Държавен вестник, брой 83 от 13.X

Чл. 1. С тази наредба се определят:

1. мерките за профилактика срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на болестта африканска чума по свинете (АЧС);

2. методите за диагностика на болестта;

3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1;

4. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2. (1) Африканската чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните.

(2) Освен данните по чл. 3, ал. 1 от Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните генералният директор на НВМС изпраща на Европейската комисия и държавите членки и допълнителна информация съгласно приложение № 1 за:

1. огнищата на АЧС, които са били потвърдени в животновъдни обекти;

2. случаите на АЧС, които са били потвърдени в кланица или в транспортно средство;

3. потвърдените първични случаи на АЧС при дивите свине;

4. потвърдените вторични случаи на АЧС при дивите свине в заразените райони в съответствие с чл. 32, ал. 1, т. 1 и ал. 4;

5. резултатите от епизоотичното проучване, проведено в съответствие с чл. 5.

Чл. 3. (1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие (контингенс план) при съмнение или при възникване на АЧС.

(2) Планът по ал. 1 включва:

1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта АЧС;

2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;

3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;

4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от АЧС;

5. създаване на постоянно действаща експертна група;

6. необходимата екипировка и материали за точно прилагане на спешните мерки;

7. инструкции, които посочват последователността на действията при изпълнение на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;

8. мерки за предотвратяване разпространението чрез вектори на вируса на АЧС;

9. програми за обучение;

10. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания.

(3) Експертната група по ал. 2, т. 5 съдейства на членовете на кризисните центрове при:

1. епизоотичното проучване;

2. вземането на проби, извършването на изследвания и анализ на резултатите от лабораторните изследвания;

3. въвеждането на мерки за контрол на болестта АЧС.

(4) Не по-късно от 90 дни от потвърждаването на първичния случай на АЧС при дивите свине НВМС представя пред комисията писмен план с мерките, предприети за ликвидиране на болестта в заразената зона, както и мерките, предприети в животновъдните обекти в зоната.

(5) На всеки 6 месеца на комисията и на останалите държави членки се представя доклад, изготвен от НВМС, за епизоотичната обстановка в определената зона и за резултатите от плана за ликвидиране на болестта .

(6) Националната ветеринарномедицинска служба може да приеме по-подробни правила, свързани с информацията, която трябва да представя по тези въпроси.

(7) Експерти от общността могат да извършват проверки на място в сътрудничество с представители на НВМС, ако това е необходимо, за да се осигури уеднаквено прилагане на тази наредба. Националната ветеринарномедицинска служба трябва да окаже необходимото съдействие на експертите при извършването на проверките. Комисията трябва да съобщи на НВМС резултатите от извършените проверки.

(8) Националната ветеринарномедицинска служба трябва да създаде условия за незабавно сформиране на напълно функциониращи национални центрове за контрол на болестта при възникване на огнища на АЧС:

1. центърът за контрол на болестта ръководи и контролира дейността на местните центрове за контрол на болестта; наред с останалите си задължения центърът отговаря за:

а) определяне на необходимите мерки за контрол на болестта;

б) осигуряване на бързо и ефективно прилагане на посочените мерки от страна на местните центрове за контрол на болестта;

в) осигуряване на човешки и други ресурси за местните центрове за контрол на болестта;

г) предоставяне на информация на комисията, на останалите държави членки, на националните ветеринарни организации, на националните власти и на земеделските и търговските институции;

д) поддържане на контакти с диагностични лаборатории;

е) поддържане на връзки с пресата и други средства за масово осведомяване;

ж) поддържане на връзки с полицейските власти с цел предприемане на специфични законови мерки;

2. при възникване на огнище на АЧС НВМС незабавно сформира напълно функциониращи местни центрове за контрол на болестта;

3. някои от функциите на националните центрове за контрол на болестта могат да бъдат делегирани на местните центрове за контрол на болестта, които действат на административно или на друго ниво, при условие че се спазват целите на националния център за контрол на болестта;

