Държавен вестник, брой 5 от 14.I

НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.07.2015 Г.)

НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.07.2015 Г.)

Издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството

Обн. ДВ. бр.5 от 14 Януари 2005г., изм. ДВ. бр.85 от 27 Октомври 2009г., попр. ДВ. бр.92 от 20 Ноември 2009г., изм. ДВ. бр.2 от 8 Януари 2010г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 13 Септември 2013г., доп. ДВ. бр.93 от 25 Октомври 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.27 от 14 Април 2015г., попр. ДВ. бр.31 от 28 Април 2015г., доп. ДВ. бр.35 от 15 Май 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.90 от 20 Ноември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.93 от 21 Ноември 2017г., отм. ДВ. бр.92 от 18 Ноември 2022г.

Отменена с § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № РД-02-20-3 от 9 ноември 2022 г. за техническите изисквания към енергийните характеристики на сгради - ДВ, бр. 92 от 18 ноември 2022 г., в сила от 18.11.2022 г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ (ИЗМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.07.2015 Г.)

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) С наредбата се определят:

1. минималните изисквания за енергийна ефективност на жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване и начините за изразяване на техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите;

2. методиката за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сградите;

3. граничните стойности на интегрирания енергиен показател "специфичен годишен разход на първична енергия" в kWh/m², определени със скалата на класовете на енергопотребление;

4. референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи;

5. изискванията за влагоустойчивост, въздухопропускливост, водонепропускливост и слънцезащита през летния период;

6. техническите изисквания по отношение на ефективността на генераторите на топлина/студ в сградите, включително на децентрализираните системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници;

7. изискванията към инвестиционните проекти при оценката на разхода на енергия.

(2) Изискванията на наредбата се прилагат при:

1. проектиране, изпълнение и поддържане на нови жилищни сгради и на сгради за обществено обслужване, както и при реконструкция, обновяване, основен ремонт, преустройство, надстрояване и пристрояване на съществуващи жилищни и нежилищни сгради за обществено обслужване.

2. оценяване на съответствието на инвестиционните проекти на сградите по т. 1;

3. оценка на общия и специфичния годишен разход на енергия при извършване на обследване за енергийна ефективност на съществуващи сгради; оценката се извършва чрез комбинирано прилагане на определената с наредбата изчислителна методика и необходимите технически измервания в сградите;

4. (нова - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) проектиране на производствени сгради, както и при обследване за енергийна ефективност на този вид сгради като част от промишлена система, които не подлежат на сертифициране по реда на Закона за енергийната ефективност, но за които са изпълнени условията по чл. 2 от наредбата;

5. (нова - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) обследване за енергийна ефективност и проектиране на сгради - културни ценности, включени в обхвата на Закона за културното наследство, доколкото подобряването на енергийните характеристики на ограждащите елементи и/или на техническите системи в тези сгради не води до нарушаване на архитектурните и/или художествените характеристики на сградите.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Наредбата не се прилага за:

1. временните сгради с планирано време за използване до две години;

2. нежилищни сгради с ниско потребление на енергия, използвани за селскостопанска дейност;

3. жилищните сгради, които се използват по предназначение до 4 месеца годишно или като алтернатива за живеене през ограничен период от време в годината и са с очаквано потребление на енергия, по-малко от 25 на сто от очакваното при целогодишно използване;

4. обособени сгради с разгъната застроена площ до 50 m²;

5. текущ ремонт в сгради или в части от тях, както и при вътрешни преустройства и ремонти на самостоятелни обекти или помещения в съществуващи сгради, при които не се извършват строителни и монтажни работи (СМР) по външните ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външния въздух, и/или по системите за поддържане на микроклимата, и не се променят енергийни характеристики на сградите;

6. всички случаи на извършване на СМР, при които не се променят енергийни характеристики на сградите спрямо съществуващото им състояние.

(4) Списък на стандартите от приложното поле на наредбата е даден в т. 1 на приложение № 1.

(5) Основните означения и единици за измерване, използвани в наредбата, са съгласно приложение № 1, т. 2, а останалите означения са съгласно формулите, за които се отнасят.

Чл. 1а. (Нов - ДВ, бр. 93 от 2013 г., в сила от 25.10.2013 г., отм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.)

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) (1) Изискванията на наредбата се прилагат и в проектите на нови производствени сгради или при основен ремонт, реконструкция или основно обновяване на съществуващи производствени сгради, когато с технологичния режим, с нормативен акт и/или със заданието за проектиране се изисква целогодишно или над четири месеца в годината поддържане на микроклимат с определени параметри. В тези случаи изискванията на наредбата се спазват по отношение на обобщения коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструктивни елементи на сградата, а ефективностите на техническите системи, в т.ч. на системите за поддържане на микроклимата, се определят със заданието за проектиране.

(2) Методиката от приложение № 3 към чл. 5 може да се прилага и за изчисляване на годишен разход на енергия на производствена сграда като част от промишлена система само когато са избрани подходящи входни данни, необходими за прилагане на изчислителния метод, и е отчетено въздействието на специфични проектни или експлоатационни условия върху точността на метода.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Сградите в зависимост от тяхното предназначение и местните климатични условия се планират, проектират, изпълняват и поддържат така, че:

1. да са разположени и ориентирани така, че да се постигнат оптимални топлинни печалби от слънчевото греене и да се предотвратява прегряването и възникването на неприемливи въздействия от вода, влага, растителни или животински вредители, както и други химически, физически или биологични въздействия;

2. да не представляват заплаха за хигиената или здравето на обитателите или на съседите и за опазването на околната среда и параметрите на микроклимата да не надвишават минималните изисквания за осигуряване на параметрите на вътрешната среда (комфорта): топлинна среда, осветеност, качество на въздуха, влага, шум;

3. количество енергия, необходимо при експлоатацията на отоплителните, климатичните и вентилационните инсталации да е минимално;

4. да са защитени с топлинна и шумоизолация, както и от неприемливи въздействия от вибрации в зависимост от тяхното предназначение, местоположение и климатични условия;

5. да са енергийно ефективни, като разходват възможно най-малко енергия по време на тяхното изграждане, експлоатация и разрушаване;

6. да са съобразени с възможностите за оползотворяване на слънчевата енергия и на енергията от други възобновяеми източници, когато това е технически осъществимо и икономически целесъобразно.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) При изчисляване на енергийните характеристики на сградите се спазват изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия (ДВ, бр. 68 от 2005 г.) и на Наредба № Е-РД-04-2 от 2016 г. за показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на сградите (ДВ, бр. 10 от 2016 г.).

(3) Нормативните параметри на микроклимата в сградите и правилата и изискванията при проектирането на системите за отопление, вентилация и климатизация на сградите са определени с Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия и в съответствие със специфичните изисквания на наредбите за проектиране на видовете сгради за обществено обслужване.

Глава втора.
ИЗРАЗЯВАНЕ НА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ЕНЕРГИЙНИТЕ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА СГРАДИТЕ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ. НОРМИ И ПРАВИЛА ПРИ ОЦЕНКА НА ГОДИШНИЯ РАЗХОД НА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.07.2015 Г.)

Раздел I.
Начини на изразяване на техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите. Основни показатели за енергийна ефективност на сградите (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.)

Раздел I.
Изисквания и основни показатели за енергийна ефективност (Загл. изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Техническите изисквания към енергийните характеристики на сградите са изисквания за енергийна ефективност и се изразяват като:

1. интегриран показател (интегрирана енергийна характеристика на сградата) на сграда или топлинна зона в сграда, изразен в числови граници по скала на класовете на енергопотребление за съответното предназначение на сградите;

2. обобщен коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата - в случаите по ал. 5;

3. коефициенти на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи - в случаите по ал. 6.

(2) Интегриран показател за енергийна ефективност на сградите по чл. 1, ал. 2 е специфичният годишен разход на първична енергия в kWh/m² годишно или в kWh/m³ годишно за отопляване, охлаждане, вентилация, гореща вода, осветление и уреди, потребяващи енергия, на един квадратен метър от общата кондиционирана площ на сградата (А_конд.) или на един кубичен метър кондициониран обем (V_s). Интегрираният показател може да се комбинира със специфични изисквания към други показатели за разход на енергия на сградите.

(3) При изчисляване на специфичния годишен разход на първична енергия се включват най-малко:

1. ориентацията, размерите и формата на сградата;

2. характеристиките на сградните ограждащи конструкции, елементите и вътрешните пространства, в т.ч.:

а) (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) топлинни и оптически характеристики: топлинен капацитет, изолация, пасивно отопление, охлаждащи компоненти и топлинни мостове, включително на вътрешните конструктивни елементи, когато това се налага от спецификата на топлинния баланс;

б) въздухопропускливост;

3. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) системите за генериране на топлина/студ, техните ефективности и загубите в разпределителни мрежи;

4. системите за отопление и гореща вода за битови нужди, включително изолационните характеристики;

5. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) системите за охлаждане;

6. системите за вентилация;

7. естественото осветление и осветителните инсталации;

8. пасивните слънчеви системи и слънчевата защита;

9. естествената вентилация;

10. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) системите за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници;

11. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) външните и вътрешните климатични условия;

12. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) вътрешните енергийни товари, и енергийният разход на уреди, потребяващи енергия.

(4) При изчисляване на интегрирания показател за енергийна ефективност на нови сгради се включват техническите характеристики на определения източник/източници на топлина и/или студ с проекта по част "Топлоснабдяване, вентилация и климатизация", а за сгради в експлоатация - най-малко сезонният коефициент на полезно действие на източника/източниците на топлина и/или студ, оценен в обследването за енергийна ефективност.

(5) Технически показател за енергийна ефективност е обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата в следните случаи:

1. при реконструкция, обновяване, основен ремонт и преустройство на съществуващи сгради, при които СМР обхващат до 25 на сто включително от площта на външните ограждащи конструкции и елементи и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;

2. при надстрояване и пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на надстроената или пристроената част обхващат до 25 на сто включително от площта на ограждащите елементи на сградата преди надстрояването/пристрояването и се променят енергийни характеристики на граничещите с външен въздух сградни елементи;

3. на фаза идеен проект;

4. за производствени сгради по чл. 2, ал. 1.

5. (отм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.)

(6) Коефициентите на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на сградата са технически показатели за енергийна ефективност при извършване на реконструкция, ремонт или преустройство на самостоятелни обекти или отделни помещения в тях, намиращи се в съществуващи сгради, когато спрямо съществуващото състояние на обектите/помещенията, които се реконструират/ремонтират/преустройват, се променят енергийните характеристики на сградните ограждащи конструкции и елементи на обектите/помещенията. Стойностите на коефициентите на топлопреминаване в тези случаи не може да са по-големи от определените стойности в таблици 1 и 2.

(7) Необходимите данни за изчисляване на продължителността на отоплителния период и за денградусите по населени места са съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия на нови сгради се изчислява/оценява по методиката съгласно приложение № 3 въз основа на проектните данни и условия за сградата и параметрите на техническите системи, които се предвижда да бъдат изградени в сградата.

(2) Стойността на специфичния годишен разход на първична енергия в съществуващи сгради се изчислява в процеса на обследване за енергийна ефективност по реда на Закона за енергийна ефективност ( ЗЕЕ). Изчисленията се извършват по методиката съгласно приложение № 3 при спазване изискванията на Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 101 от 2013 г.).

(3) При обследването за енергийна ефективност на съществуваща сграда се изготвя технико-икономическа оценка на мерките за повишаване на енергийната ефективност на сградата, включително групиране/комбиниране на мерките в различни пакети. Оценката на инвестицията за енергоспестяване се извършва по съотношението "разходи-ползи", като за сградата се определя и икономически най-ефективният пакет от енергоспестяващи мерки за постигане на минимално изискващия се клас на енергопотребление. Икономическата оценка на енергоспестяващите мерки е съгласно приложение № 9.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) (1) Съответствието с изискванията за енергийна ефективност на сградите се приема за изпълнено, когато стойността на интегрирания показател - специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m², съответства най-малко на следния клас на енергопотребление:

1. "B" - за нови сгради, които се въвеждат за първи път в експлоатация, и за съществуващи сгради, които са въведени в експлоатация след 1 февруари 2010 г.;

2. "С" - за съществуващи сгради, които са въведени в експлоатация до 1 февруари 2010 г. включително;

3. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) "А" - за сгради с близко до нулата потребление на енергия при изпълнение на условието за минимален дял на енергията от възобновяеми източници съгласно определението в § 1, т. 31 от допълнителните разпоредби на наредбата.

4. (отм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.)

(2) Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е определена в приложение № 10. Скалата на класовете на енергопотребление е разработена за отделни групи сгради в зависимост от тяхното предназначение в съответствие с БДС EN 15217 и с изискванията на методологичната рамка на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г. за допълване на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите чрез създаване на сравнителна методологична рамка за изчисляване на равнищата на оптимални разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти (ОВ, L 81/18 от 21 март 2012 г.).

(3) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Интегрираният показател - специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m² по ал. 1, се посочва в сертификата за енергийни характеристики на сграда в експлоатация/сертификата за енергийни характеристики на нова сграда, издаден по реда на Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.).

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Съответствието по чл. 6, ал. 1 за сграда с едно функционално предназначение, в която са обособени повече от една топлинни зони, определени по правилата в приложение № 3 към чл. 5, се установява по скалата за съответната категория, към която сградата принадлежи, и се изчислява в съответствие с БДС EN 15217 по формулата:

където:

EP е общият специфичен годишен разход на първична енергия за цялата сграда;

k - броят на зоните в сградата;

ЕP_i - общият специфичен годишен разход на първична енергия на зона i, kWh/m²;

A_конд,i - кондиционираната площ на зона i, m².

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) При сграда със смесено предназначение, при която отделни части от сградата се класифицират в различни категории съгласно приложение № 10 към чл. 6, ал. 3, съответствието по чл. 6, ал. 1 се установява, както следва:

1. при наличие на топлинна зона с кондициониран обем не по-малък от 90 % от общия кондициониран обем на сградата - по скалата за категорията сгради, към която тази зона принадлежи по предназначение;

2. при наличие на повече от една топлинна зона с различно предназначение на зоните, при което не е изпълнено условието по т. 1 - за всяка зона независимо една от друга по съответстваща на предназначението ѝ скала.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) Интегрираният показател за енергийна ефективност (kWh/m² годишна първична енергия) се определя при спазване на следните изисквания и условия:

1. среднообемната температура на вътрешния въздух се определя по формула 3.1 и 3.2 от приложение № 3 към наредбата с отчитане на нормативните стойности на температурата за зимен и летен режим;

2. относителната влажност на въздуха е до 70 % включително;

3. стойностите на климатичните фактори за климатичната зона, в която е разположена сградата, се отчитат по приложение № 2;

4. площта на външните ограждащи конструкции и елементи се определя по външните им размери в съответствие с БДС EN ISO 13789;

5. нетният обем на кондиционираното пространство (V) се определя по вътрешните му размери съгласно БДС EN ISO 13789;

6. брутният обем на кондициониранато пространство се определя по външните му размери съгласно БДС EN ISO 13789.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) (1) Интегрираният показател за енергийна ефективност се изчислява за:

1. единица от общата кондиционирана площ на сградата, определена по външните ѝ размери;

2. единица от брутния кондициониран обем на сградата, определен по външните ѝ размери.

(2) Когато няма други геометрични характеристики, при изчисленията се допуска следното:

1. отопляемата и/или охлажданата площ (Aот./охл.) на жилищни сгради със светла височина 2,60 m да се определя по формулата:

Aот./охл. = 0,32.V_s (2),

където V_s е брутният обем на отопляваното и/или охлажданото пространство;

2. нетният обем на жилищни и нежилищни сгради V да се определя по формулата:

V = 0,8.V_s (3);

3. за най-често срещаните случаи кондиционираната площ се определя, както следва:

а) при Аот. = Аохл. , Аконд. = Аот.,

където:

Аот. е площта на пода на отопляемия обем, m²;

Аохл. - площта на пода на охлаждания обем, m²;

Аконд. - площта на пода на кондиционирания обем, m²;

б) при Аот. ≠ Аохл. са възможни три типични случая, показани на фиг. б.1 - б.3, при които кондиционираната площ се определя:

Раздел II.
Изисквания при проектиране на нови сгради и при реконструкция, основно обновяване и основен ремонт на съществуващи сгради (Нов - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) За определяне на интегрирания показател - специфичен годишен разход на първична енергия, се съставя енергиен баланс на сградата по методиката съгласно приложение № 3.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) За съставяне на енергийния баланс по ал. 1 коефициентите на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции и елементи (U, W/m²K) се изчисляват по методиката съгласно приложение № 3 и БДС EN ISO 6946, както следва:

1. през стени, граничещи с външния въздух, и през външни стени, граничещи със земята;

2. през прозорци и други прозрачни ограждащи елементи и през външни врати;

3. през покривни и подови конструкции, в т.ч. през тавански и подови плочи към неотоплявани пространства;

4. през подове, разположени непосредствено върху земята, над неотоплявани подземни етажи и подове, граничещи с външния въздух.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) В случаите, когато сградата е разделена на топлинни зони, енергийният баланс на зоната включва и топлинните потоци през разделящите ги ограждащи елементи, когато температурната разлика е равна или по-голяма от 5°С.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване през основни видове ограждащи конструкции и елементи са определени в таблица 1.

Таблица 1

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.)

Референтни стойности на коефициента на топлопреминаване за плътни ограждащи конструкции и елементи при проектиране на нови сгради и след реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради

№ по ред	Видове ограждащи конструкции и елементи	U, W/m²K
№ по ред	Видове ограждащи конструкции и елементи	за сгради със среднообемна вътрешна температура θ_i ≥ 15°С	за сгради със среднообемна вътрешна температура θ_i < 15°С
1.	Външни стени, граничещи с външен въздух	0,28	0,35
2.	Стени на отопляемо пространство, граничещи с неотопляемо пространство, когато разликата между среднообемната температура на отопляемото и неотопляемото пространство е равна или по-голяма от 5°С	0,50	0,63
3.	Външни стени на отопляем подземен етаж, граничещи със земята	0,60	0,75
4.	Подова плоча над неотопляем подземен етаж	0,50	0,63
5.	Под на отопляемо пространство, директно граничещ със земята в сграда без подземен етаж	0,40	0,50
6.	Под на отопляем подземен етаж, граничещ със земята	0,45	0,56
7.	Под на отопляемо пространство, граничещо с външен въздух, под над проходи или над други открити пространства, еркери	0,25	0,32
8.	Стена, таван или под, граничещи с външен въздух или със земята, при вградено площно отопление	0,40	0,50
9.	Плосък покрив без въздушен слой или с въздушен слой с дебелина δ ≤ 0,30 m; таван на наклонен или скатен покрив с отоплявано подпокривно пространство, предназначено за обитаване	0,25	0,32
10.	Таванска плоча на неотопляем плосък покрив с въздушен слой с дебелина δ > 0,30 m Таванска плоча на неотопляем, вентилиран или невентилиран наклонен/скатен покрив със или без вертикални ограждащи елементи в подпокривното пространство	0,30	0,38
11.	Външна врата, плътна, граничеща с външен въздух	2,2	2,75
12.	Врата, плътна, граничеща с неотопляемо пространство	3,5	4,38

(5) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) Топлофизичните характеристики на строителните продукти (материали), необходими за изчисленията на топлинна изолация, се определят съгласно табл. 1 на приложение № 4 или в техническите спецификации на производителя. Стойностите са валидни при експлоатационната влажност и температура на продуктите в ограждащите конструкции и елементи.

(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) Нормативните изисквания за топлинна изолация и въздухопропускливост към сградните ограждащи конструкции и елементи се отнасят и за фугите между тях (деформационни, между сглобяеми елементи и др.).

(7) (Нова - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) При проектиране на ивици от топлинна изолация над или около отвори (прозорци или врати) по външните стени на сгради или хоризонтални ивици от топлинна изолация по периметъра на сградата ивиците се проектират и изпълняват от продукти с класове по реакция на огън А1 или А2 и с коефициент на топлопроводност l £ 0,060 и минимална плътност 100 kg/m³.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Коефициентът на топлопреминаване през сградните ограждащи конструкции се изчислява чрез стойностите на топлофизичните характеристики на строителните продукти и елементи.

(2) За изчисляване на коефициента на топлопреминаване проектните стойности на коефициента на топлопроводност се определят в съответствие с БДС EN ISO 10456 "Строителни материали и продукти. Процедури за определяне на декларирани и проектни топлинни стойности".

(3) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност може да се определят по:

1. декларирани стойности, обявени по реда на Наредба № РД-02-20-1 от 2015 г. за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България (ДВ, бр. 14 от 2015 г.), както следва:

а) да е декларирана еквивалентността на условията при изпитването, при които са получени декларираните стойности, в съответствие с продуктовите хармонизирани стандарти;

б) измерванията да са проведени при условията на изпитване съгласно БДС EN ISO 10456, в т.ч. дебелина и плътност за идентификация на образеца за изпитване, препоръчителна температура на изпитването (10 °С или 23 °С), най-ниско съдържание на влага, изразено в масови части и достигнато чрез изсушаване на образеца, съдържание на влага в състояние на равновесие при температура 23 °С и относителна влажност на въздуха 50 %, възраст (стареене) на образеца;

2. измерени стойности (директно измерени или получени индиректно чрез използване на установено съответствие (корелация) с друг технически показател (например плътност); измерванията трябва да съответстват на условията на изпитване съгласно БДС EN ISO 10456, в т.ч. дебелина и плътност за идентификация на образеца за изпитване, препоръчителна температура на изпитването (10 °С или 23 °С), най-ниско съдържание на влага, изразено в масови части и достигнато чрез изсушаване на образеца, съдържание на влага в състояние на равновесие при температура 23 °С и относителна влажност на въздуха 50 %, възраст (стареене) на образеца; хигротермалните характеристики на строителните материали и продукти се определят съгласно БДС EN 12 572;

3. таблични (стандартизирани) стойности - типични стойности, които може да се отчитат от таблица 1 на информационно приложение № 4 или от други официални източници, когато в приложението няма конкретна информация за продукта; когато е даден набор от стойности в зависимост от плътността, може да се използва интерполация на стойностите.

