Държавен вестник, брой 66 от 12.VIII

ЕВРОПЕЙСКА РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХVIII НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 23 СЕПТЕМВРИ 1998 Г. - ДВ, БР. 114 ОТ 1998 Г. В СИЛА ЗА

ЕВРОПЕЙСКА РАМКОВА КОНВЕНЦИЯ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ НА СЪВЕТА НА ЕВРОПА

(РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХVIII НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 23 СЕПТЕМВРИ 1998 Г. - ДВ, БР. 114 ОТ 1998 Г. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 8 АВГУСТ 1999 Г.)

ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО

Обн. ДВ. бр.66 от 12 Август 2005г.

Преамбюл

Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,

като имат предвид, че целта на Съвета на Европа е да осъществи по-тясно единство между своите членове и да насърчава сътрудничеството между тях;

като имат предвид, че, както е определено в чл. 1 от Устава на Съвета на Европа, тази цел ще бъде постигната по-конкретно чрез сключване на споразумения в административната област;

като имат предвид, че Съветът на Европа ще осигури участието на европейските териториални общности или власти в постигането на своята цел;

като имат предвид потенциалната значимост за постигането на тази цел на сътрудничеството между граничните териториални общности или власти в области като: регионално развитие, развитие на градовете и селските райони, опазване на околната среда, подобряване на инфраструктурата и услугите, предоставяни на гражданите, както и взаимопомощ в случаи на бедствия;

като имат предвид придобития опит, който показва, че сътрудничеството между местните и регионалните власти в Европа спомага за ефективното изпълнение на техните задачи и допринася по-конкретно за подобряването и развитието на граничните райони;

решени да поощряват, доколкото е възможно, това сътрудничество и по този начин да допринасят за икономическия и социалния прогрес на граничните райони и за установяване на дух на солидарност, който обединява европейските народи;

се споразумяха за следното:

Член 1

Всяка договаряща страна се задължава да улеснява и насърчава трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти под нейна юрисдикция и териториалните общности или власти под юрисдикцията на други договарящи страни. Тя ще полага усилия за насърчаване сключването на споразумения и договорености, които могат да се окажат необходими за тази цел, при зачитане на съответните конституционни разпоредби на всяка от страните.

Член 2

1. За целите на тази конвенция "трансгранично сътрудничество" означава всяко съгласувано действие, насочено към засилване и развитие на съседските отношения между териториални общности или власти под юрисдикцията на две или повече договарящи страни, както и сключването на необходимите за тази цел споразумения или договорености. Трансграничното сътрудничество ще се осъществява в рамките на компетенциите на териториалните общности или власти, както са определени във вътрешното законодателство. Обхватът и естеството на тези компетенции не се изменят с тази конвенция.

2. За целите на тази конвенция изразът "териториални общности или власти" означава общности, власти или органи, които изпълняват местни и регионални функции и които се разглеждат като такива съгласно вътрешното законодателство на всяка държава. При все това всяка договаряща страна може при подписване на тази конвенция или чрез последващо уведомяване на генералния секретар на Съвета на Европа да посочи общностите, властите или органите, субектите и формите, до които тя смята да ограничи обхвата на конвенцията, или тези, които смята да изключи от този обхват.

Член 3

1. За целите на тази конвенция договарящите страни, които са обект на разпоредбите на чл. 2, ал. 2, ще насърчават всяка инициатива на териториалните общности и власти, която отчита рамковите договорености между териториалните общности и власти, изработени в рамките на Съвета на Европа. Ако сметнат за необходимо, те могат да вземат предвид моделите на двустранни или многостранни междудържавни споразумения, изработени в Съвета на Европа, имащи за цел да улесняват сътрудничеството между териториалните общности и власти.

Сключваните договорености и споразумения могат да се основават на моделите и схемите на споразумения, устави и договори, приложени към тази конвенция, номерирани от 1.1 до 1.5 и от 2.1 до 2.6, с всякакви изменения, които налага конкретната ситуация във всяка договаряща страна(1). Тези модели и схеми на споразумения, устави и договори имат само насочващ характер и нямат силата на договор.

2. Ако договарящите страни сметнат, че е необходимо да сключат междудържавни споразумения, те могат между другото да конкретизират контекста, формите и границите, в които могат да действат териториалните общности и власти при осъществяване на трансграничното сътрудничество. Всяко споразумение може също така да определи властите или органите, за които то се прилага.

3. Предходните разпоредби няма да ограничават възможностите на договарящите страни да прибягват при наличие на взаимно съгласие към други форми на трансгранично сътрудничество. Също така разпоредбите на тази конвенция не трябва да се тълкуват като отменящи съществуващите споразумения за сътрудничество.

4. Споразуменията и договореностите ще се сключват при отчитане на юрисдикцията, предвидена от вътрешното законодателство на всяка договаряща страна в областта на международните отношения и общата политика, както и при зачитане на всички правила за контрол или надзор над териториалните общности или власти.

5. За тази цел при подписването на тази конвенция или при последващо уведомяване на генералния секретар на Съвета на Европа всяка договаряща страна съгласно вътрешното си законодателство може да посочи властите, които са упълномощени да упражняват контрол или надзор над заинтересуваните териториални общности или власти.

Член 4

Всяка договаряща страна трябва да полага усилия за разрешаване на всички юридически, административни или технически затруднения, които могат да попречат на развитието и доброто функциониране на трансграничното сътрудничество, и да се консултира с другата или другите заинтересовани договарящи страни, доколкото това е необходимо.

Член 5

Договарящите страни ще разгледат целесъобразността от предоставяне на териториалните общности или власти, поели ангажименти за трансгранично сътрудничество в съответствие с разпоредбите на тази конвенция, на същите улеснения, каквито те биха имали, ако си сътрудничат на национално ниво.

Член 6

Всяка договаряща страна ще предоставя в максимално възможна степен всяка информация, изисквана от друга договаряща страна, с цел улесняване изпълнението на нейните задължения по силата на тази конвенция.

Член 7

Всяка договаряща страна ще полага усилия заинтересуваните териториални общности или власти да са информирани за начините на действие, с които могат да разполагат по силата на тази конвенция.

Член 8

1. Договарящите страни ще предоставят на генералния секретар на Съвета на Европа цялата необходима информация, засягаща споразуменията и договореностите по чл. 3.

2. Всяко предложение, направено от една или повече договарящи страни с оглед допълване или разширяване на тази конвенция или на моделите на споразумения и договорености, трябва да бъде съобщено на генералния секретар на Съвета на Европа, който след това го внася в Комитета на министрите на Съвета на Европа с цел вземане на решение за това какви последващи действия да бъдат предприети.

Член 9

1. Тази конвенция е открита за подпис от държавите - членки на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация, приемане и утвърждаване. Документите за ратификация, приемане и утвърждаване се депозират при генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Конвенцията влиза в сила след изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документ за ратификация, приемане или утвърждаване от четвърта поред държава, при условие че най-малко две от държавите, изпълнили тази формалност, имат обща граница.

3. За всяка подписала държава, която впоследствие ратифицира, приеме или утвърди конвенцията, тя влиза в сила след изтичането на период от три месеца след датата на депозиране от нейна страна на документа за ратификация, приемане или утвърждаване.

Член 10

1. След влизането в сила на тази конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да реши единодушно да покани всяка европейска държава нечленка да се присъедини към конвенцията. Тази покана трябва да получи изричното съгласие на всяка от държавите, ратифицирали тази конвенция.

2. Присъединяването трябва да се извърши чрез депозиране при генералния секретар на Съвета на Европа на документ за присъединяване, който влиза в сила след изтичането на период от три месеца след датата на неговото депозиране.

Член 11

1. Всяка договаряща страна може, доколкото това я засяга, да денонсира тази конвенция чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Съвета на Европа.

2. Денонсирането влиза в сила след изтичането на период от шест месеца след датата на получаване от генералния секретар на споменатото уведомление.

Член 12

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, както и всяка страна, присъединила се към тази конвенция, за:

a) всяко подписване;

б) всяко депозиране на документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;

в) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 9 от нея;

г) всяка декларация, получена в изпълнение на разпоредбите на ал. 2 на чл. 2 или ал. 5 на чл. 3;

д) всяко уведомление, получено в изпълнение на разпоредбите на чл. 11, и датата, на която денонсирането влиза в сила.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.

Съставена в Мадрид на 21 май 1980 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който ще бъде депозиран в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще предостави заверени копия на всяка държава - членка на Съвета на Европа, както и на всяка държава, поканена да се присъедини към тази конвенция.

ПРИЛОЖЕНИЕ

МОДЕЛИ И СХЕМИ НА СПОРАЗУМЕНИЯ, УСТАВИ И ДОГОВОРИ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ(2)

Тази последователно развита система от модели на споразумения беше разработена на базата на обособяване в две основни категории, определени според нивото на сключване на споразумението:

* модели на междудържавни споразумения за трансгранично сътрудничество на местно и регионално ниво;

* схеми на споразумения, договори и устави, които могат да послужат за основа на трансгранично сътрудничество между териториални общности или власти.

Както е показано в таблицата по-долу, само два от моделите на междудържавни споразумения за насърчаване на трансграничното сътрудничество и регионалните трансгранични връзки попадат изключително под юрисдикцията на държавите. Другите междудържавни споразумения установяват само юридическата рамка за сключване на споразумения или договори между териториални общности или власти, чиито схеми са класирани във втората категория.

1. Модели на междудържавни споразумения	2. Схеми на споразумения, устави и договори
Общи клаузи за моделите на споразумения	между местните власти
1.1. Модел на междудържавно споразумение за	2.1. Схема на споразумение за създаване на
насърчаване на трансграничното сътрудничество;	консултативна група между местните власти;
1.2. Модел на междудържавно споразумение за	2.2. Схема на споразумение за координация в
регионално трансгранично съгласуване;	управлението на трансгранични устройствени
	работи на местно ниво;
1.3. Модел на междудържавно споразумение за	2.3. Схема на споразумение за създаване на
местно трансгранично съгласуване;	трансгранични частноправни сдружения;
1.4. Модел на междудържавно споразумение за	2.4. Схема на договор за предоставяне на услуги
договорно трансгранично сътрудничество между	между местните власти в гранични райони
местните власти;	(с частноправен характер);
1.5. Модел на междудържавно споразумение за	2.5. Схема на договор за предоставяне на услуги
органите за трансгранично сътрудничество между	между местните власти в гранични райони
местните власти;	(с публичноправен характер);
1.6. Модел на споразумение за икономическо и	2.6. Схема на споразумение за създаване на
социално междурегионално и/или междуобщинско	органи за трансгранично междуобщинско
сътрудничество;	сътрудничество;
1.7. Модел на споразумение за междуправител-	2.7. Модел на споразумение за икономическо и
ствено сътрудничество в областта на устройството	социално междурегионално и/или между-
на територията;	общинско сътрудничество (Вж. т. 1.6);
1.8. Модел на споразумение за междурегионално	2.8. Модел на споразумение за междурегионал-
и/или междуобщинско трансгранично сътрудни-	но и/или междуобщинско трансгранично сът-
чество в областта на устройството на територията;	рудничество в областта на устройството на
	територията (Вж. т. 1.8);
1.9. Модел на споразумение за създаване и	2.9. Модел на споразумение за създаване и
мениджмънт на трансгранични паркове;	мениджмънт на трансгранични паркове
	(Вж. т. 1.9);

1.10. Модел на споразумение за създаване и	2.10. Модел на споразумение за създаване и
мениджмънт на трансгранични селски паркове;	мениджмънт на трансгранични селски паркове
	(Вж. т. 1.10);
1.11. Модел на междудържавно споразумение за	2.11. Модел на споразумение между частно-
трансгранично сътрудничество по въпросите на	правни сдружения за създаване и мениджмънт
обучението през целия живот, информацията,	на трансгранични паркове;
заетостта и условията на труд;
1.12. Модел на междудържавно споразумение за	2.12. Модел на споразумение между местните
насърчаване на междуучилищния обмен с транс-	или регионалните власти за развитие на транс-
граничен или транснационален характер;	граничното сътрудничество в областта на граж-
	данската защита и взаимопомощта в случаи на
	бедствия в граничните зони;
1.13. Модел на споразумение за трансгранично и	2.13. Модел на споразумение за трансгранично
интертериториално сътрудничество за земеполз-	сътрудничество между учебни заведения и
ването по протежение на граничните реки;	местни власти;
1.14. Модел на междудържавно споразумение	2.14. Модел на споразумение за създаване на
(двустранно или многостранно) за групите за	трансгранична учебна програма;
трансгранично сътрудничество със статут на
юридически лица и приложение.
	2.15. Модел на споразумение за трансгранично
	и интертериториално сътрудничество за земе-
	ползването по протежение на граничните реки;
	2.16. Модел на споразумение за трансгранично
	сътрудничество за съставяне на устав на група
	за трансгранично сътрудничество със статут
	на юридическо лице и приложение.

________________________

Бележки:

(1) След позволението за публикуване на допълнителни схеми и модели на споразумения те бяха добавени към конвенцията и номерирането им е от 1.6 до 1.14 и от 2.7 до 2.16.

(2) Както е постановено в чл. 3, ал. 1, абзац 2 от конвенцията, моделите и схемите на споразумения, устави и договори имат само насочващ характер и нямат силата на договор.

1. Модели на междудържавни споразумения

Общи клаузи за моделите на споразумения

1.1. Модел на междудържавно споразумение за насърчаване на трансграничното сътрудничество;

1.2. Модел на междудържавно споразумение за регионално трансгранично съгласуване;

1.3. Модел на междудържавно споразумение за местно трансгранично съгласуване;

1.4. Модел на междудържавно споразумение за договорно трансгранично сътрудничество между местните власти;

1.5. Модел на междудържавно споразумение за органите за трансгранично сътрудничество между местните власти;

1.6. Модел на споразумение за икономическо и социално междурегионално и/или междуобщинско сътрудничество;

1.7. Модел на споразумение за междуправителствено сътрудничество в областта на устройството на територията;

1.8. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско трансгранично сътрудничество в областта на устройството на територията;

1.9. Модел на споразумение за създаване и мениджмънт на трансгранични паркове;

1.10. Модел на споразумение за създаване и мениджмънт на трансгранични селски паркове;

1.11. Модел на междудържавно споразумение за трансгранично сътрудничество по въпросите на обучението през целия живот, информацията, заетостта и условията на труд;

1.12. Модел на междудържавно споразумение за насърчаване на междуучилищния обмен с трансграничен или транснационален характер;

1.13. Модел на споразумение за трансгранично и интертериториално сътрудничество относно земеползването по протежение на граничните реки;

1.14. Модел на междудържавно споразумение (двустранно или многостранно) за групите за трансгранично сътрудничество със статут на юридически лица и приложение.

1. Модели на междудържавни споразумения (към 01.09.1999 г.)

Уводна бележка: Системата от междудържавни споразумения цели преди всичко да дефинира точно предпочитаните от държавата контекст, форми и ограничения за действие на териториални власти и да отстрани правните неточности, които могат да създадат проблеми (дефиниране на прилагания закон, юридическите правомощия, възможните начини за обжалване и т.н.).

От друга страна, сключването на междудържавни споразумения между заинтересуваните държави за поощряване на трансграничното сътрудничество между местните власти ще бъде несъмнено полезно в следните насоки:

* официално признаване на легитимността на такива процедури за сътрудничество и поощряване на местните власти да ги използват;

* цел и условия на намеса от страна на контролни и надзорни органи;

* обмен на информация между държавите;

* връзки, които могат да бъдат установени между такива форми на сътрудничество и други процедури за съгласувани действия в граничните райони;

* изменение на правните норми или тълкувания, които възпрепятстват трансграничното сътрудничество и т.н.

Описаната по-горе система от разнообразни модели на споразумения позволява на правителствата да поставят трансграничното сътрудничество в онзи контекст, който най-добре подхожда на техните нужди, като се използва за основа междудържавното споразумение за трансгранично сътрудничество (1.1) и към него се прибави всеки от предложените други възможни модели (споразумения от 1.2 до 1.5). Държавите могат да се обърнат само към едно от тях или да използват няколко или всичките останали споразумения, като те могат да направят това едновременно или на етапи. В случай на споразумения между държави, които имат сходни правни системи, като например скандинавските държави, използването на такива споразумения със специален характер може да се окаже ненужно.

Общи клаузи за моделите на споразумения от 1.1 до 1.5(*)

Член а

1. По смисъла на това споразумение под "местни власти" се разбира власти, общности или органи, изпълняващи местни функции съгласно националното законодателство на всяка държава.

2. По смисъла на това споразумение под "регионални власти" се разбира власти, общности или органи, изпълняващи регионални функции съгласно националното законодателство на всяка държава(1).

Член б

Това споразумение не трябва да урежда различните съществуващи форми на трансгранично сътрудничество между държавите, явяващи се страни по споразумението, и особено онези, които се базират на международно споразумение.

Член в

Страните ще информират регионалните и местните власти за сферата на действие, която им се предоставя, и ще им помагат да се възползват от нея.

Член г

"Висши власти" по смисъла на това споразумение са онези контролни органи, които ще бъдат определени от всяка страна.

Член д

Обхватът и съдържанието на правомощията на местните власти, както са определени от националното законодателство на държавите - страни по споразумението, не трябва по никакъв начин да се изменят от това споразумение.

Член е

Всяка държава може във всеки момент да определи райони от своята територия, цели и форми на сътрудничеството, които се изключват от сферата на прилагане на това споразумение. Такова определяне няма обаче да накърнява правата, придобити в контекста на съществуващото сътрудничество.

Член ж

Страните ще информират постоянно генералния секретар на Съвета на Европа за дейностите на комисиите, комитетите и други органи, натоварени с изпълнение на задачи по това споразумение.

Член з

Страните могат да правят малки изменения в това споразумение просто чрез размяна на ноти, когато натрупаният опит налага това.

Член и

1. Всяка страна уведомява другата за завършването на процедурите, изисквани от националното законодателство за прилагането на това споразумение, което влиза в сила от датата на последното уведомление.

2. Това споразумение се сключва за период от пет години от влизането му в сила. Ако не е изпратено уведомление за прекратяването му шест месеца преди изтичането на неговото действие, то ще бъде продължено негласно при същите условия за следващи по-нататъшни периоди от по пет години.

3. Страната, изпратила уведомлението за прекратяване, може да укаже, че то се отнася само до конкретни членове, географски райони или полета на дейност. В такъв случай споразумението ще остане в сила за останалата му част, ако тя не е прекратена от друга страна или страни в рамките на четири месеца от получаване на уведомлението за частичното прекратяване.

4. Страните могат във всеки момент да суспендират прилагането на това споразумение за конкретен период от време. Те могат също така да приемат, че се суспендира или прекъсва дейността на определен комитет.

1.1. Модел на междудържавно споразумение за насърчаване на трансграничното сътрудничество

Уводна бележка: Това е модел на междудържавно споразумение, съдържащ общи основни положения, които могат да се изпълняват поотделно или във връзка с един или повече модели на междудържавни споразумения, приведени по-долу.

Правителствата на ............... и ............... , съзнаващи преимуществата на трансграничното сътрудничество, както е определено в Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, се договориха за следното:

Член 1

Страните се ангажират да търсят и поощряват средствата и начините за трансгранично сътрудничество на регионално и местно ниво.

Под трансгранично сътрудничество те разбират всички съгласувани административни, технически, икономически, социални и културни мерки за обединяване и разширяване на добросъседското сътрудничество между районите, разположени от двете страни на границата, и изпълнението на подходящи споразумения с цел разрешаването на такива проблеми, които могат да възникнат в тази област.

Тези мерки ще бъдат насочени между другото към подобряване условията на регионално и градско развитие, защитата на природните ресурси, взаимопомощ в случай на бедствие или авария и подобряване на обществените услуги.

Член 2

Страните ще полагат усилия чрез взаимни консултации да осигуряват на регионалните власти в рамките на тяхната юрисдикция необходимите им ресурси за установяване на сътрудничеството.

Член 3

Те приемат също така да поощряват действията на местните власти, насочени към установяване и развитие на трансгранично сътрудничество.

Член 4

Местните и регионалните власти, участващи в трансграничното сътрудничество в съответствие с това споразумение, ще получат всички средства и защита, както и при осъществяването на сътрудничество на национално ниво.

Компетентните власти на всяка страна ще осигурят бюджетни предпоставки за вложенията, необходими за покриване на текущите разходи на органите, отговарящи за развитието на трансграничното сътрудничество в рамките на това споразумение.

Член 5

Всяка страна ще възложи на такъв орган, комисия или институция, който ще бъде натоварен с разглеждането на действащото национално законодателство и нормативно-правна уредба с оглед предлагането на изменения във всички разпоредби, които могат да попречат на местното трансгранично сътрудничество. Тези органи ще обърнат специално внимание на подобряването на данъчните и митническите разпоредби, нормативите за международен обмен и трансфер на капитали и процедурите, регламентиращи намесата на по-висши власти, особено по отношение на контрола и надзора.

Преди да предприемат стъпките, описани в предходната алинея, страните ще се консултират помежду си и, доколкото е необходимо, ще обменят необходимата за целта информация.

Член 6

Страните ще полагат грижи чрез арбитраж или по други начини да решават спорните въпроси с местно значение, чието предварително решаване ще бъде необходимо за успеха на проектите за трансгранично сътрудничество.

1.2. Модел на междудържавно споразумение за регионално трансгранично съгласуване

Уводна бележка: Това споразумение може да се сключи или отделно, или във връзка с един или повече от моделите на междудържавни споразумения (Вж. текстове от 1.1 до 1.5)(*).

Член 1

С цел подпомагане на трансграничното съгласуване между районите, определени в приложение към този текст, страните ще създадат съвместна комисия (наричана по-долу "комисия") и ако е необходимо един или повече регионални комитета (наричани по-долу "комитети"), които ще се занимават с въпроси, отнасящи се до трансграничното съгласуване.

Член 2

1. Комисията и комитетите се състоят от делегации, чиито членове се избират от всяка от страните.

2. Делегациите в комисията ще включват не повече от 9 членове, от които най-малко 3 ще представляват регионалните власти. Представителите на комитетите или техни представители ще вземат участие в качеството на съветници в заседанията на комисията(2).

3. Комитетите ще бъдат съставени от ... делегации, всяка от които ще се състои от .... членове, и ще бъдат формирани по инициатива на комисията и съгласувано с регионалните и местните власти на граничните райони, обхванати от това споразумение. Делегациите на комитетите ще бъдат съставени от представители на тези власти или на регионалните и местните органи. Един делегат ще бъде назначен от централните власти. Той ще бъде избран, в случай на нужда, от органите, представляващи централните власти в граничните райони, за които отговарят комитетите.

4. Комисията ще се свиква веднъж годишно. Комитетите ще се свикват колкото пъти е необходимо, но не по-малко от два пъти годишно.

