Държавен вестник, брой 9 от 31.I

Отменено основание - виж § 1, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния финансов контрол - ДВ, бр. 12 от 9 февруари 1996 г.

Чл. 1. Министърът на финансите упражнява финансов контрол върху всички учреждения, предприятия и организации. Поне веднъж през годината Министерството на финансите ревизира централното управление на всяко министерство, централно ведомство, окръжен народен съвет, институти от финансовата система и подчинените му служби. Останалите учреждения, предприятия и организации Министерството на финансите ревизира по преценка.

Чл. 2. Министрите, председателите на комитети и комисии, председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети и ръководителите на централни ведомства и организации упражняват финансов контрол върху учрежденията, предприятията или организациите, чиято дейност планират или финансират, върху която упражняват държавно ръководство или която субсидират.

Когато някои обекти са в сложна връзка с министерства, народни съвети, ведомства и пр., а посочените показатели не са в състояние да изяснят подчинеността на подконтролните обекти, тези въпроси се разрешават с ведомствени инструкции (чл. 41 от Закона за финансов контрол), съгласувани с Министерството на финансите.

Чл. 3. Председателите на изпълнителните комитети на окръжните народни съвети упражняват финансов контрол върху дейността на всички подчинени им общински народни съвети, учреждения, предприятия и организации, както и на мероприятията към окръжните народни съвети.

Чл. 4. Финансов контрол върху отчетническата дейност на материално отговорните лица могат да упражняват и ръководители на предприятия и организации, ако това им е възложено от висшестоящите ръководители и е предвидено в организационната структура на контролния апарат за съответното ведомство или окръжен народен съвет.

Чл. 5. Ръководителите, упражняващи финансов контрол по точки 2, 3 и 4 от настоящата наредба, са длъжни да осигурят ревизии поне веднъж през годината на всички подконтролни учреждения, предприятия и организации, както и на материално отговорните лица при тях.

Ако същите ръководители не осигурят ежегодни ревизии на подконтролните им учреждения, предприятия, организации, както и на материално отговорните лица при тях, министърът на финансите докладва в Министерския съвет за неизпълнението на чл. 7 от Закона за финансов контрол.

Чл. 6. Задачите на финансовия контрол са:

а) контрол за правилното и точно изпълнение на законите, указите, постановленията и други нормативни актове, уреждащи бюджетната дейност на учрежденията и финансово-стопанската дейност на предприятията и организациите;

б) контрол за законосъобразното и целесъобразно събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на паричните средства и материалните ценности. Под контрол за законосъобразно събиране, съхраняване, стопанисване и пр. се разбира контролът за правилното и точно изпълнение на законните и подзаконните актове, които регулират работата по събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане. Контролът за целесъобразност обхваща преценката за най-икономично и най-резултатно извършване на събирането, разходването или отчитането;

в) контрол за изпълнение на задълженията към бюджета. Всички органи за финансов контрол независимо от тяхната подчиненост проверяват срочното изплащане на дължимите данъци, отчисления от печалбите, такси, мита и други държавни вземания;

г) контрол за правилна парична и материална отчетност, за правилно и своевременно водене на счетоводството, който обхваща съобразяване на записванията с действуващия сметкоплан, необходимата документация към счетоводните записвания, а така също проверки по същество - относно истинността на записванията и документите;

д) разкриване на нови и допълнителни приходоизточници с оглед реалните възможности на ревизираните учреждения, предприятия и организации за снижение на себестойността, режим на икономии и др.;

е) контрол за спазване на финансовата дисциплина и за опазване на социалистическата собственост.

Чл. 7. Министерството на финансите упражнява финансов контрол посредством назначени за целта контролни органи, обособени в Контролно-ревизионно управление.

Контролната работа на това управление се извършва въз основа на годишни перспективни и тримесечни оперативни планове, одобрени от министъра на финансите.

Чл. 8. Министерството на финансите и окръжните народни съвети упражняват финансов контрол съвместно чрез органи, обособени в отдели за финансов контрол към народните съвети, които са на двойно подчинение.

Работата на тези отдели се ръководи и контролира от Министерството на финансите и от председателите на изпълнителните комитети на съответните народни съвети.

Годишните и тримесечните оперативни планове за работата на отделите за финансов контрол се одобряват от председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет след съгласуване с Министерството на финансите.

Извършената работа по изпълнение на плановете за ревизии се отчита тримесечно пред Министерството на финансите и пред председателя на изпълнителния комитет на съответния народен съвет.

Чл. 9. Министерствата, комитетите, централните ведомства и организации упражняват финансов контрол посредством назначени за целта контролни органи, обособени в самостоятелни ревизионни служби (управления, отдели и пр.).

Работата на службите за финансов контрол се ръководи от съответния министър, председател на комитет, ръководител на централно ведомство и пр. чрез началника на ревизионната служба.

Годишните и тримесечните планове за работа на ревизионните служби се одобряват от съответния министър, председател, ръководител на централно ведомство и др. след съгласуване с Министерството на финансите.

Службите за финансов контрол при министерствата, комитетите, централните ведомства, организациите и пр. отчитат извършената ревизионна работа пред Министерството на финансите със сведения-образци и в срокове, установени от същото министерство.

Чл. 10. Не по-късно от 10 дни преди началото на годината или тримесечието министерствата, комитетите, окръжните народни съвети, централните ведомства и организациите представят в Министерството на финансите проектоплановете за ревизии за съгласуване.

Съгласуването на плановете за ревизии между Министерството на финансите и министерствата, комитетите, централните ведомства и организации цели да се изключи дублиране на ревизионната работа, определяне на съвместни ревизии, насоки в ревизионната работа и пр.

Съгласуването на плановете за ревизии на окръжните народни съвети освен горното трябва да установи кои от ревизиите ще се ръководят от Министерството на финансите, кой ще извърши реализацията на ревизионните материали, насочване към комплексни и тематични ревизии, установяване на единни нормативи за времетраене на ревизиите във всички окръзи.

Изменение на съгласуваните планове за ревизии може да става след уведомление на Контролно-ревизионното управление при Министерството на финансите.

Чл. 11. По отношение на ревизионните служби към Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи не се прилагат изискванията за съгласуване на плановете им за ревизии с Министерството на финансите и за даване на сведения за извършената работа.

Чл. 12. Министърът на финансите може да възлага на финансови ревизори от министерствата, комитетите, централните ведомства, окръжните народни съвети, организациите и пр. да извършват ревизия на учреждения, предприятия или организации извън ведомството или окръга след съгласуване със съответния министър, ръководител или председател.

Съгласуването става по предложение на Министерството на финансите или министерствата, комитетите, окръжните народни съвети и пр.

Контролните органи от предприятията и организациите за проверка дейността на материално отговорните лица извършват ревизии само в предприятията или организациите, където са на служба. На тях може да бъде възложено извършване на ревизии извън предприятието или организацията след съгласуване с ръководителите им.

Чл. 13. Службите за финансов контрол в министерствата, комитетите, централните ведомства и организации са непосредствено подчинени на съответния министър, председател, ръководител или на заместниците им.

Отделите за финансов контрол при окръжните народни съвети са подчинени освен на Министерството на финансите и на съответния председател на изпълнителен комитет на съвета или на определен заместник.

