тези обекти не са настанени животни от възприемчиви видове и същите са обект на подходящо почистване и дезинфекциране; такива животни не трябва да бъдат ограничавани в обектите, разположени в надзорната зона;

б) конете се транспортират без ограничения в специално предназначени за това превозни средства за животновъден обект, в който няма настанени животни от възприемчиви видове.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разрешава транспортирането на коне в специално предназначени за това или регистрирани превозни средства от животновъден обект, в който няма настанени животни от възприемчиви видове, за разположен в предпазната зона животновъден обект, в който има настанени животни от възприемчиви видове, при условие че използваното за целта превозно средство е почистено и дезинфекцирано преди товарене на животните и след това преди напускане на животновъдния обект на крайно местоназначение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разрешава придвижването на коне по обществени пътища, по пасища, принадлежащи на животновъдни обекти, в които не се отглеждат животни от възприемчиви видове, и обекти за упражнения и тренировки.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава събирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от коне, когато животните донори произхождат от животновъдни обекти, разположени в защитната и надзорната зона, в които не са настанени животни от възприемчиви видове, както и транспортирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони за реципиентни животни от вида коне, настанени в животновъдни обекти, в които не са настанени животни от възприемчиви видове.

(7) Посещенията, осъществявани от собственици на животни от вида коне, от ветеринарния лекар, осеменителя и от превозвача в разположени в надзорната зона животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове, но които не са обект на предвидените забрани по чл. 3 и 9, са допустими, когато:

1. конете се отглеждат отделно от животните от възприемчивите видове и ефективно е предотвратен достъпът на посочените лица до животни от възприемчивите видове;

2. всички посетители задължително се регистрират;

3. се извършва почистване и дезинфекциране на превозните средства и ботушите на посетителите.

(8) Продуктите по чл. 31 се транспортират при определени условия до животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове.

Чл. 24. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия да не се пускат на пазара прясно месо, мляно месо и месни заготовки, получени от животни от възприемчиви видове с произход от предпазната зона.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, получени от животни от възприемчиви видове и произведени в разположени в предпазната зона предприятия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изисква и контролира прясното месо, мляното месо и месните заготовки да бъдат маркирани в съответствие с изискванията на наредби по чл. 223 ЗВД и впоследствие транспортирани в затворени и запечатани контейнери в предприятие, определено от БАБХ за трансформирането им в месни продукти, обработени и преработени в съответствие с изискванията на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД.

(4) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, произведени на дати, предхождащи с най-малко 21 дни датата на предполагаемото най-ранно заразяване в животновъден обект в предпазната зона, и които от датата на производството си са съхранявани и транспортирани отделно от меса, произведени след тази дата. Такива меса се маркират ясно, за да са лесно различими от месата, които не са разрешени за изпращане извън предпазната зона.

(5) Забраната по ал. 2 не се прилага за прясно месо, мляно месо и месни заготовки, получени от предприятия, разположени в предпазната зона, когато:

1. предприятията функционират под строг ветеринарен контрол;

2. предприятията преработват само прясно месо, мляно месо или месни заготовки или прясно месо, мляно месо и месни заготовки, получени от животни, отглеждани и заклани извън предпазната зона, или от животни, транспортирани в предприятието и заклани там в съответствие с изискванията по ал. 4;

3. прясното месо, мляното месо или месните заготовки са маркирани със здравна маркировка в съответствие с изискванията на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД, или в случай на месо, мляно месо и месни заготовки от други чифтокопитни животни - със здравна маркировка, предвидена в наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;

4. по време на целия производствен процес прясното месо, мляното месо или месните заготовки са ясно идентифицирани и се транспортират и съхраняват отделно от прясно месо, мляно месо или месни заготовки, за които не е разрешено да се изпращат извън предпазната зона.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Съответствието с предвидените в ал. 5 условия се удостоверява (сертифицира) от БАБХ за прясното месо, мляното месо и месните заготовки, предназначени за пускане на пазара. Българската агенция по безопасност на храните контролира сертифицирането, а в случай на пускане на пазара информира останалите държави членки и Европейската комисия за списъка с предприятията, одобрени за целите на такова сертифициране.

(7) Алинея 1 не се прилага за месо - обект на специфични условия, отнасящи се до здравната маркировка, добито от животни от възприемчиви видове с произход от предпазни зони, останали такива в продължение на повече от 30 дни.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на месни продукти, произведени от месо, получено от животни от възприемчиви видове с произход от предпазната зона.

(2) Алинея 1 не се прилага за месни продукти, които са преминали през една от обработките, предвидени в наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД, или които са произведени от меса по чл. 24, ал. 4.

Чл. 26. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на мляко, получено от животни от възприемчиви видове с произход от предпазната зона, както и на млечни продукти, произведени от такова мляко.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на мляко и млечни продукти от животни от възприемчиви видове, произведени в предприятие, разположено в предпазната зона.

(3) Забраната по ал. 1 не се прилага при пускане на пазара на мляко и млечни продукти, получени от животни от възприемчиви видове с произход от предпазната зона, когато са произведени на дата, предхождаща с най-малко един ден предполагаемата дата на най-ранното заразяване в животновъден обект в предпазната зона, и от момента на производството са съхранявани и транспортирани отделно от млякото и млечните продукти, произведени след тази дата.

(4) Алинея 1 не се прилага за мляко, добито от възприемчиви видове с произход от предпазната зона, и за произведени от такова мляко млечни продукти, когато са преминали през една от обработките по чл. 17, ал. 3, т. 3 в зависимост от използването на млякото или млечните продукти. Тази обработка се извършва при спазване на условията по ал. 6 в предприятия, посочени в ал. 5, или ако предприятията са разположени извън предпазната зона - в ал. 8.

(5) Алинея 2 не се прилага за мляко и млечни продукти, приготвени при спазване на условията по ал. 6 в предприятия, разположени в предпазната зона.

(6) Предприятията по ал. 4 и 5 отговарят на следните условия:

1. функционират под постоянен и строг официален ветеринарен контрол;

2. използваното в тях мляко съответства на изискванията по ал. 3 и 4 или суровото мляко е получено от животни извън предпазната зона;

3. по време на целия производствен процес млякото е идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от сурово мляко и продукти от сурово мляко, които не са предназначени за изпращане извън предпазната зона;

4. суровото мляко се транспортира до предприятията от животновъдни обекти, разположени извън предпазната зона, в превозни средства, които преди транспортирането са почистени и дезинфекцирани и впоследствие не са били в контакт с разположени в предпазната зона животновъдни обекти с настанени животни от възприемчиви видове.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Съответствието с условията по ал. 6 се удостоверява от БАБХ, когато се отнася до мляко, предназначено за пускане на пазара. Българската агенция по безопасност на храните контролира, а в случай на обмен - информира останалите държави членки и Европейската комисия за списъка с предприятията, одобрени за целите на това сертифициране.

(8) Суровото мляко от разположени в предпазната зона животновъдни обекти се транспортира до предприятия, разположени извън предпазната зона, и преработва, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) преработването в разположени извън предпазната зона предприятия за сурово мляко, получено от отглеждани в предпазната зона животни от възприемчиви видове, е разрешено от БАБХ;

2. разрешението по т. 1 включва инструкции за посочване на транспортния маршрут до специално определеното за целта предприятие;

3. транспортирането се извършва в превозни средства, проектирани, изпълнени и поддържани по начин, гарантиращ отсъствие на изтичане на мляко по време на транспортирането, и оборудвани за недопускане на аерозолно разпръскване по време на товарене и разтоварване на млякото, които преди всяка транспортна операция се почистват и дезинфекцират;

4. преди да напусне животновъдния обект, от който е събрано мляко от възприемчиви видове, превозното средство е с почистени и дезинфекцирани свързващи тръби, гуми, джанти и долни части, като след последното дезинфекциране и преди напускането на предпазната зона няма никакъв последващ контакт с разположени в предпазната зона животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове;

5. превозните средства са строго отделени и предназначени за обслужване само на определен географски или административен район, като са маркирани; придвижването им към друг район е разрешено само след почистване и дезинфекциране под официален ветеринарен контрол.

(9) Не се разрешава събирането и транспортирането на проби от сурово мляко, взети от животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти в предпазната зона, когато това транспортиране е до лаборатория, различна от ветеринарнодиагностична лаборатория, одобрена за диагностика на шап, като тази забрана действа и по отношение на преработката на мляко в такива лаборатории.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на семенен материал, яйцеклетки и ембриони, получени от животни от възприемчиви видове с произход от предпазната зона.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага за замразен семенен материал, яйцеклетки и ембриони, събрани и съхранени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на най-ранното заразяване с шапен вирус в животновъден обект в зоната.

(3) Замразен семенен материал, събран след датата на посоченото в ал. 2 заразяване, се съхранява отделно и се освобождава само след като:

1. в съответствие с чл. 35 са отменени всички мерки, свързани с шапното огнище;

2. всички животни, настанени в събирателния център за семенен материал, са преминали клиничен преглед и са взети проби за серологично изследване за удостоверяване на отсъствие на зараза;

3. донорното животно е показало отрицателен резултат на серологично изследване за откриване на антитела срещу шапния вирус, извършено на проба, взета не по-рано от 28 дни след събирането на семенния материал.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава транспортирането и разпространението в границите на предпазната зона на животински екскременти или оборски тор от посочените в чл. 15 животновъдни обекти и помещения или транспортни средства, разположени в предпазната зона, в които са настанени животни от възприемчиви видове.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага за отстраняването на екскременти от животни от възприемчиви видове от животновъден обект, разположен в предпазната зона, и изпращането им в определено за целта предприятие за третирането им в съответствие с изискванията на наредба по чл. 54 ЗВД или за тяхното междинно съхранение.

(3) Забраната по ал. 1 не се прилага за отстраняването на екскременти от животни от възприемчиви видове от разположени в предпазната зона животновъдни обекти, които не са обект на мерките, предвидени в чл. 3 и 9, с цел тяхното разпространение върху определени за целта площи при спазване на следните изисквания:

1. цялото количество животински екскременти е произведено най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на най-ранното заразяване в животновъден обект в предпазната зона, като оборският тор или екскрементите се разпръскват възможно най-близо до земята и на достатъчно разстояние от животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове, и веднага след това се вкарват в почвата;

2. в случай на екскременти от говеда или свине:

а) проведен от официален ветеринарен лекар преглед на всички животни в животновъдния обект е изключил възможността за наличие на животни, за които има съмнение, че са заразени с шапния вирус;

б) цялото количество екскременти е произведено най-малко 4 дни преди провеждането на прегледа по буква "а";

в) екскрементите се вкарват в почвата на определени за целта площи, разположени в границите на предпазната зона, в близост до животновъдния обект на произход и на достатъчно разстояние от други животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия всяко отстраняване на оборски тор или екскременти от животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчиви видове, да е обект на строги мерки за избягване разпространението на шапния вирус след натоварването и преди напускането на животновъдния обект чрез почистване и дезинфекциране на недопускащите течове транспортни средства.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на окосмени и неокосмени кожи от животни от възприемчиви видове с произход от предпазната зона.

(2) Алинея 1 се прилага по отношение на окосмени и неокосмени кожи, ако те:

1. са произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на заразяване в животновъдния обект, посочен в чл. 9, ал. 1, и са били съхранявани отделно от окосмени и неокосмени кожи, произведени след тази дата;

2. са в съответствие с изискванията, посочени в наредба по чл. 66, ал. 2 ЗВД.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на овча вълна, косми от преживни животни и свинска четина с произход от предпазната зона.

(2) Алинея 1 се прилага по отношение на непреработена овча вълна, косми от преживни животни и свинска четина, ако:

1. са добити най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на заразяване в животновъдния обект, посочен в чл. 9, ал. 1, и са били съхранявани отделно от вълна, косми и четина, произведени след тази дата;

2. са добити съгласно изискванията, посочени в наредба по чл. 66, ал. 2 ЗВД.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на непосочени в чл. 24 - 30 животински продукти, получени от животни от възприемчиви видове.

(2) Алинея 1 не се прилага, ако продуктите:

1. са произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на заразяване в животновъдния обект, посочен в чл. 9, ал. 1, и са били съхранявани и транспортирани отделно от продуктите, произведени след тази дата;

2. са преминали:

а) термична обработка в херметично запечатани контейнери при стойност на F0 не по-малка от 3,00 или повече;

б) термична обработка, при която температурата в центъра е била повишена до най-малко 70°С в продължение на най-малко 60 min;

3. са специфични продукти, използвани за технически цели, включително и за фармацевтиката, ин-витро диагностика и лабораторни реагенти - кръв, кръвни продукти, мас, термично (екарисажно) преработени мазнини, храни за домашни любимци, ловни трофеи от копитни животни от възприемчиви видове; животински черва, почистени, изстъргани и осолени в продължение на 30 дни с натриев хлорид или избелени или изсушени след изстъргване, като след обработката са били предпазени от вторично контаминиране и са преминали през една от обработките, посочени в наредби по чл. 59, ал. 2 ЗВД;

4. са преминали през обработка съставни продукти, които не са обект на по-нататъшна обработка и съдържат продукти от животински произход, които или са преминали през обработка, осигуряваща унищожаването на евентуален шапен вирус, или са получени от животни, които не са обект на забрани, наложени по силата на тази наредба;

5. са пакетирани и предназначени за използване като ин-витро диагностично средство или лабораторни реагенти.

Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на храни за животни, фураж, сено и слама, които произхождат от предпазната зона.

(2) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на храни за животни, фураж, сено и слама, ако:

1. са произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на заразяване на посочените в чл. 9, ал. 1 животновъдни обекти и са съхранявани и транспортирани отделно от храни за животни, фураж, сено и слама, произведени след тази дата;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) са предназначени за използване в границите на предпазната зона, при условие че има разрешение от БАБХ;

3. са произведени в предприятия, в които не са настанени животни от възприемчиви видове;

4. са произведени в предприятия, в които не са настанени животни от възприемчиви видове, като източник на суровината са обектите, посочени в т. 3, или обекти, разположени извън предпазната зона.

(3) Забраната по ал. 1 не се прилага за фураж и слама, произведени в животновъдни обекти, в които се отглеждат животни от възприемчиви видове, ако:

1. са преминали през въздействието на:

а) пара в затворена камера в продължение на най-малко 10 min и при минимална температура 80°С;

б) формалинови пари (формалдехиден газ), произведени в камера, държана затворена в продължение на най-малко 8 h при минимална температура 19°С, и използване на видове разтвори с концентрация от 35 до 40%;

2. са съхранявани в опакован вид или на бали под навес в обекти, разположени най-малко на 2 km от най-близкото шапно огнище, като не са напускали тези обекти преди изтичането на най-малко 3 месеца след приключване на мерките за почистване и дезинфекция, предвидени в чл. 10, и не по-рано от приключване на прилагането на ограничителните мерки, действащи в границите на предпазната зона.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Изключение от забраните по чл. 23 - 32 се разрешава от БАБХ, когато всички изисквания са били спазвани за достатъчно дълъг период от време, преди продуктите да напуснат предпазната зона, и не съществува риск от разпространение на шапния вирус.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато се отнася за обмен, разпоредбите по чл. 23 - 32 са разрешени при допълнително удостоверение от БАБХ.

Чл. 34. (Доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Освен мерките, които се прилагат в предпазната зона, БАБХ предприема допълнителни мерки за ограничаване на действието на шапния вирус, предвидени в националното законодателство, като взема под внимание епизоотичните, зоотехническите, стопанско-икономическите и социалните условия в засегнатата зона. Българската агенция по безопасност на храните информира Европейската комисия и държавите членки за предприетите допълнителни мерки.

Чл. 35. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните изпълнява предприетите мерки в предпазната зона, докато:

1. са изминали най-малко 15 дни от умъртвяването и безопасното унищожаване на всички животни от възприемчиви видове от посочения в чл. 9, ал. 1 животновъден обект и от приключването на проведените в съответствие с чл. 10 предварително почистване и дезинфекция на този обект;

2. проучването е приключило с отрицателни резултати във всички разположени в предпазната зона животновъдни обекти с настанени животни от възприемчиви видове.

(2) След отмяната на специфичните за предпазната зона мерки най-малко 15 дни продължават прилаганите в надзорната зона мерки, предвидени в чл. 36 - 41, докато те не бъдат отменени в съответствие с изискванията по чл. 43.

(3) Проучването по ал. 1, т. 2 се извършва с цел да се установи и докаже отсъствието на заразяване, като:

1. животните от възприемчиви видове в животновъдните обекти задължително се подлагат на клинични прегледи за установяване на клинични признаци за шап;

2. специално внимание се отделя на всички животни, за които съществува вероятност да са били изложени на въздействие на шапен вирус, и на транспорта от рисковите животновъдни обекти или наличието на близък контакт с лица или оборудване от рисковите животновъдни обекти;

3. клиничният преглед отчита предаването на шапния вирус, включително и инкубационния период и начина, по който са настанени и отглеждани животните от възприемчиви видове;

4. се извършва преглед на документацията, водена и съхранявана в животновъдния обект, като се обръща внимание на данните, изисквани за ветеринарноздравни цели, и на данните за заболеваемостта, смъртността, абортите, клиничните наблюдения, промените в производителността (добива) и приема на храна, покупките и продажбите на животни, посещенията на лица, за които е вероятно да са контаминирани, както и на всяка друга информация, която е важна за снемане на анамнеза;

5. се спазват мерките по чл. 7, ал. 2.

Чл. 36. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия в надзорната зона за прилагане на мерките по чл. 21.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Като изключение от предвидената в чл. 21, ал. 1, т. 3 забрана БАБХ разрешава изпращането от разположени в надзорната зона животновъдни обекти на животни от възприемчиви видове чрез транспортирането им под официален ветеринарен контрол за клане в кланица, разположена извън надзорната зона, и когато в границите на надзорната зона няма или има недостатъчен кланичен капацитет при спазване на следните изисквания:

1. записите и документацията по чл. 21, ал. 1 са представени за официален контрол и епизоотичната обстановка в животновъдния обект не показва съмнение за наличие на заразяване или контаминация с вирус на шапа;

2. всички намиращи се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове са с отрицателен резултат за наличие на шап след извършен клиничен преглед от официалния ветеринарен лекар;

3. представителен брой животни, определени като се отчетат статистическите параметри по чл. 7, ал. 2, т. 2, са преминали през клиничен преглед за изключване на наличие или съмнение за наличие на клинично заразени животни;

4. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) кланицата е определена за целта от БАБХ и е разположена, колкото е възможно по-близо до надзорната зона;

5. добитото от такива животни месо отговаря на обработката по чл. 38.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия в надзорната зона от животновъдния обект да няма напускане на животни от възприемчиви видове.

(2) Алинея 1 не се прилага по отношение на придвижването на животни при:

1. извеждането им на паша, при която те не влизат в контакт с животни от възприемчиви видове от други животновъдни обекти не по-рано от 15 дни след регистрирането на последното шапно огнище в предпазната зона;

2. директното им транспортиране под официален контрол за клане в кланица, разположена в границите на същата зона;

3. транспортирането им в съответствие с разпоредбите по чл. 36, ал. 2;

4. транспортирането им в съответствие с разпоредбите по чл. 23, ал. 2, т. 1 и 2.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Придвижванията на животни по ал. 2, т. 1 се разрешават от БАБХ след извършен преглед от официален ветеринарен лекар на всички настанени в животновъдния обект животни от възприемчиви видове, включващ и изследване на проби, взети в съответствие с изискванията по чл. 7, ал. 2, т. 2, който преглед е изключил възможността за наличие на животни със съмнение, че са заразени или контаминирани.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Придвижванията на животни по ал. 2, т. 2 се разрешават от БАБХ, след като мерките, предвидени в чл. 36, ал. 2, т. 1 и 2, са били изпълнени.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните проследява животните от възприемчиви видове, които са били изпратени от надзорната зона през период най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на най-ранното заразяване в животновъден обект в тази зона, като информира компетентните органи в останалите държави членки за резултатите от това проследяване.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, добити от животни от възприемчиви видове с произход от надзорната зона, и на месни продукти, добити от такива меса.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, добити от животни от възприемчивите видове, когато са произведени в предприятия, разположени в надзорната зона.

(3) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на най-ранното заразяване в животновъдния обект в предпазната зона и които от момента на производството са били съхранявани и транспортирани отделно от меса, произведени след тази дата. Тези меса трябва да са бързо и лесно различими посредством ясна маркировка, установена в съответствие с нормативната уредба, от месата, които не са разрешени за изпращане навън от надзорната зона.

(4) Забраната по ал. 1 не се прилага по отношение на прясно месо, мляно месо и месни заготовки, които са произведени от транспортирани до кланицата животни при спазване на условията, предвидени в чл. 36, ал. 2, т. 1 - 5, при условие че месото е обект на мерките по ал. 5.

(5) Забраната по ал. 2 не се прилага и по отношение на прясно месо, мляно месо или месни заготовки, получени от разположени в надзорната зона предприятия, когато са изпълнени следните условия:

1. предприятията функционират под строг ветеринарен контрол;

2. в предприятията се преработват само прясно месо, мляно месо или месни заготовки по ал. 4, като те са обект на допълнителните условия, предвидени в ал. 10 - 12, или са получени от животни, отглеждани и заклани извън надзорната зона, или са добити от животни, транспортирани в съответствие с чл. 23, ал. 2, т. 2;

3. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г.) прясното месо, мляното месо или месните заготовки носят здравна маркировка, отговаряща на изискванията по глава втора, раздел I на Наредба № 36 от 2006 г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.), като в случай на месо, мляно месо и месни заготовки от други чифтокопитни животни тази здравна маркировка отговаря на изискванията по глава трета, раздел II на Наредба № 35 от 2006 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол върху суровини и храни от животински произход (ДВ, бр. 35 от 2006 г.).

4. през целия производствен процес прясното месо, мляното месо или месните заготовки са ясно идентифицирани и се транспортират и съхраняват отделно от прясно месо, мляно месо или месни заготовки, за които не е разрешено да бъдат изпращани навън от надзорната зона.

(6) Алинея 1 не се прилага по отношение на месни продукти, произведени от прясно месо, добито от животни от възприемчиви видове с произход от надзорната зона, които са маркирани със здравната маркировка и са транспортирани под официален надзор до определено предприятие, за да бъдат обработени и/или преработени в съответствие с изискванията на наредба по чл. 223 ЗВД.

(7) Алинея 2 не се прилага по отношение на месни продукти, които са в съответствие с разпоредбите по ал. 6 или са произведени от месо, отговарящо на условията по ал. 5 в разположени в надзорната зона предприятия.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Условието по ал. 5 и 7 се удостоверява от БАБХ, когато се отнася за меса, предназначени за обмен. Българската агенция по безопасност на храните извършва контрол за спазването на това съответствие и уведомява останалите държави членки и Европейската комисия за списъка на предприятията, одобрени за целите на такова удостоверяване.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разрешава изключение от предвидената в ал. 1 забрана за прясно месо, мляно месо и месни заготовки - обект на специфични условия, и във връзка със здравното маркиране на меса, произведени от животни от възприемчиви видове с произход от надзорната зона, когато забраната е била в сила в продължение на повече от 30 дни.

(10) Прясно месо с изключение на глави, вътрешности и субпродукти, предназначено за предлагане на пазара извън предпазната и надзорната зона, се произвежда съгласно следните допълнителни изисквания:

1. в случай на преживни животни:

а) животните са били подложени на контролните действия по чл. 23, ал. 2;

б) месото е предмет на третирането по чл. 54, ал. 4, т. 2;

2. в случай на всички животни от възприемчиви видове:

а) животните са пребивавали постоянно в животновъдния обект най-малко 21 дни и са идентифицирани по начин, позволяващ проследяването на животновъдния обект, от който произхождат;

б) животните са били подложени на контролните дейности по чл. 23, ал. 2;

в) месото е ясно идентифицирано и задържано под официален контрол в продължение на най-малко 7 дни и не се освобождава, докато в края на периода на задържане не бъде официално изключено каквото и да е съмнение за наличие на заразяване с шапен вирус;

3. в случай на всички животни от възприемчиви видове:

а) животните са пребивавали 21 дни само в животновъдния обект на произход, през което време никакво животно от животински вид, възприемчив на шапния вирус, не е било допускано в този обект;

б) 24 h преди натоварването животните са били подложени на контролните дейности, предвидени в чл. 23, ал. 2;

в) пробите, взети в съответствие със статистическите изисквания 48 h преди натоварването, са изследвани и са с отрицателен резултат за антитела срещу шапния вирус;

г) месото е задържано под официален контрол в продължение на 24 h и не се освобождава преди повторното инспектиране на животните в животновъдния обект на произход и клиничният преглед не е установил наличието на заразени или съмнителни за заразяване животни.

(11) Обрезките от субпродукти се маркират със здравна маркировка, предвидена в наредба съгласно чл. 57, ал. 4 ЗВД, и са обект на едно от третиранията, предвидени в същата наредба.

(12) Останалите продукти задължително се третират съгласно изискванията по чл. 31.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на мляко, добито от животни от възприемчиви видове с произход от надзорната зона, и на млечни продукти, произведени от такова мляко.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава пускането на пазара на произведени в надзорната зона мляко и млечни продукти от животни от възприемчиви видове.

(3) Алинея 1 не се прилага за мляко и млечни продукти, добити от животни от възприемчиви видове с произход от надзорната зона, когато са произведени най-малко 21 дни преди предполагаемата дата на най-ранното заразяване в животновъден обект, разположен в предпазната зона, и от момента на производството са били съхранявани и транспортирани отделно от мляко и млечни продукти, произведени след тази дата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Алинея 1 не се прилага за мляко, добито от животни от възприемчиви видове с произход от надзорната зона, и за млечни продукти, произведени от такова мляко, когато те са преминали през една от обработките по чл. 17, ал. 3, т. 3 - 8 в зависимост от използването на млякото или млечните продукти, и обработката е осъществена при спазване на условията по ал. 6 в предприятията, посочени в ал. 5, или когато няма разположени в надзорната зона предприятия - в определени от БАБХ предприятия, разположени извън предпазната и надзорната зона.

