Държавен вестник, брой 105 от 30.XI

Държавите, страни по тази конвенция,

съзнавайки опасността от замърсяване в резултат на световния превоз по море на нефт в наливно състояние,

убедени в необходимостта от осигуряване на адекватно обезщетение на лицата, пострадали от замърсяване в резултат на изтичане или изхвърляне на нефт от кораби,

желаейки да приемат еднообразни международни правила и процедури за решаване на въпросите, свързани с отговорността и осигуряването на адекватно обезщетение при такива случаи,

се споразумяха, както следва:

Член I

За целите на тази конвенция:

1. "Кораб" означава всеки морски кораб и плаващо морско средство от всякакъв вид, построено или приспособено за превоз на нефт наливно като товар, при условие че кораб, който е в състояние да превозва нефт и други товари, ще се разглежда като кораб само тогава, когато превозва нефт наливно като товар, както и при всяко плаване след такъв превоз, освен ако не се докаже, че на борда липсват остатъци от нефт след такъв превоз.

2. "Лице" означава всяко физическо лице или дружество независимо дали е обществена или частна организация, включително държавата или някоя от нейните съставни единици.

3. "Корабособственик" означава лицето или лицата, регистрирани като собственици на кораба, или при отсъствие на регистрация - лицето или лицата, притежаващи кораба. В случай обаче, че корабът е собственост на държавата и се оперира от компания, регистрирана в тази държава като оператор на кораба, "корабособственик" ще означава съответно тази компания.

4. "Държава на регистрация на кораба" по отношение на регистриран кораб означава държавата на регистрация на кораба, а по отношение на нерегистриран кораб - държавата на знамето, под което корабът плава.

5. "Нефт" означава всеки устойчив въглеводороден минерален нефт, като суров нефт, мазут, тежко дизелово гориво и смазочно масло, независимо от това, дали се превозват на борда на кораба като товар или в горивните танкове на такъв кораб.

6. "Щета от замърсяване" означава:

а) загуба или вреда, причинена извън кораб, от замърсяване в резултат от изтичане или изхвърляне на нефт от кораб, където и да се случи такова изхвърляне или изтичане, при условие, че обезщетяването за нанесени щети на околната среда, различни от пропуснати ползи вследствие на такава щета, се ограничава с разходите по осъществяване на разумни мерки за възстановяване, които са били предприети или следва да бъдат предприети;

b) разходи по превантивни мерки и бъдеща загуба или вреда, причинена от превантивните мерки.

7. "Превантивни мерки" означават всички разумни мерки, предприети от всяко лице след инцидент с цел предотвратяване или намаляване на щетите от замърсяване.

8. "Инцидент" означава всяко произшествие или поредица от случаи, които предизвикват щети от замърсяване или създават сериозна и неминуема опасност за причиняване на такава щета.

9. "Организация" означава Международната морска организация.

10. "Конвенция за отговорността, 1969 г." означава Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, 1969 г. За държавите, страни по Протокола от 1976 г. към тази конвенция, се счита, че този термин обхваща Конвенцията за отговорността, 1969 г., както е изменена с този протокол.

Член II

Тази конвенция се прилага изключително:

а) за щети от замърсяване, причинени:

- на територията на договаряща държава, включително териториалното й море, и

- в изключителната икономическа зона на договаряща държава, определена в съответствие с международното право, или ако договарящата държава не е определила такава зона - в района, намиращ се зад границата и прилежащ към териториалното море на тази държава, определен в съответствие с международното право и простиращ се на не повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море;

b) за мерките, взети за предотвратяване или намаляване на такива щети, където и да са предприети.

Член III

1. С изключение на предвиденото в алинеи 2 и 3 на този член по време на инцидент или когато инцидентът се състои от серия произшествия, по време на първото произшествие корабособственикът носи отговорност за всяка щета от замърсяване, причинена от кораба в резултат на инцидента.

2. Корабособственикът не носи отговорност за щети от замърсяване, ако докаже, че щетите:

а) са в резултат на война, враждебни действия, гражданска война, бунт или природно явление от изключителен, неизбежен и непредотвратим характер, или

b) са изцяло причинени от действие или бездействие на трета страна с намерение да причини щета, или

с) са изцяло предизвикани от небрежност или друго неоправдано действие от страна на правителствен или друг орган, отговорен за поддръжка на светлините или другите навигационни средства при изпълнение на тези функции.

