Държавен вестник, брой 45 от 14.VI

Чл. 26. (1) На всяко водовземно съоръжение се предвижда средство за измерване на дебита и нивото, както и за контрол на качествата на водата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При проучване на води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, се извършват следните анализи:

1. за повърхностни води - най-малко четири пъти годишно (еднократно за всеки сезон) в продължение на една година и в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.);

2. за води от извори и хоризонтални водовземни съоръжения (дренажи и галерии) - най-малко четири пъти годишно (еднократно за всеки сезон) в продължение на една година по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води (обн., ДВ, бр. 87 от 2007 г.; изм., бр. 2 от 2010 г.) и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (обн., ДВ, бр. 30 от 2001 г.; изм., бр. 87 от 2007 г.);

3. за подземни води, различни от тези по т. 2 - при водочерпене на две понижения (при предвиден максимален средноденонощен дебит и при предвиден експлоатационен средноденонощен дебит) в продължение на шест денонощия по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Върху водовземни съоръжения не се допуска изграждането на строежи освен на строежи, свързани с експлоатацията на водоснабдителната система.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Водовземните съоръжения за подземни води се проектират така, че да работят при специални условия при спазване на изискванията на глава осма.

(2) Водовземните съоръжения за подземни води се състоят от:

1. подземна част на съоръжение за подземни води, предназначено за водовземане;

2. надземна част на съоръжението за подземни води, предназначено за водовземане.

(3) Надземната част на съоръжението за подземни води се проектира при спазване на правилата и нормативите на тази наредба и на нормативните актове, с които се определят правилата при проектирането на строителните конструкции.

(4) Водовземните съоръжения за подземни води, които попадат в заливаемите ивици на реките и в земите, които се заливат при максимално напълване на язовирите, се защитават от наводнения чрез диги.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Подземните части на съоръженията за подземни води, предназначени за водовземане, са елемент на проучването на подземните води и се проектират при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.

(2) Шахтови кладенци се проектират във водоносни хоризонти с дълбочина 10 - 15 m от земната повърхност и с дебелина на водоносния пласт от 5 до 8 m.

(3) Шахтови кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектират във водообилни водоносни хоризонти от еднороден пясък с дебелина 15 - 20 m и при предвиждан дебит, по-голям от 45 l/s.

(4) Хоризонтални дренажи се проектират при дълбочина на залягане на долния водоупор на водоносния хоризонт до 6 - 7 m под терена и при дебелина на водоносния хоризонт от 1 до 3 m.

(5) Водовземни галерии се проектират при условията на ал. 4 за водоснабдителни системи с капацитет над 500 l/s.

(6) Във всички случаи, освен тези по предходните алинеи, се проектират тръбни кладенци. Тръбни кладенци може да се проектират и в случаите по ал. 2, когато предвижданият дебит е до 1 l/s.

(7) Съоръжения за собствен мониторинг на подземните води се проектират, когато се изискват с наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) При водовземане с цел питейно-битово водоснабдяване на урбанизирани територии броят на резервните водовземни съоръжения се определя съгласно табл. 1.

Таблица 1

(2) Изискването по ал. 1 може да не се прилага при дълбочина на съоръженията за подземни води, по-голяма от 50 m.

(3) При водовземане за самостоятелно водоснабдяване за селскостопански или промишлени цели броят на резервните кладенци се определя след техническа обосновка и в зависимост от параметрите на разрешеното ползване в съответствие с разрешението за водовземане, но не по-голям от дадения в табл. 1.

Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Надземната част на тръбните кладенци се проектира като шахта, оразмерена за разполагане на най-малко следното експлоатационно оборудване:

1. помпени агрегати;

2. средства за измерване на черпените водни обеми;

3. средства за измерване на водното ниво.

(2) Допуска се при оборудване на тръбния кладенец с хоризонтална центробежна помпа да се проектира отделна шахта за разполагане на помпените агрегати, дъното на която да бъде до 2 m под земната повърхност.

(3) Надземната част на тръбни кладенци се проектира по начин, чрез който се осигурява възможност за достъп на сондажна апаратура за ремонт на съоръжението при необходимост.

Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Надземната част на шахтовите кладенци се проектира на разстояние 1 m над нивото на най-високите повърхностни води или на разстояние не по-малко от 0,8 m от нивото на терена.

(2) Около кладенците се проектира водонепропусклива настилка с широчина не по-малка от 1,5 m и с наклон 0,1 от кладенеца навън.

(3) Надземната част на шахтовите кладенци с хоризонтални дренажни лъчи се проектира като бункерна помпена станция с машинна зала за помпените агрегати и със спомагателни помещения за обслужване и наблюдение.

(4) Надземната част на шахтовия кладенец се проектира с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m от повърхността на терена.

(5) В непосредствена близост до шахтовия кладенец се проектира шахта, в която се монтират помпените агрегати и/или устройствата за измерване на черпените водни обеми.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Хоризонталните дренажи и галерии се защитават от пряко попадане на повърхностни води чрез подходящо уплътняване на покривните пластове.

(2) Към хоризонталните водовземни съоръжения, както и в чупките (хоризонтални или вертикални) на водоприемните части се проектират ревизионни шахти за вентилация, наблюдение и ремонт.

(3) Около ревизионните шахти се проектира водонепропусклива настилка с широчина от 1 до 2 m и наклон 0,1.

(4) Ревизионните шахти се проектират с вентилационен комин с шапка с височина не по-малка от 2 m.

(5) Събирателната шахта за приемане на водата от хоризонталните дренажи се проектира с водна и суха камера и с преливно-изпразнителна система.

(6) В мястото на заустване на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Каптажите на извори са елемент от проучването на подземните води и се проектират като съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.

Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Към каптажите на извори се проектира събирателна шахта с подходяща вентилация, а каптажът се защитава със земен насип за запазване на температурата на изворната вода.

(2) Събирателната шахта се проектира с водна и суха камера, а при необходимост - и с утаителна камера.

(3) Водната камера се проектира с подходящо уплътняване за предпазване на водата от повърхностно замърсяване, замръзване и заливане с повърхностни води, като се предвижда изворната вода да постъпва във водната камера със скок до 10 - 20 cm.

(4) За отвеждане на водата от водната камера се проектира водовземна тръба с водовземна цедка и спирателен кран.

(5) За отвеждане на излишната вода, както и за отстраняване на утайките във водната и утаителната камера се предвижда преливно-изпразнителна система.

(6) Преди заустването на преливно-изпразнителната система се предвижда възвратна клапа.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При каптиране на извори, при които изворната вода съдържа голямо количество глинести и пясъчни частици, в събирателната шахта се предвижда утаителна камера, свързана с водната камера чрез преливник.

Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Спирателните арматури на изпразнителната и водовземната тръба се проектират в сухата камера на събирателната шахта.

Чл. 37. (1) Изборът на водоизточника и мястото на водовземането се определят въз основа на резултатите от хидроложките, хидрогеоложките и санитарните проучвания и наблюдения.

(2) Качеството на пресните повърхностни води на водоизточника се определя при спазване изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване (ДВ, бр. 63 от 2002 г.).

(3) Типът и конструкцията на водовземните съоръжения се определят в зависимост от категорията на водоснабдителната система, хидрогеоложките характеристики на водоизточника, минималните и максималните водни нива и санитарно-хигиенните изисквания.

Чл. 38. (1) Класът на водовземните съоръжения за целогодишно ползване се определя в съответствие с категорията на водоснабдителната система съгласно чл. 4.

(2) Класът на водовземните съоръжения за сезонно ползване се приема с единица по-малък.

(3) Класът на язовирните стени в зависимост от последиците от авария и/или разрушение се определя съгласно " Норми за проектиране на хидротехнически съоръжения. Основни положения" (БСА, кн. 11 от 1985 г.) и не може да е по-малък от:

1. за водоснабдителни системи от първа категория - II клас;

2. за водоснабдителни системи от втора категория - III клас;

3. за водоснабдителни системи от трета категория - IV клас.

Чл. 39. (1) Водовземането от реки се проектира брегово, руслово или дренажно в зависимост от разположението им спрямо водоизточника.

(2) Брутната площ на водоприемните отвори при брегово водовземане се определя при едновременна работа на всички секции на водовземното съоръжение (без резервните) по формулата съгласно приложение № 2.

(3) Отворите на приемните камери при руслово водовземане се разполагат по течението на реката.

(4) Дренажното водовземане се проектира под руслото на маловодни реки и се оразмерява като водовземно съоръжение от подземни води.

Чл. 40. Водовземните отвори се разполагат на разстояние, както следва: най-малко 0,5 m от дъното на водоема, 0,2 m под ледената покривка и най-малко 0,3 m под най-ниската кота на вълните.

Чл. 41. (1) При водовземане от язовири се преценява възможността за използване на основния изпускател или на входното съоръжение на изпускателя като водовземно съоръжение.

(2) При разполагане на водовземното съоръжение в язовирна стена се осигурява възможност за ремонт на стената при непрекъснато действие на водовземното съоръжение.

Чл. 42. (1) Водовземните кули се проектират при водовземане от язовири или от големи естествени езера.

