Държавен вестник, брой 100 от 31.X

Чл. 1. (1) С този правилник се уреждат условията и редът, при които общините чрез центровете си за социални грижи осъществяват социалното подпомагане на гражданите.

(2) Право на социално подпомагане имат гражданите, които поради своята възраст, материални, здравословни, семейни и други причини не могат да задоволяват свои основни жизнени потребности.

Чл. 2. Социалното подпомагане по реда на правилника се осъществява чрез:

1. отпускане на месечни помощи в пари или в натура за допълване на личните доходи до определен диференциран базов минимален доход;

2. отпускане на допълнителни месечни помощи в пари или в натура за задоволяване на основни комунално-битови, здравни, образователни и на други значими потребности;

3. предоставяне на еднократни и периодични помощи в пари или в натура за осигуряване на сезонни, транспортни, здравни, както и на други инцидентно възникнали жизненоважни потребности.

Чл. 3. (1) Общинските центрове за социални грижи подпомагат гражданите, които постоянно живеят на територията на общината, адресно са регистрирани най-малко 6 месеца до подаване на молбата и отговарят на условията за получаване на месечни помощи.

(2) Изискванията по ал. 1 не се отнасят за получаването на еднократни социални помощи.

(3) Изискването за 6-месечен период на адресна регистрация не се отнася за кадровите военнослужещи и за техните съпруги, които са ги последвали при промяна в местослуженето.

Чл. 4. (1) Месечна социална помощ в пари или в натура се предоставя на гражданите с по-ниски средни месечни доходи за последните 6 месеца от определен диференциран базов минимален доход.

(2) Размерът на базовия минимален доход се определя от Министерския съвет.

(3) В рамките на собствените приходи общинските съвети могат да завишават до 30 на сто определения от Министерския съвет базов минимален доход.

(4) Конкретният диференциран базов минимален доход за социално подпомагане на домакинството се определя според броя на членовете му и тяхното възрастово и здравословно състояние чрез използването на следните коефициенти, отнесени към базовия минимален доход:

1. за граждани в трудоспособна възраст, живеещи сами - 1,0;

2. за граждани в трудоспособна възраст, живеещи в едно домакинство - по 0,9 за всеки от тях;

3. за граждани в пенсионна възраст, живеещи сами, и за пълнолетни членове на непълни семейства с деца до 16- или ако учат - до 18-годишна възраст, както и за деца с тежки физически и психически увреждания - по 1,2 за всеки от тях;

4. за всяко дете, живеещо в домакинството:

а) до навършване на 3-годишна възраст - 0,7;

б) от 3- до 7-годишна възраст - 0,6;

в) от 7- до 16-годишна възраст, а ако учи, до 18-годишна възраст - 0,8.

(5) Размерът на месечната социална помощ се определя като разлика между величината на определения съгласно ал. 4 конкретен диференциран базов минимален доход за домакинството и сумата от личните доходи на членовете му.

Чл. 5. Помощта на гражданите по чл. 4 се отпуска, ако отговарят на следните условия:

1. обитаваното от тях собствено жилище да е единствено и да няма условия за отдаване на отделни помещения под наем със или без посредничеството на органите за социални грижи;

2. да нямат спестовни влогове (без жилищноспестовните влогове по Закона за уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни влогове - обн., ДВ, бр. 82 от 1991 г.; изм., бр. 62 и 94 от 1992 г.; попр., бр. 9 от 1993 г.; изм., бр. 90 от 1993 г. и бр. 16 от 1996 г. ), дялови участия и ценни книжа (без инвестиционните бонове за масова приватизация и безвъзмездно получените акции от лицата по чл. 5, ал. 2 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия - обн., ДВ, бр. 38 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 51 от 1994 г., бр. 45, 57 и 109 от 1995 г., бр. 42 и 45 от 1996 г.), освен когато тяхната обща стойност не превишава трикратния размер на диференцирания базов минимален доход на всеки отделен член на домакинството, а за лицата по чл. 4, ал. 4, т. 3 - шесткратния му размер;

3. да не притежават недвижима, движима и интелектуална собственост, която може да бъде източник на доходи, с изключение на тази, върху която не може да бъде насочено принудително изпълнение по реда на Гражданския процесуален кодекс;

4. да не са прехвърляли през последните 3 години недвижима собственост или ликвидирали съсобственост в районите на населени места от 0, I и II функционален тип, националните курорти и вилните зони към тях и земите до 10 км от морската брегова ивица;

5. трудоспособните безработни да са регистрирани в бюрата по труда най-малко 6 месеца преди подаването на молбата за помощ;

6. безимотните и малоимотните граждани в трудоспособна възраст, които не са с трайно намалена трудоспособност, установена от органите на медико-социалната и трудовата експертиза, да не са отказвали оземляване или обработване на предоставените им от общината земи.

Чл. 6. По реда на правилника се подпомагат български граждани, постоянно живеещи в страната, както и пребиваващи граждани от други държави, с които Република България има сключени спогодби за социално осигуряване и подпомагане.

Чл. 7. (1) По реда на правилника се подпомагат и чужди граждани, на които е предоставен статут на бежанци съгласно Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. (ДВ, бр. 88 от 1993 г.) и Протокола за статута на бежанците от 1967 г.(ДВ, бр. 88 от 1993 г.).

(2) Правото на месечна социална помощ по чл. 4 възниква от месеца, следващ месеца, през който е подадена молбата, но не по-рано от датата на предоставяне статут на бежанец. В тези случаи не се изисква спазването на срока за регистриране на безработните по чл. 5, т. 5.

(3) Статутът на бежанец се установява с документ за самоличност, издаден от Националното бюро за териториалното убежище и бежанците.

Чл. 8. По реда на правилника, без да се изисква спазването на срока за регистриране на безработни по чл. 5, т. 5, се подпомагат:

1. ползващите отпуск за гледане на дете до 3-годишна възраст;

2. лицата с трайно намалена трудоспособност (инвалиди);

3. неосигурените за всички осигурителни случаи лица, гледащи тежко болен член от семейство;

4. уволнените лица след отбиване на наборна военна служба;

5. освободените лица след приключване на работата по програмите за временна заетост;

6. лицата, освободени от местата за лишаване от свобода.

Чл. 9. Право на месечна помощ по чл. 4 имат пълни сираци, живеещи в заведения на пълна или частична държавна издръжка, до навършване на 30-годишна възраст, при условие че учат или отбиват наборната си военна служба.

Чл. 10. Гражданите, навършили 16-годишна възраст, с определена от органите на медико-социалната и трудовата експертиза група инвалидност или степен на намалена трудоспособност имат право на гарантирана месечна социална помощ за допълване на личните доходи до размера на минималната месечна работна заплата, установена за страната.

Чл. 11. Месечна помощ по чл. 4 не получават следните категории лица:

1. граждани, настанени на пълна държавна издръжка в здравни, социални, учебни и военни заведения, за времето, през което пребивават в тях, с изключение на лицата по чл. 9;

2. пълнолетни учащи се в редовна, задочна или вечерна форма на платено обучение в средни, полувисши и висши учебни училища, без лицата по чл. 10;

3. граждани, напуснали работа по собствено желание или дисциплинарно уволнени по Кодекса на труда - до изтичане на 6 месеца от прекратяването на трудовото им правоотношение;

4. граждани, отказали предложената им работа от бюрата по труда, съобразена с квалификацията и здравословното им състояние - до изтичане на 6 месеца от датата на направения отказ;

5. граждани, санкционирани по установения ред за спекулативна дейност и укрити доходи - до 3 години от налагане на санкцията;

6. граждани, пътували зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца, с изключение на случаите за лечение на заболяване или във връзка със смърт на член от семейството.

Чл. 12. (1) Гражданите в трудоспособна възраст, с изключение на лицата с временно или трайно намалена трудоспособност и тези, които се грижат за деца до 7-годишна възраст или за лица с тежки увреждания на здравето, получават месечна помощ, при условие че са били ангажирани последователно или разпокъсано 5 работни дни в месеца в определени от общините дейности.

(2) Полагането на труд от лицата по ал. 1 се урежда с договор по Кодекса на труда или по Закона за задълженията и договорите.

(3) Полученото възнаграждение не се счита за доход при определяне на месечната социална помощ.

(4) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага, когато от общинските администрации не са създадени условия за изпълнението й, което се удостоверява от тях.

Чл. 13. Месечните социални помощи се предоставят в натура в следните случаи:

1. при установена невъзможност на пълнолетните членове на домакинството да управляват домакинския бюджет;

2. при липса на грижи или при неполагане на достатъчно грижи към непълнолетните и нетрудоспособните членове на домакинството;

3. за задоволяване потребности на непълнолетните членове на домакинството, когато родителите или другите пълнолетни лица нямат право на месечна социална помощ.

Чл. 14. (1) Месечното социално подпомагане в случаите по чл. 13 може да се извърши и чрез:

1. пълно или частично заплащане на такси за ползване на детски заведения и/или поемане на разходите за храна в училищните столове;

2. зачисляване на пълнолетните лица към съответните обществени трапезарии или диетични столове;

3. осигуряване на купони с определена парична стойност за закупуване на продукти, облекла, обувки, учебни пособия и други вещи от първа необходимост.

(2) Разплащането по ал. 1 с организациите, оказващи съответните услуги, се извършва безкасово.

Чл. 15. (1) Гражданите имат право на допълнителни месечни помощи в случаите на:

1. погасяване на жилищни кредити и на кредити за текущи нужди на млади новобрачни семейства, получени до 25 януари 1991 г., ако не са променяни условията на договора след тази дата;

2. заплащане на регулирани наеми за държавни или общински жилища, както и на наеми по свободно договаряне до размера, съответстващ на регулирания наем за обитаваното жилище, ако гражданите отговарят на условията за настаняване в държавни или в общински жилища;

3. заплащане на разходите по нормативи, установени за страната, за електрическа и топлинна енергия, горива и вода при условия и по ред, определени в нормативни актове.

(2) С допълнителните месечни помощи по ал. 1 се осигурява размерът на конкретния диференциран базов минимален доход на домакинствата, определен по реда на чл. 4, ал. 4, в случаите, когато след извършване на плащанията, посочени в т. 1, 2 и 3 от ал. 1, доходът на отделното домакинство спада под него.

(3) При отпускане на помощта по ал. 1 условията, посочени в чл. 5, не се прилагат.

Чл. 16. (1) Гражданите имат право на допълнителни месечни социални помощи по предписание на здравните органи за осигуряване на:

1. лекарствени средства и храни с лечебни свойства за домашно лечение;

2. лечебно и диетично хранене.

(2) Условията, редът и размерите на месечните помощи по ал. 1, т. 1 и 2 се определят с наредби на министъра на труда и социалните грижи, съгласувани с министъра на здравеопазването и с министъра на финансите.

Чл. 17. Жените майки и осиновителки, които отглеждат деца и получават помощ по реда на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1968 г., бр. 63 от 1973 г., бр. 17 от 1974 г., бр. 3 и 21 от 1975 г., бр. 63 от 1976 г., бр. 36 и 93 от 1979 г., бр. 4 от 1981 г., бр. 73 от 1982 г., бр. 51 от 1984 г., бр. 36 и 87 от 1988 г., бр. 30 от 1990 г. и бр. 88 от 1993 г.), имат право на месечно социално подпомагане в размер 50 на сто от базовия минимален доход до навършване на 2-годишна възраст на децата.

Чл. 18. Гражданите и домакинствата с доходи до размера на конкретния диференциран базов минимален доход по чл. 4 могат да получават възмездни месечни помощи в рамките на бюджетната година при условия и по ред, определени в наредба на министъра на труда и социалните грижи и на министъра на финансите и въз основа на сключен договор с органите за социални грижи.

