ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ НА ПРИСЪДИ (РАТИФИЦИРАНА СЪС ЗАКОН, ПРИЕТ ОТ ХХХIХ НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА 28 ЯНУАРИ 2004 Г. - ДВ, БР. 11 ОТ 2004 Г. В СИЛА ЗА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ 1 ЮЛИ 2004 Г.)
ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАВАНЕ НА ПРИСЪДИ
(Ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 28 януари 2004 г. - ДВ, бр. 11 от 2004 г. В сила за Република България от 1 юли 2004 г.)
Обн. ДВ. бр.104 от 26 Ноември 2004г.
Преамбюл
Държавите - членки на Съвета на Европа, подписали тази конвенция,
като вземат предвид, че борбата срещу престъпността все повече се превръща в международен проблем, призовават към използване на съвременни и ефективни методи в международен мащаб,
убедени в необходимостта от провеждането на единна политика по отношение на престъпността с цел защитата на обществото,
като осъзнават необходимостта от зачитане на човешкото достойнство и насърчаване на реабилитацията на правонарушителите,
като вземат предвид, че целта на Съвета на Европа е постигането на по-голямо единство между неговите членове,
се договориха за следното:
Част първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
За целите на тази конвенция:
a) "Европейско съдебно решение по наказателно дело" означава всяко окончателно решение на наказателен съд на договаряща държава, постановено в резултат на наказателно производство;
b) "деяние" означава както престъпленията, така и деянията, включени в Приложение II към тази конвенция, при условие че когато тези деяния се наказват от административен орган, заинтересуваното лице има възможност да ги обжалва по съдебен ред;
с) "присъда" означава налагане на наказание;
d) "наказание" означава всяко наказване или друга мярка, изрично наложена на лице за извършено деяние, с европейско съдебно решение по наказателно дело или с наказателно постановление ("ordonnance pйnale");
е) "лишаване от права" означава всяко отнемане или временно лишаване от права или всяка забрана или загуба на правоспособност;
f) "задочно постановено съдебно решение" означава всяко решение по смисъла на чл. 21, ал. 2;
g) наказателно постановление ("ordonnance pйnale") е всяко решение, постановено в друга договаряща държава и посочено в Приложение III към тази конвенция.
Част втора.
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Раздел I.
Общи разпоредби
а - Общи условия за изпълнение
Член 2
Тази част се прилага по отношение на:
а) наказания, предвиждащи лишаване от свобода;
b) глоби или конфискация;
с) лишаване от права.
Член 3
1. Всяка договаряща държава е компетентна в случаите и при условията, предвидени в тази конвенция, да привежда в изпълнение наказание, наложено в друга договаряща държава, което подлежи на изпълнение в последната държава.
2. Тази компетентност може да бъде упражнена само по искане на другата договаряща държава.
Член 4
1. Наказанието не може да бъде приведено в изпълнение от друга договаряща държава, освен ако съгласно нейното законодателство деянието, за което е било наложено наказанието, би представлявало престъпление, в случай че е било извършено на нейна територия, и ако лицето, на което е наложено наказанието, би носило наказателна отговорност, в случай че е извършило деянието там.
2. Ако присъдата се отнася за две или повече деяния и не всички от тях отговарят на изискванията на ал. 1, осъждащата държава определя каква част от наказанието се отнася за деянията, които отговарят на тези изисквания.
Член 5
Осъждащата държава може да поиска друга договаряща държава да приведе в изпълнение наказанието само ако са налице едно или повече от следните условия:
а) ако осъденото лице постоянно пребивава в другата държава;
b) ако изпълнението на наказанието в другата държава би могло да подобри възможностите за социална реабилитация на осъденото лице;
c) ако в случай на наказание, предвиждащо лишаване от свобода, наказанието може да бъде изпълнено след изпълнението на друго наказание, предвиждащо лишаване от свобода, което осъденото лице изтърпява или трябва да изтърпи в другата държава;
d) ако другата държава е държавата на произход за осъденото лице и тя е заявила, че желае да приеме изпълнението на това наказание;
е) ако тя прецени, че не може сама да изпълни наказанието, дори и чрез екстрадиция, а другата държава има възможност да направи това.
Член 6
Изпълнение, поискано в съответствие с предходните разпоредби, не може да бъде напълно или частично отказано, с изключение на случаите:
а) в които изпълнението противоречи на основните принципи на правната система на замолената държава;
b) когато замолената държава прецени, че деянието, за което е постановена присъдата, има политически характер или представлява чисто военно престъпление;
c) когато замолената държава прецени, че има съществени основания да се счита, че присъдата е постановена или утежнена по мотиви от расов, религиозен, национален или политически характер;
d) когато изпълнението е в противоречие с международните задължения на замолената държава;
е) когато деянието вече е предмет на наказателно производство в замолената държава или когато замолената държава реши да започне наказателно производство по отношение на това деяние;
f) когато компетентните органи в замолената държава са решили да не започват наказателно производство или да прекратят вече започнало наказателно производство по отношение на същото деяние;
g) когато деянието е извършено извън територията на молещата държава;
h) когато замолената държава не е в състояние да изпълни наказанието;
i) когато искането се основава на чл. 5, буква "е" и не е изпълнено нито едно от другите условия по този член;
j) когато замолената държава прецени, че молещата държава сама може да изпълни наказанието;
k) когато възрастта на осъденото лице по време на извършване на деянието не е позволявала то да бъде съдено в замолената държава;
l) когато съгласно закона на замолената държава поради изтекла давност е отпаднала възможността наложеното наказание да бъде изпълнено;
m) когато и доколкото присъдата налага лишаване от права.
