Държавен вестник, брой 34 от 27.IV

Чл. 4. (1) Българската народна банка участвува в разработването и провежда държавната политика в банковата дейност в левове и валута с оглед да се охранява, регулира и стабилизира националната парична единица - левът.

(2) Българската народна банка:

1. пуска налични пари в обращение и регулира паричното обращение;

2. регулира дейността на другите банки в страната и контролира спазването на определените нормативи и изисквания за банковата дейност;

3. разработва проектите на държавния кредитен и касов план на страната, участвува при съставянето на сводния финансов план, на баланса на паричните доходи и разходи на населението, на валутния план и на платежния баланс;

4. (изм. - ДВ, бр. 6 от 1991 г.) определя основния лихвен процент; другите лихвени равнища;

5. съхранява минималните резерви и необходимите средства за разплащания на другите банки и организира разплащанията между тях;

6. организира и извършва текущото банково обслужване на организациите от непроизводствената сфера и касовото изпълнение на бюджета;

7. съхранява свободните средства на бюджета и застрахователните органи;

8. координира банковите външноикономически отношения; определя курсовете на чуждестранните валути към лева; координира управляването на националните валутни резерви; оперира с валута и благородни метали;

9. може да създава и да участвува със собствени средства в банки и фирми в страната и в чужбина;

10. насърчава внедряването на прогресивни методи и технически средства в банковото дело.

(3) Българската народна банка самостоятелно и с други компетентни органи анализира данни за развитието на икономиката, за въздействието на банковата дейност, за резултатите от изпълнението на плановете, както и обобщените тенденции на развитието.

(4) Българската народна банка работи на стопанска сметка по ред, определен с наредба на министъра на икономиката и планирането и на председателя на БНБ.

Чл. 5. (1) Българската народна банка провежда регулиращите и контролните функции по отношение на другите банки чрез прилагане предвидените в този правилник икономически средства за въздействие въз основа на решения на управителния съвет или на председателя й в съответствие с тяхната компетентност.

(2) Българската народна банка на основата на държавния кредитен план, на валутния план и на баланса на паричните доходи и разходи на населението на страната може да определя ежегодно на всяка банка след диалог с нея:

1. процента на най-голямото допустимо увеличение или на необходимото най-малко намаление на общия дълг в левове на фирмите и другите организации към съответната банка;

2. процента на най-голямото допустимо увеличение или на необходимото най-малко намаление на нетния дълг в социалистическа и несоциалистическа валута, резултат от дейността на съответната банка;

3. най-голямото допустимо увеличение или необходимото най-малко намаление на масата на наличните пари в страната, пуснати в обращение чрез съответната банка.

Чл. 6. (1) Българската народна банка регулира кредитните ресурси на другите банки, като:

1. предоставя на договорна основа допълнителни ресурси във вид на краткосрочни депозити и средносрочни кредити;

2. прави предложение пред Министерския съвет за определяне и изменяне минималния и максималния размер на основния лихвен процент;

3. определя процентите на задължителните минимални безлихвени резерви на другите банки върху привлечените от тях средства.

(2) Българската народна банка определя:

1. най-малкия допустим относителен дял, в който кредитните вложения на другите банки следва да бъдат покрити със собствени ресурси;

2. най-малкото допустимо съотношение между собствените ресурси на другите банки и на рисковите им балансови активи и други извънбалансови ангажименти;

3. най-малките допустими съотношения за ликвидност на другите банки;

4. най-големия допустим относителен дял на сумата на всички кредити, предоставени на една и съща фирма, спрямо собствените ресурси;

5. най-малкия допустим относителен дял на специалните резерви в местна и чуждестранна валута за покриване трудносъбираеми и несъбираеми кредити към общата сума на тези кредити, които се отделят от печалбата на банката преди облагането й с данък. Критериите за трудносъбираеми и несъбираеми кредити се установяват от Управителния съвет на БНБ.

(3) При нарушаване на определени нормативи и изисквания към банковата дейност БНБ и съответната банка уточняват сроковете и другите условия за привеждането й в съответствие с нормативите и изискванията.

Чл. 7. Управителният съвет на БНБ може да предлага за утвърждаване от Министерския съвет и други икономически нормативи и изисквания.

Чл. 8. (1) Българската народна банка контролира спазването на нормативите и изискванията за банковата дейност на основата на периодични отчетни, статистически и други данни, представяни от другите банки.

