ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО ОТ 1961 Г.
ЗАКОН ЗА РИБАРСТВОТО ОТ 1961 Г.
Обн. ДВ. бр.89 от 7 Ноември 1961г., изм. ДВ. бр.99 от 20 Декември 1963г., изм. ДВ. бр.26 от 2 Април 1968г., изм. ДВ. бр.3 от 11 Януари 1977г., отм. ДВ. бр.91 от 19 Ноември 1982г.
Отменен с § 2 от Закона за рибното стопанство - ДВ, бр. 91 от 19.11.1982 г., отмяната е в сила от 01.01.1983 г.
I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Рибите и другите полезни водни животни във водите на Народна република България са държавна собственост.
Рибите и другите полезни водни животни в изкуствените водоеми, създадени от кооперативни и други обществени организации върху техни или предоставени им за ползуване земи, са собственост на съответната кооперация или обществена организация.
2. Рибостопанските води се разделят на:
а) промишлени води - водите на Черно море и на Р. Дунав, на блатата, езерата и временните разливи край тях, както и водите на големите държавни язовири и другите водоеми, обявени за промишлени;
б) непромишлени води - водите на реките, вътрешните блата, планинските езера и другите естествени водоеми, необявени за промишлени;
в) изкуствени водоеми - малки язовири, рибовъдни стопанства и басейни, напоителни канали, създадени от предприятия, ведомства, от кооперативни и обществени организации върху собствени или предоставени им за ползуване земи.
3. (Изм. - ДВ, бр. 99 от 1963 г.) Прекатегоризирането на рибостопанските води се извършва от председателя на Комитета по хранителната промишленост, от министъра на селскостопанското производство, от председателя на Комитета по горите и горската промишленост и от председателя на Главното управление на водното стопанство.
4. Министерството на вътрешната търговия стопанисва промишлените рибостопански води и организира и ръководи риборазвъждането и риболова в тях.
5. Главното управление на горите със съдействието на Народния ловно-рибарски съюз стопанисва непромишлените рибостопански води, ръководи риборазвъждането и определя режима на риболова в тях.
6. Министерството на земеделието ръководи риборазвъждането и риболова във водоемите на ДЗС, ТКЗС и в предоставените им за стопанисване и ползуване риболовни обекти.
7. Министерският съвет може да изменя организацията, структурата и ведомственото ръководство на рибното стопанство на Народна република България.
8. Постоянните и временните развъдници в рибостопанските води се определят от ведомството, на което са предоставени съответните води.
9. Покрай бреговете на промишлените и непромишлените рибостопански води риболовците-спортисти могат да се движат през време на риболов по ивица земя, широка един метър.
10. Надзорът по приложението на Закона за рибарството се извършва от Главното управление на горите, а непосредствената охрана на рибостопанските води се извършва от органите на ведомствата, кооперативните и обществените организации, на които са предоставени за стопанисване, от органите на народните съвети, народната милиция и Народния ловно-рибарски съюз.
11. Научноизследователската работа по риболова и риборазвъждането в промишлените води се ръководи от Българската академия на науките.
Академията на селскостопанските науки ръководи научноизследователската работа по риболова и риборазвъждането в изкуствените водоеми и непромишлените води.
Развъдноподобрителната работа по рибарството в изкуствените водоеми и непромишлените води на страната се ръководи от Министерството на земеделието.
12. За създаване на нови рибовъдни стопанства и за разширяване на съществуващите се предоставят съответни земи от държавния поземлен, пасищен или горски фонд.
13. За запазване на рибата и другите полезни водни животни и за правилното развитие на риборазвъждането у нас забранява се:
а) построяването на бентове и други хидросъоръжения, които преграждат изцяло течащите води, без да имат изградени рибни проходи, с изключение на язовирите, за които има дадено специално разрешение;
б) пускането и изхвърлянето в рибостопанските води на замърсени води и вещества, които с количеството и свойствата си могат да увредят на рибата и другите полезни водни животни;
в) пускането в експлоатация на промишлени предприятия, ако предварително към тях не са изградени необходимите съоръжения за почистване на отпадъчните води.
По изключение Министерският съвет може да разрешава пускането в експлоатация на промишлени предприятия, без да са изградени необходимите съоръжения за почистване на отпадъчните води;
г) използуването на турбини, улеи, напоителни канали, помпи за напояване и други съоръжения, без да са снабдени с приспособления, които не позволяват рибата да навлиза в тях;
д) използуването на водите на реките за напояване изцяло, без да са взети предварително мерки за запазване на рибите от унищожение.
14. В заданията за проектиране на новостроящи се или разширяващи се предприятия да се предвижда изграждането на ефикасни съоръжения за прочистване на замърсените води.
15. Риболовът в промишлените рибостопански води се извършва от предприятията на Министерството на вътрешната търговия, както и от предприятията или организациите, на които са предоставени за стопанисване и ползуване тези води съобразно държавния народностопански план.
Министерството на вътрешната търговия може да предоставя извършването на риболов в отделни обекти на промишлените води на ТКЗС, ДЗС, риболовни кооперации и отделни групи риболовци.
16. Право на спортен риболов в промишлените и непромишлените води, без изкуствените водоеми по чл. 2, буква "в", имат всички граждани, членове на Народния ловно-рибарски съюз, снабдени с билет за риболов срещу заплащане на определена от Министерския съвет такса.
Спортният риболов по р. Дунав и Черно море е свободен.
Редът и условията за снабдяване с билет за риболов се уреждат с правилника за приложение на този закон.
