Държавен вестник, брой 68 от 21.VIII

Чл. 1. (1) Тези норми определят изискванията, които трябва да се спазват при проектирането на жилищни, обществени, промишлени, селскостопански, транспортни, хидротехнически и енергийни сгради и съоръжения, които се строят в земетръсни райони. Те не се прилагат за строителните конструкции на атомни централи и за съоръжения за производство и съхранение на силно токсични летливи и течни вещества.

(2) Нормите предвиждат необходимите мерки за предпазване на строителните конструкции от повреди, които могат да бъдат причина за разрушение на сградите, съоръженията или на техни части. Те допускат появата на повреди в конструкциите, които не са опасни за живота на хората, за съхраняването на ценни машини и съоръжения и които няма да причинят прекъсване на дейността на жизнено важни за народното стопанство стопански и обществени организации.

Чл. 2. (1) При избор на строителна площадка да се има предвид, че:

1. благоприятни в сеизмично отношение са почвите от I и II група, съгласно с табл. 1, при ниво на подпочвените води на дълбочина 4 m и повече, мерено от повърхността на терена.

2. неблагоприятни и малко пригодни за строеж терени в земетръсни райони са:

а) силно изветрели земни породи;

б) стръмни терени с наклони по-големи от 1 : 3, включително, скални терени, ако в тях има неблагоприятно разположени повърхнини на хлъзгане (пукнатини, тектонски нарушения и др.);

в) терени подложени на карстови процеси и обвали или намиращи се в зоните на минни галерии;

г) терени разположени непосредствено до нескални скатове;

д) водонаситени, тинести и заблатени почви;

3. непригодни за строеж в земетръсни райони са:

а) терени с пасивни и активни свлачища, ако не са предварително укрепени;

б) терени с активни разломи.

(2) Не се допуска строителство върху терени, за които чрез микросеизмично райониране е доказано, че сеизмичният коефициент Kc е равен или по-голям от 0,4, с изключение на сгради и съоръжения от категория В, без язовирни стени съгласно с табл. 3 към чл. 10. Ако на такива терени е необходимо строителство от държавна важност, трябва да се вземе съгласието на КТСУ и СО "Строителство" и да се предвидят допълнителни противоземетръсни мерки, като не се допуска строителството да се изпълнява със сглобяеми стоманобетонни конструкции.

Чл. 3. (1) При проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони трябва да се спазват следните основни изисквания:

1. да се избират терени за строителство, които да са възможно най-малко опасни в сеизмично отношение, а разположението на сградите да бъде такова, че осигуряването им срещу сеизмични въздействия да става с най-малки разходи;

2. да се избират предимно симетрични конструктивни схеми с равномерно разположение на масите и коравините в план и по височина;

3. сградите със сложни форми или с големи размери в план, както и такива с различни конструктивни схеми, системи и етажности да се разделят с противоземетръсни фуги на прости правилни геометрични форми, съгласно чл. 25;

4. да се осигурява директно предаване на вертикалните и хоризонталните натоварвания върху основите и пространствено действие на конструкциите;

5. да се създадат условия, осигуряващи възможност за развитие на пластични деформации в конструкциите без това да води до загуба на общата устойчивост при сеизмични въздействия.

(2) не се допускат архитектурни решения на сгради и съоръжения при които:

1. не може да се постигне ефективно конструктивно осигуряване срещу сеизмични въздействия;

2. съществува особена чувствителност на конструкциите при сеизмични въздействия.

Чл. 4. Сглобяемите конструкции се проектират по възможност с едроразмерни елементи, добре свързани по между си, а при стоманобетонните конструкции и добре замонолитени в местата на съединенията. Между стенните и други подобни елементи се препоръчват непрекъснати или гъсто разположени връзки. Да се избягват връзки които предизвикват концентрация на напреженията в отделни места на елементите. Местата на съединенията да бъдат разположени по възможност извън зоната на максималните усилия.

Чл. 37. Всички сгради и съоръжения (с изключение на тези от група "Г" от таблица 3, към чл. 10), попадащи в райони със сеизмичен коефициент Kc >= 0,10, задължително се изчисляват на сеизмични въздействия.

Чл. 38. Допуска се сградите и съоръженията в райони със сеизмичен коефициент 0,05 <= Kс < 0,10, да не се изчисляват на сеизмични въздействия при спазване на конструктивните изисквания на тази глава.

Чл. 39. (1) Максималните разстояния между осите на вертикалните носещи елементи, поемащи сеизмичните сили, не трябва да бъдат по-големи от посочените в таблица 6.

Таблица 6

(2) Вертикалните носещи елементи, поемащи сеизмичните сили се проектират предимно в две редици, независимо от стойността на Kc.

(3) Допуска се за едноетажни промишлени сгради, разстоянията между вертикалните носещи елементи, поемащи сеизмичните сили, да се приемат по-големи от посочените в таблица 6, ако това се докаже по изчислителен път.

Чл. 40. Тухлените калканни стени, както и фронтоните и атиките се обрамчват със стоманобетонни колони, разположени през не повече от 3 m осово разстояние и хоризонтални или наклонени стоманобетонни пояси, разположени също през не повече от 3 m осово разстояние по височина.

Чл. 41. Облицовъчни плочи на външни стени, с площ по-голяма от 0,1 m2 и с дебелина по-малка или равна на 40 mm, се анкерират към стените с помощта на метални връзки. Облицовъчни плочи с дебелина по-голяма от 40 mm се допускат само, ако са свързани като неразделна част от конструкцията на стените. Не се допуска облицовка на тавани с каменни и други тежки плочи.

Чл. 42. Неосигурени и осигурени на сеизмични въздействия сгради се допуска да бъдат преустроявани и надстроявани до предвидената в таблица 5, към чл. 28 височина и етажност, ако се докаже, че след преустрояването и надстрояването, същите са сеизмично осигурени, съгласно с изискванията на тези норми.

Чл. 43. (1) Разположението и броя на стълбищните клетки се определя по изчисления на база на съществуващите нормативи. В границите между две съседни противоземетръсни фуги, трябва да има най-малко една стълбищна клетка.

(2) Не се допуска стълбищните клетки, несвързани с конструкцията, да се конструират като самостоятелни, разположени извън очертанието на сградите. Специфичните изисквания на отделните системи са дадени в съответните раздели.

Чл. 44. Оформянето на земетръсните фуги трябва да се проектира с еластични материали, които да не възпрепятстват взаимните хоризонтални премествания на отделните части на сградите и съоръженията.

Чл. 45. При проектирането на сгради и съоръжения се проверяват посредством изчисления закрепващите връзки на тежкото оборудване към носещите конструкции на сградите и съоръженията.

Чл. 46. Сглобяемите стоманобетонни междуетажни и покривни конструкции на сградите трябва да бъдат замонолитени и свързани с вертикалните носещи конструкции по начин, който да осигурява съвместната им работа.

Чл. 47. При дървени междуетажни и покривни конструкции, гредите трябва да бъдат анкерирани в противоземетръсни пояси и укрепени с диагонални връзки.

Чл. 48. Неносещите елементи (преграждащи и ограждащи стени, скелетни пълнежи и др.) трябва да бъдат олекотени и свързани с носещата конструкция - колони, стени и др.

