Държавен вестник, брой 57 от 23.VII

Загубила значение - виж Наредбата за държавните имоти - ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г.

Чл. 1. Тази наредба урежда продажбата и замяната на жилища от държавния жилищен фонд. Тя не се прилага относно продажбата и даването в замяна на жилища, построени от народните съвети за продажба на населението (групово жилищно строителство).

Чл. 2. (1) Не подлежат на продажба и замяна жилищата:

в една сграда с административни, стопански и други помещения на държавата, кооперативни и обществени организации;

в терени, отредени за нуждите на стопански организации, учреждения, обществени организации и др.;

в района на жп гари, пристанища, електроцентрали, подстанции и др., предназначени за ползуване от обслужващите ги работници и служители;

други жилища, за които е взето решение от министъра на финансите и министъра на строежите и архитектурата по предложение на съответните министри, ръководители на ведомства или председатели на изпълнителни комитети на окръжни народни съвети, че не подлежат на продажба на граждани.

(2) Жилища в една сграда с магазини подлежат на продажба.

Чл. 3. (1) Продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва от народните съвети по местонахождението на имотите.

(2) Подлежащи на продажба жилища, предоставени на министерствата, ведомствата, държавните стопански организации и учрежденията, при искане за покупка се предават от съответните министерства и ведомства на общинския народен съвет по местонахождението на имота. Когато тези жилища не са заети от наематели или бъдат освободени от тях, купувачите им се определят от министерствата и ведомствата. Когато в жилището има наемател, се прилага чл. 18 от наредбата.

(3) Предходната алинея се прилага и за жилищата, предадени вече на народните съвети по силата на Постановление № 202 на Министерския съвет от 25.Х.1961 г. или на други нормативни актове, както и за предадените от министерствата и ведомствата жилища при запазване на правото за настаняване.

Чл. 4. (1) Окръжните и общинските народни съвети имат право да откажат продажбата на отделно държавно жилище по съображения на целесъобразност.

(2) При продажба на ведомствени жилища се взема съгласието на съответното министерство или ведомство. Последното може да откаже даването на съгласие по съображения на целесъобразност.

Чл. 5. (1) Новопостроените от народните съвети жилища по пътя на държавното жилищно строителство се разпределят всяка година за: обезщетение на собственици на отчуждени недвижими имоти и за оборотен жилищен фонд на народните съвети (до 30%); продажба на граждани (не по-малко от 32,5%); отдаване под наем на крайно нуждаещи се граждани (не по-малко от 32,5%) и за замяна с жилища на граждани (до 5%). Това не се отнася до жилищата, построени с кредит от Държавната спестовна каса за продажба на гражданите.

(2) Разпределението на жилищата се утвърждава всяка година от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет по предложение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

(3) Новопостроените от народните съвети жилища могат да се разпределят в друго съотношение съобразно с конкретните условия и нужди само с разрешение на министъра на строежите и архитектурата и министъра на финансите.

Чл. 6. Жилищата от държавния жилищен фонд се продават за задоволяване на жилищните, здравните и професионалните нужди на гражданите до размерите по глава първа от Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 7. (1) Поначало не се допуска продажбата на едно семейство на жилище със застроена площ над 120 кв. метра.

(2) По изключение, когато жилищните и здравните нужди на купувача и на членовете на семейството му налагат притежаването на жилище с по-голяма площ от тая по ал. 1, се разрешава продажбата на жилище с по-голяма площ (чл. 4, ал. 2 от Закона за собствеността на гражданите).

(3) В случаите на предходната алинея жилищните нужди на купувача и на членовете на семейството му се определят, като на всеки член от семейството се предвижда по 16 кв. м жилищна площ. В нея се включват спални, ниши и дневни, които се измерват по вътрешните зидарски очертания на стените (§ 2 от преходните и заключителни разпоредби на Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите). Здравните нужди на купувача и на членовете на семейството му се определят от Министерството на народното здраве по утвърден списък на болестите, за които се дава право на отделна стая за живеене на боледуващия (чл. 10, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

(4) За професионални нужди се разрешава придобиването на отделно помещение в жилището над площта от 120 кв. м, ако в тази площ съобразно с жилищните и здравните нужди на членовете на семейството не се осигурява отделно помещение (чл. 10, ал. 2 от същия правилник).

(5) Разрешенията по ал. 2 и 4 се издават от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, взето с мнозинство повече от половината от неговите членове преди вземането на решение за продажбата от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет и утвърждаването му от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет (чл. 24 от тази наредба).

Чл. 8. (1) Преценката за размера на жилището в рамките на 120 кв. м, което може да се продаде от държавата за задоволяване на жилищните, професионалните и здравните нужди на отделно семейство (отделен гражданин), се прави от председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет. Председателят на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет при утвърждаване на решенията за продажба на държавно жилище или по жалба на заинтересуваните потвърждава или отменя решението на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет.

