КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ПРЕВОЗ НА ЯДРЕНИ МАТЕРИАЛИ ПО МОРЕ (КОНВЕНЦИЯ NUCLEAR) (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХIХ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 13 ОКТОМВРИ 2004 Г. - ДВ, БР. 94 ОТ 2004 Г. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 3 МАРТ 20
КОНВЕНЦИЯ ОТНОСНО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ ПРИ ПРЕВОЗ НА ЯДРЕНИ МАТЕРИАЛИ ПО МОРЕ (КОНВЕНЦИЯ NUCLEAR)
(Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 13 октомври 2004 г. - ДВ, бр. 94 от 2004 г. В сила за Република България от 3 март 2005 г.)
Обн. ДВ. бр.93 от 22 Ноември 2005г.
Договарящите страни,
Като взеха предвид, че Парижката конвенция от 29 юли 1960 г. относно отговорността на трета страна в областта на ядрената енергия и нейния допълнителен протокол от 28 януари 1964 г. (наричана по-нататък "Парижката конвенция") и Виенската конвенция от 21 май 1963 г. относно гражданската отговорност за щети, причинени от ядрени отпадъци (наричана по-нататък "Виенската конвенция"), постановяват, че операторът на ядрена инсталация е отговорното лице за щети, причинени от ядрен инцидент, произтекъл по време на морски превоз на ядрен материал, за който се отнасят тези конвенции,
Като взеха предвид, че подобни разпоредби съществуват във влязлото в сила национално законодателство на някои държави,
Като взеха предвид, че все пак продължава прилагането на всички предшестващи международни конвенции в областта на морския транспорт,
Желаейки да осигурят, че операторът на ядрена инсталация носи изключителна отговорност за щети, причинени от ядрен инцидент, произтекъл по време на морски превоз на ядрен материал,
се споразумяха за следното:
Член 1
Всяко лице, което по силата на международна конвенция или национално законодателство, приложими в областта на морския транспорт, би могло да бъде подведено под отговорност за щети, причинени от ядрен инцидент, се освобождава от такава отговорност:
(а) ако операторът на ядрената инсталация е отговорен за такива щети по силата на Парижката или Виенската конвенции; или
(b) ако операторът на ядрената инсталация е отговорен за такива щети по силата на национално законодателство, регулиращо отговорността за такива щети, при условие че това законодателство е във всички отношения толкова благоприятно за лицата, които могат да претърпят щети, колкото която и да е от двете конвенции - Парижката или Виенската.
Член 2
1. Освобождаването, предвидено в член 1, се прилага също по отношение на щети, причинени от ядрен инцидент:
(а) на самата ядрена инсталация или на всяко имущество на местоположението на такава инсталация, което се използва или ще се използва във връзка с тази инсталация; или
(b) на транспортните средства, върху които въпросният ядрен материал се е намирал по време на ядрения инцидент,
за които операторът на ядрената инсталация не е отговорен поради освобождаването му от отговорност за такива щети съгласно разпоредбите на Парижката или Виенската конвенция или в случаите по член 1(b) по силата на съответни равностойни разпоредби на националното законодателство.
2. Разпоредбите на алинея 1 обаче не засягат отговорността на което и да е лице, което умишлено чрез действие или бездействие е причинило щета.
Член 3
Никоя разпоредба на тази конвенция не засяга отговорността на оператора на ядрен кораб по отношение на щетите, причинени от ядрен инцидент, включващ ядреното му гориво или радиоактивни продукти или отпадъци, произведени от такъв кораб.
Член 4
Тази конвенция замества всички международни конвенции в областта на морския транспорт, които към датата, на която тази конвенция е открита за подписване, са в сила или са открити за подписване, ратифициране или присъединяване, но само в обхвата, в който такива конвенции биха противоречали на настоящата; нищо в този член обаче не въздейства върху задълженията на договарящите страни по тази конвенция към недоговарящите държави, произтичащи съгласно такива международни конвенции.
Член 5
1. Тази конвенция е открита за подписване в Брюксел и остава открита за подписване в Лондон в централния офис на Междуправителствената морска консултативна организация (наричана по-нататък "организацията") до 31 декември 1972 г. и след това остава открита за присъединяване.
