Държавен вестник, брой 88 от 8.X

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) Разположението на сервитутните зони се определя с общите и подробните устройствени планове съобразно местоположението на енергийните обекти:

1. в населените места и селищните образувания - съобразно условията и реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ);

2. извън границите на населените места и селищните образувания, когато се засягат земеделски земи - съобразно условията и реда на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ) и Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ);

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) извън границите на населените места и селищните образувания, когато се засягат поземлени имоти в горски територии - съобразно условията и реда на Закона за горите (ЗГ);

4. в защитените територии - в съответствие със заповедта за обявяване и плановете за управление на защитените територии при условията и по реда на Закона за защитените територии;

5. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) в недвижими имоти - културни ценности - съобразно условията и реда на Закона за културното наследство.

(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) Не се изисква разработване на подробен устройствен план, когато титуляр на сервитут изгражда нови проводи, ако техният сервитут попада изцяло в сервитута на съществуващ енергиен обект. Разпоредбата не се прилага при изграждането на площадкови енергийни обекти.

Чл. 6. (1) Размерите на сервитутната зона на енергийния обект се определят в зависимост от:

1. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) вида на основната за обекта енергия - електрическа или топлинна, както и от вида на енергийните ресурси;

2. вида на енергийния обект - площадка или трасе на линеен обект по смисъла на ЗУТ;

3. начина на полагане на проводите и съоръженията - подземно, наземно, надземно(въздушно), подводно;

4. специфичните изисквания за осигуряване на условия за изграждане или прокарване, безопасна експлоатация и ремонт на енергийния обект или отделни негови части и съоръжения;

5. изискването за осигуряване на условия за безпрепятствено преминаване на хора и техника с определени габарити, от най-близката улица или път до всички части и съоръжения от енергийния обект;

6. предназначението на засегнатия от сервитутната зона поземлен имот;

7. вида и височината на трайните насаждения в засегнатия от сервитутната зона поземлен имот.

(2) Сервитутните зони за подземни и надземни проводи и съоръжения в населени места и селищни образувания, разположени под улици и под/на тротоари, могат да съвпадат със сервитутните зони на други успоредни или пресичащи трасето проводи от техническата инфраструктура.

Чл. 7. (1) Минималните размери на сервитутните зони за отделните групи енергийни обекти са определени във:

1. (доп. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) приложение № 1 - за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение или преобразуване на електрическата енергия, включително за язовири, събирателни и напорни деривации и хидротехнически съоръжения към тях;

2. приложение № 2 - за енергийни обекти за производство, пренос, разпределение или преобразуване на топлинната енергия;

3. приложение № 3 - за енергийни обекти за съхранение, пренос, разпределение или преобразуване на природния газ;

4. (нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) приложение № 3а - за енергийни обекти за добив, съхранение, пренос или преобразуване на нефт и нефтопродукти;

5. (нова - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) приложение № 5 - за линейни енергийни обекти за пренос и разпределение на електрическа енергия, за които са възникнали сервитути по силата на Закона за енергетиката и енергийната ефективност (отм.), съгласно § 26 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергетиката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) С подробния устройствен план за изграждане или разширение на енергиен обект могат да се установяват и по-малки от определените в приложения № 1, 2, 3 и 3а минимални размери на сервитутната зона, по преценка на титуляря на сервитутните права или при наличие на техническа невъзможност, доказана с проекта.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) При наличие на техническа невъзможност по преценка на титуляря на сервитутните права или по предложение на собственика на засегнатия имот, прието от титуляря на сервитутните права, могат да се установяват и по-малки от определените в приложение № 5 размери на сервитутната зона.

(4) (Нова - ДВ, бр. 75 от 2015 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) Титулярят на сервитута най-малко веднъж на 10 години извършва проверка на съответствието на размера на сервитутната зона на енергийния обект за пренос и разпределение на електрическата енергия в поземлени имоти в горски територии с изискванията на приложение № 1 и при необходимост предприема действия за увеличаване размера на сервитутната зона чрез учредяване на сервитут.