Чл. 49. Неносещите елементи и техните закрепващи връзки се изчисляват на сеизмични сили извън равнината си съгласно с чл. 18.

Чл. 50. (1) Конзолното издаване на етажните и покривните конструкции, когато са на едно ниво с етажната или покривната конструкция не трябва да бъде по-голямо от:

1. за райони с Kc <= 0,27

а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,80 m;

б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,20 m.

2. за райони с Kc > 0,27

а) за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,50 m;

б) за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 1,0 m.

(2) Ако конзолно издаващата се конструкция и подовата или покривна конструкция са на различни нива, максималното издаване не трябва да бъде по-голямо от:

1. за сгради, изпълнявани по монолитен начин и със сглобяеми скелетни конструкции - 1,0 m;

2. за сгради, изпълнявани по системата ЕПЖС - 0,70 m.

(3) Във всички случаи конзолно издаващите се конструкции трябва да бъдат осигурени и изчислени за действието на сеизмични сили, съгласно чл. 16.

Чл. 51. (1) Фундаментите на сгради и съоръжения попадащи в сеизмични райони, се проектират съгласно с "Плоско фундиране. Правилник за проектиране".

(2) Допуска се за едноетажни сгради от категория В, попадащи в сеизмични райони с Kc <= 0,15, фундаментите да се изпълняват като сглобяеми ивични. В този случай, връзките във фугите се изчисляват за поемане на явяващите се разрезни усилия.

Чл. 52. В случаите, когато фундаментите и стените се изпълняват от зидани едроразмерни блокове, задължително се прави превързване на зидарията във всеки ред, ъгъл и място на пресичане с други зидове на дълбочина не по-малко от 1/3 от височината на блока.

Чл. 53. При сгради и съоръжения, попадащи в сеизмични райони с Kc > 0,27, в ъглите на хоризонталните фуги и в местата на пресичане на стените в сутерена се поставят армировъчни мрежи с дължина най-малко 2,0 m и с напречно сечение на надлъжната армировка не по-малко от 1,0 cm2. Мрежите се поставят през 50 cm по височина.

Чл. 54. Дълбочината на фундиране на сградите не трябва да бъде по-малка от:

1. 0,60 m за сгради с височина до 6,0 m във всички земетръсни райони;

2. 1,0 m за сгради с височина над 6,0 m за сеизмични райони с Kc < 0,27;

3. 1,30 m за сгради с височина над 6,0 m за сеизмични райони с Kc >= 0,27.

Чл. 55. (Изм. - БСА, бр. 1/1989 г.) Когато монолитни стоманобетонни конструкции (колони, стойки на рамки, греди, ригели и шайби) поемат сеизмичните сили, те се конструират по изискванията на таблици 1, 2, 3 и съответствуващите на тях фигури 1, 2, 3 на приложение 4. Монолитни стоманобетонни конструкции, които не поемат сеизмични сили се конструират съгласно с изискванията на "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране - 1986 г.".

Чл. 56. При изчисляване на якост по нормални към надлъжната ос на елемента сечения, подложени на огъване и нецентричен натиск, характеристиката на натисковата зона на бетона xR се определя съгласно "Бетонни и стоманобетонни конструкции. Норми за проектиране", като се умножи с коефициент 0,85.

Фиг. 2

Фиг. 3

Фиг. 4

Чл. 57. Препоръчва се да се избягва снаждането на армировката в участъците на съединенията на елементите (колона-греда, колона-колона, греда-греда) и в местата, където е възможно образуването на пластични зони.

Чл. 58. При конструиране на колоните, съгласно с изискванията на таблица 1 в приложение 4, се допуска снаждането на надлъжната армировка да става в крайните сечения на колоните. В този случай разстоянието на стремената в участъка на снаждане на надлъжната армировка не трябва да бъде по-голямо от шест пъти диаметъра на надлъжната армировка.

Чл. 59. Не се допуска в сглобяеми греди и плочи снаждането посредством застъпването на надлъжната опънна армировка да става на разстояние по-малко от два пъти дебелината на елемента от мястото на съединенията. В този случай по цялата дължина на застъпване трябва да има стремена.

Чл. 60. При нецентрично стъпване на гредите върху колоните, ексцентрицитетът между геометричните центрове на двете сечения не трябва да бъде по-голям от 1/4 от размера на колоната откъм страната на стъпване на гредата - фиг. 2.

Чл. 61. Максималната широчина на гредите, стъпващи върху стоманобетонни колони, трябва да бъде (фиг. 3)

Чл. 62. (1) За двустранни и едностранни плочогредови сечения, с плоча в натисковата зона, стъпващи върху стоманобетонни колони, се приема, че армировката в плочата, разположена в следните участъци работи съвместно с гредата - фиг. 4:

1. при вътрешни колони и при наличието на напречни греди - 4 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна - фиг. 4, а.

2. при вътрешни колони, когато липсват напречни греди - 2,5 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна - фиг. 4, b.

3. при външни колони и при наличието на напречни греди - 2 пъти дебелината на плочата, мерено от ръба на колоната за всяка страна - фиг. 4, с.

4. при външни колони, когато липсват напречни греди - армировката, разположена в участъка на широчината на колоната - фиг. 4, d.

(2) Във всички случаи, упоменати в горната алинея, най-малко 75% от армировката трябва да минава през колоната или да бъде анкерирана в нея.

Чл. 63. Поемането на хоризонталните сили в скелетните сглобяеми и монолитни сгради може да стане: от скелета; от скелета, запълнен със зидария; от скелета, укрепен с диагонални или вертикални връзки; от шайби или корави ядра или от комбинация от горните елементи.

Чл. 64. Конструирането на възлите на стоманобетонния скелет трябва да става съгласно с чл. 55.

Чл. 65. За ограждащи стени на скелета трябва да се използуват леки стенни панели от ефективни материали. Допуска се за ограждащи стени да се ползуват зидарии, удовлетворяващи изискванията на чл. 78.

Чл. 66. Допускат се самоносещи стени в следните случаи:

1. при разстояние между колоните обрамчващи стените не повече от 7,20 m;

2. при височина на сградите, мерена от терена, изпълнявани в сеизмични райони с:

а) 0,05 <= Kc < 0,15 - до 20 m;

б) 0,15 <= Kc <= 0,27 - до 18 m;

в) Kc > 0,27 - до 12 m.

Чл. 67. (1) Зидарията на самоносещите стени в скелетните сгради трябва да бъде свързана посредством еластични връзки със скелета.

(2) Между самоносещите стени и колоните на скелета се предвижда фуга (междина) не по-малка от 20 mm, която се запълва с нискоякостни материали (вароциментов разтвор марка 1 и др.).

(3) По цялата дължина на самоносещите стени на нивата на етажните конструкции трябва да се предвиждат противоземетръсни пояси, свързани със скелета на сградата.

Чл. 68. (1) Стълбищните и асансьорните клетки на скелетните сгради се конструират като вградени конструкции, разрязани на отделни етажни нива и неоказващи влияние върху коравината на скелета или като корави ядра, свързани с конструкцията, продължаващи непрекъснато по височина на сградата и поемащи сеизмични сили.