Чл. 14. Контролните органи от предприятията и организациите за проверка на отчетническата дейност на материално отговорните лица са подчинени в ревизионно отношение на висшестоящата ревизионна служба.

Контролните органи от предприятията към народните съвети, както и контролните органи от предприятия, които се ревизират от отделите за финансов контрол, са подчинени в ревизионно отношение на отдела за финансов контрол при окръжния народен съвет.

Централната ревизионна служба към министерствата, комитетите, централните ведомства или организации включва в общите годишни и тримесечни планове и плановете за ревизии от контролните органи към предприятията и организациите.

Отделите за финансов контрол при окръжните народни съвети съставят общ план за работата на контролните органи в предприятията, подчинени на народните съвети, или управленията към окръга и следят за изпълнението му.

Оперативните планове за ревизии, извършвани от контролни органи към предприятията и организациите за проверка на материално отговорните лица, се одобряват от ръководителя на предприятието след съгласуване с висшестоящата ревизионна служба.

Актовете за начет, съставени от контролни органи за проверка на материално отговорните лица в предприятията и организациите, се преглеждат преди изпращането им в съда от висшестоящата ревизионна служба. Последната проверява актовете с оглед на тяхното качество. При спор въпросът се отнася за разрешение пред висшестоящата ревизионна служба.

Във ведомствената инструкция се определя в кои случаи актовете за начет не се изпращат във висшестоящата ревизионна служба за преглед.

Контролните органи към предприятията отчитат извършената ревизионна работа пред ръководителя на предприятието и пред висшестоящата ревизионна служба.

Чл. 15. Организационната структура и съставът на службите за финансов контрол се определят от съответния министър, председател на комитет, председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет, ръководител на централно ведомство или организация съгласувано с Министерството на финансите. Изменения и допълнения в тази структура или намаление и увеличение на състава не може да стане без съгласие на Министерството на финансите.

Чл. 16. Съобразно естеството на подконтролните обекти или особеностите в организацията на ведомствените служби от министерствата, комитетите, централните ведомства и организации допуска се някои от контролните органи към министерствата, централните ведомства и пр. да бъдат оставени на местослужене към управления, отдели, райони и др. при условие, че се запазва подчинеността им към централната ревизионна служба, ако това е отразено в съгласуваната с Министерството на финансите организационна структура на контролния апарат.

Чл. 17. Централните ревизионни служби контролират качеството на ревизионната работа и дейността на всички подчинени ревизионни звена, ако има такива, внедряват установената единна практика в системата на министерството, ведомството, окръга и пр. и вземат своевременно мерки за отстраняване на допусканите слабости и за повишаване квалификацията на контролните органи с курсове, лекции, инструктаж и пр.

Чл. 18. Министерството на финансите упражнява методическо ръководство и контрол върху работата на контролните органи от всички министерства, комитети, централни ведомства, организации и пр. чрез:

а) инструктаж на контролните служби и органи посредством окръжни, инструкции, помагала, ръководства и пр. Набелязва мероприятия за повишаване квалификацията на контролните органи чрез курсове, школи, участие във ведомствени курсове с лекции, събеседвания и пр.;

б) установява единни форми и методи в работата на контролния апарат;

в) установява единна система на отчетност за извършените ревизии и резултатите от тях;

г) организира съвместни ревизии за обмяна на опит;

д) контролира качеството на ревизионната работа и дава задължителни указания за подобряването й, за премахването на неправилни форми и методи, налага наказания за неизпълнение на указания и др.

Чл. 19. Всички органи за финансов контрол от министерствата, комитетите, централните ведомства и организации се назначават и уволняват от съответния министър, председател на комитет, ръководител на централно ведомство или организация.

Назначаването и уволняването на контролните органи става по предложение на централната ревизионна служба.

Чл. 20. Назначаването и уволняването на началници на отдели, ревизори, юрисконсулти при отделите за финансов контрол на окръжните народни съвети се извършва от министъра на финансите по предложение и съгласувано със съответния председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет.

За целта министърът на финансите издава заповед въз основа писменото предложение на съответния председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет.

За реда, по който ще става предложението за назначаване, условията, на които трябва да отговарят кандидатите, и пр. Министерството на финансите издава подробна инструкция.

Чл. 21. Контролните органи от предприятията и организациите за проверка отчетническата дейност на материално отговорните лица се назначават и уволняват по ред, установен с ведомствените инструкции (чл. 6 и 41 от Закона за финансов контрол). Назначаването и уволняването на същите контролни органи трябва да се извършва по предложение на ръководителя на предприятието или организацията, съгласувано с централната ревизионна служба, от съответния министър, ръководител, председател и пр. или най-малко от ръководителя на висшестоящата организация на предприятието или организацията, чиито материално отговорни лица ще бъдат ревизирани.

Чл. 22. Във ведомствените инструкции, издавани от министерствата, комитетите, централните ведомства и др. съгласувано с Министерството на финансите, се определят организационната структура и съставът на контролния апарат, положенията, предвидени в настоящата наредба, а така също и всички въпроси, които поради особеностите на ведомството подлежат на специално уреждане.

Чл. 23. При извършване на ревизиите органите на финансовия контрол имат право да проверяват паричните и материалните ценности, записванията по счетоводството, документите и други подобни в ревизираните учреждения, предприятия или организации. За установената наличност в каси, складове, магазини и пр. се съставят актове за наличност по образец. Броенето, меренето, тегленето и пр. на паричните или материалните ценности става под непосредственото наблюдение и ръководство на контролния орган. Състоянието на складовите помещения или на материалните ценности се установява с констативен протокол.

Чл. 24. Наличността на касите, складовете, магазините и пр. се установява от контролния орган в присъствието на материално отговорното лице и представител на ревизираното учреждение, предприятие или организация. Ако материално отговорното лице е възпрепятствувано да присъствува поради болест, задържане от властта или други подобни причини, наличността се установява в присъствие на посочен от него представител - баща, майка, брат, съпруга, син и пр. Когато такъв представител не се посочи или не се яви в дадения от контролния орган срок, вместо него се призовава да участвува представител на съответния местен народен съвет или на народната милиция.

Контролните органи могат да използуват за нуждите на ревизиите извършените от счетоводството инвентаризации и се освобождават от задължение да снемат наличността на каси, складове и пр., ако се установи, че инвентаризациите са извършени в близки срокове до датата на ревизията, че са реални и качествено оформени.

Чл. 25. Когато е необходимо, контролните органи вземат мерки за отнемане достъп на материално отговорните лица до проверяваните каси, складове и пр. чрез запечатването им. Във всички тези случаи контролните органи са длъжни да обезпечат предварителното изтегляне на необходимите ценности за нормално функциониране на ревизирания обект. Запечатването и отпечатването се извършва в присъствие на представител на ревизираното учреждение, предприятие или организация.

Чл. 26. Органите на финансовия контрол имат право да изискват от ръководителите на ревизираните учреждения, предприятия и организации в определените им от контролните органи срокове да представят планове, отчети, баланси, справки, извлечения, сведения и други документи, необходими за извършване на ревизиите.