4. Националната ветеринарномедицинска служба сформира постоянно действаща експертна група, която да предоставя необходимата експертна помощ на компетентните власти с цел да се осигури готовност за справяне със болестта;

5. при възникване на огнище на болестта експертната група помага на компетентните власти най-малко при:

а) епизоотично проучване;

б) вземането на проби, извършването на изследвания и интерпретирането на резултатите от лабораторните изследвания;

в) въвеждането на мерки за контрол на болестта;

6. Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че националните и местните центрове за контрол на болестта, както и експертната група разполагат с достатъчен персонал, съоръжения и оборудване, включително комуникационни системи, както и ясна и ефективна верига на подчиненост и управление, която да гарантира бързо прилагане на мерките за контрол на болестта, формулирани в тази наредба.

Чл. 4. (1) Когато в свиневъден обект съществува съмнение за наличие на свине, заразени с вируса на АЧС, обслужващият лицензиран ветеринарен лекар незабавно уведомява регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), която изпраща на място официален ветеринарен лекар.

(2) Официалният ветеринарен лекар по ал. 1:

1. провежда епизоотично проучване;

2. взема и изпраща диагностични проби в съответствие с диагностичното ръководство, посочено в приложение № 2, до Националната референтна лаборатория за АЧС;

3. извършва проверка на дневника на свиневъдния обект и идентификационните марки на свинете.

Чл. 5. Епизоотичното проучване по чл. 4, ал. 2, т. 1 има за цел да изясни:

1. произхода на инфекцията;

2. времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;

3. периода на скрито протичане на инфекцията;

4. наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;

5. придвижването на свине и продукти от тях, трупове на свине, хора и транспортни средства, които биха могли да бъдат преносители на вируса;

6. вероятността разпространението на болестта да се причини от вектори, диви свине или продукти, заразени с вируса на АЧС.

Чл. 6. (1) До получаване на резултатите от взетите проби по чл. 4, ал. 2, т. 2 официалният ветеринарен лекар нарежда:

1. незабавно да се извърши преброяване на всички свине в свиневъдния обект, като се състави списък на умрелите, болните и съмнително болните животни, описани по категории, като този списък подлежи на актуализиране за отразяване на родените и умрелите през периода на съмнението животни;

2. незабавно да се поставят свинете на оборен режим и да не се допуска:

а) вкарването, изкарването и преместването на свине, трупове на свине, свинско месо, семенен материал, яйцеклетки и ембриони, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло и други предмети, които могат да бъдат преносители на вируса;

б) вкарването, изкарването и преместването на обектите по буква "а", отнасящи се до други животински видове, като прилагат и подходящи мерки за унищожаване на гризачи и насекоми;

в) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства без писмено разрешение, издадено от него;

3. да се подготвят и заредят с дезинфекционен разтвор разположените на входа на свиневъдния обект:

а) площадка за дезинфекция на транспортни средства;

б) площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;

4. всяко лице, което влиза или излиза от свиневъдния обект, да дезинфекцира обувките и ръцете си;

5. преди напускане на свиневъдния обект всички транспортни средства да бъдат дезинфекцирани.

(2) Списъкът по ал. 1, т. 1 се предоставя при поискване от официалния ветеринарен лекар.

(3) Мерките по ал. 1 се отменят от официалния ветеринарен лекар след получаване на отрицателен резултат за наличието на вирус на АЧС от лабораторните изследвания.

Чл. 7. (1) Когато свиневъдният обект по чл. 4, ал. 1 е разположен в район с висока плътност на свине, директорът на съответната РВМС може да разпореди прилагането и на мерките по чл. 8.