(5) Алинея 2 не се прилага за мляко и млечни продукти, заготвени в предприятия в надзорната зона при спазване на изискванията по ал. 6.

(6) Предприятията по ал. 4 и 5 отговарят на следните изисквания:

1. те функционират под строг ветеринарен контрол;

2. млякото, използвано в тях, съответства на изискванията по ал. 4 или е получено от животни, настанени извън надзорната и предпазната зона;

3. през целия производствен процес млякото е ясно идентифицирано и се транспортира и съхранява отделно от мляко и млечни продукти, които не са предназначени за изпращане извън надзорната зона;

4. транспортирането на сурово мляко от разположени извън предпазната и надзорната зона животновъдни обекти до предприятията се извършва в превозни средства, които преди превоза са почистени и дезинфекцирани и не са имали последващ контакт с разположени в предпазната и надзорната зона животновъдни обекти с настанени животни от възприемчиви видове.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Съответствието с определените изисквания по ал. 6 се удостоверява от БАБХ за мляко, предназначено за пускане на пазара. Българската агенция по безопасност на храните осъществява контрол по спазването на това съответствие, а в случай на обмен - информира останалите държави членки и Европейската комисия за списъка на предприятията, одобрени за целите на такова удостоверяване.

(8) Суровото мляко от животновъдни обекти, разположени в границите на надзорната зона, се транспортира до предприятия, разположени извън границите на предпазната и надзорната зона, и преработката на такова мляко, ако:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) има разрешение от БАБХ за преработването в предприятия, разположени извън предпазната и надзорната зона, на сурово мляко, добито от настанени в границите на надзорната зона животни от възприемчиви видове;

2. разрешението по т. 1 включва инструкции за определяне на транспортния маршрут до такова предприятие;

3. транспортирането се извършва в превозни средства, които са конструирани по начин, гарантиращ отсъствие на течове на мляко по време на транспортирането и недопускане на аерозолна дисперсия по време на товаренето и разтоварването на млякото, и преди превоза са почистени и дезинфекцирани;

4. преди напускане на животновъдния обект, от който е събрано мляко от възприемчиви видове, свързващите тръби, маркучите, гумите, джантите и долните части на превозното средство и всички евентуални места, на които е разплискано мляко, са почистени и дезинфекцирани и след последната дезинфекция и преди напускането на надзорната зона превозното средство няма никакъв последващ контакт с разположени в предпазната и надзорната зона животновъдни обекти с настанени животни от възприемчиви видове;

5. използваните за целта превозни средства са строго определени за работа само в определен географски или административен район, маркирани са по съответно подходящ начин, а тяхното преместване в друг район се извършва само след като са почистени и дезинфекцирани под официален ветеринарен контрол.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Събирането и транспортирането на проби мляко от животни от възприемчиви видове, от животновъдни обекти в надзорната зона за лаборатория, различна от одобрената за диагностика на шап ветеринарнодиагностична лаборатория, както и преработката на мляко в такива лаборатории са обект на официално разрешение от БАБХ при предприети мерки за недопускане разпространението на шапен вирус.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава транспортирането и разпространението (разпределянето и разхвърлянето) вътре и извън надзорната зона на екскременти или оборски тор от разположени в тази зона животновъдни обекти и други обекти, като посочените в чл. 15, в които са настанени животни от възприемчиви видове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Алинея 1 не се прилага, когато БАБХ може при изключителни обстоятелства да разреши транспортирането на екскременти или оборски тор в превозни средства, основно почистени и дезинфекцирани преди и след използването им, за разполагане върху нарочно определени за целта площи в границите на надзорната зона и на достатъчно разстояние от животновъдни обекти с настанени животни от възприемчиви видове, при следните изисквания:

1. извършен е преглед от официален ветеринарен лекар на всичките настанени в животновъдния обект животни от възприемчиви видове, което е изключило възможността за наличие на шапен вирус, като екскрементите или оборският тор се разпръскват възможно най-близо до земята, за да се избегне генерирането на аерозоли, както и за незабавното им вкарване в почвата чрез извършване на оран;

2. на всички настанени в животновъдния обект животни от възприемчиви видове е извършен клиничен преглед с отрицателен резултат за шап от официален ветеринарен лекар, като екскрементите или оборският тор се вкарват в почвата;

3. екскрементите отговарят на изискванията по чл. 28, ал. 2.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява пускането на пазара на продукти от животински произход, различни от посочените в чл. 38 - 40, които отговарят на изискванията по чл. 27 и чл. 29 - 31.

Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Освен предвидените в чл. 36 - 41 мерки БАБХ предприема допълнителни мерки, които са необходими и целесъобразни за ограничаване на шапния вирус, при което се вземат под внимание зоотехническите, епизоотичните, търговските и социалните условия, преобладаващи в засегнатия район. Когато е необходимо, се налагат специфични мерки за ограничаване на движението на животни от вида коне, като при налагането им се вземат под внимание мерките, предвидени в чл. 23, ал. 3.

Чл. 43. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните продължава действието на прилаганите в надзорната зона мерки, докато не бъдат изпълнени следните изисквания:

1. изминали са най-малко 30 дни от умъртвяването и безопасното отстраняване и унищожаване на всички животни от възприемчиви видове от животновъдния обект по чл. 9, ал. 1 и е завършено предварителното почистване и дезинфекция на този животновъден обект;

2. в предпазната зона са изпълнени всички изисквания по чл. 35;

3. приключено е проучване с отрицателни резултати за наличие шап.

(2) Проучването по ал. 1, т. 3 се извършва с цел доказване отсъствието на зараза в надзорната зона и в съответствие с изискванията по чл. 35, ал. 3, като задължително се включват и изискванията по чл. 7, ал. 2.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато се установи, че независимо от предприетите мерки е налице разпространение на шапния вирус и епизоотията се разширява, както и във всеки случай на прилагане на извънредна ваксинация, БАБХ осигурява условия да бъде приложено региониране на територията на страната чрез разделянето й на една или повече от една свободни зони и зони, върху които са наложени ограничения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно и подробно уведомява Европейската комисия за мерките, прилагани в зоната с ограничения, като комисията може да промени и/или да одобри тези мерки.

(3) Регионирането и мерките по ал. 1, които се извършват в границите на зоната с ограничения, се съгласуват с Европейската комисия. Допустимо е това съгласуване да разшири действието си и върху съседни държави членки, които не са заразени по времето, през което се налагат мерките.

(4) Преди да се определят границите на зоната с ограничения, се извършва задълбочена и пълна епизоотична оценка на ситуацията по отношение на евентуалното време и вероятното място на проникване, възможното разпространение и вероятния период от време, необходимо за ликвидиране на шапния вирус.

(5) Границите на зоната под ограничения се определя на базата на административните граници или географските прегради. Регионирането взема за своя отправна точка по-обширни административни единици, отколкото региони. Допустимо е зоната под ограничения да бъде намалена с оглед на резултатите от епизоотологичното проучване, предвидено в чл. 12, като се сведе до зона с размер не по-малък от този на административен подрегион, а когато това е нужно - до заобикалящите я подрегиони. В случай на разпространяване на шапния вирус зоната под ограничения се разширява чрез включването на допълнителни райони или подрегиони към нея.

Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато се прилага региониране, БАБХ осигурява условия за:

1. контрол в границите на зоната под ограничения на транспортирането и придвижването на животни от възприемчиви видове, животински продукти и стоки, както и на движението на транспортни средства, явяващи се потенциални преносители на шапния вирус;

2. проследяване и маркиране в съответствие с нормативната уредба за прясно месо и сурово мляко, както и на други продукти на склад, за които не е разрешено да се изпращат навън от зоната под ограничения;

3. специфично сертифициране на животните от възприемчиви видове и продуктите, добити от такива животни, както и здравно маркиране, извършени в съответствие с нормативната уредба, на продукти за човешка консумация, предназначени и разрешени за изпращане извън зоната под ограничения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Когато се прилага региониране, БАБХ осигурява условия за проследяване на всички животни от възприемчиви видове, изпратени от зоната под ограничения за други държави членки през периода между датата на предполагаемото проникване на шапния вирус и датата на въвеждане в сила на регионирането, като всички такива животни задължително се изолират под официален ветеринарен контрол, докато бъде изключена вероятността за възможно заразяване или контаминиране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните проследява прясното месо, суровото мляко и продуктите от сурово мляко, добити от животни от възприемчиви видове в зоната под ограничения между датата на предполагаемото проникване на шапния вирус и датата на въвеждането на регионирането. Такова прясно месо задължително се обработва (третира) в съответствие с изискванията на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД. Прясното мляко и млечните продукти задължително се обработват в зависимост от използването им в съответствие с изискванията по чл. 17, ал. 3, т. 3 - 8 или се задържат до изключване на вероятността за възможното им заразяване или контаминиране.

(4) Приемат се специфични мерки, свързани със здравната маркировка на продуктите, добити от животни от възприемчиви видове с произход от зоната под ограничения и непредназначени за пускане на пазара извън тази зона.

Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Без да се нарушава нормативната уредба за идентификация на домашни говеда, овце, кози и свине, БАБХ осигурява условия в случай на поява на шапно огнище на територията на страната всички животни от възприемчиви видове да напускат животновъдния обект, в който са настанени, само ако те са идентифицирани и регистрирани по начин, позволяващ бързо проследяване на техните придвижвания от животновъдния обект на произход или на който и да е животновъден обект, от който са пристигнали. В специалните случаи по чл. 14, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 БАБХ при определени обстоятелства, като отчита здравната ситуация разрешава и други начини за бързо проследяване на придвижванията на такива животни и на животновъдните обекти на произход или на който и да е животновъден обект, от които са пристигнали. Редът и организацията за идентифицирането на такива животни или за проследяване на техните животновъдни обекти на произход се определят от БАБХ и се предоставят на Европейската комисията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Мерките, предприети от БАБХ за провеждане на допълнително, постоянно и неизтриваемо маркиране на животните за контрол на шапа и в частност в случай на ваксиниране, извършено в съответствие с чл. 51 и 52, могат да бъдат изменяни.

Чл. 47. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия в случай на поява на територията на страната на огнище на шап в границите на установената в съответствие с чл. 44 зона под ограничения да се прилагат следните мерки за контрол на придвижванията на животни от възприемчиви видове:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) собствениците предоставят на БАБХ при поискване информация за животните, влизащи или напускащи животновъдния обект; тази информация е необходима за всички животни от възприемчиви видове;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) лицата, ангажирани в транспортиране или пускане на пазара на животни от възприемчиви видове, предоставят на БАБХ цялата информация, свързана с придвижването на такива животни, които са били обект на транспортиране или пускане на пазара от тяхна страна.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да разширява някои или всички предвидени в ал. 1 мерки така, че да обхванат част от или цялата свободна зона.

Чл. 48. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните:

1. не разрешава на територията на страната използването на шапни ваксини и прилагането на хиперимунни серуми срещу шапа, с изключение на случаите и начините, предвидени в тази наредба;

2. разрешава производството, съхранението, предлагането, разпространението и продажбата на шапни ваксини на територията на страната да се извършва под официален контрол;

3. контролира пускането на пазара на маркерни ваксини;

4. разрешава при подходящи условия на биобезопасност използването на шапни ваксини за цели, различни от предизвикването на активен имунитет в животни от възприемчиви видове, и за лабораторни изследвания, научни дейности или тестване на ваксини.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните приема решение за прилагане на извънредна ваксинация, когато е налице едно от следните условия:

1. потвърдени са огнища на шап и има опасност това да се превърне в широко разпространено явление;

2. на риск са изложени други държави членки, което е резултат от географското местоположение или преобладаващите метеорологични условия, свързани с докладваните огнища на шап;

3. изложени са на риск други държави членки, което е резултат от епизоотологично свързани контакти между животновъдни обекти на техни територии и животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове;

4. на риск са изложени държави членки, което е резултат от географско местоположение или преобладаващи метеорологични условия в съседна трета страна, в която има шапни огнища.

(2) Когато се приема решение за въвеждане на извънредна ваксинация, се вземат под внимание предвидените в чл. 14 мерки, критериите за прилагане на предпазна ваксинация и ръководните принципи за състояние на програма за извънредна ваксинация, посочени в приложение № 2.

(3) Решението за въвеждане на извънредна ваксинация се приема съгласно ал. 5 - 7.