(2) Решението на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, в случай че не е взето въз основа на допусната правна грешка, която дава основание за обжалване по отношение на неговата законосъобразност по реда на Закона за административното производство пред съда, може да бъде обжалвано само пред изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, който се произнася окончателно по въпроса.

Чл. 9. (1) Граждани или членове на семействата им, които притежават жилищен имот, поначало не могат да закупят жилище от държавата. Това засяга и случаите, в които притежават идеална част от жилищен имот, а така също и когато желаят да закупят от държавата идеална част от жилище.

(2) Изключение от правилото на предходната алинея са допустими само:

а) в случаите на чл. 10, ал. 2 от Закона за собствеността на гражданите, когато граждани, които притежават незастроен или застроен с малоценна постройка недвижим имот, предназначен за мероприятие на държавата, кооперации или обществени организации, и не притежават друг жилищен имот, мероприятието няма да бъде осъществено за срок, по-малък от пет години, и малоценната постройка не е годна за живеене или не задоволява жилищните нужди на техните семейства, предоставят техния имот на народния съвет за продажба. Ако този имот бъде отчужден за държавна или обществена нужда, след като държавата е продала жилище на гражданина, той има право само на парично обезщетение за него. Ако народният съвет намери, че имотът на гражданина е необходим за нужди на съвета, той извършва продажбата на държавното жилище и покупката на имота на гражданина едновременно;

б) ако гражданин притежава идеална част от жилище, съсобствено с държавата, без той или членовете на семейството му да притежават друг изцяло техен жилищен имот, и изкупува частта на държавата по реда на Постановление № 246 на Министерския съвет от 8.ХII.1958 г. за уедряване на държавния жилищен фонд на народните съвети чрез ликвидиране на съсобствените между държавата и частни лица недвижими имоти. В този случай покупко-продажбата се допуска само ако притежаваните от гражданина части няма да надхвърлят 120 кв. м застроена площ (чл. 4, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите) при съответно приложение на чл. 4, ал. 2 от закона и чл. 7 от тази наредба. Ако гражданинът притежава две съсобствени с държавата жилища или ако притежава в съсобственост с нея имот, делим на самостоятелни жилища, гражданинът може да закупи от държавата идеална част само от едно от тях;

в) в случаите на чл. 20, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите, когато се притежава идеална част от жилище, което не е делимо на самостоятелни жилища, и притежаваната част не задоволява жилищните нужди на семейството на собственика й, срещу поемането на задължение от собственика в тримесечен срок от покупката да прехвърли идеалната част по реда на глава втора от закона.

Чл. 10. В случай че декларациите по чл. 23, ал. 3 и чл. 41, ал. 2 от тази наредба и чл. 46 и 47 от Закона за собствеността на гражданите съдържат неверни данни или е допуснат пропуск от държавни органи, в резултат на което е извършена продажба на жилище със застроена площ над 120 кв. м, без да са налице условията на чл. 7, ал. 2 и 4, или ако е извършена продажба на второ жилище извън случаите по чл. 9, решението на председателя на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен съвет за продажбата, утвърждаването му от председателя на изпълнителния комитет на окръжния (за София - градския) народен съвет и сключеният договор между общинския народен съвет и купувача са нищожни и не прехвърлят собствеността в полза на купувача. Недействителността на продажбата се установява по съдебен ред с иск, предявен от народния съвет или от Министерството на финансите. Искът може да се предяви без оглед на изтеклото време, тъй като по отношение на държавата не тече придобивна давност (чл. 86 от Закона за собствеността).

Чл. 11. (1) Не се извършват продажби на държавни жилища в полза на граждани и членове на семействата им, ако някои от тях след 30.VII.1966 г. са прехвърлили по общия ред по смисъла на чл. 10, ал. 3 от Закона за собствеността на гражданите и чл. 22 от правилника за приложението му жилище или вила.

(2) Не са пречка за извършване продажба на жилища от държавата прехвърлянията, извършени:

а) чрез народния съвет по реда на глава II от Закона за собствеността на гражданите;

б) по реда на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти;

в) от купувача преди и след влизане в сила на Закона за собствеността на гражданите в полза на роднини по права линия, на братя и сестри и на техни съпрузи;

г) на жилище, вила или идеални части от тях от граждани или членовете на семействата им, ако действителната пазарна цена по време на прехвърлянето на цялата сграда или на идеалната част не надхвърля 4000 лв.

(3) В случаите по предходната алинея получената действителна цена за имота при продажбата или неговата равностойност при дарение или друга сделка задължително се внася като първоначална вноска при покупката на жилище от държавата (чл. 22, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

Чл. 12. (1) Не могат да закупуват жилище от държавата граждани, ако те или членовете на семействата им притежават вила (чл. 10, ал. 4 от Закона за собствеността на гражданите).