Чл. 27. Органите на финансовия контрол имат право да изискват сведения, доказателства, копия от документи, извлечения от сметки и други подобни от всички учреждения, предприятия, организации или граждани, когато те са необходими на ревизията.

Когато е необходимо да се изземат документи за ревизията, изземването им става с протокол, подписан от ревизиращия орган и от ръководителя на учреждението, предприятието или организацията, от които става изземването. Когато се изземват документи от граждани, протоколът се подписва от тях. В протокола се посочва какви документи са иззети, кога, от кой орган и къде са приложени. Препис от протокола се оставя в учреждението, предприятието, организацията или частното лице.

Чл. 28. Органите на финансовия контрол имат право да разпитват свидетели, като съставят протоколи за разпит, подписани от ревизиращия орган и от свидетеля.

Свидетелските показания, дадени пред органи на финансовия контрол, се приравняват на показанията, давани пред органи на дознанието.

Чл. 29. Органите на финансовия контрол имат право да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специална подготовка и познания.

За вещи лица се назначават със съгласието на непосредствения им ръководител длъжностни лица-специалисти, които извършват експертизите през служебно време и не получават възнаграждение. Когато се наложи експертизата да бъде извършена в извънслужебно време, заплаща се възнаграждение за сметка на ревизирания обект след предварително съгласуване с ръководителя на обекта или с висшестоящата му организация.

Назначаването на вещото лице и определянето на задачите и възнаграждението става с писмо или заповед. Заключението се дава в писмена форма и се прилага към ревизионните документи.

Чл. 30. Органите на финансовия контрол имат право да извършват насрещни проверки по книжата, архивите, счетоводството и пр. в други учреждения, предприятия и организации, да вземат бележки от тези книжа, преписи, справки и др., когато това е необходимо за нуждите на ревизиите.

Чл. 31. Органите на финансовия контрол имат право да налагат възбрани върху недвижимите имоти на задължените лица чрез нотариусите по местонахождението на имота и да налагат запори върху движимите имоти (вкл. трудово възнаграждение) чрез съответните съдебни изпълнители, а когато се касае за суми, които се дължат на бюджета - чрез съответните финансови отдели при народните съвети.

Възбраните и запорите се налагат като мярка за обезпечение въз основа на писмено искане на контролния орган, а се вдигат по нареждане на ръководителя на службата за финансов контрол.

Чл. 32. Органите на финансовия контрол имат право на свободен достъп в учрежденията, предприятията и организациите при изпълнение на възложените им служебни задачи.

Право на такъв свободен достъп имат контролните органи както в учрежденията, предприятията или организациите, които ревизират, така и в учрежденията, предприятията и организациите, в които извършват насрещни проверки.

Чл. 33. Всички длъжностни лица и граждани са длъжни да оказват съдействие на органите на финансовия контрол при изпълнение на възложените им служебни задачи.

За непредставяне на исканите документи, за недаване на сведения или за неспазване на сроковете, определени от контролните органи, виновните лица носят дисциплинарна отговорност по Закона за финансов контрол или по Кодекса на труда.

За неоказване на съдействие виновните лица носят отговорност по чл. 207 и 216 от Наказателния кодекс.

Чл. 34. Органите на финансовия контрол са длъжни да установят качеството си на финансови ревизори със служебни лични карти по образец, установен от Министерството на финансите.

Чл. 35. През време на ревизиите органите на финансовия контрол са длъжни да поддържат връзка с държавните органи и обществените организации по въпросите на ревизиите.

При ревизии на материално отговорни лица контролните органи са длъжни да проявят интерес относно начина на живот на ревизираните отчетници, има ли сигнали за пилеене на пари, охолен живот, пиянство, гуляи и др.

Чл. 36. Органите за финансов контрол са длъжни да пазят в тайна проучванията и възложените им ревизии на материално отговорни лица. За неопазване внезапността на ревизии на материално отговорни лица контролните органи носят отговорност.

Чл. 37. За злоупотреба с правото на искане обяснения, справки, документи, насрещни проверки, свободен достъп и т. н. органите за финансов контрол носят отговорност.

Чл. 38. (Доп. - ДВ, бр. 74 от 1964 г.) Ревизиите се извършват въз основа на писмена заповед или устно нареждане на упражняващия контрол ръководител или на началника на финансово-ревизионната служба. Устните нареждания за ревизии се оформяват в писмена заповед в срок от пет дни.

В заповедта за извършване на ревизията се посочват наименованието на подконтролния обект, контролните органи, на които се възлага ревизията, и срокът за извършването й.

Чл. 39. Ревизиите се предшествуват от предварително проучване и опознаване на подконтролния обект относно бюджетната или финансово-стопанската му дейност, организацията и особеностите му, плановете, балансите, отчетите, състоянието на счетоводството, ревизионните материали от предшествуващите ревизии и други данни, необходими за контролните органи за правилно насочване на ревизионната работа. Контролните органи задължително се запознават и с нормативните документи - закони, правилници, постановления, разпореждания, окръжни, заповеди и пр., отнасящи се до дейността на подлежащия на ревизия обект.

Чл. 40. Въз основа на данните от предварителното проучване се изработва програма за оперативно изпълнение на ревизията, която се одобрява от ръководителя на ревизионната служба.

За малки и еднообразни по своя характер обекти може да не се извършва предварително проучване, като се използуват типови програми.

Чл. 41. Ревизиите на парични и стоково-материални ценности се основават на съпоставяне на установената фактическа наличност със следващата се наличност при основен анализ на сметките и при проверка по същество на документите и счетоводните записвания, установяващи събирането, съхраняването, стопанисването и разходването на същите ценности.

Чл. 42. Ревизиите се извършват от бригада контролни органи с определен в заповедта ръководител. За малки обекти ревизиите могат да бъдат извършвани и от един контролен орган.

Ръководителят на бригадата планира, организира, разпределя и отчита работата между участвуващите в ревизията контролни органи, взема участие в нея и отговаря за качеството на ревизията.

Чл. 43. За извършване на ревизиите се определят реални срокове. В тези срокове се включва необходимото време за предварително проучване и за оформяне на резултатите от ревизиите.

Чл. 44. За извършените от органите на финансовия контрол ревизии се съставят ревизионни актове и актове за начет.

Чл. 45. Ревизионният акт отразява бюджетната или финансово-стопанската дейност на ревизирания обект и съдържа: дата и място на съставянето му; име, презиме и фамилия на контролните органи; наименование на ревизионната служба; наименование и местонахождение на ревизирания обект; ревизиран период; времетраене на ревизията; констатации за нередовности, нарушения и щети, за които се носи ограничена отговорност; подписи на контролните органи, извършили ревизията; подписи на лицата, запознати със съдържанието на акта.

Констатациите за слабости, нарушения и щети се подреждат по степента на тяхната значимост, като се започва от най-съществените и се свързват с причините, които са ги предизвикали. Констатациите трябва да бъдат съответно документирани.

Чл. 46. Ревизионният акт трябва да отговаря на следните общи изисквания:

а) да отразява обективно разкритите нередовности, нарушения и щети въз основа на лично проверени от контролните органи факти;

б) да разкрива причините за тези слабости, нарушения и щети;

в) да посочва нарушените разпоредби на законите или на подзаконните актове;

г) да съдържа необходимите данни за предпоставките, обуславящи възникването на отговорност по реда на паричните начети, както и сведения за съставените актове за начет;

д) да посочва виновните лица;

е) да бъде написан точно и ясно.