Чл. 8. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Подходът към сервитутната зона се определя в инвестиционния проект за изграждане или разширение или в проекта за ремонт и рехабилитация на енергийния обект, като се ползва съществуващата улична или пътна мрежа, както и полски и горски пътища.

(2) Размерите на подхода към сервитутната зона се определят в зависимост от:

1. габаритите на обслужващата механизация и съоръженията с най-големи външни размери, които се транспортират до и от енергийния обект - за широчина;

2. разстоянието между избрана страна на сервитутната зона и най-близката до нея улица или път - за дължина.

Чл. 9. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Размерите на сервитутната зона, подходът към нея и видовете сервитутни права при изграждане на нов, разширение, ремонт или рехабилитация на съществуващ енергиен обект, който не е включен в приложенията по чл. 7, ал. 1, се определят с инвестиционния проект:

1. чрез приравняване на енергийния обект към някой от обектите в приложенията по чл. 7, ал. 1, или

2. съобразно условията и изискванията по чл. 6.

Чл. 10. (1) В инвестиционния проект за изграждане или разширение на енергийния обект границите на сервитутната зона се посочват графично и с текст.

(2) При необходимост границите на сервитутна зона се маркират със специални знаци. В проекта за изграждане или разширение на енергийния обект се посочват избраният вид и начинът на постоянно и трайно маркиране.

Чл. 11. (1) (Предишен текст на чл. 11, доп. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) Титулярят на сервитутните права осигурява за своя сметка обозначаването, заснемането и отразяването на границите на сервитутните зони в съответните специализирани карти и регистри, както и в кадастралните карти и регистри в случаите по чл. 34, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър, включително и при промяна на границите на сервитутната зона или при прекратяване на сервитута в урбанизираните територии и извън тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) До приемане на кадастралната карта и кадастралните регистри енергийният обект и сервитутната зона се отразяват в картата на възстановената собственост за съответното землище.

Чл. 12. (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.)

Чл. 13. (1) В сервитутната зона титулярят на сервитутните права може да извършва:

1. строителни и монтажни дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия;

2. ремонтни работи, свързани с предотвратяване или отстраняване на аварии за възстановяване на експлоатационната годност на енергийните обекти;

3. планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни съоръжения, по видове и графици съгласно изискванията на наредбите по чл. 83 от Закона за енергетиката.

Чл. 14. (1) В сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия не се допуска:

1. всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба;

2. засаждане на трайни дървесни насаждения;

3. извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства;

4. паркиране на всички видове превозни средства;

5. складиране на отпадъци и материали;

6. действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти;

7. палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция;

8. стрелба с ловно и бойно оръжие.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) В сервитутната зона се допуска, след писмено съгласие от титуляря на сервитутните права и при спазване на съответните технически изисквания:

1. извършване на строителни и монтажни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи и електрически и съобщителни кабели;

2. извършване на строителни или ремонтни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линеен електроенергиен обект;

3. временно складиране на селскостопанската продукция, добита в сервитутната зона.

(3) (Нова - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) В сервитутната зона могат да се прокарват проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания. В тези случаи се сключва писмен договор с титуляря на сервитутните права, в който се предвиждат съответните условия и цена.

Чл. 15. При упражняване на сервитутните права титулярят е длъжен да:

1. възстанови терена на сервитутната зона след строителството и ремонта и да извози отпадъците;

2. следи за безопасното състояние на сервитутната зона и да предприема действия за спазване на изискванията на наредбите по чл. 83 от Закона за енергетиката;

3. (изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) поддържа състоянието и размерите на сервитутната зона съгласно инвестиционния проект, когато е приложимо, приложение № 1 или 5 и изискванията на тази наредба;

4. почиства сервитутните зони чрез:

а) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) изсичане на дървета и клони в сервитутните зони върху поземлени имоти в горски територии, представляващи просеки;

б) (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) изсичане и подкастряне на единични дървета и клони в сервитутните зони върху поземлени имоти извън горски територии;

5. извършва изсичането и подкастрянето на овощните дървета само в подходящите за това сезони;

6. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) предаде изсечената дървесна маса на собственика/ползвателя на засегнатия имот, като я изнесе и складира на съгласувано с него място, освен в случаите по чл. 22, ал. 12;

7. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) съобразява графиците на плановите дейности в сервитутната зона, свързани с експлоатацията и ремонта, с опазването и прибирането на селскостопанската продукция от засегнатите имоти;

8. (нова - ДВ, бр. 75 от 2015 г.) да изсича единични дървета, които се намират извън сервитутната зона, при възникнала опасност от падането им върху въздушни електропроводи след съгласуване с директора на съответната регионална дирекция по горите или упълномощено от него лице и при спазване на изискванията на Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите (обн., ДВ, бр. 64 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 63 от 2013 г.).

Чл. 16. В сервитутната зона титулярят на сервитутните права може да извършва:

1. строителни и монтажни дейности за изграждане на нови енергийни обекти и съоръжения и рехабилитация, модернизация и разширение на съществуващи енергийни обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на топлинната енергия;

2. аварийни ремонти за възстановяване на експлоатационната годност на енергийния обект;

3. планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на енергийните обекти и техни съоръжения по видове и графици, съгласно изискванията на наредбите по чл. 83 и чл. 125, ал. 4 от Закона за енергетиката.

Чл. 17. (1) В сервитутната зона на енергийните обекти за производство, пренос, разпределение и преобразуване на топлинната енергия не се допуска:

1. при магистрални топлопроводи - надземно полагане:

а) всякакъв вид застрояване, включително на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба;

б) засаждане на трайни дървесни насаждения;

в) извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства;

г) паркиране на всички видове превозни средства;

д) складиране на всякакъв вид отпадъци и материали;

е) действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти;

ж) палене на огън и опожаряване на площите около енергийните обекти;

з) стрелба с ловно и бойно оръжие;

2. при магистрални и разпределителни топлопроводи - подземно полагане, включително топлофикационни камери и шахти:

а) всякакъв вид застрояване;

б) засаждане на трайни дървесни насаждения;

в) извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства;

г) складиране на всякакъв вид отпадъци и материали;

д) достъп на трети лица до топлофикационни камери, шахти, канали и тунели.

(2) В сервитутните зони се допуска, след писмено съгласие от титуляря на сервитутните права:

1. извършване на строителни и монтажни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на топлопроводи и други съоръжения, свързани с пренос и разпределение на топлинната енергия;

2. извършване на строителни и монтажни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линеен енергиен обект;

3. временно складиране на селскостопанска продукция, добита в сервитутната зона.

Чл. 18. При упражняване на сервитутните права, титулярят е длъжен:

1. да възстанови терена на сервитутната зона след строителството и ремонта и да извози отпадъците;

2. да следи за безопасното състояние на сервитутната зона, като периодично извършва контрол и поддържа размерите на сервитутната зона съгласно определените в инвестиционния проект, приложение № 2 и изискванията на тази наредба;

3. периодично да почиства сервитутните зони през овощни градини, населени места и селищни образувания, паркове и ценни насаждения, до достигане на размерите съгласно приложение № 2;

4. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) да предаде изсечената дървесна маса на собственика/ползвателя на засегнатия имот, като я изнесе и складира на съгласувано с него място, освен в случаите по чл. 22, ал. 12;

5. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) да съобразява графиците на плановите дейности в сервитутната зона, свързани с експлоатацията и ремонта, с опазването и прибирането на добитата продукция от засегнатите имоти.

Чл. 19. В сервитутната зона на газопроводите и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и преобразуване на природния газ титулярят на сервитутни права може да извършва:

1. аварийно-възстановителни работи;

2. дейности по изграждане на нови и разширение на съществуващи съоръжения за съхранение, пренос и разпределение на природния газ;

3. планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на газовите съоръжения, по видове и графици съгласно изискванията на наредбите по чл. 200, ал. 1 и 2 от Закона за енергетиката.