(4) Когато условията, при които са получени декларираните стойности или при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност, може да се считат за съответстващи на условията за предвидената употреба на топлоизолационните продукти и на продуктите за зидарии и те се основават на една и съща статистическа оценка с ниво на доверителност 90 %, тези стойности може да се прилагат директно като проектни стойности. Правилата и методите за оценка на l_90/90 са определени в съответните продуктови хармонизирани стандарти.

(5) Когато условията за определяне на декларираните/измерените стойности на коефициента на топлопроводност са различни от тези по ал. 4, стойностите се преобразуват в съответствие с т. 7 от БДС EN ISO 10456 и приложение № 4а.

(6) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност се закръгляват към най-близката по-висока стойност в W/m.K, както следва:

1. l £ 0,08 - закръглено до най-близкото по-високо 0,001 [W/(m . K)];

2. 0,08 < l £ 0,20 - закръглено до най-близкото по-високо 0,005 [W/(m . K)];

3. 0,20 < l £ 2,0 - закръглено до най-близкото по-високо 0,01 [W/(m . K)];

4. 2,0 < l - закръглено до най-близкото по-високо 0,1 [W/(m . K)].

(7) Проектните стойности на коефициента на топлопроводност и числото на дифузионно съпротивление на водна пара за ефективните топлоизолационни продукти не може да надвишават стойностите на определените гранични нива на съществените им характеристики от националните приложения към съответните хармонизирани стандарти, когато такива са налични.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При изчисляване на показателя по чл. 4 ефектът на топлинните мостове, разположени в ограждащата конструкция, се отчита с линейния коефициент на топлопреминаване съгласно БДС EN ISO 13789 и БДС EN ISO 14683.

(2) Стойностите на линейния коефициент на топлопреминаване на основни типове топлинни мостове в зависимост от разположението им в сградната ограждаща конструкция са определени в съответствие с БДС EN ISO 14683, както следва:

1. на връзките между външни елементи:

а) стени към колони, греди и междуетажни плочи -

Съответно

б) стена към покривна конструкция -

Съответно

2. на връзките на подови плочи с външни стени:

а) междуетажни подови плочи, балкони, козирки -

Съответно

б) подова плоча над неотопляем подземен етаж и подова плоча върху земя -

Съответно

3. около отвори на прозорци и врати -

Съответно

(3) Референтни стойности на линейния коефициент на топлопреминаване са граничните стойности по ал. 2. Топлинни мостове с по-високи стойности от референтните стойности се избягват с необходимата корекция на проектните детайли.

(4) При проектиране на нови сгради и при основно обновяване, основен ремонт и реконструкция на съществуващи сгради ефектът на топлинните мостове на конкретна сграда се отчита по изчислената проектна стойност на линейния коефициент на топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи въз основа на проектните архитектурно-строителни детайли.

(5) В случаите, когато при извършване на обследване за енергийна ефективност за сградите не е налична екзекутивна документация или документация от обследване на конструкцията, ефектът на топлинните мостове може да се отчете, като стойността на коефициента на пренос на топлина чрез топлопреминаване през плътните ограждащи конструкции, граничещи с външния въздух, се завиши с 10 %.

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Референтните стойности на коефициента на топлопреминаване за прозрачни ограждащи конструкции (прозорци и врати) за жилищни и нежилищни сгради са определени в таблица 2.

Таблица 2

(Изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.)

Референтни стойности на коефициента на топлопреминаване за прозрачни ограждащи конструкции (прозорци и врати) за жилищни и нежилищни сгради

№ по ред	Вид на сглобения елемент - завършена прозоречна система	Uw, W/m²K
1.	Външни прозорци, остъклени врати и витрини с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене, с рамка от екструдиран поливинилхлорид (PVC) с три и повече кухи камери; покривни прозорци за всеки тип отваряемост с рамка от PVC	1,4
2.	Външни прозорци, остъклени врати и витрини с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене, с рамка от дърво/покривни прозорци за всеки тип отваряемост с рамка от дърво	1,6/1,8
3.	Външни прозорци, остъклени врати и витрини с крила на вертикална и хоризонтална ос на въртене, с рамка от алуминий с прекъснат топлинен мост	1,7
4.	Окачени фасади/окачени фасади с повишени изисквания	1,75/1,9

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) За целите на наредбата изчисленията се извършват с референтните стойности по ал. 1 при изпълнение на условието в чл. 13а или по декларирани от производител стойности на технически показатели в съответствие с изискванията на българското законодателство за условията и реда за влагане на строителни продукти в строежите на Република България.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.)

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) Референтните стойности на коефициентите на топлопреминаване на видовете прозорци, остъклени врати и витрини се отнасят за сглобен строителен елемент - прозоречна система, съставляваща съвкупност от отделните ѝ конструктивни елементи: остъкление, рамки, фризове, уплътнение, обков и др.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) Стойностите по ал. 1 се отнасят за граничещите с външния въздух ограждащи елементи на сградите.

Чл. 13а. (Нов - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Стойностите на коефициентите на топлопреминаване през ограждащи елементи, граничещи с външен въздух на нови сгради и в местата на обновяване/ремонт/реконструкция на граничещи с външен въздух конструктивни елементи на съществуващи сгради, извън случаите по чл. 4, ал. 6 не може да надвишават с повече от 10 на сто референтните стойности в таблица 1 и в таблица 2.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) При определяне на общия интегриран показател кратността на неорганизирания въздухообмен (n) на вътрешния с външния въздух се приема при нормализирани условия, като стойността е не по-голяма от 0,5 h^-1. При предвидени други условия кратността на въздухообмена се изчислява в съответствие с изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) За сгради, за които се предвиждат системи за вентилация и климатизация или в които са изградени такива системи, оценката на годишния разход на енергия включва и ефекта от оползотворяване на топлината от отработения въздух (ефект от рекуперация на топлина). Средната сезонна стойност на температурния коефициент (n_r,min) на ефективност на съоръженията за рекупериране на топлината (рекуператори "въздух-въздух") на отработения въздух в системите за вентилация за режим на отопление не може да е по-малка от 70 %:

h _r,min ³ 70%.

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., отм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.)

Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) Интегрираният показател за годишен разход на енергия има екологичен еквивалент на причинени емисии въглероден диоксид (СО₂). Екологичният еквивалент се определя по потребна енергия по формулата:

където:

Е_cР е количеството емисии СО₂, t;

Q_i - количеството на i-тия вид енергиен ресурс/енергия в годишния разход на енергия, kWh;

f_i - коефициент на екологичен еквивалент на i-тия вид енергиен ресурс/енергия, g/kWh) съгласно приложение № 3;

m - броят на използваните видове енергийни ресурси/енергия.

Раздел II.
Изисквания при реконструкция, основно обновяване, основен ремонт или преустройство на съществуващи сгради

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Проверката за влагоизолация на ограждащите конструкции и елементи на отопляеми помещения с относителна влажност на въздуха под 70 % се извършва при спазване изискванията на наредбата.

Глава трета.
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ВЛАГОУСТОЙЧИВОСТ, ВЪЗДУХОПРОПУСКЛИВОСТ И ВОДОНЕПРОПУСКЛИВОСТ

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Сградните ограждащи конструкции и елементи на отопляеми сгради (помещения) с продължителна относителна влажност на въздуха под 70 % се изчисляват на влажностен режим (евентуален кондензационен пад).

(2) Външните ограждащи конструкции и елементи, както и вътрешните елементи, граничещи с неотопляеми пространства, се изчисляват на евентуален кондензационен пад (кондензирана влага). Подовете и стените, граничещи със земята, не се изчисляват на кондензационен пад.

(3) Сградните ограждащи конструкции и елементи се изчисляват на влажностен режим съгласно приложение № 6.

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) Сградите се проектират и изпълняват така, че през проектния им експлоатационен срок водната пара, проникваща чрез дифузия през сградните ограждащи конструкции и елементи, да не кондензира или общата сума на кондензираните водни пари в края на изчислителния период на навлажняване да не причинява вреди на топлинната изолация и устойчивостта на конструкцията.

(2) (Попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) Образуването на конденз по вътрешните повърхности на външните ограждащи конструкции и елементи се предотвратява, ако техният коефициент на топлопреминаване удовлетворява условието:

където:

q_s е температурата на оросяване (°C) съгласно табл. 1 на приложение № 7;

a_i - коефициентът на топлопредаване на вътрешната повърхност.

Чл. 20. (1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:

1. (попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) общата влажност на материала (x_uk'), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност (x_max):

където:

x_r' е експлоатационната влажност, %;

Dx_dif'- влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %;

2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване Dx_dif' се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.

(2) Стойностите на x_r' и на x_max за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.

(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и в зони с очакван кондензационен пад.

(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване Dx_dif' се изчислява съгласно приложение № 6.

Чл. 21. (1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:

1. qi = qe = 18 °C;

2. fi = fe = 65 %;

където fi и fe са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.

(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.

Чл. 22. (1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:

1. при външна относителна влажност 90 %;

2. при температура на външния въздух qe:

а) qe = 5°С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5°С;

б) qe = - 5°С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5°С до минус 14,5°С;

в) qe = - 10°С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5°С.

(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.

Чл. 23. (1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:

1. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) изискванията за клас 1 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или

3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.

(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.

(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.

(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.

(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.

Чл. 24. (1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието:

fst.g < 0,25.

(2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.

Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Част "Енергийна ефективност" се разработва като самостоятелна част на инвестиционния проект в следните случаи:

1. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) за нови сгради;

2. при обновяване и/или основен ремонт на съществуващи сгради, при които строителните и монтажните работи обхващат над 25 на сто от площта на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата и се променят енергийни характеристики на ограждащите елементи и/или енергийни характеристики на системите за поддържане на микроклимата в сградата;

3. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) при реконструкция, преустройство, надстрояване или пристрояване на съществуваща сграда, при които ограждащите елементи на реконструираната, преустроената, надстроената или пристроената част обхващат над 25 на сто от ограждащите елементи на сградата спрямо съществуващото ѝ състояние и се променят енергийни характеристики на ограждащи конструктивни елементи и/или енергийни характеристики на системите за поддържане на микроклимата в сградата, за които в нормативен акт са определени специфични изисквания на сградата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) В случаите по ал. 1, т. 1, при които със заданието за проектиране не е определен източник/източници на топлина и/или студ, първичната енергия се изчислява за електричество, като се отчита референтната стойност на коефициента за загуби при добив/производство и пренос на енергоресурси и енергии за този вид енергия.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) Проектите на системи за отопление и/или охлаждане за сградите от обхвата на тази наредба се разработват при спазване изискванията на Наредба № 15 от 2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия, на ЗЕЕ и на Закона за енергията от възобновяеми източници. За оптимизиране на годишния разход на енергия при съвместното функциониране на системите за отопление/охлаждане/вентилация проектите на тези системи се изработват въз основа на изчисленията за годишен разход на енергия и енергийния баланс на сградата в част "Енергийна ефективност".

(4) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) В случаите по чл. 4, ал. 5 и 6 не се възлага, съответно не се разработва самостоятелна част "Енергийна ефективност" на инвестиционния проект, освен ако това не е предвидено със заданието за проектиране.

(5) (Нова - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Част "Енергийна ефективност" и изчисленията на техническите показатели по чл. 4, ал. 5 и 6 се изготвят и подписват от проектант по част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация" при спазване на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране за съответните ограничения по вид и размер на предоставяните проектантски услуги. В случаите по ал. 4, в които не се възлага изработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", изчисленията на техническите показатели по чл. 4, ал. 5 и 6 се включват в част "Топлоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация", а когато проектът не предвижда такава част, изчисленията се прилагат към част "Архитектурна".

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) При обследване за енергийна ефективност на сгради, при проектиране на сгради, при оценяване на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност и при съставяне на сертификати за енергийни характеристики на нови сгради или сертификати за енергийни характеристики на сгради в експлоатация съгласно изискванията на Наредба № Е-РД-04-1 от 2016 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради (ДВ, бр. 10 от 2016 г.) интегрираният показател "специфичен годишен разход на първична енергия" в kWh/m² кондиционирана площ на сградата се изчислява съгласно методиката в приложение № 3 към чл. 5.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) На фаза идеен проект се изчислява обобщен коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата въз основа на топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали. Обобщеният коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата се определя по формулата:

където:

U_об е обобщеният коефициент на топлопреминаване на ограждащата конструкция на сградата, W/m²K;

H_tr - коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване, определен по методиката съгласно приложение № 3, с топлофизичните характеристики на предвидените в проекта строителни продукти и материали, W/K;

A - площта на k-тия елемент, който огражда отоплявания/охлаждания обем, определена по външните ѝ размери, m².

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) По желание на възложителя/собственика на сградата на фаза идеен проект част "Енергийна ефективност" може да се изготви и с пълен обхват на изчисленията съгласно приложение № 3 за определяне на общия и специфичния годишен разход на енергия, както и за определяне на класа на енергопотребление на сградата. В този случай класът на енергопотребление на идейна фаза е прогнозен и не може да послужи за издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда по реда на ЗЕЕ.

(4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) Идейният проект по ал. 2 може да послужи за разработване на технически и работен проект на сградата в следните случаи:

1. в случаите по ал. 2, когато обобщеният коефициент на топлопреминаване е не по-голям от обобщения коефициент на топлопреминаване на конкретната сграда, изчислен по формула (6), но със стойностите на коефициентите в таблици 1 и 2;

2. в случаите по ал. 3, когато класът на енергопотребление отговаря на минималното изискване за нови сгради от скалата за съответния тип.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Част "Енергийна ефективност" съдържа:

1. (доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) на фаза идеен проект когато е приложимо:

а) (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, а когато те са известни - и отопляема площ, площ на пода на пространството, което се охлажда, кондиционирана площ, брутен и нетен обем на сградата, както и характерни зони с режимите им на обитаване;

б) данни за характерни параметри на външния въздух и параметри на вътрешния климат в зависимост от категорията на топлинната среда и режимите на обитаване на сградата;

в) (изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) схеми на най-характерните ограждащи конструкции и елементи, въз основа на които е изчислен обобщеният коефициент на топлопреминаване през ограждащата конструкция на сградата; на схемите се показват структурите на плътните и прозрачните елементи на конструкцията на сградата с информация за топлофизичните им характеристики и дебелини, площите на ограждащите елементи, участващи в изчисляването на обобщения коефициент на топлопреминаване през ограждащата конструкция на сградата, а по преценка на проектанта - и други технически характеристики на ограждащите елементи, които имат отношение към енергийната ѝ ефективност, когато са известни на идейна фаза;

г) (изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) доказателства по отношение на други съществени характеристики на топлоизолационните продукти по предвидената им употреба в сградата, поясняващи доколко техническите им параметри не противоречат на други изисквания към сградите съгласно чл. 169, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ);

д) оценка на потенциала на възможните енергийните източници в сградата, в т.ч. възобновяеми;

е) заключение за съответствие с нормите за енергийна ефективност съгласно наредбата и за нормативната допустимост за разработване на инвестиционния проект на следващи фази въз основа на идеен проект в контекста на изискванията за енергийна ефективност;

2. на фаза технически и работен проект:

а) (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) описание на сградата, включващо предназначение, местонахождение, ориентация, режими на обитаване, общи геометрични характеристики, в т.ч. отопляема площ, площ на пода на пространството, което се охлажда, кондиционирана площ, брутен и нетен обем на сградата, геометрични и топлофизични характеристики на ограждащите конструкции, систематизирани по видове и по небесна ориентация;

в) зони на сградата (отоплявани и/или охлаждани) с режимите им на обитаване, определени по критериите в т. 3.1.2.1 на приложение № 3;

г) проектно допускане/условия за среднопретеглен брой на обитателите (в т.ч. и потенциалните посетители), определен като едновременно дневно присъствие;

д) систематизирано описание на източниците на топлинни печалби в сградата/зоните по функционални групи и заложените за тях проектни условия за режими на работа и едновременни мощности;

е) (доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) съставяне на енергиен баланс на сградата по системи, разходващи енергия (отопление, вентилация, охлаждане, осветление, горещо водоснабдяване, уреди, потребяващи енергия);

ж) оценка на потенциала и на ефективността на избраните енергийни източници за сградата, в т.ч. възобновяеми; при проектиране на нови сгради възобновяемите източници на енергия се анализират за доказване на техническите възможности за използването им в сградата и за икономическата целесъобразност на инвестиция в този вид източници;

з) изчисляване на специфичния годишен разход на енергия по потребна и по първична енергия; представяне на разхода на потребна енергия по компоненти на топлинния и енергиен баланс; определяне на класа на енергопотребление на сградата по първична енергия и доказване изпълнението на нормативното изискване за съответната сграда по приложимата скала на енергопотребление;

и) (нова - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) данните, необходими за попълване на образеца и издаване на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда.

(2) При изготвяне на инвестиционни проекти за нови сгради възможностите за използване на енергията от възобновяеми източници се анализират в част "Енергийна ефективност", а за съществуващи сгради - в обследването за енергийна ефективност.

Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Оценката за съответствие на инвестиционен проект на сграда с изискването за енергийна ефективност по чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ е систематична проверка за съответствие на изчисленията в част "Енергийна ефективност" с приложимите изисквания на нормативните актове за енергийна ефективност и с техническите спецификации.

(2) Оценката за съответствие по ал. 1 включва:

1. проверка на обхвата, съдържанието и съответствието на направените изчисления в част "Енергийна ефективност";

2. постигнатата съгласуваност между проектните части по отношение на техническите параметри, влияещи върху разхода на енергия в сградата и неговото оптимизиране;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) наличието в част "Енергийна ефективност" на всички параметри, изискващи се за издаването на сертификат за енергийни характеристики на нова сграда преди въвеждането на сградата в експлоатация.

(3) Идейните проекти, както и проектите, за които не се изисква разработване на самостоятелна част "Енергийна ефективност", не подлежат на оценка за съответствие с изискването за енергийна ефективност.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Проектите на сградите се оценяват за съответствие с изискването за енергийна ефективност на фаза технически или работен проект, когато имат изготвена самостоятелна част "Енергийна ефективност". Оценката за съответствие се оформя във вид на самостоятелен доклад, който се подпечатва с печата на юридическото лице, изпълнител на оценката, и се подписва от управителя и от консултантите по енергийна ефективност в състава на изпълнителя, които са извършили оценката. Оценката за съответствие с изискването за енергийна ефективност може да се извърши и като част от комплексния доклад по чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, когато е изпълнено условието на чл. 142, ал. 11 ЗУТ.

Чл. 28. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати, декларации, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) При проектирането на сгради се предвиждат строителни продукти, чиито експлоатационни показатели по отношение на съществените им характеристики осигуряват изпълнението на изискванията към строежите съгласно чл. 169, ал. 1 ЗУТ и отговарят на техническите спецификации по смисъла на Наредбата за съществените изисквания към строежите и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 325 на Министерския съвет от 2006 г. (ДВ, бр. 106 от 2006 г.), съответно Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО (ОВ на ЕС, бр. L88 от 4.4.2011 г.).

(4) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Продуктите, влагани в сградите, произведени и /или пуснати на пазара в държави - членки на Европейския съюз, и в Турция, или законно произведени в държава от Европейската асоциация за свободна търговия - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да се ползват с характеристиките им за целите на тази наредба, при положение че осигуряват еднакво или по-високо ниво на безопасност за здравето и живота на обитателите на сградите и опазването на околната среда.

Чл. 29. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) Параметрите на системите за оползотворяване на слънчева енергия за битово горещо водоснабдяване се определят по метода съгласно приложение № 11.

Чл. 30. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) Когато генераторът на топлина или студ (в системите за отопление, охлаждане и вентилация, както и при загряване на вода за битови нужди) е термопомпа, при определяне на брутната потребна енергия като коефициент на полезно действие се използва сезонният коефициент на трансформация на термопомпата.

Чл. 31. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) За да се счита произведената енергия от термопомпи за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпите с електрически задвижвани компресори в режим на "отопление" е не по-малка от SPF_min=3,5.

Чл. 32. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) В случаите, когато термопомпите използват термична енергия (директно или от изгаряне на горива), за да се счита произведената енергия от тях за енергия от възобновяеми източници при крайното потребление на енергия, минималната стойност на средната сезонна ефективност на термопомпата не може да е по-малка от SPF_min=1,15.

Чл. 33. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) Стойностите по чл. 31 и 32 са предпоставка за нормативна осигуреност на висока ефективност на топло- и студоснабдяването с оптимални разходи за енергия при използване на термопомпите като източници на топлина/студ съгласно изискванията на Директива 2010/31/ЕС.

