Държавен вестник, брой 15 от 24.II

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) С тази наредба се определя редът за установяване на владеенето на български език и професионалната терминология на български език от чужденците за упражняване на медицинска професия в Република България, включително и от чужденците, придобили професионална квалификация на територията на Република България.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Наредбата се прилага и за гражданите на държавите - членки на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария при проверка на познанията им по български език съгласно чл. 89 от Закона за признаване на професионални квалификации.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Чужденците и лицата по чл. 1, ал. 2, които желаят да упражняват професията "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт" в Република България, трябва да владеят български език и професионалната терминология на български език устно и писмено в степен, която позволява:

1. разбирането на писмен текст, включително използването на специализирана литература по медицина, както и на нормативните актове, свързани с упражняването на медицинска професия в Република България;

2. общуването с пациенти и лица, упражняващи медицинска професия, както и правилното провеждане на съответното медицинско изследване, диагностициране и лечение;

3. предлагане на достъпни и разбираеми за пациента съвети и информация;

4. писане съгласно установените правописни правила, включително правилното водене на медицинска или фармацевтична документация, изписването и разчитането на рецепти и направления за диагностични и специализирани изследвания.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Чужденците и лицата по чл. 1, ал. 2, които желаят да упражняват професията "медицинска сестра" или "акушерка" или друга медицинска професия от професионално направление "Здравни грижи" в Република България, трябва да владеят български език и професионалната терминология на български език в степен, която позволява да извършва тази работа и включва следните умения:

1. да общува с пациента и хората, които се грижат за него, както и с членовете на здравния екип и останалия персонал на лечебното заведение;

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) да събира необходимата за полагането на медицински грижи информация, както и да провежда разговор с пациента;

3. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) да предава на пациента и хората, които се грижат за него, ясна и разбираема информация и/или съвети относно всички грижи, лечение, профилактични, диагностични, терапевтични и рехабилитационни дейности, които влизат в професионалните задължения на съответния медицински специалист;

4. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) да разбира писмени текстове, включително медицинска документация, специализирана литература по съответната медицинска професия, както и нормативните актове, които се отнасят до работата на съответния медицински специалист;

5. да има нужната писмена и устна грамотност, необходима за доброто водене на медицинската документация относно пациента.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Лицата по чл. 2 и 3 подават заявление по образец (приложение № 1) до министъра на образованието и науката за издаване на удостоверение за владеене на български език и професионалната терминология на български език, към която прилагат копие от документ за самоличност и копие от дипломата за съответното медицинско образование.

Чл. 5. (1) Документите могат да се подават и чрез дипломатическите или консулските представителства на Република България, когато лицето живее в чужбина.

(2) Документите, издадени на чужд език, трябва да бъдат легализирани, а копието от дипломата за съответното медицинско образование - и нотариално заверено.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) При подаване на документите в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование (ЦОПУО) или в дипломатическото или консулското представителство лицата представят на длъжностното лице и оригинал на документите за сверяване.

Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Изпитът за установяване на владеенето на български език и професионална терминология на български език от лицата по чл. 2 и 3 се организира и провежда от ЦОПУО.

(2) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Директорът на ЦОПУО назначава комисия от специалисти, която провежда изпита, като в нейния състав задължително се включва медицински специалист, упражняващ съответната професия.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Удостоверението за владеене на български език и професионалната терминология на български език се издава от министъра на образованието и науката или от упълномощено от него лице по образец (приложение № 2).

(4) (Предишна ал. 3, доп. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Удостоверението служи за установяване на владеенето на български език и професионална терминология на български език само с оглед разпоредбата на чл. 186, ал. 3, т. 1 и ал. 8 от Закона за здравето.

Чл. 7. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 15 от 2015 г.) Владеенето на български език и професионална терминология на български език се установява от комисията чрез изпит (включващ писмена част и събеседване) по предварително оповестен график. До събеседване се допускат само лицата, положили успешно писмената част на изпита.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Въз основа на резултатите от проведения изпит и решението на комисията директорът на ЦОПУО предлага на министъра на образованието и науката да издаде или да откаже да издаде на съответното лице удостоверение по чл. 6, ал. 3.

(3) Лицата, на които е отказано издаване на удостоверение, могат да се явят повторно на изпит не по-рано от четири месеца от провеждането на предходния изпит.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) За лица, живеещи в чужбина, писмената част на изпита може да се проведе и в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България, в което са постъпили заявленията на тези лица. За провеждането на устната част тези лица задължително трябва да се явят в ЦОПУО.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Материалите за провеждането на писмената част на изпита се изпращат от ЦОПУО по искане на дипломатическото или консулското представителство на Република България.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Материалите от проведения писмен изпит се изпращат от дипломатическото или консулското представителство на Република България чрез Министерството на външните работи с дипломатическа поща или по електронен път в ЦОПУО за оценка от комисията.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) В случаите, когато материалите от проведения писмен изпит са изпратени по електронен път, оригиналите им се изпращат допълнително чрез Министерството на външните работи в ЦОПУО с дипломатическа поща.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 71 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 96 от 2018 г.) Лицата по ал. 1 получават информация за решенията по заявленията, както и за резултатите от проведената писмена част на изпита в ЦОПУО или в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България. По искане на лицето удостоверението за владеене на български език и професионалната терминология на български език се получава в ЦОПУО или в съответното дипломатическо или консулско представителство на Република България.