3. Ако корабособственикът докаже, че щетите от замърсяването са резултат изцяло или частично от действие или бездействие, извършени преднамерено от потърпевшото лице с цел да причинят щета, или от груба небрежност на същото лице, той може изцяло или частично да бъде освободен от отговорност към такова лице.

4. Не може да се предявява друг иск за обезщетение за щети от замърсяване срещу корабособственика освен в съответствие с тази конвенция. При спазване на условията на алинея 5 на този член не може да се предяви никакъв иск за обезщетяване за щета от замърсяване на основание тази конвенция или на други основания срещу:

а) служители или агенти на корабособственика или членове на екипажа;

b) пилот или друго лице, което не е член на екипажа, но предоставя услуги за кораба;

с) всеки наемател (какъвто и да е, включително наемателя по беарбоут чартър), управител или оператор на кораба;

d) всяко лице, изпълняващо операция по спасяване със съгласието на корабособственика или по указание на компетентните органи;

е) всяко лице, което предприема превантивни мерки;

f) всички служители или агенти на лицата, посочени в букви "c", "d" и "е";

освен ако щетата не е в резултат на тяхно действие или бездействие, извършени с намерение да се причини щета, или поради неблагоразумие и със съзнанието, че може да се причини такава щета.

5. Нищо в тази конвенция не ограничава правото на регрес на корабособственика срещу трети страни.

Член IV

При възникване на инцидент с два или повече кораба, в резултат на което е настъпила щета от замърсяване, корабособствениците на всички участващи кораби, ако не са освободени от отговорност по реда на член III, отговарят солидарно и поотделно за всяка щета, която не може да бъде основателно разделена.

Член V

1. Корабособственикът има право да ограничи своята отговорност в съответствие с тази конвенция по отношение на всеки инцидент до обща сума, изчислена по следния начин:

а) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2004 г.) 4 510 000 разчетни единици за кораб с не повече от 5000 единици тонаж;

b) (изм. - ДВ, бр. 105 от 2004 г.) за кораб с тонаж, по-голям от горепосочения, за всяка следваща единица тонаж - към сумата, посочена в буква "а" се прибавят по 631 разчетни единици; при условие обаче, че тази обща сума в никакъв случай не превишава 89 770 000 разчетни единици.

2. Корабособственикът няма право да ограничава своята отговорност, ако е доказано, че щетата е в резултат на негово действие или бездействие, извършено с намерение да причини такава щета, или от самонадеяност и със съзнанието, че може да доведе до такава щета.

3. С цел да се ползва от ограничението, предвидено в алинея 1 на този член, корабособственикът трябва да създаде фонд на обща сума, представляваща границите на неговата отговорност пред съда или друг компетентен орган на някоя от договарящите се държави, в която е предявен иск в съответствие с член IХ, или ако не е предявен иск - във всеки съд или друг компетентен орган на която и да е от договарящите се държави, в която могат да бъдат предявени искове в съответствие с член IХ. Фондът може да бъде създаден чрез депозиране на сумата или чрез представяне на банкова гаранция или друга гаранция, приемлива съгласно законодателството на договарящата държава, където е създаден фондът, и счетена за достатъчна от съда или друг компетентен орган.

4. Фондът се разпределя между ищците пропорционално на стойността на предявените от тях искове.

5. В случай че преди разпределението на фонда корабособственикът или който и да е от неговите служители или агенти, или всяко лице, осигуряващо му застраховка или друго финансово обезпечение, е изплатило обезщетение за щети от замърсяване, произтекли в резултат на въпросния инцидент, такова лице придобива чрез суброгация правата, които лицето, обезщетено по такъв начин, би имало съгласно тази конвенция.

6. Правото на суброгация, предвидено в алинея 5 на този член, може да се упражни и от лице, различно от посочените, по отношение на всякакви суми за обезщетяване при щети от замърсяване, които това лице може да е изплатило, но само до степен, разрешена съгласно действащото национално законодателство.

7. Когато корабособственикът или което и да е друго лице установят, че могат да бъдат принудени да платят по-късно изцяло или частично такава сума за обезщетение, по отношение на която те се ползват от правото на суброгация, съгласно алинеи 5 и 6 на този член, ако обезщетението е било изплатено преди разпределението на фонда, то съдът или друг компетентен орган на държавата, където е бил създаден фондът, може да разпореди да се резервира достатъчна сума с цел да се даде възможност на такова лице по-късно да удовлетвори своя иск към фонда.

