Държавен вестник, брой 94 от 22.X

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за лицензиране на превозвачи за извършване на превози на товари по вътрешни водни пътища.

Чл. 2. (1) Превозите на товари по вътрешните водни пътища се извършват от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лицензия, издадена по реда на тази наредба.

(2) Превозите на товари се извършват със собствени или наети кораби, които отговарят на изискванията за безопасност и техническа годност и са снабдени с корабни документи, в съответствие с наредбата по чл. 86 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТК) и с международните договори, по които Република България е страна.

(3) Не се изисква издаване на лицензия за извършване на превози на товари по вътрешни водни пътища с кораби с товароподемност до 200 t, с фериботи и ро-ро кораби или при извършване на превози за собствена сметка.

Чл. 3. Лицензия за извършване на превоз на товари се издава в случаите, когато лицата по чл. 2, ал. 1 отговарят на изискванията за професионална компетентност, финансова стабилност и добра репутация.

Чл. 4. (1) Изискванията за професионална компетентност са изпълнени, когато физическото лице - превозвач, или ръководителят на транспортната дейност на лицето по чл. 2, ал. 1 притежава познания или опит, придобити чрез обучение или усвоени в транспортната практика, успешно е положил писмен изпит по предметите, определени в приложение № 1, и има най-малко средно образование.

(2) Лицето по ал. 1 не полага изпит по предметите, за които представи диплома, удостоверение или друг документ, удостоверяващ познанията му в съответната област.

(3) (В сила от 01.01.2007 г.) Лицето по ал. 1 не полага изпит в случаите, когато представи доказателства, че до влизане в сила на тази наредба е упражнявал дейността превозвач на товари по вътрешни водни пътища в държава - член на Европейския съюз, в съответствие с установените в държавата нормативни изисквания.

(4) Курсовете за обучение се провеждат от физически или юридически лица, регистрирани като търговци, по програма, одобрена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(5) Изпитите се провеждат от Изпълнителна агенция "Морска администрация", като редът и начинът за провеждането им се определят от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация".

(6) На успешно положилите изпита по ал. 1, както и на лицата по ал. 2 и 3 се издава удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2).

(7) Удостоверението по ал. 6 е безсрочно.

Чл. 5. Изискванията за професионална компетентност се доказват с представяне на следните документи:

1. удостоверение за професионална компетентност на лицето по чл. 4, ал. 1;

2. нотариално заверено копие от договора с лицето, ръководещо транспортната дейност.

Чл. 6. (1) В случай на смърт или неработоспособност за повече от шест месеца на лицето по чл. 4, ал. 1, както и при поставянето му под пълно или ограничено запрещение, осъждането му с влязла в сила присъда за извършено умишлено престъпление или лишаването му от право да заема длъжността ръководител на транспортна дейност, правата по издадената лицензия се запазват за срок до назначаване на лице, отговарящо на изискванията по чл. 4, но за срок не по-дълъг от три месеца.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 превозвачът подава документи за издаване на нова лицензия.

(3) (Нова - ДВ, бр. 9 от 2006 г.) По изключение при възникване на обстоятелствата по ал. 1 превозвачът може да упражнява правата по издадената му лицензия и в случай че назначи лице, което не отговаря на условието за професионална компетентност по чл. 4, ал. 1, но което е имало най-малко три години практически опит в ежедневното осъществяване на дейността по извършване на превози на товари по вътрешните водни пътища.

Чл. 7. (В сила от 01.01.2007 г.) Признава се за валиден документ на чужд превозвач, издаден от администрация на държава, член на Европейския съюз, доказващ професионалната му компетентност.

Чл. 8. Изискванията за финансова стабилност са изпълнени, когато кандидатът за лицензия разполага с достатъчно ресурси, с които да гарантира нормално стартиране и/или функциониране на транспортното предприятие към момента на подаване на заявление за издаване на лицензия.

Чл. 9. (1) Изискванията за финансова стабилност се доказват с представяне на следните документи:

1. копие от годишен финансов отчет за предходната година;

2. удостоверение от териториалната данъчна служба за липса на парични задължения към държавата;

3. удостоверение за липса на задължения към осигурителни фондове; в случай на разсрочване или отсрочване на задълженията - документ от компетентния орган, допуснал разсрочването или отсрочването им;

4. описание на управленската и производствената структура на кандидата и технологичните схеми за превоз;

5. декларация относно получени заеми;

6. декларация относно тежести върху имуществото на предприятието (ипотеки, залози);

7. списък на корабите по чл. 2, ал. 2.

(2) За доказване на финансовата си стабилност лицето по чл. 2, ал. 1 може да представи и банкови референции и/или гаранции.

Чл. 10. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Признава се за валиден документ, издаден не по-рано от 3 месеца от датата на подаване на заявлението за издаване на лицензия от администрация на държава, член на Европейския съюз, доказващ финансовата стабилност на лицето.

(2) Признава се за валиден документ, издаден не по-рано от 3 месеца от датата на подаване на заявлението за издаване на лицензия от администрация на държава, нечленуваща в Европейския съюз, доказващ финансовата стабилност на лицето.

Чл. 11. Изискванията за добра репутация са изпълнени, когато лицето по чл. 4, ал. 1 не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или не е лишено от правото да упражнява превозна дейност.

Чл. 12. Изискванията за добра репутация на превозвача се доказват с представяне на следните документи:

1. свидетелство за съдимост на лицето по чл. 4, ал. 1;

2. декларация от лицето по чл. 4, ал. 1, че не е лишавано от правото да упражнява превозна дейност.

Чл. 13. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Признава се за валиден документ, издаден не по-рано от 3 месеца от датата на подаване на заявлението за издаване на лицензия от администрация на държава, член на Европейския съюз, доказващ добрата репутация на лицето.

(2) Признава се за валиден документ, издаден не по-рано от 3 месеца от датата на подаване на заявлението за издаване на лицензия от администрация на държава, нечленуваща в Европейския съюз, доказващ добрата репутация на лицето.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) Лицензията за превоз на товари по вътрешни водни пътища (приложение № 3) се издава от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.)

Чл. 15. (1) Лицензия се издава на физически или юридически лица, регистрирани като търговци.

(2) Лицензията е безсрочна и поименна и не подлежи на преотстъпване.

(3) Ако превозвачът извършва превози на опасни товари, в лицензията изрично се уточнява за какви класове опасни товари се издава. В останалите случаи в лицензията се включва текст "без превози на опасни товари".

Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) Кандидатите за издаване на лицензия подават заявление до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" и прилагат следните документи:

1. копие от решението за съдебна регистрация;

2. удостоверение от компетентен орган, че лицето не в производство по несъстоятелност и не е в ликвидация;

3. удостоверение за актуално състояние, издадено не по-рано от 30 дни от датата на подаване на заявлението;

4. документите по чл. 5, 9 и 12;

5. копие от удостоверението за регистрация по БУЛСТАТ;

6. документ за данъчна регистрация;

7. списък на корабите, с които ще се извършва дейността.

(2) В случай, че бъдат констатирани пропуски или недостатъци в заявлението, на кандидата се дава срок за отстраняването им.

Чл. 17. Не се издава лицензия на лице, което:

1. е обявено в несъстоятелност или е в производство за обявяване в несъстоятелност;

2. се намира в ликвидация.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) В срок до два месеца от датата на подаването на заявлението министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице издава лицензията.

(2) В случаите по чл. 16, ал. 2 срокът за издаване на лицензията спира да тече до отстраняването на несъответствията.

Чл. 19. Отказът за издаване на лицензия се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) За всяка промяна на обстоятелствата, свързани с издадената лицензия, превозвачът уведомява министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Морска администрация" в срок до 14 дни от настъпване на промяната.

Чл. 21. Правата, произтичащи от лицензията, се прекратяват:

1. по искане на превозвача;

2. с прекратяване на юридическото лице или прекратяване на дейността на физическото лице - търговец.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 9 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2011 г.) Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощено от него лице отнема лицензията, когато:

1. се установи, че е издадена въз основа на неистински документи или документи с невярно съдържание;

2. отпадне някое от обстоятелствата, необходими за издаването й;

3. се констатира промяна на обстоятелствата, при които е издадена лицензията, за която превозвачът не е уведомил в срока по чл. 17.

Чл. 23. Отнемането на лицензията се мотивира и подлежи на обжалване по реда на Закона за административното производство.

Чл. 24. Изпълнителна агенция "Морска администрация" води регистър на издадените лицензии.

Чл. 25. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Признава се за валидна лицензия на чужд превозвач, издадена от администрацията на държава, член на Европейския съюз.

(2) Признава се за валидна лицензия на чужд превозвач, издадена от администрация на държава, която не е член на Европейския съюз, ако това е предвидено в международни договори, по които Република България е страна, или е издадена на същата основа, при която тази администрация би признала лицензия, издадена от компетентния орган в Република България.