Чл. 47. Ревизионният акт се довежда до знанието на отговорните за слабостите, нарушенията и щетите лица в присъствието на ръководителя на ревизирания обект и представители на партийната и профсъюзната организация.

Актът се подписва от ръководителя и главния счетоводител на ревизирания обект като запознати със съдържанието му.

Един екземпляр от ревизионния акт се оставя в архивата на проверяваното учреждение, предприятие или организация, като се завежда във входящия дневник.

Чл. 48. За всяка извършена ревизия се съставя ревизионен акт. Той се изготвя в два еднообразни екземпляра - по един за ревизионната служба и за ревизирания обект. При нужда могат да бъдат изваждани повече копия.

Чл. 49. Ревизионен акт не се съставя, когато при ревизиите не са били установени слабости и нарушения или когато установените слабости и нарушения са незначителни и няма да се търси отговорност за причиняването им. В тези случаи се съставя ревизионна записка.

Ревизионната записка се подписва от контролния орган и от ръководителя на ревизирания обект. Един екземпляр от ревизионната записка се завежда в архивата на ревизирания обект.

Чл. 50. Когато при ревизиите се установят щети, за които трябва да се търси пълна имуществена отговорност, се съставя акт за начет.

В акта за начет се отразяват фактите за виновно (умишлено или небрежно) причинените щети и изводите на ревизията относно предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност.

Чл. 51. Актът за начет съдържа:

а) данни за ревизирания обект - кога, къде и от кого се съставя актът, какво се ревизира и какъв отчетен период обхваща времетраенето на ревизията;

б) легитимация на лицата, причинили щети: трите имена, месторождение, местожителство и точен адрес, заповед за назначение, служи ли лицето или не;

в) изложение за неправилните, незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на виновните лица, от които е произлязла щета, с изясняване на обстановката, при която е работено, причините, нормативните документи, уреждащи ревизираната отчетническа дейност, анализ на въпросите относно противоправността, причинната връзка и щетата и равносметка за състоянието на касата или склада. Щетата винаги се определя в парична равностойност.

Чл. 52. С акта за начет се задължават всички лица, които носят имуществена отговорност в пълен размер - както лицата, причинили щетите, така и лицата, получили нещо без основание.

Когато отговорността на причинителите на щетата е ликвидирана с паричен начет, на акта за начет се дава ход само по отношение на лицата, получили нещо без основание (чл. 17, ал. 3, във връзка с чл. 20, алинея последна от Закона за финансов контрол).

Чл. 53. Актът за начет се съставя в три екземпляра - по един за съда или прокуратурата, за ревизирания обект и за ревизиращата служба. При нужда могат да се съставят повече копия, без да се предвиждат копия за задължени лица.

Актовете се завеждат в ревизирания обект и в съответните актови книги на ревизиращата служба.

Когато в ревизирания обект се оставя само акт за начет без заключение, последното се изпраща допълнително веднага след съставянето му.

Чл. 54. Когато при ревизията на материално отговорни лица не се установят щети, както и в случаите, когато задължението е внесено от задължените лица и няма условие за наказателна отговорност, съставя се равносметка на приходите и разходите. Тя се прилага към ревизионния акт.

Чл. 55. Когато констатациите по акта за начет отговарят на условията за ограничена отговорност - паричен начет, издава се заповед по реда, установен в раздел ХI.

Чл. 56. Констатациите по ревизионните актове и актовете за начет трябва да бъдат документирани със справки, констативни протоколи, обяснения, протоколи за разпит на свидетели, иззети и приложени към актовете оригинални документи, преписи от документи, писмени заключения на вещи лица и др. Справката за отговорните лица трябва да съдържа данни за имената, адресите, длъжностите и брутното трудово възнаграждение на тези лица (към момента на причиняване щетата), чиято дейност в това им качество е предмет на ревизията.

Не следва да бъдат документирани общоизвестни обстоятелства, както и факти, отразени в плановете, отчетите, балансите, счетоводството, верността на които е проверена от контролните органи и които не подлежат на изменение.

Чл. 57. Към акта за начет освен документацията по т. 56 при нужда се прилагат: обяснителни таблици за движението на материалите и стоките; обяснителни таблици за фирите; обяснителни таблици за извършените компенсации и пр.

Когато за обезпечаване на вземането са наложени възбрани или запори, към акта за начет се прилагат документите за това.

Оригиналните документи се прилагат към този екземпляр от акта за начет, който ще бъде изпратен на съда или прокуратурата.

Чл. 58. Контролните органи връчват съответните ревизионни актове и актовете за начет на отговорните или задължени лица, за да дадат обяснения по констатациите в актовете в сроковете, определени съобразно нуждата от справки, проверки, уточнявания и пр. Срокът за обяснения не може да бъде по-малък от 3 дни (чл. 11, ал. 2 от Закона за финансов контрол).

Лицата, чиято дейност е предмет на ревизионните актове или актовете за начет, са длъжни да дадат обяснения в сроковете, определени от контролните органи. Всяко лице дава обяснения за своята дейност. Ръководителите на проверяваните обекти дават обяснения по всички отразени в ревизионните актове нарушения и слабости.

Чл. 59. Когато с обясненията констатациите на ревизиите се признават за верни, контролните органи не съставят заключения. Когато в обясненията се възразява срещу констатациите изцяло или отчасти, контролните органи са длъжни да се произнесат по възраженията с мотивирано заключение. За тази цел контролните органи са длъжни да направят проверки на всички представени или посочени доказателства, ако предварително не са били проверени.

Контролните органи съставят заключения по актовете за начет и когато липсват обяснения. В заключението по акта за начет се прави рекапитулация на задълженията и се изказва мотивирано мнение относно наказателната отговорност на виновните лица.

Към обясненията си задължените лица могат да прилагат всякакви писмени доказателства или да сочат устни доказателства - сведения, свидетели и др.

Чл. 60. По актовете не се събират обяснения, ако отговорните или задължените лица са с неизвестно местожителство. Последното обстоятелство се установява с писмо от съответния народен съвет или от адресната служба на народната милиция.

Чл. 61. Когато с акт за начет е задължено лице, което впоследствие е починало, актът се връчва на наследниците му, за да дадат обяснение по задължението. Когато лицето, което трябва да бъде привлечено към имуществена отговорност, е починало, актът за начет се съставя срещу неговите наследници.

Чл. 62. Условната презумпция относно истинността на констатациите по актовете се отнася до производството пред съдилищата. Контролните органи са длъжни да докажат със съответни доказателства всички констатации за слабости, нарушения и щети.

Чл. 63. Ревизионните актове и актовете за начет се представят на ръководителя на ревизионната служба в сроковете, определени с ведомствената инструкция.

Чл. 64. Ревизионните служби водят отчетност относно постъпилите ревизионни актове и актове за начет, както и за начина на реализиране резултатите от ревизиите - издадени заповеди със задължителни указания, дисциплинарни наказания или парични начети, изпратени актове на съда или на прокуратурата, размер на щетите, резултат от производството пред съда, проверка на изпълнението и т. н.

