Държавен вестник, брой 26 от 30.III

Събиране и преценка на доказателства

Чл. 37. (1) Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.

(2) Лицето е длъжно да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива.

(3) Органът по приходите има право да изиска писмено от лицето представяне на доказателства по ал. 2 в определен от него срок.

(4) В случай че субектът не представи изискани по реда на ал. 3 доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и преценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на акта или документа, а в ревизионното производство - до изтичането на срока по чл. 117, ал. 5, органът по приходите е длъжен да ги обсъди.

(5) Всички лица, държавни или общински органи са длъжни в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 11 да предоставят данните, сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства.

(6) По искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 12 лицата по ал. 5 са длъжни да разкрият съответната служебна, банкова или застрахователна тайна. За разкриване на банкова или застрахователна тайна се прилага установеният за това ред.

(7) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) По писмено искане на директор на териториална дирекция на Националната агенция за приходите банките осигуряват на посочените в искането органи по приходите достъп до представените пред банката от ревизирано или проверявано лице документи, въз основа на които е отпуснат кредит на лицето, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна. Банката предоставя заверени копия на документите, посочени от органите по приходите, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна, документи, съдържащи се в публични регистри, както и такива, издадени или заверени от орган на Националната агенция за приходите.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Органът по приходите може служебно или по искане на лицето да извърши оглед на движими или недвижими вещи. Оглед се допуска не само за проверка на други доказателства, но и за самостоятелно доказателство.

Задължение за съхраняване

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) Счетоводната и търговската информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд, в следните срокове:

1. ведомости за заплати - 50 години;

2. счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;

3. документи за данъчно-осигурителен контрол - 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;

4. всички останали носители - 5 години.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 2007 г., в сила от 13.07.2007 г.) След изтичането на срока за съхранението им носителите на информация по ал. 1 (хартиени или технически), които не подлежат на предаване в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Задължените лица, които при създаването и обработката на цялата или на част от информацията по ал. 1 използват информационни системи, продукти или архиви, съхраняват създадените данни в електронен вид за периода по ал. 1 независимо от съхранението им на друг носител.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Задълженията по ал. 1 и 3 имат и правоприемниците на задължените лица.

Достъп до информация на технически носител (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

Чл. 39. Ревизираните или проверяваните лица са длъжни да осигурят на органите по приходите достъп до автоматизираните си информационни системи, продукти или архиви, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по чл. 38 се извършва по този начин.

Действия за обезпечаване на доказателства

Чл. 40. (1) При извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ.

(2) В случай че е невъзможно действията по ал. 1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа.

(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на лицето.

(4) До изтичането на срока по ал. 2 органът по приходите може да поиска от районния съд по местонахождение на обекта продължаване на срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок за запечатването. Определението не подлежи на обжалване.

(5) Ако до изтичането на срока по ал. 2 районният съд не е разрешил удължаване на срока, запечатването се смята за прекратено. След изтичането на сроковете по ал. 2 и 4 запечатването се смята за прекратено.

Обжалване на действията

Чл. 41. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден.

(2) Решението, с което се разпорежда преустановяване на действията, се изпълнява в срока, посочен в него, от органа по приходите, който ги е предприел.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) При непроизнасяне на органа по ал. 1 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателства могат да се обжалват в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал. 1, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местоизвършване на действията по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

(4) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателства.

Съдействие

Чл. 42. (1) В случай че ревизирано или проверявано лице откаже на органа по приходите или на публичния изпълнител да осигури достъп до подлежащ на контрол обект или откаже да представи книжа или други носители на информация, органите по приходите могат да поискат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи, включително за извършване на претърсване или изземване по предвидения за това в Наказателно-процесуалния кодекс ред.

(2) Иззетите вещи, книжа или други носители на информация се предават от органите на Министерството на вътрешните работи на органите по приходите с протокол и опис.

(3) Когато по реда на Наказателно-процесуалния кодекс са събрани доказателства, които имат значение за установяване на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, органите на Министерството на вътрешните работи, прокуратурата или следствието осигуряват на органите по приходите достъп до тези доказателства и заверени копия от тях.

Допустимост

Чл. 43. Претърсване и изземване от органите на полицията се допускат, ако при извършване на ревизия или проверка са налице данни, че в подлежащ на контрол обект се намират вещи, книжа или други носители на информация и при данни за укриване на факти и обстоятелства, свързани със:

1. задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски;

2. нарушения на данъчното и осигурителното законодателство;

3. стоки с неустановен произход.

Връщане на доказателства

Чл. 44. (1) По всяко време лицето има право да получи копия от иззети или предадени документи и книжа, както и от информацията от иззети или предадени технически носители. Изготвянето на копията от и на технически носители се извършва от специалист - технически помощник, в присъствието на заинтересованото лице или на негов представител.

(2) В 30-дневен срок от писменото искане на лицето подлежат на връщане с опис всички иззети или предадени оригинални документи или книжа или технически носители, освен когато подлежат на събиране като доказателства в друго висящо производство или върху ценните книжа и вещите са извършени обезпечения, или е насочено принудително изпълнение по реда на този кодекс.

(3) Не се връщат доказателствата по ал. 2, ако лицето откаже да завери направените копия на книжа и документи или разпечатки от технически носител.

(4) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се предоставя на заинтересованото лице.

(5) Не се връщат вещи, притежаването на които е забранено. С тях се постъпва по реда, предвиден в съответните нормативни актове.

(6) Вещи, непотърсени в 12-месечен срок от влизането в сила на акта или наказателното постановление, се смятат за изоставени в полза на държавата.

(7) Отказът да се върнат вещите подлежи на обжалване по реда на чл. 197.

Насрещна проверка

Чл. 45. (1) При започнало производство по този кодекс органът по приходите може да извърши насрещна проверка за установяване на отделни факти и обстоятелства, свързани с лице, което не е страна в съответното производство. При насрещната проверка не се установяват задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски на проверяваното лице. Екземпляр от протокола се връчва на ревизираното лице заедно с ревизионния доклад.

(2) Органът по приходите може да отправи писмено искане за извършване на насрещна проверка до:

1. компетентната териториална дирекция;

2. териториалната дирекция по местонахождението на поделение, обект или дейност на субекта;

3. териториалната дирекция по местонахождението на имоти или други имущества на субекта, както и на други обстоятелства от значение за извършването ѝ.

(3) При извършване на насрещната проверка органът по приходите може да изисква писмени обяснения от проверяваните субекти по реда на чл. 56.

Проверка по делегация

Чл. 46. При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на субекта, на негово поделение, обект, дейност или имущество на територията на друга териториална дирекция органът по приходите може да отправи писмено искане до съответната териториална дирекция за извършване на проверка по делегация.

Доказателства, събрани от други контролни органи

Чл. 47. При извършването на ревизия или проверка органът по приходите, който я извършва, може да поиска писмено от други контролни органи извършването на действия с оглед събиране на доказателства за установяване на задължения или административнонаказателна отговорност.

Вещи при проверявани лица

Чл. 48. (1) Лице, което извършва или предлага извършването на сделки с вещи или права, или държи вещи в подлежащ на контрол обект, включително като залогоприемател, за целите на данъчното облагане в съответното производство се приема, че това лице е собственик на вещите, съответно на правата, до доказване на противното.

(2) Когато цената на вещите или правата е определена в нормативен акт, тя се приема за тяхна пазарна цена.

Допустимост на писмените доказателства

Чл. 49. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по този кодекс.

Протоколи

Чл. 50. (1) Протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства.

(2) Протоколът се съставя в писмена форма и съдържа:

1. номера и датата на съставянето му;

2. името и длъжността на органа, който го е съставил, и на органите, които са извършили действията;

3. имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията;

4. индивидуализиращите данни за проверяваното лице;

5. датата и мястото на действията;

6. времето, когато са започнали и завършили действията;

7. извършените действия;

8. установените факти и обстоятелства;

9. събраните доказателства;

10. направените искания, бележки и възражения, ако има такива;

11. пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако това е допустимо.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Протоколът се подписва от органа, който го е съставил, и от проверяваното лице, съответно от неговия представител или пълномощник, член на орган на управление, работник или служител, като се отбелязва в какво качество го подписва, и му се предоставя незабавно екземпляр от протокола.

(4) Протоколът не се подписва от проверяваното лице, в случай че с него се установяват факти и обстоятелства единствено въз основа на документи, които се намират при органа по приходите.

(5) В случаите, когато лицата по ал. 3 откажат да подпишат протокола, той се подписва от поне един незаинтересован свидетел, присъствал на отказа, като се отбелязват името и адресът му. Екземпляр от протокола се предоставя на проверяваното лице.

Счетоводни документи

Чл. 51. Вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.

Документи, издавани от автоматични устройства или системи

Чл. 52. Документи, издавани от автоматични устройства или системи при условия и по ред, определени в нормативен акт, се смятат за частен документ, издаден от лицето, на чието име е регистрирано устройството или системата, а в случай че устройството или системата не са регистрирани - от лицето, в чийто обект се намират.

Справки

Чл. 53. По искане на органа по приходите субектите, както и лицата, които ги представляват, изготвят и предоставят подписани от тях справки относно факти и обстоятелства от значение за изхода на производството.

Данни от технически носители

Чл. 54. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Допускат се като доказателства:

1. заверени от орган по приходите разпечатки на данни, подадени въз основа на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;

2. електронни документи, заверени от органа по приходите с квалифициран електронен подпис, съдържащи данни, подадени по реда на закона на технически носители или по електронен път по установения ред;

3. заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители;

4. данни, изпратени по електронен път, когато електронният документ, в който се съдържат, е подписан с квалифициран електронен подпис.

(2) Като доказателства се допускат заверени от субекта или от трето лице разпечатки на данни от технически носители.

(3) Органът по приходите има право да събере като доказателства разпечатки на данни от технически носители, ако се установи, че са създадени или ползвани от субекта или от лице, което е или е било негов съконтрагент. Смята се, че данните са създадени или ползвани от субекта, съответно от съконтрагента, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си, където се съхранява или води счетоводството им или върху които единствено лицето има контрол.

(4) Отказът на лицето или на неговия представител да извърши заверка на разпечатка от технически носител по ал. 3 се удостоверява с протокол, екземпляр от който му се предоставя. В този случай заверката се извършва от органа по приходите.

(5) Като доказателства се допускат и разпечатки на данни, заверени от органа по приходите, получени на технически носители или по електронен път по реда на чл. 37, ал. 5 и 6, както и получените по установен с нормативен акт ред за събиране и предоставяне на информация от други лица, държавни и общински органи.

Изпращане на данни по електронен път

Чл. 54а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Когато органът по приходите изисква и/или изпраща данни по електронен път, електронното съобщение се подписва с квалифициран електронен подпис.

Документи на чужд език

Чл. 55. (1) При поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

(2) В случаите, когато документът не е представен с точен превод в определения срок, органът по приходите може да извърши превод за сметка на субекта.

(3) От датата на писменото искане по ал. 1 до датата на представянето на превода срокът за завършване на съответното производство спира да тече.

Писмени обяснения

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По искане на органа по приходите ревизираното, съответно проверяваното лице, както и лицата, които го представляват, са длъжни да дадат писмени обяснения относно фактите и обстоятелствата от значение за съответното производство. Органът по приходите предупреждава писмено лицето за последиците по ал. 2 от неизпълнението на това задължение, както и че може да бъде призовано пред съда при условията на чл. 176 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) В случай че изисканите по реда на ал. 1 писмени обяснения не бъдат представени в определения срок, органът по приходите може да приеме за доказани, съответно недоказани, фактите и обстоятелствата, за които не са дадени писмени обяснения.

(3) Осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения.

Писмени обяснения на трети лица

Чл. 57. (1) С писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице.

(2) Писмени обяснения от трети лица се допускат само за установяване на:

1. достоверността или авторството на данни от технически носител и неподписани документи;

2. обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ;

3. фактите и обстоятелствата, за които не са съставени документи, когато е имало задължение за това, или са съставени документи, които не отразяват действителни факти и обстоятелства.

(3) Органът по приходите уведомява писмено лицето за правото му да откаже да даде писмени обяснения при условията на чл. 58, както и че може да бъде призован да даде свидетелски показания пред съда при условията на ал. 2.

(4) Обясненията на третите лица се преценяват с оглед на всички други данни и като се взема предвид тяхната заинтересованост от резултата на ревизията, съответно качеството им на свързани лица с ревизирания субект.

(5) Писмените обяснения се подписват от лицата, които са ги дали, и от органа по ал. 1.

(6) Не се допускат писмени обяснения от лица, които поради физически или психически недостатъци не са способни да възприемат правилно фактите, имащи значение за случая, или да дават достоверни обяснения за тях.

Отказ от обяснения

Чл. 58. (1) Никой няма право да отказва да даде писмени обяснения освен:

1. роднините на ревизирания субект по права линия без ограничения, съпругът, братята и сестрите и роднините по сватовство от първа степен;

2. лицата, които със своите обяснения биха предизвикали наказателно преследване на себе си или на свои роднини по т. 1.

(2) Лицата могат да откажат писмени обяснения относно факти и обстоятелства, които по закон са длъжни да пазят като професионална тайна.

Защита на лицето, дало писмени обяснения

Чл. 59. По искане на органа по приходите и по искане или със съгласието на третото лице, дало писмени обяснения, органите по Наказателно-процесуалния кодекс могат да вземат мерки за неговата защита при условията и по реда за защита на свидетелите, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс.

Основания за възлагане

Чл. 60. (1) Експертиза се възлага по инициатива на органа по приходите или по искане на субекта, когато за изясняване на някои възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, каквито органът по приходите няма.

(2) При сложност или комплексност на предмета на изследване експертизата може да се възложи на повече от един експерт.

Лица, на които се възлага експертизата

Чл. 61. (1) Експертизата се възлага на специалисти с необходимото образование и практически опит в съответната област, вписани в списъка на експертите, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) В случаите, когато в списъка няма експерт от съответната област или той не може или откаже да участва в експертизата, тя се възлага на други специалисти от съответната професия или област.

Лица, които не могат да извършат експертизата

Чл. 62. (1) Не може да извършва експертиза лице, което:

1. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство от първа степен на възлагащия орган или на субекта;

2. е участвало в друго процесуално качество в същото производство;

3. поради други обстоятелства може да се смята за предубедено или заинтересовано от изхода на производството;

4. се намира в служебна или друга зависимост от страните;

5. е проверявало в друго качество субекта и чиито резултати от проверката са послужили като основание за образуване на производството;

6. е осъждано за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Експертът е длъжен сам да си направи отвод незабавно след възникване или узнаване на обстоятелствата по ал. 1. Отвод може да поискат и страните.

(3) Експертът се освобождава от възложената задача от органа, който я е възложил, когато не може да я изпълни поради болест, некомпетентност или недостатъчност на предоставените за нуждите на експертизата материали..

(4) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелството по ал. 1, т. 6 се установява служебно от органа по приходите

Възлагане на експертиза

Чл. 63. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Експертизата се възлага писмено от органа по приходите, възложил производството, във връзка с което е възникнала необходимостта от извършването ѝ, а при обжалване - от решаващия орган. Експертизата, възложена в хода на едно административно производство, може да бъде използвана за целите и на друго производство, ако се изследва същият обект при пълна идентичност на предмета и задачата на изследването. В другото производство експертизата следва да е приобщена по реда на този кодекс.

(2) При възлагането на експертизата се посочват: предметът и задачата на експертизата, материалите, които се предоставят на експерта, името, единният граждански номер, адресът, специалността, местоработата и длъжността на експерта, срокът за извършване на експертизата. Когато експертизата се извършва по искане на субекта, посочват се размерът и срокът за внасяне на определения от органа по приходите депозит за възнаграждение на експерта.

(3) Екземпляр от акта за възлагане на експертизата се връчва на експерта и на субекта, по чието искане е възложена експертизата.

(4) Експертът подписва декларация, че ще даде безпристрастно заключение, ще пази в тайна данъчната и осигурителната информация и че не са налице основанията за отвод.

(5) След подписване на декларацията по ал. 4 експертът получава от органа, възложил експертизата, определените за извършването ѝ материали.

Извършване на експертизата

Чл. 64. (1) Експертизата се извършва въз основа на материалите, предоставени на експерта от органа по приходите.

(2) Експертът има право да извърши изследване на свързани със задачата на експертизата недвижими вещи, както и на всички движими вещи, които поради естеството или предназначението си не могат да бъдат отделени от мястото, където се намират.

(3) Всички лица, държавни или общински органи, у които се намират вещи по ал. 2, са длъжни да осигурят достъп на експерта до тях, както и да оказват необходимото съдействие за изпълнение на задачата.

(4) При неизпълнение на задълженията по ал. 3 достъпът на експерта се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи по искане на органа по приходите.

(5) Експертът се легитимира с удостоверение, издадено от органа по приходите, възложил експертизата.

(6) В случай че субектът не внесе депозит за възнаграждение на експерта в определения от органа по приходите срок или създаде пречки, или не окаже съдействие за изпълнение на задачата му, органът по приходите може да спре производството, във връзка с което е възложена експертизата, по реда на чл. 34, ал. 3.

Заключение на експерта

Чл. 65. (1) Експертът е длъжен да извърши експертизата в определения от органа по приходите срок.

(2) Експертът не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа по приходите, възложил експертизата.

(3) След извършването на необходимите проверки и изследвания експертът съставя писмено заключение, в което посочва:

1. името, единния граждански номер, адреса, специалността, местоработата и длъжността си;

2. основанието, предмета и задачата на експертизата и къде е извършена;

3. материалите, които са били използвани;

4. изследванията и с какви научни и технически средства са извършени;

5. резултатите, които са получени, и изводите на експерта.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) Заключението се подписва от експерта и се предоставя на органа по приходите, възложил експертизата, и на субекта в 7-дневен срок от датата на изготвянето му.

(5) При условията и по реда на този раздел се възлага допълнителна експертиза, когато заключението на експерта не е достатъчно пълно и ясно, и повторна - когато то не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. Повторната експертиза се възлага на друг експерт.

Възнаграждение на експерта

Чл. 66. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Възнаграждението за извършване на експертизата се определя с акта за възлагане.

Доказателствена сила на заключението на експерта

Чл. 67. (1) Органът по приходите преценява заключението на експерта заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството.

(2) Когато не е съгласен със заключението на експерта, органът по приходите е длъжен да се мотивира.

Специалисти

Чл. 68. (1) При необходимост органът по приходите привлича за участие в действията по обезпечаване, събиране и проверка на доказателствата и изготвяне на веществени доказателствени средства специалист - технически помощник, притежаващ необходимите знания и умения в съответната област.

(2) В случаите, когато няма възможност за участие на служител на Националната агенция за приходите, при извършване на действията по ал. 1 в качеството на специалист може да участва лице, което не е служител на агенцията и отговаря на изискванията за назначаване на експерт.

(3) В случаите по ал. 2 специалистът подписва декларацията по чл. 63, ал. 4 и има право да получи възнаграждение въз основа на договор, сключен с териториалния директор, съответно със служител, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, на основание писмено предложение на органа по приходите, който е поискал участието му в съответните действия.

(4) Не се допуска използване на специални разузнавателни средства за установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Веществени доказателства

Чл. 69. (1) Като веществени доказателства се събират и проверяват вещи, които могат да послужат за изясняване на фактите и обстоятелствата в съответното производство.

(2) Веществените доказателства трябва да бъдат подробно описани в протокол.

(3) Веществените доказателства се прилагат към преписката, като се вземат мерки да не се повредят или изменят.

(4) Когато преписката се предава от един орган по приходите на друг, веществените доказателства се предават заедно с нея.

(5) Веществени доказателства, които поради размерите си или други причини не могат да бъдат приложени към преписката, трябва да бъдат по възможност запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от органа по приходите.

(6) Ценните книжа и другите ценности се предават за пазене в търговска банка, когато органът по приходите не може да осигури съхранението им.

Връщане на веществените доказателства

Чл. 70. Веществените доказателства се връщат при условията и по реда на чл. 44.

Веществени доказателствени средства

Чл. 71. Като веществени доказателствени средства могат да се прилагат технически носители на данни.

Самоизчисляване и задължение за внасяне

Чл. 105. Задълженията по декларация, по която задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон.

Служебни корекции

Чл. 106. (1) Когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109.

(2) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. В тези случаи чл. 154 не се прилага.

(3) Независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.

Установяване по данни от декларации

Чл. 107. (1) Когато органът по приходите установява размера на дължимия данък или осигурителната вноска въз основа на подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в срока, предвиден в съответния закон.

(2) Задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Размерът на задължението по ал. 1 се съобщава на задълженото лице. По искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.

(4) Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. В тези случаи чл. 154 не се прилага.

Установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски

Чл. 108. (1) Данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл. 118.

(2) Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи са окончателно установени.

Срок за установяване

Чл. 109. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.

(2) Срокът по ал. 1 не тече, когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването на данъчните задължения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Срокът по ал. 1 не се прилага, когато има влязло в сила решение по чл. 134е или 134р, което подлежи на изпълнение. В този случай производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс може да се образува до една година от влизането в сила на решението.

Подлежащи на прихващане суми

Чл. 128. (1) Недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Може да се извърши прихващане с погасено по давност задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо, преди задължението му да бъде погасено по давност.

(2) Всяко лице, което получи незаконосъобразно възстановяване на суми по ал. 1, е длъжно да възстанови сумите на бюджета. Това задължение се смята за задължение за данък, а когато са възстановени надвнесени осигурителни вноски - за задължение за задължителна осигурителна вноска, и става изискуемо в деня, следващ деня на получаване на акта за незаконосъобразното плащане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) Искания за недължимо платени или събрани суми за допълнително задължително пенсионно осигуряване се разглеждат само до размера на наличните средства в индивидуалната партида на лицето в пенсионноосигурителното дружество или до размера на средствата в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. В останалите случаи отношенията се уреждат между пенсионноосигурителното дружество, осигурителя и осигуреното лице.

Процедура

Чл. 129. (1) Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.

(2) След постъпване на искането по ал. 1 може да се възложи извършването на:

1. ревизия;

2. проверка.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Остатъкът след извършване на прихващането се връща на лицето по посочена от него банкова или друга платежна сметка. Възстановяването на суми, свързани с прилагането на Закона за местните данъци и такси, на физически лица, които не са търговци, може да се извършва и в брой.

(5) Органът по приходите е длъжен в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал. 2, т. 2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, когато с акта в полза на задълженото лице е признато правото на получаване на:

1. суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, такси, глоби, имуществени санкции, установени, събрани или наложени от органите по приходите, включително внесени по писмено указание или становище;

2. незаконосъобразно отказани за възстановяване суми.

3. (отм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

(6) Недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал. 1 - 4.

(7) Актовете за прихващане или възстановяване могат да се обжалват по реда за обжалване на ревизионните актове.

Опростена процедура

Чл. 130. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случаите, когато е подадена декларация с посочена в нея сума за възстановяване, както и когато е подадено искане за възстановяване по чл. 129, органът по приходите може да възстанови цялата претендирана сума по посочената от лицето банкова или друга платежна сметка или чрез пощенски запис в случаите на възстановяване на местни данъци на посочения от лицето адрес, като в платежното нареждане или пощенския запис задължително се отбелязват номерът и датата на декларацията, съответно искането за възстановяване.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Със заверяването на посочената от лицето банкова или друга платежна сметка с цялата претендирана сума, съответно с получаването на съобщението за пощенския запис, се смята, че искането на лицето за възстановяване на надвнесената сума е изцяло удовлетворено.

Използване на надвнесени суми за следващи плащания

Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) (1) Когато е подадена декларация с посочена в нея надвнесена сума и подателят е заявил, че желае надвнесената сума да служи за следващи погасявания по реда на чл. 169, ал. 4 и/или по сметката за принудително събиране на публични вземания, органът по приходите в 30-дневен срок от подаване на декларацията може да отрази в данъчно-осигурителната сметка претендираната сума съобразно заявения вид задължения, като това се смята за плащане, постъпило на датата на отразяването.

(2) С отразяването на цялата претендирана сума се смята, че искането на лицето е изцяло удовлетворено.

(3) При неизпълнение на искането по ал. 1 се прилага чл. 129, като срокът по ал. 3 на същата разпоредба започва да тече от датата на подаване на заявлението по ал. 1.

Мълчалив отказ

Чл. 131. (1) Непроизнасянето в срок по искане за издаване на акт за прихващане и възстановяване се смята за мълчалив отказ.

(2) Жалба против мълчаливия отказ може да се подаде в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионен акт.

(3) Когато лицето не е обжалвало мълчаливия отказ в срока по ал. 2, то може да подаде ново искане за прихващане или възстановяване.

(4) Когато по административен или съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отменяне.

Жалби за бавност

Чл. 132. (1) Субектът има право да подаде жалба, когато процедурата за прихващане и възстановяване се забави неоснователно и извън законоустановените срокове.

(2) Жалбата се подава до териториалния директор, който проверява обстоятелствата по нея и се произнася писмено в тридневен срок. В случай че жалбата е основателна, той определя срок за издаване на акта.

(3) Препис от решението се изпраща на жалбоподателя.

Инициатива и основания

Чл. 133. (1) Задължение за данъци или задължителни осигурителни вноски, определено с влязъл в сила ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, може да бъде изменено по инициатива на органа по приходите или по молба на ревизираното лице.

(2) Задължението се изменя на следните основания:

1. когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са могли да бъдат известни на лицето, съответно органа, издал ревизионния акт, до:

а) издаване на ревизионния акт, когато актът не е бил обжалван;

б) влизането в сила на ревизионния акт, когато актът е бил обжалван;

2. когато по надлежния съдебен ред се установи невярност на писмените обяснения на трети лица, на заключението на експерти, на писмените декларации, въз основа на които е установено задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски, или се установи престъпно действие на ревизираното лице, на негов представител, на орган по приходите, участвал в установяването на данъците или задължителните осигурителни вноски или разглеждал жалбата срещу ревизионния акт;

3. когато установяването на задължението е основано на документ, който е признат за неистински, с невярно съдържание или подправен по надлежния съдебен ред;

4. когато установяването на задължението е основано на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;

5. когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи;

6. (нова - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) когато за установените с ревизионния акт задължения има влязло в сила решение по чл. 134е или 134р.

(3) Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.

(4) Разпоредбата на ал. 2, т. 1 не се прилага относно факти и обстоятелства, за които е налице споразумение по чл. 154.

Правомощия във връзка с изменението

Чл. 134. (1) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия или да разпореди възлагането ѝ, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

(2) Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.

(3) Изменението е допустимо, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109.

(4) В 30-дневен срок от постъпване на искането по ал. 2 териториалният директор разпорежда или отказва мотивирано възлагането на ревизия. Препис от отказа се изпраща на лицето, подало искането, в 7-дневен срок от постановяването му, но не по-късно от 14 дни след изтичането на срока по изречение първо.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Заинтересованият субект може да обжалва отказа в 14-дневен срок от получаването на решението, а мълчаливия отказ - в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт. Жалбата се подава чрез териториалния директор. Съдът се произнася по жалбата с определение, което не подлежи на обжалване.

(6) Когато се установи, че задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски е било установено в по-висок или по-нисък размер от дължимото, за разликата се издава ревизионен акт. Ако е налице надвнесена сума, тя се прихваща или възстановява с ревизионния акт.

Предмет

Чл. 134а. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Този раздел урежда правилата за разрешаване на спорове, възникнали между Република България и други държави членки ("заинтересовани държави членки") във връзка с тълкуването и прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или други международни договори със сходен характер. За целите на този раздел въпросът, който поражда спор по изречение първо, се нарича "спорен въпрос".

(2) Този раздел урежда и правата и задълженията на засегнатите лица при възникването на спорове по ал. 1.

Общи положения

Чл. 134б. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Всяко засегнато лице има право да подаде жалба за разрешаване на спорен въпрос по чл. 134а, ал. 1 до компетентния орган по този раздел.

(2) Засегнато лице е всяко лице, което е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава членка и чието данъчно облагане е пряко засегнато от спорния въпрос.

(3) Компетентен орган в процедурата за разрешаване на спорове по този раздел е министърът на финансите или оправомощено от него длъжностно лице.

(4) Компетентен съд за разглеждане на жалбите и исканията по този раздел е административният съд по постоянен адрес или седалището на засегнатото лице. Когато засегнатото лице няма постоянен адрес или седалище в страната, споровете се разглеждат от Административния съд - град София.

(5) Двойно данъчно облагане по смисъла на този раздел е облагането на един и същ облагаем доход или имущество от две или повече държави членки с данъци, които попадат в обхвата на спогодба или друг международен договор със сходен характер по чл. 134а, ал. 1, когато това води до допълнително облагане с данък, увеличаване на данъчните задължения или непризнаване на загубите, които биха могли да бъдат приспаднати от данъчната печалба.

(6) Когато от този раздел не следва друго, в процедурата за разрешаване на спорове понятията се тълкуват според значението им, определено в посочените актове, към датата на получаване на първото уведомление за действието, което поражда или ще породи спорен въпрос, в следната последователност:

1. съответната спогодба или друг международен договор със сходен характер по чл. 134а, ал. 1;

2. законодателството в областта на данъците, за които се прилага спогодбата или друг международен договор със сходен характер по чл. 134а, ал. 1;

3. други нормативни актове извън тези по т. 2.

Подаване на жалба

Чл. 134в. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Жалбата се подава на български език в срок до три години, считано от получаването на първото уведомление за действието, което води или би довело до спорния въпрос, независимо дали засегнатото лице използва други средства за правна защита съгласно българското законодателство или законодателството на другите заинтересовани държави членки. Жалбата може да бъде придружена от превод на английски език.

(2) Компетентният орган потвърждава получаването на жалбата в срок до два месеца от датата на получаването ѝ. В същия срок уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за жалбата и за езика, който ще използва по време на производството.

(3) Едновременно с подаването по ал. 1 засегнатото лице подава жалбата с идентично съдържание и приложения и до компетентните органи на другите заинтересовани държави членки на съответните езици, като посочва в нея държавите членки, които са засегнати от спорния въпрос.

(4) Жалбата може да бъде подадена само до компетентния орган по чл. 134б, ал. 3, когато засегнатото лице е местно лице за данъчни цели на Република България и е:

1. физическо лице, или

2. микро-, малко или средно предприятие, което не е част от голяма група, по смисъла на Закона за счетоводството.