(2) Водовземните кули се разполагат в заливи и в площи от акваторията, защитени от вълни, или зад границата на крайбрежните течения.

(3) Водовземните отвори на кулите се проектират на дълбочина, по-голяма от трикратната височина на вълната, и на разстояние най-малко 10 m под ръба на преливника на язовира. Долният ръб на най-ниско разположения водовземен отвор е най-малко с 1 m над нивото на мъртвия обем, а максималното експлоатационно водно ниво е на разстояние не по-малко от 6 m от горния му ръб.

Чл. 43. (1) Към водовземните съоръжения от водоеми, използвани за рибовъдство, се проектират рибозащитни устройства като елемент на съоръжението или като отделно съоръжение на водовземния канал.

(2) Необходимостта от рибозащитно устройство, както и неговият вид се определят при съобразяване с изискванията на органите по охраната и контрола на рибните ресурси.

(3) Отворите на водовземните съоръжения се оразмеряват за средна скорост на преминаване на водата през входната решетка или мрежата в съответствие с изискванията за опазване на рибните ресурси.

(4) Допустимите скорости на преминаване на водата във водоприемните отвори се определят, както следва:

1. при брегови непотопени водовземни съоръжения - от 0,6 до 0,2 m/s;

2. при потопени водовземни съоръжения - от 0,3 до 0,1 m/s;

3. при поставяне на плоски рибозащитни преградни мрежи с отвори от 3 до 4 mm пред водоприемните отвори скоростта на водата в отворите се определя, както следва:

а) при водовземане от реки със скорост на течението над 0,4 m/s - 0,25 m/s;

б) при реки със скорост на течението под 0,4 m/s - 0,1 m/s;

в) при много тежки ледоходни условия в реките - до 0,06 m/s.

Чл. 44. Бреговите водовземни кладенци се оразмеряват хидравлично при:

1. минимално ниво на водата във водоизточника;

2. изключване на една от секциите на водовземното съоръжение;

3. наличие на други допустими неблагоприятни условия (задръстване на решетката, обрастване на довеждащия водопровод и др.).

Чл. 45. Типът на решетките пред водовземните съоръжения се определя, като се отчитат особеностите на водоема, водното количество и др.

Чл. 46. При наличие на условия за обрастване на водоприемните съоръжения се предвиждат мероприятия за почистването им.

Чл. 47. Оразмерителните скорости на водата в гравитационните и сифонните водопроводи се определят съгласно табл. 2.

Чл. 48. Сифонни водопроводи при водовземни съоръжения се проектират за водоснабдителни системи от втора и трета категория, а с обосновка - и за водоснабдителни системи от първа категория.

Чл. 49. Гравитационните и сифонните водопроводи се полагат на разстояние не по малко от 0,5 m под дъното на реката, като дъното се укрепва срещу подкопаване.

Чл. 50. (1) Подземните води се подхранват изкуствено с повърхностни води чрез инфилтрационни съоръжения открит или закрит тип, с непрекъснато или периодично действие.

(2) Инфилтрационните съоръжения се проектират открити при наличие на покривни слабопропускливи пластове с дълбочина до 3 m.

(3) При изграждане на филтрационни полета може се използват естествени почви с подходящ строеж или да се проектират изкуствени полета от обратни филтри с подходяща зърнометрия.

(4) Непропускливите повърхностни слоеве на почвата се отстраняват.

Чл. 51. Качеството на водата за инфилтриране трябва да отговаря на изискванията към повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване, като се отчита и неговата промяна при смесване с подземни води.

Чл. 52. Нивото на подземните води под дъното на откритите инфилтрационни съоръжения е не по-малко от 0,5 m.

Чл. 53. Към съоръженията за изкуствено подхранване на подземните води се проектират средства за измерване на водните количества, подавани към инфилтрационните съоръжения.

Чл. 54. (1) При пречистване на водата за питейно-битово водоснабдяване се прилагат стандартизирани методи и технологии, както и такива, които са доказали в практиката своето приложение с положителни санитарно-хигиенни резултати за постигане на изискванията към качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) При проектиране на пречиствателни станции за питейно-битово водоснабдяване се спазват следните изисквания:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) постигане на качества на пречистената вода в съответствие с нормативните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели;

2. гарантиране безопасността на персонала;

3. осигуряване на необходимите мерки срещу вредни въздействия (шум, токсични вещества и др.);

4. постигане на изисквания експлоатационен срок и осигуряване на дълготрайността на конструкциите на сградите, като се отчитат бъдещи разширения и промени;

5. осигуряване на непропускливост на съоръженията и системите;

6. осигуряване на предпазни мерки при експлоатацията и поддържането;

7. прилагане на енергоефективни мерки при строителството и експлоатацията;

8. намаляване количеството на отпадъчните продукти и/или тяхното безопасно оползотворяване;

9. постигане на ефективност по отношение на общите разходи (капитални и експлоатационни).

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Заданието за проектиране на инвестиционен проект на пречиствателна станция за питейни води съдържа най-малко следните данни и условия:

1. съществуващо положение, в т.ч. предвижданията за развитие на урбанизираната територия, климатичните, инженерно-геоложките, хидрогеоложките и сеизмичните условия, избор на площадка и собственост на терена, тахиметрична снимка на площадката и други в зависимост от конкретните условия;

2. определяне на нетната производителност на пречиствателната станция за експлоатационния срок по чл. 12, ал. 1;

3. използвани водоизточници, водни количества и анализ на качествените показатели на суровата вода (за които следва да се постигнат нормативни изисквания за качество на питейната вода) - при възможност за последните три години в различни климатични сезони и характерни периоди;

4. изисквания към броя на вариантите и фазите на проектиране;

5. функционални и специфични изисквания към частите на инвестиционния проект и към основното технологично оборудване.

Чл. 55. (1) (Предишен текст на чл. 55 - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Технологията за пречистване на водата, видът и оразмерителните параметри на пречиствателните съоръжения и оразмерителната доза на реагентите се установяват в зависимост от качествата на водата във водоизточника, производителността на пречиствателната станция, конкретните условия и данните от технологичните изследвания и експлоатацията на съоръжения, работещи в аналогични условия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При водовземане от повърхностни води се предвижда тяхното пречистване в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) За целите на проектирането според съдържанието и характера на суспендираните и хумусните вещества водите се категоризират, както следва:

1. маломътни - до 50 mg/l;

2. средномътни - от 50 до 250 mg/l;

3. мътни - от 250 до 1500 mg/l;

4. много мътни - над 1500 mg/l;

5. слабо оцветени - до 35° (по платино-кобалтовата скала);

6. средно оцветени - от 35° до 120° (по платино-кобалтовата скала);

7. силно оцветени - над 120° (по платино-кобалтовата скала).

Чл. 56. Оразмерителната производителност на пречиствателните станции се определя, като се отчита и водното количество за собствени нужди.

Чл. 57. (1) Пречиствателните станции се оразмеряват за равномерна работа през денонощието.

(2) В пречиствателните станции се предвиждат обходни (байпасни) връзки за изключване на част или на всички пречиствателни съоръжения за преглед, почистване, текущ или основен ремонт.

(3) За пречиствателни станции с производителност до 3000 m3 на денонощие се допуска прекъснат режим на работата в зависимост от режима на водоползване.

(4) На входа и изхода на пречиствателните станции задължително се проектират средства за измерване на протичащите водни количества.

(5) Всички агрегати се инсталират с достатъчен капацитет така, че да се осигури пълният пречиствателен ефект при спирането на един от тях.

(6) При проектирането на пречиствателни станции се предвижда резервно електрозахранване като втори независим енергиен източник.

Чл. 58. При специални условия, както и при невъзможност за подаване на вода от два независими водоизточника към пречиствателната станция се предвиждат водопречиствателни секции в съответствие с изискванията на органите на ДА "ГЗ" и на глава осма от тази наредба.

Чл. 59. (1) Не се допуска заустване на технологичните води от пречиствателната станция във воден обект без разрешително за заустване, издадено по реда на ЗВ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Утайките от пречиствателната станция се събират, транспортират, съхраняват и/или обезвреждат при спазване изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) В случаите, когато се предвижда заустване на технологични води в канализационни системи, се спазват изискванията на Наредба № 7 от 2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (ДВ, бр. 98 от 2000 г.).

Чл. 60. Оразмерителните дози на реагентите се определят експериментално за различни периоди от годината при характерни качествени показатели на водата, като се отчитат допустимите им остатъчни концентрации при спазване на изискванията за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 61. (1) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

(2) Дозаторите са не по-малко от два, единият от които е резервен.

Чл. 62. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Допуска се непрекъснато приготвяне на реагентен разтвор въз основа на техническа обосновка.

(2) Броят на съдовете за приготвяне на реагентни разтвори се приема не по-малко от два.

Чл. 63. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 64. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 65. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 66. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 67. (1) Смесителните устройства се проектират така, че да осигуряват бързо и равномерно смесване на реагентите с водата.

(2) Конструкцията на смесителите се проектира така, че да не позволява утаяване на суспензии и реагенти.

Чл. 68. В откритите смесители се проектират изпразнителни и преливни тръби.