(2) При необходимост БНБ извършва проверки и ревизии по дейността на банките. Когато се разкрият значителни отклонения от установените с този правилник нормативи и изисквания, БНБ прилага икономически и други санкции спрямо съответната банка и може да дава задължителни указания за отстраняването им.

(3) При системно допускане на нарушения на установените нормативи и изисквания БНБ може да внесе предложение в окръжния съд, където е регистрирана банката, за смяна на управителните и на контролните органи или за прекратяване по реда на чл. 50 от Правилника за прилагане на Указ № 56 за стопанската дейност (ППУСД) (ДВ, бр. 15 от 1989 г.).

Чл. 9. Търговските банки и ДСК всяка година до 30 март публикуват сведенията по чл. 41 УСД, потвърдени от упълномощена банково-ревизионна фирма или най-малко от двама упълномощени банкови ревизори. Упълномощаването на банково-ревизионни фирми и на банкови ревизори се извършва от Управителния съвет на БНБ.

Чл. 10. Българската народна банка:

1. ръководи методически банковата счетоводна отчетност, касовата дейност в левове и валута, банковия контрол по фонд "Работна заплата", кибернетизацията на банковата дейност в страната и режима и охраната в банковата система;

2. внася за утвърждаване от компетентните органи основните нормативни актове по банковата дейност;

3. организира сътрудничеството с международните банки на страните - членки на Съвета за икономическа взаимопомощ, с централните банки на социалистическите и другите страни, с други международни банки, с финансови и застрахователни компании.

Чл. 11. Всяка банка осъществява кибернетизацията на своята дейност и организира и отговаря за спазването на режима и охраната.

Чл. 12. Българската народна банка може да възлага на други банки с тяхно съгласие извършването на някои от своите дейности освен когато те по силата на нормативен акт са изключително от нейна компетентност. С това отговорността й по тези дейности не се ограничава.

Чл. 13. Банките - поделения на БНБ, могат да изпълняват по пълномощие дейности и на други банки срещу договорена комисиона.

Чл. 14. Българската народна банка е орган с функционална компетентност, пряко подчинен на Министерския съвет.

Чл. 15. (1) Българската народна банка се управлява от управителен съвет (УС) и председател.

(2) Членовете на управителния съвет се утвърждават от председателя на Министерския съвет по предложение на председателя на БНБ. В УС по право се включват председателят на БНБ, който е и председател на УС, и заместник-председателите на БНБ.

(3) В работата на УС на БНБ могат да бъдат канени да вземат участие и ръководители на други банки, на фирми, както и представители на държавни и обществени органи и организации. Председателят на Съвета на председателите на търговските банки се кани на всяко заседание.

Чл. 16. Управителният съвет на БНБ:

1. организира изпълнението на държавната политика в банковата дейност;

2. обсъжда и взема решения по:

а) основните въпроси, свързани с провеждането на държавната политика в банковата дейност;

б) проектите за кредитния план и за касовия план на страната и други основни банкови планови документи;

в) доклади, отчети и анализи за изпълнението на банковите задачи и на целите на държавната политика в тази област, както и за резултатите от дейността на отделните банки;

г) проектите за нормативни актове по банковата дейност;

3. определя нормативи и изисквания за регулиране на банковата дейност и основния лихвен процент по кредитите и депозитите;

4. взема решения за откриване и закриване на поделения на БНБ.

Чл. 17. (1) Управителният съвет се свиква от неговия председател или по искане най-малко на двама от членовете му.

(2) Заседанието на УС е законно, ако на него присъствуват повече от половината от членовете му.

(3) Решенията на УС се приемат с обикновено мнозинство на гласовете на присъствуващите членове. Решенията се оформят в протокол.

(4) При разногласия между председателя и УС председателят отнася въпроса до Министерския съвет, като до решаването му действува по своя преценка. В тези случаи членовете на УС могат да изложат писмено становището си.

Чл. 18. (1) Председателят на БНБ: организира, ръководи и контролира дейността на банката; представлява БНБ в страната и в чужбина; определя задачите на заместник-председателите и другите длъжностни лица.

(2) Председателят на БНБ може да предоставя упражняването на някои от правата си на други длъжностни лица от банката, ако не са изключително от негова компетентност.

Чл. 19. (1) Дейността на БНБ се осъществява от централното й управление (ЦУ) и от банки - поделения, образувани от УС на БНБ.