2. Държавите - членки на Обединените нации или всяка от специализираните агенции, или тези от Международната агенция за атомна енергия, или страните по устава на Международния съд могат да станат страни по тази конвенция посредством:
(а) безусловно подписване без необходимост от ратифициране, приемане или одобряване; или
(b) подписване, подлежащо на ратифициране, приемане или одобряване, последвано от ратифициране, приемане или одобряване; или
(с) присъединяване.
3. Ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на официален документ с такава сила при Генералния секретар на организацията.
Член 6
1. Тази конвенция влиза в сила на деветдесетия ден след датата, на която пет държави са я подписали безусловно, без необходимост от ратифициране, приемане или одобряване, или са депозирали официални документи за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване при Генералния секретар на организацията.
2. За всяка държава, която впоследствие подписва тази конвенция безусловно, без необходимост от ратифициране, приемане или одобряване, или депозира своите официални документи за ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване, конвенцията влиза в сила на деветдесетия ден след датата на това подписване или депозиране.
Член 7
1. Тази конвенция може да бъде денонсирана от всяка договаряща по нея страна по всяко време след датата, на която конвенцията влиза в сила за тази държава.
2. Денонсирането се осъществява посредством писмено уведомление, предоставено на Генералния секретар на организацията.
3. Денонсирането влиза в сила една година или в подобен по-дълъг период, определен в уведомлението, след получаването му от Генералния секретар на организацията.
4. Независимо от денонсирането от договаряща страна съгласно този член разпоредбите на тази конвенция продължават да се прилагат за всяка щета, причинена от ядрен инцидент, случил се преди влизане в сила на денонсирането.
Член 8
1. Обединените нации, където са административна власт за територия или договаряща страна по тази конвенция, отговорна за международните връзки на територия, могат по всяко време посредством писмено уведомление до Генералния секретар на организацията да декларират, че тази конвенция се разпростира върху такава територия.
2. Тази конвенция се разпростира върху упоменатата тук територия от датата на получаване на уведомлението или от друга такава дата, каквато може да бъде определена в уведомлението.
3. Обединените нации или всяка договаряща страна, която е направила декларация по алинея 1 на този член, може по всяко време след датата, на която конвенцията се е разпростряла върху която и да е територия, да обяви посредством писмено уведомление до Генералния секретар на организацията, че тази конвенция престава да се разпростира върху такава територия, упомената в заявлението.
4. Тази конвенция престава да се разпростира върху всяка територия, упомената в такова уведомление, една година или в подобен по-дълъг период, какъвто може да бъде определен в него, след получаването на уведомлението от Генералния секретар на организацията.
Член 9
1. Организацията може да свиква конференция с цел ревизиране или изменение на тази конвенция.
2. Организацията свиква конференция на договарящите се страни по тази конвенция за ревизирането или изменението й при поискване на не по-малко от една трета от договарящите страни.
Член 10
Договаряща страна може да направи резерви, съответстващи на тези, които валидно е направила по Парижката и Виенската конвенция. Резервите могат да бъдат направени по време на подписването, ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването.
Член 11
1. Тази конвенция се депозира при Генералния секретар на организацията.
2. Генералният секретар на организацията:
(а) информира всички държави, които са подписали или са се присъединили към тази конвенция, относно:
(i) всяко ново подписване и всяко депозиране на официален документ заедно с тяхната дата;
(ii) всяка резерва, направена в съответствие с тази конвенция;
(iii) датата на влизане в сила на тази конвенция;
(iv) всяко денонсиране на тази конвенция и датата, на която то влиза в сила;
(v) разпростирането на тази конвенция върху всяка територия съгласно алинея 1 на член 8 и прекратяването на всяко такова разпростиране съгласно разпоредбите на алинея 4 на същия член, съобщавайки във всеки един случай датата, на която конвенцията се е разпростряла или е прекратила това си разпростиране;
(b) изпраща легализирани копия на всички подписали я държави и до всички държави, които са се присъединили към тази конвенция.
3. От влизането на тази конвенция в сила Генералният секретар предава едно нейно легализирано копие на Секретариата на Обединените нации за регистриране и публикуване съгласно член 102 от Хартата на Обединените нации.
Член 12
Тази конвенция е съставена в един-единствен екземпляр на английски и френски език, като текстовете имат еднаква сила. Официални преводи на испански и руски език се изготвят и депозират заедно с подписания оригинал.
В уверение на което долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени от техните правителства за тази цел, са подписали тази конвенция.
Изготвена в Брюксел на седемнадесети декември 1971 г.