5. Комисията и комитетите ще разработят свои собствени правила за действие.

Член 3

Всяка страна поема разходите на своята собствена делегация в комисията.

Разходите на делегациите в комитетите ще се поемат от властите, сформирали съответната делегация.

Член 4

За целите на координацията и приемствеността в работата на комисията и комитетите страните трябва, ако това е необходимо, да създадат секретариат, чийто състав, седалище, начин на работа и финансиране ще бъдат установени със специално за целта споразумение между тях, както е предложено от комисията. Ако страните не могат да постигнат договореност, самата комисия може да създаде такъв секретариат.

Член 5

Граничните райони, обхванати от това споразумение, ще бъдат указани в приложение към него, чието съдържание може да бъде изменяно чрез най-обикновена размяна на ноти.

Член 6

1. Въпросите - предмет на трансграничните консултации, ще бъдат онези, които възникват в следните области(3):

* Градско и регионално развитие.

* Транспорт и комуникации (обществен транспорт, пътища и магистрали, общи летища, водни пътища, морски пристанища и т.н.).

* Енергия (енергийни централи, газоснабдяване, електричество и вода).

* Опазване на природната среда (защитени зони, зони за отдих, природни паркове и т.н.).

* Опазване на водите (контрол над замърсяването, пречиствателни станции и т.н.).

* Защита на атмосферата (замърсяване на въздуха, шумозащитата, зони, свободни от шум и т.н.).

* Образование, професионално обучение и научни изследвания.

* Обществено здравеопазване (например, използване на медицински услуги в един район от жителите на друг район).

* Култура, отдих и спорт (театри, оркестри, спортни центрове, домове за почивка и къмпинги, младежки центрове и т.н.).

* Взаимопомощ при борба с бедствията (пожари, наводнения, епидемии, самолетни аварии, земетресения, планински нещастни случаи и т.н.).

* Туризъм (съвместни проекти за развитие на туризма).

* Проблеми, свързани с граничните работници (транспортни средства, жилищна политика, социално осигуряване, данъци, заетост, безработица и т.н.).

* Икономически проекти (нови предприятия и промишлени производства).

* Други проекти (заводи за преработка на отпадъци, канализация и т.н.).

* Подобряване на аграрната структура.

* Социална инфраструктура.

2. Страните могат да се договарят да изменят този списък чрез най-обикновена размяна на ноти.

Член 7

1. Ако не е предвидено друго, комисията ще отговаря за работата по общи въпроси и по принципни въпроси, като например създаването на програми за комитетите, координация и контакти със съответната централна администрация и с обединените комисии, създадени преди влизане в сила на това споразумение.

2. Комисията ще бъде конкретно отговорна при необходимост за уведомяването на съответните правителства за своите препоръки и тези на комитетите, както и за евентуалните проекти за сключването на международни споразумения.

Комисията може да използва услугите на експерти за проучване на определени въпроси.

Член 8

1. Основната функция на комитетите ще бъде проучването на проблемите, възникващи в областите, указани в чл. 6, и представянето на съответни предложения и препоръки. Такива проблеми могат да им се укажат от комисията, от централните, регионалните и местните власти на страната и от институции, асоциации или други обществени или частни органи и организации. Те могат също така да определят проблеми по своя собствена инициатива.

2. Комитетите могат за целите на изследването на тези проблеми да създават работни органи. Те могат също така да използват услугите на експерти и да изискват правни консултации или технически доклади. Комитетите ще се стремят чрез възможно най-пълна консултация да получат резултати, запазващи интересите на засегнатото население.

Член 9

1. Комитетите ще информират комисията за решените от тях въпроси и за изводите, до които те са стигнали.

2. Ако техните изводи изискват решения на комисията или на отделните правителства, комитетите трябва да направят препоръки до комисията.

Член 10

1. Както комисията, така и комитетите трябва да бъдат упълномощени да решават въпроси от общ интерес, които са отнесени до тях със съгласие на членовете, при положение че членовете им имат необходимите права според законодателството на страните.

2. Комисията и комитетите ще обменят информация за решенията, постигнати в това отношение.

Член 11

1. Делегациите в комисията и в комитетите се информират взаимно за действията, предприети от компетентните власти по направените препоръки или по постигнатите споразумения в съответствие с чл. 7.2 или чл. 9.2.

2. Комисията и комитетите обсъждат необходимите действия, които трябва да бъдат направени за осъществяването на мерките, предприети от компетентните власти, указани в раздел 1.

1.3. Модел на междудържавно споразумение за местно трансгранично съгласуване

Уводна бележка: Това споразумение може да се сключи или отделно, или във връзка с един или повече модели на междудържавни споразумения (Вж. текстове от 1.1 до 1.5).

Член 1

С оглед на осигуряването на по-пълен обмен на информация и развитие на консултациите между местните власти от двете страни на границата страните ще се обърнат към тези власти, за да направят съвместно изследване на проблемите от общ интерес чрез консултативни комитети.

Член 2

Правилата за дейност на такива комитети трябва да бъдат съгласувани с техните членове. По-висшите власти ще се присъединят към тези процедури или ще бъдат редовно информирани за тях.

Консултативните комитети ще бъдат свързани с работата на регионалните комисии за трансгранични консултации при условия, които ще бъдат определени от последните, ако такива комисии са били създадени в разглежданите райони. Аналогично, тези комисии ще оказват помощ на консултативните комитети.

Те могат също така да действат като консултативни органи във връзка с прилагането на специални междудържавни споразумения, сключени в контекста на трансграничното сътрудничество.

Член 3

Функцията на консултативните комитети ще бъде да организират обмен на информация и консултации от двете страни, както и да изследват въпросите от общ интерес и да определят общите цели.

Техните действия ще се ръководят, като се отчитат отговорностите на техните членове и не се допуска никакво прехвърляне на правомощията им.

Членовете на тези комитети обаче могат в рамките на споразуменията за сътрудничество да решават съвместно какви мерки или ограничения да ръководят съответните им действия или какви процедури за предварителни консултации биха искали да бъдат следвани.

Член 4 (вариант)

За да се подпомогнат тези консултативни комитети в тяхната работа, засегнатите местни власти могат в рамките на правомощията си, които са им възложени по националния закон, да образуват асоциации за осигуряване на правна рамка за тяхното сътрудничество.

Тези асоциации ще бъдат създавани съгласно гражданския закон или търговския закон, приложим за асоциации в една от засегнатите страни. За прилагането на избрания правен режим при необходимост се пристъпва към изключване на условията, формалностите и конкретните правомощия, засягащи националността на членовете на асоциацията.

Информацията, предоставяна на по-висшите власти съгласно чл. 2, включва цялата информация за дейностите на асоциациите, споменати в този член.

1.4. Модел на междудържавно споразумение за договорно трансгранично сътрудничество между местните власти

Уводна бележка: Това споразумение може да се сключи или отделно, или във връзка с един или повече модели на междудържавни споразумения (Вж. текстове от 1.1 до 1.5)(*).

Член 1

Трансграничното сътрудничество между местните власти може да бъде провеждано между другото и посредством административни, икономически и технически договори.

Член 2

Договорите за трансгранично сътрудничество ще бъдат сключвани от местните власти в рамките на техните правомощия съгласно националния закон.

Те между другото ще се отнасят до предоставянето на услуги, предприемане на съвместни действия, създаване на асоциации, основани на базата на граждански или търговски закон на една от държавите - страни по споразумението, или членове на такава асоциация.(4)

Член 3

Страните по такъв договор трябва да укажат прилаганото законодателство по отношение на договорите (както обществени, така и частни) на една от държавите - страни по това споразумение.

Те трябва също така да укажат, доколкото е необходимо, онези отклонения, които е възможно да бъдат направени от такива законодателни разпоредби, които могат да се окажат възпрепятстващи.

При неизпълнение на някои отделни условия на договора прилаганото законодателство ще бъде това на държавата, чиито местни власти по силата на това споразумение са натоварени с осигуряването на основното изпълнение или, при отсъствие на такива, чиито местни власти са с най-голямо финансово участие.

При всички случаи гражданите от всяка от местните власти - страни по договора, запазват всички свои права да предприемат действия срещу или да потърсят компенсации от същите за пропуснати ползи, дължащи се на тези власти, ако последните поддържат задължението си да обезпечават гражданите с въпросните стоки или услуги. Местните власти, срещу които са предприети такива действия или от които се търсят такива компенсации, трябва да бъдат овластени да започнат процедури срещу местните власти, които са поели отговорността за предоставянето на услугите.

Член 4

Предложенията за сключване или изменение на договорите ще бъдат едновременно във всяка държава предмет на обикновените правила, определящи намесата от страна на по-висшите власти. Няма обаче да се изисква никакво утвърждаване от властите - страни по договора. Всяко решение, прието от по-висши власти, което може да попречи на сключването или изпълнението или което може да предизвика прекратяване на договор за трансгранично сътрудничество, трябва да включва предварителни консултации със съответните по-висши власти на другите засегнати държави.

Член 5

В случай на спор прилаганото законодателство се определя от компетентния съдебен орган. При всички случаи обаче договорите за трансгранично сътрудничество могат да съдържат арбитражни клаузи. Потребителите и трети страни трябва да запазят всички съществуващи законни компенсации срещу местните власти на държавата, към която принадлежат, като тези власти са задължени да търсят компенсации от виновната страна по договора.

Висшите власти трябва да предприемат всички мерки, които са в техните правомощия, за да осигурят точното изпълнение на съдебните решения независимо от националността на съда, който ги е издал.

Член 6

Договорите, сключени по силата на това споразумение, остават в сила до тяхното денонсиране. И все пак договорите трябва да включват клауза, упълномощаваща страните да прекратяват такива договори, предмет на петгодишно уведомление, в случай на денонсирането на това споразумение. Държавите - страни по споразумението, трябва да имат право да приведат в изпълнение тази клауза.

1.5. Модел на междудържавно споразумение за органите за трансгранично сътрудничество между местните власти

Член 1

За целите, разрешени им от националното законодателство, които се постигат чрез асоциация или консорциум, местните власти и други органи на обществена власт могат да участват в асоциации или консорциуми на местните власти, формирани на територията на другата страна в съответствие с нейното национално законодателство.

Член 2

В рамките на правата на своите членове асоциациите или консорциумите, цитирани в чл. 1, имат право да реализират своите дейности, произтичащи от тяхната установена цел, на територията на всяка от засегнатите страни. При извършването на това те се подчиняват на правилата, установени от тази държава, освен ако държавата е разрешила изключения.

Член 3

1. Договорът за създаване на асоциация или консорциум, членовете на договора за асоциация и всякакви изменения към тях трябва да се одобрят от висшите власти на всички участващи местни власти. Същото се прилага при приемане във вече съществуваща асоциация или консорциум.

2. Засегнатото население трябва да бъде уведомено за такива документи и за одобряването им в съответствие с нормалните правила за публичност на действията на всяка страна. Същото се прилага и за всяка промяна на официалното им седалище и за всички решения, засягащи лицата, упълномощени да действат от името на асоциацията или консорциума, и за обхвата на техните права.

3. Горните документи трябва да бъдат написани на официално използваните езици на всяка държава, на територията на която те са в сила. Всяка такава версия на текста трябва да бъде автентична.

Член 4

1. Членовете на договора за асоциацията трябва да указват правилата, управляващи отношенията на асоциацията или консорциума в рамките на закона. Те трябва да включват субектите, изисквани от съответното законодателство, в съответствие с чл. 1. При всеки случай те трябва да указват техните членове, имената им и техните седалища. Те трябва да определят целта на асоциацията или консорциума и където е подходящо, функциите и мястото на техните съоръжения и разположението им. Те трябва да определят начина на назначаване на ръководните и административните им органи, обхвата на задълженията на членовете им и тяхното участие в общите разходи. Ръководните органи трябва да включват поне по един представител на членуващите местни власти от всяка страна. Членовете на договора за асоциация трябва да определят състава и начина на обсъждане за общото събрание, формата на протоколите от заседанията, начина на прекратяване или разтрогване на договора и правилата за управление на бюджетите и сметките.

2. Членовете на договора трябва също така да включват разпоредби, по силата на които асоциираните членове могат да се оттеглят след уреждане на дълговете си към асоциацията и след изплащане на асоциацията на компенсация по преценка на експертите по отношение на осъществените инвестиции или направените разходи от асоциацията в полза или за сметка на засегнатите членове. Те трябва също така да уреждат правилата за отзоваване или отстраняване на членове при отказ да спазват своите задължения.

Член 5

Страните приемат да предоставят необходимите правомощия за изпълнение на тяхна територия от асоциация или от консорциум на неговата задача, съответстваща на изискванията на обществен ред и обществена сигурност.

Член 6

Когато при спазване на националното законодателство асоциацията или консорциумът не може да упражнява на територията на държавата определени права, прерогативи или преимущества, необходими за изпълнението на своята задача в полза на местните власти от тази държава, последните трябва да имат правото и задължението да действат в полза или за сметка на асоциацията или консорциума за целите на упражняването или на осигуряването на тези права, прерогативи или преимущества.

Член 7

1. Правомощията за контрол и надзор на асоциацията или консорциума ще бъдат упражнявани в съответствие с националния закон от отговорните власти на държавата, на територията на която е разположено седалището му. Тези власти трябва също така да обезпечават защитата на интересите на местните власти на други държави.

2. Отговорните органи на другите държави имат право на информация за дейността и решенията на асоциацията или консорциума, както и за действията, предприети за упражняване на контрол и надзор. Те трябва по-конкретно да бъдат снабдени при поискване с приетите текстове и протоколи от съвещанията на органите на асоциацията или консорциума, годишните счетоводни отчети и проектобюджета, ако има такъв, доколкото националният закон изисква те да бъдат представени на органите, отговарящи за контрола и надзора. Те могат да се свързват пряко с органите на асоциацията или консорциума и с наблюдаващите и контролиращите органи, да им предоставят наблюдения или да изискват да бъдат консултирани пряко с определени инстанции и по специфични въпроси.

3. Отговорните власти на другите държави трябва също така да имат право да уведомяват асоциацията или консорциума, че отказват на властите, намиращи се под тяхна юрисдикция, да продължат участието си в асоциацията или консорциума. Такова уведомление, ясно потвърдено, ще се разглежда като основание за изключване и трябва да бъде указано като такова в членовете на договора на асоциацията. Властите, цитирани в раздели 1 и 2 на този член, също трябва да получат правото да бъдат представяни от делегат в ръководните органи на асоциацията или консорциума; такъв делегат трябва да има право да присъства на всички заседания на тези органи и да получава техния дневен ред и протоколи.

Член 8

Доставките на стоки или услуги, с които ще бъде натоварена асоциацията или консорциумът в съответствие с предмета си на дейност на територията на своите членове, ще бъдат предоставяни на тяхна отговорност, като с това се освобождават напълно асоциираните членове от задълженията им в указания аспект. По този начин асоциацията или консорциумът ще бъдат по-отговорни пред потребители и трети страни. Последните обаче ще запазят всички такива правомощия за действие и правомерно полагащите им се компенсации, насочени срещу местните власти, за които или в полза на които се обезпечават стоките и услугите, ако самите власти са запазили задължението да ги обезпечат с разглежданите стоки и услуги. Властите, към които е насочено едно такова действие или обръщение, могат сами да предприемат действие срещу асоциацията.

Член 9

1. При липса на съгласие споровете между асоциацията и нейните членове или между няколко членове относно функционирането й ще бъдат отнесени пред административните и юридическите власти на държавата, на територията на която е разположено седалището на асоциацията или консорциума.

2. Всички спорове, освен цитираните в раздел 1, могат да се отнасят пред административните и юридическите власти в съответствие с обикновените правила, действащи на територията на държавите - страни по споразумението, освен ако заинтересуваните решат да отнесат такива спорове пред съд, който те могат да определят.

3. Държавите - страни по споразумението, трябва да предприемат необходимите мерки за осигуряване на изпълнението на тяхна територия на решенията и присъдите, отнасящи се към горните положения.

Член 10

Асоциациите или консорциумите, създадени съгласно това споразумение, остават в сила след денонсирането на това споразумение, без обаче да се нарушават условията на чл. 7, ал. 3.

1.6. Модел на споразумение за икономическо и социално междурегионално и/или междуобщинско сътрудничество

(Вариант 1)

Междудържавно споразумение

Правителството на ...............

и на ...............

(Вариант A):

- като желаят да насърчат междурегионалното икономическо и социално сътрудничество в интерес на развитието на съответните им гранични региони, се договориха за следното:

(Вариант Б):

- като желаят да насърчат икономическото и социалното сътрудничество между регионите на ............. и на ............. в интерес на тяхното развитие, се договориха за следното:

(Вариант 2)

Междурегионално и/или междуобщинско сътрудничество

Регионите (или общините) на ...............

и на ...............

на държавите ...............

и ...............

- като желаят да насърчат и да улеснят междурегионалното сътрудничество така, че да предоставят по-добри възможности за подобрение на трансграничните икономически връзки;

- като желаят да стабилизират социално-икономическата структура на съответните региони с оглед подобряване на тяхното положение по отношение на заетостта и доходите;

- убедени, че ще могат да използват по-пълноценно ендогенните икономически и социални възможности и потенциал на регионите във взаимен интерес на договарящите страни,

се споразумяха за следното:

Член 1

Страните се задължават да създадат смесена междурегионална комисия за икономическо и/или социално сътрудничество.

Член 2

Комисията е натоварена

(Вариант 1)

да проучи възможностите за развитие на съвместни проекти, да изработи програма за общи действия в областта на регионалното развитие и да дефинира подробностите по нейното осъществяване.

(Вариант 2)

да проучи следния проект(5):

...............

и да изработи детайлите по неговото осъществяване.

Член 3

Комисията включва .... места, разделени поравно между договарящите страни, като всяка страна решава как да разпредели равномерно местата на своята делегация, прилагайки вътрешното си законодателство, между териториалните власти, включени в това споразумение (правителства, кантони, Ландери, региони и/или местни власти).

По силата на своя мандат комисията е съставена по следния начин:

Страна A: ............... [от страна на ..............:]

[... членове, определени от националните власти]

... членове, определени от регионалните власти]

[...членове, определени от местните власти];

Страна Б: ............... [от страна на ...............:]

[...членове, определени от националните власти]

... членове, определени от регионалните власти]

[...членове, определени от местните власти].

Член 4

Комисията се свиква на заседания толкова често, колкото е необходимо, но най-малко ... пъти годишно.

Председателството се сменя между двете страни (на всеки ... години).

Комисията може да прибягва до помощта на експерти.

Комисията приема своя вътрешен правилник за работа и правилата, които да ръководят функционирането и финансирането на нейния секретариат.

Член 5

Всяка от страните поема разходите на своята делегация.

Член 6

Това споразумение е сключено:

< - за продължителността на проекта, определен от чл. 2, вариант 2 >;

< - за срок от ... години от влизането му в сила. То се подновява негласно за нови последователни периоди от ... години, освен ако някоя от страните не се оттегли една година преди изтичането му. >(6).

Член 7

Всяка от договарящите страни уведомява другата за изпълнението на процедурите, необходими според вътрешното й законодателство(7) за осъществяването на това споразумение, което влиза в сила в момента на последното оповестяване(8).

Съставено в ................ на ..................... в ...... екземпляра, на .................. и .................. език, като всеки от текстовете е с еднаква сила.

1.7. Модел на споразумение за междуправителствено сътрудничество в областта на устройството на територията

[създаване на Междуправителствени комисии за трансгранично устройство на територията]

Междудържавно споразумение

Правителството на ...............

и правителството на ...............

- като имат предвид Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти от 1980 г.;

- като имат предвид и Европейската харта за териториалното устройство от 1983 г.;

- с грижата да насърчават и да улеснят сътрудничеството в областта на териториалноустройственото планиране, свързано с общите гранични региони,

се договориха за следното:

Член 1

Сформира се смесена комисия по устройство на територията (наричана по-долу "комисия").

Член 2

[В чл. 2 устройствените проекти, които трябва да се предприемат, и точните цели на комисията са определени според избора на най-подходящото представителство.]

Комисията е съставена от .... членове:

- .... членове от страна на ................................

Комисията, по силата на своя мандат, е съставена по следния начин:

Страна A: ............... [от страна на ............:]

... членове, определени от националните власти;

... членове, определени от регионалните власти;

[... членове, определени от местните власти];

Страна B: ............... [от страна на ............:]

... членове, определени от националните власти;

... членове, определени от регионалните власти;

[... членове, определени от местните власти].

Член 3

В рамките на териториалноустройствените дейности, предприети от страните, комисията трябва да осигури сътрудничеството между граничните региони, свързани с тези дейности, да координира целите в тази област и да развива съгласуването чрез всички подходящи средства в рамките на действащата законова и нормативна уредба.

За тази цел тя е натоварена:

- да изработи предложения и препоръки, свързани с устройството на територията в споменатите региони, и да ги представя на компетентните органи;

- да насърчава координацията и хармонизирането на следните мерки:

Член 4

Комисията може да създаде комитети и/или работни групи, отговарящи за специфичните въпроси, свързани с даден регион или с конкретен проблем.

Член 5

Комисията се свиква на заседания толкова често, колкото е необходимо, но най-малко ... пъти годишно.

Председателството се сменя между двете страни (на всеки две години).

Комисията може да ползва експерти.

Комисията приема вътрешния си правилник и правилата, от които се ръководят функционирането и финансирането на нейния секретариат.

Член 6

Всяка от страните поема разходите на своята делегация.

Член 7

Това споразумение е сключено за срок от .......... години след влизането му в сила. То се подновява негласно за нови периоди от .......... години, освен ако една от страните не се оттегли една година преди изтичането му(6).

Член 8

Всяка от договарящите страни уведомява другата за изпълнението на процедурите, необходими според вътрешното й законодателство(7) за влизането в сила на това споразумение, което се осъществява в момента на последното уведомление(8)s.

Съставено в ................ на ..................... в ...... екземпляра, на ..................... и ..................... език, като всеки от текстовете е с еднаква сила.

1.8. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско сътрудничество в областта на устройството на територията

(Вариант 1)

Междудържавно споразумение

[Правителствата на ...............

и на ............... ,

като желаят да насърчат трансграничното сътрудничество в областта на териториалното устройство, се договориха да въведат механизъм на сътрудничество

между регион (или община) ......................

и регион (или община) ........................]

(Вариант 2)

Междурегионално и/или междуобщинско споразумение

Регионите (или общините) ...............

и ...............

на държавите ...............

и ...............

