КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСТВОТО НА ОМЪЖЕНАТА ЖЕНА (НРБ СЕ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ КОНВЕНЦИЯТА С РЕШЕНИЕ НА МС ОТ 15 АПРИЛ 1960 Г. РЕШЕНИЕТО НА МС Е ОДОБРЕНО С УКАЗ № 152 ОТ 23 АПРИЛ 1960 Г. НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ - ИЗВ., БР. 37 ОТ 1960 Г.
КОНВЕНЦИЯ ЗА ГРАЖДАНСТВОТО НА ОМЪЖЕНАТА ЖЕНА
(НРБ се присъединява към конвенцията с Решение на МС от 15 април 1960 г. Решението на МС е одобрено с Указ № 152 от 23 април 1960 г. на Президиума на Народното събрание - Изв., бр. 37 от 1960 г. В сила за България от 20 септември 1960 г.)
Обн. ДВ. бр.37 от 6 Май 1960г.
Договарящите се държави,
Имайки предвид, че в правото и практиката възникват колизии относно гражданството като резултат от разпоредбите за загубване или получаване на гражданство от жените, вследствие на встъпване в брак, прекратяване на брака или сменяне гражданството от мъжа през време на съществуването на брачния съюз,
Имайки предвид, че в член 15 на Всеобщата декларация за правата на човека Общото събрание на Организацията на обединените нации посочи, че "всеки човек има право на гражданство" и че "никой не може произволно да бъде лишен от своето гражданство или от правото да промени гражданството си",
Желаейки да сътрудничат с Организацията на обединените нации, за да способствуват за всеобщото уважение и съблюдаване на правата на човека и на основните свободи за всички без разлика на пол,
С настоящото се споразумяха за следното:
Член 1
Всяка договаряща държава приема, че нито сключването, нито прекратяването на брака между който и да е от нейните граждани и чужденец, нито сменяването на гражданството от мъжа през време на съществуването на брачния съюз няма автоматически да се отразяват върху гражданството на жената.
Член 2
Всяка договаряща държава приема, че нито доброволното получаване от който и да е от нейните граждани на гражданство на някоя друга държава, нито отказване на който и да е от нейните граждани от своето гражданство няма да пречат на жената на този гражданин да запази гражданството.
Член 3
1. Всяка договаряща държава приема, че чужденка, омъжена за който и да е от нейните граждани, може да получи по нейна молба гражданството на своя мъж по специален опростен ред за натурализация. Даването на такова гражданство може да бъде обект на ограничения, установявани в интересите на държавната сигурност или на публичния ред.
2. Всяка договаряща държава приема, че настоящата Конвенция няма да се тълкува като засягаща някое законодателство или съдебна практика, съгласно които чужденка, омъжена за някой от нейните граждани, може по право да получи по нейна молба гражданството на своя мъж.
Член 4
1. Настоящата Конвенция е открита за подписване и ратифициране от която и да е държава - членка на Организацията на обединените нации, а също така от която и да е друга държава, която е или ще стане впоследствие членка на което и да е специализирано учреждение на Организацията на обединените нации, или която е или ще стане впоследствие участник в Статута на Международния съд, или от коя и да е друга държава, на която Общото събрание на Организацията на обединените нации ще изпрати покана.
2. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация и ратификационните документи се предават за съхранение на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 5
1. Настоящата Конвенция е открита за присъединяване от всички държави, споменати в точка 1 на член 4.
2. Присъединяването се извършва чрез предаване за съхранение на документа за присъединяване на Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 6
1. Настоящата Конвенция влиза в сила на деветдесетия ден от деня на предаване за съхранение на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване.
2. За всяка държава, ратифицираща настоящата Конвенция или присъединяваща се към нея след предаването за съхранение на шестия ратификационен документ или документ за присъединяване, Конвенцията влиза в сила на деветдесетия ден от деня на предаването за съхранение от тази държава на нейния ратификационен документ или документа за присъединяване.
Член 7
1. Настоящата Конвенция се прилага по отношение на всички несамоуправляващи се, подопечни, колониални и други невлизащи в метрополните територии, за международните отношения на които е отговорна някоя от договарящите държави; при условие на спазване на разпоредбите на точка 2 на настоящия член съответната държава заявява при подписването, ратифицирането или присъединяването по отношение на кои невлизащи в метрополията територии настоящата Конвенция се прилага ipso facto в резултат на такова подписване, ратифициране или присъединяване.