Член 7
Искането няма да се изпълнява, ако изпълнението противоречи на принципите, признати в разпоредбите на част III, раздел 1 на тази конвенция.
b - Последици от прехвърлянето на изпълнението
Член 8
За целите на чл. 6, ал. 1 и резервата по буква "с" на Приложение I на тази конвенция всяко действие, валидно извършено от властите на осъждащата държава, което спира или прекратява давностния срок, се счита за пораждащо същите последици при изчисляване на давностния срок в замолената държава съгласно нейния закон.
Член 9
1. Осъдено лице, задържано в молещата държава, което е било предадено на замолената държава за целите на изпълнението, няма да бъде преследвано, съдено или задържано във връзка с изтърпяването на наказание или решение за задържане за деяние, извършено преди неговото предаване, различно от това, за което му е наложена подлежащата на изпълнение присъда, и свободата му няма да бъде ограничавана по други причини освен в следните случаи:
a) когато държавата, която го е предала, даде съгласието си за това; за целта се изпраща искане за нейното съгласие, придружено от всички необходими документи и от съдебен протокол, съдържащ всички обяснения на осъденото лице във връзка със съответното деяние; съгласие се дава, когато деянието, за което то се иска, би било предмет на екстрадиция по закона на държавата, която прави искане за изпълнение, или когато екстрадицията може да бъде отказана единствено поради размера на наказанието;
b) когато осъденото лице е имало възможност да напусне територията на държавата, на която е било предадено, но не е направило това в 45-дневен срок от неговото освобождаване, или ако то се е завърнало на тази територия, след като я е било напуснало.
2. Държавата, замолена да приведе в изпълнение присъдата, може обаче да предприеме всички необходими мерки за извеждане на лицето от своята територия или да предприеме други мерки, необходими съгласно нейното законодателство, включително да започне задочно наказателно производство, за да предотврати правните последици от изтичане на давностния срок.
Член 10
1. Изпълнението се урежда от закона на замолената държава и единствено тази държава е компетентна да вземе всички необходими решения, включително и решение за условно предсрочно освобождаване.
2. Само молещата държава има право да се произнася по всяка жалба за преразглеждане на присъдата.
3. Всяка една от държавите може да упражни правото на амнистия или помилване.
Член 11
1. От момента на подаване на искането за изпълнение отпада възможността за осъждащата държава да започне изпълнение на наказанието, което е предмет на това искане. Осъждащата държава може обаче да започне изпълнение на наказание, предвиждащо лишаване от свобода, когато осъденото лице вече е задържано на територията на тази държава в момента на изпращането на искането.
2. Молещата държава си възстановява правото на изпълнение:
a) ако тя оттегли своето искане, преди замолената държава да я е информирала за намерението си да предприеме действия по искането;
b) ако замолената държава съобщи своя отказ да предприеме действия по искането;
c) ако замолената държава изрично се откаже от правото си на изпълнение; такъв отказ е възможен само ако двете заинтересувани държави се съгласят или ако отпадне възможността за изпълнение в замолената държава; в последния случай отказът е задължителен, ако бъде поискан от молещата държава.
Член 12
1. Компетентните органи в замолената държава прекратяват изпълнението веднага след като узнаят за помилване, амнистия или жалба с искане за преразглеждане на присъдата или за всяко друго решение, на основание на което наказанието престава да бъде изпълняемо. Същото се прилага по отношение на изпълнението на глоба, която осъденото лице е платило на компетентния орган в молещата държава.
2. Молещата държава информира незабавно замолената държава за всяко решение или процесуално действие, предприето на нейна територия, което прекратява правото на изпълнение съгласно предходната алинея.
c - Други разпоредби
Член 13
1. Транзитното преминаване през територията на договаряща държава на задържано лице, което трябва да бъде предадено в трета договаряща държава в изпълнение на тази конвенция, се разрешава по искане на държавата, в която лицето е задържано. Държавата на транзитно преминаване може да поиска да й се предоставят необходимите документи, преди да вземе решение по искането. Предаваното лице остава задържано под стража на територията на държавата на транзитно преминаване, освен ако държавата, от която то се предава, не поиска неговото освобождаване.
2. Освен в случаите, когато предаването се иска на основание чл. 34, всяка договаряща държава може да откаже транзитно преминаване:
a) на едно от основанията по чл. 6, букви "b" и "с";
b) на основание, че лицето е неин гражданин.
3. Ако се използва въздушен транспорт, се прилагат следните разпоредби:
a) когато не се предвижда кацане, държавата, от която се предава лицето, може да уведоми държавата, над чиято територия ще бъде извършен полетът, че въпросното лице се предава в изпълнение на тази конвенция; в случай на непредвидено кацане такова уведомление има действие на искане за временно задържане под стража по чл. 32, ал. 2 и следва да бъде направено официално искане за транзитно преминаване;
b) когато се предвижда кацане, се прави официално искане за транзитно преминаване.
Член 14
Договарящите държави не предявяват претенции една към друга за възстановяване на разходи, направени в резултат на прилагането на тази конвенция.
Раздел II.
Искания за изпълнение
Член 15
1. Всички искания, предвидени в тази конвенция, се отправят в писмена форма. Исканията и цялата кореспонденция, необходима за прилагането на тази конвенция, се изпращат или от Министерството на правосъдието на молещата държава до Министерството на правосъдието на замолената държава, или ако договарящите държави се споразумеят за това, директно от съдебните органи на молещата държава до съдебните органи на замолената държава. Документите се връщат обратно по същия ред.
2. В спешни случаи искания и документи могат да бъдат изпращани чрез Международната организация на криминалната полиция (Интерпол).
