Държавен вестник, брой 68 от 10.VIII

Чл. 1. С този правилник се регламентират условията и редът за социално подпомагане на нуждаещите се лица и семейства.

Чл. 2. На социално подпомагане подлежат лицата и семействата, които поради материални, здравословни, семейни и други причини не са в състояние сами или с помощта на лица, задължени по закон да се грижат за тях, да осигурят задоволяването на своите жизнени нужди.

Чл. 3. Социалното подпомагане по реда на този правилник се осъществява чрез:

1. отпускане на месечни, периодични и еднократни помощи в пари или в натура за допълване на разполагаемите собствени доходи на подпомаганите лица и семейства до определен диференциран минимум или за задоволяване на техни конкретни потребности;

2. предоставяне на безплатни или частично платими услуги.

Чл. 4. Териториалните органи за социални грижи към общините или кметствата осъществяват социалното подпомагане и осигуряват правата по този правилник на нуждаещите се лица и семейства, адресно регистрирани и живеещи на тяхна територия.

Чл. 5. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) Право на месечна социална помощ в пари или в натура имат лица и семейства с доход под определен диференциран минимум, формиран спрямо базов минимален доход.

(2) Съобразно числения и възрастовия състав на семействата диференцираният минимум по предходната алинея се определя със следните коефициенти към базовия минимален доход:

1. за лице, живеещо само - 1,00;

2. за съвместно живеещи съпрузи - 1,8;

3. за навършило пълнолетие, но несключило граждански брак дете, което живее с родителите си, и за родител, живеещ с дете, несключило граждански брак - 0,7;

4. за лице, съжителстващо с друго лице (лица) със или без родствена връзка - 0,9;

5. за всяко ненавършило пълнолетие дете в семейството - 0,4;

6. за всяко дете до 16-годишна възраст с тежко хронично заболяване, физическо или психическо увреждане - 0,8.

(3) Размерът на месечната помощ се определя като разлика между величината на диференцирания минимум и доходите на лицата и семействата.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) Размерът на базовия минимален доход се определя периодично с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 6. (1) Помощта по чл. 5 се отпуска, ако лицата и семействата отговарят на следните условия:

1. собственото им жилище е единствено и е:

а) за едночленно и двучленно семейство - едностайно;

б) за тричленно и четиричленно семейство - двустайно;

в) за пет- и повече членно семейство - тристайно.

2. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) нямат вземания, спестявания, дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност надхвърля трикратния размер на базовия минимален доход на член от семейството, а за пенсионерите и лицата в надтрудоспособна възраст - шесткратния размер;

3. не притежават движима, недвижима или интелектуална собственост (защитена с патент или авторско свидетелство), която може да бъде източник на доходи, с изключение на имуществото, върху което не може да бъде насочено принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс;

4. не са извършили прехвърляне на недвижима собственост през предходните 12 месеца;

5. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) безработните лица в трудоспособна възраст да са били регистрирани в бюрата по труда не по-малко от 6 месеца от датата преди подаването на молбата за помощ и да не са отказвали предложената им работа;

6. (нова - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) за навършило пълнолетие, но несключило граждански брак дете, което живее с родителите си, и месечният доход на лице от съжителстващите е до двойния размер на базовия минимален доход.

(2) Изискванията на ал. 1, т. 1 се прилагат и при съжителство на лица.

(3) За лицата, отговарящи на условията за допълнителна жилищна площ по реда, определен от Министерството на здравеопазването, изискванията по ал. 1, т. 1 се коригират съгласно размера на тази допълнителна жилищна площ.

(4) Право на месечна помощ по чл. 5 имат лица и семейства, чието жилище е по-голямо от размерите по ал. 1, т. 1, но не е станало източник на доходи въпреки предлагането му, включително чрез посредничеството на центровете за социални грижи.