Чл. 20. (1) В сервитутната зона на газопроводите и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и преобразуване на природния газ не се допуска:

1. всякакъв вид строителство;

2. складиране на отпадъци;

3. изграждане на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба;

4. движението на хора и добитък по откритите тръбопроводни участъци (преходи), влизането в площадките на съоръженията и действия на трети лица върху съоръжения на газопреносната или газоразпределителните мрежи;

5. предизвикване на вибрации и удари непосредствено над газопровода и в непосредствена близост до площадките на спирателната арматура, филтриращите съоръжения и въздушните преходи;

6. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) обработване (разораване) на почвата на дълбочина по-голяма от 0,5 m в сервитутната зона на газопровода и над съоръженията и кабелите на технологичната електронна съобщителна мрежа към него;

7. палене на огън и опожаряването на площите след прибиране на селскостопанската продукция на разстояние до 20 m от газопровода и неговите съоръжения и на разстояние 30 m от спирателната арматура и вентилационните и продухвателните свещи;

8. засаждане на дървета, храсти и други трайни насаждения;

9. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) засаждане на растителни видове с развита коренова система на по-малко от 15 m от двете страни по оста на преносни и разпределителни газопроводи и на по-малко от 3 m от двете страни на далекосъобщителните кабели или други линейни съоръжения към газопроводите;

10. стрелба с ловно и бойно оръжие в близост и по направление на въздушните преходи на газопровода, спирателната арматура и другите надземни съоръжения.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) Земеделската земя и предоставените поземлени имоти в горски територии (просеки) в сервитутната зона на газоенергийните обекти могат да се използват само за засяване с едногодишни култури с къса коренова система.

(3) В сервитутната зона се допуска след писмено съгласие на титуляря на сервитутните права:

1. извършване на земни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи, електрически и съобщителни кабели и кабелни въздушни линии на други линейни обекти;

2. извършване на корекции на реки и оформяне на риболовни участъци над и под преходите на газопроводи през естествени и изкуствени водни прегради;

3. извършване на строителни работи при пресичане на газопроводи с други проводи и ремонт на подземни кабели за ниско и високо напрежение, въздушни електропроводи, колектори, канали и водоеми, извършване на сондажни работи, както и извършване на търсене, проучване и добив на подземни богатства;

4. временно складиране на селскостопанска продукция и/или разполагане на лагери за добитък;

5. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) извършване на строителни и монтажни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линейния енергиен обект, с изключение на изграждането на площадкови обекти и на шахти от лица, различни от титуляря на сервитута.

Чл. 21. При упражняване на сервитутните права титулярят е длъжен:

1. да възстанови терена на сервитутната зона след строителството и ремонта и да извози отпадъците;

2. да следи за безопасното състояние на сервитутната зона, като периодично извършва контрол и предприема действия за спазване на изискването размерите на сервитутната зона да са не по-малки от определените в проекта или приложение № 3;

3. (изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) периодично чрез изсичане на дървета и храсти да почиства сервитутната зона в поземлени имоти в горски територии, представляващи просеки;

4. периодично и при необходимост чрез изсичане и подкастряне само на единични дървета и клони да почиства сервитутната зона в овощни градини, населени места и селищни образувания;

5. периодично и при необходимост чрез изсичане на дървета и храсти да почиства сервитутната зона през паркове и ценни насаждения до достигане на намалена широчина съгласно приложение № 3;

6. (доп. - ДВ, бр. 12 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) да предаде изсечената дървесна маса на собственика/ползвателя на засегнатия имот, като я изнесе и складира на съгласувано с него място, освен в случаите по чл. 22, ал. 12;

7. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) да съобразява графиците на плановите дейности, свързани с експлоатацията и ремонта, със собственика/ползвателя на засегнатия имот с цел опазване и прибиране на селскостопанската продукция.

Чл. 21а. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) В сервитутната зона на нефтопроводите, нефтопродуктопроводите и съоръженията за добив, съхранение, пренос и преобразуване на нефт и нефтопродукти титулярят на сервитутни права може да извършва:

1. аварийно-възстановителни работи;

2. дейности по изграждане на нови и разширение на съществуващи съоръжения за добив, съхранение и пренос на нефт и нефтопродукти;

3. планови дейности, свързани с експлоатацията, ремонта и поддържането на съоръжения, по видове и графици съгласно изискванията на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, приета с ПМС № 312 от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 104 от 2004 г.; изм., бр. 78 от 2005 г., бр. 40 и 93 от 2006 г.).

Чл. 21б. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) (1) В сервитутната зона на нефтопроводите и нефтопродуктопроводите и съоръженията за добив, съхранение, пренос и преобразуване на нефт и нефтопродукти не се допуска:

1. всякакъв вид строителство, с изключение на железопътни линии, републикански, общински и частни пътища, пресичащи нефтопровода или нефтопродуктопровода под ъгъл не по малък от 80°, и на случаите по ал. 5, т. 1;

2. складиране на вторични суровини и отпадъци;

3. изграждане на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба;

4. движение на транспортни средства непосредствено върху тръбопровода;

5. движението на хора и добитък по откритите нефтопроводи или нефтопродуктопроводни участъци (преходи), влизането и манипулирането на площадките на спирателната арматура, на станциите за катодна защита и очистните съоръжения;

6. създаване на вибрации и удари непосредствено над нефтопровода или нефтопродуктопровода и в непосредствена близост до площадките на спирателната арматура, филтриращите съоръжения и въздушните преходи;

7. обработване (разораване) на земята на дълбочина повече от 0,3 m непосредствено над нефтопровода или нефтопродуктопровода;

8. палене на огън и опожаряването на площите след прибиране на селскостопанската продукция;

9. засаждане на овощни или други градини и на растителност с развита коренова система, която може да наруши изолацията на нефтопровода или нефтопродуктопровода или кабелите за свръзка и телемеханика;

10. стрелба с ловно и бойно оръжие по направление на въздушните преходи на нефтопровода или нефтопродуктопровода, на спирателната арматура и на другите надземни съоръжения.

(2) В земеделските земи обработваемите ивици земя по 10 m от двете страни на нефтопровода или нефтопродуктопровода и непосредствено покрай арматурата и съоръженията в сервитутната зона могат да се използват само за засяване с едногодишни култури с къса коренова система.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) В поземлени имоти в горски територии нефтопроводите или нефтопродуктопроводите се полагат в просеки с широчина:

1. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) по 3 m от двете страни на нефтопровода или нефтопродуктопровода при насаждения с височина до 4 m, мерено от оста на тръбопровода, в поземлени имоти в горски територии;

2. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) по 5 m от двете страни на нефтопровода или нефтопродуктопровода при насаждения с височина над 4 m, мерено от оста на тръбопровода, в поземлени имоти в горски територии;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) по 3 m от двете страни на технологичната електронна съобщителна мрежа в поземлени имоти в горски територии;

4. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) по 1,5 m от двете страни на нефтопровода или нефтопродуктопровода, мерено от оста на тръбопровода и от двете страни на технологичната електронна съобщителна мрежа, в поземлени имоти в горски територии.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 12 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) Просеките по ал. 3 се изсичат от титуляря на сервитутните права, а изсечената дървесна маса се предава на собственика/ползвателя на засегнатия имот, освен в случаите по чл. 22, ал. 12.

(5) В сервитутната зона се допуска след писмено съгласие на титуляря на сервитутните права:

1. извършване на сондажни, изкопни, насипни, строителни и монтажни работи, свързани с полагане и ремонт на пресичащи нефтопровода или нефтопродуктопровода мрежи на техническата инфраструктура;

2. извършване на корекции на реки, удълбочаването на дъна, оформянето на риболовни участъци на преходите на нефтопровода или нефтопродуктопровода през естествени и изкуствени водни прегради.