(2) Банката - поделение на БНБ, се ръководи от главен директор (директор), назначен от председателя на БНБ.

Чл. 20. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 1990 г.) Търговската банка е акционерно дружество на две или повече фирми, банки и други организации.

(2) Уставният фонд на ТБ не може да бъде по-малък от 7 млн. лв., като най-малко половината от него трябва да бъде внесен преди регистрирането на ТБ.

Чл. 21. Учредяването на ТБ се одобрява от Управителния съвет на БНБ въз основа на учредителните актове. Отказът на УС може да се обжалва пред Върховния съд.

Чл. 22. Ако с този правилник не е предвидено друго, за ТБ се прилагат съответно разпоредбите на УСД и ППУСД относно акционерните фирми.

Чл. 23. (1) Търговските банки работят за осъществяване задачите на банковата дейност и имат право:

1. да предоставят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни кредити в левове и в чуждестранна валута на всяка фирма или друго юридическо лице;

2. да участвуват със собствени средства в дружествени фирми;

3. да приемат депозити до поискване, срочни депозити и влогове в левове и в чуждестранна валута от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. да извършват и други банкови услуги.

(2) Банките могат взаимно да се кредитират при договорени лихви и други условия.

Чл. 24. Търговските банки насърчават съвместното формиране и използуване парични ресурси на банките и на фирмите чрез:

1. банково дялово участие в дружествени фирми;

2. участие на фирмите със собствени средства като акционери в ТБ.

Чл. 25. Търговските банки осъществяват дейността си на стопанска сметка. Те разпределят печалбата си в съответствие с приетите от министъра на икономиката и планирането и председателя на БНБ правила.

Чл. 26. (1) Търговските банки носят съответна отговорност заедно с фирмите за постигнатите стопански резултати в процеса на кредитирането и на съвместното използуване на парични ресурси, като:

1. понасят последиците от неполучаването на доход от внесените банкови средства в дружествена фирма;

2. покриват за своя сметка частта от кредитите, която поради недостиг на имущество на ликвидирана фирма не може да се изплати;

3. губят съответната част от дяловото си участие, когато дружествена фирма с тяхно участие се ликвидира поради несъстоятелност.

(2) Банките задължително отделят средства от дохода си по фонд "Запасен" за покриване трудносъбираеми или несъбираеми кредити.

(3) Когато банка приключва дейността си за годината със загуба, която не може да се покрие от резервните фондове и от другите осигурени за целта средства, и съществува опасност за увреждане на кредиторите й, БНБ може да предложи на окръжния съд да я обяви в ликвидация.

(4) Заплатата на ръководните кадри и специалистите в ТБ се поставя в зависимост от равнището и от подобряването на рентабилността на банковата дейност в съответствие с вътрешни правила, приети от управителните им съвети въз основа на нормативните актове.

Чл. 27. (1) Търговските банки чрез кредитирането и другите специфични лостове подпомагат фирмите за разработване на планове, с които се предвижда повишаване на ефективността, както и за изпълнението им.

(2) Търговските банки приемат свой кредитен план на основата на диалог с БНБ и помежду си при спазване утвърдените нормативи и изисквания, както и на диалог с кредитираните от банката фирми.

Чл. 28. (1) Търговските банки предоставят кредити в национална и чуждестранна валута за дейности, мероприятия и обекти, които са ефективни и осигуряват необходимите постъпления на местна, съответно чуждестранна валута, за срочното погасяване на кредита и лихвите.

(2) Краткосрочните кредити се предоставят за срок до 1 година, средносрочните - от 1 до 5 години, а дългосрочните - от 5 до 10 години.

(3) Недействителни са нарежданията на държавни и други органи и организации за предоставяне кредити от ТБ.

Чл. 29. Преди да предостави кредит, банката се уверява в платежоспособността на кредитоискателя.

Чл. 30. (1) Търговските банки упражняват контрол за ефективното използуване на предоставените от тях кредити.

(2) За целите на контрола ТБ изискват от фирмите да им представят съответните отчетни и други данни, извършват проверки във фирмите, организират набирането на собствена, от другите търговски банки и от БНБ информация.

Чл. 31. При осъществяване на дейността си ТБ ползуват помощта и водят диалог с компетентните в това отношение органи в страната.