(2) За скелетни сгради с височина до 5 надземни етажа включително, попадащи в сеизмични райони с 0,10 <= Kc <= 0,27 се допуска стълбищните и асансьорните клетки да се изпълняват в очертанието на сградата като самостоятелни конструкции, отделени от скелета на сградата.

Чл. 69. Конструктивните схеми следва да се подбират така, че развитието на пластичните зони да става най-напред в хоризонталните елементи на скелета (ригели, щурцове, свързващи греди и др.).

Чл. 70. При проектирането на високи скелетни сгради над 16 етажа, освен деформациите от огъване и хлъзгане, трябва да се отчита и деформациите от нормалните сили в колоните на скелета, както и деформациите от подаването на земната основа. Необходимо е също така да се направи проверка на устойчивост срещу обръщане.

Чл. 71. Независимо от приетата статическа схема при изчислението, гредите (ригелите) трябва да се свързват с крайните колони кораво.

Чл. 72. Когато сеизмичните сили се поемат от скелета и пълнежната зидария, марката на разтвора на зидарията се определя от изчисления, но не трябва да бъде по-ниска от:

1. за райони с 0,10 <= Kc <= 0,27 - 2,5 МPа;

2. за райони с Kс > 0,27 - 5 МPа.

Чл. 73. Едропанелните сгради се проектират при спазване на следните изисквания:

1. Хоризонталните и вертикалните диафрагми да преминават непрекъснато през цялата площ и височина на сградата. Допуска се по изключение прекъсване на вертикалните стенни диафрагми и замяната им с друг вид носещи конструкции, осигуряващи пренасянето на сеизмичните сили до фундамента;

2. Подовите конструкции се проектират като хоризонтални диафрагми, които трябва да имат достатъчна коравина, за да изравняват хоризонталните премествания между вертикалните носещи елементи на отделните нива;

3. Лоджиите да се проектират по правило вградени с дължина равна на разстояние между две съседни стени. В местата на разместване на лоджиите, в равнината на външните стени да се конструират стоманобетонни рамки;

4. Сградите се проектират предимно със симетрично разположени надлъжни и напречни стени: изключение от горното правило се допуска при положение, че се отчитат допълнителните усилия от усукване;

5. Свързването между стените и подовите панели да осигурява поемането на явяващите се усилия и необходима коравина на елементите.

Чл. 74. (1) Армирането на стенните панели се препоръчва да става с пространствени скелети или заварени мрежи.

(2) В случаите, когато сеизмичните сили се поемат от трислойни външни стенни панели, дебелината на вътрешния носещ бетонен слой трябва да бъде най-малко 80 mm.

Чл. 75. Необходимото напречно сечение на металните връзки във фугите между панелите се определя по изчисления, но не трябва да бъде по-малко от 1 сm2 на 1 линеен метър фуга, а за сгради с височина до 5 етажа, попадащи в райони със сеизмичен коефициент Kc <= 0,27 - не по-малко от 0,5 сm2 на един линеен метър. Металните връзки се поставят на разстояние не по-голямо от 1,50 m.

Чл. 76. (1) Връзките между панелите трябва да бъдат разположени по контура съгласно с изчислените усилия и да дават възможност за развитието на нееластични деформации. Съединенията трябва да дават възможност за добро и качествено замонолитване и за контрол на изпълнението и да бъдат непрекъснато разположени, за да се избегне концентрация на усилията.

(2) При поемането на срязващите усилия в хоризонталните фуги на стенните панели да не се взема предвид триенето.

(3) Ако посредством изчисления се докаже, че при най-неблагоприятната комбинация на натоварване, включваща земетръсните сили, в хоризонталните фуги на стенните панели действуват натискови нормални сили, допуска се при поемане на срязващите усилия във фугите да се отчете и силата на триенето, която се приема не по-голяма от 30% от минималната възможна натискова сила.

Чл. 77. Допуска се зиданите конструкции да се прилагат като носещи в сеизмични райони при спазване на изискванията на таблица 5, към чл. 28.

Чл. 78. (1) За носещи конструкции се използуват плътни тухли или тухли с вертикални кухини, при процент на кухинност не повече от 25. Максималният размер на вертикалните кухини не трябва да бъде по-голям от 12 mm.

(2) Не се допуска използуването за носещи конструкции на тухли с надлъжни кухини, преминаващи успоредно или напречно на зида.

(3) За сеизмични райони с Kc <= 0,27 се допуска използуването на тухли с надлъжни кухини за неносещи ограждащи и преграждащи стени.

Чл. 79. Якостните показатели на използуваните материали за зидарии, поемащи сеизмичните сили, трябва да отговарят на следните изисквания:

1. якостта на натиск на тухлите да не бъде по-ниска от 7,5 МРа;

2. минималната якост на натиск на бетонните елементи за зидарии (в това число и от леки бетони с обемно тегло не по-малко от 1200 кg/m3) не трябва да бъде по-малка от 10 МРа;

3. минималната якост на камъка за каменни зидарии не трябва да бъде по-ниска от 10 МPа;

4. минималната марка на вароциментовия разтвор за зидарии, изпълнявани в летни условия, не трябва да бъде по-ниска от 2,5 МPа, а изпълнявани при зимни условия - от 5,0 МPа;

5. за панели от зидани елементи марката на разтвора не трябва да бъде по-ниска от 5 МPа.

Чл. 80. (1) Зиданите конструкции се изчисляват за едновременното действие на сеизмичните сили в хоризонтално и вертикално направление.

(2) Хоризонталната компонента на изчислителното сеизмично натоварване се определя по формула 1, към чл. 10.

(3) Вертикалната компонента на сеизмичното натоварване се определя както следва:

1. за сеизмични райони с Kc <= 0,15 - 15% от съответното вертикално статично натоварване;

2. за сеизмични райони с Kc > 0,15 - 30% от съответното вертикално статично натоварване;

(4) Направлението на действие на вертикалната компонента (нагоре или надолу) се приема за най-неблагоприятното напрегнато състояние на разглеждания елемент.

Чл. 81. (1) При неармирани зидани конструкции етажната височина на сградите не трябва да бъде по-голяма от:

1. за райони с Kc <= 0,10 - 5,0 m;

2. за райони с 0,10 < Kc <= 0,27 - 4,0 m;

3. за райони с Kc > 0,27 - 3,5 m;

(2) Във всички случаи отношението на етажната височина към дебелината на стената не трябва да бъде по-голямо от 14.

Чл. 82. Носещите тухлени стени се обрамчват със стоманобетонни колони и пояси.

Чл. 83. (1) В сгради със зидани носещи стени, освен външните надлъжни стени, трябва да има не по-малко от една вътрешна надлъжна стена.

(2) Разстоянието между осите на напречните стени се определя по изчисления, но не трябва да бъде по-голямо от посоченото в таблица 6.

Чл. 84. На нивото на етажните и покривните конструкции трябва да се предвиждат стоманенобетонни пояси по всички носещи надлъжни и напречни стени.

Поясите трябва да имат широчина равна на широчината на зида и височина - не по-малка от 200 mm и да се проектират от бетон с не по-ниска марка от 15 МPа.

