Държавен вестник, брой 57 от 25.VII

1. Този правилник се издава на основание чл. 32 от Закона за българското гражданство и урежда производството за придобиване, загубване и възстановяване на българско гражданство.

2. Българско гражданство се придобива въз основа на произхода (чл. 6), на месторождението (чл. 7), по натурализация (чл. 8 - 15) или чрез възстановяване на българското гражданство (чл. 21 - 23).

Придобиването на българско гражданство по произход или по месторождение става по право от момента на раждането, а по натурализация и възстановяване - с указ на Държавния съвет на Народна република България от датата на издаването му.

3. Българското гражданство се загубва чрез освобождаване, отмяна на натурализацията или лишаване от българско гражданство с указ на Държавния съвет на Народна република България.

4. Искане за придобиване на българско гражданство по натурализация и за възстановяване на българско гражданство, както и за освобождаване от българско гражданство се прави с писмена молба, а за отмяна на натурализация и за лишаване от българско гражданство - предложение или сигнал от съответните държавни органи или граждани.

5. Молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация, за възстановяване на българско гражданство и за освобождаване от българско гражданство се подават от заинтересуваните.

Молбите за малолетни лица до 14-годишна възраст и за поставените под пълно запрещение се подават от законните им представители - родители или настойници.

Молбите на непълнолетните лица от 14 до 18-годишна възраст и на поставените под ограничено запрещение трябва да бъдат приподписани и от родителите или попечителите им. При несъгласие между непълнолетните или поставените под ограничено запрещение с техните родители или попечители или при несъгласие между самите родители, министърът на правосъдието решава дали да се даде ход на молбата.

Когато родителят е лишен от родителски права, съгласието му по предходните алинеи не се изисква.

6. Молбите, предложенията и сигналите по § 4 се подават до Министерството на правосъдието.

Молителите, живеещи в чужбина, подават молбите си лично чрез дипломатическото или консулско представителство на Народна република България.

Молбата трябва да бъде написана на български език. Ако към същата са приложени документи на чужд език, молителят е длъжен да представи и официални преводи от същите на български език.

Дипломатическите и консулски представителства препращат получените молби в Министерството на правосъдието чрез Министерството на външните работи на Народна република България, като дават необходимите сведения за молителя и изразяват становището си по направената молба.

7. Молбата трябва да съдържа собственото, бащиното и фамилното име, адреса и местожителството на молителя. Молителят, живеещ в чужбина, е длъжен да посочи имената и адреса на лице, живеещо в пределите на Народна република България, на което да се връчват всички съобщения във връзка с подадената молба.

Молителите трябва да изложат подробно всичките обстоятелства и съображения, въз основа на които искат промяна на гражданството.

8. Към молбата се прилагат следните документи:

а) декларация по образец, утвърден от министъра на правосъдието, с която се дават данни относно личността на молителя във връзка с искането за промяна в гражданството му; образец за декларация се получава от Министерството на правосъдието или от дипломатическите или консулски представителства на Народна република България, ако молителят живее в чужбина и подава молбата си в чужбина;

б) една фото-снимка;

в) документ за раждане;

г) свидетелство за съдимост за молители, навършили 14-годишна възраст. Свидетелството трябва да е издадено от компетентните власти по месторождението, като:

родените в България, но живеещи в чужбина, представят и свидетелство по местопребиваването си;

родените в чужбина, живеещи в България, представят свидетелство за съдимост от Централното бюро при Министерството на правосъдието в България;

д) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) удостоверение за семейно положение. Живеещите в пределите на Народна република България представят удостоверение, издадено от общинския (районния) народен съвет, съответно кметството, където молителят има своето местожителство или постоянно местопребиваване, ако няма установено местожителство. Живеещите в чужбина представят удостоверение, издадено от съответните местни органи в чужбина, а ако имат последно местожителство в България - и удостоверение, издадено от общинския (районния) народен съвет, съответно кметството по последното местожителство;

е) документ за внесена държавна такса в размер, определен в тарифите по Закона за държавните такси;

ж) (нова - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) подробна автобиография;

з) (нова - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) статистически лист.

9. Към молбата за придобиване на българско гражданство по натурализация, освен документите по § 8 от този правилник, се прилага:

а) удостоверение от органите на Министерството на вътрешните работи, че молителят е имал местожителство или постоянно местопребиваване на територията на Народна република България най-малко пет години до подаването на молбата;

б) документ от органите на съответната държава, че молителят е освободен или че ще бъде освободен след приемането на българско гражданство, или че ще загуби гражданството си с приемането на българско гражданство. Лицата без гражданство се освобождават от задължението да представят такъв документ. Те са длъжни да удостоверят само, че са без гражданство.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) За малолетните до 14-годишна възраст и за непълнолетните от 14- до 18-годишна възраст към молбите се прилагат документите, посочени в букви "а" и "б" на ал. 1, както и тези, посочени в § 8, букви "а", "б", "в" и "ж".

10. Лице, което желае да се възползува от облекчени условия за придобиване на българско гражданство, следва да представи:

а) по чл. 9 - документ от съответното ведомство или организация, която е приела или за която са извършени действията, които се преценяват като особени случаи или особени заслуги;

б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) по чл. 10 - удостоверение от общинския (районния) народен съвет, съответно кметството по последното си местожителство или по последното местожителство на родителите или документ, издаден от друго учреждение, че той или родителите му са от българска народност;

в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) по чл. 11 - удостоверение от общинския (районния) народен съвет, съответно кметството по последното местожителство на родителите на молителя, че двамата родители или единият от тях е или е бил български гражданин, а другият родител е без гражданство или с неизвестно гражданство или удостоверение, че осиновителите му са български граждани;

г) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) по чл. 12 - удостоверение от общинския (районния) народен съвет, съответно кметството по последното местожителство на съпруга на молителя, че същият е български гражданин;

д) по чл. 13 - удостоверение от органите на Министерството на вътрешните работи, че молителят е бежанец.

11. Към молбата за освобождаване от българско гражданство, освен документите по § 8 от този правилник, молителят трябва да представи още:

а) документ от органите на прокуратурата, с който се установява, че не се намира под съд или следствие за престъпление от общ характер и че срещу него няма влязла в сила присъда, подлежаща на изпълнение;

б) документ от военните органи, че е уредил военната си служба, ако е лице от мъжки пол, навършило 17 години;

в) удостоверение от финансовия отдел на общинския (районния) народен съвет, съответно кметството по местожителството си, че не дължи данъци, такси и други държавни вземания;

г) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) удостоверение от общинския (районния) народен съвет, съответно от кметството, че е български гражданин.

Ако лицето е родено в чужбина и не е записано в регистрите за населението в България, удостоверението, че е български гражданин, се издава от българското дипломатическо представителство, при което е регистрирано като български гражданин, като се посочва на какво основание лицето е получило българско гражданство.

Въз основа на удостоверението по предходната алинея лицето се вписва в регистъра за населението в общинския (районния) народен съвет, съответно кметството, където е било последното местожителство на родителите му, ако са живели в България;

д) удостоверение от Държавната спестовна каса по местожителството си, че не дължи суми на касата;

е) удостоверение от Държавния застрахователен институт по местожителството си, че не дължи суми на института;

ж) удостоверение от съдебния изпълнител по местожителството си, че не дължи на държавата, държавните предприятия, кооперативните и други обществени организации, а така също и задължения за издръжка и непозволено увреждане;

з) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) удостоверение от съответната окръжна (градска) инспекция по труда и работната заплата, че е уредил (работил по разпределение, освободен от разпределение или е заплатил) задълженията си във връзка с получаваната стипендия и за издръжка на учебното заведение, ако е завършил след 31 декември 1957 година висше учебно заведение, полувисш институт, техникум, средно специално или професионално-техническо училище в страната или в чужбина.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) За малолетните до 14-годишна възраст към молбите се прилагат документите, посочени в § 8, буква "а", "б", "в", "ж", и в § 11, буква "г", а за непълнолетните от 14- до 18-годишна възраст се прилагат и документите, посочени в § 8, буква "з", и § 11, букви "а", "б" и "з".

12. Към молбата за възстановяване на българско гражданство, освен документите по § 8, молителят трябва да представи още и:

а) документ от органите на Министерството на вътрешните работи, че има местожителство или постоянно местопребиваване на територията на Народна република България;

б) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) документ от общинския (районния) народен съвет, съответно кметството по местожителство по време на загубване на българското гражданство, че е бил български гражданин;

в) удостоверение от съответните власти, че бракът, който е послужил като повод за загубване на българското гражданство, е прекратен в случай, че възстановяването на българското гражданство се иска на основание чл. 28 от Закона за българското гражданство;

г) (нова - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) документ от съответните власти, че основанието, което е послужило като повод за загубване на българското гражданство, не съществува или е загубило своето значение;

д) (нова - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) документ от чуждестранните власти, от който се вижда, че лицето е освободено или ще бъде освободено от предишното си гражданство след възстановяване на българското;

е) (нова - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) свидетелство за съдимост. Лица, които живеят в чужбина, представят документ за съдимост и от местните чуждестранни органи.

13. Сигнали и предложения за отмяна на натурализация по чл. 19 и за лишаване от българско гражданство по чл. 20 могат да правят всички граждани и държавни и обществени организации.

При получаване на предложение или сигнал за лишаване от българско гражданство Министерството на правосъдието може да поиска налагане на запори и възбрани и да взема други обезпечителни мерки, чрез които да се осигури отнемането на имуществата в полза на държавата. Министерството на правосъдието уведомява Министерството на финансите - Валутно управление, за образуваните преписки за лишаване на лица от българско гражданство, за да не се издават разрешения за прехвърляне на имоти и тегления на суми на иностранни лица.

14. По всяка молба, предложение или сигнал се образува преписка с определен номер, в която се прилагат всички книжа и документи, подадени заедно с молбата или получени допълнително.

В същата се съхраняват и преписите от писмата, изпратени или получени във връзка с молбата и преписите от удостоверенията, издадени по искане на молителя.

Преписките се изпращат в заинтересуваните ведомства за сведение и мнение. Ведомствата са длъжни да отговорят в срок, определен от Министерството на правосъдието.

Преписките, по които са събрани всички необходими данни - документи, мнения, сведения, се внасят за разглеждане от междуведомствената комисия по чл. 31.

15. Комисията по българското гражданство прави предложение по всяка преписка. Предложението се изразява писмено в протокол. Комисията има право да поиска допълването на преписката с други данни и доказателства.

16. Министърът на правосъдието решава дали да се направи предложение за издаване на указ или молбата да се остави без уважение. За онези молби, които следва да бъдат уважени, се прави предложение до Държавния съвет на Народна република България за издаване на съответния указ.

Министерството на правосъдието уведомява писмено молителите за резултата от разглежданата преписка. Живеещите в чужбина се уведомяват чрез дипломатическите или консулските представителства на Народна република България.

17. Решението на министъра на правосъдието, с което молбата не се уважава, не подлежи на обжалване. Молителите имат право в двумесечен срок от съобщението, че молбата им е оставена без уважение, да подадат повторна молба, с която да искат преразглеждане на молбата и изменение на становището. Повторната молба се освобождава от такса.

18. Въз основа на издадените укази за промените в гражданството в Министерството на правосъдието се правят надлежните вписвания - в регистрите и в специален дневник. На всеки молител, придобил или освободен от българско гражданство, се издава документ по образец. На живеещите в чужбина документите се връчват чрез дипломатическите или консулските представителства на Народна република България.

19. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Министерството на правосъдието изпраща съобщения до общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по местожителствата на лицата, получили българско гражданство по натурализация или с възстановено българско гражданство, за да се извърши вписването на промяната на гражданството в регистрите на населението.

Лица, които са получили българско гражданство по натурализация, но които нямат установено местожителство в страната, избират своето местожителство, като спазват съществуващите разпоредби за жителството. Министерството на правосъдието определя населеното място, в което да бъдат вписани като жители лицата, които живеят постоянно в чужбина и не са имали местожителство в Народна република България.

20. (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Освободените от българско гражданство лица, които живеят в Народна република България, могат да приемат чуждо гражданство до изтичането на една година от датата на издаването на указа за освобождаване от българско гражданство. Ако такива лица не приемат в този срок чуждо гражданство и не се изселят в същия срок от Народна република България, указът за освобождаване от българско гражданство губи своята сила и те остават български граждани.

Излизането от пределите на Народна република България като туристи, за завършване на образование или други подобни цели през време на едногодишния срок не се счита за изселване.

Освободените от българско гражданство лица, живеещи в чужбина, губят българското гражданство с издаването на указа.

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи съобщават в Министерството на правосъдието за лицата, приели в срок чуждо гражданство, и за лицата, напуснали пределите на Народна република България като изселници. Въз основа на тези съобщения в Министерството на правосъдието се прави вписване в регистъра по § 26, след което се изпращат писмени съобщения до общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по местожителството на лицата, за да се направят надлежни вписвания на станалите промени в регистрите за населението на общината.

21. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Министерството на правосъдието съобщава на лицата, за които получената по-рано натурализация е отменена, и предписва на общинския (районния) народен съвет, съответно кметството, където имат местожителството, да бъде нанесена промяната в гражданството, както и на органите на Министерството на вътрешните работи за отнемане на българските лични паспорти и снабдяването им с карти - на чужденци или лица без гражданство.

22. Министерството на правосъдието съобщава:

а) на Министерството на външните работи за лишените от българско гражданство лица, намиращи се в чужбина, за изземване на българските паспорти;

б) на Министерството на финансите - Валутно управление, за лицата, чиито имоти са отнети в полза на държавата, за да не им се дават разрешения за отчуждаване на имоти и теглене на суми и пр.;

в) (изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) на службите Държавни имоти при окръжните и на общинските (районните) народни съвети и кметствата, определени от изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и на Столичния народен съвет за изпълнение решението за отнемането на имотите в полза на държавата.

23. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Министерството на правосъдието съобщава на общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по старото местожителство на лицата, възстановени в българско гражданство, за записването им отново като български граждани.

24. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Министерството на правосъдието съобщава на общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата по местожителствата на лицата, загубили българско гражданство чрез освобождаване или чрез лишаване, за вписване на промяната в регистрите на населението.

25. (Изм. - ДВ, бр. 64 от 1979 г.) Вписването на гражданството на лицата в регистрите на общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата, когато то се получава въз основа разпоредбите на глави 1 и 2, се извършва служебно само когато се записва раждането в регистрите на населението.

Промените в гражданството на лицата въз основа разпоредбите на глави 3, 4, 5, 6 и 7 се вписват в регистрите на населението на общинските (районните) народни съвети, съответно кметствата само въз основа на предписания на Министерството на правосъдието.

26. В Министерството на правосъдието се водят:

а) специален дневник, в който се завеждат молбите за придобиване, загубване и за възстановяване на българско гражданство и сигналите и предложенията за отмяна на натурализация и за лишаване от българско гражданство.

В дневника се вписват трите имена на молителя, адресът му, кратко съдържание на молбата и се отбелязват движението на преписката и крайният резултат на молбата;

б) регистър за лицата, придобили българско гражданство чрез натурализация или възстановили българското си гражданство;

в) регистър за лицата, загубили българското си гражданство чрез освобождаване;

г) регистър за лицата, лишени от българско гражданство.