(5) В случаите по ал. 4 компетентният орган уведомява едновременно компетентните органи на другите заинтересовани държави членки в срок до два месеца от получаване на жалбата. Приема се, че засегнатото лице е подало жалба до всички заинтересовани държави членки считано от датата на уведомяването.

(6) Приема се, че пред компетентния орган по чл. 134б, ал. 3 е подадена жалба, когато компетентен орган на друга заинтересована държава членка го уведоми за подадена жалба от засегнато лице, което е местно лице за данъчни цели на съответната държава членка и е физическо лице или микро-, малко или средно предприятие, което не е част от голяма група съгласно съответното национално законодателство. Жалбата се счита за получена на датата, на която компетентният орган е получил уведомлението по изречение първо.

(7) Правилата по ал. 4 и 5 се прилагат и по отношение на отговорите на искането за допълнителна информация по чл. 134г, ал. 2, оттеглянето на жалбата по чл. 134д, ал. 7 и искането по чл. 134ж, ал. 1.

Съдържание на жалбата

Чл. 134г. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Жалбата трябва да съдържа:

1. име/наименование на засегнатото лице-жалбоподател, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, адреса за кореспонденция, идентификационен номер за данъчни цели, както и друга информация, необходима за идентифицирането на жалбоподателя, а при необходимост - и идентификационни данни на всяко друго засегнато лице;

2. посочване на другите заинтересовани държави членки;

3. данъчните периоди, за които се отнася спорният въпрос;

4. подробно описание на относимите факти и обстоятелства по случая с копие от всички подкрепящи документи, включително:

а) информация за структурата на сделката и за отношенията между засегнатото лице и другите страни по съответните сделки;

б) факти, установени добросъвестно в обвързващо споразумение между засегнатото лице и данъчна администрация на заинтересована държава членка, когато е приложимо;

в) описание на действията, които водят до спорния въпрос, и датата, на която са извършени;

г) информация за доходите, получени в друга държава членка, и за включването им в облагаемия доход в тази държава членка, когато е приложимо;

д) информация за данъците, наложени или които ще бъдат наложени във връзка с доходите по буква "г" в другата държава членка, когато е приложимо;

е) свързаните с обстоятелствата по букви "а" - "д" суми във валутите на заинтересованите държави членки;

5. позоваване на приложимите национални правила и спогодбата или международния договор по чл. 134а, ал. 1; когато може да се приложи повече от една спогодба или договор, засегнатото лице посочва спогодбата или договора, които следва да се тълкуват и прилагат във връзка със спорния въпрос;

6. следната информация, предоставена от жалбоподателя, заедно с копия от всички подкрепящи документи:

а) обяснение на причините, поради които засегнатото лице счита, че е налице спорен въпрос;

б) подробна информация за всички обжалвания и съдебни производства във връзка със съответните сделки, както и за всички съдебни решения, свързани със спорния въпрос;

в) поемане на задължение от страна на засегнатото лице да отговори изчерпателно и своевременно на всички свързани със спорния въпрос искания на компетентния орган и да предостави документация при поискване от страна на компетентните органи;

г) копие от акта за установяване на данъчни задължения или друг аналогичен документ, от който произтича спорният въпрос, както и всякакви други документи, издадени от органите по приходите, съответно от данъчните органи на заинтересована държава членка във връзка със спорния въпрос, ако е приложимо;

д) информация за жалбите, подадени от засегнатото лице по реда на други процедури за взаимно споразумение или за разрешаване на спорове съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или друг международен договор със сходен характер, както и поемане на задължение от страна на засегнатото лице, че ще предприеме необходимите действия за прекратяване на тези процедури в съответствие с чл. 134у, ал. 7, когато е приложимо;

7. друга информация, която е от значение за разглеждането на конкретния спорен въпрос по същество.

(2) Компетентният орган може да поиска допълнителна информация, която счита за необходима за разглеждането на спорния въпрос по същество, в срок до три месеца от получаването на жалбата. Искания за допълнителна информация могат да се правят и по време на процедурата по взаимно споразумение по чл. 134е.

(3) Засегнато лице, което получи искане за допълнителна информация по ал. 2, отговаря в срок до три месеца от получаването на искането. Едновременно с това лицето изпраща копие от отговора и до компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.

(4) В случаите, когато компетентен орган на друга заинтересована държава членка е поискал допълнителна информация, едновременно с това засегнатото лице предоставя копие от нея и на компетентния орган по чл. 134б, ал. 3.

(5) Когато жалбата е подадена по реда на чл. 134в, ал. 4, компетентният орган изпраща копие от получената допълнителна информация по ал. 3 на компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. Допълнителната информация се счита за предоставена на всички заинтересовани държави членки на датата на нейното получаване от съответните компетентни органи.

Действия след подаването на жалбата

Чл. 134д. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Компетентният орган приема за разглеждане или отхвърля жалбата с решение в срок до 6 месеца от получаването ѝ. Когато е поискана допълнителна информация по чл. 134г, ал. 2 или такава информация е предоставена от компетентен орган на друга заинтересована държава членка в случаите по чл. 134в, ал. 6, 6-месечният срок започва да тече от получаването на информацията от компетентния орган.

(2) Компетентният орган отхвърля жалбата, когато е налице едно от следните основания:

1. жалбата не съдържа информацията по чл. 134г, ал. 1 или в срока по чл. 134г, ал. 3 не е предоставена поисканата допълнителна информация;

2. не е налице спорен въпрос;

3. жалбата не е подадена в тригодишния срок по чл. 134в, ал. 1.

(3) Компетентният орган незабавно уведомява засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за решението си по ал. 1. Когато компетентният орган отхвърли жалбата, в решението се посочват общо причините за това.

(4) Когато компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 или компетентен орган на друга заинтересована държава членка не е взел решение по жалбата в срока по ал. 1 или в срока, предвиден в аналогична разпоредба в законодателството на съответната държава членка, жалбата се счита за приета от съответния компетентен орган.

(5) Засегнатото лице може да подаде жалба срещу решението по ал. 1 пред съответния административен съд, в случай че компетентните органи на всички заинтересовани държави членки са отхвърлили жалбата. Жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването на последното уведомление за отхвърляне на жалбата от компетентен орган на заинтересована държава членка. Решението на административния съд е окончателно и не подлежи на обжалване. Когато решението по ал. 1 бъде отменено, жалбата се счита за приета от компетентния орган, който уведомява за това компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.

(6) В срока по ал. 1 компетентният орган може да реши спорния въпрос по същество без участието на компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. В този случай той уведомява незабавно засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки, а производството по спора се прекратява.

(7) Жалбата може да бъде оттеглена по всяко време след подаването ѝ от засегнатото лице с писмено уведомление, изпратено едновременно до компетентния орган по чл. 134б, ал. 3 и до компетентните органи на другите заинтересовани държави членки. Производството по спорния въпрос се прекратява от датата на постъпването на уведомлението. Компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 незабавно уведомява другите заинтересовани държави членки за прекратяването на производството.

(8) Освен в случаите по ал. 6 и 7, производството по спора се прекратява и когато спорният въпрос престане да съществува. Компетентният орган незабавно уведомява засегнатото лице за прекратяването, като посочва общо причините, на които то се основава.

(9) Производството по жалбата се прекратява и когато е налице едно от следните основания:

1. жалбата е отхвърлена от компетентните органи на всички заинтересовани държави членки на основание ал. 2 или аналогична разпоредба в законодателството на съответната държава членка и в срока за обжалване, предвиден в законодателството на държавите членки, не е подадена жалба срещу решението на съответния компетентен орган или във всички заинтересовани държави членки отхвърлянето е потвърдено с влязъл в сила акт на компетентен съд;

2. при обжалване на решението на компетентния орган по ал. 5 отхвърлянето на жалбата е потвърдено от съответния административен съд с влязъл в сила акт;

3. в друга заинтересована държава членка отхвърлянето на жалбата е потвърдено от компетентен съд с влязъл в сила акт и националното законодателство на тази държава не допуска отклонение от него;

4. засегнатото лице е оттеглило жалбата пред компетентен орган на друга заинтересована държава членка в случаите по чл. 134в, ал. 6 и компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 е уведомен за това.

Взаимно споразумение

Чл. 134е. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Когато жалбата е приета за разглеждане от всички заинтересовани държави членки, компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 полага усилия да разреши спорния въпрос по взаимно споразумение съвместно с компетентните органи на другите заинтересовани държави членки в срок до две години, считано от последното уведомяване от заинтересована държава членка за решението ѝ да приеме за разглеждане жалбата.

(2) Срокът по ал. 1 може да бъде удължен, но с не повече от една година, по мотивирано писмено искане на компетентен орган на заинтересована държава членка, отправено до всички други компетентни органи на заинтересовани държави членки.

(3) Когато в срока по ал. 1 е постигнато споразумение за разрешаване на спорния въпрос, въз основа на него компетентният орган издава решение, за което уведомява незабавно засегнатото лице.

(4) С постигнатото споразумение окончателно се решава спорният въпрос, а решението, издадено въз основа на него, е задължително за всички органи и институции и има изпълнителна сила за засегнатото лице, когато то:

1. приеме решението;

2. декларира, че му е известно, че спорният въпрос се решава окончателно със споразумението и по отношение на него не могат да бъдат използвани други средства за правна защита, и

3. представи доказателства в срок до 60 дни, считано от датата на получаването на уведомлението по ал. 3, че са предприети действия за прекратяване на започналите, но неприключили производства, свързани с използването на други средства за правна защита.

(5) Когато са изпълнени условията по ал. 4 и условията съгласно аналогична разпоредба в законодателството на другите заинтересовани държави членки, решението по ал. 3 се изпълнява незабавно по реда на този кодекс независимо от предвидените давностни срокове. Решението не подлежи на обжалване.

(6) Когато в срока по ал. 1 не е постигнато споразумение за разрешаване на спорния въпрос, компетентният орган уведомява засегнатото лице, като посочва общо причините за невъзможността да се постигне споразумение.

Разрешаване на спорове от консултативна комисия

Чл. 134ж. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Компетентните органи на заинтересованите държави членки съставят консултативна комисия за разрешаване на спора по искане на засегнатото лице, когато е изпълнено едно от следните условия:

1. жалбата, подадена от засегнатото лице, е била отхвърлена на основание, предвидено в чл. 134д, ал. 2 или в аналогична разпоредба в законодателството на друга заинтересована държава членка, най-малко от един, но не от всички компетентни органи на заинтересованите държави членки;

2. компетентният орган по чл. 134б, ал. 3 и компетентните органи на заинтересованите държави членки са приели да разгледат жалбата, подадена от засегнатото лице, но не са успели да се споразумеят за разрешаването на спорния въпрос в срока, предвиден в чл. 134е, ал. 1.

(2) Искане по ал. 1, т. 1 може да бъде подадено само когато не е налице висящо производство по чл. 134д, ал. 5 или производство по обжалване на решението за отхвърляне на жалбата в друга заинтересована държава членка, както и когато са изтекли сроковете за обжалване, предвидени в законодателството на всички заинтересовани държави членки.

(3) Искането по ал. 1 се подава в писмена форма в срок до 50 дни, считано от датата на получаването на уведомлението по чл. 134д, ал. 3 или чл. 134е, ал. 6, съответно от датата на постановяването на акта, с който се отменя отхвърлянето на жалбата в поне една от заинтересованите държави членки. В искането засегнатото лице декларира обстоятелствата по ал. 2.

(4) Консултативната комисия се съставя в срок до 120 дни, считано от датата на получаването на искане по ал. 1, като председателят ѝ незабавно информира засегнатото лице за това обстоятелство.

(5) Компетентният орган може да откаже съставяне на консултативна комисия, когато спорният въпрос не е свързан с двойно данъчно облагане, като уведомява незабавно за това засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.

(6) Когато консултативната комисия е съставена на основание ал. 1, т. 1, тя приема решение относно допустимостта на жалбата в срок до 6 месеца, считано от датата на съставянето ѝ. Решението се съобщава на компетентните органи на заинтересованите държави членки в срок до 30 дни от приемането му.

(7) Когато консултативната комисия потвърди с решението по ал. 6, че изискванията по чл. 134в и 134г са изпълнени, процедурата по взаимно споразумение по чл. 134е започва по искане на един от компетентните органи.

(8) Когато искането по ал. 7 е направено от компетентния орган по чл. 134б, ал. 3, той уведомява консултативната комисия, компетентните органи на другите заинтересовани държави членки и засегнатото лице за това.

(9) Когато процедура по взаимно споразумение е започнала по реда на ал. 7, срокът за разрешаване на спора по чл. 134е, ал. 1 започва да тече от датата на уведомлението за решението на консултативната комисия за допустимост на жалбата.

(10) Когато не е направено искане за процедура по взаимно споразумение по ал. 7 в срок до 60 дни, считано от датата на уведомяването по ал. 6 за решението от консултативната комисия, комисията дава становище за разрешаване на спорния въпрос по чл. 134п, ал. 1. За целите на чл. 134п, ал. 1 се счита, че консултативната комисия е съставена на датата, на която срокът по изречение първо е изтекъл.

(11) Когато консултативната комисия е съставена на основание ал. 1, т. 2, тя дава становище за решаване на спорния въпрос в съответствие с чл. 134п, ал. 1.

Състав на консултативната комисия

Чл. 134з. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Консултативната комисия за разрешаване на спорове по чл. 134ж има следния състав:

1. председател;

2. по един представител на всеки компетентен орган на заинтересована държава членка;

3. по един независим експерт, определен от всеки компетентен орган на заинтересованите държави членки от списъка по чл. 134и.

(2) По споразумение между компетентните органи на заинтересованите държави членки броят на представителите, съответно на независимите експерти по ал. 1, т. 2 и 3, може да бъде увеличен на двама представители, съответно на двама независими експерти, за всеки компетентен орган.

(3) Правилата за определянето на независими експерти се договарят между компетентните органи на заинтересованите държави членки. На всеки независим експерт се определя заместник съгласно правилата по изречение първо за случаите, когато бъде възпрепятстван да изпълнява задълженията си. При липса на договорени правила, определянето на независими експерти се извършва чрез теглене на жребий.

(4) Представителите на компетентните органи и независимите експерти избират председател от списъка на лицата, посочен в чл. 134и. Председателят е съдия, освен ако представителите на компетентните органи и независимите експерти са се договорили друго.

(5) Освен в случаите по чл. 134к компетентен орган може да възрази срещу определянето на независим експерт, когато е налице едно от следните основания:

1. лицето е служител на или работи за една от заинтересованите приходни/данъчни администрации или е било на такава позиция в който и да било момент през последните три години;

2. лицето притежава или е притежавало съществен дял или право на глас в някое от засегнатите лица или е било техен служител или консултант в който и да било момент през последните 5 години преди датата на определянето му като независим експерт;

3. лицето не предоставя достатъчни гаранции за обективност за разрешаването на спорния въпрос;

4. лицето е служител на друго лице, което предоставя данъчни консултации, включително по занятие, или е било на такава позиция в който и да било момент през последните три години преди датата на определянето му;

5. друго основание, предварително договорено между компетентните органи на заинтересованите държави членки.

(6) Компетентен орган може да поиска от лице, определено като независим експерт или негов заместник, да декларира наличието на интерес, взаимоотношения или друго обстоятелство, което може да засегне независимостта му или което може да породи основателно съмнение в неговата безпристрастност по време на производството.

(7) Ограниченията по ал. 5 се прилагат и за независим експерт, който участва в консултативна комисия, за период 12 месеца, считано от произнасянето на становището на комисията, в случай че съответното обстоятелство по ал. 5 би било основание компетентен орган да възрази срещу включването му в консултативната комисия.

Списък на независимите експерти

Чл. 134и. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Компетентният орган определя три или повече лица, които са компетентни и независими и могат да действат с безпристрастност и почтеност, за включване в списъка на независимите експерти, поддържан от Европейската комисия. Списъкът на независимите експерти се състои от всички независими експерти, определени от държавите членки.

(2) Независим експерт може да бъде дееспособно пълнолетно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, има висше икономическо или юридическо образование, най-малко 8 години професионален или академичен опит в областта на прякото данъчно облагане, спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане или трансферното ценообразуване и притежава високи морални качества.

(3) Компетентният орган предоставя на Европейската комисия имената на определените от него независими експерти, както и пълна и актуална информация за професионалния и академичния им опит, за тяхната компетентност, експертни познания и възможен конфликт на интереси. Компетентният орган може да посочи един или повече от определените от него независими експерти, които могат да бъдат избирани за председател на консултативната комисия.

(4) Компетентният орган уведомява незабавно Европейската комисия за всяка промяна в списъка на независимите лица.

(5) Компетентният орган определя със заповед реда за включване на независими експерти в списъка по ал. 1, както и за заличаването им, когато престанат да отговарят на изискването за независимост.

(6) Компетентният орган може да възрази срещу оставането на независим експерт в списъка, поддържан от Европейската комисия, когато са налице основателни съмнения в неговата независимост, като уведомява Европейската комисия за това и представя доказателства.

(7) Когато компетентният орган е уведомен от Европейската комисия за постъпило възражение и доказателства срещу независим експерт, посочен от него в списъка по ал. 1, в срок 6 месеца предприема необходимите действия за разглеждане на жалбата и решава относно запазването или заличаването на съответното лице от списъка. Компетентният орган уведомява незабавно Европейската комисия за решението си.

Определяне на състав на консултативната комисия от съда

Чл. 134к. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Засегнатото лице може да поиска от съответния административен съд да определи състава на консултативната комисия по чл. 134з, когато компетентният орган не го е направил в срока по чл. 134ж, ал. 4. Искането се подава в 30-дневен срок след изтичането на срока по чл. 134ж, ал. 4.

(2) Съдът определя един независим експерт и негов заместник от списъка на независимите експерти, а в случаите по чл. 134з, ал. 2 - двама независими експерти и техни заместници. При определянето им съдът трябва да съобрази тяхната компетентност и всички обстоятелства, които осигуряват назначаването на независим и безпристрастен експерт съгласно чл. 134з.

(3) Съдът определя един представител на компетентния орган, а в случаите по чл. 134з, ал. 2 - двама представители, за участие в консултативната комисия, като задължава компетентния орган да предостави списък с лица, които могат да заемат тази позиция.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 съдът се произнася в срок до 30 дни от подаването на искането. Решението на съда е окончателно. Съдът съобщава решението на засегнатото лице и на компетентния орган, който незабавно уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.

(5) Когато компетентните органи на всички заинтересовани държави членки не са определили независими експерти и техни заместници и засегнатото лице е поискало това от съответните компетентни съдилища или национални органи по назначаването, определените по този ред независими експерти избират чрез жребий председателя от списъка, поддържан от Европейската комисия.

(6) Когато в производството участват повече от едно засегнато лице, всяко от тях сезира компетентния съд или орган по назначаването в държавата, на която е местно лице за данъчни цели, за определяне на независими експерти и техни заместници.

Алтернативна комисия за разрешаване на спорове

Чл. 134л. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Компетентните органи на заинтересованите държави членки могат да се договорят за съставянето на алтернативна комисия за разрешаване на спорове вместо консултативна комисия, която да представи становище за разрешаване на спорния въпрос в съответствие с чл. 134п.

(2) Алтернативната комисия по ал. 1 може да бъде и комисия с постоянен характер, създадена от компетентните органи на държавите членки за алтернативно разрешаване на спорове.

(3) По своя състав и структура алтернативната комисия може да се различава от консултативната комисия. Правилата по чл. 134з, ал. 5 - 7 се прилагат съответно и по отношение на алтернативната комисия.

(4) Алтернативната комисия може да прилага всякакви процедури и способи за разрешаване на спорния въпрос по обвързващ начин, прилагани в арбитражните производства.

(5) Компетентните органи на заинтересованите държави членки приемат правилник за дейността на алтернативната комисия в съответствие с чл. 134м. Освен ако не е предвидено друго в правилника, по отношение на алтернативната комисия се прилагат съответно чл. 134н и 134о.

Правилник за дейността

Чл. 134м. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Компетентният орган уведомява засегнатото лице в срока по чл. 134ж, ал. 4 за съставяне на консултативна комисия, съответно на алтернативна комисия за разрешаване на спорове, за следното:

1. правилника за дейността на консултативната комисия или на алтернативната комисия;

2. срока, в който трябва да бъде прието становището във връзка с разрешаването на спорния въпрос;

3. приложимите разпоредби в националното законодателство на заинтересованите държави членки, включително приложимите спогодби или други международни договори със сходен характер.

(2) Правилникът за дейността се подписва от компетентните органи на заинтересованите държави членки, които са страни по спора.

(3) Правилникът за дейността съдържа:

1. описание на спорния въпрос;

2. правилата, по които компетентните органи на държавите членки постигат съгласие във връзка с правните и фактическите въпроси, които трябва да бъдат решени;

3. структурата на органа за разрешаване на спорове, който може да бъде консултативна комисия или алтернативна комисия, както и вида на процедурата за алтернативно разрешаване на спорове, ако се различава от процедурата на независимо становище, прилагана от консултативната комисия;

4. сроковете за провеждане на процедурата за разрешаване на спорове;

5. състава на комисията, включително броя и имената на членовете, подробна информация за тяхната компетентност и квалификации, както и оповестяване на евентуален конфликт на интереси на членовете;

6. правилата за участие на засегнатото лице и трети страни в производството, размяната на книжа, информацията и доказателствата, разходите, вида на процедурата за разрешаване на спорове и всички други процедурни или организационни въпроси;

7. логистичната организация на производството и приемане на становището от комисията.

(4) Когато консултативната комисия е съставена съгласно чл. 134ж, ал. 1, т. 1, правилникът за дейността съдържа единствено информацията, посочена в ал. 3, т. 1, 4 - 6.

(5) Когато правилникът за дейността е непълен или засегнатото лице не е било уведомено по ал. 1, дейността на комисията се осъществява въз основа на стандартен правилник за дейността, утвърден от Европейската комисия.

(6) Когато засегнатото лице не е уведомено за правилника за дейността в срока по ал. 1, председателят и независимите експерти изготвят правилник въз основа на стандартния образец по ал. 5 и го изпращат на засегнатото лице в срок до две седмици от датата на съставянето на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия. Когато председателят и независимите експерти не са постигнали съгласие относно правилника за дейността или не уведомят за него засегнатото лице, засегнатото лице може да поиска от съответния административен съд или от съответния компетентен съд на друга заинтересована държава членка да ги задължи да изготвят правилник.

Разходи за производството

Чл. 134н. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Освен когато компетентните органи са се договорили друго, заинтересованите държави членки си поделят поравно следните разходи за осъществяване на производството по този раздел:

1. разходите на независимите експерти, които са в размер, равен на средната стойност на обичайната сума, възстановявана на висши държавни служители на заинтересованите държави членки, и

2. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) хонорарите на независимите експерти, когато е приложимо, в размер до 1000 евро на човек на ден - за всеки ден, през който консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, заседава.

(2) Разходите, направени от засегнатото лице, са за негова сметка.

(3) Разходите, посочени в ал. 1, т. 1 и 2, се поемат от засегнатото лице, когато компетентните органи на заинтересованите държави членки постигнат съгласие за това и засегнатото лице:

1. е направило уведомление за оттегляне на жалбата съгласно чл. 134д, ал. 7, или

2. е отправило искане за съставяне на консултативна комисия след отхвърляне на жалбата на основание чл. 134д, ал. 2 или аналогична разпоредба в законодателството на друга заинтересована държава членка и консултативната комисия потвърди решението на съответните компетентни органи за отхвърлянето.

Информация, доказателства и изслушвания

Чл. 134о. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Когато компетентните органи на заинтересованите държави членки са постигнали съгласие за това, засегнатото лице може да представи всякакви документи, данни и други доказателства в производството по чл. 134ж, които могат да бъдат от значение за становището на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия.

(2) По искане на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия, засегнатото лице и компетентните органи на заинтересованите държави членки са длъжни да предоставят всички документи, данни и други доказателства, които са от значение за производството.

(3) Компетентният орган може да откаже да предостави информация по ал. 2, когато е налице едно от следните основания:

1. получаването на информацията изисква прилагането на административни мерки, които не са в съответствие с българското законодателство;

2. информацията не може да бъде получена съгласно българското законодателство;

3. информацията представлява търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговски процес;

4. разкриването на информацията би противоречало на обществения ред.

(4) Засегнатото лице може по свое искане и със съгласието на компетентните органи на заинтересованите държави членки да присъства на заседание на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия, лично или чрез представител.

(5) По искане на комисията засегнатото лице е длъжно да се яви пред нея лично или чрез представител.

(6) Засегнатото лице и неговият представител представят декларация пред компетентните органи, с която се задължават да пазят в тайна информацията, до която имат достъп в производството по разрешаване на спорове, когато това бъде изискано в хода на производството.

Становище на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия

Чл. 134п. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, представя своето становище в писмен вид на компетентните органи на заинтересованите държави членки в срок до 6 месеца след датата на съставянето ѝ. Срокът по изречение първо може да бъде удължен с три месеца, когато поради естеството на спорния въпрос комисията реши, че за представянето на становище е необходим по-дълъг срок. Комисията уведомява засегнатото лице и компетентните органи на заинтересованите държави членки за удължаването на срока.

(2) Консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, основава становището си на разпоредбите на приложимата спогодба или на друг международен договор със сходен характер и на приложимите национални правила.

(3) Консултативната комисия, съответно алтернативната комисия, приема становището си с обикновено мнозинство. При липса на мнозинство гласът на председателя е определящ за окончателното становище.

(4) Председателят съобщава становището на комисията на компетентните органи на заинтересованите държави членки.

Окончателно решение

Чл. 134р. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Компетентните органи на заинтересованите държави членки постигат съгласие и приемат окончателно решение за разрешаване на спорния въпрос в срок до 6 месеца след получаването на становището на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия.

(2) Становището на консултативната комисия, съответно на алтернативната комисия, е задължително за компетентните органи при вземане на окончателното решение само когато компетентните органи не са постигнали съгласие за разрешаването на спорния въпрос в срока по ал. 1.

(3) Компетентният орган уведомява незабавно засегнатото лице за окончателното решение за разрешаването на спорния въпрос. Когато в 30-дневен срок от вземане на решението засегнатото лице, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не е уведомено за него, то може да поиска от съответния административен съд да задължи компетентния орган да му предостави окончателното решение.

(4) Окончателното решение има изпълнителна сила за засегнатото лице, при условие че в 60-дневен срок, считано от датата на получаването на уведомлението по ал. 3, приеме решението и декларира, че му е известно, че спорният въпрос се решава окончателно с влизането в сила на решението и по отношение на него не могат да бъдат използвани други средства за правна защита, съответно изпълни условията за влизане в сила на решението съгласно аналогична разпоредба в законодателството на другите заинтересовани държави членки.

(5) Окончателното решение не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно по реда на този кодекс независимо от предвидените давностни срокове, освен когато компетентен съд на заинтересована държава членка постанови, че по отношение на независим експерт не са били изпълнени условията за независимост по чл. 134з, ал. 5 или аналогична разпоредба в законодателството на съответната държава членка.

(6) Окончателното решение за разрешаване на спора е задължително по отношение на спорния въпрос за компетентния орган и за всички органи и институции.

(7) Когато окончателното решение не е изпълнено от компетентния орган по приходите, засегнатото лице може да поиска от съответния административен съд да задължи органа за изпълнението му.

Изпълнение на влязло в сила решение за разрешаване на спора

Чл. 134с. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Когато по спорния въпрос няма издаден ревизионен акт, засегнатото лице подава декларация или коригираща декларация по чл. 104 в тримесечен срок от влизането в сила на решението по чл. 134е или 134р. Декларация не подава лице, за което няма задължение за деклариране по Закона за корпоративното подоходно облагане или Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

(2) Когато засегнатото лице не подаде декларация или в декларацията се установят несъответствия с влязлото в сила решение по чл. 134е или чл. 134р по спорния въпрос, органът по приходите може да издаде акт по чл. 107.

(3) Когато по спорния въпрос е издаден ревизионен акт, който не е бил обжалван по съдебен ред, се прилага чл. 133, ал. 2, т. 6.

(4) Въз основа на влязло в сила решение по спорния въпрос засегнатото лице може да подаде искане за прихващане или възстановяване в срока по ал. 1, ако този срок изтича след срока по чл. 129, ал. 1.

Публичност

Чл. 134т. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Компетентният орган може да се съгласи окончателното решение по чл. 134р да бъде публикувано в неговата цялост в централния регистър, поддържан от Европейската комисия, при изразено съгласие от страна на засегнатото лице и компетентните органи на другите заинтересовани държави членки.

(2) Когато компетентен орган или засегнатото лице не дадат съгласие за публикуване на окончателното решение в неговата цялост, в централния регистър се публикува резюме на решението. Резюмето включва общо описание на спорния въпрос, датата, съответните данъчни периоди, правното основание, стопански сектор, кратко описание на крайния резултат, както и описание на използвания метод на арбитраж.

(3) Компетентният орган изпраща информацията по ал. 2 на засегнатото лице преди нейното публикуване. В срок до 60 дни от получаването на информацията засегнатото лице може да поиска от компетентните органи да не се публикува информация, която се отнася за каквато и да било търговска, стопанска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, както и информация, която противоречи на обществения ред.

(4) Информацията по ал. 1 и 2 се публикува по образец, утвърден от Европейската комисия.

(5) Компетентният орган предоставя незабавно на Европейската комисия информацията, която се публикува в съответствие с ал. 2 и 3.

Конкуренция с други производства

Чл. 134у. (Нов - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) (1) Засегнатото лице може да използва процедурите, предвидени в този раздел, независимо че спорният въпрос е решен с влязъл в сила акт, с изключение на случаите, когато има влязло в сила съдебно решение.

(2) Разглеждането на спорния въпрос в процедура по този раздел не възпрепятства започването или продължаването на съдебни, административнонаказателни или наказателни производства във връзка със спорния въпрос.

(3) Когато спорният въпрос е предмет на разглеждане в съдебно производство по ал. 2, производството по жалбата по чл. 134д и 134е се спира до произнасянето на съда с влязъл в сила акт. Когато съдебното производство е спряно или завърши с акт, различен от съдебно решение, производството по този раздел се възобновява, като сроковете по чл. 134д, ал. 1 и 6 и чл. 134е, ал. 1 и 2 започват да текат от датата, на която актът е влязъл в сила.