Чл. 69. (1) Въздухоотделителите се проектират пред утаители с камери за флокулация със суспендиран слой, избистрители или филтри с възходящ поток на водата.

(2) Въздухоотделители не се проектират, ако конструкцията на смесителя осигурява отделянето на разтворения във водата въздух, както и когато водата не се обогатява с въздух по пътя си до следващото съоръжение.

(3) Допуска се проектиране на един въздухоотделител за всички съоръжения.

(4) Въздухоотделителите се оразмеряват за скорост на водния поток до 0,05 m/s и престой на водата не по-малко от 1 min.

Чл. 70. (1) Камери за реакция се проектират задължително при избистряне на водата чрез утаители.

(2) Камери за реакция не се проектират при използване на суспензионни сепаратори.

Чл. 71. Типът на камерата за реакция се определя въз основа на технико-икономически анализ, като се отчитат теренните условия, технологията на пречистване, производителността на станцията и конструктивните изисквания.

Чл. 72. Утаителите и избистрителите се оразмеряват хидравлично в зависимост от специфичните им характеристики и резултатите от технологичните изследвания.

Чл. 73. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 74. (1) Видът на утаителя се определя въз основа на технико-икономическа обосновка. Утаителят се оразмерява с опитно определени стойности на скоростта на утаяване при предварително зададени престой на водата и дълбочина на утаителната част.

(2) Мътността на утаената вода не може да превишава стойности, по-големи от 8 - 12 mg/dm3.

Чл. 75. (1) Видът на филтрите се определя след извършване на опитни технологични изследвания и технико-икономически анализ, като се отчитат качествата на водата, производителността на пречиствателната станция, местните климатични и географски условия и др.

(2) При брой на филтрите до 20 се приема един филтър в ремонт. Когато филтрите са повече от 20, се приемат два филтъра в ремонт.

Чл. 76. (1) Филтрите се зареждат с чист кварцов пясък или с други зърнести материали в съответствие с изискванията на български стандарти или български технически одобрения.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

(3) За бавните филтри се проектира площадка за промиване на пясъка по хидравличен начин.

Чл. 77. (1) Площта на филтрите се определя по формула (1) съгласно приложение № 3.

(2) Броят на филтрите се приема не по-малко от 3. При станции с производителност до 3000 m3 на денонощие или с непрекъснат режим на работа се допуска този брой да е по-малък от 3.

Чл. 78. Максималните допустими напорни загуби във филтърния пълнеж се приемат до 3,5 m - за безнапорните филтри, и до 8 m - за напорните филтри.

Чл. 79. (1) Видът и технологичното оразмеряване на бързите филтри се определят въз основа на технологични изследвания или аналогично на подобни обекти в експлоатация.

(2) Пясъчният пълнеж на бързите филтри се характеризира със следните параметри:

1. коефициент на разнозърненост, който се определя съгласно формула (2) на приложение № 3;

2. еквивалентен диаметър на зърната, който се определя съгласно формула (3) на приложение № 3.

Чл. 80. (1) Бавните филтри се оразмеряват за скорост на филтрация от 0,1 до 0,3 m/h.

(2) Броят на филтрите по ал. 1 се приема не по-малко от 2.

(3) Бавните филтри се проектират с механично или хидравлично регенериране на пясъка.

(4) Водният слой над филтърния пълнеж се приема 1,5 m.

Чл. 81. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 82. (1) В случай че за отстраняването на органични вещества, мирис или вкус се налага използването на окислители, се проектира и сорбционна обработка на водата чрез филтрация през бърз филтър с гранулиран активен въглен.

(2) За окислители се използват хлор, озон, калиев перманганат, хлорен диоксид или водороден прекис.

(3) При краткотрайно влошаване на качествата на водата се допуска прилагане на прахообразен активен въглен, който се въвежда във водата преди коагулационната обработка или пред филтрите.

(4) Допуска се при съдържание на лесноокисляващи се органични вещества в неголеми концентрации да се употребяват окислители без сорбционна обработка на водата, ако в резултат на окислението не се образуват вредни за здравето вторични продукти.

Чл. 83. (1) Видът и дозите на окислителите се определят съобразно технологичните изисквания.

(2) Пречистената вода се дезинфекцира независимо от използването на окислители.

Чл. 84. (1) Филтрите с гранулиран въглен се прилагат като крайно пречиствателно съоръжение.

(2) Не се допуска водата, подавана във филтрите с активен въглен, да съдържа суспендирани вещества в количества над 1,5 mg/l.

Чл. 85. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При централно водоснабдяване водата за питейно-битови нужди се дезинфекцира задължително с хлор-газ, натриев хипохлорид, озон или хлорен диоксид.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) За малки водоснабдявани обекти, както и за отделно стоящи сгради се допуска дезинфекция на водата с ултравиолетови лампи, медни и сребърни йони или микропорести филтри.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Биоцидите, използвани при дезинфекцията на питейните води, трябва да отговарят на изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати и на Наредбата за условията и реда за пускане на пазара на биоциди, приета с Постановление № 336 на Министерския съвет от 2007 г. (обн., ДВ, бр. 4 от 2008 г.; изм., бр. 51 от 2008 г.).

Чл. 86. (1) Методът за дезинфекция се определя съобразно качествените показатели на водата, възможностите за механизация и автоматизация на процесите, условията за съхраняване на реагентите, разхода на енергия и въздействието върху околната среда след съответна технико-икономическа обосновка.

(2) Съоръженията за дезинфекция се проектират корозионоустойчиви, когато дезинфектантът или негови странични продукти са корозионни.

(3) Всички затворени пространства се осигуряват с вентилация.

Чл. 87. Работната доза хлор за дезинфекция на водата се определя чрез технологични изследвания. Когато такива изследвания не са извършени, тя се определя, както следва:

1. от 2 до 3 mg/l - за филтрирани повърхностни води;

2. от 0,7 до 1 mg/l - за подземни води.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Минималното контактно време за дезинфекция на водата и количеството на остатъчния активен хлор се определят в съответствие с нормативните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.

(2) Контактното време по ал. 1 се осигурява в резервоари, като за населени места от III до VIII категория се допуска за това да се използва водопроводът до първия потребител.

Чл. 89. (1) Хлораторните станции и складовете за хлор се разполагат на разстояние не по-малко от 150 m от жилищни и производствени сгради във или извън урбанизираните територии съгласно изискванията за здравна защита на населените места, като се отчита розата на ветровете и се предвижда обезвреждане на аварийно изпуснатия хлор.

(2) В случаите, когато хлораторната станция и/или сладовете за хлор са самостоятелни обекти и са разположени извън територията на пречиствателната станция, те се осигуряват с необходимата система за физическа защита.

Чл. 90. Хлораторните станции за втечнен хлор се проектират най-малко със:

1. апаратно помещение за хлораторни апарати;

2. входно антре, в което се поставят шкафове със защитно облекло, медикаменти за долекарска помощ и фонтан за питейна вода;

3. разходен склад за бутилки и/или варели;

4. склад за съхранение на експлоатационен запас в продължение на 15 - 30 дни в зависимост от категорията на водоснабдявания обект;

5. помещение за хлоромер и контактен резервоар, когато се предвижда автоматично регулиране на дозата на хлора;

6. помещения за съоръженията за обезвреждане на аварийно изпуснат хлор без пряка връзка с останалите помещения в хлораторната станция.

Чл. 91. (1) При проектирането на хлораторни станции се осигурява връзка между апаратното помещение за хлораторни апарати и разходния склад през входното антре.

(2) Не се допуска директна връзка на апаратното помещение, разходния склад и входното антре с останалите помещения в хлораторните станции.

(3) Хлораторните станции, разположени в обща сграда с други съоръжения на пречиствателната станция, се отделят посредством плътна стена без строителни отвори.

Чл. 92. Не се допуска проектиране на хлораторни станции и складове за хлор в помещения под нивото на терена.

Чл. 93. Резервното технологично обзавеждане на хлораторните станции включва:

1. до два работни хлоратора - един резервен хлоратор;

2. при повече от два работни хлоратора - два резервни хлоратора.

Чл. 94. Апаратните помещения за хлоратори и анализатори се проектират с естествено осветление, с прозорци, ориентирани по възможност на север или така, че да не се допуска пряко слънчево нагряване на хлораторните апарати. Площта на прозорците е 10 % от площта на пода.

Чл. 95. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Тръбопроводите за втечнен и газообразен хлор и хлорна вода се проектират хлороустойчиви и с възходящ наклон 0,01 към хлораторния апарат.

(2) Хлоропроводите се проектират на конзоли в помещенията, а извън сградата - на естакади, като се осигурява защитата им от пряко слънчево нагряване.

Чл. 96. Хлоропроводите се оразмеряват за три пъти максималното оразмерително количество хлор, както следва: от 2,5 до 3,5 m/s - за газообразен хлор, и 0,8 m/s - за втечнен хлор, при работно налягане не по-малко от 1,6 МРа и при налягане за изпитване 2,3 МРа.

Чл. 97. (1) При паралелна работа на два или повече хлоратора тръбопроводите за хлорна вода се свързват посредством резервоар без прекъсване на потока.