(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) В изпълнение на програми за обществени дейности могат да се включват безработни лица в трудоспособна възраст, подпомагани с месечни социални помощи. Териториалните органи по социални грижи правят преценка и предлагат лицата, подходящи за участие в изпълнението на определена обществена дейност на територията на общината или кметството, при следните условия:

1. ангажирането за отделно лице в такива дейности да не е повече от пет работни дни в месеца;

2. лицата да не са с определена група инвалидност или полагащи грижи за деца и лица с тежки телесни и душевни недъзи, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, както и майки с деца до 6-годишна възраст.

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) Месечна помощ по чл. 5 не могат да получават лицата, настанени на пълна държавна издръжка в социални и учебни заведения - пансионати, здравни заведения, както и учащите се на редовно, задочно и вечерно платено обучение във висшите и полувисшите учебни заведения.

(2) Лицата, които са напуснали работа по собствено желание или са дисциплинарно уволнени по Кодекса на труда, не могат да получават месечни помощи в продължение на 6 месеца, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение.

(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) На лицата, отказали предложената им от бюрата по труда работа, се преустановява изплащането на месечни социални помощи в продължение на 6 месеца, считано от датата на направения отказ.

Чл. 8. (1) Лицата и семействата, които погасяват жилищни кредити, и млади новобрачни семейства, погасяващи кредити за текущи нужди, получени до 25 януари 1991 г., и непроменили условията на договора след тази дата, както и тези, заплащащи наеми при условията и по реда на Закона за наемните отношения, имат право на месечна помощ по чл. 5 и 6, ако след изплащане на погасителната вноска, респективно наема, доходът на лицето (семейството) спада под размера на диференцирания минимум по чл. 5.

(2) Лицата и семействата по ал. 1 без други доходи извън помощите по чл. 5 имат право на допълнителна сума в размер на погасителната вноска, респективно на нормирания наем.

Чл. 9. (1) На лицата и семействата с доходи до размера на диференцирания минимум по чл. 5 могат да се отпускат възмездни месечни помощи и когато не са налице всички условия, посочени в чл. 6, въз основа на сключен договор между подпомаганите лица и териториалните органи за социални грижи.

(2) Право на подпомагане по ал. 1 може да се получи и по договор с териториалните органи за социални грижи за предоставяне на пълномощия за управление на лично имущество от името на собственика (отдаване под наем, под аренда и др.). В тези случаи помощта се възстановява от получените приходи.

Чл. 10. (*) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1993 г., в сила от 01.03.1993 г., бр. 68 и 98 от 1993 г., бр. 14, 63 и 96 от 1994 г.) Право на месечна парична социална помощ в размер 30 на сто от базовия минимален доход имат пълни сираци от 18- до навършване на 25-годишна възраст, ако учат или отбиват редовна военна служба.

Чл. 10а. (Нов - ДВ, бр. 24 от 1993 г., в сила от 01.04.1993 г.) (1) Право на социално подпомагане за снабдяване с безплатни лекарства и храни с лечебни свойства за домашно лечение имат:

1. лицата с месечен доход на член от семейството до размера на базовия минимален доход, определен с този правилник;

2. лицата, настанени в заведенията за социални грижи.

(2) Право на социално подпомагане за снабдяване с лекарствени средства и храни с лечебни свойства за домашно лечение с 50 на сто намаление имат лицата с месечен доход на член от семейството от размера на базовия минимален доход до 130 на сто от него.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) Периодични помощи в пари или в натура могат да се отпускат до шест пъти в годината съобразно нуждите на лицата и семействата по чл. 2 за задоволяване на сезонни потребности, закупуване на облекла, учебни пособия, лекарства и др.

Чл. 12. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) Еднократни помощи в пари или в натура могат да се отпускат на лица и семейства, които се намират в затруднено материално положение поради смърт, болест или злополука, продължителен период на безработица, закупуване на лекарства, отоплителни материали и др., както и при внезапна загуба на жилище, покъщнина, когато не са получили обезщетение или помощ по друг ред.

(2) Еднократна помощ се отпуска и на граждани, получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването за сметка на бюджета му, които не са в състояние да посрещнат разходите за паспортни такси и лични нужди за тях и техните придружители.