2. При всеки случай, когато някоя невлизаща в метрополията територия не се взема, доколкото това се отнася до гражданството, като едно цяло с територията на метрополията, и при всеки случай, когато, въз основа на конституционните закони или практиката на договарящата държава или съответната невлизаща в метрополията територия, за прилагане на настоящата Конвенция по отношение на тази територия се изисква предварително съгласие на последната, договарящата държава е длъжна да вземе мерки, за да получи необходимото съгласие на тази невлизаща в метрополията територия в дванадесетмесечен срок от деня на подписването на Конвенцията от тази договаряща държава, а след получаване на такова съгласие тази договаряща държава уведомява за това Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Настоящата Конвенция се прилага по отношение на територията или териториите, споменати в такова уведомление, от деня на получаването му от Генералния секретар.
3. След изтичане на споменатия в точка 2 на настоящия член дванадесетмесечен срок съответните договарящи държави уведомяват Генералния секретар за резултатите на своите консултации с тези на влизащите в метрополията територии, за международните връзки на които те са отговорни и съгласието на които за прилагането на настоящата Конвенция не е било получено.
Член 8
1. При подписването, ратифицирането или присъединяването всяка държава може да прави уговорки към всеки член на настоящата Конвенция, освен членове 1 и 2.
2. Ако някоя държава прави уговорка в съответствие с точка 1 на настоящия член, то тази уговорка не засяга задължителния характер на Конвенцията в отношенията между държавата, направила уговорката, и останалите й участници, с изключение на тази разпоредба или тези разпоредби, до които тази уговорка се отнася. Генералният секретар на Организацията на обединените нации съобщава текста на тази уговорка на всички държави, които са или ще бъдат участници в настоящата Конвенция. Всяка държава, която е или впоследствие ще стане участник в настоящата Конвенция, може да уведоми Генералния секретар, че тя не е съгласна да се смята за обвързана от тази Конвенция с държавата, направила тази уговорка. Това уведомление трябва да бъде направено в течение на деветдесет дни, считано от датата на съобщението на Генералния секретар по отношение на държавите, участнички в настоящата Конвенция, и считано от датата на депозирането на ратификационния документ или документа за присъединяването по отношение на държавите, станали впоследствие нейни участници. В случай на такова уведомление Конвенцията не ще действува между държавата, от която изхожда това уведомление, и държавата, направила уговорката.
3. Всяка държава, направила уговорка в съответствие с точка 1 на настоящия член, може да я оттегли, напълно или частично в кое и да е време след приемането й, чрез уведомление, изпратено на името на Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Това уведомление влиза в сила в деня на получаването му.
Член 9
1. Всяка договаряща държава може да денонсира настоящата Конвенция чрез писмено уведомление на Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Денонсирането влиза в сила една година след деня на получаването на това уведомление от Генералния секретар.
2. Настоящата Конвенция загубва сила в деня на влизане в сила на денонсацията, в резултат на която броят на участниците в тази Конвенция става по-малък от шест.
Член 10
Всеки спор между две или повече договарящи държави за тълкуването или прилагането на настоящата Конвенция, който не е разрешен чрез преговори, се предава, по искане на всяка от спорещите страни за разрешаване на Международния съд, ако страните не се споразумеят за друг начин на уреждане.
Член 11
Генералният секретар на Организацията на обединените нации известява всички членове на Организацията на обединените нации, а също така държавите, които не са нейни членове, споменати в точка 1 на член 4 на настоящата Конвенция, за следното:
а) За подписването и за получаването на ратификационните документи съгласно член 4;
b) За получаването на документите за присъединяване съгласно член 5;
c) За деня на влизането на настоящата Конвенция в сила съгласно член 6;
d) За съобщенията и уведомленията, получени съгласно член 8;
e) За уведомленията за денонсиране, получени съгласно точка 1 на член 9;
f) За прекратяване действието на Конвенцията, съгласно точка 2 на член 9.
Член 12
1. Настоящата Конвенция, чийто английски, испански, китайски, руски и френски текстове са еднакво автентични, се предава на съхранение в архива на Организацията на обединените нации.
2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации препраща заверени преписи на тази Конвенция на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, а също така на държавите, които не са нейни членове, споменати в точка 1 на член 4.
-------------------------
В удостоверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните правителства, подписаха настоящата Конвенция, открита за подписване в Ню Йорк на 20 февруари хиляда деветстотин петдесет и седма година.