Чл. 34. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) За изчисляване на стойностите на коефициента на трансформация (SСОР) се отчита потреблението на енергия на циркулационните помпи в комплектовката на термопомпите в съответствие с делегиран Регламент (ЕО) № 641 от 2009 г. на Комисията за прилагане на Директива 2005/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на изискванията за екопроектиране на безсалникови автономни циркулационни помпи и безсалникови вградени в продукти циркулационни помпи.

Чл. 35. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г.) За изчисляване на интегрирания показател се отчитат изискванията към коефициента на полезно действие на котли, вкл. кондензни, както и котли, изгарящи биомаса при номинален и при частичен товар, дадени в таблица 3.

Таблица 3

Вид на котела	Мощност, kW	КПД при номинална мощност Pn		КПД при частичен товар
Вид на котела	Мощност, kW	средна температура на водата, °С	изисквания за КПД, %	средна температура на водата, °С	изисквания за КПД, %
Стандартни котли	4 - 400	70	³84+2*logPn	³50	³ 80+3*logPn
Нискотемпературни котли ⁽¹⁾	4 - 400	70	³87,5+1,5*logPn	40	³87,5+1,5*logPn
Газокондензиращи котли	4 - 400	70	³91+1*logPn	30 ⁽²⁾	³97+1*logPn
Подобрени кондензационни котли	4 - 400	70	94,0 +1,0*logPn
	Година на производство
Котли на биомаса с естествена тяга	Произведени преди 1978 г.	70	78,0 +2,0*log(Ф_Pn/1000)	50	72,0 + 3,0*log(Ф_Pn/1000)
	Произведени през 1978 - 1994 г.	70	80,0 +2,0*log(Ф_Pn/1000)	50	75,0 + 3,0*log(Ф_Pn/1000)
	Произведени след 1994 г.	70	81,0 +2,0*log(Ф_Pn/1000)	50	77,0 + 3,0*log(Ф_Pn/1000)
Котли на биомаса с изкуствена тяга	Произведени преди 1978 г.	70	80,0 +2,0*log(Ф_Pn/1000)	50	75,0 + 3,0*log(Ф_Pn/1000)
	Произведени през 1978 - 1986 г.	70	82,0 +2,0*log(Ф_Pn/1000)	50	77,5 + 3,0*log(Ф_Pn/1000)
	Произведени през 1986 - 1994 г.	70	84,0 +2,0*log(Ф_Pn/1000)	50	80,0 + 3,0*log(Ф_Pn/1000)
	Произведени след 1994 г.	70	85,0 +2,0*log(Ф_Pn/1000) ⁽³⁾		81,5 + 3,0*log(Ф_Pn/1000)
Забележки: * - знак за умножение. ⁽¹⁾ Включително кондензиращи котли, използващи течни горива. ⁽²⁾ Температура на захранващата вода в котела. ⁽³⁾ Топлинна мощност на котела при номинално налягане

Допълнителни разпоредби

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) По смисъла на тази наредба:

1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт", "основно обновяване" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.

2. (доп. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) "Референтни стойности" са стойностите на показателите на ограждащите конструкции и елементи, елементите и агрегатите на системите за осигуряване на микроклимата в сградите, които се регламентират в националното законодателство за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите, които се използват за сравнение със стойностите, изчислени/определени за сградата.

3. "Референтна стойност на общия годишен разход на енергия в сграда" е стойността, която се изчислява въз основа на референтните стойности на показателите на ограждащите конструкции и елементи и на елементите и агрегатите на системите за осигуряване на микроклимата в сградата. Стойността съответства на референтната интегрирана енергийна характеристика на сграда съгласно наредбата по чл. 15, ал. 3 ЗЕЕ.

4. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) "Нетна потребна енергия" е енергията, която трябва да се внесе или отнеме от кондиционирания обем.

5. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) "Брутна потребна енергия" за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. При използване на термопомпи като генератори на топлина/студ в системи за отопление/охлаждане в сграда брутната потребна енергия е сума от брутната потребна енергия, доставена до сградата за трансформирането ѝ в топлина или студ за поддържане параметрите на микроклимата, и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи в сградата.

6. (изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Първична енергия" е количеството енергия, която не е била обект на процес на превръщане и/или преобразуване. Първичната енергия за определяне на класа на енергопотребление на сграда не включва енергията от възобновяеми източници.

7. "Обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи" е площта на външните ограждащи конструкции - стени, прозорци и врати, под и покрив, определена по външните им размери.

8. "Обща отопляема площ на сграда" е сумата от площите на всички отопляеми пространства в сградата, в т.ч. общата площ на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми помещения в сградата. Площите се определят по външните им размери.

9. "Охлаждан обем" е сумата от обемите на пространствата, от които се изнася топлина за поддържане на определена температура.

10. "Охлаждане" е процес на изнасяне на топлина от сграда или от част от сграда за поддържане на определена температура.

11. "Общ отопляем обем на сграда" е сумата от обемите на отопляемите пространства в сградата, в т.ч. обемите на помещенията и пространствата за общо ползване, в случаите, когато не се отопляват, но граничат с отопляеми пространства. Обемите се определят по външните им размери.

12. "Действителен коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия (коефициент на енергопреминаване)" е показател, който отчита дела на преминалата слънчева енергия през остъклените ограждащи повърхности от пълната лъчиста слънчева енергия, попаднала върху тях.

13. "Вентилация" е процес на въздухообмен в сграда за осигуряване на пресен въздух за обитателите.

14. "Топлинен мост" е вертикален или хоризонтален стоманен или бетонен елемент от конструкцията на сграда, през който количеството преминала топлина в резултат на температурна разлика между вътрешната към външната среда е по-голямо, отколкото през останалата част на конструкцията.

15. "Кратност на въздухообмена" е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.

16. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) "Нова сграда" е всяка новоизградена сграда до 6 години от въвеждането ѝ в експлоатация.

17. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) "Термопомпа" е машина, съоръжение или инсталация, които пренасят топлина от естествената окръжаваща среда (въздух, вода или почва) към сгради или промишлени съоръжения чрез обръщане на естествения топлинен поток по такъв начин, че той преминава от по-ниска към по-висока температура. При термопомпи с обратимо действие топлината може да се пренася и от сградите към естествената окръжаваща среда.

18. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) "Обследване за енергийна ефективност на сгради" е процес, основан на систематичен метод за определяне и остойностяване на енергийните потоци и разходи в сградите и определящ обхвата на технико-икономическите параметри на мерките за повишаване на енергийната ефективност.

19. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Производствени сгради" са сградите за: производство в строителната промишленост, енергетиката, химични и фармацевтични производства, металургични производства, машиностроителни, машиноремонтни и металообработващи производства, дървообработващи производства, текстилни производства, производства за преработка на животински и растителни продукти, производство на хранителни продукти и вкусови вещества, за добив и преработване на руда, въглища, нерудни изкопаеми, нефт и газ (включително временните строежи по чл. 54, ал. 6 ЗУТ за търсене, проучване или добив на подземни богатства); автобази със сервиз за обслужване; сгради за селскостопански дейности - животновъдни сгради, оранжерии и други обекти, свързани с тях.

20. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) "Сграда" е конструкция със стени и покрив, в която се използва енергия за регулиране на вътрешната температура.

21. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Външни ограждащи елементи на сградата" е система от компоненти (конструкции и елементи - плътни и прозрачни) на дадена сграда, които отделят вътрешната от външната среда на сградата.

22. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Сграден компонент" е техническа сградна инсталация или компонент от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата.

23. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Климатизиран обем" е отопляем обем или обем за охлаждане.

24. (нова - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) "Климатизирана площ" е общата площ на пода на климатизирания обем, която включва площта на климатизирано пространство чрез отоплителна и/или охладителна система и площта на индиректно климатизирани неотопляеми/неохлаждани пространства (приземни и подземни етажи) с топлинни загуби/притоци. Климатизираната площ се определя по външните размери на сградата.

25. (нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Категории на сгради" са групи сгради, които са разграничени в по-голяма степен по размер, възраст, строителни продукти, модел на ползване, климатична зона или други критерии, отколкото определените в параграф 5 на приложение I към Директива 2010/31/ЕС.

26. (нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Енергийна ефективност в сгради" е осигуряването и поддържането на нормативните параметри на микроклимата в сградите с минимални финансови разходи за енергия.

27. (нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Енергия от възобновяеми източници" е енергията от възобновяеми неизкопаеми източници: вятърна енергия, слънчева енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в атмосферния въздух - аеротермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина под повърхността на твърдата почва - геотермална енергия, енергия, съхранявана под формата на топлина в повърхностните води - хидротермална енергия, океанска енергия, водноелектрическа енергия, биомаса, газ от възобновяеми източници, сметищен газ и газ от пречиствателни инсталации за отпадни води.

28. (нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Кондициониран обем" е обемът от сградата, за който са определени нормативни изисквания за параметрите или за част от параметрите на микроклимата (температура, подвижност на въздуха, относителна влажност, чистота на въздуха (количество пресен въздух), осветеност и ниво на шума.

29. (нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Кондиционирана" площ е площта на пода на кондиционирания обем.

30. (нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Топлинна зона" е обособена част от сграда, която включва пространства от сградата с еднакво функционално предназначение, топло- и/или студоснабдяване от една система, еднакъв режим на обитаване, еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане) и специфични изисквания за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К.

31. (нова - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) "Сграда с близко до нулата потребление на енергия" е сграда, която отговаря едновременно на следните условия:

а) енергопотреблението на сградата, определено като първична енергия, отговаря на клас А от скалата на класовете на енергопотребление за съответния тип сгради;

б) не по-малко от 55 % от потребната (доставената) енергия за отопление, охлаждане, вентилация, гореща вода за битови нужди и осветление е енергия от възобновяеми източници, разположени на място на ниво сграда или в близост до сградата.

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) С тази наредба се въвеждат разпоредби на Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ, L 153/13 от 18 юни 2010 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 4 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 6 ЗУТ и чл. 31, ал. 4 ЗЕЕ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).

§ 4. (Предишен § 3 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.

§ 5. (Предишен § 4 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.

§ 6. (Предишен § 5 - ДВ, бр. 80 от 2013 г., в сила от 14.10.2013 г.) Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.

§ 7. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.) (1) Националните минимални изисквания към енергийните характеристики на сградите и сградните компоненти се определят и сравняват по отношение на равнищата на оптималните разходи в съответствие с изискванията на Делегиран регламент (ЕС) № 244/2012 на Комисията от 2012 г.

(2) Резултатите и входящите данни и допускания, използвани за изчисленията по ал. 1, се предоставят с доклад до Европейската комисия на редовни интервали, които са не по-дълги от пет години.

(3) Когато резултатите по ал. 1 показват, че действащите минимални изисквания за енергийните характеристики съответстват на значително по-ниска енергийна ефективност в сравнение с равнищата на оптималните разходи във връзка с минималните изисквания за енергийните характеристики, разликите се обосновават писмено в доклада по ал. 2. В случаите, когато тази разлика не може да бъде обоснована, докладът се придружава от план, в който се описват подходящите мерки за значителното ѝ намаляване до следващото преразглеждане на минималните изисквания за енергийните характеристики.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ, ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ИКОНОМИЯ НА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 2 ОТ 2010 Г.)

§ 6. Производствата по заявленията за одобряване на инвестиционни проекти, подадени до 1 февруари 2010 г. включително, се довършват по досегашния ред.

Преходни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ, ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ИКОНОМИЯ НА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 14.10.2013 Г.)

§ 17. (1) Наредбата не се прилага за сгради, за които е започнало производство по въвеждането им в експлоатация.

(2) За започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

(ОБН. - ДВ, БР. 80 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 14.10.2013 Г.)

§ 18. Наредбата влиза в сила един месец след обнародването ѝ в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ, ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ИКОНОМИЯ НА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 25.10.2013 Г.)

§ 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ, ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ИКОНОМИЯ НА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.07.2015 Г.)

§ 28. Наредбата е преминала процедурата за обмен на информация в областта на техническите регламенти по реда на Постановление № 165 на Министерския съвет от 2004 г. за организацията и координацията на обмена на информация за технически регламенти и правила за услуги на информационното общество и за установяване на процедурите, свързани с прилагането на някои национални технически правила за продукти, законно предлагани на пазара на друга държава членка (ДВ, бр. 64 от 2004 г.), с което е въведена Директива 98/34/ЕС, изменена с Директива 98/48/ЕС.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ, ТОПЛОСЪХРАНЕНИЕ И ИКОНОМИЯ НА ЕНЕРГИЯ В СГРАДИ

(ОБН. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.07.2015 Г., ДОП. - ДВ, БР. 35 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.05.2015 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 90 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2015 Г.)

§ 29. (1) В срок до две години от влизането в сила на наредбата числовите стойности на границите на енергопотребление от скалата на класовете на енергопотребление за различните категории сгради се проучват за резултатите от прилагането им и при необходимост се актуализират.

(2) Допуска се в срока по ал. 1 при доказана и обоснована невъзможност за сгради, за които се установи, че не може да се изпълни изискването за принадлежност към съответния клас от скалата с числови граници, класът на енергопотребление да се определя по методиката съгласно приложение № 3 чрез изчисляване на референтните стойности на EP_max,s и EP_max,r за конкретната сграда. Невъзможността за изпълнение на нормативното изискване за принадлежност към съответния клас от скалата с числови граници се доказва пред органа, осъществяващ контрол по спазване на законодателството в областта на енергийната ефективност.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.)

§ 30. (1) (Доп. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) Наредбата влиза в сила три месеца след обнародването ѝ в "Държавен вестник", с изключение на § 6, 7, 9, 14, 19, 22 и 26, които влизат в сила от деня на обнародването ѝ и се прилагат за проекти, финансирани изцяло или частично с публични и/или европейски средства.

(2) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането ѝ в сила.

(3) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от съответния орган, компетентен за неговото одобряване.

(4) Наредбата не се прилага за сгради, за които производството по въвеждането им в експлоатация е започнало преди влизането в сила на наредбата. За започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

(5) Наредбата не се прилага за сгради, за които до влизането в сила на наредбата са депозирани при възложителя/собственика на сградата документите по чл. 18 от Наредба № 16-1594 от 2013 г. за обследване за енергийна ефективност, сертифициране и оценка на енергийните спестявания на сгради.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДИ

Преходни и Заключителни разпоредби

(ОБН. - ДВ, БР. 90 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 20.11.2015 Г.)

§ 13. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането ѝ в сила.

(2) За започнато производство по одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж се счита датата на внасяне на инвестиционния проект за одобряване от компетентния орган. За започнато производство се счита и наличието на съгласуван идеен инвестиционен проект от съответния орган, компетентен за неговото одобряване.

(3) Наредбата не се прилага за сгради, за които производството по въвеждането им в експлоатация е започнало преди влизането в сила на наредбата. За започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

§ 14. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник".

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 21.11.2017 Г.)

§ 19. (1) Наредбата се прилага за инвестиционни проекти, за които производството по одобряване на инвестиционен проект и производството по издаване на разрешение за строеж започва след влизането ѝ в сила.

(3) Наредбата не се прилага за сгради, за които производството по въвеждането им в експлоатация е започнало преди влизането ѝ в сила. За започнато производство по въвеждане в експлоатация се счита датата на внасяне на искане пред компетентния орган съгласно ЗУТ.

(4) Наредбата не се прилага за сгради, които са в процес на изпълнение на СМР по издадено разрешение за строеж преди влизането ѝ в сила.

§ 20. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в "Държавен вестник".

Приложение № 1 към чл. 1, ал. 4

(Предишно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 4, изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., предишно Приложение № 1 към чл. 2, ал. 3, изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.)

1. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Стандарти от приложното поле на наредбата:

1.1. БДС EN ISO 13790 "Енергийни характеристики на сгради. Изчисляване на потребната енергия за отопляване и охлаждане на пространство" и позованите в него задължителни за прилагане на този стандарт документи, въведени като български държавни стандарти, както следва:

а) БДС EN ISO 6946:2008 "Строителни елементи и елементи на сгради. Топлинно съпротивление и коефициент на топлопреминаване. Метод за изчисление (ISO 6946:2007)";

б) БДС EN ISO 7345:2000 "Топлоизолация. Физични величини и определения (ISO 7345:1987)";

в) БДС EN ISO 10077-1:2006 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчисляване на коефициента на топлопреминаване. Част 1: Общи положения (ISO 10077-1:2006)";

г) БДС EN ISO 13370:2008 "Топлинни характеристики на сгради. Топлопреминаване през земната основа. Методи за изчисление (ISO 13370:2007)";

д) БДС EN ISO 13786:2008 "Топлинни характеристики на строителните елементи. Динамични топлинни характеристики. Изчислителен метод (ISO 13786:2007)";

е) БДС EN ISO 13789:2008 "Топлинни характеристики на сгради. Коефициент на топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация. Метод за изчисление (ISO 13789:2007)";

ж) БДС EN ISO 15927-4:2006 "Хигротермални характеристики на сгради. Изчисляване и представяне на климатични данни. Част 4: Часови данни за изчисляване на годишната енергия, използвана за затопляне и охлаждане (ISO 15927-5:2004)";

з) БДС EN 15217:2007 "Енергийни характеристики на сгради. Методи за изразяване на енергийните характеристики и за енергийна сертификация на сгради".

1.2. БДС EN ISO 14683:2008 "Топлинни мостове в строителните конструкции. Коефициент на линейно топлопреминаване. Опростени методи и ориентировъчни изчислителни стойности (ISO 14683:2007)".

1.3. БДС EN 12207 "Прозорци и врати. Въздухопроницаемост. Класификация".

Забележка. За датираните позовавания се прилагат само цитираните издания. За недатираните позовавания се прилагат последните издания на позованите документи (включително измененията).

2. Основни означения и единици за измерване:

Q_p, kWh е количеството годишна първична енергия;

Q_NH, kWh - количеството годишна потребена енергия за отопляване;

Q_NC, kWh - количеството годишна потребна енергия за охлаждане;

Q_W, kWh - годишното количество потребна енергия за гореща вода за битови нужди;

Q_r, kWh - годишното количество регенерирана енергия в сградата;

s - отопляваното/охлажданото пространство в сградата;

A, m² - общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата;

A_f, m² - общата площ на отоплявано/охлаждано пространство в сградата, определена по външни размери;

V_s, m³ - обемът на отоплявано/охлаждано пространство в сградата, определен по външни размери;

V, m³ - обемът на отоплявано/охлаждано пространство в сградата, определен по вътрешни размери;

DD, Kd са денградуси;

U,W/ m²K - коефициентът на топлопреминаване;

g - коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия;

- температурата на въздуха в отопляваното пространство S;

- температурата на въздуха в охлажданото пространство S;

- средната месечна стойност на температурата на окръжаващата външна среда;

t, h - продължителността на месеца в часове;

H_ve, W/K - коефициентът на пренос на топлина с вентилационния въздух при температурна разлика 1К;

H_tr, W/K - коефициентът на пренос на топлина през ограждащите елементи при температурна разлика 1К;

- линейният коефициент на топлопреминаване по вътрешните размери;

- линейният коефициент на топлопреминаване по външните размери;

n, h^-1 - кратността на въздухообмена;

f_st - процент остъкляване.

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 7

(Предишно Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.)