(4) Решението по ал. 3 за въвеждане на извънредна ваксинация на територията на страната може да бъде заявено:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) от БАБХ;

2. от държава членка съгласно ал. 1, т. 2 - 4.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Решението по ал. 3 за въвеждане на извънредна ваксинация се взима от БАБХ, след като е изпратено писмено известие с данните, предвидени в чл. 50, до Европейската комисия.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Ако БАБХ въведе извънредна ваксинация в съответствие с разпоредбите по ал. 5, това нейно решение незабавно се разглежда от Постоянния комитет по въпросите на хранителната верига и опазване на здравето на животните и БАБХ приема мерките, посочени от Европейския съюз.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Като изключение от разпоредбата на ал. 1 е допустимо Европейската комисия по собствена инициатива да приеме решение за извършване на извънредна ваксинация в страната, което следва да се съгласува с БАБХ, ако са налице условията по ал. 1, т. 1 и 2.

Чл. 50. (1) В решението за въвеждане в съответствие с чл. 49, ал. 3 и 4 на извънредна ваксинация се посочват:

1. географските граници на района по чл. 44, в който ще се проведе извънредната ваксинация;

2. животинските видове и възрастта на животните, подлежащи на такава ваксинация;

3. времетраенето на кампанията за ваксиниране;

4. специфичната забрана на придвижванията на ваксинирани и неваксинирани животни от възприемчивите видове, както и на продуктите, добити от такива животни;

5. осигурените на основание чл. 46, ал. 1 специална допълнителна и постоянна идентификация и специална регистрация на ваксинираните животни;

6. други въпроси, свързани с извънредната ситуация.

(2) Предвидените в ал. 1 условия за извънредна ваксинация трябва да осигурят условия ваксинацията да се извършва в съответствие с изискванията по чл. 51 независимо от това, дали впоследствие ваксинираните животни ще бъдат заклани или ще се оставят живи.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните въвежда и изпълнява програма, която информира обществеността за безопасността на предназначените за човешка консумация месо, мляко и млечни продукти, добити от ваксинирани животни.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) При прилагане на предпазна ваксинация БАБХ осигурява условия:

1. зоната на ваксиниране да се ограничи и определи като район в съответствие с изискванията по чл. 44, а когато това е необходимо - и в сътрудничество със съседните държави членки;

2. ваксинацията се осъществява в съответствие с правилата за хигиена и биобезопасност, за да се избегне разпространението на шапния вирус;

3. всички мерки, прилагани в зоната на ваксинация, да се извършват, без да се нарушават мерките, предвидени в раздел VII;

4. когато зоната на ваксинация включва части от или цялата територия на предпазната или надзорната зона:

а) в границите на съответната част от зоната на ваксинация да се запазва действието на наложените мерки, приложими в предпазната или надзорната зона, и да са в сила до отмяната им в съответствие с изискванията по чл. 35 и 43;

б) след като бъдат отменени мерките, прилагани в предпазната или надзорната зона, в зоната на ваксинация да продължава действието на мерките по чл. 53 - 57.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) При прилагане на предпазна ваксинация БАБХ осигурява условия зоната на ваксинация да бъде заобиколена от надзорна зона с широчина най-малко 10 km, измерена в посока навън от периметъра на зоната на ваксинация, като в тази надзорна зона:

1. не се разрешава ваксинация;

2. се извършва интензивен (усилен) надзор;

3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) придвижването на животни от възприемчиви видове е обект на контролни действия от страна на БАБХ;

4. действието на мерките, свързани с предпазната ваксинация, остава в сила, докато в съответствие с чл. 60 се възстанови статутът на свободна от шап територия.

Чл. 52. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните уведомява Европейската комисия, ако в съответствие с чл. 49 и отчитайки всички обстоятелства приеме решение за въвеждането на потискаща ваксинация, и предоставя подробни данни за прилаганите контролни мерки, в т.ч. и предвидените в чл. 20.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия потискащата ваксинация да се извършва:

1. само и единствено в границите на предпазната зона;

2. само и единствено в ясно идентифицирани животновъдни обекти, които отговарят на изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 1.

(3) По логистични причини и като изключение от изискванията по чл. 9, ал. 1, т. 1 умъртвяването на всички настанени в такива животновъдни обекти животни може да се забави, колкото е необходимо.

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия мерките, предвидени в ал. 2 - 6, да се прилагат в зоната на ваксинация през целия период от започването на извънредната ваксинация най-малко 30 дни след нейното приключване.

(2) Не се разрешава придвижването на живи животни от възприемчиви видове между животновъдни обекти във и извън границите на зоната на ваксинация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Алинея 1 не се прилага, когато е извършен клиничен преглед на животните и на стадата по произход или на стадата, от които се изпращат тези животни, като официалният ветеринарен лекар разрешава директното им транспортиране за незабавно клане в определена от БАБХ кланица, разположена в границите на зоната на ваксиниране или в извънредни случаи - в близост до нея.

(4) Прясното месо, добито от ваксинирани животни, заклани през периода по ал. 1, отговаря на следните изисквания:

1. има маркировка съгласно изискванията на наредба по чл. 223 ЗВД;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) се съхранява и транспортира отделно от месо, което не е обозначено с посочената в т. 1 маркировка и впоследствие се транспортира в запечатани контейнери до определено от БАБХ предприятие, в което се обработва в съответствие с изискванията на наредба по чл. 57, ал. 4.

(5) Добитите от ваксинирани животни мляко и млечни продукти се пускат на пазара във или извън зоната на ваксинация, при условие че в зависимост от крайната им употреба за човешка консумация или непредназначени за човешка консумация са преминали през поне една от обработките по чл. 17, ал. 3, т. 3 - 8. Обработката се извършва при спазване на изискванията по ал. 4 в предприятия, разположени в зоната на ваксинация, или ако в тази зона няма такова предприятие - в разположени извън зоната на ваксинация предприятия, до които суровото мляко се транспортира при спазване на условията, определени в ал. 8.

(6) Предприятията по ал. 5 отговарят на следните изисквания:

1. функционират под постоянен и строг официален ветеринарен контрол;

2. използваното мляко отговаря на изискванията по ал. 5 или суровото мляко е получено от животни извън зоната на ваксинация;

3. по време на целия производствен процес млякото е ясно идентифицирано, както и транспортирано и съхранявано отделно от сурово мляко и продукти от такова, които не са предназначени за изпращане извън зоната на ваксиниране;

4. транспортирането до предприятията на сурово мляко от разположени извън зоната на ваксиниране животновъдни обекти се извършва в транспортни средства, които преди превоза са почистени и дезинфекцирани и не са били в последващ контакт с разположени в зоната под ограничения животновъдни обекти с настанени животни от възприемчиви видове.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните контролира и гарантира спазването на изискванията по ал. 6 за мляко, предназначено за пускане на пазара, а в случай на обмен предоставя на другите държави членки и на Европейската комисия списък на предприятията, които е одобрила.

(8) Суровото мляко от разположени в границите на зоната на ваксиниране животновъдни обекти до предприятия, разположени извън тази зона, се транспортира и преработва:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) в разположени извън зоната на ваксинация предприятия за преработка на сурово мляко, добито от намиращи се в зоната на ваксинация животни от възприемчиви видове, с разрешение от БАБХ, което включва инструкции за транспортния маршрут до определеното предприятие;

2. с транспортни средства, конструирани и поддържани по начин, осигуряващ недопускането на течове на мляко, оборудвани така, че да се избегне аерозолна дисперсия при товарене и разтоварване на млякото, които преди превоза са почистени и дезинфекцирани;

3. с транспортни средства, чиито съединителни тръби, маркучи, гуми, джанти, долни части при напускане на животновъден обект, от който е събрано мляко от животни от възприемчиви видове, се почистват и дезинфекцират; между последната дезинфекция и напускането на зоната на ваксиниране не се допуска никакъв контакт на превозното средство с разположени в зоната на ваксинация животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове;

4. с маркирани превозни средства, зачислени към определена географска или административна територия, чието придвижване в друг район се разрешава след тяхното почистване и дезинфекциране под официален ветеринарен контрол.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава:

1. събирането на проби от сурово мляко от животни от възприемчиви видове, настанени в разположени в зоната на ваксиниране животновъдни обекти;

2. транспортирането на такива проби от тези обекти до лаборатория, различна от ветеринарнодиагностична лаборатория, одобрена за диагностика на шап;

3. преработването на мляко в такива лаборатории.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Не се разрешава събирането на семенен материал за изкуствено осеменяване от донорни животни от възприемчивите видове, настанени в събирателни центрове за семенен материал в границите на зоната на ваксиниране. Като изключение БАБХ разрешава събирането на семенен материал в събирателните центрове, разположени в границите на зоната на ваксиниране, за целите на производството на замразен семенен материал при условие, че:

1. са осигурени условия семенният материал, събран през посочения в ал. 1 период, да се съхранява отделно в продължение най-малко 30 дни;

2. преди изпращането на семенния материал са изпълнени следните изисквания:

а) донорното животно не е ваксинирано и са спазени изискванията по чл. 27, ал. 3, т. 2 и 3;

б) донорното животно е ваксинирано след получаване на отрицателен резултат от проведено преди ваксинирането изследване за наличие на антитела на шап с отрицателен резултат от тест за откриване на вирус или на вирусен геном или изследване за откриване на антитяло срещу неструктурни протеини, проведени в края на карантинния период за семенния материал върху проби, взети от всички животни от възприемчиви видове, настанени по това време в събирателния център, и семенният материал съответства на изискванията на наредба по чл. 54 ЗВД.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава събирането на яйцеклетки и ембриони от донорни животни.

(12) Пускането на пазара на продукти от животински произход, различни от посочените в ал. 10 и 11, отговаря на изискванията по чл. 29 - 31 и чл. 40.

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия мерките, предвидени в ал. 2 - 5, да се прилагат в зоната на ваксинация през период, започващ най-малко 30 дни от датата на приключване на извънредната ваксинация и завършващ с приключването на мерките по чл. 55 и 56.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните не разрешава придвижването на животни от възприемчиви видове между животновъдни обекти, разположени във и извън зоната на ваксиниране.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Алинея 2 не се прилага, когато БАБХ разрешава директното транспортиране за незабавно клане на животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти, посочени в чл. 56, ал. 5, до разположена във или извън зоната на ваксиниране кланица, когато:

1. по време на транспортирането до кланицата животните не са имали контакт с други животни от възприемчиви видове;

2. животните се придружават от официален документ, удостоверяващ, че всички животни от възприемчиви видове в животновъдния обект на произход или на изпращане са преминали през проучването по чл. 55, ал. 2;

3. превозните средства са почистени и дезинфекцирани преди товаренето и след доставката на животните, като датата и времето на почистването и дезинфекцията са записани в дневника на транспортното средство;

4. животните са преминали през предкланичен преглед, проведен през последните 24 h преди клането, и са били прегледани за наличие на шап и не са показали признаци на тази болест.

(4) Пускането на пазара във и извън зоната на ваксиниране на прясно месо с изключение на вътрешности, произведено през посочения в ал. 1 период от ваксинирани едри и дребни преживни, е допустимо, при условие че са спазени следните изисквания:

1. предприятията функционират под строг ветеринарен контрол;

2. в предприятието се преработва само прясно месо, добито от животни, отгледани и заклани извън зоната на ваксиниране, или прясно месо, включително и диафрагми, но без субпродукти, от което са отстранени костта и основните лимфни възли с изключение на вътрешности, и е било подложено на следната обработка:

а) зреене на трупове при температура над +2°С в продължение най-малко 24 h;

б) по-малка от 6,0 стойност на рН, отчетена в средата на мускул Лонгисимус дорси;

в) прилагани са ефективни мерки за недопускане на кръстосано контаминиране;

3. прясното месо има здравна маркировка, а в случай на месо от други чифтокопитни животни или на мляно месо и месни заготовки - здравна маркировка съгласно наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;

4. през целия производствен процес прясното месо е ясно идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от месо с различен ветеринарноздравен статус.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Съответствието с предвидените в ал. 4 условия се удостоверява от БАБХ за прясно месо, предназначено за пускане на пазара. Българската агенция по безопасност на храните контролира спазването на това съответствие, а в случай на обмен - предоставя на останалите държави членки и на Европейската комисия списък на предприятията, одобрени за това удостоверяване.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Прясното месо, добито от ваксинирани свине, заклани през посочения в ал. 1 период, се обозначава със здравна маркировка, предвидена в наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД, и се съхранява и транспортира отделно от месото, което не е обозначено с тази маркировка. Впоследствие месото се превозва в запечатани контейнери до предприятие, определено от БАБХ за обработване в съответствие с изискванията на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД.

(7) Произведените от ваксинирани животни мляко и млечни продукти се пускат на пазара във или извън зоната на ваксиниране, при условие че в зависимост от предназначението им за крайна употреба, в т.ч. и за човешка консумация, са преминали обработка по чл. 17, ал. 3, т. 3 - 8. Такава обработка се провежда в предприятие, разположено във или извън зоната на ваксиниране в съответствие с разпоредбите по чл. 53, ал. 4 - 8.

(8) По отношение на събирането от животни от възприемчивите видове на семенен материал, яйцеклетки и ембриони се прилагат мерките, предвидени в чл. 53, ал. 9 и 10.