(3) Помощта по ал. 2 подлежи на отчитане в двуседмичен срок от завръщането на лицето в страната, като неусвоената сума се възстановява на бюджета на регионалния център за социални грижи.

Чл. 13. Териториалните органи за социални грижи организират различни форми на подпомагане в натура или оказване на услуги, като:

1. осигуряване на купони за безплатна или с намаление храна в определени ресторанти, обществени трапезарии, столове на предприятия, фирми и учебни заведения, заведения за социални грижи и др. Стойността на храната и режийните разноски се поемат изцяло или частично от бюджета за социално подпомагане;

2. закупуване и доставка на хранителни продукти, облекла, обувки, вещи от първа необходимост и др., както и заплащане на комунално-битови услуги;

3. съвместно с общинските търговски фирми определяне на конкретни търговски обекти за осигуряване приоритетно снабдяване на лицата, обект на социални грижи, с определени количества продукти;

4. осигуряване на безплатни правни, икономически и здравни консултации.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г., в сила от 01.01.1995 г.) (1) Право на месечна парична социална помощ за транспортно обслужване имат инвалидите от първа и втора група инвалидност, а също и инвалидите от трета група със заболявания и осакатявания на долните крайници съгласно списъка по приложение № 1, както следва:

1. работещи и учащи се - 15 на сто от базовия минимален доход, при условие, че месечният доход на член от семейството е до двойния му размер;

2. неработещи и неучащи се - 12 на сто от базовия минимален доход, при условие, че месечният доход на член от семейството е до двойния му размер.

(2) Децата над 7-годишна възраст с тежки телесни и душевни недъзи имат право на месечна социална помощ за транспортно обслужване по размерите и при условията в т. 1 или 2 от ал. 1 в зависимост от това, дали са учащи се, или не.

Чл. 15. (1) На инвалидите с определена първа и втора група инвалидност, военноинвалидите и децата с тежки телесни и душевни недъзи се осигурява безплатно пътуване два пъти в годината по жп и водния транспорт в страната.

(2) Правата по предходната алинея ползват и придружителите на лицата, които имат право на такива, когато пътуват с тях.

(3) Многодетните майки пътуват един път в годината безплатно по жп, автобусния и водния транспорт в страната.

Чл. 16. Инвалидите с определена първа група инвалидност, военноинвалидите, децата с тежки телесни и душевни недъзи, както и придружителите на лицата, които имат право на такива, ползват един път годишно безплатна карта за балнеолечение и парична помощ за заплащане на консумираната храна:

1. в пълен размер, когато доходите на семейството са до размерите на диференцирания минимум по чл. 5, ал. 2;

2. петдесет на сто, когато доходите на семейството не надвишават двойния размер на диференцирания минимум.

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) Инвалидите с определена първа група инвалидност с право на чужда помощ се подпомагат при заплащането на таксите за телефонни услуги по документ, но не повече от стойността на 150 таксови единици месечно, изчислени по най-ниската тарифа за домашните телефонни абонати на Комитета по пощи и далекосъобщения, срещу представяне на документ.

Чл. 18. Териториалните органи за социални грижи съвместно с фирми, фондации, благотворителни организации и др. могат да разкриват пунктове за разпродажба или безплатно предоставяне на хранителни продукти, дрехи и друга хуманитарна помощ за социално слаби лица.

Чл. 19. (1) По реда на този правилник териториалните органи за социални грижи осигуряват задължително правата на гражданите за месечно подпомагане, след което се прави преценка на правната възможност за друг вид подпомагане.

(2) Помощите се отпускат:

1. на регистрирани от териториалните органи за социални грижи лица и семейства, отговарящи на условията за подпомагане;

2. по молба-декларация от нуждаещото се лице или семейство, както и по предложение на други физически или юридически лица.

(3) Териториалните органи за социални грижи в двуседмичен срок от постъпването на молбата (предложението) извършват социална анкета, която обхваща преценка на семейното, материалното и здравословното състояние на нуждаещите се.