Чл. 32. Взаимоотношенията на ТБ с фирмите, както и с БНБ по кредитите и депозитите се уреждат с договори.

Чл. 33. (1) Търговски банки и фирми могат да участвуват по установения ред, включително и като учредители или инициатори, в консорциуми с участието на местни и чуждестранни банки и фирми с оглед комплексно и ефективно да се модернизират отделни дейности и отрасли в народното стопанство на основата на създаване нови дълготрайни ресурси за износ.

(2) С договорите за консорциуми по реда на предходната алинея задължително се осигурява пълна обвръзка на левовите и валутните разходи за инвестиции с постъпленията на левове и валута за изплащане на кредитите заедно със съответните лихви.

Чл. 34. (1) (Ал. 1 отм., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 6 от 1991 г.) По кредитите за ефективни мероприятия по технологичното обновяване и по внедряването на ефективни научно-технически постижения ТБ прилагат поощрителни лихвени проценти.

(2) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 6 от 1991 г.) Когато по решение на Министерския съвет банкови кредити се отпускат по лихвени проценти, по-ниски от договорения лихвен процент, разликите са за сметка на държавния бюджет.

Чл. 35. Търговските банки могат да облекчават установените процедури и изисквания при предоставянето на кредити. Когато се засягат интереси на страната (материални, финансови и др.), се взема съгласието на съответните компетентни органи.

Чл. 36. За подпомагане обективната оценка на предложенията за кредитиране на капитални вложения ТБ могат да назначават по установения ред експерти и експертни технико-икономически съвети и да организират друга необходима експертиза у нас и в чужбина.

Чл. 37. Лихвите по кредитите извън случаите по чл. 90, ал. 2 УСД се изплащат от печалбата на фирмите след нейното облагане с данък.

Чл. 38. (1) Банковите валутни кредити и лихвите по тях се погасяват от реализираните валутни приходи от кредитираното мероприятие, когато то е обособено на самостоятелен баланс и валутна сметка.

(2) Когато кредитираното мероприятие не е обособено на отделен баланс и валутна сметка, ползуваният валутен кредит и лихвите по него се погасяват:

1. от реализираните текущо валутни постъпления на фирмата над договорените с Българската външнотърговска банка (БВБ) постъпления на валута по периоди на годината, осигуряващи вноската за държавата, когато за фирмата е определена вноска в несоциалистическа валута за общодържавни нужди;

2. когато фирмата-кредитополучател няма държавна поръчка по реда на точка 1 - от собствените валутни средства след отчислението на валутата по определения норматив за общодържавни нужди, ако е утвърден такъв норматив.

(3) Валутните кредити може да се издължават и за сметка на неизползуваната валута, поради намаляване на осъществяван внос, след писмено потвърждение от организацията, с чиято валута се извършва заменяният внос, че докато кредитът с лихвите не бъде погасен, тя ще продължава в рамките на валутната си самоиздръжка да разчита и превежда валутата за съответния внос за издължаване на кредита с лихвите.

(4) При девалвация и ревалоризация на валутите кредитите и източниците за издължаване се преизчисляват, като курсовите разлики са за сметка на кредитополучателите, освен ако е договорено друго.

Чл. 39. Когато кредитополучателят и гарантите не осигуряват срочното връщане на кредита и лихвите, банките блокират средствата им в национална или чуждестранна валута по съответните сметки на фирмата, включително и в други ТБ, и могат да издължават от тях кредита.

Чл. 40. Търговските банки могат да създават по реда, установен в утвърдените правила за стопанската сметка:

1. специален фонд в левове за осъществяване взаимнообвързани сделки (уравнителен фонд), от който да покриват евентуални разлики в левове, когато част от обвързаните операции създават допълнителни валутни ресурси, но нямат достатъчна левова ефективност, а комбинация от няколко сделки осигурява пълно валутно и левово самофинансиране на взаимнообвързаните сделки;

2. фонд "Финансиране на нововъведения", със средствата от който да участвуват дялово във фирми с ограничена отговорност, за финансиране внедряването на разработки с рисков характер.

Чл. 41. Търговските банки въз основа на договори, сключени с фирми или организации, могат да поемат срещу заплащане извършването на услуги по: контрола за целесъобразното използуване определени инвестиционни средства, контрола за спазване и изпълнение на определени финансови договорености, организиране на продажбата, изплащането на облигации и лихви по тях.