3. Всяка договаряща държава може чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да съобщи за намерението си да прилага други канали за връзка, различни от посочените в ал. 1 на този член.
Член 16
Искането за изпълнение се съпровожда от оригинала или от заверено копие на решението, чието изпълнение се иска, и от всички други необходими документи. Оригиналът или заверено копие на цялото или част от наказателното дело се изпраща на замолената държава, ако тя поиска това. Компетентният орган на молещата държава удостоверява, че решението подлежи на изпълнение.
Член 17
Ако замолената държава прецени, че информацията, предоставена от молещата държава, не е достатъчна, за да приложи тази конвенция, тя иска необходимата допълнителна информация. Тя може да посочи срок за получаване на тази информация.
Член 18
1. Органите на замолената държава своевременно информират органите на молещата държава за предприетите действия по искането за изпълнение.
2. Органите на замолената държава, когато е необходимо, изпращат до властите на молещата държава документ, удостоверяващ, че наказанието е изпълнено.
Член 19
1. С изключение на ал. 2 на този член не се изисква превод на исканията и на придружаващите ги документи.
2. Всяка договаряща държава може по време на подписването или при депозирането на документа си за ратификация, приемане или присъединяване с декларация, изпратена до Генералния секретар на Съвета на Европа, да си запази правото да изисква исканията и придружаващите ги документи да бъдат съпроводени от превод на собствения й език или на един от официалните езици на Съвета на Европа, или на един от езиците, които тя посочи. Другите договарящи държави могат да приложат правилото на реципрочността.
3. Този член не накърнява други разпоредби, отнасящи се до превода на искания и придружаващите ги документи, съдържащи се в споразумения или договорености, които вече са в сила или които могат да бъдат сключени между две или повече договарящи държави.
Член 20
Доказателствата и документите, предавани във връзка с прилагането на тази конвенция, не се нуждаят от легализиране.
Раздел III.
Задочно постановени съдебни решения и наказателни постановления ("ordonnances pйnales")
Член 21
1. Изпълнението на задочно постановените съдебни решения и на наказателните постановления ("ordonnances pйnales") е предмет на същите правила, както и изпълнението на други съдебни решения, доколкото в тази конвенция не е предвидено друго.
2. С изключение на предвиденото в ал. 3, задочно постановено съдебно решение за целите на тази конвенция означава всяко решение, постановено от съд в договаряща държава в резултат на наказателно производство, когато осъденото лице не е присъствало лично на съдебното заседание.
3. Без да се накърнява действието на чл. 25, ал. 2, чл. 26, ал. 2 и чл. 29, за постановени в състезателен процес се считат съдебни решения:
a) всяко задочно постановено съдебно решение и всяко наказателно постановление ("ordonnance pйnale"), които са били потвърдени или постановени в осъждащата държава след направено възражение от страна на осъденото лице;
b) всяко задочно постановено съдебно решение по обжалване, при условие че жалбата срещу решението на първоинстанционния съд е подадена от осъденото лице.
Член 22
Всяко задочно постановено съдебно решение и всяко наказателно постановление ("ordonnance pйnale"), които все още не са били предмет на обжалване или възражение, могат веднага след произнасянето им да бъдат изпратени на замолената държава с цел уведомяване и с оглед на бъдещо изпълнение.
Член 23
1. Ако замолената държава е готова да предприеме действия по искането за изпълнение на задочно постановено съдебно решение или на наказателно постановление ("ordonnance pйnale"), тя уведомява осъденото лице за решението, постановено в молещата държава.
2. В уведомлението до осъденото лице се посочва, че:
a) е било изпратено искане за изпълнение в съответствие с тази конвенция;
b) единственото средство за обжалване, с което разполага лицето, е възражението по чл. 24 на тази конвенция;
c) възражението трябва да бъде подадено до органа, който му е посочен; че допустимостта на възражението се урежда от разпоредбите на чл. 24 на тази конвенция и че осъденото лице може да поиска да бъде изслушано от органите на осъждащата държава;
d) ако не бъде подадено възражение в определения срок, съдебното решение ще се счита за целите на тази конвенция за произнесено в състезателен процес.
3. Копие от уведомлението незабавно се изпраща до органа, който е поискал изпълнението.
Член 24
1. След като е направено уведомление по чл. 23, възражението е единственото средство за защита, с което разполага осъденото лице. Възражението се разглежда, по избор на осъденото лице, от компетентния съд в молещата държава или в замолената държава. Ако осъденото лице не направи своя избор, възражението се разглежда от компетентния съд в замолената държава.
2. В случаите, посочени в предходната алинея, възражението е допустимо, ако е подадено до компетентния орган на замолената държава в срок от 30 дни от датата, на която е направено уведомлението. Този срок се изчислява съгласно закона на замолената държава. Компетентният орган на тази държава своевременно уведомява органа, който е направил искането за изпълнение.
Член 25
1. Ако възражението е било разгледано в молещата държава, осъденото лице се призовава да се яви за ново разглеждане на делото в тази държава. Призовката се връчва лично не по-късно от 21 дни преди заседанието. Този срок може да бъде съкратен със съгласието на осъденото лице. Делото се разглежда отново от компетентния съд на молещата държава в съответствие с процедурата на тази държава.
2. Ако осъденото лице не се яви лично или не бъде представлявано в съответствие със закона на молещата държава, съдът обявява възражението за недействително и решението на съда се изпраща на компетентния орган на замолената държава. Същата процедура се следва, ако съдът обяви възражението за недопустимо. И в двата случая за целите на тази конвенция задочно постановеното съдебно решение или наказателното постановление ("ordonnance pйnale") се считат за произнесени в състезателен процес.