(9) Различни от посочените в ал. 4, 6, 7 и 8 продукти от животински произход се пускат на пазара, ако отговарят на условията по чл. 29 - 31 и чл. 40.

Чл. 55. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия мерките, предвидени в ал. 2 и 3, да се прилагат в зоната на ваксиниране през целия период, започващ най-малко 30 дни след датата на приключване на извънредното ваксиниране и приключващ със завършването на клинично-серологичното проучване.

(2) Проучването по ал. 1 се извършва с цел да се установят всички стада с животни от възприемчиви видове, които са били в контакт с шапния вирус и не са показали явни клинични признаци за наличие на шап. Проучването включва клинично инспектиране на всички животни от възприемчиви видове от всички стада в зоната на ваксиниране, както и лабораторни изследвания, проведени в съответствие с изискванията по ал. 3.

(3) Лабораторните изследвания се извършват чрез тестове, съответстващи на критериите за диагностични тестове в приложение № 2, като същевременно задължително са в съответствие с едно от следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) изследването за наличие на заразяване с вируса на шапа, проведено чрез анализ за откриване на антитела срещу неструктурни протеини на шапния вирус или чрез друг одобрен метод, отговаря на изискванията за вземане на проби от животновъдни обекти, определени в чл. 7, ал. 2; когато БАБХ използва в допълнение и сентинелни животни, се вземат под внимание следните изисквания:

а) последващото зареждане на заразени животновъдни обекти, провеждано в зона на ваксинация, установена в съответствие с чл. 51, се извършва в съответствие с разпоредбите по чл. 57, ал. 2 и ал. 4, т. 1, 3 и 4;

б) последващото зареждане с ваксинирани животни на разположени извън зоната на ваксинация животновъдни обекти се разрешава, ако е приключило изпълнението на предвидените в чл. 59 мерки;

в) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) последващото зареждане с ваксинирани животни на разположени извън зоната на ваксинация животновъдни обекти се разрешава от БАБХ, когато:

ва) частта на използваните за последващо зареждане ваксинирани животни надвишава 75%;

вб) най-малко 28 дни след последното зареждане с животни от възприемчиви видове ваксинираните животни се изследват за откриване на антитела срещу неструктурни протеини;

вв) изследването е върху произволно подбрани животни;

вг) вземането на проби осигурява постигане на статистическите параметри, предвидени в чл. 7, ал. 2, а за неваксинираните животни задължително се прилагат разпоредбите на ал. 1 и 2;

вд) когато частта на ваксинираните животни не надвишава 75%, те се разглеждат като сентинелни животни и задължително се прилагат разпоредбите по ал. 1;

2. изследването за наличие на антитела срещу неструктурни протеини на шапния вирус се осъществява върху проби, взети от всички ваксинирани животни от възприемчиви видове и от тяхното неваксинирано поколение във всички стада от зоната на ваксиниране.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия животновъдните обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове, да отговарят на следните условия:

1. категоризирани са в съответствие с резултатите от проучването по чл. 55, ал. 2 и изискванията по чл. 3, ал. 2;

2. спазват се изискванията по ал. 2 - 4.

(2) Животновъдните обекти, в които има настанено най-малко едно съмнително за заразяване животно и наличието на шапен вирус е потвърдено в съответствие с изискванията по чл. 3, ал. 2, са обект на предвидените мерки в чл. 9 и 20.

(3) Животновъдните обекти, в които има най-малко едно животно от възприемчиви видове със съмнение за заразяване посредством предходен контакт с шапния вирус, но при по-нататъшно изследване на всички намиращи се в този животновъден обект животни от възприемчиви видове е доказано отсъствието на циркулиращ шапен вирус, са обект на следните мерки:

1. по отношение на намиращите се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове:

а) те се умъртвяват, а труповете им се преработват;

б) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) категоризират се като животните, дали положителен резултат на поне един от посочените в чл. 55, ал. 3 тестове, умъртвяват се и труповете им се преработват, а останалите, намиращи се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове, се колят при спазване на условия, разрешени за целта от БАБХ;

2. провеждане в съответствие с изискванията по чл. 10 почистване и дезинфекция на животновъдните обекти;

3. провеждане на лабораторни изследвания в съответствие с изискванията по чл. 55, ал. 3, т. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) По отношение на продуктите, добити от животни от възприемчиви видове и произведени през посочения в чл. 55, ал. 1 период, БАБХ осигурява условия за прилагане на следните мерки:

1. прясното месо от животни по ал. 3, т. 1, буква "б" отговаря на изискванията по чл. 54, ал. 4, когато е месо от преживни животни, и на чл. 54, ал. 6 - когато е месо от свине;

2. млякото и млечните продукти от животните по ал. 3, т. 1, буква "б" преминава най-малко през една от обработките по чл. 17, ал. 3, т. 3 - 8 в зависимост от очакваната му употреба и при спазване на условията по чл. 53, ал. 4 - 8.

(5) Животните от възприемчиви видове, намиращи се в животновъдни обекти, в които предишно или сегашно заразяване с шапния вирус е било официално изключено в съответствие с условията по чл. 55, ал. 3, са обект на мерките, предвидени в чл. 57.

Чл. 57. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия след приключване на предвидените в чл. 56 мерки в зоната на ваксиниране да се прилагат предвидените в ал. 2 - 6 мерки, които продължават до възстановяване статута на свободна от шап страна в съответствие с чл. 58.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разрешава придвижването на животни от възприемчиви видове между животновъдните обекти, разположени в зоната на ваксиниране.

(3) Придвижването на животни от възприемчиви видове извън зоната на ваксиниране не се разрешава. Като изключение може да се извършва директно транспортиране до кланица за незабавно клане на животни от възприемчиви видове, при условие че са спазени предвидените в чл. 54, ал. 5 изисквания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните разрешава транспортирането на неваксинирани животни от възприемчиви видове при условие, че са спазени следните условия:

1. в рамките на 24 h преди натоварването им всички намиращи се в животновъдния обект животни от възприемчиви видове са подложени на клиничен преглед, при който не са показали никакви клинични признаци на шап;

2. животните са приключили принудителното си пребиваване единствено в животновъдния обект на произход в продължение на най-малко 30 дни и през този период нито едно животно от възприемчив вид не е било въвеждано в този животновъден обект;

3. животновъдният обект на произход не е разположен в предпазната или надзорната зона;

4. предназначените за транспортиране животни са били подложени в края на изолационния период на индивидуални изследвания за откриване на антитела срещу шапния вирус, които са дали отрицателни резултати;

5. по време на транспортирането им от животновъдния обект на произход до мястото на крайно местоназначение животните не са излагани на какъвто и да било източник на заразяване.

(5) Не се разрешава неваксинираното поколение на ваксинирани майки да напуска животновъдния обект на произход, освен ако не се транспортира до:

1. разположен в зоната на ваксиниране животновъден обект със същия здравен статус като този на животновъдния обект на произход;

2. кланица за незабавно клане;

3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) определен от БАБХ животновъден обект, от който такова поколение се изпраща директно за кланицата;

4. всеки животновъден обект след получен отрицателен резултат от серологичен тест за откриване на антитела срещу шапния вирус, проведен върху кръвна проба, взета преди изпращането на животните от животновъдния обект на произход.

(6) Добитото от неваксинирани животни от възприемчиви видове прясно месо се предлага на пазара вътре във и извън зоната на ваксиниране, при условие че са спазени следните изисквания:

1. в цялата зона на ваксиниране е приключило прилагането на предвидените мерки по чл. 56, ал. 3 или животните са транспортирани до кланица при спазване на условията по ал. 3 или ал. 4, т. 4;

2. предприятието функционира под строг ветеринарен контрол;

3. в предприятието се преработва само и единствено прясно месо, добито от животни по т. 1, или от животни, отглеждани и/или заклани извън зоната на ваксиниране, или прясно месо по ал. 8;

4. прясното месо има здравна маркировка; в случай на мляно месо или в случай на месо от други чифтокопитни животни - отговаря на изискванията на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;

5. през цялото времетраене на производствения процес прясното месо е ясно идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от месо с различен ветеринарноздравен статус.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Прясното месо, произведено от ваксинирани животни от възприемчиви видове или от неваксинирано серопозитивно поколение от ваксинирани майки, заклани през посочения в ал. 1 период, се идентифицира със здравна маркировка, предвидена в наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД. Месото се съхранява и транспортира отделно от месо, което няма такъв печат, като се превозва в запечатани контейнери или други опаковъчни съдове до предприятие, определено от БАБХ за обработка.

(8) Прясно месо и обрязани (почистени) субпродукти, произведени от ваксинирани едри и дребни преживни животни или от тяхно неваксинирано серопозитивно поколение, се предлагат на пазара във или извън зоната на ваксиниране, ако:

1. предприятието функционира под строг ветеринарен контрол;

2. в предприятието се преработва само и единствено прясно месо (с изключение на субпродукти), подложено на обработката, описана в наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД, или прясно месо по ал. 6, или прясно месо, произведено от животни, отгледани и/или заклани извън зоната на ваксиниране;

3. прясното месо, месото от други чифтокопитни животни или мляното месо и месните заготовки имат здравна маркировка, отговаряща на съответните изисквания на наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;

4. по време на целия производствен процес прясното месо е ясно идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от месо с различен ветеринарноздравен статус.

(9) Прясно месо от ваксинирани свине и тяхното неваксинирано серопозитивно поколение, произведено през периода от започване на проучването до приключване на прилагането на мерките по чл. 56 в цялата зона на ваксиниране и до изтичане на най-малко 3 месеца от датата на последното отчетено в тази зона огнище, се предлага само и единствено на вътрешния (националния) пазар на страната, вътре и извън зоната на ваксиниране, в случай че са спазени следните изисквания:

1. предприятието функционира под строг ветеринарен контрол;

2. в предприятието се преработва само и единствено прясно месо от животни с произход от животновъдни обекти, съответстващи на условията по чл. 56, ал. 5, или прясно месо, добито от животни, отгледани и заклани извън зоната на ваксиниране;

3. прясното месо има здравна маркировка в съответствие с наредба по чл. 57, ал. 4 ЗВД;

4. през цялото времетраене на производствения процес прясното месо е ясно идентифицирано, транспортирано и съхранявано отделно от месо с различен ветеринарноздравен статус.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните има право да разреши разширяване обхвата на пазарно предлагане на месото по ал. 9 върху територия на Република България или част от нея при условия, определени по същата процедура.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните одобрява правилата за изпращане на прясно месо от ваксинирани свине от зоната на ваксиниране, когато това месо е произведено след периода, посочен в ал. 9, до момента на възстановяване на статута на свободна от шап страна в съответствие с чл. 58.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Съответствието с условията по ал. 6 и 8 и където е приложимо - на основание условията по ал. 10, се удостоверя от компетентния орган за прясно месо, когато то е предназначено за пускане на пазара. Българската агенция по безопасност на храните контролира предприятията за спазването на това съответствие и в случаите на пускане на пазара информира останалите държави членки и Европейската комисия за списъка на предприятията, одобрени за целите на това удостоверяване.

(13) Алинея 8 не се прилага, когато се използва специална здравна маркировка, различна от здравната маркировка по ал. 8, т. 3 и ал. 9, т. 3. Специалната здравна маркировка се отнася за добито от преживни животни прясно месо, което не е било подложено на обработка в съответствие с част А от приложение № 2, и за произведени от него мляно месо и месни заготовки, предназначени за пазарно предлагане в определен район на страната на произход.

(14) Пускането на пазара във и извън зоната на ваксиниране на добити от ваксинирани животни мляко и млечни продукти се извършва, при условие че в зависимост от крайната им употреба за човешка консумация или за друга млякото е преминало през една от обработките по чл. 17, ал. 3, т. 3 - 8. Тази обработка трябва да е била проведена в предприятие, разположено в зоната на ваксиниране, или в съответствие с разпоредбите по чл. 53, ал. 4 - 7.

(15) Събирането и транспортирането на млечни проби от животни от възприемчиви видове от животновъдни обекти, разположени в надзорната зона, до лаборатория, различна от ветеринарнодиагностична лаборатория, одобрена за диагностика на шап, както и преработката на мляко в такива лаборатории трябва са обект на официално разрешение и на мерки за възпрепятстване възможното разпространение на шапния вирус.

(16) Продукти от животински произход, различни от посочените в ал. 6 - 11 и ал. 13 - 15, се пускат на пазара при условията по чл. 29 - 31 и чл. 41.

Чл. 58. Република България възстановява статута на свободна от шап страна, като се вземат под внимание условията по чл. 59 и 60.

Чл. 59. (1) Република България или райони от страната, на които е дадена регионалност в съответствие с изискванията по чл. 44, възстановяват предишния си статут на свободни от шап след проведени борба, контрол и ликвидиране на едно или повече от едно шапни огнища без прилагане на ваксинация, при условие че:

1. е завършено прилагането на всички мерки по чл. 35 и 43;

2. е в сила поне едно от условията:

а) изпълнени са съответните препоръки, посочени в главата за шапа от последния вариант на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните;

б) изминали са най-малко три месеца от последното регистрирано шапно огнище и проведеният клиничнолабораторен надзор е потвърдил отсъствието на шапен вирус в страната или района.

(2) Европейската комисия с решение възстановява статута на свободна от шап страна след ликвидиране на шап без използване на извънредна ваксинация.

Чл. 60. (1) Република България или региони от страната, на които е дадена регионалност в съответствие с изискванията по чл. 44, възстановяват предишния си статут на свободни от шап след проведени борба, контрол и ликвидиране на едно или повече от едно шапни огнища с прилагане на ваксинация, при условие че:

1. е завършено прилагането на всички мерки по чл. 35, 43, 53, 54, 55 и 56;

2. е в сила поне едно от условията:

а) изпълнени са съответните препоръки в главата за шапа от последния вариант на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните;

б) изминали са най-малкото три месеца от клането на последното ваксинирано животно и е проведен серологичен надзор в съответствие с ръководните принципи и правила, приети по реда на процедурата, описана в чл. 69, ал. 3;

в) изминали са най-малко шест месеца от последното шапно огнище или от приключването на извънредната ваксинация в зависимост от това, кое от двете събития е с по-късна дата; проведеното по реда на описаната в чл. 69, ал. 3 процедура серологично проучване на основата на откриване на антитела срещу неструктурни протеини на шапния вирус е демонстрирало отсъствие на заразяване при ваксинирани животни.

(2) Европейската комисия с решение възстановява статута на свободна от шап страна след ликвидиране на шап без използване на извънредна ваксинация.

Чл. 61. (1) Член 59 не се прилага и може да се приеме решение за отмяна на ограниченията, ако са изпълнени изискванията по чл. 35 и 43 и са приключили клиничното и серологичното проучване, потвърдило отсъствието на вируса на шапа.

(2) Член 60 не се прилага и може да се приеме решение за отмяна на ограниченията, ако са приключили клиничното и серологичното проучване по чл. 55, изпълнени са мерките по чл. 56 и е потвърдено отсъствието на вируса на шапа.

(3) Независимо от изискванията по ал. 1 и 2 може да се приеме решение да не се извеждат животни от възприемчиви видове от територията или район от страната за друга държава членка, ако е възникнало огнище на шап, докато не бъде възстановен статутът на свободна от шап страна в съответствие с условията на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните, освен ако те отговарят на следните изисквания:

1. не са ваксинирани и се изпращат в кланица за незабавно клане;

2. са били изолирани в продължение на най-малко 30 дни непосредствено преди транспортирането им и са преминали през серологичен тест за откриване на антитела срещу структурни протеини на шапния вирус; изследването е дало отрицателен резултат и е проведено върху проби, взети през последните 10 дни преди транспортирането.

(4) Без да се нарушава разпоредбата по ал. 2, може да се приеме решение до възстановяване на статута на свободна от шап страна според условията на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните, посоченият в чл. 51, ал. 2 радиус на надзорната зона около зоната на ваксиниране да бъде намален след приключването с удовлетворителни резултати на мерките по чл. 56.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия да се продължи действието на допълнително сертифициране при пускане на пазара на животни от възприемчиви видове или на продукти, добити от такива животни, до възстановяване на статута на свободна от шап страна или част от територията на страната по чл. 59 и 60.

Чл. 63. (1) Не се разрешава изпращането на ваксинирани срещу шап животни от възприемчиви видове от страната за друга държава членка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Допустимо е да се приеме решение, чрез което да се определят и прилагат специфични мерки по отношение на ваксинирани животни от възприемчиви видове, отглеждани в зоопаркове и включени в програма за запазване на дивата природа или в животновъдни обекти за отглеждане на животински ресурси, включени в списъка на БАБХ като репродуктивни нуклеуси (ядра) на животни от изключително значение за оцеляване на породата, поради което са обект на разпоредбите на Ветеринарно-санитарния кодекс на Световната организация по здравеопазване на животните.

Чл. 64. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните строго контролира:

1. всички лаборатории и предприятия, в които се работи с шапен вирус, негови геном, антигени или произведени от такива антигени ваксини с цел научни изследвания, диагностика или производство;

2. всички лаборатории и предприятия, в които с цел научни изследвания, диагностика или производство, се работи с шапен вирус, негови геном, антигени или произведени от такива антигени ваксини;

3. работата с жив шапен вирус с цел производство или на дезактивирани антигени за производството на ваксини, или за ваксини; свързаната с тях научноизследователска дейност се осъществява само и единствено в одобрени предприятия и лаборатории, включени в списък на част Б от приложение № 3:

4. лабораториите и предприятията по т. 2 и 3; когато те работят с шапен вирус, спазват стандартите за биобезопасност:

а) работещите с жив шапен вирус лаборатории и предприятия отговарят на равни или по-строги нива от посочените в ръководството за "Минимални стандарти за лаборатории, работещи с шапен вирус in vitro и in vivo";

б) работещите с жив шапен вирус лаборатории и предприятия са обект на най-малко две инспектирания в рамките на пет последователни години; едната от тези инспектиращи проверки се провежда без предизвестие.

(2) Инспектиращият екип включва: 1 експерт от Европейската комисия, 1 експерт по шапа и 1 независим експерт по въпросите на биобезопасността в лаборатории, работещи с микробиологични опасности.

(3) Инспектиращият екип представя доклад в Европейската комисия и останалите държави членки.

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Ветеринарни експерти от Европейската комисия съвместно с БАБХ извършват проверки на място за установяване на прилаганите в предприятията и лабораториите системи за безопасност, посочени в приложение № 3, съответстващи на стандартите за биобезопасност по чл. 64, т. 4.

Чл. 66. (1) Включените в приложение № 3 списъци на предприятия и лаборатории могат да бъдат изменяни и допълвани при проверките на място по чл. 65.

(2) Включените в приложение № 3 списъци на предприятия и лаборатории са обект на редовно изменяне и допълване на основата на писмената информация, внесена от държавите членки.

Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия:

1. лабораторното изследване за шап да се извършва в одобрени от нея лаборатории и получили разрешение да извършват такова изследване;

2. предназначеното за потвърждаване на наличие на шапен вирус или на друг вирус на везикулозна болест лабораторно изследване да се провежда в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от една от лабораториите, включени в списъка от част А на приложение № 3.

(2) Една от включените в част А от приложение № 3 лаборатории се определя за национална референтна лаборатория за страната членка и тя отговаря за координиране на стандартите и методите за диагностика;

(3) Националната референтна лаборатория:

а) функционира при условия на висока степен на сигурност и безопасност според ръководството за "Минимални стандарти за лаборатории, работещи с шапен вирус in vitrо и in vivo";

б) предоставя постоянно и непрекъснато обслужване за диагностициране на везикулозни вирусни болести; да е оборудвана и да разполага с обучен персонал за предоставяне на бърза първоначална диагноза;

в) държи в запас дезактивирани референтни щамове на всички серотипове на шапния вирус, имунни серуми срещу вирусите и всички други реагенти, необходими за бърза диагностика; да поддържа в готовност подходящи тъканни култури за потвърждаване на отрицателна диагноза;

г) е оборудвана и разполага с подходящо обучен и способен персонал за успешно извършване на широкомащабен серологичен надзор;

д) изследва проби от всички съмнителни първични огнища; в очакване на появата на съмнение за наличие на шап има наличност и съхранява всички необходими средства и оборудване за събирането на проби и транспортирането им с установен протокол до националната референтна лаборатория;

е) извършва антигенно типизиране и геномно характеризиране на всички вируси, които са причина за нови нахлувания в страната, ако съществуват условия и оборудване; в противен случай националната референтна лаборатория изпраща проба от вируса от първичния случай до Референтната лаборатория на Европейския съюз за потвърждаване и по-нататъшно характеризиране, включително и за съвет за антигенната взаимовръзка на полевия щам с ваксиналните щамове в банките на Европейския съюз за антигени и ваксини; същата процедура се следва по отношение на получени в националните лаборатории вируси от трети страни за ситуации, при които охарактеризирането на вируса може да е от полза за Европейския съюз;

ж) предоставя данни за болестта шап в България на Референтната лаборатория на Европейския съюз;

з) сътрудничи с Референтната лаборатория на Европейския съюз за осигуряване на условия ветеринарните лекари от регионалните ветеринарномедицински служби да имат възможност лично и непосредствено да се запознават с клинични случаи на шап, което да се реализира в националните лаборатории като част от тяхното обучение и професионална подготовка;

и) сътрудничи с Референтната лаборатория на Европейския съюз и с националните референтни лаборатории на държавите членки в разработването на подобрени диагностични методи и обмен на съответни и имащи отношение към болестта материали и информация;

й) участва в организираните от Референтната лаборатория на Европейския съюз упражнения за външно осигуряване на качество и стандартизиране;

к) използва изследвания и стандарти, отговарящи или надвишаващи критериите, посочени в приложение № 2; при поискване предоставя на Европейската комисия данни, доказващи, че използваните методи на изследване съответстват на изискванията;

л) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) има компетенцията да идентифицира всички вируси на везикулозни болести и вирус на енцефаломиокардита, за да се избегнат закъснения при диагностиката и последващото прилагане от страна на БАБХ на мерките за борба и контрол;

м) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) съдейства с други, определени от БАБХ лаборатории, за изпълнение на изследвания, например серологични изследвания, при които не се налага работа с жив шапен вирус; не е задължително тези лаборатории да са в съответствие с посочените в чл. 64, т. 4 стандарти за биобезопасност, но са длъжни да имат установени и въведени в сила процедури, осигуряващи ефективно предотвратяване на евентуално възможно разпространение на шапния вирус;

н) изследва проби, дали непозволяващи крайно решение резултат от изследването, чрез извършване на потвърждаващи тестове;

о) поддържа връзки с Референтната лаборатория на Европейския съюз и по-конкретно да осигурява изпращането на подходящи проби в Референтната лаборатория на Европейския съюз;

п) има право да предоставя обслужване и да функционира като национална референтна лаборатория за една или повече от една държави членки; държавите членки, които нямат разположена на територията си национална референтна лаборатория, имат право да ползват услугите на националната референтна лаборатория в една или повече от една други държави членки;

(4) Сътрудничеството по ал. 1 с Референтната лаборатория на Европейския съюз задължително официално се определя във взаимно споразумение между ветеринарните служби на държавите членки и се уведомява Европейската комисия. Такова взаимодействие се посочва в специалната колонка в таблицата в част А от приложение № 3.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия предвидените в тази наредба лабораторни изследвания да се провеждат с цел потвърждаване или изключване наличие на шап, както и за изключване наличие на други везикулозни болести:

1. когато се потвърди наличие на шапно огнище и е определен серотипът на вируса, този вирус задължително антигенно се характеризира във връзка с референтните ваксинни щамове, когато това се налага, и със съдействието на Референтната лаборатория на Европейския съюз;

2. пробите от домашни селскостопански животни с признаци за везикулозно проявяваща се болест и с отрицателен резултат за наличие на шапен вирус и на вируса на везикулозната болест по свинете задължително се изпращат за по-нататъшни изследвания в Референтната лаборатория на Европейския съюз;

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия националната референтна лаборатория да е подходящо оборудвана и осигурена с подходящ брой обучен персонал за осъществяване на лабораторните изследвания.

Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия лабораториите да използват посочените в приложение № 2 тестове и стандарти за диагностика.

(2) Допустимо е да се приеме решение относно условията и изискванията при закупуването, съхраняването и доставянето за лабораториите на достатъчни количества от специфични реагенти или диагностични тестове в случай на извънредни обстоятелства и по-конкретно по отношение на мерките по чл. 55, ал. 3.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните приема функционален наръчник за диагностика на шапа и за диференциална диагностика на везикулозни болести, различни от везикулозната болест по свинете.

Чл. 69. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните съставя план за действие (контингенс план), в който се посочват задължителните мерки за поддържане на високо ниво на информираност и подготвеност по отношение на шапна опасност, както и свързаните с това условия за опазване на околната среда, в съответствие с които трябва да се действа при поява на шапно огнище.

(2) В оперативния план се предвиждат условията и възможностите за достъп до всички съоръжения, оборудване, персонал и други подходящи материали, необходими за бързото и ефективното ликвидиране на шапно огнище. Планът същевременно осигурява координацията със съседните държави членки и поощрява взаимодействието с трети страни.

(3) Планът за действие предвижда мерки, които се прилагат в случай на възможно най-неблагоприятния сценарии, разработва и изготвя мерките за борба и контрол върху голям брой огнища, възникващи в рамките на кратък период от време, предизвикани от няколко антигенно различни серотипове или щамове, което може да се случи и при преднамерено изпускане и заразяване с шапен вирус, като дава насоки за:

1. изискванията за ваксини, необходими в случай на прилагане на извънредна ваксинация;

2. регионите, включващи зони с особено висока гъстота на селскостопански животни, като се отчитат критериите, формулирани в приложение № 2.

(4) Оперативният план осигурява условия да се предприемат необходимите подготвителни и организационни мерки, чрез които в случай на поява на шапно огнище се предотвратява всяка възможност за замърсяване на околната среда. Същевременно планът осигурява най-висока степен на контрол на болестта и свежда до минимум каквато и да е вреда, предизвикана в резултат от такова огнище и ако се окаже необходимо - загробване или изгаряне на място на труповете на умрелите или умъртвените животни.

(5) Планът за действие по ал. 1:

1. осигурява необходимите правомощия за прилагане и позволява бързо и успешно провеждане на кампанията за ликвидиране на болестта;

2. осигурява използване на фондове за извънредни ситуации, бюджетни механизми и финансови ресурси, чрез които да бъдат покрити и заплатени всички страни и елементи от борбата срещу епизоотията от шап;

3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) гарантира бърз и ефективен процес на вземане на решения за справяне с шапната епизоотия; създава се централен орган за вземане на решения, който да отговаря за цялостното управление на стратегиите за борба и контрол, като изпълнителният директор задължително е член на този орган;

4. установява и въвежда в действие в случай на поява на огнище функционален национален център за борба със и контрол на болестта, който задължително координира прилагането на всички решения, взети от централния орган за вземане на решения; определя се и се назначава постоянно функциониращ координатор, който гарантира бързото установяване и въвеждане в действие на центъра;

5. включва разработки, позволяващи пълна готовност в случай на поява на огнища от шап за незабавно създаване и въвеждане в действие на регионални центрове за борба и контрол на болестта, за прилагане на регионално равнище на всички предвиждани за такива случаи мерки за борба, контрол и защита на околната среда;

6. осигурява условия за взаимодействие и сътрудничество между националните центрове за борба със и контрол на болестта, регионалните центрове за борба и контрол и компетентните органи по опазване на околната среда, за да бъде гарантирано, че всички действия по въпросите на ветеринарната безопасност и опазването на околната среда са подходящо и добре координирани;

7. осигурява постоянно действаща експертна група, а където е необходимо, това се осъществява съвместно с други държави членки;

8. осигурява наличие и разполагане с адекватни ресурси, включително и персонал, оборудване и лабораторен капацитет, чрез които да се гарантира провеждането на една бърза и ефективна кампания;

9. включва актуализиран оперативен наръчник, в който подробно са описани всички действия, процедури, инструкции и контролни мерки, които се прилагат в случай и с цел ликвидиране на огнище от шап.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните има предварително подготвени подробни планове за действия в случай на извънредна ваксинация.

(7) Официалните ветеринарни лекари и ветеринарните лекари, упражняващи ветеринарномедицинска практика, са редовно ангажирани при:

1. обучение по клинични признаци, провеждане на епизоотично проучване и контролни мерки за ликвидиране на епизоотичните болести;

2. извършване на практически упражнения неочаквано и в реално време, както следва:

а) два пъти на всеки 5 години, като първото започва не по-рано от три години след одобряването на оперативния план;

б) през петгодишния период след окончателното ликвидиране на огнище от някоя от основните епизоотични болести;

в) едно от двете упражнения по буква "а" се провежда в реално време;

г) обучение по комуникационни умения, чрез които се осигуряват постоянно провеждани кампании за осигуряване на информираността за заплахите и вредите от шапа сред административни органи, селски стопани и ветеринарни лекари и специалисти;

3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) като изключение и въз основа предвижданията на самия оперативен план БАБХ има право да организира участието си и осигуряването на принос за провеждане на упражнения в реално време, осъществявани в някои от съседните държави членки, както и за провеждане на практически тренировки;

(8) Оперативният план се разработва и изготвя, като се вземат под внимание ресурсите, необходими за борбата и контрола върху голям брой огнища, възникнали в рамките на кратък период от време и предизвикани от няколко антигенно различни серотипове или щамове, което би могло да бъде реалната ситуация, и при преднамереното изпускане и заразяване с шапен вирус.

(9) Оперативният план се изготвя и с оглед осигуряване на условия в случай на поява на шапно огнище всякакво масово изхвърляне и унищожаване на животински трупове и животински отпадъци да бъде организирано и изпълнено, без каквото и да било застрашаване здравето на хората и без използване на процеси и методи, които биха довели до вреди на околната среда, гарантиращи:

1. минимален риск за почва, въздух, повърхностни и подпочвени води, растения и животни;

2. минимални смущения чрез шумове или миризми;

3. минимален неблагоприятен ефект върху природата на селскостопанските райони и на местата с особено значение.

(10) Оперативният план задължително включва предварителния избор и определяне на подходящите обекти и места, както и организационните условия и подготовката за третиране или унищожаване на животински трупове и отпадъци от животински произход, появили се вследствие появата и ликвидирането на шапно огнище.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия постоянно да информира всички стопани, населението на селскостопанските райони и обществеността като цяло. Предвижда се и се осигурява пряк и достъпен контакт на населението на всички засегнати региони (което освен чрез други средства се реализира и чрез телефонна линия за съдействие), както и предоставяне на информация чрез националните и регионалните медии.

(12) Критерии и изисквания по ал. 5 може да се допълват и изменят, като се вземат под внимание специфичната природа на шапа и постигнатият напредък в развитието на мерките за контрол на болестта и опазването на околната среда.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Европейската комисия преглежда оперативния план, за да определи дали позволява постигане на целта по ал. 1, и предлага на БАБХ необходимите промени в него, които биха довели до съвместимост с оперативните планове на останалите държави членки.

(14) Оперативният план подлежи на задължително одобряване от Европейската комисия.

(15) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия Европейската комисия да бъде незабавно информирана за всички значителни изменения в оперативния план.

(16) Преработеният оперативен план се одобрява от Европейската комисия.

(17) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните е длъжна всеки 5 години да актуализира оперативния план, като извършва упражнения за извънредни действия в реално време, след което планът се представя в Европейската комисия за одобрение.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия за провеждане в съответствие с одобрените регионални оперативни планове на упражнения за извънредни действия в реално време.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия, когато това е възможно и целесъобразно, да се провеждат упражнения за извънредни действия в реално време в близко сътрудничество с ветеринарните служби на съседни държави членки или на трети страни.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира Европейската комисия за основните резултати от провеждането на такива упражнения за извънредни действия в реално време.

Чл. 71. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия в случай на поява на огнища от шап незабавно да бъде създаден и да започне да действа национален (кризисен) център за борба с болестта.

(2) Националният (кризисният) център за борба с болестта управлява и наблюдава действията на регионалните центрове за борба с болестта. Някои функции, които първоначално са присъщи на националния център за борба с болестта, могат впоследствие да бъдат предадени на регионалния център за борба с болестта.

(3) Националният кризисен център за борба с болестта:

1. проектира необходимите мерки за борба с болестта;

2. осигурява точното, бързото и ефективното прилагане на мерки от страна на регионалните центрове за контрол на болестта;

3. предоставя персонал и други ресурси на регионалните центрове за контрол на болестта;

4. предоставя информация на Европейската комисия, на ветеринарните служби на държавите членки и на други национални органи, включително и компетентните за опазване на околната среда власти, и на ветеринарни, земеделски и търговски организации;

5. организира кампания за извънредна ваксинация и определя границите на зоните на ваксиниране;

6. осъществява връзките и контактите с диагностичните лаборатории;

7. осъществява връзките и контактите с отговорните за опазване на околната среда органи за координиране на действията по ветеринарната безопасност и опазването на околната среда;

8. осъществява връзките и контактите с медиите;

9. осъществява връзките и контактите с правоприлагащите органи за осигуряване на адекватно налагане на законовите мерки.

Чл. 72. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия националният кризисен център да разполага с всички необходими средства, включително персонал, съоръжения и оборудване, чрез които да е в състояние да управлява ефективна ликвидационна кампания.

(2) Средствата по ал. 1 включват:

1. идентификатор на стада и система за локализиране на животни - за предпочитане компютризирани;

2. всички средства за комуникация, вкл. телефони, факс и ако е възможно - средства за връзка с медиите;

3. комуникационна система, позволяваща обмен на информация с регионалните центрове за контрол на болестта, с лабораториите и другите организации - за предпочитане компютризирана;

4. карти и други източници на информация, които се използват за управление на мерките за борба и контрол на болестта;

5. дневник за записване в хронологичен ред на всички събития, свързани с появата на огнище от шап, позволяващ свързването и координирането на различни дейности;

6. списъци на националните и международните организации и лаборатории, с които следва да се влезе в контакт при поява на шап;

7. списъци на персонал и други лица, които в случай на огнище от шап се призовават за действия и обслужване на регионалните центрове за борба с болестта или за включването им в експертните групи;

8. списъци на свързаните с опазването на околната среда компетентни власти, с които се влиза в контакт в случай на поява на огнище от шап;

9. карти, на които са обозначени подходящите зони с места за преработка;

10. списъци с предприятията за третиране и преработка, на които е разрешено да обработват или преработват животински трупове и животински отпадъчни продукти, и могат да бъдат наети за целта, в случай на поява на огнище от шап, като се отбелязват техните капацитети, адреси и други данни за контакт;

11. списък на мерките за наблюдение и контрол на разхода на дезинфектант, както и на изхвърляни в околната среда телесна тъкан и течности, когато всички тези замърсители са резултат от разлагане на трупове върху повърхностни и подпочвени води.

Чл. 73. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия за създаване и незабавно влизане в действие на оперативни и функционални регионални центрове за контрол на болестта след появата на огнища от шап.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия в рамките на оперативния план да бъдат издадени инструкции за местоположенията на регионалните центрове за борба с болестта, за тяхната организация, персонал, настаняване, сгради, съоръжения и оборудване, системи за управление, комуникационни линии и информационни канали.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия регионалните центрове за борба с болестта да действат в близка координираност и сътрудничество с националния кризисен център за контрол на болестта във връзка с предвидените в чл. 69, ал. 3, т. 2 мерки.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия регионалните центрове за борба с болестта да разполагат с необходимата им организация за осигуряване на бързо и точно прилагане на предвидените в тази наредба мерки в случай на поява на огнище от шап.

Чл. 74. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия регионалните центрове за борба с болестта да разполагат с персонал, сгради, съоръжения и оборудване според изискванията; с ясна структура на управление и ефективно ръководство за осигуряване на бързото и точното прилагане на мерките за епизоотично проучване, опазването на околната среда, преработката на трупове от заразени стада, официалния контрол на зоните, проследяването, хуманното отношение към животните и неотложното клане, почистването и дезинфекцията и към другите мерки за оздравяване, извънредна ваксинация и всички други решения.

(2) Регионалните центрове за борба разполагат със:

1. телефонна линия, запазена за връзка с достъпните телефонни линии на националния кризисен център за борба с шапа, от които собственици на животни и други местни жители могат да получат последната точна информация за предприетите мерки;

2. персонал, който действа на терена, оборудван със средства за комуникация и ефективно управление;

3. система за записване на данни, за предпочитане компютърно базирана и свързана с националния център за борба с болестта и с всички необходими база данни, лаборатории и други организации;

4. съвместен дневник за записване в хронологичен ред на всички събития, имащи отношение към едно огнище от шап, за свързване и координиране на различните дейности;

5. актуализирани списъци на местни лица за всеки отделен регион, включително и на частнопрактикуващи ветеринарни лекари, с които трябва да се влезе в контакт и е възможно да бъдат ангажирани в случай на поява на огнище от шап;

6. актуализирани списъци на животновъдните обекти, за които в случай на огнище от шап е възможно да бъдат приложени изискванията по чл. 14 и 17;

7. актуализирани описи на места за изгаряне или загробване на животни, умъртвени по силата на тази наредба и впоследствие обект на преработка, в съответствие с нормативната уредба на националното законодателство за опазване на околната среда;

8. актуализиран списък на компетентните органи за опазване на околната среда за всеки отделен регион, с които трябва да се влезе в контакт и е възможно да бъдат включени в дейностите в случай на поява на шапно огнище;

9. карти, определящи подходящите места и площадки за загробване на трупове по начин, който няма да създава риск за увреждане на околната среда, по-конкретно - на повърхностни и подпочвени води;

10. списък на предприятията, на които е разрешено да третират, обработват или унищожават животински трупове или животински отпадъчни продукти;

11. списък на мерките за наблюдение и контрол на разхода и оттока на дезинфектант, както и за освобождаването в околната среда на телесни тъкани и течности, получени в резултат от разлагане на трупове, по-конкретно - в повърхностни и подпочвени води.

Чл. 75. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните е длъжна да създаде постоянно функционираща експертна група, съставена от епизоотолози, ветеринарни научни работници и вирусолози, които подпомагат компетентния орган при осигуряване на готовност срещу огнище от шап.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) При ограничен брой животни от възприемчиви видове БАБХ има право да осигури сключване на официално споразумение с други държави членки за съвместно подпомагане по отношение на експертната група. Тези споразумения подробно се описват в оперативния план.

(3) В случай на наличие на подозрение за поява на огнище от шап експертната група:

1. прави оценка на клиничната картина и на епизоотичната ситуация;

2. дава съвет и по отношение на вземането на проби и анализите, които са необходими за диагностика на шапа, както и за допълнителните действия и мерки, които следва да бъдат предприети.

(4) В случай на поява на огнище от шап експертната група:

1. провежда поне в първичния (индексния) случай, ако е необходимо, на място оценка на клиничната картина и анализ на епизоотичното проучване и събира данни за определянето на:

а) произхода на инфекцията;

б) датата на проникване на инфекциозния агент-причинител;

в) възможното разпространение на болестта;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) докладва на изпълнителния директор на БАБХ;

3. дава съвети за процедурите за скрийнинг, вземане на проби и тестуване, за подлежащите на прилагане контролни и други мерки, както и за стратегията, която следва да се изпълнява, включително съвети за мерките за биобезопасност в посочените в чл. 15 животновъдни обекти и помещения и такива с отношение към извънредната ваксинация;

4. извършва контрол и насочва дейностите, свързани с епизоотичното проучване;

5. допълва епизоотичните данни с необходимата географска, метеорологична и друга необходима информация;

6. през постоянни интервали от време анализира епизоотичните данни и извършва оценки на риска;

7. съдейства при осигуряване на условия за осъществяване преработката на животински трупове и на животински отпадъци при минимален отрицателен за околната среда ефект.

Чл. 76. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните има право в рамките на оперативния план да създаде или поддържа национални банки с антигени и ваксини, в които да се съхраняват резерви от антигени или ваксини за целите на извънредна ваксинация.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните има право да удължи работното време на предприятията за опаковане и съхраняване на ваксини в случай на провеждане на извънредна ваксинация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия намиращите се в националните банки за антигени и ваксини антигени и формулирани ваксини да съответстват на минималните стандарти, определени за банките с антигени и ваксини на Европейския съюз по отношение на безопасност, стерилност и съдържание на неструктурни протеини.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните информира Европейската комисия за държаните в тези банки запаси от антигени и ваксини. Тази информация се представя в Европейската комисия на всеки 12 месеца. Информацията за количествата и подтиповете на антигените или одобрените ваксини, съхранявани в националната банка за антигени и ваксини, трябва да се разглежда като класифицирана информация и не се публикува.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните има достъп до банката с антигени и ваксини на Европейския съюз, който се реализира след заявка до Европейската комисия.

Чл. 78. (1) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия действащите в съответствие с националното законодателство ограничения за ползването на кухненски отпадъци за хранене на селскостопански животни да се прилага независимо от тяхното използване или място, населявано от тези животни.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните приема подробни правила за борба и контрол на шапа при животни, посочени в допълнителната разпоредба в § 1, т. 1, второ изречение.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Веднага след като БАБХ получи информация, че има съмнение за заразяване на диви животни с шап, се предприемат всички мерки за потвърждаване или отхвърляне наличието на болестта. Това се извършва чрез проучване на всички убити или намерени мъртви животни от възприемчиви видове, включително и чрез лабораторно изследване, като незабавно се информират собствениците на животни от възприемчиви видове и ловците за наличието на такова подозрение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) След като се получи потвърждение за поява на първичен случай на шап в диви животни, БАБХ незабавно прилага мерките по ал. 5 - 7 и съставя и привежда в изпълнение план за ликвидиране на болестта в съответствие с изискванията по ал. 8 - 13. Българската агенция по безопасност на храните е длъжна да информира собствениците на животни от възприемчиви видове и ловците.

(5) След като е потвърден първичен случай на шап по диви животни от възприемчиви видове, с цел да са намали разпространението на болестта:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно обявява първичния случай в съответствие с изискванията по чл. 2;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) експертната група съдейства на БАБХ при:

а) проучване на епизоотичната ситуация и определяне границите на заразения район;

б) установяване на мерки, които се прилагат в заразения район като допълнение към мерките по т. 3 и 4; тези мерки може да включват преустановяване на ловуването и забрана за хранене на диви животни;

в) съставяне на план за ликвидиране на болестта, който се представя пред Европейската комисия;

г) извършване на проверки за установяване на реалната ефективност на мерките, приети за ликвидиране на болестта в границите на заразения район;

3. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните незабавно поставя под официален надзор всички намиращи се в определения като заразен район животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчивите видове, като се изготви заповед:

а) за провеждане на официално преброяване на всички животински видове и категории животни от възприемчиви видове във всички животновъдни обекти; данните от преброяването постоянно се актуализират от собственика; информацията от преброяването се представя при поискване и се проверява при всяко инспектиране;

б) всички животни от възприемчиви видове, настанени в разположени в заразения район животински обекти, да бъдат държани в техните жилищни помещения или на друго място, където е възможно изолирането им от контакт с диви животни; дивите животни не трябва да имат достъп до какъвто и да било материал, за който е възможно впоследствие да влезе в контакт с настанени в животновъдни обекти животни от възприемчивите видове;

в) (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) нито едно животно от възприемчиви животински видове да не може да влиза или напуска животновъдния обект без разрешение от БАБХ след отчитане на епизоотичната обстановка;

г) за използването на входовете и изходите на сградите, в които са настанени животни от възприемчиви видове, както и на целия животновъден обект, на подходящи средства за дезинфекциране;

д) да се спазват подходящите хигиенни мерки от всички лица, влизащи в контакт с диви животни, с цел да се намали рискът от разпространение на шапния вирус, като тези мерки могат да включват и временна забрана за лица, които са били в контакт с диви животни, да влизат в животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчиви видове;

е) за изследване за наличие на шап на всички намиращи се в животновъдния обект болни или умрели животни от възприемчиви видове с шапни симптоми;

ж) в животновъден обект, в който са настанени животни от възприемчиви видове да не се внасят никакви части от диви животни, независимо дали са отстреляни или намерени мъртви, както и какъвто и да било материал или оборудване, който е възможно да е контаминиран с шапен вирус;

з) животните от възприемчиви видове, техният семенен материал, ембрионите или яйцеклетките да не бъдат изнасяни навън от заразения район с цел пускане на пазара.

4. (доп. - ДВ, бр. 79 от 2006 г., в сила от 29.09.2006 г., изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия всички диви животни, отстреляни или намерени мъртви в заразения район, да се инспектират от официален ветеринарен лекар и да се прегледат за шап, чрез което официално да се изключи или потвърди наличието на шап в съответствие с дефиницията за огнище по чл. 3, ал. 2. Всички трупове на диви животни, за които е установено, че са положителни за шап, се преработват в екарисаж под официален ветеринарен контрол. Когато такова тестуване даде отрицателни резултати за шап, БАБХ не разрешава използването на дивеча или месото от него за търговия. Частите, които не са предназначени за човешка консумация, също се преработват под официален ветеринарен контрол;

5. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните осигурява условия изолатът от шапен вирус да е обект на лабораторната процедура, изисквана за идентифициране на генетичния тип на вируса и на неговата антигенна характеристика във връзка със съществуващите ваксинални щамове.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) В случай че шап се е появил в диви животни в район от страната, разположен в близост до територията на друга държава членка, БАБХ си сътрудничи с ветеринарната служба на засегнатата държава членка при определяне и установяване на мерките за борба със и контрола на болестта.

(7) Като изключение от изискванията по ал. 5 могат да се приемат специфични мерки, когато случай на шап в диви животни е възникнал в район на страната, в който високата степен на екстензивност на отглеждането на животни от възприемчиви видове прави неприложими някои от изискванията по ал. 5.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Независимо от посочените в ал. 5 - 7 мерки, в рамките на 90 дни от потвърждаването на първичния случай на шап в диви животни БАБХ представя на Европейската комисия писмен план за мерките, предприети за ликвидиране на болестта в заразения район, както и за мерките, приложени в разположените в този район животновъдни обекти.

(9) Европейската комисия преглежда плана по ал. 8, за да определи, дали той дава възможност да се постигнат желаните цели. Планът, заедно с промените в него, ако са необходими, се одобрява. Този план впоследствие може да се изменя или допълва, за да се отчете промяната и развитието на обстановката:

1. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) ако промените се отнасят до преопределяне на границите на заразения район, БАБХ информира за тези промени незабавно Европейската комисия и останалите държави членки;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) ако промените се отнасят до други разпоредби от плана, БАБХ внася променения план в Европейската комисия, която го преглежда и одобрява.

(10) След като бъдат одобрени мерките, предвидени в плана по ал. 8, те заменят първоначалните мерки по ал. 5 - 7, считано от датата на даване на това одобрение.

(11) Планът по ал. 8 задължително съдържа:

1. резултатите от епизоотичните проучвания и контролните мерки, проведени в съответствие с ал. 5 - 7 и географското разпространение на болестта;

2. (изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) определения като заразен район в границите на територията на страната, като при определянето му БАБХ взема под внимание:

а) резултатите от проведените епизоотологични проучвания и географското разпространение на болестта;

б) популацията на диви животни в района;

в) съществуването на големи и значими естествени или изкуствени препятствия за придвижвания на диви животни;

3. организацията за близко взаимодействие между дивечови биолози, ловци, ловни организации, службите за защита на дивата природа и ветеринарните служби;

4. организацията на засилена информационна кампания за повишаване информираността на ловците относно мерките, които те трябва да спазват и прилагат в рамките на плана за ликвидиране на болестта;

5. полаганите специфични усилия за определяне броя и местоположението на групите от диви животни с ограничени контакти с други групи от диви животни вътре, във и около инфектирания район;

6. приблизителния брой на групи от диви животни по т. 5 и техния брой във и около заразения район;

7. положените конкретни усилия за определяне степента и обхвата на болестта сред дивите животни посредством проучване и изследване на отстреляни от ловци или намерени мъртви диви животни и посредством лабораторно тестуване, включително и възрастово разпределени епизоотични проучвания;

8. мерките, приети за намаляване разпространението на болестта, дължащо се на придвижвания на диви животни и на контакта между отделните групи от диви животни; тези мерки могат да включват и забрана на лова;

9. мерките, приети за намаляване на популацията от диви животни, в частност - на млади животни от възприемчивите видове от популацията на диви животни;

10. изискванията, които трябва да спазват ловците, за да се избегне каквото и да било разпространение на болестта;

11. метода за отстраняване на диви животни, намерени мъртви или отстреляни, който предвижда:

а) преработване под официален ветеринарен контрол;

б) инспектиране, проведено от официален ветеринарен лекар, и лабораторни тестове, предвидени в приложение № 2; труповете на всички диви животни с положителен резултат за шап се преработват под официален ветеринарен контрол; частите, които не са предназначени за човешка консумация, също се преработват под официален ветеринарен контрол;

12. епизоотичното проучване, проведено за всяко отделно диво животно от възприемчиви видове независимо дали същото е отстреляно или намерено мъртво; това проучване включва попълването на въпросник, осигуряващ информация за:

а) географския район, в който животното е отстреляно или намерено мъртво;

б) датата, на която животното е отстреляно или намерено мъртво;

в) лицата, които са отстреляли или намерили животното;

г) възрастта и пола на животното;

д) ако животното е отстреляно - симптоми преди отстрела;

е) ако е намерено мъртво - състояние на трупа;

ж) лабораторни резултати и факти;

13. програмите за надзор и превантивни мерки, приложими по отношение на разположените в определения като заразен район животновъдни обекти, в които са настанени животни от възприемчиви видове, а когато това е необходимо - и в неговите околности, включително и по отношение на транспортирането и придвижването на животни от възприемчиви видове в границите, навън или навътре от този район; тези мерки като минимум включват забрана за придвижване на животни от възприемчиви видове, на получен от тях семенен материал, ембриони и яйцеклетки, когато това придвижване се реализира навън от заразения район и за целите на пускане на пазара;

14. други критерии, които се прилагат за отмяна на мерките, предприети за ликвидиране на болестта в определения район, и на мерките, предприети и прилагани в разположените в него животновъдни обекти;

15. органа на власт, натоварен да надзирава и контролира дейността на отделните административни единици, отговорни за изпълнение и прилагане на плана;

16. информация за установената и въведената в действие система, осигуряваща възможност на определената и назначена по ал. 5, т. 2 експертна група да извършва редовен преглед на резултатите от ликвидационния план;

17. мерките за мониторинг на болестта, които се прилагат след изтичане на период най-малко 12 месеца, считано от последния потвърден случай на шап в диви животни от определения като заразен район; тези мерки за мониторинг остават в сила в продължение на най-малко 12 месеца и включват мерките, вече въведени в сила по т. 7, 11 и 12.

(12) Докладът за епизоотичната ситуация в заразения район и резултатите от плана за ликвидиране на болестта се изпращат веднъж на всеки шест месеца до Европейската комисия и останалите държави членки.

(13) (Изм. - ДВ, бр. 73 от 2013 г., в сила от 20.08.2013 г.) Българската агенция по безопасност на храните може да приеме по-подробни правила за съставяне и прилагане на плановете за ликвидиране на шап при диви животни.