Чл. 42. Търговските банки организират извършването на икономически, пазарни, валутно-финансови и други проучвания в страната и в чужбина и на тази основа срещу заплащане могат да предоставят консултации на фирмите за кредитната и пазарната конюнктура, за икономическото състояние и научно-техническите възможности и стратегията на партньорите на нашите фирми.

Чл. 43. Търговските банки могат да се сдружават с чуждестранни юридически и физически лица при спазване определения ред за извършване на съвместна дейност в страната и в чужбина, включително и за образуване на съвместни банки.

Чл. 44. Въз основа на конкретно заключение за по-високата ефективност на съответните сделки ТБ могат да предоставят кредити на фирми у нас за предлагане на лизингови услуги с оглед те да закупуват машините и другите съоръжения, които ще преотстъпват под наем на фирми.

Чл. 45. Търговските банки могат да се договарят срещу съответно обезпечение да издават гаранции по плащания на фирми.

Чл. 46. (1) За обезпечаване на предоставените кредити ТБ по своя преценка могат да приемат в залог от фирмите стоково-материални ценности, чуждестранна валута, стоково-разплащателни документи, ценни книжа и други редовни платежни документи за вземания в местна и чуждестранна валута, както и други насрещни гаранции.

(2) Залогът от стоково-материални ценности може да остане на отговорно пазене във фирмата-залогодател при специално договорени с банката условия.

(3) В полза на търговските банки може да се учредява и:

1. залог на стоки и материали в обработка, при който залогодателят има право да преработва заложените ценности и да реализира продукцията при условие, че едновременно с това издължава съответната част от кредита или ги заменя с други ценности;

2. залог на стоки в оборот, при който залогодателят има право да реализира заложените ценности при условие, че едновременно издължава съответната част от кредита или ги заменя с други ценности.

(4) Продажбата или безвъзмездното прехвърляне на производствени фондове, закупени с участието и на непогасен банков кредит или заложени, се извършва със съгласието на съответната банка. Извършеното отчуждаване в полза на трети недобросъвестни лица без съгласието на банката е недействително по отношение на банката.

(5) Когато фирмата не издължи в срок банков кредит, банката има право след писмено предупреждение да направи запор и да се разпореди със сградите, машините и съоръженията, изградени и доставени с участието на банков кредит. Банката може да упражни това право само ако не са изплатени повече от 30 на сто от използувания за целта кредит.

(6) Банката може да се разпорежда със сградите, машините и съоръженията по предходната алинея чрез съответна заинтересувана фирма, която ги продава на търг. От получената от продажбата сума най-напред се погасява банковият кредит, а разликата след спадане на комисионата за търговската организация се предава на длъжника, който отнася сумата във фонд "Развитие и технологично обновяване".

(7) За прилагането на ал. 5 и 6 министърът на правосъдието, министърът на икономиката и планирането и председателят на БНБ издават наредба.

(8) Търговските банки могат да извършват проверки за целевото използуване на предоставените от тях кредити и за условията на съхраняване и качеството на стоково-материалните ценности, за които са ползувани кредити.

Чл. 47. При промени в икономическите условия, определени от държавни органи, както и при реорганизации държавните органи задължително решават въпроса за издължаването, съответно гарантирането на кредитите, при променените условия.

Чл. 48. (1) Търговските банки, с разрешение на председателя на БНБ, във връзка със своята дейност и като спазват определените нормативи и изисквания по банковата дейност, могат:

1. да привличат ресурси в чуждестранна валута от чуждестранни банки и други юридически и физически лица;

2. да сключват кредитни и кореспондентски споразумения с чуждестранни банки;

3. да приемат за инкасо стокови и транспортни документи, чекове и други платежни документи във валута и валутни ценности от български фирми и чуждестранни банки и от други юридически и физически лица и да извършват плащания по тях.

(2) Търговските банки могат да оперират с временно свободните си собствени средства в чуждестранна валута на международния валутен пазар.

(3) Когато търговските банки предоставят кредит в чуждестранна валута на фирма за сметка на привлечени от тях кредитни ресурси, срокът, лихвата и другите условия на валутния кредит не може да бъдат по-неблагоприятни за кредитополучателя у нас от съответните условия, при които са привлечени кредитните ресурси, с изключение на договорените в съответствие с Наредбата за лихвите надбавка към лихвения процент и други разноски.

