СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВЕТ ЗА ГРАЖДАНСКО-ВОЕННО АВАРИЙНО ПЛАНИРАНЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА (РАТИФИЦИРАНО СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ XXXIX НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 6 ДЕКЕМВРИ 2001 Г. - ДВ, БР. 109 ОТ 2001 Г. В СИЛА ОТ 26 ФЕВРУАРИ 2005 Г.)
СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СЪВЕТ ЗА ГРАЖДАНСКО-ВОЕННО АВАРИЙНО ПЛАНИРАНЕ НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА
(Ратифицирано със закон, приет от XXXIX Народно събрание на 6 декември 2001 г. - ДВ, бр. 109 от 2001 г. В сила от 26 февруари 2005 г.)
Обн. ДВ. бр.19 от 1 Март 2005г.
Преамбюл
Държавите - страни по това споразумение, наричани по-долу "страни";
потвърждавайки своята привързаност към целите и принципите, залегнали в Устава на Организацията на обединените нации;
осъзнавайки факта, че гражданско-военното сътрудничество се е превърнало в много важен фактор за засилване на взаимната помощ между държавите в сферата на подпомагане при бедствия;
вярвайки, че тясното сътрудничество и координация между държавите от Югоизточна Европа трябва да бъдат задълбочавани;
подчертавайки значението на международните и неправителствените организации в случаите на реагиране и подпомагане при бедствия;
подкрепяйки усилията по оказване помощ при бедствия на Организацията на обединените нации, Организацията на Северноатлантическия договор и Съвета за Евроатлантическо сътрудничество;
се споразумяха за следното:
Цел
Член I.
Целта на това споразумение е създаване на правна рамка, необходима за незабавно и ефективно планиране и координация на наличните ресурси, съобразно решението на всяка страна за намеса и помощ при бедствия. За постигане на тази цел със споразумението страните създават Съвет за гражданско-военно аварийно планиране на държавите от Югоизточна Европа, наричан по-долу за краткост "съвета".
Определения
Член II.
За целите на споразумението се прилагат следните определения:
"Институции за гражданска отбрана" или "Институции за гражданска защита" означава националните власти или органи по управление на извънредни ситуации, които предприемат превантивни мерки и действия в случай на бедствие, наричани по-долу "институциите".
"Бедствие" означава природно или технологично събитие, което предизвиква или заплашва с унищожаване или увреждане живот или имущество до степен, която сериозно да застраши здравето, сигурността и благосъстоянието на населението. Природните или технологичните бедствия включват: земетресения, вулканични изригвания, свлачища, наводнения, суша, замърсявания на околната среда, нашествия на насекоми вредители, горски пожари, аварии на язовири, епидемии, аварии в атомни електроцентрали, химически и промишлени аварии, катастрофи на самолети, железопътни аварии и аварии с кораби.
"Помощ при бедствие" означава всяко действие, предприето за спасяване на живот, опазване на имущество и възвръщане към нормален начин на живот възможно най-бързо.
"Други държави" означава всяка държава, която не е член на съвета.
Роля на съвета
Член III.
Ролята на съвета се изразява в провеждане при необходимост на консултации относно методите, практиките и обстановката в страните с цел задълбочаване на практическото сътрудничество при управлението на бедствия. Целта на тези консултации е да спомогнат за ограничаване размера на щетите, причинени от бедствия.
Съветът координира усилията във всички фази на цикъла за управление на бедствия: преодоляване и предотвратяване на последствията, планиране, ответни мерки и възстановяване.
Области на сътрудничество и дейности на съвета
Член IV.
Областите на сътрудничество и дейностите на съвета включват:
разработване на процедури и средства за практическо регионално сътрудничество при управлението на бедствия;
разработване на по-добри методи за координиране във всички фази на управлението на бедствия: преодоляване и предотвратяване на последствията, планиране, ответни мерки и възстановяване;
разработване на регионална оценка на риска;
разработване на препоръчителни планове за ответни мерки относно най-големите рискове;
разработване на стандартни оперативни процедури относно допълнителните дейности на Съвета и оперативната съвместимост; и
планиране, организиране и провеждане на учения и обучение.
Форумите на съвета се провеждат под формата на:
годишни срещи или срещи, провеждани при необходимост, с цел консултиране относно плановете и процедурите и за обмяна на информация, включително списъци на персонал, организации за реагиране при бедствия, материали и оборудване, предназначени за оказване помощ при бедствия;
други форуми съобразно нуждите с оглед провеждане на допълнителни консултации между страните и други държави, международни и неправителствени организации.
