Държавен вестник, брой 43 от 20.V

Изисквания

Чл. 5. (1) Правоспособност на частен съдебен изпълнител може да придобие дееспособно физическо лице, което е български гражданин и отговаря на следните изисквания:

1. има висше юридическо образование;

2. придобило е юридическа правоспособност по Закона за съдебната власт;

3. има тригодишен юридически стаж;

4. не е осъждано на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер, независимо че е реабилитирано;

5. не е лишено от правоспособност на частен съдебен изпълнител;

6. не е лишено от правото да упражнява адвокатска професия или търговска дейност;

7. не е в производство по несъстоятелност, не е невъзстановен в правата си длъжник, обявен в несъстоятелност, и не е осъждано за банкрут;

8. издържало е конкурса за частен съдебен изпълнител.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) За юридически стаж по ал. 1, т. 3 се зачита времето, през което лицето е работило на длъжност или е упражнявало професия, за която се изисква юридическо образование, включително стажът на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници".

Несъвместимост

Чл. 6. (1) Частният съдебен изпълнител не може едновременно:

1. да бъде народен представител, министър, кмет или общински съветник;

2. да заема длъжност в държавен или общински орган по служебно правоотношение;

3. да работи по трудово правоотношение;

4. да упражнява адвокатска професия;

5. да бъде нотариус;

6. да бъде синдик;

7. да извършва търговска дейност, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни и контролни органи на търговски дружества или кооперации.

(2) При преустановяване на дейността по ал. 1, т. 1 и 6 правоспособността на частния съдебен изпълнител се възстановява при условията на чл. 35.

Ред за кандидатстване

Чл. 7. (1) Кандидатите за частен съдебен изпълнител подават писмено заявление до министъра на правосъдието чрез Съвета на камарата за участие в конкурс. Заявлението съдържа името, единния граждански номер, адреса, упражняваната професия и юридическия стаж на кандидата, както и района, за който се кандидатства.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 31 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., доп. - ДВ, бр. 107 от 2020 г.) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документи за платена държавна такса, за раждане, за завършено висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, ако удостоверението за придобита юридическа правоспособност е издадено преди 1 март 2011 г., за трудов стаж и месторабота, свидетелство за съдимост, ако кандидатът не е български гражданин, декларация по чл. 5, ал. 1, т. 5, 6 и 7 и медицинско удостоверение.

(3) Съветът на камарата дава мнение за общественото доверие, с което се ползва всеки кандидат.

Откриване на места за частни съдебни изпълнители

Чл. 8. В определен район се открива едно място за частен съдебен изпълнител на 30 000 жители.

Насрочване на конкурс

Чл. 9. (1) Вакантните места за частни съдебни изпълнители се заемат въз основа на конкурс, насрочен със заповед на министъра на правосъдието. Съветът на камарата заявява мнението си в 14-дневен срок. Министърът на правосъдието може да насрочи конкурс и по предложение на Съвета на камарата.

(2) Заповедта по ал. 1 се съобщава писмено на Съвета на камарата.

Провеждане на конкурс за частен съдебен изпълнител

Чл. 10. (1) Условията и редът за провеждане на конкурса се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата.

(2) Конкурсът се провежда от комисия в състав: председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама частни съдебни изпълнители, определени от камарата, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието.

(3) Комисията класира кандидатите по успех и обявява класирането.

(4) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Министерството на правосъдието събира държавна такса за участие в конкурса в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Възлагане на правомощия по изпълнението

Чл. 11. (1) Резултатите от конкурса се изпращат на министъра на правосъдието, който преценява кои от класираните кандидати се ползват от необходимото обществено доверие, за да им бъдат възложени правомощия по изпълнението.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В едномесечен срок от получаването на резултатите министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението. Заповедта се обявява на определеното за това място в сградата на Министерството на правосъдието и се съобщава на класираните кандидати по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Заповедта подлежи на обжалване пред Административния съд - София област, по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Кантора на частния съдебен изпълнител

Чл. 12. (1) След влизане в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението частният съдебен изпълнител е длъжен да си осигури кантора, което може да стане и съвместно с други частни съдебни изпълнители от същия район.