Чл. 21в. (Нов - ДВ, бр. 77 от 2008 г.) При упражняване на сервитутните права титулярят е длъжен:

1. да възстанови терена на сервитутната зона след строителството и ремонта и да извози отпадъците;

2. да следи за безопасното състояние на сервитутната зона, като периодично извършва контрол и предприема действия за спазване на изискването размерите на сервитутната зона да са не по-малки от определените в проекта или в приложение № 3а;

3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) периодично чрез изсичане на дървета и храсти да почиства сервитутната зона в поземлени имоти в горски територии, представляващи просеки;

4. периодично и при необходимост чрез изсичане и подкастряне само на единични дървета и клони да почиства сервитутната зона;

5. периодично и при необходимост чрез изсичане на дървета и храсти да почиства сервитутната зона през паркове и ценни насаждения до достигане на минимална широчина съгласно приложение № 3а.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2014 г.) (1) Безсрочни или за определен срок сервитути на енергийните обекти върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се учредяват:

1. с решение от Министерския съвет - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост, по предложение на министъра на земеделието и храните;

2. със заповед от министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите:

а) за въздушни електропроводи над 20 kV;

б) за обхвата на съоръжения от вятърни централи (ветрогенераторни паркове) и фотоволтаични системи (фотоволтаични паркове);

3. със заповед от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, за енергийните обекти, извън тези по т. 2;

4. със заповед от кмета на общината след решение на общинския съвет - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост.

(2) Приемането на подробен устройствен план за сервитутите на енергийните обекти се разрешава след уведомяване на лицата по чл. 62, ал. 1 от Закона за горите. Уведомяване не се извършва за обекти с национално значение или общински обекти от първостепенно значение по смисъла на Закона за устройство на територията.

(3) За учредяване на сервитутите по ал. 1 се подава писмено заявление до:

1. министъра на земеделието и храните - за поземлени имоти в горски територии - публична държавна собственост, както и за обектите по чл. 22, ал. 1, т. 2;

2. изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите - за поземлени имоти в горски територии - частна държавна собственост, извън обектите по т. 1;

3. кмета на общината - за поземлени имоти в горски територии - общинска собственост.

(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) скица на имота от кадастралната карта или от картата на възстановената собственост, извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти или от картата на възстановената собственост с данни за имотите и партиди за тях или комбинирана скица, съдържаща същите данни;

2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2020 г.) одобрен подробен устройствен план и удостоверение, че актът за одобряването му е влязъл в сила, издадено от органа, който го е одобрил;

3. документ за определяне на цената за учредяване на сервитута.

(5) В заявлението се посочват данни на заявителя - фирма, ЕИК, седалище и адрес на управление, трите имена на лицето за контакти и адрес за кореспонденция - за юридическите лица и едноличните търговци; трите имена, ЕГН, постоянен адрес и адрес за кореспонденция - за физическите лица.

(6) Органът по ал. 1, т. 1 - 4 се произнася по заявлението в едномесечен срок от датата на постъпването му, като учредява сервитут или постановява отказ.

(7) За учредяване на сервитути на енергийните обекти върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, се заплаща еднократно обезщетение, което се посочва в акта за учредяването му. Обезщетението включва цената за учредяване на сервитута, определена с наредбата по чл. 86, ал. 2 от Закона за горите, и цената за компенсационно залесяване, определена по реда на чл. 86, ал. 5 от Закона за горите. Оценката за учредяване на сервитути на енергийните обекти върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, включва и стойността на дървесината.

(8) Актовете по ал. 6 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(9) Еднократното обезщетение по ал. 7 се заплаща в тримесечен срок от влизането в сила на акта за учредяване на сервитута. В случай че обезщетението не бъде заплатено в определения срок, правата на лицето, в чиято полза е учреден сервитутът, се погасяват.

(10) Въз основа на влезлия в сила акт за учредяване на сервитут на енергиен обект върху поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, и извършеното плащане на дължимото обезщетение се сключва договор между заявителя и изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, съответно кмета на общината.

(11) Титулярят на сервитута е длъжен за своя сметка да поддържа територията, върху която е учреден сервитутът, в състояние, което да гарантира безопасната експлоатация на енергийния обект.

(12) Собствеността върху дървесината от поземлени имоти в горски територии - държавна и общинска собственост, върху които са учредени сервитути на енергийни обекти, е на титуляря на сервитута, като добивът и разпореждането с дървесината се организира от него и за негова сметка по реда на Закона за горите.