Структура на съвета
Член V.
Дейностите на съвета по консултиране и вземане на решения се извършват от граждански и военен персонал. Съветът се състои от началниците на институцията/ите или техни представители.
При необходимост съветът формира работни групи с оглед изследване и развиване на областите на сътрудничество и дейностите на съвета. Съветът одобрява правилата за работа на работните групи.
Съветът формира временен секретариат. Временният секретариат заседава при необходимост с цел координиране областите и дейностите на съвета и планиране на годишната среща.
При необходимост от формиране на постоянен секретариат създаването му ще бъде договорено в допълнително споразумение.
Домакин и председател на всяка среща на съвета е една от страните. Длъжностите председател и заместник-председател се заемат на ротационен принцип съобразно договорения ред и с мандат от определен период от време. Председателят и заместник-председателят се избират на първото официално заседание на съвета. Длъжностите председател и заместник-председател се заемат за период една година, започващ да тече от първи януари на календарната година. Страната, председателстваща съвета, е организатор и домакин на годишните заседания.
Вземане на решения
Член VI.
Всички решения на съвета се приемат от страните с консенсус.
Финансиране
Член VII.
Всяка страна е отговорна за финансиране на националното си участие в заседанията и дейностите на съвета. Могат да се търсят други възможни източници за подпомагане, като съветът може да приема помощ в подкрепа на своите усилия за постигане целите на това споразумение.
Външни отношения и други международни задължения
Член VIII.
Решенията на съвета по въпроси, свързани с областите на сътрудничество и неговите дейности, се представят на съответните власти в страните за изпълнение и за одобрение при необходимост. Неодобряването на решението от една страна не препятства изпълнението на решението от другите страни.
Дотолкова, доколкото е вероятно моделът за взаимопомощ между две или повече страни да се различава от така установения между други страни, нищо от съдържанието на това споразумение не препятства която и да е от страните да сключва споразумения с други страни, други държави или международни организации.
Съветът може да отправя покани към агенции за помощ при бедствия от други държави, международни организации и неправителствени организации да действат като консултативен орган по това споразумение. Съветът също така може да отправя покани към други държави или представители на техни агенции, международни организации и неправителствени организации да присъстват на срещите на съвета като наблюдатели без право на участие при вземането на решения.
Съветът насърчава активна политика с цел привличане на други ресурси.
Нищо в това споразумение не накърнява правата и задълженията на страните, произтичащи от международното право, международните споразумения и други договорености, по които те са страни.
Присъединяване
Член IX.
Споразумението е открито за присъединяване на други държави, способни и желаещи да допринесат за реализация на целите му, с отправяне на покана или по тяхна молба. Присъединяването ще бъде обект на одобрение от страните по пътя на консенсус.
Изменения
Член X.
Всяка страна може по всяко време да предлага изменения на това споразумение. Страните, предлагащи измененията, предоставят на другите страни копие на изменението най-малко 30 дни преди заседанията на съвета, на които ще се разглежда изменението. Измененията влизат в сила по реда, предвиден в член XII.
Спорове
Член XI.
Всички спорове, възникнали при тълкуването или прилагането на това споразумение, се разрешават чрез консултации между страните без прибягване до външна юрисдикция.
Ратификация - влизане в сила
Член XII.
Това споразумение подлежи на ратификация. Всички ратификационни инструменти се съхраняват от държавата, на чиято територия е подписано споразумението. Депозитарят уведомява страните за всеки депозиран документ. След изтичане на 30 дни от деня, в който четири страни, подписали споразумението, са депозирали своите ратификационни документи, това споразумение влиза в сила между тях. За останалите подписващи страни споразумението влиза в сила 30 дни след депозирането на техните ратификационни документи.
За другите държави, присъединяващи се към споразумението, то влиза в сила 30 дни след депозирането на съответния документ за присъединяване.
Срок на действие и прекратяване
Член XIII.
Споразумението се сключва за период десет години и се подновява автоматично за следващи периоди от десет години, освен ако страните не решат друго.
Денонсиране
Член XIV.
Всяка страна може по всяко време да денонсира това споразумение. Денонсирането следва да бъде извършено чрез писмено предизвестие, отправено от съответната страна до депозитаря. Денонсирането влиза в сила един месец след получаване на предизвестието. След изтичане на този срок споразумението престава да е в сила за страната, която го е денонсирала, но продължава да бъде в сила за останалите страни.
Това споразумение, подписано в София, България, на 3 април 2001 г. в един оригинален екземпляр на английски език, се съхранява в архива на депозитаря, който предава надлежно заверени копия на страните.