Чл. 85. Участъци от стени и корнизи, излизащи над покривите повече от 400 mm, трябва да бъдат армирани или свързани с монолитни стоманобетонни колони и пояси.

Чл. 86. Определените по изчисления размери на елементите на зиданите конструкции не трябва да бъдат по-малки от посочените в таблица 7.

Чл. 87. Щурцовете над отворите трябва да бъдат с широчината на зида и да стъпват върху зида най-малко 350 mm. При отвори до 1,5 m стъпването може да бъде 250 mm. В сгради с носещи тухлени стени щурцовете трябва да се свързват със стоманобетонни пояси.

Чл. 88. Стъпването на междуетажните и покривните панели върху тухлени и каменни зидове, трябва да става посредством стоманобетонни пояси, преминаващи на ниво на панелите и не трябва да бъде по-малко от:

1. при стени изпълнени на място (ръчно) - 120 mm;

2. при стени от тухлени панели - 90 mm.

Таблица 7

Чл. 89. (1) Гредите на стълбищните площадки, трябва да се закотвят в зидарията най-малко 250 mm и да се анкерират.

(2) При сглобяеми стълбищни рамена и площадки, трябва да се предвижда закрепването им към етажните конструкции.

(3) Не се допускат конзолни стъпала, запънати в зидарията, без наличието на стоманобетонни греди и пояси.

Чл. 90. В предварително напрегнати стоманобетонни конструкции, които се изчисляват на особено съчетание на натоварванията с отчитане на сеизмичните въздействия, усилията определени от условията за якост на сеченията, трябва да превишават усилията при образуване на пукнатини не по-малко от 25%.

Чл. 91. За напрегната армировка следва да се предвижда армировка с браковъчен минимум на относително удължение при скъсване най-малко 4%.

Чл. 92. (1) За елементи, напрегнати на стенд, употребата на кръгъл гладък тел се допуска само при поставянето на специални закотвящи устройства в крайщата на елементите.

(2) В земетръсни райони с Kc > 0,27 не се допуска употребата на оребрени 24 телове, както и на прътова армировка с периодичен профил с диаметър > 28 mm, без закотвящи приспособления.

Чл. 93. (1) В земетръсни райони трябва да се прилага напрегната армировка, имаща сцепление с бетона.

(2) Допуска се прилагането на напрегната армировка без сцепление с бетона в следните случаи:

1. при подови и покривни конструкции, които не са включени като съдействуващи елементи при оразмеряването на огъване на вертикалните носещи елементи (рамки, шайби), а служат само като хоризонтални диафрагми;

2. частично напрегнати греди, при които най-малко 80% от носещата способност се осигурява с обикновена ненапрегната армировка;

Чл. 94. Участъците на анкериране на напрегнатите снопове трябва да се разполагат извън зоните, където се очаква развитието на пластични деформации.

Чл. 95. За стоманени конструкции, прилагани в земетръсни райони, следва да се използуват материали, отговарящи на следните изисквания:

1. да допускат развитието на нееластични деформации;

2. опънната якост (якостта при скъсване) да бъде най-малко с 30% по висока от границата на провлачане на стоманата;

3. остатъчното удължение при скъсване да не бъде по-малко от 18%;

4. за силно натоварени на опън болтове и връзки да се използуват високоякостни стомани, отговарящи на изискванията на съответните стандарти.

Чл. 96. Подовите и покривни конструкции трябва да притежават достатъчна коравина, осигуряваща работата им като корав недеформируем диск в равнината им.

Чл. 97. При проектирането на стоманени конструкции в сеизмични райони се спазват следните изисквания:

1. да се избягва използуването на подвижни лагери за опиране на главните носещи елементи върху колоните;

2. хоризонталните диафрагми да се осигурят, чрез подходящи връзки срещу отделянето им от подпорите;

3. гредите и фермите да бъдат осигурени срещу странични премествания, като се избягва поемането на хоризонталните сили от закрепващите болтове, работещи на срязване;

4. да се осигури възможност за развитие на пластични деформации в конструкциите; концентрацията на напреженията, поради нагъсто разположени заварки, наличие на отвори, вдлъбнатини, резки изменения на сеченията и други, да се сведат до минимум.

Чл. 98. Максималната стройност на елементите, на стоманените конструкции, при които меродавната изчислителна комбинация от усилия включва и сеизмичните сили (с изключение на въжените конструкции) се приема съгласно с Нормите за стоманени конструкции.

Чл. 99. (1) В тази глава се определят изискванията при проектирането на основните елементи и съоръжения на жп линии, магистрали, главни автомобилни пътища и автомобилни пътища от I, II и III клас, намиращи се в сеизмични райони със сеизмичен коефициент Kc >= 0,10.

(2) Производствените, спомагателните, складовите и другите сгради с транспортно предназначение се проектират съгласно с глави I, II и III.

Чл. 100. Изчислителното сеизмично натоварване се определя по формула 1, към чл. 10.

Чл. 101. При проектирането на тунели с дължина по-голяма от 500 m и на мостове с обща дължина по-голяма от 500 m, с подпорно разстояние по-голямо от 50 m или височина на опорите по-голяма от 50 m, сеизмичния коефициент Kc и динамичните коефициенти bi се определят въз основа на данни от геоложки и инженерно-сеизмоложки изследвания.

Чл. 102. При проектирането на транспортни съоръжения, включително мостове и тунели, неупоменати в чл. 101, сеизмичния коефициент Кc се приема от картата за сеизмично райониране.

Чл. 103. Числените стойности на коефициента С за значимост на транспортните съоръжения са дадени в таблица 3, към чл. 10.

Чл. 104. Числените стойности на коефициента R на реагиране на транспортните съоръжения са дадени в таблица 2, към чл. 10.

Чл. 105. При проучването и проектирането на транспортни съоръжения за площадки с особени инженерно-геоложки условия, като наличие на минни разработки, на карст и на други подобни, чакълестите почви се отнасят към група II от таблица 1, към чл. 10.

Чл. 106. Динамичните коефициенти bi се определят по формули 2, 3 и 4 към чл. 10, както следва:

1. за тунели - в зависимост от групата на почвата, в която е проектиран тунелът, а за тунели с дължина над 500 m - съгласно чл. 101;

2. за мостове и за подпорни стени - в зависимост от почвата под нивото на фундирането, като в случай на нееднородни почви се вземат среднотежестните стойности, съгласно с чл. 10, (4);

3. за насипи и за тръби под насипи - в зависимост от почвата под основата на насипа и съгласно чл. 10, (4).

Чл. 107. При трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kc >= 0,10 трябва да се избягват участъци, неблагоприятни в инженерно-геоложко отношение (свлачища, зони на възможни срутвания, заблатени места и др. подобни).

Чл. 108. (1) Трасирането на пътища в райони със сеизмичен коефициент Kc >= 0,15 в нескални участъци при наклон по-голям от 1:1,5 се допуска само въз основа на специални инженерно-геоложки проучвания.

(2) Не се допуска трасирането на пътища в нескални участъци с наклон по-голям или равен на 1:1.