- като имат предвид Европейската харта за териториалното устройство от 1983 г.;

- като желаят да насърчат и да улеснят сътрудничеството в областта на териториалното устройство, свързано с общите гранични региони;

- убедени в необходимостта да насърчат координацията и хармонизирането на мерките, свързани с териториалното устройство в общите им гранични региони;

- имайки предвид съществуващите национални и регионални планове и териториалноустройствени програми,

се споразумяха за следното:

Член 1

a. В рамките на действащите законови и нормативни уредби страните се задължават да въведат и развият процедура на предварителни взаимни консултации на етапа на подготовка на териториалноустройственото планиране и в случай на нужда, на регионалното развитие.

b. Те ще полагат усилия да координират целите и да изработят общи политики в областта на териториалното устройство, свързани с развитието на съответните им територии.

c. Страните се задължават да предприемат необходимите мерки за осъществяването на проекти, координирани от компетентни инстанции [национални] [регионални] [общински].

(Алтернатива 1):

Член 2

С цел прилагането на чл. 1 страните сформират смесена комисия [експертна група] по териториално устройство.

Член 3

Комисията [експертната група] е съставена от .... представители, .... членове от страна на .......... и .... членове от страна на ..........

Комисията [експертната група] по силата на своя мандат е съставена по следния начин:

Страна A: ............... [от страна на ...........:]

([.... членове, определени от националните власти],)

... членове, определени от регионалните власти;

[... членове, определени от местните власти];

Страна B: ............... [от страна на ............:]

([ ... членове, определени от националните власти],)

... членове, определени от регионалните власти;

[...членове, определени от местните власти].

Член 4

Мандатът на комисията [експертната група] включва:

- да организира и осигури обмена на информация по всички аспекти на териториалноустройственото планиране в съответния регион;

- да изработи процедура за предварителни консултации по време на планирането;

- да осигури хармонизирането на плановете за териториално устройство в рамките на своите компетенции;

- да осигури взаимните консултации на своите членове с оглед координираното осъществяване на териториалноустройствени планове и проекти.

[Член 5

Комисията се обслужва от постоянен секретариат.]

Член 6

Комисията се свиква на заседания толкова често, колкото е необходимо, но най-малко ........ пъти годишно.

Председателството се сменя между двете страни (на всеки две години).

Комисията може да привлича експерти.

Член 7

Всяка от страните поема разходите на своята делегация.

Член 8

Член 9

(Алтернатива 2):

Член 2

Страните възлагат на службите, компетентни в териториалното устройство и регионалното планиране, да предприемат необходимите мерки за прилагането на чл. 1a, b и c.

Член 3

Компетентните служби на страните поемат разходите, произтичащи от чл. 2.

Член 4

Член 5

1.9. Модели на споразумения за създаване и мениджмънт на трансгранични паркове

Правителствата на ...............

и на ...............

[и на ............... ]

и/или компетентните териториални власти на ...............

и на ...............

- като осъзнават необходимостта да си сътрудничат в области, като защита на природата, ландшафта, околната среда, и като работят за развитие на природните територии, необходими за качеството на живот на населението;

- като желаят да хармонизират своите решения, свързани с мениджмънта на изключително ценната територия, разположена от едната и от другата страна на границата;

- като възнамеряват да запазят природните и ландшафтните качества на територията и да предоставят на населението по-добри възможности за откриване и опознаване на природата и околната среда,

се споразумяха за следното:

Член 1

1. Страните се договарят тази територия да носи наименованието "ТРАНСГРАНИЧЕН ПАРК ...................".

2. Територията на парка включва:

. от страна на ............... , региона, разположен ...............

[. от страна на ............... , региона, разположен ............... ].

3. Точните граници на трансграничния парк са очертани на карта, приложена към това споразумение, от което тя е неразделна част.

Член 2

1. Страните се задължават в рамките на собственото си законодателство:

- да поддържат и подобряват природния ландшафт и специфичния му характер;

- да опазват и обогатяват природното богатство (фауна, флора, хабитати);

- да предприемат необходимите мерки за защита на условията, които могат да окажат въздействие върху споменатите по-горе екологични и физически характеристики на трансграничния парк и на околната среда;

- да запазят и развиват културното наследство (архитектурно, археологическо, селско и историческо);

- да насърчават обмена на информация, образованието и условията за прием като част от глобалната политика за оценка на околната среда и за повишаване на чувствителността и познаването на природното и културното наследство;

- да контролират и насочват икономическите или социално-културните дейности в парка, като съдействат за осъществяването на изброените по-горе цели, но без да променят характера на парка.

2. За тази цел страните ще хармонизират методите си на мениджмънт и ще координират всички свои проекти за устройството и развитие в рамките на глобална програма за действие, която впоследствие ще доведе до съвместно управление на парка, основано на общ план за мениджмънт. Страните ще насърчават обмена на информация и на опит.

Член 3

1. Сформира се смесена комисия(9), включваща .......... членове; [представители на държавата и на регионалните власти:

- ... членове от страна на ....

[- ... членове от страна на ....].

2. Смесената комисия създава местна комисия, призвана да осигури изпълнението на това споразумение, в която са представени съответните държави и регионални и местни власти. Представени са също признати частни природозащитни организации, както и сдружения, съдействащи за опазване на ландшафта и околната среда.

Местната комисия връчва на смесената комисия минимум веднъж годишно отчет за дейността си, както и предложения, свързани с мениджмънта и развитието на парка.

3. Смесената комисия може да създава и други комисии или работни групи.

4. Смесената комисия е упълномощена:

- да осигурява трансграничното сътрудничество чрез координирано реализиране на целите, визирани в чл. 2 на това споразумение;

- да разглежда всякакви въпроси, свързани с мениджмънта на парка.

5. Комисията се събира ....... пъти годишно. По време на своите заседания тя може да прибягва до експерти.

- Тя приема вътрешния си правилник.

- Председателството на смесената комисия се осигурява алтернативно от един член от всяка делегация; продължителността е определена във вътрешния правилник.

Член 4

Всяка от страните поема разходите на своята делегация в смесената комисия.

Член 5

Това споразумение е сключено за срок от ........... години след влизането му в сила. То се подновява негласно за нови периоди от ........... години, освен ако една от страните не се оттегли една година преди изтичането му(10).

Член 6

1.10. Модел на споразумение за създаване и мениджмънт на трансгранични селски паркове

Правителствата на ............... и/или

регионалните власти на ............... и/или

местните власти на ...............,

- като осъзнават необходимостта да си сътрудничат за защита на околната среда и за устройството на зоните с особена красота и природна стойност, важни за качеството на живот;

- като признават необходимостта в името на местното население да се извършват и развиват икономически и социално-културни дейности, които не противоречат на цитираните по-горе ценности;

- като желаят да създадат и да развият условия за обучение сред природата и междучасия на открито в служба на населението на тези региони и на обществото като цяло,

сключиха следното споразумение:

Член 1

1. Страните се договарят тази територия да носи наименованието "ТРАНСГРАНИЧЕН СЕЛСКИ ПАРК ...............".

2. Територията на парка включва:

. от страна на ..............., региона, разположен ...............

[. от страна на ..............., региона, разположен ...............].

Член 2

1. Страните се задължават в рамките на собственото си законодателство:

- да поддържат и подобряват природния ландшафт и специфичния му характер;

- да опазват и обогатяват природното богатство (фауна, флора, хабитати);

- да защитават и повишават значението на културното наследство (архитектурно, археологическо, селско и историческо);

- да подпомагат обучението на хората, за да им позволят да оценят по-добре и да увеличат познанията си в областта на природното и културното наследство на другата територия;

- да предприемат необходимите стъпки за защита на условията, които могат да окажат въздействие върху споменатите по-горе екологични и физически характеристики на трансграничния парк и на околната среда;

- да насърчават и насочват икономическите или социално-културните дейности чрез интегрирано развитие, което да съдейства както на просперитета на населението от съответната зона, така и на поддържането на качествата на нейното природно и културно наследство, а също и на увеличаването на рекреационната й стойност.

2. За тази цел страните ще хармонизират методите на мениджмънт и ще координират проектите за устройство и развитие в рамките на глобална програма за действие, която ще доведе до съвместно управление на парка, основано на общ план за мениджмънт. Страните ще благоприятстват обмена на информация и на опит.

Член 3

1. Сформира се смесена комисия, включваща ............. членове:

- ... членове от страна на ....

[- ... членове от страна на ....].

2. Смесената комисия може да създаде(12) местна комисия, призвана да осигури изпълнението на това споразумение, в която са представени съответните държави и териториални власти.

3. Смесената комисия може да създава и други комисии или работни групи.

4. Смесената комисия е упълномощена:

- да разглежда всякакви въпроси, свързани с мениджмънта на парка.

5. Комисията се събира ........ пъти годишно. По време на своите заседания тя може да привлича експерти.

- Тя приема вътрешния си правилник.

- Председателството се осигурява алтернативно от един член от всяка делегация; продължителността е определена във вътрешния правилник.

Член 4

Всяка от страните поема разходите на своята делегация в смесената комисия.

Член 5

Това споразумение е сключено за срок от ............ години след влизането му в сила. То се подновява негласно за нови периоди от ............ години, освен ако една от страните не се оттегли една година преди изтичането му(10).

Член 6

1.11. Модел на междудържавно споразумение за трансгранично сътрудничество по въпросите на обучението през целия живот, информацията, заетостта и условията на труд

Уводна бележка: Това споразумение трябва да бъде сключено или индивидуално, или заедно с един или повече модели на междудържавно споразумение (текст 1.1 до 1.5(*) от Рамковата конвенция).

Правителствата на ............ и на ............, като съзнават необходимостта да гарантират на населението, живеещо в регионите, разположени от двете страни на границата, еквивалентни условия на обучение през целия живот, на заетост, на труд и на информация, се споразумяха за следното:

Член 1

Всеки гражданин на държава, която е страна по споразумението, който живее в зоната, определена като "гранична", има право на достъп до пазара на труда на другата или другите страни по споразумението при равни условия с гражданите на тази страна или страни.

Регионалните власти или правителствените власти дефинират по следния начин територията, считана за гранична: ........... (определение).

Член 2

Граничният работник се ползва от същите условия на заетост и на труд, каквито имат местните работниците в държавата, в която работят.

Член 3

Граничният работник се ползва със същата професионална мобилност - поне в рамките на граничната зона, както работниците от държавата, в която се работи.

В зависимост от компетенциите на съответните власти безработният трябва да има достъп до всички програми за създаване на работни места.

Член 4

Всички институции за общо и професионално обучение, всички служби за осигуряване на професионално обучение през целия живот, преквалификация, социална интеграция и т.н. трябва да са достъпни за граничното население и за граничните работници при същите условия, както за националното население и работници.

Член 5

Система за признаване на професионални квалификации и дипломи, издадени от заведенията, намиращи се в граничната зона, ще гарантира равнопоставеност на граничното население от дадена държава, страна по споразумението, което би желало да работи или да учи допълнително в друга или други държави, страни по споразумението.

За да се осигурят равни условия, трябва да се насърчава познаването на езика и на културата на съседния граничен регион.

Член 6

Всяка страна признава на другата или на другите страни правото да издава свидетелства и други документи, чиято юридическа стойност се задължава да признава.

Член 7

Компетентните административни власти на граничните региони ще създадат споразумения за оповестяване на разпоредбите на това междудържавно споразумение.

Член 8

Договарящите страни се задължават да насърчават и осъществяват сътрудничеството между обществените органи по заетостта в граничните региони с оглед организирането и в случай на нужда подобряването на съвместния обмен и управление на информацията относно условията на заетост и на труд на граничните работници.

Те насърчават създаването на съвместни информационни центрове за граничните работници, позволяващи им да се информират точно и подробно по всички въпроси, които ги интересуват.

1.12. Модел на междудържавно споразумение за насърчаване на междуучилищния обмен с трансграничен или транснационален характер

Този модел на споразумение не се сключва между местните власти, а между държавите. То осигурява под формата на опростено техническо споразумение, сключено на нивото на съответните министерски администрации, участие на местните власти в програми за трансгранично или транснационално училищно сътрудничество.

При този вид споразумение не е задължително да се включват местните власти в тези форми на сътрудничество, но то може да осигури много полезна подкрепа при такава намеса.

Този тип споразумение обикновено има за главна цел да осигури и да установи общата рамка на специфичните споразумения на местно ниво.

Член 1

Това споразумение предполага разширяване на връзките на сътрудничество, установени между администрациите на договарящите страни, натоварени с образованието и с целите, определени от Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.

То има за цел да определи подходящите рамки за участието на териториалните общности или власти в развитието на училищния обмен между съответните страни.

Член 2

Училищното сътрудничество - предмет на това споразумение, има за цел да благоприятства познаването на езика (езиците) и културата (културите) на страната партньор и на тази основа да развие лични връзки и обмен на опит или на информация.

Това сътрудничество цели в частност въвеждането на форми на ранен билингвизъм в системата на образованието.

То спомага за въвеждането на международен подход към педагогиката.

Член 3

Участието на териториалните общности или власти в схемите за сътрудничество, определени в чл. 2, е фактор за ефикасността на това сътрудничество и ще бъде насърчавано от властите на подписалите държави, отговарящи за училищната дейност.

Член 4

С оглед да се определят схемите на училищното сътрудничество по смисъла на чл. 2 споразуменията, сключени между администрациите и заинтересуваните териториални общности или власти, могат да дефинират проекти за сътрудничество.

Тези споразумения определят:

- главните и специфичните цели на сътрудничеството, както и методите, преценени като подходящи за тяхното постигане;

- средствата под формата на персонал, оборудване и финансови ресурси, насочени към осъществяване на проекта за сътрудничество, както и властите, които ги осигуряват;

- дейностите, конкретизиращи сътрудничеството;

- практическите форми на уреждане на конкретните въпроси, свързани с дейностите на сътрудничеството (настаняване, персонал, осигуровки и т.н.);

- мониторинг на дейността на сътрудничество от управителна комисия, съставена от представители на училищните власти и на съответните териториални общности или власти, както и представители на родителите и на учениците и квалифицирани лица;

- очертаване на условията, при които се извършват периодичните оценки на резултатите от сътрудничеството.

Член 5

Въз основа на тези споразумения отговорните училищни власти могат да се задължат да осигурят осъществяването на предвидените дейности на сътрудничество и по-специално да въведат двуезично обучение в учебните програми и хорариуми.

Ако в рамките на сътрудничество се окаже необходимо, може да се направят изключения от установените програми и хорариуми.

Член 6

Училищните власти имат право да предприемат обмен на преподавателски персонал с оглед осъществяването на дейности по сътрудничеството. Във връзка с това издръжката на преподавателите се поема от изпращащата ги администрация, а те самите са подчинени на администрацията домакин. Договореностите, визирани в чл. 4, дефинират условията за поемане на специфичните разходи (пътуване, дневни ...).

Член 7

В рамките на договореностите за сътрудничество, предвидени в чл. 4, специфичното обучение, а именно по езика или на езика на страната партньор, може да бъде поето от външни преподаватели, независимо от националността им.

Тези преподаватели се одобряват от училищните власти или от комисията, предвидена в чл. 2. В договореностите, предвидени в член 4, се уточняват условията, свързани с поемането на финансовата им издръжка.

Член 8

Създава се двустранен съвет за училищно сътрудничество, натоварен с мониторинга на изпълнението на това споразумение. Той е съставен от представители на властите, подписали това споразумение, представители на териториалните общности и власти, както и от квалифицирани лица, избрани от подписалите власти. Той ще се свиква на заседания най-малко веднъж годишно и ще представя публичен отчет за дейностите, реализирани в рамките на това споразумение.

Член 9

В случай на щети, понесени от учениците или от преподавателите, свързани с дейностите по международното училищно сътрудничество, държавата, на чиято територия е нанесена щетата, носи отговорността и в случай на нужда може да предприеме действия срещу трета страна.

Член 10

Това споразумение се сключва за неопределен период от време. То може да бъде анулирано от всяка от страните с шестмесечно предизвестие.

1.13. Модел на споразумение за трансгранично и интертериториално сътрудничество относно земеползването по протежение на граничните реки

[Държавите / Регионалните власти / Местните власти](13) на ................ (по-долу: договарящите страни), чиито територии се прекосяват от течението на .........,

Като напомнят ролята и дейностите на Съвета на Европа за насърчаване на трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти в Европа,

Като имат предвид Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти от 1980 г., Европейската харта за водите от 1968 г. и Европейската харта за териториално устройство от 1983 г.,

Решени да координират използването и управлението на река ............., за да намалят евентуалните отрицателни въздействия върху територията, прекосявана от нея,

Се договориха за следното:

Член 1 (Смесен комитет)

1. Договарящите страни ще сформират смесен комитет (по-долу: смесен комитет), съставен от по един представител от всяка договаряща страна, който ще заседава редовно.

2. Смесеният комитет ще взема решения за съдържанието и продължителността на своите правомощия, вътрешния си правилник, датите и дневния ред на своите заседания и всички въпроси, които договарящите страни преценят.

3. Решенията на смесения комитет са задължителни за членовете на смесения комитет. Те се приемат с обикновено мнозинство от гласовете на представителите на договарящите страни, присъстващи на съответното заседание, като всеки представител разполага с един глас.

4. Смесеният комитет се представлява съвместно от договарящите страни(14) пред трети страни.

5. Всяка договаряща страна поема разходите по участието на своя представител в смесения комитет. Общите разходи на смесения комитет се разпределят поравно между договарящите страни.

Вариант на Член 1: Член 1 (Консултативни събрания)

1. Договарящите страни провеждат редовни събрания (по-долу: консултативни събрания) за изработването на това споразумение и се консултират взаимно по въпросите, отнасящи се до използването или неизползването на река ...

2. Датите, дневният ред и другите въпроси, свързани с консултативните събрания, се решават с просто мнозинство, като всяка от договарящите страни разполага с един глас. Същото се отнася и до другите решения, взети по време на консултативните събрания.

3. Всяка договаряща страна поема разходите по своето участие. Общите разходи, свързани с дейностите - резултат от взетите по време на консултативното събрание решения, се разделят поравно.

Член 2 (Области на дейност)

1. Договарящите страни измерват редовно нивото, дебита и качеството на водата на река ..............; те редовно изработват географски карти на реката, на нейните притоци и на околната територия до ..... километра от бреговете(15), като на тези карти указват предназначението на терените, използването на реката и нейните притоци, както и качеството на водата и на терена.

2. Всяка договаряща страна предоставя [на смесения комитет/на другите договарящи страни по време на консултативните събрания] всяка информация, свързана с използването и управлението на водите на р. ..........., а именно:

а. актуализирани географски карти на териториите, указани в т. 1 на този член;

б. информации за предвижданите по-мащабни строителни работи (или извършвани по време на влизането в сила на това споразумение) и за промените в земеползването, които могат да окажат влияние върху дебита на реката или на притоците й, върху трафика, върху използването (и по-специално навигацията) или качеството на водата;

в. информация за средното изливане в реката на вещества с произход от тяхната територия, в съответствие с преките или прилаганите разрешения, давани от властта, или за всяко известно, но непозволено изливане;

г. основни речни деривации.

3. Смесеният комитет [Договарящите страни по време на своите консултативни събрания] формулира[т] ръководни насоки за използването и неизползването на река ............. и на териториите, указани в т. 1 на този член, доколкото това използване или неизползване може да повлияе върху дебита на реката или на нейните притоци, на трафика, използването (по-специално навигацията) или качеството на водата. Тези ръководни насоки не са юридически принудителни, но договарящите страни ги вземат предвид при упражняване на властта.

4. Смесеният комитет [Договарящите страни по време на своите консултативни събрания] може [-гат], след като са определили финансовите условия след единодушно гласуване, да възложи [-ат] изследвания или да предприеме [-ат] положителни действия, свързани с дебита на река ..........., трафика, ползването (по-специално навигацията) или качеството на водата. Ако не може да се постигне единодушно гласуване по финансирането, договарящите страни могат да решат индивидуално да осъществят въпросната дейност.

Член 3 (Цели на работата)

Договарящите страни се стремят да обслужват целите на това споразумение и по-точно да се съобразят със следните цели(16):

a. (Мерки срещу наводнения):

- да не се променя естественото течение на ......... и на притоците й;

- да се следи да не се увеличава нито пряко, нито непряко скоростта на дебита;

- да се запазят или да се създават нови меандри, естествени брегове, ръкави, тресавища и водни растения;

- да се избягва, ако е възможно, използването на крайречните зони за търговски или частни цели, които биха могли да доведат до влошаване на състоянието на водите;

- да се поддържат или инсталират, в случай на нужда, отводнителни ръкави, канали и шлюзове;

- да се засилва естественото оттичане на дъждовните води;

- да се обърне специално внимание на планинските региони около реката и притоците й предвид гореспоменатите цели;

б. (Мерки срещу замърсяването):

- да се избягва изхвърлянето на токсични вещества в река .............. и нейните притоци, както и в подпочвените води;

- да се избягва използването най-вече за земеделски цели на земите, през които минават реката и притоците й, ако това би имало отрицателни последици върху качеството на водата;

- да се ограничи транспортирането на опасни товари по река .............. и да се предвидят спасителни мерки в случаи на бедствия.

Член 4 (Действия при спешни случаи)

1. Договарящите страни незабавно се информират взаимно за всяка важна промяна или за всяка възможност за значителна промяна в дебита на река ............., на нейното ниво или качество на водата, ако тази промяна може да представлява опасност за населението или за околната среда на зоната, определена в чл. 2, т. 1, или за ползвателите на реката и на нейните притоци. За тази цел всяка договаряща страна посочва адрес за контакт, на който да се изпращат тези сведения.

2. Ако се случи посоченото в т. 1 на този член, договарящите страни свикват заседание ad hoc, за да решат какви спешни мерки да предприемат.

3. По време на извънредна ситуация всяка договаряща страна избягва да взема каквито и да са мерки, които биха задълбочили отрицателните резултати от гореспоменатата промяна.

Член 5 (Заключителни разпоредби)

1. Всяка договаряща страна може да денонсира това споразумение чрез писмено уведомление, адресирано до смесения комитет [до другите договарящи страни], което не нарушава валидността на всяко предишно финансово задължение. Нови договарящи страни могат да бъдат приети със съгласието на съществуващите договарящи страни(17).

2. Всяко оспорване, свързано с това споразумение или произтичащо от него, се решава добросъвестно от договарящите страни. Правата на трети страни да се отнасят до компетентните съдебни органи против договарящите страни са неограничени.

3. Договарящите страни информират генералния секретар на Съвета на Европа за съществуването на това споразумение.

4. Това споразумение се сключва [за неопределен срок/за период от ...... години, подновява се за периоди от ..... години, освен ако не се анулира при единодушно гласуване от страна на договарящите страни преди края на даден период].

Съставено в ......, на ......, на ...... и ....... (език), като всички текстове са с еднаква сила.

________________________

Бележки:

(*) След позволението за публикуване на допълнителни схеми и модели на споразумения те бяха добавени към конвенцията и номерирането им е от 1.6 до 1.14 и от 2.7 до 2.16.

(*1) Алинея 2 не се прилага за моделите на споразумения 1.3, 1.4 и 1.5.

(*2) Числата, дадени за броя на членовете на комисията, са само насочващи и трябва да се адаптират към конкретните случаи, както и всички положения на този модел на споразумение. Чрез посочването на цифри авторите на моделите за споразумения целят да подчертаят необходимостта от ефективни комисии с относително малък брой членове. Те също така желаят да дадат указание за отношението, което трябва да се поддържа между представителите на централните власти, от една страна, и регионалните власти, от друга страна.

(*3) Този списък има само насочващ характер и трябва да се адаптира към всеки проект за трансгранично сътрудничество. Той не трябва да се интерпретира като изменение на правомощията, предоставени на териториалните власти от националния закон. Както централните, така и регионалните власти при всички случаи са представени в комисията.

(*4) Обвързаността на това споразумение остава същата независимо от това, дали тази алинея е включена или не.

(*5) Виж във връзка с това указателния списък на член 6 на модела за междудържавно споразумение за регионално трансгранично съгласуване, приложен като модел № 1.2 към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество.

(*6) Допълнителните протоколи към споразумението могат да бъдат сключвани според моделите, приложени към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.

(*7) Уместно е да се спомене и в случай на нужда да се развие в споразумението:

a) указанията, необходими според вътрешното законодателство на страните по споразумението, които могат да се отнасят до следните точки:

- упоменаване на името и адреса на комисията;

- точно дефиниране на компетенциите, поверени на комисията;

- регламентиране на начините за изработване на решения;

- упоменаване на обществения характер на разискванията;

- дефиниране на приетите правила по отношение на бюджета и на разчетите;

- определяне начините на финансиране на проектите;

- определяне на начините за изменение на нормативната уредба (споразумението);

- определяне на начините за присъединяване и оттегляне на членове;

- и т.н.

(*8) За всяка друга формулировка страните могат да се отнасят до общите клаузи на моделите на междудържавни споразумения от 1.1 до 1.5, предложени като приложение към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.

(*9) Чрез сформирането на смесена комисия може да се държи сметка за съществуващите органи за трансгранично сътрудничество.

(*10) Допълнителни протоколи към споразумението могат да бъдат подписвани според моделите, приложени към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.

(*11) За всяка друга формулировка страните могат да се отнасят до общите клаузи за моделите на междудържавни споразумения от 1.1 до 1.5, предложени като приложение на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.

(*12) Необходимостта от създаването на местна комисия зависи от състава на смесената комисия предвид качеството на страните, подписали този модел на споразумение.

(*13) За целите на това споразумение е желателно да участват именно властите, които имат компетенции в областта на териториалното и селищното устройство, водния транспорт и корабоплаването, горското стопанство, туризма и околната среда за териториите, прекосявани от съответните реки. Следователно в съответствие с националните закони може да се окаже необходимо подписването на това споразумение да бъде извършено от местните, регионалните и/или централните власти на дадена държава или да се поиска от висшите власти да делегират необходимите права на по-нисши административни власти.

(*14) Договарящите страни могат да пожелаят да създадат орган за сътрудничество, представляващ юридическо лице. В този случай Допълнителният протокол от 1995 г. към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти може да послужи като отправна точка.

(*15) Договарящите страни могат да пожелаят да адаптират ранга на въпросната територия към специфичните си условия.

(*16) Тези цели не са изчерпателни и е възможно договарящите страни да пожелаят да ги променят в зависимост от тяхното специфично положение и от техните компетенции.

(*17) Ако договарящите страни решат да създадат по силата на чл. 1 смесен комитет, който да е юридическо лице, тогава се прилагат по-специални условия.

1.14. Модел на междудържавно споразумение (двустранно или многостранно) за групите за трансгранично сътрудничество със статут на юридически лица

Член 1 - Дефиниция и обхват

1. За целите на това междудържавно споразумение изразът "трансгранично сътрудничество" се разбира в съответствие с чл. 2 на Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти (наричана по-долу Рамкова конвенция); изразът "споразумение за трансгранично сътрудничество" се разбира в съответствие с членове 1 и 3 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция.

2. Това споразумение се прилага:

a. за договаряща страна A: към общините, техните публичноправни групи или асоциации и към .............

b. ............... за договаряща страна B: към общините, техните публичноправни групи или асоциации и към .............

c. .............

3. Всяка договаряща страна може в съгласие с останалите договарящи страни и в съответствие с вътрешното й законодателство да определя нови териториални общности или местни обществени органи, както и други публичноправни физически лица, към които да се приложат разпоредбите на това споразумение. Тя предоставя тази информация на генералния секретар на Съвета на Европа.

4. За "териториални общности или власти" за целите на това споразумение се считат обществените институции, споменати в т. 2 и 3.

Член 2 - Сформиране на групи

1. В граничните зони на ................... (да се уточни от договарящите страни) териториалните общности или власти, подчинени на законодателството на договарящите страни, при условията, предвидени в чл. 1 и 3 на Допълнителния протокол към Рамковата конвенция, създават обществени групи за трансгранично сътрудничество (наричани по долу "обществени групи") с оглед да изпълнят съвместно задачите, които според вътрешното законодателство на всяка от договарящите страни могат да бъдат поети от обществени групи или асоциации, сформирани между териториални общности или власти.

2. До обхвата, в който тези териториални общности или власти според правния ред на съответните им държави имат право да участват в асоциации или групи по силата на гражданското или търговското право, те могат също така при условията, предвидени в чл. 1 и 3 на Допълнителния протокол към Рамковата конвенция, да създават частни групи за трансгранично сътрудничество (наричани по-долу "частни групи") с цел да се подпомогне съвместното изпълнение на техните задачи.

Член 3 - Юридическо лице, капацитет, законодателство, прилагано към обществените или частните групи

1. Групата има капацитет на юридическо лице по силата на вътрешното законодателство на договарящата страна, на територията на която се намира неговото седалище. Съставеното от нея споразумение за трансгранично сътрудничество определя дали тази група е публичноправна или е частноправна и при условие че в споразумението не е разпоредено друго, се ръководи от прилаганата в съответната договаряща страна правна система за една от категориите асоциации или групи, в които тези териториални общности или власти имат право да участват.

2. Групата е със статут на юридическо лице. Всяка договаряща страна дава в съответствие с вътрешното си законодателство статут на юридическо лице на обществената или частната група, доколкото това е необходимо за изпълнението на задачите й, от датата на влизане в сила на съставеното от нея споразумение за трансгранично сътрудничество.

Член 4 - Група с нестопанска цел

Групата не създава условия за разпределяне на печалби. Правата на нейните членове не могат да бъдат представяни от трети преговарящи страни.

Член 5 - Присъединяване на териториалните общности или власти към вече съществуваща група

В граничните зони териториалните общности или власти на една или повече договарящи страни могат да участват в обществена или частна група, създадена в съответствие с вътрешното законодателство на другата договаряща страна.

Член 6 - Изработване и контрол на решенията за участие в групата

Решенията на териториалните общности или власти, свързани с участието им в създаването на група или присъединяването към нея, са подчинени на същите процедури и на същия контрол, които са предвидени във вътрешното законодателство на всяка договаряща страна за актовете и решенията на тези териториални общности или власти.

Член 7 - Участие на частноправни лица [...]

в обществена група

Частноправни физически или юридически лица могат да съдействат за сформирането на обществена група или да членуват в нея, при условие че вътрешното законодателство на договарящата страна, на територията на която се намира седалището на групата, позволява това.

Член 8 - Изработване на устава на групата

1. Териториалните общности или власти, които участват в сформирането на групата, одобряват нейния устав. Уставът е неразделна част от споразумението за трансгранично сътрудничество, по силата на което се учредява групата.

2. Уставът на групата се изработва на езика или езиците, чиято употреба е указана във вътрешното законодателство на всяка договаряща страна за актовете и решенията на териториалните общности или власти.

Член 9 - Съдържание на устава на групата

Уставът на групата съдържа разпоредби, свързани по-конкретно със:

- териториалните общности или власти, от които е съставена;

- наименованието й, седалището й, границите на обхванатата от групата географска зона;

- нейния предмет, задачите, компетенциите и правомощията;

- законодателството, от което се ръководи;

- състава на органите и техните функции; формите на представителство на териториалните общности или власти, които участват в нея; начина на определяне на техните представители в тези органи;

- процедурата на свикване на нейните заседания, тяхното оповестяване или неоповестяване;

- кворумите, процедурите за вземане на решения и мнозинството, необходимо за тяхното приемане;

- езика и формата на протоколите от заседанията;

- връзките на групата с териториалните общности или власти, които я съставляват, и по-специално що се отнася до отговорността за задачите, изпълнени за тяхна сметка;

- процедурите за функциониране на групата, най-вече по отношение на управлението на персонала;

- финансирането на дейностите;

- прилаганите бюджетни и отчетни правила;

- условията за изменение на устава и по-специално приемането нови членове и оттеглянето на членове;

- срока, за който е сформирана групата, условията за нейното разпускане и ликвидация.

Член 10 - Органи на групата

1. Органите на групата са общо събрание, управителен съвет и председател. Уставът може да предвижда и допълнителни органи при спазване на действащото вътрешно законодателство.

2. Общото събрание е основният орган на групата. То периодически изпраща информация на териториалните общности или власти, които го съставляват.

3. Всяка териториална общност или власт, която участва в групата, разполага с най-малко едно място в общото събрание. Определянето и мандатът на представителите на териториалните общности или власти в общото събрание се ръководят от вътрешното законодателство на страната, към която принадлежи съответната териториална общност или власт. Тези представители се отчитат периодически за начина, по който са упражнявали своите функции, пред териториалната общност или власт, която ги е упълномощила.

4. Управителният съвет подготвя решенията на общото събрание и осигурява изпълнението им.

5. Председателят ръководи дейността на общото събрание и на управителния съвет; той представлява групата в съдебните и извънсъдебните дела.

Член 11 - Компетенции и правомощия на групата

1. Групата не е упълномощена нито да постановява законови правила с всеобщо приложение (= нормативна уредба), нито да взема решения, които биха засегнали правата и свободите на личността (= полицейски правомощия), нито да въвежда данъци.

2. На групата може да се възлагат компетенции само от териториалните общности или власти, действащи като държавни служители на държавата, от която произхождат, или които са им делегирани от тази държава (= деконцентрирани власти).

Евентуално:

3. В учредителното споразумение за трансгранично сътрудничество може да е разпоредено обществената или частната група да изпълнява задачи от името, за сметка и по инструкции на дадена териториална общност или власт, принадлежащи към друга договаряща страна, различна от тази, чието законодателство се прилага за групата. В този случай делегирането на задачата на групата се подчинява на разпоредбите и процедурите, определени от вътрешното законодателство на двете страни.

4. Публичните сделки, сключени от дадена обществена група, се подчиняват на вътрешното законодателство на страната, на чиято територия се намира нейното седалище. Що се отнася обаче до процедурите, свързани с оповестяването, търговете и избора на предприятия, териториалните общности или власти, които участват пряко или непряко във финансирането на подобна сделка, споменават в споразумението за трансгранично сътрудничество, предвиждащо тяхното участие, задълженията, наложени им от вътрешното законодателство на тяхната страна, като се има предвид същността на операцията и нейната цена. Без да нарушават законодателството, което се прилага за публичните сделки, те вземат мерки, позволяващи на всяка от тях да спазва задълженията си, произтичащи от вътрешното законодателство на договарящата страна, към която принадлежи.

5. Териториалните общности или власти, съставляващи групата, трябва да вземат необходимите мерки за прилагането или изпълнението на решенията на групата в границите на компетенциите, поверени им от вътрешното законодателство на договарящата страна, към която принадлежат.

Член 12 - Финансиране и контрол на групата

Член 4, т. 2, ал. c и d и чл. 6, т. 2 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция са приложими към групите за трансгранично сътрудничество, създадени по силата на това междудържавно споразумение.

Член 13 - Персонал на групата

1. Собственият персонал, назначаван от групата, се заплаща от нейния бюджет.

2. Този персонал се подчинява на вътрешното законодателство на договарящата страна, на чиято територия се намира седалището на групата.

Член 14 - Разпускане и ликвидация на групата

1. Групата се разпуска пълноправно или поради изтичане на периода, за който е била сформирана, или след завършване на операцията, която е била предмет на дейността й. Тя може да бъде разпусната и по единодушно решение на своите членове.

2. Условията за нейната ликвидация предвиждат гарантиране на правата на трети страни.

Член 15 - Невалидност на групата

Споразуменията за трансгранично сътрудничество, създадени от групите и определящи техните устави, са невалидни, ако противоречат на разпоредбите на това междудържавно споразумение. Въпросната невалидност се декларира по силата на вътрешното законодателство на съответната договаряща страна. Останалите страни се уведомяват без отлагане.

Член 16 - Спорни въпроси

1. В случай на спор, свързан с функционирането на групата, противопоставящ я на един или няколко от нейните членове, компетентната юрисдикция се определя от вътрешното законодателство на договарящата страна, на територията на която е седалището на ответника.

2. В случай на делегиране в полза на групата на задачи на териториалните общности или власти, които я съставляват, третите страни запазват по отношение на териториалните общности или власти всички права, действия и апелации, от които биха се ползвали, ако последните бяха изпълнили сами въпросните задачи.

3. Всички останали спорове, възникнали от функционирането на обществената или частната група, се отнасят до съда по силата на вътрешното законодателство на всяка договаряща страна или по силата на дадено международно споразумение.

Заключителен член

Разпоредбите на това междудържавно споразумение не нарушават вътрешното законодателство на всяка от договарящите страни освен в случаите, в които са несъвместими с него.

ОБЯСНИТЕЛНА БЕЛЕЖКА ВЪВ ВРЪЗКА С МОДЕЛА НА МЕЖДУДЪРЖАВНО СПОРАЗУМЕНИЕ И МОДЕЛА НА УСТАВ НА ГРУПИТЕ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО СЪС СТАТУТ НА ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ

I. Общи съображения

1. Член 3 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция от 21 май 1980 г. за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти предвижда създаването на (местен) орган за трансгранично сътрудничество. Този орган може да има статут на юридическо лице и според случая може да бъде с обществен или с частен характер.

Изработването на модел на устав за подобен орган се сблъсква с редица трудности. Първата е свързана с евентуалното разширяване на международните юридически основи на устава (№ 2), а втората - с определянето на обществения или частния характер на съответния орган (№ 3). Третият въпрос се отнася до необходимостта да се състави устав, подходящ и за органи, които не са със статут на юридически лица (№ 4). Четвъртият проблем се отнася до юридическите формулировки за създаване на органи за трансгранично сътрудничество (№ 5). Петата трудност се съдържа в решението за избора на вътрешното законодателство, което ще се прилага (№ 6). И накрая трябва да се вземе решение относно някои съществени разпоредби, свързани с организацията, компетенциите и функционирането на органа (№ 8).

2. Съответните роли на международното и на вътрешното законодателство по отношение на устава. Член 3 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция като че ли не осигурява адекватна основа за модела на устав на (местния) орган за трансгранично сътрудничество. Би трябвало уставите да се отнасят за едно или повече национални законодателства по въпроси като публичноправните прерогативи на органа, нормативната уредба на труда и пенсионирането на персонала или данъчния режим, от който да се ръководи органът и неговият персонал. Всъщност самият протокол недвусмислено препраща към едно или повече национални законодателства, това на държавата, в която се намира седалището, или тези на всички заинтересовани държави, що се отнася до юридическото лице, актовете и контрола на органа.

Тъй като не е възможно да се изключи изцяло прилагането на националните закони, въпросът е да се знае дали уставите на органите могат да бъдат формулирани почти изцяло на базата на едно или повече национални законодателства или напротив чл. 3 от Допълнителния протокол трябва да бъде допълнен с модел на междудържавно споразумение (аналогичен на модел 1.5, приложен към Рамковата конвенция), регламентиращ степента на приложимост на вътрешното законодателство на една или повече държави участнички (приложимост на принципа или препратка към помощен документ).

Приет е вторият вариант на алтернативата. Подготвен е модел на междудържавно споразумение (Вж. част II) с оглед да се предложи на страните членки проект на документ, предоставящ юридическа рамка за създаване на групи за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, определящ основните принципи на юридическите им системи и препращащ освен това към вътрешното/ите законодателство/а. По този начин проектът на договор допълва Допълнителния протокол, без да му противоречи. Той е съобразен с вътрешните юридически системи, които не нарушава, освен в случаите, когато е несъвместим с тях (вж. заключителните членове на междудържавното споразумение). Той формира справочната рамка, в която се изработва моделът на устав (Вж. част III).

3. Обществен или частен статут на органа за трансгранично сътрудничество. Този статут може да бъде определен като юридически само въз основа на сравнение с категориите асоциации или фондации, подчинени на вътрешното законодателство на всяка заинтересована държава. Не може да се прецени дали в устава на даден орган за трансгранично сътрудничество да се включат прерогативи на обществената власт, или да му се признае публичноправен статут, без да се вземе предвид формата на публичноправен орган, създаден по силата на договор или на националното законодателство.

Предимството на публичноправното трансгранично сътрудничество пред частноправното сътрудничество е, че гарантира структурирана организация, по-ефикасно предоставяне на публични услуги и по-добър демократичен контрол.

Като се сравняват правилата, които се прилагат при публичноправния орган, с тези, които се прилагат при частноправния, се вижда, че единствените възможни различия в съдебния режим се отнасят до условията на създаване на органа (част II, чл. 2 и 7), участието на юридически частноправни лица в обществен орган (също чл. 7) и сключването на публични договори (също чл. 11, т. 4). Така че се изработи един-единствен модел на междудържавно сътрудничество, отнасящ се до всички трансгранични органи - обществени и частни, които са юридически лица според вътрешното законодателство.

4. Съвместни органи - неюридически лица. Трябва ли да формализираме съществуването на работни общности или координационни групи, подчинявайки ги на стриктни правила? Тъй като подобни групи може вече да са били сформирани по абсолютно неформален начин, беше решено, че формулирането на по-детайлни разпоредби би се оказало рестриктивно и при всички случаи ненужно, тъй като е трудно да се отговори на изискванията за контрол и санкции. По тази причина беше решено да не се създава модел на устав за подобни органи. Уточнено е обаче, че създаването на орган - неюридическо лице, може да бъде подчинено на някои условия, които могат да бъдат обобщени по следния начин:

1. В граничните зони териториалните общности или власти, подчинени на юрисдикцията на договарящите страни, биха могли при условията, предвидени в чл. 1 и 3 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция, да създават общи органи за трансгранично сътрудничество, които не са юридически лица, за да обменят информация, да изследват въпросите от общ интерес, да формулират предложения за сътрудничество към териториалните общности или власти, които ги съставляват, и да постигат съгласие по отношение на предприемането от тяхна страна на мерки, необходими за осъществяването на набелязаните решения.

2. Споразумението за трансгранично сътрудничество, което води до създаването на съвместен орган, който не е юридическо лице, трябва да съдържа разпоредби за:

- областите на дейност на органа;

- сформирането и начините на функциониране на органа;

- срока, за който е създаден;

- начина на финансиране и на контрол на органа;

- вътрешното законодателство на една от договарящите страни, на което органът ще се подчинява.

3. Съвместният орган за трансгранично сътрудничество не може да приема принудителни мерки по отношение на своите членове или на трети страни освен ако териториалните общности или власти, които го съставляват, не са му делегирали подобна власт. В такъв случай третите страни запазват по отношение на териториалните общности или власти всички права, действия и апелации, с които биха се ползвали, ако самите власти бяха взели въпросните решения.

Формулировката на този член се основава на чл. 9 от Споразумението, сключено в Карлсруе на 23 януари 1996 г., и от чл. 7 на Френско-испанския договор, сключен в Байон на 10 март 1995 г., с уговорката, че този общ орган би могъл да приема задължителни за своите членове или за трети страни решения. За тези договори вж. по-долу част № 10.

5. Юридически процедури за създаване на органи за трансгранично сътрудничество. Редица западноевропейски държави в желанието си да засилят юридическата рамка, предоставена от Рамковата конвенция, сключиха двустранни или многостранни договори, за да улеснят прилагането и най-вече да разрешат участието на териториалните общности или власти в дружества, асоциации, групи или федерации за трансгранично сътрудничество. Тези споразумения предвиждат най-общо, че сформирането на местни трансгранични органи трябва да следва сключването на споразумение за трансгранично сътрудничество по смисъла на чл. 1 и 3 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция.

Такъв е методът, който се предлага да се използва не само при създаването на трансграничен орган в съответствие с чл. 3 от Допълнителния протокол, но и при съставянето на устава. Така че последните да представляват неразделна част от учредителното за органа споразумение.

Като се разгледат процедурите за създаване на органите, представляващи юридически лица, се идентифицират три различни хипотези, които обикновено се обхващат от този род международни конвенции.

Първата хипотеза се състои в това, да се позволи участието на чужди териториални общности или власти в орган със статут на юридическо лице, съществуващо по силата на вътрешното законодателство. В този смисъл няма значение дали въпросното законодателство предвижда изрично или не участието на чуждестранни териториални общности или власти.

Втората формулировка, наречена "френско-германска", позволява на териториалните общности или власти от различни държави да създават трансгранична група, ако тя приеме формата на юридическа категория, присъстваща във вътрешното законодателство. Има се предвид съдебната система на държавата, на чиято територия се намира седалището на органа (вж. по-долу част № 6).

Третата хипотеза се отнася до създаването на публичноправни трансгранични органи с оглед съвместното изпълнение на задачи, които според вътрешното законодателство на всяка съответна държава могат да бъдат поети от обществени групи, съставени от териториалните общности или власти на една и съща държава. В такъв случай се прибягва до националните категории на обществени органи, които имат своите еквиваленти във вътрешното законодателство на другите заинтересовани държави.

И трите хипотези са съвместими с чл. 3, 4 и 5 от Допълнителния протокол.

Избрано беше да се комбинират хипотези 2 и 3. Този избор става ясен в чл. 2 от модела на междудържавно споразумение (Вж. част II).

6. Законодателство, приложимо към органа за трансгранично сътрудничество. Според чл. 4 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция, както и според повечето от международните конвенции за трансграничното сътрудничество в Западна Европа юридическата форма на местния трансграничен орган със статут на юридическо лице и по-общо вътрешното законодателство, на което се подчинява, е това на държавата, на чиято територия се намира седалището му, освен ако цитираните по-горе споразумения не предвиждат друго.

За сметка на това според чл. 5 от Допълнителния протокол уставът на трансграничния орган трябва да е съобразен с вътрешното законодателство на всички страни, от които произхождат териториалните общности или власти, създали органа; ето защо във вътрешното законодателство на всяка страна решенията на органа ще имат същата стойност, каквато биха имали, ако бяха взети от териториалните общности или власти, създали органа.