(2) В случаите по ал. 1 мерките по чл. 8 могат да се прилагат само по отношение на свинете, за които има съмнение, че са инфектирани или контаминирани с вируса на АЧС, както и по отношение на онази част от свиневъдния обект, в която са настанени тези свине, при условие че те са държани и хранени напълно отделно от останалите свине.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 официалният ветеринарен лекар взема достатъчен брой проби от свинете, за да може в съответствие с диагностичното ръководство да потвърди или отхвърли наличието на вирус на АЧС.

(4) Директорът на съответната РВМС определя временна контролна зона около свиневъдния обект по ал. 1, в която се прилагат всички или някои от мерките по чл. 4 и 6.

Чл. 8. При лабораторно потвърждаване на АЧС официалният ветеринарен лекар освен мерките по чл. 4 - 6:

1. нарежда:

а) всички свине в засегнатия обект незабавно да се умъртвят по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на АЧС;

б) да се подложат на обработка, осигуряваща унищожаването на вируса на АЧС, всички предмети, материали, отпадъци, фураж, постели, тор и торова течност, за които съществува вероятност да са контаминирани;

в) да се унищожат всички материали за еднократна употреба, които биха могли да са контаминирани, и особено тези, използвани за кланични процедури;

г) да се почистят и дезинфекцират по правилата на приложение № 3 сградите и помещенията, в които са пребивавали свинете, постелите, торът и торовата течност, транспортните средства и контаминираният с вируса на АЧС околен терен;

2. взима в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство достатъчен брой проби от свинете, за да може да се установи начинът на проникване в свиневъдния обект на вируса на АЧС, както и вероятната продължителност на предшестващия обявяването на болестта период, през който вирусът на АЧС вероятно е присъствал в обекта;

3. проследява преработката на месото от свине, заклани през периода между вероятното проникване на болестта в свиневъдния обект и налагането на ограничителните мерки;

4. контролира преброяването и преработването на труповете на умрелите или умъртвените свине;

5. контролира унищожаването на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в свиневъдния обект през периода между вероятното проникване на болестта и налагането на ограничителните мерки;

6. изпраща взетата от първично огнище на болестта АЧС проба за лабораторно изследване съгласно формулираната в диагностичното ръководство процедура за определяне на генетичната разновидност на вируса;

7. провежда епизоотично проучване съгласно чл. 5.

Чл. 9. При потвърдено наличие на АЧС в свиневъден обект, състоящ се от две или повече отделни производствени единици, с цел да се осигури приключване на угояването на свинете по преценка на директора на съответната РВМС мерките по чл. 8, т. 1, буква "а" могат да не се прилагат върху всички производствени единици, при условие че разполагат с напълно изолирани помещения и съоръжения за настаняване, отглеждане и хранене, гарантиращи невъзможност да се разпространи вирусът на АЧС от една производствена единица в друга.

Чл. 10. (1) Националната ветеринарномедицинска служба обявява свиневъден обект за контактен, когато при епизоотичното проучване по чл. 5 официалният ветеринарен лекар установи или има основание да предполага, че вирусът на АЧС може да е проникнал:

1. от друг свиневъден обект в заразения обект;

2. от заразения обект в друг свиневъден обект.

(2) В контактните свиневъдни обекти се прилагат мерките по чл. 6, когато официалният ветеринарен лекар има основание да предполага наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 1 или 2.

(3) Мерките по чл. 8 се прилагат, когато се потвърди наличието на АЧС в контактния свиневъден обект.

Чл. 11. В съответствие с изискванията на диагностичното ръководство се вземат достатъчен брой проби от свинете, за да може наличието на вирус на АЧС в контактния свиневъден обект официално да се потвърди или отхвърли.

Чл. 12. (1) При лабораторно потвърждаване на АЧС директорът на съответната РВМС със заповед определя защитна и надзорна зона.

(2) Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 км от огнището на болестта.

(3) Зоната по ал. 2 се включва в надзорна зона, която е с радиус не по-малък от 10 км от огнището на болестта.