8. Искове по отношение на оправдани разходи или пожертвования, направени доброволно и в разумни граници от корабособственика с цел предотвратяване или намаляване щетите от замърсяване, са равностойни с другите искове към фонда.

9. (а) "Разчетната единица", посочена в алинея 1 на този член, е единицата "специални права на тираж" (SDR), както е определена от Международния валутен фонд. Сумите, посочени в алинея 1, се конвертират в националната валута на държавата на основата на стойността на тази валута в единици "специални права на тираж" на датата на образуване на фонда, посочен в алинея 3. Стойността на националната валута на договаряща държава, която е член на Международния валутен фонд, в единици "специални права на тираж" се изчислява в съответствие с метода за определяне на стойността, прилаган от Международния валутен фонд, в сила от съответната дата на неговите финансови операции и сделки. Стойността на националната валута на договарящата се държава, която не е член на Международния валутен фонд, се изчислява в единици "специални права на тираж" по начин, определен от тази държава.

(b) Независимо от всичко договаряща държава, която не е член на Международния валутен фонд и нейното законодателство не разрешава прилагането на условията на алинея 9, буква "а" на този член, може по време на ратификацията, приемането, одобряването на тази конвенция или присъединяването към нея или по всяко друго време да заяви, че разчетната единица, посочена в алинея 9, буква "а", се равнява на 15 златни франка. Златният франк, посочен в тази алинея, съответства на шестдесет и пет и половина милиграма злато с чистота деветстотин. Конвертирането на златните франкове в национална валута се осъществява съгласно законодателството на съответната държава.

(c) Изчисляването, посочено в последното изречение на алинея 9, буква "а", и конвертирането, посочено в алинея 9, буква "b", се осъществяват по такъв начин, че тази реална стойност на сумата, посочена в алинея 1, да се изрази в националната валута на договарящата държава, доколкото е възможно, така, както би се получила в случай, че се приложат първите три изречения на алинея 9, буква "а". Договарящите държави съобщават на депозитаря начина на изчисляване съгласно алинея 9, буква "а" или според случая - резултата от конвертирането съгласно алинея 9, буква "b", при депозиране на инструмента за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване към тази конвенция и всеки път, когато има изменение в метода или резултата от конвертирането.

10. За целите на този член за корабен тонаж се счита бруто тонажът, изчислен в съответствие с правилата за измерване на тонажа на корабите, съдържащи се в приложение I на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите, 1969 г.

11. Застрахователят или друго лице, осигуряващо финансово обезпечение, имат право да създават фонд в съответствие с този член при същите условия и със същото предназначение, както и създадения от корабособственика. Такъв фонд може да се създаде дори ако собственикът няма право да ограничи своята отговорност, съгласно алинея 2, но създаването на фонд в този случай да не вреди на правата на който и да е ищец срещу корабособственика.

Член VI

1. Когато корабособственикът след инцидент е създал фонд в съответствие с член V и има право на ограничаване на личната отговорност:

а) никое лице, предявяващо иск за щети от замърсяване, възникнали вследствие на този инцидент, няма право на възмездяване за сметка на друго имущество на корабособственика по отношение на този иск;

b) съдът или друг компетентен орган на която и да е договаряща държава разпорежда освобождаването на кораб или друго имущество, принадлежащо на корабособственика, което е било арестувано във връзка с иск за щети от замърсяване, възникнали в резултат на този инцидент, а също така освобождава и всеки залог или друга гаранция, предоставена с цел да се избегне подобен арест.

2. Горното обаче се прилага само в случай, че ищецът има достъп до съда, който се разпорежда с фонда, а фондът е на действително разположение за удовлетворяване на неговия иск.

Член VII

1. Собственикът на кораб, регистриран в договаряща държава и превозващ товар повече от 2000 тона нефт в наливно състояние, е длъжен да поддържа застраховка или друго финансово обезпечение като банкова гаранция или свидетелство, издадено от международния компенсационен фонд, на стойност, определена чрез прилагане на ограничение на отговорността, посочено от член V, алинея 1, за покриване на неговата отговорност за щети от замърсяване с нефт в съответствие с тази конвенция.