Чл. 109. (1) В райони със сеизмичен коефициент Kc >= 0,27 и височина на насипите (дълбочина на изкопите) по-голяма от 4 m, откосите на земното платно от нескални почви се приемат с наклон 1:(b + 0,25), където 1:b е наклонът на откосите, проектирани в несеизмични райони. Откоси с наклон 1:2,25 и по-полегати се проектират съобразно с нормите за сеизмични райони.

(2) Допуска се откосите на изкопи, разположени в скални почви, както и откосите на насипи от скални почви, съдържащи по-малко от 20% запълнител, да се проектират като за несеизмични райони.

Чл. 110. Площадката на земното платно върху склоновете трябва да се разполага изцяло върху тераса, изрязана в склона или изцяло върху насипа. Дължината на преходните участъци трябва да бъде минимална.

Чл. 111. В райони със сеизмичен коефициент Kc >= 0,15 железопътните насипи, разположени върху склонове при скални терени с наклон повече от 1:1, трябва да се укрепят.

Чл. 112. Мостовете трябва да се разполагат извън зоните на тектоничните разломи в участъците на речните долини с устойчиви склонове.

Чл. 113. При избора на конструктивна схема да се предпочитат гредови мостове с прости и непрекъснати греди.

Чл. 114. Строителството на дъгови мостове се допуска само при наличието на скална основа. Петите на сводовете и на дъгите трябва да се опират на монолитни опори и да се разполагат възможно по-ниско.

Чл. 115. В район със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 минималното разстояние l в mm, между челото на носещата греда и вътрешния ръб на устоя или стълба се определя както следва

l = a + 1,7L + 7H,

където a се приема 150 mm при отвор до 30 m и 250 mm при отвор по-голям от 30 m;

L - подпорно разстояние в m;

H - средна височина на колоните в m.

Чл. 116. В район със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 при нескална почва за мостове с рамкови опорни конструкции, подпирането на колоните става върху общ фундамент.

Чл. 117. Основите на фундаментите трябва бъдат хоризонтални. Отстъпи се допускат само при скални почви.

Чл. 118. Изчисляването на мостовете на сеизмични въздействия трябва да се провежда за якост, а при необходимост и за устойчивост на конструкцията.

Чл. 119. При изчисляването на мостовете се отчита съвместното действие на сеизмичните, на постоянните натоварвания, на триенето на подвижните части в опорните устройства и на натоварването от подвижния състав. Изчисляването на мостовете с отчитане на сеизмичните въздействия се извършва при наличието на подвижен състав и при неговото отсъствие върху моста.

Чл. 120. (1) При определянето на изчислителното сеизмично натоварване на мостове коефициентите на натоварване за различните видове товари се приемат съгласно с приложение 1.

(2) Коефициентите на съчетание на разрезните усилия от постоянни, сеизмични и подвижни товари се приемат равни на 1.

Чл. 121. (1) При изчисляването на конструкциите на мостовете на устойчивост и при изчисляването на якост на връхните конструкции при отвори по-големи от 18 m трябва да се отчита вертикалната и хоризонталната компонента на сеизмичното въздействие. В този случай, вертикалната компонента се определя по формула 1, към чл. 10, умножена с 0,50.

(2) Изчислителните сеизмични натоварвания, съответствуващи на хоризонталните компоненти на сеизмичното въздействие, се отчитат поотделно по оста и напречно на оста на моста.

Чл. 122. При изчисляването на опорните анкерни болтове на якост, изчислителното сеизмично натоварване се умножава с коефициент 1,5. В случай, че сеизмичното въздействие се предава на опората без участието на анкерните болтове, съответното изчислително сеизмично натоварване не се увеличава.

Чл. 123. (1) При изчисляването на конструкциите на мостовете срещу обръщане, коефициентът на сигурност срещу обръщане се умножава с:

1. за конструкции върху общ фундамент - 0,9;

2. за конструкции, опиращи се на отделни опори - 1.

(2) При изчисляване срещу хлъзгане, коефициентът на сигурност се умножава с 0,9.

Чл. 124. При проектирането на фундаменти ексцентрицитетът е1 на равнодействуващата на активните сили по отношение на центъра на тежестта на сечението на фундамента се ограничава както следва:

1. при фундиране върху нескална основа е1 <= 1,5;

2. при фундиране върху скална основа е1<= 2r, където е разстоянието от центъра на тежестта на стъпката на фундамента до най-отдалечената ядрова точка от страна на най-натоварения ръб.

Чл. 125. Коефициентът на условие на работа gk при изчисляването на якост и устойчивост с отчитане на сеизмичните въздействия се приема съгласно таблица 4, към чл. 22, (1), както за конструкции, изчислявани в гранично състояние, така и за конструкции, изчислявани по допустими напрежения.

Чл. 126. (Изм. БСА, бр. 1/1989 г.) В райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15 трябва да се прилагат предимно стоманобетонни тръби със затворен профил.

Чл. 127. В райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15, в случай че се прилагат стоманобетонни правоъгълни тръби, покрити със сглобяеми стоманобетонни плочи, трябва да се предвиждат връзки между плочите и стените.

Чл. 128. (1) Използуването на суха каменна зидария се допуска за подпорни 1 стени с височина до 3 m.

(2) Не се допуска суха каменна зидария за подпорни стени за жп линии в райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,10 и за автомобилни пътища в райони със сеизмичен коефициент Kc > 0,15.

Чл. 129. (1) Височината на подпорните стени, мерена от основата на фундамента за стени от бетон, бутобетон или каменна зидария на разтвор, не трябва да бъде по-голяма от:

1. за райони с Kc <= 0,15 - 10 m;

2. за райони с Kc > 0,15 - 5 m.

(2) За случаите, невключени в алинея 1, подпорните стени се проектират от стоманобетон.

Чл. 130. Подпорните стени се разделят с вертикални фуги на секции по дължина, така че стъпките на всяка секция да бъдат на еднородни почви. Дължината на секцията не трябва да е по-голяма от 12 m.

Чл. 131. При разполагането на основите на съседни секции на различни нива, преходът на едното ниво към другото се осъществява на стъпала с отношение на височината към широчината на стъпалото 1:2.

Чл. 132. (1) При избора на трасето на тунела е необходимо да се избягват тектонични разломи и да се предпочитат почви с еднородни сеизмични характеристики.

(2) В участъци на тектонични разломи, които се пресичат от тунела и по които е възможно раздвижване на земните маси, е необходимо да се приемат специални мерки, осигуряващи сигурността на съоръжението.

Чл. 133. Допуска се облицовка от торкретбетон в съчетание с анкерно закрепване за тунели в планински райони със сеизмичен коефициент Kc <= 0,15.

Чл. 134. В райони със сеизмичен коефициент Kc <= 0,15 се допуска използуването на бетонни портали.

Чл. 135. В местата на присъединяване към основния тунел на камери и спомагателни тунели (вентилационни, дренажни и др.) трябва да се предвиждат деформационни фуги.

Чл. 136. Изискванията на тази глава се прилагат при проектиране на хидротехнически съоръжения с различно предназначение.

Чл. 137. (1) При проектиране на безнапорни съоръжения от всички категории, водоподпорни съоръжения от категория Б и В и за предварителни проучвания на водоподпорни съоръжения от категория А (по таблица 3, към чл. 10) сеизмичността на площадката се определя съгласно с приложения 2 и 3) Карта на сеизмичното райониране на България за период от 1000 години и списък на населените места, разположени в сеизмични райони на територията на България), и като се отчитат инженерно-геоложките данни на площадката.

(2) За водоподпорни съоръжения, проектирани върху терени с Kc <= 0,05 и почви от III група, се приема Kc = 0,10.

(3) Проектирането на водоподпорни съоръжения върху терени с Kc > 0,27 и почви от III група се допуска само при технико-икономическа обосновка.

Чл. 138. Водоподпорни съоръжения от категория А се проектират по уточнени характеристики на сеизмичното въздействие, които се определят въз основа на микросеизмични изследвания.

Чл. 139. При проектирането водоподпорните съоръжения се осигуряват на сеизмични въздействия и за периода на изграждането им, като сеизмичния коефициент се умножава с 0,5.

Чл. 140. (1) Изчисляването на хидротехническите съоръжения, на земната основа и бреговите склонове в отвора на съоръжението и в зоната на водохранилището се извършва в съответствие с чл. 10 и чл. 148 ичл. 149.

(2) За водоподпорни съоръжения от категория А, разположени в райони с Kc > 0,10 се препоръчва провеждане на допълнителни изчисления с използуване на реални или синтезирани акселограми, най-вероятни и опасни за района, в който попада съоръжението. При това максималните амплитуди на ускоренията в земната основа се приемат не по-малко от Kcg. В този случай, изчисляването на съоръженията на сеизмични въздействия се извършва с вземане предвид развитието на нееластични деформации в конструкцията и допускане на частични повреди, незастрашаващи общата сигурност на съоръжението.

Чл. 141. Изчисляването на хидротехническите съоръжения и земната основа при отчитане и на изчислителното сеизмично натоварване, определено в съответствие с чл. 10, трябва да се извършва съгласно изискванията на нормите за проектиране на съответните видове съоръжения. В изчисленията се вземат предвид сеизмичните натоварвания от масата на съоръжението, присъединената водна маса (или хидродинамично налягане), от вълните на водохранилището, предизвикани от земетресението и от динамичните натоварвания на почвата.

Чл. 142. (1) Деформационните и якостните характеристики на материалите в съоръжението следва да се определят експериментално. Допуска се деформационните характеристики да се приемат усреднени по цялото сечение или по обема на съоръжението. При отчитане на сеизмичните въздействия, съгласно с чл. 10 се допуска да се използуват статичните якостни характеристики, като допълнителният коефициент gk за бетонни и стоманобетонни конструкции се приема 1,20.

(2) При динамичното изследване с реални и синтезирани акселограми се използуват изчислителните динамични деформационни и якостни характеристики на материалите.

(3) При наличие на несвързани водонаситени почви в основата или тялото на съоръжението, следва да се извърши оценка на тяхната минимална допустима плътност, удовлетворяваща условието на динамична устойчивост на структурата, а също така и на възможността за намаляване на якостта на срязване, вследствие втечняване на почвата при сеизмични въздействия.

Чл. 143. За съоръжения от земноскални материали се допускат остатъчни деформации и частични повреди (слягания, премествания, пукнатини и други), които няма да имат опасни последствия и да доведат до разрушаване на съоръжението, ако същите могат да бъдат отстранени след земетресението. При това трябва да се осигури (без ремонт) запазването на елементите на напорния фронт при повторно въздействие на земетръса с два пъти по-нисък сеизмичен коефициент. За бетонните и стоманобетонните хидротехнически съоръжения граничните състояния се установяват в съответствие с нормативните документи за конкретните видове съоръжения.

Чл. 144. Скалните масиви, образуващи бреговите склонове, преместването и падането на които може да предизвикат повреди на основните съоръжения на хидровъзела или образуването на опасни преливни вълни, следва да се проверяват на устойчивост и на сеизмични въздействия.

Чл. 145. За хидротехническите съоръжения от категория А, успоредно с изчисляването на сеизмични въздействия, следва да се провеждат и експериментални (в това число моделни) изследвания; целесъобразно е провеждането на натурни изследвания на частично изпълнени и действуващи съоръжения за уточняване на динамическите характеристики на съоръженията и на методите на изчисления.

Чл. 146. За съоръжения от категория А в състава на проекта се включва задължително раздел по организация на инструментални наблюдения върху поведението на съоръженията, основата и бреговите склонове при земетресения.

Чл. 147. Проектирането на сгради, кранови естакади, опори, електропроводи и други обекти, влизащи в състава на хидровъзела, се извършва в съответствие с указанията на глави 1 до 3, отнасящи се за тези видове съоръжения.

Чл. 148. (1) При изчисляването на водопроводни хидротехнически съоръжения на якост по едномерна (конзолна) и двумерна схема се отчитат хоризонталните сеизмични въздействия по надлъжно и напречно направление спрямо оста на съоръженията. При изчисляването на пространствената схема се отчита и наклоненото действие на сеизмичните сили, имащи същите направления в план и ъгъл на наклона, спрямо хоризонта 30°.

(2) При изчисляването на устойчивост на хидротехническите съоръжения се отчита най-опасното от указаните по-горе направления на сеизмичните въздействия. Стойността на сеизмичното ускорение при основата се приема равно на Kcg.

Чл. 149. (1) В общия случай на изчисляване на хидротехническите съоръжения проекцията Еikj на изчислителната сеизмична сила по направление j, приложена в точка "k" и съответствуваща на i-тата форма на собствените трептения и действуваща върху елемент с тегло Qk, се определя по формула 11.

Еikj = CRKcbihikjQk, (11)

където R е коефициент на реагиране, чиито числени стойности са дадени в таблица 2, към чл. 10;

С - коефициент на значимост на съоръженията, чиито числени стойности са дадени в таблица 3, към чл. 10;

Kc - сеизмичен коефициент - определя се съгласно с изискванията на чл. 137, 138 и чл. 139;

hikj - коефициент на разпределение на изчислителното сеизмично натоварване, съответствуващо на i-тата форма на собствените трептения на конструкцията в точка "к" по направление j: определя се по формули (5) или (7), към чл. 10;

bi - динамичен коефициент - определя се както следва:

1. за I група почви

а) при Тi > 0,10 s - по формула 2, към чл. 10;

б) при Тi <= 0,10 s - по формула 12;

bi = 1,5 + 10 Тi <= 2,50; (12)

2. за II група почви

а) при Тi > 0,15 s - по формула 3, към чл. 10;

б) при Тi <= 0,15 s - по формула 13;

bi = 1,5 + 6,67 Тi <= 2,50; (13)

3. за III група почви

а) при Тi > 0,2 s - по формула 4, към чл. 10;

б) при Тi <= 0,2 s - по формула 14;

bi = 1,5 + 5 Тi <= 2,50; (14)

(2) Коефициентът bi се умножава допълнително със следните коефициенти:

1. за земноскални съоръжения

а) за площадки с Kc <= 0,15 - с 0,7;

б) за площадки с Kc > 0,15 - с 0,65;

2. за бетонни и стоманобетонни водоподпорни съоръжения

а) за площадки с Kc <= 0,15 - с 1,0;

б) за площадки с Kc > 0,15 - с 0,8.

(3) Стойността на произведението на bi с допълнителните коефициенти не трябва да бъде по-малка от 0,8.

Qk - теглото на елемента на съоръжението отнесено към точка "к", включващо и присъединената водна маса в съответствие с изискванията на чл. 151.

Чл. 150. При изчисляване на хидротехническите съоръжения по едномерна схема за хоризонтално направление на сеизмичното въздействие, сеизмичните сили се определят по формула 1, към чл. 10; в случай на наклонено сеизмично въздействие големината на Кc при определяне на хоризонталната компонента на сеизмичните сили се умножава с 0,87, а при определяне на вертикалната компонента - с 0,5, като се приема bihik = 1,0.

Чл. 151. Теглото на потопените във вода елементи на съоръжението се определя без отчитане на водния подем. Теглото на водата в порите и празнините на елементите се отчита като допълнително тегло. При отчитане на инерционното влияние на водата, следва към Qk да се прибави и теглото на присъединената водна маса mwg, където mw присъединената водна маса която се определя съгласно с чл. 161 и чл. 162;

g - земното ускорение.

Чл. 152. При изчисляването на хидротехнически тунели и други подземни съоръжения, следва да се отчитат поотделно:

1. сеизмичното въздействие, предизвикано от изменението на напрегнатото състояние на средата, вследствие на преминаването на сеизмичните вълни;

2. сеизмичните сили от собственото тегло Qg на съоръжението като се определят по формула 15

Еk = СRKcKhQk (15)

3. сеизмичните сили от теглото Qp на свода от породата, които се опре-делят по формула 16

Еk = СRKcKhQp (16)

където Кh е коефициент, зависещ от дълбочината на съоръжението под повърхността на терена. При дълбочина до 100 m големината на Кh се изменя линейно от 1,0 до 0,5, а при дълбочина над 100 m Кh се приема равно на 0,5.

Чл. 153. Изчисляването на хидротехническите тунели на сеизмични въздействия се извършва съгласно чл. 152 с отчитане на хидродинамичното налягане, което се определя в съответствие с чл. 164.

Чл. 154. Сеизмичните сили върху корави масивни съоръжения от вида на ограждащи пристанищни съоръжения, бетонни преливни стени на нескална основа и др., се определят като за твърдо тяло на еластична основа.

Чл. 155. (1) Активният qa и пасивният qp натиск на несвързаните почви върху подпорни стени, язовирни стени и подземните части на други хидротехнически съоръжения при сеизмични въздействия се определя по формула 17

r - плътност на почвата при естествена влажност;

H - дълбочина на разглежданата точка от повърхността на стената, мерена от терена;

q - ъгъл на наклона на повърхността на стената спрямо вертикалата;

a - ъгъл на наклона на повърхността на почвата спрямо хоризонта;

d - ъгъл на триенето между почвата и стената;

j - ъгъл на вътрешно триене на почвата;

e - ъгъл между вертикалната и резултантната от силата на тежестта rg и сеизмичните сили rgCRKc - определя се по формулите:

g - земно ускорение.

(2) За водонаситени почви активният ga и пасивният gp натиск се определят по формулите по ал. 1, като се работи с облекченото от водния подем тегло на почвата, а сеизмичната сила се определя от теглото на почвата във водонаситено състояние. В този случай, ъгълът на отклонението на равнодействуващата се определя по формулата:

където rd - плътността на скелета на почвата;

rw - плътността на водата;

n - обем на порите на почвата.

(3) Натискът върху стената от насищащата почвата вода се определя по метода на статиката.

(4) Когато почвата е изцяло под вода, се отчита сеизмичното налягане на водата на повърхността на почвата, което се приема равно на сеизмичното налягане на водата върху повърхността на стената на същата дълбочина.

Чл. 156. (1) За съоръжения, изчислявани по едномерна (конзолна) схема, се отчитат не по-малко 3 форми на свободните трептения; за съоръжения, изчислявани по двумерна схема, се отчитат не по-малко от 10 форми за бетонни язовирни стени и не по-малко от 15 форми за язовирни стени от земноскални материали. За съоръжения от категория В се допуска да се работи с основния тон на свободните трептения и с приблизителната форма на трептене на съоръжението, съответствуваща на този тон.

(2) Сеизмичните сили върху съоръженията, изчислявани по едномерна схема, се определят по формула (1), към чл. 10, а коефициентът hik - по формула 5, към чл. 10.

Чл. 157. Опростеният начин за определяне на сеизмичните сили, указан в чл. 156 за съоръжения от категория В, може да се използува за обосновка на строителството на хидротехнически съоръжения.

Чл. 158. При изчисляването на устойчивост на съоръженията сеизмичните сили върху хлъзгащата се част на нескалната земна основа се определят за стойност на сеизмичния коефициент 0,25 СKc.

Чл. 159. За хидротехнически съоръжения от земноскални материали трябва да се прави проверка за устойчивостта на откосите на хлъзгане, съгласно с нормите за проектиране на тези съоръжения. При изчисляване на сеизмичните товари върху съоръженията по двумерна и тримерна схема за проверка на устойчивостта на откосите се допуска да се работи с изчислителни сеизмични сили Еkj в точките К на съоръжението, които се определят по формула 18

където bi е динамичен коефициент, определен съгласно чл. 149 с отчитане и на допълнителните коефициенти.

Чл. 160. При изчисляване на хидротехническите съоръжения на сеизмични въздействия се взема предвид и инерционното влияние на водата.

Чл. 161. (1) Хоризонталната присъединена водна маса mw за хидротехническите съоръжения (освен изброените в чл. 162), припадаща се на единица площ от намокрената повърхност, се определя по формула 19

mw = rw . h . m . y, (19)

където rw е плътността на водата;

h - дълбочина на водата пред съоръжението в m;

m - безразмерен коефициент, който се определя по таблица 8, към глава пета;

y - безразмерен коефициент, отчитащ ограничеността на дължината на водоема, който се приема:

1. за l/h >= 3 - y = 1,

2. за l/h < 3 - по таблица 9, към глава пета;

l - разстояние между съоръжението и лежащия срещу него бряг на водоема (за шлюзове и аналогични съоръжения - между противоположните стени на конструкцията) на дълбочина 2/3h от свободната повърхност на водата.

(2) За предварителна оценка на характера на свободните трептения по таблица 8, към глава пета, се допуска да се отчитат: за бетонни и стоманобетонни язовирни стени върху нескална основа - трептенията вследствие хлъзгане и завъртане на съоръжението в основата му като кораво тяло; за същите съоръжения върху скална основа - трептенията вследствие деформациите на огъване и срязване на съоръженията; за язовирни стени от земноскални материали се разглеждат само деформациите от срязване на съоръжението. При изчисленията се приема такъв характер на трептенията, при който се получават максимални стойности на присъединената водна маса.

(3) Ако водата се намира от двете страни на съоръжението, присъединената водна маса се приема равна на сумата от присъединените маси вода определени за всяка от страните на съоръжението.