(4) В случаите по предходната алинея банките при поискване предоставят необходимите данни на фирмите за условията, при които са привлечени кредитните ресурси.

Чл. 49. (1) Всяка търговска банка по договореност може да получи от друга при запазване на банковата тайна данни за фирма относно: финансовото и валутното й състояние; платежоспособността й; общите суми на дълга й в левове и в чуждестранна валута към съответната банка; друга информация.

(2) Търговските банки обменят данни по ал. 1 и с БНБ.

Чл. 50. (1) Търговските банки, както и банките - поделения на БНБ, могат да извършват текущо банково обслужване на фирма по съхраняване и водене на собствените й средства в левове по сметки в банката, разплащанията и касовото й обслужване.

(2) Банките, обслужващи фирма и нейни поделения, обменят помежду си и с БНБ необходимите данни.

(3) Фирмите носят отговорността за законосъобразността и целесъобразността на извършените по тяхно нареждане или с тяхно съгласие плащания от сметките им в банките. Отговорност носят и банките, когато с нормативен акт изрично е разпоредено плащането да се извърши след предварителна проверка от банките.

(4) Когато средствата по сметките на фирмите са изчерпани, издадените платежни документи се отнасят в просрочие, получават сила на изпълнителен документ и се изплащат след набиране на средства при следната поредност:

1. вноски в бюджета;

2. вземания на банките и задължения към доставчиците (изпълнителите);

3. вземания за трудови възнаграждения;

4. вноски за държавното обществено осигуряване;

5. вземания, произтичащи от злополуки;

6. вноски по задължителни застраховки;

7. всички останали вземания.

(5) Плащанията се извършват при спазване поредността от предходната алинея по реда на постъпване на документите в банката.

Чл. 51. Когато фирмата поради липса на средства по сметките си в банките не може да изпълни парично задължение повече от 60 дни, банката, с която се е договорила за текущо обслужване, обявява по реда на глава трета от УСД състоянието на неплатежоспособност на фирмата.

Чл. 52. Организацията, съдържанието на отделните форми, редът и сроковете, в които се извършват или отказват плащанията, се определят с наредба, издадена от министъра на икономиката и планирането и председателя на БНБ.

Чл. 53. Всяка търговска банка може да изпълнява дейност на друга банка на кореспондентски начала срещу заплащане на комисиона по договореност.

Чл. 54. (1) Банките изплащат от приходите си обезщетение за нанесените по тяхна вина вреди на фирмите и другите организации при:

1. неизплащане или несвоевременно изплащане на платежни документи, ако до срока за изплащане по сметката на платеца е имало достатъчно средства;

2. несвоевременно или неправилно вписване на суми по сметките на фирмите и другите организации във връзка с плащанията;

3. в други случаи, когато са причинили вреди.

(2) Освен обезщетения по предходната алинея банките плащат неустойка в размер 0,05 на сто на ден върху съответната сума в полза на доставчика (изпълнителя) за всеки отделен случай, в който са изпратили на погрешен адрес платежни документи.

(3) Банките събират от платеца в полза на доставчика (изпълнителя) неустойка в размер 0,05 на сто на ден върху неизплатената сума при забавяне на плащането, поради неосигуряване в срока на плащането необходимите средства по сметката си в банката.

(4) За извършено плащане на непроизведена продукция или неизвършени работи или услуги банките събират в своя полза глоба от доставчика (изпълнителя) и от платеца в размер 0,05 на сто на ден върху незаконосъобразно изплатената сума за времето, през което тя е била неправилно използувана.

Чл. 55. (Отм. - ДВ, бр. 34 от 1990 г.)

Чл. 56. (1) Търговските банки могат да сконтират записи на заповед и менителници в левове за доставки, осъществени при условията на фирмен (търговски) кредит със срок до 3 месеца. Сконтирането се извършва по преценка на банките в зависимост от финансовото състояние на задължените по записа на заповед или менителницата, като прилагат сконтов процент, определен от тях съобразно равнището на основния лихвен процент.

(2) Търговските банки, получили разрешение от председателя на БНБ, могат да сконтират търговски ефекти и във валута по банково гарантирани фирмени кредити със срок до 6 месеца, като прилагат сконтов процент, определен от тях на базата на международните лихвени проценти за съответните валути.

(3) Председателят на БНБ съгласувано с Министерството на икономиката и планирането и Министерството на външноикономическите връзки издава наредба за прилагането на ал. 2.

