Държавен вестник, брой 88 от 4.XI

Въвежда се следната процедура за арбитраж по смисъла на параграф 2 (а) на член 20 на Ротердамска конвенция относно процедурата по предварително обосновано съгласие при международната търговия с определени опасни химични вещества и пестициди:

Член 1

1. Дадена страна може да инициира изпълнението на процедурата за арбитраж по смисъла на член 20 от конвенцията чрез отправено писмено уведомление до другата страна по спора. Уведомлението се придружава от искова молба и евентуални доказателствени документи и посочва предмета на арбитража, включително, в частност, членовете на конвенцията, тълкуването или прилагането на които е обект на спор.

2. Страната ищец уведомява Секретариата за решението на страните да отнесат спора за решаване чрез арбитраж по смисъла на член 20. Писменото уведомление на страната ищец се придружава от споменатите в параграф 1 искова молба и доказателствени документи. Секретариатът изпраща така получената информация до всички страни.

Член 2

1. При спорове с участието на две страни се сформира Арбитражен съд. Същият се състои от трима членове.

2. Всяка от страните по спора назначава по един арбитър, а така назначените двама арбитри избират по взаимно съгласие третия арбитър, който е и председател на съда. Председателят на съда не може да бъде гражданин на никоя от страните по спора и не може да има установено местоживеене на територията на никоя от страните, месторабота в някоя от тях или отношение към делото в друго свое качество.

3. При спорове с участието на повече от две страни отстояващите общ интерес страни назначават съвместно един от арбитрите по взаимно съгласие.

4. Запълването на незаети места се извършва по начина, предвиден по отношение на първоначалното назначаване.

5. Ако страните не съгласуват предмета на спора преди назначаването на председателя на Арбитражния съд, предметът на спора се определя от Арбитражния съд.

Член 3

1. Ако една от страните по спора не назначи арбитър в срок от два месеца след датата, на която ответната страна е получила уведомлението за арбитража, другата страна може да уведоми Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който предприема назначението в рамките на следващия двумесечен период.

2. Ако в срок от два месеца след датата на назначаване на втория арбитър не бъде назначен председател на Арбитражния съд, Генералният секретар на Организацията на обединените нации назначава председател по искане на една от страните в рамките на следващия двумесечен период.

Член 4

Арбитражният съд изготвя решенията си в съответствие с разпоредбите на конвенцията и международното право.

Член 5

Ако страните по спора не уговорят нещо друго, Арбитражният съд определя правила за своята работа.

Член 6

По искане на някоя от страните Арбитражният съд може да препоръча предприемането на временни защитни мерки от първа необходимост.

Член 7

Страните по спора подпомагат работата на Арбитражния съд и по-конкретно, възползвайки се от всички предоставени на тяхно разположение средства:

(а) предоставят на съда съответните документи, информация и помощни материали, и

(б) при необходимост осигуряват на съда възможност да призовава свидетели и експерти и приема техните показания.

Член 8

Страните и арбитрите се задължават да съблюдават конфиденциалния характер на всяка поверително придобита в хода на арбитражното производство информация.

Член 9

Ако Арбитражният съд не определи нещо друго предвид на конкретните обстоятелства на разглежданото дело, разноските на съда се поделят поравно между страните по спора. Съдът води сметка за всички свои текущи разноски и предоставя на страните окончателната сметка на същите.

Член 10

Ако дадена страна има свързани с предмета на спора юридически интереси, които могат да бъдат повлияни от решението по делото, същата може да се намеси в съдебното производство със съгласието на Арбитражния съд.

Член 11

Арбитражният съд може да разглежда и решава пряко произтичащи от предмета на спора насрещни искове.

Член 12

Решенията на Арбитражния съд от процедурно и същинско естество се приемат с мнозинството на гласовете на неговите членове.

Член 13

1. Ако една от страните по спора не се яви пред Арбитражния съд или не успее да осигури защита за своята позиция, другата страна може да поиска от съда да продължи производството и да излезе с решение по делото. Отсъствието на дадена страна или невъзможността на дадена страна да осигури защита за своята позиция не може да представлява пречка за хода на производството.

2. Преди произнасянето на окончателното си решение Арбитражният съд трябва да получи удовлетворителни доказателства за фактическата и юридическата обоснованост на иска.

Член 14

Арбитражният съд произнася окончателното си решение в срок от пет месеца след датата на сформирането си в пълен състав, освен ако не счете за необходимо да удължи въпросния срок с допълнителен период, който не може да бъде по-дълъг от пет месеца.

Член 15

Окончателното решение на Арбитражния съд се ограничава до предмета на спора и съдържа изложение на мотивите, върху които се основава. В същото се споменават имената на участвалите членове и датата на окончателното решение. Всеки от членовете на съда може да приложи отделно или различаващо се от окончателното решение становище.

Член 16

Решението подлежи на задължително изпълнение от страните по спора. Предоставеното от решението тълкуване на конвенцията има задължителен характер и по отношение на всяка страна, намесила се в спора по смисъла на член 10, доколкото касае въпроси, имащи отношение към намесата на съответната страна. Решението не подлежи на обжалване, освен ако страните по спора не съгласуват предварително възможност за прилагане на процедура за обжалване.

Член 17

Всеки спор, който може да възникне между обвързаните чрез окончателното решение по смисъла на член 16 страни, касаещ тълкуването или начина на прилагане на цитираното решение, може да бъде отнесен от всяка от страните за решаване от произнеслия окончателното решение Арбитражен съд.

Въвежда се следната процедура за помирение по смисъла на параграф 6 на член 20 на конвенцията:

Член 1

1. Една от страните по спора отправя писмено заявление до Секретариата за сформиране на помирителна комисия по смисъла на параграф 6 на член 20. Секретариатът уведомява незабавно всички страни за това.

2. Ако страните не уговорят нещо друго, помирителната комисия се състои от петима членове, по двама назначени от всяка от заинтересованите страни, и председател, избран съвместно от цитираните членове.

Член 2

При спорове с участието на повече от две страни отстояващите общ интерес страни назначават съвместно своите представители в комисията по взаимно съгласие.

Член 3

Ако страните не извършат никакви назначения в срок от два месеца след датата на получаването от Секретариата на цитираното в член 1 писмено заявление, Генералният секретар на Организацията на обединените нации предприема въпросните назначения по искане на една от страните в рамките на следващия двумесечен период.

Член 4

Ако в срок от два месеца след назначаването на четвъртия член на комисията не бъде избран председател на помирителната комисия, Генералният секретар на Организацията на обединените нации назначава председател по искане на една от страните в рамките на следващия двумесечен период.

Член 5

1. Ако страните по спора не уговорят нещо друго, помирителната комисия определя правила за своята работа.

2. Страните и членовете на комисията се задължават да съблюдават конфиденциалния характер на всяка поверително придобита в процеса на работата на комисията информация.

Член 6

Помирителната комисия приема решенията си с мнозинството на гласовете на своите членове.

Член 7

Помирителната комисия изготвя доклад с препоръки за решаване на спора в срок до дванадесет месеца след своето конституиране, с който страните се съобразяват добросъвестно.

Член 8

Всяко разногласие относно компетенциите на помирителната комисия да разглежда отнесените до нея въпроси се решава от комисията.

Член 9

Разноските на комисията се поемат от страните по спора при съгласувано между страните дялово съотношение. Комисията води текуща сметка за всички свои разноски и предоставя на страните окончателната сметка на същите.