(2) Тръбопроводите се разполагат в помещенията в монтажни канали, в пода или на конзоли към стените, а извън сградата - подземно или в колектори, в които освен тръбопроводите не се предвиждат други комуникации.

Чл. 98. В помещенията на хлораторните станции за втечнен хлор се осигурява известителна звукова и/или светлинна сигнализация при аварийно изтичане на хлор от съоръженията.

Чл. 99. Допуска се изпускане на отпадъчни води от апаратното помещение, разходното помещение и антрето на хлораторната станция само ако това не води до замърсяване на околната среда. В противен случай преди изпускането на отпадъчни води се използва неутрализиращ реагент.

Чл. 100. Хлораторни станции, работещи с хлорни съединения, се проектират със следните помещения:

1. хлораторно помещение, в което се поместват реагентните съдове и дозаторите;

2. склад за хлорни съединения;

3. антре.

Чл. 101. Свободната площ в хлораторните помещения е от 4 до 6 m², като проходите за преминаване между съдовете, дозаторите и стените се проектират с широчина, по-голяма от 0,7 m.

Чл. 102. (1) Инсталациите за дезинфекция на водата с озон, ултравиолетови лъчи, медни и сребърни йони се проектират в съответствие с указанията на производителя.

(2) Озонаторната станция се проектира при спазване изискванията на нормативните актове за безопасност при работа с озон.

Чл. 103. Работата на всички инсталации за дезинфекция на водата се автоматизира напълно, като се синхронизира с работата на водопровода, помпените станции или пречиствателната станция.

Чл. 104. Тръбопроводите на вентилационната система и обезвреждащите съоръжения се проектират от корозионоустойчиви строителни продукти.

Чл. 105. (1) Складовете за реагенти и филтърни материали се оразмеряват в зависимост от условията за транспортиране, товарене и разтоварване, необходимия запас, изискванията за съхранение и физико-механичните свойства на материалите.

(2) Складовете за реагенти се оразмеряват за 15 - 30-дневен запас при максимален разход на реагенти.

(3) Допуска се складовете за реагенти да се оразмеряват за по-малък запас, но за не по-малко от 7 дни след съответна технико-икономическа обосновка.

(4) При наличие на централни (базисни) складове се допуска складовете за реагенти да се оразмеряват за тридневен запас.

Чл. 106. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) В зависимост от производителността на пречиствателната станция, качеството на суровата вода, технологията на пречистване, обема на технологичния контрол и местните условия освен основните технологични съоръжения и помещения се предвиждат и необходимите спомагателни съоръжения и помещения, включително лаборатории, като се определят видът и площта им.

(2) Основните, спомагателните и обслужващите помещения в сгради се разполагат при спазване на технологичните и санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за пожарна безопасност след съответна технико-икономическа обосновка.

(3) Към спомагателните и обслужващите помещения се предвиждат необходимите санитарно-хигиенни помещения съобразно числеността на персонала.

Чл. 195. (1) При проектиране на нови или при преустройство и реконструкция на съществуващи водоснабдителни системи или на техни елементи, предназначени за работа при специални условия под въздействието на радиоактивно, химично и бактериологично замърсяване, вследствие на крупни производствени аварии и др., се спазват изискванията на тази глава.

(2) Водоснабдителните системи в зони с възможно радиоактивно замърсяване от ядрени централи и други поразяващи фактори се проектират задължително при спазване на изискванията за работа при специални условия.

(3) При специални условия водоснабдителните системи се проектират след съгласуване на заданието за изработване на инвестиционния проект и след определяне на продължителността на експлоатацията им с органите на ДА "ГЗ" в зависимост от вида и силата на поразяващите фактори.

Чл. 196. Всяка водоснабдителна система се проектира така, че да може да работи и при въвеждане на режимно подаване на водата.

Чл. 197. (1) Подаването на вода за населението се осигурява от херметизирана водоснабдителна система или от херметизирани напорни резервоари, помпени станции и местни водоизточници.

(2) Към водоснабдителните съоръжения, за чието обслужване е необходим персонал, се проектират подходящи херметизирани помещения с вентилационни инсталации и резервоар за питейна вода.

Чл. 198. В проектите на водоснабдителни системи, предназначени за работа при специални условия, се включва част "Екологичен анализ".

Чл. 199. Когато няма естествено защитени подземни води, по преценка на органите на МЗ се допуска използването на води, които са защитени, но не отговарят на изискванията за качество.

Чл. 200. (1) При специални условия водоснабдителните норми за хора и животни се приемат 30 % от водоснабдителните норми при нормални условия за съответната категория населено място. За производствени сгради тези норми се определят в съответствие с технологичните нужди.

(2) Разходът на вода за пожарогасене се определя съгласно чл. 19.

(3) Коефициентите на денонощна и часова неравномерност се приемат както при нормални условия.

Чл. 201. (1) При проектиране на водоснабдителни системи в урбанизирани територии, предназначени за работа при специални условия, се използват естествено защитени подземни води след извършване на съответните хидрогеоложки проучвания.

(2) Допуска се използването на незащитени естествени подземни или повърхностни води след провеждане на надеждни технически мероприятия за осигуряване защитата на водоизточниците от външни радиоактивни, химични и бактериологични замърсители.

Чл. 202. (1) За всички новопроектирани водоснабдителни системи се осигуряват два независими водоизточника, единият от които е подземен.

(2) Единият от водоизточниците по ал. 1 се предвижда с дебит, при който се осигурява водно количество съгласно изискванията на чл. 200.

(3) Водоснабдяване от един водоизточник се разрешава по изключение, когато се предвиждат дублиращи съоръжения за провеждане на водното количество съгласно чл. 200.

Чл. 203. (1) Всички водоизточници се проектират така, че при работа в специални условия да могат да се херметизират и да се монтират филтри на тръбите за засмукване на въздуха.

(2) При невъзможност за херметизиране на водоснабдителни системи за населени места от V до VIII категория се допуска привеждане на отделни местни чешми и кладенци за работа при специални условия.

Чл. 204. (1) Шахтите на въздушниците по водопроводите и безнапорните разпределителни шахти се проектират херметизирани.

(2) Вентилационните инсталации на шахтите по ал. 1 се оразмеряват за максималния дебит изпускан или засмукван въздух.

(3) Допуска се шахтите на изпразнителите, удароубивателите и напорните разпределителни шахти да не се херметизират.

Чл. 205. На външни чешми, свързани с водопроводната мрежа, се предвиждат възвратни клапи.

Чл. 206. (1) На сградните водопроводни отклонения и на водопроводните отклонения за производствени сгради се предвиждат възвратни клапи.

(2) За елементи на водопроводната мрежа, непредназначени за работа при специални условия, се предвиждат спирателни кранове за изолиране (при необходимост).

Чл. 207. (1) Строителните отвори (външни и вътрешни врати, прозорци, преливни и изпразнителни тръби и др.) на напорните резервоари се херметизират.

(2) На вентилационната система се предвижда филтър за водната и арматурната камера поотделно или общо за водно количество с обем до 50 m3.

(3) На преливната система на напорните резервоари се предвижда воден затвор с височина най-малко 0,5 m.

(4) Когато водоснабдителната система е херметизирана, а резервоарът не може да се херметизира, се предвижда обходна тръбна връзка с диаметър, равен на диаметъра на довеждащия водопровод.

Чл. 208. (1) При невъзможност за защита на водоизточниците и външните водопроводи се предвиждат спирателни кранове за преустановяване на притока на вода и за използване на резервирания обем.

(2) При незащитена водопроводна мрежа във водоснабдяваната територия или при недостатъчен приток на вода към напорния резервоар се проектират спирателни кранове за цялостно изолиране на резервоара и водоснабдителната система.

Чл. 209. При невъзможност за осигуряване на вода за отделни малки потребители се предвижда дневен резерв от подземни водоизточници по 15 l/жител в продължение на три денонощия.

Чл. 210. (1) Помпените станции първи подем задължително се херметизират.

(2) Помпените станции втори подем се проектират залети. В зависимост от предназначението им, за да работят при специални условия, помпените станции се херметизират изцяло или частично.

(3) Херметизираните помпени станции се проектират с принудителна нагнетателно-смукателна вентилационна инсталация, осигуряваща 12-кратен въздухообмен в машинната зала и 6-кратен въздухообмен в останалите помещения.

Чл. 211. Помпените станции се осигуряват с двойно електрозахранване от два независими източника на електрическа енергия, като за основните помпени станции се предвиждат и дизелови електродвигатели.

Чл. 212. (1) Пречиствателни станции се проектират за пречистване на водите от радиоактивни, химични или бактериологични замърсители само когато няма естествено защитени подземни водоизточници с необходимия дебит.

(2) Когато няма възможност за привеждане на пречиствателната станция за работа при специални условия, се предвиждат средства за включване на нестационарни пречиствателни станции.

Чл. 213. (1) В технологията за пречистване на водите в пречиствателните станции, предназначени за работа при специални условия, се включва третиране на химичните и бактериологичните замърсители съгласно заданието за изработване на инвестиционния проект.

(2) При проектиране на пречиствателни станции, предназначени за работа при специални условия, се предвиждат съоръжения за изваждане и обезвреждане на утайки, съдържащи опасни вещества, в съответствие с изискванията на нормативните актове за управление на отпадъците.