(2) Притежаването на вила от гражданите или членовете на семействата им е пречка за покупка на жилище от държавата, когато вилата се притежава в момента на купуването на жилището. Ако вилният имот е паметник на културата и не може да бъде прехвърлен поради това, че не е дадено съгласие по чл. 28 от Закона за паметниците на културата и музеите, собственикът може да закупи жилище от държавата (чл. 23, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

(3) Ако вилата бъде продадена или прехвърлена след 30.III.1973 г., собственикът й може да закупи от държавата жилище по реда на тази наредба и част от цената на закупеното жилище да остане на изплащане, ако цената на прехвърления вилен имот не е достатъчна да покрие стойността на жилището. Сумата на изплащане не може да надхвърля разликата между цената на прехвърления вилен имот и стойността на придобиваното жилище (чл. 23, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

(4) Когато е извършено дарение на вила, дарителят трябва да внесе нейната равностойност, определена по чл. 17 от Закона за собствеността на гражданите, при покупката на жилище от държавата по реда на тази наредба, освен ако дарението е извършено в полза на държавата или на обществена организация (чл. 23, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

Чл. 13. Когато идеална част от вилна сграда не може да бъде обособена в самостоятелно вилно помещение и нейната стойност, определена по чл. 17 от Закона за собствеността на гражданите, е под 4000 лв., смята се, че не е налице вила по смисъла на чл. 10, ал. 3, 4 и 5 от същия закон и няма пречка за продажбата на държавното жилище на собственика й или членовете на семейството му по реда на тази наредба (чл. 26 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

Чл. 14. Продажба на държавно жилище по реда на тази наредба в полза на граждани, които притежават лека кола, се извършва при условие, че купувачът внесе като първоначална вноска при покупката на жилището сума, не по-малка от стойността на леката кола, определена по правилата и таблиците, прилагани за изчисляване на годишните вноски по задължителното застраховане на имуществата. Стойността на леките коли, закупени от инвалидите в това им качество, се определя по цената, по която са закупени, при съответно намаляване съгласно с предходното изречение (чл. 10, ал. 4 от Закона за собствеността на гражданите и чл. 24 от правилника за приложението му).

Чл. 15. Продажбата на жилища от държавния жилищен фонд се извършва изцяло в брой или на изплащане.

Чл. 16. (1) Продажбите на изплащане се извършват при първоначална вноска и срок за пълното изплащане на цената съобразно брутния месечен доход на член от семейството на купувача.

(2) Първоначалната вноска се определя, както следва:

при брутен месечен доход на член от семейството над 70 лева - 30% от стойността на жилището; от 60 до 70 лева - 20% от стойността на жилището; от 55 до 60 лева - 10% от стойността на жилището; до 55 лева - без първоначална вноска.

(3) Срокът за изплащането е до 20 години при месечен доход над 55 лв. на член от семейството на купувача и до 25 години при по-малък месечен доход. Разрешава се на лица с месечен доход на член от семейството над 70 лв. да купуват жилища, като направят първоначална вноска в размер на 20% от тяхната стойност при изплащане на пълната цена в срок до 15 години.

(4) При продажбата на жилища от наличния и новопостроен ведомствен жилищен фонд първоначалната вноска на работници и служители във ведомството или предприятието, определена съгласно ал. 2 и 3, се намалява съобразно с трудовия стаж на кандидатите в същото ведомство или предприятие, както следва:

а) при трудов стаж 5 години - с 30%;

б) при трудов стаж 10 години - с 40%;

в) при трудов стаж 15 и повече години - с 47%.

(5) Първоначалната вноска при продажба на жилища от държавния жилищен фонд на млади семейства (в които съпрузите са до 30 години) се определят така:

при брутен доход на член от семейството 70 лева - без първоначална вноска; при брутен доход на член от семейството над 70 лева - в размер на 20% от цената на жилището.

(6) При продажба изцяло в брой се прави 2% намаление от цената.

(7) При продажба на изплащане се дължи 2% годишна лихва върху неизплатената част от цената.

Чл. 17. (1) Жилища от държавния жилищен фонд и вещни права върху тях могат да бъдат продавани само на жители на населеното място, в което се намират имотите, и върху тях могат да се учредяват вещни права само в тяхна полза.

(2) Ограничението по предходната алинея не се прилага:

а) при придобиване дял от съсобствен имот;

б) при съдебна и доброволна делба;

в) при придобиване на недвижими имоти и вещни права като обезщетение срещу отчужден недвижим имот (чл. 30, ал. 4 и чл. 5 от Закона за собствеността на гражданите).

Чл. 18. (1) Жилища, заемани от наематели, членове на едно семейство, могат да бъдат продавани поначало на съпруга и съпругата.

(2) Жилища, заемани от двама или повече наематели, които са низходящи или възходящи и съставляват отделни семейства по смисъла на чл. 50 от Закона за собствеността на гражданите, при съгласие помежду им могат да бъдат продадени на едно от семействата съобразно постигнатото съгласие.

(3) Допуска се жилище, в което са настанени като наематели семействата на възходящи и низходящи, да бъде продадено едновременно на две или повече семейства в идеални части съобразно постигнатото съгласие. Продажбата в тези случаи може да се извърши само едновременно.

