Държавен вестник, брой 89 от 12.X

§ 1. В чл. 21, ал. 1 се създава т. 9:

"9. са налице условията на чл. 466б, ал. 4."

§ 2. В чл. 87 ал. 2 се изменя така:

"(2) Обвиняемият не може да бъде разпитан по делегация или чрез видеоконференция, освен в случаите, когато се намира извън пределите на страната и това няма да попречи за разкриване на обективната истина."

§ 3. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

"(3) Свидетел, който се намира извън пределите на страната, може да бъде разпитан чрез видеоконференция или телефонна конференция."

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

3. Създава се ал. 5:

"(5) Свидетел, който извън случаите по чл. 94 и 96 откаже да свидетелства, се наказва с глоба двеста лева. Глоба в същия размер се налага и при всеки следващ отказ."

§ 4. В чл. 97а ал. 6 се изменя така:

"(6) Органите на досъдебното производство и съдът разпитват тайно свидетеля и вземат мерки за запазване в тайна на неговата самоличност, включително когато се провежда разпит на свидетел извън страната чрез видеоконференция или телефонна конференция."

§ 5. В чл. 98 се създава ал. 8:

"(8) Разпит на свидетел извън страната може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция в съответствие с разпоредбите на този кодекс и при условията на международен договор, по който Република България е страна."

§ 6. В чл. 116 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създават се ал. 2 - 6:

"(2) Огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица, освен в случаите, когато се провеждат в съдебно заседание.

(3) Поемните лица се избират от органа, извършващ следственото действие, между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересувани от изхода на делото, като са длъжни да се явят, след като са поканени, и да останат на разположение, докато са необходими.

(4) За неизпълнение на задълженията си по ал. 3 поемните лица отговарят като свидетели.

(5) Поемните лица имат следните права: да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола; да подписват протокола при особено мнение, като писмено изложат съображенията си за това; да искат отмяна на актовете, които накърняват техните права и законни интереси; да получат съответно възнаграждение и да им се заплатят разноските, които са направени.

(6) Органът, който извършва следственото действие, запознава поемните лица с правата им по ал. 5."

§ 7. В чл. 119 се създават ал. 3, 4 и 5:

"(3) Лицата по ал. 1 и 2 са длъжни да предоставят изискваните образци за сравнително изследване, а при отказ те се изземват принудително.

(4) Когато образците за сравнително изследване са свързани с вземане на кръвна проба или с други подобни интервенции с проникване в човешкото тяло, се иска разрешение от съответния първоинстанционен съд, освен ако лицето е дало писмено съгласие за това.

(5) Вземането на образци за сравнително изследване по ал. 3 и 4 се извършва по правилата на медицинската практика и без да се застрашава здравето на лицата."

§ 8. В чл. 122 се създава ал. 4:

"(4) Разпит на експерт, който се намира извън страната, може да се извърши и чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато това се налага от обстоятелствата по делото."

§ 9. Член 129 се отменя.

§ 10. В чл. 157, ал. 8 думите "чл. 95, ал. 3" се заменят с "чл. 95, ал. 4".

§ 11. (В сила от 14.04.2005 г.) В чл. 171, ал. 1 т. 1 и 2 се изменят така:

"1. за престъпления от общ характер по чл. 95 - 110, 115 - 120, 122 - 124, 127, 162 - 169в, 219, 224, 227б - 227е, 253 - 260, 282 - 285, 286 - 299, 301 - 307а, 320, 322, 340 - 341б, 342, 343, 356г - 356к, 357 - 360 и чл. 407 - 419 от Наказателния кодекс;

2. за престъпления, извършени от непълнолетни; от лица с физически или психически недостатъци, които им пречат да се защитават сами; от чужди граждани освен когато са налице условията по чл. 408б, ал. 2; за престъпления, извършени в чужбина;".