Чл. 214. (1) Площадките на пречиствателните станции и съоръженията на водоснабдителните системи се проектират при спазване на:

1. правилата и нормативите за отделните видове територии и устройствени зони;

2. изискванията за проектиране на санитарно-охранителните зони и хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда;

3. изискванията на технологията за пречистване на водите (за пречиствателните станции);

4. геоложките, хидрогеоложките условия и др.

(2) Площадките по ал. 1 се изграждат върху:

1. пустеещи и слабопродуктивни терени, когато има такива;

2. терени с наклон, осигуряващ гравитачното движение на пречистените води и гравитачното отводняване на отпадъчните и повърхностните води;

3. терени, по-високи най-малко с 0,5 m от най-високото водно ниво при открити водни обекти.

(3) Площадките на пречиствателните станции и съоръженията на водоснабдителните системи се благоустрояват, осветяват и ограждат при спазване на санитарно-хигиенните изисквания и на изискванията за безопасни и здравословни условия на труд при експлоатацията. Спомагателни и/или обслужващи сгради се проектират при необходимост към отделни съоръжения в съответствие с изискванията за безопасност.

Чл. 215. Когато в непосредствена близост до съоръженията за питейно-битово водоснабдяване има производствени сгради или съоръжения с интензивно отделяне на опасни вещества и прах, се предвижда защитен пояс от дървесни насаждения.

Чл. 216. Съоръженията на водоснабдителните системи се разполагат така, че да осигуряват:

1. възможност за разширение и етапно строителство;

2. минимална дължина на техническите проводи (канали, дюкери, водопроводи, въздухопроводи и др.);

3. достъп на транспортните средства и механизацията за ремонт и обслужване;

4. минимални загуби на напор при съобразяване с естествения наклон на терена.

Чл. 217. За повишаване сигурността на работа на водоснабдителните системи в земетръсни райони с коефициент на сеизмичност Кс > 0,15 се предвиждат следните мероприятия:

1. резервоарите се разполагат в противоположни участъци на водопроводната мрежа;

2. не се допуска изграждане на водни кули;

3. резервоарите се разполагат отдалечени от водоснабдявания обект, извън разломните зони според микросеизмичното райониране;

4. хидрофорни уредби се проектират за обекти с разход на вода до 100 m3/h;

5. водоснабдителните системи се проектират с ниско налягане;

6. при тръбопроводи, които преминават през стени и основи на сгради, отворите се изпълняват с размери с 10 - 20 cm по-големи от диаметъра им, като пространството около тях се запълва с водоплътни еластични материали;

7. при тръбопроводи, които преминават през стените на резервоари и други съоръжения, се монтират салници.

Чл. 218. Допуска се допиране на ограждащите и носещите конструкции на пречиствателната станция със стените на вградените резервоари и други съоръжения след технико-икономическа обосновка.

Чл. 219. Подземните съоръжения се свързват с надземните части и изхода на сградата с открити стълби, обезопасени с парапети.

Чл. 220. Помещения с дължина над 18 m, чиито подове са на дълбочина, по-голяма от 1,8 m под нивото на терена, се проектират с не по-малко от два евакуационни изхода.

Чл. 221. Хлораторните станции към пречиствателните станции и складовете за хлор и други реагенти, представляващи опасни вещества, се проектират, като се отчитат необходимите резервни обеми за преливане на тези вещества по автоматичен път от авариралите съдове, и с дренчерни системи за обливането им и за създаване на водни завеси.

Чл. 222. Откритите резервоари, чиято височина на стените е по-малка от 0,70 cm над нивото на терена, се обезопасяват с парапет с височина 0,9 m.

Чл. 223. Хидротехническите съоръжения се оразмеряват за най-неблагоприятните натоварвания и на пукнатини при спазване изискванията на Нормите за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции за хидротехнически съоръжения (БСА, кн. 1 от 1989 г.; изм. и доп., кн. 8 от 1991 г.) и на Наредба № 3 от 2004 г. за основните положения за проектиране на конструкциите на строежите и за въздействията върху тях (обн., ДВ, бр. 92 от 2004 г.; попр., бр. 98 от 2004 г.).

Чл. 224. За преминаване на водопроводите през дилатационни фуги се предвиждат компенсатори, които осигуряват необходимата еластичност на връзката.

Чл. 225. Електроснабдяването, електрообзавеждането, контролно-измервателните прибори и автоматизацията се проектират при спазване изискванията на Наредба № 3 от 2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии (ДВ, бр. 90 и 91 от 2004 г.).

Чл. 226. Технологичният контрол на водоснабдителните системи и съоръжения се осигурява със средства и прибори за постоянен и периодичен контрол.

Чл. 227. Системите за управление на технологичните процеси, степента и обемът на автоматизация се определят в зависимост от изискванията на заданието за изработване на инвестиционния проект и съобразно условията за техническа експлоатация.

Чл. 228. Отоплението и вентилацията на сградите и съоръженията на водоснабдителните системи, работещи при нормални експлоатационни условия, се проектират при спазване на изискванията за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации.

Чл. 237. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Изграждането на подземната част на съоръжения за подземни води, предназначени за водовземане или за изкуствено подхранване на подземните води, се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ.

(2) Надземната част (шахтите) на съоръженията за подземни води по ал. 1 се изгражда в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и на нормативните актове, с които се определят правилата при изпълнение на строителните и монтажните работи на видовете строителни конструкции.

Чл. 238. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) При изграждане на надземната част на тръбни кладенци се осигурява:

1. устието на тръбния кладенец да е на разстояние не по-малко от 0,2 m над дъното на шахтата;

2. ненарушаване на целостта на обсадните тръби и тяхната циментация;

3. изолация за предотвратяване проникването на повърхностни води в шахтата и около устието на тръбния кладенец.

(2) Изискването по ал. 1, т. 2 не се прилага, когато дъното на шахтата е разположено под земната повърхност. В тези случаи след отстраняване на обсадните тръби, разположени над предвидената височина на устието на тръбния кладенец, се осигурява хидроизолация на тръбите преди изграждане на шахтата.

Чл. 239. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При изграждане на надземната част на шахтови кладенци и на шахтата за разполагане на средствата за измерване на черпените водни обеми се осигурява:

1. ненарушаване на изпълнената хидроизолация около бетонните пръстени в най-горната част на кладенеца;

2. водонепропусклива настилка в съответствие с проектните изисквания.

Чл. 240. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При изграждане на хоризонтални дренажи се спазват следните изисквания:

1. за недопускане на проникването на повърхностни води над чакълената засипка на дренажните тръби се изграждат хидроизолация от трамбована глина с дебелина 20 - 40 cm, бетонна плоча с дебелина не по-малка от 10 cm или водонепропусклива изолация от подходящ материал;

2. при опасност от заливане с повърхностни води се изгражда насип над дренажния канал с височина най-малко 0,5 m над земната повърхност и по 5 m встрани от оста на канала, който се затревява;

3. около ревизионните шахти се изгражда водонепропусклива настилка съгласно проектните изисквания;

4. за всички шахти се осигурява вентилация съгласно проектните изисквания.

Чл. 241. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) При изграждането на събирателната шахта за приемане на водата от каптажи на извори се спазват следните изисквания:

1. изкопните работи започват с направата на отточния канал;

2. водовземната тръба, преливно-изпразнителната система и наклоните на камерите се изпълняват при спазване на проектните изисквания;

3. върху и отстрани на шахтата се изгражда хидроизолация от добре трамбована глина с дебелина 50 cm, която се покрива със земен насип с подходящ наклон.

Чл. 242. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 243. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 244. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 245. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 246. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 247. (1) Подземните части на помпените станции и на бреговите водовземни кладенци, предназначени за събиране на вода, се изпълняват в открити изкопи, чрез спускане или чрез кесони.

(2) В зависимост от хидрогеоложките условия и начините за изпълнение, определени в проекта, се прилагат открито водоотвеждане, изкуствено понижаване на нивото на почвените води, замразяване на почвата, шпунтово ограждане и изкуствено укрепване на почвата.

(3) Изкопите се оформят, нивелират и приемат с акт за приемане на земната основа. В акта се отразяват действителните коти на изпълнените изкопни работи след изпитване на издръжливостта на почвата.

Чл. 248. (1) При изграждане на съоръженията в открити изкопи нивото на водата се понижава в съответствие с проектните изисквания.

(2) При открито водоотвеждане водата от изкопа се изпомпва непрекъснато до пълно и окончателно изграждане на подземните части на съоръжението.

Чл. 249. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

Чл. 250. (1) Полагането на гравитачни или сифонно действащи тръбопроводи, съединяващи водоприемника с помпената станция или с бреговия кладенец, се определя в съответствие с проекта и при спазване изискванията на глава четиринадесета.

(2) Гравитачните или сифонно действащите тръбопроводи на водохващащите съоръжения в границите на водната им част от водоприемника се полагат чрез спускане на тръбопровода от плаващи или стационарни опори, чрез свободно потопяване или чрез отбивни стени.

(3) Спускането и укрепването на тръбопроводите в границите на водната им част се определя в съответствие с проектните изисквания.

Чл. 251. Тръбопроводът на водохващащо съоръжение за полагане в подводна траншея се подготвя преди изкопаването й и се полага веднага след проверка на нейната годност.

Чл. 252. Дънните водоприемници се изграждат в съответствие с проектните изисквания в зависимост от дълбочината на водовземането.

Чл. 253. Преди започване изграждането на основата на металните и стоманобетонните речни водоприемници се проверяват пикетажните оси на водопремниците и котировката на временните репери, като при необходимост речното дъно се почиства и удълбочава.

Чл. 254. (1) След изграждане на каменната настилка под водоприемника се извършват контролни водолазни проверки чрез измерване на широчината, дължината и напречния наклон на настилката.

(2) Допустимото отклонение на изградената настилка от проектната й повърхност е до ± 30 mm.

Чл. 255. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Изпитване на водовземни съоръжения се извършва след завършване на всички строителни и монтажни работи, преди присъединяването им към водопроводната система.

(2) Изпитването включва предексплоатационно черпене на разрешените денонощни и максимални количества с монтираното оборудване за експлоатация на съоръженията. За проведеното изпитване се съставя протокол.

Чл. 256. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) (1) Когато водовземното съоръжение е предназначено за питейно-битово водоснабдяване на урбанизирана територия или за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, в края на предексплоатационното черпене се вземат проби за химичен, микробиологичен и радиологичен анализ за качествата на водата, която ще бъде подавана във водоснабдителната система.

(2) Пробите по ал. 1 се вземат в присъствието на представител на съответната регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве.

(3) Анализът на пробите по ал. 1 се извършва, както следва:

1. за водовземни съоръжения от подземни води - по химични и радиологични показатели съгласно приложение № 1 от Наредба № 1 от 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземни води и по микробиологични показатели, определени в Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели;

2. за водовземни съоръжения от повърхностни води - по химични и микробиологични показатели в съответствие с изискванията на Наредба № 12 от 2002 г. за качествените изисквания към повърхностни води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и по радиологични показатели съгласно Наредба № 9 от 2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 257. (1) При приемането на водовземните съоръжения се проверява съответствието им с издадените строителни книжа.

(2) Водовземните съоръжения се приемат само след завършване на всички СМР и след разглобяване на временните защитни съоръжения.

(3) При приемането се проверяват:

1. заповедната книга на строежа;

2. констативният акт за установяване годността на строежа;

3. актовете и протоколите, съставени по време на строителството;

4. водонепропускливостта на стените, фугите, шевовете и свързванията на всички части на съоръженията, разположени под нивото на подземните или речните води;

5. плътността на съединенията на тръбопроводите;

6. степента на уплътнение на дигите и насипните площадки.

Чл. 258. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Документацията за изграждане и приемане на подземната част на съоръжение за подземни води, съставена съгласно изискванията на наредбата по чл. 135, т. 2 ЗВ, е неразделна част от издадените строителни книжа за водовземното съоръжение.

Чл. 259. (1) За водовземните съоръжения се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко:

1. разрешението за ползване;

2. актовете, съставени по време на строителството;

3. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

4. протоколите от изпитванията на водовземното съоръжение;

5. одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;

6. техническото заключение за водовземното съоръжение;

7. (отм. - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.)

8. гаранционния паспорт на водовземното съоръжение;

9. документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водовземното съоръжение;

10. документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Когато водовземните съоръжения са предназначени за питейно-битово водоснабдяване, документацията по ал. 1 съдържа и следните документи:

1. протоколи за резултатите от физико-химични, микробиологични и радиологични изследвания на водата, изпълнени при спазване изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 256, ал. 3;

2. проекта на определената и изградена санитарно-охранителна зона около съоръженията.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 2010 г., в сила от 08.01.2011 г.) Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на водовземното съоръжение.

Чл. 260. (1) По време на техническата експлоатация на водовземните съоръжения се води дневник, в който се вписват всички изменения, настъпили в процеса на експлоатация, както и необходимостта от текущи или основни ремонти.

(2) При техническата експлоатация се извършват периодични и/или непрекъснати измервания на дебита и на качествените показатели на водата, като при констатиране на отклонения се провеждат санитарно-технически мероприятия в зависимост от вида на водоизточника и установените замърсители.

(3) При недопустими отклонения водовземното съоръжение се изключва от работа.

Чл. 271. Тръбопроводите се полагат и монтират в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и указанията на производителя за полагане, монтаж и изпитване на тръбите.

Чл. 272. Тръбопроводните части се транспортират и складират в съответствие с указанията на производителя така, че да се избегнат взаимодействия с опасни вещества, замърсявания и повреди.

Чл. 273. При извършване на изкопните работи за полагане на тръбите се спазват нормативните изисквания за отстояния от фундаменти, подземни съоръжения и технически проводи и се вземат необходимите мерки срещу нанасяне на щети върху тях.

Чл. 274. (1) При определяне на размерите на траншеята за полагане на тръбите и нейното оформяне, както и при определяне височината на засипване се спазват проектните изисквания. Всички отклонения от проекта се съгласуват с проектанта.

(2) Преди полагането на тръбите се проверяват дълбочината на полагане, откосите, широчината и състоянието на дъното на изкопа.

Чл. 275. (1) Основата на траншеята се оформя с оглед безпрепятствено полагане на тръбите по цялата им дължина. При необходимост се извършват вкопавания за връзките.

(2) Когато дъното на траншеята е подходящо и може да служи за основа на тръбите, то се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и при необходимост се уплътнява.

(3) Когато дъното на траншеята не е подходящо за основа на тръбите (състои се от камъни, скали, неустойчиви или льосови почви), траншеята се изкопава на по-голяма дълбочина в зависимост от материала на тръбите и външната им защита. Отстранената излишна почва се заменя с подходяща съгласно проекта, която се оформя в съответствие с надлъжния профил на тръбопровода и се уплътнява.

(4) Когато основите за полагане на тръбите са неустойчиви или льосови почви, се вземат специалните мерки в съответствие с проекта и при спазване изискванията на глава шестнадесета.

Чл. 276. Тръбите се свързват с отделни съоръжения посредством шарнирни тръбопроводни връзки или компенсатори, монтирани в стената на съоръжението, за предотвратяване на недопустими натоварвания върху тръбите или съоръженията.

Чл. 277. (1) Тръбите се свързват с фасонните части, предвидени в проекта, така, че тръбопроводът да е водонепропусклив и да издържа на работните натоварвания.

(2) Бетонните опорни блокове се изграждат така, че тръбната връзка да остава свободна.

(3) Тръбите се заваряват от квалифициран персонал, като се използват заваръчна техника и методи, одобрени от производителя на съответните видове тръби и фасонни части.

(4) При свързването на тръбите се използват смазки за контакт с питейна вода.

Чл. 278. (1) Нарушени изолационни покрития върху тръбите и фасонните части се възстановяват и нанасят на места, където покритието е нарушено, съгласно указанията на проектанта и в съответствие с техническата спецификация на тръбите.

(2) Когато тръбите са с пластмасово покритие, се вземат мерки за предпазването им от контакт с остри камъни или други твърди образувания по траншеята, както и за недопускане на продължително топлинно въздействие на топлопроводи и контакт с опасни вещества.

Чл. 279. (1) Когато се предвижда изпитване на външните антикорозионни покрития или когато тръбопроводите са метални с електроизолационно покритие и за тях е предвидена катодна защита, покритието се изпитва с електроконтролна апаратура.

(2) Напрежението за изпитване се определя в проекта в зависимост от вида и дебелината на покритието.

(3) Всички открити дефекти се отстраняват съгласно изискванията на техническата спецификация на тръбите, като възстановената област се изпитва повторно.

(4) За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 280. (1) Нарушенията на вътрешното покритие или на облицовката на тръбите и фасонните части се възстановяват в съответствие с указанията на производителя.

(2) Вътрешното покритие или облицовката на тръбите и фасонните части се изпълняват така, че да отговарят на изискванията за безопасност на продуктите (материалите), които са в контакт с вода, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 281. Сглобяемите стоманобетонни шахти на водопроводите се изграждат при спазване на изискванията на проекта.

Чл. 282. При изграждане на водопроводи под елементи на транспортната техническа инфраструктура се осигурява необходимата устойчивост срещу пропадане на съоръженията.

Чл. 283. (1) Преди полагането на тръбопроводи през водно препятствие се извършват контролни измервания на дълбочината на дъното и се установява съответствието между действителните и проектните коти по проектното трасе на подводната траншея.

(2) При значителни отклонения между действителните и проектните коти на дъното на водното препятствие и при недостатъчен защитен почвен слой се спазват изискванията на проекта.

(3) Широчината на подводната траншея и начинът на преминаване на водопровода се определят в зависимост от геоложките проучвания.

Чл. 284. (1) Дюкерите през реки и дерета се изграждат по време на най-ниските водни стоежи.

(2) Дюкерите се затежават с допълнителни товари, свързани с тръбите, за противодействие срещу изплуване.

Чл. 285. (1) Тръбите се засипват чрез полагане на пластове от подходящи материали: долен слой, горен слой, странично и начално засипване или части от тях.

(2) Качеството и степента на уплътняване на материала за засипване на тръбите се определят в съответствие с проекта в зависимост от местоположението на тръбопровода (зелена площ, пътно плътно, промишлена площадка и др.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 45 от 2016 г.) За нуждите на техническата експлоатация на водопроводите се предвиждат средства за тяхното трасиране и обозначаване с цел проследяване и/или откриване.

(4) След основното засипване и преди окончателното възстановяване на горната повърхност на изкопа, в който е положен водопроводът, се поставят предупредителни ленти за обозначаване и предпазване на водопровода.

Чл. 286. Преди безтраншейното полагане на тръбопроводите:

1. се определя местоположението на съществуващите подземни сгради и на подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по проектното трасе на полагания водопровод;

2. се съгласуват следните технически характеристики на тръбите:

а) вътрешни и външни диаметри;

б) дължина;

в) допустими експлоатационни натоварвания;

г) вид и изпълнение на тръбопроводните връзки;

д) допустим радиус на кривина или ъглово отклонение на тръбопроводните връзки;

3. се извършват подробни геоложки проучвания за вида и параметрите на земните слоеве по проектното трасе на водопровода, като се избира подходящ метод за неговото прокарване и безпрепятствено изпълнение.

Чл. 287. (1) Главните и междинните шахти за безтраншейно полагане на тръбопроводите се проектират и конструират така, че да издържат на статичните и динамичните натоварвания при прокарването.

(2) Местоположението на главните шахти се съобразява с местата на свързванията със съществуващ водопровод и/или с промяната на посоката на трасето на тръбопровода.

Чл. 288. (1) За безтраншейно полагане на тръбопроводите се предвиждат методи и съоръжения, които не водят до загуби на земни слоеве и на отклонения от проектното трасе на тръбопровода.

(2) При определяне на метода за безтраншейно полагане се отчитат:

1. необходимата точност на полагане;

2. местоположението на съседни технически проводи и съоръжения на техническата инфраструктура;

3. външният диаметър на тръбите за полагане;

4. дължината на прокарване;

5. земните условия;

6. наличието на подпочвени води;

7. минималното земно покритие на тръбопровода.

Чл. 289. (1) По време на изграждането на тръбопроводите се регистрират и документират посоката, дължината и дълбочината на полагане, максималната прокарваща сила в главните шахти, корекциите на управлението (при управляемите методи) и количеството на използваните укрепващи и смазочни средства или промивна течност.

(2) Максималният интервал на регистриране при управляемо хоризонтално сондиране е 0,2 m, а при останалите методи - едно регистриране на една тръба.

Чл. 290. В случаите, когато прокарването се ръководи от лазерна или друга оптична система, тя се монтира така, че да не се влияе от движенията, породени вследствие на прокарването.

Чл. 291. (1) Максимално допустимите отклонения от посоката и дълбочината на полагане се определят в проекта за безтраншейно полагане в зависимост от изискванията за експлоатация и поддържане, наклона на тръбопровода, възможностите на метода за прокарване, съществуващите подземни сгради и подземните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура и геоложките условия.

(2) Отклоненията от проектното трасе на тръбопровода при безтраншейното му полагане се отбелязват по време на прокарването. Не се допуска превишаване на проектните допустими стойности.

Чл. 292. (1) Всеки изграден тръбопровод (водопровод) се подлага на изпитване по хидравличен начин за доказване на водоплътността и якостта след подробен оглед, както и за установяване на съответствието на изпълнението на тръбопровода, на връзките и извършените укрепвания с издадените строителни книжа.

(2) Безтраншейно положените водопроводи се изпитват преди засипване на главните и междинните шахти.

Чл. 293. (1) Водопроводът се изпитва цялостно или на участъци.

(2) По време на изпитването на водопровода се вземат мерки за подаване и изпускане на необходимото водно количество без каквито и да е затруднения.

Чл. 294. (1) Преди изпитването на тръбопровода се извършва проверка за спазването на изискванията на нормативните актове за безопасни и здравословни условия на труд.

(2) В изкопите се забранява извършването на работи, които не са пряко свързани с изпитването на тръбопроводите.

Чл. 295. (1) Преди изпитването се укрепват глухите фланци и другите временно монтирани фасонни части на тръбопровода.

(2) Не се допуска отстраняване на временно монтираните опори и укрепвания в краищата на изпитвания участък преди окончателно спадане на налягането след изпитването.

Чл. 296. (1) Преди изпитванията на налягане се извършва проверка на съоръженията за изпитване по отношение на тяхното калибриране, годност за работа и съвместимост с тръбопроводите.

(2) Тръбопроводите се пълнят с вода при отворени въздушни вентили за изпускане на въздуха.

(3) Тръбопроводите се изпитват на налягане при затворени устройства за обезвъздушаване и отворени междинни арматури на изпитвания участък.

(4) По време на всички етапи от изпитването се спазва проектната последователност.

(5) След изпитването налягането в тръбопровода се понижава бавно до атмосферното налягане и тръбопроводът се изпразва при отворени въздушни устройства.

(6) При изпитването на тръбопроводите се използва питейна вода, освен ако в проекта не е предвидено друго.

Чл. 297. (1) Продължителността на предварителното изпитване се определя съгласно проектните изисквания.

(2) При предварителното изпитване водопроводът или отделни негови участъци се напълват с вода и се обезвъздушават. Налягането се увеличава до работното, без да се превишава пробното налягане.

(3) При поява на недопустими промени в състоянието на леглото в част от тръбопровода и/или на течове предварителното изпитване се прекратява, налягането в изпитвания участък се изравнява с атмосферното налягане и дефектите се отстраняват.

(4) Предварителното изпитване е проведено успешно, ако няма видими дефекти или признаци на водопропускливост.

Чл. 298. (1) Подводно полаганите тръбопроводи се подлагат на предварително изпитване на два етапа:

1. върху бермата на изкопа - след заваряване на тръбите;

2. в дъното на траншеята - след проверка за правилно полагане в траншеята и преди засипването.

(2) Предварителното изпитване на тръбопроводи при преминаването им под елементи на транспортната инфраструктура се извършва след полагане на тръбопровода в кожух или в колекторен тунел преди запълването им до проектната кота и засипването на работните и приемните изкопи.

Чл. 299. (1) Тръбопроводите се изпитват на спад на налягане, ако това се изисква с проекта.

(2) Когато няма подробни указания, изпитването на спад на налягане се извършва съгласно приложение № 7.

Чл. 300. (1) Не се разрешава основното изпитване на тръбопроводите да се извършва преди предварителното им изпитване.

(2) Методът за провеждане на основното изпитване на тръбопроводите се определя съгласно проектните изисквания.

(3) Когато няма подробни указания, изпитването по метода на загубите на вода и/или по метода на загубите на налягане се извършва съгласно приложение № 7.

(4) В случай че загубите на вода надвишават определените стойности или се открият дефекти, изпитваният участък се проверява, дефектите се отстраняват и изпитването се повтаря, докато загубите спаднат под определените стойности.

Чл. 301. В случаите, когато тръбопроводът е разделен на участъци за изпитване и резултатите от изпитванията на всички участъци са в пределно допустимите стойности, цялата система се подлага на окончателно изпитване под налягане, равно на работното, за не по-малко от 2 часа, освен ако не е предписано друго.

Чл. 302. За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 303. При приемането на водопроводите се проверяват:

1. констативният акт за установяване годността на строежа;

2. заповедната книга на строежа;

3. актовете за скрити работи;

4. тръбопроводът, компенсаторите, шахтите и всички достъпни за преглед елементи;

5. котите на надлъжния профил на тръбопровода;

6. всички арматури, вкл. хидрантите, за правилното им функциониране и съответствие с издадените строителни книжа;

7. протоколите от проведените изпитвания на тръбопровода;

8. протоколите от изпитванията на външните антикорозионни и електроизолационни покрития на тръбопроводите;

9. документът от Агенцията по кадастъра за геодезично заснет и нанесен провод в подземния кадастър;

10. документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях;

11. данните за водопровода (инструкции за експлоатация, поддържане и обслужване на отделните части от системата, мерки срещу замръзване, корозия, замърсяване или предотвратяване застоя на водата в тръбопроводи с малка хидравлична проводимост и др.).

Чл. 304. Нови, преустроени или реконструирани водопроводи се промиват и/или дезинфекцират преди въвеждането им в експлоатация.

Чл. 305. (1) Дезинфекцираният водопровод задължително се изолира от действащите части на водопроводната система.

(2) Видът на дезинфектанта и начинът на дезинфекция на водопроводната система се определят с проекта.

Чл. 306. При промиване на водопроводите скоростта и минималната продължителност на вливанията се съобразяват с проектните изисквания.

Чл. 307. Дезинфекцията с дезинфекционен разтвор се изпълнява в изцяло напълнен участък от тръбопровода.

Чл. 308. (1) В зависимост от времето за контакт на дезинфектанта участъкът се промива така, че остатъчното съдържание на дезинфектант във водата да не превишава изискваните стойности за качество на водата. При необходимост се използва съответен неутрализиращ реагент.