(4) Ако жилището е поделяемо реално съгласно строителните правила и норми, на всеки от наемателите може да бъде продадена заеманата от него реална част от жилището, като продажбата се осъществи едновременно за целия обект.

(5) Може да се разрешава по изключение като купувач да фигурира един от съпрузите, като чл. 13 от Семейния кодекс запазва действието си.

(6) Не могат да бъдат продавани вън от случаите по предходните алинеи жилища, в които живеят като наематели две или повече семейства по смисъла на чл. 50 от Закона за собствеността на гражданите.

(7) Жилища, в които са свободни отделни помещения, се продават на наемателя на останалата част от жилището, ако той поиска това и жилището отговаря на неговите и на членовете на семейството му жилищни, професионални и здравни нужди.

Чл. 19. (1) Жилища, в които няма наематели, се продават на нуждаещите се граждани съгласно чл. 6 от наредбата. Имат предимство да купят жилището:

а) нуждаещи се граждани по смисъла на чл. 12, ал. 3 от Закона за наемните отношения;

б) семейства с две деца, в които майката няма навършени 26 години, ако децата са родени, осиновени, доведени или заварени, преди тя да е навършила 24 години;

в) многодетни семейства с три и повече деца;

г) активни борци против фашизма и капитализма и пострадали от фашизма;

д) герои на социалистическия труд;

е) работници от производствената сфера и

ж) носители на ордени.

(2) При равни условия в една категория имат предимство по-многочленните семейства.

Чл. 20. (1) Продажбата на жилища, свободни от наематели, се оповестява с обявление, поставено на определено за целта място в народния съвет.

(2) Решение за продажбата се взема не по-рано от изтичането на 14 дни от датата на обявлението. След изтичането на този срок не се приемат молби на нови кандидати.

Чл. 21. (1) Жилищата за продажба на граждани се оценяват по Тарифата за цените на недвижимите имоти.

(2) Към определената съгласно предходната алинея оценка на продаваното жилище се добавя надценка в размер на 1% за покриване режийните разноски във връзка с продажбата - определяне на цената, изготвяне договора, вписване законна ипотека и др. Надценката от 1% се внася във фонд "Жилищно строителство" на окръжния народен съвет, а за София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе и Стара Загора - на градския народен съвет.

(3) Министърът на строежите и архитектурата и министърът на финансите определят каква част от сумата, получена за режийни разноски, може да се отстъпи на стопанската дирекция "Изграждане на населените места" срещу техническата помощ, оказана по оценката на продаваните имоти. Тази част се изплаща периодически на предприятията от средствата по фонд "Жилищно строителство".

Чл. 22. Жилищата се оценяват от комисия, назначена от председателя на изпълнителния комитет на общинския, съответно районния народен съвет, в състав: председател - член на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, и членове - началника на отдел (служба) "Финанси" или негов заместник, началника на отдел (служба) "Архитектура и благоустройство" или негов заместник, представител на служба "Държавни имоти" и юрисконсулта на съвета. Като заместник на началника на отдел (служба) "Финанси" и представител на служба "Държавни имоти" може да участвува едно и също лице. Ако в състава на съответния народен съвет няма лице с техническа квалификация или юрисконсулт, за членове на комисията се назначават служители от по-горния народен съвет.

Чл. 23. (1) Решение за продажба на държавно жилище се взема по повод на постъпили искания за покупка от граждани.

(2) Към молбите на гражданите общинският народен съвет прилага следните документи, издадени служебно:

а) служебна бележка за недвижимите имоти, притежавани от членовете на семейството на кандидата;

б) архитектурен план на жилището, а ако такъв няма - план за заснемане на жилището, както и скица на мястото;

в) техническо описание на жилището;

г) протокол за оценка на жилището.

(3) Кандидатите за закупуване на жилището представят декларация за притежаваните от тях и от членовете на семейството им недвижими имоти, ако не са били декларирани по чл. 46 и 47, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите, за трудовото положение и за брутния им доход. Към декларацията се представят служебни бележки за получаваните месечни трудови възнаграждения.

Чл. 24. (1) Решението за продажба на жилището взема председателят на изпълнителния комитет на общинския, съответно на районния народен съвет.

(2) Решението заедно с цялата преписка се изпраща на окръжния народен съвет (СГНС) и се одобрява от председателя на изпълнителния комитет на същия народен съвет, който може да изменя условията на продажбата при спазване на тази наредба.

Чл. 25. Когато от народните съвети се продават новопостроени жилища по пътя на държавното жилищно строителство, общинският народен съвет, след като обяви продажбата и в срок от 14 дни постъпят искания за покупка, обявява списъка на гражданите, в полза на които е взето решението. В тези случаи преписките за утвърждаване на решенията се изпращат от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет в срок, не по-малък от 14 дни от обявяване на списъка.

Чл. 26. (1) Въз основа на утвърденото решение за продажбата се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от натоварено от него длъжностно лице и от купувача (купувачите).