§ 12. (В сила от 14.04.2005 г.) В чл. 172а, ал. 1 т. 1 се изменя така:

"1. по чл. 95 - 110, 162, ал. 3 и 4, 224, 340 - 341б, 356г - 356к, 357 - 360 и 407 - 419 от Наказателния кодекс;".

§ 13. В чл. 176 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се ал. 1:

"(1) Прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в предварителното производство чрез наблюдаващ прокурор."

2. Досегашният текст става ал. 2.

§ 14. В чл. 192 ал. 2 и 3 се отменят.

§ 15. В чл. 194 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се отменя.

2. В ал. 2 думите "или потвърди отказа на следователя" се заличават.

§ 16. В чл. 200 думите "образува или" се заличават.

§ 17. В чл. 201 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

"(2) При промяна на подследствеността, обединяване или разделяне на наказателни дела, както и в случаите по чл. 172а, ал. 3 и чл. 176, ал. 2, т. 6 извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност."

§ 18. В чл. 247, ал. 1 думите "7 и 8" се заменят със "7, 8 и 9".

§ 19. В чл. 288, ал. 1 думите "т. 2 - 8" се заменят с "т. 2 - 9".

§ 20. (В сила от 01.01.2005 г.) В чл. 299, ал. 1 се създава т. 6а:

"6а. какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;".

§ 21. В чл. 308 ал. 4 се изменя така:

"(4) Когато е наложено наказание лишаване от свобода на гражданин на друга държава, с която Република България има договор за трансфер на осъдени лица, съдът уведомява осъдения за възможността да поиска да изтърпи наложеното му наказание в държавата, чийто гражданин е."

§ 22. В чл. 332, т. 4 думите "т. 2 - 8" се заменят с "т. 2 - 9".

§ 23. В чл. 400, ал. 2 думите "чл. 176, т. 7" се заменят с "чл. 176, ал. 2, т. 7".

§ 24. В чл. 408б се създават ал. 4 - 7:

"(4) В случаите по ал. 2 дознателят може да нареди предварително задържане за срок до 24 часа, за което уведомява незабавно прокурора и излага съображения за това.

(5) Прокурорът незабавно потвърждава или отменя задържането, а ако задържането е за тежко престъпление, той може да продължи срока до 72 часа, ако са налице условията на чл. 203.

(6) След изтичане на сроковете по ал. 4 и 5 задържаният се освобождава.

(7) В срока на задържането дознателят извършва всички неотложни следствени действия за събиране и проверка на доказателствата."

§ 25. В чл. 409, ал. 2 изречение второ се изменя така:

"Когато това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност."

§ 26. В чл. 410а се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите "в 7-дневен срок" се заменят с "в 14-дневен срок".

2. В ал. 2 думите "в едномесечен срок" се заменят с "в двумесечен срок" и изречение второ се заличава.

3. Създават се ал. 3 и 4:

"(3) При условията на ал. 2 наблюдаващият прокурор може да определи по-кратък срок.

(4) Ако сроковете по ал. 2 и 3 се окажат недостатъчни, наблюдаващият прокурор може да продължи срока на дознанието до три месеца, а с разрешение на главния прокурор - до 6 месеца."

§ 27. В чл. 411, ал. 1 се правят следните изменения:

1. Създава се нова т. 1:

"1. прокуратурата упражнява постоянен надзор върху делата в полицейското производство чрез наблюдаващ прокурор;".

2. Досегашните т. 1 и 2 стават съответно т. 2 и 3.

3. Досегашната т. 3 става т. 4 и в нея думите "от две седмици" се заменят с "от един месец", а думите "от седем дни" с "от четиринадесет дни".

4. Досегашните т. 4, 5 и 6 стават съответно т. 5, 6 и 7.

5. Досегашната т. 7 става т. 8 и се изменя така:

"8. преобразува полицейското производство в предварително производство в случаите по чл. 171, ал. 1, като извършените следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени доказателства запазват процесуалната си стойност."

§ 28. В чл. 412 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 в текста преди т. 1 думите "чл. 411, ал. 1, т. 1" се заменят с "чл. 411, ал. 1, т. 2".