3. Ако осъденото лице се яви лично или е представлявано в съответствие със закона на молещата държава и ако възражението е обявено за допустимо, искането за изпълнение се счита за недействително.
Член 26
1. Ако възражението е било разгледано в замолената държава, осъденото лице се призовава да се яви за ново разглеждане на делото в тази държава. Призовката се връчва лично не по-късно от 21 дни преди това ново разглеждане на делото. Този срок може да бъде съкратен със съгласието на осъденото лице. Делото се разглежда отново от компетентния съд на замолената държава в съответствие с процедурата на тази държава.
2. Ако осъденото лице не се яви лично или не бъде представлявано в съответствие със закона на замолената държава, съдът обявява възражението за недействително. В този случай, ако съдът обяви възражението за недопустимо, за целите на тази конвенция задочно постановеното решение или наказателното постановление ("ordonnance pйnale") се считат за произнесени в състезателен процес.
3. Ако осъденото лице се яви лично или е представлявано в съответствие със закона на замолената държава и ако възражението е допустимо, деянието се разглежда от съда като деяние, извършено в тази държава. Не се допуска обаче съдът да разглежда делото, ако наказателното преследване е погасено по давност. Присъдата, постановена в молещата държава, се счита за нищожна.
4. Всяко действие във връзка със съдебно или досъдебно производство, предприето в осъждащата държава съгласно действащите в нея закони и подзаконови актове, има същата стойност в замолената държава като действие, предприето от нейните органи, при условие че не придобива по-голяма доказателствена тежест, отколкото би имало в молещата държава.
Член 27
За целите на подаденото възражение и на последващото производство задочно осъденият или лицето, по отношение на което е издадено наказателно постановление ("ordonnance pйnale"), има право на правна помощ в случаите и при условията, посочени в закона на замолената държава, а когато е уместно - на молещата държава.
Член 28
Всички съдебни решения, постановени съгласно чл. 26, ал. 3, и тяхното изпълнение се уреждат само от закона на замолената държава.
Член 29
Ако задочно осъденият или лицето, по отношение на което е издадено наказателно постановление ("ordonnance pйnale"), не подаде възражение, за целите на тази конвенция решението се счита за постановено в състезателен процес.
Член 30
Когато по независещи от него причини лицето не е спазило сроковете по чл. 24, 25 и 26 или не се е явило лично на заседанието, насрочено за новото разглеждане на делото, правата му се възстановяват в пълен обем съгласно съответното вътрешно законодателство.
Раздел IV.
Временни мерки
Член 31
Ако осъденото лице се намира в молещата държава след получаване на уведомлението за приемане на нейното искане за изпълнение на присъда, предвиждаща лишаване от свобода, тази държава може, ако прецени това за необходимо с цел обезпечаване на изпълнението, да го задържи с оглед на предаването му съгласно разпоредбите на чл. 43.
Член 32
1. Когато молещата държава е поискала изпълнение, замолената държава може да задържи осъденото лице:
a) ако съгласно закона на замолената държава за извършеното деяние се предвижда задържане под стража; и
b) ако има опасност то да се укрие или в случай на задочно постановено съдебно решение има опасност от укриване на доказателства.
2. Когато молещата държава обяви намерението си да поиска изпълнение, замолената държава може по молба на молещата държава да задържи осъденото лице, при условие че са спазени изискванията на букви "а" и "b" на предходната алинея. В молбата следва да се посочат деянието, за което е осъдено лицето, времето и мястото на неговото извършване и да се даде възможно най-точно описание на осъденото лице. Тя трябва да съдържа освен това кратко описание на фактите, на които се основава съдебното решение.
Член 33
1. Осъденото лице се задържа под стража в съответствие със закона на замолената държава. Законът на тази държава определя и условията, при които то може да бъде освободено.
2. Задържаното лице се освобождава, когато:
a) срокът на ефективното задържане достигне срока на лишаване от свобода, наложен с присъдата;
b) то е било задържано в съответствие с чл. 32, ал. 2 и замолената държава не е получила в 18-дневен срок от датата на задържането му искането, придружено от документите, посочени в чл. 16.
Член 34
1. Лице, което е задържано в замолената държава в съответствие с чл. 32 и е призовано да се яви пред компетентния съд в молещата държава във връзка с подадено от него възражение по чл. 25, се предава за тази цел на молещата държава.
2. След предаването на молещата държава лицето се освобождава от задържане под стража, ако е спазено условието по чл. 33, ал. 2, буква "а" или ако молещата държава не е поискала изпълнение на нова присъда. Лицето следва незабавно да бъде върнато в замолената държава, освен ако то не е било освободено.
Член 35
1. Лице, призовано да се яви пред компетентния съд на молещата държава в резултат на подадено от него възражение, няма да бъде преследвано, съдено или задържано с оглед изтърпяване на наказание или в изпълнение на заповед за задържане, нито по друга причина ще бъде ограничавана неговата лична свобода за деяние или правонарушение, което е извършено преди напускане на територията на замолената държава и което не е посочено в призовката, освен ако то не даде изрично писменото си съгласие за това. В случая по чл. 34, ал. 1 копие от направеното заявление за съгласие се изпраща на държавата, от която това лице е било предадено.
2. Предходната алинея не се прилага, когато призованото лице не е напуснало територията на молещата държава в 15-дневен срок от датата на издаване на съдебното решение по неговото възражение или ако то се завърне на тази територия, след като я е напуснало, без да е било призовано отново.
Член 36
1. Ако молещата държава е поискала изпълнението на конфискация на имущество, замолената държава може временно да изземе съответното имущество, при условие че нейният закон предвижда изземване при подобни обстоятелства.