(2) Преди сключването на договора купувачът е длъжен да внесе пълната цена на жилището - при продажба в брой, съответно дължимата първоначална вноска - при продажба на изплащане. Председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет може да разреши на купувачи - наематели в жилището, които нямат достатъчно средства, да направят първоначалната вноска в срок до две години, след което да бъде сключен договорът.

(3) По писмено искане на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет върху продаденото жилище се вписва законна ипотека за неизплатената част от продажната цена (чл. 168 от Закона за задълженията и договорите).

(4) Купувачът придобива собственост върху жилището и съответната идеална част от общите части на сградата (ако се отнася за етажна собственост). Върху мястото купувачът придобива право на строеж.

(5) Купувачът придобива собствеността и правото на строеж от деня на сключване на договора за продажба, без затова да е необходима нотариална форма (чл. 18 от Закона за собствеността).

Чл. 27. (1) Договорът за продажба на жилище се сключва поначало с двамата съпрузи, които стават собственици на жилището (чл. 13, ал. 1 от Семейния кодекс) и отговарят солидарно за изплащане на цената.

(2) Ако договорът се сключи съгласно чл. 18, ал. 5 от наредбата по изключение с един от съпрузите, другият съпруг също отговаря за изплащане на задължението по силата на чл. 13, ал. последна от Семейния кодекс.

Чл. 28. (1) При продажба на изплащане купувачът изплаща дължимата сума на равни месечни вноски, включващи и лихвите.

(2) Вноските, дължими от купувачи - работници и служители, се удържат от касиер-платците на учрежденията, предприятията и организациите по правилата за събиране на сумите, дължими на Държавната спестовна каса по жилищно-спестовни заеми.

(3) Длъжникът дава писмена декларация, че е съгласен с тези удръжки. Удръжките са договорни и за тях не се прилагат разпоредбите на чл. 82 от Кодекса на труда и чл. 53 от Закона за пенсиите.

(4) Събирането на вземането се извършва от клоновете на Държавната спестовна каса по местонахождението на имота, а за София - от Софийския окръжен клон.

(5) Държавната спестовна каса заверява на 31 март, 30 юни, 30 септември и 31 декември всяка година сметките на фонд "Жилищно строителство" на съответните народни съвети, министерства и ведомства с припадащите се постъпления за месечни погасителни вноски от купувачите на апартаментите.

(6) В случай на разваляне на някоя продажба или на претърпяна загуба Държавната спестовна каса задължава със съответната сума сметката фонд "Жилищно строителство" на народния съвет, министерството или ведомството.

(7) Първоначалните погасителни вноски се внасят от купувачите направо по съответната сметка на фонд "Жилищно строителство".

Чл. 29. (1) Ако купувачът не внесе в определените срокове последователно 12 месечни вноски, цялото вземане става изискуемо и се събира по реда на Наредбата за събиране на държавните вземания заедно със законната лихва за закъснение. Принудителното изпълнение се насочва срещу продаденото жилище, както и срещу други имущества на длъжника.

(2) В случай че длъжникът преди извършване на продажбата внесе закъснелите вноски, законната лихва за закъснение в размер на 6% и разноските по изпълнението, вземането става редовно.

(3) При просрочие на по-малко от 12 месечни вноски принудително се събират само просрочените вноски заедно със законната лихва за закъснението. В този случай изпълнението се насочва само срещу доходите на длъжника.

(4) Принудителното събиране на вземанията и на просрочените вноски по ал. 1 и 3 се извършва от Държавната спестовна каса по реда на Наредбата за събиране на държавните вземания и на Закона за Държавната спестовна каса.

Чл. 30. При продажба на жилища от ведомствения жилищен фонд на социалистическите организации на работници и служители при тях остатъкът от задължението се превръща в изискуемо и се изплаща с 6% лихва, когато работникът или служителят бъде дисциплинарно уволнен (чл. 33, буква "б" във връзка с чл. 130, буква "е" от Кодекса на труда) или напусне работа без съгласието на социалистическата организация (самоволно или с предизвестие, но без съгласие на социалистическата организация - чл. 29, буква "г" и чл. 30 от Кодекса на труда), преди да са изтекли 10 години от сключването на договора. Условията по настоящия текст се вписват в договора за покупко-продажба.

Чл. 31. Държавната спестовна каса получава за работата по събиране на вземането 3% върху планово отчитаните суми по чл. 28, ал. 5 от наредбата.

Чл. 32. До изплащане на продажната цена на жилището купувачът може да го прехвърли само в полза на роднини по права линия, на братя и сестри и на техни съпрузи, а по дарение - и на деца на братя и сестри. На други лица купувачът може да прехвърли жилището при спазване на Закона за собствеността на гражданите само в случай, че в момента на прехвърлянето бъде изплатен целият остатък от стойността на жилището.

Чл. 33. (1) По искане на купувачите договорът за покупко-продажба на държавно жилище може да бъде анулиран с решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, взето със съгласие на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет, считано от деня на покупко-продажбата, като срещу внесените от купувача суми за първоначална вноска, месечни погасителни вноски и лихви се прихванат 70% от основната наемна цена, която е следвало да се заплаща за жилището съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за наемните отношения (Закона за наемите) от деня на сключването на договора за покупко-продажба до деня на анулирането му, без да се вземат предвид корекционните коефициенти за наемната цена.