Чл. 13. (1) При определяне на зоните по чл. 12 директорът на съответната РВМС се съобразява със:

1. резултатите от епизоотичното проучване;

2. географското разположение на огнището на болестта и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;

3. разположението и близостта на други животновъдни обекти и кланици;

4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях и достъпността на кланици и съоръжения за преработка на трупове;

5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;

6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.

(2) Ако зоната включва части от територията на няколко държави членки, НВМС трябва да си сътрудничи с компетентните власти на тези държави членки при определянето на зоната.

Чл. 14. Регионалната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с кмета на общината или кметството информира населението в защитната и надзорната зона за въведените ограничения чрез поставянето на ясно видими знаци и предупредителни табели, чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин.

Чл. 15. (1) В защитната зона директорът на съответната РВМС предприема следните мерки:

1. разпорежда:

а) незабавно преброяване на всички заразени от АЧС свиневъдни обекти, разположени в зоната;

б) незабавно преброяване на всички свиневъдни обекти в зоната;

в) официален ветеринарен лекар в 7-дневен срок да посети всички заразени свиневъдни обекти, като извърши клинични прегледи на свинете и проверка на дневниците и идентификационните марки на свинете;

г) да се почистят и дезинфекцират, а при необходимост и да се дезинсекцират транспортните средства и оборудването, използвани за превозване на свине и други селскостопански животни, както и материалите, като фуражи, тор, торова течност и други, за които съществува вероятност да са заразени с вируса на АЧС;

д) ветеринарните лекари, обслужващи обектите, незабавно да уведомяват РВМС за наличие на умрели или болни свине;

е) лицата, които влизат или излизат от свиневъдните обекти, да спазват необходимите хигиенни изисквания за намаляване на риска от разпространение на вируса на АЧС;

2. разрешава камионите или другите транспортни средства, използвани за превоз на свине, да напуснат зоната, при условие че:

а) предварително са почистени, дезинфекцирани и инспектирани;

б) им е издадено повторно разрешение за транспортиране;

3. не допуска:

а) придвижването и транспортирането на свине по главни и второстепенни пътища, с изключение на сервизните пътища в свиневъдния обект;

б) изнасянето на свине от свиневъдния обект най-малко 40 дни след приключване на мероприятията по дезинфекция, а при необходимост и дезинсекция и почистване;

в) внасянето и изнасянето от свиневъдния обект на други видове животни без негово разрешение;

г) изнасянето на сперма, яйцеклетки и ембриони от свиневъдните обекти, разположени в зоната.

(2) Разпоредбата по ал. 1, т. 2, буква "а" не се прилага:

1. при транзитно превозване на свине през защитната зона, при което не се налага спиране или разтоварване на свине;

2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на защитната зона, и техният маршрут е с местоназначение кланица в защитната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 16. (1) След изтичането на 40-дневния срок официалният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свинете до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а когато липсва кланица - свинете се транспортират до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват;

3. при изключителни обстоятелства - до други помещения, които се намират в рамките на защитната зона.

(2) Транспортирането в случаите по ал. 1 се извършва при следните условия:

1. ветеринарният лекар, отговарящ за обекта, е провел клиничен преглед на свинете и е проверил регистъра и идентификационните марки на свинете;

2. при клиничния преглед по т. 1 не са установени признаци за наличие на АЧС;

3. свинете се транспортират в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства;

4. след разтоварването на свинете транспортните средства и оборудването, използвани за превозването им, се дезинфекцират под контрола на официален ветеринарен лекар;

5. преди клането се взимат достатъчен брой проби от свинете, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на АЧС;

6. отговарящият за кланицата официален ветеринарен лекар е предварително информиран за намерението да се изпратят свине в тази кланица, като впоследствие информира изпращащия лекар за тяхното пристигане;

7. при пристигането им в кланицата тези свине се държат и колят отделно от другите свине;

8. по време на клането се следи за характерни изменения във вътрешните органи, типични за АЧС;

9. добитото месо се подлага на термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на АЧС, или се обозначава със специален печат, указващ, че месото е предназначено за термична преработка;

10. подлежащото на термична преработка месо по т. 9 се транспортира в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства в одобрено от НВМС месопреработвателно предприятие, където се преработва по начин, гарантиращ унищожаването на вируса на АЧС.

Чл. 17. Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат повече от 40 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона; а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват;

3. при изключителни обстоятелства - до други помещения, които се намират в рамките на защитната зона.

Чл. 18. (1) Наложените в защитната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, проведени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на АЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 45 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 19. Сроковете по чл. 15, ал. 1, т. 3, буква "б", чл. 17 и чл. 18, ал. 2 могат да бъдат намалени на 30 дни, при условие че в съответствие с диагностичното ръководство са взети проби и са извършени изследвания, въз основа на които може да се отхвърли наличието на АЧС в свиневъдния обект.

Чл. 20. В надзорната зона директорът на съответната РВМС предприема мерките по чл. 15, като тази по ал. 1, т. 3, буква "б" се прилага в срок най-малко 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция.

Чл. 21. Официалният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свине от надзорната зона след изтичане на 30-дневния срок по чл. 20, ако са спазени условията и редът на чл. 16.

Чл. 22. Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат в надзорната зона повече от 40 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:

1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;

2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват.

Чл. 23. (1) Наложените в надзорната зона мерки остават в сила:

1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;

2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на АЧС.

(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 40 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 24. Сроковете по чл. 20 - 22 и чл. 23, ал. 2 могат да бъдат намалени съответно до 21, 30 и 20 дни, при условие че в съответствие с диагностичното ръководство са взети проби и са извършени изследвания, въз основа на които може да се отхвърли наличието на АЧС в свиневъдния обект.

Чл. 25. Собствениците под контрола на официален ветеринарен лекар зареждат свиневъдния обект със свине не по-рано от 40-ия ден след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция, а при необходимост и дезинсекция, при спазване на следните изисквания:

1. първоначално свиневъдният обект се зарежда с възприемчиви животни, които при лабораторното изследване са показали отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на АЧС или които произхождат от свиневъдни обекти, които не са били обект на ограничения, свързани с АЧС;

2. възприемчивите животни се настаняват върху цялата територия на свиневъдния обект, като на 45-ия ден след настаняването им се вземат проби за наличие на антитела срещу вируса на АЧС; през този период свинете не напускат свиневъдния обект;

3. от деня на настаняването им се извършва ежедневен клиничен преглед с измерване на телесната температура, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник;

4. лечение на заболели възприемчиви животни се допуска след поставяне на диагноза, изключваща АЧС;

5. пълното зареждане с новозакупени свине се осъществява, ако в нито едно от възприемчивите животни не се установят антитела срещу вируса на АЧС;

6. новозакупените свине се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, като в срок 3 дни от настаняването им в свиневъдния обект числеността им се декларира пред кмета на общината или кметството, пред лицензирания частно практикуващ ветеринарен лекар или в съответната районна ветеринарна лечебница, ако тя обслужва свиневъдния обект;

7. новозакупените свине се карантинират за срок 45 дни.

Чл. 26. (1) Свиневъдните обекти, в които появата на болестта АЧС е свързана с вектори, не се зареждат със свине в продължение на най-малко 6 години, освен ако:

1. под контрола на официалния ветеринарен лекар успешно са проведени специфични мероприятия за ликвидиране на вектора от помещенията и местата, където свинете ще се отглеждат или където могат да влязат в контакт с вектора;

2. е доказано, че векторът не пренася вируса на АЧС.

(2) След изтичането на срока по ал. 1 свиневъдният обект се зарежда със свине съгласно изискванията по чл. 25, т. 1 и 2.

(3) След пълното зареждане на свиневъдния обект по ал. 2 не се допуска свинете да напускат обекта до извършването на допълнителни серологични изследвания, които са показали отрицателни резултати за наличието на антитела срещу вируса на АЧС.

(4) Изследванията по ал. 3 се извършват не по-рано от 60-ия ден след пълното зареждане на свиневъдния обект.

Чл. 27. Свиневъдните обекти, в които са предприети мерките по чл. 8, се зареждат с други видове животни след разрешение от официалния ветеринарен лекар, който взима под внимание риска от запазване на векторите, можещи да доведат до разпространение на болестта АЧС.

Чл. 28. (1) При съмнение за наличие на АЧС в кланица или транспортно средство официалният ветеринарен лекар провежда епизоотично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на АЧС.

(2) При потвърждаване на наличието на АЧС в обектите по ал. 1 под контрола на официален ветеринарен лекар се предприемат следните мерки:

1. умъртвяват се всички възприемчиви животни, намиращи се в кланицата или в транспортното средство;

2. унищожават се труповете, вътрешностите и отпадните продукти от свинете, при които съществува вероятност да са заразени или контаминирани, по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на АЧС;

3. извършва се почистване, дезинфекция и дезинсекция на сградите, оборудването на кланицата и транспортните средства;

4. провежда се епизоотично проучване съгласно чл. 5;

5. изпраща се изолат на вируса на АЧС за определяне на генетичната му разновидност.

(3) Не се допуска въвеждането на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа от приключване на мероприятията по почистването и дезинфекцията.

Чл. 29. В свиневъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките по чл. 8.

Чл. 30. (1) При съмнение за наличие на АЧС при диви свине официалният ветеринарен лекар провежда епизоотично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на болестта, като ползва информация от собствениците на свине или ловци за всички отстреляни или открити мъртви диви свине.

(2) В случаите по ал. 1 директорът на съответната РВМС незабавно информира началника на регионалното управление по горите (РУГ).

Чл. 31. (1) При потвърждаване на наличието на първичен случай на АЧС в диви свине директорът на РВМС след съгласуване с началника на РУГ със заповед определя експертна група, която включва ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, отговорници по дивеча.

(2) Експертната група по ал. 1 съдейства на официалния ветеринарен лекар при:

1. провеждането на епизоотично проучване и определянето на границите на заразения район;

2. определянето на мерките, които се предприемат за ликвидиране на болестта в заразения район;

3. изготвянето на план за ликвидиране на АЧС в заразения район;

4. извършването на проверки за потвърждаване на ефективността на предприетите мерки за ликвидиране на АЧС в заразения район.

(3) При възникване на АЧС при диви свине в район на съседна държава членка НВМС сътрудничи на въпросната държава членка при определянето на мерките за контрол на болестта.

Чл. 32. (1) Планът по чл. 31, ал. 2, т. 3 съдържа информация за:

1. резултатите от епизоотичното проучване, което включва и попълването на въпросник за:

а) времето и мястото, когато дивата свиня е била открита мъртва или отстреляна;

б) лицето, което е намерило или отстреляло животното;

в) възрастта и пола на дивата свиня;

г) състоянието на трупа, ако животното е намерено мъртво;

д) резултатите от лабораторните изследвания;

е) симптомите, които животното е показало преди отстрела;

2. географското разпространение на болестта;

3. популацията на диви свине в заразения район;

4. съществуването на големи естествени или изкуствени прегради за движение на диви свине;

5. начина на уведомяване на ловците за изискванията към тях във връзка с избягване на разпространяването на болестта;

6. приблизителния брой на диви свине около заразения район;

7. степента на разпространение на инфекцията в популацията на диви свине, определена чрез епизоотични проучвания и лабораторни изследвания;

8. мерките, които ще се предприемат за намаляване популацията на диви свине;

9. мерките за унищожаване на труповете на намерените мъртви или отстреляни диви свине;

10. мерките за мониторинг на болестта, които продължават за период не по-кратък от 12 месеца след последния потвърден случай на АЧС при диви свине в заразения район;

11. информационна система, чрез която експертната група редовно да извършва проверка на резултатите от плана;

12. служителите на НВМС, които контролират прилагането на плана.

(2) Епизоотичното проучване по ал. 1, т. 1 се провежда върху всички диви свине независимо дали са отстреляни или намерени мъртви.

(3) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната РВМС.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща на всеки 6 месеца на Европейската комисия информация за епизоотичната обстановка в определената зона и за резултатите от плана по ал. 1.

Чл. 33. (1) Директорът на съответната РВМС съгласно плана по чл. 32, ал. 1 предприема следните мерки в заразения район:

1. всички отстреляни или открити мъртви диви свине се аутопсират и се вземат материали за лабораторно изследване съгласно диагностичното ръководство за доказване наличие на АЧС и генно типизиране на вируса;

2. труповете на всички доказано положителни за АЧС свине се загробват под контрола на официален ветеринарен лекар или се преработват в екарисаж;

3. забранява лова и храненето на диви свине;

4. прекратява мероприятията по разселване и транспорт на дивеч;

5. прекратява всякаква стопанска дейност, вкл. дърводобива;

6. засилва контрола на дезинфекционните площадки при входа на оградните площи в базите за интензивно стопанисване на дивеч.

(2) В свиневъдните обекти, намиращи се в заразения район, освен мерките по чл. 6 и 8 като допълнителни мерки може да се забрани:

1. влизането в свиневъдния обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви свине;

2. внасянето на месо от диви свине независимо дали са отстреляни или намерени мъртви;

3. внасянето на оборудване и инвентар, за които съществува вероятност да са контаминирани с вируса на АЧС.

(3) През периода на мониторинга по чл. 32, ал. 1, т. 10 се провеждат лабораторни изследвания за наличие на вирус на АЧС и антитела.

Чл. 34. (1) Когато в свиневъдния обект, в който е потвърдена болестта АЧС, съществува вероятност за наличието на вектори, официалният ветеринарен лекар проверява заразените сгради и терена около тях чрез извършване на физическа проверка или улов на векторите съгласно приложение № 4.

(2) При потвърждаване на наличието на вектори в свиневъдния обект по ал. 1 официалният ветеринарен лекар:

1. изпраща проби от уловените вектори в референтна лаборатория на ЕС за АЧС, където се провеждат необходимите лабораторни изследвания за потвърждаване или изключване на наличието на вируса на АЧС във векторите;

2. провежда допълнителни мерки за мониторинг, проверка и контрол на векторите;

3. при невъзможност векторите да бъдат ограничени не допуска в продължение на най-малко 6 години отглеждането на свине, а когато е необходимо - и на други домашни животни.

(3) В рамките на постоянния ветеринарен комитет НВМС предоставя на комисията и на останалите държави членки информация по ал. 1 и 2.

(4) Националната ветеринарномедицинска служба може да приеме и по-нататъшни мерки за мониторинг и контрол на векторите, както и мерки за превенция на АЧС.

Чл. 35. (1) Ваксинация срещу АЧС е забранена освен след решение на Европейската комисия в случаите по ал. 2.

(2) При опасност от широко разпространение на АЧС НВМС прави предложение до Европейската комисия за извършване на ваксинация и при последващо разрешение се издава заповед на генералния директор на НВМС за провеждането й.

(3) В заповедта по ал. 1 се посочват:

1. селищата и границите на географския район, в който ще бъде извършена ваксинацията;

2. времето, за което ще се извърши ваксинацията;

3. количествата необходима ваксина и редът за закупуването им;

4. складът, в който ще се съхранява ваксината;

5. условията, при които се поставят ваксинираните животни и продуктите, добити от тях;

6. други въпроси, свързани с извършването на ваксинацията.