Държавен вестник, брой 90 от 11.XI

Правителството на Република България и правителството на Монголия, назовавани по-нататък като "договарящи се страни",

като отчитат значителния принос на международното и двустранното сътрудничество в борбата с болестите, неприятелите и плевелите по растенията и растителните продукти за предотвратяване на тяхното разпространение в света,

и като заявяват своята готовност да координират усилията си в борбата с вредителите, за да защитят своите страни от тяхното проникване и разпространение,

ръководени от желанието да развиват по-интензивно двустранните научно-технически, икономически и търговски връзки в областта на карантината и защитата на растенията,

се споразумяха за следното:

Член 1

Договарящите се страни осигуряват компетентни действия и ефективни мероприятия за предотвратяване проникването и разпространението на болести, неприятели и плевели (наричани по-нататък "вредители") по растенията и растителните продукти, включени в Националния списък за карантинни вредители на всяка от страните.

Член 2

Термините, използвани в това споразумение, имат следното значение:

1. "Растения" са живи растения или живи части от тях, включително семена, като живи части от растения са плодове в ботанически смисъл, без замразените, луковици, коренища, рязан цвят, клонки и листа; отрязани дървета и листа; тъканни култури.

2. "Растителни продукти" са тези от растителен произход (включително семена, докато не са включени в понятието "растения"), необработени, или продукти, които по своята природа или по начина на преработка могат да допринесат за пренасяне на вредители.

3. "Карантинен вредител" е този, който нанася осезаеми вреди на икономиката, несъществуващ в страната или съществуващ, но ограничено разпространен и активно контролиран.

4. "Вредител" е представител на растителния или животинския свят, вирус, микоплазма или друг патоген, вреден за растенията или растителните продукти.

5. "Фитосанитарен сертификат" е официален международен документ, съобразен с модела, приложен към Международната конвенция за защита на растенията (Рим, 1951 г.), удостоверяващ отсъствието на карантинни вредители в стоките и продуктите.

Член 3

Това споразумение се сключва основно за целите на растителната карантина и карантинните вредители, които могат да бъдат разпространени в резултат на международните и двустранните търговски взаимоотношения на договарящите се страни с растения и растителни продукти.

Член 4

Всяка от договарящите се страни организира и осигурява:

1. а) контрол на растенията и растителните продукти по време на вегетацията, съхранението и доставката до двете страни по време на транспортирането им за установяване на появата на карантинни вредители, болестите, плевелите по земеделските, полските и горските растения;

б) контрола на партидите от растения и растителни продукти, предназначени за износ, и на транспортните средства, използвани за международен трафик на такива стоки, за да не се допусне проникването на карантинни вредители на територията на другата договаряща се страна;

в) третиране за борба с вредителите (ако е необходимо) на партидите от растения, растителни продукти, опаковки и транспортни средства;

г) издаване на фитосанитарни сертификати за произхода на партидите от растения и растителни продукти, тяхното фитосанитарно състояние и допълнителна информация, когато е необходимо.

2. Фитосанитарният контрол се извършва и фитосанитарният сертификат се издава само от оторизирано лице и се заверява с печата на държавен орган, оторизиран за такъв контрол.

3. Фитосанитарният сертификат трябва да бъде оригинален и попълнен на английски език и не може да има никакви поправки и изтривания, освен ако не са официално заверени.

4. При реекспорт на растения и растителни продукти фитосанитарният сертификат за реекспорт трябва да се съпровожда от оригиналния фитосанитарен сертификат на страната производител или официално заверено копие от него.

Член 5

1. Договарящите се страни, за да предотвратят проникването на карантинни вредители по растенията и растителните продукти на своите територии, имат право:

а) да ограничат или предявят специални изисквания, отнасящи се до вноса на растения и растителни продукти;

б) да забранят вноса на растения или растителни продукти при реална опасност от проникването на определен вредител;

в) да извършват фитосанитарен контрол на всяка партида от растения или растителни продукти на граничните контролно-пропускателни пунктове независимо от наличието на фитосанитарен сертификат;

г) да изискват при необходимост партиди от растения или растителни продукти да бъдат обработени, унищожени или върнати на страната износител.

2. Договарящите се страни във връзка с член 1:

а) обменят списъците на вредителите, чието присъствие не се допуска при внасянето на растения и растителни продукти, в срок 60 дни от подписването на това споразумение;

б) обменят чрез компетентните си органи информация за действащите в съответната договаряща се страна нормативни актове;

в) предприемат мерки, посочени в параграф 1, букви (а), (б) и (г) на този член, само когато това е необходимо поради фитосанитарни причини;

г) уведомяват другата договаряща се страна в писмена форма 30 дни преди въвеждането на ограничения, забрани и изисквания, отнасящи се до вноса на растения и растителни продукти;

д) определят контролните гранични пунктове, през които се допуска вносът на растения и растителни продукти.

3. Договарящите се страни забраняват вноса на почви (с изключение на торф) и използването на слама, сено, плява, мъх и кора за опаковъчни материали.

4. Транзитното преминаване на партиди от растения и растителни продукти се допуска, когато се спазват фитосанитарните изисквания на страната, през територията на която преминават.

Член 6

1. При внос и износ на големи количества растения и растителни продукти във/или от територията на една от договарящите се страни, по взаимно съгласие, органите на двете страни могат да упражняват съвместен контрол. Фитосанитарните инспектори се осигуряват с помещения за офиси и с оборудването за контрол от страната домакин.

2. Договарящите се страни чрез преки контакти си предоставят взаимно информация за появата и развитието на вредители, както и за използваните средства за борба с вредителите и тяхната ефективност.

3. Договарящите се страни взаимно се информират за научно-техническите постижения в областта на растителната защита и граничния фитосанитарен контрол, както и за професионални списания, монографии и важни публикации.

Член 7

Договарящите се страни се споразумяват да организират работни срещи на експерти и научни работници по текущи въпроси, касаещи растителната карантина и растителната защита. Срещите да се провеждат алтернативно в Република България и Монголия.

Член 8

Компетентните органи на двете договарящи се страни - за Република България - Националната служба за растителна защита, и за Монголия - оторизирана организация, отговаряща за растителната защита и карантината, могат да установят преки връзки за разрешаването на проблеми, възникнали от изпълнението на това споразумение.

В случай на неизпълнение на разпоредбите на споразумението от някоя от страните по него спорните въпроси се решават по дипломатически път.

Член 9

1. Това споразумение влиза в сила на 30-ия ден от датата на получаване на втората нота, с която договорящите се страни взаимно се уведомяват по дипломатически път, че са изпълнили вътрешноправната си процедура за влизането в сила на споразумението.

2. Това споразумение е в сила до присъединяването на България към Европейския съюз, след което подлежи на преразглеждане за извършване на промени за привеждането му в съответствие със законодателството на Общността. Страните се задължават след присъединяването да преразгледат договореностите. Споразумението може да се прекрати преди присъединяването на България към Европейския съюз по всяко време с 6-месечно предизвестие.

3. Това споразумение отменя Спогодбата за защита на растенията и карантината между правителството на Народна република България и правителството на Монголската народна република за сътрудничество в областта на защитата на растенията и карантината, сключена в Улан Батор на 30.XII.1962 г. и влязла в сила от 15.VIII.1963 г.

Изготвено в Улан Батор на 26 април 2005 г. в два оригинални екземпляра на български, монголски и английски език, като и двата текста имат еднаква правна сила. В случай на различия относно тълкуването на това Споразумение, меродавен е текстът на английски език.