(2) Остатъкът от внесените суми се връща на купувача от набраните суми по фонд "Жилищно строителство" с 2% лихва. Вноската от 1% за режийни разноски не се връща. В случай че купувачът е извършил подобрения в жилището, тяхната стойност му се възстановява по оценка към деня на анулиране на покупко-продажбата.

Чл. 34. (1) В случаите, в които народните съвети, съответно други държавни учреждения или държавни стопански организации са закупили жилища от граждани със съгласие на Министерството на финансите, дадено на основание на чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите, и по цени, не по-високи от тези по чл. 17 от същия закон, закупените жилища могат да бъдат продадени на граждани по цени, определени съгласно чл. 17 от закона, по Тарифата за цените на недвижимите имоти (ДВ, бр. 46 от 12.VI.1973 г.), но не по-ниски от платените за тях, увеличени с разноските по изкупуването им. Под разноските за изкупуването се разбира следващата се държавна и местна такса и следващата се допълнителна такса от 1% съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за собствеността на гражданите.

(2) При продажбата на имотите предимство имат лицата, които са продали жилищния си имот чрез общинския народен съвет по реда на глава II от Закона за собствеността на гражданите.

(3) Предходните алинеи се отнасят не само до случаите на препродаване на изкупени жилищни имоти във връзка с чл. 8, ал. 3, изречение II и чл. 23, ал. 2 от Закона за собствеността на гражданите, но и за всички други изкупени от държавата жилища на граждани, включително такива, които се намират в населени места, за които се отнася глава II от Закона за собствеността на гражданите (с изключение на посочените в чл. 15, т. 2), и за жилища, които не са построени на държавна земя. Във всички тези случаи изкупуването на жилищата от народните съвети, други държавни учреждения и държавни стопански организации се извършва само със съгласие на Министерството на финансите на основание чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 35. (1) Продажбата на идеални части от жилища на основание Постановление № 246 на Министерския съвет от 8.ХII.1958 г. ще се извършва и занапред в полза на съсобствениците, когато са налице основания за това, по цени, определени по реда на чл. 17 от Закона за собствеността на гражданите.

(2) При тези продажби съсобственикът-купувач може и да не бъде жител на населеното място, в което се намира имотът (чл. 30, ал. 5, т. 1 от Закона за собствеността на гражданите).

Чл. 36. (1) Народните съвети заделят всяка година определен процент от наличните и от новопостроените жилища за замяна с жилищата, които са построени върху държавна земя, когато те не съответствуват на жилищните нужди на собственика и на членовете на семейството му (чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите).

(2) Жилищата, заделяни за замяна, трябва да бъдат свободни от наематели или да бъдат освободени чрез извършваната двустранна или многостранна замяна.

(3) Замяната на жилища от държавния жилищен фонд се допуска само в полза на жители на населеното място, където се намира заменяното държавно жилище.

(4) Държавно жилище в замяна може да се отстъпи само за задоволяване на жилищните, професионалните и здравните нужди на гражданина и на членовете на семейството му, преценени по реда на чл. 8 от тази наредба.

(5) Поначало не се допуска замяна на жилище на гражданин с държавно жилище, надхвърлящо 120 кв. м застроена площ. По изключение се извършва замяна с държавно жилище с по-голяма площ в случаите и по реда, предвидени в чл. 7 от наредбата.

(6) Разликата в цените на заменяните жилища се плаща изцяло в брой най-късно до сключване на договора за замяна (чл. 24, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите).

(7) Договорът за замяна се сключва между гражданина и изпълнителния комитет на общинския народен съвет писмено по одобрен за целта образец (чл. 24, ал. 1 от закона).

(8) Ако гражданинът, който притежава жилище върху своя земя, се откаже със съгласие на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет безвъзмездно от правото си на собственост върху нея в полза на държавата, като запази само право на строеж и право на собственост върху жилището, той може да поиска да се извърши замяна на това жилище с друго държавно жилище.

Чл. 37. Граждани или членове на семействата им, които притежават повече от един жилищен имот, могат да извършат едностранна или многостранна замяна с държавно жилище при условие, че в резултат на нея ще останат собственици само на едно жилище.

Чл. 38. Когато гражданин притежава идеална част от жилище, което не е делимо на самостоятелни жилища, и притежаваната част не задоволява жилищните нужди на семейството на собственика, той може да извърши замяна на тази част с държавно жилище, което предстои да се изгради, ако в тримесечен срок от включването прехвърли идеалната част на държавата по реда на чл. 26 от Закона за собствеността на гражданите или я замени с държавния имот, който предстои да се изгради. В тези случаи разликата между стойността на прехвърления от гражданина имот и давания в замяна държавен имот може да остане покрита със заем от Държавната спестовна каса (ако за даденото от граждани в замяна жилище е ползуван такъв) или да бъде заплатена на срокове по реда на тази наредба (чл. 20, ал. 2 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

Чл. 39. При извършването на замяна на държавни жилища са приложими съответно чл. 7 и 10 от тази наредба.

Чл. 40. (1) Не могат да извършват замяна на свое жилище с държавно или с принадлежащо на държавата право на строеж, надстрояване и пристрояване граждани или членове на семействата им, ако някои от тях след 30.VII.1966 г. е прехвърлил по общия ред жилище или вила (чл. 22, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите).

(2) В случая на предходната алинея са приложими съответно чл. 22, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за собствеността на гражданите и чл. 11 от тази наредба.

(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1974 г.) Не се допуска заменяне на жилища на граждани, които се намират в село, с държавни жилища в градовете. Жилищата на граждани, намиращи се в селата по чл. 15, т. 2 от Закона за собствеността на гражданите, не могат да бъдат заменяни с държавни жилища. Даваното от гражданина в замяна жилище трябва да има заедно с терена стойност над 2000 лв., определена съгласно чл. 17 от Закона за собствеността на гражданите.

(4) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1974 г.) Притежаването на вила от гражданите и членовете на семействата им и притежаването от тях на лека кола не е пречка за извършване замяна на притежавани от тях жилища с държавни жилища освен ако чрез замяната се прикрива фактическа продажба. Разликата в цената на заменяните жилища се плаща в брой.

Чл. 41. (1) Към молбите, с които гражданите искат замяна, общинският народен съвет прилага следните документи, издадени служебно:

а) служебна бележка за притежаваните от членовете на семейството на гражданина недвижими имоти;

б) архитектурни планове на заменяваните жилища, а ако няма, планове за заснемане на жилищата, както и скици на местата;

в) техническо описание на жилищата;

г) протоколи за оценка на жилищата.

(2) Гражданинът, предлагащ замяната, представя декларация за притежаваните от него и от членовете на семейството му недвижими имоти, когато те не са били декларирани по чл. 46 и 47, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите, както и документ за собственост на предлагания за замяна имот.

Чл. 42. (1) Решението за замяна на жилищата се взема от изпълнителния комитет на общинския народен съвет. Решението подлежи на утвърждаване от изпълнителния комитет на окръжния народен съвет (на СГНС).

(2) Договорът за замяна се сключва от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и гражданина и се вписва в нотариалните книги.

Чл. 43. (1) Допуска се извършване на замяна на жилище на гражданин, построено върху държавна земя, с жилище от държавния жилищен фонд и в случаите, в които върху първото тежи ипотека в полза на държавата или на Държавната спестовна каса.

(2) Когато стойността на даваното от гражданина в замяна жилище е по-висока от стойността на държавното жилище, с разликата се погасяват изцяло или отчасти най-напред задълженията към държавата и Държавната спестовна каса и ако има остатък, той се заплаща на гражданина изцяло в брой.

(3) Когато върху жилището, давано от гражданина в замяна, тежи ипотека в полза на държавата или на Държавната спестовна каса, задължението към държавата или касата преминава върху придобитото от него жилище по замяната, като върху него се вписва законна ипотека.

Чл. 44. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1974 г.) Замяна може да се извършва и когато гражданинът притежава жилище върху държавна земя на територията на един народен съвет, а жилището, което държавата ще даде в замяна, се намира на територията на друг народен съвет. В този случай решението за замяна се взема от изпълнителните комитети на двата общински народни съвета и се утвърждава от изпълнителните комитети на двата окръжни народни съвета, ако те се намират в различни окръзи.

(2) Изпълнителният комитет на окръжния народен съвет, на територията на който се намира жилището на гражданина, който предлага замяната, превежда неговата равностойност, определена по реда на изчисляване цената на продаваните от държавата жилища, по фонд "Жилищно строителство" на окръжния народен съвет по местонахождение на държавното жилище, което се дава в замяна.

Чл. 45. При замяна на жилища по тази глава не се заплаща 8% местна такса и 1% държавна такса по силата на чл. 41б от Закона за местните данъци и такси и чл. 5а от Закона за държавните такси. При всички замени се заплаща 1% режийни разноски върху стойността на по-ценния имот.

Чл. 46. Замяната на жилища на граждани с жилища, строени от народните съвети за продажба на населението, се извършва по реда на чл. 118 от Закона за териториално и селищно устройство от стопанските дирекции "Изграждане на населените места". В тези случаи получените от замяната жилища от гражданите се продават по установения ред за продажба на жилища на населението от стопанска дирекция "Изграждане на населените места".

Чл. 47. (1) Обезщетяване на граждани, недвижими имоти на които са отчуждени за държавна или обществена нужда, включително за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство, може да се извърши, като се разсрочи изплащането на част от стойността на давания като обезщетение недвижим имот в размер до 6000 лв. за градовете и 4000 лв. за останалите населени места за срок до 25 години.