На деца под 14-годишна възраст, членове на Народния ловно-рибарски съюз, се издават безплатни билети за риболов.
Редът и условията за спортен риболов на чужди граждани се определят от Министерския съвет.
17. Правото на риболов в изкуствените водоеми, създадени от отделни предприятия, ДЗС, ТКЗС или други обществени организации, и в предоставените им водоеми принадлежи на съответните предприятия или организации.
18. На лица, натоварени с научни задачи в областта на рибарството, и на служителите на оперативна работа по рибарството се издава служебно разрешение за риболов. Разрешенията се издават от Главното управление на горите - за непромишлените води, от Министерството на вътрешната търговия - за промишлените води, а за изкуствените водоеми - от съответното ведомство, което ги стопанисва и ръководи.
19. Спортният риболов се извършва с единична спортна въдица.
Риболовците-спортисти могат да риболовствуват само през деня.
Уредите, с които може да се извършва спортен риболов в р. Дунав и Черно море, и режимът за тоя риболов се уреждат с правилника за приложение на настоящия закон.
20. Забранява се ловенето на риба във всички рибостопански води с взривни, отровни или зашеметяващи вещества и в запазените места, ловенето на застрашените от изчезване видове риби, както и ловенето на риба в непромишлените води през размножителния период на рибата и при маловодие.
21. Забранява се ловенето, пренасянето, продаването и купуването на риба с размери, по-малки от установените с правилника за приложение на този закон, с изключение на уловената и пренасяна риба за научни и риборазвъдни цели.
II. НАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
22. Който наруши чл. 16, 19 и 21 от закона и правилата за улов на риба, определени в правилника за приложение на този закон, се наказва с глоба до 2000 лв., но не по-малко от размера на причинените вреди.
23. Който наруши чл. 20 от закона, се наказва с глоба от 500 до 4000 лв.
(ал. 2 отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)
24. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)
25. За извършените деяния, наказуеми по този раздел, виновните лица заплащат обезщетение за причинените вреди.
Размерът на вредите и дължимото за тях обезщетение се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет.
26. Рибата и другите полезни водни животни, добити при нарушение на този раздел, се изземат, а уредите и средствата (без спортната въдица), с които е извършено деянието, се отнемат в полза на държавата.
При невъзможност да се изземе рибата и другите полезни водни животни освен обезщетението се заплаща и стойността на неконфискуваната риба и други полезни водни животни, а уредите и средствата, с които е извършено нарушението, задължително се конфискуват.
27. За деянията, наказуеми по този закон с глоба, не се прилагат разпоредбите на чл. 36, 39, 40 и 48 от Наказателния кодекс.
Същите деяния се наказват и когато са извършени по непредпазливост.
28. Когато извършеното деяние, подлежащо на наказание лишаване от свобода или поправителен труд, е извършено по непредпазливост, виновният се наказва с глоба, предвидена в съответния член.
29. Нарушенията на този закон се установяват от органите, указани в чл. 10 от този закон, с акт, съставен съгласно чл. 357 от Наказателно-процесуалния кодекс.
(Нова - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) Нарушенията по чл. 13, букви "б" и "в", чл. 14 и чл. 20 се установяват и от органите на Комитета за опазване на природната среда.
(Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) Актът се предявява на нарушителя и се подписва от съставителя, нарушителя и свидетели, ако е имало.
(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 3 от 1977 г.) Отказът на нарушителя да подпише се отбелязва в акта и се удостоверява с подписа поне на един свидетел или от органите на народния съвет.
30. Въз основа на акта се издава наказателно постановление по реда на гл. XXVIII от Наказателно-процесуалния кодекс, ако извършеното деяние се наказва само с глоба. Ръководителят на ведомството, което ръководи и стопанисва съответните рибостопански води, или упълномощеното от него лице издава наказателните постановления.
31. Актовете по чл. 23, ал. 2, и 24 се изпращат на прокурора за възбуждане на наказателно преследване. С обвинителния акт се предявява и граждански иск в размер на причинените вреди.
Когато наказателното преследване бъде прекратено от органите на прокуратурата поради извършване на деянието по непредпазливост, съответният държавен орган издава наказателно постановление, с което налага на дееца предвидената глоба и обезщетение.
32. С наказателното постановление се присъждат глобата, конфискацията, обезщетението, изземването на незаконно добитите риби и други полезни водни животни и отнемането на уредите и принадлежностите, с които е извършено деянието.
Наказателното постановление не подлежи на обжалване, когато глобата и обезщетението не надминават общо 100 лева.
33. Влезлите в сила наказателни постановления и издадените изпълнителни листове подлежат на изпълнение по реда на чл. 366 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Събраните суми за обезщетение и от продажба на иззети риби и други полезни водни животни се внасят в приход на държавния бюджет. От глобите 80% се внасят в приход на бюджета на съответния народен съвет и 20% - в извънбюджетната сметка за награждаване органите по опазване на рибата.
34. Задържаната риба и други полезни водни животни могат да бъдат продадени и преди да е влязло в сила наказателното постановление или присъдата. В тези случаи получената сума се внася за пазене в Българската народна банка и се връща на правоимащите, ако бъдат освободени от наказателна и гражданска отговорност.
35. (Отм. - ДВ, бр. 26 от 1968 г.)
36. За приложението на този закон се издава правилник, утвърден от Министерския съвет.
Този закон отменя Указа за рибарството и всички разпоредби, които му противоречат.
Изпълнението на закона се възлага на министъра на вътрешната търговия, министъра на земеделието и председателя на Главното управление на горите.
Издаден в София на 4 ноември 1961 г. и подпечатан с държавния печат.