Таблица 1

Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места

1	2	3	4	5	6
1.	Айтос	175	2400	175	2030
2.	Ардино	180	2500	180	2140
3.	Асеновград	170	2400	167	2060
4.	Балчик	180	2400	180	2040
5.	Белоградчик	195	3000	195	2610
6.	Берковица	195	3000	195	2610
7.	Благоевград	170	2400	170	2060
8.	Бойчиновци	180	2800	180	2440
9.	Ботевград	190	2800	190	2420
10.	Брезник	210	3200	210	2780
11.	Бургас	170	2300	170	1960
12.	Бяла	175	2700	175	2350
13.	Бяла Слатина	175	3000	175	2650
14.	Варна	180	2400	180	2040
15.	Велинград	200	3300	200	2860
16.	Видин	185	2800	185	2430
17.	Враца	180	2700	180	2340
18.	Габрово	190	2800	190	2420
19.	Генерал Тошево	190	2800	190	2420
20.	Годеч	200	3100	200	2700
21.	Горна Оряховица	180	2700	180	2340
22.	Гоце Делчев	180	2600	180	2240
23.	Горни Чифлик	185	2500	185	2130
24.	Грудово	175	2400	175	2050
25.	Девин	210	3000	210	2580
26.	Димитровград	175	2400	175	2050
27.	Добрич	190	2800	190	2420
28.	Дряново	185	2700	185	2330
29.	Дулово	190	2800	190	2420
30.	Дупница	190	2700	190	2320
31.	Елена	190	2800	190	2420
32.	Елен Пелин	195	2900	195	2510
33.	Елхово	175	2400	175	2050
34.	Златарица	185	2800	185	2430
35.	Ивайловград	170	2300	170	1960
36.	Исперих	190	2800	190	2420
37.	Ихтиман	195	3400	195	3010
38.	Казанлък	190	2800	190	2420
39.	Карлово	180	2600	180	2240
40.	Карнобат	175	2400	175	2050
41.	Кнежа	190	3000	190	2620
42.	Копривщица	250	4000	250	3500
43.	Котел	190	2800	190	2420
44.	Крумовград	175	2400	175	2050
45.	Кубрат	185	2800	185	2430
46.	Кула	190	3000	190	2620
47.	Кърджали	175	2400	175	2050
48.	Кюстендил	190	2700	190	2320
49.	Ловеч	180	2700	180	2340
50.	Лом	180	2700	180	2340
51.	Луковит	180	2600	180	2240
52.	Мадан	210	3000	210	2580
53.	Малко Търново	170	2200	170	1860
54.	Момчилград	180	2500	180	2140
55.	Монтана	180	2800	180	2440
56.	Никопол	175	2600	175	2250
57.	Нова Загора	175	2400	175	2050
58.	Нови пазар	190	2800	190	2420
59.	Омуртаг	190	2800	190	2420
60.	Оряхово	175	2600	175	2250
61.	Павликени	180	2700	180	2340
62.	Пазарджик	175	2500	175	2150
63.	Панагюрище	195	3000	195	2610
64.	Перник	195	3000	195	2610
65.	Петрич	155	2000	155	1690
66.	Пещера	165	3000	165	2270
67.	Пирдоп	180	3100	180	2740
68.	Плевен	180	2700	180	2340
69.	Пловдив	175	2500	175	2150
70.	Поморие	170	2300	170	1960
71.	Попово	185	2800	185	2430
72.	Преслав	190	2800	190	2420
73.	Провадия	180	2600	180	2240
74.	Първомай	180	2600	180	2240
75.	Радомир	185	3000	185	2630
76.	Разград	190	2800	190	2420
77.	Разлог	220	3300	220	2860
78.	Русе	175	2600	175	2250
79.	Самоков	220	3300	220	2860
80.	Сандански	160	2100	160	1780
81.	Свиленград	165	2200	165	1870
82.	Свищов	175	2600	175	2250
83.	Своге	195	3000	195	2610
84.	Севлиево	185	2800	185	2430
85.	Силистра	180	2700	180	2340
86.	Сливен	175	2400	175	2050
87.	Сливница	200	3100	200	2700
88.	Смолян	240	3600	240	3120
89.	София	190	2900	190	2520
90.	Созопол	160	2100	160	2780
91.	Стара Загора	170	2300	170	1960
92.	Тервел	190	2800	190	2420
93.	Тетевен	195	3000	195	2610
94.	Тополовград	170	2400	170	2600
95.	Троян	195	3000	195	2610
96.	Трън	220	3500	220	3060
97.	Трявна	190	2800	190	2420
98.	Тутракан	180	2700	180	2340
99.	Търговище	190	2800	190	2420
100.	Велико Търново	180	2600	180	2240
101.	Харманли	170	2300	170	1960
102.	Хасково	175	2300	175	1950
103.	Хисаря	175	2500	175	2150
104.	Царево	160	2100	160	1780
105.	Чепеларе	250	3800	250	3300
106.	Чирпан	180	2600	180	2240
107.	Шумен	190	2800	190	2420
108.	Ямбол	180	2500	180	2140

Забележки:

1. В случаите, когато в табл. 1 няма данни за съответното населено място, продължителността на отоплителния период и денградусите се определят в зависимост от климатичната зона по картата и данните в табл. 2 от това приложение.

2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.) Когато надморската височина на дадено населено място е по-голяма от 500 m, годишният разход на енергия се пресмята по данните за съответната климатична зона, към която принадлежи населеното място, и се умножава с отношението на денградусите за населеното място съгласно табл. 1 и денградусите за зоната.

Таблица 2

Базови стойности на климатичните фактори по климатични зони

Климатична	Северно Черноморие
зона 1

Отоплителен
период	Начало: 21 октомври	Изчислителна външна	-11,0°C
	Край: 20 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2400
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

1,9

2,7

5,1

10,2

15,6

20,2

23,7

22,3

19,0

13,8

9,0

4,3

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	22,9	34,8	47,7	63,6	77,7	84,3	83,7	75,9	60,7	40,9	26,1	20,2
Изток	40,4	59,2	68,4	85,5	108,3	122,0	126,4	126,2	104,5	68,0	45,8	36,6
Запад	40,4	59,2	68,4	85,5	108,3	122,0	126,4	126,2	104,5	68,0	45,8	36,6
Юг	72,7	95,9	87,5	83,7	90,5	97,4	104,9	126,5	133,7	104,3	80,6	67,8
Хоризонтална
повърхност	50,1	81,2	109,0	149,7	194,1	218,0	226,5	219,7	166,5	97,2	58,3	43,9

Средна месечна относителна влажност, %

78,0

74,0

70,0

73,0


Климатична	Добруджа
зона 2

Отоплителен
период	Начало: 21 октомври	Изчислителна външна	-15,0°C
	Край: 25 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2800
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

0,5

0,9

4,0

9,7

14,9

18,4

21,0

20,7

15,8

11,6

6,3

0,7

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	22,9	34,8	47,7	63,6	77,7	84,3	83,7	75,9	60,7	40,9	26,1	20,2
Изток	40,4	59,2	68,4	85,5	108,3	122,0	126,4	126,2	104,5	68,0	45,8	36,6
Запад	40,4	59,2	68,4	85,5	108,3	122,0	126,4	126,2	104,5	68,0	45,8	36,6
Юг	72,7	95,9	87,5	83,7	90,5	97,4	104,9	126,5	133,7	104,3	80,6	67,8
Хоризонтална
повърхност	50,1	81,2	109,0	149,7	194,1	218,0	226,5	219,7	166,5	97,2	58,3	43,9

Средна месечна относителна влажност, %

78,0

75,0

69,0

70,0

74,0


Климатична	Северна България - поречие на река Дунав
зона 3

Отоплителен
период	Начало: 23 октомври	Изчислителна външна	-17,0°C
	Край: 15 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2600
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

0,1

0,0

5,9

12,5

17,4

21,4

24,0

23,4

19,2

13,3

6,7

0,8

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	21,2	33,5	46,2	62,4	76,8	83,4	82,7	74,5	58,7	38,9	24,4	18,4
Изток	36,8	56,9	67,0	84,3	106,9	120,4	124,9	125,2	104,1	66,6	42,8	32,6
Запад	36,8	56,9	67,0	84,3	106,9	120,4	124,9	125,2	104,1	66,6	42,8	32,6
Юг	66,3	93,0	87,1	83,8	90,2	96,7	104,7	127,9	136,5	104,3	75,8	60,3
Хоризонтална
повърхност	45,5	77,6	105,9	147,1	191,6	215,4	223,8	217,0	164,0	93,9	54,0	39,1

Средна месечна относителна влажност, %

70,0

67,5

65,0

65,5

70,0


Климатична	Северна България - централна част
зона 4

Отоплителен
период	Начало: 16 октомври	Изчислителна външна	-17,0°C
	Край: 23 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2700
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

-0,2

1,3

5,7

12,7

17,4

21,1

23,6

19,1

12,8

6,2

0,4

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	23,0	33,7	49,0	59,8	75,4	80,9	80,4	74,2	58,0	39,0	24,7	19,7
Изток	40,6	54,9	73,7	76,5	102,0	111,8	114,3	118,0	93,9	63,6	41,5	34,9
Запад	40,6	54,9	73,7	76,5	102,0	111,8	114,3	118,0	93,9	63,6	41,5	34,9
Юг	73,0	87,2	96,1	72,4	83,9	87,9	92,6	115,2	116,2	96,4	71,8	64,0
Хоризонтална
повърхност	50,6	76,5	116,5	135,0	182,9	199,0	204,7	206,8	152,0	91,7	53,7	42,3

Средна месечна относителна влажност, %

69,3

66,3

60,7

60,0

65,7


Климатична	Южно Черноморие
зона 5

Отоплителен
период	Начало: 25 октомври	Изчислителна външна	-10,0°C
	Край: 19 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2300
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

2,2

2,9

5,7

10,9

16,0

20,6

23,4

23,1

19,7

14,5

9,4

4,6

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	23,9	36,5	49,6	65,6	79,3	85,4	84,2	75,6	60,6	41,8	27,2	21,0
Изток	43,0	64,9	74,9	92,4	115,5	129,3	133,9	134,3	113,3	75,1	49,6	38,3
Запад	43,0	64,9	74,9	92,4	115,5	129,3	133,9	134,3	113,3	75,1	49,6	38,3
Юг	77,3	105,8	97,1	91,5	97,1	103,7	112,0	136,8	148,2	117,4	87,7	70,8
Хоризонтална
повърхност	53,5	88,5	118,7	161,4	206,9	231,2	239,9	233,0	178,7	106,0	62,8	46,3

Средна месечна относителна влажност, %

75,7

72,3

69,3

69,7

73,3


Климатична	Южна България - централна част
зона 6

Отоплителен
период	Начало: 24 октомври	Изчислителна външна	-15,0°C
	Край: 6 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2400
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

0,2

1,8

6,9

12,4

17,4

21,3

23,7

23,0

18,7

12,8

7,4

1,9

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	27,7	38,5	53,3	68,1	78,7	86,1	83,8	76,7	61,8	44,0	29,7	23,5
Изток	58,5	71,8	84,5	97,9	111,1	130,2	126,6	130,7	111,1	78,2	56,4	47,0
Запад	58,5	71,8	84,5	97,9	111,1	130,2	126,6	130,7	111,1	78,2	56,4	47,0
Юг	109,5	118,4	111,4	97,3	91,8	103,9	103,5	129,6	142,0	121,0	100,5	88,5
Хоризонтална
повърхност	69,5	96,9	132,8	171,0	199,1	232,7	226,8	228,2	177,3	111,1	70,9	55,3

Средна месечна относителна влажност, %

69,3

66,3

60,7

60,0

65,7


Климатична	София и Подбалканската долина
зона 7

Отоплителен
период	Начало: 15 октомври	Изчислителна външна	-16,0°C
	Край: 23 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2900
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

-0,4

0,2

4,6

10,4

15,3

18,7

21,1

20,7

16,5

11,2

5,1

0,4

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	22,9	35,0	51,1	61,6	76,4	81,8	81,3	75,3	59,9	41,2	25,1	18,5
Изток	39,4	58,5	77,7	79,7	103,9	113,4	115,9	119,4	96,7	67,5	41,0	30,6
Запад	39,4	58,5	77,7	79,7	103,9	113,4	115,9	119,4	96,7	67,5	41,0	30,6
Юг	70,1	93,5	101,4	75,7	85,4	89,2	93,7	116,0	119,2	102,4	70,1	55,0
Хоризонтална
повърхност	49,6	81,0	122,6	140,6	186,2	201,9	207,5	209,6	156,8	97,5	53,7	38,1

Средна месечна относителна влажност, %

69,6

68,8

63,6

61,8

67,4


Климатична	Южна България
зона 8

Отоплителен
период	Начало: 28 октомври	Изчислителна външна	-14,0°C
	Край: 6 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2300
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

0,6

2,4

6,9

12,4

16,4

21,0

23,8

23,5

19,4

13,6

7,9

2,8

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	27,7	38,5	53,3	68,1	78,7	86,1	83,8	76,7	61,8	44,0	29,7	23,5
Изток	58,5	71,8	84,5	97,9	111,1	130,2	126,6	130,7	111,1	78,2	56,4	47,0
Запад	58,5	71,8	84,5	97,9	111,1	130,2	126,6	130,7	111,1	78,2	56,4	47,0
Юг	109,5	118,4	111,4	97,3	91,8	103,9	103,5	129,6	142,0	121,0	100,5	88,5
Хоризонтална
повърхност	69,5	96,9	132,8	171,0	199,1	232,7	226,8	228,2	177,3	111,1	70,9	55,3

Средна месечна относителна влажност, %

72,0

69,0

62,0

59,5

66,5


Климатична	Югозападна България
зона 9

Отоплителен
период	Начало: 28 октомври	Изчислителна външна	-10,0°C
	Край: 5 април	температура
		DD при нормативна
		температура в	2100
		сградата 19°C

Месец

III

VII

VIII

XII

Брой изчислителни дни в месеца

Средна месечна температура, °C

2,2

3,9

8,1

13,4

18,1

22,1

24,6

20,8

13,8

8,7

4,0

Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м

Север	28,6	39,3	53,6	68,6	79,4	86,0	83,7	76,0	61,5	43,9	30,3	24,6
Изток	63,1	75,8	89,3	102,7	115,3	132,9	129,7	133,9	116,8	83,1	61,1	51,8
Запад	63,1	75,8	89,3	102,7	115,3	132,9	129,7	133,9	116,8	83,1	61,1	51,8
Юг	118,8	125,5	119,2	103,0	95,5	106,1	106,1	133,3	151,0	130,6	109,9	98,5
Хоризонтална
повърхност	74,4	102,1	139,4	178,8	206,6	237,6	232,4	233,6	185,1	116,8	75,8	60,5

Средна месечна относителна влажност, %

65,0

63,2

57,2

56,2

60,8

Приложение № 3 към чл. 5

(Предишно Приложение № 3 към чл. 9, изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., попр. - ДВ, бр. 92 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.)

МЕТОДИКА

за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради

1. Основни положения

1.1. Методиката е разработена въз основа на БДС EN ISO 13790 и на добрите европейски практики в областта на определяне на годишен разход на енергия за отопляване, вентилация, охлаждане и гореща вода.

1.2. Методиката дава количествена оценка за влиянието на:

1.2.1. топлинните загуби и топлинните притоци от топлопреминаване през ограждащите елементи;

1.2.2. топлинните загуби и топлинните притоци от вентилация вследствие смяната на въздуха в помещенията с външен въздух;

1.2.3. топлинните печалби от слънчевото греене, получени в резултат както на директното слънцегреене през прозрачни елементи, така и на поглъщането на лъчение от непрозрачни елементи;

1.2.4. топлинните загуби от излъчване към небосвода;

1.2.5. топлинните печалби от вътрешни източници, от работата на електрически уреди, изкуствено осветление, от топлопредаването на хора;

1.2.6. ефективността на техническите системи, осигуряващи параметрите на микроклимата.

2. Външни климатични условия

2.1. Показателите за разход на енергия се определят при базови стойности на следните климатични фактори:

2.1.1. средномесечна температура на външния въздух;

2.1.2. средни часови температури на външния въздух за периода на охлаждане;

2.1.3. средночасов интензитет на пълното слънчево греене, определен на база 24 часа;

2.1.4. средномесечна относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане);

2.1.5. средночасова относителна влажност на външния въздух (за периода на охлаждане).

2.2. Базовите стойности на климатичните фактори са определени за девет климатични зони на страната съгласно картата и таблици 1 и 2 на приложение № 2.

3. Потребна и първична енергия

3.1. (изм. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) Общи положения

Изчисляването на разхода на енергия се основава на енергиен баланс на сградата като интегрирана система за период от време един месец. Такъв подход налага съвместяване на нестационарни и стационарни компоненти на енергийните потоци по целия тракт - от енергообмена в отопляваното и/или охлажданото пространство през системата за пренос и разпределение до генератора/преобразувателя на енергия. Това налага въвеждане на някои специфични определения, с които да се дефинират междинни граници на енергийния баланс.

Енергията, която трябва да се внесе или отнеме от кондиционирания обем, е "нетна потребна енергия". Онази част от нетната енергия, която е необходима в границите на отопляваното или охлажданото пространство енергия за поддържане на параметрите на микроклимата, е нетната потребна енергия за поддържане на микроклимата.

Когато към нетната потребна енергия за поддържане на микроклимата се отчетат и загубите за преобразуване, пренос и разпределение, които се реализират в съответните системи на сградата, както и енергията за транспортиране на топлоносителите/студоносителите в тези системи (енергията за помпи и вентилатори), се получава енергията, която трябва да се достави до границите на сградата за поддържане на микроклимата. Тази енергия е брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата в сградата.

Брутната потребна енергия общо за сградата е сума от брутната потребна енергия за поддържане на параметрите на микроклимата и брутната потребна енергия за функционирането на останалите технически съоръжения и системи. Брутната потребна енергия за сградата има еквивалентна стойност на т. нар. "първична енергия".

3.1.1. Изчислителният метод за определяне на брутната потребна енергия в сгради се основава на квазистационарен топлинен баланс на сградата, в който динамиката на топлообменните процеси се отчита с коефициенти на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби.

3.1.2. Топлинно зониране на сградата се налага в случаите, когато в отопляемия/охлаждания обем на сградата има пространства с различно функционално предназначение, различен режим на обитаване и различни параметри на микроклимата, топло-/студоснабдяване на пространствата от различни технически системи.

3.1.2.1. Критерии за определяне на топлинна зона

Една топлинна зона включва пространства, които имат:

а) еднакво функционално предназначение;

б) еднакъв режим на обитаване;

в) еднаква небесна ориентация на външните ограждащи елементи (за случаите, когато се изисква охлаждане);

г) изискване за осигуряване на еднакви параметри на микроклимата в режим на отопление и охлаждане, при които температурната разлика между пространствата в един режим е по-малка от 4К;

д) топло- и/или студоснабдяване от една система.

3.1.2.2. Когато условията по т. 3.1.2.1 не може да се изпълнят, е необходимо да се извърши "топлинно куплиране" на съседните зони, т.е. отчитане на топлообмена между зоните. Необходимите параметри за топлинното куплиране са: коефициентът на топлопреминаване през вътрешния граничен ограждащ елемент, площта на този елемент, температурите в двете съседни зони и въздухообменът между тях.

3.1.2.3. При топлинно зониране на сградата се прилагат следните правила:

а) отопляемата/охлажданата площ на зоната е разгънатата площ на пода на зоната, определена по външни размери откъм страната на ограждащите елементи, граничещи с външния въздух, и по оста на симетрия на вътрешните вертикални гранични ограждащи елементи;

б) площта на вътрешните вертикални гранични ограждащи елементи се определя по вътрешни размери;

в) за периода на отопляване средната температура в зоната (q_i,H) се определя по формулата:

където:

q _i,s,Hе температурата на въздуха в отопляваното пространство s, °С;

V_s - обемът на отопляваното пространство s, определен по външни размери, m³.

За периода на охлаждане средната температура (q_i,C) се определя по формулата:

където:

q _i,s,С е проектната температура на въздуха в охлажданото пространство s, °С;

V_s - обемът на охлажданото пространство s, определен по външни размери, m³.

3.1.3. Топлинните печалби от вътрешни източници зависят от режима на експлоатация на сградата и мощността на използваните уреди.

В топлинните печалби топлината, отделена от хора, се отчита само с осезаемата съставяща.

3.1.4. Когато зоната съдържа пространства с различен режим на използване, различни вътрешни топлинни източници, продължителност на осветление и продължителност на вентилация, се използват осреднени по площ стойности на параметрите.

3.2. (попр. - ДВ, бр. 92 от 2009 г.) Годишна потребна енергия

Годишната потребна енергия (Q) в kWh за отопляване, вентилация, гореща вода за битови нужди и охлаждане се изчислява по следното балансово уравнение:

Q = Q_H + Q_V + Q_W + Q_C - Q_r (3.3),

където:

Q_H е годишната потребна енергия за отопляване, kWh;

Q_V - годишната потребна енергия за вентилация, kWh;

Q_W - годишната потребна енергия за гореща вода за битови нужди, kWh;

Q_C - годишната потребна енергия за охлаждане, kWh;

Q_r - годишното количество регенерирана енергия в сградата, kWh.

3.3. Първична енергия

За определяне на първичната енергия се използва коефициент е_p, отчитащ загубите при добив и/или производство и пренос на енергийни ресурси и енергия. Първичната енергия за сградата (Q_p) в kWh се определя по формулата:

(3.4),

където:

Q_p е количеството първична енергия, kWh;

Q_i - количеството брутна потребна енергия с i-тия енергоносител, kWh;

e_p,i - коефициент, отчитащ загубите за добив/производство и пренос на i-тата съставяща на брутната потребна енергия.

Стойностите на коефициента е_p са дадени в таблица 1.

Таблица 1


Вид енергиен ресурс/ енергия	Коефициент е_р	Коефициент на екологичен еквивалент f_i
Вид енергиен ресурс/ енергия	-	g СО₂/kWh
Промишлен газьол и дизел	1,1	267
Мазут	1,1	279
Природен газ	1,1	202
Пропан-бутан	1,1	227
Черни каменни въглища	1,2	341
Лигнитни/кафяви каменни въглища	1,2	364
Антрацитни въглища	1,2	354
Брикети	1,25	351
Дървени пелети, брикети и дърва	1,05	43
Топлина от централизирано топлоснабдяване	1,30	290
Електричество	3,0	819

4. Метод за изчисляване на потребната енергия

4.1. Потребна енергия за отопляване

За всяка зона на сградата потребната енергия за отопляване за всеки месец от отоплителния период се изчислява по уравнението:

(3.5),

при условие че Q_H,nd, ³ 0,

където:

Q_H,nd е потребната енергия за отопляване на зоната, kWh;

Q_H,ht - пълните топлинни загуби на зоната за месеца, определени съгласно т. 4.4, kWh;

Q_H,gn - топлинните печалби в зоната за месеца, определени съгласно т. 4.5, kWh;

- безразмерен фактор на оползотворяване на топлинните печалби в зоната за месеца, определен съгласно т. 11.1.

4.2. Потребна енергия за охлаждане

Когато в охлажданата зона няма влагообмен, потребната енергия за охлаждане за всеки месец се изчислява по уравнението:

при условие че Q_C,nd ³ 0,

където:

Q_C,nd е потребната енергия за охлаждане на зоната, kWh;

Q_C,gn - са топлинните печалби в зоната за месеца, kWh;

Q_C,ht - пълните топлинни загуби на зоната за месеца, kWh;

h_C,ls - безразмерен фактор на оползотворяване на топлинните загуби в зоната за месеца, определен съгласно т. 11.2.

Особеностите на изчисляването на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена са дадени в т. 12.

4.3. Потребна енергия за загряване на вода за битови нужди

При загряване на вода за битови нужди дефинираната в т. 3.1 потребна енергия съвпада с нетната енергия и се определя по уравнението:

където:

(rc)_w = 1,161 kWh/(m³.K) е обемно изразеният топлинен капацитет на водата;

V_w - обемът на горещата вода за изчислителния период, m³;

q_w - температурата на горещата вода, °С;

q_o - температурата на студената вода, °С.

4.4. Пълните топлинни загуби в kWh за всяка зона и за всеки месец се определят като сума:

Q_ht = Q_tr + Q_ve, (3.8),

където:

Q_tr са топлинните загуби на зоната от топлопреминаване за месеца, kWh;

Q_ve - топлинните загуби на зоната от вентилация за месеца, kWh.

4.4.1. Топлинните загуби Q_tr в kWh от топлопреминаване се изчисляват за всяка зона и за всеки месец по формулата:

а) за периода на отопляване:

б) за периода на охлаждане:

където:

Q_tr са топлинните загуби от топлопреминаване, kWh;

H_tr - коефициентът на пренос на топлина през ограждащите зоната елементи при температурна разлика 1К,W/K; определя се съгласно т. 5;

F_g - топлинният поток през земята при температурна разлика 1К, причинен от топлинната инертност на земята, W/K;

q_i,H; q_i,C - съответно температурите в зоната при зимен и летен режим, °С;

q_e - средната месечна стойност на температурата на окръжаващата зоната среда, °С;

t - продължителността на месеца в часове.

4.4.2. Топлинните загуби Q_ve в kWh от вентилация се изчисляват за всяка зона и за всеки месец по формулата:

в) за периода на отопляване:

г) за периода на охлаждане:

където:

Q_ve е количеството топлина, пренесено с вентилационния въздух, kWh;

H_ve е коефициент на пренос на топлина с вентилационния въздух при температурна разлика 1К, W/K; определя се съгласно т. 8;

q_i,H; q_i,C са съответно температурите в зоната при зимен и летен режим, °С;

q_e - средната месечна стойност на температурата на външния въздух, °С;

t - продължителността на месеца в часове.

В някои периоди от време топлинните загуби от вентилация може да се получат с отрицателен знак. Това означава "внасяне на топлина в зоната".

4.5. Топлинните печалби Q_gn в kWh за всяка зона и за всеки месец се изчисляват по формулата:

Q_gn = Q_int + Q_sol, (3.13),

където:

Q_int е сумарното количество топлина, отделено от вътрешните топлинни източници в зоната за дадения месец, определена съгласно т. 9, kWh;

Q_sol - сумата от притоците на топлина в зоната от слънцето за дадения месец, определена съгласно т. 10, kWh.

5. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване H_tr се определя по формулата:

H_tr = H_D + H_g + H_U + H_A (3.14),

където:

H_D е коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите елементи, граничещи с външния въздух, W/K;

H_g - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята в стационарен режим, W/K;

H_U - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с неотопляеми или неохлаждани зони, W/K;

H_A - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през елементи, граничещи с прилепени сгради, W/K.

5.1. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащи конструкции и елементи, граничещи с външен въздух

Коефициентът на пренос на топлина чрез топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи, граничещи с външния въздух, H_D се определя по формулата:

където:

i е номерът на елемента, k - номерът на линейния топлинен мост, j - номерът на точковия топлинен мост;

U_i е коефициент на топлопреминаване на i-тия ограждащ елемент, граничещ с външен въздух, W/m²K;

A_i - площта на i-тия ограждащ елемент, m²;

l_K - дължината на k-тия линеен топлинен мост, m;

y_k - линейният коефициент на топлопреминаване на k-тия линеен топлинен мост, W/mK;

c_j - коефициентът на пренос на топлина през j-тия точков топлинен мост, W/K.

5.2. Коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване през земята

Топлинните загуби от топлопреминаване през ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земята - подови плочи, стени и подове на подземен етаж, се изчисляват по метод, описан подробно в БДС EN ISO 13370:2008. Те се определят с две компоненти:

• стационарна, отразяваща постоянен топлинен поток през повърхността на елемента и постоянен топлинен поток през периферията му,

• нестационарна, отразяваща променлив по големина топлинен поток през земята, причинен от топлинната инертност на земята.

Стационарната част на коефициента на пренос на топлина през ограждащи елементи, граничещи със земя, се изчислява по формулата:

където:

Р е периметърът на елемента, граничещ със земята, m;

y_g - линейният коефициент на топлопреминаване за периферията на елемента, W/mK.

Изчисленията започват с определяне на стойността на характерния размер (пространствена характеристика) на пода по формулата:

B' = A/0,5.P (3.17).

Изчислява се и еквивалентната дебелина на пода d_t по формулата:

d_t = w + l(R_si + R_f + R_se) (3.18),

където:

А е площта на земната основа, m²;

Р - периметърът на земната основа, m;

w - дебелината на надземната част на вертикалната стена над нивото на терена, m;

l - коефициентът на топлопроводност на земята, W/(m.K); ако няма други данни, се приемат следните стойности за земята: l = 2 W/(m.K); rс = 2.10⁶ J/(m².K);

R_si - съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност; R_si = 0,17 m².K/W;

R_f - термичното съпротивление на подовата плоча, m².K/W;

R_se - съпротивлението на топлопредаване на външната повърхност; R_se = 0,04 m².K/W.

В случаите на подземен етаж B' се определя по площта и периферията на пода му. Топлинните загуби през стените на сутерена се изчисляват отделно от пода.

По-долу е показан редът за изчисляване на коефициента на топлопреминаване U при четири характерни вида ограждащи конструкции и елементи, граничещи със земя:

а) под върху земя (подова плоча върху земята, без подземен етаж) без топлинна изолация по периферията;

б) под върху земя (подова плоча върху земята, без подземен етаж) с топлинна изолация по периферията;

в) при отопляем подземен етаж;

г) при неотопляем подземен етаж.

5.2.1. Коефициент на топлопреминаване през подова плоча върху земя (без подземен етаж) без топлинна изолация по периферията

Коефициентът на топлопреминаване U на подовата плоча се изчислява при следните условия:

а) при d_t < B' коефициентът на топлопреминаване U се определя по формулата:

формула (3.19) се използва в случаите, когато подовата плоча не е топлинно изолирана или е слабо изолирана;

б) ако d_t ³ B' (добре изолирана подова плоча), то

5.2.2. Коефициент на топлопреминаване през подова плоча върху земя (без подземен етаж) с топлинна изолация по периферията

Подовата плоча върху земя може да има топлинна изолация, положена като хоризонтални или вертикални ленти по периферията, както схематично е показано на фиг. 1 и 2.

Фиг. 1 Фиг. 2

В тези случаи коефициентът на пренос на топлина включва допълнителна добавка за отчитане на ефекта от изолацията:

където Y_g,e е коефициентът на линейно топлопреминаване, отчитащ наличие на топлинна изолация по периферията, W/mK; има отрицателна стойност; влиянието на този коефициент може да се отчете директно в коефициента на топлопреминаване U по формулата:

В тази формула с U_o е означена стойността на коефициента на топлопреминаване, определена по т. 5.2.1.

При хоризонтално положена изолация, както е показано на фиг. 1, стойността на коефициента Y_g,e се изчислява по формулата:

където:

D е широчината на топлоизолационната ивица, m;

d' - дебелината на топлоизолационната ивица, определена по формулата:

d' = R_nl - d_n (3.24)

R_n - съпротивлението на топлопроводност на топлоизолационната ивица, m²K/W;

d_n - дебелината на топлоизолационната ивица, m.

При вертикално положена изолация, както е показано на фиг. 2, стойността на коефициента Y_g,e се изчислява по формулата:

където D е дълбочината на топлинната изолация под нивото на земята, m.

5.2.3. Коефициент на топлопреминаване при отопляем подземен етаж

Коефициентът на топлопреминаване U през подземен етаж се определя по формулата:

където:

е коефициентът на топлопреминаване през пода на подземния етаж;

R_g - термичното съпротивление на пода на подземния етаж, m²K/W;

U_x е еквивалентен коефициент на топлообмен между сутерена и околния въздух чрез топлопреминаване през стените на подземния етаж над земята и вентилиране на сутерена.

5.2.3.1. Коефициентът на топлопреминаване U_g през пода на подземния етаж се определя чрез еквивалентната дебелина d_g:

d_g = w + l (R_si + R_g + R_se) (3.27)

по формулата:

Ако подът на подземния етаж е на дълбочина z, по-голяма от 0,5 m под нивото на земята, е необходимо да се отчете и топлопреминаването през стените, които са в контакт със земята. Една възможност за това е коефициентът на топлопреминаване U_g да се изчисли като сума от две съставящи по формулата:

където:

U_bf е коефициентът на топлопреминаване през пода на подземния етаж в контакт със земята, W/m²K;

U_bw - коефициентът на топлопреминаване през стените на подземния етаж в контакт със земята, W/m²K;

A - площта на пода на подземния етаж, m².

5.2.3.2. Коефициентът на топлопреминаване U_bf през пода на подземния етаж се изчислява при следните условия:

а) при (d_t + 0,5z) < B' (неизолиран или слабо изолиран под), където z е височината на стената от пода до повърхността на терена, коефициентът U_bf се определя по формулата:

б) при (d_t + 0,5z) ³ B' (добре изолиран под) коефициентът U_bf се определя по формулата:

5.2.3.3. Коефициентът на топлопреминаване U_bw през стените на подземния етаж се изчислява в следната последователност:

d_w = l(R_si + R_w + R_se) (3.32),

където:

R_si = 0,13 m².K/W (за вертикални ограждащи елементи);

R_se = 0,04 m².K/W;

R_w - съпротивлението на топлопроводност на стените на подземния етаж, m².K/W:

а) при d_w ³ d_t коефициентът U_bw се определя по формулата:

б) при d_w < d_t коефициентът Ubw се определя по формулата:

5.2.3.4. Ако е необходимо да се определи общ ефективен коефициент на топлопреминаване през всички ограждащи елементи на подземния етаж в контакт със земята, може да се използва следната формула:

Стационарната част на коефициента на пренос на топлина през ограждащите елементи на подземния етаж в контакт със земята е:

5.2.3.5. Еквивалентният коефициент на топлообмен U_x между подземния етаж и околния въздух през стените над нивото на терена се изчислява по формулата:

където:

h е височината на стените над нивото на терена (стените, които са в контакт с външния въздух), m;

U_w - коефициентът на топлопреминаване през стените над нивото на терена, W/m²K;

e - площта на вентилационните отвори на подземния етаж за единица дължина от периметъра, m²/m;

n - средната скорост на вятъра на височина 10 m, m/s;

f_W - фактор на защита от вятъра; стойности за фактора са дадени в таблица 2.

Таблица 2

5.2.4. Коефициент на топлопреминаване при неотопляем подземен етаж

Действителният коефициент на топлопреминаване U се определя по формулата:

където:

A е площта на пода на подземния етаж, m²;

z' - височината на стените в контакт със земята на съответния неотопляем подземен етаж, m;

P - периметърът на подземния етаж, m;

(z.P) - площта на стените в контакт със земята на неотопляемия подземен етаж, m²;

(h.P) - площта на ограждащите конструкции и елементи на неотопляемия подземен етаж, които граничат с външен въздух;

U_f - коефициентът на топлопреминаване през пода на отопляваното помещение, W/m²K, при съпротивления на топлопредаване R_si = R_se = 0,17 m²K/W;

U_w - коефициентът на топлопреминаване през ограждащите конструкции и елементи на неотопляемия подземен етаж, които граничат с външен въздух W/m²K;

h - височината на стените на подземния етаж, които граничат с външния въздух, m (от долната повърхност на подовата плоча на отопляваното помещение до нивото на земята);

n - кратността на въздухообмена в подземния етаж; ако няма други данни, се приема n = 0,3 h^-1;

V - нетният обем на въздуха в подземния етаж, m³;

U_bf - коефициентът на топлопреминаване през пода на подземния етаж, W/m³K;

U_bw - коефициентът на топлопреминаване през стените на подземния етаж, граничещи със земята, W/m³K.

В случай на частично отопляван подземен етаж се изпълнява следната процедура:

а) извършват се съответни изчисления за изцяло отопляван подземен етаж;

б) извършват се съответни изчисления за изцяло неотопляван подземен етаж;

в) сумират се стойностите на топлинните загуби съответно пропорционално на площите на контактуващи със земята части на отопляваните и неотопляваните части на подземния етаж.

5.2.5. Коефициентът на пренос на топлина към неотопляеми или от неохлаждани помещения/зони H_U се определя по формулата:

при

където:

H_ue е коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация от неотопляваното/неохлажданото помещение към външния въздух, W/K;

H_iu - коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация от отопляваното към неотопляваното помещение или от неохлажданото към охлажданото помещение, W/K.

5.2.6. Коефициентът на пренос на топлина към прилепени сгради H_A се определя по формулата:

H_A = bH_ia (3.41)

при

където:

H_ia е коефициент на пренос на топлина чрез топлопреминаване и вентилация между разглежданото помещение и прилепената сграда, W/K;

q_i е температурата в разглежданото помещение/зона, °С;

q_a - температурата в прилепената сграда, °С;

q_e - средната месечна температура на външния въздух, °С.

6. Топлинен поток F_g през земята, причинен от топлинната ѝ инертност

Топлинният поток през земята, причинен от топлинната ѝ инертност, се изчислява за всеки месец по формулата:

където

H_pi се нарича "вътрешен коефициент на периодичен пренос на топлина", W/K;

H_pe се нарича "външен коефициент на периодичен пренос на топлина", W/K;

q_i - средномесечната температура на вътрешния въздух, °С;

- амплитудата на средномесечната температура на вътрешния въздух, °С;

q_e - средномесечната температура на външния въздух, °С;

- амплитудата на средномесечната температура на външния въздух, °С;

m - номерът на месеца (за януари m = 1);

t - номерът на месеца с най-ниска външна температура (t = 1);

a - времето на фазово изпреварване на цикъла на топлинния поток по отношение на цикъла на температурата на вътрешния въздух в месеци; определя се по формулата:

b - коефициентът на фазово закъснение на цикъла на топлинния поток по отношение на цикъла на температурата на външния въздух в месеци; определя се по формулата:

където:

d_t е приведената дебелина на пода, m;

d - дълбочината на проникване, m, която се определя по формулата:

където:

3,15.10⁷ е броят на секундите в годината;

l - коефициентът на топлопроводност на земята;

rс - топлинният капацитет на земята.

При коефициент на топлопроводност на земята l = 2 W/m.K и топлинен капацитет на земята rс = 2.10⁶ J/(m².K) се получава d = 3,2 m.

В таблица 3 са дадени типични стойности за коефициентите a и b.

Таблица 3

Формулите, по които се изчисляват стойностите на H_pi и H_pe за някои характерни случаи, са дадени по-долу.

6.1. При под върху земя без топлинна изолация или с цялостна изолация:

6.2. При под върху земя с изолация по периферията

но се игнорира ефектът от изолацията, отчитан с Y_g,e във формула (3.21).

При хоризонтална топлоизолационна ивица:

където D е широчината на хоризонталната ивица топлинна изолация, m.

При вертикална топлоизолационна ивица:

където D е дълбочината на вертикалната ивица топлинна изолация, m.

6.3. При подземен отопляем етаж

За под:

За под и стени:

6.4. При подземен неотопляем етаж

7. Коефициент на топлопреминаване през покривни пространства

7.1. Определяне на коефициента на топлопреминаване на покрив, граничещ с външен въздух

В този случай покривната конструкция се разглежда като хоризонтална многослойна стена, при която топлинният поток е от долу нагоре и R_si=0,10 m²K/W, а R_se =0,04 m²K/W.

7.2. Определяне на коефициента на топлопреминаване при конструкция с подпокривно пространство

В случаите, когато покривната конструкция включва неотоплявано подпокривно пространство, въздухът се приема като допълнителен слой със съпротивление на топлопроводност в зависимост от височината на неотопляваното подпокривно пространство.

7.2.1. При височина на подпокривното пространство до 0,30 m

Преносът на топлина през въздушния слой е само чрез топлопроводност. Стойността на термичното съпротивление на въздуха може да бъде отчетена от таблица 4 в зависимост от това дали температурата на въздуха в подпокривното пространство е положителна или отрицателна.

7.2.2. При височина на подпокривното пространство, по-голяма от 0,30 m

При този тип покривни конструкции топлообменът се определя от разположението на топлата и студената повърхност, разстоянието между тях и температурите им. Свободно движение на въздуха, заключен между двете плочи, се наблюдава само когато температурата на долната плоча е по-висока от тази на горната плоча. Една възможност за пресмятане на топлообмена в такива случаи е сложният процес на пренос на топлина през въздуха между двете плочи да се третира като кондуктивен топлообмен през слой със същата дебелина, но с еквивалентен коефициент на топлопроводност l_екв.

Таблица 4

Съпротивление на топлопроводност на затворен въздушен слой R_вс, m² K/W при топлопреминаване от долу нагоре

Дебелина на

Температура на въздуха, °C

въздушния слой, m	положителна	отрицателна
0,01	0,13	0,15
0,02	0,14	0,16
0,03	0,14	0,16
0,05	0,14	0,17
0,10	0,15	0,18
0,15	0,16	0,18
0,30 - 0,20	0,16	0,19

7.2.2.1. Определяне на дебелината на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство

Поради разнообразието на покривните конструкции се работи с приведена височина на въздушния слой, която представлява височината на подпокривно пространство с еквивалентно правоъгълно сечение.

където:

d_вс е височината на въздушния слой, m;

V' - обемът на подпокривното пространство по вътрешни размери, m³;

A' - площта на подовата плоча на подпокривното пространство по вътрешни размери, m².

Действителният коефициент на топлопреминаване U_r се определя по формулата:

където:

A₁ е площта на таванската плоча на последния отопляем етаж, m²;

U₁ - коефициентът на топлопреминаване на таванската плоча на последния отопляем етаж, W/m²K;

A₂ - площта на покривната плоча от покривната конструкция, m²;

U₂ - коефициентът на топлопреминаване на покривната плоча, W/m²K;

A_w - площта на вертикалните ограждащи елементи, m²;

U_w - коефициентът на топлопреминаване на вертикалните ограждащи елементи на подпокривното пространство, W/m²K;

n - кратността на въздухообмена в подпокривното пространство; при уплътнени покриви се приема n = 0,1^h-1, а при неуплътнени n = 0,3^h-1;

V - обемът на въздуха в подпокривното пространство, m³.

Коефициентите на топлопреминаване U₁, U₂ и U_w се определят по следните формули:

Съпротивленията на топлопредаване R_se1 и R_si2 се определят по формулата:

7.2.2.2. Определяне на еквивалентния коефициент на топлопроводност на въздушния слой

Еквивалентният коефициент на топлопроводност на въздушния слой в неотопляваното подпокривно пространство l_екв се определя като l_екв = l.e_к. Корекционният коефициент e_к е функция на произведението

Gr.Pr, т.е. e_к = f(Gr.Pr).

Стойностите на Gr.Pr се пресмятат в зависимост от дебелината на въздушния слой d_вс.

За стойности на произведението

Gr.Pr < 10³ e_к = 1.

В интервала 10³ < Gr.Pr < 10⁶ се използва уравнението:

e_к = 0,105(Gr.Pr)^0,3 (3.62),

а при 10⁶ < Gr.Pr < 10¹⁰ - уравнението:

e_к = 0,4(Gr.Pr)^0,25 (3.63).

Стойността на критерия на Грасхоф се пресмята по формулата:

където:

g е земното ускорение, m/s²;

е коефициент на обемно разширение;

d_вс - височината на въздушния слой, m;

разликата между повърхностните температури на двете плочи, °C;

n - кинематичен вискозитет на въздуха, m²/s.

7.2.3. Температура на въздуха в подпокривното пространство

Температурата на въздуха в подпокривното пространство се определя по формулата:

където:

q_i е средната обемна температура на сградата, °C;

q_u - температурата на въздуха в подпокривното пространство, °C;

q_e - външната температура с най-голяма продължителност за отоплителния период, °C.

Коефициентите на топлопреминаване U₁ и U₂ се изчисляват, както следва:

а) при определяне на q_se1 и q_si2 - със съпротивления на топлопредаване R_se1 = 0,10 m²K/W и R_si2 = 0,17 m²K/W;

б) при определяне на действителните им стойности - с получените съпротивления на топлопредаване R_se1 и R_se2 от формула (3.61).

7.2.4. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) Температури на повърхностите

Температурите на повърхностите, граничещи с въздушния слой в подпокривното пространство, се определят по формулите:

8. Определяне на коефициента на пренос на явна топлина с вентилационен въздух

Коефициентът на пренос на топлина с вентилационен въздух отразява топлинния поток, който се внася или изнася от сградата с въздух от инфилтрация, естествена или механична вентилация, при температурна разлика 1K. Изчислява се за всеки месец по формулата:

където:

(rс)_а = 0,34 Wh/(m³.K) е специфичният обемен топлинен капацитет на въздуха;

q_ve,k - средномесечният часов дебит на въздуха през елемента k, m³/h;

b_ve,k - безразмерен температурен фактор за дебита през елемента k и има стойност, различна от 1, когато температурата на постъпващия въздух е различна от температурата на външния въздух.

където:

q_i е температурата в разглежданото помещение/зона, °С;

q_k.sup - температурата на постъпващия въздух, °С;

q_e - средната месечна температура на външния въздух, °С.

8.1. Определяне на дебита на въздуха при инфилтрация и естествена вентилация

Средночасовият дебит на въздуха от инфилтрация в отоплявано/охлаждано пространство се определя чрез кратността на въздухообмена по формулата:

q_ve = nV (3.70),

където:

n е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството, h^-1;

V - нетният обем на отопляваното/охлажданото пространство, m³.

8.2. Определяне на дебита на въздуха при механична вентилация

Дебитът на въздуха q_ve в m³/h се определя като сума от средния часов дебит на подавания от вентилаторите на системата въздух q_ve,f и дебита на допълнителния въздушен поток q_ve,x в отворите за външен въздух, дължащ се на вятъра:

q_ve = q_ve.f + q_ve.x (3.71).

Дебитът q_ve.xсе изчислява по формулата:

където:

n₅₀ е средночасовата кратност на въздухообмена за пространството при разлика между наляганията вън и вътре 50 Ра с отчитане на съпротивлението на входящия отвор, h^-1;

q_ve.e- дебитът на засмуквания от пространството въздух, m³/h.

Коефициентите за защитеност от вятър e и f се отчитат от таблица 5.

		Таблица 5
Разположение	Описание	Коефициент за защитеност от вятър е

на сградата		при повече от една фасада, изложена на вятъра	при една фасада, изложена на вятъра
Открито	Сгради на открито, сгради с високо застрояване в населени места	0,10	0,03
Полуоткрито	Сгради, обкръжени от други сгради или дървета	0,07	0,02
Защитено	Сгради със средно застрояване в населени места, сгради в гора	0,04	0,01
Коефициент f	За всички случаи	15	20

Нивото на въздухоплътност на сградата е в съответствие със стойностите за кратността на въздухообмена n₅₀ при разлика в налягането 50 Ра, както е показано в таблица 6.

		Таблица 6
Ниво на въздухоплътност на сградата	Многофамилни сгради при n₅₀, h^-1	Едно-/двуфамилна сграда при n₅₀, h^-1
Висока	до 2,0	до 4,0
Средна	от 2,0 до 5,0	от 4,0 до 10,0
Малка	над 5,0	над 10,0

9. Топлинни печалби (явна топлина) от вътрешни топлинни източници

Топлинните печалби зависят от вътрешните топлинни източници, от вида на сградата, от нейното предназначение (жилищна, нежилищна), както и от техническото обзавеждане, броя на обитателите и мощността на наличните съоръжения.

Топлинните печалби/загуби от вътрешните топлинни източници в топлинна зона от сградата включват:

а) метаболичната топлина от обитателите;

б) топлината, отделена от уреди;

в) топлината от осветителните тела;

г) отделената или погълнатата топлина от водопроводната система и канализацията в сградата;

д) отделената или погълнатата топлина от елементите на системите за отопляване, вентилация и охлаждане, различни от крайните топлообменни съоръжения на тези системи за целенасочен топлообмен с вътрешната среда;

е) отделената или погълната топлина от процеси и продукти;

ж) всички компоненти на регенерирана топлина, които не са отчетени за намаляване на топлинните загуби.

Общите топлинни печалби от вътрешни източници за всяка зона и за всеки месец се изчисляват по уравнението:

където:

b_tr,l е редуциращият фактор за съседна неотоплявана/неохлаждана зона с вътрешен топлинен източник l, определен в БДС EN 13789;

Ф_int,k - средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник k, W;

Ф_int,u,l - средната по време стойност на топлинния поток от вътрешния източник l в съседната неотоплявана/неохлаждана зона, W;

t - продължителността на месеца в часове.

В случаите, когато неотопляваната/неохлажданата зона е съседна на няколко други, топлинният поток Ф_int,u,l се разделя между тях пропорционално на отопляваните/охлажданите площи на тези зони.

10. Топлинни печалби от слънчево греене

10.1. Общи топлинни печалби от слънчево греене

Топлинните печалби от слънчево греене зависят от интензитета на слънчевото облъчване, ориентацията на облъчваната повърхност, постоянните или подвижните засенчващи устройства, както и от топлинните и оптическите свойства на облъчваната повърхност.

Общите топлинни печалби от слънчево греене за всяка топлинна зона и за всеки месец се изчисляват по уравнението:

където:

b_tr,l е редуциращият фактор за съседна неотоплявана/неохлаждана зона с топлинен поток от слънчево облъчване през елемента l, определен в БДС EN 13789;

Ф_sol,k- средната по време стойност на топлинния поток от слънчево облъчване през елемента k, W;

Ф_sol,u,l - средната по време стойност на топлинния поток от слънчево облъчване на елемента l в съседната неотоплявана/неохлаждана зона, W;

t - продължителността на месеца в часове.

В случаите, когато неотопляваната/неохлажданата зона е съседна на няколко други, топлинният поток Ф_sol,u,l се разделя между тях пропорционално на отопляваните/охлажданите площи на тези зони.

10.2. Компоненти на топлинните печалби от слънчево греене

10.2.1. Топлинният поток Ф_sol.k от слънчево греене през сградния ограждащ елемент k се изчислява по уравнението:

където:

F_sh,ob,k е факторът на засенчване на приемащата слънчева енергия повърхност от външни причини; определя се по таблица 10.2.5.1;

A_sol,k - ефективната площ на приемащата слънчева енергия повърхност, m²;

I_sol,k - средноденонощният интензитет на слънчевото греене върху приемащата повърхност, W/m²; отчита се от табл. 2 на приложение № 2;

F_r,k - ъгловият коефициент между елемента k и небосвода; има стойности, както следва: F_r = 1 за незасенчена хоризонтална повърхност, F_r = 0,5 за незасенчена вертикална повърхност;

Ф_r,k - топлинният поток в резултат на излъчването от елемента k към небосвода, W.

10.2.2. Ефективна площ на прозрачни ограждащи елементи

Ефективната приемаща повърхност на прозрачен ограждащ елемент (напр. прозорец) А_sol се определя по формулата:

където:

F_sh,gl е фактор на засенчването (от подвижни засенчващи устройства);

g_gl - общата пропускателна способност за прозрачната част на елемента;

F_F - факторът на рамката на елемента k (частта, която заема рамката);

A_w,p - пълната площ на елемента k, m².

Когато слънчевите лъчи не падат перпендикулярно на повърхността, стойността на g_gl се определя по формулата:

g_gl = F_w g_gl,n (3.77),

където:

F_w е коригиращият фактор за неперпендикулярност на лъчението; F_w = 0,90;

g_gl,n - действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия при перпендикулярно лъчение; стойности на този коефициент са дадени в таблица 7.

	Таблица 7
Видове прозрачни ограждащи елементи	Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия g_gl,n
Еднослойно остъкление	0,85
Двойно остъкление	0,75
Стъклопакет, двойно остъкление със селективно нискоемисионно покритие	0,67
Тройно остъкление	0,70
Тройно остъкление с две селективни нискоемисионни покрития	0,50
Сдвоен прозорец	0,75

10.2.3. Ефективна площ на непрозрачни ограждащи елементи

Топлинните печалби от слънчево греене върху непрозрачни ограждащи елементи при зимни условия са незначителни, когато същите са оцветени в светли тонове. Но през тъмни и лошо изолирани повърхности и особено през хоризонтални такива топлинните печалби от слънчево облъчване може да имат съществен дял в топлинния баланс на сградата.

При летни условия тези топлинни печалби се отчитат задължително.

Ефективната приемаща повърхност на непрозрачен ограждащ елемент А_sol се определя по формулата:

където:

a_S,c е коефициентът на поглъщане на слънчевата радиация от повърхността; стойности на коефициента за някои повърхности са дадени в таблица 8;

R_se - външното термично съпротивление на повърхността, определено по БДС EN ISO 6946, m²K/W;

U_c - коефициентът на топлопреминаване на елемента, определен по БДС EN ISO 6946, W/m²K;

A_c - площта на елемента k, m².

	Таблица 8
Външна повърхност	Коефициент на поглъщане
	a
На стени:
- светло оцветена	0,4
- по-матово оцветена	0,6
- по-тъмно оцветена	0,8
Керамична тухлена зидария	0,8
Керамична зидария със светла мазилка	0,6
На покрив:
- керемиденочервена	0,6
- тъмна повърхност	0,8
- метална (блестяща) повърхност	0,2
- битумна покривна изолация (опесъчена)	0,6

10.2.4. Топлинен поток от излъчване към небосвода

Топлинният поток от излъчване към небосвода Ф_r се определя по формулата:

Ф_r = R_se U_c A_c h_r Dq_er, W (3.79),

където:

R_se е външното термично съпротивление на повърхността, определено по БДС EN ISO 6946, m²K/W;

U_c - коефициентът на топлопреминаване на елемента, определен по БДС ISO 6946, W/m²K;

A_c - площта на елемента k, m²;

h_r - коефициентът на топлопредаване чрез излъчване от повърхността към небосвода, W/m²K;

Dq_er - средната разлика между температурата на външния въздух и температурата на небосвода, К; приема се 11К.

Коефициентът h_r се изчислява по формулата:

където:

e е степента на чернота на повърхността;

s = 5,67 x 10^-8 W/m²K⁴ - константата на Стефан - Болцман;

q_SS - средната аритметична стойност на температурата на повърхността и температурата на небосвода, °С; когато няма други данни, се приема 10 °С.

10.2.5. Фактори на засенчване на приемащата повърхност

10.2.5.1. Фактор на засенчване от външни причини

Факторът на засенчване q_SS на приемащата повърхност отразява намаляването на падащата върху повърхността слънчева радиация в резултат на:

а) други сгради;

б) топографията (хълмове, дървета и др.);

в) козирки и други елементи на сградата.

Изчислява се по формулата:

F_sh = F_hor F_ov F_fin (3.81),

където:

F_hor е факторът на засенчване от хоризонта;

F_ov - факторът на засенчване от козирки;

F_fin - факторът на засенчване от странични екрани.

Влиянието на засенчването от хоризонта зависи от ъгъла към хоризонта, т.е. от средния ъгъл към хоризонта от разглежданата фасада, както е показано на фиг. 3. Стойности на F_hor в зависимост от ориентацията на прозорците за отоплителен период от октомври до април са дадени в таблица 9.

Фиг. 3

		Таблица 9
Ъгъл на	41° северна географска ширина	43° северна географска ширина

засенчване от местността (застрояването)	юг	изток/ запад	север	юг	изток/ запад	север
0°	1,00	1,00	1,00	1,00	1,00	1,00
10°	0,982	0,962	1,00	0,976	0,956	1,00
20°	0,918	0,848	0,992	0,884	0,834	0,986
30°	0,672	0,732	0,948	0,646	0,716	0,944
40°	0,484	0,63	0,904	0,472	0,62	0,902

Засенчването от козирки и странични екрани зависи от географската ширина и е показано на фиг. 4. Стойностите на фактора на F_ov при конзола (стреха, козирка) за месеците от отоплителния сезон са дадени в таблица 10, а на фактора F_fin - в таблица 11.

Фиг. 4

		Таблица 10
Ъгъл на	41° северна географска ширина	43° северна географска ширина

засенчване от конзола	юг	изток/ запад	север	юг	изток/ запад	север
0°	1,00	1,00	1,00	1,00	1,00	1,00
30°	0,888	0,882	0,91	0,894	0,886	0,91
45°	0,716	0,748	0,80	0,728	0,754	0,80
60°	0,46	0,568	0,664	0,48	0,574	0,662

		Таблица 11
Ъгъл на	41° северна географска ширина	43° северна географска ширина

засенчване от страничен екран (ребро)	юг	изток/ запад	север	юг	изток/ запад	север
0°	1,00	1,00	1,00	1,00	1,00	1,00
30°	0,94	0,924	1,00	0,94	0,922	1,00
45°	0,832	0,844	1,00	0,836	0,842	1,00
60°	0,712	0,75	1,00	0,716	0,75	1,00

10.2.5.2. Фактор на засенчване от засенчващи устройства

Стойности на фактора на засенчване F_sh,gl в зависимост от вида на използваното засенчващо устройство са дадени в таблици 12 и 13.

	Таблица 12
Видове слънцезащитни приспособления	Стойност на F_sh,gl
Слънцезащитно приспособление, разположено от вътрешната страна на стъклата и между стъклата:
- с бяла или рефлектираща (отразяваща) горна повърхност с малка прозрачност	0,75
- светло оцветено и с малка прозрачност¹⁾	0,8
- тъмно оцветено и с голяма прозрачност¹⁾	0,9
Слънцезащитно приспособление, разположено от външната страна на стъклата:
- жалузи, въртящи се ламели, задно вентилирани	0,25
- капаци на прозорци или сенници	0,3
- навеси и лоджии	0,5
- щори, горно или странично вентилирани	0,4

Забележка.

¹⁾ Когато прозрачността на слънцезащитното приспособление е под 15 %, тя се оценява като малка.

		Таблица 13
Вид на засенчващото	Оптични свойства	F_sh,gl

устройство	поглъщане	пропускане	вътрешен монтаж	външен монтаж
Бял венециански		0,05	0,25	0,10
транспарант	0,1	0,1	0,30	0,15
		0,3	0,45	0,35
Бяло перде		0,5	0,65	0,55
	0,1	0,7	0,80	0,75
		0,9	0,95	0,95
Цветен текстил		0,1	0,42	0,17
	0,3	0,3	0,57	0,37
		0,5	0,77	0,57
Текстил с алуминиева вложка	0,2	0,05	0,20	0,08

11. Определяне на факторите на оползотворяване на топлинните печалби и топлинните загуби

11.1. Фактор на оползотворяване на топлинните печалби h_H,gn

Коефициентът на оползотворяване h_H,gn зависи основно от отношението "топлинни печалби/топлинни загуби" за сградата:

където:

Q_H,gn са пълните топлинни печалби в зоната за съответния месец, kWh;

Q_H,ht- топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация в зоната за съответния месец, kWh.

Коефициентът на оползотворяване h_H,gn се определя по формулите:

където:

а_H е числен параметър, който се определя по формулата:

t - времеконстанта, h; определя се по формула (3.92);

а_H = 1;

t_H,0 =15.

На фиг. 5 е изобразена графично зависимостта за определяне на фактора на оползотворяване на топлинните печалби.

Фиг. 5. Илюстрация на изменението на фактора на оползотворяване на топлинните печалби при отоплителен режим и времеконстанта 8 h, 1 ден, 2 дни, 7 дни и безкрайно голяма времеконстанта

11.2. Фактор на оползотворяване на топлинните загуби h_C,ls

Коефициентът на оползотворяване h_C,ls зависи основно от отношението "топлинни печалби/топлинни загуби" g_C за сградата:

където:

Q_C,gn са пълните топлинни печалби в зоната за съответния месец, kWh;

Q_C,ht - топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация в зоната за съответния месец, kWh.

Коефициентът на оползотворяване h_C,ls се определя по формулите:

където:

а_С е числен параметър, който се определя по формулата:

t - времеконстанта, h; определя се по формула (3.92);

a_H = 1;

t_H,0 = 15 h.

На фиг. 6 е изобразена графично зависимостта за определяне на фактора на оползотворяване на топлинните загуби.

Фиг. 6. Илюстрация на изменението на фактора на оползотворяване на топлинните загуби при режим на охлаждане и времеконстанта 8 h, 1 ден, 2 дни, 7 дни и безкрайно голяма времеконстанта

11.3. Определяне на времеконстантата t

Времеконстантата на зоната характеризира вътрешната топлинна инерция на отопляваната/охлажданата зона. Изчислява се по формулата:

където:

C_m е ефективният топлинен капацитет на зоната, Wh/K;

H_tr,adj, H_ve,adjса съответно коефициентите на пренос на топлина през ограждащите зоната елементи чрез топлопреминаване и с вентилационния въздух при температурна разлика 1К, W/K.

Ефективният топлинен капацитет се отчита от таблица 14 в зависимост от масивността на зоната.

	Таблица 14
Клас на масивност на конструкцията	Сm , Wh/K
Много лека	22,22.Аf
Лека	30,56.Аf
Средна	45,83.Аf
Тежка	72,22.Аf
Много тежка	102,78.Аf

Аf е площта на пода на отопляваното и/или охлажданото пространство, m2.

За леки могат да се приемат следните сгради:

а) сгради с дървени плоскости без масивни вътрешни стени;

б) сгради с дървени плоскости без масивни външни стени;

в) сгради с високи помещения (спортни зали, музеи и др.).

За тежки могат да се приемат сградите с масивни вътрешни и външни строителни елементи без окачени тавани.

12. Изчисляване на потребната енергия за охлаждане с отчитане на влагообмена

Една зона от сградата се охлажда по един от трите основни начина:

а) охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация;

б) охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух;

в) охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната.

12.1. Охлаждане с конвектори и пресен въздух от инфилтрация

В този случай охлаждането се извършва чрез конвектори в зоната. Пресен въздух може да постъпи в зоната само чрез инфилтрация.

12.1.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнение (3.6):

Q_C,nd = Q_C,gn - h_C,ls . Q_C,ht

12.1.2. Латентният товар се изчислява по уравнението:

Q_C,w = Q_a,w + Q_p,w + Q_e,w , kWh (3.93),

където:

Q_C,w е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh;

Q_a,w - топлината на влагата от инфилтрирания външен въздух, kWh;

Q_p,w - топлината на влагата от хора, kWh;

Q_e,w - топлината на влагата от други източници в зоната, kWh.

12.1.3. Топлина с влагата от инфилтрирания въздух

където:

n е кратността на въздухообмена от инфилтрация, h^-1;

V - обемът на въздуха в зоната, m³;

x_e - влагосъдържанието на външния въздух, определено по средномесечната температура и относителна влажност на въздуха; определя се по уравнение (3.109), kg/kg сух въздух;

x_i - влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по уравнение (3.109), с температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух;

r_dа - плътността на сухия въздух, определена по уравнение (3.114), kg/m³;

2501 kJ/kg - специфичната топлина на изпарение на водата при 0°C;

t_С - броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h.

12.1.4. Топлина с отделена влага от хората

Q_p,w = Q_p,w t_p , kWh (3.95),

където:

Q_p,w е средната часова стойност на латентния топлинен поток от хора за периода на престоя им в зоната в kW; определя се като произведение на броя на хората и отделения от един човек латентен топлинен поток; последният е функция на физическата активност на човека по време на престоя;

t_p - сумарният за месеца брой часове на обитаване на зоната, h.

Ако t_p > t_c, се приема t_p = t_c.

12.1.5. Топлина с влага от други източници в зоната

Q_e,w = Q_e,w t_e, kWh (3.96),

където:

Q_e,w е средната часова стойност на топлинния поток с отделена от други източници влага (за периода на отделянията), kW;

t_е - сумарният за месеца брой часове с влагоотделяне от други източници в зоната, h; ако t_e > t_c, се приема t_e = t_c

12.2. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен и с рециркулационен въздух

12.2.1. Сухият товар (потребната явна топлина) се изчислява по уравнение (3.6):

Q_C,nd = Q_C,gn - h_C,ls . Q_C,ht

12.2.2. Латентният товар се изчислява по уравнението:

Q_C,w = Q_a,w +Q_p,w +Q_e,w, kWh (3.97),

където:

Q_C,w е топлината на влагата, която трябва да се отнеме от зоната, kWh;

Q_a,w- топлината на влагата от постъпващия въздух, kWh;

Q_p,w- топлината на влагата от хора, kWh;

Q_e,w- топлината на влагата от други източници в зоната, kWh.

12.2.3. Топлина с влагата от постъпващия въздух

където:

V_sup е часовият обемен дебит на подавания въздух в зоната, m³/h;

x_sup - влагосъдържанието на подавания въздух, определено по температурата и относителната му влажност, kg/kg сух въздух;

x_i - влагосъдържанието на въздуха в зоната, определено по температурата на вътрешния въздух и относителната му влажност, kg/kg сух въздух;

r_a,sup - плътността на сухия въздух, kg/m³;

t_С- броят на работните часове на системата за охлаждане в месеца, h.

12.2.4. Топлина с влагата от хора - определя се както в 12.1.4.

12.2.5. Топлина на влагата от други източници - определя се както в 12.1.5.

12.3. Охлаждане чрез механична вентилация с пресен въздух, обработен извън зоната

Включва охлаждане чрез подаване на предварително обработен външен въздух. Топлинната обработка на въздуха е извън границите на зоната. Пълният товар в зоната се поема от подавания въздух. Разходът на енергия се отнася към вентилационната система.

13. Допълнително потребна енергия

В системите за отопляване, вентилация, охлаждане и загряване на вода за битови нужди е необходима допълнителна енергия за транспортиране на въздуха, горещата вода и топлоносителя/студоносителя. Количеството допълнителна енергия за всяка система може да се изчисли за всеки месец по следната формула:

където:

Ф_k е средната по време мощност на k-тия вентилатор/помпа от системата, W;

t - продължителността на месеца в часове.

14. Изчисляване на брутната потребна енергия

14.1. Брутна потребна енергия за отопляване

Брутната потребна енергия за отопляване се изчислява за всяка зона и за всеки месец от отоплителния период по формулата:

където:

Q_H,m е брутната потребна енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh;

Q_H,nd,m - потребната енергия за отопляване на зоната за месеца m от отоплителния период, kWh;

E_H,sys,m - необходимата допълнителна енергия за работата на отоплителната система (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.),

h_sys = h_e x h_d x h_a x h_g представлява ефективността на цялата система за отопляване;

h_e - ефективността на отдаване на топлината от отоплителните тела към отопляемия обем; формулите за определяне на този коефициент за различни видове отоплителни системи са дадени в БДС EN 15316-2.1, - 2.3;

h_d - ефективността на преноса и разпределението на топлината от генератора на топлина до зоната;

h_a - ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването;

h_g - ефективността на генератора на топлина.

14.2. Брутна потребна енергия за охлаждане

Брутната потребна енергия за охлаждане на една зона за даден месец може да се определи по формулата:

където:

Q_C,m е брутната потребна енергия за охлаждане на зоната за месеца m от охладителния период, kWh;

Q_C,nd,m - явният топлинен товар на зоната за месеца m на охладителния период, kWh;

Q_C,W,m - топлината на влагата, внесена с въздуха, отделена от хора и други източници в зоната за месеца m от охладителния период, kWh; това е количеството топлина, което се отдава на повърхността на охлаждащото тяло в зоната при кондензация на влагата;

E_C,sys,m - необходимата допълнителна енергия за работата на системата за охлаждане (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh;

представлява ефективността на цялата система за охлаждане;

- ефективността на отвеждане на топлината от охлаждания обем чрез охладителните тела; формулите за определяне на този коефициент за различни видове охлаждащи системи са дадени в БДС EN 15243;

- ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на студ от генератора на студ до зоната;

- ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването;

- ефективността на генератора на студ.

14.3. Брутна потребна енергия за вентилация

В случаите, когато е необходимо да се оцени самостоятелно брутната потребна енергия за вентилация и процесът на предварително загряване/охлаждане на въздух е свързан и с процес на овлажняване/изсушаване на въздуха, се използват следните формули:

(изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) За вентилация в зимен режим:

където:

Q_V,m е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh;

E_V,sys,m - необходимата допълнителна енергия за работата на системата за вентилация (като напр. електроенергията за циркулационните помпи, вентилаторите и т.н.) за месеца m, kWh;

- съответно плътностите на външния и подавания въздух, kg/m³;

q_ve,m - средномесечният часов дебит на подавания въздух в зоната, m³/h;

h_sup,m - енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg;

h_e,m - енталпията на външния въздух, kJ/kg;

t_m - часовете в месеца m, h;

- ефективността на преноса и разпределението на топлина от генератора до апаратите за обработка на въздуха;

- ефективността на системата за автоматично управление на топлоснабдяването;

- ефективността на генератора на топлина;

h_r - ефективността на регенератора/рекуператора на топлина.

(изм. и доп. - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) За вентилация в летен режим:

където:

Q_V,m е брутната потребна енергия за вентилация на зоната за месеца m, kWh;

i_m - индексът на деня в месеца m, през който работи вентилационната система;

j_b, j_e - съответно началният и крайният час на работа на вентилационната система в деня i;

q_ve - средният за времето на работа на вентилационната система часов дебит на подавания пресен въздух в зоната, m³/h;

- плътността на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kg/m³;

h_e,j - енталпията на външния въздух в j-тия час от денонощието за месеца m, kJ/kg;

- плътността на подавания въздух, kg/m³;

h_sup,m - енталпията на подавания в зоната въздух, kJ/kg;

- ефективността на преноса и разпределението на студ от генератора до апаратите за обработка на въздуха;

- ефективността на системата за автоматично управление на студоснабдяването;

- ефективността на генератора на студ;

h_r - ефективността на регенератора/рекуператора на топлина.

Когато се определя общата енергия за охлаждане и вентилация, във формула (3.103) енталпията на въздуха участва със стойността само на латентната топлина, определена по формулата:

h = x h_W (3.104),

където:

x е влагосъдържанието на въздуха в съответното състояние (подаван или външен), kg/kg;

h_W - енталпията на водните пари, kJ/kg, определена като:

(3.105);

c_pW = 1,84 kJ/kg°C - специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане;

- температурата на водните пари за съответното състояние на въздуха (външен или подаван), °C;

h_We = 2501 kJ/kg - специфичната топлина на изпарение на водата при 0 °C.

14.4. Брутна потребна енергия за загряване на вода за битови нужди

Брутната потребна енергия за загряване на вода за битови нужди се изчислява за всяка зона и за всеки месец по формулата:

(3.106),

където:

Q_W,m е брутната потребна енергия за гореща вода за зоната за месеца m, kWh;

Q_W,nd,m - потребната енергия за загряване на водата за зоната за месеца m, kWh;

E_W,sys,m - необходимата допълнителна енергия за работата на системата за гореща вода (като напр. електроенергията за циркулационните помпи и т.н.), kWh;

- ефективността на акумулирането, преноса и разпределението на горещата вода от генератора на топлина до зоната;

- ефективността на системата за автоматично управление на топлоподаването;

- ефективността на генератора на топлина.

15. Основни изчислителни термодинамични зависимости в алгоритъма за определяне на разхода на енергия при охлаждане

Определяне на налягането на насищане на водните пари във въздуха

Налягането на насищане на водните пари във въздуха се определя по формулата:

(3.107),

където:

p_Ws е налягането на насищане на водните пари, Pa;

T = t + 273,15 - абсолютната температура на въздухa, K.

Определяне на налягането на водните пари във въздуха

Относителната влажност на въздуха се изразява като отношение на парциалното налягане на водните пари и налягането на насищане на водните пари при температурата на въздуха по сухия термометър:

(3.108),

където:

j е относителната влажност, %;

p_w - парциалното налягане на водните пари, Pa;

p_Ws - налягането на насищане на водните пари при температура на въздуха по сухия термометър.

При известна относителна влажност от уравнение (3.108) следва:

15.3. Определяне на влагосъдържанието "х" на въздуха

Влагосъдържанието на въздуха се определя по формулата:

сух въздух (3.109),

където B е барометричното налягане, Pa.

15.4. Определяне на специфичната енталпия на въздуха

Специфичната енталпия на влажния въздух се изразява с уравнението:

h = h_a + xh_W (3.110),

където:

h е специфичната енталпия на влажния въздух, kJ/kg;

h_a - специфичната енталпия на сухия въздух, kJ/kg; определя се като функция на температурата:

h_a = c_pat (3.111)

c_pa - специфичният топлинен капацитет на въздуха при постоянно налягане, kJ/kg°C; за диапазона на изменение на температурата от минус 100 °C до + 100 °C може да се приеме cpa = 1,006 kJ/kg°C;

t - температурата на въздуха, °C;

x - влагосъдържанието, kg/kg сух въздух;

h_w - специфичната енталпия на водните пари, kJ/kg.

При постоянно налягане специфичната енталпия на водните пари може да се изрази като:

h_w = c_pw t + h_we (3.112),

където:

c_pw е специфичният топлинен капацитет на водните пари при постоянно налягане, kJ/kg°C; може да се приеме c_pw = 1,805 kJ/kg°C;

t - температурата на водните пари, °C;

h_we = 2501 kJ/kg - специфичната топлина на изпарение на водата при 0 °C.

Чрез заместване на (3.111) и (3.112) в уравнение (3.110) се получава изчислителната зависимост (3.113):

h = c_pa t + x [c_pw t + h_we], kJ/kg , или

h = 1,006.t + x (1,805.t + 2501), kJ/kg (3.113).

15.5. (попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.) Определяне на плътността на въздуха

От уравнението:

където:

е плътността на сухия въздух, kg/m³, определена по формулата:

rda = p/R_аT (3.114);

p - налягането на въздуха, Pa;

R_a = 286,9 J/kg K - газовата константа на сухия въздух;

R_W = 461,5 J/kg K - газовата константа на водните пари;

R_W/R_a = (461,5 J/kg K)/(286,9 J/kg K) = 1,609

се достига до изчислителната зависимост за плътността на влажния въздух (формула 3.115):

(3.115).

Информационно приложение № 4 към чл. 10а, ал. 3, т. 3

(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г., предишно Приложение № 4 към чл. 10, ал. 5, изм. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.)

Таблица 1

Топлофизични характеристики на строителни продукти (материали)

№ по ред			Строителни продукти (материали)		Плът-ност r, kg/m3		Изчислителни стойности
							специфи-чен топлинен капацитет с, J/(kg.K)		коефи-циент на топлопро-водност * l, W/(m.K)	число на дифузион-но съпро-тивление на водна пара m
1			2		3		4		5	6
	1. Естествени камъни
		1.1.		Мрамор, гранит,		2800	920		3,49	67
				базалт
		1.2.		Пясъчник, кварц		2400	920		2,04	21
		1.3.		Варовик		2000	840		1,16	12
						1700	840		0,93	10
	2. Бетони
		2.1.		Стоманобетон		2500		960	1,63	90
		2.2.		Обикновен бетон		2400		960	1,45	60
		2.3.		Бетон с трошени		2000		920	1,02	10
				тухли
		2.4.		Керамзитоперлито-		1100		1000	0,38	6
				бетон		1000		1000	0,34	5
						900		1000	0,32	4
		2.5.		Керамзитобетон		1500		1000	0,58	8
						1400		1000	0,52	8
						1300		1000	0,47	7
						1200		1000	0,42	7
						1100		1000	0,37	6
						1000		1000	0,33	5
		2.6.		Аглопоритбетон,		1500		980	0,62	8
				сгуробетон		1400		980	0,55	8
						1300		980	0,51	7
						1200		980	0,44	7
						1100		980	0,40	6
						1000		980	0,36	5
		2.7.		Перлитобетон		800		1050	0,26	2
						600		1050	0,17	2
						450		1050	0,14	2
		2.8.		Пенобетон		800		1050	0,26	5
						600		1050	0,17	3
						400		1050	0,14	3
		2.9.		Газобетон		800		1050	0,26	5
				(автоклавен)		700		1050	0,21	4
						600		1050	0,19	3
						500		1050	0,16	2
		2.10.		Дървобетон		700		1450	0,23	4
				Пепелобетон		1200		960	0,47	-
						1150		960	0,35	-
						1000		840	0,33	-
						850		840	0,31	-
	3. Разтвори и мазилки
		3.1.		Циментово-пясъчен разтвор		1800		1050	0,93	8

		3.2.		Варо-циментопясъчен		1700		1050	0,87	7
				разтвор
		3.3.		Варо-пясъчен разтвор		1600		1050	0,81	6
		3.4.		Разтвор със сгуриен		1400		1050	0,58	6
				пясък		1200		1050	0,47	5
		3.5.		Варо-перлитов разтвор		550		1050	0,16	2
						350		1050	0,12	2
		3.6.		Варо-пясъчна мазилка (външна)		1800		1050	0,87	5

		3.7.		Варо-пясъчна мазилка (вътрешна)		1600		1050	0,70	5

		3.8.		Топлоизолационни външни мазилки с гранули от пенополистирен		400 350		920 920	0,12 0,10	6 6
	4. Битумни и асфалтови материали и продукти
		4.1.		Битум		1100		1050	0,17	1200
		4.2.		Асфалт 20 mm		2100		1050	0,70	2500
						1900		1050	0,70	2000
		4.3.		Мушама битумна		600		1050	0,17	100
				хидроизолационна
		4.4.		Мушама битумна хид- роизолационна с алуминиево фолио		900		1460	0,19	100000


		4.5.		Битумизиран картон		1100		1460	0,19	2000
		4.6.		Асфалтобетон		2100		1050	1,05	92,59
		4.7.		Битумоперлит		500		1050	0,14
						300		1050	0,09
	5. Зидарии
		5.1.		Зидарии от обикновени плътни тухли на варо-пясъчен разтвор		1800		1050	0,79	7


		5.2.		Зидарии от варо-пясъчни (силикатни) тухли на варов разтвор		1900		1050	0,87	7

		5.3.		Зидария от кухи и решетъчни тухли на варо-пясъчен разтвор
						1400		1050	0,52	-

		5.4.		Зидария от диатомитови тухли на лек разтвор		900		1050	0,29	4

		5.5.		Зидария от камъни с		2680		1050	3,20	3
				правилна форма при		1960		1050	1,13	11
				плътност на камъка		1260		920	0,51	5
		5.6.		Зидария от камъни с		2420		1050	2,57	3
				неправилна форма при		1900		1050	1,06	11
				плътност на камъка		1380		920	0,60	5
	6. Насипни материали
		6.1.		Естествен пясък		1600		840	1,1 до	4
									2,2
		6.2.		Перлит		150		840	0,06	-
		6.3.		Керамзит		500		840	0,16	1
		6.4.		Аглопорит		500		840	0,19	1
		6.5.		Сгурия		1000		840	0,29	1
						800		840	0,24	1
						600		840	0,20	1
						500		840	0,17	1
		6.6.		Металургична (до-
				менна) шлака		900		840	0,26	2
		6.7.		Пепел от ТЕЦ		700		840	0,17	1
	7. Почви
		7.1.		Скала		2700		920	3,5
		7.2.		Пясък		1800		840	2,0
		7.3.		Глина		1400		840	1,5
	8. Метални, гипсови и азбестоциментни** продукти
		8.1.		Стомана, листова		7800		460	53,5	600000
		8.2.		Алуминиево фолио
				с дебелина:
				0,1		2700		940	203	600000
				0,15						700000
				0,20						800000
		8.3.		Медно фолио с
				дебелина:
				0,10		9000		380	380	700000
				0,15						800000
		8.4.		Оловни листове		11500		130	35	-
		8.5.		Цинкови листове		7100		390	110	-
		8.6.		Плътни гипсови плочи		1400		840	0,70	12
						1200		840	0,58	8,5
						1000		840	0,47	6
		8.7.		Гипсовлакнести пло-		800		840	0,35	1,5
				чи със и без отвори		600		840	0,29	1,5
		8.8.		Плочи от гипсокар-
				тон с дебелина, mm:
				- над 15		900		840	0,21	12
				- над 18		900		840	0,23	8
		8.9.		Гипсоперлитови		700		840	0,20	5
				плочи		500		840	0,15	3
		8.10.		Азбестоциментни		1900		840	0,35	10
				плочи
	9. Дърво и продукти от него
		9.1.		Дърво:
				- дъб и бук		от 700		от		от 40
				(надлъжно на		до 800		2090	0,41	до 60
				влакната)				до
				(напречно на				2510	0,23
				влакната)
				- смърч, бор		от 500		2090		70
				(надлъжно на		до 600			0,35
				влакната)
				(напречно на					0,17
				влакната)
		9.2.		Водоустойчиви плочи		620		2090	0,13	60
				дървени с дървени		600		2090	0,12	60
				частици или влакна		400		2090	0,08	30
		9.3.		Водоустойчив		660		2090		100
				шперплат		550		2090	0,14	60
		9.4.		Талашитови плоскости
				(изолит, хераклит и
				т. н.) с дебелина, mm:
				- над 15		550		2010	0,140	11
				- над 25		500		1670	0,099	8
				- над 35		450		1670	0,093	6
				- над 50		400		1670	0,081	5
		9.5.		Тапети:
				- хартиени		600		1340	0,15	5
				- миещи се		700		1340	0,15	10
				- пластмасови		700		1250	0,20	3000
		9.6.		Дъски за подове		520		1670	0,140	15
		9.7.		Паркет		700		1670	0,21	15
	10. Ефективни топлоизолационни материали и продукти (зал. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.)
	11. Други материали
		11.1.		Прозоречно стъкло		2500		840	0,81	10000
		11.2.		Кухи стъклени
				блокчета		1100		840	0,44	4000
		11.3.		Клинкерни плочи		1900		920	1,05	100
		11.4.		Облицовъчни тухли		1800		920	0,79	20
		11.5.		Фасадни плочи
				глазирани		1800		920	0,91	300
		11.6.		Линолеум		1200		1880	0,19	500
		11.7.		Гума		1000		1470	0,16	10000
		11.8.		Поливинилхлоридни		1400		960	0,23	10000
				хомогенни плочи
		11.9.		Поливинилхлоридни		800		960	0,12	3000
				плочи върху кече
		11.10.		Полиетиленово фолио		1000		1250	0,19	80000
		11.11.		Поливинилхлоридно
				фолио меко		1200		960	0,19	42000
		11.12.		Покривни керемиди -
				глинени		1900		880	0,99	40
		11.13.		Азбестобетонни плочи		1800		960	0,35	50
		11.14.		Камъшит		800		1260	0,046	2

Забележки:

* (зал. - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.)

** Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат при изчисляване на топлотехническите характеристики на ограждащите конструкции и елементи само в случаите на реконструкция и обновяване на сгради в експлоатация.

Таблица 2

Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)

№

по

ред

Строителни продукти (материали)

Плътност ρ,

kg/m³

Влажност по маса

10^-2

х`_r

х_max

1.	Обикновен бетон	2200	2,1	3,8
		от 1800	2,5	4,8
		до 2200
	Бетон с трошени тухли	от 1600	3,5	6,0
		до 1800
	Бетон с леки добавъчни	1600	3,7	6,2
	материали	1400	5,0	7,5
		1200	6,2	9,0
2.	Газобетон, клетъчен	1200	4,2	8,4
	бетон	1000	5,0	10,0
		800	6,2	12,4
		600	8,3	16,6
		500	10,0	20,0
		400	12,5	25,0
3.	Плътни тухли	от 1400	1,5	4,0
		до 2000
	Тухли с кухини	1400	2,2	5,0
		1200	2,6	5,8
4.	Разтвори и мазилки:
	- циментови и цимен-	2100	2,5	5,0
	то-варови
	- варо-гипсови	1500	2,0	6,0
	- варови	1200	1,8	5,8
	- топлоизолационни	от 300	1,8	7,0
	(перлит, вермикулит,	до 600
	минерална вата)
5.	Дървесина:	от 500	15,0	25,0
		до 800
	- плочи (талашитови,	от 400	14,0	22,0
	влакнести и др.)	до 550
6.	Топлоизолационни
	продукти:
	- корк	от 100	7,5	15
		до 200
	- дюшеци и плочи от	40	12,5	25,0
	минерални влакна	60	8,3	16,7
		от 100
		до 200	5,0	10,0
	- пенополистирен,	15	20,0	40,0
		20	15,0	30,0
		25	12,0	24,0
	- пенополиуретан	30	8,0	28,0
		40	6,0	21,0
	- и пенофенопласт	40	17,5	35,0
		60	11,7	23,3

Приложение № 4а към чл. 10а, ал. 5

(Ново - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.)

Преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност

1. Основни принципи за преобразуване на съществуващи стойности на коефициента на топлопроводност.

1.1. Общи положения.

В случаите, когато условията на експлоатация се различават от тези, при които са измерени стойностите на коефициента на топлопроводност (декларирани или измерени), е необходимо преизчисляване, което се извършва по следната зависимост:

l ₂ = l₁.F_T.F _m.F_a (1),

където:

l ₂ е стойността на коефициента на топлопроводност при експлоатационни условия;

l ₁ - стойността на декларирания/измерения коефициент на топлопроводност;

F_T - фактор за температура;

F_m - фактор за влажност;

F_a - фактор за стареене (когато не е включен в декларираната/измерената стойност).

1.2. Преобразуване за температура.

Факторът F_T за температура се определя, както следва:

където:

f_T е коефициентът на преобразуване за температура;

T₁ - температурата при първата система от условия;

Т₂ - температурата при втората система от условия.

1.3. Преобразуване за влага.

Факторът за преобразуване за влага F_m се определя, както следва:

а) преобразуване за съдържанието на влага по маса:

където:

f_u е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по маса;

u₁ - съдържанието на влага по маса при първата система от условия;

u₂ - съдържанието на влага по маса при втората система от условия;

б) преобразуване на съдържанието на влага по обем:

където:

f_y е коефициентът на преобразуване за съдържание на влага по обем;

y ₁ - съдържанието на влага по обем при първата система от условия;

y ₂ - съдържанието на влага по обем при втората система от условия.

1.4. Преобразуване за стареене.

Стареенето зависи от вида на материала, облицовките, структурата, набъбващите вещества, температурата и дебелината на материала. За даден материал ефектът на стареене може да бъде получен от теоретични модели, обосновани с експериментални данни. Няма установени правила за връзка между стареенето във времето на даден материал.

Не е необходимо преобразуване за стареене, когато ефектът от стареенето е отчетен при измерената стойност на топлопроводността.

2. Коефициенти на преобразуване за температура.

За стойностите на коефициентите на топлопроводност между тези, дадени в таблици от 2.1 до 2.15, се използва линейна интерполация.

Когато не е предписано друго, коефициентите на преобразуване се прилагат както за произведени в заводски условия продукти, така и за материалите, от които са получени.

Стойностите на коефициента на топлопроводност са дадени само за идентификация на параметрите и не са предназначени за други цели. Стойностите в таблици от 2.1 до 2.15 са валидни за средни температури между 0 °С и + 30 °С.

Таблица 2.1 - Минерална вата

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване, f_T, 1/K

Кечета, дюшеци и насипна вата

0,035

0,040

0,045

0,050

0,004 6

0,005 6

0,006 2

0,006 9

Плочи

0,032

0,034

0,036

0,038

0,003 8

0,004 3

0,004 8

0,005 3

Твърди плочи

0,030

0,033

0,035

0,003 5

Таблица 2.2 - Експандиран полистирен

Дебелина, d, mm

Коефициент на топлопроводност

l, W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/K

d < 20

0,032

0,035

0,040

0,043

0,003 1

0,003 6

0,004 1

0,004 4

20 < d < 40

0,032

0,035

0,040

0,003 0

0,003 3

0,003 6

40 < d < 100

0,032

0,035

0,040

0,045

0,050

0,003 0

0,003 3

0,003 6

0,003 8

0,004 1

d > 100

0,032

0,035

0,040

0,053

0,003 0

0,003 2

0,003 4

0,003 7

Таблица 2.3 - Еякструдиран полистирен

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/K

Без покритие

0,025

0,030

0,040

0,004 6

0,004 5

С покритие, продукти от фини пеноматериали без покритие

0,025

0,030

0,035

0,004 0

0,003 6

0,003 5

С водонепропускливо
покритие

0,025

0,030

0,035

0,040

0,003 0

0,002 8

0,002 7

0,002 6

Таблица 2.4 - Полиуретанова пяна
Тип на продукта	Коефициент на топлопроводност l , W/(m.К)	Коефициент на преобразуване, f_T, 1/К
Продукти без облицовка	0,025	0,005 5
Продукти без облицовка	0,030	0,005 0
Продукти с непроницаема облицовка	0,022	0,005 5
Продукти с непроницаема облицовка	0,025	0,005 5

Таблица 2.5 - Пенофенопласт (Фенолна пяна)
Тип на продукта	Коефициент на топлопроводност l , W/(m.К)	Коефициент на преобразуване, f_T, 1/K
Със затворени вериги (> 90 %) 0 °C до 20 °C 20 °C до 30 °C ^a ^b	до 0,025	0,002 0 0,005 0
С отворени вериги 0 °C до 30 °C	0,032	0,002 9
^a Превръщането трябва да бъде отделно между 0° и 20 °C и между 20 °C и 30 °C. За да се превърне от 10 °C на 25 °C, първо се превръща от 10 °C на 20 °C, а след това от 20 °C на 25 °C. ^b Коефициентите на превръщане се прилагат за пропиленти (пенообразуващи агенти) пентан и хлорвъглероди. Те могат да бъдат различни за други пропиленти.

Таблица 2.6 - Пеностъкло

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

0,035

0,040

0,045

0,050

0,055

0,004 3

0,003 7

0,003 3

0,003 0

0,002 7

Таблица 2.7 - Твърди плочи от перлит, нишки и свързващи вещества

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

всички

0,003 3

Таблица 2.8 - Плочи от дървесна вата

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

0,070

0,080

0,090

0,004 0

0,004 1

0,004 6

Таблица 2.9 - Коркови плоскости (експандиран корк)

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

всички

0,002 7

Таблица 2.10 - Насипни влакна от целулоза

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Плътност < 40 kg/m³

Плътност ≥ 40 kg/m³

всички

0,004 0

0,003 5

Таблица 2.11 - Бетон, керамика и строителен разтвор
Тип на продукта	Коефициент на топлопроводност l , W/(m.К)	Коефициент на преобразуване, f_T, 1/К
Лек бетон	0,100 0,150 0,400	0,003 0,002 0,001
Обикновен бетон, керамика и строителен разтвор	всички	0,001

Таблица 2.12 - Калциев силикат

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

всички

0,003

Таблица 2.13 - Насипен експандиран перлит

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

0,040

0,050

0,004 1

0,003 3

Таблица 2.14 - Насипен експандиран керамзит

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

0,070 до 0,150

0,004

Таблица 2.15 - Насипен експандиран вермикулит

Тип на продукта

Коефициент на топлопроводност

l , W/(m.К)

Коефициент на преобразуване,

f_T, 1/К

Всички продукти

всички

0,003

3. (изм. - ДВ, бр. 90 от 2015 г., в сила от 20.11.5015 г.) Коефициенти на преобразуване за влага. Таблица 3.1.

Материал	Плътност r kg/m ³	Влагосъдържание при 23 °C, 50 % относителна влажност		Влагосъдържание при 23 °C, 80 % относителна влажност		Коефициент за превръщане по влага				Число на дифузионно съпротивление на водна пара µ		Специфичен топлинен капацитет c _p J/(kg.K)
Материал	Плътност r kg/m ³	u kg/kg	y m ³/m³	u kg/kg	y m ³/m³	Влагосъдържание u, kg/kg	f _u	Влагосъдържание, y , m³/m³	f _y	сух	мокър	Специфичен топлинен капацитет c _p J/(kg.K)
Експандиран полистирен	10 - 50		0		0			< 0,10	4	60	60	1450
Екструдиран полиститен (пяна)	20 - 65		0		0			< 0,10	2,5	150	150	1450
Полиуретанова пяна, твърда	28 - 55		0		0			< 0,15	6	60	60	1400
Минерална вата	10 - 200		0		0			< 0,15	4	1	1	1030
Пенофенопласт (Фенолна пяна)	20 - 50		0		0			< 0,15	5	50	50	1400
Пеностъкло	100 - 150	0		0		0	0			∞	∞	1000
Плочи от перлит	140 - 240	0,02		0,03		0 до 0,03	0,8			5	5	900
Коркови плоскости (експандиран корк)	90 - 140		0,008		0,011			< 0,10	6	10	5	1560
Плочи от дървесна вата	250 - 450		0,03		0,05			< 0,10	1,8	5	3	1470
Талашит	40 - 250	0,1		0,16				< 0,05	1,4	5	3	2000
Карбамид - формалдехидна пяна	10 - 30	0,1		0,15		< 0,15	0,7			2	2	1400
Полиуретанова пяна (спрей)	30 - 50		0		0			< 0,15	6	60	60	1400
Насипна минерална вата	15 - 60		0		0			< 0,15	4	1	1	1030
Насипни влакна от целулоза	20 - 60	0,11		0,18		< 0,20	0,5			2	2	1600
Насипен експандиран перлит	30 - 150	0,01		0,02		0 до 0,02	3			2	2	900
Насипен вермикулит	30 - 150	0,01		0,02		0 до 0,02	2			3	2	1080
Насипен експандиран керамзит	200 - 400	0		0,001		0 до 0,02	4			2	2	1000
Насипен експандиран полистирен	10 - 30		0		0	< 0,10		4	4	2	2	1400
Керамзит	1000 - 2400		0,007		0,012			0 до 0,25	10	16	10	1000
Калциев силикат	900 - 2200		0,012		0,024			0 до 0,25	10	20	15	1000
Бетон с добавъчен материал от вулканична пемза	500 - 1300		0,02		0,035			0 до 0,25	4	50	40	1000
Бетон с добавъчен материал от естествени скали	1600 - 2400		0,025		0,04			0 до 0,25	4	150	120	1000
Бетон с добавъчен материал от поли-стирен	500 - 800		0,015		0,025			0 до 0,25	5	120	60	1000
Бетон с добавъчен материал от експандиран керамзит	400 - 700	0,02		0,03		0 до 0,25	2,6			6	4	1000
Бетон с преобладаващ добавъчен материал от експандиран керамзит	800 - 1700	0,02		0,03		0 до 0,25	4			8	6	1000
Бетон с повече от 70 % добавъчен материал от гранулирана доменна шлака	1100 - 1700	0,02		0,04		0 до 0,25	4			30	20	1000
Бетон с преобладаващ добавъчен материал, получен от пиропроцеси при изгаряне на въглища	1100 - 1500	0,02		0,04		0 до 0,25	4		15		10	1000
Газобетон	300 - 1000	0,026		0,045		0 до 0,25	4			10	6	1000
Бетон с други леки добавъчни материали	500 - 2000		0,03		0,05			0 до 0,25	4	15	10	1000
Разтвор (зидарски разтвор и мазилка)	250 - 2000		0,04		0,06			0 до 0,25	4	20	10	1000

Приложение № 5 към чл. 15

(Отм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Приложение № 6 към чл. 18, ал. 3 и чл. 20, ал. 4

Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален кондензационен пад)

1. Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m²hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10°С по формулата:

z = 1,5.10⁶.m.d (6.1),

където:

m е числото на дифузионно съпротивление на водна пара;

d - дебелината на слоя строителен материал, m.

При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата:

z = 1,5.10⁶.(m₁.d₁ + m₂.d₂ + ... + m_n.d_n) (6.2)

където:

d₁, d₂,......d_n са дебелините на отделните слоеве строителни материали, m;

m₁, m₂, ....., m_n - съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4.

2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/( m²h) без кондензационен пад се изчислява по формулата:

g = (p_i - p_e)/z (6.3),

където:

p_i е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра;

p_e - парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра.

3. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 6.1 и 6.2. То се състои в следното:

3.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата s_d = m.d, а върху ординатата - температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва:

3.1.1. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент (q_0i) в°С се определя по формулата:

q_0i = q_i - R_si.q (6.4),

където:

q_i е температурата на вътрешния въздух,°С;

R_si - съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС ISO EN 6946;

q - плътността на топлинния поток (W/m²), който се определя по формулата:

q = U(q_i - q_e) (6.5),

където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m².К).

3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва:

където q₁, q₂, ... q_n са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток - отвътре навън),°С.

Фиг. 6.1. Схема на кривата на температурното разпределение

Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара

което се отчита от табл. 2 на приложение № 7 в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането p_i и налягането p_e от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент.

Фиг. 6.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад

Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 6.2).

Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи:

- двете линии се допират в една, две или повече точки (виж фиг. 6.3 и 6.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве);

- двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях - широчината на тази зона (виж фиг. 6.5).

Фиг. 6.3а. Дифузия на водната пара с един кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 2 и 3)

Плътността на дифузионния поток g_i от помещението през ограждащата конструкция или елемент до равнината на конденза е:

Плътността на дифузионния поток g_e от равнината на кондензация навън е:

Количеството кондензирана влага W_k, което се отделя в равнината през периода на кондензация, се изчислява по формулата:

W_k = t_k(g_i - g_e), (6.9),

Фиг. 6.3.б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент

Плътността на дифузионния поток g_i от равнината на кондензация към помещението е:

Плътността на дифузионния поток g_e от равнината на кондензация навън (на открито) е:

Изпареното количество кондензирана влага W_u, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:

W_u = t_u(g_i + g_e), (6.12),

Фиг. 6.4а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 1 и 2 и между слоеве 3 и 4)

Плътността на дифузионния поток g_i от помещението през ограждащата конструкция или елемент до първата равнина на кондензация е:

Плътността на дифузионния поток g_z между първата и втората равнина на кондензация е:

Плътността на дифузионния поток g_e от втората равнина на кондензация навън е:

Количеството кондензирана влага W_k, което се образува в равнините 1 и 2 през периода на кондензация, се изчислява по формулите:

W_k1 = t_k(g_i - g_z) (6.16),

W_k2 = t_k(g_z - g_e) (6.17).

Фиг. 6.4б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент

Плътността на дифузионния поток g_i от първата равнина на кондензация към помещението е:

Плътността на дифузионния поток g_e от втората равнина на кондензация навън (на открито) е:

Изпареното количество кондензирана влага W_u, което може да бъде отведено от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:

W_u = t_u(g_i + g_e) (6.20).

Фиг. 6.5а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент

Плътността на дифузионния поток g_i от помещението до началото на зоната на кондензация е:

Плътността на дифузионния поток g_e от края на зоната на кондензация навън е:

Количеството кондензирана влага W_k, което се отделя в зоната през периода на кондензация, се изчислява по формулата

W_k = t_k(g_i - g_e) (6.23).

Фиг. 6.5б. Дифузия на водната пара по време на изпаряването след кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент

Плътността на дифузионния поток g_i от средата на зоната на кондензация към помещението е:

Плътността на дифузионния поток g_e от средата на зоната на кондензация навън (на открито) е:

Изпареното количество кондензна влага W_u, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:

W_u = t_u(g_i + g_e) (6.26).

Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация Dx_dif в % се изчислява по формулата:

където:

W_k е количеството кондензирана влага, kg/m²;

d_z - широчината на зоната на кондензация, m;

r - плътността на материала в зоната на кондензация, kg/m³.

Приложение № 7 към чл. 19, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Таблица 1

Таблица 2

Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2 служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата:

p = (f/100).p_max,

където f е относителната влажност на въздуха, %.

Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2

(Изм. - ДВ, бр. 85 от 2009 г.)

Оценка на действителната защита на остъклена фасада от слънчево греене

1. Стойността на фактора (f_stg) за проверка на действителната защита от слънчево греене на остъклена фасада със слънцезащитно приспособление се изчислява по формулата:

f_stg = g_gl (1-F_F).F_sh,gl F_sh,

където:

g_gl е действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия, определен по формула (3.77);

F_F - коригиращият фактор за частта на рамката на прозрачните конструкции и елементи на фасадата;

F_sh,gl - коригиращият фактор за слънцезащитно приспособление, определен съгласно таблици 12 и 13;

F_sh - коригиращият фактор на частично засенчване от козирки и ребра, определен по формула (3.81).

Забележка. Направените позовавания са съгласно приложение № 3.

2. Нормативното условие за осигуряване на защитата от слънчево греене е съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата.

3. Надеждна защита от слънчево греене чрез слънцезащитни приспособления се осигурява, когато са постоянно инсталирани и:

а) при южна ориентация вертикалният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е b ³ 50°;

б) при източна и западна ориентация хоризонталният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е b ³ 85° или g ³ 115°;

в) при междинна ориентация се изисква покриващ ъгъл b ³ 80°; вертикалният и хоризонталният разрез на фасадата в зависимост от ориентацията са показани на фигурата.

Приложение № 9 към чл. 5, ал. 3

(Ново - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г.)

Изчисляване на икономическата ефективност и ефикасност за жизнения цикъл на технически решения за съхранение на енергията в сгради

1. Оценката за икономическа ефективност и ефикасност на технически решения за съхранение на енергия в сгради представлява последователност от изчисляване на следните основни показатели:

1.1. Разходи за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл.

1.2. Приходи от експлоатацията на техническото решение.

1.3. Прост срок на откупуване на инвестициите.

1.4. Срок на изплащане на инвестициите.

1.5. Нетна настояща стойност.

1.6. Вътрешна норма на възвръщаемост.

1.7. Индекс на нетната настояща стойност.

2. Разходите за разработване, въвеждане в експлоатация и експлоатация на техническото решение през жизнения му цикъл включват:

2.1. Разходи до началото на експлоатационния период (I₀):

а) разходи за проектиране;

б) разходи за съгласуване и одобряване на инвестиционния проект;

в) разходи за издаване на разрешение за строеж;

г) разходи за закупуване, доставка, монтаж/изграждане, пуск и настройка на оборудването;

д) разходи за въвеждане в експлоатация.

2.2. Експлоатационни разходи:

а) разходи за енергия;

б) други експлоатационни разходи:

- за материали;

- за поддръжка.

3. Нетните приходи от експлоатацията на техническото решение се изчисляват по формулата:

където:

B са нетните годишни приходи, лв./годишно;

S_i е спестената енергия с i-тия енергоносител за една година, kWh/годишно;

Е_i - цената на i-тия енергоносител, лв./kWh;

DO&M - промяната в разходите за експлоатация и поддръжка (+ или -) в резултат на въвеждането в експлоатация на техническото решение, лв./годишно.

4. Срок на откупуване (РВ).

При равни спестявания през годините на жизнения цикъл срокът на откупуване (РВ) се изчислява по формулата:

където:

I₀ са разходите до началото на експлоатационния период, лв.;

B - нетните годишни спестявания, лв./годишно.

5. Нетната настояща стойност (NPV) се изчислява по формулата:

където:

r е реалният лихвен процент, %; изчислява се по формулата:

n_r - номиналният лихвен процент, %;

b - годишната инфлация, %;

B_i са нетните приходи за i-тата година от жизнения цикъл, лв./годишно;

n - жизненият цикъл на техническото решение, години;

I₀ - разходите до началото на експлоатационния период, лв.

Проектът е рентабилен, ако NPV > 0.

Ако нетните приходи са еднакви през годините на жизнения цикъл, т.е. ако B₁=B₂=B₃=....=B_n, горната формула се опростява до вида:

6. Коефициентът на нетна сегашна стойност (NPVQ) се изчислява по формулата:

7. Срок на изплащане (РО) и вътрешна норма на възвращаемост (IRR).

Срокът на изплащане представлява реалното време, което е необходимо за възвръщане на инвестицията, т.е. времето, което е необходимо нетната сегашна стойност да стане равна на 0 (NPV=0), като се отчита реалният лихвен процент:

Вътрешната норма на възвръщаемост IRR е онази стойност на реалния лихвен процент, при която NPV = 0.

Приложение № 10 към чл. 6, ал. 3

(Ново - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 14.04.2015 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.)

Скала на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради

Скалата на класовете на енергопотребление за видовете категории сгради е, както следва:

1. Жилищни сгради*

*Скалата за жилищни сгради се прилага и за общежития.

2. Сгради за обществено обслужване:

а) сгради за административно обслужване

б) сгради за образование и наука

б.1) училища

б.2) университети

б.3) (доп. - ДВ, бр. 93 от 2017 г., в сила от 21.11.2017 г.) детски градини и детски ясли

в) лечебни заведения

г) сгради за обществено обслужване в областта на хотелиерството

д) сгради в областта на търговията

е) сгради за спорт

ж) сгради в областта на културата и изкуството

Приложение № 11 към чл. 29

(Ново - ДВ, бр. 27 от 2015 г., в сила от 15.07.2015 г., попр. - ДВ, бр. 31 от 2015 г.)

Метод

за изчисляване на количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия при загряване на вода за битови нужди

1. Енергийният баланс на системата за загряване на вода чрез слънчева енергия за период от време един месец може да се запише в следния вид:

Q_u – Q_w + E = 0 (11.1),

където:

Q_u е количеството топлина от преобразуване на слънчевата енергия в системата за загряване на вода, kWh;

Q_w - потребната енергия за загряване на водата, kWh;

E - количеството енергия, получено от допълнителния източник, kWh.

2. Дялът от потребната енергия за загряване на водата, който се покрива от слънчевата енергия, се формулира като:

3. Дялът f от потребната енергия се изчислява като функция на параметрите на системата по зависимостта:

f = 1,029.Y - 0,065.X - 0,245.Y² + 0,0018.X² + 0,0215.Y ³ (11.3)

при 0 < Y < 3 и 0 < X < 18,

в която:

A е площта на слънчевите колектори, m²;

F_R е коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора;

F^'_R - коефициент на ефективно отвеждане на топлината от колектора, отчитащ и влиянието на междинния топлообменник в колекторния кръг;

U_L - коефициент на пълните топлинни загуби на колектора, W/m²K;

- брой на секундите в месеца;

= 100° С - базисната температура;

- средната месечна температура на външния въздух, °С;

- средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите;

- средната месечна приведена поглъщателна способност на колекторите при перпендикулярно лъчение върху повърхността им;

- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху наклонената повърхност на колекторите, J/m²;

N - броят на дните в месеца;

Q_w - месечният топлинен товар на системата, J.

4. В случаите, когато акумулиращият съд в системата има обем, различен от 75 l/(m² колекторна площ), безразмерният комплекс Х се коригира по зависимостта:

където: V_s е обемът на акумулатора, m³.

5. Когато в системата няма междинен топлообменник в колекторния кръг, стойността на отношението F_R /F_R=1, а когато има такъв, системата се изчислява по зависимостта:

където:

е топлинният капацитет на масовия дебит на флуида през контура на слънчевите колектори, W/K;

- e - ефективността на междинния топлообменен апарат;

- по-малкият топлинен капацитет на масовия дебит на флуидите, циркулиращи през топлообменника, W/K.

6. В случаите, когато колекторът е ориентиран на юг и ъгълът на наклона на колектора е в границите:

където j е географската ширина,

с достатъчна точност може да се приеме, че:

- за колектори с еднослойно прозрачно покритие

- за колектори с двуслойно прозрачно покритие

за зимата и за лятото.

7. Средната месечна дневна слънчева радиация върху наклонена повърхност се определя по зависимостта:

където:

е проекционен коефициент;

- средномесечната дневна сумарна слънчева радиация върху хоризонтална повърхност, J/m² (ден); отчита се от таблица 1.

8. Проекционният коефициент

се определя по зависимостта:

където:

е средномесечната дневна дифузна радиация върху хоризонтална повърхност, J/m²;

- отношението на средномесечната директна слънчева радиация върху наклонената и хоризонтална повърхност;

b - ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, ^o ;

r - коефициент на отражение на околната среда.

9. Отношението

се изчислява по зависимостта:

където:

е факторът на облачността; отчита се от таблица 1.

10. Коефициентът

се изчислява по формулата:

където:

b е ъгълът на наклона на разглежданата повърхност, ^o;

d - деклинацията на слънцето, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

d = 23,45.sin [360.(284+n)/365] (11.9),

n - пореден номер на деня в годината,

w_s - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху хоризонтална повърхност, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

w_S = arcos(-tgj tgd) (11.10),

w'_S - часовият ъгъл на залеза на слънцето върху наклонената повърхност, ^o; определя се за 21 число на месеца по зависимостта:

w'_S = min[w_S;arcos(-tg(j - b)tgd)] (11.11).

Таблица 1 от приложение № 11 към чл. 29

Сиела Строител

Нормативна информация и документи, касаещи регламентацията в проектирането, строителството и устройството на територията.

Новини

27 септември 2024

Нов Финансов регламент на ЕС

В правно-информационната система "Сиела Евро" е публикуван Регламент (ЕС, Евратом) 2024/2509 на Европейския парламент и на Съвета от 23 септември 2024 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.

Виж повече

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 5 от 14.I

НАРЕДБА № 7 ОТ 2004 Г. ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА СГРАДИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 85 ОТ 2009 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 27 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 15.07.2015 Г.)

Новини

Нов Финансов регламент на ЕС

Сиела Офиси