(2) В тези случаи като първоначална вноска се внася пълната стойност на паричното обезщетение, припадащо се на собственика, който се обезщетява с жилище, включително сумите по чл. 89 и 90 от Закона за териториално и селищно устройство. Ако паричното обезщетение е по-малко от 30% от цената на жилището, собственикът довнася разликата. Задължението на собственика не може да бъде по-голямо от 6000 лв., а при съсобствен имот, когато съсобствениците се обезщетяват с повече от едно жилище, общо за всички съсобственици - 12 000 лв. в градовете и 8000 лв. в другите населени места, но не повече от 6000 лв. съответно 4000 лв. за отделно лице и жилище.

(3) Когато един собственик се обезщетява съгласно Закона за териториално и селищно устройство с повече от едно жилище за задоволяване на жилищните нужди на роднини по права линия до първа степен, може да се извърши разсрочване на част от стойността на дадените като обезщетение жилища общо до 12 000 лв. за градовете и до 8000 лв. за селата, но не повече от 6000 лв. съответно 4000 лв. за едно жилище и за едно лице, получаващо жилище в собственост.

(4) Обезщетяване по реда на този член не може да се извършва за имоти, които се отчуждават за строеж на жилища от народните съвети за продажба на граждани или за кооперативно жилищно строителство.

Чл. 48. (1) При Държавната спестовна каса се учредява фонд "Жилищно строителство" на народните съвети (фонд "Покупко-продажба на жилища"), в който се внасят средства по сметка на окръжните народни съвети, а за градовете София, Пловдив, Варна, Русе, Бургас и Стара Загора - по сметка на градския народен съвет.

(2) Средствата на фонд "Жилищно строителство" (фонд "Покупко-продажба на жилища") се набират от суми, получени от:

а) продажбата на жилища от държавния жилищен фонд;

б) продажбата на идеални части от държавни недвижими имоти;

в) разлики в полза на държавата при замяна и ликвидация на съсобствени недвижими имоти между държавата и частни лица;

г) отстъпено право на строеж върху държавна земя, предоставена на народните съвети;

д) ликвидация на материали от съборени сгради;

е) замяна на държавни жилища с жилища на граждани, когато има разлики в цената на заменяваните жилища в полза на държавата;

ж) във връзка с други разпореждания с държавни имоти, предоставени на народните съвети.

(3) Средствата на този фонд се изразходват изключително за жилищно строителство с разрешение на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или за покупка на жилища от граждани със съгласие на Министерството на финансите.

Чл. 49. (1) Сумите, получени от продажбата на жилища, предадени на народните съвети от други социалистически организации на основание на чл. 15 от Правилника за държавните имоти, § 20 от Правилника за държавните стопански организации, Постановление № 202 на Министерския съвет от 25.Х.1961 г. и на други основания, се внасят по фонд "Жилищно строителство" на Държавната спестовна каса:

а) за жилищата от ведомствения жилищен фонд на държавните стопански организации и поделенията им - на името на държавната стопанска организация;

б) за жилищата от ведомствения жилищен фонд на министерствата, ведомствата и поделенията им - на името на съответното министерство или ведомство;

в) за жилищата, предадени за продажба на народните съвети от кооперативни и обществени организации - на името на централното управление на съответния кооперативен съюз или обществена организация.

(2) Сумите, набрани в тези фондове, се изразходват по нареждане на титулярите изключително за ново жилищно строителство.

Чл. 50. При условията и по реда на тази наредба се продават и жилища, собственост на обществени организации или предоставени им за управление и стопанисване.

Чл. 51. Под семейство по смисъла на настоящата наредба се разбира понятието семейство по чл. 50, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 52. Тази наредба се прилага и за покупко-продажбата на държавни жилища, за които са подадени молби до 29.III.1973 г. включително. Оценката на жилищата, молби за покупка на които са подадени до 31.ХII.1972 г. включително, се извършва по досегашните цени, когато това е по-благоприятно за гражданите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1974 г.) Счита се, че е подадена молба за покупка на жилището в срока до 31.ХII.1972 г. в следните случаи:

а) когато е подадена в същия срок молба в народния съвет за покупка на жилището;

б) когато в същия срок е подадена молба за закупуване на жилището до министерството или ведомството, към жилищния фонд на което е принадлежало то, преди да бъде предадено на народния съвет, или е поискано неговото съгласие за покупката на основание чл. 3 от отменената Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд;

в) когато в същия срок е внесена изцяло или частично стойността на жилището.

(3) (Нова - ДВ, бр. 57 от 1974 г.) Министерството на финансите може след проверка да даде разрешение да се счита, че са налице условията на ал. 2 от този член, когато в срок до 31.ХII.1972 г. е подадена и заведена молба за закупуване на жилището или даване съгласие за покупката му в държавната стопанска организация, към жилищния фонд на която е принадлежало то до предаването му на народния съвет.

Чл. 53. (1) Министърът на финансите упражнява общо ръководство и контрол по прилагането на тази наредба, за която цел издава инструкции.

(2) Отменя се Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд.