Държавен вестник, брой 33 от 26.IV

Отменена с § 1, т. 1 от заключителните разпоредби на Постановление № 120 на Министерския съвет от 3 юли 1992 г. за приемане на Наредба за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия - ДВ, бр. 58 от 17 юли 1992 г.

Чл. 1. (1) По реда на тази наредба се осигуряват задължително за всички осигурителни случаи съгласно чл. 146 от Кодекса на труда от 1951 г.:

1. гражданите, образували фирми;

2. индивидуалните земеделски стопани;

3. гражданите, сключили договор за аренда с фирма или друга социалистическа организация;

4. гражданите, които упражняват занаят, произвеждат стоки или извършват търговия или услуги въз основа на регистрация;

5. гражданите, които по договор с фирми или колективни земеделски стопанства произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд;

6. работещите по трудов договор с фирми на граждани или с индивидуални земеделски стопани.

(2) Когато лицата по ал. 1 са осигурени за всички осигурителни случаи на друго основание, те се осигуряват само за трудова злополука.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 1991 г.) Гражданите по т. 1-5 на ал. 1, които получават лична пенсия за изслужено време и старост, независимо от възрастта им се осигуряват по тяхно желание за всички осигурителни случаи или само за трудова злополука.

Чл. 2. (1) Осигуряването по наредбата възниква и продължава:

1. за гражданите, образували фирми - от регистрирането на фирмата или от приемането им като съдружници в учредената фирма до прекратяването на фирмата;

2. за индивидуалните земеделски стопани - от започването до прекратяването на дейността им;

3. за гражданите, които работят по договор за аренда или произвеждат селскостопанска продукция при заплащане на акорд - от влизането в сила на договора до прекратяването му;

4. за гражданите, упражняващи трудова дейност въз основа на регистрация - от датата на регистрацията до прекратяване на действието й;

5. за работещите по трудов договор във фирми на граждани и индивидуални земеделски стопанства - от постъпването на работа до прекратяването на договора.

Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1991 г.) За провеждане на осигуряването се правят месечни осигурителни вноски. Вноските се правят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

(2) Осигурителните вноски за лицата по чл. 1, ал. 1, т. 1-4 са за тяхна сметка и се начисляват върху обявен от тях осигурителен доход. За лицата по чл. 1, ал. 1, т. 5 и 6 те се начисляват върху изплатеното трудово възнаграждение и са за сметка на фирмата или на кооперативното земеделско стопанство, с които е сключен договорът, или на работодателя.

Чл. 4. Гражданите, образували фирми, и индивидуалните земеделски стопани правят личните си осигурителни вноски и вноските за лицата, работещи по трудов договор с тях, в съответните териториални органи по социално осигуряване, които извършват осигурителни плащания.

Чл. 5. Гражданите, които упражняват трудова дейност въз основа на регистрация, правят осигурителните си вноски и получават осигурителните плащания от държавното обществено осигуряване чрез общинския народен съвет, в който са регистрирани. Общинският народен съвет превежда направените осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване до 15-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Чл. 6. (1) Гражданите, които работят по договор за аренда, се осигуряват от фирмата или от друга социалистическа организация, с която е сключен договорът.

(2) При сключването на договора за аренда лицата уведомяват писмено фирмата или социалистическата организация за размера на дохода, върху който желаят да бъдат осигурени. Ако не направят това, те се осигуряват върху минималната работна заплата, установена за страната. Размерът на осигурителния доход може да бъде променен с писмено заявление.

(3) Фирмите и другите социалистически организации внасят дължимите осигурителни вноски по сметката на държавното обществено осигуряване до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, и извършват осигурителните плащания.

(4) Осигурителните вноски се плащат от осигурените лица заедно с внасянето на арендната вноска, ако не е уговорено друго.

Чл. 7. (1) Гражданите, които произвеждат по договор селскостопанска продукция при заплащане на акорд, се осигуряват от фирмата или кооперативното земеделско стопанство, с които е сключен договорът.

(2) Осигурителните вноски за лицата по ал. 1 се начисляват върху средното месечно възнаграждение, предвидено с договора за производство на селскостопанска продукция, заплащана на акорд. Те се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, от фирмата или кооперативното земеделско стопанство, сключили договора, които извършват и осигурителните плащания.

Чл. 8. Месечният доход на лицата по чл. 1, върху който се правят осигурителните вноски, не може да бъде по-малък от минималната работна заплата, установена за страната, и по-голям от четирикратния й размер.

Чл. 9. За внесените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца общинските народни съвети, фирмите и другите социалистически организации водят отчетна документация за всяко осигурено лице.

Чл. 10. Времето, прекарано в отпуск, през който се изплащат обезщетения от държавното обществено осигуряване, се зачита за трудов стаж, без да се правят осигурителни вноски. За частта от месеца, през който осигуреният не е ползувал такъв отпуск, се внася пропорционална част от осигурителната вноска.

Чл. 11. (1) Паричните обезщетения за временна нетрудоспособност се изчисляват от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски през предходния календарен месец, и се изплащат само за работните дни през периода на нетрудоспособността.

(2) Месечните добавки за деца се изплащат в пълен размер за месеците, за които са внесени дължимите осигурителни вноски.

(3) Паричните обезщетения, помощите и месечните добавки за деца се изплащат до 20-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

Чл. 12. (1) Гражданите, образували фирми, индивидуалните земеделски стопани и упражняващите трудова дейност въз основа на регистрация, които не са внесли дължимите осигурителни вноски, нямат право на паричните обезщетения, помощи и месечни добавки за деца за съответния месец.

(2) Невнесените осигурителни вноски могат да бъдат внесени заедно с дължимата лихва най-късно до една година, считано от края на месеца, за който се отнасят. В този случай времето се зачита за трудов стаж, без да се възстановяват загубените права на парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца.

Чл. 13. Пенсиите на осигурените по тази наредба се отпускат и изчисляват при условията на Закона за пенсиите от дохода, върху който е внасяна осигурителната вноска.

Чл. 14. (1) На лицата по чл. 1, т. 1-4 и т. 6 се издават осигурителни книжки.

(2) В осигурителните книжки се вписват направените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Вписванията се правят от съответните териториални управления "Социално осигуряване", общински народни съвети, фирми или други социалистически организации, чрез които се правят вноските и се извършват осигурителните плащания.

Чл. 15. За неуредените с тази наредба въпроси се прилагат разпоредбите на дял III от Кодекса на труда от 1951 г., на Закона за пенсиите, Указа за насърчаване на раждаемостта и правилниците за прилагането им.