2. В ал. 4 думите "чл. 411, ал. 1, т. 2" се заменят с "чл. 411, ал. 1, т. 3".

§ 29. (В сила от 01.01.2005 г.) В чл. 414ж, ал. 5 се създава т. 3а:

"3а. какъв вид, размер и съдържание на пробационни мерки да се определят;".

§ 30. (В сила от 01.01.2005 г.) В чл. 414з, ал. 3, изречение второ след думата "пострадалия" се добавя "и председателя на съответния пробационен съвет".

§ 31. (В сила от 01.01.2005 г.) В чл. 415 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 3:

"(3) Предложение за предсрочно освобождаване по чл. 43а, ал. 3 от Наказателния кодекс могат да правят:

1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието."

2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.

§ 32. (В сила от 01.01.2005 г.) В чл. 416, т. 1 след думите "чл. 415, ал. 1" се добавя "и 3".

§ 33. (В сила от 01.01.2005 г.) В чл. 417 ал. 2 се изменя така:

"(2) Участието на прокурора, на председателя на комисията по чл. 17 от Закона за изпълнение на наказанията или на председателя на съответния пробационен съвет е задължително."

§ 34. (В сила от 01.01.2005 г.) В глава двадесет и първа се създава раздел VI с чл. 428а и 428б:

"Раздел VI

Замяна на пробацията с лишаване от свобода

Предложение за замяна

Чл. 428а. Предложение за замяна на пробацията с лишаване от свобода до съда може да прави:

1. окръжният прокурор по местоизпълнение на наказанието;

2. председателят на пробационния съвет по местоизпълнение на наказанието.

Ред за разглеждане на предложението

Чл. 428б. (1) Предложението се разглежда от окръжния съд по местоизпълнение на пробацията в състав от съдия и двама съдебни заседатели.

(2) Участието на прокурора, на председателя на пробационния съвет и на осъдения е задължително.

(3) Съдът се произнася с мотивирано определение, което подлежи на жалба или протест в седемдневен срок от постановяването му. Въззивната инстанция решава делото по същество с определение, което не подлежи на обжалване.

(4) Доколкото в този раздел няма особени правила, прилагат се разпоредбите на раздел I от тази глава."

§ 35. В чл. 437 се правят следните изменения и допълнения:

1. Точка 3 се изменя така:

"3. препис от постановлението за привличане на лицето като обвиняем и от акта за задържането му под стража, включително от постановлението по чл. 152а, ал. 3 за задържане на обвиняем;".

2. Създава се т. 4:

"4. препис от влязлата в сила присъда - при искане за изтърпяване на наказание."

§ 36. В чл. 439 се създава ал. 5:

"(5) Когато предаването на обвиняем е поискано с приложено постановление за задържане по чл. 152а, ал. 3, незабавно след предаването на лицето от властите на другата държава прокурорът осигурява явяването му пред съда."

§ 37. Наименованието на раздел III от глава двадесет и втора се изменя така: "Трансфер на осъдени лица".

§ 38. В чл. 442 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите "Предаването" и "приемането" се заменят съответно с "трансферът".

2. В ал. 2 думите "предаване или приемане" се заменят с "трансфера".

§ 39. Създава се чл. 442а:

"Трансфер без съгласие на лицето

Чл. 442а. (1) За трансфер не се изисква съгласието на осъден от чуждестранен съд български гражданин или на осъден от български съд чужд гражданин, когато:

1. присъдата или последващото административно решение на осъдилата държава включва заповед за експулсиране (депортиране) или друг акт, по силата на който лицето след освобождаването му от мястото за лишаване от свобода не може да остане на територията на осъдилата го държава;

2. преди да изтърпи присъдата, осъденото лице е избягало от осъдилата го държава на територията на държавата, чийто гражданин е.

(2) В случаите по ал. 1, т. 1, преди постановяване на решението за трансфер, се взема предвид мнението на осъденото лице."

