Държавен вестник, брой 53 от 30.VI

Чл. 1. (1) С наредбата се уреждат условията и редът за определяне на категорията, отказът за определяне, прекратяване и промяна на категорията на туристическите хижи - туристически обекти по чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закона за туризма и прилежащите към тях заведения за хранене, наричани по-нататък общо "туристически обекти".

(2) С наредбата се определят и видовете туристически хижи, видовете прилежащи към тях заведения за хранене, техните характеристики съгласно приложение № 1, както и критериите за определяне на съответните категории за всеки вид.

(3) На категоризиране по наредбата подлежат туристическите обекти независимо от формата на собственост и начина на стопанисването им.

Чл. 2. Видовете туристически обекти, подлежащи на категоризиране по наредбата, са:

1. туристически хижи - туристически хижи, туристически учебни центрове, туристически спални и туристически заслони;

2. заведения за хранене, прилежащи към туристическите хижи - туристически столови, туристически бюфети и туристически столови със сервитьорско обслужване.

Чл. 3. (1) Категорията на туристическите обекти се определя от министъра на културата и туризма по предложение на Експертната комисия по категоризация на туристическите обекти (ЕККТО) по чл. 9а, ал. 4 от Закона за туризма или от кмета на общината по местонахождението на обекта по предложение на общинската експертна комисия по категоризиране (ОЕКК).

(2) Министърът на културата и туризма по предложение на ЕККТО, прието с мнозинство две трети от присъстващия състав на заседанието й, определя категорията на туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални - категория "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди" и прилежащите към тях заведения за хранене - категория "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди".

(3) Кметът на общината по предложение на ОЕКК, прието с мнозинство две трети от състава й, присъстващ на заседанието, определя категорията на туристическите заслони - категория "една звезда" и "две звезди".

Чл. 4. (1) Категорията на туристическите обекти се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване и предлагани туристически услуги, на:

1. туристическите хижи съгласно приложение № 2;

2. заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, съгласно приложение № 3.

(2) Съответствието или надвишаването на определени задължителни изисквания не може да компенсира несъответствието с други задължителни изисквания.

(3) В категоризираните туристически обекти могат да се предоставят и по-благоприятни условия и услуги от предвидените за съответната категория.

Чл. 5. Хотелиерство или рестораньорство се извършва в категоризирани туристически обекти или в обекти с временно удостоверение за открита процедура за категоризиране.

Чл. 6. За категоризиране на туристически обект може да кандидатства лице, което:

1. е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;

2. не е в производство по ликвидация или несъстоятелност.

Чл. 7. (1) Процедурата за категоризиране или за промяна на категорията на туристически обект се открива след подаване на заявление от лицето по чл. 6 или от упълномощено от него лице до съответния категоризиращ орган по чл. 3, ал. 1. Заявлението е по образец, съгласно приложение № 4 или 5.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето - оригинал или заверен препис или копия от документи, удостоверяващи, че юридическото лице има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;

2. удостоверение, че лицето не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност - оригинал или заверен препис;

3. формуляр за определяне на категория - съгласно приложение № 6 или 7;

4. копия от документите за собственост на обекта или удостоверение от публичния регистър на спортните обекти и обектите за социален туризъм по чл. 48а от Закона за физическото възпитание и спорта;

5. копие от договор за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта;

6. нотариално заверено пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;

7. документ за платена такса за категоризиране съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.

Чл. 8. (1) Заявлението по чл. 7 за туристически обекти по чл. 3, ал. 2 се разглежда от ЕККТО в 14-дневен срок от постъпването му.

(2) Експертната комисия по категоризация на туристическите обекти открива процедурата за категоризиране на туристическия обект, след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 7 и издава временно удостоверение за откритата процедура, валидно за срок 3 месеца, а за високопланинските, труднодостъпните и отдалечените туристически обекти този срок може да бъде 5 месеца.

(3) Временното удостоверение за откритата процедура се изпраща до заявителя, на посочен от него адрес, в 14-дневен срок от заседанието на ЕККТО.

(4) Временното удостоверение се поставя в туристическия обект на видно за туристите място. В него са вписани следните данни:

1. пореден номер;

2. вид и наименование на обекта;

3. местонахождение на обекта;

4. собственик на обекта или лице, стопанисващо и управляващо обекта - наименование, седалище, БУЛСТАТ;

5. лице, извършващо дейност в обекта - наименование, седалище и БУЛСТАТ, ако има такъв;

6. срок на валидност;

7. номер и дата на протокола от заседанието на ЕККТО за откриване на процедурата;

8. подпис на министъра на културата и туризма или оправомощено от него длъжностно лице и печат.

Чл. 9. (1) Заявлението по чл. 7 за обектите по чл. 3, ал. 3 се разглежда от ОЕКК в 14-дневен срок от постъпването му.

(2) Общинската експертна комисия по категоризиране открива процедурата за категоризиране на обекта след като констатира, че представените документи съответстват на изискванията на чл. 7 и издава временно удостоверение за откритата процедура, валидно за срок два месеца, а за високопланинските, труднодостъпните и отдалечените туристически обекти този срок може да бъде 5 месеца.

(3) Временното удостоверение за откритата процедура се изпраща до заявителя, на посочен от него адрес, в 7-дневен срок от заседанието на ОЕКК.

(4) Временното удостоверение се поставя в туристическия обект на видно за туристите място. В него са вписани следните данни:

1. пореден номер;

2. вид и наименование на обекта;

3. местонахождение на обекта;

4. собственик на обекта или лице, стопанисващо и управляващо обекта - наименование, седалище, БУЛСТАТ;

5. лице, извършващо дейност в обекта - наименование, седалище и БУЛСТАТ, ако има такъв;

6. срок на валидност;

7. номер и дата на протокола от заседанието на ОЕКК за откриване на процедурата;

8. подпис на кмета на общината или оправомощено от него длъжностно лице и печат.

Чл. 10. (1) В случай че съответната комисия по чл. 8 и 9 констатира нередовности в представените от лицето документи по чл. 7, заявителят следва да ги отстрани в 14-дневен срок от уведомяването му за тях.

(2) Ако по независещи от него причини заявителят не може да отстрани нередовностите в срока по ал. 1, той може да направи писмено обосновано искане до председателя на съответната комисия по чл. 8 и 9 за удължаване на срока. Искането следва да бъде направено в рамките на 14-дневния срок по ал. 1.

(3) Съответната комисия по чл. 8 и 9 може да вземе решение за удължаване на срока по ал. 1 с не повече от 30 дни. Решението се взема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на комисията.

(4) При отстраняване на нередовностите в сроковете по ал. 1 и 3 процедурата за определяне категорията на обекта продължава по реда на чл. 8, съответно чл. 9.

(5) Открита процедура за категоризиране на туристически обект може да се прекрати по искане на заявителя. Към заявлението лицето прилага издаденото временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Чл. 11. (1) Експертната комисия по категоризация на туристическите обекти с мнозинство две трети от състава й, присъстващ на заседанието, взема решение за създаване на експертни работни групи за проверка на място на туристическите обекти по чл. 3, ал. 2 за изпълнение на изискванията по приложение № 1 и на минималните задължителни изисквания към съответния туристически обект, посочени в приложения № 2 и 3, съобразно заявената категория.

(2) В експертните работни групи по ал. 1 могат да бъдат включени експерти, избрани чрез конкурс, които не са служители във ведомствата по чл. 9а, ал. 4 от Закона за туризма. Външните експерти работят по граждански договор.

(3) Конкурсът се обявява от изпълнителния директор на Агенцията по туризъм чрез централния или местния печат. Обявлението за конкурса съдържа:

1. мястото и характера на работа и изискванията за длъжността;

2. начина за провеждане на конкурса;

3. необходимите документи, мястото и срока за подаването им.

(4) Общинската експертна комисия по категоризиране с мнозинство две трети от състава й, присъстващ на заседанието, взема решение за създаване на експертни работни групи за проверка на мястото на туристическите обекти по чл. 3, ал. 3 за изпълнение на изискванията по приложение № 1 и на минималните задължителни изисквания към съответния туристически обект, посочени в приложения № 2 и 3, съобразно заявената категория.

(5) Експертните работни групи по ал. 1 и 4 се състоят от председател и членове.

(6) Проверките на място се извършват от експертните работни групи по ал. 1 и 4 в състав най-малко 3 души. За проверката се съставя констативен протокол, който съдържа предложение за определяне или за отказ за определяне на вид и категория на туристическия обект.

(7) Освен предложението по ал. 6 констативният протокол съдържа:

1. имената на съставителя и длъжността му;

2. датата и мястото на извършената проверка;

3. правното основание за съставянето му;

4. описание на съответствията и несъответствията с изискванията за съответната категория;

5. предписания и срок за отстраняване на констатираните несъответствия (ако има такива);

6. наименованието и седалището на заявителя или на упълномощено от него лице;

7. имената и точните адреси на свидетелите;

8. обяснения и/или възражения на заявителя или на упълномощено от него лице;

9. имената и подписите на всички проверяващи;

10. имената и подписите на заявителя или на упълномощено от него лице, а при отказ от негова страна - на един свидетел;

(8) При констатиране на несъответствия с минималните задължителни изисквания по приложение № 2 или 3, експертните работни групи дават задължителни предписания за отстраняването им, като срокът за тяхното изпълнение не може да надвишава 45 дни.

(9) Обясненията и/или възраженията на заявителя по констативния протокол по ал. 6 се отразяват при подписването му на място след приключване на проверката или писмено се отправят до съответната комисия по чл. 8 и 9 в 3-дневен срок от извършване на проверката.

(10) Председателите на експертните работни групи в 7-дневен срок от извършване на проверката на място въз основа на констативния протокол изготвят доклад до съответната комисия по чл. 8 и 9, който съдържа предложение за определяне категория на туристически обект или за отказ за определяне.

Чл. 12. (1) Туристическите хижи се категоризират в категории "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди" във възходяща градация.

(2) Заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи се категоризират в "три звезди", "четири звезди" и "пет звезди" във възходяща градация.

Чл. 13. (1) Видовете туристически хижи се категоризират в следните категории:

1. туристически заслони - категория "една звезда" или "две звезди";

2. туристически хижи и туристически спални - категория "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди";

3. туристически учебни центрове - категория "четири звезди" или "пет звезди".

(2) Туристическите обекти по ал. 1 се категоризират в категории "една звезда", "две звезди", "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди" съгласно минималните задължителни изисквания за съответната категория, посочени в приложение № 2.

Чл. 14. (1) Видовете заведения за хранене, прилежащи към туристическите хижи, се категоризират в следните категории:

1. туристическа столова и туристически бюфет - категория "три звезди" или "четири звезди";

2. туристическа столова със сервитьорско обслужване - категория "четири звезди" или "пет звезди".

(2) Заведенията за хранене по ал. 1 се категоризират в категории "три звезди", "четири звезди" или "пет звезди" съгласно минималните задължителни изисквания за съответната категория, посочени в приложение № 3.

(3) Заведенията за хранене, прилежащи към туристическите хижи, могат да получат категория, различна от тази на туристическата хижа, като разликата между тях е не повече от една "една звезда".

Чл. 15. Категорията на туристическите обекти се определя в следните срокове:

1. за туристическите обекти по чл. 3, ал. 2 - 3 месеца от датата на откриване на процедурата за категоризиране със заповед на министъра на културата и туризма, като за високопланинските, труднодостъпните и отдалечените туристически хижи срокът може да бъде 5 месеца;

2. за туристическите обекти по чл. 3, ал. 3 - два месеца от датата на откриване на процедура за категоризиране със заповед на кмета на съответната община, като за високопланинските, труднодостъпните и отдалечените туристически хижи срокът може да бъде 5 месеца.

Чл. 16. Категорията на туристическите обекти е безсрочна.

Чл. 17. (1) На категоризираните туристически обекти се издава категорийна символика в 14-дневен срок от датата на заповедта по чл. 15. Категорийната символика включва удостоверение и табела.

(2) Категорийната символика е унифицирана и се издава по образец, утвърден от министъра на културата и туризма.

(3) В удостоверението по ал. 1 се вписват следните данни:

1. пореден номер;

2. вид и наименование на обекта;

3. категория на обекта;

4. капацитет на обекта (за заведения за хранене, прилежащи към туристическите хижи - брой места на открито и закрито);

5. местонахождение на обекта;

6. собственик на обекта или лице, стопанисващо и управляващо обекта - наименование, адрес, БУЛСТАТ;

7. лице, извършващо дейност в обекта - наименование, седалище и БУЛСТАТ, ако има такъв;

8. номер и дата на заповедта на категоризиращия орган за определяне на категория;

9. подпис на категоризиращия орган или на оправомощено от него длъжностно лице и печат.

(4) Табелата по ал. 1 съдържа информация за:

1. вида на туристическия обект - на български и на английски език;

2. определената категория на туристическия обект.

(5) Надписите за вида, наименованието и категорията на туристическите обекти трябва да съответстват на посочените в удостоверението по ал. 1 и да не въвеждат в заблуждение туриста.

(6) Удостоверението и табелата по ал. 1 се поставят на видно място в обекта.

Чл. 18. (1) Дубликат на удостоверение за категория се издава при загубване или унищожаване на първоначално издаденото удостоверение по заявление на хотелиера или ресторантьора, с приложена декларация за обстоятелствата, при които удостоверението е загубено или унищожено. За издаването на дубликат се заплаща такса съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.

(2) Издадените дубликати се отразяват от съответния категоризиращ орган в Националния туристически регистър.

Чл. 19. При захабяване на табелата по чл. 17, ал. 1 съответният хотелиер или ресторантьор може да заяви изработката на нова табела, като заплати такса съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.

Чл. 20. (1) Категоризиращият орган по предложение на съответната комисия по чл. 8 и 9 издава заповед за отказ за определяне на категория, когато:

1. не се отстранят нередовностите по заявлението и приложените към него документи в сроковете по чл. 10, ал. 1 и 3;

2. не са изпълнени минималните задължителни изисквания за вид и категория на туристическия обект, определени в съответното приложение;

3. е налице обективна невъзможност експертната работна група да извърши проверка на място в обекта по вина на проверяваното лице;

4. при проверка по документи или на място се установи, че компетентен да определи категорията на съответния туристически обект е друг орган;

5. при открита процедура за категоризиране се констатира промяна на лицето, което извършва или ще извършва хотелиерство или ресторантьорство, или наличие на някое от обстоятелствата по чл. 22, ал. 1, т. 2 и 3;

6. при открита процедура за категоризиране се констатира, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 6, т. 2.

(2) Категоризиращият орган по предложение на съответната комисия по чл. 8 и 9 определя категория, различна от заявената, при неизпълнение на изискванията, съответстващи на заявената категория, определени в приложение № 2 или 3.

(3) Заповедта по ал. 1 и 2 на съответния категоризиращ орган може да се обжалва по реда на Закона за Върховния административен съд, съответно по реда на Закона за административното производство.

Чл. 21. (1) Уведомяването на лицето, подало заявление за категоризиране за сроковете по чл. 10, ал. 1 и 3 и за заповедите по чл. 20, ал. 1 и 2 и по чл. 22, ал. 2, се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка. Уведомяването с препоръчано писмо се удостоверява чрез известие за получаването му.

(2) Ако уведомяването не бъде прието от лицето на посочения от него адрес, счита се, че то е извършено с поставянето му на специално определено за целта място в непосредствена близост до мястото за подаване на заявленията за определяне на категория.

Чл. 22. (1) Категорията на туристически обект се прекратява:

1. по искане на собственика или на лицето, стопанисващо и управляващо туристическия обект;

2. при промяна на вида на туристическия обект;

3. при реконструкция или разширение на туристическия обект;

4. при повторно нарушение на изискванията по чл. 46, т. 1 от Закона за туризма;

5. ако в 6-месечен срок лицето, подало заявление за категоризиране, не се яви за получаване на категорийната символика;

6. при неизпълнение на задълженията по чл. 49, ал. 1, 3 и 4 от Закона за туризма.

(2) Категорията на туристическия обект се прекратява със заповед на съответния категоризиращ орган.

(3) В случаите по ал. 1, т. 2 и 3 хотелиерът или ресторантьорът е длъжен в 30-дневен срок от промяната да подаде заявление до съответния категоризиращ орган.

(4) След прекратяване на категорията на туристическия обект нова категория на обекта се определя по реда на чл. 7.

(5) Когато лицето, извършващо хотелиерство и/или ресторантьорство, желае категорията на обекта да бъде прекратена, то предприема съответните действия по ал. 1, т. 1 и подава заявление за определяне на категория по реда на чл. 7.

Чл. 23. (1) Категоризираните туристически обекти и лицата, упражняващи дейност хотелиерство и ресторантьорство в тях, се вписват в Националния туристически регистър по чл. 58 от Закона за туризма.

(2) Вписванията в регистъра се правят от министъра на културата и туризма или от оправомощено от него длъжностно лице служебно или след постъпило заявление за отразяване на промени във вписаните обстоятелства.

(3) Лицата, за които е настъпила промяна в обстоятелствата, вписани в регистъра по ал. 1, са длъжни писмено да заявят в Министерството на културата и туризма или в съответната община промяната в срок до един месец от настъпването й.

(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат копия на документа, удостоверяващ промяната, и на документ за платена такса съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.

Чл. 24. (1) При промяна на собственика, на лицето, стопанисващо и управляващо обекта, на наемателя или на лицето, извършващо дейност в туристическия обект, хотелиерът или ресторантьорът в 30-дневен срок от промяната подава заявление до съответния категоризиращ орган за отразяване на променените обстоятелства в Националния туристически

регистър.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

1. удостоверение за актуална съдебна регистрация на лицето - оригинал или заверен препис, или копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност;

2. удостоверение, че лицето не е в процедура по ликвидация или несъстоятелност - оригинал или заверен препис;

3. копие от акта за собственост - при промяна на собствеността;

4. копие от договор за наем или друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта - при промяна на наемателя или на лицето, извършващо дейност в обекта;

5. копие от БУЛСТАТ и данъчен номер;

6. документ за платена такса за вписване на настъпили промени в обстоятелствата съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.

(3) В случай на промяна на собственика на туристическия обект, при която няма промяна на лицето, което извършва хотелиерство или ресторантьорство, лицето, придобило собствеността, подава заявление до съответния категоризиращ орган за вписване в Националния туристически регистър на настъпилите промени в обстоятелствата, копие от акта за собственост и документ за платена такса за вписване на настъпили промени в обстоятелствата съгласно тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.

(4) В случаите по ал. 1 и 3 определената категория на туристическия обект се запазва.

(5) Определената категория се запазва и при промяна на наименованието на туристическия обект, в случай че не е настъпила промяна във вида на обекта, както и при промяна в капацитета на туристическия обект, когато промяната не е настъпила вследствие на реконструкция или разширение.

(6) Промяната в ал. 5 се заявява и отразява по реда на чл. 23, ал. 3 и 4.

(7) Таксата за отразяване на настъпила промяна в обстоятелствата, вписани в Националния туристически регистър, включва и издаване на удостоверение, отразяващо променените обстоятелства.

(8) Удостоверението по ал. 7 се предоставя само при връщане на първоначално издаденото.

Чл. 25. (1) Кметовете на общините се задължават да водят регистър по реда на Наредбата за организация на Единната система за туристическа информация на всички категоризирани от тях на територията на общината туристически обекти и да предоставят информация относно вписванията в този регистър в Министерството на културата и туризма в 30-дневен срок от датата на заповедта за определената категория на туристическия обект.

(2) Регистърът по ал. 1 е неразделна част от Националния туристически регистър.

Чл. 26. (1) За определяне категорията на туристическите обекти се заплаща такса в размер, определен в тарифата по чл. 55, ал. 4 от Закона за туризма.

(2) В таксата по ал. 1 се включва стойността на категорийната символика на туристическия обект.

Чл. 27. (1) Контролът по глава пета се осъществява върху категоризирани или с открита процедура за категоризиране туристически хижи и прилежащи към тях заведения за хранене и има за цел да осигури съответствието на туристическите обекти с минималните задължителни изисквания за съответната категория.