Чл. 162. (1) За отделно стоящи съоръжения като: водни кули, мостови опори, пилоти и др., присъединената водна маса, припадаща се на единица дължина от конструкцията, се определя по формула 20

mw = rw d2m, (20)

където d е диаметърът на кръглото сечение или страната на квадратното напречно сечение на съоръжението в m;

m - безразмерен коефициент, който се определя по таблица 8, към глава пета;

(2) Допуска се линейната присъединена водна маса mw при трептенията на пилоти да се приеме равна на водната маса, еквивалентна на обема на единица дължина на пилота.

Чл. 163. При изчисляване на безнапорни съоръжения на якост и устойчивост се допуска сеизмичното налягане на водата да се определя по формулите:

1. за корави масивни ограждащи и кейови пристанищни хидротехнически съоръжения

2. за отделно стоящи съоръжения, изброени в чл. 162

където p е ординатата на диафрагмата на хидродинамичното налягане, отнесено към единица площ от повърхността на съоръжението;

p1 - също, но отнесено към единица височина на отделно стоящо съоръжение;

P - сумарно хидродинамично налягане на единица дължина на съоръжението;

P1 - също, за отделно стоящо съоръжение;

n1 - разстояние от приложната точка на резултантната на хидродинамичното налягане до повърхността на водата;

D, W, x - безразмерни коефициенти, които се определят по таблица 8, към глава пета.

Чл. 164. В напорните водопровеждащи съоръжения, хидродинамичното налягане Рmax се определя по формула 23

където Cw - скорост на звука във водата, равна на 1300 m/sek;

T1 - преобладаващ период на сеизмичните трептения на породата през която преминава съоръжението, който при липса на данни се приема 0,5 s.

Чл. 165. При изчисляването на хидротехническите съоръжения на вертикалната компонента на сеизмичното въздействие допълнителното сеизмично налягане на водата Рv върху наклонената стена на съоръжението се отчита по формула 24

Pv = 0,5 CrwgzRKcsinq (24)

където z е разстоянието на разглежданото сечение до водната повърхност;

q - ъгъл на наклона на напорната стена спрямо вертикалата.

Чл. 166. Височината на гравитационната вълна в m, възникваща във водохранилището вследствие сеизмотектонски деформации при земетресения в райони със сеизмичен коефициент Kc = 0,05 до 0,40 се отчита при определяне превишението на короната на стената над кота най-високо работно водно ниво (НВРВН) по следните зависимости:

при Kc = 0,05 Dh = 0,40

Kc = 0,10 Dh = 1,20 (25)

Kc = 0,15 Dh = 2,00

Kc>= 0,27 Dh = 2,70

Чл. 167. Допуска се при изчисляване на хидротехнически съоръжения с отчитане на сеизмичното въздействие и направление успоредно на напорния фронт да не се взема предвид влиянието на водата.

Таблица 8

Забележки:

1. Стойностите на коефициентите R1, G, m1, C1, C2 и С3 се вземат от таблица 10.

2. Означенията в таблица 8 са следните:

z - ордината на точката от напорната стена, за която се изчислява големината на присъединената водна маса (началото на координатната система се приема на нивото на водната повърхност);

zc - ордината на центъра на завъртане, която се приема по изчисление без отчитане на влиянието на водната среда;

q - ъгъл, между напорната стена и хоризонта;

d1 - диаметър на напречното сечение в m;

d2 - страна на квадратното напречно сечение в [m];

а - отношение на ускорението на короната на стената (определено по изчисление без отчитане влиянието на водната среда) към големината на (RKc)g.

3. В случаите, когато ъгълът на наклона q = 75°, стойностите на безразмерните коефициенти се приема както при вертикалната стена.

4. Стойността на безразмерния коефициент m1 за ключовото сечение на симeтрични дъгови стени се приема по таблица 10. За останалите сечения на дъговата стеа, стойността на този коефициент се увеличава линейно до 1,3 m1 в петите.

5. За случаите, непредвидени в таблица 8, присъединената водна маса се определя чрез изчисления.

Таблица 9

Таблица 10

Чл. 168. Водоподпорните хидротехнически съоръжения в сеизмични райони следва да се разполагат в участъци, отдалечени от тектонски разломи, по които могат да възникнат относителни премествания на скалните масиви.

Чл. 169. Основните съоръжения на хидровъзлите (язовирни стени, ВЕЦ, преливници) следва да се разполагат на скални масиви, в границите на които е изключено възникване на премествания от наличието на разломи.

Чл. 170. Изграждането на бетонни водоподпорни съоръжения от категории А и Б в участъци, в границите на които противоположните брегови склонове са изградени от рязко различаващи се по механични свойства породи, се допуска само при технико-икономическа обосновка.

Чл. 171. (1) При наличие на слаби почви в земната основа на съоръжението, същите следва да се отстраняват или да се предвиждат специални мерки за тяхното уплътняване или укрепване.

(2) При изграждане на хидротехнически съоръжения върху скални почви следва да се обръща особено внимание на укрепване на почвите и контакта на съоръжението със земната основа.

Чл. 172. (1) При наличие на водонаситени несвързани почви в земната основа или в тялото на съоръжението следва да се извършва оценка на възможностите от тяхното втечняване при сеизмични въздействия.

(2) При опасност от втечняване на почвите в тялото на съоръжението или в земната основа се предвижда изкуствено уплътняване или укрепване на почвите.

Чл. 173. (1) За водоупорни елементи на язовирни стени от земноскални материали да се прилагат полукорави или пластични ядра.

(2) В случаите по ал. 1, особено внимание трябва да се отделя на сигурността на връзката на противофилтрационните елементи със земната основа и бреговите склонове.

Чл. 174. (1) Водонасищаните насипни призми на водните откоси да се проектират от едрозърнести земноскални материали (каменни, чакълести и баластрови), неподатливи на втечняване при сеизмични въздействия. При липса на такива материали е целесъобразно в споменатите по-горе призми да се изграждат хоризонтални дренажни слоеве.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за съоръжения с екран върху водния откос.

Чл. 175. За повишаване устойчивостта на откосите на язовирните стени от земни материали при сеизмични въздействия да се предвижда максимално уплътняване на външните призми, особено в горната част, а също така - укрепване на откосите с едроломен камък или стоманобетонни плочи.

Чл. 176. При определяне местата на температурните и конструктивни фуги да се взема предвид наличието на отслабени зони в земната основа на язовирната стена и бреговите склонове, като се проектират конструкции, допускащи относителни премествания на частите на съоръжението без нарушаване водоплътността на напорния фронт.

Чл. 177. Пристанищните оградни съоръжения (вълноломи и други), разположени в райони с Kc = 0,15 и 0,27, да се проектират от нахвърляни камъни, обикновени или фасонирани масиви или масиви-гиганти. Откосните ъгли на съоръженията в този случай се намаляват съответно с 10 или 20% спрямо допустимите в несеизмични райони.

Чл. 178. Кейовите съоръжения следва да се проектират като конструкции, неподложени на едностранен земен натиск. При невъзможност за удовлетворяване на това условие да се прилагат заанкерирани стоманени шпунтови стени при нескална земна основа и стени от масиви-гиганти при скална земна основа; за райони с Kc = 0,10 до 0,15 се допуска прилагането на сглобяеми конструкции от обикновени масиви, като се предвиждат специални конструктивни мерки за създаване на монолитност.