§ 40. Създава се чл. 443а:

"Искане за задържане

Чл. 443а. (1) Когато има сведения, че осъденото от български съд лице се намира на територията на държавата, чийто гражданин е, главният прокурор може да направи искане пред чуждестранните органи за задържане на лицето, за което ще бъде направено искане за приемане изпълнението на присъдата, като уведоми, че спрямо това лице има влязла в сила присъда.

(2) При постъпило искане за задържане на български гражданин от друга държава се прилагат съответно чл. 152а и 153а."

§ 41. В чл. 444, ал. 1 след думите "в Република България" се добавя "или се установи, че се намира на нейна територия".

§ 42. В чл. 445, ал. 1 и 2 думата "предаването" се заменя с "трансфера".

§ 43. В глава двадесет и втора се създава раздел III "а" с чл. 449а - 449з:

"Раздел III "а"

Признаване и изпълнение на присъда на чуж-

дестранен съд

Условия за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд

Чл. 449а. Влязлата в сила присъда, постановена от чуждестранен съд, се признава и изпълнява от органите на Република България в съответствие с чл. 4, ал. 3, когато:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;

3. присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Република България е страна;

4. деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;

5. по отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд;

6. присъдата не противоречи на основните начала на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

Условия за отказ за признаване и изпълнение на присъда на чуждестранен съд

Чл. 449б. Искане на друга държава за признаване и изпълнение на присъда, постановена от неин съд, се отхвърля, когато:

1. наложеното наказание не може да бъде изпълнено поради изтичане на предвидената в българския Наказателен кодекс давност;

2. срещу осъденото лице по време на извършване на престъплението не е могло да бъде започнато наказателно производство в Република България;

3. спрямо същото лице за същото престъпление в Република България има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила определение за прекратяване на делото;

4. има достатъчно основания да се смята, че присъдата е наложена или утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения;

5. изпълнението противоречи на международните задължения на Република България;

6. престъплението е извършено извън нейната територия.

Процедура за признаване

Чл. 449в. (1) Искане за признаване в Република България на присъда на чуждестранен съд се отправя от компетентния орган на другата държава до Министерството на правосъдието.

(2) Министерството на правосъдието изпраща искането и приложените към него присъда и други документи на окръжния съд по местоживеенето на осъдения. Ако последният не живее в страната, компетентен да разгледа искането е Софийският градски съд.

(3) Съдът разглежда искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд в състав от трима съдии в открито съдебно заседание с участието на прокурор, като на осъдения се назначава защитник, ако той не си е ангажирал такъв.

(4) Съдът след изслушване на прокурора, осъдения и защитата му постановява решение в 10-дневен срок, с което уважава или отхвърля искането за признаване на присъдата на чуждестранния съд.

(5) Решението на съда подлежи на жалба или протест пред съответния апелативен съд в седемдневен срок от обявяването му.

(6) Жалбата и протестът се разглеждат от съответния апелативен съд в 10-дневен срок от постъпването им в съда. Решението на апелативния съд е окончателно.

(7) Заверен препис от влязлото в сила решение се изпраща на Министерството на правосъдието за препращане на компетентните органи на държавата, поискала признаването на присъдата. Ако осъденият към момента на постановяване на решението изтърпява присъда лишаване от свобода в друга държава, съдът му връчва препис от решението чрез Министерството на правосъдието.

Действие на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд

Чл. 449г. (1) Решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, има действието на присъда, постановена от български съд.

(2) Ако с присъдата на чуждестранния съд са наложени наказания лишаване от свобода по отношение на няколко лица, признаването има действие само по отношение на лицето, за което е поискано признаване на присъдата.

(3) Ако признатата присъда на чуждестранния съд се отнася само до отделно деяние на продължавано престъпление, извършено на територията на друга държава, признатата присъда не е пречка за наказателно преследване на осъденото лице за други деяния, включени в продължаваното престъпление, които са били извършени на територията на Република България.