Чл. 65. Ревизионните актове и издадените по тях заповеди се съхраняват 3 години след датата, когато са били събрани сумите по наложените парични начети или когато са били наложени наказанията.

Актовете за начет се съхраняват 1 година след датата, когато са били завършени изпълнителните действия по събиране на установените с тях задължения, но не повече от 10 години след издаване на изпълнителния лист.

Ревизионните записки се съхраняват 2 години след съставянето им.

Чл. 66. Ако сроковете за съхраняване на ревизионните документи по предшествуващия член изтекат, преди да е била извършена нова финансова ревизия, прави се необходимото за назначаване на ревизия, а сроковете за съхраняване се продължават до завършване на новата ревизия.

Чл. 67. След изтичане на срока за съхраняване на актовете се постъпва по реда, установен с Указ № 515 от 10 октомври 1951 г. за създаване на Държавен архив на НРБ и Инструкцията за организация и обработка на архивите в учрежденията, организациите и предприятията, издадена от Министерството на вътрешните работи.

Чл. 68. Органите на Комисията за държавен контрол съставят и движат ревизионните документи, предвидени по чл. 12 от Закона за държавен контрол по реда, посочен в Закона за финансов контрол и настоящата наредба.

Чл. 69. Министърът на финансите има право да дава на ръководителите на ревизираните учреждения, предприятия или организации задължителни указания за отстраняване на установените нарушения или неизпълнение на законите, указите, правителствените решения и др., отнясящи се до бюджетната и финансово-стопанска дейност на ревизираните учреждения, предприятия и организации.

Задължителните указания се дават под форма на писмо или заповед. Задължителните указания могат да бъдат отразени и в решения на колективни органи (например изпълнителен комитет на окръжен народен съвет) или в съвместни заповеди, издадени с ръководителя на ревизирания обект или висшестоящия му ръководител по предложение на ревизиращите органи.

Проектът за писмо, заповед, съвместна заповед и пр. се изготвя от контролните органи, извършили ревизията, и се представя за одобрение на ръководителя, упражняващ контрол, или на упълномощено от него лице.

Чл. 70. За отстраняване на установените при ревизиите слабости и нарушения могат да бъдат издавани заповеди от ръководителите на ревизираните обекти или от висшестоящите им организации.

Чл. 71. Когато в системата на дадено министерство, ведомство, народен съвет и пр. се установят типични слабости, повтарящи се и установени при ревизиите на повече обекти, се изготвя обобщителен доклад. Докладът заедно с предлаганите мерки за премахване на слабостите се изпраща на съответния министър, ръководител или на ръководителя на висшестоящата организация на ревизирания обект, за да се вземат необходимите мерки.

Чл. 72. Когато при ревизиите възникнат въпроси, за чието разрешение е необходимо да се издадат, изменят или отменят правителствени документи, както и в случаите, когато резултатите от ревизиите поради важността им подлежат на разглеждане от Министерския съвет, министърът на финансите внася доклад със съответни предложения.

Чл. 73. Министърът на финансите има право за нарушения на финансовата дисциплина (неспазване на установените: ред, форми, срокове и пр. по събиране, съхраняване, стопанисване, разходване и отчитане на паричните и материалните ценности), за неизпълнение на задължителните указания и за недаване на сведения и показания пред контролните органи да налага следните наказания:

а) забележка;

б) мъмрене;

в) строго мъмрене;

г) превеждане на по-ниско платена работа за срок до 3 месеца в същото предприятие, учреждение или организация;

д) преместване на по-ниско платена работа в същото предприятие, учреждение или организация или в друго;

е) уволнение.

Чл. 74. Министърът на финансите налага наказанията по букви "г", "д" и "е" след съгласуване със съответния министър или ръководител на централно ведомство, председател на изпълнителен комитет на народен съвет и пр.

В тези случаи органите на финансовия контрол предварително запознават съответния ръководител с материалите и констатациите на ревизията, обуславящи исканото наказание.

Чл. 75. Наказанията се налагат от министъра на финансите за нарушения, установени от органи на Контролно-ревизионното управление при Министерството на финансите или от други контролни органи по възложените им от него ревизии.

Чл. 76. Наказанията се налагат със заповед, издадена от министъра на финансите, която не подлежи на обжалване.

Когато се разкрият нови обстоятелства, които не са били взети пред вид при издаване на заповедта, наказанието може да се отмени или измени.

Чл. 77. Наказанията се налагат в срок до 3 месеца след разкриване на нарушението и не по-късно от 5 години след извършването му.

Налагането на наказанията става, след като се вземат писмени обяснения от виновните за нарушенията лица.

Когато нарушенията са извършени от лица, които заемат изборна длъжност, наказанията се налагат от компетентния за това орган по предложение на министъра на финансите.

Чл. 78. Министрите, председателите на комитети, председателите на изпълнителни комитети на окръжни народни съвети и ръководители на централни ведомства и организации издават заповеди (решения) и пр. за отстраняване на установените при ревизиите, извършени от техни контролни органи, нарушения и слабости.

Формите и редът за издаване на заповеди и решения са посочени в точки 60, ал. 2 и 3 и 70 от тази наредба.

Чл. 79. Когато се установят нарушения на финансовата дисциплина при ревизии, извършени от контролни органи на министерства, централни ведомства и др., ръководителите, упражняващи финансов контрол, налагат на нарушителите дисциплинарни наказания по Кодекса на труда или по други специални закони (правилници и пр.), ако има такива.

Чл. 80. За причинените на учрежденията, предприятията или организациите щети виновните лица носят имуществена отговорност.

Чл. 81. Имуществена отговорност се осъществява по реда на Закона за финансов контрол, когато причинителите на щетата са:

а) лица, които като отчетници събират, съхраняват, разходват или отчитат обществени парични или материални ценности, независимо от това, дали заемат служба и дали тази служба е отчетническа;

б) ръководители, които в това си качество управляват или разпореждат с паричните и материалните ценности на учрежденията, предприятията или организациите (ръководители на учреждения, директори на предприятия, началници на самостоятелни отдели и т. н.);

в) лица, които упражняват предварителен или текущ контрол върху работата на отчетниците (счетоводители, контрольори и други подобни);

г) лица, които са получили нещо без основание от причинителя на щетата.

Чл. 82. Имуществената отговорност е в пълен размер на причинените щети, когато:

а) щетите са от липси на парични или материални ценности;

б) щетите са резултат на престъпления;

в) такава отговорност е предвидена по специалните закони;

г) щетите са причинени не при изпълнение на служебни задължения и не са налице условията за търсене на отговорност по Кодекса на труда;

д) отговорността е установена със специално сключени договори между работниците или служителите и предприятията, учрежденията или организациите.

Имуществена отговорност в пълен размер на щетите носят и третите лица, получили нещо без основание от причинителя на щетата, до размер на полученото.

Чл. 83. Когато щетата е причинена от няколко лица, те отговарят солидарно.

За да бъдат привлечени към солидарна отговорност няколко лица, е необходимо да се установи, че съществува причинна връзка между техните действия или бездействия и настъпилите щети.

Чл. 84. Солидарна е отговорността на предавача и приемача на парични или материални ценности, когато се установят липси, а отчетните им дейности не могат да се разграничат. Предавачът се освобождава от отговорност, ако е бил законно възпрепятствуван да предаде с акт поради болест, задържане от властта и пр., а приемачът не е приел наличните парични или материални ценности с акт, съставен от комисия. В последния случай носи отговорност само приемачът.

Чл. 85. Солидарна е отговорността и на лицата, получили нещо без основание.

Когато полученото без основание е трудово възнаграждение, обезщетение или добавка към него, получателите не дължат връщането му, ако са били добросъвестни.

Добросъвестността се предполага до доказване на противното. За да се освободи добросъвестният получател от задължение да върне полученото, е необходимо да се установи, че надплащането е извършено в пряка връзка с изпълняваната работа. Ако надплащането е за работа, която не е била извършена, полученото подлежи на връщане в учреждението, предприятието или организацията.

Чл. 86. Когато надплащането е резултат на счетоводно-техническа грешка, полученото за трудово възнаграждение, обезщетение или добавка подлежи на връщане. Под счетоводно-техническа грешка се разбира такава грешка, при която на работниците или служителите е платено по-голямо трудово възнаграждение от това, на което имат право, поради погрешно осчетоводяване или поради допусната техническа грешка в изчисляване или отчитане на действително извършената работа.

Чл. 87. Освобождаването от отговорност на добросъвестните получатели - работници или служители, не освобождава от отговорност длъжностните лица, наредили или допуснали неправилното плащане на премии, възнаграждения и др. В тези случаи освен отговорността си за това неправилно плащане (в пълен размер или по реда на паричните начети) тези лица дължат връщане на сумите, които лично им са надплатени.

Чл. 88. Изпълнителите не носят отговорност, ако се установи, че са възразили писмено срещу незаконното или неправилно разпореждане и въпреки това повторно им е заповядано изпълнението на неправилната и незаконна заповед, освен ако тя води към извършване на престъпление.

За счетоводните органи се прилагат разпоредбите на Наредбата за главните счетоводители.

Чл. 89. Лицата, които са получили дарение от причинителя на щетата, дължат връщане на дареното, ако то е със средства, извлечени от причинената щета.

Чл. 90. Обезвреждането се определя по действителния размер на щетата към деня на причиняването й, а ако това не може да се установи - към деня на откриването й. Счита се, че щетата е причинена към деня на ревизията, когато няма други данни за възникването й (акт за предаване, инвентаризация и др.). Размерът на обезвреждането се определя, като се спадне фактическата изхабеност, а при повредите - като се спаднат ползите, ако има такива.

Когато щетата произхожда от липса на материални ценности (вкл. инвентар) или престъпление, дължимото обезвреждане се определя по единните държавни цени на дребно към момента на причиняването на щетата. Във всички останали случаи размерът на щетата се определя по единните държавни цени на дребно, тарифи и др., след като бъде спадната фактическата изхабеност (а не счетоводната), ако има такава.

Когато за някои стоки или материали няма единни държавни цени на дребно или стоките и материалите са определени за продажба на кооперативния пазар, размерът на обезвреждането се определя по пазарните цени. Установяването на пазарните цени може да стане и посредством вещи лица.

Когато липсващото имущество има единни държавни цени, но действителната стойност на това имущество е много по-висока (например единични екземпляри от книги - библиографска ценност и други подобни), обезвреждането се определя по действителната пазарна цена на това имущество, определена посредством вещи лица.

Чл. 91. Отговорните за пълния размер на щетата лица заплащат и по 1% месечна лихва от деня, когато е причинена щетата, а ако това не може да се установи, от датата на откриването й.

В актовете за начет лихвата се начислява до деня на ревизията, само когато се касае до задължения от различни дати и е необходимо да се установи задължението от лихва към една обща дата.

Чл. 92. Исковете за пълна имуществена отговорност се погасявят с изтичането на 10-годишна давност от деня на причиняване на щетата, а ако това не може да се установи, от деня на откриването й, както по отношение на лицата, които са я причинили, така и по отношение на лицата, получили нещо без основание от причинителя на щетата.

Със същата давност се погасяват и задълженията от лихви.

Отчетническата давност се прекъсва:

а) със съставяне на актове от контролните органи;

б) с признаване на задължението от длъжника;

в) с изпращане на акт за начет в съда;

г) с предприемане на действия за принудително изпълнение.

От момента на прекъсването тече нова десетгодишна давност.

Чл. 93. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 94. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 95. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 96. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 97. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 98. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 99. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 100. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 101. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 102. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 103. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 104. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 105. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 106. (отм. - ДВ, бр. 12 от 1987 г.)

Чл. 107. Не се носи имуществена отговорност, когато причинените щети не могат да се вменят във вина на отговорните лица - липси от естествени фири, щети от непреодолима сила и пр.

Чл. 108. Материално отговорните лица се освобождават от имуществена отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатираните при ревизията излишъци, ако са налице следните условия:

а) излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане;

б) да съществува причинна зависимост между липсите и излишъците, т. е. вредоносният факт едновременно е причинил и някаква полза, която трябва да се спадне от щетата.

Компенсация при стойностно отчитане на стоките и материалите не може да се извърши. Стойностното отчитане не е пречка за частично или цялостно възстановяване количественото движение на стоките и материалите. С резултата от това възстановяване се коригира резултатът от стойностното отчитане.

При наличността на посочените в букви "а" и "б" условия компенсацията може да обхване липси и излишъци, установени в различни периоди и при различни отчетници.

Чл. 109. Компенсация между липси и излишъци може да се извърши само след обстоен анализ на възможностите вследствие на грешка в заприходяването, в разходването или в осчетоводяването да се получат различия между записванията по счетоводството и фактическата наличност в складове, магазини и пр., които не могат да се отстранят със счетоводни поправки.

Обикновеното наличие на липси и излишъци не е основание да се извърши прихващане между тях, ако не се установи причинна зависимост.

Счита се, че има причинна връзка между липси и излишъци, когато липсата не може да се причини по друг начин, а е неизбежна логическа последица на излишъка.

Чл. 110. Установяване на причинна зависимост между липсите и излишъците с оглед допустимост на компенсирането им е задължение на органа, който предлага или извършва тази компенсация.

Ако материално отговорното лице иска прихващане на липси с излишъци, длъжно е да представи убедителни доказателства и съображения, които сочат наличието на такава причинна връзка.

Чл. 111. Компенсирането се извършва по количество и конкретно за всеки вид стоки или материали. Ако след компенсацията на липси и излишъци по количества се явят стойностни разлики от цената, с тях се постъпва по общия ред - некомпенсираните липси остават за сметка на материално отговорното лице, а некомпенсираните излишъци остават в полза на ревизираното предприятие или организация.

Чл. 112. Когато при ревизиите се установят рекламации за недоставена стока, последните задължително се вземат пред вид и се проверяват от контролните органи, преди да се вземе становище относно допустимостта на компенсация между липси и излишъци.

Чл. 113. Когато при ревизиите се установят условия за извършване на компенсация между липси и излишъци и признаване на фири, най-напред се извършва компенсация с цел да се установи действителният размер на липсите, а след това се признават фири.

