Държавен вестник, брой 91 от 15.XI

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за извършване на индивидуален дозиметричен контрол на лицата, които работят с източници на йонизиращи лъчения.

(2) Индивидуален дозиметричен контрол се извършва за определяне на индивидуалното дозово натоварване на лицата при работа с източници на йонизиращи лъчения.

Чл. 2. (1) Индивидуален дозиметричен контрол се извършва на:

1. лицата, които извършват дейности с източници на йонизиращи лъчения;

2. лицата, които преминават обучение в среда на йонизиращи лъчения;

3. лицата от външни организации, които извършват дейности в предприятието и са в среда на йонизиращи лъчения;

4. лицата, които участват в ликвидиране на последствията от радиационни инциденти и аварии;

5. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) лицата, участващи в планирано повишено облъчване.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Извършването на индивидуален дозиметричен контрол изисква предварителна оценка на дейностите, които се извършват с йонизиращи лъчения, вида на източниците на йонизиращи лъчения и категоризация на професионално облъчените лица по реда на Наредбата за радиационна защита (ДВ, бр. 16 от 2018 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Органите на държавния здравен контрол правят преглед на категоризацията на професионално облъчените лица по ал. 2 и при необходимост дават указания относно необходимостта от извършване на индивидуален дозиметричен контрол.

Чл. 3. Индивидуалното облъчване се определя чрез:

1. системно измерване на дозата външно облъчване с един или повече персонални дозиметри;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) измерване на постъпванията на радионуклиди в организма и определяне на дозата от вътрешно облъчване;

3. (доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) ретроспективна оценка на дозата при инцидентно и аварийно облъчване;

4. регистрираните и архивираните данни за всяко контролирано лице.

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В зависимост от характера на работата и условията на труд се провежда индивидуален дозиметричен контрол на външното и/или на вътрешното облъчване на база на анализ на пътищата на облъчване и в съответствие с Наредбата за радиационна защита.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)

Чл. 5. (1) Индивидуалният дозиметричен контрол на външно и/или вътрешно облъчване се осъществява от дозиметрични лаборатории, акредитирани за тази дейност от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Лабораториите по ал. 1 участват в междулабораторни сравнения най-малко веднъж на 3 години, като резултатите от тях се предоставят на Националния център по радиобиология и радиационна защита.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Лабораториите, извършващи дейността по ал. 1, регистрират резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол на лицата, работещи с източници на йонизиращи лъчения, и изпращат протокол с резултатите до предприятията не по-късно от 15 дни след обработване на индивидуалните средства за измерване.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол по ал. 3 се изпращат в регистъра по чл. 71, ал. 1 от Закона за здравето по реда на наредбата по чл. 71, ал. 2 от Закона за здравето.

Чл. 6. (1) Когато данните от индивидуалния дозиметричен контрол са недостатъчни за определяне на индивидуалното облъчване, се използват и данните от мониторинга на радиационните фактори на работната среда.

(2) Оценката на индивидуалната доза по ал. 1 се извършва от квалифициран експерт по радиационна защита.

Чл. 7. Индивидуалната годишна доза се определя като сума от дозите от външно и вътрешно облъчване за всяко лице от персонала.

Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Предприятието осигурява необходимите условия, включително и финансовите, за провеждането на индивидуалния дозиметричен контрол на професионално облъчените лица.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)

(3) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)

Чл. 9. (1) Данните от индивидуалния дозиметричен контрол на работещите в среда на йонизиращи лъчения се архивират и съхраняват от:

1. Министерството на здравеопазването в регистъра по чл. 71 от Закона за здравето;

2. ръководителите на дозиметричните лаборатории по чл. 5, ал. 1;

3. предприятието.

(2) Информацията за всяко контролирано лице се съхранява в регистъра и предприятието, докато лицето навърши или би навършило 75-годишна възраст, но не по-малко от 30 години от приключване на трудовата дейност, свързана с работа с източници на йонизиращи лъчения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Дозиметричните лаборатории по чл. 5, ал. 1 съхраняват носителите на първична информация не по-малко от 5 години след оценката на дозите.

Чл. 10. (1) Предприятията са длъжни:

1. да следят да не се превишават границите на годишната ефективна и еквивалентна доза;

2. да поддържат професионалното облъчване на възможно най-ниско ниво;

3. най-малко един път в годината да информират всяко лице от персонала за резултатите от индивидуалния дозиметричен контрол.

(2) Работникът удостоверява с подпис върху личната дозиметрична карта (ЛДК) по чл. 23, че е запознат с дозите на облъчване, получени при изпълнение на трудовите си задължения.