Задържане под стража

Чл. 449д. (1) За обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на чуждестранния съд наказание лишаване от свобода компетентният съд по чл. 449в, ал. 2 може по всяко време след образуването на производството по признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд до влизането в сила на решението да вземе мярка за неотклонение задържане под стража на осъдения, който е на територията на Република България.

(2) Определението, с което се взема мярка за неотклонение задържане под стража, се обжалва по общия ред.

Процедура за изпълнение

Чл. 449е. (1) Компетентен да постанови изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд, е окръжният съд по местоживеене на осъдения, а когато той няма местоживеене в страната - Софийският градски съд.

(2) Съдът по ал. 1 е компетентен да постанови и изпълнението на решението за правата над отнетото и конфискуваното имущество.

(3) Съдът по ал. 1 е компетентен по всички въпроси, свързани с процедурата за изпълнение, включително разглеждане на молбата за реабилитация по отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено с присъдата на чуждестранния съд.

(4) Съдът решава въпроса за срока на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като се приспада времето на задържане под стража и изтърпяното в другата държава наказание лишаване от свобода.

(5) Съдът прекратява процедурата по изпълнение на наказанието лишаване от свобода по признатата присъда, когато държавата, чийто съд я е постановил, съобщи за амнистия, помилване или друга причина, поради която по-нататъшното изпълнение на присъдата е недопустимо. Ако по силата на амнистията, помилването или по друга причина наложеното наказание се намалява, съдът решава каква част от присъдата следва да бъде изтърпяна. Решението на съда подлежи на обжалване по общия ред.

(6) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс за изпълнение на наказанието се прилагат и за изпълнение на решението, с което е призната присъда на чуждестранен съд.

Признаване и изпълнение на други съдебни актове

Чл. 449ж. По реда на този раздел се признават и изпълняват и други актове на чуждестранен съд, с които се постановява отнемане или конфискация на средствата на престъплението и на имущество, придобито чрез престъпление, или на неговата равностойност.

Условия за искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд

Чл. 449з. Искане до друга държава за признаване и изпълнение на присъда на български съд се прави от съответния български съд и се изпраща от Министерството на правосъдието, когато:

1. осъденото лице постоянно пребивава в другата държава;

2. изпълнението на присъдата в другата държава може да подобри възможностите за социализация на осъденото лице;

3. лицето е осъдено на лишаване от свобода и вече изтърпява или следва да изтърпи друго наказание лишаване от свобода в другата държава;

4. другата държава е държавата по произход на осъденото лице и е заявила, че желае да приеме изпълнението;

5. наказанието не може да се изпълни в Република България дори и чрез екстрадиция."

§ 44. Наименованието на раздел V от глава двадесет и втора се изменя така: "Международна правна помощ по наказателни дела".

§ 45. В чл. 461 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите "правната помощ" се заменят с "международната правна помощ".

2. В ал. 1 навсякъде думите "Правна помощ" се заменят с "Международна правна помощ".

3. Алинея 2 се изменя така:

"(2) Международната правна помощ включва:

1. връчване на документи;

2. действия по разследване;

3. събиране на доказателства;

4. предоставяне на информация;

5. други форми на правна помощ, ако са предвидени в международен договор, по който Република България е страна, или са наложени при условията на взаимност."

§ 46. В чл. 462 се правят следните изменения:

1. В заглавието думите "правна помощ" се заменят с "международна правна помощ".

2. В текста думите "Правната помощ" се заменят с "Международната правна помощ".

§ 47. Създава се чл. 463а:

"Разпит на лица чрез видеоконференция или телефонна конференция

Чл. 463а. (1) Съдебен орган на друга държава може да проведе чрез видеоконференция или телефонна конференция разпит на лице, което е свидетел или експерт в наказателно производство и се намира в Република България, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Разпит чрез видеоконференция с участие на обвиняем или заподозрян може да се проведе само с негово съгласие и след като участващите български съдебни органи и съдебните органи на другата държава договорят начина на провеждане на видеоконференцията. Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция може да се проведе само ако това не противоречи на основни принципи на българското право.

(2) В молбата за разпит на съдебния орган на другата държава трябва да са посочени:

1. причината, поради която личното явяване на лицето е нежелателно или невъзможно;

2. наименованието на съдебния орган на другата държава;

3. данните за лицата, които ще проведат разпита;

4. съгласието на лицето, което ще се разпитва като свидетел или експерт чрез телефонна конференция;

5. съгласието на обвиняемия или заподозрения, който ще участва в заседание за разпит чрез видеоконференция.

(3) Българските компетентни органи на наказателното производство изпълняват молби за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция. За нуждите на досъдебно производство молба за разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция се изпълнява от Националната следствена служба. За нуждите на съдебно производство молба за разпит чрез телефонна конференция се изпълнява от равен по степен съд по местоживеене на лицето, а за разпит чрез видеоконференция - от апелативния съд по местоживеене на лицето. Компетентният български орган може да изиска молещата страна да осигури техническите средства за разпит.

(4) Разпитът се извършва пряко от съдебния орган на молещата държава или под негово ръководство в съответствие с нейното законодателство.

(5) Преди разпита българският компетентен орган установява самоличността на лицето, което трябва да бъде разпитано. След разпита се съставя протокол, в който се отразяват:

1. датата и мястото на провеждането му;

2. данните за разпитания и неговото съгласие, ако такова се изисква;

3. данните за участвалите от българска страна лица;

4. изпълнението на други условия, приети от българска страна.

(6) Лице, което се намира в чужбина, може да бъде разпитано от компетентен български орган или под негово ръководство чрез видеоконференция или телефонна конференция, когато законодателството на другата държава допуска това. Разпитът се провежда в съответствие с българското законодателство и с разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, регламентиращи посочените способи за разпит.

(7) Разпит чрез видеоконференция или телефонна конференция по ал. 6 в досъдебното производство се извършва от следовател от Националната следствена служба, а в съдебното производство - от съда.

(8) Разпоредбите на ал. 1 - 5 се прилагат съответно и за разпита на лицата по ал. 6."

§ 48. В чл. 464, ал. 1 и 2 думите "правна помощ" се заменят с "международна правна помощ".

§ 49. В чл. 465 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) думите "правна помощ" се заменят с "международна правна помощ";

б) в изречение първо накрая се добавя "или по ред, предвиден в международен договор, по който Република България е страна".

2. Създават се ал. 2 - 7:

"(2) Молбите за правна помощ и всички други съобщения от компетентните органи на друга държава, изпратени и получени чрез факс и електронна поща, се приемат и изпълняват от българските компетентни органи по същия процесуален ред както тези, изпратени по обикновена поща. Българските органи могат да поискат удостоверяване на автентичността на изпратените материали, както и да получат оригиналите с експресна поща.

(3) Върховната касационна прокуратура създава с други държави съвместни екипи за разследване, в които участват и български прокурори и разследващи органи. За дейността, срока и състава на съвместния екип за разследване се сключва споразумение с компетентните органи на участващите държави. На територията на Република България съвместният екип за разследване спазва разпоредбите на международните договори, условията на споразумението и българското законодателство.

(4) Върховната касационна прокуратура подава молби до други държави за разследване чрез агент под прикритие, чрез контролирани доставки и трансгранично наблюдение и се произнася по такива молби на други държави.

(5) При условията на взаимност чуждестранният орган, който извършва разследване чрез агент под прикритие на територията на Република България, може да събира доказателства съобразно националното си законодателство.

(6) При спешни случаи на преминаване на държавната граница за трансгранично наблюдение на територията на Република България се уведомява незабавно Върховната касационна прокуратура. Тя взема решение за продължаване или прекратяване на трансграничното наблюдение при условията и по реда на Закона за специалните разузнавателни средства.

(7) Изпълнението на молби на други държави за контролирани доставки и трансгранично наблюдение се извършва от компетентния разследващ орган. Той може да иска съдействие от полицейските, митническите и други административни органи."