Чл. 114. При финансовите ревизии задължително се проверяват компенсациите между липси и излишъци, извършени от инвентаризационните комисии по реда на Инструкцията за основните положения по инвентаризацията на стопанските средства на предприятията, учрежденията и организациите с оглед правилното им извършване при спазване на условията за причинна зависимост между липсите и излишъците.

Чл. 115. Допуснатите и извършени компенсации не освобождават материално отговорното лице от дисциплинарна отговорност за допуснатите разлики и грешки. Когато се касае за масови липси и излишъци независимо от това, дали е извършена компенсация, се поставя за разрешение въпросът за пригодността на материално отговорното лице да изпълнява такава работа.

Чл. 116. При ревизиите контролните органи проверяват действителните условия за бракуване на стокови и материални ценности с оглед на реалната им негодност, начина на тяхната ликвидация и вината на лицата, които са станали причина тези стоки и материали да бъдат доведени до състояние на негодност за употреба.

Когато бракуване не е извършено, но има условия за това, контролните органи отразяват констатациите си в акта за начет. В тези случаи актът за начет замества актовете за бракуване. Когато актове за бракуване са съставени, но ръководителят не ги е одобрил, ревизията извършва проверки относно действителността на бракуването и вината на отговорните лица и взема становище в акта за начет. И в случаите, когато за бракуването са съставени предвидените документи и има необходимото одобрение от съответния ръководител, това не е пречка да се извършат проверки по същество.

Чл. 117. Съставеният акт за начет и констатациите по него, след като бъде приет за редовен от съответната ревизионна служба, е достатъчно основание за извършване на счетоводни записвания, за коригиране на счетоводни записвания или за отнасяне на суми в загуба.

В тези случаи контролните органи изискват от ръководителите на учрежденията, предприятията и организациите да вземат мерки за ликвидация на бракуваното имущество.

Чл. 118. Когато при ревизиите се установят щети, за които се носи имуществена отговорност в пълен размер на причинените щети, актовете за начет се изпращат от ревизионната служба на съответния граждански съд за постановяване решение по реда на чл. 299 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 119. Когато щетите са резултат на престъпление, актът за начет се изпраща на съответния прокурор за възбуждане на наказателно преследване срещу виновните лица. В този случай наказателният съд се произнася служебно и по имуществената отговорност на задължените лица.

Чл. 120. Актовете за начет преди изпращането им на съдилищата или прокуратурата се разглеждат, с оглед на правната им обоснованост, от правната служба при министерството, ведомството или организацията или при ревизионната служба, ако има такава служба. Когато възникне спор между правната и ревизионната служба, въпросът се разрешава от висшестоящата ревизионна служба.

Чл. 121. Актовете за начет се изпращат в съда с писмо, в което се посочва:

а) съдът, до който се изпраща;

б) името и адресът на ищеца - ощетеното учреждение, предприятие или организация;

в) името и адресът на ответника;

г) размерът на задължението;

д) доказателствата;

е) юрисконсултът, който трябва да бъде призован по делото.

Чл. 122. Интересите на ощетените учреждения, народни съвети, предприятия или организации се защищават пред съдилищата от законните им представители, от юрисконсултите или от други упълномощени от съответния министър, ръководител на ведомство, председател на изпълнителен комитет на окръжен народен съвет лица с юридическо образование.

Ако ощетеното учреждение, предприятие или организация няма юрисконсулт или няма такъв в населеното място, където се разглежда делото, по него се явява юрисконсулт от висшестоящата организация или юрисконсулт от съответния окръжен народен съвет.

Когато по едно и също дело се явяват повече от един юрисконсулти, те предварително съгласуват защитата си.

Чл. 123. Юрисконсултите и лицата, които се явяват в защита интересите на ощетените учреждения, предприятия или организации по финансово-начетни производства, са длъжни да осигурят качествена и изчерпателна правна защита. По дела, където имуществените интереси надминават сумата 500 лв., задължително се представя писмена защита.

Чл. 124. По образуваните в съдилищата дела като страна се призовава ощетеното учреждение, предприятие или организация, а когато са задължени ръководни лица, задължително се призовава и висшестоящата организация.

По дела, по които страна е кооперативна или обществена организация, задължително се призовава и висшестоящата организация. Когато по такива дела страна е ТКЗС, призовава се съответният окръжен народен съвет.

Чл. 125. В наказателния съд като граждански ответници се призовават и лицата, които носят само имуществена отговорност.

Чл. 126. При прекратяване на наказателното преследване актът за начет се изпраща на съответния граждански съд, ако са налице условията за пълна имуществена отговорност. Когато няма условия за пълна отговорност, а са налице условия за ограничена отговорност, органите на съда или прокуратурата връщат акта за начет на съответната ревизионна служба.

Чл. 127. Със заповед по министерства, ведомства, народни съвети и пр. става разпределяне на правната работа по финансово-начетни производства, както и редът, по който ревизионните служби снабдяват съответните юрисконсулти с преписи от актовете за начет и други ревизионни документи, доказателства, данни и сведения, необходими за правната защита.

Чл. 128. Отговорност по реда на паричните начети се търси само в случаите, когато причинената щета не отговаря на условията за пълна имуществена отговорност по Закона за финансов контрол (чл. 17, 18 и 19 от закона и точки 80-106 от настоящата наредба) или когато тези щети не са били причинени при и по повод отчетническа дейност, поради което се прилагат по общите разпоредби за имуществена отговорност по Кодекса на труда.

Чл. 129. Парични начети се налагат в следните размери:

а) до размера на щетата, но не повече от тримесечното брутно възнаграждение на виновното лице;

б) до размера на щетата, но не повече от месечното трудово възнаграждение на виновните лица, когато от щетата се е възползувало държавно учреждение или предприятие.

Когато щетите са причинени на организация и от тях се е възползувала тя или централната организация (например ЦС на ТПК, ЦКС и пр.), отговорността е в размер до едномесечно брутно трудово възнаграждение.

Паричният начет не може да се налага в размер, по-малък от 1/3 от брутното месечно трудово възнаграждение на виновното лице, освен когато щетата е под размера на тази една трета. В последния случай размерът на паричния начет може да бъде под размера на щетата.

Чл. 130. Ако едно и също лице е причинило щети, които отговарят на условията за парични начети по букви "а" и "б" от предшествуващия член, размерът на паричния начет не може да надминава размера на тримесечното брутно трудово възнаграждение на виновното лице.

Чл. 131. Ако щетата е причинена от няколко лица, отговорността се определя поотделно за всяко лице съобразно степента на неговата вина. В такъв случай сборът от отделните парични начети не може да надминава размера на причинената щета.

Паричният начет се определя въз основа на получаваното трудово възнаграждение към момента на причиняване на щетата.

При определяне размера на паричния начет се взема пред вид и материалното състояние на виновното лице по време на налагане на паричния начет.

Лихви върху парични начети не се дължат.

Чл. 132. Лицата, получили нещо без основание, носят пълна имуществена отговорност до размер на полученото. На същите лица не могат да се налагат парични начети.

Наложените парични начети на лицата, причинили щетата, не се спадат от размера на обезвреждането, което дължат лицата, получили нещо без основание.

Чл. 133. Отговорност по реда на паричните начети не може да се търси, ако от деня на причиняване на щетата са изтекли повече от 5 години.