(2) Кантората трябва да има две или повече функционално обособени от останалата част на сградата помещения, в които задължително се помещават канцеларията на частния съдебен изпълнител и служебният му архив.

(3) Кантората трябва да се намира на територията на района на окръжния съд и да отговаря на условия, които гарантират съхраняването на архива и точното изпълнение на професионалните задължения на частния съдебен изпълнител.

Встъпване в длъжност

Чл. 13. (1) За встъпване в длъжност, в двумесечен срок от влизането в сила на заповедта за възлагане на правомощия по изпълнението, частният съдебен изпълнител представя на министъра на правосъдието чрез Съвета на камарата заявление, придружено със:

1. писмена декларация, че не са налице пречките по чл. 6, ал. 1;

2. адреса на кантората и документ за вещно право върху кантората или вписан договор за ползването ѝ и декларация за произхода на средствата, вложени за осигуряването на кантората, по образец, одобрен от министъра на правосъдието;

3. документ за сключена застраховка по чл. 25;

4. образец от печат;

5. образец от подписа на частния съдебен изпълнител.

(2) В случаите на неизпълнение в срок на изискванията на ал. 1 и на чл. 12 министърът на правосъдието издава заповед за възлагане на правомощия по изпълнението на следващия по реда на класирането кандидат.

(3) Частният съдебен изпълнител полага пред Съвета на камарата следната клетва: "Заклевам се да спазвам точно Конституцията и законите на Република България, да изпълнявам честно, добросъвестно и безпристрастно професионалните си задължения, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение, да допринасям за издигане престижа на професията, да пазя професионалната тайна, като винаги помня, че за всичко отговарям пред закона. Заклех се!". След полагане на клетвата се подписва клетвен лист. Клетва не се полага, ако е положена преди това.

(4) Частният съдебен изпълнител встъпва в длъжност с подписване на клетвения лист.

Независимост

Чл. 14. (1) Частният съдебен изпълнител е независим и при изпълнение на своите функции се подчинява само на закона.

(2) Частният съдебен изпълнител не може да бъде задържан при и по повод изпълнение на служебните му задължения, освен при заварено тежко престъпление.

(3) При задържане на частен съдебен изпълнител или при привличането му като обвиняем за престъпление от общ характер се уведомяват министърът на правосъдието и Съветът на камарата.

Съдействие

Чл. 15. (Отм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Достъп до данни за длъжника

Чл. 16. (1) (Отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението.

(2) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Неприкосновеност на служебния архив

Чл. 17. (1) Служебният архив на частния съдебен изпълнител е неприкосновен и никой няма право на достъп до него без съгласие на частния съдебен изпълнител, освен в случаите, предвидени със закон.

(2) Лицето, получило достъп до служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да пази служебна тайна при условията, установени за частния съдебен изпълнител, и да го уведомява за извършените действия по архива.

Други действия на частния съдебен изпълнител

Чл. 18. (1) По възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

(2) По възлагане от длъжника и/или кредитора частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да бъде пазач на даденото в обезпечение имущество.

(3) По възлагане от страните частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да посредничи за постигане на спогодба между тях.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) По възлагане от пристъпилия към изпълнение обезпечен кредитор частният съдебен изпълнител може да предаде заложеното имущество по реда на чл. 521 от Гражданския процесуален кодекс, както и да продаде заложеното имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на Гражданския процесуален кодекс. Когато извършва продажбата по реда на Закона за особените залози, частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл. 462 и 463 от Гражданския процесуален кодекс.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела.

(6) Частният съдебен изпълнител може да възложи на частен съдебен изпълнител от друг район извършването на действия по ал. 1, 2, 4 и 5 при същите условия.

Задължение за изпълнение

Чл. 19. (1) Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

(2) Частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение върху имуществото на заложния длъжник по реда на Закона за особените залози по възлагане от пристъпилия към изпълнение заложен кредитор.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия, освен в случаите на чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс.

(4) (Нова - ДВ, бр. 49 от 2012 г.) Частният съдебен изпълнител е длъжен в случаите по чл. 487, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс да публикува обявленията за публична продан и на интернет страницата на камарата.

Професионална тайна

Чл. 20. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да пази професионална тайна за обстоятелствата, станали му известни във връзка с работата, и не може да ги ползва за свое или чуждо облагодетелстване.

(2) Задълженията по ал. 1 се отнасят и за времето, в което частният съдебен изпълнител не упражнява функциите си или дейността му е преустановена.

Работно време и непрекъснатост

Чл. 21. Министърът на правосъдието определя със заповед работното време на канторите на частните съдебни изпълнители и условията, при които те могат да бъдат временно затваряни, след вземане на мнението на камарата.

Служебен архив

Чл. 22. (1) Частният съдебен изпълнител води самостоятелен служебен архив. Условията и редът за водене на архива се определят с наредба, издадена от министъра на правосъдието след вземане мнението на камарата.

(2) Служебният архив съдържа:

1. входящ и изходящ регистър, които съдържат данни за всички постъпили и изведени документи и книжа;

2. регистър на заведените дела;

3. изпълнителни дела;

4. дневник, който съдържа данни за всички извършени действия;

5. платежни и други документи;

6. печат на частния съдебен изпълнител.

(3) Изнасянето на дела или документи от служебния архив извън кантората от компетентни органи се извършва само чрез копие и въз основа на писмен акт на съдия или прокурор. Заверените от частния съдебен изпълнител копия на дела и документи се предават срещу подпис на изрично и поименно посочено в акта длъжностно лице.

(4) Оригиналите на съхраняваните в служебния архив изпълнителни листове и ценни книжа могат да се изнасят извън кантората в случаите на изрично разпореждане по ал. 3 само лично от частния съдебен изпълнител, като експертиза може да се извършва само в негово присъствие.

Уведомяване при промяна

Чл. 23. Частният съдебен изпълнител уведомява незабавно министъра на правосъдието и камарата за всяка промяна в местонахождението на кантората и на служебния архив.

Задължения по управление и разпореждане с паричните средства

Чл. 24. (1) Частният съдебен изпълнител трябва да има най-малко една специална сметка на свое име в банка, определена единствено за паричните средства, които той получава от осребряването на имуществото на длъжниците. Лихвата по специалната сметка се начислява по отделна сметка. Той трябва да има отделни сметки, определени за получаваните такси и разноски, както и за паричните средства, които получава във връзка с извършваната допълнителна дейност по чл. 18. Частният съдебен изпълнител посочва в кореспонденцията си номерата на своите сметки.

(2) Частният съдебен изпълнител управлява и се разпорежда със средствата на длъжниците по специалната сметка. Той може да сключи споразумение с правоимащ взискател суми от специалната сметка да се изплащат периодично.

(3) Паричните средства по специалната сметка не може да бъдат запорирани за задължения на частния съдебен изпълнител.

(4) Запорът върху паричните средства, предназначени за определен взискател, се налага чрез съобщаването му на частния съдебен изпълнител.

(5) Начинът на изчисляване и плащане на лихвата върху паричните средства по специалната сметка се определя от Българската народна банка и министъра на правосъдието.

Застраховане

Чл. 25. (1) Частният съдебен изпълнител се застрахова за времето на своята дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения.

(2) Министърът на правосъдието издава наредба за общите условия, минималната застрахователна сума, реда и срока за извършване на задължителното застраховане по ал. 1.

Обществено и здравно осигуряване

Чл. 26. Частният съдебен изпълнител подлежи на задължително обществено и здравно осигуряване при условията и по реда, установени за лицата, упражняващи свободни професии.

Вноски в камарата

Чл. 27. Частният съдебен изпълнител прави задължителни вноски в полза на камарата при условията и по реда, установени в устава на камарата и съгласно решенията на общото събрание.

Счетоводство

Чл. 28. Частният съдебен изпълнител води счетоводство.

Професионална етика и квалификация

Чл. 29. (1) Частният съдебен изпълнител е длъжен да спазва професионалната етика и да опазва престижа на професията.

(2) Частният съдебен изпълнител е длъжен да повишава квалификацията си, както и да въвежда в работата, да обучава и напътства помощниците и служителите си.

Сдружаване на частни съдебни изпълнители

Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 31 о т 2007 г.) Частните съдебни изпълнители могат да се сдружават и действат съвместно при условията на гражданско дружество съгласно чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите. В тези случаи те водят освен самостоятелни архиви и общ архив и общо счетоводство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) Когато частните съдебни изпълнители действат съвместно при условията на гражданско дружество, всеки от тях отговаря солидарно за действията на другите в общата работа.

Основания за загубване на правоспособност

Чл. 31. (1) Частният съдебен изпълнител загубва правоспособността си:

1. по негово писмено искане до министъра на правосъдието;

2. при смърт или с поставянето му под запрещение;

3. при отсъствие или невъзможност да изпълнява функциите си, след изчерпването на възможностите за заместване;

4. при възникване на пречка по чл. 5;

5. при несъвместимост по чл. 6;

6. при временно отстраняване по чл. 71, ал. 3;

7. при налагане на дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 4.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, 3, 4 и 5 правомощията по изпълнението се прекратяват със заповед на министъра на правосъдието. Заповедта може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Запечатване и опис на служебния архив

Чл. 32. (1) С настъпването на основание по чл. 31 частният съдебен изпълнител не може да извършва изпълнителни или други предвидени в закона действия и служебният архив се запечатва.

(2) Служебният архив се запечатва и разпечатва по разпореждане на председателя на окръжния съд, за което се изготвя протокол с опис.

(3) Условията и редът за запечатване, разпечатване, преместване и предаване на служебния архив се уреждат с наредбата по чл. 22, ал. 1.

(4) Принудително изпълнение или действия по охранително производство в помещение, което е кантора на частен съдебен изпълнител, може да се осъществяват само след като е извършено преместване или предаване на служебния архив на частния съдебен изпълнител.

Прехвърляне и предаване на архива

Чл. 33. (1) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1, 3 и 4 частният съдебен изпълнител може да прехвърли архива си на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между прехвърлящия и приемащия частен съдебен изпълнител се уреждат с договор, който се депозира при министъра на правосъдието. Правомощията на прехвърлящия частен съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.

(2) Ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 2 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля архива за срок от три месеца на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го приеме. Ако до изтичането на срока по изречение първо при министъра на правосъдието не бъде депозиран договор за прехвърляне на архива, той се прехвърля при условията на ал. 3.

(3) При прекратяване на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 3, 5 и 6, както и ако към момента на прекратяването на правомощията по чл. 31, ал. 1, т. 1 и 4 архивът не е предаден на друг частен съдебен изпълнител, министърът на правосъдието прехвърля архива на друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район, който е съгласен да го приеме.

(4) При прехвърляне на архива по ал. 2 и 3 правомощията на частния съдебен изпълнител по образуваните при него изпълнителни дела преминават върху приемащия частен съдебен изпълнител с предаването на архива.

(5) Ако няма частен съдебен изпълнител, който е съгласен да приеме архива, министърът на правосъдието уведомява Съвета на камарата, който посочва частен съдебен изпълнител, който е длъжен да го приеме.

Изпълнителни действия по приетия архив

Чл. 34. Приемащият частен съдебен изпълнител извършва изпълнителни действия по образуваните изпълнителни дела.

Възстановяване на правоспособност

Чл. 35. (1) Правоспособността на частен съдебен изпълнител се възстановява по негово искане, ако е била загубена на някое от следните основания:

1. лишаване от правоспособност за определен срок - след изтичане на срока;

2. извършване на несъвместима дейност по чл. 6, ал. 1, т. 1 и 6 - след прекратяване на дейността.

(2) Искането за възстановяване на правоспособността се прави пред министъра на правосъдието в едномесечен срок от отпадане на основанието за загубването ѝ.

(3) Лицето, приело служебния архив на частния съдебен изпълнител, е длъжно да му го предаде по опис след възстановяване на правоспособността.

Овластяване

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Частният съдебен изпълнител може да овласти един или повече помощник-частни съдебни изпълнители, които отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 4, 5, 6 и 7 и чл. 6 и успешно са положили изпит.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Кандидатът за помощник-частен съдебен изпълнител полага изпит по ред, определен с наредба, издадена от министъра на правосъдието след съгласуване с камарата.

(3) Изпитът по ал. 2 се организира от камарата и се провежда от комисия в състав: председател, определен от министъра на правосъдието, и двама представители на камарата, определени от Съвета на камарата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Овластяването на помощник-частен съдебен изпълнител има действие от депозирането на копие от овластителната сделка пред министъра на правосъдието.

(5) Частният съдебен изпълнител уведомява Съвета на камарата в 7-дневен срок за овластяването.

Компетентност

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Помощник-частният съдебен изпълнител може да извършва съгласно указанията на частния съдебен изпълнител всички действия от неговата компетентност. Отношенията между частен съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител се уреждат с договор.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Помощник-частният съдебен изпълнител използва служебния архив и печата на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си допълнението "помощник".

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) За вредите от неизпълнение на задълженията на помощник-частния съдебен изпълнител частният съдебен изпълнител отговаря солидарно с него.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Доколкото липсват особени правила, за помощник-частния съдебен изпълнител се прилагат правилата за частния съдебен изпълнител.

Загубване на правомощията на помощник-частен съдебен изпълнител (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Помощник-частният съдебен изпълнител загубва правомощията си:

1. с прекратяване правомощията на частния съдебен изпълнител;

2. по негово или на частния съдебен изпълнител писмено искане до министъра на правосъдието;

3. с неговата или на частния съдебен изпълнител смърт или поставяне под запрещение;

4. при възникване на пречка по чл. 5;

5. при несъвместимост по чл. 6;

6. с влизане в сила на заповедта на министъра на правосъдието по чл. 11, ал. 2, с която са му възложени правомощия на частен съдебен изпълнител.

Заместване от помощник-частен съдебен изпълнител (Загл. изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.)

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си, той може да бъде заместван от помощник-частен съдебен изпълнител. В този случай помощник-частният съдебен изпълнител самостоятелно извършва всички действия от компетентността на частния съдебен изпълнител, като прибавя към подписа си и допълнението "по заместване".

(2) Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г.) Частният съдебен изпълнител е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за неговото заместване от помощник-частен съдебен изпълнител.

Заместване от друг частен съдебен изпълнител

Чл. 40. (1) Частният съдебен изпълнител може да бъде заместван от друг частен съдебен изпълнител от същия или съседен район. Отношенията между тях се уреждат с договор. Заместваният е длъжен в 7-дневен срок да уведоми Съвета на камарата за своя заместник.

(2) Заместващият частен съдебен изпълнител използва служебния архив на замествания, като поставя своя подпис и печат и отбелязва факта на заместването.

(3) Заместването не може да продължава повече от три месеца непрекъснато и повече от 6 месеца за една календарна година, с изключение на случаите на временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на дете.

(4) Ако за времето на заместване се промени местонахождението на служебния архив на замествания частен съдебен изпълнител, прилага се чл. 23.

Заместване по назначение

Чл. 41. (1) Когато частният съдебен изпълнител отсъства или не е в състояние да изпълнява функциите си и няма кой да го замества, той е длъжен да уведоми Съвета на камарата, който назначава частен съдебен изпълнител, който да поеме заместването му през това време. Заместването не може да продължава повече от един месец непрекъснато и повече от три месеца за една календарна година.

(2) Ако частният съдебен изпълнител не е осигурил достъп до необходимия за заместването му архив за извършване на съответните изпълнителни действия, председателят на окръжния съд по искане на заинтересованото лице постановява влизане в кантората, отваряне на необходимия архив и извършване на действията от назначения частен съдебен изпълнител.

Служебна тайна

Чл. 42. Служителите на частния съдебен изпълнител са длъжни да пазят служебна тайна при условията, установени за частния съдебен изпълнител.

Възлагане връчването на призовки, съобщения и книжа

Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Частният съдебен изпълнител може да възложи на определен служител в неговата кантора да връчва призовки, съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс.

Устав

Чл. 44. Камарата приема устав за устройството и дейността си.

Представителство

Чл. 45. Камарата се представлява от председателя на Съвета на камарата, а когато той отсъства - от заместниците му по старшинство на юридическия стаж.

Имущество

Чл. 46. Имуществото на камарата се състои от:

1. задължителни встъпителни, годишни и допълнителни вноски на нейните членове;

2. такси за услуги;

3. дарения и завещания;

4. други източници.

Състав

Чл. 47. Общото събрание се състои от всички членове на камарата.

Свикване

Чл. 48. (1) Общото събрание е редовно и извънредно.

(2) Редовното общо събрание се свиква ежегодно в последните събота и неделя на месец януари.

(3) Общото събрание се свиква от Съвета на камарата чрез обнародване на съобщението в "Държавен вестник" най-малко два месеца преди датата на събранието. Поканата съдържа дневния ред.

(4) Ако до 20 дни след обнародването най-малко една десета от членовете на камарата поискат включването на определен въпрос в дневния ред, Съветът на камарата е длъжен да обнародва най-късно 7 дни преди датата на събранието допълнение към дневния ред.

Кворум и представителство

Чл. 49. (1) Общото събрание се провежда, ако на него присъстват две трети от членовете на камарата. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите членове.

(2) Гласуването е лично.

Компетентност

Чл. 50. Общото събрание:

1. приема и изменя устава на камарата;

2. избира и освобождава председателите и членовете на Съвета на камарата, на контролния съвет и на дисциплинарната комисия, като определя броя на членовете им и размера на тяхното възнаграждение;

3. взема решение за сключване на групови застраховки;

4. създава взаимоспомагателен фонд и взема решение за създаване на други парични фондове;

5. определя размера на задължителните встъпителни годишни вноски;

6. взема решение за допълнителни парични вноски;

7. приема бюджета на камарата;

8. взема решение за предявяване на искове от камарата срещу членове на нейните органи или ги освобождава от отговорност;

9. взема решения по други въпроси, предвидени в устава.

Вземане на решения

Чл. 51. (1) Общото събрание взема решения с мнозинство повече от половината от присъстващите членове. Решенията по чл. 50, т. 1, 2 и 6 се вземат с мнозинство повече от две трети от присъстващите членове.

(2) По въпроси, които не са вписани в дневния ред, не могат да се вземат решения.

Извънредно общо събрание

Чл. 52. (1) Извънредно общо събрание се свиква от Съвета на камарата, от контролния съвет или от министъра на правосъдието при посочен от тях дневен ред.

(2) Съветът на камарата е длъжен да свика извънредно общо събрание по писмено искане на една десета от членовете на камарата, в което е посочен дневният ред. Ако Съветът на камарата не направи това в 14-дневен срок от постъпване на искането, общото събрание се свиква от лицата, направили искането.

(3) За свикването и провеждането на извънредно общо събрание се прилагат съответно чл. 48 и 49.

Обжалване на решенията

Чл. 53. (1) Решенията на общото събрание може да се обжалват пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от датата на вземане на решението.

(2) Към жалбата може да се присъедини всеки член на камарата и да я поддържа, включително ако подателят я оттегли.

(3) Решенията на общото събрание може да се обжалват и от министъра на правосъдието, ако засягат държавен интерес.

Принудително изпълнение (Загл. изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.)

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) За дължимите суми по решение на общото събрание камарата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.

Състав

Чл. 55. (1) Съветът на камарата се избира в състав най-малко от петима основни и двама резервни членове, като председателят и неговият заместник се избират измежду основните членове.

(2) При по-голям състав на Съвета на камарата се избират двама заместник-председатели измежду основните членове.

(3) За член на Съвета на камарата може да бъде избран частен съдебен изпълнител, който:

1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.

(4) Възпрепятстваните да участват или напусналите членове на Съвета на камарата до отпадане на пречката, съответно до края на мандата им, се заместват от резервните членове по старшинство на юридическия стаж.

(5) Резервните членове заместват председателя и заместниците му само в качеството им на членове на Съвета на камарата.

Мандат

Чл. 56. Мандатът на Съвета на камарата е три години.

Свикване

Чл. 57. (1) Съветът на камарата се свиква на редовно заседание от председателя най-малко веднъж месечно.

(2) Председателят на Съвета на камарата е длъжен да го свика на извънредно заседание по писмено искане на една трета от основните му членове, в което е посочен дневният ред. Ако председателят не направи това в 7-дневен срок от постъпване на искането, извънредното заседание се свиква от членовете на съвета, направили искането.

(3) Извънредно заседание на Съвета на камарата може да бъде свикано и от министъра на правосъдието при посочен от него дневен ред.

Кворум

Чл. 58. Заседанието на Съвета на камарата е редовно, ако на него присъстват толкова членове, колкото са необходими за вземане на решение.

Компетентност

Чл. 59. (1) Съветът на камарата:

1. управлява дейността на камарата и се разпорежда с недвижимите ѝ имоти;

2. свиква общото събрание, изпълнява неговите решения и дава отчет пред него;

3. избира заместник-председателите;

4. определя щата и административния секретар на камарата;

5. ръководи и осъществява дейността за повишаване на професионалната квалификация на частните съдебни изпълнители и се грижи за защитата на професионалните им права;

6. следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях чрез свои представители;

7. (нова - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) дава писмено мнение на министъра на правосъдието за спазване на изискванията за кантора и за надеждно съхраняване на архива в нея преди встъпване на частния съдебен изпълнител в длъжност.

8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 31 от 2007 г.) решава всички въпроси, които по закона и устава не са от компетентността на друг орган.

(2) Съветът на камарата уведомява министъра на правосъдието за резултатите от проверките по ал. 1, т. 6.

Вземане на решение

Чл. 60. (1) Съветът на камарата взема решение с мнозинство повече от половината от основните членове, като присъстващите резервни членове имат право само на съвещателен глас. Резервните членове имат право на глас, когато са привлечени да заместват основните членове на съвета.

(2) Решение на Съвета на камарата може да се вземе и неприсъствено, ако необходимият брой членове с право на глас са съгласни с решението и го подпишат.

Председател на Съвета на камарата

Чл. 61. (1) Председателят на Съвета на камарата организира, ръководи и представлява камарата.

(2) Председателят на Съвета на камарата:

1. назначава административния секретар, служителите и помощния персонал на камарата;

2. управлява имуществото на камарата и се разпорежда с движимите ѝ вещи;

3. изпълнява бюджета на камарата;

4. изпълнява решенията на Съвета на камарата.

Административен секретар

Чл. 62. (1) Административният секретар:

1. ръководи финансово-стопанската дейност;

2. координира дейността на помощните органи;

3. организира заседанията на Съвета на камарата, подготвя материалите за тях и ръководи дейността по непосредственото изпълнение на решенията на съвета;

4. ръководи и организира работата на служителите и на помощния персонал и осигурява технически и административно цялата дейност на камарата.

(2) Административният секретар може и да не е член на камарата.

Състав

Чл. 63. (1) Контролният съвет се състои най-малко от трима членове с тригодишен мандат.

(2) За член на контролния съвет може да бъде избран член на камарата, който:

1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.

Компетентност

Чл. 64. (1) Контролният съвет контролира финансово-стопанската дейност на камарата и отчита работата си пред общото събрание.

(2) Когато констатира нарушения на закона, на устава, на решенията на общото събрание или на Съвета на камарата, контролният съвет изготвя доклад, който внася в Съвета на камарата, съответно в общото събрание.

(3) Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на Съвета на камарата.

Състав

Чл. 65. (1) Дисциплинарната комисия се състои най-малко от 8 членове. Мандатът на дисциплинарната комисия е три години.

(2) Министърът на правосъдието посочва една втора от членовете на дисциплинарната комисия.

(3) За член на дисциплинарната комисия от квотата на камарата може да бъде избран член на камарата, който:

1. има най-малко 5-годишен юридически стаж;

2. не е бил избиран за член на този орган повече от два последователни мандата.

Компетентност

Чл. 66. Дисциплинарната комисия чрез свои състави разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу частни съдебни изпълнители по реда, предвиден в закона.