Принципът, според който уставът на органа не може да противоречи на законодателството на никоя от заинтересуваните държави, изисква този устав да представлява нещо като общ знаменател на законодателните изисквания на тези държави. Когато изискванията, поставени от вътрешните законодателства, се различават по своята строгост, трябва да се приложи най-строгата правна система, за да се спазят правилата, действащи в заинтересованите страни.

Този подход, възприет от Конвенцията Бенелюкс от 16 септември 1986 г., засяга единствено публичноправните органи. Освен това той е приложим само в страните, чиито законодателства по отношение на устава на асоциациите и групите териториални общности или власти са относително сходни.

Поради тези две причини беше предпочетен вариантът на чл. 4 от Допълнителния протокол за модел на междудържавно споразумение (Вж. част II). Законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището, определя правилата, приложими към трансграничния орган, юридическия му статут, решенията му и органа, натоварен с контрола над него, а също така и правилата, които този орган трябва да прилага при упражнявания от него контрол, данъчната и социалната уредба за управление на органа, персонала му, правилата за сключване на публични договори и др.

7. Юридическа форма на органа на трансгранично сътрудничество. Ако законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището на местния трансграничен орган, то се прилага и за въпросния орган, и за цялата категория органи, към която принадлежи. Той може да е със статут на асоциация или фондация и да приеме формата на частно сдружение с нестопанска цел, публичноправна асоциация, обществено заведение, междуобщински синдикат, търговско дружество, консорциум, целеви съюз (Zweckverband), отворен съюз (openbaar lichaam). Тъй като този орган трябва да обединява няколко териториални общности или власти, предпочете се наименованието "група" (grouping) пред "орган" (body) за трансгранично сътрудничество. Вследствие на това беше предложено новата юридическа единица да се нарече "група за трансгранично сътрудничество". Това определение се възприе за модела на междудържавно сътрудничество (Вж. част II) и за модела на устав на трансграничен орган (Вж. част III) по смисъла на чл. 3 и следващите членове от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция.

8. Основни правила, свързани с органа на трансгранично сътрудничество. Трябваше да бъде направен избор относно някои основни разпоредби на устава на групата за трансгранично сътрудничество (наричана по-долу "група"):

а. Групата трябва да бъде с нестопанска цел.

б. Частноправните физически или юридически лица могат да участват в обществена група, при условие че това не противоречи на закона на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата.

в. Основните органи на групата са общо събрание, управителен съвет и председател.

г. Групата не може да има компетенции, които териториалните общности или власти упражняват в качеството си на държавни субекти, делегирани им от съответната държава.

д. Групата не може да има с нормотворчески пълномощия полицейска или данъчна власт.

е. Споровете между групата и някой от нейните членове се решават от юрисдикцията, определена от вътрешното законодателство на държавата на ответника; всички други спорове се отнасят до компетентния съд по силата на вътрешното законодателство на всяка договаряща страна или по силата на международно споразумение.

ж. Делегирането от страна на териториалните общности или власти на определени задачи на групата, в която членуват, е подчинено освен това на правилата, приложими във всички държави, от които са тези териториални единици; в случай на спор третите лица запазват срещу членовете на групата всички права, действия и апелации, които биха използвали, ако самите членове бяха изпълнили тези задачи.

з. Обществените групи могат да сключват публични договори по силата на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището им.

и. Групата трябва да се обръща към независими одитори за заверка на баланса и отчета.

9. Терминология. Термините, използвани в моделите на междудържавно споразумение и на устав, са в съответствие с терминологията на Европейската рамкова конвенция и на Допълнителния протокол към нея.

10. Източници. Написването на модела за междудържавно споразумение се основава най-вече от следните международни договори:

- Конвенцията Бенелюкс за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписана в Брюксел на 12 септември 1986 г.;

- Германско-холандското споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписано в Иселбург-Анхолт на 23 май 1991 г.;

- Френско-испанския договор за трансгранично сътрудничество между териториалните общности, подписан в Байон на 10 март 1995 г.;

- Споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности и местните обществени органи, подписано в Карлсруе на 23 януари 1996 г.

При написването на модела на устав авторите ползваха най-вече следните международни договори, регулации, устави и модели:

- Устав, приложен към Френско-швейцарското споразумение за изграждането и използването на летище Базел-Мюлхауз, подписан в Берн на 4 юли 1949 г.;

- Регламент (ЕО) № 2137/85 от 25 юли 1985 г. за създаването на европейска група за икономически интерес;

- Споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности и местните обществени органи, подписано в Карлсруе на 23 януари 1996 г.;

- Френски Декрет № 93-571 от 27 март 1993 г. за групи за обществен интерес, създадени по силата на член 133 от Рамковия закон № 92-125 от 6 февруари 1992 г. за териториалната администрация на републиката [Френски общ кодекс на териториалните общности, първа част, чл. L. 1112-2];

- Френски Декрет № 95-635 от 6 май 1995 г. за групите за обществен интерес, създадени да осъществяват дейности в областта на природозащитата;

- Модел на устав на трансграничен орган, изработен по силата на чл. 3, т. 5 от Конвенцията Бенелюкс за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписана в Брюксел на 12 септември 1986 г.;

- Модел на конвенция за създаване на група в обществен интерес за интеррегионално и трансгранично сътрудничество, приложена към френско междуведомствено циркулярно писмо (Вътрешни работи, Финанси) от 16 юни 1994 г. за група в обществен интерес, включваща териториални общности от държави - членки на Европейския съюз;

- Съвместен регламент на Еврорегион Рейн-Вал.

11. Проекти на устав на органа за трансгранично сътрудничество. Структурата на модела на устав е класическа. В първата глава (чл. 1 - 11) се разглеждат въпроси, свързани с учредяването, предмета, продължителността, териториалния обхват на групата. Разглеждат се също така правата и задълженията на членовете, приемането на нови членове, оттеглянето и изключването на членове. Втора глава (чл. 12 - 17) изброява средствата, осигуряващи дейността на групата: вноските на членовете за финансирането на групата, други финансови източници, услуги, оборудване и персонал. Трета глава (чл. 18 - 33) се занимава с организацията и управлението на групата. Тя разглежда последователно състава, функциите и методите на работа на общото събрание, управителния съвет и работните групи. Тя определя и статута на председателя и на генералния директор/секретаря на групата, както и правилата за административен контрол. Финансовата страна се разглежда в IV глава (чл. 34 - 38). Пета глава (чл. 39 - 40) урежда продължението на срока, разпускането и ликвидирането на органа. Шеста глава (чл. 41 - 47) съдържа "различни разпоредби", между които отговорността на органите и служителите, изработването на вътрешен правилник, процедурата за промяна на устава и влизането му в сила.

II. Коментари по членовете на модела за междудържавно споразумение

Член 1

Точка 2 трябва да съдържа изброяване на териториалните общности и местните обществени органи, към които държавата смята да приложи модела за междудържавно споразумение. Точка 3 позволява разширяването на полето на прилагане на споразумението по посока на новосъздадени общности или обществени органи, както и на други публичноправни юридически лица.

Член 2

Член 2 на модела за междудържавно споразумение съпоставя правилата за учредяване на публичноправни групи и правилата за учредяване на частноправни групи. Първите трябва да бъдат създадени с оглед изпълнението в граничните зони на задачи, които според вътрешното законодателство на всяка страна могат да бъдат поети от обществени групи, създадени между местните публични институции. Вторите трябва да позволяват (по юридическия ред на съответните им държави) участие в асоциации или групи от гражданското и търговското право. И в двата случая създаването на органа изисква сключването на споразумение за трансгранично сътрудничество.

Член 3

Законът, който се прилага към групата, е този на държавата, на чиято територия се намира нейното седалище. Режимът на съдебната система на тази държава е или този за обществените групи, създадени между териториалните общности или власти, или този за категорията частноправни органи, към която спадат териториалните общности или власти, създали групата.

Точка 2 съответства на чл. 4, т. 1 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.

Член 4

Вж. също и Общите съображения, свързани с модела за междудържавно споразумение (№ 6 и № 7).

Член 5

Решено беше да се уточни, че местните обществени институции имат правото да участват в група за трансгранично сътрудничество, създадена вече в съответствие с вътрешното законодателство на друга държава.

Член 6

Решенията за участие в учредяването на група или присъединяване към нея са подчинени на правилото, съдържащо се в чл. 6, т. 1 от Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.

Член 7

Прецени се за необходимо да се позволи на частноправни лица да участват в обществена група за трансгранично сътрудничество при следните условия:

- ако граничните обществени институции са нейни членове;

- ако не противоречи на закона на страната, в която се намира седалището й.

Член 8

Тези разпоредби се основават на чл. 6 на Договора от Байон от 10 март 1995 г., както и на чл. 8 и 12 от Споразумението от Карлсруе от 23 януари 1996 г.

Член 9

Всеки от споменатите в общите съображения договори (т. 10) изисква уставът на трансграничната група, която създава, да съдържа разпоредби, уреждащи редица въпроси (име, седалище, задължения, членове, задачи на органите, начини на финансиране на дейностите, бюджетни и счетоводни правила, приемане и оттегляне на членове, разпускане и ликвидация и др.).

Разпоредбите, които трябва да съдържат уставите на бъдещите групи за трансгранично сътрудничество, изброени в чл. 9 на междудържавното споразумение, са възприети от международни текстове.

Това съдържание очевидно засяга само органите със статут на юридически лица според вътрешното законодателство. Това не се отнася за органите, които не са юридически лица.

Член 10

Тези разпоредби се основават на Споразумението от Карлсруе.

Член 11

Точка 1 съответства на забраната, изложена в чл. 4, т. 2, ал. b на Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.

Точка 2 се основава на Договора от Байон и на Споразумението от Карлсруе.

Точка 3 се отнася за задачи, изпълнени от групата за сметка на един от членовете й. Става дума за един от редките случаи на едновременно прилагане на закона на държавата, в която се намира седалището, и на закона на друга държава, от която е териториална общност или власт, участваща в групата. Това паралелно приложение се осъществява в условията на публичните сделки, в чието финансиране участват пряко или непряко членовете на групата (т. 4).

И накрая в т. 5 се уточнява, че членовете на групата трябва винаги да осигуряват прилагането или изпълнението на нейните решения.

Член 12

По тази причина финансирането и контролът на групите ще се ръководят от споменатите разпоредби в Допълнителния протокол към Европейската рамкова конвенция.

Член 13

Към персонала на групата се прилага законодателството на държавата, на чиято територия е седалището й.

Член 14

Тази разпоредба се основава на чл. 15 от Споразумението от Карлсруе.

Член 15

Тази разпоредба се основава на чл. 10 от Договора от Байон и на чл. 7, § 2 от Споразумението от Карлсруе.

Член 16

Тези регулации имат за цел в съответствие с чл. 7 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция да предпазват от промени националната съдебна защита, с която разполагат трети страни преди сключването на въпросното междудържавно споразумение; тя позволява също така изваждането на териториалните общности или власти - членуващи в групата, от юрисдикцията на чужд съд.

III. Коментари по членовете на модела на устав

Член 1

В съответствие с чл. 1 на модела на междудържавно споразумение публичноправните юридически лица, които не са нито териториални общности, нито местни обществени органи, могат да подпомагат създаването на група или да членуват в нея. В съответствие с чл. 7 от модела на споразумение същото се отнася и за частноправните лица, ако това не противоречи на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището на групата. Участието на физически лица трябва да бъде по изключение и да бъде оправдано от съображения, свързани с обществената услуга, която предоставят.

Член 2

Чрез прилагането на модела за междудържавно споразумение всички обществени институции, участващи в групата, се възприемат като "териториални общности или власти". От друга страна, членовете на общото събрание не са юридическите лица, участващи в групата, а техни представители.

Член 3

Като определя седалището на групата на територията на дадена държава, уставът я подчинява на вътрешното законодателство на тази държава. По тази причина не е желателно да се променя държавата на местонахождението на седалището освен при промяна на устава.

Член 4

Като подчинява групата на законодателство, управляващо една от категориите асоциации или групи, в които териториалните общности или власти имат право да участват в юридическия ред на тази държава, уставът определя дали тя е публичноправна или частноправна и й придава юридическата форма, установена от законодателството на държавата, на чиято територия е нейното седалище.

Член 5

Датата, на която групата приема статут на юридическо лице, е определена от компетентните власти на държавата, от която са териториалните общности или власти, в съответствие с чл. 47 от устава.

Член 6

Предметът на дейност на групата може да има общ обхват или напротив обхват, ограничен до осъществяването или управлението на оборудването от общ интерес.

Членовете на групата могат да й делегират определени задачи, които тя да изпълни от тяхно име.

Според чл. 4 от модела за междудържавно споразумение групата не може да има стопанска цел.

Ако групата е публичноправна единица, тя може да сключва обществени договори по силата на вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището й, при условие че спазва задълженията, наложени от вътрешното законодателство на собствените им страни по отношение на процедурите, свързани с рекламата, търговете и избора на предприятия, на страните, от които са членовете, които участват във финансирането на сделката. Става дума за припомняне на разпоредбите на чл. 11, т. 4 от модела за междудържавно споразумение.

Накрая се уточнява, че групата не може да разполага нито с нормотворческа, нито с полицейска, нито с данъчна власт в съответствие с чл. 11 на междудържавно споразумение.

Член 7

Ако групата е сформирана за ограничен период от време, този период може да бъде удължаван еднократно или многократно за период, който не превишава този, за който е била създадена (Вж. чл. 39 от устава).

Член 8

Прието е представителството на всеки член на групата да бъде пропорционално на уставните права, които от своя страна са пропорционални на приноса на членовете. Въпреки това нищо не пречи да се използва друг критерий, например населението на всяка териториална общност или власт (какъвто е случаят с Еврорегиона Рейн-Вал).

Членовете носят отговорност за дълговете на групата пропорционално на уставните им права. Същото се отнася и до задълженията между членовете по отношение на трети страни. Те не са взаимообвързани.

Член 9

Не беше счетено за необходимо в проектите на устави да се определят условията за приемане на нови членове. Правата и задълженията на новия член са уточнени в приложението към устава.

Член 10

Същото се отнася и за оттеглянето. Членът, който се оттегля, може да го направи само след изтичане на бюджетната година. Той запазва направеното в негова полза и компенсира групата за него.

Оттеглянето може да бъде поискано от органа, натоварен с контрола на териториалната общност или власт, който участва в групата (Вж. чл. 32 от устава).

Член 11

По отношение на изключванията се прилага същата система, като изключеният член трябва да компенсира групата за щетите, причинени от неизпълнение на задълженията му.

Член 13

Независимо от приноса на членовете групата може да събира такси и ако законодателството на страната, на чиято територия се намира седалището, го позволява, може да прибягва до заеми.

Член 15

Персоналът никога не се назначава по устав; той се назначава на договорна основа.

Член 17

В съответствие с чл. 13 от модела на междудържавно споразумение единствено собственият персонал на групата е подчинен на законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището й.

Член 18

Всеки член на групата изпраща в общото събрание представители, чийто брой е пропорционален на уставните му права (Вж. по-горе коментара на чл. 8 от устава).

В съответствие с чл. 10, т. 3 от модела за междудържавно споразумение определянето и мандатът на неговите членове се подчиняват на законодателството на държавата, от която е всяко заинтересовано юридическо лице.

Член 21

Гласуванията в общото събрание изискват абсолютно мнозинство на изразените гласове, освен за решения, свързани с изменение на устава, продължаване срока или преждевременно прекратяване на групата (Вж. чл. 39, 40 и 46 от устава).

Член 22

Езиците, на които се пишат протоколите, са същите като при устава (Вж. чл. 45 на устава).

Член 23

Периодичната информация за юридическите лица, които съставляват групата, се изисква по силата на чл. 10 от модела на междудържавно споразумение.

Член 26

Гласуването в управителния съвет се извършва при абсолютно мнозинство на гласовете. Достатъчно е гласувалите "за" да са повече от гласувалите "против".

Член 29

Групата може, ако желае, да назначи директор/главен секретар, който да има изпълнителни функции в управителния съвет.

Член 31

В съответствие с чл. 6, т. 2 от Допълнителния протокол към Рамковата конвенция и с чл. 12 от модела на междудържавно споразумение административните актове на групата се подлагат на контрола, предвиден от законодателството на държавата, на чиято територия е седалището й, без да се пренебрегват и интересите на териториалните общности или власти на другите държави.

Член 32

Властите, натоварени с контрола на участващите в групата териториални общности или власти, имат правото да изискат от тях да се оттеглят от групата (Вж. чл. 10 на устава).

Член 34

Тъй като групата е с нестопанска цел, натрупването на бюджетни излишъци трябва да доведе до намаляване на годишните вноски на членовете на групата.

Член 36

Ролята, отредена на независимите експерти по отношение на заверката на баланса и отчета на резултатите, се основава на член 14, т. 2 от Споразумението от Карлсруе и чл. 6, ал. последна от Договора от Байон от 10 март 1995 г.

Член 37

Членът, свързан с некоректните плащания, се основава на чл. 20 от модела на учредителна конвенция за междурегионално и трансгранично сътрудничество на група по интереси, приложен към френското междуведомствено циркулярно писмо от 16 юни 1994 г. То предвижда използването на структурните фондове на Европейския съюз в полза на регионалната политика на Съюза.

Член 38

Прилагането на данъчното законодателство на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата, съответства на принципа, заложен в чл. 3 от модела за междудържавно споразумение.

Член 39

Вж. коментара на чл. 21 от устава.

Член 42

Правилата за отговорността на председателя, зам.-председателя, членовете на управителния съвет и на директора/генералния секретар са съобразени с общото законодателство, отнасящо се за дружествата с ограничена отговорност.

Член 43

Този член съдържа юридическа клауза, позволяваща разрешаването на всеки спор между групата и нейните членове от юрисдикцията, компетентна по силата на вътрешното законодателство на държавата, от която е ответникът, така че да се избегне възможността дадена териториална общност или власт, участваща в групата, да бъде подчинена на юрисдикцията на чужда държава. Това правило се основава на чл. 11, т. 1 от Германско-холандското споразумение за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, подписано в Иселбург-Анхолт на 23 май 1991 г. То е наложено от чл. 16, т. 1 от модела за междудържавно споразумение.

Член 45

Този член, който се основава на чл. 6 на Договора от Байон от 10 март 1995 г., съответства на чл. 8, т. 2 от модела на междудържавно споразумение.

Член 46

Вж. коментара на чл. 21 от устава.

Член 47

Вж. коментара на чл. 5 от устава.

Преходни разпоредби

В противоречие с чл. 12, т. 2 и чл. 19 от модела на устав финансовото участие на всеки член на групата през първата година се определя от преходни разпоредби.

МОДЕЛИ И СХЕМИ НА СПОРАЗУМЕНИЯ, УСТАВИ И ДОГОВОРИ ЗА ТРАНСГРАНИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ОБЩНОСТИ ИЛИ ВЛАСТИ

2. Схеми на споразумения, устави и договори между местните власти

2.1. Схема на споразумение за създаване на консултативна група между местните власти;

2.2. Схема на споразумение за координация в управлението на трансгранични устройствени работи на местно ниво;

2.3. Схема на споразумение за създаване на трансгранични частноправни сдружения;

2.4. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в гранични райони (с частноправен характер);

2.5. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в гранични райони (с публичноправен характер);

2.6. Схема на споразумение за създаване на органи за трансгранично междуобщинско сътрудничество;

2.7. Модел на споразумение за икономическо и социално междурегионално и/или междуобщинско сътрудничество (Вж. т. 1.6);

2.8. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско трансгранично сътрудничество в областта на устройството на територията (Вж. т. 1.8);

2.9. Модел на споразумение за създаване и мениджмънт на трансгранични паркове (Вж. т. 1.9);

2.10. Модел на споразумение за създаване и мениджмънт на трансгранични селски паркове (Вж. т. 1.10);

2.11. Модел на споразумение между частноправни асоциации за създаване и мениджмънт на трансгранични паркове;

2.12. Модел на споразумение между местните или регионалните власти за развитие на трансграничното сътрудничество в областта на гражданската защита и взаимопомощта в случаи на бедствия в граничните зони;

2.13. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество между учебни заведения и местни власти;

2.14. Модел на споразумение за създаване на трансгранична учебна програма;

2.15. Модел на споразумение за трансгранично и интертериториално сътрудничество за земеползването по протежение на граничните реки;

2.16. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество за съставяне на устав на група за трансгранично сътрудничество със статут на юридическо лице и приложение.

2. Схеми на споразумения, устави и договори между местните власти (към 01.09.1999 г.)

Уводна бележка:

Схеми на споразумения, устави и договори, предназначени за местните власти

Както на държавите, така и на местните власти може да бъде предложен набор от споразумения и договори. Фактически такъв набор вече съществува в редица страни, което се вижда от натрупания значителен обем документация за сключените споразумения.

Предложената система съдържа шест схеми на споразумения, договори и устави, съответстващи на различните степени и формули за трансгранично сътрудничество. Според обхвата и състоянието на националното законодателство тези схеми на споразумения могат или да се използват непосредствено, или да бъдат подчинени на приемането на междудържавното споразумение, управляващо неговото използване.

В общи линии сключването на междудържавни споразумения, дори когато то не изглежда абсолютно важно, може да помогне за изясняване на условията, при които тези споразумения могат да се използват от местните власти. При всички случаи сключването на междудържавно споразумение изглежда, че трябва да бъде предварително условие за обръщане към споразумението под № 2.6 (органи за трансгранично сътрудничество).

Тази система от схеми на споразумения, предназначена за местните власти, съответства на схемите на междудържавни споразумения. Съответните междудържавни споразумения се цитират в уводната бележка към всяка схема на споразумение.

Освен това е възможно споразуменията и органите, създадени на местно ниво, да се интегрират в структурите за трансгранични консултации, които ще бъдат създадени на регионално и национално ниво. Например местните комитети за връзка (схема на споразумение 2.1) могат да бъдат интегрирани в структурите на комисиите, комитетите и работните групи, предвидени в схемата на междудържавно споразумение за регионални трансгранични консултации (1.2).

Също така тези схеми на споразумения са проектирани на схематична основа, тъй като е невъзможно да се получи общ поглед върху всички проблеми, които могат да възникнат във всеки конкретен случай. Тези схеми на споразумения представляват ценно ръководство, но могат да бъдат променяни според конкретните нужди на местните власти, които ги използват.

По аналогичен начин местните власти трябва да определят средства за поощряване участието на гражданите в трансграничните консултации в социалната и културната сфера. Такова участие сигурно ще преодолее психологическите бариери, които понякога сериозно препятстват трансграничното сътрудничество. Консултациите, подпомогнати от обществения интерес, ще спечелят също така и от солидната основа. Един начин за поощряване на общественото участие ще бъде да се организира асоциация. Така една от схемите на споразумения (2.3) засяга създаването на частноправна асоциация.

2.1. Схема на споразумение за създаване на консултативна група между местните власти

Уводна бележка: Обикновено създаването на такава група е възможно и без наличието на междудържавни споразумения. Съществуват многобройни примери за такава възможност. И все пак, ако съществува правна или друга несигурност, едно междудържавно споразумение ще осигури условия, при които такива консултации могат да бъдат използвани (Вж. модел на споразумение 1.3).

Цел и седалище на групата

Член 1

Местните власти - страни по това споразумение, приемат да координират своите усилия в следните области в рамките на техните правомощия (указаните област или области на компетентност или "местните проблеми"). За тази цел те установяват с настоящото консултативна група, наричана по-нататък "група", със седалище в ......... .

Функцията на групата ще бъде да осигури обмен на информация, координация и консултации между нейните членове в областите, указани в предходния подраздел. Властите членки приемат да я снабдяват с необходимата информация за изпълнение на нейните функции и за взаимни консултации чрез групата преди приемането на решения или мерки, засягащи указаните по-горе области.

Членство

Член 2

Всяка участваща местна власт ще бъде представена в групата с делегация от ... членове, назначени от нея. Всяка делегация може със съгласието на групата да бъде съпроводена от представители на частни социално-икономически организации и от експерти (тази алтернатива изключва от членство други участници освен местните власти, което отличава това споразумение от частноправната асоциация, разглеждана в 2.3).

Възможен вариант: Броят на членовете на всяка делегация може да варира. Членството ще бъде открито за регионални и местни власти, социално-икономически групи и частни лица, подписали това споразумение. Групата ще вземе решение за приемането на нови членове. Всяка делегация може по споразумението за групата да бъде съпровождана от представители на частни организации и от експерти.

Условия на споразумението

Член 3

Групата може да обсъжда всички въпроси, указани в чл. 1. Всички въпроси, по които е постигнато съгласие, и препоръки, които групата решава да отправи към съответните власти или групи, трябва да бъдат записани в протоколите на заседанията.

Групата трябва да бъде упълномощена да поръчва изследвания и проучвания по въпросите на нейната компетентност.

Член 4

Членовете на групата могат да се договорят да натоварят групата с точно дефинирани практически задължения. Групата може също така да изпълнява задачи, възложени й от други агенции.

Функциониране

Член 5

Групата ще създаде свои собствени правила за работа.

Член 6

Групата ще се събира, като общо правило, два пъти годишно или по искане на една трета от нейните членове, предлагащи включването на точка в дневния й ред.

Уведомление за заседанието трябва да бъде изпратено заедно с дневния ред най-малко 15 дни предварително с оглед подготовката на мнения от всички представени институции.

Член 7

Групата ще назначи измежду своите членове постоянно бюро, чиито членове и правомощия тя ще определи.

Председателството й ще бъде заемано в съответствие с правилата за дейност или, където те не са приложими, от най-възрастния присъстващ член.

Отношения с външни лица и висши власти

Член 8

В отношенията си с външни лица групата ще се представлява от своя председател, освен ако не е определено друго в правилата за дейността й. Висшите власти, към които принадлежат членове на групата, могат да получат от групата такава информация, каквато могат да поискат за работата на групата, и трябва да имат право да изпращат наблюдател на нейните заседания.

Секретариат и финанси

Член 9

Секретарските услуги трябва да бъдат осигурени от една от членуващите институции (със или без система на годишни замени - циклично редуване).

Ще се изисква от всяка от властите да участва в разходите за секретарските услуги, както е указано по-долу: ........................

Информация и документация ще се разпространяват обикновено на езика на държавата, от която произлизат.

Приемане и оттегляне

Член 10

Членството в групата ще бъде открито за всички допълнителни местни и регионални власти, които могат да подпишат споразумението. Групата ще взема решение за приемането на нови членове.

Член 11

Всеки член може да се оттегли от групата чрез уведомяване на председателя за това си действие. Оттеглянето на член от групата не трябва да засяга нейното функциониране, освен ако се реши друго от групата.

Страните ще информират генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на това споразумение и ще му предоставят текста.

2.2. Схема на споразумение за координация в управлението на трансграничните местни благоустройствени работи

Уводна бележка: Тип споразумение за трансгранично сътрудничество вече е възможно в няколко държави. В останалите случаи условията, при които може да бъде използвано такова споразумение, ще бъдат определени в рамките на междудържавно споразумение (Вж. примерно споразумение 1.3).

Цел на споразумението

Член 1

Член 1 указва целта на споразумението (например хармонично развитие на граничните райони) и засегнатите области на действие.

Територия, обхваната от споразумението

Член 2

Член 2 трябва да укаже териториите, обхванати от споразумението от всяка страна на границата (или от трите страни на границите).

Поети задължения

Член 3

Член 3 трябва да определя средствата за постигане на целите на споразумението (чл. 1). Съгласно материалната цел на споразумението могат да бъдат указани следните приемани задължения:

* Страните приемат да спазват процедурата на предшестващи консултации, преди да достигнат до решения за мерки, които те ще предприемат в рамките на своите правомощия и на територията, управлявана от тях;

* Страните приемат на своя територия и в рамките на своите правомощия да осъществят необходимите мерки за постигането на целите на споразумението;

* Страните приемат да не извършват нищо, което е в ущърб на целите на това споразумение.

Координация

Член 4

Член 4 трябва да укаже в съответствие с конкретните обстоятелства и изисквания на всяко споразумение договореностите за координация:

* или чрез създаване за целите на координацията на група с общо предназначение, цитирана в схема на споразумение 2.1;

* или чрез осигуряване на специална група за консултация за целите на това споразумение;

* или просто чрез преки двустранни преговори между засегнатите власти.

Помирително производство

Член 5

Всеки член на групата (всяка страна, ако не съществува група) може да постави пред групата (другата страна, ако не съществува група) всеки случай, при който той счита, че споразумението не се спазва за следното:

* или че не е имало предварителни консултации;

* или че предприетите мерки не съответстват на споразумението;

* или че не са взети необходимите мерки за постигане на целите на споразумението.

Ако страните не постигнат съгласие, спорът може да се отнесе пред помирителен съд, на който е поверено осигуряването на съгласие по внесените случаи.

Контролен орган

Член 6

Страните могат да се съгласят да създадат специален контролен орган за осигуряване на съгласие по внесените въпроси, съставен от равен брой експерти, назначени от всяка страна, и един неутрален експерт, чието назначаване или начин на такова назначение трябва да бъде предварително определено.

Контролният орган дава мнение, за което той трябва да бъде упълномощен да направи публично достояние, за това, дали споразумението е било спазено.

Член 7

Страните информират генералния секретар за сключването на това споразумение и ще му предоставят текста.

2.3. Схема на споразумение за създаване на частноправни трансгранични асоциации

Уводна бележка: Приема се, че местната власт на една държава може да участва в частноправна асоциация на друга държава съгласно същите правила и условия, които се отнасят за членството на същата местна власт в частноправна асоциация на нейната собствена държава. Ако случаят не е такъв в момента, тази възможност ще трябва да бъде явно предоставена чрез междудържавно споразумение между засегнатите държави (Вж. модели на междудържавни споразумения 1.3 и 1.4).

От частноправните асоциации обикновено се изисква да спазват правилата, установени в националното законодателство на страната, в която се намират техните седалища. Списъкът по-долу показва разпоредбите, които трябва да се включат в техните членове, където това не е определено от закона. Разпоредбите, управляващи консултативните групи (Вж. схема на споразумение 2.1), могат също да бъдат приложени, като се внесат необходимите изменения, към асоциации от този тип.

Членовете на споразумението за асоциацията трябва да укажат:

1. Нейните членове основатели и условията за приемане на нови членове.

2. Нейните име, седалище и правна форма (с оглед на съответното национално законодателство).

3. Нейната цел, начин на постигането на тази цел и ресурсите, с които разполага асоциацията.

4. Нейните органи и по-конкретно функциите и начина на работа на нейното общо събрание (представителство и гласуване).

5. Назначаването на администратори или оперативни служители и техните права.

6. Обхвата на отговорностите на членовете й към трети страни.

7. Условията за изменение на членовете на споразумението и за закриване на асоциацията.

8. Ангажимент на страните е да информират генералния секретар на Съвета на Европа за формирането на трансгранична асоциация и да му предоставят текста на това споразумение.

2.4. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в граничните райони (с частноправен характер)

Уводна бележка: Приема се, че местните власти имат право да сключват такъв договор с местните власти на други страни. Когато случаят не е такъв, тази възможност ще трябва да бъде явно предоставена в рамките на междудържавно споразумение между засегнатите държави (Вж. модел на междудържавно споразумение 1.4).

Това е такъв тип договор, който може да бъде използван от местните власти за продажби, наеми, договори за конкретни дейности, предоставяне на стоки и услуги, предоставяне на оперативни концесии и т.н. Използването на договори по "закона за частното право" от местните власти е разрешено в различна степен от националните законодателства и практика и е трудно да се прокара черта между договорите от типа "частноправен" и "публичнопавен". Въпреки това може да се приеме, че този тип договор може да се използва навсякъде, където съгласно преобладаващото тълкуване във всяка конкретна страна споразумението засяга операция от търговски или икономически тип, за която частно лице или корпоративна организация също може да сключи договор. В случай на операции, включващи действия на местните власти при упражняване на функции, резервирани за обществени власти, трябва да се отчитат и допълнителни правила, указани в схемата на договор с "публичноправен характер" (Вж. 2.5), допълнително към установените по-долу положения.

Страни

Член 1 указва страните (и дали споразумението е открито за други местни власти).

Член 2 указва проблемите, свързани с общите договорни права и по-конкретно бенефициентите, сроковете и условията. Може също така при необходимост да се укажат необходимите ограничения, засягащи упълномощаването от по-висши власти, където това засяга приложимостта на проекта.

Цел на договора

Член 3 указва целта на договора по отношение на:

* специфични въпроси;

* географски райони;

* корпоративни организации (общини, национални организации с местни права и др.).

Член 4 указва продължителността на договора, условията за подновяването му и всички дати за завършване.

Правен режим и финансови условия

Член 5 указва мястото на подписване и изпълнението на договора и определя правния режим, на който той се подчинява (частен международен закон), и закона, който се прилага.

Член 6 определя, където това е подходящо, финансовите въпроси (валута, в която да се извърши плащането, и начина на коригиране на цените в случай на дългосрочно изпълнение) и застраховката.

Арбитраж

Член 7 определя, ако е необходимо, помирителна процедура и определя арбитражна процедура.

В случай на арбитраж арбитражният орган се образува по следния начин:

* всяка страна с противни интереси (Вариант: председателите на административните съдилища с юрисдикция над всяка от страните) ще определи по един член на арбитражния орган, а страните заедно ще назначат един или двама независими членове, така че да се получи нечетен брой членове;

* където броят на членовете на арбитражния орган е четен и гласовете могат да се изравнят, независимият член ще има решаващ глас.

Арбитраж и прекратяване на договорите

Член 8 указва правилата в случай на изменение или прекратяване на договора.

Член 9

Чл. 9. Страните ще информират генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на това споразумение и ще му предоставят текста.

2.5. Схема на договор за предоставяне на услуги между местните власти в граничните райони (с публичноправен характер)

Уводна бележка: Този тип договор е подобен на договора, описан в 2.5 (договори с "частноправен характер"), по отношение на специфичните цели. Този тип е по-конкретно свързан с концесии или договори за обществени услуги или за обществени работи (или услуги и работи, които се разглеждат като "обществени" от една от заинтересуваните страни), или оферти за подпомагащо финансиране(1) от една местна власт на друга, намираща се от другата страна на границата. Такива обществени концесии водят след себе си специални рискове и отговорности, свързани с предоставените обществени услуги, което изисква включване в договора на други положения в допълнение към указаните в модела на договор с "частноправен характер".

Трансграничните договори от този тип не са обезателно разрешени във всички страни. Следователно възможността за такива договорености и условията за тяхното използване трябва често да се установят в едно междудържавно споразумение (Вж. модел на споразумение 1.4).

Използването на такъв договор, който е достатъчно прост за подготовка и внедряване, може в някои случаи да предизвика необходимостта от създаване на обединена агенция от типа на "Трансграничен синдикат на местните власти" (Вж. 2.6), което повдига други правни проблеми.

Договорни положения

Когато договорът включва създаване или управление на обществена собственост, обществени услуги или съоръжения, принадлежащи на местната власт в най-малко една от страните, трябва да бъдат определени договорни граници съгласно нормите, действащи в засегнатата страна или страни.

Договорът, където това е необходимо, трябва също така да отговаря на следните специфични условия:

1. Действащите правила за създаване и експлоатация на съоръжението или услугата (например график, такси, условия за използване и т.н.).

2. Специални условия, влияещи на монтажа и установяването на съоръжението или услугата (например изискваните разрешения, процедури и т.н.).

3. Условията на договора за съоръжението или услугата.

4. Процедура за коригиране на договора поради причини от обществен интерес и съответната необходима финансова компенсация.

5. Уреждане на отношенията между потребителите на съоръжението или услугата и ръководителя на предприятието (например условия на достъп, такси и т.н.).

6. Оттегляне, отказване или прекратяване на договора.

В допълнение към тези специални изисквания ще се прилагат също така и приложенията, указани в схема на договор с "частноправен характер" с № 2.4.

2.6. Схема на договор за създаване на органи за трансгранично сътрудничество между местните власти

Уводна бележка: Приема се, че няколко местни власти могат да се обединят и да формират законно допустима организация с оглед създаването и експлоатацията на определено обществено предприятие, услуга или съоръжение.

Създаването и функционирането на такава асоциация или синдикат ще зависи главно от действащото законодателство и от положенията на всяко предшестващо междудържавно споразумение, утвърждаващо тази форма на сътрудничество (Вж. модел на споразумение 1.5).

Тук следва списък на положенията, които трябва да включват членовете на договора за асоциацията, доколкото те не се съдържат в действащото законодателство.

Членовете на договора за асоциацията трябва да указват между другото и следното:

1. Имената на членовете - основатели на асоциацията, и условията, при които могат да се присъединяват нови членове.

2. Името, седалището, продължителността на действие и правния статус на асоциацията (с позоваване на закона, който определя този правен статус).

3. Целта на асоциацията, начина, по който ще преследва тази цел, и ресурсите на разположение на асоциацията.

4. Начина на образуване на регистрирания капитал.

5. Обхвата и границите на отговорността на членовете.

6. Процедурата за назначаване и отзоваване на администраторите и управителите на асоциацията, както и техните права.

7. Отношенията на асоциацията с нейните членове, трети страни и по-висши власти и специално по отношение на обявяването на бюджетите, счетоводните баланси и сметки.

8. Хората, отговарящи за финансовия и техническия контрол над дейността на асоциацията, и отчетите, получени в резултат от този контрол.

9. Условията за изменение на членовете на договора за асоциацията и за закриване на асоциацията.

10. Действащите правила за персонала.

11. Действащите правила за използваните езици.

2.7. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско икономическо и социално сътрудничество

(вж. т. 1.6)

2.8. Модел на споразумение за междурегионално и/или междуобщинско трансгранично сътрудничество в областта на териториалното устройство

(вж. т. 1.8)

2.9. Модел на споразумение за създаване на трансгранични паркове

(вж. т. 1.9)

2.10. Модел на споразумение за създаване и управление на селските трансгранични паркове

(вж. т. 1.10)

2.11. Модел на споразумение между частноправни асоциации за създаване и управление на трансгранични паркове

Асоциация ......................................,

[и Асоциация .....................................](2),

- като съзнават необходимостта да си сътрудничат за защита на околната среда и за развитие на природните дадености, необходими на качеството на живот на населението;

- като желаят да координират действията си с цел запазване на природните и ландшафтните ценности на територията;

- събрани на учредително общо събрание, състояло се в ............ на ............,

- сключиха следното споразумение:

Член 1

Създава се трансгранична частноправна асоциация:

1. Членовете - основатели на асоциацията, включват:

а. ..............................., представени от ............

б. ..............................., представени от ............

в. ..............................., представени от ............

- присъединяването на нови членове ще става при следните условия:

а. ...............................

б. ...............................

в. ...............................

2. Асоциацията ще се нарича ...................... По-долу в текста ще бъде наричана "асоциацията".

- Седалището й ще се намира в ................. на територията на ...............

- Ще се прилагат единствено законодателството и нормативната уредба на страната, на чиято територия се намира седалището, освен ако не е направена изрично друга уговорка, дадена в приложение към това споразумение.

3. Асоциацията ще има за цел ......................... и въобще всяка дейност, свързана пряко или непряко, изцяло или отчасти с която и да е от целите на асоциацията.

4. Асоциацията се ръководи от управителен комитет, който определя:

а. председател:

б. заместник-председател;

в. касиер;

г. секретар;

д. един или няколко членове.

Определянето на членовете на Бюрото се прави на обикновено общо събрание.

Мандатът им изтича след ....... години и може да бъде подновен за период от ....... години.

Общото събрание се свиква минимум веднъж в годината. То може да взема валидни решения, ако присъстват най-малко 2/3 от членовете му.

Решенията се вземат с [относително] [абсолютно] мнозинство.

Всеки възпрепятстван член може да упълномощи член "от същата националност", като никой не може да разполага с повече от ..... гласа.

5. Ревизия на устава на така наречената асоциация се извършва на извънредно общо събрание с мнозинство (2/3) на гласовете на присъстващите членове. Извънредното общо събрание се свиква по предложение на управителния комитет или минимум на двама от неговите членове.

Разпускането на асоциацията може да бъде резултат от приятелско споразумение или от решение, взето от мнозинството от членовете, присъствали на свиканото за тази цел общо събрание.

6. Страните се задължават да информират генералния секретар на Съвета на Европа за създаването на асоциацията и да му предоставят устава й. Също така страните го уведомяват и за евентуалното решение за разпускане на асоциацията.

Член 2

1. Те се задължават също в рамките на съответните им законодателства да предприемат всички необходими действия с оглед да координират правилното управление на трансграничния парк.

Става дума да се координират по-специално:

- поддръжката и подобряването на природата и нейните специфични особености;

- защитата и обогатяването на специфичното наследство (флора, фауна, хабитати);

- предприемане на мерки, необходими за предпазване от фактори, които биха засегнали гореспоменатите екологични и физически ценности на парковете и околната среда;

- информацията, обучението и капацитетът за прием на посетители в рамките на глобална политика на събуждане на заинтересоваността към околната среда и опознаването на природното и културното наследство;

- насочване и контрол на икономическите и социално-културните дейности в парка, така че те да съответстват на гореспоменатите уставни цели и да бъдат запазени характеристиките на трансграничния парк(3).

2. За тази цел договарящите страни приемат съвместни програми за действие от общ интерес, които могат да се отнасят до следните области:

- информация;

- защита и развитие на растителните и животинските видове;

- предпазване и контрол при бедствия (пожари, епидемии ...);

- защита на реките и бреговете от двете страни на границата;

- туризъм;

- подслон;

- пешеходни алеи.

Член 3

Съвместните програми за действие от общ интерес, споменати по-горе, се приемат с общо съгласие на асоциациите, отговарящи за управлението на съответните природни паркове, след обсъждане и вземане на решение от страна на общото събрание.

Член 4

Съвместните програми за действие от общ интерес определят сроковете, целите и финансовите средства на предприетите действия, а също така и материалните въпроси, свързани с управлението. Те посочват също конкретния начин, по който се изчислява финансовият принос на всяка от договарящите страни.

Освен това трябва да се предвиди разпоредба, позволяваща адаптиране на бюджетните пера според възникващите обстоятелства в хода на програмата.

Член 5

Страните се задължават да изпълняват разпоредбите на това споразумение [и тези на съвместните програми за действие от общ интерес, подписани при неговото изпълнение].

Член 6

Това споразумение е сключено за срок от ......... години след влизането му в сила. То се подновява негласно за нови периоди от ......... години, освен ако една от страните не се оттегли една година преди изтичането му.

Член 7

Всяка от договарящите страни уведомява другата за изпълнението на процедурите, необходими според вътрешното й законодателство за влизането в сила на това споразумение, което става действащо в момента на последното уведомление.

(Схема)

Местните власти (или регионите) ......................... и ...................... по силата на юрисдикцията на държавите ......................... и .....................................,

* които са страни по междудържавното споразумение за насърчаване на трансграничното сътрудничество(4),

* страни по Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти,

Решени да си оказват взаимна помощ в случаи на бедствия в някоя от техните територии;

Убедени в необходимостта от съвместното прилагане на всяка превантивна дейност срещу подобни бедствия и от възможно най-ефикасната взаимопомощ, за да се противопоставят на злополучните последствия от такива бедствия,

Се договориха за следното:

Член 1

Договарящите страни се задължават да се подпомагат взаимно в рамките на своите компетенции и според възможностите си в случаи на бедствия(5), настъпили на територията на една от тях.

Член 2

1. Подпомагането се осигурява вследствие на постъпила молба от страна на компетентната власт на една от договарящите страни към компетентната власт на другата. В молбата се уточняват същността и важността на исканата помощ, предвид разпоредбите на чл. 3.

2. Властта, от която е поискано подпомагането, уточнява пред властта, формулирала искането, същността и размера на подпомагането, което е в състояние да осигури.

Член 3

1. Подпомагането, визирано в чл. 1 на това споразумение, може да бъде предоставено под една или повече форми, изброени по-долу:

а. предоставяне на подходящо оборудване с цел да се облекчат незабавните нужди на населението, засегнато от бедствието, като например одеяла, палатки, дрехи, храни и медикаменти;

б. предоставяне на оборудване, предназначено за оказване на първа помощ, за медицинско обслужване и за спасителни акции;

в. изпращане на оперативен и административен персонал;

г. изпращане на технически, медицински, за първа помощ и други единици;

д. ...;

е. ...

Пристъпвайки към пратките, визирани в подточки a и б по-горе, властта, която предоставя подпомагането, уточнява пред властта, за която са предназначени пратките, дали предоставените средства се предоставят под наем, или са дарение.

2. С оглед да се улесни осъществяването на тази разпоредба договарящите страни редовно прибягват до обмен на информация, отнасяща се до същността и размера на помощта, която са в състояние да предоставят незабавно в случай на бедствие.

Член 4

1. Договарящите страни вземат всички необходими мерки, за да може транспортът на лицата и средствата, визирани в предишния член, да се извърши при най-благоприятни условия, независимо от използвания начин на транспортиране.

2. В случай на транспортиране по въздушен път се вземат специални мерки за сигурност.

Член 5

1. Ако договарящите страни не са се договорили за друго, управлението на помощните операции се поема от компетентните власти на договарящата страна, която е поискала подпомагането.

2. Компетентната власт, която осигурява подпомагането, съобщава на компетентната власт, която го е поискала, имената на лицата, натоварени с осигуряване на предаването на инструкциите на членовете на чуждия персонал, оказващ помощ.

