Държавен вестник, брой 102 от 21.XI

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за преливане на кръв и кръвни съставки.

Чл. 2. Кръв и кръвни съставки се преливат от лекар само в здравно заведение.

Чл. 3. Лекарят е длъжен да информира болния за необходимостта от преливането на кръв и кръвни съставки, както и за евентуалните усложнения, които биха могли да настъпят от извършването му.

Чл. 4. (1) Кръв и кръвни съставки се преливат със съгласие на болния, а ако той е недееспособен - със съгласието на неговия законен представител или попечител.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 83 от 1995 г.) Кръв и кръвни съставки се преливат без съгласие на лицата по ал. 1, когато е невъзможно съгласието да се получи своевременно и неизвършването на кръвопреливането застрашава живота на болния.

Чл. 5. Забранява се при кръвопреливания кръвта и кръвните съставки да се смесват с лекарствени средства освен физиологичен разтвор до 100 мл.

Чл. 6. (1) На болни, на които предстои кръвопреливане, лекарят:

1. снема анамнеза за кръвопреливанията, които са извършени в миналото, за настъпили реакции и усложнения от тях, а при жени и за усложнения на бременността и регистрира анамнестичните данни в историята на заболяването (ИЗ) на болния или в личната му амбулаторна карта (ЛАК) и във фиша за имунохематологично изследване съгласно приложение № 1;

2. контролира вземането на 5-10 мл венозна кръв в чисто и сухо шишенце или епруветка;

3. контролира в присъствие на болния поставянето на етикет на кръвната проба, на който отбелязва трите имена на болния, при възможност датата на раждането му и номера на ИЗ или ЛАК;

4. определя кръвната група на болния в негово присъствие с тест серуми или моноклонални антитела анти-А, анти-В и анти-АВ и попълва специалния фиш за имунохематологично изследване съгласно приложение № 1;

5. изпраща кръвната проба и попълнения фиш в лаборатория за имунохематологични изследвания за потвърждаване на кръвната група;

6. прикрепя фиша с резултатите от имунохематологичното изследване, получен от лабораторията за имунохематологични изследвания, към ИЗ или ЛАК на болния;

7. при несъответствие между резултатите от изследванията на кръвната група на болния, извършени от него и от лабораторията по имунохематология, повтаря изследванията по т. 2 - 6.

(2) Искания за кръв и кръвни съставки се попълват само от лекар в три екземпляра съгласно приложение № 2.

(3) Кръв и кръвни съставки се получават само от медицински специалист срещу подпис.

Чл. 7. (1) На болния се прелива едногрупова цяла кръв или клетъчни концентрати, подбрани по антигените на системата АВО и D антигена от Rh системата.

(2) Когато в серума на болния са доказани антиеритроцитни антитела с определена специфичност, кръвта за преливане не трябва да съдържа еритроцитен антиген, към който е насочено антитялото. При невъзможност да се определи антигенната формула на дарителските еритроцити или специфичността на антиеритроцитните антитела в серума на болния кръвта за преливане се подбира чрез разширени проби за съвместимост.

(3) При наличие на полиспецифични антиеритроцитни антитела в серума на болния, които реагират с всички дарителски еритроцити, кръвопреливане се предприема само при състояния, заплашващи живота на болния. В тези случаи се използва кръв от този дарител, чиито еритроцити са реагирали най-слабо при разширените проби за съвместимост.

(4) При установяване на антилевкоцитни или антитромбоцитни антитела в серума на болния се прелива обезлевкоцитен еритроцитен концентрат.

Чл. 8. Когато не е възможно да се осигури едногрупова кръв по системата АВО и D антигена от Rh системата, кръв се прелива при спазване на условията, посочени в приложение № 3.

Чл. 9. Кръв за обменно кръвопреливане при хемолитична болест на новороденото (ХБН) се подбира, както следва:

1. когато ХБН се дължи на Rh (D) несъвместимост с изогрупова АВО Rh (D) отрицателна кръв, ако не може да се осигури изогрупова кръв - с Rh (D) отрицателен еритроцитен концентрат от група О, ресуспендиран в плазма от група АВ;

2. когато ХБН се дължи на несъвместимост по отношение на други еритроцитни антигени - с изогрупова АВО и Rh (D) кръв, в чиито еритроцити липсва антигенът, предизвикал алоимунизация на майката;

3. когато ХБН се дължи на АВО несъвместимост - с еритроцити от кръвна група О, изогрупови по отношение на Rh (D) антигена, ресуспендирани в плазма от кръвна група АВ.

Чл. 10. Когато на болния се прелива тромбоцитен концентрат, получен от един дарител, кръвта се подбира съгласно чл. 7, както и по лимфоцитотоксичен тест, като резултатът следва да бъде отрицателен. При преливане на гранулоцитен концентрат освен лимфоцитотоксичния тест се изисква и гранулоаглутинационният тест за съвместимост да бъде отрицателен.

Чл. 11. Когато на болния предстои трансплантация на костен мозък, се преливат само обезлевкоцитени еритроцитни и тромбоцитни концентрати от дарители, които нямат кръвна връзка с болния.

Чл. 12. Когато се прелива плазма, подборът се извършва по кръвногрупова АВО принадлежност на приемателя. Плазма, получена от кръвна група АВ, може да се прелива на всички приематели независимо от кръвната група.

Чл. 13.(1) При масивни кръвопреливания кръвта се подбира при спазване на изискванията по чл. 7 и 8.

(2) За екстракорпорални кръвопреливания кръвта се подбира освен при спазване на изискванията по чл. 7 и 8 и с имунохематологично изследване за наличие на антиеритроцитни антитела в серума на болния и дарителите.

(3) При болни с предшестващи кръвопреливания се извършва имунохематологично изследване за наличие на антиеритроцитни антитела в серума на болния. При тях кръвта може да се подбере и на базата на разширени проби за съвместимост.

Чл. 14. (1) При застрашаващи живота състояния се допуска:

1. изследването на кръвната група на приемателя и подборът на кръвта за кръвопреливане да се извършват само чрез изследване на АВО антигените с две различни серии тест серуми и директна проба за съвместимост;

2. да се прелива кръв, която не е изследвана съгласно Наредба № 12 за медицинско освидетелстване и изследване на кръводарителите и контрол на взетата кръв и кръвни съставки (ДВ, бр. 47 от 1995 г.).

(2) В случаите по ал. 1 пълни изследвания на кръвта на болния и дарителя се извършват не по-късно от 24 часа след кръвопреливането и се предприема лечение съобразно резултатите.

Чл. 15. Преди кръвопреливане в присъствие на болния лекарят:

1. сравнява името на болния с името, изписано на фиша за кръвната му група, ИЗ и/или ЛАК;

2. сравнява кръвната група на болния с кръвната група на всеки сак (банка), проверява срока на годност на кръвта, прави оглед на кръвта и целостта на опаковката й; при несъвпадение на някои от данните връща кръвта (кръвната съставка) в трансфузионното звено, което я е експедирало;

3. изследва с тест серуми или моноклонални антитела анти-А, анти-В, анти-АВ, кръвните групи на болния и на кръвта за преливане и нанася резултатите в ИЗ или ЛАК на болния;

4. прави директна проба за съвместимост със серума на болния и кръвта от сака (банката) съгласно приложение № 4 и нанася резултата в ИЗ или ЛАК на болния;

5. контролира кръвта и кръвните съставки да се затоплят на температура до 37°С.

Чл. 16. (1) При започване на кръвопреливането лекарят извършва биологична проба за съвместимост съгласно приложение № 5 и нанася резултата от изследването в ИЗ или ЛАК на болния.

(2) Кръвопреливането се извършва капково. На деца до тригодишна възраст може да се извърши и със спринцовка.

(3) След завършване на кръвопреливането лекарят:

1. удостоверява дали са настъпили промени в общото състояние на болния, кръвното му налягане, пулса, температурата и цвета на урината (при промяна в цвета на урината изпраща проба от нея за изследване за свободен хемоглобин);

2. регистрира в ИЗ или ЛАК номера на сака (банката), кръвната група, вида и количеството на прелетия продукт, както и резултатите от наблюдението по т. 1.

(4) Серумът на болния, взет преди кръвопреливането, и 5 - 10 мл кръв във всеки използван сак (банка) се съхраняват при температура 4 - 8°С в продължение на 24 часа за диагностика на следкръвопреливни реакции.

Чл. 17. (1) При реакции по време на кръвопреливане лекарят прекратява кръвопреливането и по преценка незабавно:

1. изпраща сака (банката) за микробиологично изследване;

2. изпраща за имунохематологично изследване кръв от болния, взета преди и след кръвопреливането, и кръв от сака (банката).

(2) Когато пробите за изследване по ал. 1 не могат да бъдат изпратени незабавно, сакът (банката) и кръвните проби от болния се съхраняват на температура 4 - 8°С до 72-рия час.

Чл. 18. Когато при кръвопреливане настъпи смърт на болния, директорът на лечебното заведение разпорежда на болничната комисия по кръвопреливане към здравното заведение да извърши анкета и уведомява трансфузионния център, доставил кръвта, НЦКТХ и НИЛС.

Чл. 19. Кръв и кръвни съставки могат да се преливат в отделения или кабинети за извънболнично лечение при условие, че са осигурени:

1. всички лабораторни изследвания преди и след кръвопреливане;

2. медицински персонал и възможности за оказване на медицинска помощ при реакции и усложнения от кръвопреливането;

3. дежурен медицински персонал за оказване на медицинска помощ в първите 24 до 72 часа след завършване на кръвопреливането.

Чл. 20. (1) При амбулаторни кръвопреливания общото количество на еднократно прелетите кръв и кръвни съставки не трябва да е повече от 15% от обема на циркулиращата кръв на болния.

(2) В амбулаторни условия се допуска само капково кръвопреливане.

(3) Амбулаторни кръвопреливания не могат да се извършват на деца до тригодишна възраст и бременни, както и на лица със заболявания, посочени в приложение № 6.

Чл. 21. (1) След извършване на амбулаторно кръвопреливане болният остава под лекарско наблюдение не по-малко от 2 часа. То се прекратява от лекаря, извършил кръвопреливането.

(2) Резултатите от наблюдението се нанасят в лист за наблюдение на болен с амбулаторно кръвопреливане съгласно приложение № 7. Листът се предава на дежурния персонал, който осигурява наблюдението на болния след освобождаването му. След 72-рия час листът се прикрепя към ЛАК на болния.

(3) На болния или неговите близки се дават писмено името на лекаря, извършил кръвопреливането, адресът и телефонът на здравното заведение, което ще осигури медицинска помощ при нужда.