§ 50. В глава двадесет и втора се създава раздел VI с чл. 466а - 466в:

"Раздел VI

Трансфер на наказателно производство

Трансфер на наказателно производство от друга държава

Чл. 466а. (1) Молба за трансфер на наказателно производство от друга държава се изпраща на:

1. Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;

2. Министерството на правосъдието - за съдебното производство.

(2) Молбата за трансфер на наказателно производство от друга държава се приема от органа по ал. 1, когато:

1. деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския закон;

2. деецът е наказателно отговорен по българския закон;

3. деецът е постоянно пребиваващ на територията на Република България;

4. деецът е гражданин на Република България;

5. престъплението, за което е направено искането, не се счита за политическо или за свързано с политическо престъпление или за военно престъпление;

6. искането не цели преследване или наказване на лицето поради неговата раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол, гражданско състояние или политически убеждения;

7. срещу дееца е започнало наказателно производство в Република България за същото или за друго престъпление;

8. трансферът на производството е в интерес на установяване на истината и най-важните доказателства се намират на територията на Република България;

9. изпълнението на присъдата, ако такава бъде постановена, ще подобри възможностите на осъденото лице за социализация;

10. личното присъствие на дееца може да бъде осигурено в производството в Република България;

11. присъдата, ако такава бъде постановена, може да бъде изпълнена в Република България;

12. искането не противоречи на международните задължения на Република България;

13. искането не противоречи на основните начала на българското наказателно и наказателнопроцесуално право.

(3) Ако органът по ал. 1 уважи молбата, той незабавно я препраща на компетентните органи на наказателното производство съгласно разпоредбите на този кодекс.

(4) Всяко процесуално действие, извършено от орган на молещата държава в съответствие с националното й законодателство, се ползва в Република България със същата доказателствена сила, с която би се ползвало, ако е извършено от български орган.

Трансфер на наказателно производство в друга държава

Чл. 466б. (1) Ако лицето, срещу което е образувано наказателно производство в Република България, е гражданин на друга държава или постоянно пребивава в друга държава, органите по ал. 2 могат да изпратят молба за трансфер на наказателното производство в тази държава.

(2) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава по предложение на компетентния български орган на наказателното производство се изпраща:

1. от Върховната касационна прокуратура - за досъдебното производство;

2. от Министерството на правосъдието - за съдебното производство.

(3) Молба за трансфер на наказателно производство в друга държава може да се направи, когато:

1. екстрадицията от замолената държава на лицето, извършило престъплението, не е възможна, не е разрешена или не е поискана по друга причина;

2. за установяване на фактите, за определяне на наказанието или за изпълнение на присъдата е целесъобразно наказателното производство да се проведе в замолената държава;

3. лицето, извършило престъплението, е или ще бъде екстрадирано в замолената държава или по друга причина е възможно личното му явяване в наказателното производство в тази държава;

4. екстрадицията на лице, осъдено от български съд с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, не е възможна или не е разрешена от замолената държава или изпълнението на присъдата в тази държава не е възможно.

(4) Ако замолената държава допусне трансфера на наказателното производство, то не може да продължи на територията на Република България срещу лицето, извършило престъплението, а наложената присъда по ал. 3, т. 4 относно престъплението, във връзка с което е извършен трансфер на наказателното производство, не се изпълнява.

(5) Органите на досъдебното производство или съдът продължават наказателното производство или изпращат присъдата за привеждане в изпълнение, ако замолената държава:

1. след като е приела молбата за трансфер, не образува наказателно производство;

2. впоследствие отмени решението си за трансфер на наказателното производство;

3. не продължи производството.

Решение по субсидиарна компетентност

Чл. 466в. При получаване на информация от орган на друга държава за образувано наказателно производство или за производство, което предстои да бъде образувано във връзка с престъпление, извършено в тази държава, компетентният прокурор по чл. 34 решава дали българските органи да упражнят правомощието си по чл. 4, ал. 1 за образуване на наказателно производство за същото престъпление."