Член 6

1. Финансовата издръжка на подпомагането се осигурява или от фондове, създадени от промишлените производства(6), които биха могли да причинят бедствия или катастрофи (химическа, атомна или друга промишленост), или от договарящата страна, която получава подпомагането и чиито разходи евентуално ще бъдат възстановени от централните власти.

2. Всяка договаряща страна обаче се задължава да не иска от другите засегнати страни възстановяване на обикновените разходи по оказаното подпомагане, нито обезщетение за загубите или щетите, претърпени от автомобилите или оборудването, използвани при операциите на взаимопомощ или подпомагане.

3. Властта, която оказва подпомагането, трябва, използвайки информацията, визирана в т. 2 от чл. 2, да посочи какви са разходите, които тя смята да изключи от обикновените разходи, произтичащи от осъществяването на операцията, извън споменатите в т. 2 на чл. 7.

Като алтернатива на чл. 6 може да се използва следният текст, основаващ се на двустранните конвенции, сключени между Федерална република Германия, Франция и Люксембург за взаимно подпомагане в случаи на катастрофи или тежки произшествия:

Член 6

1. Разходите по подпомагането, оказано от екипите за спешна помощ от договарящата страна, която осигурява подпомагането в съответствие с чл. 1 - 3 по-горе, включително разходите, произтичащи от загубата или частичната или пълна повреда на внесените предмети, не се поемат от договарящата страна, която получава подпомагането. При подпомагане по въздушен път договарящата страна, която го осигурява, може да изиска разделяне наполовина на разходите по въздушния транспорт.

2. Подпомагащите екипи на договарящата страна, която осигурява подпомагането, обаче са изхранвани и настанявани по време на своята мисия на разноски на договарящата страна, която го е поискала. Те трябва да получават също така в случай на нужда необходимото медицинско обслужване.

Член 7

1. Договарящата страна, поискала подпомагането, поема задължението да компенсира всички щети, причинени на лицата при изпълнение на подпомагащите операции, осъществявани в рамките на това споразумение.

2. Разпоредбите на т. 1 обаче не се прилагат в случай на щети, понесени от лицата или от имуществото, предоставени на разположение на договарящата страна, поискала подпомагането в рамките на това споразумение.

Като алтернатива на чл. 7 може да се използва следният текст, основаващ се на двустранните споразумения, сключени между Федерална република Германия, Франция и Люксембург за взаимно подпомагане в случай на катастрофи или тежки произшествия:

Член 7

1. Всяка договаряща страна се отказва от всякакво обезщетение от страна на другата договаряща страна в случай на щети, нанесени на имуществото, което й принадлежи, ако щетата е била причинена от член на спасителен екип на другата договаряща страна при изпълнение на мисията му по това споразумение.

2. Всяка договаряща страна се отказва от всякакво искане за обезщетение от страна на другата договаряща страна при щета, понесена от член на спасителен екип, ранен при изпълнение на неговата мисия по това споразумение.

3. Ако на територията на договарящата страна, поискала подпомагането, е предизвикана щета на трета страна от член на спасителния екип при изпълнение на мисията му от страната, която предоставя подпомагането, договарящата страна, която го е поискала, е отговорна за щетата според разпоредбите, които се прилагат, ако щетата е била причинена от собствените й спасителни екипи.

4. Властите на договарящите страни си сътрудничат тясно за улесняване на правилника в случай на обезщетение. Те си обменят цялата информация, с която разполагат, за щетите, визирани в този член.

5. Разпоредбите на този член се прилагат и при общите действия на спасителните екипи.

Забележка. На страните се обръща внимание върху факта, че ако при сключване на споразумението те не приемат и двете алтернативи на чл. 6 и 7, а само една от тях, те трябва да осигурят съвместимостта на приетия член с останалите членове, които се отнасят до отговорността за разходите по подпомагането или отговорността за щетите, претърпени от имуществото и от лицата.

Член 8

Операциите по подпомагането, осъществени по силата на разпоредбите на това споразумение, приключват, когато поиска властта, пожелала подпомагането.

Член 9

За да се улесни прилагането на това споразумение, договарящите страни се стремят да организират периодически обмен на персонал и съвместно обучение на съответните спасителни екипи.

Член 10

Договарящите страни се задължават да информират генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на това споразумение и да му предадат текста му.

Сключено в ................, на ..................., на ...... и на .............. език, като и двата текста са с еднаква сила.

За община: .................. За община: ..................

............... (регион) ............... (регион)

2.13. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество между учебни заведения и местни власти

Този модел на споразумение се отнася до сътрудничество под формата на партньорство между две учебни заведения от две различни страни.

Става дума за едно доста общо, неконкретизирано транснационално сътрудничество, чиито цели обаче са относително амбициозни, доколкото целят трайно и сравнително интензивно сътрудничество, основано на стабилни педагогически и лингвистични концепции.

Ролята на местните власти е да предоставят общата рамка за сътрудничеството между местните общности, на чиято територия са учебните заведения, да дават съвети в културен план и материална, финансова и човешка подкрепа. В този смисъл те са пълноправни участници в този вид сътрудничество.

Член 1

Това споразумение има за цел да организира съвместната дейност, от една страна, на учебното заведение W и общността X, а от друга страна, на учебното заведение Y и общността Z, с оглед учениците от двете заведения да се възползват от задълбочено транснационално училищно сътрудничество.

Целите на това сътрудничество са:

- подобряване познаването на езика на страната партньор и развитие на билингвизма;

- прилагане на интеркултурна педагогика чрез експериментиране и оценяване важността на културата на страната партньор в реализирането на съвместни проекти;

- развитие на лични отношения между преподавателите и учениците на съответните училищни общности.

Член 2

Средствата на това сътрудничество са:

- обмен на преподаватели;

- престой на учениците в партньорското учебно заведение с подкрепата на семействата и на съответните местни общности или власти;

- реализиране на съвместни проекти от учениците от двете партньорски учебни заведения (най-вече под формата на "часове по наследство");

- обръщане на специално внимание на културата на партньорските страни в часовете по история, география, литература и др. в съответните учебни заведения;

- обмен на педагогически инструменти, като карти, книги, списания, касети, аудио-визуални материали;

- развитие на програма за ранно и интензивно обучение на езика на партньорската страна;

- организиране на спортни дейности и на общи състезания на учениците от съответните учебни заведения;

- организиране на съвместни извънучилищни дейности за учениците от съответните учебни заведения.

Член 3

Училищните администрации, подписали споразумението, осигуряват сътрудничеството - предмет на тази конвенция, чрез организацията в техните учебни заведения най-вече по отношение на учебните програми, педагогиката, допълнителните дейности и възможности.

Те трябва да осигурят време и възможност за преподавателите от учебните заведения от тяхната страна за завързване на връзки, обмен на информация, координиране на действията им и организация на дейности на сътрудничество.

Те трябва да обучат преподавателите в прилагането на интеркултурна педагогика, която да засили значително сътрудничеството, предвидено в това споразумение.

Те трябва да отредят на езика на партньорската страна действителна и символична роля в организирането и функционирането на съответните учебни заведения.

Член 4

Местните власти и общности, подписали споразумението, се задължават да подкрепят финансово и чрез съвети програмите за училищно сътрудничество - предмет на това споразумение.

Те следят за това сътрудничеството между учебните заведения, за които се отнася това споразумение, да бъде включено в цялостната им програма за сътрудничество и партньорство.

Те предоставят своя опит в областта на културата за дейностите на училищното сътрудничество.

Член 5

За осъществяване на сътрудничеството - предмет на това споразумение, всяка от страните ще осигурява ресурсите, уточнени в приложение към споразумението.

(Забележка. Местните власти биха могли да допринасят за подобно сътрудничество чрез:

- финансови субсидии (поемане на разходите за транспорт, възнаграждения на външни преподаватели и др.);

- предоставяне на материали;

- предоставяне на персонал;

- предоставяне на помещения за училищна и извънучилищна дейност или за настаняване на преподаватели и ученици - участници в обмена;

- поемане на разходите по работата на секретариата;

- и др.)

За училищните власти и учебните заведения приносът може да се състои в предоставяне на персонал, адаптиране на програми и обучения, предоставяне на услуги, финансова подкрепа, поемане разходите на ученици от партньорските учебни заведения и др.

Член 6

Програмата за дейностите за всяка година се одобрява от страните по това споразумение. В нея се уточняват предстоящата дейност, средствата за осъществяването й и приносът на всяка от подписалите страни.

Член 7

Комисия, съставена от представители на училищните власти и от местните власти или общности, подписали споразумението, както и от родители на учениците, следи за изпълнението на този договор за сътрудничество.

Точният състав на тази комисия е определен в приложение.

Тази комисия подготвя годишните програми за дейност, предвидени в чл. 6; тя разглежда въпросите за практическото организиране и изпълнение на програмите; тя осигурява координацията между външните лектори; тя следи за оценката на осъществените дейности.

Тя може да създава подкомисии и работни групи.

Член 8

В рамките на това споразумение преподавателите от дадено учебно заведение могат да бъдат на разположение на партньорското учебно заведение. В този случай те са на подчинение на учебното заведение, което ги приема. В допълнително споразумение за тяхното предоставяне се уточняват условията за поемане на техните разходи.

Член 9

В случай на щети, понесени от учениците или от персонала в рамките на дейностите по сътрудничеството, заложено в това споразумение, учебното заведение, отговарящо за дейността, по време на която е нанесена щетата, осигурява обезщетението на жертвата и негово е задължението в случай на нужда да се обърне срещу друг виновник.

Член 10

Приложенията към това споразумение могат да бъдат ревизирани всяка година, за да се отчита развитието на сътрудничеството.

Член 11

Това споразумение е сключено за срок от 6 години и може да бъде подновявано негласно за следващите 3 години. То може да бъде преустановено от която и да е от страните с предизвестие от една година.

2.14. Модел на споразумение за създаване на трансгранична учебна програма

Целта на този модел на доста оригинално споразумение е да създаде интензивно сътрудничество между училищните власти от двете страни на границата, за да се създадат с помощта на териториалните общности или власти трансгранични класове, в които децата, родени от двете страни на границата, да учат заедно. Тези класове функционират в рамките на съществуващите учебни заведения, без да се създават нови, а само с преразпределение на средствата и обмен на персонал. Местните общности и власти участват пряко в тази форма на сътрудничество като основно действащо лице, като допълнителен помощник (за финансиране на транспортирането на учениците или специфичните обезщетения например) и като партньор по отношение на интеркултурната и двуезична педагогика.

Следователно този вид споразумение трябва да се сключи между училищните власти и компетентните местни власти от двете страни на границата.

Член 1

Това споразумение има за цел да определи условията на провеждане на съвместна учебна програма за децата и учениците от зона Х (от едната страна на границата) и зона Y (от другата страна на границата).

(Формулировка по избор: То се вписва в рамките на споразумението за сътрудничество, сключено между държавите Х и Y с оглед насърчаване на трансграничния училищен обмен и като продължение на споразумението за сътрудничество между местните власти А и В.)

Целта е да се позволи на съответните деца да получат задълбочено познание на езика, културата и специфичните за всяка от съответните страни учебни познания, за да могат без сериозни трудности да продължат образованието си във всяка от учебните системи.

За тази цел децата, родени в двете гранични зони, участващи в програмата, учат заедно и получават едно и също образование, осигурено отчасти от едната страна на границата и отчасти от другата, от преподаватели от двете училищни власти.

Училищните власти и местните общности се задължават да улесняват в зависимост от своите компетенции и възможности развитието на тази програма.

Член 2

Децата, които учат по тази трансгранична програма, са записани от административна гледна точка като ученици едновременно и на едната, и на другата учебна система и им е позволено да получават само част от преподаването, предоставяно във всяка от страните.

Член 3

Комисия, съставена от представители на училищните власти от двете държави, както и от съответните местни власти, от представители на родителите на децата и в случай на нужда - от квалифицирани лица, осигурява управление на учебната програма.

Това управление включва:

- подбора на децата, приети в учебната програма;

- етапите на развитие на програмата;

- одобрението на преподавателите и външните лектори, участващи в програмата;

- одобряването на съдържанието на обучението и другите учебни дейности;

- определянето на административни и педагогически отговорници за програмата;

- координиране и хармонизиране на различните външни лектори;

- практическата организация на програмата;

- контрол и оценка;

- помирение в случай на спор.

В задълженията на комисията се включва задачата да направи подбор съгласно поетите ангажименти в рамките на чл. 4 и 5 на училищните дейности, за които всяка от властите носи отговорност, както и на помещенията, които ще се използват.

Точният състав на комисията се дава в приложение. За контрола на споменатите по-горе въпроси тя може да създаде подкомисии и работни групи. Тя приема вътрешен правилник, който определя условията за нейното функциониране.

Решенията на комисията се приемат с мнозинство от 2/3 от нейните членове. Въпреки това решенията, които изискват предоставянето на допълнителни средства извън тези, определени в приложенията, предвидени в чл. 4 и 5, изискват съгласието на властта или общността, която трябва да осигури тези средства.

Изпълнението на решенията на комисията е осигурено от педагогически и от административен отговорник, както и от зам.-отговорници, които следят за доброто управление на учебната програма. Те се определят със съгласието на училищните власти от двете държави. Те изработват съвместно годишен отчет за дейността.

Член 4

В съответствие със съдържанието на програмата, определено от комисията, предвидена в чл. 3, всяка училищна власт осигурява част от обучението, прилагайки собствените си учебни програми и педагогически методи, осигурявайки за тази цел преподаватели, педагогически материали и помещения на разположение на трансграничната програма.

В рамките на тази програма преподавателите от една страна могат да бъдат предоставени на разположение на учебната власт на друга страна. В този случай те се подчиняват на администрацията домакин. В допълнително споразумение се уточняват условията за поемане на разходите, свързани с него.

Всяка от училищните власти на двете държави подпомага развитието на курса пропорционално на броя на децата от всяка страна, участващи в него.

В приложение се уточняват задълженията на всяка училищна власт за персонал, материали и помещения.

Забележка. В това приложение може да се предвидят задължения за предоставяне на ресурси, разпределени във времето, във функция от развитието на учебната програма.

Член 5

Местните власти, подписали споразумението, се задължават да предоставят материална и финансова подкрепа и според случая - в човешки ресурси, с оглед осъществяването на трансграничното сътрудничество.

В приложение се уточняват елементите на тази помощ за всяка от властите.

Забележка. Тази помощ може да се отнася за помещения, педагогически материали, превозни средства, настаняване на преподаватели, финансови субсидии, персонал и др.

Член 6

Преподавателите от училищните власти на двете държави и външните лектори, предоставени от съответните местни власти, сформират общ педагогически екип, който се стреми да осигури под ръководството на представителите, избрани от комисията, посочена в чл. 3, координиране и допълване на приносите си.

Член 7

Учебната програма трябва да гарантира равнопоставеност на езиците, на културите и на образователните традиции на двете страни.

Образователните дейности и преподаваните предмети трябва да се разпределят между двата езика.

Всички ученици преминават едно и също обучение, освен помощните обучения, които са необходими само за някои ученици и свободноизбираеми предмети.

Първите етапи от развитието са определени в приложения и впоследствие са уточнени от комисията, предвидена в чл. 3.

Забележка. По принцип включването на децата в програмата се извършва в предучилищна възраст. Така че първите създадени класове са предучилищни, като с преминаването на учениците в по-горни класове могат да се откриват нови и нови класове. Въпреки това в зависимост от ситуацията и от наличието на по-големи ученици билингви програмата може да започне и от по-високо ниво.

Член 8

Извънучилищни и допълнителни дейности се организират с цел да се подобри достъпът на учениците от програмата до езика и културата на съответните две страни и да се засилят връзките между децата с помощта на училищните власти, местните общности и родителите на учениците.

Член 9

Училищните власти улесняват на всички учебни нива завръщането на учениците от трансграничния курс към стандартното обучение във всяка от страните, ако родителите го желаят или ако напускат въпросния граничен регион.

В края на гимназиалното обучение училищните власти и отговорниците за програмата подпомагат учениците да получат дипломи от двете страни.

Член 10

В случай на щети, понесени от учениците или от учителите в рамките на дейността на трансграничната програма, учебното заведение, отговарящо за дейността, по време на която е понесена щетата, осигурява обезщетението на жертвата, като има грижата при нужда да предприеме действия срещу трета отговорна страна.

Член 11

Приложенията към това споразумение, които уточняват състава на комисията по чл. 3, етапите на развитие на програмата и приносът на властите и общностите, подписали споразумението, се преразглеждат всяка година най-късно три месеца преди началото на учебната година, за да се отчете развитието на проекта.

Член 12

Това споразумение се сключва за срок 6 години и може да бъде подновявано негласно за период от 3 години. То може да бъде денонсирано от която и да е от страните с предизвестие от една година.

2.15. Модел на споразумение за трансгранично и интертериториално сътрудничество за земеползването по протежение на гранични реки (Вж. т. 1.13)

2.16. Модел на споразумение за трансгранично сътрудничество за съставяне на устав на група за трансгранично сътрудничество със статут на юридическо лице и приложение

Страните по това споразумение за трансгранично сътрудничество ...........,

Като имат предвид Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти, открита за подпис в Мадрид на 21 май 1980 г.(7) и Допълнителния протокол към нея, открит за подпис в Страсбург на 9 ноември 1995 г.(8)

[Евентуално:

Като имат предвид междудържавното споразумение за групи за трансгранично сътрудничество, подписано в ......... на .........(9)]

Като считат, че .........,

Решени да .........

Се договориха да създадат за тази цел група за трансгранично сътрудничество и да приемат нейния устав, както следва.

ДЯЛ I - УЧРЕДЯВАНЕ, ЦЕЛ, ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ, ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ, ЧЛЕНОВЕ НА ГРУПАТА

Член 1 - Учредяване

1. Учредява се група за трансгранично сътрудничество между следните партньори, подписали това споразумение, и всички лица, на които ще бъдат отстъпени техните права или ще бъдат приети като нови членове:

(По-долу се изреждат юридическите лица, участващи в групата:

- юридически лица от държава A:

- териториални власти

- публичноправни групи или асоциации (в случай на нужда)

- други местни обществени органи (в случай на нужда)

- други публичноправни юридически лица (в случай на нужда)

- частноправни юридически лица (в случай на нужда)

- юридически лица от държава B:

- териториални власти

- публичноправни групи или асоциации (в случай на нужда)

- други местни обществени органи (в случай на нужда)

- други публичноправни юридически лица (в случай на нужда)

- частноправни юридически лица (в случай на нужда)

- .........................

(Освен това при доказана необходимост да се цитират физическите лица, приети да участват в групата, заради обществените задачи, които са им поверени:

- физически лица от националност от държава A: ............

- физически лица от националност от държава B: ...

- ...)

2. Групата за трансгранично сътрудничество, създадена чрез това споразумение, е наречена ..................... (име на групата).

Член 2 - Дефиниции

В този устав понятията имат следните значения:

а. група: група за трансгранично сътрудничество, създадена от това споразумение;

б. териториални общности или власти: обществените институции, посочени в чл. 1 на междудържавното споразумение от ....... за групите за трансгранично сътрудничество, ако те са членове на групата, създадена по това споразумение;

в. юридически лица: обществените институции, посочени по-горе, както и частноправните юридически лица, които са членове на групата;

г. представители: физическите лица, избрани от членовете на групата, за да ги представляват в общото събрание.

Член 3 - Седалище и териториален обхват

1. Седалището на групата се намира в ..................... (адрес). То може да бъде преместено по решение на управителния съвет на друго място от същата национална територия, като не може да се намира извън територията на една от териториалните общности или власти, които участват в групата.

2. Групата може да създаде едно или повече оперативни звена извън седалището си.

3. Групата обхваща следната територия:

(изброяват се обхванатите територии или части от територии).

Член 4 - Юридическа форма и прилагано законодателство

1. (При условие че междудържавното споразумение от ............. за групите за трансгранично сътрудничество не разпорежда друго) групата е обществен/частен (ненужното се зачертава) орган, управляван от законодателството ... (посочва се вътрешното законодателство, което се прилага), в частност от закона от ......... за ......... (посочва се подходящото законодателство).(10)

2. Групата приема формата на ......... (посочва се юридическата категория, към която принадлежи групата: синдикат, междуобщинска асоциация, целеви съюз, частноправна асоциация, търговско дружество и др.).

Член 5 - Юридическо лице и капацитет

1. Групата е публичноправно/частноправно (ненужното се зачертава) юридическо лице, което се ползва от юридически капацитет до степен, необходима за изпълнение на нейните задачи и за постигане на целта й, както са дефинирани в чл. 6.

2. Тя придобива статут на юридическо лице на датата на влизане в сила на този устав.

Член 6 - Цел, задачи [компетенции и правомощия]

1. Групата има за цел да насърчава, подкрепя и координира трансграничното сътрудничество между членовете й на територията, посочена в чл. 3, т. 3, в следните области: (да се уточнят).

(Евентуално:

Тази цел включва следните задачи:

- осъществяване на проекти от общ интерес (да се уточнят);

- управление на инфраструктурните мрежи или на обществените услуги от общ интерес (да се уточнят);

- осигуряване на финансова помощ за трети страни;

- предоставяне на консултации за членовете, обществени институции, фирми и отделни лица във връзка с трансграничните дейности;

- ......................)

2. С оглед да реализира целта си на групата може да се поверят специфични задачи в името на, за сметка на и по инструкциите на една от териториалните общности или власти, които участват в нея. В този случай делегирането на задачи в полза на групата също е подчинено на разпоредбите и процедурите, определени от вътрешното законодателство на държавата, от която е тази общност или власт.

3. Групата не разпределя печалби.

Ако групата е обществена:

4. Групата може да провежда публични търгове за постигане на целта си. Териториалните общности или власти, които участват пряко или непряко във финансирането на тези операции, отбелязват в отделно споразумение за трансгранично сътрудничество, предвиждащо тяхното участие, задълженията, наложени им от вътрешните законодателства на техните страни, по отношение процедурите, свързани с публичността, обявяването на търговете и избора на предприятия. Без да нарушават законодателството, което се прилага към обществените поръчки, те вземат мерки, позволяващи на всяка от тях да спазва тези задължения.

5. Групата не е упълномощена нито да издава правилници, нито да взема решения, които биха могли да нарушат правата и свободите на лицата, нито да повишава данъците/да налага данъчни удръжки.

Член 7 - Продължителност

1. Групата е създадена за период от ........ ........ (да се уточни) от датата на влизане в сила на този устав.

2. Продължителността на групата може да бъде удължена, както е разпоредено в чл. 39 по-долу.

Член 8 - Права и задължения на членовете

1. Уставните права на членовете на групата са разпределени според съответните им участия в поемането на разходите, свързани с функционирането на групата, както следва:

- Броят на представителите на всяко юридическо лице в общото събрание е пропорционален на неговите уставни права (възможни са и други начини на разпределение).

- В своите взаимоотношения задълженията на членовете към групата са в същите пропорции както по-горе.

- В отношенията им с трети страни членовете не са длъжни да бъдат солидарни. Те са обвързани с поетите от групата задължения пропорционално на своите уставни права.

2. Териториалните общности или власти, участващи в групата, са упълномощени да използват инфраструктурната мрежа, услугите и програмите на групата. Те трябва да вземат мерки, необходими за изпълнението на решенията й, в границите на компетенциите им според вътрешното законодателство на страната им.

Член 9 - Приемане на нови членове

1. Групата може да приема нови членове. Молбата за членство е писмена и се внася в общото събрание.

2. Членството е действително след подписването на това споразумение за трансгранично сътрудничество от новите членове. Одобрението на общото събрание регулира условията и резултатите от присъединяването на новия член.

Член 10 - Оттегляне

1. Всеки член на групата може по време на осъществяването на това споразумение да се оттегли от групата след изтичане на бюджетната година, при условие че е изпълнил всичките си задължения и е уведомил за своето намерение ........ месеца (да се уточни) предварително.

2. В допълнение към това споразумение за трансгранично сътрудничество може да се уточнят практическите и по-конкретно финансовите аспекти на оттеглянето в зависимост от нивото на приноса на оттеглящия се член и текущите разходи на групата. Предвижда се по-конкретно компенсация за разходите, направени от групата за този член.

Член 11 - Изключване

1. Общото събрание може по мотивирано предложение от управителния съвет да обяви изключването на даден член, ако той нарушава сериозно задълженията си и продължава да не ги изпълнява след изтичането на срок от ... месеца (да се уточни) след предупреждението на управителния съвет, изпратено му с препоръчано писмо. Предварително е изслушан представител на въпросния член.

2. Разпоредбите, предвидени в чл. 10, т. 2, се прилагат спрямо члена, чието изключване е обявено. Този член трябва освен това да обезщети групата за щетите, причинени от неизпълнението на неговите задължения. Това обезщетение се удържа от заплащането, на което той има право.

ДЯЛ II - СРЕДСТВА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА ГРУПАТА

Член 12 - Принос на членовете за финансирането на групата

1. Вноските, споменати в чл. 8, са определени в протокол, приложен към този устав. Те са представени под формата на годишно финансово участие на членовете и евентуално на:

- предоставяне на помещения;

- предоставяне на материали и оборудване;

- предоставяне или командироване на персонал от териториалните общности или власти;

- всяка друга форма на принос за функционирането на групата.

2. Годишните финансови вноски са задължителни за териториалните общности или власти. Тяхната стойност се определя по предложение на управителния съвет по време на гласуването на бюджета от общото събрание.

3. Стойността на другите форми на принос се определя с общо съгласие между членовете на групата.

Член 13 - Други финансови средства

1. Групата може да бъде финансирана и от приходи, получени от заплащането на услуги, които тя предоставя, но не чрез удръжки с данъчен характер.

Ако законодателството на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата, го позволява:

2. Групата може да прибегне до заем. Всеки заем, както и начините на изплащането му трябва да са обект на споразумение за трансгранично сътрудничество между всички нейни членове.

3. Приходите на групата освен това включват:

- субсидии, отпуснати й по нейна молба;

- дарения и завещания от физически и юридически лица;

- лихви и други приходи от нейни имоти.

Член 14 - Оборудване и материали

1. Оборудването и материалите, дадени на разположение на членовете на групата, остават тяхна собственост. Те им принадлежат и след разпускането на групата.

2. Материалите, купени от групата, принадлежат на групата. В случай на разпадане на групата те се разпределят според правилата, установени в чл. 40 по-долу.

Член 15 - Персонал на групата

Персоналът на групата се състои от:

- персонал, предоставен от териториалните общности или власти, който принадлежи на групата;

- персонал, командирован от тези териториални общности или власти и заплащан от бюджета на групата;

- собствен персонал, пряко назначен от групата и заплащан от бюджета й.

Член 16 - Предоставяне или командироване на персонал

1. Персоналът, предоставен на разположение на групата, запазва първоначалния си статут и условия на труд. Неговият първоначален работодател поема изплащането на заплатите му и свързаните с тях добавки, професионалните осигурителни вноски и отговорността за професионалното израстване.

2. Персоналът, предоставен на разположение на групата или командирован за работа в нея, е на разпореждане на директора/генералния секретар на групата, ако има такъв, или при липса - на председателя на групата.

3. Този персонал се връща отново на разположение на първоначалните териториални общности или власти в следните случаи (да се уточнят):

- ....

Член 17 - Собствен персонал на групата

1. Наемането на персонал от групата се извършва след предоставянето или командироването на такъв персонал в нея. Условията на наемане и на труд се определят от управителния съвет.

2. Собственият персонал на групата се подчинява на законодателството на държавата, на чиято територия се намира нейното седалище, особено що е отнася до трудовото законодателство, правилата на възнаграждение и на пенсиониране.

ДЯЛ III - ОРГАНИЗАЦИЯ И УПРАВЛЕНИЕ НА ГРУПАТА

Глава 1 - Общо събрание

Член 18 - Състав на общото събрание

1. Общото събрание се състои от представители на всички членове на групата. Всеки представител трябва да бъде с валиден мандат.

2. Избирането и мандатът на представителите на членовете на групата в общото събрание става според законодателството на държавата, от която е всяко заинтересувано юридическо лице.

3. Броят на представителите на всяко юридическо лице, което участва в групата, е пропорционален на техните уставни права в съответствие с чл. 8 по-горе. Въпреки това всеки член разполага поне с един представител в общото събрание.

Член 19 - Компетенции на общото събрание

Общото събрание е основният орган на групата. То упражнява следните компетенции:

- избира и освобождава председателя на групата;

- избира и освобождава, колективно или индивидуално, членовете на управителния съвет;

- обсъжда отчетите, свързани с управлението на управителния съвет, и освобождава от отговорност неговите членове в зависимост от мандатите им;

- ако е необходимо, създава работни групи и от техния състав избира председателите им;

- определя годишната сума на финансовите вноски на членовете на групата;

- приема годишната програма за дейностите и съответния й бюджет;

- назначава и освобождава независими експерти, които да контролират сметките на групата;

- одобрява годишните разчети за приключилата бюджетна година, вкл. баланса и резултатите;

- взема решения за приемане на нови членове в групата и условията за тяхното приемане;

- взема решение за изключването на членове на групата;

- одобрява процедурите на изключване или оттегляне на даден член на групата;

- взема решение за преждевременното разпускане на групата;

- одобрява вътрешния правилник;

- взема решения за всяка промяна на този устав.

- други компетенции (да се уточнят).

Член 20 - Функциониране на общото събрание

1. Общото събрание се свиква минимум веднъж годишно от председателя на групата или ако е възпрепятстван - от зам.-председателя. То може да бъде свикано извънредно по искане на ............ (да се уточни мнозинството) от представителите на членовете на групата, по дневен ред, определен от тях самите.

2. Свикването се извършва чрез препоръчани писма до всеки член минимум две седмици преди датата на събранието. Към него трябва да бъдат приложени дневният ред на събранието и всички документи, позволяващи на членовете на групата да бъдат информирани за решенията.

3. Заседанията на общото събрание са публични освен в някои случаи, предвидени от вътрешния правилник.

Член 21 - Гласуване на общото събрание

1. Всеки представител в общото събрание има право на един глас, без да противоречи на т. 2 по-долу.

2. Разрешено е гласуването с пълномощно. Всеки представител може да има само едно пълномощно.

3. Ако в момента на гласуване се окаже, че няма мнозинство от ........ (да се уточни), гласуването се отлага. Общото събрание се свиква отново след ........ дни (да се уточни), със същия дневен ред; то е окончателно, независимо от броя на присъстващите представители.

4. Решенията на общото събрание се вземат с абсолютно мнозинство на гласовете, ако в устава не е постановено друго.

Член 22 - Протоколи от приетите актове и решения на общото събрание

1. Приетите актове и решения се записват в протокол от заседанието, адресиран до всеки член на групата и до властите, натоварени с нейния контрол. Протоколът се съставя на езика или езиците, чиято употреба е предвидена от законодателството на всяка от заинтересованите страни по отношение на актовете и решенията на териториалните общности или власти.

2. Копия или извадки от тези протоколи за нуждите на съдебно производство или другаде се подписват или от председателя на групата, или от някой, който е специално упълномощен от управителния съвет.

Член 23 - Информация за членовете на групата

1. Общото събрание периодически изпраща (да се уточни периодът) пълен отчет за дейността на групата до юридическите лица, които я съставляват.

2. Представителите на членовете на групата трябва да информират периодично, устно или писмено, органите на юридическото лице, което ги е упълномощило за общото събрание; те трябва да им се отчетат за това, как са изпълнили функциите си по време на общото събрание.

Глава ІІ - Управителен съвет

Член 24 - Състав на управителния съвет

1. Управителният съвет е съставен от ........ (да се уточни), избрани или определени от общото събрание по следните начини:

(да се посочат начините).

2. Кандидатите са представени от юридическите лица, съставляващи групата. Те могат да не бъдат членове на общото събрание. Последното определя продължителността на мандата им, който не може да превишава ........ години (да се допълни).

3. Председателят на групата, зам.-председателят и председателите на работните групи, създадени от общото събрание в съответствие с чл. 30 по-долу, са ex officio членове на управителния съвет.

4. Членовете на управителния съвет не получават възнаграждение. Въпреки това управителният съвет може да отпусне командировъчни за задачите, които е възложил на свои членове, и средства за представителни разходи на председателя на групата.

5. Ако по някаква причина мястото на даден член на управителния съвет се оваканти, съветът определя временен администратор. Той изпълнява своите задължения до избирането на нов член на управителния съвет в съответствие с т. 2 по-долу най-късно ........ месеца (да се уточни) след овакантяването му.

6. Членовете на управителния съвет се подчиняват на забраните, въведени за категорията органи, към които спада групата, според вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището й.

Член 25 - Компетенции на управителния съвет

1. Управителният съвет разполага с максимално големи компетенции при вземането на решения или изпълнението на необходимите или полезни действия за осъществяване на целта на групата.

2. Освен другите задачи той изпълнява и следните компетенции:

- подготвя и изпълнява решенията на общото събрание и се отчита пред него минимум веднъж годишно за своето управление;

- разглежда всички въпроси, свързани с текущата дейност на групата;

- определя състава на работните групи, създадени от общото събрание;

- изработва предварителната годишна програма и съответния й проектобюджет;

- определя условията за наемане и заетост на собствения персонал на групата;

- уточнява задълженията на персонала, командирован в групата или предоставен й на разположение;

- назначава или освобождава собствения персонал на групата;

- ако е необходимо, назначава или уволнява директор/генерален секретар и определя компетенциите му;

- изработва вътрешния правилник и го предоставя за одобрение на общото събрание;

- упражнява всички компетенции, които не са поверени изрично на друг орган на групата.

3. Управителният съвет и всеки от неговите членове предоставят писмено или устно в срок от .......... седмици (да се уточни) информацията, поискана от един или повече представители на общото събрание.

Член 26 - Функциониране на управителния съвет

1. Управителният съвет се събира минимум два пъти годишно и толкова често, колкото го изисква интересът на групата. Свиква се от председателя или ако той е възпрепятстван, от зам.-председателя. Той може да бъде свикан извънредно, ако това е поискано от няколко членове, представляващи минимум една трета от уставните права, определени в чл. 8 по-горе. При всяко свикване се определя дневният ред на заседанието.

2. Заседанията на управителния съвет не са публични.

3. Решенията на управителния съвет се вземат с абсолютно мнозинство. Въздържалите се не се вземат предвид при изчисляването на това мнозинство. Ако при гласуването се окаже, че няма мнозинство на членовете на управителния съвет, гласуването се отлага. Съветът се събира отново след две седмици със същия дневен ред и тогава решенията му са окончателни, независимо от броя на присъстващите членове.

4. Член 24 по-горе се прилага към актовете и решенията на управителния съвет.

Член 27 - Информиране на членовете на групата

Управителният съвет предоставя писмено или устно в срок от ............. седмици (да се уточни) сведенията, поискани от всеки член на групата.

Глава ІІІ - Председател и директор/генерален секретар на групата

Член 28 - Председател и зам.-председател на групата

1. Общото събрание избира свой председател и зам.-председател за срок от ......... години (да се уточни), който може да бъде удължен. Зам.-председателят се избира измежду членовете на териториалните общности или власти от държава, различна от тази, от която е председателят.

2. Председателят или в негово отсъствие зам.-председателят свиква и председателства общото събрание и управителния съвет; той представлява групата при съдебните и извънсъдебните дела.

Член 29 - Директор/генерален секретар на групата

1. Директор/генерален секретар на групата може да бъде назначен за ........ години (да се допълни) от управителния съвет по предложение на председателя.

2. Изпълнителните функции на управителния съвет се поемат от директора/генералния секретар; той осигурява ежедневното управление на групата под ръководството на управителния съвет и на председателя и при условията, определени от тях. Той подготвя решенията на управителния съвет и осигурява изпълнението им.

3. Той ръководи целия персонал, работещ в групата.

4. В отношенията с трети страни директорът/генералният секретар обвързва групата с всички мерки, съответстващи на нейните цели.

Глава ІV - Работни групи

Член 30 - Работни групи

1. Общото събрание може да сформира работни групи, на които определя мандата и начина на функциониране. То избира измежду членовете си председателите на тези групи за срок от ......... години (да се уточни), който може да бъде подновен.

2. Управителният съвет определя състава на тези работни групи по предложение на техните председатели.

Глава V - Административен контрол

Член 31 - Прилагано законодателство

Актовете и решенията на групата са подлагани на контрол, предвиден от вътрешното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището на групата. В съответствие с това законодателство властта, отговаряща за контрола, е ... (да се допълни). Тя следи и за защита на интересите на териториалните общности или власти на други държави.

Евентуално:

Член 32 - Противопоставяне на други държави на участие в групата

Компетентните власти на други държави имат право да уведомят групата, че се противопоставят на това техните териториални общности или власти да продължават да участват в групата. Това надлежно мотивирано уведомление ще се вземе предвид като основание за оттеглянето; в този случай се прилага чл. 10 по-горе.

Член 33 - Информиране на компетентните власти на други страни

1. Групата трябва да задоволява исканията за информация, идващи от компетентните власти на други държави, различни от тази, в която се намира седалището й, всеки път, когато териториалните общности или власти, които участват в групата, дължат отговор на тези власти.

2. Властта, натоварена с контрола на групата, информира компетентните власти на тези държави за мерките, които предвижда, и за резултатите от контрола, който е провела, доколкото тази информация може да има въздействие върху трансграничното сътрудничество между териториалните общности или власти, участващи в групата.

ДЯЛ ІV - ФИНАНСОВ РЕЖИМ

Член 34 - Управление на бюджета

1. Групата изработва годишен проектобюджет. Общото събрание одобрява всяка година този бюджет най-късно до 1 юли предходната година.

2. Бюджетната година съвпада с календарната. По изключение първата бюджетна година започва на датата на влизане в сила на този устав и завършва на 31 декември същата година.

3. В случай на бюджетен дефицит в края на годината всеки член е длъжен в срок от .......... месеца (да се уточни) от датата на одобряване на разчетите да внесе в касата на групата сума, равна на неговия дял. Ако по изключение е установен излишък от приходи, той се прехвърля към следващата бюджетна година. Ако тези случаи се повторят, това води до намаляване на финансовото участие през следващите бюджетни години.

Член 35 - Поддържане на разчетите

Счетоводството на групата се извършва и управлява според правилата на публичното/частното (ненужното да се зачеркне) право на държавата, на чиято територия се намира седалището на групата.

Член 36 - Финансов контрол

Общото събрание ежегодно гласува баланс и разчет на приходите и разходите, заверени от независими одитори, най-късно на 1 юли следващата година.

Независимите одитори се назначават за срок от ............ години (да се допълни) от общото събрание, което определя възнаграждението им.

Документите, приложени към известието за свикване на общо събрание, трябва да включват изрично отчетите на управителния съвет и на независимите одитори, както и баланса и разчета.

Член 37 - Некоректни плащания

Всички разходни документи за обществени субсидии трябва да бъдат предоставени на разположение на властта, упражняваща контрола на групата.

В случай на нецелесъобразно използване на тези фондове групата трябва да положи всички усилия да отнеме тези средства от онези, които са се възползвали от тях, и да ги възстанови.

Член 38 - Данъчен режим

Групата и нейният персонал, назначен по договор, се подчиняват на данъчното законодателство на държавата, на чиято територия е седалището й.

ДЯЛ V - УДЪЛЖАВАНЕ. РАЗПУСКАНЕ. ЛИКВИДАЦИЯ

Член 39 - Разпускане, удължаване на срока

1. Групата е пълноправно разпусната или при изтичане на срока, за който е била сформирана, или при завършване на дейността, която е имала за цел. Тя може да бъде разпусната и предварително от общото събрание.

2. Продължителността на съществуване на групата може да бъде удължена един или няколко пъти за срок най-много равен на този, за който е била създадена.

3. Решенията за удължаване на срока или за предварително разпускане на групата се вземат с мнозинство от ............ (да се уточни).

Член 40 - Ликвидация

1. Разпускането на групата води до нейното ликвидиране. Юридическото лице на групата продължава да съществува за нуждите на ликвидацията до окончателното й приключване.

2. Общото събрание определя начините на ликвидация и назначава един или няколко ликвидатори. Функциите на управителния съвет се прекратяват след това назначение.

3. В допълнително споразумение между членовете на групата се уточняват правата и задълженията на всеки член след разпадането на групата, като се вземат предвид обезщетенията и гаранциите, които трябва да бъдат доведени докрай. С изтичане на последния договор излишъкът от активи или при недостиг на активи излишъкът от пасиви се разпределя от ликвидаторите между членовете на групата пропорционално на предходното им участие.

ДЯЛ VІ - РАЗНИ

Член 41 - Подписване на документи

Всички документи, обвързващи групата по отношение на трети страни, се подписват от председателя или при негово отсъствие - от зам.-председателя и от член на управителния съвет, който е от държава, различна от тази, от която е председателят, освен ако управителният съвет не е делегирал изрично правото да подписва на председателя, зам.-председателя, на определен член на управителния съвет или на директора/генералния секретар.

Член 42 - Отговорност на органите и служителите

В съответствие със законодателството на държавата, на чиято територия е седалището на групата, председателят, зам.-председателят, членовете на управителния комитет и директорът/генералният секретар са отговорни самостоятелно или заедно, според случая, пред групата или прeд трети страни за нарушенията на този устав и за евентуалните грешки при управлението на групата.

Член 43 - Спорове

Всички разногласия между групата и един или повече от нейните членове, свързани с нейното функциониране, се решават от компетентната юрисдикция, в съответствие със законите на държавата, от която е ответникът.

Член 44 - Вътрешен правилник

Правата и отговорностите на членовете на групата, както и начините на функциониране на нейните органи са уточнени във вътрешен правилник, изработен от управителния съвет и одобрен от общото събрание.

Член 45 - Език/езици

Този устав и вътрешният правилник се изработват на езика или езиците, чиято употреба е заявена от вътрешното законодателство на всяка от договарящите страни за актовете и решенията на териториалните общности или власти.

Член 46 - Изменения на устава

1. Управителният съвет и териториалните общности или власти, които участват в групата, могат да направят предложения за изменение на този устав пред общото събрание.

2. Мнозинство от ............. (да се уточни) е необходимо за промяна на този устав.

Член 47 - Влизане в сила

Компетентните власти на държавите, от които са териториалните общности или власти, се осведомяват взаимно за контролните процедури, възприети от съответните законодателства на тези държави, във връзка с влизането в сила на това споразумение за трансгранично сътрудничество, което става факт първия ден на следващия месец след последното уведомление.

Заключителен член

Страните се задължават да информират генералния секретар на Съвета на Европа за сключването на това споразумение за трансгранично сътрудничество и да му изпратят този текст. Също така страните информират генералния секретар за евентуалното продължение или разпускане на групата.

ДЯЛ VІІ - ПРЕХОДНИ РАЗПОРЕДБИ

I. Определяне на първите членове на управителния съвет

Представителите на членовете на групата, събрани на общо събрание, определят за членове на управителния съвет за срок от ......... години (да се уточни):

a. представител ................:

- г-н или г-жа ................ (име, фамилия, адрес)

b. представител ................:

- г-н или г-жа ................ (име, фамилия, адрес)

- г-н или г-жа ................ (име, фамилия, адрес).

II. Определяне на председател

Общото събрание определя за председател на групата г-н или г-жа ................ (име, фамилия, адрес).

III. Евентуално: определяне на директор/генерален секретар

Ежедневното управление е поверено за ........ години (да се уточни) на г-н или г-жа (име, фамилия, адрес).

IV. Финансово участие на всеки член

Финансовото участие на всеки член на групата през първата година е определено в следната пропорция от бюджета:

- член 1 : x % от бюджета,

- член 2 : y % от бюджета;

- член 3 : z % от бюджета;

- ......

Сключено в ................. на ................. в ... оригинални екземпляра на ................. език.

Обяснителна бележка във връзка с модела за междудържавно споразумение и модела за устав на групата за трансгранично сътрудничество, представляващи юридическо лице.

(вж. т. 1.14)

________________________

(*) Ненужното да се задраска.

(*1) Тази договореност може да бъде особено полезна за местните власти в граничните райони, например при замърсяване: едната местна власт може да предложи на другата подпомагащо финансиране, за да й позволи да проведе работите от нейна компетентност, но и в полза на първата власт.

(*2) Асоциациите, чиито устави са приложени към това споразумение.

(*3) Тази клауза засяга само селските паркове, в които са организирани подобни икономически и социално-културни дейности.

(*4) Подобно междудържавно споразумение може да се основава на модел на споразумение 1.1, приложено към Европейската рамкова конвенция за трансгранично сътрудничество между териториалните общности или власти.

(*5) Например земетресение, вулканични изригвания, наводнения, пожари и др.

(*6) Заинтересованите власти от едната и от другата страна на границата могат сами да учредят и да управляват съвместно осигурителни фондове в случай на бедствие, настъпило на техните територии. В самото споразумение те могат да се договорят да създадат такъв фонд, който може да бъде захранван от съответните промишлени производства.

(*7) Официален вестник от ...

(*8) Официален вестник от ...

(*9) Официален вестник от ...

(*10) Официален вестник от ...

Сиела Строител

Нормативна информация и документи, касаещи регламентацията в проектирането, строителството и устройството на територията.

Новини

27 септември 2024

Нов Финансов регламент на ЕС

В правно-информационната система "Сиела Евро" е публикуван Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

Виж повече

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 66 от 12.VIII

Новини

Нов Финансов регламент на ЕС

Сиела Офиси