2. Изземването се извършва в съответствие със закона на замолената държава, в който следва да бъдат определени и условията, при които изземването може да бъде отменено.
Раздел V.
Изпълнение на наказанията
a - Общи условия
Член 37
Наказание, наложено в молещата държава, не се изпълнява в замолената държава освен по решение на съда на замолената държава. Всяка договаряща държава може да оправомощи други органи да приемат такива решения, в случай че наказанието, което се изпълнява, е само глоба или конфискация, и ако тези решения подлежат на обжалване пред съд.
Член 38
Ако замолената държава прецени, че ще предприеме действия по искането за изпълнение, делото се внася в съда или пред органа, оправомощен по чл. 37.
Член 39
1. Преди съдът да се произнесе с решение по искането за изпълнение, той изслушва осъденото лице. По негова молба осъденото лице се разпитва чрез съдебна поръчка или лично от съдия. Разпореждане за лично изслушване се дава след изрично искане за това от лицето.
2. Съдът може да реши да приеме искането за изпълнение в отсъствие на осъденото лице, което е пожелало да бъде изслушано лично, ако то е задържано в молещата държава. При тези обстоятелства всяко решение за замяна на наказанието по чл. 44 се отлага, докато на осъденото лице не бъде дадена възможност да се яви в съда, след предаването му в замолената държава.
Член 40
1. Съдът или органът, оправомощен по чл. 37, който разглежда делото, проверява дали:
a) наказанието, чието изпълнение се иска, е наложено с европейско съдебно решение по наказателно дело;
b) са спазени изискванията на чл. 4;
c) не е изпълнено условието на чл. 6, буква "а" или то не се явява пречка за изпълнението;
d) член 7 не се явява пречка за изпълнението;
e) в случай на задочно постановено съдебно решение или на наказателно постановление ("ordonnance pйnale") са спазени изискванията на раздел 3 на тази част.
2. Всяка договаряща държава може да възложи на съда или на органа, оправомощен по чл. 37, да разгледа и други условия за изпълнение, предвидени в тази конвенция.
Член 41
Съдебните решения по искането за изпълнение, приети съгласно този раздел, както и по обжалвани решения на административния орган по чл. 37 подлежат на обжалване.
Член 42
Замолената държава е обвързана от установените факти, доколкото те са посочени в решението или решението се позовава косвено на тях.
b - Условия за изпълнение на наказанията, предвиждащи лишаване от свобода
Член 43
Когато осъденото лице е задържано в молещата държава, то трябва да бъде предадено на замолената държава веднага след като молещата държава бъде уведомена за приемането на искането за изпълнение, освен ако законът на молещата държава не предвижда друго.
Член 44
1. Ако искането за изпълнение е прието, съдът заменя наказанието лишаване от свобода, наложено в молещата държава, с наказание, което се предвижда от закона на замолената държава за същото деяние. Това наказание може съобразно условията по ал. 2 да бъде различно по характер и продължителност от наложеното в молещата държава. Ако това наказание е по-малко от минималното, предвидено по закона на замолената държава, съдът не е обвързан от този минимум и налага наказание, което съответства на наказанието, наложено в молещата държава.
2. При определяне на наказанието съдът не може да утежнява положението на осъденото лице, създадено в резултат на съдебното решение, постановено в молещата държава.
3. Всяка част от наложеното наказание в молещата държава и всеки срок на временно задържане под стража, изтърпени от лицето в резултат на постановената присъда, се приспадат изцяло. Същото се прилага и за всеки период на задържане под стража в молещата държава, преди лицето да бъде осъдено, доколкото законът на тази държава предвижда това.
4. Всяка договаряща държава може по всяко време да депозира при Генералния секретар на Съвета на Европа декларация, с която да поиска да й се предостави правото съгласно тази конвенция да наложи наказание, предвиждащо лишаване от свобода, със същия характер като наложеното в молещата държава, дори ако срокът на това наказание превишава максимума, предвиден от нейното вътрешно законодателство за деяние от същия вид. Това правило се прилага само в случаите, когато вътрешното законодателство на тази държава допуска по отношение на същото деяние налагането на наказание със същата продължителност като наложеното в молещата държава, но по-тежко по характер. Наказанието, наложено по тази алинея, може да бъде изпълнено в място за изтърпяване на друг вид наказания, ако неговата продължителност и цел изискват това.
c - Условия за изпълнение на глоби и конфискации
Член 45
1. Ако искането за изпълнение на глоба или конфискация на парична сума бъде прието, съдът или органът, оправомощен по чл. 37, конвертира сумата във валутата на замолената държава по официалния обменен курс към момента на приемане на решението. Той определя размера на глобата, или сумата, подлежаща на конфискация, който не може да надхвърля максималната сума, определена от закона на тази държава за същото деяние, или ако няма такъв максимум, не може да надхвърля максималния размер, определян обикновено в замолената държава за подобно деяние.
2. Съдът или органът, оправомощен по чл. 37, може обаче да потвърди налагането на глоба до размера, наложен в молещата държава, или конфискация, когато такава санкция не е предвидена от закона на замолената държава за същото деяние, но този закон разрешава налагането на по-строги наказания. Същото се прилага, ако наказанието, наложено в молещата държава, превишава максимума, предвиден в закона на замолената държава за същото деяние, но този закон допуска налагането на по-тежки наказания.
3. Всички възможности за отложено или разсрочено плащане, които са били предоставени в молещата държава, се уважават в замолената държава.
Член 46
1. Когато искането за изпълнение се отнася до конфискация на определен предмет, съдът или органът, оправомощен по чл. 37, могат да постановят конфискацията на този предмет само и доколкото такава конфискация е разрешена от закона на замолената държава за същото деяние.