Чл. 19. Гражданите могат да получават еднократни или периодични помощи до 6 пъти в годината в пари или в натура, предназначени за задоволяване на епизодични или сезонни потребности (горива, облекла, учебни пособия и др.), както и за посрещане на разходи при смърт, болест, злополука, стихийни бедствия и аварии, довели до загуба на имущество, за което не са получени обезщетения или помощи по друг ред.

Чл. 20. (1) Гражданите, които имат разрешение за лечение в чужбина по реда на Закона за народното здраве, могат да получат еднократна помощ за посрещане на разходи за паспортни такси и други лични разходи до размера, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 40 на Министерския съвет от 1987 г. (обн., ДВ, бр. 54 от 1987 г.; изм., бр. 34 от 1990 г., бр. 52 от 1992 г. и бр. 18 от 1996 г.), за срока на тяхното и на придружителите им пребиваване в определената за лечението страна.

(2) Помощта по ал. 1 подлежи на отчитане в двуседмичен срок от завръщането в страната, като неусвоената сума се възстановява в бюджета на общинския център за социални грижи.

Чл. 21. Многодетните майки имат право на парична помощ за едно безплатно пътуване (отиване и връщане) в годината по железопътния, водния и автобусния транспорт в страната.

Чл. 22. (1) Инвалидите с определена първа и втора група инвалидност, както и инвалидите с трета група инвалидност със заболявания и осакатявания на долните крайници съгласно списъка по приложение № 1 имат право на месечна социална помощ за градско транспортно обслужване в размер 15 на сто от базовия минимален доход.

(2) Правото по ал. 1 ползват и децата с тежки телесни и душевни недъзи от 8- до навършване на 16-годишна възраст.

Чл. 23. (1) Инвалидите с определена първа и втора група инвалидност, военноинвалидите и децата с тежки телесни и душевни недъзи имат право на парична помощ в размер на стойността на две пътувания в страната за годината по железопътния, водния и автобусния транспорт.

(2) Правото по ал. 1 ползват и придружителите на лицата, които имат право на придружители, когато пътуват с тях.

Чл. 24. Инвалидите с определена първа група инвалидност, военноинвалидите, децата с тежки телесни и душевни недъзи, както и придружителите на лицата, които имат право на придружители, ползват веднъж годишно безплатна карта за балнеолечение и парична помощ за заплащане на консумираната храна.

Чл. 25. Инвалидите с определена първа група инвалидност с право на чужда помощ се подпомагат при заплащането на стойността на първите 200 таксови единици месечно за телефонни услуги срещу представен документ.

Чл. 26. Общинските центрове за социални грижи съвместно с фирми, фондации, благотворителни и други институции организират безплатно предоставяне на хуманитарна помощ или разпродажби по минимални цени на храни, дрехи и други предмети от първа необходимост.

Чл. 27. Общинските центрове за социални грижи осъществяват социалното подпомагане на гражданите въз основа на социално интервю и по:

1. молба от пълнолетните членове на нуждаещото се от подпомагане домакинство;

2. предложение на длъжностни лица или на членове на неправителствени организации, регистрирани по действащото законодателство;

3. данни от социологически и други проучвания и наблюдения на населението от общината, организирани от центровете за социални грижи или от други институции.

Чл. 28. (1) Социалното интервю по чл. 27 се извършва в срок, не по-дълъг от 14 дни от постъпването на молбата или предложението, от екип от социални работници въз основа на карта за експертно наблюдение върху проблемите и състоянието на социално нуждаещите се граждани съгласно приложение № 2. При необходимост се привличат социолози, психолози, юристи и други специалисти.

(2) Социалното интервю включва:

1. преценка на семейното, материалното и здравословното състояние на членовете на домакинството;

2. предложение за необходимия комплекс от помощи и услуги и конкретните им форми и размери.

Чл. 29. (1) Гражданите, кандидатстващи за социално подпомагане, подават следните документи:

1. молба в свободен текст;

2. декларация по образец съгласно приложение № 3;

3. медицинско удостоверение, протокол на ЛКК или експертно решение на ТЕЛК, заверено в картотеката за медицински експертни досиета;

4. удостоверение от териториалната данъчна администрация за размера на платените данъци и такси за съответния период;

5. удостоверение от:

а) военното поделение за отбиване на наборна военна служба;

б) местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода;

в) Националното бюро за териториалното убежище и бежанците;

г) бюрото по труда за извършена регистрация;

д) направление "Паспортен и визов режим" при Дирекцията на Националната полиция за извършено задгранично пътуване.

(2) Документи по ал. 1 се представят от гражданите в зависимост от вида на исканото социално подпомагане.

(3) При подаването на молба гражданите задължително представят документ за самоличност и/или задграничен паспорт, както и акт за раждане или за осиновяване на дете.

(4) При необходимост може да се изисква и допълнителна информация по служебен ред.

(5) Гражданите са длъжни да уведомяват общинския център за социални грижи за настъпилите промени в условията, при които е поискана или отпусната съответната помощ, не по-късно от 10 дни от деня на промяната.

Чл. 30. (1) Ръководителят на общинския център за социални грижи се произнася с решение по молбите на гражданите и по предложенията на длъжностните лица въз основа на социалното интервю в 7-дневен срок от постъпването им.

(2) Решението на ръководителя на общинския център за социални грижи може да се обжалва от заинтересуваните лица пред кмета на общината в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

(3) Решението на кмета може да се обжалва по реда на Закона за административното производство (обн., ДВ, бр. 90 от 1979 г.; изм., бр. 9 от 1983 г., бр. 26 от 1988 г., бр. 94 от 1990 г., бр. 25 и 61 от 1991 г., бр. 19 от 1992 г., бр. 65 и 70 от 1995 г.).

(4) Гражданите се уведомяват писмено относно решението за подпомагането им, като при отказ се посочват мотивите за това.

Чл. 31. Месечните помощи се отпускат от 1-во число на месеца, през който са подадени документите, а изплащането им се прекратява от месеца, следващ този, през който са отпаднали основанията за подпомагане.

Чл. 32. (1) Помощите се получават касово или безкасово (с пощенски запис или с банков превод).

(2) Помощите се изплащат по график, утвърден от кмета на общината, но не по-късно от края на месеца, следващ този, за който е отпусната помощта.

(3) Помощите се изплащат до края на месеца, следващ годината, за която се отнасят, след което се погасяват по давност, с изключение на дължимите плащания, които не са били изплатени поради липса на средства през предишната календарна година.

Чл. 33. (1) Общинските центрове за социални грижи водят задължителна отчетност по документите, посочени в чл. 28, ал. 1 и в чл. 29, ал. 1.

(2) Документацията по ал. 1 се съхранява за срок 5 години.

Чл. 34. Министърът на труда и социалните грижи оказва организационно-методическо ръководство и упражнява контрол по прилагането на нормативните актове по социалното подпомагане от общинските центрове за социални грижи, като при констатирани нарушения:

1. дава задължителни предписания за отстраняване на нарушенията;

2. уведомява писмено кмета и съответните длъжностни лица от общинската администрация;

3. сигнализира прокуратурата.

Чл. 35. (1) Неправомерно получени помощи подлежат на възстановяване в бюджета на общинския център за социални грижи.

(2) Неправилно извършени плащания по вина на лицата, които са ги получили, се възстановяват с лихвите, определени за държавните вземания, като лицата се лишават от право на социално подпомагане за срок 3 години.

Чл. 36. Добросъвестно получени суми за социално подпомагане не подлежат на връщане, а когато те са изплатени поради технически грешки, се възстановяват без лихва.

Чл. 37. Служителите, които присвояват, отклоняват или злоупотребяват със средства, материали, продукти и други, предназначени за социално подпомагане, носят освен наказателна отговорност - отговорност и по Кодекса на труда.