2. Свидетелство, удостоверяващо наличието на застраховка или друго валидно финансово обезпечение в съответствие с изискванията на тази конвенция, се издава на всеки кораб, след като съответният орган на договарящата държава установи, че са изпълнени изискванията на алинея 1. На кораби, регистрирани в договаряща държава, такова свидетелство се издава или заверява от съответните органи на държавата на регистрация на кораба; на кораби, нерегистрирани в договаряща държава, такова свидетелство може да се издаде или завери от съответните власти на всяка договаряща държава. Това свидетелство се изготвя във формата, изложена в образеца в приложението, и съдържа следните данни:

а) име на кораба и пристанище на регистрация;

b) име и основно място на дейност на корабособственика;

с) вид на обезпечението;

d) име и основно място на дейност на застрахователя или лицето, издаващо обезпечението, и когато е възможно, мястото, където е извършена застраховката или обезпечението;

e) срок на валидност на свидетелството, който не трябва да бъде по-дълъг от срока на валидност на застраховката или обезпечението.

3. Свидетелството се издава на официалния език или езици на държавата, където е издадено. Ако използваният език не е английски или френски, текстът на свидетелството трябва да съдържа превод на един от тези езици.

4. Свидетелството трябва да бъде на борда на кораба, а копие от него се депозира при властите, които водят регистъра на корабите, или когато корабът не е регистриран в договаряща държава, при властите на държавата, издаващи или удостоверяващи свидетелството.

5. Застраховка или друго финансово обезпечение не отговаря на изискванията на този член, ако може да се прекрати по причини, различни от изтичането на срока на валидност на застраховката или финансовото обезпечение, посочен в свидетелството съгласно алинея 2 на този член, преди изтичане на три месеца от датата на уведомяване на властите за прекратяването по алинея 4 на този член, освен в случаите, когато свидетелството е предадено на тези власти или е издадено ново за посочения срок. Горните условия се прилагат по подобен начин към всяко изменение, в резултат на което застраховката или финансовото обезпечение не удовлетворяват повече изискванията на този член.

6. Държавата на регистрация, като спазва изискванията на този член, определя условията за издаването и валидността на свидетелството.

7. Свидетелства, издадени или заверени в рамките на компетентност на договаряща държава и в съответствие с алинея 2, за целите на тази конвенция се признават от другите договарящи държави и имат същата сила, както ако са издадени или заверени от самите тях, дори ако са издадени или заверени по отношение на кораб, нерегистриран в договаряща държава. Договаряща държава може по всяко време да поиска консултация с държавата, издаваща или заверяваща свидетелството, ако счете, че застрахователят или гарантът, посочен в свидетелството, няма финансови възможности да посрещне задълженията, наложени от тази конвенция.

8. Всеки иск за обезщетение при щети от замърсяване може да бъде отправен директно срещу застрахователя или друго лице, осигуряващо финансовото обезпечение на отговорността на корабособственика, за щети от замърсяване. В такъв случай ответникът, дори ако корабособственикът няма право да ограничи своята отговорност в съответствие с алинея 2 на член V, може да се ползва от ограниченията на отговорността, предвидени в алинея 1 на член V. Той може също да се ползва от защитата (без банкрут или ликвидация на корабособственика), която самият корабособственик има право да ползва. Освен това ответникът може да се ползва от защита, когато щетите от замърсяването са в резултат на преднамерено лошо управление на корабособственика, но ответникът не може да ползва защита, на която е имал право по време на делото на съда, повдигнато от корабособственика срещу него. Ответникът има право във всички случаи да изиска подвеждане под отговорност и на корабособственика при завеждане на дело.

9. Всички суми от застраховката или от друго финансово обезпечение, осигурени съгласно алинея 1 на този член, трябва да бъдат достъпни изключително за удовлетворяването на искове, предявени съгласно тази конвенция.

10. Договаряща държава не разрешава на кораб, плаващ под нейно знаме, за който разпоредбите на този член се прилагат, да извършва търговска дейност, освен в случаите, когато му е издадено свидетелство в съответствие с алинея 2 или 12 на този член.

11. Съгласно условията на този член всяка договаряща държава в националното си законодателство трябва да гарантира, че застраховката или другото финансово обезпечение до размера, определен в алинея 1 на този член, е в сила за всеки кораб, независимо от мястото на регистрация, влизащ или излизащ от пристанище на нейната територия или пристигащ във или напускащ морски терминал в нейното териториално море, ако корабът действително превозва товар повече от 2000 тона нефт наливно.

12. Ако не се поддържа застраховка или друго финансово обезпечение за кораб, собственост на договаряща държава, разпоредбите на този член няма да се прилагат за него. Такъв кораб обаче трябва да има свидетелство, издадено от съответните власти на държавата на регистрация, в което се декларира, че корабът е собственост на тази държава и отговорността на кораба е покрита до размера, посочен в алинея 1 на член V. Такова свидетелство трябва да се доближава колкото се може по-близо до образеца, посочен в алинея 2 на този член.

Член VIII

Правата на обезщетение по тази конвенция се погасяват, ако не бъде предявен иск по тази конвенция, в срок до три години от датата на нанасяне на щетата. Но в никакъв случай не може да се предяви иск след изтичането на шест години от датата на инцидента, в резултат на който са възникнали щетите. Когато този инцидент се състои от серия произшествия, шестгодишният период започва да тече от датата на първото произшествие.

Член IX

1. Когато инцидент е предизвикал щети от замърсяване на територия, включваща териториалното море или пространството, посочено в член II, на една или повече договарящи държави или са били предприети превантивни мерки за предотвратяване или намаляване на щетите от замърсяване на такава територия, включваща териториално море или пространството, предявяване на искове за обезщетение могат да се предприемат само в съдилищата на такава договаряща държава или държави. Ответникът трябва да бъде уведомен за всеки такъв иск в разумен срок.

2. Всяка договаряща държава трябва да гарантира, че нейните съдилища разполагат с необходимата юрисдикция за разглеждане на искове за обезщетение.

3. След създаване на фонда в съответствие с член V съдилищата на държавата, в която е създаден фондът, имат изключителната компетентност да решават всички въпроси относно съразмерното разделяне и разпределяне средствата на фонда.

Член X

1. Всяко решение на съд с юрисдикция съгласно член IX, което подлежи на изпълнение в държавата, където е постановено, когато повече не подлежи на преглед по обичайния ред, се признава във всяка договаряща държава с изключение на следните случаи:

а) решението на съда е получено чрез измама, или

b) ответникът не е бил уведомен в разумен срок и не му е била дадена справедлива възможност да изложи своите аргументи, защита и позиция за повторно разглеждане.

2. Решение на съда, признато съгласно алинея 1 на този член, се изпълнява във всяка договаряща държава, ако са изпълнени формалните изисквания в тази държава. Тези формални изисквания не трябва да допускат преразглеждане на делото по същество.

Член XI

1. Изискванията на тази конвенция не се прилагат за военни кораби или други кораби, притежавани или оперирани от държава и които понастоящем се използват изключително за правителствени нетърговски цели.

2. По отношение на кораби, собственост на договаряща държава и използвани за търговски цели, към всяка държава може да бъде предявен иск в съответствие с юрисдикцията, установена в член IX, като държавата се отказва от всички средства на защита, основаващи се на статуса й на суверенна държава.

Член XII

Тази конвенция отменя всички международни конвенции, които са в сила или са открити за подписване, ратифициране или присъединяване, считано от датата, на която тази конвенция е открита за подписване, но само до степен, в която тези конвенции са в протоворечие с нея. Нищо обаче в този член не засяга задълженията на договарящите държави към недоговарящи държави, произтичащи на основание на такива конвенции.

Член ХII bis

Преходни разпоредби

В случай на инцидент, по време на който държава е страна едновременно по тази конвенция и по Конвенцията за отговорността, 1969 г., се прилагат следните преходни разпоредби:

а) когато инцидентът е причинил щети от замърсяване, попадащи в обхвата на действие на тази конвенция, отговорността по тази конвенция се счита отпаднала, ако и доколкото възниква и по Конвенцията за отговорността от 1969 г.;

b) когато инцидентът е довел до щети от замърсяване, попадащи в обхвата на действие на тази конвенция, а държавата е страна едновременно по тази конвенция и по Международната конвенция за създаване на Международен фонд за обезщетение при щети от замърсяване с нефт, 1971 г., отговорността, която остава по тази конвенция след прилагане на буква "а" на този член, се носи само до размера, в който щетата от замърсяване остава необезщетена след прилагане на посочената конвенция от 1971 г.;

с) при прилагане на член III, алинея 4 на тази конвенция изразът "тази конвенция" се тълкува като позоваване на тази конвенция или на Конвенцията за отговорността, 1969 г.;

d) при прилагане на член V, алинея 3 на тази конвенция общата сума на фонда, който трябва да бъде създаден, се намалява с размера, в който отговорността се счита отпаднала в съответствие с буква "а" на този член.

Член ХII ter

Заключителни разпоредби

Заключителните разпоредби на тази конвенция са членове 12 до 18 на Протокола от 1992 г. за изменение на Конвенцията за отговорността, 1969 г. Позоваването в тази конвенция на договарящи държави означава позоваване на договаряща държава в този протокол.