2. Съдът или органът, оправомощен по чл. 37, могат да потвърдят конфискацията, постановена в молещата държава, когато такова наказание за същото деяние не се предвижда по закона на замолената държава, но този закон разрешава налагането на по-строги наказания.
Член 47
1. Приходите от глоби и конфискации се внасят в държавните фондове на замолената държава, без да се накърняват правата на трети лица.
2. Конфискуваното имущество, което представлява особен интерес, може да бъде върнато на молещата държава, ако тя поиска това.
Член 48
Ако глобата не може да бъде събрана, съдът на замолената държава може да наложи алтернативно наказание, включително лишаване от свобода, доколкото законите на двете държави предвиждат това за такива деяния, освен ако молещата държава изрично не ограничи искането си само до изпълнение на глобата. Ако съдът реши да наложи друго наказание, предвиждащо лишаване от свобода, се прилагат следните правила:
a) Ако в присъдата, произнесена в молещата държава, или в закона на тази държава се предвижда замяна на глобата с наказание, предвиждащо лишаване от свобода, съдът на замолената държава определя вида и продължителността на това наказание в съответствие с правилата, предвидени в закона на съда. Ако наказанието лишаване от свобода, което е предвидено в молещата държава, е по-малко от минимума, който може да бъде наложен по закона на замолената държава, съдът не се съобразява с минимума и налага наказание, което съответства на наказанието в молещата държава. При определяне на наказанието съдът не може да утежнява положението на осъденото лице, създадено в резултат на решението, постановено в молещата държава.
b) Във всички други случаи съдът на замолената държава заменя глобата в съответствие със своя закон, като взема предвид ограниченията, предвидени в закона на молещата държава.
d - Специални клаузи за изпълнението на наказанието лишаване от права
Член 49
1. В случаите, в които е направено искане за изпълнение на наказание лишаване от права, такова лишаване от права, наложено от молещата държава, може да бъде изпълнено в замолената държава само ако законът на последната предвижда лишаване от права за същото деяние.
2. Съдът, който разглежда делото, преценява възможността за изпълнение на наказанието лишаване от права на територията на своята страна.
Член 50
1. Ако съдът постанови изпълнението на наказанието лишаване от права, той определя продължителността му в рамките на сроковете, предписани от неговия закон, но без да се превишават сроковете, определени в съдебното решение на молещата държава.
2. Съдът може да постанови изпълнение на наказанието лишаване от права само по отношение на правата, лишаването от които или ограничаването на които е постановено в присъдата.
Член 51
Член 11 не се прилага по отношение на лишаване от права.
Член 52
Замолената държава има право да възстанови правата, от които е било лишено осъденото лице, с решение, прието в изпълнение на този раздел.
Част трета.
МЕЖДУНАРОДНИ ПОСЛЕДИЦИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЪДЕБНИ РЕШЕНИЯ ПО НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА
Раздел I.
Ne bis in idem
Член 53
1. Лице, по отношение на което е произнесено европейско съдебно решение по наказателно дело, не може да бъде преследвано, съдено или да изтърпява наказание в друга договаряща държава за същото деяние:
a) ако то е било оправдано;
b) ако наложеното наказание:
i) е било изцяло изтърпяно или се изтърпява в момента,
ii) е било предмет на помилване или амнистия изцяло или по отношение на неизтърпяната част,
iii) не може да бъде изпълнено поради изтичане на давностния срок;
c) ако съдът е осъдил дееца, без да му налага наказание.
2. Договарящата държава не е задължена да признае действието на принципа ne bis in idem, ако деянието е било насочено срещу лице, институция или благо с обществено значение в тази държава или ако деецът заема определено обществено положение в тази държава, освен ако тази държава сама не е поискала наказателното производство.
3. Всяка договаряща държава, в която е било извършено деянието или в която деянието е признато за престъпление със закон, не е длъжна да признае действието на принципа ne bis in idem, освен ако тази държава сама не е поискала наказателното преследване.
Член 54
Ако срещу лице, което е било осъдено за същото деяние в друга договаряща държава, започне ново съдебно производство, всеки срок на лишаване от свобода в резултат на изпълнена присъда се приспада от наказанието, което може да му бъде наложено.
Член 55
Този раздел не изключва прилагането на по-разширителни разпоредби на вътрешното законодателство по отношение на действието на принципа ne bis in idem във връзка с чуждестранни съдебни решения по наказателни дела.
Раздел II.
на предишни присъди
Член 56
Всяка договаряща държава предприема необходимите законодателни мерки, за да даде възможност на нейните съдилища при постановяването на своите решения да вземат под внимание всяко предишно европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено за друго деяние в състезателен съдебен процес, с оглед прибавяне към тази присъда на всички или на някои от последиците, произтичащи съгласно нейното законодателство от съдебните решения, постановени на нейна територия. Тя определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание.
Член 57
Всяка договаряща държава предприема необходимите законодателни мерки, за да позволи всяко европейско съдебно решение по наказателно дело, произнесено в състезателен съдебен процес, да бъде взето под внимание, така че да позволи изпълнението на лишаването от всички или от част от правата, което нейният закон свързва с присъдите, постановени на нейна територия. Тя определя условията, при които това съдебно решение се взема под внимание.
Част четвърта.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 58
1. Тази конвенция е открита за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, представени в Комитета на министрите на Съвета на Европа. Тя подлежи на ратификация или приемане. Документите за ратификация или приемане се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Конвенцията влиза в сила три месеца след датата на депозиране на третия документ за ратификация или приемане.
3. По отношение на държава, подписала конвенцията, която впоследствие я ратифицира или приеме, конвенцията влиза в сила три месеца след датата на депозиране на нейните документи за ратификация или приемане.
Член 59
1. След влизането в сила на тази конвенция Комитетът на министрите на Съвета на Европа може да покани всяка една държава, нечленуваща в него, да се присъедини към нея, при условие че резолюцията, съдържаща такава покана, бъде приета единодушно от държавите - членки на Съвета на Европа, които са ратифицирали конвенцията.
2. Присъединяването се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Съвета на Европа, който влиза в сила три месеца след датата на неговото депозиране.
Член 60
1. Всяка договаряща държава може при подписването или при депозирането на документите си за ратификация, приемане или присъединяване да определи територията или териториите, на които конвенцията се прилага.
2. Всяка договаряща държава може при депозиране на документите си за ратификация, приемане или присъединяване или на по-късна дата с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да разшири действието на тази конвенция върху всяка друга територия или територии, определени в декларацията и за чиито международни отношения тя отговаря, или от чието име тя е упълномощена да поема задължения.
3. Всяка декларация, направена съгласно предходната алинея по отношение на определена територия, може да бъде оттеглена в съответствие с процедурата по чл. 66 на тази конвенция.
Член 61
1. Всяка договаряща държава може при подписването или при депозирането на документите си за ратификация, приемане или присъединяване да декларира, че ще се възползва от една или повече от резервите, предвидени в Приложение I към тази конвенция.
2. Всяка договаряща държава може изцяло или частично да оттегли резервата, която е направила в съответствие с предходната алинея, с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа, която влиза в сила от датата на нейното получаване.
3. Договаряща държава, която е направила резерва по някоя от разпоредбите на тази конвенция, не може да иска прилагането на тази разпоредба от която и да е друга договаряща държава, но може, ако резервата й е частична или условна, да иска прилагането на тази разпоредба в степента, в която самата тя я е приела.
Член 62
1. Всяка договаряща държава може по всяко време с декларация до Генералния секретар на Съвета на Европа да посочи правните разпоредби, които следва да бъдат включени в Приложение IIили III на тази конвенция.
2. Всяко изменение на вътрешноправните разпоредби, изброени в Приложение II или III, се съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа, ако такава промяна би се отразила на точността на информацията в тези приложения.
3. Всички промени по предходната алинея, направени в Приложение II или III, влизат в сила за всяка договаряща държава един месец след датата на тяхното съобщаване от Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 63
1. Всяка договаряща държава при депозиране на документите за ратификация, приемане или присъединяване предоставя на Генералния секретар на Съвета на Европа съответната информация за приложимите наказания в тази държава и тяхното изпълнение за целите на прилагането на тази конвенция.
2. Всяко последващо изменение, което прави неточна предоставената информация в съответствие с предходната алинея, се съобщава на Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 64
1. Тази конвенция не накърнява правата и задълженията, произтичащи от договорите за екстрадиция и международните многостранни конвенции по специални въпроси, както и разпоредбите по въпросите, които са предмет на тази конвенция и които се съдържат в други действащи конвенции между договарящите държави.
2. Договарящите държави не могат да сключват двустранни или многостранни споразумения по въпросите, които са предмет на тази конвенция, освен с цел да допълнят нейните разпоредби или да улеснят прилагането на заложените в нея принципи.
3. В случай обаче, че две или повече договарящи държави вече са установили отношенията си в тази област на основата на единно законодателство или са въвели специален режим помежду си или възнамеряват да направят това в бъдеще, те имат право да уреждат тези свои отношения независимо от реда и условията на тази конвенция.
4. Договарящите държави, които са в процес на преустановяване на прилагането на реда и условията на тази конвенция към взаимните си отношения в тази област, уведомяват Генералния секретар на Съвета на Европа за това.
Член 65
Европейският комитет по наказателноправни въпроси на Съвета на Европа ще бъде информиран за изпълнението на тази конвенция и ще прави всичко необходимо за улесняване на извънсъдебното уреждане на всички трудности, които могат да възникнат при нейното прилагане.
Член 66
1. Тази конвенция е с неограничен срок на действие.
2. Всяка заинтересована договаряща държава може да денонсира тази конвенция чрез уведомление до Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Денонсирането влиза в сила шест месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 67
Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите членки, представени в Комитета на министрите на Съвета на Европа, и всяка държава, която се е присъединила към конвенцията, за:
а) всяко подписване;
b) всяко депозиране на документи за ратификация, приемане или присъединяване;
c) всяка дата на влизане в сила на тази конвенция в съответствие с чл. 58 от нея;
d) всяка декларация, получена съгласно разпоредбите на чл. 19, ал. 2;
е) всяка декларация, получена съгласно чл. 44, ал. 4;
f) всяка декларация, получена съгласно чл. 60;
g) всяка резерва, направена съгласно чл. 61, ал. 1, и за оттеглянето на такава резерва;
h) всяка декларация, получена съгласно чл. 62, ал. 1, и за всяко последващо уведомление, получено съгласно ал. 2 на този член;
i) всяка информация, получена в съответствие с чл. 63, ал. 1, и за всяко последващо уведомление, получено съгласно ал. 2 на този член;
j) всяко уведомление за двустранни или многостранни споразумения, сключени в съответствие с чл. 64, ал. 2, или за единно законодателство, въведено съгласно чл. 64, ал. 3;
k) всяко уведомление, получено в съответствие с чл. 66, и датата, на която денонсирането влиза в сила.
Член 68
Тази конвенция и декларациите и уведомленията, които тя допуска, се прилагат само за изпълнение на решения, произнесени след влизането й в сила за заинтересованите договарящи държави.