(4) При промяна на условията, при които е отпусната съответната помощ, подпомаганите лица в 10-дневен срок следва да уведомят териториалния орган за социални грижи.

Чл. 20. (1) Помощите се отпускат по решение на ръководителя на териториалния орган за социални грижи към общината или кметството.

(2) Решенията за отпускане на еднократни или периодични помощи, надвишаващи двукратния размер на базовия минимален доход, се издават от кмета на общината по предложение на ръководителя на териториалния орган за социални грижи.

(3) Решенията на ръководителя на териториалния орган за социални грижи се обжалват в 7-дневен срок пред кмета на общината, когато се касае за еднократни и периодични помощи, и пред Националния център по социални грижи - за месечното подпомагане.

(4) Решенията за помощите по ал. 2 са окончателни и не подлежат на обжалване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) При отказ от подпомагане при условията и по реда на този правилник лицата задължително се уведомяват писмено със съответните мотиви за това.

Чл. 21. Месечните помощи се отпускат от 1-во число на месеца на подаването на молбата, а се прекратяват от края на месеца, през който е отпаднало основанието за подпомагане.

Чл. 22. Помощите се получават лично или чрез пощенски запис:

1. месечните - до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят;

2. периодичните и еднократните - в 10-дневен срок от решението за отпускането им;

3. (нова - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) помощите за транспортно обслужване по чл. 14 се изплащат в началото на всяко тримесечие срещу подадена молба-образец съгласно приложение № 2.

Чл. 23. (1) За всяко лице или семейство, обект на социално подпомагане, териториалните органи за социални грижи водят следната задължителна документация:

1. (изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) молба-декларация по образец съгласно приложение № 3;

2. анкетен лист по образец;

3. (доп. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) медицинско удостоверение, протокол на ЛКК или експертно решение на ТЕЛК, заверено в Картотеката за медицинските експертни досиета;

4. удостоверение от общината за платени данъци и такси;

5. удостоверение от военното поделение (окръжие);

6. документ от бюрото по труда;

7. карта за курортен подбор.

(2) Документите по т. 3, 4, 5, 6 и 7 на предходната алинея се представят само от лицата, които получават помощта на съответното основание.

(3) Документацията по ал. 1 се съхранява за срок от 5 години.

Чл. 24. (1) Министерството на труда и социалните грижи и Националният център по социални грижи оказват организационно-методическо ръководство и упражняват контрол по правомерното отпускане на помощите от териториалните органи за социални грижи.

(2) При констатиране на нарушения органите на Министерството на труда и социалните грижи и Националният център по социални грижи имат право:

1. да дават задължителни предписания за отстраняване на нарушенията;

2. да предприемат необходимите мерки за привличане на виновните лица към административнонаказателна или дисциплинарна отговорност;

3. да сигнализират прокуратурата, когато при осъществяването на контрола се констатират нарушения, които разкриват данни за извършени престъпления.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 1994 г.) Областните специалисти по социални грижи оказват организационно-методическа помощ и контрол на органите за социални грижи към общините и кметствата, намиращи се на тяхна територия.

Чл. 25. (1) Неправомерно получени помощи подлежат на възстановяване от получателя.

(2) Неправомерно получена помощ вследствие на неверни данни или подправени документи се връща от получателя независимо от отговорността, която носи по Наказателния кодекс и други нормативни актове. Същият се лишава от социално подпомагане за срок от една година.

(3) Длъжностните лица, които са отпуснали неправомерно социална помощ, носят отговорност по Закона за финансовия контрол.

(4) Социална помощ не се отпуска на лица и семейства, санкционирани по установения ред за спекулативна дейност и укрити доходи.

Чл. 26. Служители, които присвояват, отклоняват или злоупотребяват със средства, материали, продукти и др., които са предназначени за социално подпомагане, носят дисциплинарна отговорност, включително и когато нарушението е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс.