Държавен вестник, брой 6 от 20.I

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя редът, по който Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява сътрудничество с ветеринарните служби на държавите - членки на Европейския съюз, и съответните административни структури на Европейската комисия за прилагане на ветеринарното законодателство в съответствие с изискванията на Европейския съюз.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба към Министерството на земеделието и горите е компетентният орган за осъществяване на контрол по прилагането на ветеринарното законодателство.

(3) Министерството на земеделието и горите информира другите държави членки и Европейската комисия, че НВМС е компетентният орган за контрол по прилагането на ветеринарното законодателство.

Чл. 2. (1) Националната ветеринарномедицинска служба не е длъжна да предоставя информация, поискана от органите на съдебната власт в Република България, на ветеринарните служби на държавите членки и Европейската комисия.

(2) Националната ветеринарно-медицинска служба предоставя информация по ал. 1 след консултации с органа на съдебната власт и писменото му съгласие за предоставянето й.

Чл. 3. (1) При получаване на мотивирано искане от орган заявител НВМС:

1. извършва проучване за уточняване на фактите, посочени от органа заявител, и писмено го уведомява за резултатите от проучването и информацията, въз основа на която са получени резултатите.

2. представя цялата информация, включително и удостоверения, документи или копия от тях, с която разполага или получава по т. 1;

(2) В случаите по ал. 1, т. 2 НВМС или административният орган, до който тя е препратила мотивираното искане, събират информацията по същия начин, както биха я събирали за свои цели.

Чл. 4. (1) При поискване от органа заявител НВМС писмено го уведомява за предприетите мерки по прилагане на ветеринарното законодателство и за издадените ветеринарномедицински нормативни документи или други документи, свързани с прилагането им.

(2) Когато НВМС е орган заявител и поиска информация от държава - членка на ЕС, тя изпраща искането на официалния или на един от официалните езици на държавата членка.

Чл. 5. При получаване на информация от орган заявител от държава членка, която съдържа данни за нарушения на ветеринарното законодателство, извършени в Република България, НВМС засилва контрола на:

1. предприятия;

2. обекти, в които се складират стоки, които подлежат на ветеринарен контрол;

3. придвижването на стоки, подлежащи на ветеринарен контрол;

4. превозните средства, с които се транспортират стоките по т. 3.

Чл. 6. По искане на органа заявител НВМС предоставя информацията по чл. 3 във вид на доклади, отчети и други документи или на заверени копия от тях, отнасящи се до факти, които според органа заявител представляват нарушение на ветеринарното законодателство.

Чл. 7. (1) Когато НВМС прецени, че е необходимо да окаже съдействие на компетентните органи на държавите членки във връзка със спазване на ветеринарното законодателство, тя го оказва без предварителна заявка.

(2) При оказване на съдействие по ал. 1 НВМС:

1. продължава осъществяването на контрола по чл. 5;

2. незабавно информира чрез доклади, отчети, други документи или копия от тях компетентните органи на други държави членки за установени нарушения или съмнения за нарушения на ветеринарното законодателство, като посочва и начините, по които те се извършват.

Чл. 8. Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия, когато получи информация за:

1. търговия или други дейности със стоки, за които има съмнение или е установено, че са извършени в нарушение на ветеринарното законодателство на Европейския съюз;

2. методи и процедури, за които има съмнение или е установено, че са използвани за нарушаване или заобикаляне на ветеринарното законодателство по т. 1;

3. недостатъци или празноти във ветеринарното законодателство по т. 1, установени при прилагането му.

Чл. 9. (1) Когато НВМС установи нарушения на ветеринарното законодателство, които засягат или могат да засегнат интересите на Европейския съюз, на отделни държави членки или има съмнение, че такива нарушения могат да бъдат извършени в държави членки, незабавно предоставя по своя инициатива или при поискване от Европейската комисия доклади, отчети и други документи или заверени копия от тях за предприемане на мерки от Европейската комисия.

(2) Когато от информацията по ал. 1 е видно, че съществува риск за здравето на хората и когато не е възможно този риск да бъде предотвратен, НВМС информира обществеността за него след консултация с Европейската комисия и държавите членки.

(3) Националната ветеринарномедицинска служба по своя преценка предоставя на държава членка или Европейската комисия информация по ал. 1 за физически и юридически лица само в частта, необходима за предотвратяване на нарушения на ветеринарното законодателство.

(4) В случаите по ал. 1 НВМС не е длъжна да предоставя информацията на компетентните органи на държавите членки.

Чл. 10. При участие в срещите на Постоянния комитет по хранителната верига и здравеопазване на животните към Европейската комисия НВМС е длъжна:

1. да предоставя информация за изпълнението на предвидените в тази наредба мерки за съдействие;

2. да предоставя информацията по чл. 8 и 9, направените въз основа на нея изводи и заключения.

Чл. 11. За изпълнение изискванията на тази наредба НВМС си сътрудничи с Министерството на здравеопазването, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на отбраната, Министерството на околната среда и водите и органите на местно самоуправление по прилагането на ветеринарното законодателство.

Чл. 12. Националната ветеринарномедицинска служба мотивирано отказва предоставяне на информация на държави членки, когато прецени, че тя може да доведе до нарушаване на национални интереси на Република България.

Чл. 13. Националната ветеринарномедицинска служба може да изпраща информацията по тази наредба до държавите членки и Европейската комисия и по електронен път.

Чл. 14. (1) Информацията по тази наредба се предоставя само на компетентните органи на държавите членки, които са я поискали, и на Европейската комисия.

(2) При предоставяне и ползване на информацията се предприемат всички мерки за опазване на професионалната тайна, предвидени в законодателството на Република България и на Европейския съюз.

(3) Информацията по ал. 1 не може да се използва за цели, различни от тези, за които е предназначена, освен в случаите, когато органът, който я е предоставил, е дал изрично съгласие за това и когато не съществува нормативно установена забрана за използването на тази информация за други цели.

(4) Информацията по ал. 1 не се разгласява дори след използването й.

(5) Изискванията по ал. 1 - 4 не се прилагат при предоставяне на информация за предотвратяване или установяване на нарушения на ветеринарното законодателство и злоупотреби с парични средства от фондове на Европейския съюз.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно информира Европейската комисия при използване на информация по ал. 5.

Чл. 15. Министерството на земеделието и горите информира Европейската комисия и държавите членки за сключени двустранни споразумения с ветеринарните служби на трети страни в 10-дневен срок от подписването им.

Чл. 16. Националната ветеринарномедицинска служба не може да иска от държави членки възстановяване на разходи по изпълнение на тази наредба, освен в случаите, когато тези разходи са свързани с изплащане на възнаграждения на експерти.

Чл. 17. (1) Информацията по тази наредба не може да се използва при сътрудничеството между държавите членки по криминални въпроси.

(2) Министерството на земеделието и горите незабавно уведомява Европейската комисия за датата на влизане в сила на наредбата.