Чл. 11. (1) Индивидуален дозиметричен контрол на професионалното външно облъчване се провежда задължително на персонала, работещ в контролираната зона на обекти, извършващи лицензирани дейности с източници на йонизиращи лъчения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Индивидуалният дозиметричен контрол на професионално облъчваните лица, категоризирани по реда на Наредбата за радиационна защита в категория Б, се провежда, за да потвърди, че тези лица са категоризирани правилно, и се осъществява винаги когато това се изисква от органите на държавния здравен контрол.

Чл. 12. Индивидуален дозиметричен контрол се провежда на лица, работещи с източници на неутрони, когато има вероятност годишната еквивалентна доза да превиши 1 mSv.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Ефективната и еквивалентните дози за персонал с определени в Наредбата за радиационна защита граници се оценяват чрез измерване на операционни величини Н_р(d):

1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) персонален дозов еквивалент H_p(10) - за оценка на ефективната доза;

2. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) персонален дозов еквивалент H_p(0,07) - за оценка на еквивалентната доза за крайници и кожа

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) персонален дозов еквивалент H_p(0,07) - за оценка на еквивалентната доза за очна леща

(2) Персоналните дозиметри се калибрират в операционните величини за индивидуална еквивалентна доза Н_р(d).

(3) Ефективната доза от външно облъчване се определя чрез измерване на индивидуалната еквивалентна доза Н_р(10) с дозиметър, носен на гърдите.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Еквивалентната доза за кожата се определя чрез измерване на индивидуалната еквивалентна доза Н_р(0,07) с дозиметър, носен на гърдите.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) За оценка на еквивалентната доза за очната леща се измерва индивидуалната еквивалентна доза Н_р(3) с дозиметър, носен на челото или слепоочието.

(6) Дозиметри за крайниците се поставят, когато годишната еквивалентна доза може да надвиши 150 mSv, като се разполагат на местата с очаквано максимално облъчване.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) (1) Нивата на персоналните дозови еквиваленти Н_p(10) за всяко отделно измерване са:

1. ниво на регистрация - 0,10 mSv за рентгенови и гама-лъчения с енергия, по-малка от 0,2 MeV; 0,20 mSv за гама-, бета-лъчения и неутрони;

2. ниво на обследване - 6 mSv.

(2) Нивото на регистрация на персоналния дозов еквивалент за кожа H_p(0,07) и за очна леща H_p(3) са съответното минимално ниво на откриване на системата за измерване.

(3) Нивото на обследване на персоналния дозов еквивалент за кожа H_p(0,07) и за очна леща H_p(3) са съответно 150 mSv и 6 mSv.

Чл. 15. (1) Индивидуалните дози под нивата на регистрация се записват като "по-малко от" 0,10 (0,20) mSv и се третират като нулеви при оценяване на индивидуалната доза.

(2) При регистриране на дози над нивата на обследване ръководителят на лабораторията по чл. 5, ал. 1 писмено и по телефон уведомява органите на държавния здравен контрол и ръководителя на предприятието.

Чл. 16. (1) Като персонални дозиметри се използват:

1. филмови, термолуминесцентни, фотолуминесцентни, електронни и кондензаторни (писалки) дозиметри - за фотони лъчения, бета-лъчения, протони и ускорени електрони;

2. термолуминесцентни албедо дозиметри, трекови детектори, "bubble"-детектори - за неутрони, алфа-частици и тежки ядра.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Дозиметрите за индивидуален дозиметричен контрол на външно облъчване трябва да отговарят на изискванията на чл. 67, ал. 2 от Наредбата за радиационна защита.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Изпитването на дозиметрите се извършва не по-рядко от веднъж на две години.

Чл. 17. (1) Индивидуалният дозиметър се носи върху работното облекло, така че да не се допуска засенчването му от други предмети. Когато се използва защитна оловно-гумена престилка, дозиметърът се носи под нея.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) При измерване на облъчването на очите персоналният дозиметър за Н_p(3) се носи близо до очите - на слепоочието или между очите. Допуска се оценка на дозата според данните от дозиметъра за Н_p(0,07) или Н_p(10). Оценката на дозата в този случай се базира на препоръките на Международната комисия по радиационна защита (МКРЗ) или Международната агенция по атомна енергия. При всички случаи се вземат предвид видът на лъчението, неговата енергия и посока, както и характеристиките на полето.

(3) След приключване на работа персоналният дозиметър се съхранява на място, което е защитено от йонизиращи лъчения.

Чл. 18. (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на дозата при индивидуалния дозиметричен контрол се извършва с периодичност съобразно категорията на професионално облъченото лице съгласно чл. 63 от Наредбата за радиационна защита, както следва:

1. за персонал от категория А - всеки месец;

2. за персонал от категория Б - веднъж на три месеца.

Чл. 19. (1) Определянето на индивидуалните дози на персонала при едновременно използване на основен дозиметър (за системен контрол) и допълнителен сигнален дозиметър (за оперативен контрол) се извършва в следните области:

1. в промишлената радиография (рентгенова и гама-дефектоскопия);

2. при мощни гама-облъчватели и ускорители;

3. при ремонт и поддръжка на рентгенови уредби и радиоизотопни източници, ако съществува риск за облъчване в първичния сноп;

4. в контролираната зона на ядрените съоръжения;

5. в предприятията за управление на радиоактивни отпадъци;

6. при ликвидиране на последствията от радиационна авария.

(2) Данните от дозиметрите за оперативен контрол се отчитат, регистрират и съхраняват в предприятието.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на дозата се извършва само от показанията на основния дозиметър.

Чл. 20. Индивидуалният дозиметричен контрол на работниците от външни организации се извършва със същите методи и средства, които се прилагат към работещите в предприятието.

Чл. 21. (1) При посещения на лица в контролираната зона на всяка група се осигуряват не по-малко от два директно показващи индивидуални дозиметъра.

(2) Отчетените дози на лицата по ал. 1 се регистрират в предприятието.

Чл. 22. (1) При използване на персоналните дозиметри се спазват следните изисквания:

1. да се предпазват от натиск, удар, падане, нагряване, намокряне и други въздействия, които могат да доведат до повреждането им и загуба на дозна информация;

2. да се използват само през периода, за който са предназначени.

(2) Използването на персоналните дозиметри за срок, по-голям от определения, може да стане след разрешение от дозиметричната лаборатория.

(3) Използваните дозиметри се връщат на лабораторията по чл. 5, ал. 1 в двуседмичен срок от смяната им, придружени със сведения, съгласно приложение № 2.

(4) Не се допуска:

1. използването на един и същ дозиметър от две лица през контролния период;

2. носенето на персонални дозиметри от лицето, когато се налага да му бъде извършено медицинско облъчване;

3. надписване или заличаване на кодовия номер на дозиметъра;

4. манипулиране на дозиметъра (умишлено облъчване или увреждане).

Чл. 23. (1) (Предишен текст на чл. 23 - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) За всяко лице от персонала се съставя лична дозиметрична карта (ЛДК) съгласно приложение № 3. В картата се нанасят числените стойности на получените дози от външно и вътрешно облъчване при нормални условия и при радиационни инциденти или аварии.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Числените стойности на получените дози от външно и вътрешно облъчване при нормални условия и при радиационни инциденти или аварии се попълват от отговорника по радиационна защита, определен със заповед на ръководителя на предприятието в радиационен паспорт съгласно приложение № 8 към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 11 за здравни норми и изисквания при работа в среда на йонизиращи лъчения (ДВ, бр. 91 от 2018 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Радиационният паспорт е личен и не може да бъде прехвърлян на други лица.

Чл. 24. (1) В случай на радиационен инцидент или авария индивидуалният дозиметър незабавно се изпраща в лабораторията по чл. 5, ал. 1. Определянето на дозата се извършва в срок до 24 часа след получаването на дозиметъра.

(2) За получената доза лабораторията по чл. 5, ал. 1 незабавно уведомява Министерството на здравеопазването, Агенцията за ядрено регулиране и предприятието.

(3) При съмнения за облъчване в силно нехомогенно поле предприятието осигурява извършване на допълнителни изследвания за установяване на връзката между показанията на дозиметъра и ефективната доза.

(4) Резултатите от допълнителната оценка на индивидуалната доза се изпращат в Министерството на здравеопазването за вписване в регистъра по чл. 71 от Закона за здравето.

Чл. 25. (1) За индивидуален дозиметричен контрол на вътрешното облъчване се използват следните методи за определяне на инкорпорираните радионуклиди:

1. преки методи - чрез измерване на разпределението и пълната активност на радионуклидите в човешкия организъм;

2. косвени методи - чрез определяне на концентрацията на активностите, които се отделят от организма (урина, фекалии, издишван въздух).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Минимално измеряемата активност на използваните методи за оценка на вътрешното облъчване трябва да е на порядък по-ниска от границата на годишно постъпване на съответния радионуклид.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) За контрол на вътрешното облъчване на персонала се прилагат биокинетичните модели на МКРЗ за поведението на радионуклидите, попаднали в организма чрез вдишване или поглъщане. За други пътища на постъпване или когато биокинетичните модели на МКРЗ не са приложими, се използва индивидуално моделиране за определяне на вътрешното облъчване.

Чл. 27. (1) (Предишен текст на чл. 27, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на дозите от постъпване на радионуклиди включва един или няколко метода:

1. последователни измервания на съдържанието на радионуклиди в организма или в отделни органи и тъкани;

2. измерване на радионуклиди в биологични проби или издишвания въздух;

3. измерване на радионуклиди в проби от обекти на работната среда.

(2) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Оценката на индивидуалната ефективна доза на работниците, получена от облъчване от радон, се извършва по реда на ал. 1, т. 3.

(3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) За работни места, където обемната активност на радон продължава да надвишава 300 Bq.m^-3 въпреки предприетите мерки и действия за оптимизация на радиационната защита, предприятията извършват оценка на индивидуалната ефективна доза на работниците.

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В случаите, когато индивидуалната ефективна доза на работника, дължаща се на облъчване от радон, надвишава 6 mSv за период от една година, работникът се третира като професионално облъчено лице.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Индивидуален дозиметричен контрол на вътрешното облъчване се провежда задължително на персонала, работещ в контролираната зона на ядрени съоръжения и в лаборатории с открити източници на йонизиращи лъчения, където се очаква значително постъпване на радионуклиди при:

1. работа с големи обеми газообразни и летливи материали;

2. обработка на плутоний и други трансуранови елементи;

3. добив, обогатяване и преработка на ториеви руди и използване на торий и неговите съединения;

4. добив, обогатяване и пречистване на висококачествени уранови руди;

5. обработка на естествен и слабообогатен уран и производство на ядрено гориво;

6. масово производство на изотопи;

7. работа в рудници и други помещения, където нивата на радона превишават установените нива за действие;

8. производство на големи количества радиофармацевтици;

9. обработка на големи количества радиофармацевтици и радиоизотопи;

10. прилагане на големи количества радиофармацевтици и радиоизотопи;

11. обслужване на ядрени съоръжения и съоръжения за управление на радиоактивни отпадъци.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.)

Чл. 29. (1) Контролът на вътрешното облъчване се провежда по график, изготвен от предприятието при спазване на следните изисквания:

1. за всяко лице се определя целотелесната активност преди започване на работа с открити радиоактивни източници;

2. за всяко лице не по-рядко от един път годишно се извършва измерване на целотелесната активност.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Индивидуалният контрол се провежда с отчитане на възможните стойности на постъпване на радионуклиди и колебанията им.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Периодичността на контрола се установява така, че да не се пропускат постъпвания, обуславящи годишна дози, по-големи от 5% от границите на годишна еквивалентна и ефективна доза.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В случаите, когато постъпването е било по средата на периода на контрола, периодичността му следва да се промени така, че оценката на постъпването да не се намали повече от три пъти от действителното постъпване на радионуклиди.

Чл. 30. (1) За оценка на очакваната ефективна доза се използват биокинетични модели по чл. 26.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) При хронично постъпване на радионуклиди остатъчната активност в човешкия организъм от постъпвания в предходни години се счита за фоново ниво за текущата година.

(3) При оценка на дозата не се взема под внимание облъчване в резултат на приемане на радиофармацевтици, за което лицето е длъжно да информира предприятието.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) В случай, че методите на индивидуалния контрол не позволяват определяне на постъпването на радионуклиди, се използват допълнителни методи като мониторинг на работното място.

Чл. 32. (1) Контролът на вътрешното облъчване след авария се провежда в разумно къс срок и с периодичност, зависеща от вида и мащаба на аварията.

(2) Контролът по ал. 1 има предимство пред текущите измервания.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Нивата на индивидуалните дози на вътрешното облъчване са:

1. ниво на регистрация;

2. ниво на обследване;

3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) контролно ниво.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Нивото за регистрация на индивидуални дози от вътрешно облъчване се определя от дозиметричната лаборатория със съдействието на предприятието при следните изисквания:

1. ниво за регистрация е оценена доза от всеки период на мониторинг с периодичност, определена съгласно чл. 29;

2. сумата от определеното ниво за регистрация за всички периоди на мониторинг през годината и за всички радионуклиди не трябва да надхвърля 1 mSv.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Ниво за обследване е стойност на дозата от един период на мониторинг, която съответства на очаквана ефективна доза 6 mSv.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Контролно ниво на постъпванията или на дозите от вътрешно облъчване се въвежда от предприятието за целите на оптимизиране на радиационната защита.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Индивидуалните дози под нивата на регистрация се записват като "по-малко от" нивото за регистрация съгласно чл. 33, ал. 2 и се третират като нулеви при оценяване на индивидуалната доза.

(2) При регистриране на дози над нивата на обследване ръководителят на лабораторията по чл. 5, ал. 1 писмено и по факс уведомява органите на държавния здравен контрол и ръководителя на предприятието.

Чл. 35. Критериите за провеждане на индивидуален контрол на вътрешното облъчване са посочени в приложение № 4.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г.) Данните за постъпванията и индивидуалните дози вътрешно облъчване, получени при аварии и всички резултати на контрола по чл. 32, се изпращат незабавно в Министерството на здравеопазването за вписване в регистъра по чл. 71 от Закона за здравето. Данните се съхраняват в лабораторията, извършила измерването, в продължение на 30 години.