Чл. 134. Щетите, за които се налагат парични начети, трябва да бъдат констатирани в ревизионен акт или в заключителния документ от проверката на органите на Комисията за държавен контрол. В тези случаи ревизионният акт, заключителният документ на органите на Комисията за държавен контрол или препис-извлечение от тях (съдържащо констатацията за щета) се връчват на виновните лица за обяснения по реда, установен от настоящата наредба.

Парични начети могат да се налагат и по констатации, отразени в акта за начет, когато са налице условията за това.

Чл. 135. Паричните начети се налагат със заповеди, издавани от министрите, председателите на комитети, председателите на изпълнителните комитети на окръжни народни съвети и ръководителите на централни ведомства и организации съобразно с принадлежността на контролния орган, установил щетата.

Комисията за държавен контрол налага парични начети с решения. Навсякъде в наредбата, където се говори за заповеди за парични начети по отношение на паричните начети, налагани от Комисията за държавен контрол, се разбират и решенията за парични начети.

Съдилищата не налагат парични начети. Когато при разглеждане на делата в съдилищата се установят условия за паричен начет, материалите се изпращат на съответния министър или ръководител, за да наложи паричен начет.

За военнослужещите и волнонаемните служители и работници на Министерството на народната отбрана и Министерството на вътрешните работи заповедите могат да бъдат издавани освен от съответния министър, още и от упълномощени от него лица.

Чл. 136. Заповедите за парични начети са окончателни и не подлежат на обжалване. Когато след издаване на заповедта за паричен начет се разкрият нови обстоятелства, които не са взети пред вид при издаването й или са допуснати правни или фактически грешки, съответният министър, ръководител или председател на изпълнителен комитет може да отмени или измени издадената заповед.

Чл. 137. Ръководителите на министерства, комитети, ведомства и пр. определят лицата от състава на ревизионната служба, на които се възлага да разглеждат молбите срещу заповеди за наложени парични начети.

Чл. 138. По влезлите в сила решения и присъди на съдилищата, с които са присъдени суми на държавни учреждения, предприятия или организации, съдилищата служебно издават изпълнителни листове, които се изпращат на ревизионната служба, изпратила актовете в съда.

Чл. 139. Ревизионните служби изпращат изпълнителните листове, издадени в полза на бюджетни учреждения, на финансовите отдели при съответните народни съвети за привеждане в изпълнение, като уведомяват за това ощетеното учреждение.

Финансовият отдел записва получения изпълнителен лист по счетоводството си и уведомява за това службата, изпратила изпълнителния лист.

Въз основа съобщението на ревизионната служба, че изпълнителният лист е изпратен за събиране, ощетеното учреждение отписва вземането си по изпълнителния лист.

Контрол върху събирането извършват съответните ревизионни служби.

Чл. 140. Когато са ощетени предприятия или организации, ревизионните служби изпращат изпълнителните листове на тях. Предприятията и организациите уведомяват ревизионната служба за счетоводните записвания по сметка 71 - Разчети по липси и начети. Привеждането на изпълнителните листове в изпълнение става посредством съответния съдебен изпълнител.

Предприятията и организациите следят за изпълнението.

След завършване на изпълнението финансовият отдел връща изпълнителния лист със сметка за събраните суми на съответната ревизионна служба.

Чл. 141. Ако щетата е резултат на престъпление или липса, изпълнителните действия могат да бъдат насочени към всяко недвижимо имущество на длъжника, без да се спазват ограниченията по Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 142. Събраните суми се отнасят в погашение на главницата от задължението, а след това на лихвата и разноските независимо от това, кой и по какъв ред извършва събирането.

Чл. 143. Паричните начети се събират от лицата, които изплащат трудовите възнаграждения в предприятията, учрежденията или организациите, където начетените лица работят под контрола на отговорния счетоводител, в размери, установени от Гражданския процесуален кодекс.

Удръжките се правят въз основа на извлечение от заповедта, с която е наложен паричен начет. В заповедта могат да бъдат посочени и сроковете за удържане на паричния начет.

Чл. 144. Когато начетените лица преминат на работа в други учреждения, предприятия или организации, събирането на начетите става в новото местослужене въз основа на извлечение от издадената заповед за начет с бележка за сумата, която остава за събиране. Извлечението от заповедта се изпраща в новото местослужене на работника или служителя от съответния отговорен счетоводител или ръководител на учреждението, предприятието или организацията, където са направени последните удръжки.

Чл. 145. Ако начетеното лице не е на работа и удържането на начета не може да стане от трудовото му възнаграждение, изпълнителните действия срещу това лице се извършват по реда, посочен в точки 139 и 140 от настоящата наредба.

Чл. 146. Събраните по парични начети суми се внасят в тридневен срок от деня на удържането им в приход на държавния бюджет, а ако е причинена щета на кооперативна или обществена организация - в приход на ощетената организация.

Чл. 147. След приключване на събирането отговорният счетоводител или ръководителят на учреждението, предприятието или организацията, където са направени последните удръжки, уведомяват органа, издал заповедта за паричен начет, с приложена обяснителна бележка за удържаните и внесени суми.

Чл. 148. За несъбиране или за несвоевременно събиране и внасяне по принадлежност на събраните суми от парични начети виновните длъжностни лица отговарят дисциплинарно и имуществено.

Чл. 149. Въз основа на издадената заповед за паричен начет ощетеното учреждение, предприятие или организация закрива сметката на начетеното лице, ако такава сметка е открита, в размер на пълната имуществена отговорност и прави съответни счетоводни записвания.

Чл. 150. При ревизиите задължително се проверява работата на предприятията и организациите по събиране на вземанията.

Чл. 151. Навсякъде, където в наредбата се говори за окръжни народни съвети, да се разбират и градските с централно подчинение народни съвети (София, Пловдив и Варна).

Чл. 152. По всички ревизионни актове и актове за начет, съставени по отменени закони, по които не са издадени и не са влезли в сила решения, се прилагат разпоредбите на Закона за финансов контрол и настоящата наредба, считано от 1 януари 1961 г.

Чл. 153. По всички ревизии, по които не са издадени заповеди за паричен начет до 1 януари 1961 г., се налагат парични начети по правилата, предвидени в Закона за финансов контрол и настоящата наредба.

Чл. 154. В срок до 15 февруари 1961 г. да се направи проверка по изпълнителните действия, предприети срещу длъжници по финансово-начетни производства, с оглед да се насочат изпълнителните действия към недвижимото им имущество съгласно т. 141 от настоящата наредба.

Чл. 155. Всички министерства, комитети, централни ведомства и организации в срок до 1 март 1961 г. да представят в Министерството на финансите инструкциите, предвидени в чл. 41 от Закона за финансов контрол.

За отделите "Финансов контрол" при окръжните народни съвети инструкции издава Министерството на финансите.

Чл. 156. Настоящата наредба се издава на основание чл. 41 от Закона за финансов контрол.

Материята, уредена с раздели осми и девети от наредбата съгласно 144-ото постановление на Министерския съвет от 14 юни 1960 г., е съгласувана с Министерството на правосъдието, Комисията за държавен контрол, Централния съвет на профсъюзните и стопанските министерства.