(4) Когато съдебното производство с предмет спорния въпрос по ал. 3 завърши с влязло в сила съдебно решение, компетентният орган уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за него, като:

1. производството по взаимно споразумение по чл. 134е се прекратява, считано от датата на уведомяването на компетентните органи на другите заинтересовани държави членки, когато съдебното решение е постановено, преди да бъде постигнато съгласие за решаване на спорния въпрос по взаимно споразумение по чл. 134е;

2. компетентният орган отказва съставяне на консултативна комисия, когато съдебното решение е постановено, преди засегнатото лице да подаде искане за разрешаване на спора по чл. 134ж, в случай че спорният въпрос е останал неразрешен по време на процедурата по взаимно споразумение по реда на чл. 134е;

3. производството за разрешаване на спорове от консултативна комисия, съответно от алтернативна комисия, се прекратява, когато съдебното решение е постановено след подаването на искане по чл. 134ж и преди комисията да е представила становището си на компетентните органи на заинтересованите държави членки по реда на чл. 134п.

(5) Когато е започнало наказателно производство по ал. 2 за престъпление против данъчната система по чл. 255 и 255а от Наказателния кодекс, производството по този раздел се спира до приключването на наказателното производство с влязъл в сила акт. При приключване на наказателното производство с влязъл в сила акт, с който се налага наказание за престъпление по изречение първо, компетентният орган уведомява компетентните органи на другите заинтересовани държави членки за него и производството по този раздел се прекратява, съответно компетентният орган отказва съставяне на консултативна комисия.

(6) Производството по този раздел се прекратява и в случай че компетентният орган е уведомен от компетентен орган на друга държава членка за прекратяване на производството за разрешаване на спора въз основа на обстоятелства, предвидени в разпоредби на законодателството на съответната заинтересована държава членка.

(7) Започналите процедури за разрешаване на спорове съгласно спогодба или друг международен договор със сходен характер, които се тълкуват или прилагат във връзка със спорния въпрос, се прекратяват с подаването на жалба по чл. 134в, считано от датата на първото получаване на жалбата от страна на компетентен орган на заинтересована държава членка.

Общи принципи

Чл. 135. (1) Този раздел урежда процедурата по прилагане на данъчните облекчения за чуждестранни лица, предвидени във влезлите в сила спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).

(2) Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това.

Основания за прилагане на СИДДО

Чл. 136. За целите на чл. 135, ал. 2 след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че:

1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО;

2. е притежател на дохода от източник в Република България;

3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан;

4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО.

Притежател (бенефициент) на доход

Чл. 136а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) (1) Чуждестранно лице е притежател на дохода, когато:

1. има право да се разпорежда с дохода и да преценява използването му и понася целия или съществена част от риска от дейността, от която се реализира доходът, и

2. не действа като дружество за насочване на дохода.

(2) Дружество за насочване на дохода е дружество, което се контролира от лица, които не биха имали право на същите по вид и размер облекчения, ако доходът се реализираше директно от тях, и не осъществява стопанска дейност, извън притежанието и/или администрирането на правата или активите, от които се реализира доходът, и дружеството:

1. не разполага с активи, капитал или персонал, съответстващи на неговата стопанска дейност, или

2. няма контрол върху използването на правата или активите, от които е реализиран доходът.

(3) Не е дружество за насочване на дохода чуждестранно лице, когато повече от половината от акциите му с право на глас се търгуват на регулиран пазар.

Удостоверяване на основанията

Чл. 137. (1) Обстоятелствата по чл. 136 се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(2) Обстоятелствата по чл. 136, т. 1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането по ал. 1 или съобразно обичайната ѝ практика.

(3) Обстоятелствата по чл. 136, т. 2 и 3 се декларират от чуждестранното лице.

(4) Обстоятелствата по чл. 136, т. 4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации.

Доказателства

Чл. 138. (1) Към искането по чл. 137, ал. 1 се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход.

(2) Доказателства по ал. 1 могат да бъдат:

1. когато правото за получаване на конкретния доход произтича от договорно правоотношение - писмен договор, а ако няма такъв - доказателства за наличието на договорно правоотношение между платеца на дохода и чуждестранното лице;

2. в случаите на доходи от дивиденти - решение на общото събрание на дружеството; купон за изплатен дивидент; извлечение от книга на акционерите, заверено от дружеството; копие от купюр или временно удостоверение; поименно удостоверение за безналични акции; извлечение от книгата за безналични акции или друг документ, удостоверяващ вида и размера на дохода, както и размера на участието на чуждестранното лице;

3. при доходи от ликвидационен дял - документ, доказващ размера на направената инвестиция, краен ликвидационен баланс след удовлетворяване на кредиторите и документ, определящ разпределението на ликвидационния дял, а при разпределяне на ликвидационния дял в натура - решение на съдружниците или акционерите и документи, въз основа на които е определена пазарната цена на ликвидационния дял;

4. при доходи от лихви върху вноски по чл. 134 и 190 от Търговския закон - решение на общото събрание, в което е посочен размерът или начинът на определяне на лихвата по тези вноски;

5. при доходи от държавни, общински и други дългови ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане - поименен сертификат за собственост с отразени в него лихви и/или отстъпки; купони за лихви по облигации или друг документ, удостоверяващ собствеността и размера или начина на определяне на лихвите;

6. при лихви върху отпуснат заем - договор и доказателства за начислените лихви;

7. при доходи от прехвърляне на:

а) акции, облигации, търгуеми права на акции и други корпоративни права и ценни книжа, когато не са освободени от данъчно облагане по силата на закон - документ за прехвърляне на правата и документ, доказващ продажната цена и цената на придобиване;

б) дялови участия - заверен препис от вписания в търговския регистър договор за продажба на дружествен дял, както и документи, доказващи цената на придобиване на този дял;

в) друго движимо и недвижимо имущество, когато доходът от това имущество не е освободен от данъчно облагане - документи, доказващи цената на придобиване на това имущество и продажната цена.

(3) Към искането по чл. 137, ал. 1 могат да се представят освен посочените в ал. 2 и всякакви други писмени доказателства, които биха послужили за изясняване и установяване на основанията за прилагане на съответната СИДДО и на вида, размера и основанието за реализиране на съответния доход.

Подаване на искането

Чл. 139. (1) Искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в териториалната дирекция по регистрацията на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация.

(2) Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл. 137, ал. 1 и приложените към него документи се подават в Териториалната дирекция - София.

Договори с продължително действие

Чл. 140. (1) Когато доходът се реализира въз основа на договори с продължително действие или се реализира от едно и също лице на еднакво основание, искане по чл. 137, ал. 1 се подава еднократно.

(2) Доходите от дивиденти не се смятат за доходи по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Чуждестранното лице уведомява териториалната дирекция за всяка промяна на обстоятелствата по чл. 136 и 138 в 30-дневен срок от настъпването им.

Действия на органите по приходите

Чл. 141. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 60-дневен срок от подаване на искането по чл. 137, ал. 1. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията на чл. 136 -138 и не е отстранило непълнотите в 15-дневен срок от датата на поискване от органа по приходите. Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за наличие на основания за прилагане на СИДДО.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) От момента на издаване на становището за наличие на основание за прилагане на СИДДО или непроизнасянето в срока по ал. 1 се смятат за изпълнени изискванията на чл. 135, ал. 2. Когато във връзка с подадено искане по чл. 137, ал. 1 се извършва ревизия, в хода на която се установи, че са налице основания за прилагане на СИДДО, изискванията на чл. 135, ал. 2 се смятат за изпълнени към момента на подаване на искането.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване от получателя на дохода или от платеца, ако е упълномощен за това от получателя на дохода. Обжалването се извършва по реда за обжалване на ревизионните актове, като жалбата се подава чрез териториалната дирекция, в която е подадено искането.

(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Становището за липса на основания за прилагане на СИДДО подлежи на обжалване заедно с ревизионния акт или с акта за прихващане или връщане по чл. 129, ал. 2, с който е отказано прилагането на СИДДО.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независимо от становището по ал. 1 и в случаите по чл. 142 законосъобразното прилагане на СИДДО подлежи на последващ контрол при извършване на ревизия, ако не е обжалвано самостоятелно.

Особени случаи

Чл. 142. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) В случаите по ал. 1, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 500 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137 - 139.

(3) След внасяне на данък основанията за прилагане на СИДДО по отношение на вече обложения доход се доказват по реда на чл. 129.

(4) При извършване на проверка по реда на чл. 129 или на ревизия обстоятелствата по чл. 136 се удостоверяват пред органа по приходите, без да се подава искане по образец, а ако такова е подадено, становище по него не се издава.

(5) (Нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Когато се прилага особеният ред по ал. 1 за удостоверяване на основанията за ползване на данъчни облекчения съгласно СИДДО, платецът на доходи на чуждестранни физически или юридически лица, който е задължен да удържа и внася окончателен данък съгласно Закона за данъците върху доходите на физическите лица или Закона за корпоративното подоходно облагане, декларира до 31 март на следващата година размера на изплатените доходи и на предоставените данъчни облекчения. Декларирането се извършва чрез подаване на декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в териториалната дирекция, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на доходите. Когато са изплатени доходи на повече от пет лица, декларацията се подава само по електронен път във формат и по ред, одобрени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Компетентен орган и условия за обмена на информация

Чл. 143. (1) Министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация с други държави, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна.

(2) Извън случаите по ал. 1, министърът на финансите или упълномощено от него лице може да обменя информация, необходима за прилагане на законодателството във връзка с данъчното облагане, и когато са изпълнени следните условия:

1. при условията на взаимност;

2. държавата, която иска информация, гарантира, че получената информация ще се смята за поверителна по същия начин, по който и информацията, получена съобразно вътрешното законодателство на тази държава, и че предоставените сведения и документи ще се използват единствено за целите на данъчното облагане или в наказателно производство за данъчни престъпления (включително административни и съдебни производства), както и че сведенията и документите ще бъдат предоставени само на лица, органи и съдилища, които са компетентни да разглеждат въпроси, свързани с данъчното облагане или преследването на данъчни престъпления;

3. държавата, която иска информация, гарантира готовност да отстрани всяко възможно двойно данъчно облагане при данъците върху доходите, печалбите и имуществата, като в случай на необходимост това може да стане по взаимно споразумение.

(3) Разпоредбите на ал. 2 няма да се смятат като налагащи задължение да се:

1. предприемат административни мерки, отклоняващи се от законодателството или административната практика;

2. предоставя информация, която не може да бъде получена съобразно законодателството и по обичайния административен ред;

3. предоставя информация, която би разкрила търговска, стопанска, промишлена, професионална тайна или търговски процес, или информация, разкриването на която би противоречало на публичния ред.

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.11.2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) При постъпило от друга държава искане за обмен на информация по ал. 1 и при условията на взаимност министърът на финансите или упълномощено от него лице може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции, тайна по смисъла на чл. 90, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване на поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложените факти в искането за обмен на информация е ясно, че то е отправено в съответствие с изискванията за обмен на информация в съответния международен договор.

Предмет (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Този раздел урежда правилата за осъществяване на административно сътрудничество чрез обмен на информация, включително по електронен път, с държавите - членки на Европейския съюз, която е от предполагаема значимост за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б, както и за прилагането на законодателството в областта на тези данъци.

(2) Този раздел урежда и правилата за взаимодействие с Европейската комисия по въпроси, свързани с координацията и оценката на административното сътрудничество по ал. 1.

(3) Правилата на този раздел не засягат прилагането на процедурата за осъществяване на взаимна помощ по наказателноправни въпроси, както и поетите допълнителни задължения в областта на административното сътрудничество с държавите - членки на Европейския съюз, съгласно сключените международни договори, по които Република България е страна.

Обхват (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) По реда на този раздел се осъществява административно сътрудничество по отношение на данъците, включително местните данъци, установявани от държавите - членки на Европейския съюз.

(2) Разпоредбите на този раздел не се прилагат по отношение на:

1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) данък върху добавената стойност, мита и акцизи;

2. задължителни осигурителни вноски;

3. такси за издаване на удостоверения и на други документи, издавани от държавни и местни органи;

4. вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес.

Компетентен орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Компетентен да осъществява административно сътрудничество с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, по отношение на данъците по чл. 143б е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед звено в структурата на Националната агенция за приходите, което осъществява контактите с други държави - членки на Европейския съюз, в областта на административното сътрудничество, изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България и осъществява контактите с Европейската комисия.

Видове административно сътрудничество (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Административното сътрудничество по този раздел се осъществява чрез:

1. обмен на информация при поискване;

2. автоматичен обмен на информация;

3. спонтанен обмен на информация;

4. искане за връчване;

5. присъствие и участие в административни производства;

6. паралелни проверки и ревизии;

7. (нова - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2024 г.) съвместни ревизии и проверки.

(2) Обмен при поискване е обменът на информация, направен въз основа на искане, отправено от запитващ орган на една държава - членка на Европейския съюз, до запитан орган на друга държава - членка на Европейския съюз, за конкретен случай.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Автоматичен обмен на информация е системното предоставяне на друга държава - членка на Европейския съюз, на предварително определена информация за местни лица на тази държава членка, без отправено искане, на определен интервал от време.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Спонтанен обмен на информация е обменът, при който държавите - членки на Европейския съюз, предоставят една на друга по собствена инициатива информация по чл. 143а, ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2024 г.) Съвместна ревизия или проверка е административно производство, което се извършва съвместно от компетентните органи на две или повече държави членки и което е свързано с едно или повече лица, които представляват взаимен или допълващ се интерес за тези органи.

Обмен на информация при поискване от местен запитващ орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Местният запитващ орган може да отправи искане до запитан орган от друга държава - членка на Европейския съюз, за предоставяне на информация по чл. 143а, ал. 1, която е от предполагаема значимост.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Искането по ал. 1 и всички документи, свързани с него, се изпращат при възможност по електронен път чрез мрежата CCN, като се използва стандартен формуляр.

(3) Искането по ал. 1 съдържа най-малко следната информация:

1. (доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) името, съответно наименованието (фирмата) на проверяваното или ревизираното лице, а при искания за информация за група данъчно задължени лица, които не могат да бъдат идентифицирани поотделно - подробно описание на групата;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) данъчната цел, поради която се иска информацията.

(4) Искането по ал. 1 може да съдържа и:

1. името, съответно наименованието (фирмата) и адреса на всяко лице, за което се смята, че разполага с исканата информация;

2. други данни, които могат да улеснят събирането на информация от запитания орган на друга държава - членка на Европейския съюз;

3. мотивирано искане за провеждане на определено административно производство;

4. искане за изпращане на оригинали на документи - при условие че националното законодателство на запитаната държава - членка на Европейския съюз, позволява това.

(5) Към искането може да се приложат доклади, декларации или други документи, техни преписи или заверени копия, които се изпращат по електронен път.

(6) Искането и приложените към него документи се изпращат от местния запитващ орган на език, договорен с другата държава - членка на Европейския съюз. По изключение искането се придружава от превод на официалния език или на един от официалните езици на запитаната държава - членка на Европейския съюз, когато е направено мотивирано искане от запитаната държава - членка на Европейския съюз, за такъв превод.

Обмен на информация при поискване на запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143е. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По искане на запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз, местният запитан орган предоставя информация по чл. 143а, ал. 1, която е от предполагаема значимост.

(2) Местният запитан орган приема искането за информация и приложените към него документи на всеки език, договорен със запитващия орган от друга държава - членка на Европейския съюз. Превод на български език на искането и документите може да бъде поискан по изключение, като се посочат мотивите за това.

(3) Местният запитан орган предоставя информацията, с която разполага, или организира извършването на предвидените в този кодекс административни производства за събирането и предоставянето на информацията по ал. 1.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Искането за информация може да съдържа мотивирано искане за провеждане на административно производство, както и искане за изпращане на оригинали на документи. Местният запитан орган уведомява незабавно запитващия орган, когато прецени, че провеждането на административното производство не е необходимо, като посочва причините за това.

(5) Разноските, направени от местния запитан орган при осъществяване на административно сътрудничество по този раздел, не се възстановят от запитващата държава - членка на Европейския съюз, освен тези за възнаграждения на оценители или на други експерти.

(6) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., доп. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2018 г., в сила от 16.02.2018 г.) При постъпило искане от запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз, компетентният орган може да поиска от застрахователя да разкрие застрахователна тайна по смисъла на чл. 149, ал. 1 от Кодекса за застраховането и от съда да разкрие банкова тайна по смисъла на чл. 62 от Закона за кредитните институции, тайна по смисъла на чл. 90, ал. 2 от Закона за пазарите на финансови инструменти и чл. 133 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа или по смисъла на друга разпоредба на българското законодателство за опазване поверителността на парични фондове, финансови активи и друга собственост, когато от изложената информация в искането е ясно, че не са налице ограниченията по чл. 143р.

Предполагаема значимост

Чл. 143е¹. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) За целите на обмена по чл. 143д и чл. 143е исканата информация е предполагаемо значима, когато при отправяне на искането запитващият орган смята, че в съответствие с националното му законодателство има голяма вероятност исканата информация да е от значение за задълженията за данъци на едно или повече данъчно задължени лица, идентифицирани по име или по друг начин, и да е обоснована за целите на конкретно производство.

(2) За да обоснове предполагаемата значимост на исканата информация, запитващият орган предоставя на запитания орган най-малко следното:

1. данъчната цел, поради която се иска информацията, и

2. посочване на информацията, необходима за установяване на задълженията за данъци и за прилагането на неговото национално законодателство в областта на данъците.

(3) Когато искането за информация се отнася за група данъчно задължени лица, които не могат да бъдат идентифицирани поотделно, запитващият орган предоставя на запитания орган най-малко следното:

1. подробно описание на групата;

2. обяснение на приложимото законодателство и на фактите, въз основа на които има основание да смята, че данъчно задължените лица в групата не са спазили приложимото законодателство;

3. обяснение за начина, по който исканата информация би помогнала да се определи дали данъчно задължените лица в групата спазват задълженията си, и

4. факти и обстоятелства, свързани с участието на трето лице, което активно е допринесло за предполагаемото неспазване на приложимото законодателство от страна на данъчно задължените лица в групата, когато това е приложимо.

Срокове (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143ж. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Местният запитан орган предоставя информацията по чл. 143б на запитващия орган на друга държава - членка на Европейския съюз, във възможно най-кратък срок. Когато органът разполага с тази информация, той я предоставя в срок до два месеца от датата на получаване на искането, а в останалите случаи - в срок до три месеца от датата на получаване на искането, освен ако не е уговорено друго.

(2) Местният запитан орган уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от 7 работни дни от датата на получаване на искането, че го е получил. Уведомяването се извършва по електронен път, освен в случаите, когато това не е възможно поради технически причини.

(3) Когато в искането са налице пропуски или е нужна допълнителна информация, местният запитан орган в срок до един месец от датата на получаване на искането уведомява запитващия орган за това. В този случай сроковете по ал. 1 започват да текат от деня, следващ деня, в който са отстранени пропуските, съответно в който е получена допълнителната информация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато срокът по ал. 1 е недостатъчен за събиране и предоставяне на исканата информация, местният запитан орган уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от три месеца от получаването на искането, като посочва причините за това и срока, в който ще предостави информацията. В този случай срокът за предоставяне на исканата информация не може да бъде по-дълъг от 6 месеца от датата на получаване на искането.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) В случай че местният запитан орган не разполага с исканата информация и не е възможно да събере такава информация или отказва да я предостави на основанията, посочени в чл. 143р, ал. 1, той уведомява запитващия орган незабавно, но не по-късно от един месец след получаването на искането, като посочва причините за това.

Автоматичен обмен на информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143з. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща на компетентния орган на държава - членка на Европейския съюз, наличната информация за следните доходи на местни лица на тази държава членка:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. възнаграждения по договори за управление и контрол;

3. застрахователни обезщетения/премии, изплатени при настъпило застрахователно събитие по договори за застраховки "Живот", когато не попадат в обхвата на друг обмен на информация между държавите - членки на Европейския съюз;

4. пенсии;

5. собственост и/или доходи от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително от ограничени вещни права върху такова имущество;

6. доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на недвижимо имущество;

7. (нова - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) авторски и лицензионни възнаграждения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и Европейската комисия за доходи по ал. 1, за които не желае да получава информация по реда на административното сътрудничество.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите не изпраща информация по ал. 1 на компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, които са заявили, че не желаят да получават информация за определени доходи.

(4) Информацията по ал. 1 се изпраща в стандартизиран електронен формат в срок до 30 юни на годината, следваща данъчната година, през която е станала налична.

(5) (В сила от 01.01.2016 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.)

(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за сключени споразумения с други държави - членки на Европейския съюз, за автоматичен обмен на информация за допълнителни видове доходи извън посочените в ал. 1.

(7) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Националният осигурителен институт предоставя на Националната агенция за приходите информация за начислените и/или изплатените пенсии на лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя веднъж годишно в срок до 30 април на годината, следваща годината на начисляване и/или изплащане на пенсиите, във формат, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Редът и начинът за предоставяне на информацията се определят в споразумение между управителя на Националния осигурителен институт и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(8) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Агенцията по вписванията предоставя на Националната агенция за приходите информацията по ал. 1, т. 5 за лица, местни на друга държава - членка на Европейския съюз. Информацията се предоставя в срок до 30 април на следващата календарна година във формат, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Редът и начинът за предоставяне на информацията се определят в споразумение между изпълнителния директор на Агенцията по вписванията и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(9) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Извън случаите по ал. 7 и 8 информацията за начислени/изплатени доходи по ал. 1 се предоставя от задължените лица по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Закона за корпоративното подоходно облагане.

(10) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, и с Европейската комисия информация за издадени, изменени или подновени предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.

(11) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Информацията по ал. 10 се обменя незабавно след издаване, изменение или подновяване на предварителните трансгранични данъчни становища или на предварителните споразумения за ценообразуване, но не по-късно от три месеца след изтичането на 6-месечието, през което са издадени, изменени или подновени, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.

(12) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Информацията по ал. 10 не се обменя в случаите, в които предварителното трансгранично данъчно становище се отнася единствено за данъчните задължения на едно или повече физически лица.

(13) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Информацията по ал. 10 съдържа следните данни:

1. идентификационни данни на лицето, за което е издадено предварително трансгранично данъчно становище или предварително споразумение за ценообразуване и - при възможност, на групата, към която то принадлежи;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) обобщение на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, включително описание на съответната стопанска дейност или сделката/поредицата от сделки, както и всяка друга информация, която може да помогне на компетентния орган да оцени потенциалния данъчен риск, без това да води до разкриването на търговска, промишлена или служебна тайна, на търговски процес или на информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

3. датите на издаване, изменение или подновяване на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;

4. началната и крайната дата, от която или до която се прилага предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване, ако е определена;

5. вида на предварителното трансгранично данъчно становище или предварителното споразумение за ценообразуване;

6. стойност на сделката/поредицата от сделки, ако е посочена в предварителното трансгранично данъчно становище или в предварителното споразумение за ценообразуване;

7. описание на критериите, използвани за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена - по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;

8. посочване на метода, използван за определяне на трансферното ценообразуване или на трансферната цена - по отношение на предварителни споразумения за ценообразуване;

9. посочване на други държави членки, ако има такива, които има вероятност да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване;

10. идентификационни данни на лицата от други държави членки, които може да бъдат засегнати от предварителното трансгранично данъчно становище или от предварителното споразумение за ценообразуване, като се посочат и държавите членки, с които засегнатите лица са свързани;

11. посочване дали предоставената информация се основава на предварителното трансгранично данъчно становище или на предварителното споразумение за ценообразуване, или на искането по чл. 143с, ал. 4.

(14) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) С искането за издаване на предварително трансгранично данъчно становище лицето предоставя данните по ал. 13, т. 1, 6, 9 и 10, както и всяка друга информация и документи, необходими за издаване на данъчното становище.

(15) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Данните по ал. 13, т. 1, 2, 7 и 10 не се предоставят на Европейската комисия.

(16) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Пълните текстове на предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване, както и допълнителна информация, свързана с тях, могат да бъдат обменяни по реда на чл. 143д и 143е.

Спонтанен обмен на информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143и. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя по собствена инициатива на компетентния орган на друга държава - членка на Европейския съюз, информация по чл. 143а, ал. 1, когато:

1. има основание да предполага възможна загуба на приходи от данък в другата държава - членка на Европейския съюз;

2. данъчно задължено лице ползва намаляване или освобождаване от данък в Република България, което би довело до увеличаване размера на дължимия данък или до възникване на задължение за данъци в другата държава - членка на Европейския съюз;

3. търговските отношения между данъчно задължено лице в Република България и данъчно задължено лице в друга държава - членка на Европейския съюз, се осъществяват на територията на една или повече държави по начин, който може да доведе до намаляване или неплащане на дължимия данък в Република България и/или в другата държава членка;

4. има основание да предполага, че намаляването или неплащането на данъци може да се дължи на фиктивно прехвърляне на печалба в рамките на група предприятия;

5. информация, изпратена от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз, е дала възможност да се узнаят факти и обстоятелства от значение за установяването на задължения за данъци в другата държава членка;

6. информацията може да бъде полезна за компетентните органи на други държави - членки на Европейския съюз.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя информацията по ал. 1 на компетентния орган на заинтересованата държава - членка на Европейския съюз, във възможно най-кратък срок, когато разполага с нея, но не по-късно от един месец от датата, на която информацията му е станала известна.

(3) Информацията по ал. 1 се изпраща във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.

(4) Когато по реда на спонтанния обмен е получена информация за данъци по чл. 143б от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите потвърждава получаването ѝ незабавно, но не по-късно от 7 работни дни от датата на получаване. Потвърждението се извършва във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.

Присъствие и участие в административни производства (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143к. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) За целите на обмена на информация по чл. 143а, ал. 1 компетентният орган на държава членка може да поиска от компетентния орган на друга държава членка оправомощени от него длъжностни лица да осъществяват следните действия, при спазване на процедурните правила на запитаната държава членка:

1. да присъстват в служебните помещения, в които длъжностните лица на запитаната държава членка изпълняват своите задължения;

2. да присъстват по време на административни производства, извършвани на територията на запитаната държава членка;

3. да участват в административни производства, извършвани от запитаната държава членка, по електронен път, когато е подходящо.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Запитаният орган отговаря на искането по ал. 1 в срок 60 дни от получаването му, като потвърждава съгласието си или отказва мотивирано на запитващия орган.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато исканата информация се съдържа в документи, до които длъжностните лица на запитания орган имат достъп, на длъжностните лица на запитващия орган се предоставят копия на тези документи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато длъжностни лица на запитващия орган присъстват по време на административни производства или участват в тях по електронен път, те могат да искат обяснения от физически лица и да проверяват книжа, документи и носители на информация при спазване на процедурните правила, установени от запитаната държава членка.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Отказът на лицата да съдействат на оправомощените длъжностни лица от друга държава - членка на Европейския съюз, има същите последици както при отказ за съдействие на орган по приходите по реда на този кодекс.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) При изпълнение на правомощията си оправомощените длъжностни лица от друга държава - членка на Европейския съюз, се легитимират с документ, който удостоверява самоличността и служебното им положение.

Паралелни проверки и ревизии (Загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.)

Чл. 143л. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато данъчните задължения на едно или повече данъчно задължени лица представляват взаимен или допълващ се интерес за две или повече държави - членки на Европейския съюз, компетентните органи на тези държави могат по взаимно съгласие да извършат паралелни проверки или ревизии в рамките на своята компетентност с цел да обменят получената информация.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може мотивирано да предложи на компетентните органи на други държави - членки на Европейския съюз, да бъдат извършени паралелни проверки или ревизии, като посочи срока за извършване и лицата - обект на контрол.

(3) Паралелните проверки или ревизии се ръководят и координират от оправомощени представители, определени от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съответно от компетентните органи на участващите държави - членки на Европейския съюз.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, предложи да бъдат извършени паралелни проверки или ревизии, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите потвърждава или мотивирано отказва да участва пред органа, предложил мярката в 60-дневен срок от получаване на предложението.

Съвместни ревизии и проверки

Чл. 143л¹. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2024 г.) (1) Компетентен орган на държава членка може да поиска от компетентните органи на една или повече държави членки извършването на съвместна ревизия или проверка. Когато искане за съвместна ревизия или проверка е получено от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, той потвърждава съгласието си или прави мотивиран отказ в 60-дневен срок от получаване на искането.

(2) Съвместната ревизия или проверка се извършва по предварително съгласуван и координиран начин от компетентните органи на участващите държави членки, включително по отношение на езиковите правила, в съответствие с националното законодателство и процедурните правила на държавата членка, в която се извършват дейностите по съвместната ревизия или проверка.

(3) Компетентните органи на участващите държави членки, в които се извършват действия по съвместна ревизия или проверка, определят представител, отговорен за ръководенето и координирането на съвместната ревизия или проверка в съответната държава членка.

(4) Правата и задълженията на длъжностните лица, участващи в съвместна ревизия или проверка, когато присъстват при действия, извършвани в друга държава членка, се определят в съответствие с националното законодателство на тази държава членка. В този случай длъжностните лица не могат да упражняват правомощия, които биха надвишили обхвата на правомощията, предоставени им съгласно тяхното национално законодателство.

(5) Когато действия по съвместна ревизия или проверка се извършват на територията на Република България, длъжностните лица на другите участващи държави членки могат да искат писмени обяснения от физически лица и да проверяват книжа, документи и носители на информация заедно с органите по приходите при спазване на правилата, предвидени в този кодекс.

(6) Преценката на доказателствата, събрани по време на съвместната ревизия или проверка, и тяхната допустимост, включително при извършване на действия в други участващи държави членки, се извършва при условията и по реда на този кодекс.

(7) Ревизираните, проверяваните или засегнатите от съвместна ревизия или проверка лица имат същите права и задължения, както при ревизия или проверка, извършвана по реда на този кодекс.

(8) Компетентните органи по ал. 2 полагат усилия за постигането на съгласие по фактите и обстоятелствата, свързани със съвместната ревизия или проверка, както и относно данъчния статут на ревизираното, съответно проверяваното лице въз основа на резултатите от съвместната ревизия или проверка.

(9) Констатациите от съвместната ревизия или проверка и въпросите, по които компетентните органи на участващите държави членки постигнат съгласие, се представят в окончателен доклад.

(10) При спазване на ал. 8 и 9 последващите действия на органите по приходите в резултат на съвместна ревизия или проверка, включително при издаване и обжалване на актове, се извършват при условията и по реда на този кодекс. Въпросите, по които компетентните органи са постигнали съгласие и са представени в окончателния доклад, се вземат предвид при издаването на съответните актове по този кодекс.

(11) Резултатът от съвместната ревизия или проверка, включително копие от окончателния доклад, се съобщават на ревизираното, съответно проверяваното лице в срок до 60 дни от изготвянето на окончателния доклад.

Искане за връчване, отправено от местен запитващ орган

Чл. 143м. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Местният запитващ орган може да изпрати на запитан орган на друга държава - членка на Европейския съюз, искане за връчване на актове и документи, издадени от органите по приходите, свързани с прилагането на законодателството в областта на данъците по чл. 143б.

(2) Искането се изпраща във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.

(3) В искането по ал. 1 се посочват предметът на акта или документът, който трябва да се връчи, името, адресът и всяка друга информация, полезна за идентифициране на адресата.

(4) Искането по ал. 1 може да бъде отправено до друга държава - членка на Европейския съюз, само в случай че не е възможно връчването да се извърши на територията на страната или когато подобно връчване би довело до прекомерни трудности.

(5) На лицата, намиращи се на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, може да се връчват актове и документи и чрез изпращане на писмо с обратна разписка или по електронен път.

Искане за връчване от запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз

Чл. 143н. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) По искане за връчване на запитващ орган на друга държава - членка на Европейския съюз, органите по приходите връчват по реда, предвиден в този кодекс, актове и документи, издадени от административни органи на другата държава членка, свързани с прилагането на законодателството ѝ в областта на данъците по чл. 143б.

(2) Местният запитан орган незабавно уведомява запитващия орган на другата държава - членка на Европейския съюз, за датата на връчване на акта или на документа по ал. 1 на адресата.

Обратна информация

Чл. 143о. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Когато е предоставил информация по реда на чл. 143е и 143и, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да поиска от компетентния орган на другата държава - членка на Европейския съюз, да изпрати обратна информация за резултатите от използването на получената информация.

(2) При отправено от компетентен орган на друга държава - членка на Европейския съюз, искане за обратна информация във връзка с осъществен обмен при поискване или спонтанен обмен изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща информацията във възможно най-кратък срок, но не по-късно от три месеца от датата, на която му е станал известен резултатът от използването на тази информация. Обратната информация се изпраща при спазване на изискванията за опазване на данъчно-осигурителна информация.

(3) При автоматичен обмен на информация изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща обратна информация на държавите - членки на Европейския съюз, веднъж годишно и в съответствие с двустранно договорените практически правила. Информацията се изпраща във формата и по реда на чл. 143д, ал. 2.

Поверителност и разкриване на информацията. Оценка

Чл. 143п. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Информацията, изпратена от компетентния орган на друга държава - членка на Европейския съюз, и съдържаща конкретни индивидуализиращи данни за лица и субекти съгласно чл. 72, ал. 1, се смята за данъчна и осигурителна информация по смисъла на този кодекс.

(2) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана:

1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) за целите на установяване на задължения за данъци по чл. 143б, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и на прилагане на законодателството в областта на тези данъци;

2. за целите на установяването и събирането на задължителни осигурителни вноски, както и на други публични вземания по чл. 269а, ал. 1;

3. в хода на административни и съдебни производства във връзка с налагане на наказания за нарушаване на данъчното законодателство;

4. за други цели, извън посочените в т. 1 - 3 - когато компетентният орган на държавата - членка на Европейския съюз, предоставил информацията, е разрешил това и при условие че в тази държава членка информацията може да се използва за подобни цели.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да изпрати на компетентните органи на държавите членки списък с целите, различни от посочените в ал. 2, т. 1 - 3, за които информацията и документите могат да бъдат използвани.

(4) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Когато компетентен орган на друга държава членка е изпратил списък с цели, за които съгласно националното му законодателство информацията и документите могат да бъдат използвани за цели, различни от посочените в ал. 2, т. 1 - 3, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да използва получената информация и документи за тези цели, без да иска разрешение по ал. 2, т. 4.

(5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) С разрешение на компетентния орган, предоставил информацията, тя може да бъде препратена на компетентния орган на трета държава - членка на Европейския съюз, за целите, посочени в ал. 2. Смята се, че е налице разрешение на компетентния орган на държавата - членка на Европейския съюз, предоставил информацията, ако в срок 10 работни дни от получаване на молбата той не се противопостави на препращането.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да разреши предоставената от него информация на компетентния орган на една държава - членка на Европейския съюз, да бъде препратена на компетентния орган на трета държава членка. Той може да се противопостави на предоставянето на информацията на третата държава членка в срок 10 работни дни от получаване на молбата от държавата - членка на Европейския съюз, която желае да препрати информацията.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана като доказателство при условията и по реда на този кодекс.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Достъп до информацията по ал. 1 могат да имат лица, оправомощени от Органа за акредитиране по сигурността към Европейската комисия, само когато това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на мрежата CCN и на защитения централен регистър на държавите членки за предварителни трансгранични данъчни становища и предварителни споразумения за ценообразуване.

(9) (Предишна ал. 7, доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите предоставя на Европейската комисия информацията, необходима за оценка на ефективността на административното сътрудничество при борбата с укриването на данъци и избягването на данъчно облагане, годишна оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация, както и информация за постигнатите практически резултати. Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация се предоставя при условията и във формата, приети от Европейската комисия. Докладите и документите, изготвени от Европейската комисия въз основа на информация, получена от държавите членки, и предоставени на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, са поверителни и могат да се използват само за аналитични цели. Информация от докладите и документите може да бъде разкривана само с разрешение на Европейската комисия.

(10) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2019 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Комуникацията по ал. 2, т. 4 и ал. 3 - 6 се извършва чрез стандартен формуляр.

Защита на данните

Чл. 143п¹. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Обменът на информация за данъчни цели се извършва в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) 2016/679", и при спазване на другите изисквания за защита на личните данни.

(2) За целите на обмена на информация администратори на лични данни са изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, предоставящите информация финансови институции по § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби, консултантите по чл. 143я¹ и операторите на платформи по чл. 143я⁶, когато самостоятелно или съвместно определят целите и средствата на обработването на лични данни по смисъла на Регламент (ЕС) 2016/679.

(3) Обменът на информация за данъчни цели представлява важен обществен интерес по смисъла на чл. 23, параграф 1, буква "д" от Регламент (ЕС) 2016/679. За целите на изречение първо изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да не предоставя информацията по чл. 13 и чл. 14, параграф 1 и да не предоставя достъп по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на лицата, за които се отнасят личните данни, предмет на обмена, когато това е необходимо и пропорционално за защита на финансовия, съответно данъчния интерес на Европейския съюз и държавите членки.

(4) Предоставящите информация финансови институции по § 1а, т. 1 от допълнителните разпоредби, консултантите по чл. 143я¹ и операторите на платформи по чл. 143я⁶:

1. информират засегнатите физически лица за събирането и предоставянето на техни лични данни за целите на обмена на информация за данъчни цели;

2. предоставят на засегнатите физически лица предварително и своевременно информацията, която тези лица имат право да получат от администратора на лични данни, за да могат да упражнят своите права по защита на личните данни.

(5) Информация, която се обработва за целите на обмена, се съхранява от лицата по ал. 2 за срок от 10 години, считано от началото на годината, следваща годината на предоставянето ѝ, освен ако за същата информация не е предвиден по-дълъг срок за съхранение.

(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за всяко нарушение на сигурността на данните и за последващите действия за отстраняване на последиците от него.

(7) При възникнало нарушение на сигурността на данните по ал. 6 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите извършва анализ на нарушението и предприема мерки за ограничаването му и за отстраняване на последиците от него. Когато нарушението на сигурността на данните не може да бъде ограничено незабавно и по подходящ начин, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява писмено Европейската комисия за това и иска спиране на достъпа до мрежата CCN.

(8) След справяне с нарушението изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия за това с искане за възстановяване на достъпа до мрежата CCN. В случай че една или повече държави членки поискат от Европейската комисия съвместно да бъдат проверени предприетите действия във връзка с нарушението на сигурността на данните, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите осигурява необходимото съдействие.

(9) Когато изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомен от Европейската комисия за нарушение на сигурността на данните в друга държава членка, той може да спре обмена на информация с тази държава членка, като уведоми Европейската комисия и съответната държава членка. Спирането има незабавно действие.

(10) При нарушение на сигурността на данните в друга държава членка, в резултат на което е спрян достъпът ѝ до мрежата CCN, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да поиска от Европейската комисия съвместно с други държави членки да бъдат проверени предприетите действия за справяне с нарушението, когато тази държава е подала искане за възстановяване на достъпа.

Ограничения за предоставяне на информация

Чл. 143р. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Местният запитан орган не е длъжен да предостави информация по реда на този раздел, когато:

1. има данни, че компетентният орган на другата държава - членка на Европейския съюз, не е изчерпал обичайните средства за получаване на исканата информация в собствената си държава;

2. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна, или търговски процес или разкриването ѝ би противоречало на обществения ред;

3. разкриването или събирането ѝ противоречи на българското законодателство;

4. компетентният орган на другата държава - членка на Европейския съюз, не може да предостави при условия на взаимност подобна информация.

(2) Отказът на местния запитан орган за предоставяне на информация се мотивира, като се посочва и съответното основание по ал. 1.

(3) Алинея 1 не може да се смята като основание за отказ от местния запитан орган да предостави информация само поради това, че информацията се съхранява от банка, друга финансова институция, пълномощник или лице, което действа като представител или довереник, или поради това, че е свързана с участие в определено дружество.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) При постъпило искане за информация местният запитан орган не може да откаже предоставянето ѝ на основание ал. 1, т. 2, 3 и 4 поради това, че запитаният орган няма интерес от тази информация.

Сътрудничество

Чл. 143с. (Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) (1) Когато по силата на международен договор с трета държава се предоставя по-широко сътрудничество в областта на обмена на информация, то не може да бъде отказано на държава - членка на Европейския съюз, която е заявила, че желае да установи такова сътрудничество.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В случай че от трета държава бъде получена информация, която е от предполагаема значимост за установяване на задължения за данъци, посочени в чл. 143б, както и за прилагането на законодателството в областта на тези данъци в държава - членка на Европейския съюз, тази информация може да бъде предоставена по реда на този раздел с разрешение на държавата - източник на информацията като се използва стандартен формуляр.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) В случай че получена от държава - членка на Европейския съюз, по реда на административното сътрудничество информация може да бъде полезна за трета държава, информацията може да бъде предоставена на третата държава, като се използва стандартен формуляр при следните условия:

1. когато е налице съгласие на компетентния орган на държавата - източник на информация;

2. когато третата държава се е ангажирала да съдейства за събиране на доказателства за трансакции с необичаен или незаконен характер, които противоречат или биха довели до нарушаване на данъчното законодателство.

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Двустранните или многостранните предварителни споразумения за ценообразуване с трети държави се изключват от обхвата на автоматичния обмен на информация по чл. 143з, ал. 10, когато международен договор, въз основа на който е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, не позволява разкриването му на трета страна. В този случай по реда на автоматичния обмен се обменя само информацията по чл. 143з, ал. 13, която се съдържа в искането за издаване на двустранното или многостранното предварително споразумение за ценообразуване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Споразуменията по ал. 4 се обменят по реда на чл. 143и, в случай че международният договор, въз основа на който е договорено предварителното споразумение за ценообразуване, позволява разкриването му и компетентният орган на третата държава е дал разрешение за разкриване на информацията.

Статистически данни

Чл. 143с¹. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите ежегодно предоставя на Европейската комисия статистически данни за обема на автоматичния обмен на информация по глава шестнадесета, раздел ІІІа, чл. 143з, ал. 1, раздел VI и VIII, информация за административните и други разходи и ползи, свързани с извършения обмен, както и информация за потенциалните промени за приходната администрация и за други лица.

Предмет

Чл. 143т. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен чл. 143м - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на отчети по държави, съдържащи информация за разпределението на приходите, печалбите, активите и данъците на предприятия, които са част от многонационална група предприятия (МГП).

(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държава - членка на Европейския съюз или на други юрисдикции, с които Република България има влязло в сила специално международно споразумение, без отправено искане, на определен интервал от време.

Компетентен орган и обхват на автоматичния обмен на отчети по държави

Чл. 143у. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен чл. 143н - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя подадените от предоставящо информация предприятие отчети по държави с компетентните органи на държавите - членки на Европейския съюз, или на други юрисдикции, с които Република България има влязло в сила специално международно споразумение.

(2) Отчетите по държави се предоставят на държава членка или на друга юрисдикция, на която съставно предприятие на МГП е местно лице за данъчни цели или има място на стопанска дейност.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Автоматичният обмен на отчети по държави по ал. 1 се осъществява по отношение на МГП, които съгласно консолидираните им финансови отчети имат общи приходи, надвишаващи 750 000 000 евро за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.

(4) Предоставянето на информацията се извършва в 15-месечен срок, считано от края на данъчната година на МГП, за която се отнася отчетът по държави.

(5) Автоматичният обмен на отчети по държави се осъществява веднъж годишно по електронен път чрез мрежата CCN или по друг одобрен начин. Информацията се предоставя на всеки официален или работен език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.

Отчет по държави

Чл. 143ф. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен чл. 143о - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Отчетът по държави се предоставя ежегодно на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предоставящо информация предприятие в 12-месечен срок, считано от края на отчетната данъчна година за МГП.

(2) Отчетът по държави трябва да съдържа следната информация за МГП:

1. обобщена информация относно размера на приходите, печалбата (загубата) преди облагане с данък, платения подоходен/корпоративен данък, начисления подоходен/корпоративен данък, регистрирания капитал, натрупаната печалба, броя на наетите лица и материалните активи, различни от парични средства или парични еквиваленти - за всяка държава членка или друга юрисдикция, в която МГП извършва дейност;

2. данни за всяко съставно предприятие на МГП, като се посочва държавата - членка на Европейския съюз, или друга юрисдикция, на която то е местно лице за данъчни цели, държавата/юрисдикцията, съгласно чието законодателство е създадено, когато тя е различна от държавата/юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, както и характерът на основната стопанска дейност или дейности.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Отчетът по държави и уведомленията по чл. 143ш се подават по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

Предоставящо информация предприятие

Чл. 143х. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен чл. 143п - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.) Отчетът по държави по чл. 143ф се предоставя от крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България.

(2) Крайно предприятие майка на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, е съставно предприятие, което отговаря на следните критерии:

1. съгласно счетоводното законодателство има задължение да съставя консолидиран финансов отчет;

2. няма друго съставно предприятие на тази МГП, което пряко или косвено упражнява контрол в това съставно предприятие.

(3) Когато крайното предприятие майка на МГП не е местно лице за данъчни цели на Република България и е изпълнено едно или повече от условията по чл. 143ц, ал. 1, МГП може да подаде отчет по държави чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на Република България.

(4) Когато МГП не подава чрез заместващо предприятие майка по ал. 3, отчетът по държави се подава от съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г.)

(6) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Отчет по държави се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от предприятие по ал. 1, 3 или 4, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания финансов отчет надвишава 750 000 000 евро за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година.

Подаване на отчет по държави от съставно предприятие на МГП

Чл. 143ц. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен чл. 143р - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Отчетът по държави се подава от съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е различно от крайно предприятие майка, когато е налице едно от следните условия:

1. крайното предприятие майка на МГП не е задължено да подава отчет по държави в юрисдикцията, на която е местно лице за данъчни цели;

2. юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, има влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, но в срока за подаване на отчета по държави по чл. 143ф, ал. 1 за съответната отчетна данъчна година няма влязло в сила специално международно споразумение;

3. налице е системно неизпълнение от страна на юрисдикцията, на която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, за което изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е уведомил съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България.

(2) Съставно предприятие по ал. 1 изисква от крайното предприятие майка да му предостави цялата информация, необходима за подаване на отчета по държави със съдържанието по чл. 143ф, ал. 2. В случай че съставното предприятие не е получило цялата необходима информация за подаване на отчет за МГП, то подава отчет по държави въз основа на информацията, с която разполага, като уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че крайното предприятие майка е отказало да предостави необходимата информация.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява държавите членки за отказа на крайното предприятие майка да предостави информацията по ал. 2.

(4) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, независимо че са изпълнени едно или повече от условията по ал. 1, ако МГП предоставя отчета за съответната отчетна данъчна година чрез заместващо предприятие майка по чл. 143х, ал. 3 или чрез заместващо предприятие майка в държавата членка, на която то е местно лице за данъчни цели.

(5) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, когато отчетът е подаден чрез заместващо предприятие майка, което е местно лице за данъчни цели на юрисдикция извън Европейския съюз и са изпълнени следните условия:

1. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, изисква подаване на отчети по държави, съдържащи информацията по чл. 143ф, ал. 2;

2. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, има влязло в сила специално международно споразумение, по което Република България е страна в срока за подаване на отчет по държави за съответната отчетна данъчна година;

3. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не е уведомила изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за системно неизпълнение от страна на юрисдикцията или заместващото предприятие майка;

4. юрисдикцията, на която заместващото предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е била уведомена не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП от съставно предприятие, което е нейно местно лице за данъчни цели, че последното е заместващо предприятие майка;

5. изпълнителният директор на Националната агенция за приходите е получил уведомление в съответствие с чл. 143ш, ал. 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Съставно предприятие по ал. 1 не подава отчет по държави, когато сумата на приходите на групата съгласно консолидирания ѝ финансов отчет за данъчната година, предхождаща отчетната данъчна година, изчислена в местна валута на юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, не надвишава прага, определен в тази юрисдикция за подаване на отчети по държави, независимо че равностойността ѝ в евро може да надвишава сумата от 750 000 000 евро.

(7) (Нова - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Алинея 6 се прилага, когато юрисдикцията, в която крайното предприятие майка е местно лице за данъчни цели, е определила праг, който приблизително съответства на равностойността на 750 000 000 евро, изчислена в местната валута на тази юрисдикция към януари 2015 г.

Подаване на отчет при множество съставни предприятия

Чл. 143ч. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен чл. 143с - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Когато една МГП има няколко съставни предприятия, които са местни лица за данъчни цели на Република България и/или на друга държава членка и е налице едно от условията по чл. 143ц, ал. 1, МГП може да определи едно от тези съставни предприятия да подаде отчета по държави.

(2) Когато определеното съставно предприятие е местно лице за данъчни цели на Република България, то уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че с подаването на отчета е изпълнено и съответното задължение на всички съставни образувания, които са местни лица за данъчни цели на Република България или на друга държава членка.

(3) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не предоставя отчет по държави на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато отчетът е подаден в друга държава членка от съставно предприятие, определено от МГП.

(4) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, не може да бъде определено за предоставящо информация предприятие за МГП по ал. 1, когато не може да получи цялата необходима информация за подаване на отчет по държави.

(5) Независимо от ал. 4, когато съставно предприятие е определено да подаде отчет по държави, но крайното предприятие майка е отказало да предостави необходимата информация, се прилага чл. 143ц, ал. 2 и 3.

Задължение за уведомяване

Чл. 143ш. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 143т - ДВ, бр. 82 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Съставно предприятие на МГП, което е местно лице за данъчни цели на Република България, уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите дали е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1 не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП.

(2) Съставно предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България, но не е крайно предприятие майка, заместващо предприятие майка или съставно предприятие по чл. 143ц, ал. 1, уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за предоставящото информация предприятие и държавата членка, включително Република България, съответно юрисдикцията, на която то е местно лице за данъчни цели, не по-късно от последния ден на отчетната данъчна година на МГП.

(3) В случаите по чл. 143ч, ал. 1 уведомлението по ал. 1 се подава от съставното предприятие, което е местно лице за данъчни цели на Република България и е определено от МГП да подаде отчета по държави. Останалите съставни предприятия на тази МГП, които са местни лица за данъчни цели на Република България, подават уведомление по ал. 2.

(4) Уведомление по ал. 2 подават и съставни предприятия, които не подават отчет в случаите по чл. 143ц, ал. 4 и 5.

Използване на информацията от отчетите по държави

Чл. 143щ. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., предишен текст на чл. 143у - ДВ, бр. 82 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Информацията по чл. 143у, ал. 1 се използва за оценка на риска, свързан с трансферни цени или с намаляването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, включително оценка на риска от неспазване на приложимите правила за определяне на пазарните цени между предприятията в МГП, както и за икономически и статистически анализ.

(2) Органите по приходите не могат да определят пазарни цени въз основа на информацията, получена по реда на този раздел. Ограничението по изречение първо не възпрепятства органите по приходите да изискат в хода на данъчно-осигурителен контрол допълнителна информация относно условията, при които са определени пазарните цени между предприятията в МГП, и в резултат на това да установяват или изменят задължения за данъци на съставно предприятие.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) По отношение на поверителността, разкриването и използването на информацията се прилага съответно чл. 143п.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на отчетите по държави по чл. 143у и информация за постигнатите практически резултати се предоставят на Европейската комисия във формата и при условията, посочени в чл. 143п, ал. 9.

Предмет, обхват и компетентен орган

Чл. 143ю. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация за трансгранични данъчни схеми.

(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите - членки на Европейския съюз, без отправено искане, на определен интервал от време.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки информация за трансгранични данъчни схеми, получена съгласно чл. 143я¹ и чл. 143я². Информацията включва данните по чл. 143я³, ал. 1 и 2.

(4) Автоматичният обмен на информация и предоставянето на информация от задължените лица по този раздел се прилагат по отношение на данъците, предвидени в чл. 143б.

(5) Информацията по ал. 3 се обменя в срок до един месец считано от края на тримесечието, през което е предоставена, като се използва стандартен формуляр. Информацията може да се обменя на всеки официален език на Европейския съюз, като се съобразяват приетите от Европейската комисия езикови правила.

Подлежаща на предоставяне информация за трансгранични данъчни схеми

Чл. 143я. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) (1) За целите на автоматичния обмен на информация се предоставя информация за трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане, които попадат в поне една от категориите, предвидени в ал. 4.

(2) Трансгранична данъчна схема е схема, която засяга повече от една държава членка или държава членка и трета държава, когато е изпълнено поне едно от следните условия:

1. не всички участници в схемата са местни лица за данъчни цели на една и съща юрисдикция;

2. един или повече от участниците в схемата са едновременно местни лица за данъчни цели на повече от една юрисдикция;

3. един или повече от участниците в схемата извършват стопанска дейност в друга юрисдикция чрез място на стопанска дейност или определена база и схемата обхваща част или цялата стопанска дейност на мястото на стопанска дейност или определената база;

4. един или повече от участниците в схемата извършват дейност в друга юрисдикция, без да са местни лица за данъчни цели или да формират място на стопанска дейност или определена база в тази юрисдикция;

5. схемата може да има въздействие върху автоматичния обмен на информация или определянето на действителния собственик.

(3) Трансграничната данъчна схема може да включва договореност, споразумение, уговорка, съгласие, становище, схема, план, трансакция или поредица от такива. Данъчната схема може да се състои от няколко части или няколко етапа на изпълнение.

(4) Трансграничните данъчни схеми с потенциален риск от избягване на данъчно облагане са следните категории:

1. схема, при която данъчно задълженото лице или друг участник в нея се задължава да спазва условие за поверителност, което може да изисква да не се разкрива пред други консултанти или пред данъчни органи начинът, по който схемата може да осигури данъчно предимство;

2. схема, при която консултантът има право да получи възнаграждение под каквато и да е форма и това възнаграждение е определено в зависимост от:

а) размера на данъчното предимство, произтичащо от схемата, или

б) това дали е получено данъчно предимство в резултат от схемата; това включва и уговорка консултантът да възстанови частично или изцяло възнаграждението, когато очакваното данъчно предимство, произтичащо от схемата, не е било частично или напълно постигнато;

3. схема, при която има стандартизирана в значителна степен документация и/или структура и която е достъпна за повече от едно данъчно задължено лице, без да е необходимо да бъде съществено променяна за целите на прилагането;

4. схема, при която участник в нея предприема целенасочени действия за придобиване на дружество, което формира данъчни загуби, за прекратяване на основната му дейност и за използване на загубите за намаляване на данъчните си задължения, включително чрез прехвърляне на тези загуби към друга юрисдикция или чрез ускорено използване на тези загуби;

5. схема, която предвижда резултат, равностоен на преквалифициране, преобразуване или превръщане на доход в имущество, капитал, дарение или друг вид доход, които се облагат с по-ниска ставка или са освободени от данъчно облагане;

6. схема, която включва последователни сделки, при които се прехвърлят средства с цел обратното им връщане чрез участието на едно или повече междинни образувания, които нямат друга основна стопанска функция, или използването на сделки, които взаимно се компенсират или обезсилват или имат друг подобен резултат;

7. схема, която включва трансгранични плащания, представляващи признати за данъчни цели разходи, между две или повече свързани предприятия, когато е изпълнено най-малко едно от следните условия:

а) получателят не е местно лице за данъчни цели на нито една данъчна юрисдикция;

б) получателят е местно лице за данъчни цели на юрисдикция, която:

аа) не налага корпоративен данък или налага корпоративен данък с нулева или почти нулева ставка, или

бб) е включена в списък с трети юрисдикции, които са били оценени съвместно от държавите членки или в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие като юрисдикции, неоказващи съдействие за данъчни цели;

в) плащането е напълно освободено от данъчно облагане в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

г) за плащането се прилага преференциален данъчен режим в юрисдикцията, в която получателят е местно лице за данъчни цели;

8. схема, при която се предвижда приспадане на разход за амортизация на един и същ актив в повече от една юрисдикция;

9. схема, при която се иска избягване на двойното данъчно облагане по отношение на един и същ елемент на доход или имущество в повече от една юрисдикция;

10. схема, която включва прехвърляне на активи и е налице съществена разлика в сумите, които се приемат като дължима насрещна престация за активите в засегнатите юрисдикции;

11. схема, която може да доведе до намаляване или заобикаляне на задълженията за предоставяне на информация съгласно глава шестнадесета, раздел ІІІа, аналогични разпоредби в законодателството на други държави членки или юрисдикции или споразумения за автоматичен обмен на информация за финансови сметки, или при която се използва липсата на такова законодателство или споразумения, включително чрез:

а) използване на сметка, продукт или инвестиция, които не са или за които се твърди, че не са финансова сметка, но които имат характеристики, по същество сходни с тези на финансова сметка;

б) прехвърляне на финансови сметки или активи към юрисдикции или използването на юрисдикции, които не са задължени да извършват автоматичен обмен на информация за финансови сметки с държавата, на която данъчно задълженото лице е местно лице за данъчни цели;

в) преквалифициране на доходи или капитал в продукти или плащания, които не са предмет на автоматичен обмен на информация за финансови сметки;

г) прехвърляне или преобразуване на финансова институция или финансова сметка, или на съдържащите се в тях активи, във финансова институция или във финансова сметка, или активи, за които не се предоставя информация по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

д) използване на правни образувания, договорености или структури, които заобикалят или за които се счита, че заобикалят предоставянето на информация за един или повече от титулярите на сметки или контролиращите лица по реда на автоматичния обмен на информация за финансови сметки;

е) заобикаляне или възползване от слабости в процедурите за комплексна проверка, които финансовите институции прилагат, за да спазят задълженията си за предоставяне на информация за финансови сметки, включително използването на юрисдикции с неподходящи или неефективни режими за прилагане на законодателството в областта на мерките срещу изпирането на пари или с недостатъчни изисквания за прозрачност за юридическите лица или правните договорености;

12. схема, която включва верига с непрозрачна юридическа или действителна собственост с използването на лица, правни договорености или структури:

а) които не извършват съществена стопанска дейност, която се изпълнява с необходимия персонал, оборудване, активи и помещения, и

б) които са учредени, управлявани, контролирани, установени или са местни лица за данъчни цели в юрисдикция, различна от юрисдикцията, на която са местни лица за данъчни цели един или повече от действителните собственици на активи, притежавани от тези лица, правни договорености или структури, и

в) чиито действителни собственици по смисъла на Закона за мерките срещу изпирането на пари или на аналогична разпоредба от законодателството на държава членка не могат да бъдат установени;

13. схема, която включва използването на едностранни правила за облекчени режими за целите на трансферното ценообразуване;

14. схема, която включва прехвърляне или предоставяне на трудни за оценяване нематериални блага за целите на трансферното ценообразуване;

15. схема, която включва вътрешногрупово трансгранично прехвърляне на функции и/или рискове, и/или активи, ако прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на прехвърлителя или прехвърлителите през трите години след прехвърлянето се равнява на по-малко от 50 на сто от прогнозираната годишна печалба преди лихви и данъци на същия прехвърлител или прехвърлители, ако не беше извършено прехвърлянето.

(5) Независимо че трансгранична данъчна схема попада в една от категориите по ал. 4, т. 1 - 6 и т. 7, буква "б", подбуква "аа", букви "в" и "г", информация се предоставя само когато може да се установи, че основната полза или една от основните ползи, която предвид всички относими факти и обстоятелства данъчно задължено лице може с основание да очаква да извлече от трансграничната данъчна схема, е получаването на данъчно предимство.

(6) Наличието на някое от условията по ал. 4, т. 7, буква "б", подбуква "аа", букви "в" и "г" не може само по себе си да бъде основание за заключение, че основната полза или една от основните ползи е получаването на данъчно предимство.

Предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми от консултант

Чл. 143я¹. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) (1) Информация за трансгранични данъчни схеми се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите от консултант по трансгранична данъчна схема, когато консултантът:

1. е местно лице за данъчни цели на Република България, или

2. има място на стопанска дейност или определена база в Република България, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата, или

3. е учреден или уреден съгласно законодателството на Република България, или

4. е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в Република България.

(2) Консултант е всяко лице, което изготвя, предлага на пазара, организира или управлява прилагането или предоставя за прилагане трансгранична данъчна схема.

(3) Консултант е и всяко лице, което предвид относимите факти и обстоятелства и въз основа на наличната информация и експертни познания и опит, необходими за предоставянето на такъв вид услуги, знае или може основателно да се предполага, че знае, че е поело задължение да предостави пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на трансгранична данъчна схема по чл. 143я. Лицето може да представи доказателства, че не е знаело и може основателно да се предполага, че не е знаело, че е участвало в подлежаща на предоставяне трансгранична данъчна схема, като се позове на всички относими факти и обстоятелства, наличната информация и на своите експертни познания и опит.

(4) Когато за консултант е налице задължение за предоставяне на информация за една и съща данъчна схема в две или повече държави членки, информацията се предоставя само на компетентния орган на една държава членка, която се определя в следната последователност:

1. държавата членка, в която консултантът е местно лице за данъчни цели;

2. държавата членка, в която консултантът има място на стопанска дейност или определена база, чрез които се предоставят услугите във връзка със схемата;

3. държавата членка, в която консултантът е учреден или чието право го урежда;

4. държавата членка, в която консултантът е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги.

(5) В случаите по ал. 4 консултант предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато в поредността от държави членки по ал. 4 Република България е на най-предна позиция.

(6) Консултант предоставя информация за трансгранична данъчна схема, която му е известна, притежава или се намира под неговия контрол, в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:

1. деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;

2. деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;

3. датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.

(7) Освен по реда на ал. 6 консултант по ал. 3 предоставя информация за трансгранична данъчна схема в срок до 30 календарни дни считано от деня, следващ деня, в който е предоставил пряко или чрез други лица помощ, съдействие или консултация по отношение на изготвянето, предлагането на пазара, организирането, управлението или предоставянето за прилагане на данъчната схема.

(8) След първоначалното предоставяне на информация по ал. 6 консултант по данъчна схема с типизирано съдържание предоставя на всеки три месеца актуална информация за схемата, станала му известна след предходното подаване на информация.

(9) Когато по трансгранична данъчна схема има повече от един консултант, задължението за предоставяне на информация е за всички консултанти, независимо че задължението може да възникне в различни държави членки.

(10) Консултант се освобождава от задължението за предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема, когато:

1. разполага с доказателство, че друг консултант е предоставил същата информация за данъчната схема;

2. разполага с доказателство, че е предоставил информацията в друга държава членка съгласно ал. 4;

3. по закон е длъжен да пази тази информация като професионална тайна, освен когато данъчно задълженото лице е изразило съгласие за предоставянето ѝ.

(11) Независимо че друг консултант е предоставил информация за трансгранична данъчна схема пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или компетентен орган на друга държава членка, консултант не се освобождава по ал. 10, т. 1 от задължението си за предоставяне на информация, когато схемата се състои от отделни части или етапи и всеки консултант разработва, предлага на пазара, организира, управлява, предоставя за прилагане, съответно оказва помощ, съдействие или консултация във връзка с тези дейности, за отделната част или етап от схемата.

(12) В случаите по ал. 10, т. 3 консултантът е длъжен незабавно, но не по-късно от изтичането на 14 дни, считано от датата, на която за него възниква задължение за предоставяне на информация, да уведоми другите консултанти по данъчната схема или, ако не са му известни такива - данъчно задълженото лице, за задължението им да предоставят информация по ал. 6, 7 и/или 8, съответно по чл. 143я². Срокът по ал. 6 тече от датата на уведомяването.

(13) Независимо от ал. 10, т. 3 и ал. 12 консултантът е длъжен да уведоми изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за другите консултанти по данъчната схема или данъчно задълженото лице, които следва да предоставят информация, независимо че за тях задължението за предоставяне може да възникне в друга държава членка.

Предоставяне на информация от данъчно задължено лице

Чл. 143я². (Нов - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) (1) Информация за трансгранична данъчна схема се предоставя от данъчно задължено лице в един от следните случаи:

1. когато по схемата няма консултант, включително когато схемата е създадена от служител на данъчно задълженото лице;

2. когато консултантът по схемата е освободен от задължението за предоставяне на информация по чл. 143я¹, ал. 10, т. 3 или аналогична разпоредба в законодателството на друга държава членка, за което данъчно задълженото лице е уведомено;

3. когато консултантът по схемата:

а) не е местно лице за данъчни цели на държава членка;

б) няма място на стопанска дейност или определена база в държава членка, чрез които се предоставят услугите във връзка с трансграничната данъчна схема;

в) не е учреден или уреден съгласно законодателството на държава членка;

г) не е вписан като член на съсловна или професионална организация, свързана с правни, данъчни или други консултантски услуги в държава членка.

(2) Данъчно задължено лице за целите на този раздел е всяко лице:

1. на което е предоставена за прилагане трансгранична данъчна схема, или

2. което има готовност да приложи трансгранична данъчна схема, или

3. което е изпълнило първата стъпка по прилагането на трансгранична данъчна схема.

(3) Данъчно задължено лице предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато то:

1. е местно лице за данъчни цели в Република България, или

2. има място на стопанска дейност или определена база в Република България, които се ползват от данъчната схема, или

3. получава доходи или реализира печалба в Република България, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в Република България или в друга държава членка, или

4. упражнява дейност в Република България, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в Република България или в друга държава членка.

(4) Когато за данъчно задължено лице възникне задължение за подаване на информация за трансгранична данъчна схема до компетентните органи на повече от една държава членка, тази информация се подава само до компетентния орган на държавата, която се определя в следната последователност:

1. държавата членка, в която е местно лице за данъчни цели;

2. държавата членка, в която има място на стопанска дейност или определена база, които се ползват от схемата;

3. държавата членка, в която получава доходи или реализира печалба, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в нито една държава членка;

4. държавата членка, в която упражнява дейност, въпреки че не е местно лице за данъчни цели и няма място на стопанска дейност или определена база в нито една държава членка.

(5) В случаите по ал. 4 данъчно задълженото лице предоставя информация на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато в поредността от държави членки по ал. 4 Република България е на най-предна позиция.

(6) Когато за данъчно задълженото лице възникне задължение за подаване на информация за трансгранична данъчна схема, то следва да подаде информацията в срок до 30 календарни дни, считано от най-ранната от следните дати:

1. деня, следващ деня, в който данъчната схема е предоставена за прилагане;

2. деня, следващ деня, в който данъчната схема е готова в степен, която да позволява нейното прилагане;

3. датата, на която е извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема.

(7) Когато задължението за предоставяне на информация възникне за повече от едно данъчно задължено лице, включително когато задължението е възникнало в различни държави членки, информация за трансграничната данъчна схема се предоставя пред съответния компетентен орган от лицето, което е първо сред изброените в т. 1 и 2:

1. данъчно задълженото лице, което се е договорило с консултанта по съответната схема;

2. данъчно задълженото лице, което управлява прилагането на схемата.

(8) Данъчно задълженото лице не предоставя информация за трансгранична данъчна схема, когато разполага с доказателство, че:

1. е предоставило информацията в друга държава членка съгласно ал. 4, или

2. друго данъчно задължено лице е предоставило същата информация за данъчната схема съгласно правилото на ал. 7.

Съдържание на подлежащата на предоставяне информация за трансгранични данъчни схеми. Уникален номер

Чл. 143я³. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) (1) Информацията, която се предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по чл. 143я¹ или чл. 143я², трябва да съдържа следните данни, когато е приложимо:

1. идентификационни данни на консултанта/консултантите и данъчно задълженото лице/данъчно задължените лица, включително:

а) име;

б) дата и място на раждане (за физическите лица);

в) държава или юрисдикция, в която е местно лице за данъчни цели;

г) идентификационен номер за данъчни цели;

д) лицата, които са свързани предприятия на данъчно задълженото лице, когато е необходимо;

2. описание на характеристиките на схемата по чл. 143я, ал. 4, поради които тя подлежи на предоставяне;

3. уникален номер на данъчната схема, когато предоставянето на информация по отношение на схемата не е първоначално;

4. обобщено съдържание на данъчната схема, включително посочване на наименованието, под което тя е позната, и общо описание на съответните стопански дейности или договорености, без да се разкрива търговска, промишлена или професионална тайна или търговски процес, или информация, чието разкриване би противоречало на обществения ред;

5. датата, на която е била извършена или предстои да бъде извършена първата стъпка по прилагането на данъчната схема;

6. националните разпоредби, на които се основава данъчната схема;

7. стойност на данъчната схема;

8. посочване на държавите членки, които има вероятност да бъдат засегнати от данъчната схема;

9. идентификационни данни на всяко друго лице в държава членка, за което има вероятност да бъде засегнато от данъчната схема, като се посочват държавите членки, с които това лице е свързано.

(2) За данъчни схеми с типизирано съдържание в случаите по чл. 143я¹, ал. 8 се предоставят данните по ал. 1, т. 1, 3, 5, 8 и 9.

(3) Информацията по ал. 1 и 2 се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

(4) При първоначалното предоставяне на информация за трансгранична данъчна схема се издава уникален номер, който служи за идентификация на схемата във всички държави членки. Консултант или данъчно задължено лице, извършили първоначалното предоставяне на информация за данъчна схема, уведомяват всеки друг консултант или данъчно задължено лице по схемата за издадения уникален номер.

(5) За всяко предоставяне на информация от консултант или данъчно задължено лице се издава уникален номер на оповестяването, което е част от схема. Номерът служи за идентификация на конкретното предоставяне на информация във всички държави членки.

(6) Уникалните номера по ал. 4 и 5, както и съответните уникални номера, издадени в друга държава членка, се посочват като доказателство по чл. 143я¹ и чл. 143я², че информация за схемата е предоставена от консултант или данъчно задължено лице.

(7) Данъчно задължените лица посочват в годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане, съответно по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, дали прилагат трансгранична данъчна схема и уникалния номер на схемата. Информацията се посочва в декларацията за всяка година, през която трансграничната данъчна схема има данъчен ефект за лицето.

Други разпоредби

Чл. 143я⁴. (Нов - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г.) (1) Непредприемането на действия от страна на органите по приходите във връзка с информация за трансгранична данъчна схема не представлява признаване на валидността на тази схема или нейното данъчно третиране.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите организира контролната дейност на агенцията във връзка с изпълнението на задълженията за предоставяне на информация за трансгранични данъчни схеми по реда на този раздел.

(3) По отношение на поверителността, разкриването и използването на информация за трансгранична данъчна схема се прилага съответно чл. 143п.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) Годишната оценка на ефективността на автоматичния обмен на информация за трансгранични данъчни схеми и информация за постигнатите практически резултати се предоставят на Европейската комисия във формата и при условията, посочени в чл. 143п, ал. 9.

Предмет, обхват и компетентен орган

Чл. 143я⁵. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Този раздел урежда реда за осъществяване на административно сътрудничество чрез автоматичен обмен на информация, предоставяна от оператори на платформи по отношение на продавачи, които извършват относима дейност.

(2) Автоматичният обмен на информация по този раздел е системното предоставяне на предварително определена информация на държавите - членки на Европейския съюз, или на партньорски юрисдикции извън Европейския съюз без отправено искане, на определен интервал от време.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите обменя с компетентните органи на държавите членки или на партньорски юрисдикции информацията по чл. 143я⁸, предоставена от операторите на платформи по чл. 143я⁶, ал. 2 и 3.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) Информацията по ал. 3 се предоставя на компетентния орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, на която продавачът, за когото се предоставя информация, е местно лице за данъчни цели съгласно чл. 143я¹⁰, ал. 9 и 10, а в случаите на относими дейности по отдаване под наем на недвижимо имущество - и на компетентния орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, в която се намира недвижимият имот.

(5) Обменът на информация по ал. 3 се извършва в срок до два месеца, считано от края на календарната година, за която операторите на платформи предоставят информация, като се използва стандартизиран електронен формат.

(6) Списъкът на партньорските юрисдикции, на които Република България изпраща информация, се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

Предоставящ информация оператор на платформа

Чл. 143я⁶. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Оператор на платформа е образувание, което сключва договори с продавачи за предоставяне на достъп до платформата или до част от нея.

(2) Оператор на платформа предоставя на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите информацията по чл. 143я⁸, когато операторът е местно лице за данъчни цели на Република България или, в случай че не е местно лице на Република България или на друга държава членка, когато отговаря на едно от следните условия:

1. учреден е съгласно законодателството на Република България;

2. има място на управление, включително на действително управление, в Република България;

3. има място на стопанска дейност в Република България и не е квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз.

(3) Предоставящ информация оператор на платформа е и оператор, който не попада в обхвата на ал. 2, но съдейства за извършването на относима дейност от продавачи от държави членки, за които се предоставя информация, или на относима дейност, която включва отдаването под наем на недвижимо имущество, намиращо се в държава членка, и не е квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз. Операторът на платформа предоставя информацията по чл. 143я⁸ на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато е избрал да се регистрира в Република България съгласно чл. 143я⁷, ал. 2.

(4) Информацията по чл. 143я⁸ не се предоставя от:

1. изключен оператор на платформа;

2. квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз.

(5) Изключен оператор на платформа е оператор на платформа, който предварително и на годишна основа е доказал по начин, удовлетворителен за изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, че бизнес моделът на платформата е устроен така, че в нея не участват продавачи, за които се предоставя информация. Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява компетентните органи на другите държави членки за всеки изключен оператор по изречение първо, както и за всяка промяна в обстоятелствата по отношение на него. Информацията се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия.

(6) Квалифициран оператор на платформа извън Европейския съюз е оператор на платформа, за когото всички относими дейности, за които съдейства, са квалифицирани относими дейности и отговаря на едно от следните условия:

1. местно лице е за данъчни цели в квалифицирана юрисдикция, или

2. не е местно лице за данъчни цели в квалифицирана юрисдикция, но е учреден в съответствие със законодателството на или има място на управление, включително на действително управление, в квалифицирана юрисдикция.

(7) Когато оператор на платформа отговаря на условията по ал. 2 в повече от една държава членка, той избира една от тези държави членки, в която ще предоставя информация. Операторът на платформа уведомява компетентните органи на тези държави членки за своя избор.

Регистрация на оператор на платформа от юрисдикция извън Европейския съюз

Чл. 143я⁷. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Операторът на платформа по смисъла на чл. 143я⁶, ал. 3 се регистрира пред компетентния орган на избрана от него държава членка при започване на дейност като оператор.

(2) Когато операторът по ал. 1 е избрал да се регистрира в Република България, той подава пред изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следната информация:

1. наименование;

2. пощенски адрес;

3. електронни адреси, включително интернет страници;

4. данъчните идентификационни номера, издадени на оператора на платформа;

5. декларация относно идентификацията на оператора на платформа за целите на данък върху добавената стойност на територията на Европейския съюз във връзка със специалните режими по дял XII, глава 6, раздели 2 и 3 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност;

6. държавите членки, на които продавачите, за които се предоставя информация, са местни лица съгласно 143я¹⁰, ал. 9 и 10.

(3) Операторът на платформа уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за всяка промяна в данните по ал. 2 в 14-дневен срок от настъпването ѝ.

(4) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите издава индивидуален идентификационен номер на оператора на платформа по ал. 2 и уведомява за това компетентните органи на другите държави членки по електронен път.

(5) Информация за регистрацията по ал. 2 се вписва в централния регистър, поддържан от Европейската комисия.

Информация, предоставяна от операторите на платформи

Чл. 143я⁸. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Операторите на платформи предоставят на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите следните данни:

1. име, седалище и адрес на управление, данъчен идентификационен номер и, когато е приложимо, индивидуален идентификационен номер, издаден на предоставящия информация оператор на платформа по чл. 143я⁷, ал. 4, както и наименование на платформата, за която този оператор на платформа предоставя информация;

2. по отношение на всеки продавач, за когото се предоставя информация и който е извършвал относима дейност, различна от отдаване под наем на недвижимо имущество:

а) имена/наименование;

б) основен адрес;

в) данъчните идентификационни номера и съответната държава членка или партньорска юрисдикция на издаване, а при липса на номер, мястото на раждане - за физическите лица;

г) номер съгласно търговската му регистрация, когато е образувание;

д) идентификационния номер по ДДС, когато има такъв;

е) датата на раждане, когато е физическо лице;

ж) идентификатора на финансовата сметка, по която се плаща или начислява възнаграждението, когато операторът разполага с такъв, освен ако компетентният орган на държавата членка или на партньорската юрисдикция, на която продавачът е местно лице съгласно чл. 143я¹⁰, ал. 9 и 10, е оповестил, че не възнамерява да използва този идентификатор за същата цел;

з) името на титуляря на финансовата сметка, по която е платено или начислено възнаграждението, когато е различно от името на продавача, както и всяка друга информация за финансова идентификация, с която операторът разполага по отношение на този титуляр на сметка;

и) всяка държава членка или партньорска юрисдикция, на която продавачът е местно лице съгласно чл. 143я¹⁰, ал. 9 и 10;

к) държавата членка или държавите членки, в които продавачът има място на стопанска дейност, чрез което осъществява относими дейности в Европейския съюз;

л) всички такси, комисиони или данъци, удържани или начислени от оператора през всяко тримесечие на календарната година, за която се предоставя информацията;

м) общото възнаграждение, платено или начислено през всяко тримесечие на календарната година, за която се предоставя информацията, и броя на относимите дейности, във връзка с които то е платено или начислено;

3. по отношение на всеки продавач, за когото се предоставя информация и който е извършвал относима дейност, включваща отдаване под наем на недвижимо имущество:

а) данните по т. 2, букви "а" - "л";

б) адреса на всеки обявен недвижим имот, определен в съответствие с процедурите, предвидени в чл. 143я¹⁰, ал. 7, и съответния кадастрален идентификатор или неговия еквивалент съгласно националното законодателство на държавата членка или на юрисдикцията, в която имотът се намира, когато има такъв;

в) общото възнаграждение, платено или начислено през всяко тримесечие на календарната година, за която се предоставя информация, и броя на относимите дейности във връзка с всеки обявен недвижим имот;

г) когато е известен - броя на дните, в които всеки обявен недвижим имот е бил отдаден под наем по време на календарната година, за която се предоставя информация, както и вида на всеки обявен недвижим имот.

(2) Информацията се подава по електронен път по ред и във формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, която се публикува на интернет страницата на агенцията.

(3) Операторът на платформа уведомява изпълнителния директор на Националната агенция за приходите по реда и във формата по ал. 2 и в случай че не е налице информация по ал. 1, която следва да бъде предоставена.

Продавачи, за които се предоставя информация, и относими дейности

Чл. 143я⁹. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Продавач за целите на този раздел е всяко физическо лице или образувание, регистрирано като потребител на платформа в който и да е момент през календарната година, за която се предоставя информация, и извършващо относима дейност.

(2) Информация по чл. 143я⁸ се предоставя за активен продавач, който е местно лице на Република България, на друга държава членка или на партньорска юрисдикция, или който е отдал под наем недвижимо имущество, намиращо се в Република България, в друга държава членка или в партньорска юрисдикция.

(3) Активен продавач е този, който през календарната година, за която се предоставя информация, извършва относима дейност или на когото се заплаща или се начислява възнаграждение във връзка с такава дейност.

(4) Информация по чл. 143я⁸ не се предоставя за продавач (изключен продавач), който е:

1. държавно образувание;

2. образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа, или свързано образувание на образувание, чиито акции се търгуват регулярно на място за търговия на ценни книжа;

3. образувание, за което операторът на платформа е съдействал за повече от 2000 относими дейности по отдаване под наем на обявен недвижим имот през календарната година, за която се предоставя информация; или

4. (изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) продавач, за когото операторът на платформата е съдействал за по-малко от 30 относими дейности по продажбата на стоки, и за който общият размер на възнаграждението, платено или начислено, не е надхвърлило 2000 евро през календарната година, за която се предоставя информация.

(5) Относима дейност за целите на този раздел е всяка от следните дейности, когато се извършва срещу възнаграждение:

1. отдаване под наем на недвижимо имущество, включително жилищни и търговски имоти, места за паркиране и други;

2. лична услуга;

3. продажба на стоки;

4. отдаване под наем на всякакъв вид превозно средство.

(6) Относимата дейност не включва дейности, извършвани от продавач, който действа като служител на оператора на платформа или на образувание, свързано с него.

Процедури за комплексна проверка

Чл. 143я¹⁰. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Операторите на платформи извършват следните процедури за комплексна проверка за идентифициране на продавачите, за които се предоставя информацията по чл. 143я⁸:

1. идентифициране на продавачи, които не подлежат на проверка;

2. събиране на информация за продавачите;

3. събиране на информация относно отдадено под наем недвижимо имущество;

4. проверка на информацията за продавачите и за недвижимото имущество;

5. определяне на държавата членка или юрисдикцията, на която продавачът е местно лице за данъчни цели.

(2) За идентифициране на изключени продавачи, които не подлежат на проверка, операторът на платформа може да използва:

1. обществено достъпна информация или потвърждение от продавача, който е образувание - за изключен продавач по чл. 143я⁹, ал. 4, т. 1 и 2;

2. наличната при него информация - за изключен продавач по чл. 143я⁹, ал. 4, т. 3 и 4.

(3) Операторът на платформа събира следната информация за всеки продавач, който е физическо лице и не е изключен продавач:

1. имена;

2. основен адрес;

3. данъчните идентификационни номера и съответната държава членка или юрисдикция на издаване или, при липса на такъв номер, мястото на раждане;

4. идентификационен номер по ДДС, когато има такъв;

5. дата на раждане.

(4) Операторът на платформа събира следната информация за всеки продавач, който е образувание и не е изключен продавач:

1. наименование;

2. основен адрес;

3. данъчните идентификационни номера и съответната държава членка или юрисдикция на издаване;

4. идентификационен номер по ДДС, ако има такъв;

5. номер съгласно търговската му регистрация;

6. държавата членка или държавите членки, в които продавачът има място на стопанска дейност, чрез което осъществява относими дейности в Европейския съюз.

(5) Операторът на платформа може да използва услуга за идентификация, осигурена от държава членка или Европейския съюз, съответно от партньорска юрисдикция, за потвърждение на самоличността на продавача и държавата, съответно юрисдикцията, на която той е местно лице за данъчни цели, като в този случай не е задължен да събира информацията по ал. 3, т. 2 - 5 и ал. 4, т. 2 - 6.

(6) Операторът на платформа не е задължен да събира данъчен идентификационен номер или номер съгласно търговската регистрация по ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 3 и 5, когато държавата членка или юрисдикцията, на която продавачът е местно лице за данъчни цели, не е издала на продавача такъв номер или не изисква събирането му.

(7) Когато продавачът извършва относима дейност, която включва отдаване под наем на недвижимо имущество, операторът на платформа събира информация за адреса на всеки обявен недвижим имот и съответния кадастрален идентификатор, когато такъв е издаден, или негов еквивалент съгласно националното законодателство на държавата членка или юрисдикцията, в която се намира имотът. Когато оператор на платформа е съдействал за повече от 2000 относими дейности чрез отдаване под наем на обявен недвижим имот за един и същ продавач, който е образувание, той събира документи, данни или информация, потвърждаващи, че обявеният недвижим имот е собственост на един и същ собственик.

(8) Операторът на платформа определя дали събраната информация по ал. 2, 3, ал. 4, т. 1 - 5 и ал. 7 е надеждна, като използва наличните при него информация и документи, както и всеки електронен интерфейс, осигурен от държава членка, друга юрисдикция или Европейския съюз за безплатно ползване, за да потвърди валидността на данъчния идентификационен номер и/или на идентификационния номер по ДДС.

(9) Операторът на платформа счита продавача за местно лице на държавата членка или юрисдикцията, в която е неговият основен адрес. Когато държавата членка или юрисдикцията, която е издала данъчния идентификационен номер, е различна от държавата членка или юрисдикцията, в която е основният адрес на продавача, операторът на платформа счита, че продавачът е местно лице на всяка от тях. Когато продавачът е предоставил информация за наличието на място на стопанска дейност по ал. 4, т. 6, операторът счита продавача за местно лице и на съответната държава членка, посочена от него.

(10) Освен по ал. 9, операторът счита продавача за местно лице и на всяка държава членка или юрисдикция, потвърдена посредством услуга за електронна идентификация по ал. 8.

(11) Операторът на платформа изпълнява процедурите за комплексна проверка по ал. 1 - 10 до 31 декември на календарната година, за която се предоставя информация.

(12) Операторът на платформа може да разчита на процедури за комплексна проверка, извършени по отношение на предишни периоди, за които се предоставя информация, при условие че:

1. информацията за продавача по ал. 3 и 4 е била или събрана и проверена, или потвърдена в рамките на последните 36 месеца; и

2. операторът на платформа няма основание да знае, че събраната информация по ал. 2 - 4 и 7 е или е станала ненадеждна или невярна.

(13) Когато образувание стане предоставящ информация оператор на платформа по чл. 143я⁶, той извършва процедурите за комплексна проверка по отношение на продавачите, регистрирани на платформата към датата на придобиване на това качество, до 31 декември на втория период, за който операторът има задължение за предоставяне на информация. В този случай за изпълнението на процедурите за комплексна проверка операторът на платформа, освен по ал. 8, може да определи дали събраната информация по ал. 2, 3, ал. 4, т. 1 - 5 и ал. 7 е надеждна, като използва информацията и документите в поддържаните от него регистри, които позволяват търсене по електронен път.

(14) Когато операторът на платформа има основание да счита, че данните за продавача по ал. 3, 4 и 7 може да са неточни въз основа на запитване за определен продавач, получено от компетентния орган, той изисква от продавача да ги коригира и да представи надеждни удостоверяващи документи, данни или информация от независим източник, като валиден документ за самоличност, актуално удостоверение за местно лице за данъчни цели и други подобни.

(15) Операторът на платформа може да избере да изпълни процедурите за комплексна проверка единствено по отношение на активните продавачи.

(16) Оператор на платформа, за когото възниква задължение за предоставяне на информация, може да използва трето лице - доставчик на услуги, включително друг оператор на платформа, за изпълнението на задълженията за комплексна проверка. Независимо от изречение първо, отговорността за изпълнение на задълженията за комплексна проверка е на предоставящия информация оператор на платформа.

Срок и начин на предоставяне на информация от оператори на платформи

Чл. 143я¹¹. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 2 предоставя информацията по чл. 143я⁸ за съответната календарна година, в която продавачът е определен като продавач, за когото се предоставя информация, в срок до 31 януари на следващата година.

(2) Когато задължението за предоставяне на информация по отношение на продавачите на една и съща платформа възникне за повече от един оператор, включително когато задължението е възникнало в различни държави членки, оператор може да се освободи от това задължение, ако разполага с доказателство, че същата информация е била предоставена от друг оператор на платформа.

(3) Когато за оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 2 възникне задължение за предоставяне на информация в повече от една държава членка, той я предоставя в избрана от него държава.

(4) Оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 3, регистриран в Република България, предоставя информацията по чл. 143я⁸ на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите за съответната календарна година, в която продавачът е определен като продавач, за когото се предоставя информация, в срок до 31 януари на следващата година.

(5) Независимо от ал. 4, оператор по чл. 143я⁶, ал. 3 не е задължен да предоставя информация, отнасяща се за квалифицирани относими дейности, обхванати от специално споразумение за автоматичен обмен на еквивалентна информация, по което Република България е страна, относно продавачи, които са местни лица на Република България.

(6) Операторите на платформи предоставят информацията по чл. 143я⁸, ал. 1, т. 2 и 3 на продавача, за когото се отнася, най-късно до 31 януари на годината, следваща календарната година, в която продавачът е определен като продавач, за когото се предоставя информация.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Информацията за възнаграждение, платено или начислено в законно признато платежно средство, се предоставя във валутата, в която възнаграждението е било платено или начислено. В случай че възнаграждението е платено или начислено по друг начин, информацията за него се предоставя в равностойността в евро, като се превалутира или остойностява по начин, определян последователно от оператора на платформа.

(8) Информацията за възнаграждението и за удържаните или начислени такси, комисиони или данъци се предоставя за тримесечието на календарната година, през която възнаграждението е платено или начислено.

(9) Операторите на платформи информират всеки продавач - физическо лице, както и всяко физическо лице, различно от продавача, по сметка на което е платено или начислено възнаграждение, за размера на възнаграждението, за което предоставят информация.

Правила за ефективно прилагане и контрол

Чл. 143я¹². (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите самостоятелно или координирано с компетентните органи на другите държави членки осъществява контрол за ефективното прилагане на правилата по този раздел.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите организира контролната дейност на агенцията, като може да възлага на оправомощени от него лица:

1. да извършват проверки на операторите на платформи за изпълнение на задълженията по този раздел;

2. да изискват документи и информация във връзка с изпълнението на процедурите за комплексна проверка и предоставянето на информацията;

3. да анализират качеството на предоставената информация;

4. да дават задължителни предписания, включително за отстраняване на установена непълнота или неточност на данните;

5. да извършват текущ контрол на основанията за регистрация на операторите на платформи по чл. 143я⁶, ал. 3.

(3) Когато оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 3 не изпълни задължението за предоставяне на информация по чл. 143я¹¹, ал. 4, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите прекратява регистрацията му след две писмени напомняния. Регистрацията се прекратява не по-късно от изтичането на 90 дни, но не по-рано от изтичането на 30 дни след второто напомняне.

(4) В случаите по ал. 3 повторна регистрация на оператора на платформа се допуска, при условие че операторът представи на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите декларация, че ще спазва изискванията за предоставяне на информация по този раздел и изпълни задълженията си за предоставяне на информация за предходни периоди.

(5) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите изпраща искане до Европейската комисия да заличи оператор на платформа по чл. 143я⁶, ал. 3 от централния регистър, поддържан от нея, в следните случаи:

1. операторът на платформа подаде уведомление, че е преустановил дейността си като оператор на платформа;

2. не е подадено уведомление по т. 1, но има
основание да се счита, че дейността на оператор на платформа е прекратена;

3. операторът на платформа престане да отговаря на условията по чл. 143я⁶, ал. 3;

4. регистрацията на оператора на платформа е прекратена на основание ал. 3.

(6) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява Европейската комисия, когато има данни за лице по чл. 143я⁶, ал. 3, което извършва дейност като оператор на платформа, без да се регистрира съгласно чл. 143я⁷.

(7) При неизпълнение на задължението за регистрация по чл. 143я⁷ или при прекратяване на регистрация по ал. 3 изпълнителният директор на Националната агенция за приходите подава искане до председателя на Софийския районен съд да постанови всички предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, да спрат достъпа до съответната интернет страница или приложение до регистриране на оператора на платформа в Република България или друга държава членка. Председателят на Софийския районен съд или оправомощен от него заместник-председател се произнася по искането в срок до 72 часа от постъпването му. Издаденото от съда разпореждане се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите в деня на получаването му. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да спрат достъпа до съответната интернет страница или приложение в срок до 24 часа от публикуване на разпореждането на съда.

(8) Мярката по ал. 7 се предприема от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите и когато е по инициатива на компетентен орган на друга държава членка и се извършват координирани действия на държавите членки за спиране на достъпа до съответната интернет страница или приложение на територията на Европейския съюз.

(9) Когато оператор на платформа, за когото е предприета мярката по ал. 7, се регистрира в Република България или друга държава членка, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява за това предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, които възстановяват достъпа до интернет страницата или приложението на платформата в срок до 24 часа от уведомяването. Информация за регистрацията и възстановяването на достъпа до платформата се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

Правила за ефективно прилагане за операторите на платформи

Чл. 143я¹³. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г.) (1) Операторът на платформа прекратява регистрацията на продавач, който не предостави изискваната информация по чл. 143я¹⁰ след изтичането на 60-дневен срок от първоначалното искане за информация, като отправи най-малко две писмени напомняния. В този случай операторът на платформа не допуска повторна регистрация на продавача на платформата или задържа изплащането на възнаграждения към продавача, докато не получи исканата информация.

(2) Операторите на платформи водят регистри за предприетите действия за комплексна проверка и предоставяне на информация по чл. 143я⁶ и чл. 143я⁷, както и съхраняват документите и използваната информация за установяване статута на продавача. Регистрите, документите и използваната информация се съхраняват за срок, не по-кратък от 5 години и не по-дълъг от 10 години след края на календарната година, за която се предоставя информацията.

Условия за отсрочване и разсрочване

Чл. 183. (1) По искане на длъжника, подадено до компетентния орган, може да се разреши плащането на дължимите суми да се извърши изцяло, до определен краен срок (отсрочване) или да става на части (разсрочване) съгласно одобрен погасителен план.

(2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличието на следните условия:

1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:

а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, с изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;

б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;

2. (отм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.)

3. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9;

4. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.

(3) За периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план. За периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване.

(4) При неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай чл. 169, ал. 2 не се прилага.

(5) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:

1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;

2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238;

3. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите и данъчните складове, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;

4. (доп. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) по отношение на задължените лица по чл. 18 за удържаните и невнесени в срок суми с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове.

(6) Разпоредбата на ал. 5 не се прилага в случаите по чл. 188 и 189.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 и влезли в сила ревизионни актове.

(8) Към искането по ал. 1 се прилагат доказателства за:

1. финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;

2. семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите - за физическите лица;

3. всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;

4. (изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) обстоятелствата по ал. 2, т. 3.

(9) (В сила от 29.12.2005 г.) Границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток се определят с наредба на Министерския съвет.

(10) Извън случаите по ал. 2 отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по ал. 9, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители може да се подава и чрез министъра на земеделието и храните до съответния орган по чл. 184, ал. 1.

Разрешение за отсрочване или разсрочване

Чл. 184. (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:

1. териториалния директор - за задължения за данъци, с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие, че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт;

2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;

3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Извън случаите по ал. 1 разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението - за задължения до 300 000 лв. и при условие, че разсрочване или отсрочване се иска до две години от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

(3) В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това

(4) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок.

Издаване на разрешение

Чл. 185. (1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:

1. представените доказателства;

2. съгласието на Националния осигурителен институт;

3. (нова - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) положителното решение на Европейската комисия за съвместимост на помощта с Общия пазар, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.

(2) Разрешение не се издава и когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства или не съответстват на пазарните цени и условия. Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1.

(3) Срокът на разрешението се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 - в срок до 4 месеца след получаване на искането с необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт, както и положителното решение на Европейската комисия, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи. Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.

(5) Отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.

(6) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.

Отсрочване и разсрочване без лихви

Чл. 186. (1) При стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението.

(2) В случаите по ал. 1 от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Когато отсрочването или разсрочването представлява държавна помощ съгласно Закона за държавните помощи, отсрочването или разсрочването се разрешава след решение на Европейската комисия за допустимост.

(4) Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства по ал. 1, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9, а когато това не е възможно, органът събира необходимите доказателства.

(5) Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183 -185.

Обжалване на отказа

Чл. 187. (1) Отказът може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването му чрез органа, който го е издал, пред:

1. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника;

2. (изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Върховния административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет;

3. административния съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 извън случаите по т. 2.

(2) Мълчаливият отказ може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока по чл. 185, ал. 4, изречение първо.

(3) Органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.

(4) При разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. Решението на съда може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Условия за отсрочване и разсрочване

Чл. 187а. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) По искане на длъжника компетентният орган може да разреши отсрочване или разсрочване на публични задължения съгласно одобрен погасителен план. За периода на отсрочването и разсрочването се дължи лихва, определена в съответния закон.

(2) Отсрочването или разсрочването се допуска при наличие на следните условия:

1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, е за данъци и/или задължителни осигурителни вноски с изключение на местни данъци и акциз;

2. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането;

3. длъжникът има и други задължения, неплащането на които може да доведе до тежки стопански последици - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни;

4. размерът на обезпечението покрива размера на главницата и лихвите на задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване;

5. когато паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на задължението и след преценка на дейността му може да се направи обосновано предположение, че затрудненията са временни и при разсрочване на задължението длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.

(3) Ако за периода на отсрочване или разсрочване длъжникът не погасява текущите си задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски или не изпълни на падежа съответната вноска съгласно погасителния план, дължимите суми стават незабавно изискуеми.

(4) Отсрочване или разсрочване не се разрешава:

1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;

2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238;

3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;

4. по отношение на задължените лица по чл. 18 за удържаните и невнесени в срок суми с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт.

(5) Към искането по ал. 1 се прилагат:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) извлечения от сметки в банки и други доставчици на платежни услуги за доказване на паричните потоци на дружеството, както и прогноза за очакваните приходи и разходи за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване;

2. доказателства за дължимите суми по договори, свързани с основната дейност на длъжника;

3. доказателства за обстоятелствата по ал. 2, т. 3.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При дадено разрешение за отсрочване или разсрочване длъжникът се задължава да извършва всички плащания във връзка с дейността си само чрез превод или внасяне по платежна сметка.

(7) Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При неизпълнение на изискването на ал. 6 дължимите суми, за които е дадено разрешение за отсрочване или разсрочване, стават незабавно изискуеми.

Разрешение за отсрочване или разсрочване

Чл. 187б. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:

1. орган по приходите или публичен изпълнител, определени от териториалния директор - за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер до 300 000 лв. и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до две години от датата на издаване на разрешението;

2. териториалния директор - за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер от 300 001 до 3 000 000 лв. и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до три години от датата на издаване на разрешението;

3. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, с изключение на местни данъци и акциз, общо в размер над 3 000 000 лв. и при условие, че периодът на отсрочването или разсрочването е до три години от датата на издаване на разрешението.

(2) Когато компетентен за отсрочването или разсрочването е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор.

Издаване на разрешение

Чл. 187в. (Нов - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) По направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, след като прецени дали са налице условията по чл. 187а, ал. 2 и вземе предвид:

1. представените доказателства;

2. възможността на длъжника да обслужва текущите си задължения, както и задълженията, чието отсрочване или разсрочване се иска;

3. наличието на достатъчно гаранции за събиране на задължението.

(2) Разрешението за отсрочване или разсрочване се издава в срок до един месец, а в случаите по чл. 187б, ал. 1, т. 3 - в срок до два месеца след получаване на искането с необходимите доказателства. Разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му.

(3) Отказът за отсрочване или разсрочване не подлежи на обжалване.

(4) Непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.

Обединяване на публични задължения

Чл. 188. (1) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) В особено важни случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9, органите по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника и намаляването, отсрочването или разсрочването им след предварителното произнасяне на Европейската комисия за допустимостта и съвместимостта на предложението с принципите на свободната конкуренция.

(2) Министърът на финансите след получаване на съгласието на съответния орган по чл. 184, ал. 1 относно разсрочването на задълженията за задължителни осигурителни вноски внася въпроса за решаване от Министерския съвет.

(3) Министерският съвет има право да намали, отсрочи и/или разсрочи обединеното публично задължение по ал. 1, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение по ал. 1 при влязло в сила решение на Европейската комисия за недопустимост на държавната помощ.

(5) Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава разсрочване и/или отсрочване на обединеното публично задължение, не подлежи на обжалване.

Разсрочване и отсрочване в производство по стабилизация и несъстоятелност (Загл. изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.)

Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) Оздравителен план, план в производството по стабилизация на търговец или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите. В тези случаи разпоредбите на чл. 184 не се прилагат. В случаите по изречение първо министърът на финансите се произнася в двумесечен срок от получаване на искането заедно с плана за оздравяване или стабилизация или извънсъдебното споразумение, както и на положителното решение на Европейската комисия, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи. Не се допуска преобразуване на публични задължения в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения оздравителният план или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори. Министърът на финансите не дава съгласие по ал. 1, ако по отношение намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът в производството по стабилизация предвижда по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към кредиторите по чл. 789, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от Търговския закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения, освен ако е предвидено в план за стабилизация.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г.) Намаляването на лихвените задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове, освен ако е предвидено в план за стабилизация.

(5) При неизпълнение на условията по ал. 1 - 4 съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите. При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите или на упълномощено от него лице, като в този случай не се прилага изискването публичните задължения да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.

(6) За извършеното намаляване, отсрочване или разсрочване се уведомява органът, установил вземането.

Забрана за цесия на публични вземания

Чл. 190. (1) Забранява се цесията на публични вземания.

(2) Забранява се цесията на вземания на задължените лица по чл. 128, ал. 1 и на други вземания от надвнесени публични задължения.

Подлежащи на обезпечение публични вземания

Чл. 195. (1) Подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания.

(2) Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

(3) Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител:

1. по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане;

2. когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание.

(4) Длъжникът не се уведомява за искането за обезпечение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) В случаите на уведомяване по реда на чл. 77, ал. 1 и чл. 78, ал. 1, когато от данъчно-осигурителната сметка на лицето, от търговската му и счетоводната документация или от други налични данни може да се направи извод, че лицето дължи данъци или задължителни осигурителни вноски, публичният изпълнител може да наложи обезпечителни мерки върху имуществото му въз основа на мотивирано искане от орган по приходите.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) Обезпеченията се извършват по стойност на активите в следната последователност:

1. по данъчната оценка, определена съгласно приложение № 2 от Закона за местните данъци и такси за недвижими имоти или по застрахователната стойност за моторни превозни средства, вписана в застрахователния договор, а когато моторното превозно средство не е застраховано, по пазарната цена, срещу която вместо застрахованото моторно превозно средство може да се купи друго от същия вид и качество към момента на издаване на удостоверението за застрахователната стойност на вещта;

2. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на активи, различни от тези по т. 1, а когато активът не е застрахован - по балансовата му стойност;

3. по застрахователната стойност, вписана в застрахователния договор на движими вещи, различни от тези по т. 1 - собственост на физически лица, а когато вещта не е застрахована и би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти - по придобивната ѝ стойност, намалена с 20 на сто годишно, в това число за годината на придобиването ѝ; когато вещта не е застрахована и не би представлявала амортизируем дълготраен материален актив съгласно Националните счетоводни стандарти - по придобивната ѝ стойност.

(7) Обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на ал. 5.

(8) Обезпеченията по ал. 5 се налагат с постановление на публичния изпълнител.

Съдържание на постановлението

Чл. 196. (1) Постановлението се издава в писмена форма и съдържа:

1. името и длъжността на органа, който го издава;

2. наименованието на акта, номера и датата на издаването му;

3. фактическите и правните основания за издаването му;

4. наименованието, идентификационния номер, адреса за кореспонденция и постоянния адрес, съответно седалището и адреса на управление на длъжника;

5. размера на публичното задължение и лихвите;

6. вида на обезпечителната мярка и имуществото, върху което се налага;

7. забрана за разпореждане с имуществото, върху което е наложена обезпечителната мярка;

8. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва постановлението;

9. датата на издаване и подписа на органа, който го е издал, с означение на длъжността му.

(2) Препис от постановлението се изпраща на длъжника и на третите лица, засегнати от действията.

Обжалване

Чл. 197. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121 - в 7-дневен срок, от получаването на жалбата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 18.09.2018 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател. Непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне.

(3) Съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) Решението на административния съд не подлежи на обжалване.

(5) Трети лица могат да обжалват обезпечителната мярка, наложена от публичния изпълнител, само когато той я е наложил върху вещи, които в деня на запора или възбраната се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собственост на длъжника при налагането на запора или възбраната.

(6) Изпълнението на постановлението, с което се налага обезпечението, не може да бъде спряно поради обжалването му.

Видове обезпечителни мерки

Чл. 198. (1) Обезпечението се извършва:

1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб;

2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника;

3. със запор на сметките на длъжника;

4. със запор на стоките в оборот на длъжника.

(2) Публичният изпълнител може да наложи няколко вида обезпечения на обща сума до размера на вземането.

(3) Запор и възбрана за публични вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213.

Замяна на обезпечителни мерки

Чл. 199. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Публичният изпълнител или съдът може по искане на длъжника да допусне заменянето на обезпечение с друго равностойно обезпечение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа. Паричната гаранция се прави по сметката на публичния изпълнител.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.

(5) Отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197.

Налагане на запор

Чл. 200. Налагането на запор се извършва от публичния изпълнител с постановление за обезпечение.

Запор на движими вещи

Чл. 201. (1) При запор на движима вещ публичният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на длъжника или на трето лице или изземва и съхранява вещите, като върху вещта може да се поставя запорен знак (стикер).

(2) Описът, оценката и предаването на вещта за пазене или изземването и съхранението ѝ се извършват по реда на този кодекс.

(3) В случаите, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. Не се допуска промяна на регистрацията преди вдигането на запора.

(4) В случаите, когато запорът се налага върху гражданско въздухоплавателно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" за вписване в регистъра на гражданските въздухоплавателни средства. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху въздухоплавателното средство, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато запорът се налага върху земеделска или горска техника, подлежаща на регистрация по реда на чл. 11 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, съобщение за наложения запор се изпраща до съответната областна дирекция "Земеделие", в чийто регистър подлежи на регистрация запорираната земеделска или горска техника. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху земеделската или горската техника, извършени след получаване на съобщението за наложен запор, нямат действие спрямо публичния взискател.

Запор върху вземания на длъжника

Чл. 202. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките и другите доставчици на платежни услуги, в които третото задължено лице има сметки.

(3) Запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.

(4) Налагането на запор върху вземания по изпълнителни листове се извършва чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на изпълнителните листове в банка се съставя протокол.

(5) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника и да я предаде на публичния изпълнител.

(6) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.

(7) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Запорът върху вземанията на длъжника по платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, който не е банка, се извършва чрез връчване на запорно съобщение на доставчика на платежни услуги, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на доставчика на платежни услуги.

Електронен запор върху вземане по сметка в банка

Чл. 202а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) Електронен запор върху вземане на длъжника по сметка в банка се налага от публичен изпълнител при условията и по реда на чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс.

(2) За събирането на публични вземания държавата и общините са освободени от заплащането на такси и други разходи за достъпа до Единната среда за обмен на електронни запори по чл. 450а от Гражданския процесуален кодекс.

Запор върху ценни книжа и дялове

Чл. 203. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол.

(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации публичният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение.

(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Запорът върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до централния регистър на ценни книжа, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният регистър на ценни книжа уведомява незабавно съответния централен депозитар на ценни книжа, при който са регистрирани ценните книжа, и съответния регулиран пазар за наложения запор.

(4) Запорът върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа.

(5) Запорът по ал. 3 и 4 има действие от момента на връчването на запорното съобщение.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2019 г., в сила от 22.10.2019 г.) Централният регистър на ценни книжа и когато е приложимо - съответният централен депозитар на ценни книжа, и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в 3-дневен срок от получаване на запорното съобщение да съобщят на публичния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.

(7) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на публичния изпълнител.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Запорът върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.

(9) Запорът върху ценни книжа обхваща всички имуществени права по ценната книга.

Запор върху парични средства

Чл. 204. Налагането на запор по чл. 215, ал. 2 върху парични средства на длъжника в национална или чужда валута се извършва чрез описването, изземването и внасянето ѝ по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по внасяне на валутата.

Възбрана

Чл. 205. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Налагането на възбрана върху недвижим имот се извършва чрез вписване на постановлението по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване съдията по вписванията изпраща съобщение до длъжника. Особен залог, вписан след възбраната, не може да се противопостави на публичното вземане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Налагането на възбрана върху кораб се извършва чрез вписване на постановлението в съответните регистри на корабите при Изпълнителна агенция "Морска администрация". За извършеното вписване Изпълнителна агенция "Морска администрация" изпраща съобщение до длъжника. Прехвърлянето на правото на собственост, учредяването и прехвърлянето на вещни права и учредяването на вещни тежести върху кораба, извършени след получаване на постановлението за възбрана, нямат действие спрямо публичния взискател.

Действия на запора и възбраната

Чл. 206. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Доколкото в този кодекс не е предвидено друго, запорът и възбраната, наложени за обезпечение на вземането, произвеждат действията, предвидени в чл. 451, 452 и 453, чл. 459, ал. 1, чл. 508, 509, 512, 513 и 514 от Гражданския процесуален кодекс. Органът, наложил обезпечението, може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно.

(2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) Агенцията по вписванията отказва вписване на промени, произтичащи от прехвърлянето на дялове след запора. Управителните органи на акционерни дружества отказват вписване на прехвърлянето на поименни акции от длъжника след запора.

(4) Прехвърляне на дялове и акции, включително поименни, след запорното съобщение няма действие по отношение на публичния взискател.

Запор върху стоки в оборот

Чл. 207. (1) Запорът върху стоки в оборот се извършва с опис. Стоките в оборот се предават на отговорно пазене на длъжника и на материалноотговорните лица, които се разпореждат с тях.

(2) Едновременно с налагането на запора върху стоките в оборот може да се наложи запор и върху сметките на длъжника по чл. 202.

(3) Продажбата на стоките в оборот и закупуването на необходимите суровини и материали, както и заплащането на разходите за производството и оборота могат да се извършват само с предварителното писмено съгласие на публичния изпълнител, наложил обезпечението, при определени от него условия.

Отмяна на обезпечението

Чл. 208. (1) Отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно или по искане на длъжника в 14-дневен срок от постъпването ѝ след погасяване на публичното задължение, както и в случаите по чл. 225, ал. 1, т. 2 и 5. При съществена несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на публичното вземане отмяната на обезпечението се извършва от публичния изпълнител служебно.

(2) Отказът за отмяна на обезпечението може да бъде обжалван по реда на чл. 197 в 7-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ за отмяна на обезпечението може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичане на срока за произнасяне по ал. 1.

(3) Решаващият орган, съответно съдът, отменя обезпечението, когато се установи, че са изпълнени изискванията по ал. 1, изречение първо или че са налице условията по чл. 199, ал. 2. Длъжникът може да поиска отново отмяна на обезпечението при наличие на нови основания за това.

Изпълнителни основания

Чл. 209. (1) Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането.

(2) Принудително изпълнение се предприема въз основа на:

1. ревизионен акт, независимо дали е обжалван;

2. декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски;

3. актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани;

4. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2015 г.) решение, издадено от митническите органи, независимо дали е обжалвано;

5. влязло в сила наказателно постановление;

6. (доп. - ДВ, бр. 86 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) влезли в сила решения, присъди и определения на съдилищата, както и решения на Европейската комисия, на Съвета на Европейския съюз, на Съда на Европейските общности и на Европейската централна банка;

7. (изм. - ДВ, бр. 106 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) разпореждане за събиране на суми, издадено от органите на Националния осигурителен институт, независимо дали е обжалвано;

8. разпореждане по чл. 211, ал. 3, независимо дали е обжалвано.

Страни в производството за принудително изпълнение

Чл. 210. (1) Страни в производството за принудително изпълнение са:

1. публичният взискател;

2. длъжниците или техните наследници и правоприемници, както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника;

3. третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението;

4. обезпечените кредитори.

(2) Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните вземания се извършват от публичния изпълнител.

(3) В производството по принудително изпълнение страните могат да ползват вещи лица, оценители, пазачи и преводачи.

Солидарна отговорност

Чл. 211. (1) Който изплати на длъжника вземания или му предаде вещи въпреки наложения по съответния ред запор, отговаря солидарно с него за изплатеното или предаденото до размера на задължението с лихвата след плащането.

(2) Когато изплащането по ал. 1 е извършено от юридическо лице или неперсонифицирано дружество, заедно с него отговаря солидарно управителят или членовете на управителния орган, или управляващият съдружник, които са допуснали изплащането.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 се издава разпореждане за изпълнение от публичния изпълнител, който може да приложи предвидените в този кодекс обезпечителни мерки и изпълнителни действия.

Задължение за предоставяне на информация

Чл. 212. (1) Всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му.

(2) Лицата и органите по ал. 1 са длъжни да декларират оценимите в пари задължения към длъжника и неговото имущество, намиращо се при тях или в тяхно разпореждане.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) По реда на ал. 1 банките, финансовите институции, застрахователните дружества и кооперациите са длъжни да предоставят информация за сключените договори за доверително управление или предоставените сейфове, както и за другите сключени от тях сделки с длъжника, свързани с негово движимо и недвижимо имущество или дялови участия.

Имущество, подлежащо на принудително изпълнение

Чл. 213. (1) Принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с изключение на:

1. вещите за всекидневна употреба на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна, топливо, работен добитък и предмети за упражняване на занятие или дейност по списък, одобрен от Министерския съвет;

2. единственото жилище на длъжника; ако жилищната площ е повече от 30 кв. м за длъжника и за всеки от членовете на семейството му поотделно, разликата се продава, ако при тези условия жилището е реално поделяемо;

3. сумите по сметки в банки в размер до 250 лв. за всеки член от семейството;

4. земеделските земи - до една четвърт от притежаваните, но не по-малко от 3 дка, обработвани пряко от длъжника или от член на неговото семейство, както и необходимия за обработването им инвентар;

5. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г., изм. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията - в общ размер до минималната работна заплата месечно; за доходи от трудово възнаграждение принудително изпълнение не се насочва и за петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата; ако трудовото възнаграждение е в размер под петдесет на сто от разликата между средната брутна месечна работна заплата, определена общо за икономическите дейности за предходно тримесечие, за което са публикувани официални данни на Националния статистически институт, и минималната работна заплата, принудително изпълнение не се насочва върху цялото трудово възнаграждение.

(2) Не се допуска принудително изпълнение и върху:

1. обезщетенията по социалното осигуряване, включително за безработица;

2. социалните помощи, предоставяни от държавния или общинския бюджет;

3. (доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) сумите по дарение от физически и юридически лица, получени от лица с трайни увреждания с намалена работоспособност или определени вид и степен на увреждане над 50 на сто и други категории лица в неравностойно социално положение;

4. вземанията за издръжка, определени от съда.

Възможност за избор от длъжника

Чл. 214. (1) Длъжникът може, след като обяви цялото си имущество, да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга движима или недвижима вещ или да бъде извършено само чрез някои от исканите от публичния изпълнител способи.

(2) Предложението на длъжника не се приема, ако предложеният начин на изпълнение не е в състояние да удовлетвори изцяло публичния взискател.

(3) Публичният изпълнител се произнася по предложението на длъжника в 7-дневен срок от постъпването му. Отказът на публичния изпълнител да приеме предложения от длъжника способ за изпълнение може да се обжалва по реда на чл. 197.

Способи за принудително изпълнение

Чл. 215. (1) Принудителното изпълнение на вземанията по реда на този кодекс се извършва чрез:

1. (доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) изпълнение върху вземания и парични средства в банките и други доставчици на платежни услуги;

2. изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника;

3. изпълнение върху движими и недвижими вещи и ценни книжа.

(2) За движими вещи и парични средства на длъжника по смисъла на ал. 1 се смятат, до доказване на противното, и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, офиси, каси или сейфове.

(3) Публичният изпълнител може да използва всеки от способите по ал. 1 заедно или поотделно.

Недействителност на действия и сделки

Чл. 216. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения:

1. безвъзмездни сделки с имуществени права на длъжника;

2. възмездни сделки с имуществени права на длъжника, при които даденото значително надхвърля по стойност полученото;

3. непарични вноски на имуществени права на длъжника;

4. сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели;

5. погасяване на парични задължения чрез прехвърляне на собственост, ако връщането би довело до увеличаване на сумата, която публичните взискатели биха получили при разпределение на осребреното имущество на длъжника;

6. сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице.

(2) Недействителността по ал. 1 се обявява по иск на съответния публичен взискател или на публичния изпълнител по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(3) Извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

(4) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) По реда на този кодекс се извършва принудително изпълнение върху имущество, предмет на наложени по реда на част четвърта от Гражданския процесуален кодекс мерки за обезпечаване на иск с правно основание по ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение.

Присъединяване на кредитори

Чл. 217. (1) В производствата по този дял могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Присъединяването се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на разпределението на събраните суми.

(3) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и първоначалният взискател.

(4) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.

(5) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)

Противопоставимост на обезпечения

Чл. 218. Заложният кредитор или кредиторът, упражнил право на задържане, може да противопостави вземането си на публичния взискател въз основа на писмени доказателства с достоверна дата.

Конкуренция между публични вземания

Чл. 219. (1) Когато производството е за събиране на разнородни публични вземания и имуществото на длъжника не е достатъчно за тяхното погасяване независимо от прилаганите способи или от реда, по който се събират тези вземания, постъпленията до изчерпването им се разпределят по следния ред:

1. за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски - съразмерно;

2. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за други публични задължения, които постъпват направо в държавния и/или местния бюджет - съразмерно;

3. за други публични вземания - съразмерно.

(2) При спор между публични взискатели въпросът се решава от министъра на финансите или от оправомощено от него лице, чието решение не подлежи на обжалване.

Образуване на изпълнително дело

Чл. 220. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 23.04.2024 г.) Когато публичното вземане не бъде платено в срок, публичният взискател го предявява за принудително събиране на публичния изпълнител по електронен път, като изпълнително производство се образува въз основа на предоставените данни за длъжника, изпълнителното основание и подлежащото на принудително изпълнение публично вземане.

(2) Публичният изпълнител при необходимост може да препрати изпълнителното дело за извършване на изпълнителни действия на друг публичен изпълнител. В този случай публичният изпълнител указва действието и срока за извършването му. След извършване на съответното действие публичният изпълнител връща изпълнителното дело.

(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 23.04.2024 г.) Когато предявеното за принудително събиране публично вземане е погасено изцяло или частично на основание чл. 168, т. 1 - 4, вземането е разсрочено или отсрочено, изпълнението е спряно или изпълнителното основание не е влязло в сила, освен когато подлежи на предварително изпълнение, публичният взискател уведомява публичния изпълнител по електронен път в 7-дневен срок от настъпване или узнаване на съответното обстоятелство.

Започване на производството

Чл. 221. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато задължението не е изплатено в срок, публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение.

(2) Съобщението трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение.

(3) Когато са налице няколко отделни изпълнителни основания за различни публични задължения, образува се едно изпълнително дело, като се осигурява отчетност за погасяването на всяко от задълженията.

(4) В случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на публичния изпълнител.

(5) Запорът и възбраната по ал. 4 се налагат със съобщението и имат действието, предвидено в този кодекс.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) В случаите, когато мерките по чл. 182, ал. 2, т. 2 и ал. 4 не са предприети от съответния орган и ако задължението е в размер над 5000 лв. и не е представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, публичният изпълнител може да уведоми всички органи, които по силата на нормативни актове издават лицензии или разрешения за извършване на определени дейности, за които се изисква удостоверяване на задължения към държавата.

(7) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

(8) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Не се започва принудително изпълнение за вземане, за което разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи. Несъразмерността на разходите с очакваните приходи се установява с постановление на публичния изпълнител. Постановлението може да се обжалва в 7-дневен срок пред директора на компетентната териториална дирекция, чието решение е окончателно.

Спиране, отлагане и възобновяване

Чл. 222. (1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, без да се начисляват лихви за срока на спирането:

1. при поставяне на длъжника под запрещение - до назначаването на настойник или попечител;

2. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) при повикване на длъжника на учебен сбор - до завършването му;

3. при смърт на длъжника - до приемане на наследството;

4. (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) при смърт на законния представител на физическо лице - длъжник - до учредяване на настойничество или попечителство или назначаване на представител по чл. 11;

5. (нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) при смърт на единствения представляващ на юридическото лице - длъжник - до вписване на нов представляващ или назначаване на представител по чл. 11;

6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) в други случаи, предвидени в закон.

(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Извън случаите по ал. 1, т. 4 и 5, при липса на законен представител/представляващ на длъжника принудителното изпълнение се спира с разпореждане на публичния изпълнител, като се начисляват лихви за срока на спирането - до учредяване на настойничество или попечителство/вписване на нов представляващ, или назначаване на представител по чл. 11.

(3) (Предишна ал. 2, доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Спирането по ал. 1, т. 1 и 2 и ал. 2 се извършва въз основа на писмени доказателства, удостоверяващи посочените обстоятелства.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 след изтичането на шестмесечен срок от откриване на наследството и ако наследството не е прието, по искане на публичния изпълнител районният съдия определя срок за приемане или за отказ от наследството при условията и по реда на чл. 51 от Закона за наследството. В този случай срокът за спиране се удължава със срока, даден от съда. По искане на наследниците органът по приходите издава удостоверение за дължимите от наследодателя данъци и задължителни осигурителни вноски и начислените лихви върху тях.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) В случаите по ал. 1, т. 3 производството по принудителното изпълнение се възобновява от деня на приемането на наследството.

(6) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Извършените до спирането действия запазват силата си. След спирането публичният изпълнител не може да извършва нови изпълнителни действия, но може да извършва действия по обезпечаване на вземането.

(7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Възобновяването на изпълнителното производство се извършва с разпореждане на публичния изпълнител след отпадане на обстоятелствата, поради които е разпоредено спирането.

(8) (Предишна ал. 7 - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Публичният изпълнител може да отложи насроченото изпълнително действие, като в този случай в протокола се отбелязват обстоятелствата, поради които действието се отлага, и се посочва друга дата за извършването му. Ако датата не може да бъде определена в протокола, органът уведомява за това участниците в производството.

Спиране при особени случаи

Чл. 222а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) (1) С разпореждане на публичния изпълнител принудителното изпълнение се спира, като се начисляват лихви за срока на спирането, в случай че след определяне начина на продажба до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, длъжникът внесе 20 на сто от размера на вземанията и писмено се задължи да внася на органа по принудително изпълнение всеки месец по 20 на сто от тях. Внасянето на сумите се счита за извършено с отразяването му по съответната сметка.

(2) Когато длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, публичният изпълнител възобновява изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.

(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ, както и по отношение на юридически лица или еднолични търговци, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация или е открито производство по несъстоятелност.

Прихващане

Чл. 223. (1) Когато в хода на принудителното производство възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител производството се спира до приключване на действията по прихващането, но за не повече от 3 месеца, освен ако се възложи ревизия. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмените доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането. Ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или частично, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането.

(2) Прихващането по ал. 1 може да бъде направено до датата на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането публичното вземане се погаси изцяло, включително разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява.

(3) Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на този кодекс, предвиден за защита срещу принудително изпълнение. В този случай жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното ѝ решаване.

Производство за принудително изпълнение при несъстоятелност на длъжника

Чл. 224. (1) В случаите, когато са наложени обезпечения по реда на чл. 195, ал. 5 - 8, публичният изпълнител започва производство за принудително събиране на публични вземания срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, след установяването на тези вземания по предвидения в този кодекс ред.

(2) Когато производството по несъстоятелност е открито, без длъжникът да е обявен в несъстоятелност, публичният изпълнител не може да изнася на публична продан имущество, което е обект на наложените по реда на чл. 195, ал. 5 - 8 обезпечения, преди да е изтекъл срокът за предлагане на план за оздравяване.

(3) Разпоредбата на ал. 2 не се прилага в случаите, когато длъжникът е обявен в несъстоятелност.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При наличието на предложен план за оздравяване или на предложение за сключване на извънсъдебно споразумение, които отговарят на изискванията на чл. 189, и когато предявените публични вземания са включени в списъка на приетите от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице може да спре принудителното изпълнение.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) При констатирано неизпълнение на утвърдения план за оздравяване, съответно на извънсъдебното споразумение, по отношение на удовлетворяването на публичните вземания изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощено от него длъжностно лице възобновява спряното производство за принудително събиране.

(6) В случаите по ал. 5 разпоредбите на чл. 706, ал. 1 и 3 от Търговския закон не се прилагат по отношение на публичните вземания.

(7) При възобновено по реда на ал. 5 производство за принудително събиране на публични вземания публичният изпълнител реализира проданта на имуществото на длъжника, което е обект на наложените по чл. 195, ал. 5 - 8 обезпечения.

Прекратяване на производството

Чл. 225. (1) Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) когато задължението и направените до датата на провеждане на търг с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търг с тайно наддаване, разноски бъдат погасени изцяло;

2. когато актът, с който е установено публичното вземане, бъде обявен за нищожен, обезсилен или отменен по установения ред;

3. когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството;

4. когато публичният изпълнител е преценил, че вземането е несъбираемо, след като всички изпълнителни способи са изчерпани;

5. когато актът за установяване на задължението бъде изменен с решение на по-горестоящ орган или от съда и при предприетото принудително изпълнение е събрана сума, равна или надхвърляща сумата на задължението съгласно изменението; в този случай публичният изпълнител разпорежда връщането на надвнесената сума до размера, определен в решението за изменение, след което прекратява производството;

6. по писмено искане на публичния взискател;

7. в други случаи, предвидени в закон.

(2) В случаите по ал. 1 публичният изпълнител вдига служебно наложените запори и възбрани.

(3) Разпореждането по ал. 1 се издава в 7-дневен срок от:

1. получаването на плащането и отразяването му по съответната сметка - в случаите по ал. 1, т. 1;

2. уведомяването на публичния изпълнител с приложен заверен екземпляр от решението за обявяване на нищожността, обезсилването, отменянето или изменението на акта;

3. получаването на служебна справка за липсата на наследници или на уведомление, придружено от удостоверение за наследници и документ за направен отказ от всички наследници;

4. възникването на условията и предпоставките по ал. 1, т. 4;

5. получаването на писменото искане от публичния взискател.

Актове, издавани от публичния изпълнител

Чл. 226. (1) В изпълнение на правомощията си публичният изпълнител издава постановления и разпореждания.

(2) За всяко предприето и извършено действие от публичния изпълнител се съставя протокол, в който се отбелязват датата и мястото на съставянето му, предприетите действия, направените искания, постъпилите суми и направените разноски.

(3) Към образуваното изпълнително дело се прилагат всички протоколи за предприетите от органа по ал. 1 действия, както и издадените постановления и разпореждания, другите документи, удостоверяващи изпълнението, и извлечения от данъчноосигурителната сметка.

Съдействие по изпълнението

Чл. 227. (1) При осъществяване на правомощията си публичният изпълнител може да поиска от компетентните органи да се отворят и претърсят вещи, жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или места, където се намират негови вещи.

(2) При необходимост публичният изпълнител може да иска и съдействие от полицейските органи в рамките на правомощията им, определени със закон, от кмета на общината или от областния управител за осигуряване на достъп до жилища, офиси, складове и други помещения на длъжника или до места, където се намират негови вещи, както и в случаите на извършване на опис, предаване на вещи, въвод във владение и други изпълнителни действия.

Изпълнение върху вземания на длъжника от банки и от други доставчици на платежни услуги (Загл. изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)

Чл. 228. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметката на публичния изпълнител, наложил запора, се извършва от банката, съответно от доставчика на платежни услуги, незабавно след получаване на разпореждането.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Банката, съответно доставчикът на платежни услуги, са длъжни в 7-дневен срок от получаване на разпореждането да уведомят публичния изпълнител, наложил запора, за причините за неизпълнението му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Когато изпълнението е насочено върху вземане по сметка в чуждестранна валута, банката, съответно доставчикът на платежни услуги, изкупува валутата по своя курс за деня, в който е получено разпореждането, и прехвърля равностойността в евро по сметката на публичния изпълнител, наредил изпълнението.

Разрешение за неотложни плащания

Чл. 229. (1) Публичният изпълнител с разпореждане до банката може да разреши определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да се оставят на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му.

(2) Преценката от органа по ал. 1 се извършва въз основа на писмена молба от длъжника с приложени към нея доказателства.

(3) Разрешението по ал. 1 се дава, при условие че:

1. сумите са дължими по договори, свързани с основната дейност на длъжника;

2. забавянето или неплащането на тези суми може да доведе до тежки стопански последици за длъжника - прекратяване или спиране за продължително време на основната му дейност, разваляне на търговски договори или изпадане в забава по търговски договори, неизпълнение на задължения по трудови договори и други подобни;

3. (нова - ДВ, бр. 98 от 2013 г., в сила от 01.12.2013 г.) сумите са за публични вземания.

(4) Когато органът по ал. 1 даде разрешение, той посочва в него плащането, за което то се отнася, и срока, в който може да се извърши.

(5) Банката е длъжна да извърши плащането съобразно условията на разрешението и носи солидарна отговорност с длъжника за сумата, несъответстваща на разрешението. Отговорността се реализира по реда на чл. 211, ал. 3.

(6) Разрешението по ал. 1 може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал.

Принудително изпълнение от трети лица, които не са банки

Чл. 230. (1) Принудителното изпълнение на вземанията се насочва върху вземания на длъжника от трето лице, ако вземането е ликвидно и изискуемо.

(2) Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.

(3) Независимо дали вземането е изискуемо или ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника, се задължава към публичния изпълнител в същия размер.

(4) Третото задължено лице е длъжно да внесе дължимата сума по сметката на публичния изпълнител или да му предаде вещите на длъжника в тридневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото задължено лице е за периодично плащане, то внася сумите в тридневен срок от падежа на всяка вноска.

Изпълнение върху дялове

Чл. 231. (1) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. След изтичане на 6 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

(2) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.

(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което има действие на изявление за напускане на съдружник. След изтичане на 3 месеца публичният изпълнител или публичният взискател предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване.

(4) Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.

Изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства

Чл. 232. (1) Изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга или чрез продажбата им.

(2) Наличните ценни книжа се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Публичният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.

(3) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях ред, като публичният изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника.

(4) В случаите по ал. 2 и 3 със сумата от продажбата на ценните книжа се удовлетворява публичното вземане.

(5) Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването ѝ за удовлетворяване на публичното вземане.

(6) Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Вземанията се изпълняват, като се прилага разпоредбата на чл. 230.

Изпълнение върху вещи

Чл. 233. (1) Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, изпълнението се извършва чрез опис. Публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис.

(2) Описът трябва да съдържа:

1. изпълнителното основание;

2. мястото, където се извършва;

3. подробно описание на вещта;

4. оценката на вещта;

5. възраженията на длъжника и заявените от трети лица права върху описаната вещ;

6. подписите на публичния изпълнител, на задълженото лице и на третите лица, когато те имат заявени права върху описаната вещ.

(3) Описът на недвижимия имот се извършва само ако публичният изпълнител се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната.

(4) В описа се посочват местонахождението на имота, неговите граници, вписаните възбрани и ипотеки, дължимите данъци и други обстоятелства, свързани с имота.

(5) Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписват се временна оценка въз основа на данни на длъжника за покупната ѝ цена, ценова информация, с която разполага органът по ал. 1, и други данни за вещта.

Пазене на вещта

Чл. 234. (1) Описаната движима вещ се оставя за пазене на длъжника.

(2) Ако публичният изпълнител прецени, че вещта не трябва да се оставя у длъжника, тя се предава на пазач или се оставя на съхранение в определено от публичния изпълнител място.

(3) Пазачът се назначава от публичния изпълнител, който определя и възнаграждението. Пазачът се избира с оглед на лицето, естеството на вещта и мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, която се предава за пазене срещу подпис.

(4) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин, да дава сметка за приходите от нея и за разходите по пазенето ѝ. При неизпълнение на задълженията публичният изпълнител може да назначи друг пазач.

(5) Недвижимият имот се оставя във владение на длъжника до извършване на проданта. От получаването на съобщението за вписване на възбраната длъжникът е длъжен да го управлява с грижата на добър стопанин. Публичният изпълнител може да определи срещу възнаграждение управител на имота, ако длъжникът пречи на огледа или не управлява добре имота.

(6) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) При отпадане на основанието за изземване и в случай че в тримесечен срок от уведомяването длъжникът не вдигне иззетите вещи, същите се считат за изоставени в полза на държавата. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление.

Оценка

Чл. 235. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост за оценката може да бъде привлечен оценител, вписан в регистъра на Камарата на независимите оценители в България. Когато в регистъра няма експерт от съответната област или той не може или откаже да извърши оценката, може да бъде привлечено друго лице от съответната професия или област.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Заключението на оценителя се изготвя в писмена форма и се представя на публичния изпълнител, който мотивирано определя окончателната оценка, която не може да бъде по-ниска от определената от вещото лице, като я съобщава на длъжника и на взискателя.

(3) Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по-малка от данъчната оценка, а оценката на моторните превозни средства не може да бъде по-малка от застрахователната оценка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Алинея 3 не се прилага при нова продан по реда на чл. 250, ал. 4 или чл. 254, ал. 10.

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Окончателната оценка не подлежи на обжалване.

Контролна оценка

Чл. 236. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

Несъразмерност на разходите с приходите

Чл. 237. (1) Не се започва принудително изпълнение върху права и вещи, за които разходите по описване, оценяване, съхраняване и продажба са несъразмерни с очакваните приходи.

(2) Когато само за някои от вещите и правата разходите по принудителното изпълнение се очаква да надхвърлят постъпленията от продажбата, изпълнението се насочва върху останалото имущество на длъжника.

Начин на продажбата

Чл. 238. (1) Продажбата на движими вещи се извършва чрез публична продажба на постоянно определени места или чрез търг. Начинът на продажба се определя от публичния изпълнител.

(2) Продажбата чрез търг може да се извършва с явно или тайно наддаване.

(3) Когато продажбата се извършва чрез търг, тя се смята за действителна дори и при участие само на един купувач, ако предложената от него цена не е по-ниска от началната тръжна цена.

(4) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши:

1. отделно на всяка движима или недвижима вещ на длъжника;

2. на групи от вещи, които обичайно се продават заедно;

3. на обособени части от предприятие;

4. на всички активи на длъжника търговец, включително движими и недвижими вещи и оценими в пари права.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато се продават недвижими вещи самостоятелно или включени в група вещи, вещни права върху недвижими имоти, моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и движими вещи с първоначална цена над 5000 лв., продажбата се извършва чрез търг.

(6) Длъжникът може да предложи начин по ал. 4, по който да бъде продадена вещта или имуществото. Публичният изпълнител може да приеме предложения начин, ако прецени, че държавата ще бъде удовлетворена.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Не могат да участват в продажбата длъжникът, негов представител, органите, провеждащи търга, и вещите лица, оценили вещта и пазачът.

Действие на публичната продан

Чл. 239. (1) Продадените чрез публична продан движими вещи и оценими в пари права върху тях стават собственост на купувача дори и да не са били собственост на длъжника.

(2) Купувачът става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в "Държавен вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за собственост.

(3) Ако искът е предявен в срока по ал. 2 и с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадената недвижима вещ, купувачът може да иска платената от него цена, ако тя не е още изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника, това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Освен това той има право да иска връщането на всички платени от него такси по прехвърлянето.

Разноски

Чл. 240. (1) Всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Всички постъпили суми от продажбата се внасят по определената сметка. Ако след покриване на разноските, главницата и лихвите е налице остатък, се прилага чл. 255.

(3) Разноски, свързани с прехвърляне на вещта или с въвод във владение, са за сметка на купувача.

Цена и състояние на вещта

Чл. 241. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Първоначалната продажна цена на вещта или на имота не може да бъде по-малка от оценката по чл. 235.

(2) Вещта или имотът се продават такива, каквито са в момента на продажбата им, и купувачите не могат да претендират за недостатъци на закупената вещ.

Продажба на специфични вещи

Чл. 242. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Бързоразвалящи се стоки се продават чрез пряко договаряне по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, както и чрез борси, тържища и магазини.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., доп. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) Продажбата на произведения на изкуството, вещи с антикварна или нумизматична ценност, злато, сребро и други благородни метали и скъпоценни камъни или изделия от тях се извършва след експертна оценка чрез специализираните магазини, галерии и други подобни, одобрени от министъра на финансите, или чрез търг. Продажбата на движими културни ценности, идентифицирани и регистрирани по реда на Закона за културното наследство, се извършва чрез лице, получило удостоверение за регистрация на търговска дейност с културни ценности, и при спазване на същия закон.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Продажбата на стоки може да се извършва чрез борсите или тържищата по установените за тях правила за не повече от един месец от първоначалното им предлагане на съответната борса или тържище или чрез търг.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Продажбата на чуждестранна валута се извършва чрез търговските банки или чрез обменните бюра.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2022 г., в сила от 01.01.2023 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2023 г.) Животни от националния генофонд, сортови семена и посадъчен материал с гарантиран произход се продават с разрешение на министъра на земеделието и храните или оправомощено от него лице само на други земеделски стопани.

Съобщение за продажба

Чл. 243. (1) Съобщението за продажба съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. номера и датата на изпълнителното дело;

3. начина на продажба;

4. времето и мястото за оглед;

5. времето и мястото на продажба;

6. списък на продаваните вещи и първоначална продажна цена;

7. други условия, свързани с определения начин на продажба;

8. дата, подпис и печат на органа.

(2) Съобщението се изпраща на длъжника с указание, че до датата на провеждане на търга с явно наддаване, съответно до изтичане на срока за подаване на предложенията при търга с тайно наддаване, може да плати задължението си заедно с разноските.

(3) Съобщението се поставя на определени за целта места в служебните помещения на органите, установили публичните задължения.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Съобщението се разгласява и чрез поставянето му на местата, където ще се извършва огледът или продажбата, и се публикува на интернет страницата на Националната агенция за приходите.

(5) Когато длъжникът е физическо лице, съобщението, с изключение на това, което се изпраща на длъжника, не може да съдържа данни за длъжника.

Условия

Чл. 244. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Движими вещи, чиято първоначална продажна цена не надвишава 5000 лв. и които се намират на мястото на продажбата, могат да се продават чрез публична продажба на постоянно определени места, при която вещта се предава на купувача след заплащане на цената.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Продажбата се извършва от магазини, на които това е възложено по договор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Продажбата чрез магазини се извършва по установените за тях правила.

(4) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Вещите по ал. 1 могат да се продават и по електронен път по ред, определен от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

Намаляване на цената

Чл. 245. (1) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Ако в едномесечен срок от излагането ѝ за продажба вещта не бъде продадена, продажната цена се определя в размер 75 на сто от първоначалната продажна цена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Ако в едномесечен срок от намаляването на цената по ал. 1 не се намери купувач, продажната цена се определя в размер 50 на сто от първоначалната цена.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Ако след изтичане на 6 месеца от излагането ѝ за продан вещта не бъде продадена, длъжникът има право в едномесечен срок да я вземе обратно. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление за връщане, като посочва други изпълнителни способи за събиране на вземането.

(5) Непотърсени в едномесечния срок по ал. 4 вещи се считат за изоставени в полза на държавата. В тези случаи публичният изпълнител издава постановление.

Общи правила

Чл. 246. (1) Продажбата чрез търг се извършва с явно или тайно наддаване на място и време, определени от публичния изпълнител.

(2) Едновременно със съобщението за обявяване на публичната продажба публичният изпълнител оповестява и правилата за продажбата, размера на депозита за участие, начина, по който следва да се внесе, и крайния срок за внасянето му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Депозитът за участие в търга е 20 на сто от обявената начална продажна цена.

(4) Когато вещта е купена от лице, което не е имало право да наддава, възлагането е недействително.

(5) В този случай внесената от купувача сума служи за удовлетворяване на публичните вземания по изпълнителното дело и се обявява нов търг, ако търгът не е обжалван.

(6) След получаване на сумата от продажбата по сметката, посочена от публичния изпълнител, той издава постановление за възлагане.

(7) Постановлението за възлагане съдържа:

1. наименованието на органа, който го издава;

2. номера, датата и мястото на издаването му;

3. описание на вещта или вещите и продажната цена;

4. датата на търга;

5. данни за купувача, за длъжника и цената, на която е придобита вещта;

6. номера и датата на изпълнителното дело;

7. подписа и длъжността на издателя.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Собствеността преминава върху купувача от датата на постановлението. Нотариална форма не е необходима. Иззетите и продадени вещи, които не са потърсени от купувача в 6-месечен срок от връчване на постановлението за възлагане, се считат за изоставени в полза на държавата.

(9) Купувачът е длъжен незабавно да вдигне вещта. Когато за продажба на движими вещи се изисква специална форма, тя се смята спазена с постановлението за възлагане.

(10) Публичният изпълнител въвежда купувача на имота във владение в 7-дневен срок въз основа на издаденото постановление. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се защити само с иск за собственост по реда на чл. 269.

(11) Купувачът е длъжен да поиска вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот от съдията по вписване чрез службата по вписванията.

Подготовка на търг с явно наддаване

Чл. 247. (1) Всяка вещ или група от вещи получава тръжен номер. Номерът се обозначава върху вещта най-късно до определения начален час за оглед.

(2) В търга може да се участва и чрез пълномощник, който представя нотариално заверено пълномощно за участие в търга.

(3) Документът за внасяне на депозита се представя на публичния изпълнител най-късно до обявения начален час за провеждането на търга.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Въз основа на представените документи за самоличност, посочен електронен адрес, както и сметка в банка или друг доставчик на платежни услуги, по която в определените от закона случаи да се върне внесеният депозит, всеки участник получава знак (табелка) с номер на участник в търга.

Провеждане на търг с явно наддаване

Чл. 248. (1) В обявения ден и час органът, провеждащ търга, открива търга, проверява самоличността и документите на участниците и констатира изпълнението на условията за провеждане на търга.

(2) На мястото, където се провежда търгът, могат да присъстват само допуснатите участници в търга, публичният изпълнител и служебните лица, които го подпомагат.

(3) При започването на търга органът, който го провежда, е длъжен да оповести отново правилата за продажба и допуснатите до търга участници, като може да определи и стъпка на наддаване като процент от началната цена.

(4) Наддаването започва от началната тръжна цена. Недействително е предложението за цена, по-ниска от началната.

(5) Всеки участник с високо вдигане на номера огласява предлаганата от него цена.

(6) За провеждане на търга се води протокол. В протокола се отбелязват всички условия на търга, броят на участниците, началният и крайният час, стъпката на наддаване, ако такава е определена. Протокол се съставя и в случаите, когато обявеният търг не се проведе.

(7) За направените предложения се води наддавателен лист, в който се посочват тръжният номер на продаваната вещ, номерата на участниците, наддавали за нея, и предлаганите от тях цени. Наддавателният лист е неразделна част от протокола за провеждане на търга.

(8) След всяко направено предложение органът, провеждащ търга, произнася последователно три пъти последната предложена цена и след третия път, ако нова цена не бъде предложена, огласява с "продадено" продажбата на вещта, цената и номера на участника, който я е предложил.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) В протокола се вписват тръжният номер на вещта, цената и номерът на участника, предложил най-високата цена, за физическите лица - име и ЕГН, за търговците - наименование и единен идентификационен код, издаден от Агенцията по вписванията, за лицата, вписани в регистър БУЛСТАТ - и единен идентификационен код по БУЛСТАТ, съответно данните на упълномощения представител. За купувач се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена. Купувачът се обявява от органа, провеждащ търга, върху наддавателния лист, който се подписва от него.

(10) В протокола се записват и данните за лицата, които са предложили цена, поставяща ги на второ и трето място след участника, предложил най-високата цена, както и данните, необходими за уведомяване.

(11) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Купувачът трябва в 7-дневен срок от приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения депозит.

(12) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден начин, когато се дължи такъв.

Определяне на последващ купувач

Чл. 249. (1) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Ако в срока по чл. 248, ал. 11 цената не бъде внесена по посочената сметка от обявения за купувач, с внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а с остатъка се намалява публичното вземане в следната последователност: разноски, главница, лихви.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Публичният изпълнител съставя протокол, с който обявява за купувач наддавача, предложил следващата по размер цена, като му изпраща съобщение за това на посочения от него електронен адрес. Ако и този наддавач не внесе цената, като приспадне внесения депозит, в 7-дневен срок от получаване на съобщението публичният изпълнител обявява за купувач следващия по реда на предложените цени наддавач и при необходимост постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, при условие че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си след изтичане на тримесечен срок от датата на провеждане на търга.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Електронното съобщение по ал. 2 се смята за връчено с изтичане на тридневен срок от изпращането му.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Наддавач, който е обявен за купувач и не внесе в 7-дневен срок предложената цена, като приспадне внесения депозит, отговаря съобразно ал. 1.

(5) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След плащане на цената от участник, обявен за купувач, внесеният депозит се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи. Ако в тримесечен срок от датата на провеждане на търга цената не е платена от участник, обявен за купувач, всеки наддавач, който не е обявен за купувач, може да изтегли депозита си.

(6) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато никой от наддавачите по ал. 2 и 4 не внесе предложената от него цена, провежда се нов търг.

Нов търг

Чл. 250. (1) Новият търг се провежда по правилата на първия, когато:

1. не се яви кандидат и явилите се предложат цена, по-ниска от началната;

2. никой от участниците не внесе предложената от него цена;

3. са нарушени други условия за провеждане на търга.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 75 на сто от първоначалната тръжна цена на предишния търг. На следващия търг продажната цена на вещта се определя в размер 50 на сто от първоначалната тръжна цена.

(3) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните вземания са на различни взискатели, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 3, тя се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан.

Търг с тайно наддаване

Чл. 251. (1) Публичният изпълнител може да определи продажбата да се извърши на търг с тайно наддаване, като в съобщението се посочват мястото на подаване на предложенията, началният и крайният срок за подаването им, размерът на депозита и времето и мястото на отваряне на предложенията.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Предложението заедно с документ, удостоверяващ внесения депозит в размер 20 на сто от първоначалната тръжна цена, и нотариално заверено пълномощно за участие в търга, когато предложението се прави от упълномощен представител, се подават в запечатан плик. Върху плика предложителят отбелязва номера и датата на съобщението, публичния изпълнител, обявил продажбата, данни за предложителя (име/наименование, адрес, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ) и подпис.

(3) Предложението трябва да съдържа:

1. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) данни за предложителя - име, единен граждански номер (наименование, единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията, единен идентификационен код по БУЛСТАТ) адрес за кореспонденция, електронен адрес и сметка в банка или друг доставчик на платежни услуги, по която в определените от закона случаи да се върне внесеният депозит;

2. вещта, за която се прави предложението;

3. предлаганата цена;

4. (изм. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., отм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.)

5. подписа на предложителя.

(4) Постъпващите предложения за всяка обявена продажба поотделно се завеждат по реда на постъпването им с пореден номер и дата, като изрично се отбелязва и датата на пощенското клеймо, ако са получени по пощата.

(5) С изтичането на крайния срок на приемане на предложенията публичният изпълнител поставя в края на списъка удостоверителен надпис, в който посочва броя на постъпилите предложения, датата и часа на приключване и се подписва.

(6) За валидно направено предложение се счита и това, което е постъпило до изтичането на работното време на публичния изпълнител в деня преди обявения за отваряне на предложенията ден, при условие че пощенското клеймо в станцията на подаването носи дата не по-късна от посочената крайна дата за подаване на предложенията. Неотговарящите на тези условия предложения се считат за невалидни и за постъпилите по този ред валидни и невалидни предложения публичният изпълнител прави допълнително отбелязване в списъка след удостоверителния подпис.

(7) До обявения краен срок за подаване на предложенията предложителят може писмено да оттегли предложението, което се прилага към протокола. Предложението се връща в запечатания плик. Върху плика се поставя печат на публичния изпълнител с надпис: "Оттеглено с писмо номер и дата на писмото", като публичният изпълнител се подписва и поставя датата. Ново предложение може да се подаде след оттегляне на първоначалното, при условие че е спазен крайният срок.

Разглеждане на предложенията и продажба

Чл. 252. (1) Предложенията се разглеждат в определеното място и време, където могат да присъстват предложителите, техните законни или упълномощени представители.

(2) Публичният изпълнител разглежда последователно по реда на постъпването им направените предложения, като съобщава поредния номер и датата на постъпването или датата на пощенското клеймо, ако предложението е получено по пощата.

(3) Публичният изпълнител огласява направените предложения и тяхната редовност. Нередовни са предложенията, които не отговарят на изискванията на чл. 251, ал. 2 и 3, както и подадените от лица, които нямат право да участват в продажбата. Предложителите, които не се допускат до търга и основанията за това се отразяват в протокола и подадените от тях документи се прилагат към протокола.

(4) Направените предложения се отразяват по реда на отваряне в наддавателен лист. Срещу поредните номера, оттеглили предложението си, в наддавателния лист се отбелязват номерът на писмото и датата на оттеглянето.

(5) След изчерпване на пълния списък на предложенията публичният изпълнител обявява най-високата предложена цена.

(6) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) При еднаква най-висока цена, предложена от двама или повече от присъстващите участници в наддаването, търгът продължава само между тях с явно наддаване. В този случай публичният изпълнител обявява стъпката за наддаване. Стъпката и направените предложения се отразяват в наддавателния лист. Когато в наддаването участва пълномощник, пълномощното за участие в търга трябва да е нотариално заверено.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г.) Ако най-високата цена е предложена от двама или повече участници и поне един от тях не присъства при разглеждането на предложенията, публичният изпълнител определя спечелилия търга чрез жребий в присъствието на явилите се участници.

(8) Извън случаите по ал. 6 и 7 предложителите се подреждат последователно, като се отчита по-високата предложена цена.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Спечелилият търга и следващите две най-добри предложения се обявяват от органа по ал. 2 и се вписват в протокола. Срещу всяко от предложенията се записват данните на предложителите и резултатът се обявява на подходящо място в компетентната териториална дирекция.

Плащане и постановление за възлагане

Чл. 253. (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Публичният изпълнител издава постановление за възлагане на вещта на купувача в тридневен срок от постъпването на сумата по указаната сметка и представяне на документ, удостоверяващ плащането на данък за придобиване на имущество по възмезден начин, когато се дължи такъв.

Последващ купувач

Чл. 254. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) В случай че цената не постъпи по определената сметка в 7-дневен срок от датата на търга, смята се, че купувачът се е отказал да купи вещта. С внесения от него депозит се покриват разноските по търга, а остатъкът служи за погасяване на публичното вземане. В случаите, когато купувачът не е присъствал на провеждането на търга, срокът за безкасовото плащане тече от уведомяването му за резултата от търга чрез изпращане на електронно съобщение на посочения от него електронен адрес.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След изтичане на срока по ал. 1 публичният изпълнител обявява за купувач участника, предложил следващата най-висока цена, като му изпраща електронно съобщение на посочения от него електронен адрес. Ако следващата най-висока цена е предложена от двама или повече участници, публичният изпълнител определя последващия купувач чрез жребий. Ако същият участник не плати в 7-дневен срок от уведомяването, смята се, че и той се е отказал да купи вещта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Електронното съобщение по ал. 1 и 2 се смята за връчено с изтичане на тридневен срок от изпращането му.

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След отказа на втория купувач по реда на ал. 2 се уведомява и третият купувач и при необходимост се постъпва така до изчерпване на всички участници, при условие, че предложената от тях цена е не по-малка от началната тръжна цена и не са изтеглили депозитите си след изтичане на тримесечен срок от датата на провеждане на търга.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Участник, който не плати в 7-дневен срок от уведомяването, се смята, че се е отказал да купи вещта и отговаря съобразно ал. 1.

(6) (Нова - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) След плащане на цената от участник, обявен за купувач, внесеният депозит се връща на наддавачите, които не са били обявени за купувачи. Ако в тримесечен срок от датата на провеждане на търга цената не е платена от участник, обявен за купувач, всеки наддавач, който не е обявен за купувач, може да изтегли депозита си.

(7) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Ако никой не плати цената, публичният изпълнител насрочва нов търг за продажба на вещта. Нов търг по правилата на първия се провежда и когато не е подадено предложение или предлаганата цена е по-ниска от началната.

(8) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Продажната цена на вещта на новия търг се определя в размер 75 на сто от началната тръжна цена на предишния търг. На следващия търг продажната цена се определя в размер 50 на сто от първоначалната продажна цена.

(9) (Предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато след последния търг вещта не бъде продадена, по искане на публичния взискател тя му се възлага по цена 50 на сто от първоначалната тръжна цена. Когато публичните взискатели, направили искане за възлагане, са повече от един, вещта се възлага на взискателя с най-големи вземания. Уравняването на сметките между взискателите се извършва от публичния изпълнител при последващи изпълнения върху имуществото на длъжника.

(10) (Предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Когато вещта не се възложи в случаите по ал. 9, тя се освобождава от изпълнение или се насрочва нова продан.

Превеждане на суми на длъжника

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 04.08.2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В 7-дневен срок след покриването на разноските по принудителното изпълнение, главницата и лихвите длъжникът се уведомява за сумата, останала след разпределението, която се превежда по сметка, посочена от него, а ако не е посочил такава - остава в Националната агенция за приходите и служи за прихващане с други публични вземания.

Обжалване

Чл. 256. (1) Извършената продажба чрез търг може да бъде обжалвана в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от участник в търга, който е предложил по-висока цена от обявения за купувач, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга и предложената от жалбоподателя цена е следваща цената на спечелилия.

(2) Жалбата се подава чрез публичния изпълнител и се разглежда по реда на чл. 266 - 268.

(3) При подадена жалба публичният изпълнител не издава постановление за възлагане.

(4) Жалбоподателят е длъжен да внесе изцяло предложената от него цена по сметката на публичния изпълнител, което е условие за редовността на жалбата. В случаите на уважаване на жалбата съдът обявява жалбоподателя за купувач.

(5) Решението на съда е окончателно, не подлежи на обжалване и има действие на постановление за възлагане.

(6) Препис от съдебното решение се изпраща на публичния изпълнител в 7-дневен срок от постановяването му.

(7) Ако жалбата е оставена без уважение, публичният изпълнител издава постановление за възлагане на обявения от него купувач в 7-дневен срок от получаването на преписа от съдебното решение и освобождава депозираната от жалбоподателя цена на имота.

(8) Ако жалбата бъде уважена и жалбоподателят бъде обявен за купувач, публичният изпълнител освобождава депозираната цена на обявения от него купувач освен в случаите, когато обявеният за купувач не е имал право да участва в търга. В тези случаи депозираната от обявения от публичния изпълнител за купувач цена служи за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело.

Продажба на вещи, оставени за пазене на длъжника или при трети лица

Чл. 257. (1) Когато вещта е оставена за пазене на длъжника или при трети лица, публичният изпълнител е длъжен да посочи в съобщението точното местонахождение на вещта и да даде подходящо време за оглед, предварително уточнено с пазача на вещта.

(2) Ако длъжникът или третото лице пречи на огледа, вещта се изземва и се продава по реда на този кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Ако длъжникът откаже да предаде вещта, тя се изземва принудително от публичния изпълнител, което се прилага и по отношение на всяко трето лице, което държи вещта. В тези случаи при необходимост се осигурява и съдействието на полицията.

Продажба на съсобствени вещи

Чл. 258. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху вещ, която е съсобствена, за задължение на някои от съсобствениците, вещта се описва и се оценява като цяло по реда на чл. 235 и се предлага на съсобственика недлъжник в 30-дневен срок за изкупуване.

(2) Ако съсобственикът недлъжник в срока по ал. 1 се съгласи писмено да изплати частта на длъжника, публичният изпълнител определя 30-дневен срок за плащане и след плащането му възлага вещта с постановление.

(3) Ако съсобственикът недлъжник откаже да изплати частта на длъжника или не плати в срока по ал. 2, публичният изпълнител обявява търг:

1. само за идеалната част на длъжника - при недвижими вещи;

2. за цялата вещ - при движими вещи, като след продажбата на съсобствениците недлъжници се изплаща съразмерна част от получената цена, а разноските са изцяло за сметка на длъжника.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) Вещта може да бъде продадена и изцяло, ако в срока по ал. 1 останалите съсобственици изразят писмено съгласие. До изтичането на срока по ал. 2 съсобственикът, който не плати, може да изрази писмено съгласие вещта да бъде продадена изцяло.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) Оценката на вещта се съобщава и на съсобственика недлъжник.

(6) Съсобственикът недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на ал. 1 по реда на чл. 266 - 268.

Изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност

Чл. 259. (1) Принудителното изпълнение на публични вземания срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху движими и недвижими вещи, които са съпружеска имуществена общност, само за частта от вземането, която не може да бъде удовлетворена чрез изпълнение върху неговото лично имущество. Публичният изпълнител едновременно с налагането на запора или възбраната е длъжен да уведоми съпруга недлъжник, че изпълнението се насочва върху вещ от съпружеската имуществена общност.

(2) Продажбата се извършва на търг с явно наддаване, освен ако съпрузите писмено предложат продажбата да се извърши по друг, предвиден от този кодекс ред.

(3) С предложението си по ал. 2 съпрузите могат да определят и вещта, върху която биха желали да се насочи изпълнението.

(4) Ако до определянето на купувач съпругът недлъжник внесе дължимата сума заедно с направените до момента разноски от публичния изпълнител, изпълнението се прекратява.

(5) За изпълнение върху вещи в съпружеска имуществена общност се прилагат съответно разпоредбите за продажба на съсобствени вещи.

(6) Съпругът недлъжник се обявява за купувач, ако в 14-дневен срок от датата на провеждането на търга заяви писмено на публичния изпълнител, че желае да купи частта на най-високата предложена цена, като внесе тази цена в 30-дневен срок от провеждането на търга.

(7) До изтичането на срока по ал. 6 публичният изпълнител не издава постановление за възлагане. Ако въпреки това определеният за купувач е платил цената, тя подлежи на връщане в тридневен срок.

(8) Ако вещта бъде продадена независимо от начина на продажба, половината от получената сума, преди да се приспаднат разноските, се изплаща на съпруга недлъжник.

(9) Съпругът недлъжник не може да противопоставя на публичния изпълнител възражение, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял от съпруга длъжник, освен ако с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на публичното задължение не е установено друго.

(10) От датата на влизане в сила на постановлението за възлагане на вещ - съпружеска имуществена общност, на съпруга недлъжник съответната вещ се изключва от съпружеската имуществена общност.

Изпълнение върху влогове - съпружеска имуществена общност

Чл. 260. (1) Принудителното изпълнение за публични задължения срещу един от съпрузите може да се насочи върху половината от паричния влог - съпружеска имуществена общност.

(2) По искане на съпруга недлъжник другата половина от влога може да бъде трансформирана в негов личен влог при представяне в обслужващата банка на постановлението за принудително събиране. Разпоредбата на чл. 259, ал. 9 се прилага съответно и в този случай.

Обжалване на действията

Чл. 261. Всеки съпруг може да обжалва действията на публичния изпълнител, когато:

1. с влязло в сила съдебно решение преди датата на възникването на задължението е установено, че вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение, е лична собственост на съпруга недлъжник, съответно предложената за принудително изпълнение част от вещта е по-голяма от частта на съпруга длъжник, установена със съдебното решение;

2. публичният изпълнител не се съобрази с предложението на съпрузите за насочване на принудителното изпълнение към друга вещ;

3. са налице основанията, при които могат да обжалват съсобствениците недлъжници или третите лица със самостоятелни права върху вещта.

Изпълнение върху вложени ценности в трезори

Чл. 262. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Публичният изпълнител може да насочи изпълнението върху съдържанието на вложени ценности в публични и частни трезори, включително и върху съдържанието в сейфове.

(2) Когато при отварянето се намери национална или чужда валута, постъпва се по реда на този кодекс.

(3) Когато се намерят нумизматични ценности или бижута, или произведения с художествена стойност, те се описват в протокола и се оставят на съхранение в банката до продажбата им.

Изпълнение върху парични средства и други ценности

Чл. 263. Изпълнението върху намерената в жилището или в служебните помещения на длъжника национална или чужда валута, както и върху откритата валута в трезор, се извършва чрез изземването, описването и внасянето ѝ по сметката на публичния изпълнител. При преизчисляване на курса на чуждата валута се прилага курсът на банката, чрез която се извършва операцията по продажбата на валутата.

Удостоверяване на задълженията

Чл. 264. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г.) Прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или длъжностното лице по вписванията по Закона за особените залози, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г.) Прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след проверка в системата за обмен на информация, поддържана от Министерството на финансите, по чл. 5а от Закона за местните данъци и такси за платен данък върху превозното средство, както и след проверка, извършена от нотариуса или длъжностното лице по регистрация по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. При условие че съответната община не е осигурила непрекъснат автоматизиран обмен на информация, проверката за платен данък върху превозните средства може да се извърши с представяне на издаден или заверен от общината документ.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г.)

(4) (Доп. - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г.) Когато нотариус или съдия по вписванията установи, че лицата по ал. 1 и 2 имат публични задължения, действията по ал. 1 и 2 могат да се извършат след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

(5) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) На държавата и общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в нарушение на ал. 4.

Отговорност

Чл. 265. (1) (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г., предишен текст на чл. 265 - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г.) Нотариус или съдия по вписванията, който състави, съответно разпореди да се впише, акт при неспазване на чл. 264, ал. 1, 2 и 4, отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2.

(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2024 г., в сила от 03.05.2024 г.) Агенцията по вписванията отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от лицата по чл. 264, ал. 1 и 2, когато длъжностни лица по регистрацията или длъжностни лица по вписванията разпоредят да се впише акт при неспазване на чл. 264, ал. 1 и 2.

Обхват

Чл. 269а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Взаимна помощ с компетентните органи на държави - членки на Европейския съюз, се осъществява при събирането на следните публични вземания:

1. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) данъци, включително акцизи, мита и такси, събирани от или за сметка на държавата и общините или за сметка на Европейския съюз;

2. възстановявания, интервенции и други мерки, които са част от системата за пълно или частично финансиране от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, включително сумите, подлежащи на събиране във връзка с тези действия;

3. такси и други публични вземания, предвидени съгласно общата организация на пазара в сектора на захарта;

4. имуществени санкции, глоби, такси и допълнителни такси, свързани с вземанията, за които може да бъде отправено искане за взаимна помощ по т. 1 - 3, наложени от органите, компетентни да установяват и/или събират съответните публични вземания с влязъл в сила акт;

5. (изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) такси за издаване на удостоверения и други документи, свързани с установяването, обезпечаването и събирането на данъци, акцизи и мита;

6. лихви и разноски, свързани с вземанията по т. 1 - 5.

(2) Разпоредбите на тази глава не се прилагат по отношение на:

1. вземания за задължителни осигурителни вноски;

2. такси, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 4 и 5;

3. вземания с договорен характер, включително възнаграждения по договори за услуги от обществен интерес;

4. вземания по влезли в сила присъди или други санкции, наложени в наказателно производство, които не попадат в обхвата на ал. 1, т. 4.

(3) Действията по обезпечаване и събиране на вземанията по ал. 1 при осъществяване на взаимна помощ се извършват от органите по приходите и публичните изпълнители при условията и по реда на този кодекс.

Компетентни органи (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Компетентен да осъществява взаимна помощ с компетентните органи на държавите членки е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите или оправомощени от него длъжностни лица.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите определя със заповед централно звено за връзка в рамките на Националната агенция за приходите, което осъществява контактите с други държави членки в областта на взаимната помощ, изпълнява функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България и осъществява контактите с Европейската комисия.

(3) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите може да определи със заповед и други звена за връзка в структурата на Националната агенция за приходите, които да изпълняват функциите на запитан, съответно запитващ орган на територията на Република България по видове вземания или според териториалната или оперативната им компетентност.

Видове взаимна помощ и изисквания към исканията за взаимна помощ (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269в. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Взаимната помощ при събирането на вземанията по тази глава се осъществява чрез искане за:

1. информация;

2. уведомяване;

3. събиране на вземане;

4. обезпечителни мерки.

(2) Искането по ал. 1 и всички документи, свързани с него или с последващ обмен на информация, се изпращат по електронен път, като се използва стандартен формуляр, освен ако това е невъзможно по технически причини.

(3) По електронен път се изпращат и:

1. единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки по чл. 269к, ал. 1, както и съпътстващите го документи по чл. 269к, ал. 3;

2. документите по чл. 269р, ал. 2.

(4) Към искането по ал. 1 могат да бъдат приложени доклади, декларации, становища и други документи, техни преписи или заверени копия, които също се изпращат по електронен път.

(5) Ако комуникацията не е осъществена по електронен път или не са използвани стандартните формуляри, това не засяга валидността на получената информация или на мерките, предприети за изпълнение на искането за взаимна помощ.

(6) Искането за взаимна помощ, стандартният формуляр за уведомяване и единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се изпращат от местния запитващ орган на официалния език или на един от официалните езици на запитаната държава членка или се придружават от превод на съответния език. Документите могат да бъдат предоставени и на друг официален език, в случай че това е договорено с другата държава членка.

(7) Местният запитан орган приема искането за взаимна помощ, стандартния формуляр за уведомяване и единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки само на български език или придружени от превод на български език, освен ако не е договорено друго със запитващата държава членка.

(8) Актовете и документите, които са предмет на искане за уведомяване по чл. 269е, ал. 1, могат да бъдат изпратени от местния запитващ орган на български език, съответно приети от местния запитан орган на официалния език на запитващата държава членка.

(9) При получаване на придружителни документи извън тези по ал. 6 и 8 местният запитан орган може да поиска от запитващия орган на друга държава членка превод на документите на български език или на друг договорен език.

Искане за информация (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269г. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Искане за предоставяне на информация за факти и обстоятелства от значение за събиране на вземанията по чл. 269а, ал. 1 може да бъде отправено от местния запитващ орган до друга държава членка.

(2) По искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган предоставя информация за факти и обстоятелства от значение за събиране на вземанията по чл. 269а, ал. 1.

(3) Местният запитан орган предприема предвидените в националното законодателство действия с оглед събирането и предоставянето на информацията по ал. 2.

(4) Местният запитан орган не е длъжен да предостави информация, когато:

1. не е възможно да получи такава информация за целите на събирането на подобни вземания, възникнали на територията на страната;

2. информацията разкрива търговска, производствена или професионална тайна;

3. разкриването ѝ застрашава националната сигурност или противоречи на обществения ред.

(5) Алинея 4 не може да се смята като основание за отказ от местния запитан орган да предостави информация само защото информацията се съхранява от банка, финансова институция, лице, посочено или действащо като агент или доверено лице, или свързана с капиталови дялове на лице.

(6) Отказът на местния запитан орган за предоставяне на информация се мотивира, като се посочва и съответното основание по ал. 4.

Обмен на информация без предварително искане (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269д. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Преди възстановяване на данъци, такси, акцизи или мита, с изключение на данък върху добавената стойност, на лице, което е установено или пребивава в друга държава членка, органът, компетентен да извърши възстановяването, може чрез съответното звено за връзка да информира държавата членка, в която лицето е установено или пребивава, относно предстоящото възстановяване.

(2) Информацията по ал. 1 може да бъде изпратена във формата и по реда съгласно чл. 269в, ал. 2.

Искане за уведомяване, отправено от местен запитващ орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269е. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за уведомяване на адресата относно актове и документи, включително съдебни, свързани с вземания по чл. 269а, ал. 1 и/или с тяхното събиране.

(2) В случаите по ал. 1 за уведомяването се прилага законодателството на запитаната държава членка.

(3) Искането за уведомяване се придружава от стандартен формуляр, който съдържа:

1. име, съответно наименование (фирма), адрес и други индивидуализиращи данни за получателя;

2. целта на уведомяването и срока, в който следва да се извърши уведомяването;

3. описание на приложения документ, характера и размера на вземането, което е предмет на искането;

4. наименование, адрес за кореспонденция и други данни за контакт на административното звено, което има правомощия във връзка с документа, за който ще бъде уведомен адресатът, или на административното звено, което разполага с информация за документа или за възможността за оспорване на вземането.

(4) Искането по ал. 1 може да бъде отправено до друга държава членка само в случай че не е възможно уведомяването да се извърши на територията на страната или когато подобно уведомяване би довело до прекомерни трудности.

(5) Независимо от искането по ал. 1 лицата, намиращи се на територията на друга държава членка, могат да бъдат уведомявани за актове и документи чрез изпращане на писмо с обратна разписка или по електронен път.

Искане за уведомяване, отправено от запитващ орган на друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269ж. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По искане за уведомяване от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган връчва актове и документи, включително съдебни, издадени в държавата членка на запитващия орган и свързани с вземания по чл. 269а, ал. 1 и/или с тяхното събиране.

(2) Искането по ал. 1 се придружава от стандартен формуляр със съдържанието по чл. 269е, ал. 3.

(3) Връчването се извършва по реда на глава шеста, като местният запитан орган своевременно информира запитващия орган на другата държава членка за всяко свое действие във връзка с искането и за датата на връчване на акта или документа.

(4) Местният запитан орган гарантира, че връчването е извършено в съответствие с правилата на този кодекс.

Искане за събиране на вземане, отправено от местен запитващ орган (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269з. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитващ орган може да отправи искане до друга държава членка за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1, за които е налице изпълнително основание.

(2) Местният запитващ орган предоставя незабавно на запитания орган от другата държава членка всяка информация, получена във връзка с вземането и която е от значение за неговото събиране.

Условия за отправяне на искане за събиране на вземане към друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269и. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Искане за събиране на вземане не може да се отправя, ако актът за установяване на публичното вземане е оспорен, освен в случаите на чл. 269м, ал. 5.

(2) Преди да отправи искане за събиране на вземане, местният запитващ орган следва да е приложил всички способи за събиране на вземанията по този кодекс, освен в случаите, когато:

1. длъжникът не притежава имущество на територията на Република България, към което да бъде насочено изпълнението, и местният запитващ орган разполага с информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка;

2. изпълнението няма да доведе до пълно погасяване на вземането и местният запитващ орган разполага с информация за имущество на длъжника в запитаната държава членка;

3. събирането на вземането е невъзможно или значително ще се затрудни.

Единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269к. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Искането за събиране на публични вземания по чл. 269а, ал. 1 се придружава от единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, в който се отразява основното съдържание на първоначалното изпълнително основание и представлява единствено основание за предприемане на действия по принудително изпълнение и налагане на обезпечителни мерки от местния запитан орган. Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки подлежи на изпълнение, без да е необходим акт за признаване, допълване или заместване.

(2) Единният инструмент за предприемане на изпълнителни мерки съдържа:

1. данни, индивидуализиращи първоначалното изпълнително основание, описание на вземането, вида на вземането, периода, за който се отнася, всички дати от значение за изпълнителното производство, размера на вземането, включително главница, лихви и разноски;

2. име, съответно наименование (фирма) и други данни, индивидуализиращи длъжника;

3. наименование, адрес и други данни за контакт на публичния взискател или на административното звено, което разполага с информация за вземането или за възможността за неговото оспорване.

(3) Към искането по ал. 1 могат да бъдат прилагани и други документи, свързани с вземането, издадени в запитващата държава членка.

Искане за събиране на вземане, отправено от друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269л. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По искане на запитващ орган от друга държава членка местният запитан орган събира вземанията по чл. 269а, ал. 1, за които е налице първоначално изпълнително основание, издадено в другата държава членка.

(2) Вземанията, посочени в искането, се събират по реда на този кодекс.

(3) Вземанията, събирани по искане за взаимна помощ, не се ползват с привилегиите, предвидени в българското законодателство за подобни вземания.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Вземанията, посочени в искането, се събират в евро.

(5) Местният запитан орган информира запитващия орган от другата държава членка за всяко предприето действие във връзка с искането за събиране на вземането.

(6) Местният запитан орган начислява лихви съгласно българското законодателство, считано от датата на получаване на искането за събиране.

(7) Вземането може да бъде отсрочено или разсрочено при условията и по реда на този кодекс, като местният запитан орган уведомява за това запитващия орган от другата държава членка.

(8) Местният запитан орган превежда на запитващия орган от другата държава членка събраните във връзка с искането вземания с изключение на разноските по чл. 269ф.

Действия на местен запитан орган при оспорване на вземане, във връзка с което е поискана взаимна помощ от друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269м. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато срещу вземането, първоначалното изпълнително основание, единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки и законосъобразността на уведомяване, извършено от компетентен орган на запитващата държава членка, е постъпила жалба до местния запитан орган, той уведомява жалбоподателя, че следва да подаде жалбата пред компетентен да се произнесе по жалбата орган в запитващата държава членка.

(2) Когато срещу действия по изпълнението или по уведомяването, извършени в хода на изпълнението на територията на страната, е постъпила жалба, се прилагат разпоредбите на този кодекс.

(3) Когато местният запитан орган е уведомен от запитващия орган на другата държава членка за оспорване по ал. 1, изпълнението се спира за оспорената част на вземането до произнасяне на компетентния орган.

(4) При спиране на изпълнението по ал. 3 не могат да се извършват нови изпълнителни действия за оспорената част от вземането, но могат да се извършват действия по обезпечаване по искане на запитващия орган от другата държава членка или по инициатива на местния запитан орган.

(5) Алинея 3 не се прилага, когато запитващият орган от другата държава членка е направил мотивирано искане местният запитан орган да продължи изпълнителното производство въпреки оспорването. Ако жалбата бъде уважена, запитващият орган от другата държава членка възстановява събраните суми заедно с дължимите лихви, както и направените от местния запитан орган разноски.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) Когато между компетентни органи на Република България и друга държава членка е започнала процедура за постигане на взаимно споразумение, което може да доведе до изменение или погасяване на вземането, предмет на взаимната помощ, местният запитан орган спира изпълнението до приключване на процедурата, освен в случаите на образувано производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за измама или открито производство по несъстоятелност. При спиране на изпълнението се прилага ал. 4.

Действия на местен запитващ орган при оспорване на вземане, във връзка с което е отправено искане за взаимна помощ до друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269н. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Когато местният запитващ орган е отправил искане за взаимна помощ до друга държава членка, по реда на българското законодателство се разглеждат жалби относно:

1. вземането, първоначалното изпълнително основание или единния инструмент за предприемане на изпълнителни мерки;

2. законосъобразността на връчването на актове и документи в друга държава членка по чл. 269е, ал. 5.

(2) В случаите на възникнал спор по ал. 1 местният запитващ орган уведомява своевременно запитания орган от другата държава членка, като посочва и необжалваната част от вземането. Когато изпълнението е спряно за обжалваната част от вземането, местният запитващ орган уведомява запитания орган от другата държава членка за изхода на производството по обжалване.

(3) Местният запитващ орган може да отправи мотивирано искане до запитания орган от другата държава членка да продължи изпълнението за обжалваната част независимо от обжалването.

(4) Местният запитващ орган може да поиска от запитания орган на другата държава членка да наложи мерки по обезпечаване на обжалваната част от вземането, независимо от спиране на изпълнението за тази част в другата държава членка.

(5) Ако жалбата по ал. 1 бъде уважена, местният запитващ орган възстановява събраните суми заедно с дължимите лихви и разноски в съответствие с действащото законодателство на запитаната държава членка.

Действия на местен запитващ орган при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, отправено до друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269о. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитващ орган уведомява незабавно запитания орган на другата държава членка при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, като посочва причините за това.

(2) В случай че изменението на искането е в резултат на влязъл в сила акт на орган, компетентен да се произнесе по жалбата по чл. 269н, ал. 1, местният запитващ орган изпраща акта, както и изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки, въз основа на който продължава изпълнението.

(3) По отношение на изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се прилагат разпоредбите на чл. 269к и 269н.

Действия на местен запитан орган при изменение или оттегляне на искането за събиране на вземане, отправено от друга държава членка (Загл. изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.)

Чл. 269п. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При постъпване на изменен единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган продължава изпълнението въз основа на изменения единен инструмент.

(2) По отношение на изменения единен инструмент за предприемане на изпълнителни мерки се прилагат чл. 269к и 269м.

(3) Извършените до изменението изпълнителни действия и обезпечителни мерки запазват действието си, освен в случаите когато изменението е в резултат на отмяна на първоначалното изпълнително основание.

Действия на местен запитващ орган при отправяне на искане за обезпечителни мерки до друга държава членка

Чл. 269р. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При наличие на предпоставките по чл. 121 или 195 местният запитващ орган може да отправи искане за обезпечителни мерки до друга държава членка.

(2) Към искането по ал. 1 се прилага акт на компетентен орган относно вземането, ако такъв е издаден, както и други документи, свързани с вземането.

(3) По отношение на искането за обезпечителни мерки се прилагат съответно чл. 269з, ал. 2, чл. 269н и 269о.

Действия на местен запитан орган при получаване на искане за обезпечителни мерки от друга държава членка

Чл. 269с. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) При постъпване на искане за обезпечителни мерки от запитващ орган на друга държава членка местният запитан орган предприема необходимите действия по реда на този кодекс.

(2) По отношение на искането за обезпечителни мерки се прилагат съответно чл. 269л, ал. 2 - 5, чл. 269м и 269п.

Ограничение на отговорността на местен запитан орган при получаване на искане за взаимна помощ от друга държава членка

Чл. 269т. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, в случай че действията по изпълнение на искането с оглед имущественото състояние на длъжника могат да доведат до сериозни икономически или социални затруднения.

(2) Местният запитан орган не е длъжен да окаже взаимна помощ по тази глава, когато искането за взаимна помощ се отнася за вземане, по отношение на което е изтекла 5-годишна давност, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо, до датата на първоначалното искане за помощ.

(3) Независимо от ал. 2, когато вземането или изпълнителното основание е обжалвано, 5-годишната давност започва да тече от датата на влизане в сила на изпълнителното основание.

(4) Независимо от ал. 2, при разсрочване или отсрочване на вземането в държавата членка на запитващия орган 5-годишната давност започва да тече от датата, на която вземането е следвало да бъде окончателно погасено.

(5) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ, когато е изтекъл 10-годишен давностен срок, считано от датата, на която вземането е станало изискуемо.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 70 от 2024 г. [*]) Местният запитан орган не е длъжен да предостави взаимна помощ по тази глава, ако общата сума на вземанията, за които е отправено искането, е по-малка от 1500 евро.

(7) Местният запитан орган мотивира отказа за предоставяне на взаимна помощ.

Погасителна давност

Чл. 269у. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По отношение на погасителната давност на вземанията се прилага законодателството на запитващата държава членка.

(2) Действията по събиране, предприети от местния запитан орган по искане за взаимна помощ, с които се спира или прекъсва давността по реда на този кодекс, имат същите последици и в държавата членка на запитващия орган, ако това е допустимо съгласно нейното законодателство.

(3) В случай че в законодателството на запитания орган от другата държава членка не е предвидено спиране или прекъсване на давността при предприемане на определени действия по събиране, се прилагат правилата за спиране и прекъсване на давността, предвидени в този кодекс.

(4) Алинеи 1 - 3 не засягат правото на компетентните органи на запитващата държава членка да предприемат действия за спиране или прекъсване на давността в съответствие с националното ѝ законодателство.

(5) Местният запитан орган уведомява запитващия орган на другата държава членка за действията, които спират или прекъсват давността.

Разноски

Чл. 269ф. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По отношение на направените разноски по събиране или обезпечаване на вземането се прилага чл. 240, ал. 1.

(2) Направените разноски във връзка с предприети от местния запитан орган действия по искане за взаимна помощ не подлежат на възстановяване от запитващата държава членка.

(3) Местният запитващ орган възстановява на запитаната държава членка всички разноски, направени в резултат на предприети от него действия, които са се оказали неоснователни поради несъществуване на вземането или недействителност на изпълнителното основание.

(4) Когато събирането на вземане създава особени затруднения, разноските по събирането са в особено големи размери или е свързано с борбата срещу организираната престъпност, за всеки отделен случай с другата държава членка може да се договорят специални условия и ред за възстановяване на разноските.

Присъствие и участие при провеждане на административни производства

Чл. 269х. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) По споразумение с компетентните да осъществяват взаимна помощ органи на друга държава членка може да се договори оправомощени длъжностни лица да присъстват при провеждане на административни производства, както и да подпомагат съответните компетентни органи при съдебни производства, осъществявани на територията на държавата членка.

(2) При условие че е разрешено в националното законодателство, споразумението може да предвижда възможност оправомощените длъжностни лица от съответната държава членка да разпитват физически лица, както и да имат достъп до всяка информация, свързана с осъществяването на взаимната помощ.

Разкриване на информация

Чл. 269ц. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) (1) Всяка информация, получена или предоставена по тази глава, представлява данъчна и осигурителна информация по смисъла на този кодекс.

(2) Информацията по ал. 1 може да бъде използвана във връзка със съдебни или административни производства, образувани с цел събиране и/или обезпечаване на вземанията по чл. 269а, ал. 1, както и с цел установяване и събиране на задължителни осигурителни вноски.

(3) Информацията по ал. 1 може да се използва от местния запитващ орган за цели, различни от посочените в ал. 2, след разрешение от запитания орган на другата държава членка.

(4) В случаите, когато запитващ орган от друга държава членка поиска използване на информация за цели, различни от целите, за които е била предоставена, информацията може да се използва след разрешение от местния запитан орган при спазване разпоредбите на този кодекс.

(5) Достъп до информацията по ал. 1 могат да имат лица, упълномощени от Органа за акредитиране по сигурността към Европейската комисия, само когато това е необходимо за наблюдението, поддръжката и развитието на мрежата ССN.

(6) В случай че получената или предоставената информация по ал. 1 може да бъде полезна за трета държава членка, тази информация може да бъде предоставена по реда на тази глава след разрешение на държавата членка - източник на информацията. В срок 10 работни дни от датата на уведомяването държавата членка - източник на информацията, може да се противопостави на предоставянето на информацията на трета държава членка.

(7) Информацията, получена по реда на тази глава, може да бъде използвана като доказателство от всички органи, на които е предоставена.

Докладване

Чл. 269ч. (Нов - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Компетентният орган по чл. 269б, ал. 1 или оправомощено от него длъжностно лице изпраща на Европейската комисия до 31 март всяка година информация относно броя на изпратените и получените искания по чл. 269в, ал. 1 по държави членки, размера на вземанията, за които са получени искания за събиране на вземания, и на събраните суми, както и всяка друга информация, която може да бъде полезна за оценка на взаимната помощ.

Международни договори за взаимна помощ

Чл. 269ш. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 04.08.2017 г.) (1) Правилата на тази глава не засягат прилагането на международни договори за предоставяне на взаимна помощ с по-широк обхват при събиране на публични вземания, включително за връчване на документи.

(2) Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите уведомява своевременно Европейската комисия за международни договори по ал. 1, които имат общ характер и не се отнасят за конкретен случай.

(3) Когато по силата на международен договор се осъществява взаимна помощ с други държави членки, която има по-широк обхват от взаимната помощ, предоставяна по реда на тази глава, местният запитващ, съответно местният запитан орган може да използва мрежата за електронна комуникация и стандартните формуляри по чл. 269в.