В уверение на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Съставена в Хага на 28 май 1970 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архива на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от нея на всяка една от подписалите и присъединилите се към нея държави.
ПРИЛОЖЕНИЕ I
Всяка договаряща държава може да декларира, че си запазва правото:
а) да откаже изпълнение, ако прецени, че присъдата се отнася за данъчно престъпление или за престъпление на религиозна основа;
b) да откаже изпълнение на наказание за деяние, което съгласно законодателството на замолената държава би било от изключителната компетентност на административен орган;
c) да откаже изпълнението на европейско съдебно решение по наказателно дело, което органите на молещата държава са произнесли на дата, на която съгласно нейния закон наказателното производство за това деяние е трябвало да бъде прекратено по давност;
d) да откаже изпълнението на задочно постановени съдебни решения и на наказателни постановления ("ordonnances pйnales") или само на една от тези категории;
е) да откаже прилагането на разпоредбите на чл. 8 в случаите, в които държавата има първична компетентност, и да признае в тези случаи само равнозначност на действията, извършени в молещата държава, които спират или прекратяват давностните срокове;
f) да приеме прилагането само на един от двата раздела на част III.
ПРИЛОЖЕНИЕ II
Списък на деянията, които не съставляват престъпления
Следните деяния се приравняват на престъпления:
- във Франция: всяко противоправно поведение, което се наказва с административно наказание ("contravention de grande voirie");
- във Федерална република Германия: всяко противоправно поведение, което се разглежда съгласно процедурата по Закона за нарушение на административните норми (Gesetz Uber Ordnungswidrigkeiten) от 24 май 1968 г. (Държавен вестник - BGBL 1968, I 481);
- в Италия: всяко противоправно поведение, за което е приложим Закон № 317 от 3 март 1967 г.
ПРИЛОЖЕНИЕ III
Списък на наказателните постановления ("Оrdonnances pйnales")
Австрия
Извънсъдебно наказателно решение (Strafverfugung) - чл. 460 - 462 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Дания
Наказателни постановления и извънсъдебни наказателни решения (Bodeforelaeg or Udenretlig bodevedtagelse) - чл. 931 от Закона за администриране на правосъдието.
Франция
1. Постановление за глоба (Amende de Composition) - чл. 524 - 528 от Наказателно-процесуалния кодекс, изменен с чл. R42 - R50.
2. Наказателно постановление (Ordonnance pйnale) - приложимо само в провинциите Долен и Горен Рин и Мозел.
Федерална република Германия
1. Наказателно решение за леки престъпления (Strafbefehl) - чл. 407 - 412 от Наказателно-процесуалния кодекс.
2. Наказателно постановление (Strafverfugung) - чл. 413 от Наказателно-процесуалния кодекс.
3. Наказателно постановление за налагане на глоба (Bussgeldbescheid) - чл. 65 - 66 от Закона от 24 май 1968 г. (Държавен вестник - BGBL 1968 I, 481).
Италия
1. Наказателно постановление (Decreto penalе) - чл. 506 - 510 от Наказателно-процесуалния кодекс.
2. Наказателно постановление по финансови дела (Decreto penalе) - Закон № 4 от 7 януари 1929 г.
3. Наказателно постановление (Decreto penalе) по навигационни дела - чл. 1242 - 1243 от Закона за навигацията.
4. Решение, издадено по Закон № 317 от 3 март 1967 г.
Люксембург
1. Наказателно постановление (Ordonnance penale) - Закон от 31 юли 1924 г. за уреждане на наказателните постановления (ordonnances penaleso).
2. Наказателно постановление (Ordonnance penale) - чл. 16 от Закон от 14 февруари 1955 г. за движението по обществените магистрали.
Норвегия
1. Постановление (Forelegg) - чл. 287 - 290 от Закона за гражданската процедура в наказателни дела.
2. Постановление за глоба (Forenklet forelegg) - чл. 31В от Кодекса за движението по пътищата от 18 юни 1965 г.
Швеция
1. Наказателно постановление за глоба (Strafforelaggande) - глава 48 от Процесуалния кодекс.
2. Наказателно постановление за глоба на място (Forelaggande av ordningsbot) - глава 48 от Процесуалния кодекс.
Швейцария
1. Наказателно решение за леки престъпления (Strafbefehl) - кантони Аргау, Бале-регион, Бале-град, Шафнаузен, Швиц, Ури, Зуг, Цюрих. Наказателно постановление (Ordonnance penale) - Фрибург, Вале.
2. Наказателна заповед (Strafantrag) - Долен Унтервалден.
3. Наказателно решение за глоба (Strafbescheid) - Св. Гален.
4. Наказателна заповед (Strafmandat) - Берн, Граубунден, Солотурн, Горен Унтервалден.
5. Наказателно постановление (Strafverfugung) - Апензел Оутер Роден, Гларус, Шафхаузен, Тургау.
6. Съдебно решение за изменение на мярката (Abwandlungserkenntnis) - Люцерн.
7. Съдебно решение за налагане на административна мярка (Bussenentscheid) - Апензел Инер Роден.
8. Осъдително постановление (Ordonnance de condamnation) - Во.
9. Заповед за ограничаване (Mandat de repression) - Нюшател.
10. Решение за нарушение (Avis de contravention) - Женева, Во.
11. Административен акт (Prononce prefectoral) - Во.
12. Акт за нарушение (Prononce de contravention) - Вале.
13. Обвинително постановление (Decreto di accusa) - Тицино.
Турция
Наказателно постановление (Ceza Kararnamesi) - чл. 386 - 391 от Наказателно-процесуалния кодекс и всички други решения, с които административните органи налагат санкции.