Чл. 57. (1) Освен изрично определените с този правилник функции на ТБ във валутната област БВБ осъществява останалите банкови функции по валутните операции и контрол по съхраняването и воденето по банкови сметки на средствата в чуждестранна валута на фирмите, по разплащанията и касовото обслужване в чуждестранна валута на държавата и на фирмите и по контрола за валутната им самоиздръжка. За фирмите, на които Министерският съвет не е утвърдил валутни показатели, банковите функции по тази алинея може да се осъществяват и от банките по чл. 48, ал. 1.

(2) Българската външнотърговска банка осъществява и следните задачи:

1. изпълнява функциите на упълномощена банка на страната при взаимоотношенията с международните банки на страните - членки на СИВ;

2. води сметките за износа по кредити, предоставени от държавата на други страни, и отчита погасяването на тези кредити.

(3) Съдействието на банките по отношение на фирмите-износители с оглед валутно-финансовите и кредитни условия на външноикономическите сделки да съответствуват на условията на международните пазари се оказва от ТБ, която е кредитирала левовата равностойност на износа до получаването на валутата за износа.

Чл. 58. Освен функциите съгласно УСД и ППУСД органите за управление на ТБ изпълняват и следните функции:

1. общото събрание на акционерите решава покриването и отписването от баланса на банката на загуби в размери над 100 000 лв. от несъбираеми кредити и от други операции на банката за сметка на специално отделените средства от печалбата;

2. управителният съвет (УС) определя размера на таксите, комисионите и разноските, които банката събира при своите операции.

Чл. 59. В помощ на ръководителя на ТБ се създава изпълнителен съвет (ИС).

Чл. 60. (1) Изпълнителният съвет се състои от: ръководителя на банката, който е и председател на ИС, заместниците му и от 3 до 9 членове, избрани от УС.

(2) Изпълнителният съвет:

1. организира изпълнението на решенията на общото събрание и на УС;

2. подготвя въпросите по дневния ред на общото събрание и на УС;

3. решава въпроси по кредитирането, отчетността, вътрешния контрол и други по оперативното ръководство на банковата работа;

4. одобрява отчетите за работата на структурните звена в банката, а също и на клоновете и на представителствата на банката;

5. разрешава покриване и съответно отписване от баланса на банката на несъбираеми вземания, липси и загуби в размер до 100 000 лв.;

6. разглежда и решава други въпроси от дейността на банката.

(3) Изпълнителният съвет взема решенията си с мнозинство на гласовете.

(4) Решенията се считат за действителни, ако на заседанието присъствуват повече от половината от членовете на ИС при задължително присъствие на ръководителя на банката или негов заместник. При равенство на гласовете решаващ е гласът на ръководителя на банката, а при негово отсъствие - на заместника му.

Чл. 61. Председателят на Министерския съвет определя ТБ, чиито ръководители се назначават и освобождават от него.

Чл. 62. Когато общото събрание на акционерите на ТБ вземе решение за прекратяване на ТБ с ликвидация, ликвидаторите се назначават от председателя на БНБ.

Чл. 63. Притежатели на повече от 20 на сто от акциите имат право да изберат пропорционална част от членовете на УС на ТБ.

Чл. 64. (1) Контролният съвет проверява изпълнението на решенията на общото събрание на акционерите и на УС и опазването на имуществото на банката. Той извършва ревизии на отчетността, счетоводството и деловодството на банката.

(2) Ревизии и проверки могат да се извършват от контролния съвет в пълен състав или от отделни негови членове през всяко време на годината. За извършване на ревизии контролният съвет може да привлича и други лица в рамките на гласувана от общото събрание сума.

(3) Резултатите от проверките и ревизиите контролният съвет вписва в специална книга.

(4) За установените нарушения контролният съвет съставя констативен протокол с препоръки за отстраняването им, който изпраща на управителния съвет за разглеждане и вземане на решение.

(5) Контролният съвет прави заключение по годишния отчет на банката пред общото събрание. Без такова заключение не може да се вземе решение за одобряването на баланса, за разпределянето на печалбата, както и за покриването и отписването от баланса на банката на несъбираеми вземания, липси и загуби и за освобождаване на УС от отговорност.

(6) Членовете на контролния съвет не могат да бъдат членове на УС, на ИС или служители на банката, както и лица по чл. 29 УСД.