(2) След дезинфекция и промиване водопроводът се напълва с питейна вода, като се вземат проби за химичен и микробиологичен анализ в присъствието на представител на ДСК.

(3) За резултатите от анализите на водата се съставят протоколи.

(4) Когато резултатите от анализите по ал. 2 отговарят на изискванията за качество на водата, участъкът от тръбопровода се свързва своевременно към водоснабдителната система за предотвратяване на вторичното му замърсяване.

(5) При къси участъци от водопровод, при ремонтни работи и при сградни отклонения с диаметри, по-малки от 80 mm, не се вземат проби за анализ на водата, освен ако не е предписано друго.

Чл. 309. За проведените промивки и дезинфекции на водопроводите се съставят констативни актове.

Чл. 310. (1) За тръбопроводите на водоснабдителните системи се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко:

1. разрешението за ползване;

2. одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;

3. актовете, съставени по време на строителството;

4. протоколите от изпитванията на тръбопровода;

5. актовете от промивките и дезинфекциите на водопровода и протоколите от анализите на водата;

6. документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водопровода;

7. указания за техническа експлоатация на водопровода;

8. документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

(2) Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на водопроводите.

Чл. 311. За нормалната техническа експлоатация на водопровода се организира документирана система за неговото техническо и ремонтно обслужване в зависимост от конкретните местни условия, категорията на водопровода, установените загуби на вода, качеството на водата, напора и осигуряването на необходимото водно количество, пътните натоварвания, условията на полагане, вида на почвата и материала, от който са изпълнени тръбите.

Чл. 312. Резервоарите се изграждат в съответствие с издадените строителни книжа, правилата и нормативите на тази наредба и нормативните актове за изпълнение на видовете строителни конструкции.

Чл. 313. (1) Когато на дъното на резервоара се предвижда дренаж, изкопите на дренажа се изпълняват едновременно с изкопите на основите, като дренажът се нарежда непосредствено преди бетонирането на основите и дъното.

(2) При наличие на подземни води в изкопа за полагане на основите и дъното на резервоара водното ниво се понижава чрез водочерпене в продължение на 24 h след завършване на бетоновите работи.

Чл. 314. Всички наклони на дъното към изпразнителните шахти и нивото на основите се оформят при полагането на бетона, преди изпълнението на замазките.

Чл. 315. Стените на резервоара се изграждат преди втвърдяването на бетона на дъното.

Чл. 316. При бетониране на покривните стоманобетонни плочи над водните и сухите камери на резервоарите се осигуряват наклони за оттичане на повърхностните води.

Чл. 317. При конструкции от предварително изготвени елементи за осигуряване водоплътността на резервоара се използват подходящи уплътнения при изпълнението на дилатационните фуги и при преминаването на тръби и канали през конструктивни елементи.

Чл. 318. Съединителните елементи и арматурите на тръбопроводите се изпълняват водоплътни и достъпни за монтаж, демонтаж и обслужване.

Чл. 319. (1) Не се допуска бетониране на тръбопроводите в стените на сухата камера.

(2) Тръбите и арматурите, които преминават през разделителната стена между водната и арматурната камера, след почистване се бетонират плътно при полагането на бетона.

Чл. 320. Топлоизолациите се изпълняват съгласно изискванията на проекта и на съответните технически спецификации.

Чл. 321. (1) Тръбопроводите на кулорезервоари се изпълняват чрез компенсационни съединения.

(2) Водочерпните арматури на кулорезервоарите се топлоизолират.

Чл. 322. Металните части на резервоара се боядисват след почистване и подсушаване и след изпълнението на замазките.

Чл. 323. (1) Резервоарите се засипват след изпитването им.

(2) Около резервоарите се изгражда защитен канал за отклоняване на повърхностните води.

Чл. 324. (1) Резервоарите се изпитват на водоплътност след завършване на всички СМР и при достигане на проектната якост на бетона (при стоманобетонни резервоари).

(2) Преди изпитването се извършва подробен преглед за готовността за изпитване на резервоара (наличие на дефекти в конструкцията и отклонения от проекта), за което се съставя констативен акт.

(3) При изпитването на водоплътност се използва вода, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 325. (1) Всяка водна камера се изпитва на водоплътност.

(2) Изпитването по ал. 1 включва изпитване за водонепропускливост на покрива, стените и дъната на резервоара.

Чл. 326. (1) Начинът на провеждане на изпитването за водонепропускливост на покрива на резервоара се определя в съответствие с проектните изисквания.

(2) Изпитването по ал. 1 е проведено успешно, ако няма видими течове от долната страна на покрива.

Чл. 327. (1) Преди изпитването на водоплътност на стените и дъната на водните камери на резервоара всички технологични затворни органи се затварят така, че през тях да не се просмуква вода.

(2) Всички арматури и отвори се пломбират, а външните повърхности на стените се оставят открити за свободен достъп и оглед.

Чл. 328. Водните камери на резервоара се напълват с вода на два етапа:

1. частично напълване с вода на височина до 1 m в продължение на едно денонощие за проверка на водоплътността на дъното;

2. напълване до проектната кота.

Чл. 329. (1) Стените на водните камери на резервоара се изпитват на водоплътност в продължение на не по-малко от пет денонощия след напълването им с вода до проектната кота.

(2) Преди започване на контрола за определяне на филтрационните загуби е необходимо големината на ежедневното понижаване на водата да не се увеличава.

(3) Изпитването е проведено успешно, ако денонощната загуба на вода не превишава 3 l/m2 намокрена повърхност на стените и дъното, през стените не се получава струене на вода, няма изтичания през фугите и основата не е овлажнена.

(4) При изпитването се допуска само потъмняване или слабо изпотяване в отделни места на външните стени.

Чл. 330. (1) Изпитването не е проведено успешно при наличие на струйни изтичания на вода по стените или при овлажняване на почвата в основата на резервоара дори ако загубите на вода не надвишават пределно допустимите. В този случай местата, подлежащи на ремонт, се фиксират. След отстраняване на дефектите изпитването се извършва отново.

(2) За резултатите от проведените изпитвания се съставят протоколи.

Чл. 331. При приемането на резервоарите се проверяват:

1. заповедната книга на строежа;

2. констативният акт за установяване годността на строежа;

3. актовете и протоколите, съставени по време на строителството;

4. тръбопроводните системи, уплътненията, водните камери и всички достъпни за преглед елементи за съответствието им с издадените строителни книжа;

5. всички арматури за правилното им функциониране;

6. протоколите от проведените изпитвания;

7. документите за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

Чл. 332. Преди въвеждане в експлоатация резервоарът се почиства, промива и дезинфекцира.

Чл. 333. Всички вътрешни повърхности на резервоара се почистват и всички тръбопроводни системи се промиват обилно с чиста питейна вода с достатъчно налягане.

Чл. 334. (1) Резервоарът се дезинфекцира с разтвор на дезинфектант, чиято концентрация и контактно време са съгласно проектните изисквания.

(2) Тръбопроводните системи се дезинфекцират при спазване на изискванията за дезинфекция, посочени в глава четиринадесета, раздел V.

(3) Всички вътрешни повърхности на резервоара се промиват с дезинфекционен разтвор, а след това и с чиста питейна вода, след което резервоарът се напълва до проектното водно ниво с питейна вода, съдържаща остатъчен дезинфектант с концентрация, по-ниска от минимално изискваните стойности за води, предназначени за питейно-битови цели.

(4) Проби за химичен и бактериологичен анализ се вземат след изтичане на времето за престой на водата в резервоара, определено с проекта, в присъствието на представител на ДСК.

(5) Резервоарът се въвежда в експлоатация, след като резултатите от анализа потвърдят, че водата в резервоара и в свързаните към него водопроводи отговаря на минималните изисквания за качество на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Чл. 335. За резултатите от анализите на водата се съставят протоколи, а за дезинфекцията на резервоара - актове.

Чл. 336. (1) За резервоарите се съставя приемателно-предавателна документация, която съдържа най-малко:

1. разрешението за ползване;

2. одобрения инвестиционен проект и/или заверената екзекутивна документация;

3. актовете, съставени по време на строителството;

4. актовете от хидравличните изпитвания и дезинфекцията на резервоара, както и протоколите от анализите на водата;

5. документ от експлоатационното дружество, че разполага с необходимото оборудване и персонал за техническата експлоатация на водопровода;

6. указания за техническа експлоатация на резервоара;

7. документи за удостоверено съответствие на всички вложени продукти със съществените изисквания към тях.

(2) Документацията по ал. 1 се съхранява от лицето, което отговаря за техническата експлоатация на резервоара.

Чл. 337. За нормалната техническа експлоатация на резервоара се организира документирана система за техническо и ремонтно обслужване, включваща необходимото наблюдение на качеството на водата, периодичен контрол на всички елементи, поддържане, почистване и дезинфекция.

Чл. 338. (1) Когато при техническата експлоатация се установи, че резервоарът е непригоден да изпълнява своето предназначение, се вземат мерки за извършване на необходимите ремонтни и възстановителни работи.

(2) Преди повторно въвеждане на резервоара в експлоатация водните камери, които са били изключени за ремонтни и възстановителни работи, се почистват и дезинфекцират.