(2) Контролът по ал. 1 се осъществява чрез проверка на място и по документи от длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Агенцията по туризъм, председателя на Комисията по търговия и защита на потребителите или от кмета на съответната община.

(3) Длъжностни лица за осъществяване на контрол по ал. 2 могат да бъдат и лица по чл. 11, ал. 2.

(4) При необходимост органите по ал. 2 могат да координират своята дейност помежду си, както и с контролни органи по други закони за осъществяване на съвместни проверки.

(5) Проверки за цялостното съответствие на туристическия обект с минималните задължителни изисквания за съответната категория, както и за обстоятелствата по чл. 6, т. 2 се извършват на всеки 3 години от датата на издаване на удостоверението за категоризиране на туристическия обект или от датата на последната проверка.

(6) Проверките за изпълнение на задължителните предписания към туристическия обект по чл. 11, ал. 8, дадени при проверка на място или при проверки по ал. 5 или 7, се извършват в срок 3 месеца от датата на даденото предписание.

(7) Проверките по ал. 2 се извършват служебно, както и по жалби и сигнали от заинтересуваните лица или контролни органи по други закони.

(8) По време на извършване на контрола длъжностните лица съставят констативни протоколи, съдържащи информацията по чл. 11, ал. 7. В протоколите се отразяват констатираните факти и обстоятелства и се дават задължителни предписания с посочване на срок за изпълнение.

(9) Проверяваното лице може да направи възражения по констативния протокол при подписването му на място или писмено до съответния контролен орган в 3-дневен срок след приключване на проверката.

Чл. 28. (1) Категорията на туристическите обекти се понижава с налагане на принудителна административна мярка "понижаване категория на туристически обект".

(2) Категорията на туристическите обекти се понижава със заповед на съответния категоризиращ орган.

Чл. 29. (1) При констатиране в резултат на извършените проверки на нарушение по чл. 46, т. 1 от Закона за туризма изпълнителният директор на Агенцията по туризъм предлага на министъра на културата и туризма да понижи категорията на категоризираните от него туристически обекти.

(2) Министърът на културата и туризма може да понижи категорията на туристическия обект до категория извън определените в чл. 3, ал. 2 случаи, като уведомява кмета на съответната община за извършеното понижаване.

(3) При констатиране в резултат на извършените проверки на нарушение по чл. 46, т. 1 от Закона за туризма оправомощените от кмета на съответната община длъжностни лица му предлагат да понижи категорията на категоризираните от него туристически обекти.

Чл. 30. (1) Когато категорията на туристически обект е "една звезда" и бъде констатирано нарушение по чл. 46, т. 1 от Закона за туризма, което не е извършено при условията на повторност, съответните длъжностни лица предоставят на проверяваното лице срок за неговото отстраняване.

(2) При неотстраняване на нарушението в срока по ал. 1 категорията на обекта се прекратява.

Чл. 31. При констатиране в резултат на извършените проверки на обстоятелствата по чл. 22 съответните длъжностни лица предлагат на съответния категоризиращ орган прекратяване категорията на туристическия обект.

Чл. 32. При прекратяване на категорията на туристически обект министърът на културата и туризма предприема съответните действия за публично оповестяване на прекратяването чрез средствата за масово осведомяване.

Чл. 33. (1) При констатиране в резултат на извършените проверки осъществяване на дейностите хотелиерство или ресторантьорство в некатегоризиран туристически обект или при повторен отказ на достъп до проверявания туристически обект от лицето, извършващо дейността в обекта, или при повторен отказ за предоставяне на изисканите за проверка документи съответните длъжностни лица налагат принудителна административна мярка "временно затваряне" на туристически обект.

(2) Принудителната административна мярка по ал. 1 се налага до отстраняване на констатираните нарушения.

(3) Актовете по прилагане на принудителните административни мерки се издават, обжалват и изпълняват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 34. (1) В рамките на предоставената им от Закона за туризма компетентност при установяване на нарушения по глава шеста от закона съответните длъжностни лица налагат глоби и имуществени санкции.

(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.